Българският националистически форум

Българска култура и духовност => Култура и изкуство => Фолклор => Темата е започната от: Nordwave в Април 20, 2009, 09:51:17

Титла: Нестинари
Публикувано от: Nordwave в Април 20, 2009, 09:51:17
Нестинарството е много стар български обичай, който се е практикувал в няколко села в Странджа планина. В началото на 20 век ритуалът се разпространил и в някои северни гръцки провинции при преселването на хора от района на Странджа.

(http://www.bulgariainside.com/images/galleries/th_641x426/2f9ce1579cc87517e34ea7c157750daa.jpeg)

За пръв път нестинарството е документирано през 1862 г. от П.Р. Славейков. Според някои етнографи и историци, ритуалът има езически корени, въпреки че при неговото изпълнение танцуващите носят икона. Дълги години православната църква преследва нестинарите и ги заклеймява като обладани от дявола.

(http://www.bulgariainside.com/images/galleries/th_641x426/4aff4bcddc754d7aab413b5aa61d8294.jpeg)

Самият ритуал в автентичния му вид се извършва в деня на Св.Св. Константин и Елена 21 май или на 3 юни /по стар стил/. Понякога нестинари танцуват и на други църковни празници, а в наши дни и за атракция на туристите.

Само определени хора могат да танцуват върху жаравата – обикновено те принадлежат към стари нестинарски фамилии, а нестинарството се предава с поколенията. Главният нестинар обикновено получава тази титла от своя баща или майка след тяхната смърт или когато вече остареят и не могат да танцуват.

В деня на празника след църковна служба нестинарите се събират в малък параклис, където се пазят иконите на Св.Константин и Св.Елена. Параклисът може да се намира в къщата на главния нестинар или извън селото, край извор, чиято вода се счита за лечебна. Там главният нестинар прекадява иконите и останалите нестинари и им предава силата и вдъхновението, които сам е получил от Св. Константин. След това с тъпан и гайда се свири специална нестинарска мелодия, която подготвя просветените и нерядко те изпадат в транс от ритъма.

В някои села нестинарите стоят затворени цял ден в параклиса и слушат ритъма на тъпана, а в други те излизат и заедно с останалите хора отиват при аязмото извън селото и правят курбан.

Цял ден на главния селски площад гори огън и хората го поддържат, за да не изгасне. Привечер, когато огънят вече угасне, жаравата му се разстила в кръг с диаметър 2 метра. Пръв танца започва главният нестинар или нестинарка, като преди това обикаля три пъти около кръга. При танца винаги се държи с две ръце икона на Св Константин и Елена.

Нестинарите нерядко изпадат в транс по време на танца и предсказват бъдещето. Най-интересното е, че никога не нараняват краката си и не получават изгаряния. Подобни ритуали се изпълняват и на други места по света.
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Nordwave в Февруари 02, 2010, 22:44:54
Танцуването върху жар, наречено нестинарство, е един от най-древните обичаи в Югоизточна Европа. Този танц представлява мост между миналото и бъдещето. Той е част от богатото нематериално културно наследство на нашите земи. Нестинарската традицията е уникална и почти непозната, въпреки че съществува в продължение на векове. Все още е загадка как нестинарите танцуват боси върху горещата жар без да се изгорят.
Нестинарството се е преборило с времето, за да продължи да съществува през хилядолетията. И до днес всяка година на празника на Св.св. Константин и Елена на 21 май нестинарите от малкото село Българи, сгушено в мистичната планина Странджа, танцуват боси върху горящите въглени така, както са го правили техните предци преди хиляда години.

https://www.youtube.com/watch?v=mNDP0nKB4Cw
NESTINARI-THE FIRE MYSTERI
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Балкани в Февруари 03, 2010, 01:53:19
Ритуалът се е разпространил в Северна Гърция с преселването на гърците, които до началото на 20 век живели в Странджа. Най-вероятно те са носители на обичаят, но не може да се твърди със сигурност дали ние сме взаимствали обичаят от тях, или те от нас.
Понеже напоследък се навъдиха много теории, че Настинарството е свързано с произхода на българите ще отбележа, че същият обичай го има и в Индонезия, и в Индия, и в Нова Гвинея.
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Red Rose в Февруари 03, 2010, 02:13:11
Нестинари (https://www.vbox7.com/play:85ee4aef)
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: dreamweaver в Февруари 05, 2010, 05:58:24
Здравейте:)
Много ме зарадвахте с тази тема. Аз живея в Синеморец и от миналата година участвам в местната фолк група - така да я наречем. Наистина старите тук разправят, че навремето по съборите насам (Кости, Българи, Бродилово )са идвали от Гърция нестинари, отсядали са около селото някъде и са играли в огъня. Не знам как става играта, но една баба ми каза - "Полудявам сине, като вляза в огъня". Местният "Маугли" - Мишето, ми е приятел, то тук местните не стават за употреба много-много, но тъй като Мишката е малко извън коловоза се имаме с него. Та за Мишо е естественно да бръкне в огъня, да вземе жарава и да си запали цигарата:) Аз пък откак дойдох тука съм като отвързан - обувки слагам чак като падне температурата около 0 градуса. Та исках да ви кажа нещо лично. Отидох това лято специално в село Българи на тяхната красива, уникална, каменна черква на името на свети Константин и Елена. Затворена беше. Нищо. Станах си аз пред вратата и се помолих на светците да ми помогнат и аз да стана нестинар. Чух си нещо в главата, ала то си е само мое. Но след това избирах в най-големите жеги най-черният асфалт. Имах моменти - при подходяща настройка -  естествено - губех усещане за топло и жега. Започна да се получава, малко по малко.
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Nordwave в Юни 14, 2010, 18:08:49
Обожественият танц на нестинарите

Християнски и езически елементи се преплитат в магическия танц върху жаравата,
запазен в автентичния си вид единствено в странджанското село Българи

Село Българи! Освен че носи най-българското име, то е известно и с нестинарството – местен обичай, вплел се неизкоренимо в християнската обредна традиция на селото, останал в битието му най-вероятно от траките и древните източни народи, населявали Мала Азия, Месопотамия и Персия, като далечен отглас на култа към огъня. Няма съмнение, че този култ е рожба на доисторическата епоха, когато древният човек е обожествявал природните явления, превъплъщавайки ги в богове.

(http://www.desant.net/files/news/2010/06/11/tn/127625861579869.jpg)
Баба Кали Николова разказва

Самото старогръцко/тракийско наименование на нестинарите, дошло от „хестия” – огнище, и преминало в българския език като „несия” – нестинар, носи ярък суеверен оттенък. Този елемент в съзнанието на обикновените хора е спомогнал християнските игри да се приобщят към обредния календар на християнската религия в миналото на странджанските села Кости, Бродилово и Българи (Царевско) и в някои селища на Малкотърновско, Лозенградско, Манджура, Пиргопло, Дерекьово и др. Но днес неговото традиционно съществуване се е наложило само в Българи. Защото тук местният празник – денят на св. Константин, неизменно се съчетава с игрите на нестинарите в огъня. Затова и неслучайно в утрото на 3 юни започват молитвите в черквата „Св. Константин”, след което иконите на светиите се пренасят в Конака на нестинарите или така наречената „Столнина”. Фактически това е „домът-параклис” на танцуващите върху жаравата, техният „свет олтар – свято място”. Оттук в началото на празничния ритуал християнският и езическият елемент тръгват в процесиите слети заедно.
В Конака иконите се обличат в червени калъфи, откъдето присъстващите, предвождани от свещеника на Царево и епитропа на Българи Киро Димитров, под звуците на нестинарската мелодия от гайда и два тъпана, обредното шествие се отправя към параклиса на св. Константин. Скромната му сграда се намира ниско, в самата дълбочина на стръмното и полегато дере, извиващо се западно от селото. Тя е с тристенни зидове, в чийто център се намира изворът (аязмото). Епитропът с калайдисано менче загребва от аязмото светена вода и я плисва в предверието. А свещеникът с китка в ръка ръси приближените до него с благослов за здраве и дълголетие.
Докато трае церемонията, кънти музика, хоро се вие. Но веселието свършва и процесията е отправя за селото, където иконите отново се оставят в Конака. Те престояват там, докато падне мрак и нестинарският огън на мегдана е готов. Насред село през целия ден се разнасят песни и веселия. В това време баво догарят дърветата, струпани в очертаното огнище за нестинарската жарава.
Всичко това, което ни заобикаля като празнична атмосфера, неволно ни връща години назад в годината, затова и търсим миналото в спомените на 85-годишната старица баба Кали Николова Тодорова. Откриваме я седнала до прозорчето на къщата си, скръстила ръце със смирен и тъжен поглед. „Какво да ви кажа за празника, сине. Беше много голям и хубав, да ти е драго на сърцето. Да гледаш, да се ненагледаш. Някогашните нестинари бяха истински, а сегашните са лъжовни – унася се в спомените си тя, редейки напевно думите в уникалния странджански диалект. – Помня баба Нуна. Тя беше много възрастна. Помня и двете Злати. Златка Стамова и баба Златка Георгиева Даскалова. Тя беше огън. Като щеше да наближи св. Константин, „префаташе е болест” – силата на светеца. Лицето хи ставаше жълто като восък и влизаше в огънет като фурия. Току щеше да се завърти с кунизмата и завика: въх, въх, въх! Тя си беше най-личната. На св. Константина идваха нестинарите от Кости. Ония от Кости и наште тука. Срещаха се накрай селото в поляната с гайди и тъпане. Там почваха да играят, като си разменяха иконите, защото наште и техните били братя, от едно дърво правени – орехово. Сега тия икони ги откраднаха разбойници, а те бяха големи и хубави... Сега вече в селото нестинаре нема. Последната бе баба Злата Даскалова. Тя бе вдовица д пет дяца, но не я помясаха, не станаха нестинари”.
Настъпва вечерта. Тълпата се струпва около огъня. От Конака се задават нестинарите. Гръмва нестинарска мелодия и в ситни стъпки нестинарите започват своя танц. Те ту обикалят, те нагазват боси в разстланата жарава. Танцува семейната двойка Иванка и Жеко Жекови от Бургас и с тях още двама непознати – мъж и млада жена в бяла рокля. Неочаквано се появява и познатата на всички Веселина Илиева от близкото село Бродилово. С динамичните си движения тя възбужда зрителите, които й ръкопляскат и викат: „Браво! Браво!”
Танцът не продължава дълго. Музиката секва. Играта спира. Търпата се юра около нестинарите и ги отрупва с въпроси. Всеки иска да чуе от тяхната уста отговора на най-вълнуващия го въпрос: Кой ги закриля в огъня? Някои вярват в намесата на някаква „божествена” сила. Други се колебаят да повярват в обожествяването на нестинарския танц. А за нас той си остава една ритуална проява на местен обичай, свързан с обредното свещенодействие към св. св. Константин и Елена в село Българи.
По-скоро възприемаме танцът върху живата жарава като психологическа нагласа на нестинарите. Те отдавна са преодолели страховата бариера на огъня и сега, под влиянието на нестинарската мелодия, обладани от кратката омая на атракционния апломб, нагазват без задръжки в жарта. При днешните нестинари липсва „измислената екстаза”, с която често се спекулира. Защото какво всъщност е нестинарската игра, ако бъде извадена от нейната „привидно обожествена магическа нагласа”? Няма съмнение, че огънят като атрибут пробужда „чудодейното” и „невероятното” в съзнанието на зрителя и го кара да се замисля върху божественото начало в нестинарската игра като нещо възможно и допустимо. Но то не съществува...

http://www.desant.net/show-news/20417/ (http://www.desant.net/show-news/20417/)
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Мишок в Януари 07, 2011, 18:01:00
Нестинарството не е обичай, а религия. Корена й е от времето на Византия. Спокойно може да се нарече и секта, при това доста особена.
За Бог те смятат цар Константин и майка му Елена, нямат храмове, а свещениците им са свещенички - жени.
Последната такава е умряла у нас някъде през 70-те години на ХХ век.
Има ги в северна Гърция и южна България. Трябва да знаете, че не са нещо типично българско.

Това са фактите за нестинарите.
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Amenhotep в Януари 07, 2011, 19:53:06
Добре де... Има Торбалан, баба Марта, малък и голям Сечковци, кукери и нестинари. Това са все традиции останали от езическо време... народни традиции...
Обаче не виждам смисъла да сблъсквате тия традиции с християнството особено при все, че тези традиции са съжителствали с него стотици години.
Дори връзката между някои от тези народни традиции с християнството се е вплела до там, че нестинарите да носят икона, докато ходят по въглените.

(http://e-vestnik.bg/imgs/bulgaria/Nestinari09-3.jpg)

Разберете, точно вплитането на тези древни народни традиции с християнството ни прави УНИКАЛНИ, точно тази симбиоза между двете ни прави БЪЛГАРИ!
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Мишок в Януари 09, 2011, 15:05:38
Аменхотепе. Нестинарството не е нещо българско, сектата е с гръцки корени. Това се опитвам да ви обясня.
Нестинарството не е древен или езически бг-обичай. Просто е с византийско гръцки корени и не е само обичай, но и вид религия.

Става дума за цяла една религия на която нестинарството е вид обряд.
И аз се учудих, когато го научих, но е така.
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Hatshepsut в Януари 10, 2011, 17:27:40
Нестинарството – странджанска мистика
 или отзвук от Древен Египет

Автор: Стефан Симеонов

Източници: http://d3bep.blog.bg/history/2010/10/11/ (http://d3bep.blog.bg/history/2010/10/11/nestinarstvoto-tancyt-na-izida-ili-kolko-drevni-sme-vsyshtno.618759)  и  http://www.desant.net/show-news/21471/ (http://www.desant.net/show-news/21471/)

(http://nestinari.eu/img/gallery/firedance9.jpg)
Снимка: http://nestinari.eu/ (http://nestinari.eu/)

Да поговорим за… странджанската мистика – нестинарите.
Днес нестинарските танци са вплетени в ежегодният празни на едно село – Българи, общината на което се опитва да спечели от тях като туристическа атракция. Няма лошо.

Приписват се на свети Константин и Елена. Има легенда за тях, както и легенда как една нестинарка спасила иконата им от горящата селска църква.

Пак не е дотам страшно, макар че нестинарството го е имало преди св. Константин и Елена.

И в интерес на истината е добре да кажем, че, не без помощта на християнството, то почти беше унищожено. Нестинарите бяха преследвани, обявявани за магьосници и езичници и столетия то се е практикувало само в затворени кръгове и е оцеляло в планината. Макар и нестинарите никога да не са отричали християнството или друга религия и никому да не са правели зло, точно обратното, днес то е в това нещастно и безпомощно състояние и заради официалната религия.

Не съм и не ставам апологет на някаква антихристиянска теория, затова спирам дотук. Още повече че лесно могат да му бъдат опровергани християнските символи и принадлежността на Константин, но това са отделни теми.

Но е най–малкото несправедливо в момента, когато нестинарството върви към изчезване, заслугите за съществуването му да се припишат на християнството, и то точно на лицето Свети Константин, императорът, първи закривал и унищожавал или променял езически храмове и реликви.

Нестинарството е едно от най-мистичните свещенодействия. Последната истинска нестинарка, баба Злата Даскалова, вече е покойница и днес няма кой да разкрие тайните на тази древна тракийска традиция. Но съществуват митове, които ни навеждат на мисълта, че то е отглас на нещо много по-голямо...

В текстовете от пирамидите, и в тези от саркофазите, и при Плутарх, се среща една стара легенда. Тя е древноегипетска и касае дните на боговете. Както и народ отвъд границите на Египет.

След като Ра напуснал земята, при човеците дошъл Озирис. Той започнал да им дава закони, забранил им човекоядството. Оженил се за сестра си, по–голямата от двете, богинята–майка Изида.

Но брат му Сет му завидял. Той искал да владее хората. Поканил го на гости и показал красив саркофаг. Обещал го подарък, ако му е по мярка. Озирис се излъгал, полакомил се и влязъл. Саркофагът бил правен по него, а брат му го тръшнал, заковал и хвърлил в Нил. Душата на Озирис напуснала тялото.

Изида разбрала какво станало и дълго търсила любимия си. Питала растения и животни за него. И накрая го открила. Саркофагът бил изхвърлен от Нил чак до финикийското крайбрежие, град Гебал[1]. Заплел се в кореняка на един тамариск[2]. Озирис бил бог и на плодородието  и растежа на всичко, което никне от земята. Кедърът порасъл гигантски и обхванал ковчега отвсякъде.

Владетелят на Гебал харесал огромното дърво и наредил да му го отсекат и обработят.

Изида, встъпвайки в града, заварила кедъра на колона, вградена[3] в двореца на царя[4]. А в колоната разбрала, че е саркофагът с нейният любим. Тя не искала да употреби сила, и мъката й да предизвиква още мъка. Затова първо се сближила със слугините, после с царското семейство.

Накрая я цанили за дойка на невръстния царски син.

Вероятно от мъка по загубения любим тя се привързала много към детето, за което се грижела като за свое. И решила да даде на него и потомците му най–големия дар.

Безсмъртие.

Хранела го вече не от гърдите си, а от пръста. Малко по малко превръщала плътта му в безсмъртна[5].

И, подчертавам:

Всяка вечер, когато всички спели, тя вземала бебето с пелените, разравяла жарта на огнището и го поставяла както си е на светещите въглени. Детето не се запалвало и не горяло, а като привикнало, тя започнала дори да го слага голичко в жарта. А Изида го оставяла и вземала с голи ръце от жаравата, без да се опари.

И докато чакала да мине времето, в което детето седяло в огнището и гукало, тя се превръщала на лястовица и кръжала около колоната и тъжно чуруликала.


Докато една от слугините една вечер не я проследила. И я издала на царицата.

Царицата не повярвала и решила да изчака. Та детето изглеждало толкова добре! Скрила се зад вратата. Но когато видяла Изида да поднася телцето му в жарта, изкрещяла и се хвърлила отгоре й. Дръпнала детето, пеленката пламнала и изгорила ръцете й. Тя се разбесняла на Изида.

Вместо това Изида й се усмихнала тъжно. Глупава жено - казала й тя - Аз съм дъщерята на небето, Нут! Аз се грижех за твоя син като мое дете. Не нещо опасно, а чудо щеше да му се случи. Аз щях да направя синът ти безсмъртен и родоначалник на велик род.

Като разбрала кой седи насреща й, царицата горчиво съжалила, опитала да върне детето на Изида или дори в огъня, но Изида й рекла - Ти развали обреда. Не мога да продължа. Сега той пак ще е необикновен, но ще бъде само герой сред хората….

Разказала й историята и царицата я предала на царя, който пък извадил колоната от двореца си и я предал на Изида с кораб.

Вариант на тая история имат и гърците, но там Изида е Деметра, подземното царство вече съществува, затова дъщерята на Деметра слиза там като отвлечена съпруга.

Как се почита Изида?

Изида е първата известна ни персонификация на богинята–майка.

Изида се почита и с храмове, и с фестивали.
Храм на Изида е имало дори чак на Темза, в съвременен Лондон.
Първожреците на Изида са обикновено жрици. Рядко са мъже.
Те според поверието имат магическа власт над времето и стихиите.

Фестивалите й се провеждат с огън, най–често факли, символ на нейната светлина.

Има няколко дни на подготовка преди фестивала – жриците постят и спазват определени ритуали. Задачата им е инициация – сближаване с божеството, съединяване с него предварително, призоваването му.

На самият ритуал те четат молитви, а главната жрица се свързва с божеството, изпадайки в транс. Жрицата обикновено е и пророчица.

На фестивала се използват свещените музикални инструменти – систрум и менат. Систрумът е нещо като малка дамска версия на арфа, която обаче вместо струни (които са доста къси при мената) има жици, на които малки метални обкови предзвикват музикални звукове при  клатене. Менатът е подобен в принципа инструмент, който се носи и като огърлица.

Те се измиват с чиста вода, също и жриците.

При свещенодействието се кади и тамян.

Инструментите са свещени и не се ползват за забавление. Египтяните са вярвали, че някои неща от нашия свят могат да преминат в света на духовете. Такова е било виждането за ароматите, с кото са погребвали мъртвия. За систрума се вярва, че също отзвучава в този свят и дори вика съпруга й, Озирис.

За Изида може да бъде принесена и жертва, обикновено бял бик.

Добре е да споменем и египетските фестивали: „Сватбата на Изида с Озирис”, „Изида търси тялото на Озирис”, „Изида намира тялото на Озирис”, „Пир от светлината на Изида”, „Рожденният ден на Изида”. Сред тях няма такъв, който да е посветен на случката с детето в Гебал. Нормално, египтяните тачат и извеждат царете си от сина й Хор, не от първият й храненик.

Всички фестивали са в периода юли – декември. Фестивалите й обикновено са двойни; макар и посветени на нея, в тях се отделя място и за съпругът й – Озирис[6].

Произхода на самия култ не се знае, свързват го с градеца Бузирис, но има доста съмнения дали там му е произхода.

Какво е общото с нестинарските танци?

Били ли сте на нестинарски танци? Аз – няколко пъти. Ще ви напомня как стават нещата. По протокол.

По принцип се е играло в няколко села. Сега фестивалът там е отмрял, остава ни само село Българи. Датата се приема за 21 май.

Според нестинарите началото трябва да бъде на легендарна местност – Аязмото. В миналото е имало претенции за няколко и не е съвсем ясно за кое Аязмо става дума, но то значи „свещен извор” Ще е от значение на по–нататъшните ни изследвания.

За предпазване от стихии там се принася курбан – овен или бик, като се предпочитало да е бял.

Има и поверия, че преди на аязмото е идвал сам елен, който се е оставял да го принесат в жертва[7].

Съборът почва вън от селото, при извора, където ги чака главният нестинар, най–често нестинарка. Те са такива по призвание, врачуват, възприемани са като светици и често се предава от майка на дъщеря главното нестинарство.

Нестинарите пият вода от извора и мият иконите.

Главната нестинарка е постила и е кадила тамян в столнината – тяхното обиталище, на определени дни. При това тя от няколко дена е в едно свръхестествено състояние, позволяващо й да влезе в контакт със светока – свръхестествено същество, което закриля хората и им помага да врачуват. Там я посещават, покланят й се и палят свещи молители и питащи.  По време на танца тя се счита обладана от светока.

Тръгват, носейки икони на светците, най–често на св. Консантин и Елена, свети Пантелеймон и прочие. Понякога практикуват срещи на светците, в които дори ги „сбиват” и чупят иконите. Факт, който е трудно да се обясни[8].

Основният музикален инструмент е ударен – тъпан. Тъпаните за нестинарския танц се ползват само за него, висят по цяла година на стената. По правило.

Като стигнат до огъня, им се кади тамян. После започват да танцуват около огъня, да се молят и да призовават различни светии, които сякаш виждат.

Междувременно най–старият мъж им заравнява жаравата и я чисти от живия огън, оставя само светещи въглени. След което идва специфичният момент – „Прихващането”. Те го описват като обладаване, духът на светиите влиза в тях. Въртят се около и влизат в огъня[9]. Пресичат го и пак се връщат. Винаги бъркат с ръце в жаравата и дори пълнят с ръце съдинки с въгленчета. Огънят не ги изгаря, не оставя следи. Ако допрат дрехата си до него, се твърди, че тя не пламва. Дори има свидетелства, че главната нестинарка пускала в огъня бяла кърпа, която не горяла[10].

Над огъня са се пренасяли деца, но не малки деца, а бебета. За здраве. Днес това не се прави и вероятно много от обредите не се спазват, но така се е правело преди. Така е запомнен и запазен обреда.

За здраве казват… Дали е само за здраве?

А аз си пиша ли, пиша…
Но съм безвъзвратно закъснял… Пиша си от… графомания?
Закъснял съм с има–няма 40 години.

Последната истинска, наследствена нестинарка, баба Злата Даскалова, жената, която е врачувала, която е спазвала всички обреди, давала е опрощение и е лекувала и е била „свързана със светока” я няма. Не е оставила наследничка. В днешният забързан свят, жажда за пари и стремеж към големи градове никой не иска да се посвети на духовното и святото. Материалното смачква духовното.

(http://www.desant.net/files/129246762491288.bmp)
Последната истинска нестинарка – баба Злата Даскалова през 1968 г.
Снимка: Иван Бубалов

Тъй умря една българска традиция, живяла може би повече от писаната история. Да, и днес има нестинари. Повечето от тях участват и в групи, които ще ви изпълнят китния обред в задния ви двор на барбекюто, срещу 50 лв.

Не го казвам, за да ги обидя. Но сами направете разликата. Вярно, причината не е в тях.
А в нас.

Лотосите на Странджа

И още една тайна крие мистичната Странджа. Намиращата се в непосредствена близост до разгледаното място река Ропотамо има водни цветя, известни ни като бели водни лилии. Нашенско име, защото целият свят ги знае като бели лотоси.

Белите лотоси цъфтят в края на май. Всяка сутрин се разтварят, със слънцето. По принцип живеят в езера или блата, но тук по някаква причина са "избрали" реката. Никъде в района в околните реки ги няма, нито във Велека, нито в близките реки на Турция. Сякаш са били изкуствено разселени в реката. И при това чисто бели. Дивите обикновено са по–дребни и шарени. При това се размножават предимно със семена, които плуват по течението на реките, не против него. Т.е. от околните водоеми (които не са много близки, мястото е сравнително безводно) те трудно биха навлезли през морето по течението във планинска река – защото макар и да има спокойни и блатисти местности, Ропотамо си е малка, изолирана планинска река. Не е Нил, нито Тигър или Яндзъ.

Не казвам че са нестинарките. Може и да са древна популация, но определено приличат на „вносни”. На „засадени”, а не диворасли. И са само там. Гордостта на Странджа.

Защо го казвам ли?

Какво знаете за култа на Изида?
Знаете ли например това:

(http://d3bep.blog.bg/photos/107433/isis.gif)

Белият лотос е цветето на Изида. Който отива при нея, й го носи. Тя е господарката на трона и лотоса.
Виждате да й го носи Нефертари, Рамзес. Виждате го и врастнало в трона на Озирис и Изида с боговете от канопите на него.

На мъртвия се оставяли бели лотоси, за да ги подари на Изида. Всички, дори и боговете понякога й носят такива. Възможно, тъй като благородничките в Египет са й подражавали, оттам да идва обичаят на жените да се подаряват букети цветя. Със сигурност оттам идват белите рози и карамфили за мъртвия.

И така, в лицето на нестинарството откриваме една прастара традиция на поклонничество към Изида – великата майка. Но, макар че тя е обща с египетската, не трябва да се бърка с нея. Защото египтяните почитат Изида като майка на бог Хор – нейният непорочно заченат син, първият фараон. А ние я почитаме като кърмилница на тракийските царе, каквато е била докато е пътувала извън Египет – по времето, когато в земите египетски все още е нямало държава.


[1] Гебал е Библос, градът, който се свързва с книжнината и най–старото финикийско фонетично писмо.

[2] Дървовиден папрат, прочутият ливански кедър, най–търсеното корабно дърво в древността.

[3] Възможен източник на легендарния мотив за вграждането в строеж? Обърнете внимание: богът на растежа, един почти младоженец, е трагично вграден в колона в дворец и е придал на колоната божествена здравина, големина и устойчивост. Паралелът с типично бъларският мотив за вграждане в зид не е ли твърде близък?

[4] Обърнете внимание: Египет е в преддинастична фаза; управляват го космогонични – всеобщи - божества, първият му цар е синът на Изида (Исет) – Хор (Херу), който още не е роден и от когото фараоните си извеждат родословието. Преди него друг космогоничен „владетел” ще бъде Тот и отчасти - Сет. До времето на първия фараон според египетската традиция има още поне векове. А Гебал вече има официално държава.

[5] Спомнете си мита за Ахил и Тетида, и уязвимата му пета.

[6] Намек за двойният характер на патроните и на българскяи фестивал – Константин и Елена като "маска" на Озирис и Изида.

