Българският националистически форум

Българска култура и духовност => Култура и изкуство => Темата е започната от: Amenhotep в Януари 19, 2007, 08:24:24

Титла: In Memoriam
Публикувано от: Amenhotep в Януари 19, 2007, 08:24:24
На 67 години почина Марко Семов

Той е журналист, редактор, сценарист, писател, народопсихолог, професор в Софийския университет, чл.-кор. на БАН
18.01.2007


След мъчително боледуване на 67-годишна възраст почина Марко Семов. Поклонението пред тленните му останки ще се състои на 20 януари от 11 ч. в Ректората на Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски".

Той е роден на 11 юли 1939 г. в с. Видима, Троянско. Завършил е висше икономическо образование (в Свищов и София), доктор е по социология и на филологическите науки с изследването "Българският характер в творчеството на Захари Стоянов, Антон Страшимиров и Иван Хаджийски".

Бил е секретар на министъра на вътрешната търговия Пеко Таков (1961-62), след което работи като журналист във вестник "Работническо дело" (1962-72). От 1967 г. е член на БКП.

До 1977 г. е главен редактор в БНТ и водещ на публицистичните предавания "Диалози", "Форум" и "Предконгресни срещи". Уволнен е заради изречението: "Ние приехме ненормалното в живота си за нормално", казано в ефир, и е пратен в БНР, където става шеф на редакция "Обществено-политическа".

През 1979-84 г. е отново в "Работническо дело", този път като зам.-главен редактор. През 1983-та е пратен на специализация в Академията за обществени науки при ЦК на КПСС в Москва.

След двумесечна командировка в Япония през 1984 г. публикува "За Япония като за Япония". Тази книга, определена като "първи политически пътепис у нас", предизвиква раздразнение в Политбюро на ЦК на БКП. Изданието е иззето от книжарниците, а той е уволнен от "Работническо дело".

"Може би аз последен разбрах на какво се дължи скандалният успех на книгата за Япония. Това, както много читатели ми обясниха, се дължало на сравнението, което неизбежно се пораждало в мислите на читателя между онзи капитализъм там и нашия социализъм тук", признава години по-късно Семов.

Връща се в телевизията и остава там като наблюдател по вътрешнополитическите въпроси, зам.-председател на Комитета за телевизия и радио и водещ на "Панорама" (1985-87) до май 1989-а.

Тогава пак е уволнен заради ареста на сина му Атанас Семов в казармата, който бил обвинен по чл. 107 и 108 от НК за "престъпления срещу социализма и подривна дейност в армията" и по чл. 273 за "обида на държавния глава".

Проф. Семов дълги години преподава народопсихология и есеистика в СУ "Св. Климент Охридски" и Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".

В края на януари 2004 г. влезе в Съвета за електронни медии (СЕМ) от президентската квота на мястото на Георги Лозанов.

За него доц. Тотка Монова, декан на Факултета по журналистика и масови комуникации в СУ "Св. Климент Охридски", пише:

"Марко Семов е сред малцината автори у нас, които рядко оставят читателската публика равнодушна.

Приеман или отричан, хвален или обругаван, той притежава удивителната дарба да въвлича в спорове, да предизвиква публични дискусии, да провокира гражданската съвест на обществото. И да те накара да се чувстваш не особено комфортно, ако не заявиш позиция по жизненоважни проблеми.

Журналист, редактор, публицист, сценарист, писател, народопсихолог, дългогодишен преподавател и професор в Софийския университет, член-кореспондент на БАН.

Доктор по философия и доктор на филологическите науки, автор на два хабилитационни труда. Автор още на 57 книги, 398 студии и статии, 91 публикации за телевизията, радиото, киното. Специален кореспондент в Япония, Индия, Монголия, Турция, Гърция, Англия, САЩ.

В продължение на 15 години неизменно член на Академичния съвет на СУ "Св. Климент Охридски", член на Президиума на ВАК при Министерския съвет, член на Акредитационния съвет на Националната агенция по оценяване и акредитация, член на Академия "Черноризец Храбър", член на СЕМ - не е възможно да се изброи всичко.

Може би най-точната характеристика за цялостната му дейност се съдържа в на пръв поглед непретенциозната, но включваща широка гама от оценки дума неуморен."

В една от последните си книги Марко Семов написа:

"Почти с никакви изключения не чухме от половин век и повече насам един български политик да се изправи, не само на европейска, но и на национална трибуна и да заговори за качествата, които имаме като народ, да заговори за нашето велико минало, което ни вика да си спомним кои сме били и какви, какво сме дали на Европа и света.

За да заяви какво можем отново да и дадем, да защити достойнството ни като народ.

Понякога, като слуша висшите ни държавници, човек има чувството, че щяха да си умрат от кеф, ако се бе доказало, че ние българите сме направили опит да убием папата..."

http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=991407 (http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=991407)

(http://media.abv.bg/img.phtml?id=181552)              (http://media.abv.bg/img.phtml?id=181551)
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Бащицата Махно в Март 27, 2007, 15:12:06
Почина Борис Димовски

Беше всепризнат за един от най-големите български художници - изключителен карикатурист, майстор на акварела, живописта, графиката

На 81-годишна възраст вчера е починал големият български художник и карикатурист Борис Димовски, съобщиха днес негови близки.

Той беше всепризнат за един от най-големите български художници. Изключителният карикатурист беше и майстор на акварела, живописта, графиката.

Автор е и на сатирични текстове, афоризми, илюстрирал е стотици книги, работил е в театъра, телевизията, киното.

Роден е на 20 октомври 1925 г. в асеновградското с. Яворово. Ученик е на великия Илия Бешков. В една своя книга се пита: "Трябва ли да бъда наречен художник, щом не мога да превърна калта в цветя, а ябълката в усмивка?"

Беше депутат във Великото народно събрание. Има 5 деца и 5-има внуци.

Наред с безбройните карикатури, изпълнени в неподражаемия му стил, публикувани години наред във в. "Стършел" и много всекидневници Борис Димовски илюстрираше стотици книги. Най-голяма, почти всенародна известност доби съвместнната му работа с великия сатирик Радой Ралин.

Епиграмите и рисунките в "Безопасни игли" през 196о и "Люти чушки" през 1968 г. са едно неделимо произведение на двамата автори.

Така ги възприемаше и властта. Димовски и Ралин не един път бяха наказвани и уволнявани, забраняваше им се изява на страниците на един или друг вестник.

Върхът бил през 1968 г., когато страхуващата се дори от сянката си идеологическа цензура заповядва и през нощта, в пещите за отпадъчна хартия на Полиграфическия комбинат, бил изгорен целият тираж на "Люти чушки". Малката книжка била обявена за "нагла идеологическа диверсия", която и у нас можела да предизвика събития като "Пражката пролет" в Чехословакия.

Всъщност причината е друга. Публикуваната в книжката епиграма на Радой Ралин

"Сит търбух за наука глух
(глух, но послушен)."

е илюстрирана от Борис Димовски с прасе, чиято опашка така е завъртяна, че досущ докарва подписа на самия Тодор Живков.

Поетът и художникът били подложени на унизителните няколкодневни разпити в тогавашния Градски комитет на БКП.

След ноември 1989 г. "Люти чушки" беше преиздадена в тираж 120 хиляди и беше изкупена за няколко часа.

Няма събитие, обвеяно с печална слава, прототип на насилието и егоцентризма, дебелащината и простотията, лицемерието и алчността, снобизма и парвенющината, които не са поразявани от стрелите на художника. Тази присъда винаги беше обективна и безусловна, но никога -жлъчна, заядлива, унижаваща човека.

Димовски рядко се смееше, но обичаше шегата и хумора. Той е подбрал, преразказал и илюстрирал книгите "Весели народни приказки" (1974), "Кукуригу, петльо : Весели народни приказки (1986), "Рога има - вол не е: гатанки (1976), "Въпроси в пустиня : Хумористични миниатюри (1992), "Мисли и карикатури" (1993).

Илюстрирал е книгите на Радой Ралин: "Безопасни игли" (1960), "Внимателни фейлетони" (1963), "Люти чушки" (1968, 1990, 1993), "Не от боята, а от маята" (2002), "Личен контакт" (2004).

Опелото ще се състои на 29 март от 14.30 ч. на Централните софийски гробища

На 81-годишна възраст вчера е починал големият български художник и карикатурист Борис Димовски, съобщиха днес негови близки.

Той беше всепризнат за един от най-големите български художници. Изключителният карикатурист беше и майстор на акварела, живописта, графиката.

Автор е и на сатирични текстове, афоризми, илюстрирал е стотици книги, работил е в театъра, телевизията, киното.

Роден е на 20 октомври 1925 г. в асеновградското с. Яворово. Ученик е на великия Илия Бешков. В една своя книга се пита: "Трябва ли да бъда наречен художник, щом не мога да превърна калта в цветя, а ябълката в усмивка?"

Беше депутат във Великото народно събрание. Има 5 деца и 5-има внуци.

Наред с безбройните карикатури, изпълнени в неподражаемия му стил, публикувани години наред във в. "Стършел" и много всекидневници Борис Димовски илюстрираше стотици книги. Най-голяма, почти всенародна известност доби съвместнната му работа с великия сатирик Радой Ралин.

Епиграмите и рисунките в "Безопасни игли" през 196о и "Люти чушки" през 1968 г. са едно неделимо произведение на двамата автори.

Така ги възприемаше и властта. Димовски и Ралин не един път бяха наказвани и уволнявани, забраняваше им се изява на страниците на един или друг вестник.

Върхът бил през 1968 г., когато страхуващата се дори от сянката си идеологическа цензура заповядва и през нощта, в пещите за отпадъчна хартия на Полиграфическия комбинат, бил изгорен целият тираж на "Люти чушки". Малката книжка била обявена за "нагла идеологическа диверсия", която и у нас можела да предизвика събития като "Пражката пролет" в Чехословакия.

Всъщност причината е друга. Публикуваната в книжката епиграма на Радой Ралин

"Сит търбух за наука глух
(глух, но послушен)."

е илюстрирана от Борис Димовски с прасе, чиято опашка така е завъртяна, че досущ докарва подписа на самия Тодор Живков.

Поетът и художникът били подложени на унизителните няколкодневни разпити в тогавашния Градски комитет на БКП.

След ноември 1989 г. "Люти чушки" беше преиздадена в тираж 120 хиляди и беше изкупена за няколко часа.

Няма събитие, обвеяно с печална слава, прототип на насилието и егоцентризма, дебелащината и простотията, лицемерието и алчността, снобизма и парвенющината, които не са поразявани от стрелите на художника. Тази присъда винаги беше обективна и безусловна, но никога -жлъчна, заядлива, унижаваща човека.

Димовски рядко се смееше, но обичаше шегата и хумора. Той е подбрал, преразказал и илюстрирал книгите "Весели народни приказки" (1974), "Кукуригу, петльо : Весели народни приказки (1986), "Рога има - вол не е: гатанки (1976), "Въпроси в пустиня : Хумористични миниатюри (1992), "Мисли и карикатури" (1993).

Илюстрирал е книгите на Радой Ралин: "Безопасни игли" (1960), "Внимателни фейлетони" (1963), "Люти чушки" (1968, 1990, 1993), "Не от боята, а от маята" (2002), "Личен контакт" (2004).

Опелото ще се състои на 29 март от 14.30 ч. на Централните софийски гробища

Нет Инфо


Поклон пред паметта му! Изключителен талант! Истински ЧОВЕК!
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Amenhotep в Март 28, 2007, 08:17:13
Вечна памет на великия Българин!



Редактирано от модератор: Премахване на невалидни линкове.
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: отец Матей в Април 02, 2007, 06:05:05
Мир на праха му!

  мъртвите бог да прости
 живите кой да свести
                    Р.Р. из люти чушки
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: отец Матей в Април 02, 2007, 06:20:12
Това което направиха навремето Борис Димовски и Радой Ралин е равносилно на героизъм.В онези времена книжка като "Люти чушки"беше нещо нечувано.Книжката излезе на пазара само за един предиобед и после иззета от книжарниците.
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Една Българка в Април 02, 2007, 15:35:52
Цитат
Това което направиха навремето Борис Димовски и Радой Ралин е равносилно на героизъм

Хм.... Аз не бих изказала толкова категорично мнение за "героичното" дело на Радой. Особено, ако отправната ми точка е един голям български националист. Ралин, Ралин, антифашиска моя.... :-P :-P :-P


                 
                        ВРЕМЕ ЗА РАЗХВЪРЛЯНЕ НА КАМЪНИ

Цитат
    - Знам, че Вие по Ваша инициатива се придобрихте с родопчанина Анастас Примовски, след като ожесточено воювахте в продължение на 35 години и си нанесохте много взаимни удари. Защо не го направихте и с Ралин?
    - С Примовски е друго, друго е и с проф. Николай Генчев. Когато след 1993 г. се очерта сценарият за колонизирането на България, Примовски, както и проф. Генчев заеха пронационална позиция, и особено по отношение на родопските българи мохамедани. В името на тази обща наша тревога аз ударих червената черта на миналите ни противоречия, придобрихме се и се съюзихме.
    С Ралин обаче тъкмо на тази плоскост противоречията ни се увеличиха, вместо да изчезнат.
    След 10 ноември 1989 г., за да запази своето влияние, той веднага се включи на страната на “сините” и като главен, таен съветник на Желю Желев заработи за разграждането на държавата. Той е и един от вдъхновителите на тайния сговор между “сини” и “червени”, за хвърлянето на страната ни в хаоса (подобно на СССР) и преразпределението на целия й “ресурс” между нашите и външните агенти на "промяната". Знам, че Радой не беше сред заседаващите на Кръглата маса, но е известно също така, че главните решения са вземани на четири очи и си остават в тайна и до момента.
    С такъв човек не бих се придобрил. Още повече, знаех, че той ускори края на моя приятел - Симеон Султанов, един от най-талантливите наши литератори.
    - Доказано ли е все пак, че Ралин е писал срещу Султанов?
    - Признал си го е самият Ралин в едно интервю поместено във в.”Право” от 20 декември 1993 г. Ето няколко пасажа:
    - Кажи по случая Симеон Султанов - борбата между тебе и Симеон Султанов?” - пита го интервюиращият.
    - Няма такова нещо... Сега, виж какво - Султанов беше един от най-големите легионери в Сливен, след това той стана ръководител на “Бранник”, а след това, като дойде в София, влезе на социалдемократите под кожата и след това почна... Това е положението...
    - Но ти не отговори на най-важното - има ли твои изложения заедно с активни антифашисти срещу Симеон Султанов?
    - Слушай, срещу Симеон Султанов са ми искали сведения, давал съм за него сведения, но в тях нито една лъжа за него не съм казвал.
    - Горе долу, в каква светлина бяха изложенията срещу него, след като всички го признават за един разумен човек?” - пита интервюиращият.
    “Как ще е разумен, като навремето той колеше и гонеше... и той беше един от най-зловещите” - гласи отговорът на Радой."
    Интересното в случая е, че Ралин си е признал даването на “сведения” за Султанов като за един от “най-зловещите”, който “колил” и бесил в Сливен преди 9.IX.1944 г. - а това е обратно на истината: Султанов правеше път на мравката, а насилието не беше въобще в неговия характер и точно поради своята кротост и душевна мекота, беше силно уязвим. Тревогата около неговия партиен билет го срина, а тази тревога дойде от Ралин - това е мрачната истина. По същия начин Радой се опита и мене да ме взриви, ала не стана.
    Ето къде се е подписал на това изложение тук, вижте датата - 20.I.1990 година! Това е един от малкото случаи, когато Ралин открито се е подписал. Обявява ме първо за “писател-самозванец”, “извършил брутални посегателства към частни ръкописи и държавни архиви”. Настоява “да се разкрие пред българския народ кой е истинският Николай Хайтов: И ЛЕГИОНЕРСКАТА МУ ДЕЙНОСТ В МИНАЛОТО”; “ПОДВИЗИТЕ” МУ В ГОРСКОТО СТОПАНСТВО ПЕРСЕНК И ОСЪЖДАНЕТО МУ ЗА ЗЛОУПОТРЕБИ”. Цитирал е в.”Работническо дело” от 18.ХII.1950 година... По-нататък Радой говори за “литературни кражби, преследването, саморазправи и брутално подтискане на хора”. “Да се разбули тайната около оригиналите на трилогията “Балкани” на Яна Язова, в чийто дом прониква Хайтов, заедно с юрисконсулта Аянов след смъртта й, преди да постъпят ръкописите и в ЦДИА”; и т.н. и т.н.
    Този донос с подписа на Ралин и още 84 организирани от него подпискари е адресиран до Висшия съвет на преименуваната БСП, до Желю Желев като председател на СДС, и двайсетина още държавни и обществени институции, както и до всички литературни издания и издателства в цялата страна. Мащабна атака, нали? Това същото харзувалче и в печата, в пълния му текст, та и глухите чуха и разбраха какво чудовище е “самозванецът” Николай Хайтов.
    - Интересно кои са преподписалите?
    - Ето ги, четете - Иван Мартинов, Екатерина Томова, Васко Жеков, Здравка Стоева, Илия Богданов, Петър Величков, Велизар Николов, Марин Балтов, Васил Колев, Александър Панов, Сабина Беляева, Любомир Стаматов, Георги Трифонов, Иван Вълов, Иван Ценов, Владимир Попов, Лиляна Минчева, Петър Рашков, Иван Димитров, Иван Янев, Ваня Бояджиева, Тома Бинчев, Юлиян Попов, Екатерина Бончева и т.н. Повечето са литературни графомани, начело с Иван Мартинов
    - А от по-известните кои са подписали?
    - Сред тях е преводачът Стефан Тафров, по онова време известен главно с двуполовата си природа, а сега посланик в Париж. Владо Даверов, Александър Миланов, Румен Леонидов, Иван Цанев, Иван Теофилов, синът на Левчев, моят заместник в сп.”Родопи” - Владимир Арденски, Велислава Дърева и една неидентифицирана досега персона Бойко Киряков. Сред подписалите се има и храненици на Творческия фонд при СБХ, които 7 години угоявах, като Александър Спиридонов, Иван Цанев, Рада Александрова - да не ви губя времето с всички.
    Едно е общо за цялата група, всички фенове на Ралин, всички до един изпокриха партийните си билети в нужниците след 1о ноември 1989 г. - тези, които бяха членове на БКП. Останалите, които “промяната” завари “безпартийни” - посиняха светкавично и досега си вадят хляба с това. Ето тези "интелектуалци" решаваха по това време съдбовните проблеми на нацията и държавата в писателското кафене на ул. "Ангел Кънчев" 5. Задачата беше всички самостоятелно мислещи хора да бъдат сепнати, стреснати, отстранени от политическия ни живот, за да могат предателите безнаказано да ни оберат.
    - Защо не ги дадохте в съд? Специално Радой Ралин, задето Ви е набедил, че сте откраднали ръкописите на Язова?
    - Защото в България по това време вече нямаше съд, който да осъди прославения “дисидент” Радой Ралин. Та той цели пет години не плащаше данък върху литературните си доходи - знаеше се това в данъчното управление на ТОА “Изгрев”, но никой не посмя да повдигне въпроса, защото беше, а мисля, че и в момента е неприкосновен. Дадох обаче в съд един от съавторите на изложението - Петър Величков. Но делото беше набързо приключено, уж поради “неявяване” на моя адвокат.
    - Добре, че сте си навикнали на подобни разправии и не Ви се е отразило на здравето.
    - Навикнал съм и въпреки това случи се нещо, което не бях очаквал: над хиляда парчета от изложението на Ралин са били разпратени по вестници, редакции, институции и персонално, преди да бъде публикувано, но отникъде никой не се обади да ме предупреди. Едно-единствено изключение направи издателство “Хр.Г.Данов” в лицето на неговия директор - поета Петър Анастасов, от него ми е екземплярът, който е сега пред вас. По това време моят съсед Андрей Луканов, с когото се срещахме кое по стълбите, кое на кафе, стана дума вече за тия неща, но и той, председателят на Министерския съвет тогава!, дума не пророни, че Ралин ме е наклепал. Споменавам го това не като упрек, а като указание за респекта, който всяваше по това време у всички Радой Ралин. Та той бе станал по това време главен застъпник на ДПС, пръв обвинител на “тоталитаризма” и най-усърден сътрудник на “Отворено общество”, което беше започнало своята работа по разграждането на държавата.
    Щом Луканов не посмя да ме предупреди - правете си изводите какво беше по това време всесилието на Ралин, може би наравно с това на Желю Желев, за когото той работеше още от 1968 година. (Давал ми е да чета глави от неговия “Фашизъм”.)
    Десет години от тогава, всичко отмина, но огорчението ми от малодушието на нашего брата “интелектуалеца” остана. За това, че никой не събра кураж, ако не друго - да ми позвъни с престорен глас.
    Оказа се, че съвременният, наплашен българин, вдига ръка да се отбрани само ако самият той е прегазен. С другите всичко може да става - той немее и мълчи, да не подразни властниците. Затова капитулацията у нас стана толкова ефирно лесно и никой не й се опря сериозно, нито във Великото народно събрание, нито по-късно.
    - Ралин, доколкото знам от това, което съм чел преди години, е замесен и в кампанията срещу Вас през 1979 г., когато е трябвало да бъдете разжалван като главен редактор на списание “Родопи” и заместен с вашия любимец Свилен Капсъзов. По това време са и разправиите Ви с Екатерина Томова. Не бихте ли казали нещо по това?
    - За Свилен Капсъзов няма да Ви разказвам, защото не е между живите. Макар че схватката с неговите защитници беше много сериозна. Но ще ви кажа накратко за Томова, защото Ралин успя да вмеси нейната история и Тодор Живков.
    - Томова е работила при Вас в сп.”Родопи”, така ли?
    - Не беше така: Томова се появи в сп.”Родопи” като начинаеща поетеса. Видях я в едно окаяно състояние, с дупки по чорапите и нещо като полуналъми-полуобувки - наскоро се беше оженила за сегашния председател на НСРТ - Александър Томов. Той пък работеше в идеологическата редакция на радиото. Стихчета беше донесла тя за списанието, пуснахме й ги за насърчение и тогава разбрах, че е била състудентка на дъщеря ми Елена, пък и родена беше в моето любимо село Орехово, в Родопите. Дожаля ми за нея и реших да й помогна. Редакцията събираше по това време всестранна информация от местни жители в Родопите, за попълване на рубриката “Сладкодумци” в списанието.

Автор: Иван Н. Гащилов
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: отец Матей в Април 03, 2007, 05:11:21
Една българка,моите уважения!Не знам къде си била през края на 60-те и до колко ги познаваш,но това бяха години в които се биеха печати по бедрата на момичетата за носене на мини жуп.За един виц можеше да ти се наложи да изпишеш 1кг.мастило.И изведнаж:"Люти чушки".Бях от малкото успяли да се снабдят,книжката се предаваше от ръка на ръка.но молко хора успяха да я прочетат а семо се носеха легенди от уста на уста.От тогава тази книжка не съм я виждал.изчезна ми някъде в небитието.но и до ден днешен знам наизуст поне половината.Та не знам зад колисите кой кого е клюкарствал,знам това,че тази книжка беше проявена смелост във времена в които не можеше дума да се каже.

  Начало: Още от времената робски и хайдушки сме изяли много люти чушки
              затова ни е лютив езика и тежко му кой ни предизвика

  Край:     Хайде наще,яжте люти чушки стига сме си правили оглушки!                                                                                                     
               люти чушки няма и за семе,нищо и това ще понесеме!

  На корицата Б.Димовски беше нарисувал затворен буркан с люта чушка,и бедния българин обикаля около буркана като котка покрай аквариум.
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Една Българка в Април 03, 2007, 12:04:18
Цитат
това бяха години в които се биеха печати по бедрата на момичетата за носене на мини жуп.За един виц можеше да ти се наложи да изпишеш 1кг.мастило

Отче Матей, целувам Ви ръка!

Въпреки, че не съм от поколението в края на 60- те, това не ми пречи да познавам доволно тази епоха.

Ех, отче, то ако с тези печати по бедрата и стригането на мърляви кечета от главите на последователите на дрогираните хипари, се изчерпваха престъпленията на юдейските червени хмери у нас, аз щях да бъда заклета комунистка. Но не ни било писано да си останем само с тези "позорни" актове. Страшната попара на онова време я сърбаме днес ние, потомците на онези "прелестни" създания с къси полички и тонове грим върху празноглавите си куклени физиономии. Те с лека ръка, безгрижно проипилявха бъдещето на свите потомци и ни завещатаха една страна, разядена от поквара, разврат, всеобщо безхаберие и въпиющо безбожие, като с тези си действия и бездействия, заложиха опустошителната бомба със закаснител на дузина бъдещи поколение. За тях ли, бай Радой е надавал тъжния си, протяжен вой? Много ли е било  съдбоносно за българската нация, отсъствието на люти чушки или друг някакъв артикул от пазара? А за отсъствиета на достойнство, чест, вяра, традиции...? Нещо не виждам да се е тревожел особено. Явно не е било по сметките на войнсващата тълпа, бездарни "интелигенти", които Тато хрантутеше?
Ами това отче,
Цитат
Още от времената робски и хайдушки сме изяли много люти чушки
              затова ни е лютив езика и тежко му кой ни предизвика
не е ли намек това, колко прост и недодялан е българина още от хайдуклъка, та до съвременния му бит? Къде беше тази брадата, люта чушка, когато съпартицийте му за нищожно краткото си време в най-новата българска история, като скакалци опусташаваха наред и където минаха- трева не поникна? Защо не издигна силият си глас на влиятелен интелектуалец, а мънкаше едва-едва на седераските конгреси?

Все едно...Всевишния прибра и него и опазил ме Бог- аз да го съдя! Има кой! Той е сред сенките на Хайтов, Траянов, Яворов и Талев и само времето ще покаже, колко е висок до тях.
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: отец Матей в Април 08, 2007, 05:09:56
Хей Българке,недей така,чак пък ръка,аз съм прост човек.Христос воскресе!
Много сложно го нагласи с това "гримирано поколение" и неговото действие и бездействие.Единственото действие което можеше да се направи е бездействието да не пишеш"моля да бъда приет....."А тия които действаха и го пишеха после пак станаха герои като хвърляха партийни билети.Е имаше какво да хвърлят :)
Шапка примерно на Хайтов за таланта му,но той не слагаше пръста където скърца,а Б.Димовски и Ралин го сложиха.Бих казал,че и Радичков го слагаше,но много хитро.
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Бащицата Махно в Април 12, 2007, 21:32:35
Кърт Вонегът почина на 84 години, в болница в Ню Йорк  в сряда вечерта.


Ето нещо от него:
“Зрелост, това е способността да осъзнаваш предела на своите възможности.”

“Не си губете времето в завист. Понякога ще бъдете в предна позиция, понякога ще изоставате. Надбягването е дълго и в крайна сметка е със самите вас.”

“Нищо интелигентно не може да се каже за едно клане.” (от “Кланица 5″)

“Ние сме това, което претендираме, че сме, затова трябва да внимаваме какво претендираме, че сме.”

