Българският националистически форум

Българска култура и духовност => Култура и изкуство => Фолклор => Темата е започната от: Hatshepsut в Април 11, 2011, 20:42:22

Титла: Великденски обреди
Публикувано от: Hatshepsut в Април 11, 2011, 20:42:22
Писаното великденско яйце е праобраз на народна живопис

Обредът възниква в древността и е свързан с дохристиянски традиции
 
(http://images.ibox.bg/2009/04/18/odrin/430x323.jpg)

Великден е един от двата най-големи християнски празници, а традициите, свързани с него - едни от най-чаканите и желани във всеки дом. В няколко броя ще ви запознаем с великденските обреди - техния произход, смисъл и начин на изпълнение. Започваме, разбира се, от яйцата.

Практиката да се приготвят яйца за Великден възниква в дълбока древност и първоначално се свързва изцяло с редица дохристиянски традиции. По същество тя е формирана на митологична основа във връзка с някои народни представи за яйцето като символ на непрекъснатата обновителност и на жизнените процеси в природата. С течение на времето практиката за приготвяне на яйца и свързаните с нея пролетни обичаи и обреди са усвоени от християнството и включени в неговата идеология. Въпреки това първоначалният езически характер на обичаите и на обредните практики, свързани с яйцата, се запазват дълго време функционално и семантично непроменени с изключение на формалното им преосмисляне...


Яйцето се осмисля като символ на жизненото начало

на обновителните процеси в природата, на прераждането и прорастването, на цикличността и прехода и т.н., или изобщо като оплодителен символ, или символ на жизнените сили и процеси. На тази основа е и връзката на великденските яйца с култа към Слънцето и с култа към мъртвите. Към първообраза на великденските яйца отвеждат в частност и някои космогонични представи и вярвания в българския фолклор. Те отразяват възгледи за произхода на Вселената от яйце, за тяхното взаимно уподобяване по строеж и същност или за осмисляне на яйцето като своеобразен микромодел на Космоса...


Традиционно приготвяните яйца за Великден са два основни вида - боядисани с еднотонов оцветител, съобразно традицията в червено, и яйца с полаган върху тях рисунък и друга украса. Към първия основен вид се отнасят и боядисаните яйца с еднотонов оцветител в други разцветки - например в жълто, зелено, синьо и др. Другият основен вид яйца - рисуваните, обхваща и някои допълнително апликирани рисувани великденски яйца. Към този вид се отнасят също и такива великденски яйца, чиято орнаментация е получавана чрез съчетаване на рисуването с други начини за декорация, каквато е например техниката на потопяването. Основното за яйцата от втория вид е рисуването. Това е най-типичният и най-характерният белег, който определя изработването на великденските яйца като художествена дейност както в миналото, така и днес. Рисуваните яйца за Великден са познати в народната терминология, като

„писани“, „шарени“,

„пъстрени“, „сторени“,

„китени“, „плескани“

"горул яйца", "перашки", "еднокълки" или "кадънки", "китанчета" или "подкитанчета" и др. Всички тези наименования на специално декорираните или рисуваните великденски яйца са еднозначни. С тях народът само е конкретизирал спецификата на втория основен вид, без да го отделя в строгия смисъл на думата от първия, защото и двата вида са по същество декорирани форми. А това означава, че и двата основни вида великденски яйца са художествена ценност в сферата на традиционното обредно изкуство. Но за разлика от обредния характер предимно на едноцветно обагряните, рисуваните яйца притежават редица художествени показатели и естетически качества.

Специалното приготвяне или украсяване на яйца за Великден представлява в основата си съчетаване на два вида художествени дейности - боядисване и рисуване, които имат обреден характер. В този смисъл може да се каже, че практиката да се украсяват яйца за Великден представлява и ранна проява на народно изкуство. Това се потвърждава не само от прилаганите примитивни, неспециализирани техники и способи за оцветяване и рисуване, от използваните оцветители и инструментариум, но и от влаганото съдържание в немалко мотиви и орнаменти, както и с осмислянето на някои основни тонове от традиционния цветови регистър.

Фолклорна по същество, практиката да се оцветяват и предимно да се рисуват яйца за Великден е проява на неспециализирано творчество в най-ранните етапи от развитието на обредното изкуство у нас. "Според моето лично мнение, споделя Д. Маринов, писаното великденско яйце или шарената перашка е първобитен праобраз на нашето народно живописно художество,

както обредните ни

хлябове са праобраз на народното ни ваятелство

И ако в творенията на един художник - живописец и скулптор, ние виждаме неговата душа, неговите мечти и неговите блянове - същото виждаме и в писаните яйца, в обредните шарени хлябове."

Приблизително три десетилетия по-късно същото отбелязва и архимандрит Евтимий - друг изследвач на народните поверия, обреди и обичаи. Рисуваните яйца за Великден са обредни вещи, които в миналото са принадлежали изключително към селското декоративно-приложно изкуство. Рисуването на великденски яйца в градска среда и от школувани художници не е било типично у нас. Днес тази практика е унаследена от поколения, израснали в преобразени селища, а също и в градска среда. Изкуството да се рисуват и да се апликират нарисувани преди това великденски яйца е било характерно само за селското женско творчество. Изключение са били великденските яйца, декорирани (чрез гравиране) от монаси в някои от нашите по-големи манастири. Рисуваните яйца за Великден и днес са изява главно на женското творчество. В миналото първо са боядисвани с червена боя на Велики четвъртък само белите (ненарисуваните) яйца, а след това и предварително нарисуваните с чист пчелен восък. Орнаментираните с него яйца са боядисвани много рядко в някои райони и в петък срещу Великден. Декорирането с восъчна техника винаги предхожда по време боядисването им.

Боядисването е само на светло, през деня

Боядисването в червено на белите, както и на предварително орнаментираните яйца най-често е правено през деня - на светло, и обезателно в собствената къща на жената, която има това задължение. В някои райони - например в Северозападна България, дори има практика яйцата да се боядисват тайно, за да не бъдат урочасани от лоши очи. Изключение от изискването всяка жена да боядисва яйцата за Великден в собствената си къща се прави, когато в дадена къща има траур за скоро умрял човек (до 40 дни и по-рядко до 1 година). Тогава боядисването се извършва в друга, съседна къща или изобщо не са правени великденски яйца.

Единственото, което се допуска при подобен случай, е да се орнаментират яйцата с восък, без да се боядисват.

http://www.vestnikataka.bg/
Титла: Re:Великденски обреди
Публикувано от: Сосипатор в Април 11, 2011, 20:49:59
Общо взето тъпи писаници от жълтите вестници.

Яйцето се боядисва не като "обред", и няма никаква връзка с алабалистиките по-горе, а е свързано със съвсем конкретна символика и едно събитие в което е участвал император Тиберий.

Боядисването на яйца е било разпространено и преди християнството. Даже в римската империя редовно са боядисвани всички варени яйца. На Пасха го боядисваме точно заради едно събитие с император Тиберий, и една свята мъченица.
Титла: Re:Великденски обреди
Публикувано от: Hatshepsut в Април 13, 2011, 19:23:15
Преди да боядисате яйцата, рисувайте ги с восъчна свещ

Цветя, животни и хора се вплитат наред с великденските символи

(https://www.public-republic.com/wp-content/uploads/2008/04/eggs_na4alo.jpg)

Червената боя в миналото е била естествено багрило, приготвяно като отвара от растителност или от варзия (тресчици от червено бразилско дърво). Използувана е също и кърмъз боя (червена багра от изсушаваното насекомо кошенил - Соссus illicus). С течение на времето постепенно се преминава и към употребата на изкуствени багрила.

Боядисването на яйца за Великден е било повсеместна традиция у нас. Това се отнася и за случаите на допълнително орнаментиране с чист пчелен восък - практика, която се запазва и усъвършенствува от края на XIX в. до наши дни само в някои райони на страната.

Прилагането на восъчната техника е един от основните и най-разпространени способи за декориране на великденските яйца. Характерно за този начин е полагането на рисунък със специално изработен за целта инструмент, наричан "писалка" или с домашно изработена свещ от чист пчелен восък. Посредством "писалката" или свещта рисунъкът се полага

върху

полуизстинало

сварено яйце

Положеният рисунък представлява следи от чист пчелен восък. Следващата манипулация е потопяването на яйцето в горещ разтвор от червена боя, при което незасегнатата от восъка повърхност се оцветява, а восъкът се отлага от горещия разтвор на боята и на негово място остават следите от положения преди това рисунък, който запазва естествения цвят на яйцевата черупка. Върху изваденото от боята яйце се получават изображения, които като цяло са негативен образ на положения преди това рисунък.

"Писалката" представлява пръчица с приспособен на единия й край "писец" във вид на увита на руло тънка сребърна пара (монета), в улея на която се стича предварително сложен и затоплен чист пчелен восък. Употребата на тази "писалка" като своеобразен инструмент за декориране (рисуване) на великденските яйца е характерен само в практиката на рисувачките от някои селища в Софийско, Търговищко, Силистренско и в т. нар. Чепинско корито (Западните Родопи). "Писалката" се използува в художествената практика на рисувачките от посочените райони и днес.

За разлика от "писалката" употребата на специално приготвяната в миналото

свещ от чист

пчелен восък

днес почти не се среща. В миналото този своеобразен инструмент за декориране на яйцата е бил разпространен по цялата етническа територия на България. Отличителен обреден белег на начина да се рисуват великденски яйца със свещ е тя да бъде запалена по време на рисуването.

Много от оригиналните мотиви от Самоковско от първата половина на века са запазени днес под формата на зарисовки. Те разкриват най-типичното за декорацията на яйцата от този край - геометричния характер на полаганите мотиви и орнаменти. Някои от примерите (зарисовки и образци) представляват силно стилизирани растителни мотиви, а други - свастични форми, композирани или като самостоятелни мотиви, разположени в предварително очертан участък, или като комбинация от няколко свастичнообразни орнаментални мотива също със секторно вместване. Прилагани са изображения и със зооморфен характер. Най-популярни са тези на "пеперуда", "риба", "пиле" (птиче) и някои видове насекоми: паяци, гъсеници и др. Срещат се и антропоморфни мотиви, които в повечето случаи са силно стилизирани изображения на мъжки, женски и детски фигури. Мъжките и детските фигури са предимно цялостни антропоморфни изображения. Известен е и женски антропо-морфен мотив, представляващ портретно

изображение

на млада жена

с накити

Специфичното за декоративния характер на отделните видове изображения е умелото съчетаване на наподобителност със стилизация в рисунъка. При полагането на мотиви и орнаменти върху великденските яйца от Самоковско е характерна употребата на вълнообразната, начупената и особено на правата линия, както и на точката. Ортографските елементи върху тези яйца са представени предимно със секторно изписване на формулата-поздрав "Христос возкресе".

По-рядко се среща пълното изписване на имена на хора (предимно на деца) и годината.

Типично за начина на композиционното изграждане и организиране на орнаментиката върху великденските рисувани яйца през първите 50 години на нашия век е разчертаване повърхността на яйцата на сектори. Начинът на "разкрояване" понякога се определя в зависимост и от подбрания за полагане мотив или орнамент.

Най-често срещаните и типични варианти на такова секторно "разкрояване" са: двусекторно разделяне на яйцевата повърхност по вертикалната или хоризонталната ос на симетрия; четирисекторно разделяне чрез кръстовидно разполагане на дъги по вертикалната ос на симетрия; осемсекторно разделяне чрез кръстовидно пресичане на две вертикални дъги с една хоризонтална; многосекторно разделяне чрез радиално разполагане на

вертикални дъги

по вертикалната

ос на симетрия

Очертаването на сектори върху някои оригинали е осъществявано не само с прави и вълнообразни линии, но и с ленти - вертикални и хоризонтални.

Обикновено най-често срещаните и най-разнообразни като съчетания на мотиви и орнаменти са образците с осемсекторно разделяне на повърхността.

Разположението на мотивите върху повърхността на яйца с този вид секторно разделяне е прилагано най-често в полагане на мотиви на пресечните точки на две вертикални дъги и на две вертикални и една хоризонтална.


Този обред е само за жени

Боядисването и орнаментирането на яйцата за Великден в миналото най-вероятно е било задължение еднакво както на младите жени, така и на възрастните. Така че връзката между изпълнителките и багренето на яйцата с червена боя се основава до голяма степен на двойствената функционална същност на червения цвят. Поради това в досег с нея влизат не само омъжените жени, но и момите.

За момите боядисването и орнаментирането на яйцата е дейност, в основата на която заляга особен вид изпитание. То е в пряка връзка с предстоящата им женитба и се изразява от една страна като проява на умение, а от друга като готовност за контакта им с червената боя - своеобразен предопределящ знак за предстоящото им преминаване към групата на омъжените жени.

За възрастните жени, които погрешно са изтъквани не на едно място за единствено типичните изпълнителки, досегът им с червената боя има по друга насоченост. В най-общи линии тя се изразява с идеята да се обезпечи безпрепятственото им "преминаване" и "съществуване" на "онзи свят".