[7] Древно такова поверие има в култа за Великата майка, еленът не се бои от хората, защото идва по нейната воля и отива пак при нея. Великата майка е безспорно проявена в Изида - най-старата й персонификация.

[8] Освен ако не го отнесем към легендата за Озирис, който след като е убит от брат си Сет и намерен от Изида, бива накълцан и разкъсан на парчета от брат си, който отново го намира, докато Изида търси магия да го съживи и при все това пак бива съживен. Подобно ритуално чупене е характерно и по нашите земи при орфиците – вратите на гробницата на Севт и тази в Мезек са ритуално счупени, а за самият Севт се твърди че е бил нарязан. Възможно е ако спекулираме и оттук да идва идеята за изображение на мъртвите в бюст без ръце или само глави.

[9] Като птици около стълб – пак спекулация.

[10] Като детска пелена? Малка спекулация  :smile-1: Всъщност не, точно такава е символиката на нестинарите. Бялата кърпа и ръцете в огъня...
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Hatshepsut в Април 22, 2011, 07:12:16
21 май - Свети равноапостолни КОНСТАНТИН и ЕЛЕНА

(http://www.vilaslavi.com/images/stories/landmarks/nestinari/2.jpg)
Снимка: http://nestinari.eu/ (http://nestinari.eu/)

   Това е денят на игрите по огън (нестинарството), запазени и досега в някои райони, но почти само като атрактивно представление. 
   Празникът започва няколко дни преди денят на св. Константин и Елена - със събиране на средства за общ курбан, а също и за почистване и поправяне на изворите и кладенците на селото. 
   На мегдана предварително е приготвена и голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а междувременно всички са се събрали около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно - и хороводните мелодии, предназначени за обреда. 
   Когато огънят стихне, останалата жарава (живите още въглени) се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на св. Константин и Елена. 
   В жаравата влизат боси нестинарите; това са само прихванатите, откъсналите се от околния свят, и най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути. 
   След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан. 
 В по-голямата част от българската етнотеритория на този ден моми и момци връзват люлки и се люлеят. Вярва се, че харесаната на 21 май мома ще бъде добра домакиня и ще роди много момчета. На курбана се събира цялото село (махала), а именниците посрещат гости.
  Езическата обредност на празника "приема" календарното си адаптиране към деня на св. Константин и Елена. 
  Вероятните й древни корени са в култовете към огъня (и слънцето) и в античните мистерии - древногръцките (за спечелване на земеделски блага), но и в християнските първоначални обреди (за възраждане чрез носене на запалени свещи в процесия). 
  Празникът на 21 май отбелязва края на пролетта и прехода към лятото, следователно в аграрен план именно това е времето, през което магически трябва да се осигури бъдещо плодородие и здраве. Обредните практики, насочвани всякога към божествата на огъня и слънцето, сега "минават" под патронажа на св. Константин и Елена: посещение на църквата (запалване на свещи); почистване на свещените извори (и пиене на вода от тях, т.е. ритуално очистване); обредно хоро начело с иконите; играта в огъня (чрез която се "проверява" благоволението на светеца); курбанът-жертва.
 
  Нестинарите (от гр. език "естия" - огнище) са посредници, медиатори между висшето и низшето, между небето и земята, с чиято помощ се увеличава магическата мощ на социума. Самата етимология на думата подсказва връзката на нестинарите като сакрални лица с древните божества на домашното огнище и огъня-закрилник. Те осъществяват и връзка с отвъдното, с мъртвите, с чиято помощ и предсказания ще осигурят успеха в новия аграрен цикъл. Така нестинарите продължават традициите на първожреците в древните мистерии; независимо че в по-късни времена "прихващането", трансът се схваща като "изпълване от духа на християнския светец".
 
  Задължителното жертвоприношение и обредното раздаване на курбана, общата трапеза и връзването на люлки от момците и момите също свързват празника с идеята за преходност. А това  е период, в който силите на хтоноса се активизират. Значителна част от обредно-магическите практики е насочена към омилостивяване на злото и осигуряване на покровителството на свръхестествените сили. 
                                                                   
к.ф.н .Томислав Дяков "Празници и вярвания на българите"

http://margaritta.dir.bg/04konst_elena.html (http://margaritta.dir.bg/04konst_elena.html)
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Мишок в Април 23, 2011, 12:35:02
Нестинарите - рожби на дявола, ненормална сатанинска секта.
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Amenhotep в Април 23, 2011, 12:48:13
Нестинарите - рожби на дявола, ненормална сатанинска секта.

(http://store.picbg.net/pubpic/93/7C/12f4ba493931937c.gif) (http://store.picbg.net/pubpic/93/7C/12f4ba493931937c.gif) (http://store.picbg.net/pubpic/93/7C/12f4ba493931937c.gif)

(http://store.picbg.net/pubpic/3F/B3/d65ba88c97a43fb3.JPG)
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Мишок в Април 23, 2011, 12:56:18
Нестинарите - рожби на дявола, ненормална сатанинска секта.

(http://store.picbg.net/pubpic/93/7C/12f4ba493931937c.gif) (http://store.picbg.net/pubpic/93/7C/12f4ba493931937c.gif) (http://store.picbg.net/pubpic/93/7C/12f4ba493931937c.gif)

(http://store.picbg.net/pubpic/3F/B3/d65ba88c97a43fb3.JPG)
Прочети описаното по-горе и тогава се смей. Все се чудех комунистите защо толкова ги превъзнасяха, а то си имало причина - били са деца на сатаната, като тях.
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Amenhotep в Април 23, 2011, 13:04:05
Както великденският огън от Йерусалим не изгаря ръцете на вярващите, така и нестинарският огън не изгаря краката на нестинарите.

(http://www.otkrivam.com/img/gallery/gallery_1612.jpg)

Интересно ми е и защо след като са "сатанисти", нестинарите извършват танца си облечени в народни носии и НОСЕЩИ ИКОНА В РЪЦЕТЕ СИ?

Ама нищо Мишо, анатемосвай си ... то се вижда че друго не можеш да правиш.  ;-)



Редактирано от модератор: Премахване на невалиден линк.
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Мишок в Април 23, 2011, 13:19:58
Нестинарството не е някакъв обичай, а секта с византийски корен. Има го и в Гърция. Характерното за тях е че главен светец не е мъж, а жена, последната такава е умряла у нас през 70-те г. на миналият век. Велигденският огън за православните не гори никого в първите минути, после изгаря. Нестинарският гори всички, даже бас ловя че ще изгори косата и на нестинаря. Облечени са в народни носии защото така са по-автентични. Всъщност сектата май вече е изчезнала и нестинари има само за забавление по ресторантите.
Според тебе да не са християни а ? Какви християни може да са ако : смятат за Божество св. цар Константин и майка му Елена ? Това за тебе нормално ли е ? Болницата е наистина добро решение, а е и на името на великият рилски чудотворец. Ама как да затвориш 80-90% от днешните ненормални хора а ?
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Hatshepsut в Май 12, 2011, 08:12:57
Легендите

(http://www.nestinari.eu/img/gallery/firedance10.jpg)
Снимка: http://nestinari.eu/ (http://nestinari.eu/)

Има много легенди относно възникването на нестинарството. Една от тях гласи, че когато някога светът се размножил много и за да може по-добре да управлява този свят, Бог намислил да намери между хората някои свои помощници. Но за да открие кой ще бъде достоен за тази работа, сам наклал всред селото Припор голям огън и казал, който момък може да го прескочи, той ще бъде негов заместник. Тогав един момък не само че прескочил огъня, но почнал да играе в него. Тогава Бог казал:"Този момък да се казва Константин". Но момъкът казал на бога, че без една сестра не ще може да управлява правилно. Една мома играла и я нарекли Елена.
Друга легенда разказва за странджанската девойка - Нуна, чиято красота омагьосала сърцето на един турчин. Дни и нощи той я следял и уговарял да стане негова, но тя не желаела да остави българското и да се ожени за турчин. Накрая му рекла, че ще бъде негова само ако той изиграе танц с нея в огъня. Влязла тя сред жаравата и започнала да танцува, а турчина не могъл да се престраши и засрамен си тръгнал от селото.
До ден-днешен тази легенда се разказва в с. Българи. Където е живяла внучката на Нуна - Злата. Жителите и нея споменават често. Наричат я Баба Злата. Но не заради възрастта й, а като знак на най-голяма почит и уважение. Защото смятат, че това е последната, голяма, безспорна, истинска нестинарка... Баба Злата е играла за последен път в огъня през 1964 г. И това, че хората не забравят тази година, изтъквайки я едва ли не като исторически факт с огромно значение, е смайващо. Защото, напук на превратностите на времето, традицията “нестинарство” не умира. Независимо дали ни родее с обичая, наричан по света “игра по огън”. Има го в Китай, някъде в Африка, в Океания, по-малко из Европа... Има го и в с. Българи  столицата на българското нестинарство. Единственото в България място, където наследената вероятно от траките обредност не угасва. 150 са къщите в Българи. Една от постройките обаче има особено значение за местните жители. Наричат я “Конака”. Отключва я само един човек. Сякаш посветената в някакво вълнуващо тайнство възрастна жена - Дулина. На пръв поглед вътре няма нищо особено. Пристъпваш прага обаче и осъзнаваш, че попадаш в храм. И не е случайност другото популярно име, с което го наричат - Параклис. Той е съвременна легенда на нестинарството. Отвън изглежда като невзрачна, ниска, паянтова постройка. Отвътре си е с атрибутите на ортодоксално светилище. Можеш да се помолиш. Да помълчиш. Да се вглъбиш. Да се заредиш. Ако искаш, можеш да спазиш християнския обичай - да запалиш свещичка за здравето на близките си. Или за покоя на отишлите си от този свят и попаднали в света на невидимото и легендите... Тук се пазят светините на нестинарството - празничните премени, тъпанът, наричан “свещен”, гайдата иконите.... Невидим е единствено странният заряд на нестинаря, правещ го в мига на танца “прихванат”, прифатен”, “обхванат от духа на светеца, с иконата му в ръце... Зарядът, водещ до транс, както е съвременната думичка...

(http://horo.bg/resources/images_full/n_5%20smalena.JPG)

Денят на светците Константин и Елена, е свят празник за нестинарите. Ергени изнасят иконите от Конака и се знае, че това тяхно действие им носи здраве. Иконите ги “обличат” на този ден, т. е. увиват ги в специални кърпи-ризи. Израз на по-голямо уважение и почит.И не случайно-голяма мощ и святост лъха от тях. Слагат им и дръжки, откъдето идва и прозвището “опашати”, освен “облечени”. След което забива тъпанът. Няма думи, с което да може да бъде описан звукът произвеждан от нестинарският тъпан. Изригва, разнася се през цялата Странджа планина, събира от нейната красота и мистицизъм, прониква дълбоко в недрата и, откъдето с огромна мощ минава през теб и отлита в небето. Биещият свещения тъпан трябва да е задължително здрав човек. Ако пък се разболее ­ сигурно е, че ще оздравее. Цялата процесия начело с Питропа, момците си иконите и нестинарите, тъпънджията и гайдаря, Елените и Константиновците, хората от с.Българи и околните села и техните близки и гости с радост и оживление преминава през отрупаните с цевтя поляни, навлиза във вековната странджанска гора където митове и вълшебства оживяват на полянката пред свещенното Аязмо. Тук на специален трон, вече осветените икони се поставят за поклонение и съзерцание-миг в който нестинарите влизат във връзка със своите светци, мистично единение целящо да ги потготви за основната им мисия-да бъдат проводници между небето и земята.
Следва връщане в селото за курбан и ритуално запалване на огъня, който до вечерта придобива смайващи размери.

“Краката на нестинарите не изгарят, защото в тях се вселява духът на Св. Константин. Той ги води”, твърди Румяна Урумова, директор на Етнографския музей в Бургас. “А те го виждат, изпадайки в транс. Светецът направлява действията им през горящия огън и им помага, като излива пред тях вода в жарта, която на места достига височина до 30 см.” По време на танца в огъня - те, нестинарите, гадаят. Защото той, светецът, им говори - кое и как ще се случи. На селото. На отделни хора. Независимо дали са от Ново Паничарево, от Кости, от Бродилово, от Българи... Села с нестинарска памет.

В огъня нестинар не може да влиза току така. От векове се знае  в жарта се влиза с пречистено тяло, душа, уста. В действия, в помисли, на думи - зло не бива да се мисли, изрича и върши никому - това е неписаният закон на нестинарите. “Върху жаравата играят само посветените, които се оставят да бъдат обсебени от духа на Бога. Между тях единствено главният нестинар или нестинарка, носейки иконата на умрелия цар Константин може да встъпи в контакт с Бога и да отправи молбите на хората, той предава и отговорите на тези, които ги чакат. Той е възкръсналият тракийски цар-жрец в ролята си на медиатор - посредник между двата свята (на живите и на мъртвите) и главен прорицател.” Твърди го Даниела Егре, член на Секцията по тракийска археология.

http://lioncheto.blogspot.com/2008/06/blog-post.html (http://lioncheto.blogspot.com/2008/06/blog-post.html)
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Мишок в Май 12, 2011, 19:23:38
Глупости на търкалета са тези легенди. Няма начин сектата на нестинарите да е от Бога. Никаква мома през турско не е основала сектата, понеже това е нещо дошло от Византия - демек от по-ранни времена.
Неприятно е , но е факт : че нестинарите са секта и то не българска , а византийска.
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Сосипатор в Май 12, 2011, 20:49:12
Глупости на търкалета са тези легенди. Няма начин сектата на нестинарите да е от Бога. Никаква мома през турско не е основала сектата, понеже това е нещо дошло от Византия - демек от по-ранни времена.
Неприятно е , но е факт : че нестинарите са секта и то не българска , а византийска.

Това е една от кретеноидните и идиотски практики привнесени от Византия. При всички хубави и спасителни неща, приели сме и тия простотии.

Чак пък секта, не бих казал въпреки че в Гърция си спазват някакви дни смесица от мюсюлмански суфизъм и гръцко суеверие. Там тази идиотщина се нарича "Анастенария" От тук произлиза и българския вариант "Нестинари".

Не се знае от къде това нещо е привнесено във Византия понеже освен в Суфизма където ходенето по въглища е редовна част от репертоара, използват го и факирите, част е от ритуалите на бушманите, хотентотите, и северно африканските племена като бербери и прочее диваци. В Индия както казахме е често срещано, по тихоокеанските острови също, но главно при диви народи. В Европа най-много се среща в Гърция и по-слабо в България.

Но си е идиотско де, от където и да го погледнеш.


Айде малко инфо за какво става дума.

Четете

http://en.wikipedia.org/wiki/Firewalking (http://en.wikipedia.org/wiki/Firewalking)

Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Мишок в Май 15, 2011, 12:00:04
Обичая е крайно ненормален и сатанински. Византия не го е внасяла от никъде - там вероятно е възникнал. Предполагам че поклонението на езически Богове просто се е видоизменило по някакъв повод . Започнали са да отдават почести на Св. Цар Константин , все едно е Бог, и на майка му Елена, като на Богиня.
Може би Византия е прогонила сектата на по-далеко и така и ние сме прихванали малко от тази ненормалщина.
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: omerzen в Май 15, 2011, 19:31:39
Мишок не се изхвърляй бе брат. Какво му е сатанинското и ненормалното на един български народен обичай.
Какво му е сатанинското когато танцуващите нестинари носят православна икона.
За мен много по ненормално нещо например е испанската корида където горките животни са избивани за кефа на публиката.

https://www.youtube.com/watch?v=3jGubxc0ilQ
Nestinari (Bulgaria Traditions - Part-1)
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Сосипатор в Май 15, 2011, 22:40:46
Мишок не се изхвърляй бе брат. Какво му е сатанинското и ненормалното на един български народен обичай.
Какво му е сатанинското когато танцуващите нестинари носят православна икона.
За мен много по ненормално нещо например е испанската корида където горките животни са избивани за кефа на публиката.

Nestinari (Bulgaria Traditions - Part-1) (http://www.youtube.com/watch?v=f41lmvMKtE0#)

Първо нито е народен, нито е български ако ще сме честни.

Това че носят икона не означава че е православно нещо. Факта че въглищата са топлинен изолатор за разлика от протеина на кожата който е проводник и разсейва топлината е направил ходенето по въглища да впечатлява хората във всички култури.

Не съм съгласен че е сатанизъм, по-скоро някаква простотия като разните там кукери и други бабини деветини с малка доза на сензационалност.

Произхода на това нещо не е и от византия както твърди мишока, понеже във византия е привнесен от суфи мистиката. В суфизма това е редовен номер.

От там мисля че е влезнал във Византия където е приел "православен" привкус въпреки че си е глупост и бабини деветини.  И тогава това "Анастенария" е станало "Нестинари" при нас.

По-притеснително е че българския етос и идентичност се свързва с такива глупости не друго.
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Мишок в Май 16, 2011, 18:57:31
Да обичая не е български, а византийски, ако че комунягите го представяха, като наш -  лъжеха кучетата мръсни. сатанинско е да се смята цар Константин за виш Бог и главният свещеник да е жена, а не мъж.
Сосиапатре не е дошъл обичая в Византия от суфите, а обратното те са го взели от разните секти, както са взели и някои неща от православието.
Кукерите си е български обичай и макар на мене да ми се струва глупав , в него няма нищо лошо. Е напоследък малко взеха да изпростяват и да го циганизират за съжаление.
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Amenhotep в Май 16, 2011, 19:03:00
сатанинско е

Ти си като великия Инквизитор Торквемада обаче.  :-D До сега не съм видял нищо, което да не си обявил за сатаниско!  8-|
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Сосипатор в Май 16, 2011, 19:07:04
Да обичая не е български, а византийски, ако че комунягите го представяха, като наш -  лъжеха кучетата мръсни. сатанинско е да се смята цар Константин за виш Бог и главният свещеник да е жена, а не мъж.
Сосиапатре не е дошъл обичая в Византия от суфите, а обратното те са го взели от разните секти, както са взели и някои неща от православието.
Кукерите си е български обичай и макар на мене да ми се струва глупав , в него няма нищо лошо. Е напоследък малко взеха да изпростяват и да го циганизират за съжаление.

Мишок, това че обичая идва от Византия не означава че е византийски.  Всъщност този обичай го има във всички арабски и африкански страни. Самото ходене по въглища не произлиза от Византия. От Византия произлиза точно тая нашата версия /Анастенария - Нестинари/.

Горките хорица. Явявал им се император Константин като падали в транс. Верно е по-тъпо от кукерите. Кукерите поне не падат в транс.

Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Amenhotep в Май 16, 2011, 19:08:51
Кукерите поне не падат в транс.

В транс не изпадат, ама на другия ден имат мускулна треска + евентуален махмурлук  ;-) :-)
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Мишок в Май 16, 2011, 19:17:44
Ти си като великия Инквизитор Торквемада обаче.  :-D До сега не съм видял нищо, което да не си обявил за сатаниско!  8-|
Обявявам и Токвемада за сатанист :-D :-D :-D
Сега сериозно. Кажи ми нормални ли са тези неща:
- да смяташ Цар Константин за Бог, а майка му за Богиня?
- да имаш за главен свещеник жена ?
- да държиш една икона и обладан от бяс да препускаш из огъня ?
Просто ми кажи тези неща нормални ли са ?
Това че комунягите рекламираха нестинарите, като нещо българско  е друга работа.
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Мишок в Май 16, 2011, 19:20:14
Мишок, това че обичая идва от Византия не означава че е византийски.  Всъщност този обичай го има във всички арабски и африкански страни. Самото ходене по въглища не произлиза от Византия. От Византия произлиза точно тая нашата версия /Анастенария - Нестинари/.

Горките хорица. Явявал им се император Константин като падали в транс. Верно е по-тъпо от кукерите. Кукерите поне не падат в транс
Пич някога тези африкански и арабски страни са били част от Византия !?!?
Колкото до кукерите разликата между двете е голяма. Едното е секта, а другото разпространен истинен български обичай.
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Сосипатор в Май 16, 2011, 19:25:07
Мишок, това че обичая идва от Византия не означава че е византийски.  Всъщност този обичай го има във всички арабски и африкански страни. Самото ходене по въглища не произлиза от Византия. От Византия произлиза точно тая нашата версия /Анастенария - Нестинари/.

Горките хорица. Явявал им се император Константин като падали в транс. Верно е по-тъпо от кукерите. Кукерите поне не падат в транс
Пич някога тези африкански и арабски страни са били част от Византия !?!?
Колкото до кукерите разликата между двете е голяма. Едното е секта, а другото разпространен истинен български обичай.

Ще те разочаровам Мишок, ама кукерството не е точно български обичай. Идва от славянското езичество и го има почти у всички славянски народи.
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Amenhotep в Май 16, 2011, 19:33:47
- да смяташ Цар Константин за Бог, а майка му за Богиня?

Константин ми е симпатичен щото ми е градски, ама за Бог да го имам, няма как да стане  ;-)
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Hatshepsut в Май 17, 2011, 07:25:43
Тайнственият танц върху жарава – нестинарството

Автор: Албена Безовска
© Снимки: БГНЕС

(http://static.bnr.bg/sites/radiobulgaria/lifestyle/folklore/publishingimages/85/11-05-12-60601_1.jpg)

Подобно на много други езически ритуални практики, нестинарството е свързано с голям християнски празник. На 21 май православието почита духовното дело на светите Константин и Елена. На същия ден в няколко села на Югоизточна България играят древен танц върху жарава. През 2009 г. Междуправителственият комитет на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство на човечеството, обяви вписването на нестинарството в представителния списък на организацията. Съхраняван и предаван от поколение на поколение, този хилядолетен обичай се изпълнява и до днес по нашите земи.

Император Константин Велики [324-337 г.] влиза в историята с официалното признаване на християнството като религия, равноправна с останалите религии в Римската империя. Независимо от факта, че народът ни свързва нестинарството с деня на Светите Константин и Елена, православната църква никога не е приемала това. Хората, изпълняващи ритуала, били подложени на гонения чак до началото на ХХ век. Това в известен смисъл ограничава практикуването на традицията. Нестинарството оцелява в странджанските села Кости и Бродилово. А според местните жители оттам е пренесено и в други странджански села. Култът към огъня и играта върху жарава са били известни на много древни народи – елини, римляни. Както и при индуси, китайци, перси и редица други. Паленето на огън предпазва от зли сили хората, природата, дори и самото слънце. Огънят увеличава божествената сила на слънцето. Хората, които танцуват боси върху жарта, трябва да бъдат чисти – във физически и духовен смисъл. Изпитанието с огъня отваря врата към другия свят, а нестинарите добиват силата да предсказват бъдещето. Играта върху огън винаги е под съпровода на гайда и тъпан. Звукът на тези инструменти се счита за част от магията на ритуала. А тъпанът се съхранява в селския храм цяла година и се изнася оттам специално за танца.

(http://static.bnr.bg/sites/radiobulgaria/lifestyle/folklore/publishingimages/85/11-05-12-24060_1.jpg)

Според някои учени произходът на думата „нестинари” идва от „ищинари” или „нещинари” – т.е. човек, който е вещ, знаещ. Названието се свързва и с гръцките думи за пост – "нестеа" и за огън „естиа”. Както е характерно за фолклорните практики, нестинарството се предава по наследство. В йерархията главният нестинар е този, който избира своя наследник. Когато усети, че житейският му път е към своя край или по някаква причина вече не може да танцува, той събира всички нестинари от селото. В тяхно присъствие казва кой ще го замести в тайнството. Обикновено това е синът му. Ако няма син, предава първенството на дъщеря си. Счита се, че само така се запазвала способността да се предсказва бъдещето.

В ранното утро на 21 май ритуално се отваря аязмото (извор, който е в двора на храм, манастир или друго свято място). Иконите на светците Константин и Елена обикновено са направени със специални дръжки. Един от основните моменти в началото на обичая е обхождането на свещените места в селището и домовете на неговите жители, където се изпълняват обеди за пречистване и освещаване. Задължително се прави общоселски курбан. От храната се раздава на всички. През цялото време звучи музика. Нестинарите започват своите танци, а привечер всички отиват на селския мегдан. Там през деня е горял огън, който вече се е превърнал в жарава. Разстлан е на голям кръг – истински огнен харман. Хорàта, които се играят около огъня винаги описват три или девет кръга. Както в цялата ни фолклорна култура, и тук кръгът се асоциира със слънцето. Огънят също е символ на слънцето, наричано от народа ни „небесния огън”. Идва време за тайнствения нестинарски танц върху жарта. Под омагьосващите звуци на тъпана и гайдата нестинарите изпадат в екстаз. Според народната терминология те стават „прифатени” (прихващане). Нестинарите влизат в огъня с иконата и танцуват. Главният нестинар прави своите предсказания за общността, както и за отделни хора. Обичаят привършва. Иконите и тъпанът отново се прибират в параклиса, а определени хора придружават главния нестинар до дома му. Колкото и да е странно, краката на нестинарите остават здрави, без следа от изгаряния. А свидетелствата за това, че предсказанията се сбъдват, никак не са малко. Дали е така – всеки може да провери. Стига да намери малките села в югоизточния ъгъл на България. И да попадне там точно в деня на Константин и Елена.

http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100229497/tainstveniyat-tanc-vyrhu-jarava-nestinarstvoto
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Hatshepsut в Май 17, 2011, 07:27:34
Нестинари в Струмяни

Няма да пиша академични трактовки, нито ще преписвам интересни и мистични факти от Интернет. Ще се опитам да ви предам усещането, извисяването на духа в ритъма на гайдата и тъпана, насред смълчаната и екзалтирана тълпа посипана с пепел и взираща се в живото трептене на въглените и нервните движения на босите крака в жаравата. „Нестинари” - знаех всичко преди това, виждал съм и филмчета по телевизията, но натрапчивото усещане за горещина, дим и пепел, и ритмичното потропване на детските крака по живите въглени ме пренесе в света описван от изследователите. В този момент наистина се почусвстах част от едно тайнство, част от огнения кръг защитаващ посветените от беди и природни бедствия. Пристигнахме по обяд в Струмяни. Имаше празник. Разбрах, че освен в селата от Странджа планина нестинарството е било практикувано и в други райони на патронния празник на местните храмове в чест на Св.Константин и Елена. В малка градинка непосредствено до селския площад гореше огромна клада от няколко кубика дърва. Младежите ги подминаваха и бързаха към гърмящите на площада колони и поклащащите знойни деколтета „фолк диви”. Бабите се спираха да ударят по един прав кръст и бързаха към сергиите с дефицитна в магазините стока – гумени галошки и забрадки. Започна да се смрачава. Огъня продължаваше буйно да се извива към небето, лампите на площада грейнаха а хорото беше изместило сълзливите любовни изповеди на червенобърнестите чалгаджийки. И така увлечен в разговори с баща и дъщеря нестинари за огъня и гадаенето, за традициите и бизнеса не усетих кога се е стъмнило. Двамата отидоха да се подготвят а скоро след това някой обяви по микрофона края на танците и не след дълго в далечината се чу провлачения писък на гайдата и във въздуха затуптя сърцето на нестинарския тъпан. Звуците се чуваха все по-близо и скоро от тъмнината изплува множеството от хора предвождани от тъпана и гайдата и нестинарите – бащата с бяла риза и шаечни панталони и дъщерята с пусната до кръста буйна коса и бяла роба (за момент се сетих за българската телевизия и постоянното присъствие на самодиви с бели роби и ми стана смешно, но само за миг). Множеството наобиколи огъня и зачака с GSM-и в ръка. Тогава галвният нестинар разпръсна жаравата в кръст, после още веднъж и още... И тогава през дима и белите прашинки пепел в средата на поляната грейна магическият кръг на прабългарите, символ на защитената от бедствия територия, границата, която трябва да прекоси върховния жрец на траките за да се срещне с боговете, огненият меч на свети Илия, олтарът пред образа на цар Константин на „светока”... Кръгът на спасението от хиляди живи въглени носещи в себе си тайната на предсказанието. И после танцът. Отначало по-бавно, по-кратко. После по-бързо и бързо докато накрая и последния GSM не увисне в ръцете на изумения зрител. А малката фея сякаш лети в нагорещените въглени бледа и красива обърнала гръб на болката... Това е!