“Има много налудничави неща,които могат да се направят, но ние няма да ги направим и все пак е приятно да си ги мислим.”

“И двамата бяхме убедени тогава, а аз продължавам да мисля така и до днес, че животът може да бъде съвсем лек и приятен; достатъчно е да намериш нужното удоволствие в десетина неща, които да се повтарят безконечно.” - от “Фарс или никога вече самота

Припомням някои негови произведения.Закуска за шампиони,Котешка люлка,Кланица 5 и Времетръс.

 Мир на праха му!
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Бай Иван в Април 14, 2007, 20:57:55
Мир на душата и!


Златина Тодева, родена на 27 февруари в Стара Загора. “Случайно” влиза в театралната зала, ролите й в театъра и киното са над 200 и вече не ги брои. Повече от шест десетилетия е на театралната сцена, но сега е със счупено коляно, едва чака да оздравее и да хукне към театрите. Има “Аскеер” и още много други отличия.

45 години тя бе кумир на почитателите на театъра от Южна България - от Стара Загора, Пазарджик, Димитровград, Хасково, Пловдив, Смолян... Повечето от ролите й се превръщаха в събитие, привличаха гости от други градове, предизвикваха театралните критици. Режисьо-рите й вярваха и поверяваха роли, изискващи вещ професионализъм и безкраен талант. Мнозина помнят нейната всевластна и лицемерна кралица Елизабет от “Мария Стюарт” или символа на патриархалното българско семейство Султана от “Железният светилник”! Тя пресъздаваше великолепно както от обикновена жена от народа (дойката от “Медея” на Еврипид) и покъртителната история на Валентина Дмитриевна, чийто син е репресиран от абсурдната машина на тоталитаризма (“Гнездото на глухаря” от Виктор Розов), до жизнерадостната Дорина от “Тартюф” и примирената с всичко Хуана от “Голямата печалба” на Ектор Кинтеро...
Тази прелестна актриса стъпи на софийска сцена едва на 65. Тоталитарната власт не й прости, че беше дъщеря на царски офицер.

- Госпожо Тодева, утре ще празнувате поредния си рожден ден. Нека се уговорим така - ще скрием годините, които навършвате на 27 февруари, а вие ще ни разкажете неща от вашия живот, които пред никого досега не сте разкривали...
- Не крия годините си, защо ли някои жени правят това, не знам. Имам една близка, беше много красива като млада, с много ухажори, а така и не избра нито един и си остана стара мома. И сега в старческия дом крие три-четири от годините си, тъй като последният й кандидат бил по-млад от нея. Брех, мама му стара, че като скрие две-три години, какво толкова ще спечели? Даже сега престанах да ги броя годините на пръсти и като ме питат, казвам - родена съм 1926 година, вие смятайте колко са.
- Помните ли своето детство и малката Златина?
- Баща ми беше военен - офицер, майка ми не работеше, тъй като така бе прието тогава. Израснах при баба и дядо в Стара Загора. Бях много палава, постоянно се биех с момчетата и баба ми вдигна ръце от мен, отказа се да ме гледа. Трябваше да живея при родителите си. При всяка моя пакост, още шест-седемгодишна - баща ми ме наказваше заедно с войниците - запомнила съм, изправяше ме на плаца, под палещото лятно слънце или в най-лютите студове до наказания войник и така с часове. Хич не ми дремеше от наказанието, но ми ставаше срамно, като минеха войничета и казваха: Ай, Златинка, какво ли е направила сега? От детството си помня, че много ме беше страх от камили - мама му стара - от камили! По едно време баща ми беше изпратен в гарнизон в Кърджали и тогава хората имаха камили, както сега по селата са магаретата. И не знам какво се е случило, но имах голям страх от тези иначе мили животни. Толкова страх и уплах, че се наложи семейството ни да се премести в Стара Загора.
- Навремето актьорската професия не се е приемала за престижна, как решихте да станете актриса?
- Навремето в различните военни клубове се правеха скечове. Баща ми и майка ми винаги участваха в тях, но не бяха професионални актьори. В рода ни аз съм първата професионална актриса. Навремето в Стара Загора имаше детска театрална школа, която се ръководеше от Мара Шопова, майката на Наум Шопов. Тя е първата моя учителка, която ме въведе в театъра още като дете. В началното училище играехме пиески. После учих в класическа гимназия и нямах никакво намерение да ставам актриса. В последния клас ме изключиха от гимназията. Понеже не искам да ме смятат за героиня, ще кажа само, че имаше политически елемент. Но трябваше все пак да завърша и да взема диплома. Междувременно класическите гимназии ги закриха и трябваше да запиша вечерна гимназия. А който учеше във вечерна гимназия, трябваше да работи. Някъде по това време съвсем случайно се виждаме с Мара Шопова. Защо не дойдеш в театъра, ще имаш време и да учиш, ми вика тя. Без много-много да му мисля, постъпих в трупата. Беше през сезона 1946 - 1947 година. В началото замествах. Но първата ми роля, дадена от художествен съвет, беше при Черкезов - Клара в пиесата на Бърнард Шоу “Пигмалион”. Нямаха младо момиче, а имаха само 4 или 5 щатни бройки. Другите го карахме на ентусиазъм - даваха ни от време на време по някой лев за сладкарница. И така станах артистка - уж отидох на шега... Първо трябваше да стана стажант-актьор, да премина и през курсове, които се правеха всяко лято. Хората почиваха, а аз ходех на курсове - по чл. 9, според който ни даваха званията.
- Театралните критици ви наричат велика, как постигнахте това признание?
- Никога не ме е било срам да играя възрастна, грозна, куца или саката - въпросът бе ролята да е хубава, да има нещо, за което да се замислиш. Спомням си за една пиеса - аз не бях разпределена, режисьорът си имаше свое виждане за участващите актьори. Тогава го помолих да ме пусне в масовката. Как така, пита режисьорът. А Кольо, мъжът ми, вика: Ти луда ли си, ма! Спри се малко вкъщи да си починеш! Казах - не! Аз така ще полудея! И си измислих един образ - на откачалник, щото във всяко село си има един луд. Добавих и свои етюди и това стана една от ролите, така направена, че за нея писаха повече от всички други по-сериозни и тежки роли. Бях се кръстила Минка, карах и другите да ми викат на сцената: Минче, Минче! И стана образ! Много важно е това, което ти разпределят, ако и да си искал да играеш друга роля... да го изиграеш със сърце. Така се научих да играя всичко, не ме беше срам да изигравам всякакви роли.
- Има ли роли, от които се срамувате, че сте ги изиграли?
- Когато се запознах с моя съпруг, играехме в една българска пиеса - “Приятел в нужда се познава”, пълна глупотевина, комедия, а бе, въобще в този период от живота си много глупости съм изиграла, особено руски пиеси от сталинския период - девици, красавици, ударнички, трактористки...
- Коя бе вашата голяма любов в живота?
- Голямата ми любов е Никола Тодев, съпругът ми. И голямата ми мъка... Рано ми го взе Господ. Но такъв е животът. Малцина знаят, че имам и един брак преди този с Кольо. Влюбих се, човекът хал хабер нямаше. Дойдох в София по едно време, бях останала без работа, и започнах към Института “Органи и болести”. Получих някакво отравяне, а бъдещият ми съпруг бе мобилизиран, завършил във Виена, небългарски възпитаник - лекар кардиолог, той ме лекуваше. Влюби се и той, горкият, сключихме брак, не след дълго съпругът ми замина за Австрия на работа, но народната власт така и не ме пусна да отида при него. По това време баща ми като царски офицер беше в лагер и стана много сложно, невъзможно моето заминаване. Така и не се видяхме повече, преди две години отидох във Виена, но точно два дни преди да пристигна там, този мой бивш съпруг бе починал. Навремето, докато работех в Димитровградския театър, беше пусната злостната клюка, че сме били любовници с поета Пеньо Пенев. С него бяхме просто много близки приятели, единствено аз можех да го изкарам от миньорските кръчми, когато се запиеше - само мен слушаше. Някои го изкараха, че бил малко луд, но той бе просто един много самотен човек, отговорен и с чиста съвест. Дори не можеше да се разведе с първата си жена, тъй като не искаше да развяват “мръсните им ризи”, както казваше той, за да не изложи жената, с която е делил легло. А беше лудо влюбен в една инженерка, с която в крайна сметка ги намериха мъртви в хотела.
- Е, като пенсионер - заслужил артист, вие играете на тези години само за удоволствие, не от отчайваща и въпиюща парична нужда. Вероятно пенсията ви е предостатъчна?
- Моля-я, получавам около 120 лева, дори ме е срам да ходя да си я вземам, та дъщеря ми Гергана отива... Ако не е дъщеря ми да тича из цялата страна и да търси начин да се издържаме, така и ще си отида, та живее ли се със 120 лева...? Още ми удържат вноски за пенсия, когато вземам по някой и друг хонорар. Къде ми отидоха парите? Ами къде отидоха парите на съпруга ми, който не можа да получи пенсия? Ами къде отидоха парите на куп мои колеги, които измряха по сцените!?
- Тогава разбирате пенсионерските протести, които текат вече втори месец пред Народното събрание и по градовете в страната.
- Не, не приемам възрастните хора да се излагат по този начин. Нима и аз трябва да отида там с бастуна и да крещя. Това не е начинът, срамно е да караш хората на възраст да правят такива магарии. Та то ще ми се смее народът, бе. Пък малко или много мен ме познават. По-добре е да се напише едно писмо от всички пенсионерски организации, да го подпишем всички, да се публикува това писмо от масови издания, да се разпространи до президент, Министерски съвет, Народно събрание, европейски институции - да се замислят нашите депутати какви ги надробиха. Знаете ли, аз се научих да псувам на глас, докато гледам парламентарния контрол. Та те, депутатите, правителството, и да крещим, ако искат, ще увеличат пенсиите, ако не - ще ни излъжат и пак същото... Нека пенсионерите да си пазят нервите, а не да ги хабят по такива протести. Аз имам предложение - за три месеца да се разменим с управляващите - депутати и министри. Те да вземат нашите пенсии, а ние - техните заплати. Нека малко понапълнеем и ние. И нека занапред нашите хора да гласуват на избори за личности, а не за партии.
- Кои са любимите ви занимания извън театралната сцена?
- Обичам да пътувам. Изкарам ли някакви парички, и тръгвам на път. Аз съм на такива години, че вече повече съм “горе”, отколкото “долу”. Често са ме питали -страх ли те е от смъртта? Не ме е страх, знам, че щом съм се родила - ще умра. Само ми е мъчно, и така е - защо трябва да умира човек млад, бе, мама му стара, трябва едно двеста години да живее, за да може да види плода от труда си, който е положил, от това, което е посадил...
- Кое бе най-голямото разочарование в живота ви и кое ви донесе най-голяма радост?
- Много мъка изживях след брака ни с Кольо, защото ние дълго време нямахме деца, изгубих едно при спонтанен аборт... в петия месец бях бременна и един ден там, на сцената, паднах лошо и стана белята. Това бе и най-голямата ми мъка и разочарование от живота, мислех си: какво, нима само трябва да ям, да спя и така нататък... Затова и най-голямата ми радост в живота бе появата на моята дъщеря - Гергана.

Михаил АХЧИЕВ


Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Борис в Април 14, 2007, 22:49:46
Дано почива в мир,много добра актриса беше.
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Amenhotep в Май 03, 2007, 08:21:53
Вечер в памет на Асен Кисимов

03.05.2007
Днес от 16.00 ч. в Музикалната зала на Военния клуб в София ще се състои паметното събитие “Аплодисменти за Асен Кисимов”.


(http://www.duma.bg/2005/0705/140705/snimki/1501.jpg)
Организатори са Министерството на културата, театър “Българска армия”, сдружението “Артистаутор”, БНТ и БНР. Ще бъде излъчен филм за големия актьор и ще бъде представен аудиодиск с негови изпълнения.
Слово за творчеството му ще произнесе проф. Севелина Гьорова. Водещ на събитието е колегата му от ТБА Иван Налбантов. Асен Ангелов Кисимов /бате Асен/ е български актьор и певец, роден на 3 май 1936 г. в Пловдив. Известен както с чудесните си роли в театъра („Необикновен процес“, „Сватбата на Фигаро“, „Осъдени души“, „Иванов“, „Чудо“), в киното („Понеделник сутрин“, „От нищо нещо“, „Бронзовата лисица“) и в телевизията („Рицарят на бялата дама“, „Дядо Йоцо гледа“), така и с характерния си глас в радиоефира („Час на слушателя“ по програма „Христо Ботев“ на БНР) и с незабравимите детски песни („Тече, всичко тече“, „Къде остана детството“, „Зайченцето бяло“, „Песен за хвърчащите хора“). Почина внезапно на 13 юли 2005 г. /БГНЕС
БГНЕС
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: club28 в Юни 06, 2007, 00:26:20
Мир на праха им!!!
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: НОЩ в Юни 06, 2007, 00:47:44
ПЕСЕН ЗА ХВЪРЧАЩИТЕ ХОРА

Те не идат от Космоса, те родени са тук,
но сърцата им просто са по-кристални от звук,
и виж, ето ги - литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора
и добре, че се срещат единици поне
от рода на хвърчащите хора.
А ний бутаме някак си и жени ни влекат,
а ний пием коняка си в битов някакъв кът
и говорим за глупости, важно вирейки нос
или с израз на мъдра умора
и изобщо - стараем се да не става въпрос
за рода на хвърчащите хора.
И е верно, че те не са от реалния свят,
не се срещат на тениса, нямат собствен 'Фиат'.
Но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора -
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от рода на хвърчащите хора?
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Бащицата Махно в Юли 09, 2007, 07:23:08
Почина големият български тенор Никола Николов, съобщи БНР.

Незабравими остават изпълненията му в "Бохеми", "Травиата", "Трубадур", "Тоска" и "Аида", предаде Агенция "Фокус".

Николов е пял на световни сцени като Миланската Скала, "Ковънт Гардън" , "Метрополитън" и всички големи оперни театри в света!
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: samvoin в Август 04, 2007, 22:20:35
Почина актьорът Константин Коцев

04 август 2007 / News.dir.bg
Почина големият български актьор Константин Коцев.
Любимецът на няколко поколения си отиде от този свят на 81-годишна възраст. Няколко години той се бори с коварната болест Алцхаймер, съобщи БНТ. Топла, завладяваща усмивка и завидна актьорска енергия. Така Константин Коцев очарова сцените и поколенията години наред. Роден е на 4 юни 1926 г. в Цариград. През 1957 година завършва ВИТИЗ, а година преди това отбелязва първия си актьорски успех във филма “Две победи”. После идват “На малкия остров”, “Инспекторът и нощта”, “Случаят Пенлеве”, “Бялата стая”, “Топло”. Последната му проява на големия екран е в “Рапсодия в бяло”. Бил е в Бургаския театър и в театър "София". Един от създателите на Сатиричния театър. Сред най-ярките му сценични изпълнения са моноспектакълът "Дневникът на един луд" на Гогол, Жевакин от "Женитба", Крутицки от "И най-мъдрият си е малко прост" от Островски, "Тартюф" от едноименната комедия на Молиер. Играл е в пиеси на Йордан Радичков - "Януари" и "Суматоха", както и в пиесата на Никола Русев "Старчето и стрелата", поставена от Методи Андонов.

http://dnes.dir.bg/2007/08/04/news1963058.html (http://dnes.dir.bg/2007/08/04/news1963058.html)
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: BGRocker в Август 13, 2007, 15:23:14
Не мога да кажа добри думи или лоши за него, тъй като ен съм запознат. Но има един любопитен факт! Дядо ми чете вестник "Контра". Случайно надникнах и видях следното - " Тодор Колев пиян на погребението на Константин Коцев"  :-P :-P :-P
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Индивидуалист в Септември 15, 2007, 12:40:40
Един от най-великите ни актьори,заедно с Георги Парцалев,(починал около 10 ноември),заедно с Апостол Карамитев, Наум Шопов и някои, които пропускам сигурно.Големи филми които препоръчвам да се гледат с него: "Случаят Пенлеве" и "Тихият беглец'. Бог да го прости.
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Death angel в Септември 15, 2007, 12:49:33
Не мога да кажа добри думи или лоши за него, тъй като ен съм запознат. Но има един любопитен факт! Дядо ми чете вестник "Контра". Случайно надникнах и видях следното - " Тодор Колев пиян на погребението на Константин Коцев"  :-P :-P :-P
  Не е случаен израза: Като циганче на задушница !
                 :-P  :lol:  :-P
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Индивидуалист в Септември 15, 2007, 13:02:45
Тодор Колев е точен човек,мой близък е работил на няколко пъти с него и се оказало че се работи лесно и уважава хората около себе си.не вярвам че е бил доносник,пълна лъжа е според мен.
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Death angel в Септември 15, 2007, 13:12:44
Тодор Колев е точен човек,мой близък е работил на няколко пъти с него и се оказало че се работи лесно и уважава хората около себе си.не вярвам че е бил доносник,пълна лъжа е според мен.
   Всеки могат да принудят да им сътрудничи. Тава, че само той се засрами и напусна парламента му прави чест за разлика от онези безсрамници дето искат да се изкарат герои.
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Индивидуалист в Септември 15, 2007, 13:16:59
и слави му гледа, гледа шоуто и накрая го открадна.
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Аз съм БЪЛГАРЧЕ в Септември 15, 2007, 13:36:45
Не мога да кажа добри думи или лоши за него, тъй като ен съм запознат.
Това говори лошо за теб.Защото иначе много лаеш във форума,че тези или онези трябвало да ядат бой и дрън-дрън,а не си правиш труда да отвориш една книга или да гледаш някой от Златните български филми.Национализмът не се основава само на това да критикуваш,а и да знаеш кои хора са направили много за изкуството и културата,и като цяло за страната ни.

Относно Тодор Колев - той също е един велик човек и дали се е напил,си е негова работа.Звезда като него може да си го позволи.Хора,които не са постигнали и наполовина на това,което е постигнал той,едва ли трябва да го критикуват.
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Бай Иван в Ноември 28, 2007, 19:49:38
Отиде си бащата на тримата глупаци


Известният аниматор и карикатурист Доньо Донев почина след тежко боледуване
28.11.2007

 


Доньо Донев почина тази сутрин след тежко боледуване, след инсулт в Александровска болница, където се е лекувал.

Големият български художник, аниматор, сценарист и режисьор ще бъде погребан в Централните софийски гробища в Алеята на големите български творци, съобщиха от Министерството на културата. Поклонението е на 30 ноември в църквата "Св. Седмочисленици".

"Отиде си уникален човек - друг като него няма да има. Беше човек-усмивка, а сега се превърна в мъка и сълза", каза пред БТА хумористът Димитър Бежански, негов приятел и съмишленик.

Известен най-вече като създател на любимите за много поколения зрители "Тримата глупаци", Доньо Донев от 1956 г. работи като художник-постановчик в "Рисуван филм", а от 1960 г. и като режисьор. Заедно с Тодор Динов е един от доайените на мултифилма в България.

"У нас вече нямаме критерии за хубаво и лошо, за добро и зло, за морално и аморално в изкуството, принизява се вкусът на хората, появиха се разни "пиратки", "тигри", "каналета" и т. н., казваше приживе Донев. Галериите са пълни с еднодневки, екраните - с екшъни и сапунени неща. По телевизията и радиото кудкудякат фалшиви гласове, наречени "вокални състави".

Широко сме отворили вратата на посредствеността

и тя си тече като буйна река. Плодовете от нея ще се събират някоя есен..."

Художник, сценарист и режисьор е на над 100 анимационни филма, които са удостоени с над 40 международни и национални отличия. Сред тях са "Шега", "Хепи енд", "Мишената", "Върни се пак в Соренто", "Пардон", "Нарекохме ги Монтеки и Капулети", "Серенада", "Хамлет", "Екограма", "Вълча сюита", "Ноктюрно", "Умно село", "Тримата глупаци", "Кауза пердута", "Дефакто", "Декември".


 
 
"Обикалял съм доста света с моите филми, макар че често са ме изолирали от групите на разни фестивали, разказваше с горчивина Доньо Донев. Все пак доста съм видял от Европа и дори в Щатите ходих."

Класикът е категоричен: "Моята голяма любов е анимацията, и след като ме отрязаха от там... Не се оплаквам от това, че съм пенсиониран, защото добре знам каква е ситуацията в киното ни. Но много ме огорчи това, че филмите ми вървят навън и някои хора печелят зад гърба ми."

"Голямото удовлетворение за мен е като видя целия салон усмихнат на мой филм. Обаче най ми е приятно, когато отида в някое заведение, седна и току пристигне бутилка отнякъде. Отначало сервитьорът вика: "Казаха да не казвам от кого е." Но като настоявам, той казва, че е от човек, който е възхитен примерно от "Тримата глупаци". Или пък на улицата, като ме срещне някой, особено пък дете, и каже:

"Чичо Доньо, нарисувай ми един глупак!" И аз спирам и рисувам. Никога не отказвам.

Доньо Донев е роден на 27 юни 1929 г. в Берковица. Завършва графика в Националната художествена академия при проф. Павел Вълков през 1954 г. Първите си карикатури издава още като ученик, а след завършването на висшето си образование започва работа като художник на хумористичната страница във вестник "Вечерни новини".

Сътрудничи на много вестници и списания. Илюстрира детски книжки. Неговият режисьорски дебют е филмът "Дует" заедно с Тодор Динов, който взима "Златната роза" във Варна.

През март 2005 г. Доньо Донев подреди на "Шипка" 6 последната си голяма изложба, която организаторите от СБХ нарекоха юбилейна и прожектираха 7 негови анимационни филма. Тогава художникът показа 85 портрета на известни български интелектуалци, сред които Петър Берон, Виктор Самуилов, Димитър Бежански, Рангел Вълчанов, Йордан Радичков, Борис Карадимчев, Георги Русев.

"Никога няма да престана да се занимавам с политическа карикатура", каза приживе Донев и разказва за една карикатура, която много нашумя навремето - с политиците, дето си бъркат в задниците, казва се "Ситно нашенско". Идеята за нея му подхвърлили като реплика в кръчма. Един човек му каза: "Бате Донее, бате Донеее... Виждаш ли ги к'во правят ония горе. Всеки си е турил пръста у другия, ама не знае, че и на него са му го сложили..."
http://news.netinfo.bg/?tid=40&oid=1130466

Публикацията прехвърля към В-бокс, където можете да гледате "Тримата глупаци" - незабравима анимация.
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: отец Матей в Ноември 29, 2007, 04:28:29
 Доньо Донев" каза" много и то във времена когато не можеше да се приказва!

Бог да прости и мир на праха му!
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Skarlet в Ноември 29, 2007, 10:22:14
"У нас вече нямаме критерии за хубаво и лошо, за добро и зло, за морално и аморално в изкуството, принизява се вкусът на хората, появиха се разни "пиратки", "тигри", "каналета" и т. н.
Галериите са пълни с еднодневки, екраните - с екшъни и сапунени неща. По телевизията и радиото кудкудякат фалшиви гласове, наречени "вокални състави".
Широко сме отворили вратата на посредствеността и тя си тече като буйна река. Плодовете от нея ще се събират някоя есен..."

Доньо Донев

 :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'(

ВЕЧНА МУ ПАМЕТ!
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Индивидуалист в Април 01, 2008, 21:57:44
Почина барабанистът на ФСБ
01.04.2008 19:30

На 66 годишна възраст почина барабанистът на ФСБ Петър Славов. Той е част от формацията още от 1979 година. Преди това Пепи беше барабанист на „Джаз фокус 65”.

Заедно с Милчо Левиев, Симеон Щерев и Любомир Мицов той написа първата страница на историята на джаза в България. Свирил е с различни джаз формации. Бил е на една сцена с Гери Бъртън, Стив Слалоу, Декстър Гордън, Рой Хейнс.

Дълги години Петър Славов беше и мениджър на ФСБ./Дарик радио

-----------------------
ФСБ имаха велики години.Бог да го прости.
"Пак ще се прегърнем" за мен е една от най-добрите български песни.
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Skarlet в Април 01, 2008, 22:24:51
Леле, каква мъка ми стана. Израснала съм с техните песни.  :'( :'( :'( :'( :'( :' Вечна му памет на човека.

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=5TbQ5svoAN0[/youtube]

След 10 години

 :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'( :'(



Редактирано от модератор: Консолидация на два последователно пуснати постинги.
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: FELDMARSCHALL в Юни 29, 2008, 19:03:28
Дими от „Сленг” загина на магистрала "Хемус"

(http://images.ibox.bg/2008/06/29/dimi/519x270.jpg)

Бившият вокал и съосновател на група "Сленг" Димитър Екимов - Дими е загинал при катастрофа с мотор в неделя по обяд, съобщава mp3.bg.

Инцидентът се е случил на автомагистрала "Хемус", малко след гара Яна на излизане от София.

По първоначални данни, 38-годишният музикант се е движел с мотоциклет Сузуки с много висока скорост, загубил е управление, след което се е ударил в мантинелата и излетял от платното. При падането си е загинал на място.

Димитър Екимов-Дими е съосновател на група Сленг. През 2000г. той и групата му издават първият си албум - "Синьо", а през 2004 г. на пазара излиза и "Всеки ден".

Женен е за бившата тв водеща Ива Екимова, има и малка дъщеричка - Дара, която се роди през 2002 година.

http://lifestyle.ibox.bg/news/id_639987740 (http://lifestyle.ibox.bg/news/id_639987740)
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Валентин в Юни 29, 2008, 19:10:28
Бог  да  го  прости! :'(
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: vasko_vasilev в Юни 29, 2008, 19:39:53
Лоша новина! Бог да го прости! Беше добър музикант. :(
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Cheers в Юни 29, 2008, 23:56:53
Нека почива в мир!
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: MAGADAN в Юни 30, 2008, 00:18:15
Нелепо. Почивай в мир Дими.
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: MAGADAN в Юли 13, 2008, 16:41:52
Почина Вили Казасян

(http://images.ibox.bg/2008/07/12/wili%20kazasqn%20/256x192.jpg)

На 74-годишна възраст почина големият наш композитор и диригент Вили Казасян.

Вили Казасян е роден през 1934 г. в София.

През 1957 г. завършва ВМЕИ - София, сегашният Технически университет.
Учил е и в Теоретичния факултет на Българската държавна консерватория, днес Национална музикална академия "Панчо Владигеров".

От 1985 г. завежда секция "Естрадно изкуство" при Съюза на музикалните дейци в България.

Над 35 години името на Вили Казасян се свързва с Бигбенда на Българското национално радио - той е негов диригент и ръководител.
Участва във всички джаз форуми, в много международни фестивали и конкурси.

Дебютът му като музикант и композитор е през 50-те години (пианист в "Джаза на младите").

Свири в Естрадния оркестър при Сатиричния театър, основава "Студио 5".

От тези два състава през 1960 г. е формиран Естрадният оркестър на КТР, в който Казасян свири, а по-късно дирижира.

Голям е приносът му за първите стъпки и развитието на фестивала "Златният Орфей" и телевизионния конкурс за естрадни песни "Мелодия на годината". Организира редица вокални състави ("До, ре, ми, фа", "Студио В"), радиоконкурса "Тромбата на Вили", телевизионното предаване "Студио 1".