Ясно е, че за орнаментирането на великденските яйца е необходима и дарба. Често по тази причина те са давани на по-способните рисувачки в махалата, а понякога и в селото. В това се влага и естетическо осмисляне на рисуваното великденско яйце като обредна вещ.

http://arhiv.vestnikataka.bg/archive.php?broi=1591&text=&fromDate=&toDate=&newsID=94143
Титла: Re:Великденски обреди
Публикувано от: Преспанец в Април 14, 2011, 15:43:34
Боядисването на яйца е било разпространено и преди християнството. Даже в римската империя редовно са боядисвани всички варени яйца. На Пасха го боядисваме точно заради едно събитие с император Тиберий, и една свята мъченица.
Подскажи малко  ;-)
Титла: Re:Великденски обреди
Публикувано от: Hatshepsut в Април 14, 2011, 19:51:01
Рисуват с восък великденските яйца, топят ги в жълто и червено

В Самоковско изписват растителни мотиви, в Ракитово и Велинград - точки,
в Силистра - пилета


(https://1kam1.com/normal/news/2380.jpg)
 

 През първата половина на ХХ век в художествената практика на рисувачките от Самоковско са прилагани различни начини за композиране на мотиви и орнаменти. Това разнообразие от композиционни способи се е оформило въз основа на две обстоятелства: от една страна, с оглед на стремежа за максимално декориране на повърхността и от друга, с оглед на откритата от рисувачките възможност за геометризиране. Вариантното разнообразие в композициите им също е резултат от осмисляне на яйцето като органично и функционално единство от обем и повърхнина. Въплътено в най-разнообразни варианти на деление на повърхността,

 чувството за

 геометризъм у

 рисувачките

 на великденски яйца от Самоковско е запазено и продължава художествените традиции.

 По отношение на мотивите и орнаментите върху рисуваните великденски яйца от Самоковско в по-ново време се наблюдава известна консервативност в прилагането на повече от изобразителните елементи. От друга страна характерна тенденция е геометризирането на някои растителни мотиви и изобщо утвърждаването на геометризъм в рисунъка. Прилагането на восъчната техника за декориране на великденските яйца е типично като практика и в някои селища от Западните Родопи (Ракитово и Велинград). Образците, върху които са правени наблюдения, са изработени през втората половина на века. Декоративният облик на рисуваните яйца от Ракитово и Велинград се отличава с по-изчистена и по-качествена линия на рисунъка наред с друг своеобразен художествен отличителен белег - честата употреба на точката като орнаментален елемент.

 Най-често срещаните мотиви в рисунъка на великденските яйца от този край са с растителен характер. Става дума за растителни мотиви с наподобителна образност, но това не означава, че липсват варианти с най-разнообразни форми на свастика и с характер на розети. По-слабо са застъпени зооморфните изображения.

 Формалното (секторното) и неформалното (свободното) разполагане на мотиви и орнаменти е характерно и в практиката за рисуване на великденски яйца от Западните Родопи. Най-честото композиране е

 свободното разполагане

 на растителни мотиви

 Характерна декоративна особеност на великденските рисувани яйца от Ракитово и Велинград са някои разделителни поясни ленти. Те са известни с общото наименование "кръщколици" (плетеници) и имат различни форми - зигзагообразни, синджирообразни и др.

 Локално обособена практика в същия район е декорирането на великденски яйца чрез прилагане на восъчната техника последователно два пъти и с използуването на два цвята за фон. След първото полагане на рисунъка (с "писалка") яйцата се потопяват най-напред в жълта боя. Извадени от нея, върху тях се нанася втори, допълнителен рисунък. След това те повторно се потопяват, но вече в червена боя. Тази сложна технология води до цветен рисунък от бели и жълти изображения върху червен фон. Характерното в случая е художественият ефект на жълтите изображения в цялостния декоративен облик на яйцата. Това всъщност е и естетическата подбуда за усложняване на технологическия процес на декориране. Мотивите, орнаментиката и принципите на организацията и изграждането им не се отличават от декоративния облик на великденските яйца с еднократно полагане на восъчната техника.

 Традиционните способи за композиране

 на мотиви и орнаменти чрез очертаване на участъци и чрез свободно разполагане са възприети масово в художествената практика на рисувачките от Ракитово и Велинград през втората половина на века. По отношение на мотивите и орнаментиката днес продължават да доминират наподобителните изображения с растителен характер.

 Използуването на восъчната техника за полагане на рисунък с "писало" ("писалка") се среща като практика за декориране на великденски яйца и в някои селища в Силистренско (гр. Алфатар и с. Алеково). Преобладаващият фон на рисунъка върху яйцата от тези селища е червеният, въпреки че през последните години се използуват и други разцветки за фон - например в синьо и зелено. Най-типичните изображения върху яйцата от посочените селища са

 птичета, клонка,

 птичета на клонка, житен клас, "слънце"

 четирилистно цвете с удължени листа и други растителни мотиви. Те са композирани на принципа на вписването им в разделената на 2, 4 и 8 сектора яйцева повърхност. Декорирането с восъчна техника чрез полагане на рисунък с домашно приготвена восъчна свещ е разпространено като художествена практика през първата половина на XX в. из цяла България. През втората половина на века восъчната свещ отпада като инструмент за декориране. Рисунъкът, полаган със свещ, има своя специфика, която го приобщава към рисунъка, полаган с птиче перо или метличена клечка.

Шарени символи за вричане във вярност

 Известен в миналото способ за декориране на великденски яйца е и апликирането на добавъчна украса върху нарисувани преди това яйца. Добавъчната украса представлява "китки" от едноцветни или разноцветни вълнени или памучни конци или специално изработвани приспособления за хващане и прикрепване или поставяне на яйцата. Този начин на украса е типичен за селища от Самоковско, в Ракитово и Велинград. Декорираните по този начин яйца в Самоковско носят названието "китанчета" или "подкитанчета". Апликационните елементи на същия вид в Самоковско са наричани "шпаня", а в Ракитово "пишкули" с "трепки" (пайети). В Самоковско тези "китки" са залепвани с пчелен восък обикновено на пет места върху нарисуваното преди това яйце, а в Ракитово те са залепвани на същите места, но със специално приготвена за целта "чьорна дофка" от сварени брезови кори. Освен специалния рисунък, наричан "пие" и "шарка", който е полаган и в двата района, тези яйца са имали и конкретно обредно предназначение. Те са приготвяни само от годените моми, които ги поднасят и раздават на избраниците си, на техните родители и близки на великденското хоро. Това всъщност е своеобразна форма на съобщение за предстоящо сватбено узаконяване, то е и явен знак за обявяване на предстоящата женитба на сгодените пред цялото село. Оттук идва и названието на тези яйца, наричани "годенишки" или "сгоденишки". Това се потвърждава и от лазарските песни, чийто женитбен характер е изяснен обстойно, и в поетиката на някои от които се срещат и "шарените" яйца. Например:

Тук ми казаха, Лазаре,
мома хубава, мома хубава,
Лазаре, мома гиздава.
Да я оженим, Лазаре,
на връх Гергьовден,
на връх Гергьовден, Лазаре,
с шаро агне, със шаро агне,
Лазаре, със шаро еце.


http://www.vestnikataka.bg/
Титла: Re:Великденски обреди
Публикувано от: Мишок в Април 14, 2011, 20:02:05
Боядисването на яйца е било разпространено и преди християнството. Даже в римската империя редовно са боядисвани всички варени яйца. На Пасха го боядисваме точно заради едно събитие с император Тиберий, и една свята мъченица.
Подскажи малко  ;-)
Мария магдалина поднесла боядисано яйце на императора и му казала - Христос возкресе. Той отговорил - во истина възкесна. Това е случката и от тогава е традицията с яйцата.
Титла: Re:Великденски обреди
Публикувано от: Tiesto в Април 14, 2011, 20:40:45
Традицията също е да се коли агне, а бюджетното решение е да се купи агнешки бут от някой супермаркет !

Както и козунака !
Титла: Re:Великденски обреди
Публикувано от: Hatshepsut в Април 18, 2011, 19:35:32
Яйцата се пъстрят с пчелен восък, сакъз и жълтък

Контрастът се подсилва и от контурите, положени преди цветния пълнеж в тях


(http://gator995.com/files/2018/03/eggs-in-basket.jpg?w=600&h=0&zc=1&s=0&a=t&q=89)

Традиционна техника за декориране на великденски яйца е полагането на цветен рисунък върху естествената повърхност на яйцата. Получените изображения върху тях не се подлагат на допълнителни манипулации. Употребяват се различни багрила: оцветен чист пчелен восък в различни разцветки, сажди, катран, черен сакъз, яйчен жълтък, изкуствени багрила и други, а дори от прилагането на различни техники за декориране: чрез рисуване и (или) потопяване. Способът за полагане на рисунък с "писалка", оцветен пчелен восък и други багрила е типичен за локалните традиции в Ихтиман, Етрополе и Ботевград, както и за някои села от Софийско и Търговищко.

 В някои села от Сливенско и в Стралджа (Ямболско) декорирането е осъществявано чрез потопяване на части от повърхността на яйцата в едноцветни или разноцветни изкуствени багрила. Тази практика винаги предхожда по-нататъшното орнаментиране на получилите се поясни ленти по дължината или ширината на яйцата. Орнаментираните по този начин яйца са известни в посочените селища с наименованията "кадънки" и "еднокълки".

 В декоративния облик на великденските яйца от Ихтиман се наблюдава интересен ефект на контраст между пълнежа на мотивите с оцветен восък и други багрила (например с яйчен жълтък) и естествената (бяла) повърхност на яйцата. Ефектът на контраст се подсилва и от контурите на растителните и от някои други мотиви, положени преди цветния пълнеж в тях. Вероятно за да се постигне същият ефект,


 Восъкът се

 прегаря до черно

 или тъмнокафяво

 За омекотяване на контраста между бялата повърхност на яйцата и черния контур на мотивите, както и разделителните линии, рисувачките използуват пунктирани линии. По този начин се постига по-плавен преход между не декорирана и декорирана повърхност. Индивидуална творческа изява в локалната традиция на Ихтиман е декорирането на кухи (предварително изпразнени от съдържимото си) яйца за Великден. Специфични с локалните си особености са рисуваните великденски яйца от Етрополе. Те се отличават с еднообразие на мотивите и с по-опростен начин на композиране. Рисунъкът върху тях е ограничен до прилагане на двойка мотиви. Те представляват изображения на птици (петел) в съчетание с орнамент във вид на буквата "Р" и стомна невинаги в съчетание с по-малка фигура на птица (също петел).

 В Етрополе първоначално яйцата се оцветявали (и сварявали) в жълта боя, приготвяна от растителна отвара. След сваряването им се изваждали от боята и част от тях бандажирали с лико по дължината на яйцата. Бандажните летни не се застъпвали, а се поставяли на разстояние една от друга. По този начин части от повърхността на яйцата оставали непокрити. Бандажираните яйца се потопявали за втори път в боя, вече червена. След изваждането на яйцата от червената боя и свалянето на бандажните ленти от тях върху повърхността им по дължина се получавали редуващи се червени и жълти ленти. Същата техника за декориране на великденски яйца се прилага и в някои селища от Берковско (с. Бързия) с тази разлика, че технологията се свежда само до еднократно боядисване на яйцата в червена боя след тяхното бандажиране с лико от липа.

 Основен композиционен принцип, прилаган от рисувачките, е


 "да се напълни

 яйцето", т.е. да се

 изпълни с "писано"

 (с рисунък) повърхността равномерно и отвсякъде. В резултат от прилагането на този принцип е и равномерното разполагане на мотивите и орнаментите върху повърхността на яйцата. Характерно за рисунъка, полаган с птиче перо и с метличена клечка, е грубоватата и неравномерна източеност на линията. За този вид рисунък е характерно също, че повечето от изображенията представляват своеобразен примитивен схематизъм.

 Други по-разпространени и характерни начини за декориране са: ошарване на бели яйца чрез потопяване в боя с мазнина; ошарване на боядисани яйца чрез поливане с азотна киселина (кезап); боядисване на бели яйца, по които предварително са прилепвани зелени листа от растителност, а след това са превързвани с мрежичка. Тези способи обикновено се посочват за по-нови, съвременни и нетрадиционни, но това е спорно. Например последният способ трудно може да бъде определен като напълно съвременен по произход. Той всъщност представлява обредно мотивирана практика за съчетаване на символиката на великденското яйце с отпечатъка на изображението, символизиращо растителност. А що се отнася до практиката с употребата на кезап, най-вероятно тя е била предхождана от прилагането на подобна практика с естествена мравчена киселина при


 поставяне на

 боядисани яйца

 в мравуняци

 С регионален характер е практиката в Северозападна България (Врачанско и Михайловградско) да се украсяват великденски яйца с наслагване на бои и туткал.

 Става дума за полагане на украса по следния начин: Рисувачките най-напред са потопявали пръстите си в бои с различни разцветки, след което са нанасяли с пръстите си безразборно цветни петна върху повърхността на сварени бели яйца. Втората манипулация е намазване на дланите на ръцете с притоплен туткал, а след това се овалвали нашарените с боя яйца между дланите. След изсъхване на туткала украсените по този начин яйца получавали своеобразен глазиран вид.