Църквата отрича православния характер на нестинарсвото независимо от това, че е облечено в канон: „Водещата роля на „светока” (св. Константин) дублира ролята на Бога. Иконите на светците се превръщат в идоли. Мястото на храма се измества в конака на водещата нестинарка а тя се превръща в медиатор измолващ благоденствие от светията.”

Погърчването на български села в Странджанско по времето на Турската империя дава основание на гръцките изследователи да го определят като гръцки ритуал, идващ от култа към Дионисий (който обаче елините взаимстват от траките). До средата на XX век традицията е подложена на насилствено изкореняване. След смъртта и на последната нестинарка някои „модерни” критици го оприличават на цирково изкуство практикувано в ресторантите по Черноморието. Само че традицията е жива. В Германия вече официално изучават този чисто български народен ритуал (виж видео).

http://balkanite.net/index.php?b=soc&soc=74&biz=0&natur=0 (http://balkanite.net/index.php?b=soc&soc=74&biz=0&natur=0)
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Hatshepsut в Май 23, 2011, 06:23:31
Нестинарите предсказвали бедствия, болести, дори война

Култът към св. Константин и св. Елена е най-развит в Странджа

У нас народният култ към св. Константин и св. Елена е много силно развит в Странджа планина, където празника им наричат Костадиновден. За него е характерен един много интересен обичай - игра върху огън, наричана нестинарство. Обичаят редовно се изпълнявал от българското и гръцкото население в Странджа до 1912-1913 г. До 60-те години на ХХ в. се среща в с. Българи в източната част на Странджа планина, където в наши дни се възобновява. Нестинари ставали и мъже и жени (последните трябвало да бъдат на възраст, на която вече не могат да раждат). Те обикновено са от едни и същи родове, т.е. нестинарството се предава по наследство. За главна нестинарка се избира най-възрастната жена, чиято къща наричат "конак" или "столнина". Там в червени калъфи, наричани ризи, се пазят свещените икони на св.Константин и св.Елена. Там е и свещеният нестинарски тъпан, който се използва само при игрите върху огън.

Сутринта на празника на св.Константин и св.Елена нестинарите, заедно с тъпанджиите, се събират в конака. Главната нестинарка ги гощава и ги отвежда в параклиса при иконите, които прекадява. После шествието тръгва към аязмото на светците край селото, като най-младият нестинар носи иконата на св.Константин, окичена с цветя. Носят и църковните хоругви и другите икони. Шествието се придружава от тъпана и гайдата. Когато стигнат определеното място, свещеникът отслужва литургия и благославя донесените курбани - обреден хляб, сирене, печени овни, шилета. Започва веселие, "панагир"- извиват се хора, пеят се песни, организират се борби и състезания.

Когато се мръкне, всички се връщат в селото, където на мегдана през целия ден е горял огън, от който е останала само жаравата. Гайдата и тъпанът засвирват "нестинарска свирня" и в такт с нея нестинарите обикалят около огъня. Един по един биват "прихващани", "прифащани" (изпадат в екстаз) и нагазват с боси крака в жаравата. Пред себе си държат иконата на св.Костадин, стъпват ситно-ситно и от устата им се отронва "въх-въх". У нестинарите желанието да влязат в огъня и да играят било толкова неудържимо, че ако някой се опитвал да ги спре, те се поболявали и скоро умирали.

По време на танца "прихванати" от светците, нестинарите установявали контакт с тях. Така придобивали способност да разговарят с мъртвите и да правят пророкувания. Старите хора си спомнят как по време на играта върху огън нестинарките са предсказвали бедствия, болести, дори война. Самите нестинари разказвали, че когато стъпват върху жаравата, виждат пред себе си св.Костадин, който със стомна в ръка гасял въглените под краката им. Удивително е, че след края на танца участниците в него нямат изгаряния или рани по ходилата. След като играта свърши, нестинарите връщат в конака иконите и тъпана, за да ги извадят пак след една година.

Произходът на този интересен обичай и до днес остава неизяснен. Има предположения, че българите са го възприели от гърците, както и че е остатък от обичаите на късноантичното тракийско население или идва от прабългарското шаманство.

 В Южна България св.Елена се приема за повелителка на градушката и се почита за предпазване от това природно бедствие. Според народните представи "Еленка носи в ръкава на бялата си риза градушката", а според друг вариант на този мит - под престилката, в пояса си, в чувал или в кошове и я пуска оттам тогава, когато иска да накаже хората за това, че не я почитат. Смята се, че „Елена и Костадинка са две сестри”. В Родопите знаят, че града: "Сирница го подсирва, Тодорица го мята, а св.Елена в ръкава го носи". На Костадиновден се обръщат към светицата с молба:

 "Елено, Елено Костадинова,
 сестро си роспри поли
 спри облако,
 носи го в зелена гора".

 Денят на св. Елена и св. Костадин се смята за хаталия, за лош ден и на него нищо не трябва се работи, за да не се разсърди светицата. В Родопската област Костадиновден е празник, почитан от овчарите, и се нарича Предой, Мандра или Отбив. На този ден доят овцете и отлъчват агънцата от майките им. Устройват се общи трапези край къшлите. Костадиновден е известен в тракийските села като Кърчана и се знае, че на този ден слънцето пече много силно. Затова прибират добитъка в оборите, за да не "кърчаняса", т.е. да не слънчаса.

На 21 май имен ден имат всички, носещи имената Константин, Костадин, Костадинка и Елена, Еленко.

http://novinar.bg/news/nestinarkite-predskazvali-bedstviia-bolesti-dori-vojna_MzU3Nzs1.html (http://novinar.bg/news/nestinarkite-predskazvali-bedstviia-bolesti-dori-vojna_MzU3Nzs1.html)
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Анонимен в Май 23, 2011, 11:38:21
Тия нестинари, играещи върху огъня, нямат нищо общо със Свети Константин И Елена, колкото и икони да носят със себе си. Тази традиция не е християнска, а езическа.
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Amenhotep в Юни 05, 2011, 12:33:40
https://www.vbox7.com/play:ec90799c
Нестинари с. Българи 03.06.2011, репортаж на ТВ СКАТ

https://www.vbox7.com/play:33ec78f7
Нестинари с. Българи 03.06.2011
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Hatshepsut в Юни 05, 2011, 20:25:37
Обредната игра по огъня — нестинарство

(https://nestinari.eu/img/gallery/firedance8.jpg)

Обредната игра по огъня — нестинарство — е безспорно един от най-интересните и загадъчни културни феномени в живота на населението на Странджа.
     Според легенда нестинарството води своя произход от с. Припор (гр. Трипори), чиито развалини са между селата Граматиково, Малко Търново и Кости, до река Велека. В местността Влахово се намира „Далечната” или „Голямата аязма”, където според поверието всяка година идвал елен рогач. Той разчиствал с рога извора и доброволно се принасял в жертва.

Основният смисъл на обредното обхождане с иконите е създаване на магическа защита и по този начин осигуряване на здраве и плодородие.
Нещо повече, шествието на св. Константин и Елена възпроизвежда движението на слънцето (икононосци и нестинарки вървят много бързо, почти бягат, нестинарките подскачат напред-назад, има и конни надбягвания). Тези движения символично въздействуват върху космическите сили, върху ускоряването на слънчевия ход и обредно отбелязват настъпването на новия сезон.

Отбелязването на промяната в календарното време се осъществява и чрез други действия — отваряне, изнасяне. Например: иконите се изнасят от църквата преди изгрев слънце, само на този ден се отваря аязмото. Обреди със състезателен характер и гадания, които съпровождат празника, се прикрепват към дни, отбелязващи смяна на годишния сезон.
 
      При нестинарската обредност огънят изпълнява няколко роли. Сред тях е катарктическата, залегнала в най-старите магически практики (слагане три въглена във водата, поливане върху огнище, газене на жарава, хвърляне на въглени от нестинарката). Играта около огъня на празника на св. Константин и Елена, всяка вечер срещу неделя през м. май, на Еньовден, на Паликош трябва да се разглежда като вид слънчева магия. Играта с иконите подсилва сакралния смисъл на действието — ограждане на земния огън, еквивалент на небесния огън — слънцето, от зли сили, които могат да унищожат или намалят светлината. Чрез хорото вдясно и напред-назад, играта на нестинарката с кръстосани ръце — всичко това възпроизвежда слънчевото движение, пулсациите на слънчевите лъчи. Движенията на ръцете на нестинарката напомня получаването на огън по най-примитивен начин.

Огънят изпълнява и функцията на посредник между двата свята — небесен и земен. Като цяло, ритуалното обхождане и митологическите представи за огъня и слънцето са свързани с важни космически промени. Обхождането на иконите става на Атанасовден, средата на зимата, когато според народните представи слънцето нараства колкото отскока на тригодишен елен, и на св. Константин и Елена, когато е началото на лятото.

Смисловата насоченост на обредите се допълва и от числовата и цветова символика на обредните предмети и действия. Преобладаващ е червеният цвят, който в българската народна култура е апотропеен. Наред с него белият цвят е също ритуален. До началото на века в Странджа траурният цвят е белият.

Според българските народни представи св. Константин и Елена са съпружеска двойка, избрана от Бога. Според народна легенда Бог си търсел помощник. Той наклал огън до небето и събрал всички момци — който играе в огъня, той ще е помощникът. Играл само един - Константин. Когато Константин поискал да се жени, по същия начин Бог му избрал жена — Елена.

Според народните поверия св. Константин е слънчево божество, а св. Елена наред със соларни черти показва връзка с божествата на гръмотевицата и бурята — почита се за предпазване от град, "носи градушката в ръкава си".
По своята структура празникът на св. Константин и Елена възпроизвежда древен езически празник, свързан със Слънцето и космическите промени. В него са залегнали обожествяването на Слънцето и на неговия земен еквивалент огъня, на водата и на дървото като космически модел.


Да напомним и за култа към слънцето и огъня в районите, населявани от траките. Чрез огъня най-силно се изразява соларно-хтоничното начало на тракийската религия.
Тракийското население от Странджа е било материалният носител на една хилядолетна културна приемственост, предадена и запазена от българи и гърци през Средновековието.

(По материали на Ал. Фол. Тракийският античен културен субстрат. В: Странджа — древност и съвремие)


Преди повече от две хилядолетия тракийските царе, които са били и върховни жреци, единствени имали право да встъпват в контакт с боговете, да отправят към тях молби и питания, а след смъртта си да се обожествяват. Преди да влезе в свещеното място, царят-жрец танцувал заедно с най-приближените си аристократи – неговите мисти, но само той играел върху жаравата на огъня, горящ пред вратата на хероона (храм на хероя – царския предшественик). Влизането в огъня го свързвало с боговете, за да се допита до тях. След този контакт той излизал пред народа си и оповестявал божествената воля и промисъл.

Отгласи от този ритуал се наблюдават при съвременните нестинарски игри в Странджа. Върху жаравата играят само посветените, които са обсебвани от духа на светеца. Между тях единствено главният нестинар или нестинарка, носейки иконата на обожествения цар Константин, т.е. на хероя, може да встъпи в контакт с него и да отправи молбите на хората. Единствено той може да предаде и отговорите за тези, които ги очакват. Той е възкръсналият тракийски цар-жрец в ролята си на медиатор – посредник между двата свята и главен прорицател.

Днес в село Българи изумителният танц върху жарава е само един отглас от онези древни тържества и ритуали. Въпреки това  великата огнена мистерия пази притегателната си сила и до сега.

Южно от с. Граматиково, на около 6-7 км над р. Велека, в местността Влаховски дол, се намира Голямото аязмо – най-старото и тачено аязмо на Св.Св. Константин и Елена. Това е най-святото за нестинарите място. Наричат го Родината – мястото, откъдето са се разселили нестинарите, което било свещено за влизане в огън и на чиято поляна (хорище) са играли първите нестинари. Точно тук малката баба Злата, последната легендарна нестинарка на Странджа, за първи път влиза в огъня. Преди десетилетия хора от пет странджански села (Граматиково, Сливарово, Кондолово, Българи и Кости) тръгвали на нестинарско шествие в последната неделя през Костадинският месец (май), за да се съберат при Голямото аязмо. Стигали до него танцувайки, а пътя им на отиване никога не съвпадал с този на връщане – извършвали свещеното движение в кръг, обратно на слънчевото движение. Легенда разказва, че денят на шествието по мистериозен начин бил свързан с езическите времена – на същия ден ставало “откриването” на аязмите, т.е. свещените извори започвали да текат.

http://bkks.org/forum/index.php/topic,236.msg1263.html#msg1263 (http://bkks.org/forum/index.php/topic,236.msg1263.html#msg1263)
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: D3BEP в Август 23, 2011, 18:11:19
Здавейте, колеги.
Единствените фанатици, които виждам в темата, са така наречените християни и това нее особено учудващо за религията, дала на света омразата между религиите, а претендираща ,че единствена има правото да раздава божията любов :)

Така, по въпроса.
Не знам дали сте гледал ииндийските факири, обаче те определено не танцуват в огъня.
Смисълът на нестинарството обаче не е просто в това да прецапаш огъня, а си е философия, и дори, както някой каза, остатъци от древна религия. ВЪпросът е символът в него, защо се изпълнява от пророчица, защо пренасят над огъня малк ии болни деца, кое се крие зад константин и елена.
Защото нестинарите на никого не пречат, н очесто са бил ипреследвани. От християните. Днешните християни правят опити да преследват и мартеницата дори, така че то.. такава с иим е религията.

Твърдението, че нестинарството "произлиза от византия" - преповторено няколко пъти, без кьораво доказателство, считам за голо твърдение, преписано от нечия скудоумица. Кога пък източната римска империя е практикувала такъв обичай и на кой римски обичай ще да отговаря той?

Изобщо участието на някакви.. лозунгари ужасно подбива нивото на дискусията.
Нестинарството е едим от реликтитие, който води към древната ни същност. И е оцеляло, за разлика от църквата, без в него да има скрити пари или политически интереси. 
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Мишок в Август 24, 2011, 18:31:39
Сега коментара ми относно мнението на ДЗВЕР.
Пич шаблонните ти медийни приказки са досадни бе !!!
- омразата между религиите викаш ? Тебе какво те греят другите религии ?
Защо не искаш да уважиш религията на своя си народ и на Левски ?
Ти над народа и Апостола ли седиш - даже названието АПОСТОЛ идва от християнството.
Нямат край интернационалистите !!!
- А сега ни светни за философията на нестинарството - те самите нестинари не я знаят, ама ти интернационалният -международен ум я знаеш. Олелеее и професор само си имаме.

- да нестинарството идва от Византия !!! То не е нещо българско и родно а е секта при това ненормална. Не случайно главният жрец е жена . При нас българите : жена не може да е главен жрец и свещеник, При вас интернационалистите-международници е обратното - това го знаем.
- ти самият си лозунгар, ама другите били. Я ме светни с какво ти вдигна нивото на дикусията ? Та ти и представа си нямаш по въпроса бе !!!
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Hatshepsut в Август 24, 2011, 21:34:41
- да нестинарството идва от Византия !!! То не е нещо българско и родно а е секта при това ненормална. Не случайно главният жрец е жена. При нас българите : жена не може да е главен жрец и свещеник, При вас интернационалистите-международници е обратното - това го знаем.
- ти самият си лозунгар, ама другите били. Я ме светни с какво ти вдигна нивото на дикусията ? Та ти и представа си нямаш по въпроса бе !!!

Какви доказателства има, че нестинарството идва от Византия?
Според мен то си е чисто български обичай, останал от местното тракийско население на Балканите.

По отношение на жените, които играят съществена роля в нестинарството - самият този факт за мен е доказателство, че този обичай е от предхристиянския период. Както е известно, при християнството (източноправославното и католическото) жените не могат да имат духовен сан.
При езическите религии жените имат право да заемат жречески длъжности и така е било в продължение на хиляди години.

Мога да те уверя, че колегата D3BEP има представа от тези неща, аз съм публикувал една негова статия в тази тема, сигурно си я чел, а ако не си - потърси я някъде в предишните страници  :-)

Ще взема отношение и по въпроса за св. Константин и Елена, които се почитат от нестинарите.
Подкрепям тезата, че техните образи и икони са заместител на някои от боговете и богините от предхристиянския период.

Смятам също така, че този обичай трябва да се съхрани, което важи и за другите наши обичаи, като кукерските игри, носенето на мартеници и т.н.
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Amenhotep в Август 24, 2011, 21:40:11
И аз смятам, че нестинарството е приет от християнството предхристиянски обичай.

Смятам също така, че този обичай трябва да се съхрани, което важи и за другите наши обичаи, като кукерските игри, носенето на мартеници и т.н.

+ 1 !  (y) (y) :bgflag:
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: D3BEP в Август 25, 2011, 19:03:00
А аз не смятам че е тракийски, ами дори имам пълен материал по върпоса (този е непълната версия) който ще публикувам вече избирателно :) Но ако има нещо към което води нестинарството, то е към траките.

Колегата дето се пеняви така и не ми отговри откъде съди, че нестинарството произхожда от източен Рим, когото погрешно нарича с името "Византия" което никога не е съществувало в документите. Отговорът му "да, оттам е, ти къв си бе" - считам за липса на отговор. Очевидно доказателства няма, само подскача...

А поведението му само говори за себе си. Дали говори що за християнин е или що за чудо са християните, отделен въпрос.
Гарнирал го там с апостола и Левски и вече работата опечена, справедливостта е на негова страна. Колега, да не си или да не идваш от футболен мач? Като на футболни лозунги си го подкарал. Темата е сериозна, говорим сериозни неща. Засега да участваш не те виждам, само сееш паника в тълпата и при усовие че аз съм написал смислени неща, а ти безмислени, мен обвиняваш, ръзийшли че аз съм писал медийни изяви. Ти докторантура си написал.
Карай го по-кротко, или дай по същество, или недей пиши, или пък аз няма да се занимавам да пиша и готово :)

Не държа чак толкова много да пиша тук, националисте :) Поканиха ме, писали са ме и преди да дойда.
Аз имам къде да пиша, но дали фактът, че ти нямаш къде да ти обърнат внимание нее причината толкова много да се правиш на герой?

Аменхотеп;
НЕ Е ПРИЕТ ОТ ХРИСТИЯНСТВОТО.
Християнството изобщо не страда от излишна религиозна толерантност.
Но е включен като културн онаследство в ЮНЕСКО.



Редактирано от модератор: Коригирани правописни и пунктуационни грешки.
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Amenhotep в Август 25, 2011, 19:41:50
ДЗВЕРе, ами културно наследство си е - уникално е ... има го на още едно-две места по света, дето и грам не са свързани нито с християнсктвото нито с България ... и там е по-различно ... бях гледал че някакви африканци имат подобен ритуал.

***

И моля те, спри да плюеш християнството, ако не заради друго то заради Кирилицата и заради това че то ни опази като народ през 5 вековния турски терор!
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: D3BEP в Август 25, 2011, 20:46:42


И моля те, спри да плюеш християнството, ако не заради друго то заради Кирилицата и заради това че то ни опази като народ през 5 вековния турски терор!
Аз не го плюя. Показвам действителността за него.
ТИ си се кръстил с име на известни фараони.
Значи познаваш Египет, или поне го харесваш.

Възможно ли е да има човек, дето да познава Египет и да харесва християнството?
Верният отговор е - не. То там първо си е показало същността, а сега да вярвам че е еволюирало... Не е. Изобщо не се гордея с българското християнство, а историята на турската империя е остро политически изопачена, че да я хващам за ярък пример за християнски принос...
Но не е това темата на темата, нали?

Във всеки случай първо в темата нямат място "прохристиянските лозунги" че нестинарството трябвало да се затрие.
И после това, което също е офтопик, но е тотално предизвикан офтопик.
ПОздрави!
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: omerzen в Август 25, 2011, 20:56:55
Фараона е 100 % българин и националист което просто няма нужда от доказване.
Човека си е православен и не помня да се е обявявал против православието.
Колкото за нестинарството не съм за неговото премахване. Смятам че нестинарството само утвърждава българското. Нестинарството не пречи и не се противопоставя на православието и българщината. 
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Мишок в Август 27, 2011, 17:35:38
Дзвер, наистина не си за патриотичен форум - ти си международник!!!
Фараоне, нестинарството не е нещо българско - влезни в който ти хареса православен сайт и напиши в търсачката му нестинарство: там е ти обяснят всичко.
Кукерите са едно, нестинарите друго.
Сега има филм даже за нестинарите. каква е силата дето ги пази от огъня си казват те самите. Преди да почнат да играят не се молят или подготвят по какъвто и да е начин, просто казват изведнъж им идвало от вътре и започвали.
Това значи че са под влияние на бяс - знае го всеки малко по навлязъл в християнството.
Е защо ни е запазването на една бесовска и небългарска традиция?
Защото Звера и интернационалист - международник ли?



Редактирано от модератор: Коригирани правописни и пунктуационни грешки.
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Hatshepsut в Декември 18, 2011, 07:27:51
Nestinari 2011:

https://www.youtube.com/watch?v=OXylP8MyRG0
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Алцек в Декември 18, 2011, 22:12:25
Сега коментара ми относно мнението на ДЗВЕР.
Пич шаблонните ти медийни приказки са досадни бе !!!
- омразата между религиите викаш ? Тебе какво те греят другите религии ?
Защо не искаш да уважиш религията на своя си народ и на Левски ?
Ти над народа и Апостола ли седиш - даже названието АПОСТОЛ идва от християнството.
Нямат край интернационалистите !!!
- А сега ни светни за философията на нестинарството - те самите нестинари не я знаят, ама ти интернационалният -международен ум я знаеш. Олелеее и професор само си имаме.

- да нестинарството идва от Византия !!! То не е нещо българско и родно а е секта при това ненормална. Не случайно главният жрец е жена . При нас българите : жена не може да е главен жрец и свещеник, При вас интернационалистите-международници е обратното - това го знаем.
- ти самият си лозунгар, ама другите били. Я ме светни с какво ти вдигна нивото на дикусията ? Та ти и представа си нямаш по въпроса бе !!!


FANATIK,първо батьовото такава държава ВИЗАНТИЯ с която задръсти темата НЯМА.Няма и никога не е имало.,това е измишльотина  на историците.Имало е ИЗТОЧНА РИМСКА ИМПЕРИЯ.За домашно го препиши 300 пъти да го запомниш.Мисля че във форума участват умни  и интелигептни момчета и не е нужно да им повтаряш едно и също нещо многократно.Колкото до нестинарството ,той е стар тракийски обичай.Това че сега носят при играта икони и св.Константин и Елена са им патрони няма нищо лошо. Ако не са те ще бъдат други светии.
Panta rhei (всичко тече ,всичко се променя) са казали древните латини.Навлиза хрестеянството и обичаят се променя.Всеки се нагажда според обстоятелствата,а кучето според тоягата.
Мислех да пиша още ,но вярвам че и ти си интелигентно момче което временно е влязло в заблуждение.
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Hatshepsut в Март 25, 2012, 06:06:17
https://www.youtube.com/watch?v=-ru506gJ1iI
Nestinarstvo, messages from the past

https://www.youtube.com/watch?v=yTWzYVYPk-Q
Nestinarite

https://www.youtube.com/watch?v=_OTID0DN6aQ
Нестинари - уникалните енергии на хората и жаравата
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Hatshepsut в Май 21, 2012, 12:07:51
Нестинари от Странджа събраха десетки в двора на музея в Кюстендил

Десетки кюстендилци се събраха в двора на музея снощи, за да видят на живо ритуала нестинарство. Изпълни го нестинарска група от ансамбъл "Странджа", специално поканена за традиционната "Нощ на музеите" в Кюстендил.

Танцуването върху жар, наречено нестинарство, представлява мост между миналото и бъдещето и показва един малък фрагмент от културното наследство на нашата нация. То е нещо уникално и почти непознато, въпреки че е съществувало в сърцето на Европа в продължение на векове. Този феномен е все още неразкрит - загадка, поставяща много въпроси без отговор. Нестинарството е един от най-древните езически обичаи на Балканите. То се е преборило с гоненията както от страна на християнството, така и от страна на комунизма, за да продължи да съществува през хилядолетията. В състояние, подобно на транс, местните жители на малкото странджанско село Българи все още танцуват боси върху горящите въглени така, както са го правили техните предци преди хиляда години. Те казват: "Човек не може да се научи да танцува върху въглени, освен ако не е роден, за да бъде нестинар. Трябва да вярвате, че Господ ще ви опази, трябва да сте много добри и на никого да не желаете лошо. Тогава няма да чувствате топлината.". Също така те вярват, че духовната подготовка и студените крака заедно със звучната монотонна музика на гайдата и тъпана, са ключът към успеха. Изпълнението започва по залез слънце, когато главния нестинар, мъж, който носи бяла риза и червен пояс през кръста, разпръсква въглените в кръг. Първоначално той чертае кръст от жаравата, а след това слънце, което показва, че обичаят е езически и води началото си от култа към слънцето.  Нестинарите танцуват около кръга с икони на Св. Константин и Елена в ръце, като внезапно навлизат в жарта. Понякога краката им едва докосват земята, друг път натискат въглените с твърди кръгови движения, докато ги изгасят. Лицата им са бледи, а очите им притворени. Нестинарите казват, че изпадат в състояние на духовен транс по време на танците и се вярва, че могат да предсказват бъдещето.

 Етнолозите смятат, че нестинарството е тясно свързано с екстатичната религия на траките, тъй като произхожда от Дионисиевите ритуали. Те отъждествяват виковете и възгласите "их" и "ех", които нестинарите издават по време на танца върху жаравата, с възклицанието "иакхе" на участниците в Дионисиевите мистерии и извеждат названието "нестинари" от гръцкото "анастеназо" (възклицавам, дишам). Нестинарите в Българи обаче казват, че са наследили обичая от своите баби и дядовци като чисто християнско задължение – ако го спазват, са здрави и жънат богата реколта, ако не – настъпва период на болести и бедност за тяхната общност.

Снощи нестинарите понесоха над огъня и деца - за драве и късмет.

/0/]http://knnews.bg/index.php/кюстендил/item/8001-нестинари-от-странджа-събраха-десетки-в-двора-на-музея#!prettyPhoto[gallery5f128477ab]/0/ (http://knnews.bg/index.php/кюстендил/item/8001-нестинари-от-странджа-събраха-десетки-в-двора-на-музея#!prettyPhoto[gallery5f128477ab)
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Hatshepsut в Август 28, 2012, 17:15:21
Нестинарството (презентация):

http://bglog.net/ClientFiles/e7e265cb-77e7-4206-b789-b8b6acbc9451/НЕСТИНАРСТВО-PRESENTATION%202009.12.ppt (http://bglog.net/ClientFiles/e7e265cb-77e7-4206-b789-b8b6acbc9451/НЕСТИНАРСТВО-PRESENTATION%202009.12.ppt)
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Hatshepsut в Октомври 04, 2012, 21:14:15
Сведения за нестинарството от края на XIX и началото на XX век

(http://alfa.kachi-snimka.info/images/opt1361077704y.jpg)

 Нестинарски игри се срещат в някои села около Малко Търново и Василико, в полите на Странджа планина. Такива игри е имало в българските села: Блаца, Мъжера, Режово. Мързево, Перигопуло, Пенека, Ургари, Коланджа, (Лозенградско) Граматиково и в гръцките села: Бродилово, Дгио - Стефани, Кимер-Бургас, Яна и Кости, имало ги е и в Мидийските села: Дкзими, Ургас, Пруля, също ги е имало и в селата: Варвара, Урумбеглий, Ятрос и др.