Създава множество песни и пиеси за бигбенд. Негови песни изпълняват популярни групи и певци, и актьори.
Негова е и музиката за филмите на В. Мирчев "Ленко", "Неочаквана ваканция" , "Една одисея из Делиормана" .

Опелото ще бъде в понеделник от 11.00 часа в църквата "Свети Седмочисленици" в София.

Поклон пред паметта му.

http://news.ibox.bg/news/id_902058133 (http://news.ibox.bg/news/id_902058133)


Мир на праха му!
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Фанагория в Юли 13, 2008, 16:57:40
Последният ми спомен за него е усмивката ме на "Мюзик Айдъл" :( >
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Хитлер в Юли 13, 2008, 16:58:29
Вечна му памет....

(http://kliuki.net/images/2da9c738173be6be5d7bd759cc6e0b86.jpg)

(http://www.blagovremie.com/kartinki/amv/amv2008-04_1.jpg)
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Болгардингезе в Юли 13, 2008, 17:52:49
Лошо ,почина найстина един добър човек :(
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Amenhotep в Август 01, 2008, 20:24:55
Отиде си легендарният странджански певец Сава Попсавов

България се раздели със Сава Попсавов. Той е изпълнителят, който прослави Странджа с песента “Ясен месец веч изгрява” - бунтовният марш на Преображенското въстание.За първи път мелодията на “Ясен месец” е изпълнена по Радио София през 1953 година именно от народния певец Сава Попсавов, родом от село Бръшлян.

Вечна му памет!

Песента "Ясен Месец"
http://www.zazz.bg/play:decd77ed
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Amenhotep в Август 01, 2008, 20:25:14
Песента "Ясен Месец"

http://www.vbox7.com/play:decd77ed

ЯСЕН МЕСЕЦ ВЕЧ ИЗГРЯВА

Марш на странджанските тракийци
 
Ясен месец веч изгрява
над зелената гора.
В цяла Странджа роб запява
песен нова юнашка.

През потоци, реки, бърда,
нещо пълзи, застава
дал е Юда самозива,
или луда гидия ?
Не е Юда самодива,
най е чета юнаци,
плашила за читаци.
 
Бързат, бързат да пристигнат
преди петли в Сърмашик,
да ги никой не угади
и ги подло предаде.

Но шпионско око мръсно
отгде ги е съзряло
тозчас тръгва и отива
на врага чета предава.

Денят мина мирно, техо,
дойде нощта ужасна,
аскер селото загради
и четата заварди.

Съмна вече над селото
изток пламна във зора,
пушка пукна, ек отекна
знак се даде за борба.
Юнаци са сал петима,
един срещу стотина.
 
Бомби трещат, куршум пищи-
цяла Странджа веч ечи,
тиранинът е уплашен,
от геройската борба.   

Няма вече плахи роби,
има горди юнаци…
Гръм куршумен, гръм отново !
Скъпа кръв порой тече,
падна Пино, Равашола,
мрат в борбата си нова.

О, сърмашик, село славно,
от юнашката борба,
о, Сърмашик, знаме ново
на тракийската свобода.
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Балкани в Август 01, 2008, 21:17:52
Велик българин! Вечна му памет
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Бай Иван в Септември 14, 2008, 20:41:06
Внезапно почина археологът Георги Китов . Нещастието се случи в Старосел преди час, предаде кореспондентът на БГНЕС в Пловдив.

Почувствал е болка в сърцето и му е станало лошо. По първоначални данни сърцето му е излязло от ритъм. Хората около него са му направили около 15 минути изкуствено дишане и сърдечен масаж. Линейката е била извикана веднага, но лекарят само е констатирал смъртта на видния археолог. Георги Китов се намираше от една седмица в Старосел, където извършваше археологически разкопки. Вчера и днес са били намерени нови тракийски находки от 4-5 век преди Христа. БГНЕС припомня, че той заедно с експедицията си ТЕМП откри през 2000 г. в Старосел Тракийския култов храм на Читньова могила. Разкопките бяха спрени заради липса на пари. Многократно той изразяваше желание да продължи.
Георги Павлов Китов е един от наи-известните археолози и траколози у нас. Роден е на 1 март 1943 в Дупница. Основно се занимава с откриването и проучване на археологически обекти от времето на Античността и Древна Тракия. След като завършва история в Софийския университет „Климент Охридски“ (1966), специализира история на изкуството в Ленинград (1974-1975). Oт 1971 г. работи като уредник в Археологическия музей и институт към БАН. През последната четвърт на 20 век е направил множество значителни открития, свързани с културата на траките. Сред тях са гробниците в (Жаба могила) при Стрелча, религиозният комплекс - хероон край с. Старосел, откриването на 673-грамовата златна маска на тракийски владетел, гробницата на цар Севт ІІІ в могилата Голямата Косматка близо до Шипка, както и Александровската гробница до Хасково, украсена с уникални стенописи от средата на ІV век пр. Хр., и много други. Доктор на историческите науки от 1977 г., старши научен сътрудник 1990. Председател на Общото Събрание на Археологическия институт с музей при БАН от (1992). От 1995 г. преподава като хоноруван доцент в Нов български университет. Основател и ръководител от (1972) на археологическата експедиция ТЕМП (преди ЕПОС и ЕТАП). Автор на над 200 статии и десетина студии върху историята, археологията и религията на траките. /БГНЕС
БГНЕС

Абе жив иманяр си беше, ама лека му пръст и Господ да му прости греховете!
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Stalinist в Септември 14, 2008, 20:42:11
Лека му пръст на човека.Той заслужава моето уважение
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Валентин в Септември 14, 2008, 21:04:40
Нека  почива  в  мир! :'(
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Ванадий в Септември 15, 2008, 18:09:38
Много жалко, втори удар... нека напомня че наскоро си отиде и Рашо Рашев.
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Индивидуалист в Януари 04, 2009, 19:18:30
Почина Илия Караиванов

Отиде си акторът Илия Караиванов, блестящият Левски на българското кино      
 
  Дата: 04-01-2009 18:17  
Читатели : 76
 
Малко след като отпразнува 60-годишния си юбилей, ни напусна големият български актьор Илия Караиванов. Името му ще остане в историята на родното кино с най-успешната екранизация на живота на Васил Левски.

Приживе Караиванов игра редом до имена като Цветана Манева, Петър Слабаков, Георги Мамалев и Антоний Генов. Завинаги ще се запомнят ролите му в „Смъртта може да почака", „Адаптация", „Обратно към небето", „Преспанските камбани", „Солунските съзаклятници", „Бой последен" и „Апостолите".

 Afera.bg
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Nordwave в Май 18, 2009, 04:10:55
(http://www.plovdivmedia.com/i/th/th_10816-1.jpg) Днес на обяд на 86 години почина актьорът Петър Слабаков.Поклонението ще се състои във вторник (19 май) на обяд в църквата „Свети Седмочисленици”. Той е един от основателите на "Екогласност".Депутат във Великото народно събрание и в 37-то народно събрание. Един от най-добрите български актьори. Участва в десетки филми, най-известните от които са "Пленено ято", "Цар и генерал", "Вечни времена", "Мъртви души".
След девети септември 1944 г. е доброволец в Отечествената война.
Бил е тракторист, деловодител в конезавод, леяр. Завършил е Икономика на промишлеността, но не и театрална академия. Въпреки това рекорден е броят на ролите, които е изиграл в киното – над 120, в театъра – не ги е броил.
Играл е в почти всички театри в страната. Често напускал след скандал – което е в мислите му, това му е на устата. Обикновено го изключвали и от партията, уволня вали го дисциплинарно, но ефектът бил нулев. Въпреки че е в партията от 1946 г., винаги е правил каквото той, а не тя, реши. Забранявали му да играе. От инат отказвал роли в киното. Казва, че е устроен да вярва безрезервно, а като се разочарова, с години боледува.
В последното си изявление на рождения си ден през тази година той заяви: "Апетит нямам. А и какво друго да ям, когато в момента у нас млечните храни са менте, луканките - различни по цена, но не и по вкус, а доматът е камък".
„Нямам доверие в никого от политиците, обяви преди смъртта си големият актьор. - При Желю Желев се разградихме държавата и унищожихме селското стопанство, при Костов - довършихме икономиката и почнаха аферите с приватизацията, нямаше промяна и при царя, днес героите пък са Бойко Борисов, Яне Янев и 15 десни партии, които си приличат като две капки вода. Янев добре говори, ама как да му вярвам, като посочи един Георги Марков за кандидат-президент", задъхва се Петър Слабаков.
Искаше България да стане президентска република. "Какво постигнахме като парламентарна република? Отгледахме неграмотни и полуграмотни младежи, сринахме здравеопазването, образованието си - също. Къде по-лошо от сега?" http://www.plovdivmedia.com/10816.html
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Радко в Май 18, 2009, 12:23:01
Да почива в мир.
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Ivo_the_MOnsTer в Май 18, 2009, 12:34:17
Много гадно , наистина хубав човек за разлика от сина си Андрей .
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: OnlyBG в Май 18, 2009, 15:21:03
Лека му пръст..
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: hammerbg в Май 19, 2009, 00:26:52
Мир на праха му  :(
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Дашо в Май 19, 2009, 10:42:58
Бог да го прости!
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Исперих в Май 19, 2009, 13:42:03
Голям актьор! Отдаваше му се всеки жанр. На СДС трябваха хора като него, а не тази измет, която остана. Бог да го прости! Дано да е на едно по-добро място!
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: OnlyBG в Май 19, 2009, 14:02:52
В недалечно бъдеще няма да има достойни българи
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Радко в Май 19, 2009, 14:53:47
В недалечно бъдеще няма да има достойни българи
Не съм много съгласен, но както и да е, лека му пръст
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: OnlyBG в Май 19, 2009, 16:16:48
Добре де ще са критично намаляли ;)
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: killed_by_death в Май 19, 2009, 16:54:16
Нека почива в мир!
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Ivo_the_MOnsTer в Май 19, 2009, 17:54:13
В недалечно бъдеще няма да има достойни българи
Малко се поизхвърли ,добър актьор беше.Сина му Андрей е голяма измет , ако го видя ще го спукам от бой , много дразни с поведението си постоянно говори със злоба , не се подстригва не се бръсне .Ебати гнусния хипар и пуши като комин , което е най-гнусното. :fsniper:
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Радко в Май 19, 2009, 18:00:25
Цитат на: link=topic=9617.msg105423#msg105423 date=1242744853
Андрей е голяма измет, много дразни с поведението си постоянно говори със злоба , не се подстригва не се бръсне .Ебати гнусния хипар и пуши като комин , което е най-гнусното. :fsniper:
Напълно си прав, тоя е измет  :down:
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Wulko88 в Май 19, 2009, 18:03:09
Лека му пръст, въпреки че нямах добро мнение за него
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Генерал Колев в Юни 09, 2009, 22:23:10
Почина Вера Мутафчиева

Вера Мутафчиева, голямата българска писателка и най-авторитетен историк - османист, почина днес на 80 години след кратко тежко боледуване.

Родена в семейството на големия български учен Петър Мутафчиев, дъщеря му съвсем естествено тръгва по неговия път, завършва история в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и през 1958 г. защитава дисертация на тема "Феодалната рента в Османската империя XV-XVI век".

От 1978 г. е доктор на историческите науки, беше избрана за академик, член на Българската академия на науките.

http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2215531 (http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2215531)
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: BMPO в Юни 09, 2009, 23:16:20
Най-сетне умря долният цирей Вера Мутафчиева. Тя беше грозна комунистическа свиня, служител на евреите, почитател на тюрки, монголи и славяни с шнорхели. Тя създаде Пагане (Цигане), тя създаде Велизарий и порното от Ранното средновековие. Мазната комунистка от Съюза на "българските" писатели Вера Мутафчиева, вредеше на Българската историческа наука, а нейните фалшификации продължават и след партийния пленум на 10.11.1989г. да се тиражират и разпространяват като АБВ на народната ни памет.
Предполагам никой нормален човек в България не скърби за радостния факт, че едно долно комунистическо прасе умря тъй безболезнено с оглед на извършените си престъпления срещу Българския народ. Пожелавам честит празник и весел траур на Българските националисти.
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Sol Invictus в Юни 09, 2009, 23:19:24
Османист? Знаех що за "историк" и "родолюбец" е ама чак пък толкова...
Да, ама книгите й остават, както и филмите, за съжаление...
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: hammerbg в Юни 09, 2009, 23:28:20
Противоречива личност, лека й пръст.
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Nordwave в Юни 09, 2009, 23:37:28
Лека й пръст.
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Генерал Колев в Юни 10, 2009, 11:08:50
Най-сетне умря долният цирей Вера Мутафчиева. Тя беше грозна комунистическа свиня, служител на евреите, почитател на тюрки, монголи и славяни с шнорхели. Тя създаде Пагане (Цигане), тя създаде Велизарий и порното от Ранното средновековие. Мазната комунистка от Съюза на "българските" писатели Вера Мутафчиева, вредеше на Българската историческа наука, а нейните фалшификации продължават и след партийния пленум на 10.11.1989г. да се тиражират и разпространяват като АБВ на народната ни памет.
Предполагам никой нормален човек в България не скърби за радостния факт, че едно долно комунистическо прасе умря тъй безболезнено с оглед на извършените си престъпления срещу Българския народ. Пожелавам честит празник и весел траур на Българските националисти.
Написато от теб за сетен път показва болния ти мозък и нисшето ти същество. Зле си, момченце, много си зле, имаш нужда от психиатър.
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Дашо в Юни 10, 2009, 11:13:22
Бог да я прости!
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Sol Invictus в Юни 10, 2009, 12:57:31
"Дъщерята на Калояна", "Случаят Джем", "Предречено от Пагане" и др.
Сценарии на "Хан Аспарух"
Интервю:
http://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=2003&sectionid=5&id=0001001
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Балкани в Юни 10, 2009, 16:32:46
Не вярвам да почива в мир тая жена.
Може нея да я няма, ама резултата от злините й остава.
Няма да съжалявам комунистически подчовеци.
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Генерал Колев в Юни 12, 2009, 16:48:20
Почина Радко Дишлиев

Бог да го прости! Всички родолюбиви българи ще го запомним с ролята му на Бенковски във филма "Записки по българските въстания", изиграна от него блестящо!

Актьорът Радко Дишлиев е починал днес, три дни преди да навърши 58 години, съобщиха негови близки.

Радко Дишлиев остава завинаги в историята на българската култура с блестящото превъплъщение в ролята на Георги Бенковски в телевизионния сериал "Записки по българските въстания" (1976-1981) по гениалната книга на Захарий Стоянов.

Роден е на 15 юни 1951 г. в Пловдив. Завършил е актьорско майсторство при Елка Михайлова във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1975. Играл е в Старозагорския театър (1975-1978), в Театър "Българска армия" и в "Сълза и смях".

http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2222211 (http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2222211)

(http://www.vesti.bg/image.php?path=L25pZGF0YS9hcHBzL3Zlc3RpLmJnL3d3dy9tdWx0aW1lZGlhL3Bob3Rvcy9uZXRpbmZvL1BBTkNITy9yYWRrbzEuanBn&w=375&h=249)
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Дашо в Юни 12, 2009, 17:33:32
Мир на праха му!
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: hammerbg в Юни 12, 2009, 17:58:18
Лека му пръст  :(
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Nordwave в Юни 13, 2009, 03:09:04
Радко Дишлиев остава завинаги в историята на българската култура с блестящото превъплъщение в ролята на Георги Бенковски в телевизионния сериал "Записки по българските въстания" (1976-1981) по гениалната книга на Захарий Стоянов.
   
    Роден е на 15 юни 1951 г. в Пловдив. Завършил е актьорско майсторство при Елка Михайлова във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1975. Играл е в Старозагорския театър (1975-1978), в Театър "Българска армия" и в "Сълза и смях".
   
    По-известните му роли на сцената са в "Колко е важно да бъдеш сериозен" от О. Уайлд и "Без зестра" от А. Островски. Има над 30 участия в постановки на някогашния Телевизионен театър.
   
    Участвал е във филмите "Барутен буквар" (1977), "Адиос, мучачос" (1978), "Войната на таралежите" (1979), "Сами сред вълци" (1979), "Любовта на Мирон" (1980), "Ако те има" (1983), "Борис І" (1985), "Под игото" (1990), "Сомбреро блус" (1999) и др.
   
    Ролята на Бенковски в "Записки по българските въстания" на сценаристите Веселин и Георги Браневи и режисьорите Борислав Шаралиев и Веселин Бранев (с екранен вариант "Апостолите") му донесе изключителна популярност и много награди.
   
    Този забележителен филм беше звездно постижение и за Стоян Стоев в ролята на Захарий Стоянов и Антоний Генов като Панайот Волов. Всички вече са покойници. http://www.bgfactor.org/news.php?cm=13&nid=49724
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Генерал Колев в Март 26, 2010, 18:25:56
(http://dariknews.bg/uploads/news_images/201003/photo_big_503556.jpg)

На 82-годишна възраст почина един от най-обичаните ни актьори и режисьори Никола Рударов. Той е направил шест филма, сред които "От нищо нещо", "Комбина", "Вик за помощ". По-популярен обаче беше с героите си от филми като "Вчера", "Адио, Рио", "Тишина", "След края на света". От него е изречена една от най-популярните реплики в българското кино - "Кон боб яде ли?". Ролята на математика Баръмов от лентата на Иван Андонов "Вчера" беше една от любимите на Рударов.

Никола Рударов е от онези хора на изкуството, които първоначално въобще не са имали намерение да се занимават с изкуство. Кандидатства Право, приемат го, но в трети курс решава, че май му се учи друго. Провокира го новината, че предстои да бъде открито Държавно училище по кинематография. И въпреки че се съмнява в способностите си, се записва в него, защото е убеден, че "има някаква магия в тази история наречена кино".

Кариерата си на актьор Никола Рударов започва още през 1968 година, но заради своенравния си характер, по онова време не му дават да прави филми. Дебютът му като режисьор е едва през 1976 г. с "Да изядеш ябълката" по сценарий на Свобода Бъчварова. Има още пет филма, но въпреки това самият той осъзнаваше, че за широката публика е много по-известен като актьор.

Никола Рударов: Обикновено, обикновеният зрител, влизайки в киното, той запомня актьорите. Те са онези, които правят филма.

И независимо дали режисираше или играеше в киното, Никола Рударов беше убеден, че най-важното е да си истински. За да повярват зрителите, на това, което гледат.

Никола Рударов: Аз имам чувството, че понякога човек, прощавайте, но със задника си възприема изкуството. Почне ли да се върти на стола, значи нещо...А ако замре и това, което става на екрана го тревожи, или го радва, или го смазва, или го извисява, то тогава изведнъж си казва: Да, ето това е направила магията на киното.

Поклонението пред Никола Рударов ще бъде в понеделник, от 11:00 часа в столичната църква "Свети Седмочисленици".
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=503556 (http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=503556)

Бог да го прости големият български актьор и режисьор!!! Никога няма да го забравя в култовите му роли и филми!
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Генерал Колев в Април 03, 2010, 18:32:35
(http://images.ibox.bg/2010/04/03/balsssss/430x354.jpg)

На 57-годишна възраст почина актьорът Иван Балсамаджиев, съобщиха от Съюза на артистите в България.

Последните 3 години той се бореше с рака и дори с присъщия си оптимизъм твърдеше, че го е надвил.
Уви, отиде си часове преди Възкресението Христово.

Ще го запомним с щедрата му усмивка и с ролите му в "Лавина", "Дишай човече", "Почти вълшебно приключение", "Катина", "Човек в космоса".
Изигра хиляди скечове, с които стана любимец на публиката.

Балсамаджиев е роден на 19 февруари 1953 година в Троян. През 1977 година завършва ВИТИЗ, а след това работи в театрите във Видин и Перник и "Сълза и смях".

Поклонението ще бъде на 6 април, от 12 часа в църквата "Св. Неделя".

От пресцентъра на Министерството на културата разпространиха съболезнователния адрес от министър Рашидов:

„Скърбя заедно с вас от загубата на един силен и борбен творец и човек с много таланти. От спорта, през музиката, театралната сцена, киното, до малкия екран - Иван Балсамаджиев правеше всичко с много хъс и с вяра, че най-важното в човешкия живот е смирението.
Иван Балсамаджиев не изневери на себе си и на убеждението си, че трябва да играе в театър по свой вкус и според своите принципи. Той не правеше шоуто си на всяка цена. Искаше то да „върви", но освен да забавлява, да бъде и полезно.
Стремеше се да накара хората да не мислят само за материалното и да не забравят, че са преди всичко човеци.
До последния си дъх Иван Балсамаджиев ни доказваше, че животът е „Почти вълшебно приключение", за което си струва да не пестим усилия.
В навечерието на Великден Иван Балсамаджиев влиза да играе в небесната театрална трупа, за да възкръсва отново и отново в паметта на хилядите си почитатели.
Поклон пред светлата му памет!"
http://news.ibox.bg/news/id_1071203838 (http://news.ibox.bg/news/id_1071203838)

Бог да го прости! Отиват си от нас прекрасни актьори, дали много за развитието на българската култура, театър и кино. Защо винаги така става, че тези, които заслужават да живеят дълго и да радват хората, си отиват млади?
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Петкан в Юли 30, 2010, 17:19:56
Почина Стефка Съботинова

Тази сутрин на 80-годишна възраст във Военната болница почина народната певица Стефка Съботинова.
Стефка Съботинова е родена на 2 април 1930 г. в село Розов Кладенец, Старозагорско, а корените й са от Беломорска Тракия.

Започва да пее на пет години, талантът й е открит през 1947 г., когато е ученичка в Пловдив и е поканена да работи в БНР.

Дълги години е хористка и солистка на ансамбъл "Филип Кутев" (1951-1965), с който гастролирала в най-големите концертни зали по света.

В началото на 70-те години отново постъпва в Ансамбъла за народни песни на Българската телевизия и радио и в състава "Мистерията на българските гласове".

Тя е единствената певица, която има солови песни в първия албум на Марсел Селие "Мистерията на българските гласове".

В него е включена и "Притури се планината", която още тогава привлича вниманието и е използвана като част от филмовата музика в световните продукции "Исус от Монреал" и "Лионците".


Именно "Притури се планината" и "Мар, Станке ле" са включени в грамофонна плоча, спечелила награда "Грами" през 1979 г.

В дует с Тинка Пешева, Съботинова записва много хумористични народни песни, сред които са "Цонке ле, чушко червена", "Заплакал е стар, бял дядо" и "Овдовяла лисичката".

Преди месец, през юни 2010 г., бе удостоена с най-високото българско отличие - орден "Стара планина" първа степен.
Стефка Съботинова - Притури Се Планината (http://vbox7.com/play:db7e53b1)
Поклон пред паметта на Стефка Съботинова!

Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Amenhotep в Юли 30, 2010, 18:47:42
Поклон!

Стефка Съботинова ще живее завинаги в сърцата на истинските българи!
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Симеон Велики в Юли 31, 2010, 11:11:35
Поклон!

Стефка Съботинова ще живее завинаги в сърцата на истинските българи!

Светла й памет!
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: omerzen в Юли 31, 2010, 13:08:27
Бог да я прости!
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: penko в Юли 31, 2010, 22:50:55
Бог да я прости  прочу България във най голямата криза 1996 г. ;( ;( ;( ;( ;( ;(
Тогава  на  всички  митинги  като сваляха Жан Виденов винаги я пускаха да подгрява  тълпата , ех  какви  времена  бяха  .  :rolleyes:

бтв новините In Memorian Последно Сбогом С Певицата Стефка Съботинова (http://vbox7.com/play:dee4d5b9)
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Индивидуалист в Октомври 10, 2010, 19:00:05
Бог да я прости!!!!!
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Петкан в Януари 03, 2011, 18:20:34
Почина народната певица Надка Караджова

Едва 16-годишна тя става част от ансамбъла на Филип Кутев, в който пее в продължение на 40 години

На 73-годишна възраст почина народната певица Надка Караджова.

Родена е на 14 март 1937 г. в семейство на непрофесионални певци и музиканти. Едва 16-годишна става част от ансамбъла на Филип Кутев, в който пее в продължение на 40 години.

Следват участия в хоровете "Космически гласове" и "Големите гласове на България".

През 1991 г. заедно с дъщеря си Светла и певиците Лиляна Галевска и Стоянка Лалова основава квартет "Славей", с който има множество концерти в България и по света.

През 1978 г. нейната песен "Заблеяло ми агънце" печели наградата на радиоконкурса "Би Би Си-2". В Англия е издадена плоча озаглавена "Блеещите балкански агънца". В Япония е издаден диск с песни на Надка Караджова, квартет "Славей" и сестри Бисерови от поредицата"Българската полифония".

През 1994 г. името на Надка Караджова е включено в Световната енциклопедия по музика, издадена в Лондон.

Успоредно с хоровия репертоар, певицата записва над 300 солови народни песни. Прави стотици студийни записи за фонда на Българското национално радио, издава 27 албума.

Надка Караджова е удостоявана с множество награди и отличия: Орден "Кирил и Методий", орден "Народна Република България", орден "Стара планина".

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3514771 (http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3514771)

Отиде си една достойна българка.
Лека й пръст!
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Tiesto в Април 15, 2011, 02:56:52
Внезапно на 70 години (точно преди да навърши 71г.), Иван Славков батето почива от проблеми с алкохола и цироза на черния дроб ! Издъхва в правителствена болница от настинка и пневмония !

Да почтем неговата памет и целта ми е чрез видеотата по-долу ! Да го запомним с нещо положително и добро, а който иска да го види същият ден преди да почине, може да се разрови из видеотата от ТОПСПОРТ в GOOGLE ! Аз мисля, че е най-добре да го гледаме такъв какъвто беше ! Нека Славков почива в МИР !

Част от последните думи на Иван Славков бяха, че е усетил как към него беше насочена много негативна енергия от цялото общество в България, както и постоянното притискане от журналистите ! Една от последните му думи преди да почине беше ! "С времето всичко оттича" !

Господари На Ефира - Батетo (Иван Славков) (http://vbox7.com/play:668f58e9)

Господари На Ефира - Батето С Нови Бисери (http://vbox7.com/play:8c6b363f)

Нови Бисери На Батето - Господари На Ефира (http://vbox7.com/play:79fb890e)

Господари На Ефира - Батето Как Да Гласувам (http://vbox7.com/play:a3c23efc)
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Amenhotep в Май 01, 2011, 15:37:30
Почина Иван Славков

(http://razkritia.com/wp-content/uploads/Bateto_1.jpg)

Дългогодишният генерален директор на националната телевизия и президент на БОК и БФС е издъхнал по-рано днес в Правителствена болница, 10 дни преди да навърши 71 години. Причината са проблеми с белите дробове.
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Петкан в Май 01, 2011, 18:18:24
Бог да го прости! :pop:
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Tiesto в Май 02, 2011, 01:08:02
Последни думи от Иван Славков !

