Българският националистически форум

България и българите => Българофобия => Темата е започната от: Исперих в Март 28, 2008, 16:03:29

Титла: Антибългарска кампания относно депортацията на евреите от Македония през ВСВ
Публикувано от: Исперих в Март 28, 2008, 16:03:29
28 март 2008 / News.dir.bg
България пое отговорността за геноцида срещу най-малко 11 хиляди евреи по време на Втората световна война.
Това заяви президентът Георги Първанов по време на визитата си в Израел тази седмица, пише израелското издание “Аарец”, цитирано от “Фокус”.
11-те хиляди евреи са били жители на Западна Тракия в Гърция и Македония в Югославия, които са присъединени към България през април 1941 г. Германия подарява тези региони на България в знак на благодарност за нейното сътрудничество. Българската полиция, действаща по нареждане на нацисткия режим, арестува джедайте в анексираните територии и ги депортира в концентрационния лагер Треблинка през 1943 г. Паралелно българската църква и политически лидери спасяват 48 хиляди евреи, живеещи в България, за които също е било дадено нареждане да бъдат изпратени в лагерите на смъртта. Цар Борис ІІІ се съгласява с исканията на Германия, но отстъпва под натиска на обществени личности и не ги изпълнява.
Смъртта на джедайте от Западна Тракия и Македония се омаловажава през годините, като се изтъква спасяването на българското джедайско население, коментира изданието. След свалянето на комунистическия режим през 1989 г. българските лидери, които посещаваха Израел отказваха да понесат отговорността за тяхната смърт. Първанов, който е член на социалистите, е първият, който го направи.

http://dnes.dir.bg/2008/03/28/news2826454.html

Години наред плащахме репарации на всички съседни държави. След поредната изцепка на гоце, ще плащаме и на Израел. :down:
Титла: Re: Антибългарска кампания относно депортацията на евреите от Македония през ВСВ
Публикувано от: MAGADAN в Март 28, 2008, 16:22:09
Първанов, който е член на социалистите, е първият, който го направи.

Гоце напусна партията си още преди първия мандат. С това изказване, обаче се слага на джедаите и същевременно чука по Симеончо - нали се гласи милия за цар на Европа  ;)
Титла: Re: Антибългарска кампания относно депортацията на евреите от Македония през ВСВ
Публикувано от: FELDMARSCHALL в Март 28, 2008, 20:40:31
А Първанов ако беше истински политик и българин трябваше да каже : Съжалявам, че
само 11 хил. пратихме в Треблинка. Трябваше и останалите 48 хил. подчовеци да ги депортираме!! :(
Титла: Re: Антибългарска кампания относно депортацията на евреите от Македония през ВСВ
Публикувано от: Димитър Списаревски IYI в Март 28, 2008, 21:04:35
А Първанов ако беше истински политик и българин трябваше да каже : Съжалявам, че
само 11 хил. пратихме в Треблинка. Трябваше и останалите 48 хил. подчовеци да ги депортираме!! :(
офффф ти си луд бе фелди!!!!!
А за параванов-направо немам думи!!!Ебати ще плащаме на Израел за това сега!!!
Титла: Re: Антибългарска кампания относно депортацията на евреите от Македония през ВСВ
Публикувано от: FELDMARSCHALL в Март 28, 2008, 21:39:39
Аз ако бях в позицията на Гоце щях да използвам шанса да се
изгавря с евреите! :P
Титла: Re: Антибългарска кампания относно депортацията на евреите от Македония през ВСВ
Публикувано от: Pafkata в Април 04, 2008, 04:42:12
Аз изобщо не виждам защо трябва да се чувстваме виновни и защо си мислиш че Първанов първи си признава. Всеизвестен факт е че това се е случило. Българското правителство е нямало думата по въпроса , защото това не са били територии на България.

Правиш ли разлика между това коя държава има юрисдикция над дадена територия и коя държава я администрира ?

На България е било дадено да администрира териториите,но не са били анексирани към нейната територия. Това означава ,че онези земи са били окупирани от Германия. При нареждане от Германия - българската администрация е нямала друг избор освен да изпълнява.
Титла: Re: Антибългарска кампания относно депортацията на евреите от Македония през ВСВ
Публикувано от: FELDMARSCHALL в Април 04, 2008, 05:11:15
Аз изобщо не виждам защо трябва да се чувстваме виновни и защо си мислиш че Първанов първи си признава. Всеизвестен факт е че това се е случило. Българското правителство е нямало думата по въпроса , защото това не са били територии на България.

Правиш ли разлика между това коя държава има юрисдикция над дадена територия и коя държава я администрира ?

На България е било дадено да администрира териториите,но не са били анексирани към нейната територия. Това означава ,че онези земи са били окупирани от Германия. При нареждане от Германия - българската администрация е нямала друг избор освен да изпълнява.
Глупако, тези територии са дадени на България до края на войната, след което при победа на Арийския фронт/България и Германия/ тези земи автоматично остават под български контрол!
Явно не си гледал картата на Балканите след разгрома на Югославия и Гърция, където ясно са разграничени
Италианската, Германската и Българската част!
Българското правителство ако е искало е щяло да спре депортацията на джедайте от Беломорието и Вардарска
Македония, но не се е противопоставило! 8)
Всъщност и тези 50хил. евреи, които запазваме от територията на днешна България, цар Борис е искал
да ги прати на чичо Хитлер :-P, само че едно проджедайско лайно - Димитър Пешев/англо-американски агент/ се намесва и там явно е изнудил българското правителство да не ги праща в лагерите. Според мен е имало намеса и на САЩ и Великобритания, които чрез Пешев са притиснали българското правителство и цар Борис... каква е била сделката остава в тайна... вероятно цената е била да не започнат бомбардировките над България по-рано! :devil:
Титла: Re: Антибългарска кампания относно депортацията на евреите от Македония през ВСВ
Публикувано от: FELDMARSCHALL в Април 04, 2008, 05:44:54
Доказателство за предаването на областите в Гърция под български контрол - април 1941г.:

(http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/a0/Triple_Occupation_of_Greece.png)
В зелено е българската зона! 8)

Титла: Re: Антибългарска кампания относно депортацията на евреите от Македония през ВСВ
Публикувано от: МИГ в Април 04, 2008, 11:27:10
Ако питаш мен, до Лерин е българско!! 8)Ама лошото е че само за 4 години  :'(



Редактирано от модератор: Премахнат обширен цитат на друг потребител от постинга.
Титла: Re: Антибългарска кампания относно депортацията на евреите от Македония през ВСВ
Публикувано от: Nordwave в Октомври 22, 2009, 13:00:31
Президентът на Македония Георге Иванов се срещна вчера в Йерусалим с представители на евреите с македонски произход, които живеят в Израел, пише днес македонският вестник „Вечер”, цитиран от Фокус. На срещата единодушно е заключено, че еврейската общност в Македония е неотделима част от македонското общество и мост, който допринася за по-нататъшното сближаване между двете страни.

Ави Козма, равин на еврейската общност в Македония благодари на Иванов за това първо посещение на македонски президент в Израел.

Рашел Друмер Леви, която е родена в Скопие, но живее в Израел, заяви, че изселените от Македония имат двойно гражданство и се чувстват както израелци, така и македонци.

„Израелците и македонците са много близки и подобни като хора. Най-важното е, че македонците бяха сред малкото народи, които по време на Холокоста бяха добри към евреите. Евреите от Македония пострадаха от българите, а не от македонците”, каза Леви.

Тя е доволна, че са успели да попречат на инициативата да се постави паметник на българския цар Борис в Израел, който трябвало да бъде представен като спасител на евреите от България през Втората световна война.

Според нея Израел и Македония имат големи перспективи във всички области, не само на дипломатическо, но и на историческо, научно и културно ниво. http://www.bolgari.net/
Титла: Re: Антибългарска кампания относно депортацията на евреите от Македония през ВСВ
Публикувано от: samvoin в Октомври 22, 2009, 13:40:37
Разбира де че две геноцидни държави, с едни и същи архитекти и "татковци" след ВСВ ще се подкрепят, както и две измилени нации...Трябва да се радваме на идилията, а сега чакам активистите на така нареченото ВМРО да отречат тясната взаимовръзка между дебългаризацията на Македония и евреи, и македонизъм и евреи заради които твърдения ме охулваха че съм "луд" на форума им и да поискат от приятелите си - евреи в България /каквито се хвалеха че имат и били страхотни/ коментар и мнение по-темата както и България виновна ли е за "холокоста" и пострадали ли са от българи, а също има ли и македонска нация въобще? А също и твърденията ми относно общия генезис на двете престъпни държави, които трябва да се заличат от картата на света, ако трябва със същата сила и взлом и световен гръм и трясък с който бяха създадени!
Впрочем какво е говорил Тодор Александров, Гоце Делчев и Иван Михайлов за евреите? А драги ми "ВМРО активисти"?
Титла: Re: Антибългарска кампания относно депортацията на евреите от Македония през ВСВ
Публикувано от: Nordwave в Октомври 22, 2009, 22:59:04
(https://www.crossed-flag-pins.com/Friendship-Pins/Israel/Flag-Pins-Israel-Macedonia.jpg)

Народът ни е казал “Храни куче да те лае”. В духа на тази мъдра мисъл е и вчерашната случка, която се разигра в Израел. Там бюрмският президент Георге Иванов се срещна с представители на евреи изселници след ВСВ от географската област Македония. Може би се чудите за какво са си говорили? Първото нещо, което може би ще Ви хрумне е, че отново някой е намерил повод да плюе по България. И веднага улучвате в десетката.