 Днес обичаят в повечето от тия села е западнал, притискан от една страна от църквата, която счита игрите в огъня за грях, а от друга – войните накараха много от местните жители да се изселят и по тоя начин ярките представители на тоя тъй странен обичай в България намаляват и самият обичай изживява вече своите последни дни. Все пак до ден днешен, обичаят се тачи още в с. Кости и с. Бродилово.

 Нестинарските игри не стават по всяко време. Обикновено се празнува и то с особена тържественост 21 май (3 юни н.с.), празникът на Св. Константин и Елена, и затова целият май се нарича Константиновския месец. Празнуват още св. Пантелей (27 юлий), и св. Илия. Според проф. Арнаудов някои села празнуват още св. Георги и св. Марина.

 Tе почитат и играят, но не в огъня и при следните празници: св. Ефтим, св. Иван, св. Борис, който те наричат св. Атанас - летен ден, в който се отваряли аязмите, ден, от който започва Константиновския месец. В Перигопулово играят в огъня и на св. Троица (50 дни от Великден). В други села са кладели огньове и на Еньов ден. Според Славейков и др. местните жители, особено тия на Кости и Бродилово са по-особени, не общували с другите села наоколо. Те се отличавали, както по своето облекло, нрави и език, така и по своите религиозни вярвания. Те, напр., нито вземали, нито давали жени на околните села. Някога са горили мъртвите си (Според Славейков (1866 г.) и отец Дионисий (1903 г.). Този факт не се е потвърдил с положителност. Те не са и „яко църковни", не зачитат много празниците, работят и в неделя, проповядват никога да не се ходи на църква.

 Според някои автори (Дионисий), те и физически се отличават с особени белези. Те имали широки глави, лице грозно, тежка походка и били едри хора, ходели без капи, с рошави коси и бради, били повече червенокоси и в носията им личал конопът.

 Нестинари биват и мъже и жени, но главно жени. Обикновено старци и деца не играят в огъня. Някога в огъня са играли 10–15 души, днес само 2–3 души. Често се случва нестинари да бъдат близки роднини като: баща и син, майка и дъщеря, брат и сестра и затова някои автори считат, че нестинарите имат някакви наследствени особености, местното население ги смята да са от особен „джинс".

 Това последно твърдение повечето изследователи и наблюдатели са склонни да отхвърлят, не намирайки обективни данни за наследственост. Има случаи такива посвещения да получат някои нестинари след тежка болест. Такъв е случаят с нестинарката от Мадзура, после нестинарят от Пенека и др.

 Ето и мнението на проф. Арнаудов за самите нестинари:

 „Честни в мисълта си, искрени във вярата си, нестинарите не злоупотребяват със своето положение. Ни веднъж не е отбелязан случай на користолюбие, на груба материална заинтересованост и ако някои мошеници, за да постигнат пакостната си цел, се преструват на „прихванати", като се вмъкват между екзалтираните огнеиграчи, това не говори нищо против последните роби на религиозния си дълг". (Проф. Арнаудов: „Студии върху българските нрави и обичаи”, стр. 79.)

 И по-надолу казва още: „Нестинарите не са нито пияници и вулгарни лъжци, нито безнравствени пророци, и всички обвинения в тази посока, поддържани от студени скептици или от зломислени хора, говорят само едно – колко малко са вникнали в религиозно-психологическите предпоставки на нестинарството някои наблюдатели отдалеко".

 Иначе нестинарите не водят някакъв особено различен живот от другите селяни. Те се отличават само по това, че са по-големи въздържатели, честни и умни. През останалите дни те си гледат полската или други работи. Само в празничните настроения, когато ги „прихване „Св. Костадин", те предсказват за болно, загубено, женитба, плодородие, умряло и пр. Семейният им бит, обаче, не се отличава по нищо от живота в другите села.

(http://alfa.kachi-snimka.info/images/bfi1361078114f.jpg)

 П. Р. Славейков през 1866 г. сам е наблюдавал тия игри в с. Мъжера и дава за тях следното описание:

 „На Костадинов ден тези села имат сборове, събират се и на определено място в селото или край селото наклаждат един буен огън от 40 най-малко до 50 кола дърва; насядат тогава на трапезата от страни огъня, ядат, пият, и гайди свирят. Като изгори огъня да няма и пламък, а стане жар добра и хване от горе малко пепел, тогава стават от трапезата, палят вощеници и се кръстят и се молят, като държи в ръка всеки домашната си иконичка – изображение на Св. Константин и Елена с дръжка отдолу. В това време, когото, според тяхното казване, хване св. Костадин, рипва и като държи иконичката в една ръка хваща да си къса дрехите и тича та скача в огъня, играе в него с боси крака, или с калцуни и чорапи, но без други обувки и като кръстоса няколко пъти през него хваща тогаз гората тичащ или се връща в селото.

 „Когато аз обходих тези места случих се при такъв един обред в Мъжера. Като бяхме на трапезата отстрани огъня и се хванаха някои, та взеха да се хвърлят в огъня да играят. Аз седях до домакина на къщата, в която бях влязъл и насреща ни седеше невестата му и майка му. Бях се загледал в огнеиграчите, когато ме потупа домакинът и ми кимна да се вгледам в невестата му: Тя държеше детенцето си, но когато я погледнах, вече беше пребледняла, изстинала и студена пот беше я побила. След това тя взе да почернява и завчас хвърли детето си пред свекърва си и викна „ту-ту-ту, ето го. ту-ту-ту"; рипна, завтече се и скочи в огъня да играе с другите и от там отиде си в село. Свекървата взе детето и ние седяхме на събора до вечерта комай; защото подир разотиването на огнеиграчите стават всички други по-млади, улавят се на хоро и играят около огъня."[1]

 В 1875 год. П. Р Славейков дава нови подробности по нестинарските игри, публикувани в „научно-политическото" списание „Ден", издавано в Цариград през 1875 год.[2] Тук той съобщава, че нестинарите в тия покрайнини горели до скоро мъртвите си от страх да не „вампирясат".

 Докато натрупаните дърва прегорят на жерава, всички се събират около огъня, дето имало и тъпан „да думка". Самата игра в с. Кости става при заход на слънцето, срещу „Костадиновден".

 „Когато огънят захване да прегаря, пише Славейков, има нарочно настанени люде, които с дълги прътове разриват и разстилат жаравата що се е негоряла. В това време ще видиш, че измежду тия що са насядали наоколо, някой като стои така, захваща да подвиква ху-ху-ху и то е белег, че го прихваща св. Костадин. Като доземат това тъпанарите, отиват към него да думкат; той захваща най-напред да се съблича и ху-ху-ка. Една бабичка ще дойде при него с ручка тамян да кади около него, и като се съблече тъй да остане само по риза и бели гащи, бабичката му подава една икона св. Константин дървена и голяма колкото четвъртина от голям печатен лист хартия, с дръжка отдолу и обнизана със сребърни синджири и ризни бабки.

 „Като вземе иконата, прихванатий става като луд, захваща да се клати насам натам и да се полюлява на дясно и наляво, подскача и играе без такт. Подир такова едно кратко предисловие, при думкането на тъпаните, нагазя в разстланата жарава, кръстосва натам насам, тропащ и подскачащ, после излязва от жаравата и ходи тук там, та обикаля повън, като се клати, полюлява и играе пак както по-напред, а бабичката го следи с ручката и най-после или се връща пак в жаравата, та я кръстосва веднъж, дваж, или си отива право у дома си, като предава иконата на бабичката".

 Според Славейков, някога играят в огъня по 10 и повече души между които повече жени и то най-вече моми. Обикновено газенето в жаравата трае от 10 до 15 минути." Когато вече жаравата захваща да загасва, тогава се разотиват по къщята си, дето на сутринта през целия ден ядат, пият и лежат, а вечерта при захождането на слънцето, пак наклаждат такъв огън на мегдана и тогава пак или същите или други някои ги прихваща, та влязват в жаравата със същите обрядности. Това е следвало някога седем нощи наред и така се е свършвал сборът им".

 През 1891 г. С. Русев[3] дава някои нови подробности :

 „За пръв нестинар, пише Русев, се счита този, който може най-продължително и най-хубаво да играе в живия разгорял огън и да предскаже най-много и най-точно бъдещето на частно лице и на цялото село." Първа нестинарка до 1884 год. се считала баба Кальо от село Мързево, а през 1891 г. баба Кùца от с. Ургари.

 Според Русев около разгорелите се въглища селяните сипвали вода. Това, обаче от другите наблюдатели не се потвърждава. Когато си изиграе обикновеното хоро, гайдите засвирят тъй наречената „нестинарска свирня", също хороводна песен, тогава онзи когото „прихване св. Костадин", сбърква хорото, посинява, разтреперва се като лист, очите му се размътват, погледът му става разсеян. Може да стане същото и с нестинарите, макар те да не са се хванали на хорото. Хорото се разваля и хората си избират удобни позиции, за да наблюдават играта в огъня. „Тогава най-буйния нестинар грабва иконата с две ръце с обърнат образ към публиката, и бос нагазва разгорелия огън. Гайдите свирят, тъпаните гърмят и нестинарите скачат по такт из огъня. Ако иска да предскаже нещо, смахва с ръка да спрат гайдите и тъпаните". Нестинарят играе докато лицето му почне да добива обикновеното си изражение и „почне да му припаря". Тогава, според Русев, той тайно излизал от огъня и нагазвал калта с разлятата вода. През целия м. май (ст. стил), кой когато и да засвири „нестинарската свирня", нестинарите искат огън, думайки, че ги „прихващал Св. Константин". „През друго време на годината те губят тази страст и не могат да газят огъня".

 По късно Ст. Шивачев в 1895 год. също дава едно описание на тоя обичай, съвсем независимо от своите двама предшественици. На 21 май (ст. стил) след отпуск на черква, свещеникът заедно с млади момци, които носят „опашатите" икони на Св. Константин и Елена, повеждат народа към мястото, гдето са Параклисът и „аязмото" и гдето в една малка ограда стоят свързани биковете (за курбан). Като се поръсят хора и животни със светена вода, животните биват заклани. След това свещеникът обикаля по къщите, благославяйки домашното вариво и прибирайки кожите и плешките. В това време, младежите, които носят иконите, водени от „Светому тъпанът" (този тъпан се употребява само през време на нестинарските игри, а в другото време се държи окачен в „женската църква" или в църковната килия, (конакът на нестинарите) отиват у главната нестинарка. У нея става целуването на „светците" като приближават иконите с лицата им една до друга. Тук нестинарката, след известни обреди, почва да предсказва за болно, за загубено, за женитба и прочее. После пак заедно с нестинарката отиват на аязмото, дето попът отслужва литургия и поръсва всички и благославя сварените вече курбани. Често през това време, водени от нестинарката, останалите селяни играят хоро, други скачат от връх на връх по високите от 20-30 м. „буки и трепетлики", трети се събират около паднал в „несвяст" нестинар, четвърти наблюдават друг нестинар, който мислейки се за грешен, се подлага „на разни изтезания и мъки". В с. Влахово самия Шивачев е видял един нестинар от с. Пиргопулово обесен за двата си крака, с глава надолу на едно чепато дърво високо 2-3 метра. Когато освободили нестинаря от това положение, той продължавал да лежи почти в несвяст, съвършено омаломощен и изнурен. След това дошла нестинарката, прикадила го, поръсила го със светена вода, умила челото му, той станал и олюлявайки се, си отишъл при домашните. Обикновено по това време пристига и някой „светец", гост от близкото село и всички излизат да срещнат светеца и гостите. Понякога за горната цел се образува цяло религиозно шествие: със слънцата, кръста, хоругвите и др. и сред тях свещеникът, пеещ „светому тропарят", след това настъпва свиждането на двамата светци. Най-първо се „сдумкват" тъпаните: „няколко токмака земат да удрят на един тъпан от двете му страни, че по този начин заглушават въздуха". Сетне се целуват двете най големи, най-стари и най-много украсени икони, а след тях се целуват всичките други. След туй зурлите или гайдите свирят за борба и тогава двата светци се борят. Често „борията" се свършва с отчаян бой, при което нерядко имало пукнати глави, при това настъпвало с атака и с думи, при които често се пропускали и такива, които „никак не отговарят на целта и на светостта на празника ..."

 Според Шивачев (лично наблюдавал игрите на 21 май 1871 г. в с. Вурари) игрите стават вечер. Посреднощ обаче, е „пълното огнеигране". След като заспи всичко в селото, от черквата излизат нестинарите, олюлявайки се и викащи ух! ухнавлизат в огъня. Нестинарите подскачали в огъня, бърборейки нещо, след което свършвали с възклицанието ух! ух!

 Едновремешните нестинари, според Шивачев, не само играели в жаравата, но се разхождали по-дълго време из нея, сядали и нито нозете, нито дрехите им горели.

 Отец Дионисий, като всеки черковник, вижда в тия игри едно „преструване" и една измама, един езически култ. Но все пак и той признава, че игрите в огъня стават и то с боси крака „Понякога, пише той, току видиш, че паднал някой хороиграч, и такъв син и бледен, от устата му пяна тече, че би си помислил човек, че е паднал от някой смъртоносен удар. Сетне той се вдига, грабва иконите и започва да играе в огъня викайки: „ху-ху-ху мили свети Костадине!" Играе – докато се умори и падне. Тогава другарите му тутакси го изваждат от огъня; който устои най-дълго в свещения огън, бива най-почетния приятел на Св. Константин. Нестинарите вършат нощно време игрите си в лесовете, а понякога и в селото".

 Това са първите сведения дадени за нестинарите. Както се вижда от досега изнесеното, тоя нестинарски обичай представлява едно твърде интересно явление от всяка гледна точка. Нито черквата, нито науката не са се показали достатъчно прозорливи, за да вникнат в този обичай и основно да го проучат. Тук, безспорно и фолклористът ще намери извор за твърде интересни и ценни наблюдения, и физиологът ще открие странни положения не попадащи под общата класификация на физиологическите закони, и психологът би намерил един извор на ценни психологически моменти, и теолозите биха могли да черпят много материал за изучаване, въобще тук тоя край със своите старинни обичаи би могъл да представлява ценна област за изучаване. Но нашите учени не можаха да проучат тия явления. По голям интерес към тях прояви само проф. Арнаудов, който може да се каже, ги изучи всестранно от битова гледна точка. Той сам е посетил тия краища и макар лично да не е видял самите игри, защото не е ходил на самия празник, а през лятото, все пак е направил една доста ценна анкета по тия явления.

[1] Сп. Гайда III, брой 12, стр, 194-5.
[2] Статията е препечатана в „Българска христоматия" на Ив. Вазов и К. Величков ч. I. Пловдив 1884 г. с променен правопис.
[3] Сб. H. H. У. VI. 1891 г. стр. 224-227

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=2888
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Hatshepsut в Януари 18, 2013, 19:42:43
Нестинарството

Източник: http://library.thinkquest.org/C0130033/d4_bg.html

(http://www.nestinari.eu/img/gallery/firedance11.jpg)
Снимка: http://nestinari.eu/ (http://nestinari.eu/)

Разпространение

Нестинарската обредност обхваща територията между Василико (дн. Царево) в България и Люлебургаз-Виза-Сарай в европейска Турция. В тази област селата могат да бъдат групирани според езика (диалекта) им:

· чисто гръцки села - Кости, Бродилово, Агио Стефана, Каланджа, Аксиджим, Агио Яни, Трулия, Ургас
· чисто български села - Ургари (дн.Българи), Мързево, Дерекьой, Варвара, Резово (във вътрешна Странджа), Блаца, Маджура, Пиргоплу, Урумбеглу, Ятрос, Пенека, Ченгер
· смесеното село е Бунархисар

 Резово е едно от селата, хората от които се събирали при свещената пещера на света Марина в землището на село Сливарово. Пещерата е наричана по традиция "манастир". На това място ходели българи и гърци от селата Кости, Граматиково, Сливарово, Ахтопол, Резово, Българи, Цикнихор, Маджура, Синеморец, Бродилово, Кондолово, Камила, Блаца, Карациново, Стефаново, Корфу-колиба, Агио Стефанос, Курколиба, Малко Търново и от цялата т. нар. Хасекия.
Трудно е да се очертае територията на нестинарската обредност по села, особено като се има предвид, че сведенията са с малки изключения след 1878 година. Не бива да се забравя, че още през 20-те години на 19 в. по време и след Кримската война (1833-1856г.) и преди Освобождението големи групи от Източна Тракия и специално от вътрешна Странджа мигрират към Русия, Бесарабия, Влахия и в дълбочината на българските земи. Нестинарите, които се появяват през 20-те и 30-те години на 20 век в селища, в които този обред е бил непознат, са преселници от вътрешна Странджа.
 Преселилите се от Странджа в северна Гърция гръкоезични нестинари/анастенария (на съвременен гръцки език), са били заселени на компактни групи - селата Агия Елени, Лангада, Мавролевки и Лимнохори. Техните селища са в една област (регионите на Драма и Солун) и обредността, след дълго скрито съществуване, отново е в силата си, макар и с някои иновации. Потомците не нестинарите, които по различни причини живеят в други райони на Гърция или в чужбина, винаги се връщат в нестинарските селища при своя тиас за "панагира на Св.Св.Константин и Елена". Мнозина от тях идват и за обреда на деня на Св. Атанас през зимата.

 Нестинарите-гърци и до ден днешен наричат вътрешна Странджа "родината". Когато имат възможност, те се връщат да играят там, в земите на предците си, при своите "братя", българоезичните нестинари. Те помнят от кои селища са се изселили дедите им, но сега паметта им съхранява едно общо месторождение."Голямата аязма"("Влахово", "Одърчетата", "Припор" или "Трипори") е "родното място". Всички села от района, както тези, които извеждат произхода си от легендарното селище, така и останалите, са ходели в неделята преди деня на Св.Св.Константин и Елена на панагир на Голямата аязма. Преустановили играта върху огън на товя място през 1931г. Там правели водосвети пиели от свещената вода, колели курбани - бикове, овце, овни, борели се момчетата и младите мъже, ядели, пиели и след обяд се завръщали в селото водени от шествието на нестинарите. Всяко село имало своя аязма и свое "одърче" в местността и терен за общата трапеза.

 Легендарното село е център на обредните изживявания на нестинарите и източник на енергия за цялостния им мироглед. Именно поради факта, че е обредно и верско селище, Голямата аязма/Влахово е осмисляна в преданията на нестинарските села като тяхно родно място. Там се е зародила вярата в Св.Св.Константин и Елена и огнената й обредност - на това място светците били намерени мъртви, Бог там избрал своя заместник на земята и еленът дошъл, за да почисти свещения извор с рога и да бъде жертвопринесен. Първото жертвоприношение на бик било извършено пак там. Голямата аязма/ Влахово винаги е осмисляна като светая светих на района. Българите и гърците вярват, че там имало селище с хилядолетен живот, от което те са се разселили. Много е важно да се подчертае, че вярващите не се определят етнически в разказваната легенда като българи или гърци, които обитават селището. Те са "братя", каквито "братя" са иконите им - според легендата изработени от едно дърво, три за с.Българи и три за с.Кости, изписани на едно и също място.

 Всички, които са имали досег с поколенията, родени преди 1878г., твърдят, че т. нар. нестинарски села са били двуезични, т.е. говорели са български и особен архаичен гръцки диалект, неразбираем за гърците от крайбрежните градове. Тук се добавят и изричните свидетелства, че нестинарите не са встъпвали в брак с жители от села, в които не е позната огнената обредност.
 
Празници

Денят на Св.Св.Константин и Елена е най-важният религиозен празник на нестинарите. Той е тридневен (21, 22 и 23 май) и е дал название на целия месец - "Костадинския"(имента Константин и Костадин се отъждествяват). Жителите на с. Българи и на околните села и сега го отбелязват по стария календар на 3-5 юни (поне от тридесетина години обредността всъщност е двудневна - на 3 и 4 юни, но се знае, че трябва да бъде тридневна). Нарича се панагир и е един от многобройните пролетно-летни храмови празници-сборове в Странджа планина.

 Обикновено общоселският сбор и храмовият празник на селището съвпадат. Те заемат много важно място в традиционната култура на православното население на Югоизточна Европа. Религиозното им значение постепенно отстъпва пред стопанското, особено в големте селища и средищни центрове. Най-често като изключим църковната литургия, основни елементи са семейно-родовите курбани, трапезите и гостуванията, общоселските хора и пазарището. По-рядко се правят общоселски курбани. В отдалечените от градските центрове и големи пътни артерии планински райони обаче, тези празници, до скоро, а в някои райони и до наши дни, са запазили силното си религиозно значение. Такъв район е вътрешна Странджа.

 И в странджанските села на панаирите идват гости-другоселци, правят се курбани, вият се общоселски хора. Дотук няма нищо по-различно от известното ни за панаирите не само у българите, но и у другите православни народи от Югоизтока. Благодарение на сборовете и панаирите става онази обмяна на традиции и навици, която е толкова важна за поддържането на специални етнографски области.

 В Странджа планина панагирите са главно през летните месеци, но зимните покровители Св.Атанас и Св. Никола също са били чествани. В нестинарските села най-тачените светци са Св.Св.Константин и Елена, Св.Илия, Св.Марина, Св.Пантелеймон, Св.Богородица (Голяма Богородица), Св.Дух, Спасовден, Света Троица (Петдесетница), Еньовден, Св. Георги и Св. Димитър. Панагирите в Странджа не се наричат на селата, примерно "сборът/панаирът на село…", както е прието в други краища, а на светеца, примерно "панагирът на Св. Марина", "панагирът на Св.Св.Констнатин и Елена".

Кои са почитаните от нестинарите светци, на дните на които те са извършвали и извършват своята обредност?

• Св. Николай, Св. Никола, Никулден (06.12)
• Св. Модест (18.12)
• Св. Васил (01.01)
• Ивановден, Кръщение Господне (06.01)
• Св. Атанас, Атанасовден (18, 19 и 20.01)
• Св. Евтим (20.01)
• Кукеров ден (понеделникът на Сирната неделя, седем седмици преди Великден, една седмица след Месни заговезни)
• Великден, Възкресение Христово (първият неделен ден след пълнолунието на пролетното равноденствие)
• 01.05 Събират се в дома на първия нестинар. Начало на "Костадинския месец". Отваряне и почистване на аязмите на Св. Константин и Св. Елена
• 02.05 - почистване на аязмата на Св, Св. Константин и Елена
• Св. Георги, Гергьовден (06.05)
•  Панагир на "Голямата Аязма" (в неделята преди Св. Св. Константин и Елена)
• Св. Св. Константин и Елена (21,22,и 23.05 или 3,4 и 5.06)
• Спасовден = Възнесение Господне (40 дни след Великден)
• Св. Троица, Петдесетница (50 дни след Великден)
• Св. Дух (понеделникът след Петдесетница)
• Еньовден, Рождение на Йоан Кръстител (24.06)
• Св. Марина (17.07., третият ден на Горещниците)
• Св. Илия, Илинден (20.07. или 02.08)
• Св. Пантелеймон (27.07)
• Преображение Господне (06.08.)
• Голяма Богородица, Успение Богородично (15.08.)
• Св. Димитър, Димитровден (26.10.)

От този календар, съставен по различни сведения, вече са направени някои изводи, но могат да се добавят и нови.

 Годината се дели на две от най-свещените за нестинарите дни. Те са тридневният празник на Св.Св.Константин и Елена и тридневният празник през зимата, който съвпада с дните на Св.Атанас и Св.Евтим. Трябва да се отбележи, че през лятото се играе в жарава на Еньовден, Св.Марина, Св.Илия, Св.Панаталеймон, но тези свещенодействия са еднодневни. През зимата се играе в конака на жарава от свещеното огнище, а през лятото - на открито.

 Особено място в този календар заема обредността, която е извършвана на Голямата Аязма, не е именувана по ден на светец и е обща за всички нестинари от вътрешна Странджа. Най-пълен календар е регистриран у нестинарите-преселници в северна Гърция, които не са прекъснали традицията, макар че доста дълго време са я скривали от външни хора. Има вероятност събирането в храма/конака на Преображение Господне да е нововъведение, но други отклонения не са забелязани. Прави впечатление че нестинарите не отбелязват Рождество Христово.

 Календарът на нестинарите може да бъде конструиран и дефиниран и по още един начин. Той разделя годината на два периода по позициите на слънцето. През зимата обредността, включетилно и огнената, се изпълнява през първите дни, в които денят постепенно започва да нараства след зимното слънцестоене - Васильовден, Св.Иван, Св.Атанас, Св. Евтим. През пролетта - лятото, в зависимост от храмовия празник, обредността се спазва в дните преди и по време на лятното слънцестоене, но до есенното равноденствие. В периода на пролетното равноденствие, на първият понеделник на Сирни Заговезни, обредниците изиграват "кукера без маска", чието лице е намазано с пепел от слама. Между есенното равноденствие и зимното слънцестоене нестинарският тиас не се събира.

 Нестинарите са построили своя двуциклов календар около персонификацията на Сина, но тои не е Христос, а Светокът/Св. Константин. Празнуват се Синът и неговата Майка, както и гласят названията на трите нестинарски икони - "Св. Константин", "Св. Елена" и "Майката на Св. Константин". Женският образ е в две хипостази - на жената/сестрата на Светока и на Майката.

 Специално внимание заслужава Еньовден, рожденият ден на Йоан Кръстител, на Учителя, който въвежда в тайнството. Еньовден се пада през лятното слънцестоене и бележи най-дългото светло време. Еньовденската обредност сред населението на Странджа е една от най-архаичните. Тя е инициационна моминска, но изразява и почит към слънцето, което откраднало непорочно заченатата Св.Марина. На Еньовден се берат лековитите билки.

 Нестинарите не желаят да се делят от другите християни, макар набожността им да се различава от тяхната. Тези хора са искрено вярващи, те не само мислят себе си за християни, а и подчертават, че са по-православни дори от самите духовници и от християните. Те вярват, че са праведници и че тяхното общение с бога е възможно най-истинското.
(http://www.kaminata.net/forum/images/smilies/icon_arrow.gif)
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Hatshepsut в Януари 18, 2013, 19:43:42
(http://www.kaminata.net/forum/images/smilies/icon_arrow.gif)
Свещеното пространство

Невъзможно е да се разглежда нестинарството и въобще обредността на хората в Странджа планина без да се обърне специално внимание на пространството, очертано от храмови постройки, пътища, извори и участъци, както и от движението на вярващите в него.
Изворите

 На най-тачените светци-патрони са посветени свещени извори, които се посещават на празника им. Пътят до извора и обратно обикновено не е един и същ, но шествието в двете посоки винаги е водено от иконата. Много често начело, пред иконата, вървят музикантите. Целият обред при извора и при т. нар. Манастирче край него се ръковди от висията на светеца, т.е. от наследствения жрец. Там, край извора, се принасят кървавите жертви, обречени през годината по различни поводи. Край свещения извор се извършват и безкръвните жертвоприношения. Отклонение от пътя до извора и обратно не се позволява и се наказва от почитания светец/светица. В определени дни преди празника висията и подбрани вярващи - в зависимост от това дали обредът е посветителен или инициационен - отиват да почистят пътя и извора.

 Изворите играят важна роля в културата на населението. В съня си вярващите намират извори-аязми и отделят около тях свещен участък за курбани и за дуги обредни действия (раздаване на обреден хляб, игра на хора и пр.). За патрон на свещените лековити извори се избира някой от особено почитаните светци, който в съня си е дал указание къде да се търси. Народното обяснение за почитането на изворчето е, че водата му е лековита, но вярващите понякога свързват мястото с живота или със смъртта на светеца-патрон. Този мотив е опит да се уредят отношенията с църквата, която забранява издигането на олтари и таченето на свещени места, открити чрез съновидение и нарежда разрушаването им. При теренни проучвания са регистирани вярвания, че събраната във вдлъбнатините на мегалитни олтари вода, е аязма, т.е. светена, лековита. Упованието на населението в Странджа планина във водата и скалата се дължи на изцелителната сила, която те обладават. Смята се, че дори може да се зачене с пиене на вода и с ядене на камъчета от тези места. Почти всички извори са край скала, върху която се лепят запалени свещи, а някои от тях обикновено посветените на Св.Марина са в пещера.