(http://www.sbj-bg.eu/images/stories/ivan_slavkov1.jpg)

"Всяка жаба да си знае кочината, пардон, гьола"

"Вие що си губите времето с футбол, бе? Какъв хубав Винпром имате с ракия и вино, а си трошите краката с топка. Я да се поправите!" (Иван Славков към футболистите на Поморие).

"На мен на този турнир тук най ми харесаха стюардесите." (по време на турнир за аматьорски футбол)

"Вижте какъв финал само. Имаше бой, голове, жълти и червени картони, дузпа. Става за цветна телевизия."(След финала за купата на България Левски - ЦСКА 2:1; 2005)

"Обяснявам на чужденците, че в България "луда крава" няма. Те ме питат как така няма. Викам: "Ми няма. В България останаха шест крави и аз ги знам поименно."

"Писна ми от конгреси! Няма за какво да се събираме пак. Знаете, че когато има конгреси, обикновено ги печеля." (след тегленето на жребия за купата на България по футбол през 2000 г.)

"Доброто прекарване е винаги там, където съм. Скучно ми е там, където ме няма."

Жалко за Иван Славков един от малкото качествени хора в България !
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: perfuratorabg в Май 02, 2011, 01:46:46
   и как разбра че Славков е толкова добър човек?
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: FELDMARSCHALL в Май 02, 2011, 02:57:36
Почина Иван Славков

(http://razkritia.com/wp-content/uploads/Bateto_1.jpg)
Причината са проблеми с белите дробове.
По-скоро с черния дроб. Все пак да почива в мир.
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Tiesto в Май 10, 2011, 07:27:56
Нямаше как да предположа, че ще умре, все пак не съм нострадамус !

Славков беше наистина читав и качествен човек много жалко за него !

Замина си млад на 70 години !

Горните видеота ги оставям, тъй като е добре да го запомним с положителни неща !

Иван Славков макар и толкова близък на Тодор Живков, не е грабил от държавата така, както грабиха управляващите партии през прехода ! А и 1 човек колко може да ограби и колко да окраде за толкова години за себе си ! Иван Славков беше много земен човек, изключително добър и чистосърдечен с много голямо чувство за хумор, помагал е на много хора с каквото е можел ! Макар и предвидно правенето му на простак и глупак, Славков беше изключително умен човек ! Той направи много за Спорта, ще видите сега че макар и Спорта да е прекалено зле, без Славков ще бъде още по-зле от преди !

Малко хора имаха участта да имат живот като неговия !

Всички ще го помним с добро, надявам се Иван Славков сега да е на едно по-добро място от нашето !
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Amenhotep в Юни 16, 2011, 00:09:49
Почина Ричард Груев

(http://tvoeto.info/wp-content/uploads/2011/06/Richard-Gruev-2.jpg)

Мир на душата му!  (:|
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Петкан в Юни 16, 2011, 00:58:46
Почина Ричард Груев

(http://tvoeto.info/wp-content/uploads/2011/06/Richard-Gruev-2.jpg)

Мир на душата му!  (:|
Бог да го прости!
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Amenhotep в Юли 01, 2011, 15:41:59
Почина Васа Ганчева

(http://razkritia.com/wp-content/uploads/162280012373336.jpg)
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Hatshepsut в Юли 31, 2011, 17:16:17
Почина Бинка Желязкова

(http://www.dnesplus.bg/Photos/20110731125625-бинка.jpg)

На 88 години почина един от най-големите български кинорежисьори Бинка Желязкова.

Бинка Желязкова е родена е на 15 юли 1923 година в Свиленград. В края на 50-те години на миналия век Бинка Желязкова е една от малкото жени-режисьорки в света, снимащи игрално кино. Режисьор е на 7 игрални филма, повечето от тях по сценарий на нейния съпруг - големият български драматург Христо Ганев. Повечето й филми са с многобройни награди и с драматична съдба по времето преди промените.

Първата ни жена режисьор има седем игрални и два документални филма. "Животът си тече тихо…" (1957), "А бяхме млади" (1961), "Златен медал" на МКФ, Москва, 1961, Наградата "Старите обувки", на МКФ в Картахена, Колумбия, 1964, "Привързаният балон" (1967), "Последната дума" (1974), "Басейнът" (1977),"Сребърен медал", Москва, 1977, "Голямото нощно къпане" (1980), специална прожекция, Кан, 1980, "Лице и опако" (1982), неизлъчван, "Нани-на" (1982), неизлъчван, "Нощем по покривите" (1988), награда "Златна ракла", 1988. През 2007 г. тя и съпругът й бяха удостоени с наградата за изключителен принос към българското кино и култура. Но още тогава Бинка Желязкова страдаше от едно от най-тежките страдания - болестта на Алцхаймер и съпругът й Христо Ганев получи наградата в залата на театъра на Българската армия, където навремето е бил знаменитият киносалон "Роял". В дългото време на нейната болест Христо Ганев беше непрекъснато до нея - в това най-тежко изпитание на техния и творчески и личен живот, изпълнен с любов, чест и достойнство. Тяхна дъщеря е една от малкото жени оператори у нас Светла Ганева, а техен зет големият български режисьор-аниматор Анри Кулев.

Четири от филмите й са спрени от цензурата и виждат бял свят години след създаването си. "Животът си тече тихо…" е създаден през 1957 г. и е показан пред публика през 1988г. съдбата на "Привързания балон" по пиесата на Йордан Радичков е с подобна съдба. Същевременно колко български режисьори са обиколили с филмите си целия свят? Но докато в чужбина Бинка Желязкова печели награди и успешно участва на международните фестивали в Москва, Кан, Монреал, Берлин, Брюксел, Картахена, Карлови Вари, у нас отношението към нея невинаги е благосклонно. Награждаването й с ордени често е последвано от спиране на филмите й, забрани за работа, уволняване от киностудията, продължително мълчание… В това отношение семейството Бинка Желязкова и Христо Ганев независимо от време, политика, конюнктура запазиха добродетел и духовност, с която са дарени малцина.

Поклон пред светлата й памет.

http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=538008
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Amenhotep в Ноември 19, 2011, 19:23:22
проф. Цветана Павловска

(http://store.picbg.net/pubpic/E9/1E/22d4a79e29a3e91e.jpg)

Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Hatshepsut в Декември 12, 2011, 12:49:38
Почина Велко Кънев

(http://www.24chasa.bg/Images/Cache/Image_1146534_5.jpg)

Един от най-големите български актьори почина в неделя. На 63-годишна възраст след тежко боледуване си отиде великият Велко Кънев. През последните четири години той страдаше от рак на гласните струни и няколко пъти премина през тежко лечение в Германия.

Междувременно Велко Кънев излизаше на театралната сцена, където се радваше на уважението и любовта на многобройните си почитатели.

Велко Христов Кънев е роден в Елхово през 1948 г. Завършва ВИТИЗ през 1973 г.

Той беше популярен в цяла България с ролите си във филмите „Оркестър без име", „Матриархат", „Мъжки времена", „Бон шанс, инспекторе!", „Да обичаш на инат" и др.

Заедно с Георги Мамалев и Павел Поппандов в началото на 90-те създава групата НЛО, която прави и свое телевизионното предаване.

През по-голямата част от кариерата си Велко Кънев беше част от Народния театър, на чиято сцена изигра десетки запомнящи се роли.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1146533


Бог да го прости!
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: SPQR в Декември 12, 2011, 13:04:41
  Лека му пръст и Бог да го прости!
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Мишок в Декември 12, 2011, 13:05:43
Ей добър артист беше този - Бог да го прости !!!
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Исперих в Декември 12, 2011, 16:34:39
Ей добър артист беше този - Бог да го прости !!!

Верно, ама отдолу не се задават подобни нему! Лека му пръст!
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Hatshepsut в Декември 30, 2011, 13:19:30
Почина режисьорът Иван Андонов

(http://images.ibox.bg/2011/12/30/andonov/430x295.jpg)

Почина големият български режисьор Иван Андонов.

Андонов е едно от големите имена в историята на българското кино. Режисьор е на някои от най-обичаните български филми - "Дами канят", "Вчера", "Опасен чар". Сред заглавията, които Иван Андонов завеща на българското кино, са "Бяла магия" и "Мечтатели".

Иван Андонов ще бъде запомнен и с вдъхновяващите си роли в "На всеки километър", "Един наивник на средна възраст" и "Сватбите на Йоан Асен".

В средата на 90-те режисира и емблематичния за българския преход сериал "Дунав мост".

Андонов завършва театралната академия в София през 1956 г. Година по-късно получава и първата си роля във филма "Години за любов".

Поклон пред паметта му.

http://news.ibox.bg/news/id_1903154773
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Hatshepsut в Януари 25, 2012, 18:24:34
Почина Коста Цонев

(http://dariknews.bg/uploads/news_images/201201/photo_verybig_843704.jpg)
© снимка: Sofia Photo Agency, архив, Юлиана Николова

На 82-годишна възраст почина големият български актьор Коста Цонев. В последните години той почти не излизаше от дома си заради тежко боледуване. Една от последните му появи в медийното пространство беше на церемонията по раздаването на наградите „Аскеер” през май 2011 г.

Коста Цонев има зад гърба си редица емблематични роли. На театралната сцена е играл Дон Жуан и Крал Ричард. В киното едно от популярните му превъплъщения е във филма „Баща ми бояджията”. Става много популярен като българския таен агент Емил Боев по книгите на Богомил Райнов за българското разузнаване.

Той е носител на редица отличия и награди за актьорската си работа. През 2001 г. влиза в политиката като депутат от НДСВ в 39-ото Народно събрание. През 2005 г. отново е избран за депутат от същата политическа партия.

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=843704&audio_id=100344
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Франкист в Януари 25, 2012, 18:26:35
аз ще го запомня с ролята му във "време разделно", жалко че се окапа с тая свиня - Сакскобурготски,жалко и за сина му - ***та!

Лека му пръст!
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Петкан в Януари 25, 2012, 20:35:44
аз ще го запомня с ролята му във "време разделно", жалко че се окапа с тая свиня - Сакскобурготски,жалко и за сина му - ***та!

Лека му пръст!
Бъркаш нещо,Франко!
Във "Време разделно" не си спомням да е участвал Коста Цонев.
Бог да го прости!
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: omerzen в Януари 26, 2012, 01:20:39
Мир на душата му на Коста Цонев. Помня го с неговите хубави роли във филмите по произведенията на Богомил Райнов.

(http://store.picbg.net/thumb/86/19/223f96a6bbc18619.jpg) (http://picbg.net/img.php?file=223f96a6bbc18619.jpg)

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A3%D0%BC%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%B9_%D1%81%D0%B0%D0%BC%D0%BE_%D0%B2_%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B9
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Индивидуалист в Януари 26, 2012, 16:09:02
оттук научавам за Коста Цонев
Бог да го прости

навремето гледахме наистина криминалетата по Б.Райнов
нямаше кой знае какво да се гледа
и видеомагнетофони нямаше даже

голям актьор беше

помня го игра в една тв театрална постановка "Историята на един кон"
играеше кон
като ученици се смяхме много
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Франкист в Януари 26, 2012, 16:49:03
Бъркаш нещо,Франко!
Във "Време разделно" не си спомням да е участвал Коста Цонев.
Бог да го прости!

мда,обърках се. Извинявам се!
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Hatshepsut в Февруари 16, 2012, 14:16:23
Напусна ни проф. Иван Славов

(http://www.dnesplus.bg/Photos/20120216133439-иванславов.jpg)

На 84 години ни напусна професор Иван Славов – човекът, който неуморно преследваше кича, еснафщината, плиткоумието и неграмотността.

Доктор на философските науки, Иван Славов дълги години е преподавател в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Той бе посланик на Република България в Словакия (1994-1998 г.).

Личният му житейски и философски девиз бе: „Оптимист по воля, песимист по разум, сноб по вяра“. Една от целите, на които посвещава живота си, беше борбата с дилетантството, на което противопоставя интелектуалния снобизъм.

Творчеството на Иван Славов е посветено на остри и злободневни въпроси от естетиката и всекидневната култура - кича, безвкусицата, деформацията на човешките нрави. Сред книгите, които завеща на своите последователи и съмишленици, са “Кичът”, “Дилетантът”, “Прекословици”, “Златната решетка”, “Антология на глупостта”, “Ученически и кандидат-студентски бисери”, “Речник на глупостта”, “Смехотерапия - стрес – бизнес”, “Джобен смехар”, “Тоталният кич”.

Професор Славов беше любимец на студентите си, достоен противник на опонентите си, ненадминат остроумец, забавен, интелигентен, с неподражаемо чувство за хумор.

Поклон пред светлата му памет!

http://www.dnesplus.bg/News.aspx?n=557034
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: rumena moma в Февруари 19, 2012, 18:38:47
  :crying-1:

(http://static.blitz.bg/thumbnails/640/201202/20120219.pcofiamplz.wm.jpg)

                            Почина Георги Черкелов!

Прочулият се с ролята на Велински в "На всеки километър" актьор си отиде на 81-годишна възраст

                                                                     19 февруари 2012, 17:27

                                                                            София, България

Големият български артист Георги Черкелов почина. Прочулият се с ролята на Велински в "На всеки километър" актьор си отиде на 81-годишна възраст. Смъртта му продължи черната серия, отнела ни някои от най-големите имена на българското изкуство.
Малко преди коледните празници Черкелов получи инсулт и бе настанен за лечение в Първа градска болница. По неофициална информация последвалите изследвания са открили и онкологичен проблем.
 
Скръбната вест за кончината на Георги Черкелов изненада запознатите с неговото възстановяване. Само преди няколко дни негови близки го похвалиха, че е започнал да влиза в час и в най-скоро време ще бъде изписан. /БЛИЦ

http://www.blitz.bg/news/article/131163
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Индивидуалист в Февруари 26, 2012, 14:49:05
Големия Черкелов...
Бог да го прости

много хора си отидоха последните месеци
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: rumena moma в Април 18, 2012, 16:36:09
 :crying-1:

(http://static.blitz.bg/thumbnails/640/201204/20120418.hbytvgjunx.wm.jpg)

                           Почина Наум Шопов
                                      Поклон пред паметта на големия български актьор!
                                                          18 април 2012, 15:01
                                                           София, България

Големият български актьор Наум Шопов почина на 81-годишна възраст. Трагичната новина бе съобщена от Съюза на артистите в България.
Бележитият актьор е роден на 27 юли 1930 г. в Стара Загора, в семейство на бежанци от Смърдеш, Костурско. Майка му, актрисата Мара Шопова играе с него в постановки на Старозагорския театър, когато малкият Наум е едва на няколко месеца. По-късно, естествено в същия театър идват и първите му роли като стажант-актьор. Баща му, Христо Шопов пък дълги години бил директор на читалищния театър в града. Шопов няма завършено висше образование. Съпруг е на Невена Симеонова, актриса.
 
Синът му, Христо Шопов, също е известен актьор. Неговият запомнящ се дебют е във филма "Вчера", режисьор Иван Андонов. Има и дъщеря, Лиза Шопова, също актриса. Не е за вярване, но първите няколко години след Стара Загора - отначало в Бургас и Пловдивския театър, а след това във София, актьорът не получава сериозни актьорски задачи и играе предимно в миманса. Затова за същински старт на кариерата може да се приеме постановката на „Чудак” по Назъм Хикмет във Военния Театър под режисурата на Леон Даниел през 1958 г., където остава повече от три десетилетия, през 1989 г. да премине в трупата на Народния театър. И играта му на сцената, освен, че му е донесла две награди Аскеер, никога не е оставяла безразлични зрители сред публиката.
 
В театъра Наум Шопов е работил с най-изтъкнатите български режисьори като Крикор Азарян, Леон Даниел, Иван Добчев, и е играл Хамлет, Робеспиер, дон Базилио, Сократ, крал Лир, Крап и много други.
 


http://www.blitz.bg/news/article/136727

>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>><<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<<

 :cool-1:   Поклон пред светлата памет на колоса в българското актьорско майсторство .
Този човек беше жива школа не само заради вродения си талант, но и по дисциплина на цялостно престаяне на актьорската професия . Е дин от малкото артисти който обичаха изкуството в себе си, а не себе си в изкуството ( както казваше професор Дановски) .
 Сегашната дилетанска пасмина, притискаща и натрапваща се от всякъде и три пъти да се прероди няма да може и на малкото пръсче да му стъпи.
Благодаря маестро за незабравимите моменти с които ни дари и за безценното богатство което ни оставяш !

Зад всеки гений се крие неразбрана и лесно ранима душа . Не питайте и не търсете причина в кой и защо ! Наум Шопов не трябва да се разбира , заслужава само да се обича !
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Hatshepsut в Април 24, 2012, 06:42:12
Почина Хачо Бояджиев

(http://85.14.28.164/d/images/photos/0157/0000157122-article2.jpg)
Хачо Бояджиев Снимка: Булфото

Само няколко месеца след като навърши 80 години почина големият телевизионен режисьор академик Хачо Бояджиев, съобщиха от БНТ.

За националната телевизия той ще остане създател на телевизионните стандарти.

Повече от 40 години от живота на Хачо са свързани с работата му за БНТ.

"За колегите си в БНТ той ще остане човекът - епоха, професионалистът с безпогрешен нюх за качественото. За него правилата за производство и талантливите режисьори бяха двата основни фундамента на добрата телевизия. Рядко изричаше похвали, често обаче критикуваше", припомнят от БНТ.

Хачо Бояджиев е роден на 20 януари 1932 г. Завършва театрална режисура в НАТФИЗ през 1958. В Англия защитава докторат по кино - и ТВ режисура. Директор е на БНТ в периода 1993-1995.

Зрителите завинаги ще запомнят великолепните му новогодишни програми, мюзикълите и постановките от Телевизионния театър, заснети под неговата режисура.

За него правилата за производство и талантливите режисьори бяха двата основни фундамента на добрата телевизия. За служителите на БНТ ще остане като един от най-обичаните генерални директори на медията, който е познавал всичките си колеги лично.

Поклон пред паметта му!

http://www.dnes.bg/obshtestvo/2012/04/23/pochina-hacho-boiadjiev.157122#13352388423031&if_height=284
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Индивидуалист в Май 01, 2012, 15:17:03
Наум Шопов го уважавах много. Да почива в мир.

Хачо съм го виждал на живо през 1993 когато беше ген.директор на БНТ не помня за колко време тогава. Беше идвал до Варна.

Бог да ги прости и двамата.
Живота изглежда понякога че е дълъг дълъг. А всъщност е кратък.
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Петкан в Май 13, 2012, 17:20:34
Почина естрадната певица Катя Филипова
(http://www.segabg.com/pic/news/13/600424.jpg)
Цитат
"Звездата на българската естрада от близкото минало Катя Филипова почина на рождения си ден. 63-годишната певица е издъхнала тази сутрин от белодробна емболия. Поклонението ще бъде на 16 май от 12 часа в църквата “Св. Параскева” в столицата..."
http://www.segabg.com/article.php?id=600424
...
(http://s7.rimg.info/df7ed268ac2867aca8fb5138c87b53e9.gif) (http://smayliki.ru/smilie-585931431.html)
Сбогом!

http://vbox7.com/play:0cfe0a60
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Петкан в Юни 06, 2012, 18:12:25
Почина Рей Бредбъри
(http://www.vesti.bg/image.php?path=L25pZGF0YS9hcHBzL3Zlc3RpLmJnL3d3dy9tdWx0aW1lZGlhL3Bob3Rvcy9uZXRpbmZvL0VMSVRTQS9yYXkwNjA2MTIuanBn&w=375&h=249)
http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4867871
===
(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/69/Ray_Bradbury_%281975%29_-cropped-.jpg/160px-Ray_Bradbury_%281975%29_-cropped-.jpg)
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B5%D0%B9_%D0%91%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B1%D1%8A%D1%80%D0%B8
===
Рей Бредбъри
Нощен разговор за ваша сметка

Цитат
Чудеше се какво му припомни това старо стихотворение, но то се въртеше из главата му:
 
Какво ще стане, помисли, какво ще стане,
ако внезапно жиците по неизброими черни стълбове
попият многословния потоп, минаващ
по цяла нощ и всяка нощ, и съхранят
те чувствата и смисъла на всичко?
 
Той се замисли. Как беше по-нататък? А, да…
 
И врязани като трион в нощта,
те всичко съберат по философски
и думите назад избълват,
тъй както слабоумното дете.
 
Той пак се позамисли. Как продължаваше?… Чакай…
 
http://chitanka.info/text/9311-noshten-razgovor-za-vasha-smetka
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Amenhotep в Юни 23, 2012, 16:17:10
Почина проф. Георги Бакалов

(http://www.vsekiden.com/imgs/bulgaria/georgi-bakalov.jpg)

http://news.bgnes.com/view/1014631
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Hatshepsut в Юни 27, 2012, 18:37:46
На 87 години почина българската писателка Свобода Бъчварова

(http://condor46.blog.bg/photos/34811/original/Svoboda-Bachvarova.jpg)

Голямата българска писателка и киносценарист Свобода Бъчварова е починала на 87 години в болница в Бразилия вследствие на кръвоизлив, предадоха редица български медии, позовавайки се на БГНЕС. Новината са съобщили нейни близки.

Сред творбите на Свобода Бъчварова са романите "Великденска ваканция", "Литургия за Илинден", "Жребият", "Гонитбата", "Наследникът", "Приключенията на Фильо и Макензен", "Телеграма с много неизвестни", "Опасен чар", "Земя за прицел" и "По особено мъчителен начин…".

Свобода Тодорова Бъчварова е родена на 11 януари 1925 г. в град Горна Джумая (Благоевград). Семейството й е с подчертано леви убеждения и след Септемврийското въстание и Деветоюнския преврат през 1925 г. те емигрират във Виена, след което се местят във Франция. Семейството по-късно е екстрадирано в Белгия, а в България бащата на писателката получава задочно смъртна присъда, пише в биографичната справка за нея на издателство "Жанет45".

Малката Свобода има проблеми със здравето, заради което майка й се възползва от амнистията за жените емигрантки и се завръща в България заедно с нея, докато бащата остава в Белгия.

В ученическите си години Свобода споделя възгледите на баща си, заради което е арестувана. След 9 септември 1944 г. заминава да следва естетика в Ленинград, където разбира, че представата на баща й за съветската страна се разминава с действителността.

Прз 50-те години тя се завръща в България и започва работа като журналист в културния отдел на в. "Работническо дело", който Свобода ползва като трибуна за своите идеи и мисли. Част от интелектуален кръг, в който влизат Панчо Панчев, Иван Кирилов, Васил Джерекаров, Владимир Найденов, Радой Ралин, Добри Жотев, Блага Димитрова и Иван Радоев.

В златните години на българското кино - 70-те и началото на 80-те, Бъчварова започва работа като редактор в кинопродукциите.

Била е ръководител на творческия колектив "Хемус".

Заедно с режисьора Георги Дюлгеров и Руси Чанев правят филма "Мера според мера" по неин сценарий, основаващ се на романа й "Литургия за Илинден".

Неин е сценарият и на първия български филм, получил международно отличие - "Сребърен лъв" от фестивала във Венеция за "Между релсите" с режисьор Вили Цанков.

Голяма част от класическите ленти в българското кино също са свързани с името й или като сценарист, или автор на книгите, на които се основават. Сред тях са "Жребият", "Опасен чар", "Не знам, не чух, не видях", "Фильо и Макензен", "Бой последен", "Спомен", "На всеки километър" и т.н.

Редактор е на "Авантаж", "Лачените обувки на незнайния воин", "Мъжки времена", "Козият рог", "Господин за един ден", "Няма нищо по-хубаво от лошото време" и "Таралежите се раждат без бодли".

Сценарист е и на редица документални филми, между които "Достойнство", режисиран от Лада Бояджиева, и "По националност българин" на режисьора Белогорски, като и двата са за живота на Тодор Ангелов.

През 1985 г. е уволнена от Българска кинематография, но е върната на работа след протестите на младите членове на колектива. Две години по-късно я уволняват окончателно.

От брака си с д-р Любен Бъчваров има една дъщеря – Елица, с която живее в Бразилия. Там Свобода Бъчварова завършва започнатия още през седемдесетте години документален роман в три тома "По особено мъчителен начин", посветен на родителите й.

Освен многото професионални награди Свобода Бъчварова е носител и на най-голямото държавно отличие – Орден "Стара планина", връчен й от президента Г. Първанов през 2005 година по случай нейната 80-годишнина.

http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/06/27/1854614_na_87_godini_pochina_bulgarskata_pisatelka_svoboda/
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Hatshepsut в Юли 09, 2012, 22:51:04
Почина певецът Боян Иванов

(http://www.24chasa.bg/Images/Cache/Image_1454212_126.jpg)
Снимка: http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1454210

Естрадният певец Боян Иванов почина на 68-годишна възраст в бургаската болница, съобщиха от пресслужбата на лечебното заведение, цитирани от БТА.
 Изпълнителят дълго време е боледувал от тежък диабет. Той е постъпил в шокова зала на МБАЛ-Бургас около 21.30 часа снощи, а по-късно е преместен в реанимацията. В болницата той е приет с тежки метаболитни изменения и увреждания, казаха от пресслужбата й.

 Певецът е починал в 6:20 часа тази сутрин.

 Боян Иванов е роден на 4 септември 1943 година в София. Има награда от „Златния Орфей". От 1959 г. пее в увеселителните заведения в София, като репертоарът му включва шлагери на Пол Анка, Тони Далара и др.

 Обичаният певец изгрява на сцената с хита "Зеленоокото момиче".
 Концертната си дейност Боян Иванов започва от 1961 г. Бил е солист на оркестрите "Балкантон", Естрадния оркестър към Комитета за телевизия и радио, "София"и много други. Участва на първия фестивал "Златният Орфей" (диплом за изпълнение), фестивала в Сопот, Полша - 1971 г. Има концертни изяви в европейските страни и Куба.

 През 90-те години заедно с Борис Гуджунов и Борислав Грънчаров създават певческото трио "Бо Бо Бо", което изпълнява популярни забавни шлагери с лек хумористичен текст.

http://dnes.dir.bg/news/konchina-bojan-ivanov-11523713


http://www.vbox7.com/play:m0501a39a9
Боян Иванов - Зеленоокото момиче
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Петкан в Септември 15, 2012, 23:53:59
93 години от рождението на НИКОЛАЙ ХАЙТОВ
(http://3.bp.blogspot.com/-7AGhExsodx4/UFSrZz0X3II/AAAAAAAALcI/yQMDwX-grtc/s320/fb5c27012bf7bd2b528a5fe03304bd91_XL.jpg)
"... Търси истината
и истината
ще те освободи..."
                                                      Николай Хайтов

===
Поклон пред паметта на Николай Хайтов!
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Hatshepsut в Ноември 17, 2012, 19:16:49
Почина народният певец Илия Аргиров

(http://www.24chasa.bg/Images/Cache/Image_1637726_126.jpg)

Известният народен певец Илия Аргиров почина днес след кратко боледуване, научи "24 часа онлайн".

Илия Аргиров е изтъкнат български народен певец от македонския край и една от емблемите на македонската песен. Роден е в Свети Врач (Сандански) на 19 март 1932 г. Таланта и уменията си наследява от майка си - певица с огромен песенен репертоар.