Срещата протекла по следния начин. В началото, равина на БЮРМ изразил благодарност за първото посещение в ционистката държава на президента Георге Иванов. Веднага след това, г-жа Рашел Леви (македонска еврейка), изнесла “покъртително” си слово, в което споменала, че изселените в Израел евреи все още имали двойно гражданство и се чувствали и антични македонци. Това е напълно логично, тъй като днешните евреи имат почти толкова общо с библейските евреи, колкото и днешните македонци имат с античните македонци. След това г-жа Леви продължила с думите:

    „Израелците и македонците са много близки и подобни като хора. Най-важното е, че македонците бяха сред малкото народи, които по време на Холокоста бяха добри към евреите. Евреите от Македония пострадаха от българите, а не от македонците”

Нека се опитаме да поразмишляваме над мъдрите и слова. От първото изречение си правим извода, че  омразата към България и българския народ може би е нещото, което прави бюрмците и ционистите близки и подобни като хора. След като прочетем второто изречение разбираме, че македонски народ е съществувал през ВСВ и следователно е бил окупиран от нас – българите. И разбира се, благодарение на нас, са пострадали евреите, които са живяли по това време на територията на днешен БЮРМ. Ще си позволим да коментираме тези твърдения след малко.

След тези си думи, г-жа Леви изразила гордост, че тя и нейни съмишленици са попречили да се постави паметник на цар Борис III в Израел, на който той трябвало да бъде представен като спасител на евреите в България, което е вярно с историческата истина.

Интресно е, дали нашият посланик в Израел и въобще външното ни министерство ще реагират по някакъв начин? Съмняваме се. Но нека на кратко  оборим лъжите на г-жа Леви.

Македонски народ не съществува и не е съществувал в Македония през ВСВ. Нашите и германските войски не поробват, а освобождават македонските българи от сръбската окупация. За това са писани предостатъчно книги и има предостатъчно документи, фотографии, филми и все още живи свидетели. Ние, от Altermedia България, сме публикували и ще продължаваме да публикуваме факти, статии и фотографии, които недвусмислено доказват българския произход на македонското население. Мнението на ционистката Леви за пореден път доказва неприязанта, която хранят някои хора към нашия народ. Нещо, което ни най-малко сме заслужили по някакъв начин.

Нашата държава е една от малкото държави (заедно с Дания), която запази своите евреи и не ги предаде на германците. Става въпрос за около 50 хиляди човека. 65 години след войната, ние все още продължаваме да слушаме лъжи, обвинения и да виждаме как някои хора въщност не изпитват и грам благодарност към нашия народ и към България. Ясно е, че нашите управници не са можели да направят нищо, за да спасят 11-те хиляди евреи, които са населявали територията на Македония и Беломорска Тракия и ние не мислим, че те по някакъв начин носят вина за тяхното изселване.

Това е вторият случай (тази година), след скандалът с улицата, която трябваше да носи името на проф. Богдан Филов, в който някой се опитва да вменява несъществуваща вина на нашия народ. Нещо повече, директно ни обвиняват, че имаме нещо общо със спорната, от историческа гледна точка, съдба на евреите през ВСВ. Нещо, което противоречи на историческите факти – България е една от двете държави, които не депортираха евреите си. И за финал, присъстващите на тази среща ционисти заемат про-македонистки позиции и твърдят, че съществува македонска нация, която била различна от българската. Ако това е вашата благодарност, за това че не позволихме депортирането на 50 хиляди ваши съплеменници господа, по-добре я запазете за себе си!

Altermedia България
Титла: Re: Антибългарска кампания относно депортацията на евреите от Македония през ВСВ
Публикувано от: Nordwave в Април 05, 2011, 04:03:09
В Скопие бе открит Мемориал, посветен на „депортираните евреи по време на българската фашистка окупация".

(https://webnews.bg/uploads/images/90/3690/113690/orig.jpg?_=1446911271)

Церемонията бе уважена от най-високо държавно присъствие в лицето на президента Георге Иванов и премиера Никола Груевски, а сред гостите бе израелският вицепремиер Моше Яалон, както и президентите на Албания и Черна Гора Бамир Топи и Филип Вуянович.

Мемориалът е в памет на 7148 евреи от Македония, убити в нацисткия концлагер Треблинка.

Според видния наш историк акад. Георги Марков това е поредната антибългарска кампания.

Поводът е твърде печален, за да остане необяснен, добави Маркав и припомни, че в периода 1941-1944 година България е съюзник на хитлеристка Германия, че още в края на 1940 година под германски натиск в България се приема антисемитски закон - Закон за защита на нацията.

Той разясни въпроса защо не бяха спасени евреите от Западните покрайнини, от Вардарска Македония и Беломорска Тракия по време на форум в БАН, посветен на 68-годишнината от спасяването на българските евреи.

Марков изтъкна разликата между Южна Добруджа и така наричаните „новоосвободени земи" като Западна Тракия, Вардарска Македония, Западните покрайнини. Тези наричани „новоосвободени земи" са под българско управление, но тези земи са завоювани с германско оръжие след разгрома на Югославия и на Гърция, посочи Марков.

В същата тази 1942 година у нас е била приета наредбата за българско поданство на всички жители на тези земи, с изключение на лицата с еврейски произход. Парламентът възлага на правителството да изпълни решението на Ванзейската конференция (съвещание на представители на министерствата и други властови структури на Трети райх, проведено в Берлин на 20 януари 1942 г.) за окончателно решаване на еврейския въпрос, създава се комисариатство. Важният фактор тогава е цар Борис III, подчертава Марков.

На участниците в дискусията в БАН беше припомнена с признателност петицията на заместник-председателя на 25-то НС Димитър Пешев, подкрепена от 43-та български депутати, срещу депортирането на българските евреи:

„Експулсирането на българските евреи ще опетни репутацията и мястото на България. Този акт ще злепостави България пред света и ще метне върху нея петно, което тя не заслужава".

https://news.bg/politics/skopie-ni-zahapa-i-za-evreite.html
Титла: Re: Антибългарска кампания относно депортацията на евреите от Македония през ВСВ
Публикувано от: BulgarianBlood в Април 05, 2011, 21:05:42
Не знам кой човек може да повярва:
- че е богоизбран (за евреите)
- че е потомък на Александър Македонски (за "македонците")

За да повярва някой някое от горните неща, той трябва да страда от параноя, лека форма на шизофрения и невроза едновременно.
Титла: Re: Антибългарска кампания относно депортацията на евреите от Македония през ВСВ
Публикувано от: Атакиста в Април 05, 2011, 22:19:46
К*р за македонците - пълни боклуци са, нищо че номинално се водят българи.
К*р и за комунистите, турците и циганите.
Титла: Re: Антибългарска кампания относно депортацията на евреите от Македония през ВСВ
Публикувано от: Panzerfaust в Април 05, 2011, 23:59:29
Кур и за атакаджиите, че го слагат където не трябва, или ако трябва, тук не му е мястото!  :-D :-D :-D

Иначе Скопие отдавна използва този коз - за евреите, още от титовски времена...
Титла: Re: Антибългарска кампания относно депортацията на евреите от Македония през ВСВ
Публикувано от: Hatshepsut в Декември 13, 2011, 12:17:49
Леа Коен громи Цар Борис; изкарва българите шовинисти и войнолюбци

(https://frognews.bg/images/minalo/car_boris.jpg)
Цар Борис ІІІ

Какво означава “европейска версия” и кой има право да дава “правилната” версия за българската история, да налага нечия “друга” трактовка за съдбата на българите в България и съседните ни държави?, пита по този повод историкът Пламен Павлов.

В рубриката “Special History” на сп. “Биограф” съвсем скоро се появи интригуващ текст, озаглавен, очевидно провокативно, “Апокриф за цар Борис ІІІ”. Текстът е на Леа Коен, утвърдено име в българското музикознание, след 1989 г. и в политиката и дипломацията, чиито няколко романа бяха приети благосклонно от читателите и критиката. Текстът на Леа Коен е своеобразно историко-публицистично есе, което не би следвало да бъде подминато с мълчание, още повече че в една или друга форма тезите на писателката намират място и в други нейни медийни изяви. “Апокрифът...” още от самото си заглавие се прицелва в дискутираната в продължение на десетилетия роля на монарха за спасяването на българските евреи – по нейните думи “митът на всички митове” в новата ни история. Тъкмо по този повод Frognews.bg се обърна към историка Пламен Павлов, който с факти и научна вещина отговаря на въпроса:

МОЖЕ ЛИ ДА ИМА “ЕВРОПЕЙСКА”, “ПРАВИЛНА” ВЕРСИЯ НА ИСТОРИЧЕСКАТА ИСТИНА?