 (От книгата на Любомир Миков "Български великденски обреден фолклор", издателство на БАН, 1990 г.)


Символите - смесица от езичество и християнство

 Една част от украсните елементи върху великденските яйца отразяват унаследени възгледи с езически характер, други са преосмислени и въведени на християнска основа, а трети са индивидуална творческа изява. Голяма част от изобразителните елементи в декорацията отразяват някои типични представи на езически мироглед. Такива елементи са червеният цвят при едноцветно обагряните яйца или в съчетание с полаган върху тях рисунък и немалко мотиви и орнаменти в декоративните композиции. С подобен характер са и някои допълнително апликирани украси в съчетание с конкретно прилагани орнаменти върху специално приготвяни великденски яйца с женитбено предназначение. В традиционната великденска обредност червените яйца са имали две основни функции - предпазна или охранителна и продуцираща или стимулираща. От една страна, това е резултат на някои представи за яйцето като символ с продуцираща сила. От друга страна, съществено значение има пренасянето на две от основните традиционни свойства и значения на червения цвят върху яйцата, с който те са багрени по традиция.

 Най-добро доказателство за това са самите обредни практики, свързани с осмислянето и прилагането на червените яйца. Въз основа на аналогия с езическите представи за едновременното действие на предпазните и продуциращите свойства на червения цвят повечето от тези практики трудно могат да бъдат различени по функция една от друга. Въпреки това някои от тях са имали определено предпазен характер и по това се различават от редица други със смесен или предпазно-продуциращ характер.

http://www.vestnikataka.bg/
Титла: Re:Великденски обреди
Публикувано от: Hatshepsut в Април 19, 2011, 19:52:19
В миналото на Великден са се правили специални хлябове, а не козунаци

Днес всички свързват великденската трапеза с козунаците, в миналото са правени специални хлябове, твърди етнолог

"Днес всички свързват великденската трапеза с яйцата и козунаците", каза Иглика Мишкова, етнолог и уредник в Етнографския институт с музей при БАН.

"В миналото обаче не са се правели козунаци, а специални хлябове. Всички тестени изделия са носели и различни наименования", обясни Мишкова, предава агенция Фокус.

Обикновено хлябовете са се украсявали с нечетен брой червени или бели яйца, а около тях задължително се е усуквало тесто. Приготвяли са и по едни мънички великденски хлебчета.

В центъра на всяко от тях се е слагало винаги по едно червено яйце. Тези хлебчета са се подарявали на първия човек, който дойде на гости на Великден.

Подобни хлебчета са се правели и за малките деца и обикновено тях са наричали "кукла", уточни етнологът.

По думите на Иглика Мишкова днес на великденската трапеза често присъстват и ястия от агнешко месо, които не са били характерни за тези дни в миналото.

Разбира се няма българско семейство и то източноправославно, което да не боядисва своите яйца. Традицията на писаните яйца е запазена, като за Ихтиманско, Самоковско и региона на Велинград това е запазена марка.

Особено през последните години Велинград като че ли наистина се превърна в емблема на този вид изкуство", обясни Иглика Мишкова.

http://bulgaria.actualno.com/news_160267.html (http://bulgaria.actualno.com/news_160267.html)


Великденските обредни хлябове

(http://kulinar.blog.bg/photos/67855/hlyab_1.jpg)

Неотменна част от трапезата за Великден са великденските обредни хлябове. Тъй като приготвянето им е свързано с боядисването на яйцата, те се замесват на Велики четвъртък или на Разпети петък, но най-често в съботата преди големия празник, наричана Душна събота (на Душната събота жените носят на гробищата от яйцата и хлябовете).
 Хлябовете се приготвят от младия квас, пресято бяло пшенично брашно от най-хубавата пшеница и мълчана вода, донесена в зори от мома или млада невеста, в пълно мълчание и без да се разлее нито капка от нея. Наричат се кравай, кукулник, паска, пита, турта, яйчелник, колак, пармак, кукла, боговица, каниска... Формата им е най-различна: кръгли, елипсовидни, продълговати, като плетеница или различни скулптурни фигури (конче, крава, змиорка, кола, хамбар и др.). Повърхността на обредните хлябове е с много богата пластична украса – соларни символи, растителни елементи, кръстове; бобови и царевични зърна, сушени сливи, стафиди и великденски яйца. Предназначени са за празничната трапеза, за кръстника и близките, за лазарската кумица.

(http://kulinar.blog.bg/photos/67855/hlyab_2.jpg)
(http://kulinar.blog.bg/photos/67855/hlyab_3.jpg)
(http://kulinar.blog.bg/photos/67855/hlyab_4.jpg)

Великден се празнува три дни – първият е в неделя, когато след тържествената църковна служба всички се поздравяват за празника с „Христос возкресе” и се чукат с боядисаните яйца. Вярва се, че този, на когото яйцето се окаже най-здраво (борец, борак, кълцок, къцач) ще е здрав през годината. Свещта от църквата се отнася у дома, където всички отговяват – хапват по малко яйце и обреден хляб. Черупките от счупените яйца залепват с тесто на горния праг на вратите, за да не влезе зло вкъщи, и започват да се хранят.
 На Великден се правят традиционните гостувания на младоженците у кумовете и родителите на невестата, като се носи каниска – великденски яйца и обреден хляб – поднасяна с целуване на ръка, а младоженците получават същия дар. Задължителен елемент от ритуалната обредност през трите празнични дни са люлките и хората, придружени с митични песни, в които писъства мотивът за змея и самодивите. В понеделник в някои райони се изпълнява обичаят размятане на яйца – застанали в две групи, една срещу друга, момчета и момичета търкалят помежду си великденски яйца. Това се прави за плодородие и против градушка, затова този понеделник се нарича разметан.
 Освен задължителните за обредната трапеза яйца и обредни хлябове (днес те са заменени от козунаците) за празника се приготвят още баница, печена луканка, саздърма с яйца, старец, кокошка с лук.

http://kulinar.blog.bg/hobi/2010/04/01/velikden-i-velikdenskite-obredni-hliabove.521637 (http://kulinar.blog.bg/hobi/2010/04/01/velikden-i-velikdenskite-obredni-hliabove.521637)
Титла: Re:Великденски обреди
Публикувано от: Hatshepsut в Април 19, 2011, 19:56:44
В обредните великденски хлябове се поставят яйца

Месачките са млади омъжени жени,
облечени в дреха от невестинската си премяна


(https://m.netinfo.bg/media/images/29099/29099753/640-420-danteli-tradicionni-gozbi-i-ritualno-zamesvane-na-hliab-v-rim.jpg)

Хлябовете за Великден наред с яйцата и с облеклото (премяната) на момите, невестите и момците, са основният компонент в структурата на великденския обредно-празничен комплекс. Процесът на приготвяне на обредните хлябове за Великден е зависим до голяма степен от процеса на приготвяне на великденските яйца. Това е резултат от повсеместното използване на яйцата в пластичната структура на великденските хлябове. И тъй като яйцата за Великден се приготвят по правило най-често на Велики четвъртък и по-рядко на Велика сряда или в събота срещу Великден, то и хлябовете са приготвяни именно на тези дни.

 За разлика от приготвянето на великденските яйца при месенето на великденските хлябове


 момите напълно

 отстъпват място

 на своите майки

 Това не означава, че по-големите моми например не са знаели да месят или пък да направят един великденски хляб, чиято форма им е била позната още от ранно детство. Но месачките на обредните хлябове за Великден са омъжени жени предимно млади невести и по-рядко възрастни жени. С приготвянето на великденските хлябове омъжената жена налага и сакрализира своя социален статус като стопанка на дома и на трапезата. Дори и за обредното посещение на момичетата при "кумицата" им от Връбница на Великден пак майките или бабите на тези момичета са действителните месачки на носените от тях хлебчета за "кумицата".

 Основният материал за приготвянето на великденските хлябове, както и изобщо на обредните хлябове, е чистото пшеничено брашно. Неговата употреба не е въпрос на предпочитание от страна на месачките, нито пък е въпрос на материално благосъстояние. Използването на чистото пшеничено брашно за обредните хлябове е задължително изискване. По същия начин стои и въпросът за замесването на великденските хлябове с квас. Пшениченото брашно и квасът са основните съставки на тестото за месене както на великденските, така и на редица други обредни хлябове. Що се отнася до използването на допълнителен материал, той е сведен в случая предимно до употребата на яйца бели и/или червени и по-рядко до някои техни смислови заместители като орехи, ядки, семена и др.

 Добре известно е, че

 всяка месачка си измива ръцете, преди да започне да замесва

 тестото за даден хляб, независимо дали той е необреден (обикновен, ежедневен) или обреден. Изискването за измиване на ръцете не се е наложило само от хигиенни съображения, то е във връзка и с култовото почитане на хляба у народа. Така че измиването на ръцете не може да се посочи за специфичен момент от технологията на приготвяне на обредните хлябове. Това изискване е още по-малко специфично при замесването на великденските хлябове, чието време на приготвяне съвпада с времето на задължителното изкъпване на всички преди празника, което пък от своя страна е обредна предпоставка за изпълнението на някои други дейности, като преобличане в нови или чисти дрехи, участие във великденските хора и момински игри, правенето на люлки и т. н. Необходимо изискване при замесването на великденските хлябове е месачката да бъде облечена с някаква дреха от нейната невестинска премяна. Това изискване също не е специфично за приготвянето на великденските хлябове. То е типично при замесването на почти всички обредни хлябове. Други практики, свързани със замесването на великденските хлябове, са нарочното пресяване на пшениченото брашно и поставянето на зеленина в тестото по време на втасването му.

 Пластичното оформяне на великденските хлябове, както и на всички останали обредни хлябове е ръчно и с помощта на съответен инструментариум.


 Прякото участие на ръцете по правило

 е най-активно

 Използваният инструментариум при оформянето на великденските хлябове е сравнително ограничен, като се свежда предимно до употребата на огрибка, вилица, тръстикова цев, наричана "масур", а също и на просфорни печати.

 Основните пластични форми на великденските хлябове са с обемно и плоскостно решение [виж снимките в предишния постинг]. Известни са обаче и смесени форми. Хлябовете с обемна пластика са по-рядко срещани. Те имат предимно удължена форма въпреки някои отделни случаи на пластика с кръстовидна форма или на форми с наподобителни изображения. С изключение на яйцата елементите на пластична украса върху хлябовете с обемно решение са сравнително ограничени. Невинаги обаче тези хлябове са с вмесени в тях бели и/или червени яйца. Такива са например някои от великденските хлябове в Хасковско, наричани "чуреци". Плоскостните форми на великденските хлябове са най-типични. Тези форми могат да се класифицират като кръгли, елипсовидни, лирообразни и удължени. Най-типична е кръглата форма, а най-рядко срещана е неправилната удължена форма. Изобразителната схема на тези форми представлява концентрично оформени кръгове, повтарящи по принцип формата на хляба или кръст, вписан в тези кръгове, а също и в самата кръгова форма на хляба. Третият тип форми, съчетаващи обемното с плоскостното моделиране на тестото, са също рядко срещани поради усложнената им пластика, изискваща съответно умение.


Наричат ги колак, кравай,

 боговица или пармак

 Названията на великденските хлябове са се наложили като термини в зависимост от формата и предимно от предназначението. По тази причина една част от тях се повтарят и при други видове обредни хлябове. Такива са например названията: "колак", "кравай", "боговица", "пармак", "кошара", "кукла", "каниска". Независимо от универсалността си тези названия в случая са съчетавани почти винаги с прилагателното "великденски". То е, което придава на самите названия съответната конкретност, а оттук и съответната определеност на именувания хляб, т. е. че е правен за Великден и с вмесени в него яйца. Една друга част от названията на великденските хлябове са в пряка функционално-семантична връзка с тях. Такива са названията: "яйченик", "кукулник", "конка", "комколник", "разговялка", "вилидняк", "спредавци", "препаска", "свободен кравай", "кръсничен кравай", "чурек" и др. Конкретността на тези названия пояснява в една или друга степен функционално-смисловата същност и предназначение на великденските хлябове, както и някои техни пластични особености. Основните структурообразуващи елементи на великденските хлябове са пшениченото брашно, квасът и яйцата. От семантична гледна точка тези елементи са тъждествени помежду си, защото съдържат смисъла на прорастването, изобилието и обновлението.

http://www.vestnikataka.bg/



Козунакът е една от по-новите традиции за Великден

По традиция козунакът не е типичен за Православието

 
(https://farm1.static.flickr.com/185/440498883_84871c01f1.jpg)
Козунакът навлиза в България едва в периода 1915-1920 г.

 Козунакът е сладък обреден хляб, който традиционно се e приготвял само за Великденските празници, защото символизира тялото на Иисус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му.

 Според разпространеното схващане, историята на козунака започва в началото на 17 век във Франция, откъдето постепенно се пренася в цяла Европа. В Италия се приготвят козунаците панетоне. В Русия великденският обреден хляб се нарича кулич.