Първите изяви на Илия Аргиров са като самодеен изпълнител на песни от Пиринския край. От 1950 г. започва да се занимава с народна музика на професионалната сцена. Пее в ансамбъла за македонски песни "Гоце Делчев", прави първи записи в радио София, участва във фолклорни групи при столичната концертна дирекция. По-късно десетилетия наред Илия Аргиров е солист на ансамбъл "Пирин", от където е добре познат както в родината си така и в чужбина.

По време на дългогодишната си кариера има над 200 записани песни, 7 самостоятелни албума и многобройни участия в малки плочи и сборни албуми с Българска народна музика.

Една от най-популярните му песни е "Ой, девойче".

През август 1974 г. е удостоен със званието "Заслужил артист".

Поклонението пред Илия Аргиров ще бъде на 19 ноември (понеделник) в църквата на Централните софийски гробища, от 13.00 часа.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1637725
http://www.dnes.bg/obshtestvo/2012/11/17/pochina-narodniiat-pevec-iliia-argirov.173306


Илия Аргиров - Ой Девойче

http://www.vbox7.com/play:dc0fb5a6

Поклон пред паметта му!
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Hatshepsut в Декември 18, 2012, 17:24:29
Българският театър загуби Георги Калоянчев

(http://www.mediapool.bg/images/200/8540e6a53ecd4e7918ac92718953cc52.jpg)

Един от най-обичаните български актьори Георги Калоянчев е починал във вторник на 87-годишна възраст. Това съобщиха от Съюза на артистите в България, предаде БТА.

 Най-близките и приятелите му, а често и обикновените хора, го наричаха Калата. Макар и да да е най-познат и популярен с комедийните си роли, той има в репертоара си невероятни драматични изпълнения като незабравимо остава превъплъщението му като Езоп в едноименната лента от 1971 г.

 Актьорът през последните години се беше оттеглил от театралната сцена заради здравословни проблеми, но въпреки това бе чест гост на различни предавания.

 С неговата кончена българският театър загуби още едно от емблематичните си лица от старата актьорска школа.

 Роденият в Бургас на 13 януари 1925 г. Калоянчев се записва в бившото театрално училище в София в класа на професор Сърчаджиев. Негови състуденти са други емблеми на българския театър и кино - Катя Зехирева, Коста Цонев, и Катя Динева.

 Той е забелязан през 1951 година от руския режисьор Борис Бабочкин, който тогава работи върху постановки в Народния театър "Иван Вазов". Бабочкин е впечатлен от участието му в “Буря” на Островски. Година по-късно Калоянчев завършва и става част от Народния театър.

 Кинодебютът му е във филма "Утро над родината" през 1951 г., където играе ролята на циганчето Сали - душата на компанията. Известно време след това обаче Калоянчев не получава роли и преминава от трупата на Народния театър в наскоро създадения Сатиричен театър.

 На тази сцена именитият актьор прави големи роли в "Големанов" на Ст. Л. Костов, "Сако от велур" и "От другата страна" на Станислав Стратиев, "Дървеница" на Маяковски, "Ревизор" от Гогол, "Неудържимият възход на Артуро Хи" от Брехт, "Старчето и стрелата" от Никола Русев и др.

 Пресъздава поредица от незабравими образи като щангиста в "Специалист по всичко” (1962), Кондов във “Вълчицата”, инспектора в “Инспекторът и нощта”, фокусник в “Най-дългата нощ” (1969), Риксата в “Привързаният балон” (1969), Джордано Бруно в италианската продукция "Галилео Галилей” (1969), “Нощните бдения на поп Вечерко” (1981), “Бон шанс, инспекторе!” (1984), “За къде пътувате?” (1990). Във филмовата си кариера има над 50 заглавия.

 Най-незабравимият образ, в който се превъплъщава, обаче е на бай Ганьо във филма на Иван Ничев от 1990 г. “Бай Ганьо заминава за Европа”, който става един от най-гледаните филми през първата половина на 1990-те.

 Специално за 60-годишнината му Георги Данаилов пише пиесата "Господин Балкански", в която Калоянчев играе дълги години на сцената на Сатирата и самият той я определя като една от най-успешните си.

 През 2003 г . написа автобиографичната книга "Жив съм, ваш съм!"

 Актьорът обясняваше, че няма любима роля, а всяка от тях започва с любов, с едно и също желание - да стане. Казваше, че обича да рови, да човърка, да преобръща ситуациите.

 Според театралните критици Калоянчев притежава качеството да ориентира зрителя в същността на персонажа. Като негова сила е посочвана способността му да противопоставя, да интерпретира широка гама от емоционално-психологически състояния. Ценено бе умението му да се движи от добродушния хумор до сатиричното изобличение и гротеската.

 Георги Калоянчев споделяше мисълта на Волтер, че "театърът е необходимото излишно нещо", защото е особен вид изкуство - магия и за зрителя, и за актьора. Той се чувстваше удовлетворен напълно и когато взривява публиката от смях, и когато я разплаква в трагични моменти.

 Калоянчев смяташе, че по-успешни са били драматичните му роли, но е набеден за смешен актьор. Той обаче не се сърдеше за това, тъй като според него комичното се прави по-трудно от тъжното, а и "смехът е любовта към света".

http://www.mediapool.bg/българският-театър-загуби-георги-калоянчев-news200872.html (http://www.mediapool.bg/българският-театър-загуби-георги-калоянчев-news200872.html)
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: omerzen в Декември 18, 2012, 20:55:30
Бог да прости Георги Калоянчев.
Като че ли започваме да обичаме големите българи едва когато си отидат от нас.
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Hatshepsut в Февруари 05, 2013, 11:12:50
Отиде си Леда Милева

(http://85.14.28.164/d/images/photos/0179/0000179339-article2.jpg)

На 93-годишна възраст тази сутрин почина Леда Милева, писателка, преводачка, автор на стихове и пиеси за деца, съобщиха близки на семейството. 

Леда Милева почина на рождения си ден – 5 февруари. Тя е родена в София през 1920 г. Дъщеря е на поета Гео Милев.

 Получава средно образование в Американския колеж в София. Завършва Софийския университет. След Втората световна война е ръководител на детско-юношеските предавания в Радио София, главен редактор на списания „Пионерска самодейност“ и „Дружинка“, редактор в издателствата „Народна младеж“ и „Български писател“. От 1966 до 1970 година е генерален директор на Българската национална телевизия.

 От 1970 до 1972 г. е заместник-началник на отдел „Печат и културно сътрудничество“ при Министерството на външните работи. До края на 1978 г., е посланик, постоянен представител на България в ЮНЕСКО, Париж. Била е председател на Съюза на преводачите.

 Автор e на повече от 30 стихосбирки за деца, театрални и радио-пиеси, превеждани на английски, френски, немски, руски. Tя е автор на една от най-любимите детски песнички - „Зайченцето бяло”.

Написала е книгите "Заю на разходка" (1946), "Няма време" (1949), "Работна Мецана" (1954), "Мустакатият Иванчо" (1957), "Златоперко" (1965), "Влак-юнак" (1967), "Къде е хоботът на слона" (1983) и др.

http://www.dnes.bg/obshtestvo/2013/02/05/otide-si-leda-mileva.179339


[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=BGcEJpzmYyY[/youtube]
Зайченцето бяло
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Hatshepsut в Февруари 15, 2013, 16:27:34
Почина актьорът Тодор Колев

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/90/Todor-Kolev-3.jpg/220px-Todor-Kolev-3.jpg)

Популярният актьор Тодор Колев почина днес след продължително тежко боледуване, съобщи БТА.

Той страдаше от рак на белите дробове от две години и вече няколко пъти влиза във Военномедицинска академия на лечение.

По Коледа бе установено, че разсейките са засегнали костите и гръбначния стълб.

Тодор Колев стана носител на наградата за цялостен принос към българското изкуство за 2011 година, която е присъждана от Съюза.

Тодор Колев е роден на 26 август 1939 г. в Шумен. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ Кръстьо Сарафов (1965). Надхитря с успех комисията при приемането като си обува високи токове и преправя гласа си на по-дебел, защото тя пускала артисти с мастита фигура и мощен глас. Работил е в театрите в Смолян, Шумен, Пловдив, в столичните Сълза и смях и Театър София. Участва в над 30 игрални филма, сред които Цар и генерал, Козият рог, Иван Кондарев, Двойникът, Господин за един ден, Опасен чар.

Носител e на редица национални и международни награди. В началото на демокрацията се захваща с политика и става син народен представител във ВНС. Съветник в посолството ни в Канада 1992-1993 г. Автор и водещ на тв предаванията "Как ще ги стигнем с... Тодор Колев" и "Вход свободен". Преподавател е по актьорско майсторство в НАТФИЗ, има научна степен доцент.

През 1999 г. издава автобиографичната си книга "Варненското софиянче от Шумен" с подзаглавие "Житие и страдание на грешного Тодора".

https://news.ibox.bg/news/id_1759088949


Поклон пред паметта му!
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Петкан в Февруари 15, 2013, 19:37:38
Бог да го прости Тодор Колев!



Редактирано от модератор: Премахване на невалиден линк.
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Kara в Февруари 15, 2013, 21:18:52
Поклон пред паметта му!
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Исперих в Април 25, 2013, 14:57:40
13:13  |  25 април 2013 | Общество   / Редактор Гергана Мишева / обновено преди 2 минути
 
Големият музикант Петър Гюзелев е починал в 11,30 ч. в дома си, съобщиха "24 часа" и БГНЕС.
Преди 6 г. китаристът на група "Щурците" беше диагностициран с тумор в мозъка.
Въпреки болестта той продължаваше да работи върху новите си песни и мечтаеше до края на 2013 г. да издаде два нови албума.

През ноември миналата година лекарите съобщиха на близките на Гюзелев, че му остават 4 месеца живот.

На 24 март китаристът бе гост в "Град на ангели" по ТВ7.
Господ е този, който води всички, подава ръка, учи те да вървиш по истинските принципи на нормата, сподели тогава музикантът.
Той обясни, че въпреки че лекува тежка болест, не мисли за нея, а за музиката, която е написал, как я е разпространил и какви думи е казал.

Петър Гюзелев е роден на 10 декември 1945 г. в Стара Загора. Преди "Щурците" е основател на групите "Сините звезди" и "Слънчевите братя".

Гюзелев е автор на музиката и аранжимента на редица песни на "Щурците", сред които "Дай ми малко нежност", "Сватбен ден", "Когато си отива любовта", "Стълбата", "Неизживените неща", "Светлият век", "Кой съм", "Кралят рок" и много др.
През 1993 г. започва самостоятелен албум и основава първата българска рок супер група "Стари муцуни", в която са Петър Гюзелев - китара, Георги Минчев - певец, Георги Марков - барабанист от " Щурците", Иван Лечев - китарист от "ФСБ", Ивайло Крайчовски - басист от "ФСБ".

През 1994 г. излиза албумът на групата - "Бира, секс и Рок енд рол" и става албум № 1 за България, а песни, като "Бира, секс и рок енд рол", "Мързелив бирен ден", "Блудният син", "Купонът тече", "Музикантска съдба" и др., стават хитовете на "Стари муцуни". Музиката е на Гюзелев, а текстовете на Георги Минчев.

Петър Гюзелев има много песни, които са носители на награди в БНР, една от които е "Когато си отива любовта" по текст на Волен Николаев. Има и награда от Международния фестивал на българската забавна песен "Златният Орфей" за песента "И една звезда".

През 2010 г. е удостоен с орден "Св. св. Кирил и Методий" - първа степен, за особено големите му заслуги в областта на културата и изкуството. Бил е общински съветник в Столичната община.

http://dnes.dir.bg/news/shturtzite-pepi-guzelev-13732823?nt=4

Голям рокаджия! Поклон!
http://vbox7.com/play:5dc6615e (http://vbox7.com/play:5dc6615e)
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Петкан в Април 25, 2013, 17:30:51
Бог да го прости!
Беше голям музикант,с който България се гордее.
Поклон пред паметта му!
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Hatshepsut в Май 05, 2013, 18:58:00
Отиде си Чочо Попйорданов

(http://images.ibox.bg/2013/04/16/pop/519x374.jpg)

Рано тази сутрин в „Пирогов" почина актьорът Петър Попйорданов-Чочо.

Въпреки близо 15-часовите усилия на лекарите от Клиниката по интензивно лечение в болницата, 48-годишният актьор издъхна в резултат на тежка черепно-мозъчна травма с недостатъчност на мозъчния ствол.

Той беше настанен вчера следобед в Централната реанимация на болницата с пряка опасност за живота, в резултат на сериозен инцидент, при който Попйорданов е паднал от двуметрова височина. По информация на bTV тежките наранявания са резултат от височинна травма, вероятно падане. Актьорът е паднал на глава от 2 метра, при инцидент на Боянските гробища. Преди 10-тина дни Чочо Попйорданов загуби майка си.

В резултат на травмите, актьорът изпадна в кома. Попйорданов имаше тежка двустранна мозъчна контузия, двустранно счупване на черепните кости, вътречерепен хематом, счупвне на черепната основа, контузия на белия дроб и едно счупено ребро.

Сърдечната дейност на звездата от „НЛО" се поддържаше с медикаменти. Актьорът беше поставен на командно дишане.

Петър Иванов Попйорданов, известен като Чочо Попйорданов, е български театрален и киноактьор. Той е роден на 11 юни 1964 г. в София. Син е на Иван Попйорданов, дългогодишен директор на Киноцентър „Бояна" и генерален директор на БНТ през 1998 г. и лекарката Катя.

Родът по бащина линия произхожда от Велес, Вардарска Македония.

През 1989 г. Попйорданов завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов", специалност актьорско майсторство в класа на Крикор Азарян и Тодор Колев. Една година учи в Чехия. Играе в трупите на театър „София", Малък градски театър „Зад канала", а от 1994 г. и в Народния театър. Най-известните му театрални роли са в постановките „Сън в лятна нощ", „В полите на Витоша", „Бурята", „Човекът, който прави дъжд", „Кимоно", „Декамерон", „Призраци в Неапол", „Хеда Габлер".

Освен в театрални постановки, Чочо Попйорданов участва и във филмови продукции, сред които „Вчера" (1988), „Адио Рио" (1989), „Любовното лято на един льохман" (1990), „Вампири, таласъми" (1992), „Сезонът на канарчетата" (1993), „Граница" (1994) „Испанска муха" (1998), „След края на света" (1998), „Дунав мост" (1999), „Сомбреро блус" (1999).

Попйорданов е носител на множество номинации и награди, сред които номинация за Аскеер през 1996 и награда Аскеер през 1997 г. и награда „Златен Баяр" в Белгия за най-добра мъжка роля във филма „Граница".

Известен е и с присъствието си на малкия екран, с участието си в телевизионното шоу „Клуб НЛО". През 2007 г. започва участието си в сериала „Хъшове".

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1080216
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: FELDMARSCHALL в Май 06, 2013, 16:23:41
Много нелепа смърт...
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Петкан в Юли 04, 2013, 20:43:03
(http://e-vestnik.bg/imgs/art_show/Iv_Grig_predi_sega.jpg)
Днес почина Иван Григоров - български театрален и киноактьор.
Поклон пред паметта му.


[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=N47hg5b0geg[/youtube]
Силна вода
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Hatshepsut в Юли 29, 2013, 06:53:23
Композиторът Найден Андреев почина на 68 години след инфаркт

(https://www.dnevnik.bg/shimg/zx450y250_2112145.jpg)
Найден Андреев
Фотограф: Цветелина Николаева, (http://www.dnevnik.bg/i/uragan/img/source-dnevnik.gif)

Композиторът Найден Андреев, популярен с множество естрадни шлагери през 70-те и 80-те години почина днес, 28 юли на 68 години след инфаркт, съобщи БНР, цитирайки семейството на композитора.

От 1972 до 1992 г. Андреев е отговорен и заместник главен редактор в редакция "Забавна музика" на БНТ, след което през 1996-1997 г. е изпълнителен директор на телевизията.

В биографията му влиза и поста директор на Вариететно-сатиричния театър в Габровоа, а след 1997  г. е композитор на свободна практика. Член е и на Националния съвет за музика и на Международната славянска академия със седалище Москва и Ню Йорк, в която е избран за професор през 2003 година.

През 70-те и 80-те години се утвърждава като един от популярните автори на музика, създавайки песни, изпълнявани от Маргарита Хранова, Васил Найденов, братя Аргирови, Лили Иванова и други популярни певци. Сред известните заглавия на негови композиции са песните "Устрем", "Сигурно" и "Свири щурче". Андреев композира и музика за филми, телевизионни спектакли и мюзикъли.

На компактдиск са издадени детските му мюзикъли "Червената шапчица", "Котаракът в чизми", "Пепеляшка" и "Снежанка". От 2002 година работи върху мегаспектакъла за солисти, смесен хор и оркестър "Вечните песни на България".

Песните му са многократно награждавани на конкурси и фестивали у нас и в чужбина, като има отличия от форуми като "Златният Орфей" и други в Братислава и Палма де Майорка. Песента "Устрем" в изпълнение на Маргарита Хранова е отличена с първа награда в Сопот (Полша) и втора награда на "Шлагерфестивал" в Дрезден, Германия през 1978 г.

https://www.youtube.com/watch?v=87Av78FAPmg
УСТРЕМ / Маргарита Хранова

https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2013/07/28/2112127_kompozitorut_naiden_andreev_pochina_na_68_godini_sled/


Поклон пред паметта му!
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Петкан в Август 24, 2013, 01:26:42
(http://www.artplostad.com/modules/sgallery/pics/fecm20tl6bcw/99866_0__.jpg)
Борис Димитров Ангелушев
български художник
(25.10.1902-24.08. 1966)

(http://photos1.blogger.com/blogger/2011/2241/400/Obesvaneto-small-%20Boris%20Angelushev.jpg)
"Обесването на Васил Левски," худ. Борис Ангелушев
...
...
Борис Димитров Ангелушев е роден на 25 октомври 1902 г. в Пловдив. Завършва приложна графика в Берлин при проф. Ф. Шпигил и проф. Х. Майт. Още през студентските си години сътрудничи на редица издания, които имат преди всичко лява политическа ориентация. Оригиналните му идеи и талант го превръщат в един от най-изявените художници-антифашисти в Германия. Под псевдонима Бруно Фук негови рисунки се появяват в издания като „Дер Кемпер“, „Роте Фане“, „Рот Фронт“, Дер Кнюпел, „Ди Велт ам Абенд“, а също и в най-голямото ляво политическо списание в света „Арбайте Илюстрирте Цайтунг“, което се печата на няколко езика в половинмилионен тираж.
През 1935 г. се завръща в България и е измежду пионерите на модерното българско книгооформление, шрифтово изкуство и илюстрация. От този му период могат да бъдат отбелязани корицата на единствената стихосбирка на Никола Йонков Вапцаров приживе „Моторни песни“ и живописните композиции „Аспарух преминава Дунава“ (ок. 1937–1939 г.) и „Обесването на Васил Левски“ (1942 г.)
След 9 септември 1944 г. Борис Ангелушев е най-авторитетният и изявен български илюстратор. Негови са оформленията и рисунките към книги като „Септември“ от Гео Милев (тази поема той илюстрира и за немския ѝ превод в Германия още през 1928 г.), „Селкор“ на Георги Караславов, „Среднощен конгрес“ на Николай Хрелков, „Дивата гора“ на Орлин Василев, „Приказки“ от Ханс Кристиан Андерсен, „Чичо Томовата колиба“ от Хариет Бичър Стоу, „Бай Ганьо“ от Алеко Константинов, „Принцът и просякът“ от Марк Твен, „Немили-недраги“ от Иван Вазов и много други.
Независимо от формалното си положение на официозен художник, Ангелушев не се подчинява на догматичните норми в социалистическата действителност и с поведението си способства за закрилата и навлизането в българската илюстрация на редица по-млади художници с модерен стил на работа и индивидуалност — Александър Денков, Иван Кирков, Иван Кожухаров, Иван Гонгалов, Георги Ковачев, Стоян Шиндаров и др. Това особено ярко се вижда в работата му над оформлението на списание „Космос“, което започва своето излизане от 1962 г.
Умира на 24 август 1966 г. в София.
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Hatshepsut в Септември 30, 2013, 14:32:27
Почина режисьорът Рангел Вълчанов

(https://m.netinfo.bg/media/images/8083/8083534/655-402-rangel-vylchanov.jpg)

Няколко дни преди да навърши 85 години почина големият български режисьор Рангел Вълчанов, съобщиха от Съюза на българските филмови дейци.

След поредица болести и операции, през последните години той страдаше и от тежко онкологично заболяване. По зла ирония на съдбата този изключителен сладкодумец загуби напълно гласа си.

Рангел Вълчанов е най-уважаваният у нас и по света български кинорежисьор.

Роден е на 12 октомври 1928 г. в село Кривина, Софийско. Завършил е театрална режисура във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1953 г. в класа на проф. Боян Дановски.

След участия като актьор и асистент режисьор в няколко филма, през 1958 г. дебютира като режисьор с "На малкия остров" по сценарий на Валери Петров, в който изпъква самобитният му талант. Филмът е твърде различен от дотогавашния стил и начин на показване на "революционните" събития. С постановление на ЦК на БКП от 1958 г. филмът е свален от екран. (гледайте във vbox7.com).

Следващите филми на Рангел Вълчанов, също по сценарии на Валери Петров - "Първи урок" (1960) и "Слънцето и сянката" (1962) - утвърждават майсторството на режисьора, таланта му, умението му да работи както с големи актьори, така и с непрофесионални изпълнители.

Филмографията на режисьора е поредица от успешни, харесвани от зрителите филми: ""Инспекторът и нощта" (1963), "Вълчицата" (1965), "Бягство в Ропотамо" (1973) - опит за филм мюзикъл, "Следователят и гората" (1975).

В началото на 70-те години, след копродукцията "Езоп", режисьорът е поканен да направи два филма в Пражката студия "Барандов" - "Лице под маска" и "Шанс".

През 1978 г. Рангел Вълчанов получава възможност да снима филм по свой сценарий, за който мечтае близо 20 години преди това.

"Лачените обувки на незнайния воин" е определян като "изповедна фантасмагория", поглед към света през очите на 7-годишно момче от шопско село край София. В оригинална форма авторът си задава изконни въпроси: Кои сме? Откъде сме? Кое е смърт и кое безсмъртие?...

Според изследователи на българското и световното кино, ако беше получил разрешение да заснеме този филм в началото на 60-те години, Рангел Вълчанов щеше да застане редом с великия Федерико Фелини и щеше да даде различен път на развитие на киното, а и на другите изкуства в България.

"За къде пътувате" (1986), "А сега накъде" (1988) и продължението му след 20 години "А днес накъде" (2007), "Последни желания" (1983) и "... Немирната птица любов" (1990) допълват биографията на Рангел Вълчанов, в която има и много документални филми, актьорски изяви, театрално приключение в "Лазарица" от Йордан Радичков в Народния театър "Ив. Вазов", телевизионни програми и др.

Режисьорът е член е на Европейската филмова академия, носител е на многобройни български и международни награди.

През последните години здравето му беше много разклатено, но жаждата за творчество не отслабна. Той

написа три книги: "Всички ще умрем, а сега наздраве" (2010), "Ура! Най-после и онемях!" (2012), "Хем съм сам, хем няма никой"(2013).

В последната Рангел Вълчанов пише: "Времето, в което живеем, много се напряга бе, уважаеми! Бърза за някъде! За къде бързате бе, ало?! Страх ви е да не изпуснете влака на някое друго ВРЕМЕ или просто, комплексирани от чувството за малоценност, нищожност, фукате се и търсите алиби да се оправдаете, без да държите сметка, че попаднали веднъж в тази епоха, ще трябва да изгълтате всички жаби, змии, гущери... и всички лайна..., преди да вземете последния влак. Разбирате макар и късно, че лошотията е толкова голяма, че сме осъдени на всичко отгоре и да раждаме, да продължаваме рода си, да възпитаваме себе си и децата си на номерата, спретнати от това всемогъщо ВРЕМЕ. Всеки ред от чуждите книги ми доказва липсата на познание, но от друга страна тая моя книга подозира ли тя, ако е много умна, какво лично аз знам и какво не знам... и тогава от къде това нейно нахалство, надраскано върху личните и бели листи..."

Дълбок поклон пред паметта на Рангел Вълчанов!

Бог да го прости!

https://www.vesti.bg/bulgaria/pochina-rezhisioryt-rangel-vylchanov-5994856
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Петкан в Ноември 09, 2013, 00:43:20
Днес се навършват 40 години от смъртта на незабравимия български актьор Апостол Карамитев.
Поклон пред паметта му!

(http://kafene.bg/picture/article/picture/4200.jpg)
"Защото аз все си мисля, че във всеки човек е скътано човешко щастие. Това щастие е дадено на .. човеку, от родители, от приятели, от учители, от любима, от деца, от народ. Дадено му е от хора, от човеци. и е предназначено за хора, предназначено е за човеци. "

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=MFh2EyzfQY0[/youtube]
Специалист по всичко (1962) целия филм
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Петкан в Ноември 25, 2013, 01:53:44
(http://posredniknews.com/site/images/stories/2013/041-050/online/katia-popova.jpg)
Катя Попова
21 януари 1924 г. -24 ноември 1966 г.

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a0/Sakrakopec_air_crash_2.JPG/450px-Sakrakopec_air_crash_2.JPG)
“Ти сън ли си?
Или те има?
Или си утринна звезда -
далечна, но със близко име,
която свети без следа.

И ту засвети,
ту угасне
на моята любов лъча.
Аз ту те нарека прекрасна,
ту изненадан замълча.

Къде отиваш?
Де изчезна
надеждата да бъдеш с мен?
Сърцето ми, тревожна бездна -
живей щастливия си плен.

Мечта ли си?
Или те има?
Ти огън ли си?
Или дим?
Защо си тъй неповторима,
щом този свят е повторим?!”

Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Hatshepsut в Януари 11, 2014, 08:03:37
Почина Гого от „Тоника“

(http://www.24chasa.bg/Images/Cache/Image_2894782_126.jpg)

Тази нощ почина певецът от вокална група „Тоника" Георги Найденов - Гого. През август тази година айтозлията навърши 64 години.

Както е известно, той се бореше дълги години с тежка болест. През цялото време неотлъчно до него бе съпругата му Ева.

Поставената му първоначална диагноза беше синдром на ЛАС (летерална амиотрофична склероза).

Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 1 до 4 лева

Гого опита лечение в Европа и Китай, но без особен успех. Впоследствие се оказа, че диагнозата е лаймска болест и всъщност певецът е лекуван неправилно. Затова се наложи по-късно Гого да чисти организма си от тежки метали, които натрупал от продължителното пиене на лекарства.

Предположенията бяха, че Гого е прихванал лаймската болест по време на турне във Виетнам преди 30 г.

Георги Найденов - Гого е роден в Бургас на 6 август 1949 г. и е почетен гражданин на града. Цялата му творческа биография е свързана с българската музика. Като част от вокалната група "Корали" създава музикалния символ на Бургас "Бургаски вечери".