Пламен Павлов
 
             Когато писатели пишат и разсъждават върху теми от далечната или по-близката история, особено върху най-болезнените въпроси от българския и европейския ХХ в., това няма как да не провокира интерес. Не са редки случаите, в които писателите в някакъв смисъл “изпреварват” историците, а творческата им интуиция и особена “свръхсетивност” им дават предимство в разбирането на духа на историческите процеси, явления, личности... А и нали за древните елини, римляни и византийци историята не е просто знание за миналото, а изкуство, литература от най-висок ранг! Изкуството на музата Клио е път към постигането на познание от дълбините на епохите, в които са живели нашите предци. Изкуството, наречено история, трябва да служи на истината и е призвано да бъде “учителка на живота”. Стефан Цвайг, Анри Троая, Морис Дрюон, Александър Солженицин и редица други представители на световната литература са белязани от пристрастието си към “чисто историческите” изследвания, есета, биографии на знаменити люде, историко-документални книги. Подобни примери съществуват и в българската литература, да не говорим за многобройните художествени интерпретации на исторически събития и личности от различни епохи.
           Като демонстрира познаване на проблема, включително редица негови малко известни детайли, Леа Коен категорично и безапелационно отрича каквато и да било, дори и най-нищожна заслуга на цар Борис ІІІ, напротив – за нея той “... всъщност е бил съюзник и съмишленик на Фюрера в плана му за унижожаването на евреите...” Този генерален и безпощаден извод, изведен още в началото, се гради върху “... умишлено укривани документи и записи...”, а, както излиза от  разсъжденията на Леа Коен, и от някакво особено българско националистичесто, “имперско” мислене, присъщо даже и на представителите на комунистическата историография!
                Не съм монархист и не изпитвам никакви “по-специални” чувства към фамилията Сакс-Кобург-Готски. Що се отнася до един техен овластен представител от нашето съвремие, вероятно бих могъл да бъда и още по-краен... Обективният подход към интересуващата ни тема обаче изисква да надскочим личните си пристрастия, симпатии и антипатии.
                Споровете за ролята, мнима или действителна, на цар Борис ІІІ в спасяването на българските евреи, убеден съм, няма да приключат с “Апокрифа” на Леа Коен. Напротив, когато нейните тези получат повече известност, неминуемо ще се появят отговори и критики, далеч по-пространни и полемични от моята скромна реакция. А и, поне за мен, патосът, с който писателката се стреми да демитологизира последния реално управлявал български монарх остава на втори план в сравнение с други твърдения във въпросния “Апокриф”. За тях ще стане дума малко по-късно. И все пак, справедливостта и стремежът към приближаване до историческата истина изискват да се кажат  няколко думи за набедения за “съмишленик” на Хитлер български цар.
            Далеч съм от мисълта да отричам и оспорвам фактите, изложени от Леа Коен във връзка с т.нар. Закон за защита на нацията и други, по същество дискриминационни мерки, прилагани от българските власти спрямо еврейската общност в България в годините на Втората световна война. Леа Коен поставя специален акцент на злощастната съдба на евреите от “новите земи” в Тракия и Беломорието, която впрочем в последно време е любим рефрен на антибългарската пропаганда в Скопие, а и не само в Скопие...   Голямата част от тези факти са добре известни, многократно анализирани и дискутирани – и преди, а и след 10 ноември 1989 г. И затова е странно да се твърди, че има “умишлено укривани документи и записи”. Наред с редица публикации през последния половин век нека посочим издадения от Българската академия на науките сборник “Обречени и спасени (България и антисемитската програма на Третия райх). Изследвания и документи”(София, 2007), по-конкретно студиите на Давид Коен и Иванка Гезенко. Там са цитирани и достатъчно много заглавия на научни изследвания, спомени и т.н., свързани с темата. С други думи, да се говори за укриване на факти, документи и други свидетелства е най-малкото пресилено.
          Борис ІІІ вероятно е правил антисемитски изказвания, цитирани с особен, “хладен” патос от Леа Коен... В една или друга форма царят би могъл да бъде класифициран като съюзник и “колаборационист” с нацистите, но фактите са си факти – трите опита за депортиране на българските евреи от държавната територия на Царство България са осуетени, и то не без знанието, меко казано, на самия монарх.  Не е тук мястото за претеглянето на всички “за” и “против” ролята на Борис ІІІ в спасяването на нашите сънародници евреи от нацистките лагери на смъртта, но нека припомним заключенията на някои уважавани изследователи на темата. Ето какво например споделя проф. Михаел Бар-Зоар, автор на издадената в Израел и САЩ книга “Извън хватката на Хитлер”, пред в. “Труд” (17 март 2011 г.) на въпрос за международната известност (или, по-скоро, неизвестност...) на съдбата на българските евреи и за ролята на монарха:
“Знаете, аз съм малко болен по този въпрос. Написах книга, направихме и документален филм по нея, но този подвиг на българския народ, пример за толерантност и за хуманност, за помощ на по-слабия и на гонения - това е нещо, което целият свят трябва да знае. Сега не го знае.
- А защо е така?
- Комунистите бяха в много неудобно положение. Защото - кой спаси българските евреи? Църквата, профашисткото мнозинство в парламента и царят. А кои са най-големите врагове на комунизма? Монархията, църквата и фашистите (...) Аз съм горд, че съм български евреин и за мен е дълг да осъществя тази идея.
- България обаче не е спасила евреите от Тракия и Македония...
- И никога не го е крила. Тези евреи не са получили българско поданство. Много тъжно е било. Единственият, който е надигнал глас, е бил митрополит Стефан. След като видял преминаващите през България влакове с онези нещастници в тях. Обърнал се към цар Борис. А той му отговорил, че е с вързани ръце. Не забравяйте, че за Германия тези земи никога не са били анексирани от България. В немските карти оттогава за Тракия и Македония пише “Unter Bulgarische verwertung”, т. е. “Под българска администрация”. За тях тези земи не са били част от България. Затова, според мен, и да се беше опитала тя да спре тази депортация, нямаше да успее... “
             Друг изследовател, който в продължение на много години се занимава с темата за спасяването на българските евреи, е Самуил Ардити, автор на книгата “Човекът, който изигра Хитлер: Цар Борис III - гонител или приятел на българските евреи” (Русе, 2008). Ето една кратка анотация на самия Ардити за съдържанието на неговото изследване: “За окупирана България; за взаимната дружба между цар Борис и евреите в страната; за решителната роля, която той играе в спасяването на българското еврейство. Дали можеше той да спаси евреите от Тракия и Македония? За коварното убийство на цар Борис в самолета, който го върна в София след съдбоносната среща с Хитлер в "Бърлогата на вълка". За тези въпроси много българи и евреи мислят и шепнат, но не смеят да говорят. Самуил Ардити, български евреин, живеещ в Израел най-после вдига завесата...”       
                Правил съм телевизионно предаване с г-н Ардити, който настояваше да го представя с думите “благодарен български евреин” – благодарен на българския народ, на духовните му водачи, митрополитите Стефан и Кирил, на Димитър Пешев (заместник-председател на Народното събрание), на Владимир Куртев (член на Централния комитет на ВМРО, обявен през 2010 г. за “праведник на света” от израелския държавен институт “Яд Вашем”), на други достойни българи. Благодарен и на цар Борис ІІІ – право, което никой не може да му отнеме, в крайна сметка... Поне според мен г-жа Леа Коен не би следвало да игнорира с лека ръка гласове като тези на Бар-Зоар, Ардити и други български евреи, както и на автори, които защитават диаметрално противоположни позиции. Струва си да запитаме какво е “апокрифното” в “Апокрифа” на Леа Коен? В общи линии той преповтаря тезите от преди 10 ноември, разбира се, без твърденията (и слава Богу!), че българските евреи са спасени от от БКП, Тодор Живков и Цола Драгойчева...
                За да приключим с основната теза в “Апокрифа” на Леа Коен, нека цитираме казаното не от някой друг, а от нацисткия палач Адолф Айхман - един от главните организатори на Холокоста, натоварен с  изпълнението на масовата депортацията на евреите към лагерите на смъртта. Както е известно, след войната Айхман се укрива в Аржентина. През 1960 г. израелските тайни служби го залавят, той е съден в Ерусалим за престъпления срещу човечеството и екзекутиран. По време на процеса, запитан от прокурора Хаузнер и помощника му Бар-Ор за българските евреи, Айхман отговаря: “Царят саботира нашата политика спрямо евреите в България”, прилагайки “хитри български прийоми...”
                Така или иначе, конкретното поведение на цар Борис ІІІ може да е морално укоримо, да бъде критикувано, анализирано в едни или други детайли и т.н., но презумпцията, че той е “военнопрестъпник”, “съмишленик” на Хитлер и т.н. не се покрива с историческите факти. Далеч съм от мисълта,  че отношението към цар Борис ІІІ трябва да бъде пропито от сантименти, милозливост и идеята за “добрия цар и бащица”... Предлаганата от Леа Коен линия на преднамерена демитологизация обаче е още по-неприемлива. Подобен подход игнорира трудната ситуация, в която са се намирали царят и правителството – ако не точно на “окупирана страна”, поне де юре, то на държава - сателит, в която влиянието на немските служби и агентура в никакъв случай не е за пренебрегване! Времената на “доктрината Брежнев” не са чак толкова далечни, за да не можем да проумеем какво означава да си “съюзник” на една тоталитарна империя...
           В края на краищата, разбира се под натиска и на църквата, на изявени политици, интелектуалци, граждани, с едни или други аргументи, българските власти на три пъти отлагат, на практика отменят настойчиво исканата от нацистите депортацията на българските евреи. И тяхното спасение е факт. В други европейски страни, където също управляват “съюзници” и “съмишленици” на Хитлер това не се случва, нали?
       Както стана дума, в текста на Леа Коен има и други твърдения, които за мен са напълно неприемливи. Ако въпросът с ролята на цар Борис ІІІ е все пак по-конкретен, “частен”, независимо от неговата важност, на няколко места авторката прави внушения, които не могат да бъдат подминати без коментар.
                На царската династия, на Фердинанд и Борис ІІІ, Леа Коен приписва “имперска” идеология, която е превърнала нас, българите, “... в една от най-войствените нации на Балканите”. България не случайно, според Леа Коен може би заслужено (?!), е загубила войните през ХХ в., тъй като е “третирала съседите си като териториални “донори” (...), което се е харесвало на част от българското общество...”  По-нататък се споменава разочарованието от Ньойски договор, но няма нито думица за етническите прочиствания в Македония и Източна Тракия, за политиката на геноцид в продължение на десетилетия, извършвана със садистична последователност от нашите едва ли не злощастни съседи... Нищо и за българската етнокултурна характеристика на населението в тези области, още по-малко за трагедията на един изтерзан народ след разпокъсването на многовековното му единство от “Великите сили” с Берлинския договор (1879 г.), нито дума!
           Етнокултурното единство на Добруджа, Мизия, Поморавието, Тракия и Македония е фундаментален факт още през Средновековието. Съвременниците, независимо дали са от Византия, Сърбия, Унгария, страните от Западна Европа, чертаят границите на българското пространство от Белград и Браничево на Дунава до Черно море и Одрин, от Дунавската делта до Бяло море и планините на днешна Албания. С едни или други промени българската етническа територия се запазва и във вековете на османската власт. Такава е оценката на европейските географи, историци, етнографи, политически наблюдатели от ХІХ в.
         Какво общо имат Фердинанд и Борис ІІІ с естествения стремеж на един народ да живее в своя национална държава? На кого някой е внушавал “имперски” амбиции? И защо да са именно “имперски”? За Георги Раковски, Васил Левски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Гоце Делчев, за писатели и поети като Иван Вазов, Пейо Яворов, Димитър Талев и т.н., на практика за цялата ни интелигенция  въпросът за националното единство и свободата на “брата роб” беше не “мит на митовете”, а национален идеал и стремеж за прогрес не само на българите, но и на останалите балкански народи... Да припомням ли думите на Левски, че не “искаме чуждото, но не си даваме своето”?
            Може би българската писателка и дългогодишен посланик на България в други страни не си спомня за Българската екзархия, в която по демократичен начин още преди Освобождението (1878 г.) българите изявяват своето национално чувство и осъзнато единство? За национално-освободителното движение, в което, независимо дали става дума за Легията на Раковски, за четите на Хаджи Димитър и Христо Ботев, за българското опълчение в Руско-турската освободителна война или за комитетите на Вътрешната Македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), участват българи от цялото ни етнокултурно пространство. Нима се налага да припомням за решенията на Цариградската посланическа конференция от края на 1876 г. (от гледна точка на днешните ни понятия нещо от рода на резолюциите на ООН!), предложила създаването на две български автономни области, съвпадащи по принцип с границите на Българската екзархия? Впрочем, именно тези международно признати граници, потвърдени от “Великите сили” през декември 1876 г., стават основата на мира от Сан-Стефано на 19 февруари / 3 март 1878 г. Те са и националната програма, следвана от Освобождението до времето на Втората световна война, включително.
              Далече съм от мисълта да изнасям публични уроци по история. Такава е историческата истина. Истината, която се съдържа в стотици хиляди документи, етнографски, езикови, фолклорни и т.н. свидетелства, е точно обратната на твърденията на Леа Коен – по силата на историческите превратности и геополитическите дадености не някой друг, а именно България бе превърната в “донор” на своите съседи. Войните за национално обединение през 1912 – 1918 г., които г-жа Коен вероятно не признава за такива (искрено се надявам, че не е така), не са плод на нечия грандомания, а естествено следствие от израстването на една модерна европейска нация.
             Българите в онази епоха не са аморфна маса, която да се нуждае от мисловно моделиране от страна на своите монарси в духа “... на последния пруски монарх кайзер Вилхелм Втори...” Българският народ не е изпитвал необходимост от примера и политическата мисъл на нечий кайзер, защото отдавна е имал своята национална доктрина в скромната “Историйца” на монаха Паисий, в “Мати Болгария” на мъченика за българска църква Неофит Бозвели, в живописта на Захарий Зограф, в проповедите на Иларион Макариополски, във вестник “Македония” на Петко Славейков, в огнената поезия, публицистика и живот на Раковски, Каравелов, Ботев... Не в примера на някой кайзер или цар, а в онзи на национални водачи, български или европейски, от ранга на Джузепе Гарибалди и Васил Левски.
Как да тълкуваме твърденията на г-жа Коен, че и днес имаме “... патриотично-шовинистични маршове от рода на “Велик е нашият войник” и “Шуми Марица”? Или че “... цялото тълкувание в учебниците на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война е съществено различно от европейската версия на същите събития...”
              Трудно ми е да повярвам, че маршът на българските опълченци, отразяващ трагедията на Априлското въстание (1976 г.), по-късно държавен химн, може да бъде окачествен като “шовинистичен”! В такъв случай “Марсилезата” каква е? Нищо шовинистично и агресивно няма и във “Велик е нашият войник”, стига някой да не е решил преднамерено, че българският народ – и в миналото, а и днес, е облъчван с “войственост”, “... внушавайки правото на справедливост чрез оръжие и издигайки в култ цялата символика, свързана с него, част от която е актуална и днес...”  В тези и други маршове, неотменна част от българската музика и дух, няма ксенофобия, расизъм, призиви към заграбване на чужди земи и унищожение на себеподобни нам човешки същества. Ако г-жа Коен смята, че трябва да бъдат заклеймени и захвърлени нейде в килера на историята, нека не разчита на мълчаливо съгласие – мое и на огромен брой хора в България! Защо тогава отново, по примера на партийните ментори и блюстители на “правдата” от 50-те години на ХХ в., не заклеймим “шовиниста”  Вазов и цензурираме военните разкази на Йовков...
           В заключение, какво означава “европейска версия” и кой има право да дава “правилната” версия за българската история, да налага нечия “друга” трактовка за съдбата на българите в България и съседните ни държави? Има ли такава “версия” за френската, американската, руската, британската, израелската, арабската, сръбската, гръцката, турската, румънската и т.н., и т.н. история? Или, както е в нашия случай, да се утешаме с противната максима, че историята се пише от победителите... И да приемем “версията” на създателите на Берлинския или Ньойския договор, обрекли българите на страдания и реки от кръв, посрещнати с вълни, с цунами от справедлив гняв от собствените ни предци?
          Надявам се, че ни най-малко не изпадам в българоцентризъм или “неевропейска” самодостатъчност, още по-малко съм склонен да отричам правото на някого да изследва българската история, да разсъждава върху нейните проекции в нашата съвременност. Мерило за успех обаче може да бъде едиствено обективността, а изводите да се градят върху фактите, поставени в техния собствен исторически контекст. В историята не може да има нещо “специално”, нито “европейско”... Същото важи и за истината.