 Смята се, че в България козунакът е дошъл в периода 1915–1920 г. Дотогава за празника са се месили хлябове, наричани колак, пармак, кравай.

 Днес обаче козунакът вече не е само религиозен символ, а се е превърнал в хранителен продукт, вид тестен сладкиш, който може да се намери по магазините през цялата година. От специалното козуначено тесто се приготвят и други сладкиши като рула и кифли.

http://www.zdrave.bg/?c=n&id=4655 (http://www.zdrave.bg/?c=n&id=4655)
Титла: Re:Великденски обреди
Публикувано от: Hatshepsut в Април 20, 2011, 20:00:20
Първо багрели яйцето, снесено заранта на Велики Четвъртък

С него стопанката натърквала лицата на всички деца, моми и булки срещу магии, уроки и зли сили


(https://poligraff.net/uploads/articles/big/козунак1.jpg)

 Великден е най-светлият и най-важният религиозен празник в православното християнство. Подготовката за него е свързана с поредица от обреди, които се извършват през Страстната седмица. За българите от стари времена още особено важни били четвъртъкът и петъкът.

 На Велики четвъртък, още преди да изгрее слънцето, се слагали две червени яйца в сито, постлано с ален плат. Те се поставяли на източно изложение, за да ги "Види" Слънцето, след като изгрее. Вечерта


 занасяли няколко

 яйца в черквата и ги

 оставяли пред иконите

 Тези яйца след това занасяли на нивата или лозето и ги закопавали в земята, за да има плодородие. Само едно се запазвало пред домашната икона през цялата година. На Велики четвъртък не се работело. Мъжете прекарвали деня около воловете, колата и кошовете и се занимавали с дребни поправки. Жените стоeли у дома, боядисвали яйцата, месели и печали обредните хлябове за Великден.

 Яйцето играело голяма роля в поверията, обредите и обичаите на народа. С него баели против уроки, гадаели, правели и разваляли магии. Смятало се, че яйце, снесено в четвъртък предобед и особено преди изгрев слънце, има голяма магическа сила. Съгласно народните представи великденското червено яйце притежава много по-голяма сила от обикновеното при баене, лекуване, правене и разваляне на магии.

 Боядисването на великденските яйца представлявало строго определена поредица от действия. Първата грижа на домакинята била да преброи яйцата, предназначени за боядисване. Това ставало в присъствието на всички членове на семейството. Стопанката брояла и като стигнела до стотина, питала околните: "Доста ли са деца", но получавала отговор: "Още, мамо (бабо), още." Тази игра продължавала, като всеки път стопанката добавяла по още десетина яйца. Накрая тя решавала да прекрати забавлението с думите: "Е и това - па доста толкова! Догодина, дай Боже, още толкова!" Яйцата трябвало да бъдат достатъчно на брой, за да стигнат чак до Спасовден (Възнесение Христово).

 След като определяла броя им, домакинята се захващала да ги измие от всякакви петна и нечистотии. За целта тя забърквала пепел с вода и с парцалче забърсвала едно по едно яйцата. Поставяла ги в котел, в който след това щели да бъдат стипцосани. Тъй като често липсвала стипца, по домовете се използвала армея (зелев сок), от който боята хващала дори по-добре. След стипцосването яйцата се слагали да се варят.

 Основната боя била червената. В миналото тя се получавала от различни природни багрила и растения, в това число и от риган и от т. нар. метвици


 цветни растения, които

 се берели

 на Еньовден

 и се пазели изсушени

 до Великден. Освен червената боя за яйцата се използвало зелено и жълто. Зелената боя се получавала от коприва, а жълтата - от орехови листа и ябълкови кори.

 Червенето на яйцата по правило се вършело от най-възрастната жена в къщата. Преди да започне да черви яйцата, тя се прекръствала три пъти пред запалена свещ с думите: "Дай Боже, догодина пак да срещаме червено яйце." След това свещта се отнасяла пред иконата.

 Първо се червели яйцата, взети от полога на Велики четвъртък. Първото боядисано яйце се отделяло, тъй като играело важна роля в народната медицина и народните вярвания. С него стопанката натърквала лицата на всички деца, моми и булки, които благославяла с думите: "Да си бял(а) и червен(а) като червено яйце." Така благословени, децата и момите щели да бъдат здрави и предпазени от магии, уроки и зли сили.

 След като бъдели потъркани лицата на близките, първото начервено яйце се поставяло в раклата при чеиза на момата. В някои краища на България то се слагало при иконата, където се пазело до Велики четвъртък на следващата година. Старото яйце се счупвало и ако се окажело пълно, това означавало, че ще има плодородие и здраве, а ако било изветряло или миришело неприятно - това било на лошо.

 Нерядко в заможните селски къщи се боядисвали до 500-600 яйца. Защото на Великден и през цялата седмица, който и да влезел в къщата без червено яйце, получавал по едно, иначе плодородието и здравето щели да напуснат този дом.

 След боядисването на яйцата се замесвало тестото за обредните хлябове. Освен това се извършвал още един ритуал - т. нар. подновяване на кваса, с който се замесват всички великденски хлябове - обредни и обикновени.


 На Велики четвъртък

 се подновявал квасът

 за цялата година

 т.е. получавал се т. нар. нов или млад квас.

 Същия ден се месели обредните великденски хлябове, върху които поставяли обикновено 5 яйца - по 4 червени във всеки ъгъл на погачата и едно бяло в средата. Месели се три хляба (кравая), като единият се отнасял заедно с печена кокошка, червени яйца и бъклица вино на кръстника, вторият - на родителите на булката (ако в къщата имало млада невяста), а третият се разчупвал на трапезата. От бялото яйце вкусвали всички в дома, докато червените се скатавали за лек през годината.

 На Разпети петък народът не работел нито на полето, нито вкъщи. Момите и булките пишели Великденските яйца. В народните представи писаното яйце стояло много по-високо от обикновеното великденско яйце, защото то било правено с много повече любов, почит и старание. С писаното яйце не се чукали, то не било за ядене, а само за гледане и радост (оттам и изразът "гледам някого като писано яйце").

http://www.vestnikataka.bg/
Титла: Re:Великденски обреди
Публикувано от: Индивидуалист в Април 20, 2011, 20:19:11
да не забравяме същността на празника--Възкресението на Христос

победата над злото тогава е станала факт

пожелавам на повече българи да признаят Бог в живота си
вярата променя хората
променя живота който живеем
Бог променя всичко

Титла: Re:Великденски обреди
Публикувано от: Hatshepsut в Април 21, 2011, 19:53:33
Проклятие тегнело над тоя, дето на Разпети петък работи

На големия празник Великден православният християнин трябва да загърби земните дела


(http://i282.photobucket.com/albums/kk276/Aptekarkata/Picture206.jpg)

Великден е най-светлият и най-важният празник в православното християнство. Подготовката за него е свързана с поредица от обреди, които се извършват през Страстната седмица. Нека в навечерието на Възкресение Христово да си припомним какво повелява традицията за последните два дни от Страстната седмица.

 За българите от стари времена важала строгата забрана да се работи на Разпети петък. Денят, в който са разпънали на кръста Христа, не бил отреден за работа и хората строго следели, щото никой да не наруши святата забрана и наместо на духовни помисли, да се отдаде на земни дела. Тогава се допускало (по някои места) само изографисването на вече боядисаните яйца. Обикновено констатацията, че еди коя си работи тъкмо на тоя ден, звучала като проклятие и най-строга присъда: "На Разпети петък да пере (да меси, да ткае), страх от Бога си няма."


 В съботата обаче

 забраната за работа

 леко била повдигана

 за ония невести, които не били сколасали да свършат туй - онуй, като например да вапцат яйцата, а понякога и козунаците да омесят, щом не са го сторили до тогаз, но това наистина се допускало в редки случаи. Та нека видим как българките от старо време вършели в края на Страстната седмица единствената позволена им работа.

 Писането на яйцата ставало или докато са още бели, или като са вече боядисани. Начините били няколко: най-примитивният - с листа. Към яйцето се прилепвали с конци или се увивали с парцалче различни листа, в чиято форма трябвало да бъде шарката. После яйцето се пускало в боята. След като се махнели листата, на тяхно място се откроявала шарката. С разтопен восък и с перо от птица се пишело върху бялото яйце, което обаче преди това трябвало да е стипцосано. След това то се пускало в боята. При тази техника обаче украсата не била особено сполучлива.

 Техниката на рисуване с ножче пък изисквала голяма вещина и майсторство. С ножче по повърхността на боядисаното яйце се правели различни фигури, образи и прочее орнаменти. Този метод на украсяване бил много стар и особено майсторски го прилагали едновремешните български резбари калугери, които изрязвали черковни кръстове. Затова най-красивите писани великденски яйца някога можело да се видят в Рилския, Зографския и Хилендарския манастир.

 Денят на големия празник Великден (Пасха, Неделя, Възкресение) се отличавал с обичаи със строго определен религиозен и ритуален характер.

 Тяхната цел била не само да се изрази почит към по-възрастните, но и младите да бъдат предпазени от болести и зли сили.


 Най-важно на

 Великден било да

 се носи поклон

 Всяка млада булка, придружена от мъжа си, е трябвало да направи посещение на кръстника, девера и на родителите си. При девера се ходело само първата година, ако дотогава невястата не е родила. У родителите също се ходело само първата година. У кръстника се ходело в течение на 3 години, а в някои случаи до 5 - 6. Булката обличала най-хубавите си дрехи (великденското рухо). Младата жена носела великденска погача и червени яйца, а понякога и печена кокошка. Младоженецът носел бъклица с червено вино. Тези дарове се наричали поклон.

 Вече на гости, булката целувала ръка на кръстника и кръстницата, като им давала торбата с поклона. После младоженецът целувал ръка на кръстника и му поднасял виното, след което целувал ръка и на кръстницата. Подир това домакини и гости сядали да обядват. На изпращане младите хора получавали на свой ред дарове. Същата процедура се повтаряла у родителите на булката и при девера.

 След великденския обяд всички моми, водени от кумицата, отивали на определено място, където имало високо и клонесто дърво, на което се връзвала люлка. Всички млади жени и деца гледали да бъдат полюлени, за да не боледуват и да не им причиняват зло самодивите и змейовете. Докато се люлеели, всички припявали кратки песнички и играели Великденско хоро. То също представлявало ритуал с голямо религиозно-митично значение. На това хоро не се свирело, а се играело само по мелодията на хороводните песни, изпълнявани от сладкогласни девойки.

 Великденското хоро траело повече от час, докато свърши започната песен.

http://www.vestnikataka.bg/show_news.php?id=209983&cat=11 (http://www.vestnikataka.bg/show_news.php?id=209983&cat=11)
Титла: Re:Великденски обреди
Публикувано от: Nordwave в Април 22, 2011, 06:26:19
Възкресение Христово (Великден)

"Защо търсите живия между мъртвите? Няма Го тука в гроба! Христос възкръсна!"
Евангелие от Лука 24:5,6


Първият и най-големият от празниците на новозаветната църква е Великден, или Възкресение Христово. На този ден се отбелязва възкресението на Исус Христос - Божият Син, който със смъртта Си изкупил греховете на човечеството, а с възкресението Си дал надежда за живот след смъртта.

Денят на празника е установен от Първия вселенски събор през 325 г. Обикновено православният Великден се чества между 4 април и 8 май. Източната православна църква ползва юлианския календар. Oсвен това, Великден не трябва да се празнува преди еврейската Пасха. Католиците се придържат към григорианския календар и празнуват Възкресение през първата неделя след първото пълнолуние от пролетното равноденствие, т.е. между 22 март и 25 април.

Последната седмица преди Възкресение се нарича Страстна. Тогава се припомнят събитията от последната седница от живота на Исус Христос от момента, в който тържествено влязъл в Йерусалим, до деня, в който бил разпънaт на кръста и възкръснал на третия ден.

По време на Страстната седмица православната църква извършва няколко служби, на които е редно да се ходи. Тази седмица е последна от Великденския пост, който продължава осем седмици.

По време на този пост са забранени храните от животински произход, шумното веселие и други видове развлечение. В края на Страстната седмица се “тримири”, т.е. не се яде нищо, може само да се пие вода. Това според някои трае последните три дни преди Възкресението, а според други – само един ден.

В четвъртък преди Възкресение се боядисват Великденските яйца.Съществуват много варианти относно вярванията, свързани с появата на тази практика. Според една от легендите, това е свързано със случка, станала, когато Христос бил на кръста. В този момент в подножието на Христовия кръст дошла кокошка и снесла яйце. Кръвта, която се стичала от Христовото тяло, обагрила яйцето в червен цвят и затова възникнала практиката да се боядисват яйцата. Според друга версия, Мария Магдалена застанала пред император Тиберий и му поднесла в дар червено яйце с думите “Христос Възкръсна!” (това били първите думи от проповедта й).

Боядисаните яйца, според народните вярвания, имат магическо и предпазващо свойство, поради което първото яйце или се заравя в нивата за плодородие, или се държи на иконата, за да се “лекуват” болните с него. Когато домакинята боядиса първото яйце, тя натърква с него бузките на децата, за да са здрави. При други народи на яйцето му се приписва силата да гаси пожари, само че, преди да се хвърли яйцето в огъня, стопанинът трябва да обиколи с него къщата си три пъти. С червено яйце в ръка се издирва и загубен добитък.