През 1971 г. заедно със съпругата си Ева, Анастасия Бинчева и Хари Шерикян образуват вокалния квартет "Тоника". През 1975 г. е издаден първият албум на групата. През 1977 г. песента "Нека да е лято" печели втора награда на фестивала "Златният Орфей".

Година по-късно с песента "Интимно" печелят първа награда на Младежкия конкурс за забавна песен. Следват множество други награди от международни и български фестивали.

През пролетта на 1981 г. Гого, Ева, Иван Христов, Краси и Вили Гюлмезови създават групата "Домино". Най-големият успех на групата е на фестивала в Сопот, Полша, през 1985 г. - втора награда от конкурса "Кехлибареният славей".

През септември 1994 г. съставите "Тоника", "Тоника СВ" и "Домино" се обединяват и създават общата формация "Фамилия Тоника".

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2894767
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Индивидуалист в Януари 15, 2014, 10:06:23
Днес се навършват 40 години от смъртта на незабравимия български актьор Апостол Карамитев.
Поклон пред паметта му!

(http://kafene.bg/picture/article/picture/4200.jpg)
"Защото аз все си мисля, че във всеки човек е скътано човешко щастие. Това щастие е дадено на .. човеку, от родители, от приятели, от учители, от любима, от деца, от народ. Дадено му е от хора, от човеци. и е предназначено за хора, предназначено е за човеци. "

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=MFh2EyzfQY0[/youtube]
Специалист по всичко (1962) целия филм
Най-големият!
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Hatshepsut в Февруари 22, 2014, 08:31:07
Почина актьорът Джоко Росич

(http://www.dnevnik.bg/shimg/zx450y250_2247215.jpg)
Джоко Росич. Снимката е от 2001 г.
Фотограф: Красимир Юскеселиев (http://www.dnevnik.bg/i/uragan/img/source-dnevnik.gif)

Актьорът Джоко Росич е починал тази вечер в болница "Лозенец", съобщи sega.bg. Той беше опериран преди няколко седмици в "Пирогов" от тумор в мозъка.

Джоко Росич е роден на 29 февруари 1932 г. в Крупан. Майка му е българка, а баща му - сърбин. През 1951 г. емигрира в България по политически причини. Завършва икономика и школа по радиожурналистика, след което работи 17 години като журналист в БНР.

Снима се е в над 110 филма - български, унгарски, сръбски. Едни от най-известните филми, в които е участвал, са "Осмият", "Езоп", "Демонът на империята", "Михаил Строгов", "На всеки километър", "Гоя", "Антихрист", "Баща ми бояджията", "Иван Кондарев", "Сватбите на Йоан Асен", "Войната на таралежите", "Камионът", "Хан Аспарух", "Време разделно", "Под игото", "Златният век", "Капитан Петко войвода", "Зарево над Драва".

През февруари 2010 година получи наградата "Златен век" на Министерството на културата за големите му заслуги и принос към българското кино. Запомнящият му се тембър бе емблема на Радио Рок ФМ.

http://www.dnevnik.bg/v_pamet/2014/02/21/2247214_pochina_aktyorut_djoko_rosich/
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Hatshepsut в Април 13, 2014, 13:23:24
Напусна ни Борис Карадимчев

(https://www.manager.bg/sites/default/files/styles/page_article/public/mainimages/1_265.jpg?itok=jzgbQJ8Q)

Един от най-популярните композитори на българска популярна музика Борис Карадимчев почина днес на 81-годишна възраст,  съобщи Българската национална телевизия.
Той е автор на над 300 популярни песни и мелодии, сред които и ечни хитове като „Бяла тишина”, „Хора и улици”, „Любовта, без която не можем” и др.

Композира и музиката за над 40 игрални филма като "Сватбите на Йоан Асен", "Момчето си отива", "Селянинът с колелото", "Матриархат", "Оркестър без име".
 Карадимчев бе и дългогодишен художествен ръководител на хор "Пим-Пам", както и професор в НАТФИЗ.
Роден  в Ямбол, творецът завършва консерваторията и три години учи композиция при Панчо Валдигеров. Първите свои пиеси за цигулка написва като студент. Нарича ги "Шест музикални картини".
 
Поклон пред паметта му!

https://www.manager.bg/ (https://www.manager.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%83%D1%81%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B8-%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D1%87%D0%B5%D0%B2)

https://www.youtube.com/watch?v=6aTSq0nC_Gw
Тангра - Любовта, без която не можем
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Hatshepsut в Май 16, 2014, 11:39:30
Почина оперният ас Никола Гюзелев

Голямият оперен певец си отиде след дълго боледуване на 77 години

(http://static.blitz.bg/documents/thumbnails/520/201405/20140516.sggzosphfa.jpg)

Големият български оперен певец Никола Гюзелев е починал тази сутрин, съобщи БНТ. В последно време той се лекуваше в "Пирогов" заради счупен таз. До него до последно бдеше съпругата му Анна-Мария Гюзелева.
Никола Гюзелев е роден през 1936 г. в град Павликени. Той е един от най-изявените представители на съвременното оперно изкуство.

Баща му Николай Гюзелев по професия градинар, свирел великолепно на цигулка. Бил е самоук и дори сам си е майсторил инструменти. Майка му Елисавета била шивачка, но на младини играела в самодейни театри. Никола започва да пее от съвсем малък. Интересът му към операта се пробужда на 15 години, когато чува по радиото монолога на Борис от операта „Борис Годунов" на Мусоргски в изпълнение на Едмонд Косовски

През 1954 година Гюзелев завършва средно образование в София, а 4 години по-късно завършва Художествената академия със специалност живопис.

От 1955 година започва да учи пеене при оперния певец Илия Йосифов (тенор), а от 1960 г. - при баритона Христо Бръмбаров. Докато следва, участва като солист в Академичния хор „Георги Димитров" и в Ансамбъла за песни и танци при МВР.

От 1960 е стажант, а от 1961 година - редовен артист в Народната опера, където прави своя дебют на 27 юни 1961 година с ролята на Тимур в операта на Верди „Турандот". През 1966 година жъне големи успехи със Софийската опера в Париж и при турнето си в САЩ.

През 1962 година Гюзелев е удостоен със златен медал от международния младежки фестивал в Хелзинки, а на следващата година - с първа награда и златен медал от II международен конкурс за млади оперни певци в София за ролята си на Филип II в „Дон Карлос".
През 1968 година за пръв път участва в постановка на сцената на театър „Реджо" в Парма и има огромен успех с ролята на Атила от едноименната опера на Верди. През 1973 година в Техеран Гюзелев застава на една сцена със своя вдъхновител Едмонд Косовски. Този път в ролята на Борис Годунов е Гюзелев, а Косовски изпълнява Пимен.

През 1994 година отново в Парма Гюзелев получава наградата „Златен Верди", отличие, с което малцина в света са удостоени. Сред отличията, с които басът е награден, са орден „Кирил и Методий" - I степен, орден „Стара планина" - I степен, Димитровска награда, призовете „Златна лира", „Златна муза", „Златно перо", „Комендаторе на Република Италия" и други.

Ученик на световно известния педагог професор Христо Бръмбаров, Гюзелев съчетава основните елементи на българската певческа школа, безупречната техника на италианското белканто и интензитета на славянската емоционалност. Едновременно с това, Гюзелев е и отличен художник, завършил Софийската художествена академия и този факт допринася за това да демонстрира универсалната си култура и художественото одухотворяване на над 70 оперни персонажа, оставили своя отпечатък на повечето от най-прочутите оперни и концертни зали по света.

http://www.blitz.bg/news/article/267792
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Hatshepsut в Май 27, 2014, 22:05:55
Почина поетесата Станка Пенчева

(http://www.mediapool.bg/images/220/8fc9766f82c64824cb1d0522f210534e.jpg)

На 84 годишна възраст почина голямата българска поетеса Станка Пенчева, оставила ярки следи в българската лирика.
 
Станка Пенчева е родена на 9 юли 1929 г. в Сливен. Завършва гимназия в родния си град през 1947 г. и през същата година печата за първи път във вестник "Литературен фронт". През 1951 г. завършва руска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски".
 
В следващите години тя последователно е редактор в Радио София (1951-1955), редактор в издателство "Народна младеж" (1955-1956), кореспондент на в. "Народна култура" за Русе (1956-1958), редактор в литературното списание "Септември" (1959-1975) и в списание "Отечество" (1975-1986).
 
Публикува стихове, очерци, есета, автор е на 27 стихосбирки, автобиографичен роман, детска повест, преводи в литературната периодика. Сред книгите й са "Пълнолетие" (1952), "Опъната струна" (1957), "Кладенец на птиците" (1960), "Вселена" (1964), "Земя на огньовете" (1965), "Горчива билка. Избрана лирика" (1966), "Ябълкова градина. Стихове" (1965-1966; 1967), "Есенно сияние. Стихотворения" (1968), "Моята власт. Стихове" (1970), "Пясъчна лилия. Стихове" (1972), "Хляб и сол. Стихове" (1973), "Планета за двама. Стихотворения" (1977), "Недовършен свят. Стихотворения" (1982), "Помежду им - ела тънковита" (1982), "Сезонът на загубите. Стихотворения" (1986), "Опит за бягство. Лирика" (1992), "Старомодни стихове" (2002), "Отвън - отвътре" (стихове, 2002), "Незабрава" (избрани стихотворения, 2004), "Преддверие" (2006), "Зелената Жози" (2007), "Дървото на живота" (2008), "Тук съм" (спомени в два тома, 2008), "Перо от дух" (2011), "Последни стихотворения" (2012).
 
Нейни стихове са преведени на немски, руски, френски и други езици.
 
Удостоена е с редица национални награди, сред които и орден "Кирил и Методий" първа степен (1974). От 2012 г. в Стралджа се организира Национален литературен конкурс "Станка Пенчева".

http://www.mediapool.bg/pochina-poetesata-stanka-pencheva-news220754.html
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Hatshepsut в Май 31, 2014, 21:24:07
Почина актрисата Таня Масалитинова

(http://www.24chasa.bg/Images/Cache/Image_4115207_126.jpg)

Почина голямата българска аткриса Таня Масалитинова, съобщи БНТ.

Татяна Николаевна Масалитинова-Есауленко е родена в Прага през 1921 г.

Дъщеря е на смятания за родоначалник на съвременната театрална школа в България артист и режисьор Николай Масалитинов.

Завършила е гимназия за чужди езици в София. Между 1941 и 1943 г. следва в Художествената академия, но впоследствие завършва Държавната театрална школа през 1945 г.

След конкурс за щатни актьори, през 1946 г. е назначена в Народния театър „Иван Вазов", където играе до 1989 г., когато е пенсионирана заедно с други звезди на театъра. Тя обаче продължава да играе на сцените на театър „Сълза и смях", Театър 199, в Габровския театър и др.

Освен на театралната сцена, Масалитинова има роли и в киното - „Рицар без броня", „Сбогом, приятели!" и др.

През 2005 г. получава наградата Аскеер за цялостен принос.


Поклон пред паметта й.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4115199
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Hatshepsut в Август 27, 2014, 12:29:03
Почина Валери Петров

(http://m4.netinfo.bg/media/images/13966/13966046/655-402-valeri-petrov.jpg)

На 94-годишна възраст почина обичаният български поет, сценарист, драматург и преводач акад. Валери Петров.
Той бе приет в петък във Военномедицинска академия в столицата по спешност в тежко състояние след прекаран инсулт.
Поклонението пред тленните останки на поета ще бъде в петък, 29 август, от 11.00 ч в Народния театър „Иван Вазов“, съобщи пред БТА фотографът Иво Хаджимишев - съпруг на дъщерята му.
Освен със стиховете си, 94-годишният Петров е известен на поколения българи с преводите си на „Комедии“, „Трагедии“ и 154 сонети на Уилям Шекспир на български език.
Валери Петров е академик на БАН от 2003 г, вписан е в почетния списък на Международния съвет за детска книга, номиниран е за Нобелова награда.
През 2013 г. той бе удостоен с Наградата за европейски гражданин на ЕП - за принос към българската култура и разбирателството между нациите.
Тази година той получи медал „Иван Вазов“ на Съюза на българските писатели.
Истинското име на твореца е Валери Нисим Меворах, известен както с лиричната си поезия, така и с книгите за деца, сценарии за филми, сред най-популярните от които е „Рицар без броня“, пиеси. Превеждал е от английски, немски, руски и италиански. Обичан творец и непоправим оптимист.
„Надявам се, че ще преодолеем трудностите. Как точно, не мога да кажа. Не съм нито икономист, нито политик, но съм човек на надеждата. Не може да сме свидетели на краха на една нация. Няма да стане тая работа“, припомня БНР неговите слова.
През 2010 г. той прибавя към колекцията си от награди и отличието от националното радио „Сирак Скитник“ за цялостно творчество. На връх 90-тия си рожден ден в интервю за „Хоризонт“ Петров напомня да не губим духовността си.
„Тази духовност е главната черта, която ни отделя от нашите предшественици в стълбицата на природата. Самото съществуване, самият живот е нещо невероятно. Дар Божи, дар на природата“, подчертава той.
Валери Петров е роден на 22 април 1920 г. Майка му Мария Петрова е била преподавателка по френски език в столични гимназии, а баща му - д-р Нисим Меворах, е бил професор по правни науки, специалист по семейно право, виден адвокат, обществен деятел, дипломат — посланик в САЩ, представител на България в ООН.
Петров учи в италианското училище, т.нар. Италиански лицей. Едва на 15 години издава първата си самостоятелна книжка — поемата „Птици към север“, стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем“, а през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“ където се подписва с псевдонима Асен Раковски. По-късно пише поемите: „Палечко“, „На път“, „Ювенес дум сумус“, „Край синьото море“, „Тавански спомен“ и стихотворния цикъл „Нежности“.
През 1944 г. завършва медицина в Софийския университет, като известно време работи като лекар.
В периода 1947-1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми.
По-късно, завръщайки се в България, е редактор в Студия за игрални филми „Бояна“, редактор на издателство „Български писател“.
Той е автор на сценариите към редица популярни български филми, сред които „На малкия остров“ (1958), „Рицар без броня“ (1966), „Йо-хо-хо“ (1981) и др.
Той бе и народен представител в Седмото ВНС (1990-1991г), но веднага след избора му, подава оставка и не всъпва в длъжността на депутат.

http://www.vesti.bg/bulgaria/pochina-valeri-petrov-6020944
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Hatshepsut в Април 05, 2015, 20:03:21
Почина писателката Лада Галина

(http://c2.24chasa.bg/Images/Cache/Image_4696764_126.jpg)

След почти тримесечно сериозно боледуване във Вашингтон почина писателката Лада Галина, съобщи eurochicago.com.

"Загубихме завинаги наша любима преподавателка и основателка на Българския учебен и културен център – госпожа Ганка Габровска-Карамфилова, известна не само на деца ни, но и на няколко поколения с творческия си псевдоним Лада Галина. Името Лада Галина ще остане завинаги в историята на България и на българската общност в град Вашингтон, но за нас тя ще бъде повече от история, защото много семейства и нейни ученици ще я носят в сърцата си и в спомените си", съобщават в писмо от Българския учебен и културен център „Свети Климент Охридски“ във Вашингтон.

Нашите деца имаха привилегията да черпят направо от изворите на българската литература и да се докоснат до красотата и богатството на българското слово. Освен изключителен майстор на перото, Лада беше и най-увлекателният и сладкодумен оратор.

За онези, които не я познаваха, госпожа Лада Галина е родена през 1934 г. в гр. Бургас. Завършва българска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ и черпи вдъхновение от писателските среди на известния български поет Пеньо Пенев. Творческата й кариера включва над 40 произведения сред които романи, пиеси и книги за деца. Сценарист е и на два български игрални филма. Била е редактор на детски списания и на списание „Пламък“. Работила е като главен драматург в Държавния сатиричен театър и в литературната редакция на Българското национално радио.

През 1996 г. Лада Галина се премества да живее и работи в САЩ, но никога не се откъсва от България и от мисията си на будител и просветител. Започва да преподава в Българския учебен и културен Център „Свети Климент Охридски“ в град Вашингтон от самото му основаване през 2002 г. и е неразделна част от неговата дейност докато здравословното ѝ състояние не се влошава. Участва активно във всички събития и изяви на центъра. Получава наградата на Центъра на българската общност на 24 май 2012 г. Нейната страст към образованието и литературата я кара да се раздава на децата дори и в трудните за нея моменти.

Ето какво пише госпожа Галина за създаването на нашия център в нейна публикация от 2010 г.:

„Преди мене у Силвия бяха дошли Боян Кулов, учител по география, Теодора Гълъбова, историк, работеше в Световната банка и Юлия Димитрова, предучилищен педагог и учителка в американски детски градини. Аз съм определена за преподавател по български език и литература. Това учителско ядро основа училището. По предложение на Теодора го нарекохме Български образователен център „Свети Климент Охридски”. С радост я подкрепих – една духовна връзка с родната ни Алма матер. С годините нашето училище се разрастваше, укрепваше финансово и професионално. Дойдоха нови учители, държахме на изискването лицензиран преподавател. Трябва да отбележа, че в първите години трудът на всички ни беше доброволен, но с ентусиазъм и всеотдайност работехме да има българско училище в столицата на Америка. Обективно условията за него бяха назрели – много деца, родени тук или дошли с някой и друг клас от училища в България. Млади родители, които искат децата им да израснат като двуезични професионалисти и да не късат с българския си корен. Защото езикът не е само комуникативно средство и израз на психична енергия, той носи със себе си култура и принадлежност.“

От името на ръководството на Българския учебен и културен център „Свети Климент Охридски“, на нашите учители, родители и нейните ученици изразяваме дълбоката си скръб от тази голяма загуба, уважението, което храним към нейния принос.

Поклон пред светлата ѝ памет!


Вижте коя е Лада Галина:

Ла̀да Га̀лина е литературният псевдоним на българската писателка Ганка Славова Габровска-Каранфилова. Тя е била съпруга на литературния критик академик Ефрем Каранфилов (починал през 1998 г.), от когото има син – доц. д-р Ефрем Ефремов – известен български спортен журналист и университетски преподавател.

Лада Галина е родена на 8 февруари 1934 г. в Бургас. През 1958 г. завършва СУ „Св. Климент Охридски“. Специализира испански език и литература. След това работи като редактор на детски списания и като драматург в Държавния сатиричен театър. Издала е около 45 книги и е написала сценарии на два игрални филма. В последните години тя живя и твори в САЩ, като сътрудничеше с няколко български издания на американския континент, включително и с нашето при самото му основаване.

В началото в САЩ е работила като бавачка и продавачка в супермаркет. По-късно започва работа в една от най-големите вериги книжарници, като успява да убеди мениджърите, че ще привлича клиенти с петте езика, които владее – английски, испански, френски, руски и български. През 2012 г. Лада Галина бе удостоена с годишната награда на Центъра на българската общност във Вашингтон за значим принос за запазване на българския език и култура сред общността ни.

В момента във Вашингтон тече инициатива за набиране на средства за уреждането на погребението и възпоменателна служба в памет на писателката.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4696760
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: omerzen в Юни 14, 2015, 11:02:09
Почина Борето (Борис) Гуджунов

Тони Димитрова пред БЛИЦ: Плача за
Борис Гуджунов, за мен той бе специален


Много тъжна новина е за мен загубата на Борис Гуджунув. За мен той беше специален, защото за първи път с него аз записах дует. Изказвам искрени съболезнования към близките му. Това сподели певицата Тони Димитрова, която научи печалната новина от БЛИЦ.
http://www.blitz.bg/news/article/342572
Бог да прости и лека му пръст на големия наш певец.

Борис Гуджунов - Късна Срещта
Една от най-хубавите според мен песни изпълнени от Борето Гуджунов.
Малко тъжно-ироничната среща на възрастния мъж с младостта му.
Която тъй или иначе не се е състояла.
 
http://www.vbox7.com/play:8f3dc8836a

Борис Гуджунов и Тони Димитрова - За кой ли път (2007)

[youtube]dnNPc8Mo6A8&spfreload=10[/youtube]
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Франкист в Септември 16, 2015, 13:23:55
Почина царят на акордеона Ибро Лолов


(https://frognews.bg/images/ibro-15.jpg)


Виртуозът си отиде на 83 години

На 83 години си отиде легендарният акордеонист Ибро Лолов, съобщи БНТ. Той бе човекът, работил с почти всички народни певци и оркестри в страната. Изпълнител, който можеше да изкара с акордеона си от поп, джаз, рок и дори блус парчета.През дългия си творчески път Ибро Лолов е работил с най-популярните наши народни певци, печелил е различни награди и конкурси. Неговите изпълнения са в златния фонд на българската народна музика и са част от репертоара на много балкански оркестри.

Погребението ще е на 16 септември на Централните софийски гробища./БЛИЦ
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Петкан в Октомври 02, 2015, 00:59:21

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/4e/D_Debelyanov.jpg)
Димчо Дебелянов
1887-1916

Днес се навършват 99 години от смъртта на Димчо Дебелянов, велик български поет, загинал за България на 2 октомври 1916 година.
Поклон пред паметта му!

Цитат
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.

Да те пресрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...

О, скрити вопли на печелен странник,
напразно спомнил майка и родина!
https://www.youtube.com/watch?v=YNlT79P1ISA
...
...
Цитат
To return to your father’s house once more,

when evening starts to gently fade

and quiet night in quiet breast will store

ease for the sorrowful and the dismayed.

You’ve cast  black torpor’s heavy load,

which dismal days to you imparted

with your timid steps to wake in the yard

a timid joy for the guest awaited.

 

For the old one to meet you at the door

and to lay your forehead in her feeble shoulder,

wrapped in the warmth of her smile once more

long time repeating mother, mother.

To gently enter that well known room,

your very last shelter and mooring.

to whisper quiet words into the calm

with tired eyes on the old icon poring:

I came to wait the gentle end of day

as my sun had completed its journey

 

Oh secret cries of a sorrowful stray

in futile recall of mother and country.

 

translated by Christopher Buxton
http://christopherbuxton.com/index.php/writing/translations/dimcho-debelyanov/
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Bravado в Октомври 02, 2015, 17:18:35
(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/4/4e/D_Debelyanov.jpg)
Димчо Дебелянов
1887-1916

Днес се навършват 99 години от смъртта на Димчо Дебелянов, велик български поет, загинал за България на 2 октомври 1916 година.
Поклон пред паметта му!
https://www.youtube.com/watch?v=YNlT79P1ISA
...
...http://christopherbuxton.com/index.php/writing/translations/dimcho-debelyanov/

Поклон пред светлата му памет!
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Петкан в Декември 18, 2015, 13:55:23
(http://gotino.eu/wp-content/uploads/2016/05/path_92258.jpg)
Три години без великия български актьор Георги Калоянчев.
Поклон пред паметта му!
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Петкан в Януари 10, 2016, 20:04:09
Навършват се сто години от смъртта на Козма Дебърски.

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/da/Kozma_of_Debar.JPG)
1836-1916
...
Козма Дебърски или Пречистански е висш български православен духовник, дебърски митрополит.
Роден е със светското име Константин през 1836 година в кичевското село Орланци, тогава в Османската империя. Учи във Велес при Йордан Хаджиконстантинов Джинот, после в Крушево, в Битоля при Райко Жинзифов и в Скопие. Остава сирак, след което става йеродякон в Кичевския манастир „Света Богородица Пречиста“, после архимандрит, а от 1873 година и игумен на манастира. Провежда реформи в манастирското училище и води борба с гъркоманията.

През май 1874 година Козма Пречистански събира всички свещеници от казата и те подписват протокол за присъединяване към Екзархията, потвърден по-късно от кметовете на 60 села. Митрополит Антим Дебърски обаче успява да издейства от валията Али Саиб паша арестуването му в Битоля и заточението му след един месец в Света гора. Освободен е в 1876 година и става архивар и ефимерий при Българската екзархия в Цариград. След Освобождението в 1878 година става екзархийски наместник в столицата на Източна Румелия Пловдив пред двамата източнорумелийски митрополити - пловдивския и сливенския, и пред Постоянния комитет. Екзархът му възлага важни задачи през източнорумелийското правителство.

На 7 април 1878 година подписва за Дебърска епархия (заедно с Димитър Попов за Костурска и Мъгленска, Наум Спространов за Охридска и архимандрит Теодосий за Драмско-Серска) молба до великия княз Николай Николаевич, в която се отхвърлят твърденията за гръцкия характер на населението в Македония и се иска навлизане на руски войски в областта:

„   Победоносното руско оръжие, освобождавайки толкова дълго угнетявания досега под турско иго нещастен наш български народ, го задължи навеки... Македонските българи, лишавайки се от непосредствената защита на своите освободители... с цялата си преданост [ги] очакват в родината си... Поради това се осмеляваме да доложим на Ваше императорско височество, че някои недоброжелатели на българския народ, състоящи се в по-голямата си част от гръцки архиереи, посастоящем се стараят насилствено да събират подписи и да доказват, че жителите на Македония, влизащи по Санстефанския договорв състава на Българското княжество, се състоят предимно от гърци...   “
В 1881 година екзархийският наместник Методий Кусев със съдействието на драгоманина при руското консулство в Солун Наум Спространов, успява да уреди избора на архимандрит Козма Пречистански за председател на Солунската българска община.
Козма се мести в Солун, където 7 години преподава в новооснованата Солунска българска мъжка гимназия. Царевна Миладинова го описва в солунския му период:


Писмо на архимандрит Козма като председател на Солунската българска община до Никола Алексиев, 5 септември 1887 г.
„   Интересна беше фигурата на този висок, едър човек, с почти орлов нос, с насипано от шарка лице, но с мек и добродушен поглед на очите. Казваха ни, че преди да дойде в Солун, преди да се сдобие с повече познания и преди да научи, че светът не е затворен само между четирите манастирски стени, този суров на вид планинец е раснал в дебърската „Света Пречиста“, гдето получил името си, също както растат дъбовите фиданки в кичестите гори на Западна Македония, волно, без всяка грижа освен грижата да се радва на божието слънце.
Днес, като се изключи дядо Симеон Варненско-Преславски, почти нямаме фигура с осанката на Пречистански. Още тогава в Солун Козма Пречистански се ползуваше пред гражданите с голяма почит. Неговият авторитет бе голям най-вече поради патриархално-християнската му смиреност и скромност, които пленяваха граждани и селяни.

Въздържан и в същото време сладкодумен, този облечен в расо планинец бе при това еднакво почитан и от хюкюмата, и от чужденците в града. Като председател на църковната община, с обмислените си постъпки и спокойствието си той вдъхваше доверие на всички. Той бе скоро обикнат като добър пастир и отличен духовник даже от гърците.

От 1888 до 1897 година Козма е глава на българските общини в Дебър, Битоля и Костур, където замества Търпо Поповски.

На 21 декември 1897 година е избран за дебърски митрополит, а в Костур е заместен от Никола Шкутов. Дебърски митрополит остава до 1913 година, когато е изгонен от новите сръбски власти. Същата година поема управлението на Неврокопска епархия, където е митрополит до 1 юни 1915.