https://frognews.bg/kultura/cherno-bqlo/lea-koen-gromi-tsar-boris-izkarva-balgarite-shovinisti-voinoliubtsi.html
Титла: Re: Антибългарска кампания относно депортацията на евреите от Македония през ВСВ
Публикувано от: Франкист в Октомври 03, 2012, 15:09:43
Прелюбопитна конференция под наслов:  „Да опознаем миналото си“ започва на 5 октомври 2012 г. в София. Организаторите от „Хелзинкския комитет“ са си поставили за цел да представят разработки за съдбата на евреите от Вардарска Македония и Беломорието по време на Втората световна война.

(https://i.actualno.com/club.bg/files/2012/09/17/rsrsr-rrrsrsrrr_939f4d1975.jpg)

В програмата фигурират известни имена на български изследователи, както и на изследователи на Холокоста от различни институти по света. Интерес предизвиква името на Тодор Чепреганов от скандално известния Институт за национална история в Скопие.

В предварителната програма присъства и името на някой си Майкъл Бринбаум. По всяка вероятност става дума за противоречивата фигура на Майкъл Беренбаум, авторът на Мемориалния център на Холокоста в Скопие и Мемориалния център на Холокоста във Вашингтон, който миналата година издаде книга на тема „Евреите в Македония по време на Втората световна война“ и предизвика разнопосочни реакции с изказванията си за ролята на България по отношение на македонските и беломорските евреи.

Конференцията идва на фона на дискусиите около филма „Трето полувреме“, в който съдбата на евреите от Вардарска Македония е централна тема.

Според ВМРО това съвсем не е случайно. Тази конференция е част от цялата добре планирана антибългарска кампания, която тече в Македония и която вече се изнася и на наша територия.

В същото време българският изследовател Спас Ташев публикува неоспорими доказателства за редица фалшификации на исторически материали, с които се хвърля измислена вина върху България. Неговото име обаче не е сред гостите в програмата на конференцията. За сметка на това приветствие ще произнесе Цецка Цачева, а се очаква официален представител и от Министерство на външните работи.

Редактор: Петър Проданов

https://society.actualno.com
Титла: Re: Антибългарска кампания относно депортацията на евреите от Македония през ВСВ
Публикувано от: Evigilatus в Ноември 22, 2012, 14:45:12
Не виждам какво чудно има.
Ако "насред София"... или някъде, се провеждаше нещо българско, тогава бих била изненадана.
Ще си замълча, единствено поради факта, че няма да има никакви градивни последствия от нецензурните... комплименти, които бих отправила към драгата еврейска общност. О, горките, онеправдани и бедни душици.
Яд ме е на Хитлер, едно от всичките безлични подставени лица, че се е издънил така жестоко и в цирковете си даже.
Титла: Re: Антибългарска кампания относно депортацията на евреите от Македония през ВСВ
Публикувано от: Hatshepsut в Февруари 15, 2013, 06:42:00
"Шалом" иска България да поеме моралната отговорност за евреите
от Вардарска Македония и Егейска Тракия


(https://www.mediapool.bg/images/202/47fa81c4c128494ae8b2ce3791dd7514.jpg)
Председателят на организацията на евреите в България "Шалом" Максим Бенвенисти

Организация на евреите в България "Шалом" призова в четвъртък правителството "по време и на място, което то прецени", да поеме моралната отговорност за действията на пронацистката българска власт спрямо евреите през периода 1941 - 1943 година.

 От организацията посочват, че българските евреи са спасени от депортация в нацистките лагери на смъртта, но в същото време отбелязват, че "депортирането на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и град Пирот по време на Втората световна война е исторически факт, който не може да се отрече".

 "Вина за депортирането на евреите от тези територии имат германските власти, заедно с българското пронацистко правителство, както и отсъствието на съпротива на местното население", посочват от "Шалом".

В същото време от организацията смятат, че историческите факти за съдбата на евреите по време на Втората световна война в България и в земите, администрирани от българското пронацистко правителство, не могат "да са повод за антибългарска пропаганда днес и в бъдеще".