На “разпети петък” не се върши никаква домакинска работа. Тази забрана отдавна е загубила значението си като почит към смъртта на Христос и се е превърнала в суеверие, което гласи, че който работи на този ден, ще го сполети нещастие. Затова домакините, които не са успели да боядисат яйцата в четвъртък, правят това в събота. На този ден се правят и Великденските хлябове, в които се вмесват боядисани яйца.

В събота, два часа преди полунощ, започва службата в православната църква. На нея ходят всички, като носят със себе си по едно боядисано яйце. Когато свещеникът обяви Възкресението на Христос, всички се поздравяват и заедно с това прекратяват Великденския пост, като изяждат яйцето.

Неделята, понеделникът и вторникът са посветени на веселието. По традиция на тези дни се играят хора на мегдана. На тези хора родителите избират брачните половинки на децата си. Много е важно всички да са с нови дрехи, най-вече момите, не само за да се харесат, но и за да покажат, че са работливи и са успели да си ушият новите дрехи.

Великден не приключва изцяло само в рамките на посочените дни. В периода между него и Петдесетница традиционният поздрав е “Христос возкресе!”. http://bgkulinar.net (http://bgkulinar.net)
Титла: Re:Великденски обреди
Публикувано от: Hatshepsut в Април 22, 2011, 06:55:48
Великден, Възкресение

   Това е денят на Христовото Възкресение, но също и последният ден от прехода към пролетта и лятото, ден на окончателното възобновяване и пробуждане на природата. Затова според народните представи той е най-големият и важен пролетен празник.
    Великден се предшества от Страстната неделя, в която всеки ден е велики.
    На велики понеделник стопанките извършват голямото великденско чистене: изтупват се черги, изпира се всичко, белосва се къщата, почистват се оборите и се изгаря сметта.
    През великата сряда и велики четвъртък не се работи женска работа: в четвъртък единствено се боядисват яйцата. Първо те се преброяват; обикновено в най-многобройните фамилии те са 500-600, защото се ядат чак до Спасовден, т.е. 40 дни след Великден. Разбира се, в днешно време изобщо не може да се говори за такова голямо количество яйца, но все пак би следвало да се предвиди, че децата ще поискат да занесат и в училище, а и по съседски се разменят от най-сполучливо украсените яйца. После се измиват и стипцосват — с вода и пепел, за да не останат петна. В началото се боядисват червените яйца, които имат целебна и предпазна магическа сила. С първото яйце стопанките правят кръстен знак върху челото на децата, а после и на всички останали от семейството. В четвъртък се подновява и квасът (квасец, маята, която после през цялата година се използва за месене, разтворена във вода).
    На велики петък (разпети петък) също не се работи: тогава се месят обредните хлябове и козунаците и се шарят (пишат, рисува)т яйцата. Шарките са символи за здраве, любов, уважение и радост. От разпети петък до обеда на страстната събота не се яде нищо.
    В полунощ на съботата срещу неделя, т.е. на същинския Великден, хората се поздравяват с "Христос возкресе!" — "Воистина возкресе!" и си пожелават здраве и щастие. Запалената в черквата свещ се донася мълчешком в къщи.
    В неделята всички се чукат с боядисаните яйца; чието яйце остане здраво, той ще бъде жив и здрав през цялата година. На празника се ходи на гости; посещават се кръстниците, родителите, деверите; носят се подаръци: пита, козунак, яйца.
    Следобеда момите начело с новата кумица отиват на определно място и връзват люлки. Играят се хора и се пеят песни, някои от които за самодиви и змейове:

 Зелена равна морава
 заман ми бъди зелена
 като през празна неделя
 и Великата събота.
 Пофалил ми се Великден,
 с червени яйца Великден,
 Гергьовден с вакли агънца,
 Петровден с крехки пиленца...


   В срядата след Великден (Светла сряда) в някои райони момите извършват обреда Мара лишанка. От стари женски чехли правят кукла, обикалят с нея из селото и пеят песни:
 
 Маро лишанко, говедар те либи,
 ще ли дойдеш да го земнеш?
 Не ща го, мамо, не ща го...

Дружината минава и през нивите, а накрая момите къпят куклата в реката и си измиват лицата. Обичаят носи плодородие и предпазва от градушки, болести и магии.
    Според традиционните вярвания велики четвъртък е много подходящ за различни магии, особено за любовни (за залюбване и за разлюбване). На този ден всяка жена, ако е бездетка или е на 50 години може да стане магьосница.
    Срещу Великден момите слагат пръстена си под възглавницата и сънуват човека, за когото ще се омъжат. На самиа Великден всеки може да си пожелае нещо, държейки в ръка пари или нещо ценно и ако е праведен, ще го получи.
    Великден бележи края на големите пости.

Великденският празнично-обреден комплекс

     Великденският празнично-обреден комплекс е класически пример за взаимно адаптиране на християнска и езическа традиция в нашите етнорегиони.
    По принцип Великден е изцяло християнски празник: митологичната му същност обаче е свързана с възкресение, с възраждане за нов живот. Точно този й елемент я "сродява" с езическото възприятие за преход към пролетта и лятото, в който природата циклично се преражда.
    Така християнската митологична схема "рамкира" езическите ритуали, които съпътстват Възкресението, а те от своя страна маркират края на преходния период.
    Какво точно означават отделните обредни практики, наглед твърде разнородни?

    Великденското чистене и изгарянето на сметта е във връзка с култовете към огъня, изгарящ нечистото, болестотворното, злото. То всъщност е ритуално почистване, маркиране, отделяне на окултуреното, усвоеното пространство от чуждото, неусвоеното.
    Забраната за работа и завършващият пост (тримиренето) в петък и събота имат продуциращ характер; те са табута, които трябва да предизвикат плодородието и изобилието. Следователно можем да ги наречем "временна смърт", която чрез механизмите на отрицателната магия ще възкреси природата и плодовитостта. Важна роля имат и ритуалните хлябове и козунаците, които са своеобразна житна жертва в чест на възраждането - те възпроизвеждат смъртта, погребването на зърното и неговото възкръсване, израстване. Самият хляб е не само продукт, но и символ на плодородния процес.
    Подобна е функцията и на боядисваните яйца, задължителни за обредността на Великден. В християнската митология те символизират безсмъртието, носейки идеята на възкръсването на Христос (в Библията са знак на надеждата). В езическите митологии яйцето е знак на Вселената; счита се, че светът произхожда от яйце, то е неговото жизнено начало, а оттук и знак за възраждането на природата. Така отново в този обичай паганизъм и християнство се примиряват и допълват; боядисването и шаренето на яйцата подсказва вечността на живота, пъстротата и разнообразието на света. Чукането с яйцата е метафоричен "сблъсък" между личните светове на хората, сблъсък, в който оцелелият спечелва здраве и щастие.
    Идеята за преход и възраждане личи и в социализиращите обреди - ходенето на гости, люлеенето (представено като знак на половия акт), различните магии и гадания (от инициален тип), които са с женитбена насоченост. Функция на очистване от вредоносните влияния има и ритуалното измиване на девойките в светлата сряда.


    Независимо от загубилата се вече семантика на великденските обреди, традицията продължава своя живот. Това вероятно е така, защото тази обредност сполучливо съумява да хармонизира в себе си различни наглед идеи: идеята за възкръсването на Бога, възкръсването на природата и "възкръсването" на социума - чрез включването на ново поколение в родовия ритъм.

(използвани са материали от книгата на Томислав Дяков
 "Народният календар - празници и вярвания на българите")


http://www.margaritta.dir.bg/mai/0412kalendar_mai.htm (http://www.margaritta.dir.bg/mai/0412kalendar_mai.htm)
Титла: Re:Великденски обреди
Публикувано от: Hatshepsut в Юли 27, 2011, 06:06:41
Народни традиции по Великден

(http://club50plus.bg/images/stories/club50/broj_2/jivotut/Familia/Velikden/Velikden_3.jpg)

Като че ли за този ден в народния календар са съхранени най-много обреди и обичаи. А тяхното богатство още веднъж показва непреходната връзка с по-старите езически вярвания на дедите ни.

За тях яйцето било символ на вечния кръговрат в живота. От тук и вярата им в магическата сила на червеното великденско яйце.

За боядисване на яйцата жените ползвали различни треви: брош (червено), лучени люспи (жълто), смрадлика, змийски лапад. Накисвали ги предната вечер в „мълчана вода".

Гърнето, в което варели и боядисвали яйцата, украсявали със здравец и вратика и привързвали с червен конец – за здраве и за да предпазва от злото.

Те не само оцветявали великденските яйца, но ги и рисували. Тук може би прозират и най-ранните прояви на неспециализираното обредно изкуство.

Ето какво четем в Сборника за народни умотворения:
Момите и булките, седнали под някое дърво в двора, пишат яйцата, като гледат във всяка криволичка, венче, вейка или кръгче да излеят душата си: момата – за своя любим, булката – за своя съпруг, за девера, за кръстника, за майка и баща...

Изписаните и
„подкитени" яйца

се пазели през цялата година. Но не с магическа цел, с каквато се съхранявало в къщи първото червено яйце. „Подкитените" яйца се пазели за украса, а червеното – за здраве.

През 30-те години на ХХ век започнали да поръчват писани яйца и за сватба: Нали за сватбата гледаме всичко да е от хубаво, по-хубаво. И от Самоков, и от София отивали майсторки да нашарят яйцата и „подкитени" яйца за кумовете да направят – зиме, лете... Който дойде на сватбата, гледа и се чуди – като да са китки нацъфтели.

Самите „подкитени" яйца се правели с допълнителна украса от китчици разноцветна мека вълнена прежда, залепена с восък върху нарисуваното преди това яйце. Те имали и конкретно обредно предназначение.

За този обичай, съхранен и до днес в китното родопско село Драгиново, ми разказа Грета Кадьова – дългогодишен ръководител на местната фолклорна група. Така според нея сгодените моми поднасяли „подкитени" яйца на избраниците си, на техните родители и близки. Това ставало по време на великденското хоро и било явен знак за пред цялото село, че женитба предстояла.

С богатство от мотиви и орнаменти, с нетрадиционна декорация и апликирана добавъчна украса, великденските яйца заслужено се нареждат сред най-ценните образци на българското нетрадиционно обредно изкуство.

За разлика от тяхното приготвяне при

месенето на великденските хлябове

момите и младите невести напълно отстъпвали място на своите майки – стопанки на дома и на трапезата. Така една мълчалива надпревара карала българката да се стреми приготвеният от нея обреден хляб да е по-хубав от този на другите, или поне да не му отстъпва.

(http://club50plus.bg/images/stories/club50/broj_2/jivotut/Familia/Velikden/Untitled-Scanned-06.jpg)
Великденски обреден хляб

По Великден се замесвал нов, млад квас, в който се слагали различни лековити билки. От кваса се запазвало малко за през годината – за лек и срещу магии. За великденските хлябове са запазени различни названия: яйченик, великденски кравай, великдеска кукла, кулак, плетеница.

По форма великденският хляб е кръгъл, продълговат или изплетен от дебели парчета тесто. В украсата му задължително присъства и вареното яйце – червено или небоядисано. Но в крайна сметка орнаментите и пластичната украса зависели от умението на стопанката.

Жените често сравнявали украсата на обредния хляб с везмо. И не рядко се чувала оценка: Изшарила колак, извезала го. За хубост – само да го гледаш! Та нали основно си оставало желанието на стопанката красотата да донесе радост на празничната трапеза.
Веселието

през великденските празници не спирало. Младежите връзвали люлки и люлеели на тях изгорите си. По поляните децата играели на „прескочи – кобила", момчетата – на „ашици" със събраните характерни кости от жертвеното агне. А „боренето" с яйца развеселявало и малки, и големи. Добра поличба било за този, чието яйце остане здраво – борец го наричали. Борец го наричаме и днес.

Състезанията с яйца на Великден се уреждали още по времето на дедите ни. Две групи ги търкаляли една към друга. Побеждавали тези, които оставали с по-голям брой здрави яйца. Счупените, с много закачки, изяждали дружно.

По-големите завързвали две момински забрадки и наредени момичета и момчета, двама по двама, минавали под кърпите, пеейки: Алю – порталю – кажи коя мома на кой ерген ще пристане?

Близък да тази игра е и широко разпространеният великденски обичай

Ладино хоро

То, хорото, също минава под кърпа, която се държи от две момичета – едната вътре в хорото, другата отвън. По-късно хорото се провира под прът, който държат момците.

Момите пеят:

Ой, Ладо, Ладо, момиче младо.

А Лада им отговаря:

Та що ходите, та що гледате?
Момче главиме, мома тражиме.

Та коя ви е най-омилела?
Омилела ни е крайна девойка
Та ето ви я, водете си я,
тя не е луда, сама да дойде

Луда не луда, сама ще дойде,
сама ще дойде в гора зелена...