 Обредното измиване на тези извори е не само пречистване, но и представа за осъществено ново раждане. Това се препотвърждава от преобличането с нови дрехи при лечението с аязма и от окачването на старите дрехи (дрехите символизират болестта) или на части от тях по дърво. Когато те се хвърлят във водата и са понесени от течението й, болестта не може да бъде "намерена и върната". Обличането с нови дрехи и бягството от извора, при което болният не бива да се обръща назад, показват страха към това място като вход към света Отвъд. Споменът за такова лечение-раждане е съхранен както за аязми, чиито патрони са Св.Св.Константин и Елена, така и за свещените извори на другите светци от нестинарския календар.

 Тези свещенодействия са, разбира се езически, но намират равнозначност и в християнската ралигия. Пречистването с вода е кръщение. Още първите християни са се кръщавали с течаща вода или чрез поръсване, т.е. приемали са нова вяра, която за тях е и ново раждане.

 В контекста на казаното досега, трябва да се разглежда и древното схващане за лечението на очи и на кожни болести с вода от свещените извори. Ослепяването (слепотата) е синоним на смърт, а възвръщането на зрението е равнозначно на проглеждане след посвещение, на ново раждане. Болестите по кожата означават накърняване на човешката цялост, сакрална нечистота, синоним на смърт, а излекуването им нов живот и възвръщане в социума.
 
Пътят

 Отиването до всеки един от разположените в мислимия идеален кръг свещени извори сакрализира постепенно духовната територия на селището. Така се осигурява защитата на селото и на землището от светците-покровители, на дните на които всяка година се извършва движение-освещаване и в двете посоки.
 
 То е вписано в календарната обредност. За тази сакрализация на пространството говорят и данните, че ако се пресече пътят на две шествия от различни села, всяко тръгнали към своя извор, непременно се извършва "сборване" на иконите за да се види кои светец е по-силен.

 Иконите носят моми на име Елена и ергени на име Константин, следвани от други младежи в предбрачна възраст. По протежение на целия път те играят. Движението на шествието е много бързо, участниците почти тичат до свещения извор и обратно. В наблюдавани шествия жените и момите се движат боси по традиционно установения път. Движението до границата на организираното свещено пространство и обратно, от неговия център до периферията му и назад към нестинарския конак или църквата, където домуват иконите, е наситено с вяра. Тя се изразява в представата, че се отива към белязаното начало на хаоса равнозначен на смърт, и че завръщането от там е успешно, благодарение на светеца-пазител. Движението на нестинарската общност, на т.нар. тиас, се извършва обаче в сложен ред, заради развитата вътрешна йерархична структура от жреци, посветени, вярващи, невярващи, а напоследък и от публика. Всяка една от посочените групи заема различни пространствени позиции в обредността и, следователно, в шествието.
 
Одърчета
 
По свещеното нестинарско пространство, в непосредствена близост до аязмите, винаги се открива дървена конструкция, която се нарича "одърче". Тя се сковава, за да се поставят на нея иконите на светците-покровители на извора.

 В средната част на четири скулптурирани от дърво вертикални колони, които бележат върховете на квадрат, е прикрепена платформа от греди, ориентирана по посоките на света. Винаги, когато теренът позволява, тя е издигната над поточето, което се излива от свещения извор, или до него.

 Платформата е оградена с парапет. Достъпът до нея, без или с едно-две стъпъла, е от северната страна, а южната е оформена като столнина (иконостас). В хоризонталната полица са пробити дупки за дръжките, за да се подреждат "опашатите" икони прави. "Светците трябва да стоят изправени и да гледат" е задължителното правило, помнено от най-старите жители. На столнината около иконите жителите поглеждат обредните хлябове и даровете. По металната украса с кръстчета (наричана манал) на столнината се лепят запалените свещи. Свещи се лепят и по цялата дървена конструкция, а по парапета, ограждащ платформата, се закачат дарове - кърпи, ризи. На него болните, които идват за лечение на извора, завързват дрехите си (или части от тях), които събличат, за да се преоблекат след измиването си с вода.
 
Конаците

Конаците са храмовите постройки на нестинарите. Те са напълно отделени и независими от църквата и се намирали в центъра на всяко село. Някои изследователи ги определят като "частна църква".

Конакът е храмова постройка, която е сакралният център на обредността на селището и на прилежащата му територия. По-старите конаци, които се намирали в домовете на главните нестинарки, са били и средища на общността. Те са се местили с избора на нова нестинарка.

Огнището

В някои села огнището се намира в ъгъла, който сочи изток. Пламтящата жарава в огнището на храма е еквивалент на зимното слънце. Трите дни, празнувани през зимата (от Св.Атанас до Св.Евтим), когато се играе в жаравата от огнището, съвпадат с постепенното увеличаване на светлото време. В това огнище се приготвя и обредната храна на нестинарите. През трите зимни дни тя е постна, а на 21 май там се вари курбанът, месото на жертвопринесения бик/мъжко агне.

 В старите конаци огнищата са в ъгъл. Ъгълът е вярната метафора на начало, на стабилност. На други места огнището е изградено на източната стена - като компромис с църквата най-вероятно.
Столнината/Иконостасът

- поема иконите. В миналото, когато конакът е бил в дома на главната нестинарка, те са стоели там през цялата година. От това място те участват във всички обредни действия. С тях се играе пред и в жаравата на огнището, те присъстват на обредната трапеза, "получават" подаръци и си "почиват", след като са "ходили" до свещения извор и са "обикаляли" домовете, където им е било оказвано гостоприемство. От столнината до конака иконите отиват "да играят" в огъня носени по пътя от момчета, а в огъня - от нестинарите. Именно такива столнини се подготвят в предварително посочени от главната нестинарка (по-късно от викилина) къщи, за да могат "кумизмите" да си почиват. Да окажат гостоприемство на "светците" е най-голямата чест за стопаните.

Светокът/Великият баща

Може би един от най-трудните въпроси при изследването на нестинарството е образът на техния бог. Нестинарите са православни христяни и са силно вярващи, но за тях Исус Христос не е живо присъствие. Персонификацията на реалната божествена сила, която управлява целия техен живот, е наместникът на Бога - Св. Константин, наричан най-вече Светока и Великия баща. Във вярата на нестинарите Бог и Св.Константин много често се припокриват. Върховната роля на Св. Константин е обяснена чрез неговия избор за наместник на бога на земята. Легендата е разказана от главната нестинарка на с. Ургари/Българи през 1924г.:

 "Когато някога светът се размножил много и за да може по-добре да управлява този свят, Бог намислил да намери между хората някои свои помощници. Но за да открие кой ще бъде достоен за тази работа, сам наклал всред селото Припор голям огън и казал, който момък може да го прескочи, той ще бъде негов заместник. Тогав един момък не само че прескочил огъня, но почнал да играе в него. Тогава Бог казал:"Този момък да се казва Константин". Но момъкът казал на бога, че без една сестра не ще може да управлява правилно. Една мома играла и я нарекли Елена. От тогава в огъня почнали да играят и жени."

 В друг вариант на легендата, Елена е жена на Св.Константин. "Гръцкият цар и жена му" намерили смъртта си в местността "Голямата аязма", открили ги жителите на с. Кости. Според друга версия , Св.Константин, преди да бъде обявен за светец, е царувал в Юрта (Голямата аязма).
 
Иконите

Иконите са най-важните свещени предмети в нестинарската обредност. Иконите били наричани още "светици" и "кумизми/кунизми", което регистрира и особеното отношение на нестинарите към тях, а именно като към идоли, а по-късно като към персони - живи и одухотворени. Иконите на българските и на костийските нестинари са "братя", защото са направени от едно и също дърво, което се е намирало в най-свещеното място за нестинарите - "Голямата аязма" / "Влахово". Самите икони са в своя йерархия , независимо , че имат еднакви изображения и най-често еднакви размери. Най-свещена е "Голямата икона", наричана още "Св.Константин", след нея е "Средната икона" или "Св.Елена", а където са три (с.Българи) "Малката икона" - "Мaйката на св.Константин". Новите икони са "деца" на "бащата", на "Голямата", а всички образуват семейство. Предполага се, че гръкоезичните нестинари играят с икони донесени от "родината".

 Всички нестинарски икони са "облечени" с червени (Червеният цвят в Балканския фолклор е символ на огъня и на неговата сила, както и на женското начало) "ризи, редби", които представляват калъфи с отвор отпред, за да се вижда изображението. Иконите са украсени със сребърни вериги, към които са прикрепени звънчета, парички и други украшения. По "ризите" се закачат нестинарски кърпи. Всички нестинарски икони са "опашати", т.е. имат дръжка отдолу, за да стоят прави на столнините, "за да гледат".
 
Когато всекидневните "редби/ризи" се събличат, иконите се "къпят", обличат им се обредните "дрехи", украсяват ги с накити и живи цветя. Светците "трябва да са хубави".

 Всички тези действия се извършват от викилина/телетарха на обеда.Само той има право да пипа и мести иконите, да ги подава и поема от нестинарите по време на игра. Иконите се обслужват от него, а в по-стари времена са били обслужвани от най-старата нестинарка.

 Иконите на нестинарите в Агия Елени и Лангада намат обредни "ризи". След като ги съблече и поръси с аязмата, телетархът украсява иконите с нестинарски кърпи, но не им облича специални дрехи за обреда.
 
Тиасът

Носителите на нестинарската обредност са си изградили своя организация, отделена от църковната, със свои свещени места и постройки, икони, свещени предмети и имущество. Общността разполага със свое стадо, за което наема овчар. Цялата социална уредба и обредността в нестинарските села е подчинена на "нестинарския закон". У нестинарите е запазена древната структура на тиаса и те най-вероятно са били автокефален орган в рамките на православната църква. В случая терминът тиас не се използва в новогръцкия му смисъл на "театрална група". Тиас е подходящ тук заради древногръцките си значения, които са "религиозно братство, общност", преди всичко Дионисова, така също "пир, угощение". Като общ технически термин, тиас може да се отнесе към всяко сдружение, организирано на основа на споделяна вяра и обедност.

 За наличието на организация при нестинарите говори системата от свещени места (манастирчета, аязми, конаци), които те поддържат, изборът на главна нестинарка/нестинар, посещението при него, събирането на "Голямата аязма" на няколко села, срещите и гостуванията на нестинари с цел да се изпълни обредът. Те наричат вярата си "закон" и тази вяра се поддържа от определени родове.

Главаната нестинарка e пазила знанието и ръководела обредността.Всяка пролет при нея отивали нестинарите от различните села за да им каже какво да правят. Посещението при нея било церемониално. Тя посрещла нестинарите с даровете, канила ги у дома си и ги въвеждала да се поклонят на иконите.

 През 1945г. вече има епитроп/викилин на обредите, който е от нестинарско семейство и е женен за нестинарка. Наблюденията след този период, показват, че в сегашната йерархия на нестинарския тиас на преден план е изведена фигурата на викилина/телетарха, както при останалите в "родината", така и при изселените. Той е поел всичките фукции на главната нестинарка/нестинар.

Икононосците са момчета, които се избират за всеки празник от ръководителят на обреда, за да носят иконите. Тези момчета имат право да присъстват на обредната трапеза на нестинарите след играта в жаравата. Изборът им за икононосци е чест.

 Според някои стари анкети, имало е "специални хора", които са се занимавали с огъня и са разстилали жаравата. Възможно е тази длъжност да се е предавала по наследство заради свещеността на огъня.

 В нестинарската общност, очевидно се включват, на едно от най-ниските равнища, хора, които са обрекли себе си на бога/богинята, за да му/й служат. Това се прави поради нуждата от изкуплението на греховете и е практика, която е широко разпространена в древния свят спрямо всички основни местни богове, а по-късно е преминала и в християнската религия. Не е ясно дали след периода на изкуплението вярващият може да бъде приобщен към посветените, но такава стъпка е допустима.

Подготвящите се всъщност са онези, които очакват да бъдат обсебени, "прихванати" съгласно нестинарския жаргон, т.е. "богът да влезе в тях", за да изстрадат присъствието му и да се освободят от него чрез отдаването си в танца-тъпкане в жаравата.

Инструменти и мелодии

 Панагирските/нестинарски свирни са образци на източнотракийския (Странджански) инструментален стил. В този край мелодиите се изпълняват на „жора" гайда (гайда „за сватби"), наричат я още „тънка", „висока" и тъпан.
 
И в миналото и днес инструменталните мелодии, които трябва по традиция да звучат на панагира на Св.Св.Костадин и Елена са четири. Първите три от тях, носителите определят като „нестинарски", а целия цикъл като „панагирски". Названията на свирните са според мястото и действието в обреда, което предопределя и продължителността на тяхното изпълнение.

„Скопосът" (наричат я още „на тръгване") - най-звучаща и многократно повтаряна мелодия. Оглася пътя на отиване към свещените места и връщане от тях; при обредното обхождане на къщите в деня на Св.Елена и на Св.Атанас. С тази мелодия е изминаван пътя и на панагирите на Св. Илия, Св. Богородица, Св. Троица, до аязмото Влахово и пр.

„В огъня"- свири се докато трае играта в жаравата, някога и при играта на нестинарите в конака на Св.Костадин. С настъпване на пророкуването е прекъсвана по техен знак.

„Около огъня" или „Хоро, начело с питропа" - и в миналото и сега питропът повежда хоро на аязмите на Св. Костадин и на Св. Елена (след водосвета); около жаравата (след играта на нестинарите); вечерта на Св.Костадин - от конака на светеца до мегдана (след играта в жаравата).

На борба и при жертвопринасяне - по стари данни, борба /единоборство и жертвопринасяне / са протичали едновременно в деня на Св.Елена - пред - и в двора на конака на Св. Костадин. Днес, мелодията звучи докато се принася курбан в двора на конака и при борбата на другия ден. Позната и изпълнявана при единоборство свирня в целия район.

 В четирите панагирски свирни се повтарят и импровизират по няколко и повече мелодически мотива, подредени в определен ред. Между тях се случват и свързващи интонационни звена, най-често в рамките на два - три такта. Всяка от мелодиите отговаря по продължителност на съответното действие и се прекъсва без значение докъде е свирена. При различните селищни изпълнения на този цикъл има незначителни тонови изменения в гайдарската мелодия. Най-често те се изразяват в подмяна на отделни тонове, в добавяне или отнемане на група кратки тонове или орнаментални фигури. Рядко има промяна в дължината на мелодическите мотиви.
(http://www.kaminata.net/forum/images/smilies/icon_arrow.gif)
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Hatshepsut в Януари 18, 2013, 19:44:24
(http://www.kaminata.net/forum/images/smilies/icon_arrow.gif)
Ритуалът

Нестинарството е неповторимо явление, изпълнено с много мистика, което и до днес не е разкрило своите тайнства.

 В Странджа честването на Св.Св.Константин и Елена започва още в неделята преди празника им.

 В миналото жителите на няколко селища правели сбор на Голямата аязма в местността Влахов дол, наричана още одърчетата поради наличието на пет отделни одърчета за петте села, които най-често практикували този обред: Граматиково, Сливарово, Българи, Кости и Кондолово.

 Сега рутуалът също включва ходене до аязмите на светците, носене на иконите на двамата светци, курбани и обредни хлябове. Дошлите се качват на одърчето, обръщат се на изток и се прекръстват, запалват свещ и я залепват на железният кръст на одърчето. Много хора оставят и дарове - обикновено тъкани кърпи, като ги завързват на парапета. Понякога нестинарите още тук ги "прихваща".

 В четвъртъка преди 3 и 4 юни в нестинарските села се чества т.нар. "Малък Свети Костадин", наричан още "Курбането". На този ден сутринта епитропът (викилинът) на светията отива на параклиса му и заколва с още двама-трима мъже агне, което се вари на курбан. Когато курбанът е готов, епитропът удря черковното клепало и цялото село се стича на параклиса. Започва почистването на аязмата на Свети Константин, а после и на другите близки аязми на светци-патрони:запалват се свещи и се измита с букова шума. Едва след това епитропът отваря капака на Свети Константиновата аязма, пуска вътре пара "за хубаво" и започва да налива съдовете на дошлите - да пият и да се мият за здраве. После на всички се раздава по малко от курбана - "за здраве".

 На самия ден на Свети Константин започва нова поредица от обрени действия: рано сутринта начева обличането на нестинарските икони - "опашатите кунизми/кумизми". През цялата година те стоят в църквите на нестинарските селища. Едва преди празника ги пренасят в конака - специална малка сграда в центъра на селото, служеща като общ параклис на двамата светии, независимо че в края на селото всеки от тях си има свой отделен параклис с аязмо.

 "Ризите" на иконите са ушити обикновено от главната нестинарка в селото. Ритуалът по обличането е следният: нестинарката ги "опушва" на тамянен дим, подава ги на епитропа, който ги надява на иконите. Едва след това се устройва шествие до аязмата на Свети Константин, където "се къпят кунизмите"- умиват се ритуално дръжките им в свещената вода на аязмата. Там се стича цялото село, играят се хора и се пеят специални за този ден песни. Раздават се и обредни хлябове, които са със сравнително семпла украса: кулак с дупка в средата и с тестена пръчица, която описва пълен кръг по периферията на хляба.

 При шествието по пътя за параклиса и обратно към селото, както и на самата аязма, нестинарите често ги "прихваща".
 
 Още от обяд започва и кладенето на нестинарсия огън. Според стари предания нестинарите не влизали в огъня, преди да са изгорени 12 коля (волски каруци) дърва.

 Сега количеството на изгорените дърва е значително по-малко.
 
 Вечерта по мръкване, започва кулминационният момент на нестинарския сакрален комплекс. Нестинарите или в по-късно време единствената нестинарка, отива в конака на Свети Константин и Елена заедно с eпитропа. Там те започват да вдишват начесто от тамяновия дим, молейки се пред иконите на двамата светци. Вече по тъмно пред малката сграда се събира цялото село, идват и музикантите - задължително гайдарджия и тъпанджия, които засвирват специална мелодия.

 Вече в състояние на прихващане, нестинарите определят кога точно да тръгне шествието, при което се спазва строг ред на вървящите: най-отпред върви eпитропът и три момчета с иконите. Задължително изискване в миналото било икононосците да бъдат негодени момци. Непосредствено след тях вървят нестинарите. Следват ги музикантите и накрая - останалите участници в обредното шествие.
 
 След пристигането до огъня и оформянето на шествието като кордон около жарта, разстелена предварително в правилен кръг, нестинарското прихващане достига своята кулминация. За това допринася и засвирването на музикантите на вече т.нар. "скопус".


 С подвиквания нестинарите навлизат в огъня, като задължително първият път го прекосяват накръст и едва след това започват едно по-безредно преминаване през него.
 
 Нестинарското ходене в жарта е много особено, наричат го плещене или типане - ситна, умерено бърза, равна стъпка с цяло стъпало.
 
При особено силно прихващане нестинарите грабват иконите на светците, навлизат с тях в огъня, пророкуват или... вземат жарта в ръце и я хвърлят над главите си.

След приключването на нестинарската игра в огъня около него се извива Костадинското хоро, на което се хваща цялото село - за здраве.

Нестинарите постепенно излизат от състоянието на прихващане и се прибират в конака заедно с епитропа, където вечерят на специална трапеза, приготвена за тях още през деня, която задължително включва курбан.

 На следващия ден е празникът на Света Елена. В миналото се е правел нощен ритуален обход на цялото село (практика, която е изоставена през 60-те години на нашия век) с опашатите кунизми. Иконите били внасяни във всяка къща, с изключение на тези, в които скоро е имало смъртник или лехуса - родилка. Цялото семейство целувало иконите, а над спящите малки деца или бебета ги стръсквали - за здраве и за измолване благословията на светците, а икононосците били черпени, най-често с ракия или вино. На няколко места иконите били оставяни да отпочинат. Вечерта пак се кладе огън и отново се извършва огненото чудотворство на нестинарите.

Прихващането и пророческия дар

Способността за контакт със светеца-покровител, с други светци, с предците в състояние на транс и в съновидения, е главният белег на нестинарството. Нейният краен изказ играта в жаравата е присъщ, но не и постоянен компонент на обичая, както и на панагирите в нестинарските села. Тази способност и пророкуването в унесено състояние (прихващане) са насочени към участта на селището, града, държавата, човека.

 Поради богоугодния си живот и дарбата да предсказват нестинарите и в миналото и сега са уважавани от хората. Селяните се обръщали целогодишно за помощ и съвет към тях. Някои били прочути гледачки - баели против уроки и главоболие, врачувли на боб. Така те вещаели и в деня на Св. Атанас Зимни (или в деня на Св. Ефтим). Нестинарските наставления внушавали, че болният или постигналият го нещастие може да се надява на помощ ако отдаде и дари нещо от себе си.

 Първото влизане в жаравата по принцип се предхожда от неопределен период на ясновидения, съновидения и физическо страдание, което с влизането и играта в жаравата постепенно преминава. Носи се преданието, че в миналото Св. Костадин се присънил на една болна жена и й казал: „Ако играеш в огъня ще оздравееш". Отначало тя само предсказвала, а на следващата година започнала да играе в огъня.

Прихванатото състояние е състояние на болка и страдание: нестинарите почерняват, викат с всичка сила с тънък и протегнат глас "ихъ-ихъ" или "въх-въх" и пляскат с ръце. В жаравата имат вид на полумъртви.

 Специфичен симптом на прихващането е падането на тесната температура. Нестинарите пребледняват, изстиват и студена пот ги облива. „Часът на освобождението" при нестинарите настъпват със стабилизирането на психофизичното им състояние и телесната температура.

 „Болестта" ги прихваща с приближаването на панагира на Св.Св. Костадин и Елена. "Прихванати" нестинари играят и без огън.

 В състояние на транс или не, нестинарите винаги вещаят от името на някой светец. Те добиват сила от Св.Илия, Св.Иван, Св.Ефтим, Св. Троица, Св.Богородица, Св.Атанас, Св.Димитър. По думите на нестинарката Злата Стамова: най-голямата сила идвала от Св. Константин. Другите били по-слаби.

 Дните на светците, ентусиасмичните състояния се провокират и от звука на гайдите и тъпаните, от интензитета и продължителността на музикалното звучение. Изказ на прихващането е и бързината на двигателното начало - в изминаването, търчането по пътя, ускорението на музикалното темпо и честотата на ритъма в ударните инструменти по подкана на самите нестинари.

В този обред, самото „унесено състояние", някои характерности на музикалната образност, затворените очи са форма на проникване и пребиваване в ничия земя, на общение със светеца.
 
Ходене в жаравата


Като най-впечатляващо и важно умение на нестинарите се счита способността им да ходят по жаравата, без да се изгорят. Медицински лица са установили, че кожата на стъпалата на повечето нестинари е нежна, без слин и въпреки различната по продължителност игра в огъня (не по-малко от 10 мин), те не получават никакви, дори бегли следи от изгаряния. Но е доказано, че слинът не от голямо значение, тъй като при играта в огъня те често се заравят във жаравата до глезените и въглените се посипват и върху горната част на ходилото им. Някои учени обясняват това явление с психологията, но не всичко е психология. Известният български медик д-р Гарвалов твърди, че закоравялата кожа на краката е рогово натрупване, а то гори много по-бързо от обикновената кожа. Освен това закоравяването се получава само на петата и предната част на стъпалото, но другаде то не се появява - нито в дъгата и между пръстите, нито върху горната част на стъпалото.

 Друг интересен факт е и този, че паднали от нестинарите предмети - кърпи и допирът на рокли в жаравата не изгарят. За такива случки си спомнят все още живите свидетели на ритуалите на предишното поколение нестинари в селата Българи и Ново Паничарево. Свидетели твърдят, че има случаи, когато нестинарите сядат в огъня, облечени в обикновени дрехи, а дори се е случвало и да лягат.

 Много учени са категорични, че при температура над 70°С човешкият белтък денатурира, а температурата на жарта е минимум 400°С. Освен това те смятат, че особеното психическо състояние, в което изпадат нестинарите, може да обясни нечувствителността към болка, но не и фактът, че изгаряне въобще не настъпва.

 Но това у самите нестинари и за съпричастните към нестинарите селяни не предизвиква никакво учудване. Те възприемат чудесата като феноменални, но съвсем естествени от гледна точка на фолклорното мислене проява на харизмата. Самите нестинари също не могат да дадат обяснение за способностите си, но също ги приемат като дар. Те са убедени, че силата им идва от силната им вяра и упование в покровителстващите ги светци.

И както един гръцки нестинар някога е казал: "Вярвай и не задавай въпроси!"
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Hatshepsut в Септември 05, 2013, 12:58:49
Нестинарството – духът на вековете

(https://www.bulgarianhistory.org/wp-content/uploads/2013/09/nestinarka2.jpg)

Пренасяме се стотици, стотици години назад във времето за да ви разкажем за един от най-интересните обичаи който и до ден днешен живее по българските земи. Обичай, който често е свързван с езичеството, с окултното, недолюбван от православната църква и все пак – по свои начин изключителен, вдъхновяващ и пречистващ. Спираме дотук с лирическия увод за да ви запознаем по отблизо със същността на тази вековна традиция. В средите на историците и етнографите често възниква спор кога точно е възникнало нестинарството и откъде произхожда. Повечето изследователи се обединяват около теорията, че то е наследството на древните траки, един народ който е бил наистина близък с нематериалното, отделял е истинско внимание на човешкия дух. Корените на този уникален ритуал обаче е трудно да се определят, макар историческата логика да сочи най-вече към неговия тракийски произход. Интересен е коренът на самата дума – нестинарство. Някой специалисти твърдят, че тя произлиза от гръцкото “анастенагмос” – дишане, въздишане, заради поведението на самите нестинари по време на обреда. Други го свързват със значението на думата “хестия” – огън, или ”анастено” – възкръсване. Когато човек слуша разказите на българските нестинари той може да намери връзката между всички тези твърдения, всички те изглежда правилни. Въпреки всичките неясноти около произхода и семантиката на ритуала, неговото съществуване е факт.

Още Петко Славейков документира тази уникална проява на българското население през далечната 1862г. Големият български писател и етнограф също поддържа твърдението, че корените на духовен обичай са наследство от Тракия. С танцуване върху горещата жарава те изпадали в транс и възхвалявали бога Слънце. Те му се молели да ги надари със здраве и да направи годината им плодородна. След идването на българите те твърде вероятно възприемат ритуала от останалите на Балканите траки. Когато държавата приема християнството по времето на княз Борис, според много учени нестинарството е анатемосано и обявено за еретическо поклонничество, наследство от езически религии. Митове и легенди се носели за хората, които боси ходели по нагорещената от огньовете жар и излизали от нея без рана. Преданията за съдбата на нестинарството от онова време са много. Говори се, че възраждането на нестинарството започнало с началото на Османското робство. Когато турците нападнали днешното село Българи, те подпалили къщите на хората, а покрай тях пламнала и църквата. Легендата гласи че тогава, една стара женя видяла горящия божи храм и се разплакала. Тя се затичала и влязла в горящата сграда по боси крака. От огъня тя успяла да спаси само една икона – тази на светците Константин и Елена. Тя излязла от църквата, сякаш в транс, преминавайки през нагорещената жарава. Хората изгледали старицата удивени и учудени от нейните премеждия. Това предание разбира се не е достатъчно исторически издържано, но старите нестинари останали и до днес вярват истински в него. Вярват че тогава започва възраждането на техния ритуал, а в негови покровители се превърнали именно светците Константин и Елена.