 Позицията е приета от най-висшия управителен орган на "Шалом" - Отчетно-изборната конференция на организацията на 4 декември 2011 г. и потвърдена от Изпълнителното бюро на ОЕБ "Шалом" на 31 януари 2013 година.

Тази година България почита 70 година от спасяването на българските евреи със серия събития в страната и извън нея. България спасява 48 000 евреи, но не успява да спре депортирането на 11 000 евреи от придадените към България по време на войната територии във Вардарска Македония и Егейска Тракия.

 Темата бе коментирана от президента Росен Плевнелиев в края на януари с думите: "Светът ще ни уважава тогава, когато покажем фактите, а не когато премълчаваме един или друг аспект".

 "Истината е категорична и показва, че България не е била в състояние и не е имала предпоставки да спаси живота и на евреите във Вардарска Македония и Беломорска Тракия, но от друга гледна точка е постигнала нещо изключително, което никой друг не е направил - да спаси над 48 600 живота", каза Плевнелиев.

 До момента не е известно друга официална еврейска организация да е предявявала претенции към България за депортирането на евреите от Вардарска Македония и Беломорска Тракия. Държавата Израел, с която българското правителство си сътрудничи изключително активно в последните години, признава, че страната ни е спасила евреите си.

 Официалната българска историография категорично поддържа тезата, че България е спасила всичките си евреи. Отделни учени и общественици, застъпващи обратната теза, са обвинявани в антибългарска кампания. Така или иначе, както по повечето спорни теми от историята ни, в България няма сериозна, задълбочена и цивилизована научна дискусия и сблъсък на обосновани тези. Публичният дебатът пък е сведен до патриотарско-идеологически сблъсъци и пропагандни лозунги "който не се с нас е против нас".

 За това спомогна и кампанията, подета в Македония, целяща да докаже на света истината за неспасяването на всички български евреи. С такава цел бе направен и филмът "Трето полувреме", който разказва за футболния отбор Македония (Скопие), участвал между 1941 и 1944 година в Държавното първенство по футбол в Царство България. Борбата на футболния отбор е представена като борба на македонските националисти срещу българските окупатори.

 В началото на февруари скопският вестник "Вечер" представи архивни документи, които според изданието ясно показват, че българските власти в Скопие през 1943 г. не само са знаели, но и са организирали транспорта на евреите с крайна дестинация построения от германските нацистки окупатори концентрационен лагер "Треблинка" в Полша.

 България реагира остро на подетата от Скопие пропагандна акция, която плъзна из Европа и САЩ. Филмовият българският "отговор" е телевизионният сериал "Недадените", който в момента се снима по поръчка на правителството и предстои да бъде излъчен през март по БНТ.

 Искането на "Шалом" България да поеме морална отговорност за действията на пронацистката българска власт спрямо евреите през периода 1941 - 1943 г. обаче е сериозно предизвикателство за правителството, тъй като е отправено от традиционна еврейска организация.

https://www.mediapool.bg/ (https://www.mediapool.bg/шалом-иска-българия-да-поеме-моралната-отговорност-за-евреите-от--вардарска-македония-и-егейска-тракия-news202880.html)


Искането на "Шалом" е антибългарско, така евреите в България пригласят на македонистите, които вече оплюха България за депортацията на евреите от Вардарска Македония и Беломорска Тракия.
Според мен България не трябва да поеме тази вина и трябва да противодейства на всички тaкива антибългарски кампании, независимо дали са от страната (Шалом и Хелзинския комитет) или идващи от чужбина (Македония).
От друга страна, никак не съм убеден, че евреите ще се задоволят само с поемането на морална отговорност от страна на България, нищо чудно да поискат и парични компенсации
  :devil-1:
Титла: Re: Антибългарска кампания относно депортацията на евреите от Македония през ВСВ
Публикувано от: Логос в Март 09, 2013, 14:28:27
Конференцията идва на фона на дискусиите около филма „Трето полувреме“, в който съдбата на евреите от Вардарска Македония е централна тема.

Забележи, че в снимката, която си ползвал двамата македонисти, които са най-близо до нас са левичари /ЛЕВАЦИ/.
(http://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2012/09/treto-poluvreme.jpg)

Обаче - тъпотията е твърде голяма поради фактът, че Българите "стрелят" с бракувани пушки.

Забележи, че карабините на войните от бъгарската армия, за мое голямо учудване - нямат магазини.
А ето тук ти представям оръжието на Българската армия през Втората Световна война.
(http://i8.photobucket.com/albums/a50/NickStan/Mosins1.jpg)

Ясно се вижда, че всички карабини са имали магазини /Мястото на поставяне на патроните /.
И не само това, на ложата на пушките няма вдлъбнатини за пръстите, Пушките нямат щикове, което се изисква винаги, когато се стреля.
А ножовете, които носят войниците, не могат да се поставят на пушките, защото са  всъщност това е кортик.

Липсват паласки
Явно македонистите си носят патроните или по джобове или в гащите.
А ТО ПАТРОНИ ИЗОБЩО НЕ СА ИМ НУЖНИ, ЗАЩОТО НЯМАТ МАГАЗИНИ НА КАРАБИНИТЕ. Невежество, измама и пълна тъпота е единствения коментар...

КАРАБИНА и РЕМЪК - вижте, че карабината е със специални отвори за захващане на Ремъка. Захващането трябва да е точно, за да могат да се изпълняват хватки с карабината. Македонистите обаче едва ли са изпълнявали някога хватки. Ремъка е има възможност за прогонване съгласно големината на лакътя.
Точно насреща може да видите двама македониста, които някъде са си "загубили ремъците" на пушките... Обзалагам се, че тези неуки македонистчета, едва ли да държели повече от овчарски кривак в ръцете си.
Ремъците на пушките на стрелците не са прогонени, а отделно - ремъци с подобно захващане в представените образци - няма.
С една дума - пълни циркаджийски номера...

Филмът е готов за наградата "Златните малинки"!
///
Наградите „Златна малинка“ са контрапункт на наградите „Оскар“ на филмовата академия на САЩ, които се присъждат за най-лошите актьорски изпълнения и най-слабите филми, сценарии, режисура и филмова музика.
Титла: Re: Антибългарска кампания относно депортацията на евреите от Македония през ВСВ
Публикувано от: Hatshepsut в Февруари 17, 2015, 06:49:31
Без комунистически лъжи - българската истина за македонските и бeломорските евреи

https://www.faktor.bg/bg/articles/politika/hlyab-i-pasti/e38853

(https://www.faktor.bg/media/article_gallery/uploads/images/e/Evrei_Belomorie_Deportirane.jpg)
Снимка от депортирането на евреите от Беломорска Тракия на пристанище в Лом

Д-р Георги Боздуганов, специално за Faktor.bg

През годините на Втората световна война българските власти не се поддават на германския натиск и запазват в пределите на страната всички евреи с българско гражданство. Техният живот е съхранен, България получава всеобщо признание за това благородно дело. Напоследък обаче все по-често се отправят упреци към държавата ни за изселването на еврейското население от териториите под българска окупация в Беломорието и Македония и тяхното последващо унищожение в нацистките концлагери.

През този изключително мрачен период почти цяла Европа е подвластна на Хитлер. Това е историческата обстановка, в чийто контекст трябва да се оценява отношението към евреите в България и реалните възможности за действие на управлящите като се основаваме на документите, с които разполагаме.