По-особен е великденският обряд

Мара и Лишанка

Той е разпространен в Бургаско и се изпълнява с надежда за дъжд, против градушка, магии и лоши болести. От три чехъла на три млади невести се прави кукла. Стъкмява се като булка. Избира се момиче, с живи родители, да носи куклата. Другите я заобикалят и припяват, минавайки през цялото село. Накрая окъпват куклата в реката, а момите се пръскат една друга за здраве и късмет. Поверието гласи, че мома, която участва в този обряд – змей я не люби.

Интересно е, че в голяма част от великденските песни се явяват митични образи на самодиви и юди, змейове и змеици, които отвличат моми и невести. Това навежда на мисълта, че обичаите, при които са се пеели тези песни, са отразявали стародавните вярвания на българите – когато природните стихии и болестите приемали образа на митични същества.

Във всеки случай великденските песни нямат връзка с православния канон. Във великденския обреден фолклор са се съхранили житейските човешки вълнения, свързани с непрекъснатото обновление в природата, с вечния кръговрат на живота, с младостта, любовта и красотата...

http://club50plus.bg/life/family/1221-narodni-tradicii-po-velikden.html
Титла: Re: Великденски обреди
Публикувано от: Hatshepsut в Май 02, 2013, 21:26:19
Българските традиции за Велики четвъртък

(https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/923479_566481803382180_873282044_n.jpg?_nc_cat=0&oh=9987aab388cc9d61c005c3396df30f21&oe=5BF5E1C1)

Българските традиции повеляват яйцата се боядисват или на Велики четвъртък, или и в събота преди Великден. Първото яйце задължително трябва да е червено. То е символ на Христовата кръв, живота, плодородието и обновлението. Според обичая, майката в четвъртък сутрин, преди изгрев, слънце, трябва да боядиса три червени яйца, които да бъдат огрени от първите слънчеви лъчи. И поставени в сито с жито, за да са буйни нивите. С първото яйце се намазват бузките на децата, като им пожелава здраве и късмет. После се поставя пред иконата. Второто се търкулва на нивата, за да е богата реколтата и третото оставя за празничната погача. За здраве се намазват и челата на всяко животно. Задължително е този, който боядисва яйцата, преди това да е сложил поне късче хляб в устата си, за да не го "удари" яйцето и да се разболее. Пак според старите обичаи, белите яйца предварително се измиват във вода, размита с пепел и се варят в зелев сок. Червената боя се хвърля на чисто място в градината под някое растение - трендафил или роза, за да прогони злите духове. Червеното яйце се слага както в чеиза на момите, така и в този на младата булка, което ще помогне да зачене по-бързо и да роди здраво дете.

Бабите ни са използвали даровете на природата за да боядисват яйцата и са успявали. Оранжеви яйца –може да използваме люспи от лук. Ако за получаването на лимонено жълти ще държите яйцата съвсем малко, то за получаването на оранжеви ще трябва да ги държите в отварата двойно по-дълго време. Червени яйца – яйцата се варят в отвара от червени боровинки, малини или дъбова кора. А ако искате да получите тъмно червени яйца може да увиете яйцата в люспи от червен лук, (ако човек не се е подготвил предварително, най-вероятно в кухнята си ще намерите именно червен лук). Зелени яйца – използва се отвара от спанак или коприва, може да намерите на всяка сергийка, супермаркет или пазарче за плодове и зеленчуци. По-трудно ще ви е точно сега да намерите цвят от липа или млада ръж, така че заложете на спанака и копривата. Тъмносини яйца – варят се заедно с боровинки, къпини, (които към момента можем да намерим само замразени), или пък в червено вино.

http://www.facebook.com/media/set/?set=a.566481716715522.1073741836.185781174785580&type=1 (http://www.facebook.com/media/set/?set=a.566481716715522.1073741836.185781174785580&type=1)


Великденските яйца

Великденските яйца имат предпазна и продуцираща сила. С черупките на великденски яйца се захранват домашни птици и животни. Поставят се при копринените буби за предпазване от уроки. Разхвърлят се по нивите и лозята. Поставят се в темелите на новострояща се къща. Червено яйце се използва за спиране на градушка, като се хвърля срещу дъждоносни облаци или се поставя на двора в обърнат към падащия град ръжен.
 На Герман за шапка на глинената кукла се слага черупка от боядисано яйце. На Гергьовден на овчарите се носят яйца. Обикалят се с тях нивите, заравят се в земята. Новобоядисани яйца се търкалят по лозята, синорите, къщите. Целта е все да предпазят от зло и да предизвикат плодородие.
 При лечебните практики червено яйце се поставя във вода, от която пие или се мие болният. Магическата предпазна сила на яйцето се пренася във водата и оттам – у болния.
 Червеното яйце е свързано и с култа към слънцето. Казва се, че "грее като слънце". На места червени яйца не се носят в кошарите, за да не ослепеят овцете.
 Яйцето се възприема като символ на жизненото начало, на прераждането и на обновлението в природата. В различни митологии – гръцка, римска, индийска, финска – яйцето се появява като първоизточник на света. В индийските вярвания животът е произлязъл от златно яйце, което плавало във водата (слънцето). Във финския епос "Калевала" се пее, че светът е сътворен от шест златни и едно желязно яйце.
 Яйцата, боядисани и изписани, са основен обреден елемент във великденския празничен цикъл. Участието им в магически ритуали има редица предпазни функции за хората, домашните животни и птици, за посевите и реколтата. Особено магическа е силата на първото боядисано яйце, задължително червено.
 Червеният цвят не само символизира Христовата кръв, но и живота, плодородието, обновлението.
 Яйцето е слънчев символ. Затова и с него образно се измерват нарастването на деня, увеличаването на светлината. На Андреевден се казва, че денят нараства, "колкото пиле помръдва в яйце", на Игнажден – "колкото петел скача на прага".
 Яйце се използва и в други ритуални практики. Слага се в люлката на новороденото – да пази от уроки и зли сили. Разваля уроки по добитъка, отнемане на жито от нивите или мляко от животните. Използва се и в народната медицина и магиите. Особено се вярва в целебната сила на яйцата, участвали в определен празничен обред – Сирница, Великден.
Титла: Re: Великденски обреди
Публикувано от: Hatshepsut в Май 04, 2013, 15:57:03
Възкресение Христово - Великден

(https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/935721_567306873299673_795023484_n.jpg?_nc_cat=0&oh=10ea7a45d5d12aa2452100cf129551f8&oe=5C338B87)

Още от древни времена хората са се интересували от живота след смъртта. Благодарение на този техен интерес възникват множество древни религии. В повечето древни религии съществува култ към плодородитето. Природата обаче не винаги е била благосклонна към земеделците в миналото. Причинените от природните стихии земеделски щети древните хора са си ги обяснявали със смъртта на някои от боговете. Такъв е случая с египетския бог Озирис, който постоянно умира и възкръсва. Древните египтяни смятали, че бог Озирис покровителства урожая. За разлика от Озирис гръцката богиня Персефона не умира, но тя в определен период от време слиза в подземното царство на Хадес. Тогава много от растенията загиват. Това време се отъждествява със зимата и смърта. Самото плодородие е свързано с живота. Така се появяват множество култове посветени на боговете на плодородието в античния свят. Една от най-почитаните богини на плодородието са: вавилонската Ищар, гръцката Деметра и римската Церера. Така тази религиозна доктрина за вечно умиращите и възкръсващи богове, с която се олицетворяват умиращата и възкръстваща природа се разпространяват в целия древен изток. Източните религиозни учения намират влияние в римската империя. Като противовес на тези източни учения в Юдея през І век се заражда една нова религия – христянството. Тази нова религия не отрича напълно източната религиозна философия. Самото християнство възприема идеята за смъртта и възкресението. Така според свещенната книга Библията, която е съставена от Стария и Новия завет и четирите Евангелия на Матей, Йоан, Лука и Марко - Христос се ражда, за да умре. Според светите писания Исус умира за да изкупи първородния човешки грях. На смъртта и възкресението на Христос е посветен най-големия пролетен християнски празник – Великден. Той заема важно място в църковния календар на Източната и Западната църкви. Възкресение Христово или Великден е най-големия православен празник. За разлика от католиците – източно православните християни обикновено го празнуват една седмица по-късно . Но не винаги е така. Понякога разликата между двата празника може да е и цял месец както например е тази година. Макар метода на изчисляване на датата на Великден да е един и същ, това несъответствие в празничната дата се дължи на календара. Католиците и православните използват различни календарни системи. Това са Юлианския и Григорианския календари. И понеже двата календара са луно-слънчеви православните и католическите свещеници изчисляват по фазите на луната евентуалната дата на празника. Обикновено това е времето на първото палнолуние след пролетното равноденствие . Поради това отбелязването на празника става в интервала 3. ІV - 8. V. за православните християни. Това е така, защото православния Великден не може да се празнува преди самата на еврейската Пасха. Той не може да се празнува и на една дата с еврейския празник. В същото време католическия Великден не се влие от това. Още през 1582г. папа Григорий ХІІІ заменя стария Юлиански календар с нов, който по-късно става известен като Григориански календар или нов стил. В същото време в православните храмове се служи по стария Юлиански календар. След приемането на християнството от българите този голям църковен празник навлиза в бита на народа. Понеже Възкресението е свързано с пролетта, той става любим на много българи. Според народните и църковни традиции подготовката за Великден започват още с началото на 40 дневните пости, но същинските приготовления започват едва седмица преди самия празник. Тази седмица се нарича Страстна неделя. През тази седмица строго се забранява всякаква домашната работа. Забранява се къпането. То е разрешено единствено в четвъртък и събота. Тогава се боядисват яйцата и се пекат козунаците. На Велики четвъртък първото яйце, което снася кокошката се боядисва се боядисва в червено. Боядисването с червена боя не е случайно, тъй като този цвят е символ на живота и на кръвта, а кръвта е живот. Червения цвят един от най тачените от българите. Не е случайно той се среща в българската шевица и амулети. Поради тази причина в миналото всички яйца са били оцветявани в червено. Другите краски са дошли по-късно под влияние на Западна Европа. Освен боите се използват и други техники на украсяването. В миналото нашите баби са ползвали пчелен восък за тяхната украса. В някои райони на страната и до днес се използват различни растения. Най-често обаче се използват листата на здравеца. Самото име на това растение говори защо българите го използват така често. То е свързано със здравето, затова присъства във всички наши обичаи и обреди без траурните. С първото боядисано яйце домакинята обикновено това е най-възрастната жена в семейството отърква с него лицето и челото на децата. След като се боядисат всички яйца едно от тях се слага на мястото на старото. То ще стои там една година – до следващия Велик Четвъртък. Когато се подмени старото е яйце с новото, тогава бабата го взема и започва да гадае по него. Яйцето като символ е познато още от древността. Много от древните жители на Египет, Месопотамия и Балканския полуостров са го възприемали като символ на началото. Според древните религиозни философии от яйцето води началото си светът. Не е случаен и вечния философски въпрос "кое по-напред е излязло – яйцето или кокошката?" На този въпрос и до ден днешен няма отговор. Като народ наследник на древни култури сме възприели този символ и той става един от основните символи в българската празнична великденска обрядност. Приготовленията за празника Великден обаче не приключват с боядисването на яйца. Пак на Велики Четвъртък и Велика Събота се пече празничен обреден хляб, който се нарича козунак. В някои райони на страната той се нарича и количи. Този хляб се различава от обикновения. Първо заради продуктите от които се прави и второ самата форма на козунака е различна. За разлика от обикновения хляб козуначеното тесто се меси по-трудно. Естествено, че количито трябва да втасва повече. Обикновено козуначеното тесто трябва да се точи на конци и тогава да се плете. Познати са два вида козуначени плетки. Това са двойна и тройна плетка. Втасалото тесто се уплита на кръг и се пече. Като се опече в него се слага едно червено яйце в средата. В по ново време освен обикновения плетен козунак се приготвя и тъй нареченото козуначено руло. Както в козунака, така и в рулото се слагат ядки и стафиди. Този обреден хляб, както и великденските яйца се ядат вече на самия празник Великден. Яйцата се носят в църквата и след като настъпи Възкресението миряните започват да се борят с тях. На когото яйцето излезе здраво той е победител. Седмицата след Великден се нарича Светла неделя. В края на тази седмица е тъй наречената Томина неделя или Малък Великден. На него ден се носят яйца и козунак на починалите близки. Те се оставят на гробовете за да не са гладни мъртвите . В продължение на 40 след Възкресение Христово православните християни се поздравяват с поздрава "Христос Възкресе", на който се отговаря "Во истина възкресе". Великден е един от големите пролетни празници, който става повод се събира цялото семейството. На този ден празнуват Велико и Велика, Величко и Величка. Весели празници!

http://www.facebook.com/media/set/?set=a.567306856633008.1073741837.185781174785580&type=1 (http://www.facebook.com/media/set/?set=a.567306856633008.1073741837.185781174785580&type=1)
Титла: Re: Великденски обреди
Публикувано от: Hatshepsut в Април 12, 2015, 22:10:55
Великденските обредни хлябове

(http://static.bnr.bg/gallery/f1/f18b94d8b5e14ae7ec1dea58c6b6ccbd.jpg)

Великденски кравай, великденска кукла, плетеница, яйченик… Много са названията на обредните хлябове, приготвяни някога за най-големия християнски празник.
Великденските козунаци, тези вкусни символи на съвременния празник, навлизат сравнително късно в българската традиция. Думата „козунак“ липсва в Речник на българския език – основополагащия труд на Найден Геров, издаден на границата между XIX и XX век. Нека припомним, че в продължение на десет години възрожденецът успял да запише над 70 000 думи и 10 000 устойчиви изрази „из устата на народа“, които събрал в пет тома. Димитър Маринов – всеотдаен изследовател на българските традиции, работил активно до началото на ХХ век, също никъде не споменава тази дума. Затова пък отделя значително внимание на великденските хлябове. По време на своите обиколки по селата той е описал над 150 различно украсени образци. Направил е фотографии и рисунки, а самите хлябове отнасял със себе си – в Етнографския музей, на който е бил директор. Димитър Маринов подчертава, че обредният хляб присъства във всички български обичаи. Заедно с виното и водата, той е част от жертвоприношението - основният смисъл на ритуала. За повечето празници се месят специални хлябове. Тяхната украса носи определени символи, „разказва“.