 Именно затова за своеобразен празник е избран техния ден, който се пада на 3-ти срещу 4-ти юни. През деня на 3-ти започва “обличането” на иконите – те се обгръщат с огненочервен плат, обшит със стари монети. Следвани от цялото село, те се отнасят към аязмото(чешма намираща се край храм) на Св. Константин и Св. Елена, където държалките им се измиват ритуално. Подготвянето на жаравата започва на същия ден преди обяд, тя се разстила в правилен кръг, около който по-късно се събират всички. Привечер нестинарите се отправят към параклиса на Св.Св. Константин и Елена, където се молят пред техните икони и кадят тамян. Вечерта около храма се събира цялото село,  като задължително има гайдар и тъпанджия, които свирят три специални за случая мелодии. Шествието тръгва от храма към жаравата и тогава започва кулминацията на празника. Изпаднали в транс, нестинарите влизат в кръга крещейки. Първият преминава като описва кръст, след което го последват останалите. Танцът започва и духът на традициите сякаш оживява. След като приключи, събралите се около жаравата започват традиционно хоро. Описаният ритуал е съхранен истински в село Българи – Странджа, където на 3-ти юни вечерта се стичат всякакви хора, които в края на вечерта са запленени от мистиката и магията на една уникална традиция.

Нестинарите вярват, че огънят пречиства, “възкресява” душата. Той отблъсква злините човешки и лошите духове, лекува болестите, а нещастието се изпарява от сърцата, опрощава греховете на присъстващите. Изпаднали в транс, нестинарите пренасят през жаравата малки момчета и момичета за дълголетие, както и болни за да ги излекуват. Сред обществото голям спор възниква около това кой може да стане нестинар. Някои казват, че за да ходиш по жаравата трябва да ти е дадено по рождение, да искаш и да вярваш. Други твърдят, че нестинар се става само когато истински такъв ти го “предаде”. Истината разбира се е твърде трудна за отмерване. Този древен ритуал е обгърнат с мистерии и дух, които са необясними. Ходещите по огъня обаче са истински, те са едно от чудесата на майка България, толкова истински, че са обявени от ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Както българи, така и чужденци се радват ежегодно на тази удивителна традиция.

https://www.bulgarianhistory.org/ (https://www.bulgarianhistory.org/нестинарството-духът-на-вековете/)
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: gotiniq7 в Септември 05, 2013, 14:48:35

Това значи че са под влияние на бяс - знае го всеки малко по навлязъл в християнството.
Е защо ни е запазването на една бесовска и небългарска традиция?




Редактирано от модератор: Коригирани правописни и пунктуационни грешки.

Какво ще кажеш за Джордано Бруно? А господин религиотски?
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Hatshepsut в Май 21, 2014, 07:20:16
Обидиш ли нестинар, раняваш и Бога

(https://cache2.24chasa.bg/Images/Cache/262/Image_243262_126.jpg)
Несгодени младежи носят иконите на светците

За мнозина нестинарството се свежда до танца върху жарава. Той обаче е само един елемент (вярно, кулминационният и най-впечатляващият) от целогодишния и твърде сложен нестинарски обреден календар.

В миналото традицията е разпространена в много села на Странджа, особено в районите на Малко Търново, Люлебургаз, Виза и Сарай (днес в Европейска Турция). В Северна Гърция пък я пренасят преселените от Странджанските села Кости и Бродилово гръкоезични нестинари (анастенария на гръцки), които били заселени на компактни групи край Драма и Солун. Петте села у нас, смятани за изконни носители и пазители на традицията, са Българи, Кости, Сливарово, Граматиково и Кондолово. За разлика от нестинарството, което като цялостен обреден комплекс е балканско явление, практиката да се ходи върху огън я има например и в Индия.

За нестинарството се научава много от проект на ученици от варненската английска гимназия, реализиран със съдействието на големите познавачи на нестинарството проф. Валерия Фол от Института по тракология и доц. Ружа Нейкова от Института по фолклор към БАН. Проектът е достъпен в интернет. За настоящия текст са използвани материали от него и публикации и коментари на проф. Валерия Фол. Тя подчертава:

"Българските и гръцките нестинари говорят на различен език, но се наричат братя. Между тях няма етническо разделение."

Нестинарите и у нас, и в Гърция вярват, че произхождат от едно място, наричано от тях Родината. Това е Влахов дол, известен в района и като Влахово, Одърчетата, Припор, Трипори край Голямата аязма (свещени лечебни извори) в Странджа, където според легендата преди много години е имало селище, родно място на всички нестинарски колена. Всички села от района ходели в неделята преди деня на св.св.Константин и Елена на т.нар. панагир на Голямата аязма. Там всяко село имало свое "одърче" (олтар за иконите) с място за обща трапеза край него. Но през 1931 г. игрите върху огън там са проеустановени. След повече от 70 г.прекъсване обредът отново се изпълнява.

Нестинарите са силно вярващи православни християни, но за тях светът се управлява от наместник на Бога на земята и това е св. Константин. Наричат го Светока. Според Валерия Фол нестинарите не слагат ясна граница между този светец, Бога и Сабазий. Нестинарите са свръхчувствителни хора.

Играта им в огъня е в името на това да има добро за цялата общност. Затова, ако някой ги обиди, те схващат обидата като насочена към всички, включително към Бога.

Цялата социална уредба и обредността в нестинарските села е подчинена на "нестинарския закон". Най-важните предмети в обредността са иконите (наричани "светци", "кумизми" или "кунизми"). Отношението към тях е като към одушевени същества - обличат ги, къпят ги, хранят ги. Иконите на българските и гръцките нестинари се смятат за "братя", защото били направени от едно дърво, расло в най-свещеното за тях място край Голямата аязма на Влахово.

Макар да са с еднакви изображения, иконите са в йерархия - най-свещена е Голямата икона, после е Средната, а новите икони са техни деца. Всички заедно са едно семейство. "Обличат" ги с платнени червени калъфи с отвор отпред, наречени "ризи, редби" и ги украсяват с парички и звънчета, по тях се закачат нестинарски кърпи. Наричат иконите опашати, защото имат дръжки отдолу, за да стоят изправени, та да "гледат".

Някога за иконите се е грижила главната нестинарка, която ръководела обредите. Днес това прави викилинът (питропът, епитропът) - мъж от нестинарски род или женен за нестинарка. Избира го общността. Иконите се носят от несгодени момчета, които също ги избират, и това се приема за голяма чест.

Инструменталните мелодии, които трябва по традиция да звучат на панагира на св.св.Константин и Елена, са непроменени открай време. Те са четири. "Скопосът" ("На тръгване") звучи по пътя на отиване и на връщане до свещените места. "В огъня" върви, докато трае играта в жаравата, някога и при играта на нестинарите в конака на св.Костадин (така наричат светеца там). "Около огъня" или "Хоро начело с питропа" звучи, когато питропът повежда хоро на аязмите на св. Костадин и на св. Елена, около жаравата след играта на нестинарите и вечерта на Св.Костадин, когато шествието отива от конака на светеца до мегдана.

В свирните се повтарят и импровизират няколко музикални мотива, подредени в определен ред. Всяка мелодия отговаря по продължителност на съответно ритуално действие и се прекъсва без значение докъде е свирена. Например когато нестинарката реши, че й е дошъл моментът да пророкува, тя дава знак и музиката спира.

Валерия Фол подчертава, че правилното изпълнение на нестинарската обредност, извършвана по традиционния за общността календар, е начин да се подпомогнат космическите сили в осъществяването на дневния и на годишния природен цикъл.

В нестинарския календар годината се дели на две от най-свещените дни. Това са тридневният празник на св. св. Константин и Елена и тридневният празник през зимата, който съвпада с дните на св.Атанас и св.Евтим. Зимата се играе в конака на жарава от свещеното огнище. През лятото също се играе в жарава на Еньовден, св. Марина, св. Илия, св.Панаталеймон, но на открито и свещенодействията са еднодневни. В днешно време по-пълен е календарът на нестинарите, преселени в Гърция.

Календарът на нестинарите разделя годината на два периода по позициите на слънцето. През зимата обредите са през първите дни, когато денят постепенно започва да нараства след зимното слънцестоене - Васильовден, Св. Иван, Св. Атанас, Св. Евтим. През пролетта-лятото - в дните преди и по време на лятното слънцестоене, но до есенното равноденствие. Между есенното равноденствие и зимното слънцестоене нестинарската общност не се събира.

Най-голям религиозен празник за нестинарите е Св.св.Константин и Елена. Според изконната традиция той трае 3 дни, но в последните години е 2. Чества се по стария календар на 3 и 4 юни. Наричат го панагир.

В деня на св. Константин обредните действия започват от сутринта с обличането на иконите. После ги внасят в "конака" - специална малка сграда в центъра на селото, служеща като общ параклис на двамата светии. От там шествието ги понася към Голямата аязма и обратно, като множеството минава пътя по различен маршрут на отиване и връщане.

Когато започне да се мръква, нестинарите отиват в конака на Св.св. Константин и Елена заедно с eпитропа. Вдишват начесто от тамяновия дим, докато се молят пред иконите на двамата светци. Вече по тъмно пред конака се събира цялото село заедно с музикантите (задължително гайдарджия и тъпанджия), които засвирват специална мелодия. Когато усетят, че започва да ги "прихваща", нестинарите нареждат шествието да тръгне в точно определен ред - отпред са епитропът и момчетата икононосци, след тях са нестинарите, водени от музикантите, и накрая селяните.

Кладенето на нестинарския огън започва още от обяд. Според предания нестинарите не влизали в огъня, преди да са изгорели 12 волски каруци дърва. Хората се пръсват във верига около разстланата в кръг жарава. Нестинарите вече са почти в транс, когато зазвучава "скопус". С подвиквания те влизат в огъня, като задължително първия път го прекосяват на кръст, чак след това започват да сноват безразборно. Нестинарското ходене в жарта се нарича типанеили плещене- с умерено бърза, равна ситна стъпка на цяло стъпало. При особено силно прихващане нестинарите грабват иконите, влизат с тях в огъня. Някои вземат жар в ръце и я хвърлят над главите си и даже пророкуват.

След приключването на нестинарската игра в огъня около него се извива Костадинското хоро, на което се хваща цялото село.

На следващия ден е празникът на св. Елена. Иконите се внасят във всяка къща. Пропускат се само тези, в които наскоро някой е умрял или има родилка. Вечерта нестинарите пак играят.

"Не е толкова важно дали има, или няма нестинар, който да мине по огъня, защото убеждението е, че такъв рано или късно ще се появи. Ако в момента няма, явно Светокът не отваря път никому", обяснява проф. Фол. Тя разказва за грък, на когото св. Константин отворил пътя на Голямата аязма цели 14 години след като за последен път бил влизал в огъня. Това станало 2008 г. в неделята преди Св. Константин.

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=243259
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Hatshepsut в Юни 03, 2015, 08:22:11
Да разкриеш тайните на нестинарите

(http://peika.bg/pictures/24989_650__5.jpg)

Боси крака. Тлеещи въглени. Обсипаното със звезди небе на Странджа. Датата е 3 юни. Мястото – село Българи. Под звуците на тъпана и гайдите в жаравата пристъпват нестинарите. От хиляди години те пазят тайните на своя мистичен ритуал – още от времето, когато тракийските жреци търсели връзка с божествата си.

Как се става нестинар
 
  Нестинарството не е просто танц в жаравата. То е събрало легенди, обреди, спомени и предсказания за бъдещето. Какви са тайните на нестинарите и какво се случва в началото на юни в сърцето на Странджа – тръгнете с нас на пътешествие из тайнствата на древните ритуали.

Петте нестинарски села в Странджа

  Кости, Кондолово, Българи, Граматиково и Сливарово - това са петте нестинарски села в Странджа. Хората от тези села всяка година отнасяли с тържествено шествие иконите на свети Константин и Елена до местността Влахов дол (намираща се почти в центъра на Странджа). Всяко село имало своя дървен одър, на който била оставяна иконата, след като бъде ритуално измита. След това правели курбан и накрая танцували в жарта. За съжаление, тази традиция била прекъсната през 1941 г.

  Днес последното място, на което се извършват нестинарски игри в България, е село Българи. От няколко години са възродени шествията от петте нестинарски села до Влахов дол (през последната неделя преди 3 юни), но танцът върху жарава може да бъде видян единствено в Българи.

  Малцина знаят, че в миналото нестинарският ритуал е продължавал цели седем дни. Заради преследването на нестинарите той бил съкратен на три дни, а днес е само един ден.

Нестинарството не е танц върху огън

  Ако нестинарството беше просто игра върху огън, всяка атракция по заведенията по морето щеше да е нестинарството. От най-древни времена в основата на нестинарството стои пророкуването. Нестинарската общност имала свой таен живот, ръководен от главния нестинар. Водела се по специален нестинарски календар, като през цялата година извършвала мистични обреди и предсказания за бъдещето. Върховият момент бил денят на св.св. Константин и Елена – 3 юни.

А всичко започва преди хиляди години...

  Никой не знае точно кога за първи път нашите предци са танцували в огъня. Известно е, че преди хиляди години древните траки изпълнявали ритуали в огъня като част от своя култ към слънцето. Огненият кръг на земята бил отражение на огненото кълбо в небето. По онова време само царят-жрец имал право да стъпва в жарта и да влиза във връзка с боговете.

...от езическите танци към култа към Свети Константин

  Постепенно от езически ритуал нестинарството започва да се християнизира. След като през 4-и век римският император Константин Велики обявява християнството за равноправна религия, в знак на уважение нестинарите посвещават танца си в жарта на него и майка му Елена. Постепенно танцът приема някои християнски елементи, но никога не е признат от църквата.

Какво всъщност се случва на 3 юни?

  На деня на св.св. Константин и Елена (3 юни) рано сутринта иконите на светците се изнасят от църквата и се занасят в сградата на конака в село Българи (малка постройка, в която главната нестинарка се подготвя за танца). След това ги обличат в червен плат и нестинарската процесия се отправя към параклиса на свети Константин, който се намира в гората край селото. Там процесията обикаля три пъти параклиса обратно на часовниковата стрелка, хората си наливат лековита вода от аязмото и иконата се връща в конака.

  Главната нестинарка (или нестинар) прекарва целия ден в конака, където се вглъбява, моли се, подготвя се да влезе в транс. След като падне мракът, под звуците на тъпана и гайдата тя започва да издава звуци (наричани „въхкания“), чрез които контролира дишането си и, твърди се, прави връзка с космоса. В тържествена процесия нестинарите тръгват от конака и правят три обиколки на църквата и три обиколки на жаравата.

  След това започва самият танц, който продължава около 5-10 минути. Нестинарите преминават босоноги с иконата в ръце през огнения кръг, като пръв в жаравата влиза най-старият нестинар. Накрая около огъня се играе нестинарското хоро, в което освен нестинарите, могат да се включат и всички други, които знаят стъпките.

Нестинарските мелодии и танци

  Всички нестинарски ритуали се изпълняват под звуците на свещения тъпан (който целогодишно стои в конака) и гайда. Нестинарските мелодии са три. Първата се свири, когато се вземат иконите от църквата сутринта на 3 юни. Втората – когато нестинарите се подготвят да навлязат в огъня. Третата – по време на самия танц в жарта. Интересно е, че нестинарското хоро започва с левия крак – в Странджа само две хора започват с левия крак, като и двете са обредни.

Последните нестинари

  В миналото нестинарството е било потомствено. По време на комунизма то е забранено от властите и традицията е прекъсната до началото на 90-те. Въпреки това през 1964 г. е заснет филм за последните две нестинарки – Бабини Слатини (филмът се пази в кметството на село Българи).

  Днес танците в село Българи не се изпълняват от наследници на нестинарски родове.

  През 2009 г. ЮНЕСКО вписва нестинарството в Списъка на нематериалното културно наследство.

Музей на нестинарството

  През 2014 г. в село Българи беше открит посетителски център „Пътят на нестинарството“, в който архивни снимки и предмети разказват за миналото на традицията.

http://www.peika.bg/statia/Da_razkriesh_taynite_na_nestinarite_l.a_i.90129.html
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Hatshepsut в Юни 04, 2015, 22:55:34
Огънят пленява Динко от дете

(https://www.standartnews.com/files/articles2/287/287491/23a7c142f52deeb169dacc6c2f832138_600x460.jpg)

Познава го цяла Странджа. Носи името на светеца, който дава сила на нестинарите. От години той е най-младият сред тях, като засега няма признаци някой да го измести. Запознайте се с Костадин Михайлов от Бродилово, или просто Динко нестинаря, както го наричат всички. В Странджа обичат да го слушат как пее, бабите се надпреварват да го заприказват, а пък със своята младост е събирал погледа на не един, когато влиза с иконата в жаравата.
Огънят го влече от малък. Отраснал е с него. Къщата на нестинарката Веселина Илиева е срещу неговата. Винаги е носил иконата й, когато тя е влизала в огъня. "От малък си е такъв. Все искаше да влезе в огъня, дори веднъж

с приятели бяха събрали дърва и запалили огън в гората, за да влизат в него"

разказва леля му Валя.
"Тогава бях на 11. В интерес на истината, исках това да се случи по-рано, но леля Веса не ме пускаше, за да не се изгоря. В голям огън влязох на 14. На рождения ми ден - 9 август, на нашия панаир, когато тук, в Бродилово, почитаме свети Пантелеймон. Носих иконата на Пресвета Богородица и влязох в жаравата. Няма нищо случайно", спомня си Динко.
Никой не се изненадва, когато го виждат бос в огъня. За хората в Странджа нестинарството се възприема нормално. От малък ходи по манастири, а и дълго време се грижеше за църквата в Бродилово.
Вероятно обаче много хора са се изненадали, че вчера Динко не влезе в огъня в Българи, а само би тъпана. "Всеки нестинар усеща дни преди празника или пък на самия ден дали ще влезе в огъня. Като имам някакви съмнения, изобщо не го правя, защото мога да се изгоря. От няколко дни знаех, че няма да вляза", казва той.
Влизането в огъня е последната стъпка от целия нестинарски цикъл през годината, който включва почитането на по-големите светци, без значение дали е летен или зимен период. "Да си нестинар, не е само да влизаш в огъня. Смисълът е по-голям. А иначе желанието да влезеш в огъня е много силно. Седмица преди това настроението се мени. Започва нестинарската мъка. Ту изпадаш в отчаяние, ту си весел в очакване на играта", уточнява той.
За десет години нестинарският огън не го е изгарял. За сметка на това в ежедневието му се е случвало неведнъж. "Всяка година. Или като пека чушки, или пък от някое малко въгленче", споделя с усмивка Динко.
В семейството му няма нестинари.

Родителите му даже не са вярващи

Отгледали го баба му и дядо му. Най-голямата му опора е леля му Валя, която е навсякъде с него. "Нестинарството не се учи. Или го имаш, или го нямаш. Предлагали са ми пари, за да играя в огъня. Отказвал съм. Не мога. Това на мен ми е дадено и аз се страхувам дали няма да ми бъде отнето. Гледал съм нестинари, които просто си танцуват или вървят по огъня. Не мога да ги съдя. Кой съм аз?

Всеки си носи кръста

Не съдя, но казвам грешките", споделя Динко.
Завършил е народно пеене в Бургас, откъдето пази хубави спомени от професионализма на преподавателите. След това е следвал "Културно и историческо наследство" в УНИБИТ в София. Преподава история и музика в училище "Васил Левски" в Костинброд и ръководи фолклорна група в Чепинци. Председател е на сдружение "Пазители на българското", което включва студенти, интересуващи се от всичко родно, и се занимава с благотворителност. "Аз съм доволен от работата, която върша. Пък който каквото иска да казва".
За него Странджа е всичко. Често когато е в София, тъжи за планината. "Лягам си и сънувам Велека, сънувам, че бродя из горите на Странджа. Неразделна част е от мен. Неведнъж съм казвал, че Странджа ми е майчица, а Велека ми е сестра", завършва разказа си Динко.

https://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/oganyat_plenyava_dinko_ot_dete-287491.html
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Hatshepsut в Август 28, 2015, 23:03:18
Изповедта на една нестинарка

(https://www.standartnews.com/files/articles2/287/287393/df2ca7de81d7e97f111de05246ee2be8_600x460.jpg)

Знаете ли къде е родината на нестинарите? Точно от там, Голямата аязма в Странджа, започва специалната рубрика на "Стандарт", която ще разбули всичките им тайни. Ще ви разкажем за легендарните нестинарки от миналото и за посветените в огнения ритуал днес. Кой е най-младият танцьор върху жарава в Странджа? Как е "прихванала" една от най-известните нестинарки? И всичко за празника на 3 юни в село Българи, когато в Странджа по стар стил почитат Свети Константин и Елена - четете в репортажите на специалния ни пратеник Иван Филчев.
Не вярвала, че ще влезе в огъня, възкръсвала винаги
Ако съм правила зло, Господ досега да беше ме смачкал, казва леля Веска от Бродилово

За първи път я срещнах преди 5 години. В средата на септември беше. Отидох в къщата й в странджанското село Бродилово. На вратата излезе синът й. "Не се чувства добре, не може да излезе", каза той. Помолих му се и той склони да я пита отново. Излезе. Облечена в черно, смазана от мъка. Беше си отишъл мъжът й, отнасяйки с него нейната жизненост. "Сух клон беше, но можех да се опра на него", каза с изкривено от болка лице Веселина Илиева, нестинарката от Странджа.
Отказа да я снимам, душата я болеше
Видях я онзи ден, след нестинарското поклонение във Влахов дол. Пак в Бродилово ни срещна животът. Дойде с баба Милка Богословова, за която се грижи. Усмихната и лъчезарна беше. Може пак да я е боляла душата, но пък се смееше и грееше. "Никой не може да ти отнеме това, което Бог ти е дал. Смятам, че всички сме дошли с мисия на този свят и всеки носи нещо, което трябва да покаже. Няма случайности в живота. Каквото ти е драснато, това става. С кой да се събереш, с кой да се скараш, къде да идеш". Така започна изповедта на леля Веса, както я наричат в Бродилово, а и по цяла Странджа.
В огъня влиза на днешния ден през 1986 г. в село Българи. "Стана ми лошо в Ургари /старото име на Българи/. Умирах! Беше страшно! Играеха нестинарите, а аз като повечето задавах въпрос с какво се мажат, за да влизат в огъня. В този момент ми стана лошо и започнах да потъвам. Казвам на жените, че ми е страшно зле, а една от тях ми отвръща, че като ми изплеска една, ще се оправя. Умирах! Извикаха лекар. Не можех да говоря даже. Дойде лекарят, който каза, че има нещо ненормално. Телесната температура ми била паднала и
толкова съм изстинала, че все едно са ме изкарали от хладилник
Закараха ме до аязмото на света Елена. Измих си лицето с вода, която тече извън аязмото. По едно време дойде една възрастна почернена жена до мен и ми каза: "Вах, дятето ми, ти каквато си студена, ти ще станеш нестинарка". Пипа ми ръцете. Тогава проговорих. Казах на Марияна, която беше с мен: "Викни тази жена да ми каже какво значи студени ръце". Марияна каза, че такава жена не е идвала. Дали тази жена наистина е дошла или е било видение, и до днес мога да си го обясня", спомня си първото влизане в огъня нестинарката.
"Има нещо, което не мога да си обясня, не мога да го покажа, не мога да го докажа. Но когато влизам в огъня, си имам нещо, което си е лично мое. Какво е това? Не знам. Когато засвири музиката, особено Гошо Ургарски. Той е майстор. Той ти казва стъпката. Гайда и тъпан се допълват. Получава се едно гъгнене, нещо като втори и първи глас.
Музиката я чувстваш с тялото си
и се откъсваш от всички хора. За нестинарството трябва да си глух и да не чуваш какво говори този и онзи. Не трябва и да ти ръкопляскат", продължава тя.
"В огъня не съм себе си. Все едно заспиваш и се събуждаш, но не знаеш, колко си спал. Необяснимо е. За здраве и за щастие се молиш. "Боже, Господи, дай на всички здраве и щастие!". Ако някой от внуците на двете баби Злати влязат в огъня, аз ще им предам много неща. Ако пък стане така, че си отида от този свят, то може да се присъни на някой друг", добавя тя.
Веселина Илиева не е познавала легендарните нестинарки Злата Стамова и Злата Даскалова от Българи. "Бабите Злати не ги познавах, защото съм била много малка. Познавах дъщерята на Злата Даскалова - баба Кирики, която беше в конака. Тази жена не даваше интервюта,
но когато ме прегърнеше, ми шепнеше
Какво ми шепнеше тази жена, не можех да разбера. Но като че ли ме благославяше, зареждаше ме. Има много неща, които са ми идвали в просъница и искам да ги предам на нейните внуци", казва тя.
"Прекланям се пред ургарци, защото успяха да съхранят нестинарството, да го запазят и да го предадат. Имаше една година, когато църквата беше закована. Попът тури два катинара. Толкова години съм играла в огъня, ако аз съм правила зло, Господ досега да ме беше смачкал. Той изглежда ме обича и все ме спасява. При нестинарите най-напред са иконите, следват кръстът, светената вода, тамянът. Къде е логиката, че не си обичаме Бог? Какво лошо правим ние? Винаги сме преглъщали, винаги сме прощавали, въпреки че не забравяме", казва нестинарката.

Леля Веска признава, че е ранима душа. Споделя, че твърде късно е разбрала, че приятел е не този, който бърше сълзите, а онзи, който не те кара да плачеш. Имала е нелек живот, но все се е справяла. От няколко години вече не влиза в огъня, но и днес ще бъде в Българи.
На 70 съм вече, нека младите поемат
казва тя. "Едната ми баба е гъркиня, другата - българка. Никога не съм предполагала, че ще играя в огъня. Родена съм на Възкресение Христово и съм възкръсвала винаги. Весел човек, съм. Дори, когато на душата ми е било черно, съм се смяла и пяла", завършва тя своята изповед, като подхваща веднага весела народна песен.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=1&newsid=40923&rp827
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Hatshepsut в Ноември 28, 2015, 18:55:53
Баба Злата Даскалова - последната истинска нестинарка от село Българи

(https://www.tsarevo.info/files/images/2015/11/baba-zlata-daskalova-poslednata-istinska-nestinarka-ot-selo-balgari-03.jpg)

Ниските ридове на Странджа и необятният лес на планината от векове крият китни селца, в които легендите и сказанията се сливат с историята като в красива приказка. Тук през османско време хората са успявали да укрият от турците най-хубавите си моми.

Една от тях била Нуна. Харесал я обаче турски военачалник, който по случайност минал през селото на път за Малко Търново. Той я пожелал и решил да я отведе в харема си. Нуна не се съгласила и го подложила на изпитание: ще бъде негова, ако той мине оттам, откъдето тя би могла. Ако се провали, ще остави нея и селото на мира. Запленен от красотата ѝ, военачалникът се съгласил. Нуна събрала мъжете от селото, наклали огън и пръснали жаравата, а момата минала през нея. Турчинът се опитал, но не успял. Въпреки това удържал на думата си и оставил девойката и селото на мира.

Легендата за Нуна се разказва в село Българи. Сгушено между лъките на река Велека, то и до днес е съхранило мистичния танц на нестинарите. Съхранило е и споменът за баба Злата – внучката на Нуна. Баба Злата била последната истинска нестинарка от селото.

Златка Даскалова, както е истинското ѝ име, се споменава често от местните жители. Наричали я така не заради възрастта ѝ, а в знак на почит и уважение. Запомнена е като слаба възрастна женица с бяла риза, черна забрадка и черна носия. По времето, когато тя играела, за огъня се изгаряли 12 волски каруци с дърва, които горели по три дена, а жарта била повече от педя.

Баба Злата влязла за първи път в огъня на Голямото аязмо – най-старото, тачено и мистично аязмо на Св. Св. Константин и Елена, най-святото място за нестинарите. То се намира южно от Граматиково, на около 6-7 км над река Велека в местността Влаховски дол. Нарича се още Родината и се вярва, че мястото е свещено, защото на неговата поляна (хорище) за първи път са се провели нестинарски игри.