I.Законодателство

Приетият през есента на 1940 г. Закон за защита на нацията (ЗЗН) не допуска даване на българско поданство на евреи от други държави, но защитава по своеобразен начин живота на тези, които вече го притежават. При опасността от очаквано навлизане на Вермахта и принуждаването на страната да се присъедини към Тристранния пакт, компромисният характер на приетия закон е характеризиран сполучливо от цар Борис III : “по-добре да се направи от нас, отколкото да ни го наложат”.(1) Антиеврейски мерки са въведени във Франция, Румъния, Словакия, Унгария и всички територии под германска окупация. Въвежда ги дори неутрална Швейцария, не защото хората там са обладани от антисемитизъм, а за да не дойдат хитлеровите войски и да им ги наложат. Българският закон и последващите постановления на МС налагат репресивни мерки на еврейското население, но не предвиждат две особено важни санкции – първо – отнемане на българското гражданство, на лица живещи в царството и второ – тяхното насилствено изселване извън пределите на страната.(2) Не се предвижда и настаняването на евреите в гета. Точно обратното, впоследствие те са разпръснати на малки групи в множество населени места, с цел максимално да се затрудни тяхното евентуално събиране и изпращане в чужбина в случай на държавен преврат или германска окупация. Няма никакви основания да се предполага, че ЗЗН, отказващ предоставяне на поданство на евреи – чуждстранни граждани, е целял регламентиране или улесняване на изселването на част от гръцките и югославските евреи. То започва повече от две години по-късно, след решенията на конференцията от Ванзее и няма как да бъде категорично предвидено от управляващите в София. Още повече, че земите в Македония попадат под българска окупация поради случайно стечение на обстоятелствата, след излизането на Югославия от хитлеровия троен съюз и последвалата война с Райха. ЗЗН е създаден, когато преселването изобщо не е на дневен ред и всъщност ограничава възможността за навлизане на евреи от други държави в България, което би могло да предизвика конфликт с Берлин. В случай че нацистката върхушка там определи България като регламентирано убежище за евреите от чужбина, царят и правителството не следва да очакват нищо добро за държавата при съществуващата военнополитическа обстановка. А тя създава изключителни трудности за българската политика през есента на 1940 г. Въпреки че си възвръща с помоща на Германия Южна Добрджа от Румъния, през септември 1940 г., страната се стреми да запази своя неутралитет и да не влиза в хитлеровия Тристранен пакт. Тя устоява на германския шантаж, когато в рамките на един месец Унгария, Румъния и Словакия се присъединяват безпрекословно. Не се поддава и на италианския натиск за участие във войната срещу Гърция, която се развива твърде неуспешно за Мусолини. През ноември Сталин търси съгласието на Хитлер да въведе войски в България, да изгради военни бази и да започне впоследствие война с Турция за завземане на Босфора и Дарданелите. Срещу това предлага Съветският съюз да се включи в Тристранния пакт и той да се превърне в четиристранен. (3) Едва когато на Дунав застава половинмилионна германска армия устремена да се сражава с гръцките и британските войски в Гърция цар Борис и правителството приемат България да се присъедини към пакта, но без участие в бойни действия. Междувременно Румъния също струпва войски на границата и е готова да си вземе обратно Южна Добруджа. Управляващите са изправени пред дилемата – окупация с нова национална катастрофа или преминаване на Вермахта през една съюзена страна. При тази ситуация определението на американския посланик Джордж Ърл за приетия ЗЗН като “един реверанс към германците” не е особено сполучливо. Надали може да става дума за “реверанси”, когато една държава е изправена пред избора да бъде нападната и лишена от суверенитет или все пак да запази възможността да провежда собствена политика, макар и ограничена от участието си в Тристранния съюз. Безспорно ЗЗН е репресивен и налага редица ограничения, но дава възможност да бъде запазен живота на българските евреи и не може да се сравнява с нюрнбергските закони. Репресивни по същество са и функциите на създаденото през август 1942 г. Комисарство по еврейските въпроси (КЕВ), такива са и постановленията на МС от март 1943 г., но това не променя главното – всички български евреи остават в страната. (4) В тяхна защита се обявяват видни интелектуалци, творчески съюзи, висши духовници и група от 43 депутати, водени от подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев. (5) Пешев е съветник и доверено лице на Борис III и едва ли е действал по собствена инциатива. Страната постепенно е обхваната от протести, те добиват необходимата масовост, а Дворецът и правителството „се съобразяват“ с обществените нагласи, макар че още на 9 март, преди разгръщането на протестните акции са спрели първия опит за изселване на български евреи. Намесата на царя е решителна, без да бъде афиширана. Папският нунций монсеньор Ронкали, бъдещият папа Йоан XIII, e отбелязал в своите записки: „Той е действал“ и за да не остава никакво съмнение е написал собственоръчно „Повтарям. Царят е действал.“(6) Самият монсеньор Ронкали успява да спаси от ръцете на нацистите стотици хиляди евреи и бе канонизиран от Ватикана за светец на 27 април 2014 г. България дава своят принос и за спасяване на множество евреи от различни европейски държави чрез своите дипломатически служби. Българските легации успяват да издадат транзитни визи за пътуване към Палестина на евреи от Словакия, Унгария, Румъния и Полша, въпреки германското противопоставяне. За тези благородни дела са запазени малко документи, но монсеньор Ронкали е отбелязал в своите записки спасяването на хиляди хора с директната намеса на цар Борис. (7) За действителната роля на Борис III свидетелстват и дворцовите съветници в показанията си пред Народния съд.(8) Германският пълномощен министър в София Адолф Бекерле записва в дневника си на 10 март: „От Данекер и Випер научих, че Габровски е наредил да бъдат незабавно освободени всички евреи от стара България и че след това комисарят по еврейските въпроси е подал оставката си.“ (9) В обобщено донесение на германската легация от 5 април се добавя: “Може да се предположи, че министърът на вътрешните работи е получил указания от най-високо място да се преустанови планираното извозване на евреи от стара България.”(10) Най-високото място в страната е едно – българският монарх. За да предотврати нови германски опити, Борис III повиква на разговор по еврейския въпрос премиера и вътрешния министър Петър Габровски. За тази среща Богдан Филов отбелязва на 13 април: „Царят е на мнение да вземем работоспособните в работни групи и по този начин да избегнем изпращането на евреи от старите предели в Полша.“ (11) В доклад на Службата за сигурност на Райха от 17 май 1943 г. e записано: “Като най-важен аргумент срещу тяхното изселване на Изток цар Борис III изтъква необходимостта те да бъдат използвани в българската трудова повинност. …В заключение трябва да се каже, че българското правителство твърде прозрачно използва трудовата повинност на евреите в България единствено като претекст срещу желаното от нас изселване.” (12) Израелският заместник главен прокурор Яков Бар-Ор проучва множество германски документи във връзка със съдебния процес срещу главния нацистки екзекутор на евреите Адолф Айхман през 1961 г. Неговото заключение за ролята на българския монарх е недвусмислено: „Борис е бил герой. Той напълно е блокирал Айхман и е защитавал българските евреи.“ (13) Да се твърди че в онова военно време някой друг може да вземе решение за съдбата на десетки хиляди хора вместо държавния глава е повече от несериозно.

II.Статут на “Новите земи”

В резултат на германското нападение срещу Гърция и Югославия през април 1941 г., техните армии са напълно разгромени и двете победени държави прекратяват своето суверенно съществуване. Германия и Италия, която започва война срещу Гърция още през 1940 г., установяват своя върховна военна власт и назначават марионетни правителства: в Гърция – Логотетопулос – Ралис и в Сърбия – Милан Недич. Българските въоръжени сили не взимат абсолютно никакво участие във военните действия срещу двете държави.

Райхът по своя воля и в резултат на българско искане предава части от Западна Тракия и Македония на България за временна окупация до края на войната. Това са територии, населени предимно с лица от български произход, принадлежали на Гърция и Югославия (Сърбия), за които България неизменно претендира като несправедливо откъснати в резултат на Балканските войни и Първата световна война. Временната окупация (използваната немска дума е “besetzten” ) е уредена с подписването на “спогодба” на 24 април 1941 г. (14) Двата хвърчащи листа подписани от треторазрядния германски чиновник Карл Клодиус (заместник-началник на търговско-икономически отдел във Външното министерство на Райха) и министър Иван Попов не само не са съставени в обичайната дипломатическа форма – липсват държавни печати, подписи на държавни глави, или последваща парламентарна ратификация, но нямат дори заглавие. Остава ни да гадаем какво е това – споразумение, спогодба или някаква записка за намерения. Двете страници по нищо не приличат на сключения преди това договор за присъединяване на България към Тристранния пакт, нито на спогодбата с Румъния за връщането на Южна Добруджа. Тази нова, така наречена “спогодба” с Берлин, никога не е последвана от междудържавен договор, регламентиращ окончателния статут на тези земи. Оформеният по този начин “документ” е изключително удобен за германците. Той е своеобразна гаранция за българската лоялност в Пакта с обещанието, че след войната царството ще получи нещо, и същевременно възможност за Берлин да действа в тези територии според собствените си интереси. Въведени са български войски и администрация, но Вермахтът и германските военни власти никога не ги напускат изцяло. Присъединяването им към България не е признато от нито една държава, включително от Райха. В германските печатни издания и географски карти те са означени като зони “Под българско управление”. (15) Публикациите в българските вестници за “национално обединение” отразяват желания и намерения новите територии да станат неразделна част от царството. Редица историци изтъкват, че в “новите земи” е установено фактически двойнствено управление. Това е така, с едно уточнение –по време на война върховната власт в завладяни земи се упражнява от главното командване и администрацията на армията, която ги е завладяла. Райхът споделя тази власт, предавайки територии за временно окупиране от България без да се отказва от своя военен примат. Въпреки че огромно количество български държавни документи са откраднати от армията на СССР след окупацията на България през 1944 г., можем да разберем каква е била германската позиция относно статута на тези земи според малкото запазени писмени дипломатически свидетелства. В своя служебна бележка Главният секретар на българското Министерство на външните работи и изповеданията Димитър Шишманов е записал: “На 11 август 1942 г. ме посети съветникът при Германската легация Морман. Той ми предаде съдържанието на една телеграма на Германското командване “Зюд-Ост” (“Югоизток”, бел. авт.), с която се протестира против постановленията на наредбата за поданство в новоосвободените земи от 5 юни т.г. В телеграмата се казва преди всичко, че е въпрос, дали България има право да урежда поданството в новоосвободените земи преди да има един договор за мир, засягащ съдбата на тия земи. …Германското военно командване “Зюд-Ост” настоява да се отмени наредбата за поданство в новоосвободените земи.” Документът е парафиран от министър-председателя Богдан Филов на 12 август 1942 г.(16) В случая германският протест визира лицата с гръцки и югославски произход, защото тази наредба не се отнася до евреите, но ясно показва несъгласието на Райха българските окупационни власти да се разпореждат самостоятелно дори с тях. Опасявайки се от съюзнически десант на Балканите, Хитлер показва, че няма намерение да отслабва своя контрол над полуострова. В издадената през декември 1942 г. Директива № 47, той ще напише: “Командващият на Група армии “Е” (Група армии “Зюд-Ост”, бел. авт.) ще бъде подчинен директно на мен”(17)

III.Изселване на евреите от новите земи

На нацистката конференция във Ванзее, където е прието “Окончателното решение” за изселване на евреите в Европа, за България е посочено числото 48 000 души.(18) Решението, което става част от националната програма на Райха и предвижда изпращане на всички евреи от европейските държави в новите германски територии на изток, не е изпълнено от цар Борис III и правителството. Въпреки оказания натиск нито един български евреин не е изселен. В това число не са включени евреите от Македония и Беломорието, т.е. те не са изискуеми от България за предаване на нацистите. Те са считани за население, подвластно на Райха, чиято съдба се определя в Берлин. Евреи, които са граждани на Гърция и Югославия не могат да получат българско поданство не само защото приетият преди две години ЗЗН не го допуска. За Райхът е важен не българският закон, а обстоятелството, че тези земи са завзети със силата на германското оръжие, което дава правото на победителя да се разпорежда с тях и населението им по своя воля. Именно по волята на Берлин териториите са предоставени за окупация, настанява се българска администрация и се въвеждат български правни норми, но същевременно нацистите си запазват възможността да се произнасят от позицията на последна инстанция по въпросите на поданството дори когато става въпрос за гръцки и сръбски граждани, които не са евреи. Служебната бележка на Д. Шишманов достатъчно ясно предава германското становище.

