Българският националистически форум

Българска култура и духовност => Култура и изкуство => Поезия => Темата е започната от: Hatshepsut в Декември 22, 2011, 07:40:34

Титла: Пеньо Пенев
Публикувано от: Hatshepsut в Декември 22, 2011, 07:40:34
Пътека

Тъжен залез кърви над гората
 като прясна отворена рана.
 С тъжен ромон звъни на житата
 светозарната сребърна пяна.

Умореният ден догорява,
 плаче вятърът - сбогом навеки!
 Свечерява сега, свечерява
 над смълчаните бели пътеки.

Всеки своя пътека си има,
 всяка бърза и търси човека...
 И аз имах пътека любима,
 и аз някога имах пътека!

Още крачка - и ето го края! -
 Извървяна е тя, извървяна...
 Какво с мене ще стане, не зная,
 но едва ли пак пътник ще стана!

Много мили неща аз разлюбих,
 дори погледа кротък на мама.
 Имах всичко... и всичко загубих -
 няма щастие, щастие няма!

Сам да бъдеш - така по-добре е,
 нищо в нашите дни не е вечно!
 И най-милото ще отмилее,
 и най-близкото става далечно.

Всяка клетва е само измама,
 всяка нежност крий удари груби. -
 Нека никога нищичко няма,
 за да няма какво да се губи.

Всеки огън гори-догорява,
 никой извор во век не извира.
 Туй, което цъфти - прецъфтява,
 туй, което се ражда - умира.

Всеки друм става тесен за двама,
 всяка радост е бременна с мъка.
 Нека никога срещи да няма,
 за да няма след тях и разлъка.

...Догорелия ден над гората
 нека само кърви като рана...
 Нека тъжно звъни на житата
 светозарната сребърна пяна...
 
Пеньо Пенев

http://liternet.bg/publish13/p_penev/pyteka.htm
Титла: Re: Пеньо Пенев
Публикувано от: Hatshepsut в Септември 06, 2014, 17:21:05
Майчице!

Моя родна земя! Моя майко добра!
Земьо, майчице мила! —
Дай ми вечната жажда на свойте недра,
своя порив и сила!

Помогни ми в съмненията и умората,
изпий мъката стара!
Научи ме на вярност и обич към хората;
научи ме на вяра!

Научи ме да вярвам в доброто, в човека -
и към бялата пролет
ти, сърце на сърцата,
открий ми пътека!
Крила дай ми за полет!

Гори душата ми напразна жажда
и моят зов остава все нечут. —
На дните залъкът не се услажда
без нежна ласка и без топъл скут.

За мен не зреят плодовете румени,
тъй рано всеки цвят е осланен.. .
И няма думи, шепнешком издумани
и няма никъде приют за мен

Студена, непозната, мълчалива —
една ръка ограби моя ден. . .
Останал само с чашата горчива —
тъжи животът ми озлочестен. . .

За мене в люта жал се просълзиха
камъни, и вейки, и треви. . .
Но вечерта не идва с обич тиха
и утрото утеха не мълви. . .

Чие сърце за мене замилява?
Чие сърце сега боли за мен?
Прокуденик прокуден във забрава —
о, колко съм злочест и уморен!

Кажи, немилостива и жестока,
кажи защо ти, майко, ме роди?
За моя земен дял и жал дълбока
завинаги проклета триж бъди!

http://slovo.bg/old/ppenev/maychice.htm
Титла: Re: Пеньо Пенев
Публикувано от: Hatshepsut в Април 07, 2015, 19:33:59
В дъжда

Навън вали,
вали дъжда,
бълбукат и шумят
улуците
и сочнозвучно из града
плющят по плочите
капчуците...
 
О, колко весел е дъжда,
когато знаеш:
има къща
и незаключена врата,
където можеш
да се връщаш.
 
1955