(https://www.tsarevo.info/files/images/2015/11/baba-zlata-daskalova-poslednata-istinska-nestinarka-ot-selo-balgari-01.jpg)
Баба Злата по време на нестинарски танц. Снимка: Регионален исторически музей Бургас

Още по-мистично било прихващането на баба Злата – състоянието, което я обземало преди игрите. Нейният внук разказва, че когато наближавал празника на Св.Св. Константин и Елена (3 и 4 юни), жената започвала да изстива. Обземала я треска три дни преди празника. И въпреки че било лято, тя искала да ѝ палят 2 печки с дърва – едната да ѝ топли гърба, а в другата си е слагала краката, за да ги стопли. На самия празник тялото ѝ ставало ледено студено. Баба Злата винаги танцувала с пуснати краища на забрадката си (долбена). Случвало се по време на игрите забрадката ѝ да падне в жаравата и тя да я вдигне след 2-3 обиколки. По кърпата ѝ нямало никакви следи от изгаряне. Ето какво е обяснението на местните хора за този феномен:

Св. Константин минава напреж и гаси огъня. И тя минава след това, и нито я пареше, нито нищо. На сутринта си ходеше да си копае. Има някаква сила.

Баба Злата не е запомнена само с танците си. Тя имала съществена роля и в малкото затворено общество на нестинарите. В началото се приемало, че в огъня могат да играят само жени, които с танците и с босите си крака изкупват греховете на всички в селото. Една от тях бивала определяна като Главна. Това обикновено била най-възрастната жена, която притежавала най-добрите умения и имала дарбата да предсказва бъдещето. С нейното мнение се съобразявали всички в селото. Нейно задължение било да ушие ризите, с които се обличат иконите, преди да бъдат взети за игра в огъня. Най–съществената ѝ роля обаче била да определи Епитропа на селото измежду най-честния и отдаден на бога мъж. Волята и решението на Главната нестинарка се изпълнявали безпрекословно. Последната Главна нестинарка на с. Българи била именно Баба Злата Даскалова. Жителите на с. Българи твърдят, че нейните предсказания за бъдещето на България от 1940 г. досега са се сбъднали.

Няколко години преди смъртта си баба Злата спира да играе в огъня поради старост. Последните ѝ нестинарски игри са били през 1964 г. Последната нестинарка от с. Българи умира на 31 януари 1970 година. За съжаление нито едно от петте ѝ деца не наследява традициите от нея. И до ден днешен къщата ѝ – сега вила „Нестинарка“, може да се види в югоизточния край на селото, откъдето се открива великолепна панорама към мистичните гори на Странджа планина.

http://www.tsarevo.info/istoriq/baba-zlata-daskalova-poslednata-istinska-nestinarka-ot-selo-balgari/ (http://www.tsarevo.info/istoriq/baba-zlata-daskalova-poslednata-istinska-nestinarka-ot-selo-balgari/)
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Hatshepsut в Май 21, 2016, 14:17:42
Днес е денят на Огъня!

(http://newsbp.com/wp-content/uploads/2016/05/Nestinarstvo.jpg)

Празникът на светите равноапостолни Константин и Елена в народните представи е известен и като „денят на огъня“, на нестинарите. Чрез целия празнично-обреден комплекс се отбелязва краят на пролетта и началото на лятото – именно в периодите на прехода се активизира хтоноса и с поредица от обредни практики трябва да се подсигури здраве, плодородие и благополучие. В народния обичай някои изследователи откриват елементите на древнотракийските езически култови ритуали, свързани с култа към огъня и Слънцето, а според други са налице и остатъчни елементи на раннохристиянската религиозна обрядност, свързана с Благодатния огън и идеята за Възраждане, при която се носят запалени свещи в процесия. В християнството Благодатният огън е свещен, той има видоизменени характеристики и изразителни съзидателни функции – той не отделя топлина и не причинява изгаряния. Доминиращо негово качество е излъчването на светлина, а тя е един от водещите символични материални елементи на християнската религиозна обрядност и богослужението. Празникът се отбелязва на 21 май – денят на игрите в огъня е намерил своята приемственост и е постигнал календарната си адаптация към Празника, отбелязван в чест на светите равноапостолни Константин и Елена. Идеите за приемственост и интеграция между културните пластове, за хармонично единство между езическа ритуална обрядност и християнски обреден комплекс се потвърждава и от факта, че нестинарите играят в огъня, носейки в ръцете си икони на свети Константин и Елена. Отдаването на почит на двамата светци е свързано и с факта, че те имат изключителен принос към историята и развитието на християнството. Император Константин Велики извършва революционни промени в устройството на Римската империя с издаването на Миланския едикт от 313 г., по силата на който християнството се признава за официална религия, равнопоставена на всички останали вероизповедания на управляваната от него територия.

Подготовката за празника започва няколко дни предварително – събират се средства за общ курбан, на мегдана се подготвя кладата, почистват се всички кладенци и извори в населеното място и околността, след което се пие вода от тях, момите и момците връзват люлки, на които се люлеят, извива се обредно хоро, начело с иконите на свети Константин и Елена, под звуците на тъпана нестинарите играят своите ритуални танци в огъня, обкичени със златни и сребърни монети…

– Присъствието на ВОДАТА в религиозната обрядност на празника не е случайно – освен че е символ на живота с неговата неизчерпаемост и необятност, едни от основните функции на водата са съзидателната и очистителната и именно те са предпоставка за наличието й в повечето очистителни ритуали. Колективното почистване на кладенците и изворите в населеното място и околността представлява своеобразно маркиране на територията, отделяне на урбанизираното пространство от чуждото, неусвоеното.

– Ритуалният ОГЪН е езическа култово-обредна практика, която има пряка връзка както с култа към Слънцето, така и с покровителите на домашното огнище. Огънят е символен елемент, който има две естества, две функции – разрушителна и съзидателна. Подобно на водата, той има способността да пречиства. В подготовката на жертвената клада участие взимат всички, тя се изгражда с общи средства. Във вечерта на Празника дървата се запалват и всички се събират около кладата, слушайки ритъма на ритуалния, свещения тъпан и хороводните напеви. Когато огънят стихне, жаравата се разстила във формата на кръг, който символизира пламтящия слънчев диск и изразява съвършенството, божественото начало. Около него се извива обредното хоро, начело с иконите на светите равноапостоли Константин и Елена. В жаравата боси влизат нестинарите – пътят им върху пламтящите въглени е една доброволна саможертва, целяща изчистване на всеобщите грехове. Техният обреден танц е една временна смърт, един опит за надникване в отвъдното, където има неизползвани все още познания и възможности за ново начало, за по-добър живот.

– За първи път НЕСТИНАРСТВОТО като народен обичай е описано от Петко Р. Славейков през 1862 г. Според легендата, първата нестинарка се появила, за да изкупи греховете на жителите на с. Българи. Счита се, че това е божия дарба, призвание, което се предава по наследство. Нестинарите имат функциите на медиатори, на посредници между нашия свят и отвъдното. По време на свещенодействието си, на своя обреден танц, те изпадат в състояние на транс и нерядко изричат пророчески думи, отнасящи се за бъдещето, за здравето и благополучието в селото. В много голяма степен ритуалният танц е насочен и към преодоляване на злото, към осигуряване на покровителството на свръхестествените сили при постигането на здраве, плодородие и благоденствие в новия аграрен цикъл. Една от предпоставките за обредно посвещаване е спазването на строг пост и въздържане от всякакви лоши мисли или действия. Нестинарите обикновено са хора, живеещи в уединение, откъснати от суетата на околния свят. Най-често са жени, имащи по-изострена сетивност и изразителна емоционалност. Съществуват много и различни схващания за етимологията на думата „нестинар“ – според някои, името произлиза от гръцкото „анастенагмос“ (въздишане, пъшкане), което издават нестинарите по време на ритуалния танц. Според други е възможно да произлиза от гр. „анастено“ (възкръсване), което да навежда на мисълта за дълбока връзка с раннохристиянския обичай, свързан с Благодатния огън , при който се носят запалени свещи в процесия. Според трети източници, наименованието произлиза от гр. „(х)естия“  (огън, огнище), което подсказва връзката на нестинарите с древните божества-покровители на домашното огнище и функциите им на медиатори, на сакрални лица при осъществяването на комуникация с тях. Така нестинарите продължават традицията на първожреците, които владеят, притежават и управляват  магическата мощ на социума в древните мистерии на траките. В наши дни, обаче, нестинарството е само туристическа атракция. Изпълнителите на танца биват наричани „огнеходци“ и те не притежават качествата и митологизираните дарби на старите нестинари, на тяхната самобитна природа.

– Един от задължителните елементи в облеклото на нестинарите е присъствието на златни и сребърни монети – с блясъка и формата си те наподобяват слънчевия диск, изразяват съвършенство и божественост. ЗЛАТОТО и СРЕБРОТО са не само символ на благополучие, те имат и апотропейна функция – да предпазват от зловредни влияния. Повечето древни общества възприемат златото и среброто като символни елементи, като неизменна част, присъстваща в ритуалната обрядност на цялостния култово-религиозен комплекс. Нерядко се приемат и като символ на отвъдното и това обуславя присъствието им в нестинарския обреден танц . В народните представи златото и среброто са нетленни и непреходни – всичко нетленно и непреходно е свято.

– Около нестинарския огън се извива ХОРО, начело с иконите на светите равноапостоли Константин и Елена. Хорото е сакрален, небесен танц на българите и означава „единство от много танцуващи“. По своята същност то представлява вид имитативна магия за предизвикване на плодородие, при която човек прехвърля своите положителни качества върху природата и явленията. Изборът на танцуващите не е случаен – обикновено това са жени, което говори за връзка с култа към богинята-майка, към пораждащото начало. Важно е те да имат много деца, да се радват на дълъг живот и добро здраве. Хорото е отворено, което говори, че участниците са отворени за социума и осъзнават важността на мисията си. Подскоците, които танцуващите правят, са своеобразна магия за растеж на житото, трикратното въртене носи в себе си енергията и посланието на числото 3, а движението наляво има пряка връзка с нощния завой на Слънцето към нов ден, ново начало, към пролетното пробуждане на природата за нов живот. Древните българи са считали, че когато танцуват ритуалното хоро на Танг-Ра, те са „рат“, т.е. постигат ниво на духовно сходство на всички участници, на единство. Хороводните напеви на участниците в ритуалния обряд са вид вербална магия за плодородие, но и същевременно подпомагат нестинарското навлизане в състояние на транс. Понятието „хор“ изразява единство, постигнато чрез участието и съвместяването на група хора. При пеенето е „хор“, при танците е „хоро“, при множество човеци е „хора“, при говоренето е „хоратя“ (от „хортуваме си“- „говорим си“). Хоровото пеене произхожда от древен Шумер, от възхваляващите химни в чест на Божествата.

– Особено важно място в ритуалната обрядност на Празника заема нестинарският,СВЕТИЯТ ТЪПАН, който се съхранява в дома на главния нестинар при иконите на св.Константин и Елена. Обикновено се предава по наследство. Магията на звуците и ритъмът на тъпана трябва да подпомагат навлизането на нестинарите в състояние на транс и в осъществяването на връзката им с отвъдното. Според много от изследователите на народния обичай музиката може да се възприема като космичен ритъм, като сакрална ос, по която се осъществава посредничеството между световете.

–  СВИРАЧЪТ също заема ключово място в ритуалната обрядност на празника. Неговият избор не е  случаен – владеейки магията на музиката, той също има функциите на медиатор, на посредник между световете. Народът ни има една прекрасна поговорка, според която: „Както от всяко дърво свирка не става, така и от всеки човек свирач не бива.“. Нерядко свирачът е овчар или пастир, което говори за прерогативите му на водач, на лидер, а оттам произхождат и функциите му на жрец.

http://newsbp.com/ (http://newsbp.com/%D0%94%D0%BD%D0%B5%D1%81-%D0%B5-%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%8F%D1%82-%D1%82%D0%B0-%D0%9E%D0%B3%D1%8A%D0%BD%D1%8F)
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Hatshepsut в Май 23, 2017, 13:13:58
Нестинарски тайнства на св. св. Константин и Елена

(http://www.menumag.bg/sites/default/files/imagecache/recipe_large_image/articles/firewalking71.jpg)

Месец май в района на Странджа се нарича „Костадински месец”. В някои тамошни села като Кости, Бродилово, Българи и Резово от незапомнени времена е имало има един род хора, които според вярването на местните получават от родителите си тайно наследство – праведност, която им се предава чрез св. св. Константин и Елена и която ги подтиква да танцуват върху жива жарава, на 21 май – празникът на светиите (3 юни по стар стил). Тогава тези хора, наричани нестинари, са сякаш упоени от неизвестна сила, която ги учи да предсказват бъдещето и ги предпазва от горещите въглени.

Днес този обичай се е запазил до голяма степен в автентичния си вид в селата Българи и Кости. Нестинарството се практикува (или се е практикувало - бел. ред.) и в Гърция - в няколко села в Егейска Македония, населени от потомци на тракийски бежанци, като Каракавак (Мавролевки) в Драмско, Бутково (Керкини) и Какараска (Агия Елени) в Серско, Лъгадина (Лангадас) в Солунско и Мелики в Берско.

Всъщност празненствата по традиция започват още на 1 май, когато нестинарите от всяко село отиват на гости при главния нестинар (или често нестинарка) – най-праведният, който умее най-продължително и хубаво да играе върху въглените и да предскаже най-подробно и точно бъдещето на определен човек или на цяло село. Носят му бъклици вино, ракия, баници, кокошки, патици и други вкусни подаръци. Тя пък (или той) ги черпи от своите гозби, между които почетно място заема котлето със зеле, стара сланина и булгур. Гостуването на нестинарите у „първата” нестинарка е за да вземат позволение и наставления за пречистване на светите извори в околните местности, където ще се празнува предстоящия ден на св. св. Константин и Елена, на 21 май.

В този ден, още с изгряването на слънцето всички пременени се събират пред църквата приготвени за голямо увеселение – един млад нестинар изнася иконата с образите на св. св. Константин и Елена и повежда цялото село към някой извор в гората, където се срещат с хора от другите села, за да се веселят заедно с гайди, тъпани, курбани и игри.

Междувременно на мегдана във всяко нестинарско село се натрупват дърва и се запалва голям огън. След веселбите извън селото множеството се връща при огъня и тогава гайдарите засвирват една особена, „нестинарска свирня” и хорото продължава. В този момент се познават истинските нестинари – те се разтреперват като лист, очите им се размътват и погледите им стават разсеяни. Най-буйният от тях грабва иконата с две ръце и бос нагазва в огъня... Ако иска да предскаже нещо, махва с ръка да спрат гайдите и тъпаните. Танцът продължава, докато изражението на нестинаря стане обичайно – тогава жаравата започва да го пари, той излиза от огъня и нагазва в калта от разлятата около кладата вода.

Св. св. Константин и Елена се празнува три дни – до 23 май, като през втория и третия ден нестинарите и други съселяни се събират у главния нестинар на селото с подаръци и там продължават веселбата, яденето, пиенето и танците. През целия месец май, когато и да се засвири нестинарската музика, нестинарите искат огън – казват, че ги „прихващал” св. Костадин. През останалото време на годината те губят тази тайна сила.

Източник: Сборник за Народни умотворения, наука и книжнина на Министерство на народното просвещение, книга VІ, 1891 г.

http://www.menumag.bg/za-hranata/statii/nestinarski-tainstva-na-sv-sv-konstantin-i-elena (http://www.menumag.bg/za-hranata/statii/nestinarski-tainstva-na-sv-sv-konstantin-i-elena)
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Мишок в Май 15, 2018, 20:28:38
Нестинарството – демонично-окултен феномен, болна мистика и антицърковност

Редица светски изследователи на обреда са се опитвали да дават обяснения на способността да се ходи безболезнено по жарава без изгаряне. В религиозно-мистичния култ на нестинарската общност от особено значение е привеждането в транс, при което се извършва танцът върху жаравата. Това състояние се обозначава с понятието “прихващане”. Първоначално се е смятало, че нестинарите изпадат в екстазно състояние под влияние най-вече на външни, механични фактори - на музиката и на околната предразполагаща обстановка[55]. Впоследствие се е изяснило, че преди да придобият способността да се потопяват в трансовото състояние, даващо им възможност без опасност от изгаряне безболезнено (анестезиологично) да тичат върху жаравата, те прекарват състояние на мъчително боледуване.

Това е “класическият” начин, който водел до “прихващането” и бил задължителен за почти всички нестинари в миналото. Симптомите на това боледуване са описани от д-р Гарвалов по следния начин: “Това боледуване е тежко и продължително. Аз не можах да доловя истинските симптоми на това тяхно заболяване, но се разбра, че то се изразява в губене на апетит, силна отпадналост и пълно изтощение на целия организъм. При такова боледуване на нестинарките явява им се лично св. Константин и им казва, че за да оздравеят, трябва да играят на празника в огъня. От този момент болната жена се обрича в служба на светеца и става нестинарка“[56]. Авторът пресъздава и други характеристики на състоянието им: “Те всички страдат от нерви, често се оплакват от главоболие, лесно се афектират, лесно се отчайват и се наблюдава изобщо една лабилна психика. Те са силно впечатлителни, сантиментални...”[57]

Става ясно, че по време на това боледуване дават обет на божеството, което в техните представи се идентифицира със Светока-покровител, т. е. св. Константин. Благодарение на този обет става възможно прихващането им, вследствие на което получават и способността за безвреден допир с огъня. В духа на светоотеческото разбиране бихме могли да направим заключението, че въпросното “прихващане” не е нищо друго, освен обсебване от страна на падналите духове, т. е. от демоните. Според Свещеното Писание: “Дяволът като рикащ лъв обикаля и търси кого да глътне” (1 Петр. 5:8). Забележително е, че обладаването от “поднебесните духове на злобата” става реалност след доброволното обещание (обет) на нестинаря да се посвети в служба на тъмната сила, която идентифицира с божеството (Светока). Недвусмислен аналог на подобно боледуване се наблюдава в шаманизма. То е част от посвещението в шаманство. Обредите, съпътстващи това посвещаване са с ясно изразен демоничен характер и включват обръщане на запад, отричане от Бога и обет да се служи на сатаната, в резултат на което бъдещият шаман придобива прословутите си свръхестествени способности. Всичко това става по време на особено болестно състояние[58].

Несъмнено нестинарите и техните култово-обредни практики попадат под санкцията на следните предупреждения, отправени от Бога към Моисей, които като компонент от старозаветното законодателство са валидни и за новозаветните времена: “Не бива да се намира у тебе такъв, който прекарва сина си или дъщеря си през огъня, предсказвач, гадател, вражач, магьосник, омайник, ни който извиква духове, нито който пита мъртви; защото всеки, който върши това, е гнусен пред Господа...” (Втор. 18:10-12). В случая е ясно, че Бог, зачитайки свободната воля на всеки човек, му предоставя възможност свободно и без принуда да се самоопредели на кого да служи, но както пише в Евангелието на св. евангелист Матей: “Никой не може да слугува на двама господари; защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре” (Мат. 6:24).

Този момент на свободен избор при нестинарите се предоставя по време на особеното им боледуване, за което стана въпрос по-горе. Оттук нататък са възможни два варианта на постъпване. Първият вариант е, когато нестинарят възприеме боледуването си като Божия покана за изправление и покаяние. Следващата стъпка е да се обърне към Бога, да прояви решимост и да прекрати участието си в този езически обред, който е опасен и душевреден досег с магията и окултизма. След доброволния обет да служи на Светока, при което всъщност отхвърля Бога, Бог допуска обладаването от тъмната сила и проявяването на всички последствия от нейното въздействие. Огнеходецът получава необикновена свръхестествена дарба, но поради общението си с бесовете се лишава от Божията благодат и възможност за спасение. Божията милост е безгранична. Дверите на покаянието за нестинарите, проявили решимост да отхвърлят от себе си езическото нечестие, са винаги отворени. Ако не потърсят спасителните средства на св. Църква, те ще продължават да пребъдват в състояние на особена духовна прелест (измама, заблуда), която обрича на вечни адски мъки тях и доверилите им се и измамени хора.

Показателен е фактът, че в техните вярвания липсва представата за дявола и за тях той като че ли не съществува. Тяхното божество – Светокът е обременено с елементи на персийския дуализъм и въплъщава в себе си едновременно добрия и злия Бог[59]. Често във виденията им Светокът приема вид на човекодемон, който изисква жертва, защото е зажаднял за кръв. Идеята за демоничното начало на природата му е онаследена от дуалистичните вярванията, свързани с древни езически божества, които в едни случаи помагат, а в други пакостят, защото са едновременно и добри и зли[60].

В пространното си изследване върху социалната психопатология д-р Д. Гарвалов, стремейки се да даде научно обяснение на нестинарството, пише, че “то спада към психичните епидемии... и има религиозна подкладка”[61]. Отчитайки предварителната “психологическа подготовка” и ролята на самовнушението, той обяснява “прихващането” чрез раздвоение на съзнанието, като “психическа регресия с временен характер (съпроводена с образно преживяване)” и като “типична истерия (истерични припадъци)”[62]. Д-р Гарвалов описва външните симптоми на нестинарите, изпаднали в транс. Многократно е имал възможност да наблюдава нестинарски игри. Според него симптомите наистина са признак на обсебване. В тази връзка той пише: “Самото прихващане или вселяване на духовете в човека става у всички магьосници, конвулсионери, медиуми и нестинари по един и същ начин и почти с еднакви симптоми. Настъпва изменение в цвета на лицето, погледът става замътен и разсеян, или очите се обръщат. Припадъкът започва с треперене, което се превръща впоследствие в конвулсивни движения. Прихванатите викат, крещят или бълнуват на висок глас. Танцът се среща не само при нестинарите... Всички имат и слухови халюцинации, които ги правят пророци, гадатели и прорицатели. Те всички не помнят нищо от онова, което правят или говорят през време на припадък, защото всички смятат, че отдават тялото си на друго чуждо, неземно същество, което ги обладава”[63].

Още проф. М. Арнаудов определя като най-важна отличителна черта на нестинарите “способността за религиозна екзалтация”[64], която е описана детайлно от всички изследователи на обреда. В. Полихронов пресъздава като очевидец проявите на една нестинарка, която “викала ху–ху–ху, биела си главата дорде потече кръв и си деряла дрехите. После два – три дена не излизала, лежала болна”[65].

Д. Радойнова въз основа на наблюдение на нестинарски игри през периода 1995-1998 г. прави следното обобщение за външния израз на екстаза при съвременните нестинари: “Около час преди играта в огъня те стават унесени, откъснати от света... Постепенно с разхвърлянето на огъня и оформянето на кръга от жар започват да проявяват признаци на възбуда: разтреперват се, жените “ги избива на плач” или пък стават силно, неадекватно напрегнати и нервни, силно побледняват, крайниците им изстиват. Със засвирването на нестинарската мелодия състоянието им достига своята кулминация: крайниците им буквално се вледеняват, но са сухи, а не влажни и започва спазматично свиване на пръстите на ръцете, лицата им потъмняват и придобиват землисто-кафеникав или морав оттенък, очите им са полузатворени, блуждаят... Непосредствено преди влизането в огъня Веселина Илиева (главната нестинарка – пояснение от мен, Ст. Ст.) започва тънко и проточено да пищи, но повечето навлизат мълчаливо”[66].

Известни са обаче и случаи на “прихващане” без предшестващ обет и вричане. Такъв е бил случаят с Кузман Димов, потомък на нестинарски род. Щом чуел нестинарска песен (със съответния специфичен ритъм и старинен текст, съдържащ очевидно имена на езически божества-демони, които били призовавани), го “прихващало” и изпитвал силно влечение да играе в жарава[67]. Тук, може би, е налице наследствена обремененост, която се проявява при наличието на външен, механичен фактор – нестинарска песен. Духовното лечение на това състояние е несъмнено отхвърляне на езическото нечестие, прибягване към светото тайнство Покаяние и причастяване със Светите Христови Тайни.

Нестинарите формално се смятат за християни, но са далеч от правилното разбиране и осмисляне на християнството. Сред тях битуват невежество и изопачени представи за личността на Господ Иисус Христос и за Неговото спасително дело, а също и нежелание да получават разяснение по тези въпроси от духовници и вярващи хора. Нещо повече – с изказванията и ритуалните си действия те отричат значението на Христовата изкупителна жертва за опрощаване на греховете. В частност това се потвърждава от голямата честотност (поне в миналото) на принасяните от тях жертви от животни, за които вече се спомена по-горе. Освен това сред тях е вкоренено самомнението и богохулната претенция, че когато погасявали жаравата, уж погасявали и заличавали греховете на всички: “Ами защо играете в огъня? – Защото имаме грехове, сгрешили сме нещо през годината, и като играем в огъня изкупваме греховете на всички.”[68]

Наличният фактологичен материал, събран от изследователите на нестинарите, свидетелства за антицърковновността им и за различните й прояви, чрез които тя конкретно проличава. Налице е свидетелство за “линчуване” на християнин от нестинари, заради това че на нестинарски празник е отишъл на нивата си да работи. Въпросният човек бил църковен, не пропускал богослужение в храма и не работел в дни, когато се чествали църковни празници.

Според свидетелството на проф. М. Арнаудов в миналото погребенията при нестинарите са се разминавали очебийно с християнската традиция и с благословения от Църквата начин за погребение. Вместо църковно последование са практикували изгаряне на труповете от страх да не вампирясат мъртъвците. По времето, когато професорът посещавал нестинарите в Източна Тракия, този обичай бил изоставен, както и обичаят умрелите да бъдат пробождани с нож след издъхване или преди поставяне им в гроба[69]. Според по-новите изследователи, ако се извършело църковно опело над нестинар в селския храм, след това непременно покойникът бил внасян в нестинарската култова постройка - конака и там се опрощавали с него. Вместо кръст на гроба му е било поставяно дървено антропоморфно (човекообразно) изображение, около което струпвали камъни. След изгниването на дървото и слягането на гроба, единственият знак за наличието на гроб оставали камъните[70].

Друга антицърковна проява се съдържа в сведението, че когато в определени дни нестинарите се събирали в конака си, главната нестинарка ги увещавала да не се ходи на църква като изтъквала странната и неясна мотивация, че покровителят (т. е. Светокът) бил остарял и не можел да стои прав[71]. Известни са случаи, когато нестинарки са се възползвали от своето влияние над другите и са ги подтиквали да извършват криминални престъпления. Д-р Ем. Шаранков свидетелства, че един учител от Странджанския край споделил с него: “каквото кажат нестинарките, мъжете го изпълняват. Те управляват селото.”[72] .