Навсякъде където върховната власт е в ръцете на Райха започва терор, изселване и тайно умъртвяване на евреи в концлагери. Това се случва без значение дали в отделните страни са поставени марионетни правителства или се формират територии под директно управление на Берлин като в Австрия, Чехия и Полша. Прочистването в съседна Сърбия е бързо – през 1942 г. тя е обявена за зона свободна от евреи. През същата година започва и подготовката за разправа с гръцките евреи в германската окупационна зона. В европейските страни след настъпващите дивизии на Вермахта пристигат специални отряди на СС и Гестапо, създават се и организации от местни колаборанти. Освен тях, навсякъде където има германски войски, се разполага военна комендатура и военна полиция. Тя също следи както за поведението на германските военнослужещи, така и за всички действия на населението и особено за тези, представляващи обект на специален интерес – на първо място за дейността на съпротивителните движения и евреите.

Често се изтъква, че евреите от Италия и Унгария, както и тези от териториите на други държави под италианска окупация, са съхранени. Това твърдение е относително вярно само за първите години на войната, докато там не се настанява германска армия и властта не преминава под диктата на фюрера. През 1941 г. италианските войски използват настъплението на Вермахта на Балканите и завземат територии от Гърция и Югославия, които остават под пълен техен контрол до есента на 1943 г. През юли кралят Виктор-Емануил и маршал Бадолио свалят Мусолини, а през септември сключват примирие със западните съюзници, които напредват на полуострова след успешен десант. Войските на Райха реагират с контрапреврат, връщат Мусолини начело на новообявената марионетна република Сало и незабавно привеждат в действие “Окончателното решение”. Размерите на изселването остават сравнително ограничени главно поради обстоятелството, че германските сили водят тежки сражения на Апенинския полуостров и не са в състояние да отделят значителен ресурс за тази дейност – към лагерите на смъртта са изпратени около 12% от еврейското население, други са избити на място. Масовото унищожение започва и в бившите италиански окупационни зони в Гърция и Югославия. След неуспешен опит на Унгария да премине на страната на западните съюзници през март 1943 г. хитлеровите войски нахлуват в страната, свалят управлението на адмирал Хорти, поставят на власт нацистко правителство и разправата започва. Въпреки намесата на герои като шведския дипломат Раул Валенберг, католическата църква и някои интелектуалци, до края на годината са изпратени и умъртвени в концлагери стотици хиляди евреи, хиляди други са избити и хвърлени в Дунав. Тези събития са широко известни и обстойно документирани. Те ясно показват тоталната безцеремонност на Хайнрих Химлер, Адолф Айхман, Теодор Данекер и компания, когато се касае за изпълнение на “Окончателното решение”.

България успява да съхрани дипломатическите си отношения със Съветския съюз въпреки германския натиск за тяхното прекратяване и през пролетта на 1943 г. цар Борис започва тайни сондажи със САЩ за сключване на примирие и цялостно излизане от войната с евентуално признаване от страна на западните съюзници на земите в Македония и Тракия за български. (19) Осъдителното отношение на американското правителство към политиката на Райха по еврейския въпрос е добре известно на българския монарх и той не би могъл да разчита на благоприятен резултат от преговорите, в случай че предаде българските евреи на нацистите. Сондажите се развиват обнадеждаващо въпреки несъгласието на Вашингтон за признаване на български приоритет върху “новите територии” след края на войната. Ръководителят на американското Управление на стратегическите служби генерал Уилям Донован изготвя “План за изваждане на България от войната”, получил впоследствие одобрението на Държавния департамент и президента Рузвелт. Тръгвайки да търси помощ от Вашингтон за сключване на примирие, цар Борис едва ли би искал предварително да се злепостави с тежки антиеврейски репресии или с изпращане на хора в хитлеровите лагери, където може да се предполага, че ще бъдат подложени на ужасяващ терор. В становището на Държавния департамент, подписано от Държавния секретар Кордел Хъл и предадено чрез легацията на Швейцария, ясно се казва , че българското правителство “не би трябвало да регистрира факти, които в бъдеще биха застанали трайно против неговата репутация”.(20) Показателно е, че в американската нота се визират единствено евреите с българско поданство. Същевременно царят е длъжен да се съобразява с германската политика, ако не иска да види танкове и войници, окичени със свастики да маршируват пред двореца. По това време, както и през цялата война, главното опасение на Борис III и управляващите в София е нова национална катстрофа, която неминуемо би настъпила в три случая: прогермански преврат с евентуална окупация, съветска окупация или превръщане на страната в театър на бойни действия. През март 1943 г. ситуацията на Източния фронт е патова, Червената армия остава далеч от българските граници, усилено се говори за сепаративен мир между Хитлер и Сталин. Западните съюзници не разполагат с реални възможности за десант на Балканите, така че в София трябва да се съобразяват преди всичко с опасността от хитлеристка агресия. Доколко е възможна подобна заплаха може да се съди от предупрежденията към царя и правителството да не допускат прогермански настроените генерал Луков и полковник Пантев да правят посещения в Берлин.(21) За тази опасност съветското разузнаване в София своевременно уведомява Москва. Известни са амбициите на генерала да бъде провъзгласен за национален фюрер и неговите контакти с хитлеристката върхушка са крайно нежелателни.

Когато се разглежда злощастната участ на изселените 11 343 евреи от Беломорието и Македония в контекста на политическата и военна обстановка през последните месеци на 1942 и първите на 1943 г., трябва задължително да се потърси

отговор на поне три въпроса:

1. Разполагала ли е България с възможности да предотврати изселването от окупираните земи?

2. Знаели ли са управляващите каква ще бъде съдбата на предадените на германците евреи?

3. Какво е участието на българските длъжностни лица в насилственото изселване?

1. Инициатор на изселането не е България, а Райхът. В среща на Йоахим Рибентроп с министър Попов през ноември 1941 г., германския външен министър заявява: “Още от сега той може да му каже, че в края на войната всички евреи трябва да напуснат Европа. Това било неотменимо решение на фюрера, а също и единственият път за решаване на този проблем, които изисквал цялостно решение и частичните мерки малко помагали.”(22) Както е казано в записка на германското Външно министерство от 3 април “България се отзова на нашата инциатива за изселването на живеещите там евреи в източните райони и се съгласи с нашата помощ.”(23)На следващия ден в строго поверителна телеграма германският министър на външните работи Рибентроп съобщава на посланик Бекерле за проведените разговори с цар Борис: “Относно еврейския въпрос в България царят каза, че досега той е дал съгласие само за прехвърлянето на евреите от Македония и Тракия в Източна Европа”.(24) След края на войната, на разпит в мазетата на съветската НКВД, плененият посланик Бекерле заявява: “По указание на Химлер, което получих по телеграфа, съвместно с пълномощника на германското правителство по еврейските работи – Данекер и чрез министъра Габровски успях да изселя от Македония и Тракия евреите (14–15 000 човека), които съгласно моето искане бяха изпратени в Полша”.(25) Бекерле недвусмислено определя себе си като отговорното действащо лице за насилственото изселване. Впоследствие съдът във Франкфурт предявява обвинение срещу него и легационния съветник фон Хан за това престъпление без да включва участие на български длъжностни лица.

В резюме – инциативата е германска, а царят е дал съгласие, остава да се изясни могли ли са управляващите в София да се противопоставят. Възможностите за протвопоставяне са две – по дипломатически път или със сила. Дипломатическите възможности се основават на правата, които България получава върху тези територии. По същество тя има временно отстъпени права за ползване – окупация до края на войната. Държавата не придобива право на собственост. Чия е в такъв случай отговорността за населението в завладяните земи? Отговорът е привидно ясен - на завоевателя, но той се усложнява от обстоятелството, когато завоевателят е предоставил право за временна окупация на част от завладяната територия. Българската държава се опитва да разшири своите правoмощия чрез споменатата Наредба за поданство в освободените през 1941 г. области и да намали по този начин правото на завоевателя да се разпорежда с населението, но среща сериозна съпротива.(26) Германската реакция е срещу чл. 4 от наредбата, определящ срок, в който гръцките граждани могат да поискат българско поданство. Под натиска на Берлин, документиран в три срещи на Морман с главния секретар Шишманов и разговор на премиера Филов с Бекерле, правителството е принудено да отстъпи и да удължи срока до 1. 11. 1943 г. Освен на коментираната вече среща, когато Морман съобщава становището на Райха “че е въпрос, дали България има право да урежда поданството в новоосвободените земи преди да има един договор за мир, засягащ съдбата на тия земи”, дипломатът е достатъчно ясен пред Шишманов и на 9 декември 1942 г. : “В Берлин се смята, а също се смята и от страна на командващия “Зюд-Ост” и на германския представител в Атина, че е наложително българското правителство да измени чл. 4 от наредбата за поданството в освободените земи като продължи предвидения в него срок с още една година. …Г-н Морман отбеляза, че според него е за предпочитане още сега да продължим срока и то доброволно, отколкото да бъдем принудени да го продължим по-късно поради невъзможността да изселим оптиралите в полза на старото си поданство гърци. А тая невъзможност ще настъпи неминуемо по простата причина, че германското командване “Зюд-Ост” ще откаже да пусне изселващите се в областта Солун-Егея.”(27) Тези дипломатически разговори не касаят евреите - гръцки поданици, защото те са изключени от Наредбата, но категорично показват кой диктува там, където е преминал Вермахтът дори когато се дискутира единствено поданството на етнически гърци. Необходимо е да се поясни, че изразяващият германската позиция Морман е дипломат от кариерата, който винаги подбира думите си, не е злонамерен към България, не е националсоциалист, не се е замесвал във военни престъпления, а след войната става посланик на ФРГ в Колумбия. Германската настойчивост по-късно е ясно изразена и в писмо на началника на СД - група Инланд II до заместника на Химлер Ернст Калтенбрунер: “Централната служба на сигурността на Райха е внушила на няколко пъти на Министерството на външните работи да увеличи натиска върху българското правителство относно еврейския въпрос, за да добием едно решение колкото бързо толкова и възможно, в смисъл на евакуация на тези евреи към териториите на изток.”(28)