След освобождението на Вардарска Македония през есента на 1915 година от българската войска Козма Дебърски се връща в епархията си. Умира през януари 1916 година. Управлението на Дебърска епархия е поето от архимандрит Кирил Рилски.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Козма_Дебърски (https://bg.wikipedia.org/wiki/Козма_Дебърски)
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Hatshepsut в Февруари 21, 2016, 07:38:04
Почина актьорът Илия Добрев, изиграл Левски

Във филма "Демонът на империята" той се снима през 1971 година

(http://m3.netinfo.bg/media/images/23435/23435795/655-402-iliia-dobrev.jpg)

На 74-годишна възраст почина актьорът Илия Добрев, чиято най-известна роля е на Васил Левски във филма "Демонът на империята", съобщи Съюзът на артистите в България.
Илия Добрев е роден на 10 февруари 1942 г. в Хасково. Завършва НАТФИЗ в класа на професор Стефан Сърчаджиев и Методи Андонов.
Във филма "Демонът на империята" се снима през 1971 г.
Освен актьор, Илия Добрев е и режисьор.
Има над 45 постановки и над 180 роли, от които над 40 в киното и телевизията.
В телевизионния сериал "Демонът на империята" на режисьора Вили Цанков Илия Добрев изпълнява ролята на Васил Левски, за което споделя:
"Левски ми помогна да запазя честността и откровението в себе си и да продължа да мечтая".
От 1975 г. тое е преподавател по актьорско майсторство за драматичен театър в екипа на проф. Стефан Данаилов в продължение на повече от 30 години.
Носител е на множество театрални награди, сред които наградата на Съюза на българските артисти за най-добра мъжка роля през 1975 г. за ролята на Кратун в "Напразни усилия на любовта" от Уилям Шекспир, Първа награда за мъжка роля на Прегледа за българска драма и театър (1976) за ролята на Тодор в "От земята до небето" от Никола Русев.
За ролята на проф. Преображенски в "Кучешко сърце" отново получава наградата на Съюза на българските артисти за най-добра мъжка роля през 1988 г.

http://www.vesti.bg/bulgaria/pochina-aktioryt-iliia-dobrev-izigral-levski-6050339
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Hatshepsut в Март 15, 2016, 18:28:56
Почина фолклорната певица Любка Рондова

(https://www.mediapool.bg/images/246/0c9cfb6ad76dcea909a93f6a95dd6804.jpg)

След тежко боледуване, на близо 80-годишна възраст, e починала фолклорната певица Любка Рондова, съобщиха от Ансамбъл "Гоце Делчев", чиято солистка от младежките си години до последно бе Рондова.

"Загубихме един прекрасен глас, изпял незабравимите песни на българите от Македония, техните скърби и неволи в бежанските години. Любка Рондова остави за поколенията множество песни, някои от които с 200-годишна история", отбелязват артистите от ансамбъла, цитирани от БТА във вторник.

Любка Рондова е родена на 24 август 1936 г. в село Шестево, Костурско, в днешна Северна Гърция. През гражданската война в Гърция (1946-1949) 10-годишната Любка, заедно с двамата си братя, е прогонена в чужбина без родителите си, заедно с още 28 000 деца, повечето от които българчета.

Тя тръгва на училище в Полша, завършва гимназия в Чехия, а през 1962 г. се дипломира като филолог във Философско-филоложкия факултет на Карловия университет в Прага. Владее гръцки, полски, чешки и руски език. След двадесетгодишна раздяла семейството й се събира в Прага от четирите посоки на света - Австралия, Узбекистан, Чехия и Полша, и се изселва завинаги в София.

В България Любка Рондова е работила като преводач, екскурзовод, отговорен редактор в "Проблеми на рекламата" на отдел "Научна информация и квалификация" към Министерството на културата /1984-1991/. Била е началник на отдел "Култура" и секретар на Съвета за духовно развитие в район "Васил Левски" /дн. "Оборище"/ в София.

В продължение на 30 години от 1960 г. до 1989 г. Любка Рондова е солистка в Ансамбъла за народни песни и танци "Гоце Делчев" към Съюза на македонските културно-просветни дружества в София, създаден през 1945 г. С него записва и изпява едни от най-хубавите си песни. Повече от 40 години певицата работи за съхраняването на българските традиции, а песните й "Смиляна", "Биляна платно белеше", "Кальо, Калино девойко", "Църна чума в Македония", "На гости ти дойдох, Кито моме", "Цъфнало цвеке шарено", "Болен ми лежи", "Айде слушай, калеш бре Ангьо" са станали нейна визитна картичка в България и по света.

Певицата най-много се гордее затова, че е запазила костурската песен. "Народ, който пази хилядолетната си история, не е дошъл случайно на този свят", казва тя.

Рондова представя и богатството на песенното творчество на българите от Македония, като изпълнява десетки песни от сборниците на братя Миладинови и на Кузман Шапкарев. Певицата има самостоятелни и сборни плочи с български и гръцки народни песни в "Балкантон", нейни записи се пазят в Българското национално радио, Радио-Благоевград и Българската национална телевизия. Тя е участвала в редица събори, фестивали и фолклорни празници в България, сред които националните събори "Копривщица", "Пирин пее", "Рожен пее".

По време на Дните на българската култура в САЩ и Канада през 80-те години на 20-ти век Любка Рондова изнася 17 концерта пред българска и американска публика, а по време на едномесечното й турне в Австралия през 1988 г. радио "Аделаида" записва няколко нейни изпълнения. През 1995 г. "Грами" издава на аудиокасета нови записи на певицата, а през 2001 г. е издаден албумът й "Смиляна", в който е събрано най-доброто, създадено от нея в периода от 1980 г. до 2000 г.

Наред с огромния си репертоар от автентични народни песни Любка Рондова създава и свои авторски песни по стихове на поети, с които е участвала в изданията на "Пирин фест". През 2015 г. е премиерата на филма "Родени във въздуха" на журналистите Цветан Томчев и Максим Караджов.

За дългогодишната си певческа и обществена дейност в областта на културата и за приноса й в популяризирането и опазването на народните традиции Любка Рондова е отличена с редица държавни отличия, ордени и медали. Тя е носител на орден "Кирил и Методий" - втора степен, на златен медал "Петко Войвода" на Съюза на тракийските дружества в България. На 18 май 2002 г. е удостоена с орден "Стара планина" - първа степен, за изключителния й принос към българската култура и по повод на 40 години творческа дейност.

През месец февруари 2015 г. е наградена от Годишните фолклорни награди 2015 година, посветени на 120 години от рождението на Гюрга Пинджурова с приз "Цялостен принос към българския фолклор" със статуетка и плакет.

https://www.mediapool.bg/pochina-folklornata-pevitsa-lyubka-rondova-news246750.html


https://www.youtube.com/watch?v=lDsVXC52j6U
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Hatshepsut в Май 24, 2016, 13:58:56
Почина Васил Пармаков

(http://i2.offnews.bg/events/2016/05/22/629780/phpolgcjj_559x*.jpg)

На 55-годишна възраст в събота почина големият български джаз пианист Васил Пармаков.

Пръв за смъртта му съобщи певецът Богдан Томов във Facebook. Той написа "Пармачето вече го няма. Истина е, Бог да го прости и нямам думи за гениалния човек".

Васил Пармаков е мотор на редица джазови формации, за него музикантите казваха, че е най-големият виртуоз.

Басистът Веселин Веселинов-Еко, който е близък приятел и колега на Пармаков, написа в социалната мрежа: "Бог да го прости Васко Пармаков. Дано намери мир душата му ТАМ... тук не намери...".

"Днес ни напусна големият джаз пианист и човек Васил Пармаков. Каква огромна загуба за музиката! Поклон пред него и неговия талант!", публикува в профила си съболезнования и Веско Ешкенази.

Васил Пармаков е роден на 30 септември 1961 г., завършил е специалност джаз пиано в Консерваторията. През 1984 г. започва кариерата си на изпълнител, композитор и автор на филмова музика.

Участвал е в десетки джаз фестивали, както и в съвместни проекти със Симеон Щерев, Милчо Левиев, Теодоси Спасов, Иво Папазов, Стоян Янкулов. През своята кариера той записва и прави турнета с много международни джаз музиканти като Окай Темиз, Йълдъз Ибрахимова, Ленарт Абърг и други. Той е един от музикантите в първоначалния състав на Подуене блус бенд с Васко Кръпката.

През 2011 г. Пармаков издаде и книга – „Аз и майор Блюхер“ с разкази, поезия, сентенции и размисли.

http://offnews.bg/news/Obshtestvo_4/Pochina-Vasil-Parmakov_629780.html
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Hatshepsut в Юни 08, 2016, 13:26:14
Почина големият български поет Евтим Евтимов

(https://m.netinfo.bg/media/images/29470/29470792/640-420-pochina-golemiiat-bylgarski-poet-evtim-evtimov.jpg)

Големият български поет, публицист и общественик Евтим Евтимов почина днес, съобщават от издателство "Захарий Стоянов".

Българската литература загуби изумителен талант - изкусен майстор на интимната лирика.

Евтим Евтимов е роден е на 28 октомври 1933 година в Петрич. През 1952 г. завършва Института за начални учители в родния си град. Работи като учител 10 години.

През 1951 г. във вестник "Пиринско дело" се отпечатва първото му стихотворение. От 1953 г. сътрудничи активно на периодичния печат. Работи като програмен ръководител на радиото в Петрич през 1955-1958 и 1960-1962 г.

Секретар е на градското читалище от 1962 до 1965 г. След това е завеждащ отдел "Поезия" и директор на издателство "Народна младеж" (до 1984 г.)

Едновременно с това до 1975 г. е заместник главен редактор на списание "Пламък". От 1984 до 1988 г. е главен редактор на вестник "Литературен фронт". От 1989 до 1991 г. е главен редактор на списание "Родолюбие".

Евтим Евтимов е един от най-популярните български поети, един от най-обичаните, търсени автори. Той посвети едни от първите си стихове на България.

В любовната лирика следва традициите на Яворов и Дебелянов. Написа вдъхновени стихове за българската природа. Невъзможно е да се обхване огромният творчески диапазон на поета. Съавтор е на композитора Тончо Русев в повече от 100 песни.

Поклонението ще бъде на 10 юни от 11:00 ч. във фоайето на Народния театър "Иван Вазов".

В памет на големия български поет:

 

И ВСИЧКО ПАК Е ВЕЧНО

Голямото е в малките ни дни,
понякога съвсем обикновени.
Една тревичка, спряла отстрани,
улавя думите като антена.

Една калинка с шарени крила,
застанала на белия прозорец,
донася от далечните поля
забравения дъх на прясна оран.

Едно покрито кладенче със лист,
намерено сред камъните тежки,
подсказва, че животът пак е чист,
макар понякога да правим грешки.

Една светулка, влязла у дома,
от мислите за мрака ни спасява.
Една пътека, слязла под земя,
усещането за смъртта създава.

И всичко пак е вечно. Под звезди,
застанал прав, един човек се смее:
едно дърво на хълма посади
и векове в листата му живее.

http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1581744 (http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1581744)
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Петкан в Юни 21, 2016, 00:49:58
(http://kirilvariiski.dir.bg/_files/t_4818426.jpg)
              Кирил Варийски
         28.10.1954-21.06.1996
...
Двадесет години без Кирил Варийски.
Вечна му памет!
...
https://www.youtube.com/watch?v=YTGDRHdvsKE
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Петкан в Юли 21, 2016, 22:28:59
Спомен за Дончо Цончев.

(http://m.netinfo.bg/media/images/27955/27955974/640-420-doncho-conchev.jpg)
27.07. 1933-22.07.2010

                                                            Негодни за рая

За ореха има много легенди, най-смешната ми е била тази, която гласи: „Псувай като го брулиш, догодина да роди повече.“ Беше страхотна веселба с децата, когато ги учех да псуват, брулейки ореховите върхари с дълги прътове. Но после те порастоха и излетяха по света, а ние сега с майка им не можем да изядем орехите, които сами си падат през октомври, без да псуваме и да брулим.
Посадил съм някога пет-шест ореха, но не умрях, когато стволовете им станаха дебели колкото ми е вратът — според друго предание. Вместо това Бог даде да остарея и — като няма какво толкова друго — повечето време прекарвам в градината. Въдя домати, тикви, зеле — каквото си помислите, май все ще се намери в огромния ми двор. А то ни е много. Все се питам защо се блъскам всъщност.
С ябълките е особено интересно, те са десетина дървета, най-различни сортове. И раждат като луди. Разбира се, че ги берем, запазваме ги през зимата и до нови все има ябълки у дома. Но остават няколко касети, които пролет трябва да изхвърля на торището.
При брат ми случаят е двойно по-тежък, защото той е сам. И неговите деца са някъде по света, майка им си отиде, царство й небесно. Амбициозният ми батко няма да падне под мене — той зверски се напъва в неговата градина и продукцията му е колкото моята. Даже ме превъзхожда с броколи, ягоди-месечарки и други екстри на работлив и умен човек.
Най-забавна при него е историята с киселото зеле. Всяка есен той пълни кацата, както и аз го правя. Но моята прочута ракия зиме замезва почти всичкото кисело зеле, а брат ми — когато баба Марта му парфюмира кацата едно хубаво — брои, че е изял три-четири зелки. И изхвърля другите. Надалеч, защото солта не е добро нещо за почвата.
Тия дни отново събираме орехи и горим шумата. Берем ябълки и нареждаме в касети. Мачкам гроздето и тъй нататък. И пак се сетих, че двама старци не могат да изядат толкова, те пак ще изхвърлят готови блага на торището.
Тогава (пиех си кафето на терасата), се попитах какво бихме правили с брат ми, ако случайно попаднем в рая? Как да оберем там всичко? Докъде да изорем и засеем? А бива ли да стоим така със скръстени ръце и да гледаме как прекрасни плодове и зеленчуци капят, та гният?
После изведнъж ме досрамя от себе си. Сетих се (истина беше), че вътрешният ми глас, дълбокият, не е успял да ми прошепне три най-прости и велики думи: „Дай на другия“.


 
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Hatshepsut в Август 09, 2016, 12:04:10
Почина големият актьор Никола Анастасов

(http://i1.dir-i.net/CMS/2016/08/09/9/5e_9c11g3.jpg)

Големият български актьор Никола Анастасов почина на 84-годишна възраст.
Актьорът се е споминал в понеделник вечер след продължително и тежко боледуване, съобщи пред БНР синът му Чавдар Анастасов.

Датата на погребението все още не е уточнена.

Никола Анастасов е роден на 22 април 1932 г. в София. Произхожда от бедно семейство. Преди да постъпи да учи актьорско майсторство, Анастасов мечтае да стане инженер.

Кандидатствал е за специалност "Хидромелиорации" в Машинно електротехническия институт (МЕИ), защото през тези години в България са се строяли язовири, стени, канализации, но късметът и бъдещето в живота му са били на друго място.

През 1951 г. Никола Анастасов започва да учи актьорско майсторство при проф. Филип Филипов във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов". Влизането му във висшето училище става случайно. Още като ученик след запъването си по време на рецитиране на стихотворение, той се заклева "никога да не излиза пред хората за резил", и не го прави, докато не решава какъв именно да стане.

За приемането му в театралния институт той споделя: "И професорите се чудеха: Тоя пък как го допуснахме!".

Никола Анастасов печели изпитната комисия със своята наивност и непосредственост, а проф. Филип Филипов казва: "Абе имало късмет момчето, хайде да върви!".

Мечтаел да играе роли, в които да бъде патетичен, героичен, драматичен, да бъда блестящ любовник, да покорява сърцата, Никола Анастасов открива своя талант в комедийните роли.

През 1955 г., след завършване на образованието си, дебютира на сцената на театъра във Враца, където играе до 1956 г. Следващата една година играе на сцената на Варненския драматичен театър. В Държавния сатиричен театър (дн. Държавен сатиричен театър "Алеко Константинов") е от неговото създаване през 1957 г. Но след първите 3 сезона му е съобщено, че от него няма да стане добър комедиен актьор и е принуден да напусне театъра.

По същото време е поканен да гастролира в театър "Трудов фронт" (дн. Малък градски театър "Зад канала"), където пресъздава ролята на гимназист, изгубил ума си "От много любов" в пиесата на Климент Цачев. С тази пиеса критиката го забелязва и скоро след това се връща завинаги на сцената на Държавния сатиричен театър.

Творческата му биография включва над 100 роли в театъра, киното, телевизията и телевизионния театър. Емблематични са ролите му в спектаклите: "Сако от велур", "Римска баня", "Суматоха", "Сватба" "Щръклица", "Рейс", "Новото пристанище", "Вражалец", "Кошница", "Убийство в експреса", "Лека форма на тежка депресия" и др. Играл е в над 25 филма: "Последният рунд" (1961), "Неспокоен дом" (1965), "Горещо пладне" (1966), "Рицар без броня" (1966), "Семейство Калинкови" (1966), "С пагоните на дявола" (1967), "Бялата стая" (1968), "Последният войвода" (1968), "Господин Никой" (1969), "Осмият" (1969), "Признание" (1969), "Герловска история" (1971), "Тримата от запаса" (1971), "Нако, Дако и Цако - моряци" (1974), "Нако, Дако и Цако - коминочистачи (1976), "Нако, Дако и Цако - шофьори" (1976), "Неочаквана ваканция" (1981) и др.

Филма "Тримата от запаса" Никола Анастасов определя за особено скъп за него, тъй като в него преоткрива своя добър приятел Георги Парцалев.

Никола Анастасов озвучава главната роля в култовата аудиодраматизация на "Мечо Пух" от 80-те години на 20 век. В телевизионния театър запомнящо е участието му в постановката на БНТ "Криворазбраната цивилизация" по класическата пиеса на Добри Войников, в която играе ролята на Димитраки. Хобито на актьора е шопският хумор, с който разсмива до сълзи зрителите.

Макар и с македонско потекло, Никола Анастасов популяризираше шопския хумор. Едва ли има българин, който поне веднъж не го е слушал да разказва вицове за Нане и Вуте в телевизионни и радиопредавания. Той написва и книга с шопски вицове "Смехът на шопа" (1985), а в автобиографичната си книга "Я, колко мъка..." (1997) Никола Анастасов разказва смешни, забавни и тъжни случки, от които е съставена 40-годишната история на Сатиричния театър.

За себе си актьорът споделя: "Винаги съм бил оптимист, намирах веселата страна на нещата", а също и: "намирам смях във всяко нещо".

Неговият колега Георги Калоянчев намира най-точното определение за него "усмивката на Сатиричния".

Извън обсега на прожекторите, когато завесата пада, като всеки човек, има своите слабости - за него това е семейството му и животът му с естрадната певица Мария Косева, която на върха на славата се оттегля от сцената, за да се посвети на децата им - техните двама синове и двама внуци.

Никола Анастасов е удостоен с ордените "Народна република България" втора степен през 1982 г., "Стара планина" първа степен за цялостното му творчество и по повод 70 години от рождението му - на 11 ноември 2002 г., "Златен век" за особен принос в развитието и в популяризирането на българската култура - на 23 май 2005 г., "Златен век" с огърлие и грамота за изключителните му заслуги към националната ни култура през 2012 г. и др.

На 27 март 2015 г. е отличен и с наградата "Икар" за изключителен принос към българската сцена.

Съветът на Никола Анастасов към всички е да спазват любимия му девиз:

"Ако искаме по-дълго да живеем, нека си умираме от смях!".

http://dnes.dir.bg/news/konchina-nikola-anastasov-23571783
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Петкан в Октомври 30, 2016, 23:51:58
На 01.11.2016 г. се навършват деветдесет и шест години от смъртта на Старозагорският митрополит Методий Кусев


(http://www.pravoslavieto.com/life/bg_ierei/1838_mitr_Metodi_Kusev/1.jpg)
Митрополит Методи Кусев(1838 - 1922 година )

Митрополит Методий е роден през 1838 г. в град Прилеп, Македония, под светското име Тодор Йовчев Кусев, като шесто дете в семейството на българите Йовчо и Екатерина.

Основното си образование получава в Алилодидактическото училище, а прогимназиалното – в "Елиникон схолион" в родния Прилеп. По-късно завършва Духовната семинария в Киев, а през 1888–1892 г., като стипендиант на Троянския манастир "Успение Богородично" и Духовната академия в Санкт Петербург.

През 1871 г. е избран за представител на Битолската епархия на Първия църковно-народен събор, проведен в Цариград с цел приемане на Екзархийския устав и избор на духовен глава на независимата вече Българска църква.

На 4 април 1873 г. приема монашество в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, а на 24 ноември същата година е ръкоположен в архимандритски чин и назначен за протосингел на Пловдивската митрополия, на която длъжност остава до 1880 година.

През 1876 г. архимандрит Методий събира подробни сведения за жестокостите, извършени от турците при потушаване на Априлското въстание. На 16 май 1876 г. той заминава заедно с Пловдивския митрополит Панарет за Цариград и на организираното събрание в Роберт колеж излага събраните доказателства за трагедията на българския народ пред директора на колежа д-р Уошбърн, известния мисионер Лонг, кореспондента на в. "Дейли нюз" Пиърс и други представители на европейските страни. Тази инициатива, както и изпращането на Марко Балабанов и Драган Цанков в Европа със същата цел провокират общественото мнение в редица страни на Стария континент и създават предпоставки за свикването на Цариградската посланическа конференция за решаване на "българския въпрос".

От 1880 до 1886 година архимандрит Методий изпълнява своя църковен дълг като протосингел на Екзарх Йосиф I в Цариград. През този период той оказва активно съдействие за откриването на много български училища и утвърждаване на просветното дело в Македония и Одринско.

На 28 септември 1892 г. в Цариград е открита Българската духовна семинария. За пръв ректор на семинарията е назначен архимандрит Методий Кусев. Той поема управлението й на 7 октомври 1892 г. и работи на тази длъжност до началото на 1894 година.

На 24 април 1894 г. архимандрит Методий е въведен в епископски сан с титлата "Велички". В историята на Българската православна църква диоцезът на Величката епархия е бил поверен за обгрижване на първия български епископ, който е служил на български език - св. Климент Охридски в 893 г.

На 14 юли 1896 г. с пълно мнозинство Св. Синод на Българската православна църква избира Величкия епископ Методий Кусев за каноничен митрополит на Богохранимата Старозагорска епархия. На 28 февруари 1895 г. митрополит Методий собственоръчно засажда първите фиданки и полага основите на уникалния "лесопарк Аязмото" в Стара Загора. През 1896 г. той създава и Старозагорския благотворителен комитет "Св. Йоан Милостиви". На 15 септември 1902 г. митрополит Методий освещава храм-паметника "Св. Рождество Христово" при град Шипка.

Жизнения си път митрополит Методий Кусев завършва на 1 ноември 1922 година. Опелото се извършва в храм "Св. Богородица" в Стара Загора, след което тленните му останки са пренесени във вечното му жилище - до построения от него параклис "Св. Теодор Тирон", под върха на "Аязмото".
http://www.pravoslavieto.com/life/bg_ierei/1838_mitr_Metodi_Kusev/index.htm (http://www.pravoslavieto.com/life/bg_ierei/1838_mitr_Metodi_Kusev/index.htm)
...
Поклон пред паметта на митрополит Методий Кусев!
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Hatshepsut в Ноември 07, 2016, 06:54:51
Почина Бисер Киров

Известният български естраден изпълнител и композитор е получил мозъчен инсулт, е съобщил един от братята му

(https://m.netinfo.bg/media/images/29465/29465020/655-402-biser-kirov.jpg)

Почина Бисер Киров - една от легендите на българска музикална сцена. Тъжната вест съобщи певицата Йорданка Христова.
"Преди минути разбрах, че си отиде и Бисер Киров, мой колега и приятел!!! Божичко, толкова мъка ... ADIOS!!!", написа Йорданка Христова в профила си във "Фейсбук".

Известният български естраден изпълнител и композитор е получил мозъчен инсулт, е съобщил един от братята му.
Бисер Христов Киров е роден на 4 септември 1942 г. в София. Баща му Христо Николов Киров e пастор в Църквата на адвентистите от седмия ден в България, а майка му е Венциноса Апостолова Кирова. Има двама по-малки братя: Апостол и Цвети.
С песента "Сонет" той спечели "Златния Орфей".
През 1961 г. завършва 22 училище в София с пълно отличие. През 1963-67 и 1970-73 г. следва във ВХТИ – София, а през 1968-69 г. следва "журналистика" в Софийския университет. През 1988 г. завършва Руската академия за театрално изкуство в Москва.
Пее рок-дуети с Георги Минчев, които продължават по време на съвместната им военна служба и като студенти.
Случайно на 8 декември 1966 г. е чут от Морис Аладжем и през 1967 г. започва професионалната му кариера на вокален изпълнител с оркестър „Балкантон“. Има над 4500 концерта в Европа, Америка, Азия и Африка проведени, чрез „Софияконцерт“, „Кюнстлерагентур“, „Госсконцерт“, „Прагоконцерт“, „Пагарт“, „Кубартиста“, „Джим Халси Ко“, „Макс Арт Интернешънъл“. Четири сезона е солист във „Фридрихщадтпаласт“, Берлин, ГДР: 1971, 1972, 1975 и 1977 г.
Осемнадесет години е най-популярният певец-чужденец в ГДР. Като композитор има записани над 300 свои песни на български, руски, немски, чешки, полски, испански и др. езици.
Има издадени 15 винилови дългосвирещи плочи в България, Куба, ГДР, Полша и СССР. Има издадени и малки плочи в Испания и САЩ, както и 9 компактдиска в България и Русия с общ тираж над 7 милиона екземпляра.
Записал е повече от 700 песни на български, руски, испански, немски и английски композитори.
През последните години от живота му най-голямата му радост, освен музиката, бяха неговите внучета, за които той често разказваше в интервютата си за български медии. Певецът от дълги години живееше в Русия. В периода ноември 2006 г. до юли 2010 г. той изпълняваше длъжността съветник по културата при посолството на Република България в Москва.

https://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/pochina-biser-kirov-6061091 (https://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/pochina-biser-kirov-6061091)


https://www.youtube.com/watch?v=izsNTwjuRlU
Бисер Киров - Събота срещу неделя
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Hatshepsut в Ноември 11, 2016, 12:58:15
Отиде си режисьорът Никола Корабов

(https://webnews.bg/uploads/images/22/2022/262022/768x432.jpg?_=1478802747)

Почина проф. Никола Корабов - един от най-забележителните творци в българското кино, режисьор, сценарист, актьор. За кончината съобщи в социалната мрежа фейсбук синът му - популярният рапър Александър Корабов "Бате Сашо".

Корабов, по прякор Корабчето, е напуснал този свят вчера следобед. "Ще дишаме и ще живеем за теб, а аз лично ще довърша всичко, което ти започна в последните години. Нека бъде лек небесният ти път", пише Александър Корабов.

Никола Корабов е роден на 7 декември 1928 г. в Русе. Преподавал във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" по кинорежисура и актьорско майсторство в киното. Носител е на орден "Кирил и Методий".