(http://static.bnr.bg/gallery/62/62896d904cc54ee5e14679224ede7b6b.jpg)

Основната подготовка за празника е на Велики четвъртък. Рано сутринта жените боядисват яйцата. „Стопанката раздава на момите и булките по едно червено яйце и всяка го носи в пазвата си до Великден, додето се каже: „Христос Воскресе!“ Тогава го счупват и ядат“ – пише Димитър Маринов.

Следва друг обичай, който се извършва при замесването на тестото за обредните хлябове, известен като подновяване на кваса. Според народната вяра, селска къща без квас не бива да остава, защото ще си отиде берекетът. Затова всяка добра домакиня се грижела винаги да има квас в дома. С него приготвяли и обикновените, и обредните хлябове. На Велики четвъртък се подновява квасът, който ще трябва да се поддържа през цялата година. Някога жените изпълнявали специални песни по време на този обряд.  Най-възрастната жена замесвала малко тесто. Слагала в него лековити билки и го оставяла покрит с нова кърпа.
Когато квасът започнел да увеличава обема си и да „вкисва“ (т.е. когато е започнал процесът на ферментация), замесвали обредните хлябове.

Преди да пристъпи към ритуалното им приготовление, стопанката ритуално се измивала и обличала празничната си премяна. Брашното винаги е от най-хубавото жито, отделено още през лятото. Пресяват го грижливо, понякога през три сита, възпети като „копринени“. Когато е готово, го прекадяват. Водата за тестото е „мълчана“ или „цветна“ вода, „неначената“ – донесена при пълно мълчание, в чисто ведро, в което слагали цветове от билки и цветя.

Названията на великденските хлябове издават тяхната форма и предназначение. Някои от имената се срещат и при други празници – колак, кравай, боговица, пармак, кошара и др. Това, което отличава великденските тестени изделия са яйцата, поставени върху тях преди последното втасване. Обикновено са преплетени с пластичната украса. Великденската кукла се приготвя от дълга тестена пръчка, увита няколко пъти, със закривени настрани краища. В горния край се слага червено яйце. Дава се на млада булка. На кръстника (кума) се носи великденски колак – кръгъл, с четири (или повече) червени яйца. Сред обредните хлябове на Великден са и т.нар. кумичини колачи. Те се даряват на „кумицата“ – обредно лице при пролетния момински обичай кумичене, свързан с предженитбени гадания и наричания.

Независимо, че козунакът е в традицията ни малко повече от век, традиционната българска кухня предлага т.нар. владишка пита, сходна по състав с козунака.

(http://static.bnr.bg/gallery/8b/8b8276e30508f1f0ca9fa59a32c729b9.jpg)

Ето една рецепта, която се приготвя от 6 яйца, 300 г захар, 400 г брашно, квас (или бакпулвер), щипка сол. Необходими са също: едро нарязани орехи (около 300 г), плодове от сладко, сушени или пресни (200 г), чаша стафиди, канела, настъргана кора на един лимон. В някои варианти присъства чаша разтопено краве масло или олио, но спокойно може и без него. Яйцата се разбиват със захарта, прибавят се подправките, плодовете (оваляни в брашно) и ядките. Накрая внимателно се съединява с брашното, пресято с бакпулвера. Пече се в умерена фурна, около час.

Владишката пита има и постен вариант, не по-малко вкусен от другия – 250 мл хладка вода, 220 г захар, 120 г олио, 1 чаена лъжичка канела, 2 чаени лъжички бакпулвер, 300 г плодове , 400 г брашно.

И още нещо, което е важно да се знае – обредният хляб, предназначен за Великден, не се реже, а се чупи с ръка.

http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100541776 (http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100541776)
Титла: Re: Великденски обреди
Публикувано от: Hatshepsut в Май 01, 2016, 07:19:29
Яйцето в българския фолклор: символика и ритуали

(http://static.bnr.bg/sites/radiobulgaria/lifestyle/folklore/publishingimages/639/12-03-29-92553_3.jpg)

За повечето българи шарените яйца, заедно с печеното агне и козунаците, са сред основните „емблеми” на Великия ден. Защо обаче е така? Защо именно червеното яйце се явява символ на Христовото възкресение?

Според православната църква червеният цвят се свързва с Христовата кръв и кръстните мъки на Спасителя, а яйцето означава неговото Възкресение. И наистина, яйцето, което изглежда мъртво, а всъщност носи в себе си живота, се оказва подходящ символ на победата над смъртта, а също и на календарния преход от зима към пролет. Един поглед към древните традиции показва, че в представите на много народи яйцето присъства като символ на началото и източник на живота. Според митовете на египтяни, вавилонци, индийци, гърци и китайци, от яйце се развива вселената или отделни нейни части – земята, небето, небесните светила и пр. От яйце излизат птиците тотеми на племето, първите хора или самият бог, който създава света.

В българския фолклор също има следи от космогонични представи, свързани с яйцето. В старинни детски песнички, изпълнявани в началото на пролетта, слънцето се означава като божествено яйце: Слънце ле, слънце ле,/ Богово яйце,/човека е пиленце/ от тебе измътено/ на света показано. В друг подобен текст се казва, че времето е кокошка, а звездите са яйца, снесени от нея. Земята също се сравнява с яйце, червено и шарено, а животът е пиленцето, което се излюпва от него. Запазени са и гатанки, които представят звездите като „небесни” яйца, например: Пълно сито с яйца, на средата патица. Що е то? (Небето със звездите и месеца). Или: Един кон из яйца ходи, а ни едно яйце не строши (Месецът и звездите). Друга любопитна гатанка представя яйцето като къща – още един символичен образ на вселената: Зид зидосано, вар варосано, нийде дупка няма.

Според народните вярвания яйцето притежава голяма магическа сила, затова се използва при различни ритуали. С него може да се бае или да се проверява дали човек пострадал от лоши очи: баячката държи яйцето над главата на болния и ако е урочасан, то се изпотява. Вярва се, че ако една жена е магьосница, тя може да излюпи вълшебно пиле. Трябва да вземе яйце с два жълтъка и да го топли под мишницата си 40 дни. Тогава ще се излюпи двуглаво пиле, мамниче, което може да обира плодородието на чуждите ниви и да го носи на господарката си. В приказките пък се разказва за магьосници или чудовища, чиято силата се крие в яйце – щом юнакът го намери и счупи, злодеят тутакси умира.

Най-голяма сила обаче се приписва на великденското червено яйце. С него се бае и лекува, развалят се магии. По традиция яйцата се боядисват на Велики четвъртък от най-възрастната жена в семейството. В миналото в една заможна селска къща се боядисвали около 500-600 яйца – за да стигнат до Спасовден и да има за всички домашни, а също за роднини и гости, за сиромаси и пътници. Използвали се бои от естествен произход: червеното се постигало с риган, зеленото – с коприва, оранжевото – със смрадлика, а жълтото с орехова шума или ябълкови кори. Преди да започне, стопанката палела свещ и се прекръствала с думите: Дай, Боже, догодина пак да посрещаме червено яйце!

Първото яйце задължително се боядисва в червено и с него се натъркват бузите на децата, момите и младите булки, за да са здрави, хубави и запазени от уроки, магии и всякакви злини. На някои места това яйце се поставя при домашната икона, за да носи здраве и благополучие в дома. Другаде се заравя в нивите, за да ги пази от градушка или се слага в семето за посев, та да има берекет. При строеж на нова къща в основите ѝ също се слага червено яйце – да е здрава и късметлия. На Великден червени яйца се носят и в църквата, като се оставят пред иконите. С тях също се отговява – за първи път се хапва блажно след дългия пост.
Особен смисъл имат тъй наречените писани яйца, наричани още шарени перашки. Те не са предназначени за ядене, а се подаряват на особено близки и обичани хора и се пазят като скъп спомен. Оттам идва и поговорката Гледат го като писано яйце. Яйцата се пишат на разпети петък от моми и млади булки. Момите ги подаряват на любимите си, а булките – на съпруга, родителите, кума или девера. Обикновено съдържанието се изважда от яйцето през две малки дупчици, след което черупката се украсява по специална технология. Най-често се рисуват фигури с разтопен восък, които остават бели при боядисването или се полагат цветни бои. Шарките се родеят с бродерията и всяка от тях има особена символика. В някои райони се добавят и пискюлчета от разноцветна вълна, залепени с восък – такова яйце се казва китанче. В манастирите пък се е практикувал друг начин за украса – с помощта на миниатюрни ножчета монасите резбари извайвали върху черупката сюжети от Евангелието или чудни орнаменти, заимствани от църковните книги.

http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100236133/yaiceto-v-bylgarskiya-folklor-simvolika-i-rituali
Титла: Re: Великденски обреди
Публикувано от: Hatshepsut в Април 14, 2017, 15:01:29
Доц. Светлана Ракшиева: Боядисването на яйца е предхристиянска традиция,
която не е прекъсвана от най-дълбока древност


(http://images.focus-news.net/cd5ac7604358a8529ffa3ed2e8d25c42.jpg)

Доц. Светлана Рашкиева от Института по фолклористика с етнографски музей към Българската академия на науката (БАН) в интервю за Агенция „Фокус“ за народните вярвания, свързани с боядисаните яйца.

Фокус: Доц. Ракшиева, какво символизира яйцето в народните вярвания?
Светлана Ракшиева:Яйцето в народните вярвания символизира живота, зародиша, началото и обновлението.

Фокус: Как се заражда традицията на Възкресение Христово да се боядисват яйцата?
Светлана Ракшиева: Още преди християнството да се наложи по целия свят като една от големите религии, е имало обичаи хората да празнуват възраждането на пролетта и природата. Съществуват староеврейски обичаи, които са свързани с оцветяване на яйцата в различни цветове и различни игри. Още от праисторията яйцата са украсявани с някакви шарки по черупката им и в различни цветове. Явно във всички времена и епохи и по цялото земно кълбо, яйцето е било универсален символ на живота. По-късно християнството адаптира много от традициите на различни народи и включва боядисаното яйце в своите ритуали, посветени на Великден.

Фокус: Какви са предхристиянските елементи в тази традиция?
Светлана Ракшиева: Предхристиянските елементи в тази традиция са свързани с това, че яйцето е символ на живота. Има намерени яйца в древни гробници. Те са символ на прераждането, на неговото оживяване в отвъдния свят. Яйцата са били украсявани и изрисувани с различни символи. По тях е изобразяван лотос, а понякога и човешки лица. По-късно при етруските също има намерени гробни дарове с щраусови яйца. Върху тях има изобразени овошки и коне. В Древна Гърция има намерени модели на яйца, изработени от глина и украсени, както е червенофигурната керамика. Те и досега се пазят в квартал „Керамейкос“ в Музея на керамиката. По-късно 10-11-12 век има открити боядисани и изрисувани яйца на територията на: Унгария, Украйна и Полша. Това са едни от старите находки през Средновековието. На мен ми се струва, че тази традиция не се е прекъсвала от най-дълбока древност и във всички случаи тя е предхристиянска.

Фокус: Какви са вярванията с апотропейната насоченост, свързани с червеното яйце?
Светлана Ракшиева: Червеният цвят е апотропей, което означава, че той прогонва лошите влияния, лошите очи, злото по принцип, от къщата или от човека, който го носи под формата на някакви шевици и тъкани. Когато боядисваме яйцето в червено, ние го натоварваме с апотропейна сила. Разбира се, това е според народните вярвания. В християнството червеното е свързано с пролятата кръв на Христос, невинната жертва за изкупление на греховете на човечеството. В оцветеното великденско яйце се наслагват двете вярвания – фолклорното и каноничното.

