Българският националистически форум

Българска култура и духовност => Култура и изкуство => Поезия => Темата е започната от: Бай Иван в Октомври 01, 2006, 11:01:45

Титла: Николай Лилиев
Публикувано от: Бай Иван в Октомври 01, 2006, 11:01:45
ТЕ ПАК ЩЕ ДОЙДАТ ТВОИТЕ ДЕЦА....


Те пак ще дойдат твоите деца,
родино, кобни сънища живяла,
и пак над твоята земя заспала
ще блеснат неугаснали слънца!

Забравата ще пръсне своя прах,
и миналото в сянка ще потъне,
под ромола на твоя нежен смях
ще разцъфти свободна любовта ни.
 
В ливадите на злачна самота
ще прозвънят заглъхналите струни,
ще затрептят над кървавите буни
алмазите на твоята мечта,

и ти ще си царица, увенчана
с възторзите на волния живот,
и ти ще си невестата избрана
на своя млад и опознат народ!

   Николай Лилиев



АЗ НЕ ИЗВИКАХ ОТ ВЪЛНЕНИЕ...

Аз не извиках от вълнение,
аз не заплаках от любов,
не паднах, майко, на колене,
когато твоят властен зов

прониза мойта бедна стряха
и озари безлюдний кът,
отгдето, безнадеждна, плаха,
душата сви по своя път.

Не знаех твоя мир ли любя
и твоята безбрежна шир,
но знаех, ако те изгубя,
че ти ще станеш мой кумир,

и тръгнах гузно сред тълпите,
безсилен да ги отрека,
и ето, плискат ме водите
на легендарната река!

Там Вардар пей, въздиша, стене,
огледал хиляди слънца,
и благославя дружно с мене,
родино, твоите деца,

които бурята целуна,
и митрольозата люля,
в прегръдката на нощ безлунна,
сред вледенените поля.

И тая песен вдъхновена
разнасят волни ветрове
низ твоята земя свещена,
която всички нас зове —

да мрем със светата надежда
на нашите свети деди,
че твоят бог ще се оглежда
на Вардар в бързите води.


--------------------------------------------------------------------------------
   Николай Лилиев