Проф. Никола Корабов е автор на екранизацията на "Тютюн", "Иван Кондарев". Режисирал е и филмите "Юлия Вревская", "Копнежи по белия път", "Свобода или смърт" и други.

https://news.bg/culture/otide-si-rezhisyorat-nikola-korabov.html
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Hatshepsut в Ноември 25, 2016, 18:18:16
Почина композиторът Александър Йосифов

(https://i2.offnews.bg/events/2016/11/25/640787/phpy9cskk_559x*.jpg)

На 76-годишна възраст почина композиторът Александър Йосифов.

Той е автор на повече от хиляда музикални произведения, както и носител на десетки награди от конкурси за композиция по света и у нас, включително и двукратен носител на наградата "Златен Орфей“.

Поклонението ще се състои във вторник от 14 часа в църквата "Свети Седмочисленици“ в София.

Проф. Александър Йосифов е роден на 12 август 1940 г. в София и е потомствен музикант. Негов баща е композиторът и диригент Йосиф Йосифов, който е сред основателите на Старозагорската и Варненската опера, а чичо му е световно известният тенор от 40-те и 50-те години на миналия век – Илия Йосифов. След като завършва музикалната гимназия във Варна, Александър Йосифов постъпва на служба във Военноморските сили и едновременно с това започва своите опити като композитор. Там написва и посвещава песен на първия космонавт в света Юрий Гагарин и при неговото посещение в България лично му я подарява. Песента и до днес е в музея на космонавтиката в Русия.

Александър Йосифов завършва висше музикално образование в Националната музикална академия в София в класа по композиция на проф. Панчо Владигеров, оперно-симфонично дирижиране при проф. Константин Илиев и пиано при проф. Жени Ковачева. Международно признание и успешно начало за кариерата на Александър Йосифов поставя първа награда за композиция, която той печели 28-годишен на конкурс за симфонични произведения в Триест (Италия) през 1968 г.

Проф. Александър Йосифов е автор на повече от 1 500 опуса във всички музикални жанрове. С особена популярност се ползват неговите 28 опери и балети със 100 премиери и над 2 000 спектакли в България и чужбина. Операта „Хан Крум Ювиги” е гастролирала на сцената на „Большой театър” с два спектакъла и концертно изпълнение на отделни действия на сцените на Щатсопер във Виена, и театър „Шан’з Елизе” – Париж през 1981 г.

Особено популярни сред публиката са и детските опери на композитора, които са над 10 и се представят във всички оперни театри на България.

Проф. Александър Йосифов е автор на 6 симфонии, 5 концерта за пиано и оркестър, 3 концерта за цигулка и оркестър, концерт за виолончело и оркестър, за кавал и оркестър, за флейта и оркестър.

Той е носител на 20 международни награди от конкурси за композиция в Япония (4 пъти), Италия (2 пъти), Гърция (2 пъти), Турция, Русия, Германия, Словакия, Полша, Югославия и България.

Негови произведения са изпълнявани на концерти, записвани за радио и телевизионни предавания и издавани на CD в тези страни, както и в Бразилия, Австрия, Франция, Швейцария, Португалия, Канада, Египет, САЩ и др.

Александър Йосифов е дългогодишен професор в Националната Музикална Академия „Панчо Владигеров” и в Нов Български Университет, с големи заслуги в областта на музикално-образователната дейност.

Президент и съосновател на Виенския клуб към посолството на Република Австрия в София, в чието си качество е активен поддръжник на идеята за приобщаване на българската творческа среда към най-доброто от австрийската културна традиция.

https://offnews.bg/news/Obshtestvo_4/Pochina-kompozitorat-Aleksandar-Josifov_640787.html
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Hatshepsut в Февруари 25, 2017, 13:57:25
Почина певецът Борислав Грънчаров. Поклон!

(http://85.14.28.164/d/images/photos/0333/0000333106-article2.jpg)

73-годишна възраст почина известният български певец Борислав Грънчаров. Новината за кончината му съобщи неговата дъщеря Мария Грънчарова.

"Изключително ми е трудно да споделя с всички вас тъжната новина, че моят любим и непрежалим баща Борислав Грънчаров напусна този свят след тежко боледуване. Винаги ще те нося в сърцето си и лек да ти е пътя, татенце! Обичам те!", написа тя във Facebook. 
През последните години Грънчаров се бореше с тежка болест.

Естрадният певец започва своята кариера в средата на 60-те години на миналия век. Първият му концерт е с Естрадния оркестър към Комитета за телевизия и радио под диригентството на Милчо Левиев. Изнасял е концерти и в бившия СССР, Полша, Чехословакия, Унгария. През 1978 г. вече има собствен оркестър – „Гонг“. С него прави по 400 – 500 концерта годишно. В периода 1979 – 1989 г. работи във Финландия, Швеция, Норвегия, Белгия, Холандия, ФРГ, Австрия, Швейцария и др.

Носител е на първи награди от фестивала в Дрезден, от „Златният Орфей“, от фестивала в Сопот, Полша, от Брашов, Румъния.

През 90-те години заедно с приятелите си Борис Гуджунов и Боян Иванов създават певческото трио „Бо Бо Бо“, което изпълнява популярни забавни шлагери с лек хумористичен текст.

Работил е с големите ни композитори Тончо Русев, Ангел Заберски, Атанас Косев, Морис Аладжем, Найден Андреев, Митко Щерев, Стефан Димитров, Димитър Гетов, Борис Карадимчев и други.

http://www.dnes.bg/index/2017/02/25/pochina-pevecyt-borislav-gryncharov-poklon.333106 (http://www.dnes.bg/index/2017/02/25/pochina-pevecyt-borislav-gryncharov-poklon.333106)
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Петкан в Май 28, 2017, 19:39:01
                                Почина Йордан Василев, първият главен редактор на в. "Демокрация".Поклон!

                                 (http://sbj-bg.eu/documents/jordan_vasilev_1168.jpg)
                                 
                                 "Но след 20 години мъки на моя народ и аз се връщам назад. И си мисля, че всичко е било планирано доста преди 10 ноември 1989 г., дори 90 процента от състава на първоначалния СДС. Почти всички от първото попълнение на СДС излязоха или сътрудници на ДС, или близки до БСП. "

Йордан Василев е депутат от ВНС, член на „групата на 39-те“, който отказа да подпише  новата конституция. Депутат е и в 36-ото Народно събрание и председател на комисията за национална сигурност в 36 НС. По неговите думи се отказва от председателското място в комисията, поради факта, че е трябвало да участва в заседания на КСНС към президента, в който по право участва и съпругата му Блага Димитрова, която по онова време е Вицепрезидент.

 

Йордан Василев влиза в политиката като активен деец на Клуба за гласност и преустройство и член на ръководството на СДС. През януари 1990 г. е натоварен от КС на СДС да бъде главен редактор на новия в. Демокрация", първият брой на който излиза на 12 февруари. На този пост остава до края на август 1990 г.

Избран е за председател на Националния клуб за демокрация. През юли 1991 г., заедно с част от клубовете, напуска Федерацията на клубовете за демокрация и остава в СДС-национално движение.
...
...
Лека му пръст на бай Йордан!
https://www.youtube.com/watch?v=Vz_MjfEo82s


 
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Hatshepsut в Август 07, 2017, 22:14:56
Почина Асен Гаргов. Поклон пред паметта и таланта!

(https://static.blitz.bg/documents/newsimages/201708/1502103553-asen-gargov.jpg)

На 68-годишна възраст почина популярният певец и композитор Асен Гаргов, съобщава "24 часа".

От доста време той страдаше от рак и няколко пъти пътува за лечение в чужбина. Въпреки грижите на лекарите обаче той загуби тази битка.

Асен Гаргов е роден на 24 юли 1949 година. Кариерата му започва във вокален квинтет "Студио В", където е поканен за солист от Вили Казасян в началото на 1970-те години.

Дълги години споделяше живота и кариерата си с примата на родната естрада Лили Иванова, като той е автор на някои от най-големите й хитове, сред които и "Детелини".

Като самостоятелен певец Гаргов е известен с песента "Развод ми дай", добила популярност след промените през 1989 г. Поклон пред паметта му!


https://www.vbox7.com/play:e6ab89de04

Прочети още на: https://www.dnes.bg/ (https://www.dnes.bg/index/2017/08/07/pochina-asen-gargov-poklon-pred-pametta-i-talanta.349579)
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: FELDMARSCHALL в Август 08, 2017, 21:12:54
Никой не отбеляза смъртта на великия борец срещу еврейски лъжи - Ернст Цюндел, починал на 79 годишна възраст. Лека му пръст.
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Panzerfaust в Август 09, 2017, 02:29:07
Не знаех, че е починал. Бог да го прости!
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: vailen в Август 14, 2017, 17:50:45
Почина Панде Ефтимов

На 85-годишна възраст почина Панде Ефтимов - общественик, поет, историк и човек, който живееше за каузата на българщината, съобщават от министерството на външните работи.
"Аз не правя разлика между Македония и България. Изобщо не ги деля. Как да ги деля?” – каза той в едно от последните си интервюта.
Панде Ефтимов е един от най-активните членове на Българския културен клуб в Скопие, организатор на отбелязването на годишнини на личности и събития от общата ни история, пише още в съболезнователния адрес на МВнР.
Роден е през 1932 г. в преспанското село Претор. Внук е на революционера от ВМОРО и ВМРО Панде Суджов.
Панде Ефтимов завършва висшето си образование във Филологическия факултет на Скопския университет.
Участва в патриотични групи, целящи независимостта на Македония, заради което прекарва 7 години в затвора: между 1957 г. и 1961 г., както и от 1971 г. до 1974 г. След това отново е подложен на гонение от властите в Скопие.
Работи като учител и журналист към скопския вестник "Народна просвета". Принуден е да смени няколко професии, но не се отказва от идеалите си. След 1986 г. участва в процеса по формирането на ВМРО-ДПМНЕ.
През 2001 година публикува две книги с поезия, отпечатани на български. Заради репресиите, роднините му са принудени да емигрират. През 2007 г. той получава българско гражданство.
Въпреки грижите и вниманието, което лекарите и сестрите от ВМА му оказваха, сърцето на бай Панде спря в неделя на обяд,
съобщава БНТ.


https://offnews.bg
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Индивидуалист в Август 15, 2017, 13:24:20
Почина Панде Ефтимов

На 85-годишна възраст почина Панде Ефтимов - общественик, поет, историк и човек, който живееше за каузата на българщината, съобщават от министерството на външните работи.
"Аз не правя разлика между Македония и България. Изобщо не ги деля. Как да ги деля?” – каза той в едно от последните си интервюта.
Панде Ефтимов е един от най-активните членове на Българския културен клуб в Скопие, организатор на отбелязването на годишнини на личности и събития от общата ни история, пише още в съболезнователния адрес на МВнР.
Роден е през 1932 г. в преспанското село Претор. Внук е на революционера от ВМОРО и ВМРО Панде Суджов.
Панде Ефтимов завършва висшето си образование във Филологическия факултет на Скопския университет.
Участва в патриотични групи, целящи независимостта на Македония, заради което прекарва 7 години в затвора: между 1957 г. и 1961 г., както и от 1971 г. до 1974 г. След това отново е подложен на гонение от властите в Скопие.
Работи като учител и журналист към скопския вестник "Народна просвета". Принуден е да смени няколко професии, но не се отказва от идеалите си. След 1986 г. участва в процеса по формирането на ВМРО-ДПМНЕ.
През 2001 година публикува две книги с поезия, отпечатани на български. Заради репресиите, роднините му са принудени да емигрират. През 2007 г. той получава българско гражданство.
Въпреки грижите и вниманието, което лекарите и сестрите от ВМА му оказваха, сърцето на бай Панде спря в неделя на обяд,
съобщава БНТ.


https://offnews.bg
Светла му памет.
"Изобщо не ги деля. Как да ги деля?" - колко ли са такива, които могат да го кажат ? Вече много от нас пък казват: "Като не искат да са българи прав им път. Няма вечно да ги чакаме"
Но прави ли са?
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Hatshepsut в Март 06, 2018, 14:18:43
Почина Бате Николай

(https://m.netinfo.bg/media/images/26054/26054860/655-402-bate-nikolaj.jpg)

Актьорът Николай Николаев, известен като Бате Николай, е починал. Това съобщи синът му Стефан Николаев в социалните мрежи.

Той си е отишъл на 77-годишна възраст.

Преди дни любимият актьор получи инсулт и беше приет в интензивното отделение на Първа градска болница.

"Цяла една епоха на светлина и човещина си отива", написа синът за актьора. Бате Николай бе обичан от мнозина, а години от живота си посвети да помага на малките пациенти със смехотерапия в Пирогов.

През август 2016 година Бате Николай бе пребит в района на жп гарата във Вакарел. Нападнал го е рецидивист с присъди - Стоян Боджов.

Нападението станало в късните часове на нощта, когато актьорътсе притекъл на помощ на друг мъж, за да не му откраднат телефона. В замяна получил удари по тялото и лицето, след което беше хоспитализиран.

Има книга - "Аз клоунът". Той споделя, че "80% от българския народ е болен от най-тежката болест – невроза. Тя води до неизлечимото заболяване – депресия. Тя не се лекува. Може да затихне, но не се лекува”.

Николай Стефанов Николаев е роден в град Силистра 18 октомври 1940 г. Известен е и с псевдонима Бате Николай. Син е на Стефан Николаев, внук на поп Никола, свещеник от Русе и родственик на Васил Левски. Брат е на илюзиониста Васил Николаев-Орфи. Баща на българския художник Стефан Николаев.

Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ , в класа на проф. д-р Кръстьо Мирски, 1965.

През 1947 г. семейството му се премества да живее в София. Баща му става директор на Музикалния театър.

Звездата му изгрява като „Бате Николай“ в детското тв предаване „Сладкарница Захарно петле“.

Заедно с актьора Марин Неделчев влизат в трупата на италианския цирк „Нандо Орфей” и правят големи турнета, като клоуни-фокусници. Учавства в Коледна програма за телевизията - „Манежа на сънищата“, с участието на Елизабет Тейлър.

Актьор в Народен театър „Иван Вазов“.

Стана и професор Коко, завеждащ „Клиника по психо- и смехотерапия” в Института „Пирогов” заради работата му с деца. Носител на държавни отличия, академик от Българската академия за наука и изкуство (БАНИ). От 2002 година е пенсионер.

https://www.vesti.bg/bulgaria/pochina-bate-nikolaj-6079980 (https://www.vesti.bg/bulgaria/pochina-bate-nikolaj-6079980)
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Мишок в Март 06, 2018, 14:28:59
Бог да го прости !
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Hatshepsut в Март 27, 2018, 19:11:46
Напусна ни Николай Кауфман - човекът, прославил българския фолклор

(https://m5.netinfo.bg/media/images/32869/32869777/317-209-kompozitor-kaufman.jpg)

На 93-годишна възраст  ни напусна акад. Николай Кауфман – български музиковед, фолклорист и композитор, съобщава сайтът на БНР.

Възпитаник на Държавната музикална академия с тромпет и музикална теория.

Акад. Кауфман има изключителен принос в проучването и съхраняването на българския музикален фолклор.

Част от многогласните му партитури намират място в албума на Марсел Селие, открил за света българския фолклор с "Мистерията на българските гласове".

Компилацията български народни песни е отличен а с престижната награда “Грами”.

Академикът е посветил живота си на събирането и запазването на българските фолклорни музикални мотиви. Заедно със съпругата си обикалят села и събират песни, които познаваме и до днес.

Николай Кауфман е автор на над 1000 обработки на български и еврейски (сефарадски и ашкеназки) народни песни за различни хорови и инструментални състави.

https://www.vbox7.com/play:6951bd3f09 (https://www.vbox7.com/play:6951bd3f09)

Композициите му се изпълняват с огромен успех по целия свят, а на официалната страница на Съюза на българските композитори изказват почитта си към твореца с изпълнението на песента  "Постой, почекай девойче".

https://www.vesti.bg/bulgaria/otide-si-chovekyt-proslavil-bylgarskiia-folklor-6080710 (https://www.vesti.bg/bulgaria/otide-si-chovekyt-proslavil-bylgarskiia-folklor-6080710)
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Hatshepsut в Април 10, 2018, 22:11:31
Почина големият български композитор Тончо Русев

(https://m3.netinfo.bg/media/images/32883/32883051/655-402-f.jpg)

Големият български композитор Тончо Русев почина след кратко боледуване. Тъжната вест съобщиха от неговото семейство.

„След кратко боледуване, дни преди рождения си ден, днес ни напусна композиторът Тончо Русев. Написал над хиляда песни, спечелил десетки престижни награди на български и международни музикални конкурси, Тончо Русев оставя диря в българската естрадна музика. Голям музикант, но преди всичко той беше и голям човек. Почивай в мир!”, написаха неговите близки във „Фейсбук”.

Тончо Русев е роден в Бургас през 1932 г. Завършва Музикалната академия, специалност „Тромпет”. През 1960 г. участва в първия състав на биг-бенда на Българското национално радио.

През 1962 г. основава заедно с Димитър Ганев, Морис Аладжем и др. оркестър „Балкантон”.

През 1974 г. създава заедно с Иван Кутиков оркестър „Спектър”. С този оркестър е записан целият албум „Тайна“ на Мустафа Чаушев през 1979 г. в „Балкантон”.

От 60-те години на миналия век насам неговите песни са изпълнявани от много български певци и певици, като Лили Иванова, Васил Найденов, Веселин Маринов и др. Сред чуждестранните изпълнители на неговите произведения са София Ротару, Филип Киркоров, Дагмар Фредерик, Фара Мария и др.

Повечето от песните му са създадени по текстове на български поети като Елисавета Багряна, Иван Вазов, Ваньо Вълчев, Дора Габе, Атанас Далчев, Дамян Дамянов, Калин Донков, Георги Джагаров, Петя Дубарова, Евтим Евтимов, Павел Матев, Христо Фотев и  Борис Христов.

Автор е и на детски песни, музика към театрални спектакли, телевизионни, детски мюзикъли и саундтрака на филми като „Юлия Вревская”, „Петимата от РМС”, „Тайфуни с нежни имена”.

Песните му са издавани в САЩ, Англия, Франция, Испания, Италия, Гърция, Турция и  Русия.

https://www.vesti.bg/bulgaria/pochina-golemiiat-bylgarski-kompozitor-toncho-rusev-6081159 (https://www.vesti.bg/bulgaria/pochina-golemiiat-bylgarski-kompozitor-toncho-rusev-6081159)

https://www.vbox7.com/play:811a85af2d (https://www.vbox7.com/play:811a85af2d)
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Индивидуалист в Април 12, 2018, 12:03:08
Вечна му памет на Тончо Русев. Легенда за нашата музика. Да даде Бог на всеки толкова живяни години в България!
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Hatshepsut в Май 20, 2018, 22:05:31
Напусна ни именитата оперна прима Христина Ангелакова

(https://artday.bg/media/k2/items/cache/99cab68bfe5d90795d3b37d36741c4d8_XL.jpg)

На 73 годишна възраст ни напусна именитата оперна прима и артистичен директор на фестивала „Моцартови празници”.

Тя е завършила Музикалната академия в София при професор Сима Иванова и „Санта Чечилия” в Рим. Специализира във Венеция бароков вокален стил и в Центъра за усъвършенстване на млади певци към Миланската Скала при световноизвестната певица Джина Чиня. Кариерата й започва щастливо: тригодишен договор с Миланската скала, където Христина Ангелакова прави своя творчески дебют в ролята на Улрика от „Бал с маски”. Зареждат се нови партии – Йокаста от „Едип цар” на Стравински, Адалджиза от „Норма”, Леонора от „Фаворитката”, Елизабет от „Мария Стюард”, Джейн Сеймур от „Анна Болейн” и Сара от „Роберто Деверьо” на Доницети и др. Участва и в представления на Пикола Скала, концертира из Италия с прочутия оркестър „Виртуози ди Рома”, с които се изявява в бароковия репертоар.

[youtube]Zl7ISTTaY6g[/youtube]

Творческото й формиране става в умелите ръце на най-големите диригенти и режисьори от 70-те години на 20 век от ранга на Гавацени, Абадо, Мадерна, Ренато Фазано, Томас Шипърс, Баршай, Вл. Делман и др. Христина Ангелакова е солистка на Националния оперен театър от 1976 година. На неговата сцена тя осъществява поредица от блестящи художествени превъплъщения на роли от италианската, руската, френската и българската опера: Амнерис, Азучена, Кармен, Сантуца, Изабела от „Италианката в Алжир” на Росини, Маделон от „Андре Шение”, Графинята и Полина от „Дама Пика”, Марина от „Борис Годунов”, Марфа от „Хованщина”, Ахросимова от „Война и мир”, Дуеня от „Годеж в манастира” на Прокофиев, Лукреция от „Поругаването на Лукреция” от Бритън и др. Певицата допринесе много и за популяризирането на български опери като „Хан Крум” от Александър Йосифов, „Хан Аспарух” от Ал. Райчев, “Саламбо” на Веселин Стоянов.

Паралелно с дейността си в България, тя направи и голяма международна кариера, отвела я до сцените на Скалата, Римската опера, „Дойчеопер” – Берлин, Мюнхен, Будапеща, Дюселдорф, Лиеж, Лайпциг, Болоня, Палермо, Равена, Болшой театър – Москва, Руан, Атина... Концертира из цяла Европа и в страната с авторитетни оркестри, камерни формации и хорове - Бетовен - „Девета симфония”, Малер - „Песни за умрелите деца” и Осма симфония, Прокофиев – „Александър Невски”, Яначек – „Глаголска меса”, Респиги – „Залезът”...

Многобройни са участията й в радио- и телевизионни записи за РАИ („Армида” от Глук, „Луиза Милер” от Верди и др.), за БНР, БНТ, има издадени компакт-дискове и плочи в „Балкантон”, „Гега Ню”.

От 2001 до 2004 година Христина Ангелакова е първата жена-директор на Софийската опера и балет. През периода 2004 – 2008 година като председател на фондация “Национална опера и балет” осъществява едни от най-значимите събития в културния календар на столицата. От 2012 година е артистичен директор на Музикалния фестивал «Моцартови празници» в Правец. Доцент на ДМА "Проф. Панчо Владигеров" - София. От 2005 г. в продължение на 3 години е преподавател по оперно пеене в Нов български университет. Прави майсторски класове – 2009 г. във Велико Търново и Правец, 2010 г. – Балчик, 2011 г. в Бургас.

През 2009 година е нейният режисьорски дебют с постановката на операта „Така правят всички” от В. А. Моцарт в Държавния музикално-драматичен театър „Константин Кисимов”, Велико Търново. Тя многократно е член на жури в различни музикални конкурси у нас и в чужбина. Взема активно участие в учредяването и провеждането на международния конкурс за млади оперни певци на името на Елена Николай 2013 година, Панагюрище.

През 2015 година Христина Ангелакова е наградена с високото държавно отличие орден „Св. С. Кирил и Методий” – огърлие. Почетен гражданин на град Исперих, носител на почетното звание „заслужил артист” и „народен артист”, на почетното звание „Комендаторе” на Италианската република за изключителни заслуги към културата на Италия. Двукратно получава „Кристална лира” на Съюза на българските музикални и танцови дейци, руската „Залатая муза” за върхови творчески постижения.

https://artday.bg/index.php/spots/music/3044-2018-05-20-17-33-02
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Индивидуалист в Май 21, 2018, 13:03:30
Помня името и от дете. Въпреки,че не съм почитател на оперното изкуство.
В Милано обаче съм чел че в миланската скала/може и да е друго място-не съм сигурен/ от 10 портрета на именити оперни певци...7 са на българи!

Мир на душата и...
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Hatshepsut в Май 26, 2018, 21:51:45
Почина художника Светлин Русев

(https://www.bgnes.com/w730h410/caf/50b/03d/6285237.jpg)

Почина големият български художник и общественик Светлин Русев. Той е издъхнал на 84-годишна възраст в дома си. Истинският художник е готов с глава да разбива стени, бе заявил в едно от интервютата, давани пред БГНЕС акад. Русев. Личният пример е по-важен от съветите, казваше академикът. За художника няма възраст и не са годините, които го определят", казваше още той.

Русев е художник, общественик и колекционер на произведения на изкуството. 84-годишният академик е завършил живопис при професор Дечко Узунов. Той беше председател на Съюза на българските художници, директор на Националната художествена галерия, два пъти депутат. Роден е на 14 юни 1933 г. в плевенското село Върбица. От 2003 г. е академик на Българската академия на науките. Почетен доктор на Шуменския университет. Член-кореспондент на Академията за изящни изкуства в Берлин. Почетен председател на АИАП в Париж. Почетен член на „Ника-Кай“, Япония. Почетен член на „Кюнстлерхаус“, Виена. Лауреат е на Димитровска награда от 1969г.. Носител е на още много награди за изкуство, между които голямата награда на Съюза на българските художници (1986), награда „Владимир Димитров – Майстора“ (1987), на името на Кирил Петров (1988), награда за портрет Радом – Полша, награда „Габриел Оливие“ – Монако. Удостоен е с държавно звание Народен художник. Носител е на държавната награда „Паисий Хилендарски“. Негови творби са изложени в Национална художествена галерия в София и са част от много художествени галерии и частни колекции в България и чужбина.

(https://cache2.24chasa.bg/Images/Cache/496/Image_4995496_126.jpg)
Картина на Светлин Русев

Прочети още на: http://www.bgnes.com/ (http://www.bgnes.com/bylgariia/obshchestvo/4587977/)
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Индивидуалист в Май 28, 2018, 13:47:58
...Личният пример е по-важен от съветите, казваше академикът....

Нека почива в мир...
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Panzerfaust в Май 28, 2018, 14:16:16
Измислен комунистически "академик", с отрицателен личен пример.
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Индивидуалист в Май 28, 2018, 15:05:04
Може и да е така, не съм запознат

След тях обаче какви академици идват...вероятно мутренски с купени дипломи, мучащи нечленоразделно.
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Panzerfaust в Май 28, 2018, 15:57:07
Ами те и комунистическите академици са с "купени" дипломи. Купени, в смисъл незаслужени и подарени. Без Червената армия щяха да бъдат чобани по селата.
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Мишок в Май 28, 2018, 17:32:35
Може и да е така, не съм запознат

След тях обаче какви академици идват...вероятно мутренски с купени дипломи, мучащи нечленоразделно.
След тях - още по-зле.
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Индивидуалист в Май 29, 2018, 13:42:10
Ами те и комунистическите академици са с "купени" дипломи. Купени, в смисъл незаслужени и подарени. Без Червената армия щяха да бъдат чобани по селата.
Може и да си прав. Не споря. Но времената са такива у нас, че всяка добра и вярна дума си заслужава да бъде показана и повторена. Мое мнение.
Титла: Re: In Memoriam
Публикувано от: Мишок в Май 29, 2018, 16:32:47
Може и да си прав. Не споря. Но времената са такива у нас, че всяка добра и вярна дума си заслужава да бъде показана и повторена. Мое мнение.
За съжаление е прав. Няма свестни хора у нас от времето на комунизма, не и известните.