Фокус: В кои дни повелява традицията да бъдат боядисани яйцата за Великден?
Светлана Ракшиева: Яйцата се боядисват на Велики четвъртък, това не може да стане в дните преди него. Тогава домакините трябва да почистят и да подредят своята къща. Великденското чистене е едно от големите през годината. Свързано е с почистването и подреждането на дома след зимата, с обновяването му, измазването му, с украсяването му с някакви нови тъкани и постелки, символ на наближаващия празник. Който не успее да боядиса яйцата в четвъртък, има възможност на Велика събота. Велики петък се избягва, защото Христос е разпънат на кръста тогава и се смята, че целият свят е в траур. Затова се избягват, каквито и да било дейности, още повече свързани с обредни вещи, а великденското яйце е точно такова.
На Велики четвъртък обикновено се прави така нареченото велико яйце, което трябва да бъде снесено на същия ден и е добре това да се е случило преди изгрев слънце. Най-възрастната жена в домакинството го боядисва и веднага след това отива при децата, които в повечето случаи още спят. Поставя им по едно кръгче по бузите и на челото, като ги пребайва и нарича: „Да си живо и здраво, да си бяло и червено, да си весело засмяно“. След това яйцето се отнася на иконата и се поставя на мястото на миналогодишното. По вътрешността на старото великденско яйце, се гадае какъв ще бъде късметът на къщата. Ако яйцето се е изсушило, но се е запазило здраво без да е изгнило и да има паразити, значи всичко в къщата ще върви добре, ще бъде здраво и на късмет, ще има израстване и богатство. Ако яйцето е било заразено с паразити, се е развалило или е почерняло, това е лоша поличба. То се изхвърля в реката, за да го отнесе надалече.

Фокус: Какъв е обичаят при боядисването на яйцата и различен ли е той за различните региони на страната?
Светлана Ракшиева: Няма особени различия в различните райони на страната. Обикновено това е женска работа, като не се позволява на младите момичета да боядисват яйца. С това се занимава майката или бабата в домакинството. Обикновено това се прави тайно, защото се смята, че така няма кой да ги урочаса и боята ще хване по-добре и яйцата ще се боядисат по-добре. Затова яйцата се боядисват рано сутрин, когато мъжете вече са тръгнали навън по работа, а децата вътре спят. Разбира се, яйцата се пазят на скришно място, докато не стане Великден, защото не трябва да се вкусват, преди да мине тържествената служба в черквата. Веднага след като попът каже: „Христос Воскресе“ и всички се поздравят, тогава вече може да се борят за първи път с яйцата, като по този начин нарушават Великия пост. С първото счупено великденско яйце си хапват всички от него и по този начин отговяват. В някои части на България като района на Самоковско, Ихтиман, Костенец, Момина клисура, Долна баня, Чепинската котловина, Велинград, Ракитово, Етрополе яйцата са били украсявани по един по-сложен начин с помощта на писалка и чист пчелен восък. Те са били изрисувани, след това боядисвани в пъстри цветове и затова са много красиви. Масово във всички останали райони, който е искал да ги направи по-интересни е взимал влащеници от черквата и върху яйцето е изписвал символи като: кръстове, слънца, цветя или понякога инициали за човека, за когото е предназначено яйцето. С помощта на свещичка тези знаци и фигури ставали малко по-едри и по-груби. Това е различие в декорирането на великденските яйца. Иначе няма някакви съществени разлики в самото боядисване като някакви забрани в процеса.

http://www.focus-news.net/opinion/2017/04/13/42590/dots-svetlana-rakshieva-boyadisvaneto-na-yaytsa-e-predhristiyanska-traditsiya-koyato-ne-e-prekasvana-ot-nay-dalboka-drevnost.html (http://www.focus-news.net/opinion/2017/04/13/42590/dots-svetlana-rakshieva-boyadisvaneto-na-yaytsa-e-predhristiyanska-traditsiya-koyato-ne-e-prekasvana-ot-nay-dalboka-drevnost.html)
Титла: Re: Великденски обреди
Публикувано от: Hatshepsut в Април 29, 2019, 19:12:50
Доц. Петя Банкова, етнолог: Великден е най-богатият на смисъл и ценности празник(http://images.focus-news.net/e944d53b36e7fb5820d5d3dcdf940797.jpg)

Доц. Петя Банкова, етнолог в Института за етнология и фолклористика в Етнографски музей при БАН в интервю за Агенция „Фокус“ по повод отбелязването на Великден и традициите в България при почитане на празника.

Фокус: Доц. Банкова, на 28 април почитаме един от най-големите християнски празници Великден (Възкресение Христовo). Каква е традицията в България при празнуване на Великден?
Петя Банкова: Безспорно това е един от най-големите християнски празници, съвместно с Рождество Христово. Приготовленията за празника са дълги и продължителни. Започват още от предходната седмица. Това е добре известно. Свързани са с богатата символична трапеза, на която присъстват месените и украсявани от четвъртък козунаци и писани, шарени яйца, които също се боядисват в четвъртък или събота сутрин. Богатата украса, съпътства трапезата със свещи и много зеленина, с различни лакомства, предназначени за всеки член от семейството. Аз съм етнолог и работя в секция „Историческа етнология“ и ми се струва, че вашата многобройна аудитория има нужда от малко по-детайлно вглеждане в този празник. В крайна сметка ние познаваме едната страна – богословската, теологичната, свързана с митовете, легендите и библейското предание. От друга страна имаме празника, който битува в определени епохи и времена. Тук ние етнолозите поставяме този празник в рамките на традиционната народната култура, която е характерна за източно православните българи.

Фокус: Свързваме Великден с боядисване на яйца и месене на козунак. Каква символика носи тази обредност?
Петя Банкова: Би трябвало отново да препрочитаме сборниците „Народни умиротворения“, които ни разказват за този тип празничност, характерен за народната култура, някъде изчезнал в края на 19 и началото на 20 век, и присъщ най-вече за селската култура. Безспорно там ще видим онези боядисани и писани яйца, които са огромен брой. В някои от къщите са се боядисвали до 300 - 400 яйца. Те са се пазили до Спасовден, като е било прието, че човек не може да влезне или излезе от дома по време на тези празници без да бъде надарен с яйце. Това е бил един от знаците за гостоприемството. Добре известно е, че по традиция, която можем да пренесем в съвременността, тези яйца са се почиствали добре. Слагали са се във вода, в която се е прибавял малко зелев сок, за да не се чупят, след което са се боядисвали с естествени багрила. С първото червено боядисано яйце, още докато е горещо, се чертае кръстен знак на челата на малките деца, за да са здрави през цялата година. Това яйце се слага до иконата и се пази за лек против уплахи и уроки. Същевременно по него се гадае каква ще бъде годината. В някои случаи се пази до следващия Великден, когато отново се извършват тези гадания. Яйцата се наричат „писани“, „шарени“, те греят като слънца. Символиката е именно в красотата на тези пъстри, багрени от момите яйца. Не случайно по традиция някои от тези яйца се слагат в чеиза на момите, за да ги огряват със своята красота. С черупки от тези яйца се захранва дори добитъкът. Тези яйца се търкулват по синора на нивата, за да е плодородна. Тук имаме преливането на това вярване, че Великденското яйце, което е символ на живота, на новото начало, то може да пренесе своята плодовитост върху земята, добитъка и хората. Естествено, не само на село празнуват Великден. Имаме богата градска култура. Столичани и до днес помнят онзи великолепен великденски събор, който се е правел всяка година в настоящия квартал „Лагера“. Там всеки от тези стари софиянци ще ви разкаже как сюрията деца отива дни преди да се отвори панаира, за да вижда неговото приготовление, връзването на люлките, въртележките, правенето на шатрите, в които ще се показват разни чудесии. Разбира се много сергии пълни с лакомства и играчки. Софиянци може би ще ви разкажат за този великденски панаир и за градските фурни, в която всяка добра домакиня ще занесе агнето и козунаците, домашно направени, за да може после цялата улица да ухае на вкусните гозби. Разбира се, когато разглеждаме Великден в контекст, не може да не обърнем внимание на един период от нашата история, когато поради идеологически причини, религията трябва да отстъпи пред една идеология, която до този момент е чужда на нашето население. Така, както идеологиите са провъзгласявали, че религията е опиум за народа, така и Великденските празници е трябвало да бъдат зачеркнати, отменени, дори насилствено. Аз трябва да припомня, че в своята книга „Между вярата и компромиса Българската православна църква и комунистическа държава 1944-1989 г.“ историкът Момчил Методиев споделя тези исторически свидетелства за този период. Ние трябва да знаем тези неща, защото по този начин разбираме как едни ценности биват подменяни. Великден преди всичко е в ценността на празника и в неговото познание. Софиянци и всички българи, които са живели по това време помнят фактите, че милиционери и доброволни отрядници са спирали хората от участие в литургиите, под претекст, че охраняват реда. Козунаци са се продавали през цялата година, не само по Великден, за да се заличи идеята, че това е великденското послание на хляба. Дори властите са се опитвали да убедят хората, че сварените яйца е трябвало да боядисват до първия пролетен ден на 22 март, а не е свързано с християнския празник Великден.
Виждаме, че под влияние на глобалната култура до известна степен пазим традициите. Аз благодаря на вашата медия за този интерес към нашата наука, защото вие с упорство припомняте традициите и тяхното развитие във времето. Хубаво е да се познават традициите, защото те са свързани с ценностите, а Великден е може би най-богатият на смисъл и ценности празник, защото на първо време ни кара да се обърнем към природата и да обогатим своите познания за нея чрез красотата на празника. Този празник е пролетен, възкръсва природата, дърветата, всичко около нас цъфти и е прекрасно и тогава разбираме колко красива е нашата планета, дори когато сме забравили да виждаме красотата. Това да посрещнеш със своите християнски братя изгрева на Възкресението е може би другата ценност, която ни кара да споделяме вярата, религията, добродетелите, морала. Великият пост преди това също е послание затова да се обърнем към себе си, към своя вътрешен свят, да потърсим смирение, покаяние и съгласие със самите себе си. Неслучайно от край време Разпети петък е ден, в който традиционната култура забранява да се говори високо, забранява всякакви караници, защото човек трябва да бъде в съгласие със себе си. Това е празник, който ни кара да се обърнем към другите около нас, да се опитаме да им окажем помощ. Тогава всички тези ценности разказани в контекст с история, виждаме защо се случват – като познания в семейството, като познания в училище, а защо не и през музея – Националния етнографски музей. Там ще се срещнете с нашите докторанти Радина, Илияна, Васко, те са тези с Великденските ателиета, в който децата се научават да боядисват и изписват великденските яйца, те предават познанието на празника, традиционната култура и ценностите. Тези Великденски ателиета ние ги правим всяка година. Посещавани са все повече от организирани групи, или спонтанно, от деца, които идват с родителите си. Младите докторанти се опитват със своите академични и университетски познания да въведат децата в традиционната култура. На един сериозен научен форум нашата докторантка Радина Раденкова изнесе доклад, с който доказа, че музеят може да бъде място, където се предава традиционната култура и знания за нея.

Фокус: Откъде идва така нареченият Великденски заек и каква е неговата символика?
Петя Банкова: Естествено е да ме попитате и за тези иновации, които от известно време наблюдаваме в своя бит, в празнуването на Великден. Великденският заек носи шоколадовите яйца. Разбира се, че Великденският заек е съвършено чужд, както на традиционната ни култура, така и на източно православния ритуал. Според нашите етнолози, които са изследвали културата на католици и протестанти, може би ни отнася към идеята, че заекът е символ на плодовитостта. Може би от там се приема за великденски символ с пожеланието да бъдем плодовити, да се сбъдват нашите желание. Там може би се виждат и тези яйца.

Фокус: По какъв начин трябва да се украсява празничната трапеза? Кои са задължителните гозби за празника?
Фокус: Има едно разбиране и тълкуване, че Великите пости забраняват консумацията на яйца, и за да не се развалят тези яйца, които 40 дни са снасяни от кокошките е трябвало да се сварят, което ги прави трайни. В тази вряща вода се добавят и различни растения, за да се опитат да ги боядисат и в един момент се получава това – боядисани яйца. При всички положения цветът на яйцето е от голямо значение. След това някъде тези яйца се крият, децата ги търсят. Всичко това е в сферата на забавлението и откритието на празника. Това, което според мен като етнолог е важно, независимо дали се придържаме към българската народна традиция, католицизма, източното православие, протестантските деноминации. Ценностите са общи. Вглеждането и смирението в самия себе си, търсенето на красотата във възраждащата се природа, споделянето на празника с любов и желание да помогнем на ближния. Нещо толкова срещано у нас. На Великден по задължение ние трябва да спазим йерархията и да поздравим своите възрастни родители, кумовете ни, по-големите ни братя и сестри. Тази приемственост, отиваш на трапезата, по стара българска традиция носиш нещо вкусно за хапване, козунакът, който си направил или някакво друго ястие. Трапезата е винаги богата. На нея има обредни хлябове, червено вино, прекрасни боядисани яйца, вкусно агнешко месо. Тази споделена храна, обсипана с ценностите, любовта, мира и разбирателството, прави един ден велик ден. Това е нещото, което нашите млади докторанти се опитват да предадат на децата в музея.
Даяна ДЮЛГЕРОВА

http://m.focus-news.net/?action=opinion&id=49805