Към това време българската политика, водена от цар Борис е да продължава да поддържа дипломатически отношения със СССР въпреки многократното настояване на Берлин за тяхното прекратяване, да запази армията от участие в бойни действия и не показва готовност да предаде българските евреи на Хитлер. Всичко това предизвиква недоволство и подозрения в нацистката върхушка. На 25 януари 1942 г. райхсминистърът на пропагандата Йозеф Гьобелс записва в своя дневник: „Няколко доклада показват, че антигерманските настроения в българските управляващи кръгове се увеличават. Специално за цар Борис се казва, че е започнал да играе някаква (двойна) двулична игра. Той е хитър и потаен човек, който, очевидно впечатлен от тежките отбранителни битки на Източния фронт, търси някаква задна врата, през която би могъл евентуално да избяга.(29) През пролетта на 1943 г. в Берлин получават ново основание за подозрения. Германското разузнаване засича контакти на пътуващия с дипломатически паспорт търговец Любен Пулев със специално пристигналия бивш американски посланик Ърл. Пулев изпълнява поръчение на царя, сондирайки възможностите за излизане от войната и монархът е принуден да омаловажава случая, когато въпросът му е поставен директно от Рибентроп.(30)

След демонстрирания натиск по въпроса за гражданството на гърците и съществуващите подозрения на Берлин, логично е да се предположи как биха реагирали в Райха по свръхважния за тях “еврейски въпрос”, в случай че България реши да отмени ЗЗН и се опита да даде поданство на евреите с гръцко и югославско гражданство в зоните, които са й дадени за временна окупация по германско благоволение. Би ли допуснал някой здравомислещ, че нацистите биха признали и приели даването на такова гражданство при съществуващите обстоятелства. Изводът, че царят и правителството се опитват да изселят гърците от окупираните земи, а евреите да направят български поданици и да ги оставят там, вероятно би предизвикало нещо повече от нервна криза у параноичния фюрер. Чашата на търпението му е преливала и при по-незначителни прояви на своеволно противопоставяне. Ответната реакция на Берлин едва ли би се ограничила само с отнемане на предоставените територии, когато танковите колони на Вермахта могат да изминат разстоянието от западната граница до София за малко повече от час, а самолетите на Луфтвафе за 15 минути. В столицата без съмнение би се намерил необходимият брой привърженици на националсоциализма готови да поемат властта в служба на Хитлер. Българските управляващи очевидно са си давали сметка за собствените си възможности. При съществуващото съотношение на силите воененният отпор би бил самоубийствен.

Няма нито един основателен аргумент, поради който да се смята, че ако частите от Тракия и Македония бяха завзети обратно от Вермахта или изобщо непредоставени за окупация от България, там евреите щяха да бъдат съхранени и нацистите нямаше да ги изселят. Напротив, те недвусмислено показват какво се извършва в европейските страни под тяхно господство. В този контeкст даденото от царя съгласие е един формален акт за нещо, което така или иначе не е в състояние да предотврати. Той предпочита да стимулира въвеждането на антиеврейско законодателство, чиято тежест остава предимно на хартия и да запази българските евреи в страната, отколкото да влезе в директен сблъсък с Хитлер и да предизвика ново откъсване на територии или национална катастрофа. И в двата случая съдбата на евреите би останала изцялов германски ръце с всички известни последствия. Борис III споделя с царица Йоанна, Иван и Марион Станчови: „Ще ви кажа какви бяха тези нещастни хора, за които не бях в състояние да сторя нищо. Това бяха бивши гръцки поданици от Солунско, върху които нямам никаква юридическа власт и затова ръцете ми бяха вързани. Но знайте, никой от нашите няма да бъде откаран. Боях се, че това може да се случи, затова взех мерки: нашите евреи са разпръснати навсякъде в България, и то в най-отдалечените райони, в които ще бъдат на сигурно, вероятно ще им се наложи да поживеят известно време с ограничения и лишения. Но друг изход нямаше!“ (31)

Аналогията с Италия

и нейната въздържана политика към евреите е неуместна, защото Италия е основоположник на Тристранния пакт, считана по тогавашните критерии за Велика сила, завзела с война окупационни зони в Гърция и Сърбия. Италианските войски се сражават заедно с германските по всички фронтове и нейната дума има коренно различна тежест в сравнение с тази на България, която е присъединена насила в пакта, и не е участвала дори с един войник в завладяването на земи от своите съседи.

2. В публичните изявления на Хитлер и цялото националсоциалистическо ръководство се говори единствено за изселване на евреите на Изток, извън Европа, където ще бъдат настанени на работа. Дори в “Ончателното решение” от Ванзее няма и дума за тяхното изтребление. “Ню Йорк Таймс”, в броя си от 24 март, пише: “Съгласно съществуващите планове, около половината от депортираните български евреи ще започнат работа в селското стопанство на Голяма Германия, на една четвърт като полуквалифицирани работници ще им бъде позволено да се откупят чрез “доброволна работа” във военната индустрия в най-много бомбардирания Рур. Останалата една четвърт ще бъде транспортирана до Генералната губерния (Полша) за “работа, директно свързана с войната”.(32) Райхът отчаяно се нуждае от работна ръка, вoенната промишленост е преминала ръба на възможностите си, непрекъснато се наемат хиляди работници от всички европейски страни включително от България и е напълно логично да се счита, че изселените ще бъдат използвани рационално. Обществото в Европа не е наясно какво се случва в лагерите на смъртта, дори не знае за тяхното съществуване. Те са управлявани от Химлер и СС при строго секретен режим и ужасяващите слухове, които се промъкват понякога, обикновено са приемани за антигерманска пропаганда. Изказваните мнения за изтребление на евреите в лагерите на изток не са подкрепени с нито един достоверен факт и са оприличавани на обвиненията от времето на Първата световна война, когато съюзническата преса приписва на германските войници всевъзможни злодейства. Впоследствие се оказва, че нищо от публикациите за разпаряне на бременни жени, рязане на ръце на децата и пр., не отговаря на истината.

Всички участници в запазването на 48 000 български евреи на територията на страната са действали с разбирането, че спасяват свои съотечественици от от робски труд при крайно тежки условия, които вероятно мнозина няма да понесат, но не и от смърт в газови камери. Дори инциаторът на парламентарната подписка Димитър Пешев е достаъчно доблестен да напише в своите мемоари: “…известни бяха и строгите мерки, взимани от германските власти в окупираните от тях страни, макар че далеч нямахме представа за размера на преследванията, за концентрационните лагери и това, което е ставало и вършено в тях – за всичко това ние научихме едва след края на войната.” (33) Следователно е неоснователно да се говори за съзнателно спасяване от смърт на българските евреи, нито за съзнателно изпращане на смърт на гръцките и югославските, защото заплахата за тяхното умъртвяване е била неизвестна на спасителя. Обстоятелството, че нацистите са излъгали българските власти, многократно заявявайки, че преселените евреи ще бъдат настанени на работа, а не, че е планирано да бъдат умъртвени почти веднага след тяхното пристигане в Полша, по никакъв начин не може да вмени на управляващите в София вина за съучастие в убийство. Отвъд възможностите ми е да си представя как някой български държавник би се изправил срещу Хитлер, Химлер или Рибентроп с обвинението, че се готви незабавното им избиване, без да има конкретни доказателства за подобни престъпни намерения.Лесно е обаче да си представим, какви биха били последствията за страната ни от подобно изявление при съществуващото съотношение на силите. Италия съхранява евреите в своята окупационна зона, но не си и помисля да се противопостави на германците, като предложи убежище на беломорските и македонските евреи, въпреки че се ползва със статута на Велика сила. Дори Мусолини, който е близък приятел на Хитлер, не е в известност за смъртоносните измерения на Окончателното решение. Новоназначените от Берлин правителства в бившите кралства Гърция и Югославия изобщо не проявяват някаква загриженост, макар че според притежаваните лични документи това са техни граждани и те би следвало да носят отговорност за тях.

В крайно сложната обстановка България успява да направи максимално възможното. Запазва своя суверенитет, избягвайки окупация или преврат. Запазва своето политическо достойнство, като страна способна да отстоява собствени решения, макар и зависима от Райха. Запазва своите евреи, но не е в състояние да направи същото и с евреите - гръцки и югославски поданици.

3. Остава да бъде изяснен въпросът участвали ли са български длъжностни лица в изселването на евреите от окупираните територии. За да бъдат избегнати спекулации, трябва веднага ясно и категорично да се каже – да, участвали са. Това твърдение обаче задължително изисква внимателно да се разгледа тяхната роля. Създаденото на 29 август 1942 г. към Министерството на вътрешните работи и народното здраве Комисарство по еврейските въпроси (КЕВ) е основен регулаторен орган, на който се възлага прилагането на всички мерки по отношение на евреите (с изключение на тези по закона за едократния данък и закона против спекулата). (34) Оглавено е от Александър Белев. Той е наполовина италианец, завършва право в Софийски университет и специализира за кратко в Германия по прилагането на Нюрнбергските антиеврейски закони. Акцията по изселването започва след пристигането на хауптщурмфюрера от СС Данекер. В доклада си до министъра на вътрешните работи Петър Габровски комисарят Белев пише: “На 2. II. 1943 г. дойде при мен г-н Данекер придружен от полицейското аташе при германската ле