Нестинарството, чиито адепти се осъзнават като сакрална общност, антагонистична на църковната, ревниво са бранели своето сакрално пространство. Векове наред то е владеело умовете и съзнанието на жителите на нестинарските села. В известна степен и сега. Поради високия авторитет и влияние на нестинарите на тази територия духовенството е било затруднено пълноценно да изпълнява своята мисия и да просвещава със спасителните истини на св. Православна вяра населението. В селата, където тези общности били най-силни и доминиращи, информаторите са признавали пред посетилите ги изследователи на обредността: “Поп за нищо не требва – ни за сватба, ни за смърт.”[74] Когато някой се е изплашвал от сънувано, при болест или друга беда, не търсел помощ в църква, не прибягвал до съвет и духовно обгрижване от свещеник, както обикновено е в други краища, а се обръщал към нестинарката, която преоблечена с нови и изпрани дрехи, отваряла столнината (конака) и запалвала кандилото с донесеното от посетителя масло, а той палел свещ.[75]

Някои автори споменават и за провеждането на сакрални оргии сред нестинарите. Така например, Хр. Смилянов от позицията на очевидец през 1906 г. описва пиянски и оргиастични сцени, които последвали нестинарския празник. Авторът възприема нестинарството като своеобразна религиозна секта, обредността на която напомня “демоническите религиозни оргии на старите тракийци”. Нарича конака “капище”, а обряда им - “дивашки” и “антихристиянски”. Той пише: “Прихванатите моми... почват да си скубят косите и да си блъскат главите, където завърнат. Това лудо блъскане на глави и скубане на коси трае, докато не се прихванат от светока повече души. Неприхванатите през това време стоят с наведени глави, устремили очи в една точка и под такт викат: кю-кю. Когато светокът прихване повечето, нестинарите подскачат до огъня и всички едновременно, при усиленото биене на тъпаните, хвърлят се боси в огъня и няколко пъти кръстосват разпаления харман. Докарани до бяс, т. е. напълно прихванати от "св. Константин", момите и невестите хукват в гората; подир тях се спускат и мъже и тогава, в това състояние на пълна оскотялост, пръснати из гората двойки се предават на най-разпален разврат. Ако някой види дъщеря си или жена си в такова положение, тихомълком бърза да се отстрани, за да не смути обхванатата от светока девойка.”[76] Записано е и съвременно свидетелство от един старец, който преди седемдесет години бил момче-икононосец по време на нестинарско шествие. Той споделя, че по време на ритуалната трапеза в нестинарския конак са се напивали и играели хоро пред сградата. Твърди още, че вътре са се събирали само женени нестинари и си говорели безсрамни думи. На всичко това е бил очевидец, тъй като “по право е седял при тях” като участник в обреда.[77] Почитта към Светока при нестинарите е проникната и от еротизъм, характерен за древните мистерии. В това отношение също е налице приемственост. Според наблюденията на д-р Д. Гарвалов, нестинарките в състояние на екстаз често халюцинират Светока, когото наричат св. Костадин. Явявал им се най-често като красив юноша. Това са били преди всичко млади жени, които живеели в неразбирателство със своите мъже или вдовици. Във виденията е налице стремежът да се удовлетвори сексуалното чувство. Постът и въздържанието преди празника са допълнителни фактори от естествен характер, които довеждат до засилване на половата неудовлетвореност.[78] Става въпрос за небогоугодно постене, което не довежда до очистване на греховете и до преодоляване на страстите, защото е самочиние и се извършва извън оградата на Църквата. Без Божията благодатна помощ в случая е очевидно какви са плодовете на поста и въздържанието. Съществуват заслужаващи доверие свидетелства, че въпросните оргии са се практикували в миналото. Това е естествено, ако се приеме, че нестинарството има приемственост от оргиастичния култ към Дионисий или от друг подобен езически култ. Освен това е проявявало доказана устойчивост през вековете по отношение на култовите си практики и ритуали. Впрочем, съвременните изследователи на фолклора са се натъквали на факти и подробности, които не са били известни на техните по-предишни колеги и не са били до този момент оповестявани в научната литература. Тези сведения са излизали наяве при по-продължителен контакт с нестинари и по време на предразполагащи разговори. Като илюстрация може да се посочат сведенията на цитираните по-горе съвременни авторки, които говорят за ритуално вкусване на сурово месо от животни, принесени в жертва.

Друга съвременна изследователка описва култова практика с оргиастичен характер, упражнявана в района на Странджа почти до средата на 20 век. Ритуалът включва извършването на безсрамни действия от младежи спрямо девойки, което би било немислимо извън времето и мястото на сакралната оргия. Пресъздаденият оргиастичен ритуал от въпросната авторка не е свързан пряко с нестинарството и би следвало да се разглежда като косвен аргумент за наличието на оргиастични култови практики при нестинарите.[79]

Често представата за светостта на местни тракийски езически светилища и тракийски некрополи се съхранила и до днес сред представителите на общността им. Но знанието за тези сакрални езически места е трансформирано, предавано и съхранявано в представите на съвременните нестинари чрез представата за манастир или старо християнско гробище.[80] Нагледен пример как един тракийски долмен некропол край село Бръшлян, Бургаско е приобщен мислено към християнската религия чрез представата за манастир, и вярването на местното население, което под влияние на нестинарите смята, че на въпросното място се е издигал манастир. Никой обаче не помни сградата му, нито се е съхранил спомен за други подробности, свързани с него.[81] Поразително сходство се открива между нестинарското огнеходство и съответните практики на огнеходство, наблюдавани в съвременния шаманизъм, индуизъм и африканските езически религии. Това е допълнителен и неопровержим аргумент в полза на становището за езическия произход на нестинарството.[82]

Нестинарите – притежатели на окултно-демонични паранормални способности

Някои от нестинарите са придобили голяма известност, заради ясновидските си способности. Така например, известната нестинарка от 20-те и 30-те години баба Нуна, била прочута с гледане на боб за намиране на изгубени вещи и добитък, предсказвала, врачувала, давала съвети за щастливо задомяване, “допитвала се” до духове на починали и т.н.[83]

В интервю съвременният нестинар Ивайло Аянски, афиширащ се още като ясновидец и лечител заявявя, че е носител на нестинарска харизма. Запитан дали има връзка между пророческите му способности и нестинарството, той отговаря утвърдително.[84]

Нездраво и пагубно в духовно отношение е всякакво любопитство да бъде узнато бъдещето. Дяволът активно действа, за да внушава помисли у човеците за две неща, които не ни принадлежат – миналото и бъдещето, за да ни отклони да мислим за единственото, което ни принадлежи – настоящето, сегашния момент. Ако спечелим сегашния момент, нито миналото, нито бъдещето ще бъдат загубени. Именно затова дяволът се опитва да всее вредното любопитство за бъдещето и подтиква да бъде удовлетворявано като се посещават врачки и гледачки, които са негови служителки и са в неговата власт. Тяхната цел е да заблудят и погубят. С цената на сто изречени истини те могат да спечелят доверие, за да погубят после с една единствена лъжа. Светител Василий Велики пише: „Не любопитствай за бъдещето, а се възползвай от настоящето... Ако бъдещето ти донесе добро, то ще дойде без ти да си знаел по-рано. Ако бъдещето е скръбно, защо преждевременно да се терзаеш от скръб? Искаш ли да получиш сведения за бъдещето? Тогава изпълнявай предписаното от Евангелския закон и очаквай насладата от благата”.[85]

Практикуването на спиритизъм като елемент от паранормалните способности на някои нестинари също е налице. Става въпрос за общуване с духове на починали и разговаряне с тях, а всъщност се общува с бесовските сили, които имитират гласовете на починалите и говорят от тяхно име като преследват свои душепагубни цели.[86]

Очевидно е, че с помощта на падналите духове се привеждат в действие потенциални сили у човека, които той никога не би могъл да използва съзнателно и целенасочено. Нашумелият на Запад окултист и магьосник Дени Корен прави впечатляващо признание. Той категорично отрича възможността парапсихическите способности да се дължат само на вътрешните латентни сили на човешката природа и да се генерират от самата нея. Корен пише: “Десетки милиони долари са били похарчени за изследвания в тази област и никога не е имало достоверна демонстрация на парапсихическа сила, произхождаща от човека”.[87] Немощта на човека след грехопадението е толкова доминираща, че той може да извършва свръхестествени действия или само с Божията благодат, или само с помощта на демоничния свят. Нестинарите дават обет на своето божество да му служат по време на мъчителното си боледуване, за което стана дума по-горе. Това по същество е отричане от Бога. Остава единствената възможност да се възползват от другия източник на сила и вдъхновение. Този способ е атрактивен и лесен. В случая човекът е пасивен инструмент, защото той не притежава естествен капацитет от „неестествени” сили. След получената дарба се придобива измамното усещане, че човек е малък бог, който има необикновени възможности, благодарение на които може свободно да играе в огъня, да пророкува, да проявява ясновидски способности, да левитира и др. В замяна на това погубва душата си във вечността и се лишава от общение с Бога.

Окултизмът е интегрално понятие, в което се включват както опити за получаване на свръхестествени познания, така и пряко общуване с духове и енергии, за да се постигне усещането за „божественост”, т. е. за превъзходство над другите, възможност за властване над тях и поробване на свободната им воля. Получилите тези способности се сродяват с демоните, чиито приоритет е също да поробват свободната воля и да държат людете в подчинение. Съблазънта да станеш „бог” е толкова силна за някои, че те не подбират никакви средства, за да я постигнат.

Една доста разпространена окултна практика включва развитието на парапсихичните способности. Тези способности се предават чрез демонични сили. Окултисти открито споделят, че без своите духовни водачи (демони) са безсилни. Майкъл Хънтър, който е практикуващ шаман, споделя: „Шаманът не може без дух пазач, защото той трябва да притежава този силен източник на мощ.” Будистките и индуистките гуру също изповядват, че тяхната сила идва от света на духовете. Всички, които притежават тази сила, признават, че тя не е естествена човешка способност. Бивша сатанистка споделя, че тази окултна сила се проявява реално и е свръхестествена. Това е сатанинска сила, чрез която се вселяват много демони в човека. Но за окултиста фактът, че чрез него действат демони е абсурден. Това предизвиква естествено отвращение към самата идея, защото концепцията за „природните сили” е несъмнено по-предпочитана и приемлива за съвременниците от идеята за сблъсък със зли, свръхестествени демонични същества. Всъщност, някои са пределно наясно с нещата, доста „навътре” са и си дават сметка с кого общуват, но това положение ги устройва и те се превръщат в съзнателни поклонници на сатаната. Единствено всесилната Божия благодат може да ги изтръгне от неговите лапи и да ги спаси.
http://budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=802:2-83197&catid=54&Itemid=91 (http://budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=802:2-83197&catid=54&Itemid=91)
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: HighVoltage в Май 15, 2018, 21:06:19
Нямам думи какво криво и проклето създание е този човек Сироус или както се чете на славянски ........... хубаво че не си се отдал на творчество, няма да трия щом не е нарочна тема, да прецени Администратора може ли да се пишат тук такива глупости? Изкара хората сектанти, паднали духове и сексманиаци. Източника ти 'БЪДИ ВЕРЕН до смърт, и ще ти дам венеца живот' не се нуждае от коментар  :Azn:
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Мишок в Май 15, 2018, 23:03:33
Нямам думи какво криво и проклето създание е този човек Сироус или както се чете на славянски ........... хубаво че не си се отдал на творчество, няма да трия щом не е нарочна тема, да прецени Администратора може ли да се пишат тук такива глупости? Изкара хората сектанти, паднали духове и сексманиаци. Източника ти 'БЪДИ ВЕРЕН до смърт, и ще ти дам венеца живот' не се нуждае от коментар  :Azn:
Това е истината за тази секта, даже членовете и не крият какво са.
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: генерал Жеков в Май 15, 2018, 23:05:54
Коя секта?
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Hatshepsut в Май 16, 2018, 06:34:49
Нямам думи какво криво и проклето създание е този човек Сироус или както се чете на славянски ........... хубаво че не си се отдал на творчество, няма да трия щом не е нарочна тема, да прецени Администратора може ли да се пишат тук такива глупости? Изкара хората сектанти, паднали духове и сексманиаци. Източника ти 'БЪДИ ВЕРЕН до смърт, и ще ти дам венеца живот' не се нуждае от коментар  :Azn:

Няма да изтрия публикуваната от Мишока статия, защото тя представя една различна (макар и маргинална) гледна точка, Признавам, че не прочетох цялата статия, а само я прегледах "по диагонала". Струва ми се обаче, че написаното в статията горе-долу съвпада с официалната позиция на Църквата по въпроса с нестинарите и нестинарството. За щастие, в днешно време такива позиции се споделят от нищожен брой хора.
Иначе този сайт "Бъди верен" е фанатичен и зилотски, на него съм посветил специална тема в раздела "Православие":

http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php?topic=26252.0 (http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php?topic=26252.0)

Та така, споменал съм в цитираната тема отрицателното си мнение за този сайт, наистина го смятам за вреден, не само заради фанатизма и зилотщината, но и заради руското влияние, което прокарва - освен че повечето статии са писани от руснаци, на заглавната му страница се пропагандира руския (не българския!) православен календар... А както е известно, руското православие по своята същност е чуждо на душевността на българина, за него са характерни фанатизма, мракобесието и религиозната екзалтация... за руснаците нестинарството най-вероятно е нещо лошо, а да пиеш като свиня и да налагаш жена си е съвсем в реда на нещата  :emo-1:

Да се върнем на въпроса за нестинарите - аз не смятам, че те са подтиквани и обладавани от зли духове, да си припомним максимата "По делата им ще ги познаете"... Светокът никога не е подтиквал нестинарите да вършат зло или да призовават към вършене на зло, на мен не ми е известен нито един такъв случай. Не всеки може да бъде нестинар - лоши хора, злобари, престъпници и развратници НЕ могат да бъдат нестинари и не могат да бъдат обладани от Светока.
А ако ме питате в личен план как мисля, дали бих могъл аз самият да бъда нестинар, отговорът ми е, че едва ли бих могъл, така го чувствам, може би съм прекалено злобен или не влизам в категорията на добрите хора, но не мога да си се представя в такава роля. Освен това не бих допуснал такова състояние да бъда неадекватен и да бъда обладан от някакви духове (въпреки силната ми вяра в боговете и богините)  :nerd-1:

Искам да засегна и един друг въпрос, става дума за т.нар. огнеходство и за разликата му от нестинарството. Огнеходството е популяризирането на ходенето по огън с комерсиална цел или като туристическа атракция. Огнеходците са се научили по някакъв начин да ходят в жаравата, но при тях и дума не може да става за възвишени религиозни чувства, за обладаване от Светока или за лична връзка с него. Предполагам, че не е и задължително огнеходците да бъдат добри хора.
Моето мнение за огнеходството не е негативно, въпреки че по своята същност то представлява профанация на нестинарството. Аз допускам, че някои от огнеходците биха могли да станат истински нестинари, а дори и представяйки обичая под формата на атракция, те спомагат за популяризирането на нестинарството сред българите и чужденците.
Между другото, аз не се виждам и в ролята на огнеходец  :tounge:
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Мишок в Май 16, 2018, 09:54:02
То за нестинарите дават често и филми и показаното се припокрива с написаното в статията.
Тук въпроса беше дали е общобългарски обичай ? Не - не е ! Това е нещо характерно за няколко села в Странджа. Имаше и въпрос дали са секта - да секта са , тоест отделна религия. В днешни дни не са даже и секта, само отделни изяви и това е.
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: генерал Жеков в Май 16, 2018, 12:32:22
Добре де,всички казвате-не е българско.Защо никой не каза какво по произход е нестинарството?На Северния Полюс практикува ли се? :mad:
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: HighVoltage в Май 16, 2018, 12:39:36
То за нестинарите дават често и филми и показаното се припокрива с написаното в статията.
Тук въпроса беше дали е общобългарски обичай ? Не - не е ! Това е нещо характерно за няколко села в Странджа. Имаше и въпрос дали са секта - да секта са , тоест отделна религия. В днешни дни не са даже и секта, само отделни изяви и това е.

Нищо във филмите за нестинарите не се препокрива от написаното в този бълвоч, поместен от Sirows.
Няма никакви доказателства, че това е гръцки езически обичай привнесен у нас, т.е. може да е съвсем обратното. Както всички останали ритуали и този е имал своята символика и е отговарял на нуждите на обществото във времето когато  е съществувал активно.  Въпроса Sirows, не е бил такъв - дали, или - въпроса е да плюеш по всичко което ТИ не смяташ за важно.
Hatshepsut, остана и да заемеш позиция, че е лошо да се използва като туристическа атракция огнеходството. Цялата история и култура развивала се по нашите земи е наша история и култура, а когато не е пак е добре да се използва за целите на туризма.

Абзаца със лошата нестинарка и добрите социалистически ченгета пада в канала. :Azn:

(http://www.artonlinebg.com/uf/members/9c615e3e742a589e83aef600670d10c6.jpg)
Автор:    Рени Караилиева
Година на създаване:    2011
Наименование:    Нестинарка
http://www.artonlinebg.com/bg/catalog/category_id/6/id/1272.html (http://www.artonlinebg.com/bg/catalog/category_id/6/id/1272.html)

(https://i.pinimg.com/originals/65/44/14/654414fe61fb64ddb40c332a5d564a04.jpg)
Худ. Васил Горанов

(https://dea-art.com/show_img.php?u=21715&i=29967&s=big)
Картина "Нестинарка" на Илия Илиев
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: HighVoltage в Май 16, 2018, 12:42:43
Добре де,всички казвате-не е българско.Защо некой не каза каква па произход е нестинапството?На Северния Полюс практикува ли се? :mad:

Моля ти се, не го стимулирай за пореден гастролски offtopic. Не виждаш ли, че няма работа този човек. Ей сега ще стане 150 страници темата и в нея да има кой знае какви важни неща.
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: генерал Жеков в Май 16, 2018, 16:03:16
Питах от чисто човешко любопитство.Искам да съм убразуван,като него :laugh-1: :mad:
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: генерал Жеков в Май 16, 2018, 18:45:07
С лека ръка поругаваш българщината.Какъв е тоя хайдутин,дето мрази българските обичай?
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: HighVoltage в Май 17, 2018, 14:40:35
Един от прекрасните нестинарски обичаи, свързан с голяма духовност разбира се.
__________________________________________________________________________________________________
Вж. Радойнова, Д. Пос. съч., с. 38. Оргиастичният култ, описан от авторката, се извършвал на празника на св. Марина в пещерата край селото, носещо името на тази светица: “На това поклонение ходят само незадомени, придружавани от една или няколко много възрастни жени. Според спомените на информаторките обичайно било ергените да влизат предварително в пещерата и да се крият. По-късно влизали момите, палели свещи и почиствали около иконата на светицата, поставена на каменен олтар в дъното на пещерата. На излизане ергените започвали да плашат момите и да ги гонят. Тъй като изходът бил тесен, ако някое момиче не успеело бързо да се измъкне, момците го щипели, сваляли му гащите и после, на връщане от селото ги хвърляли по дърветата...”

В цитираното от теб съчинение на авторката за кой век става въпрос, че чак и гащи са носели?
Някой казал нещо на Д. Радойнова и както знаем как се пишат научни трудове у БГ все ми е на акъла да седна сляпо да й се доверявам.  Ако искаш прочети още нещо от нея: "Като “чудотворци на огъня” описва Диана Радойнова тези необикновени хора, които стават проводници на небесното, съприкосновявайки се с живителната сила на огъня. Афинитетът към огъня не е самоцел или пък произхожда от задоволяване на някакъв каприз. То е вътрешна необходимост, предопределеност, тайнство, кармична обреченост, чудо.”

Гл. ас. д-р Ст. Стефан от Богословския факултет и ти трябва да сте обект на психопатолозите, не измрелите през вековете нестинари.


Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: генерал Жеков в Май 17, 2018, 15:57:56
Искам да питам славянина пазвантин-кукерството също не е български обичай нали? :laugh-1:
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Мишок в Май 17, 2018, 18:17:00
Искам да питам славянина пазвантин-кукерството също не е български обичай нали? :laugh-1:
Като начало не съм славянин, а българин. Това че имаме славянска кръв не ни прави славяни, просто имаме и такава кръв. Кукерите са характерни само за някои области, а не за цялата страна или за половината, не дори и за четвъртината.
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: sekirata в Юли 18, 2018, 14:26:11
sekirata Narechena na ogunia


в памет на Лидис българска емигрантка прогонена от България във Финландия

и намерена мъртва във водите на река Бяла риб във Финландия
по времето на нестинарските празници у нас.


https://www.youtube.com/watch?v=yQ7JnKy-J0M (https://www.youtube.com/watch?v=yQ7JnKy-J0M)

[youtube]yQ7JnKy-J0M[/youtube]

https://www.youtube.com/watch?v=e8iBwMryd48 (https://www.youtube.com/watch?v=e8iBwMryd48)

[youtube]e8iBwMryd48[/youtube]

(http://s019.radikal.ru/i623/1712/d9/e7fef185d829.jpg)

Лидия,

Годините са си години,
никой от тях не може да избяга,
но русото тъй ти отива,
че бялото от косите твои бяга!
Ужасен климат там е,знам,
изсушава кожата,сърцата
дишат учестено, в плам
гори душата ти сърцата!
Там сиянията са тъй красиви,
смърт вещаят,носят болест,
с мечти разбити и ронливи
потъна ти във скръб и горест!

Почивай в мир!

А беше силна,много силна жена,характер от класа! 
Lidis Sirkavaara -вече я няма,за да ги има враговете и ,които са толкова слаби,чемогат да мразят и да завиждат,да правят мизериисамо на една болна и изстрадала жена,на една истинска майка и вярна съпруга,подиграна съпруга от бащата на децата си. Подиграна от роднини,снахи,брат....та ив интернета....?!!!!!


http://www.iltalehti.fi/uutiset/2016041921440927_uu.shtml (http://www.iltalehti.fi/uutiset/2016041921440927_uu.shtml)   БОЖЕ,ИМАЙ МИЛОСТ,НАПРАВИ НЕЩО.....

(http://jupel.blog.bg/photos/119976/8863868c.jpg)

Тя бе жестоко ранена ,
точно както мене и дъщеря ми,
фатално ранена, но истинска, истинна!
Просто не издръжа,
сега чакат мене и семейството ми,
Господи,ТАКА ЛИ СТАВАЛИ НЕЩАТА?!
Господи,ти, Дявола ли си?!

(http://s008.radikal.ru/i306/1712/92/8ec71e9f1d7a.jpg)

Poliisi pyytдд havaintoja: 60-vuotias pariskunta ollut vajaa kaksi viikkoa kateissa Siikajoella
Tiistai 19.4.2016 klo 11.23 (pдivitetty klo 12.45)





Когато задухаше да не си срещу нея. Такава беше такава си и остана в спомените на двама. Тези двама,които бяха виновни за нейната смърт. На празника на св.Константин и Елена се появи като дух. Цялата в бяло с лице посиняло. Някак си не и отиваше на светлите очи и коси. Молеше прошка от мен.  Защо ли,питам се и сега.

-Само към теб изпитвам вина. Ако можеш прости ми! Бяха думите и такива несвързани и глухи. Вятърът пригласяше и стана още по ужасяващо. Жената все пак беше мъртва по всички данни, но се появи. Държеше в ръцете си портрет не на човек. Познах по животното за какво идеше реч. Изчезна внезапно както се и появи .

-Пази се от циганката гледачка. За коя точно не разбрах,но чух градовете Ямбол и Сливен.Отворих прозореца през който духът и влезна и излезна. Убедих се че няма жив човек , но пак се започна. Притъмня. Вятърът изсвистя, заслушах гласа. Никаква картина, никаква.

Родителите ми не ме обичаха. Имаха само син. Баща ми се опитваше да бъде справедлив към мене,но майка ми не позволяваше. Никакво нормално детство, никакво. Омъжих се на инат, все пак имах някакви чувства. Но не предполагах, че най близките ще ми забият нож в гърба. Бях хубавка, но не бях ***. А тя се хвърли в леглото на мъжа ми, тя-жената на моя брат, който прие всичко спокойно  с едно –„Забрави“. Другите двама за мене нямаха значение. Те просто бяха като омагьосани от тази жена. Избягах от този край мислейки се, че столицата е нещо голямо, но там изпуснах дъщеря си. Превзеха я хората от подземния свят. Подаде се. Нямах силата да я спра. Остана ми какво, пак бягство. А внуче, имах ли внуче? Започнах там всичко отначало. Аз с нов съпруг, дъщеря ми с официален съпруг. Чужденци. Надявах се, че като не са българи, ще ни носят на ръце. Не исках да преживея повторен кошмар и то далеч от България. Дъщеря ми също. Но и там ни намериха. Всъщност дъщеря ми я довлече от интернета. Да беше поне българка, а то циганка чак от България. Ще и помагала ,била гледачка, ясновидка…ред лъжи.Мене никой не ме питаше. Внучките бяха мои, но те бяха деца на майка си-моята дъщеря. По голямата ми внучка вървеше по стъпките на майка си. Затъваше, макар и страхотна красавица. Впримчиха и синът ми,който защо ли изведох от България с нас. Не знам. Грешка, но пък с всичко бе задоволен от мен. Чужденката, лекарката с която живееше беше му изпила акъла. Не иска брак с българин, не иска да ражда от българин, но да му яде парите и моите иска. И той беше като омагьосан. Със сестра си само за пари говореха и искаха. Всичко давах. Заживях като отшелник с чужденецът в гората при нечовешки условия и убийствен климат. Съвсем се разболях, но никой не му бе мило за мен. Дори бъдещата ми снаха –лекарката,която ми уреди доста неспецифично лечение и операции. Не една. Полудявах. Съпругът ми също, но той май си беше такъв –ген от майка му, която ме ненавиждаше,че съм българка излъгала сина и. Остарявах и се сривах. Без любов, без близки, далече и от Родина. Забравена от Господ, сама обречена и отишла там, където явно не ми беше мястото. Не знам на сина си,на дъщеря си ли не угодих или на свекърва-чужденка снобка, доста стара при това, но се свършвах. Сама си го правех. Климатът ме довършваше. Вече мислех за себе си, не за дъщеря и внучки. Молех се поне по малката ми внучка да има късмет, но при тази си майка как?А и баба. Явно аз носех нещастието, където и да бягам все тая. Злото по мен.Трябваше да се разбере мене ако ме няма ще спре ли злото по дъщеря ми, внучките ми и омагьосания ми син. И това не закъсня. Сега съм по силна от вятъра. От водата не можах да се спася, но тя ме прие, като приятелка. Може би заслужавах това, този си край. А той, защо ли и него. Преди да потънем в студените ледени води бяхме потънали в друго по страшно езеро, цяло блато в желанието си да сме по добри, да помогнем. Но на мен конкретно никой не помогна. А имах нужда, бях толкова….сама. Силна? Когато съм с вятъра, но той ми изневери, пусна ме долу. Затова извинявай! Знаеш грехът ми към теб. Съдбите ни почти се покриват. Но ти лети! Лети, не падай, остани си птица и слушай само собствения си вътрешен  глас, не му изневерявай. Колкото и да даваме, да се раздаваме, няма признателност. И не бягай. Никога не бягай. Лети!

Последва гръм. Вятърът като че ли го нямаше. Клоните на дърветата съвсем леко се поклащаха. Една малка точка в небето се уголемяваше и приближаваше към мене. Аз  стоях изумена пред отворения прозорец и гледах нагоре. Това беше птица, малка северна птица от онези обитаващи езерата. Протегнах ръце нагоре.  Чух писък на птицата и едно перо падна в нозете ми.

-Пиши! Не спирай! Ще дойда пак.

проза и стихове,клипове А.Х.Т. sekirata cekupama

Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Hatshepsut в Май 13, 2019, 21:05:26
Архивни кадри от нестинарски танци в село Българи преди 50+ години:

https://www.youtube.com/watch?v=h2Lg3YcntjA
Титла: Re: Нестинари
Публикувано от: Hatshepsut в Юни 06, 2019, 08:55:20
Проф. Валерия Фол: Уникалността на нестинарството е в неразривната връзка между обредност и вяра

(https://1.bp.blogspot.com/-A7IuyRubEgA/UhRet2dgoBI/AAAAAAAAgzU/OxHz-u64eNI/s1600/Valeria_Fol.jpg)

Тракологът проф. д.и.н. Валерия Фол в интервю за Агенция „Фокус“ по повод 3 юни, когато по стар стил отбелязваме празника на Св. св. Константин и Елена.

Фокус: Проф. Фол, на 3 юни по стар стил отбелязваме празника на св. св. Константин и Елена. Какви са предхристиянските вярвания, свързани с този ден, разпространени по нашите земи?
Валерия Фол: Светците Константин и Елена са едни от най-почитаните в България. Те са патрони-закрилници на много градове и села. Сигурните предхристиянски вярвания и обреди, свързани с тях са нестинарството като цялостен обреден комплекс със съпътстващите вярвания, почитането на свещени извори, посветени на светците и вричането на жертвено животно.

Фокус: Характерни за празника на св. Константин и Елена са нестинарските танци. Какво символизира този танц и какви са връзките му с култа към Слънцето на траките?
Валерия Фол: Както казах, в оригиналния вид нестинарството е сложен комплекс от обредност и вяра, обвързани със специален целогодишен обреден календар. Танцът в жаравата е един от важните елементи от обредността, но не и най-същественият. Той има значение само когато е част от цялото. На много места по света се играе в разпалени въглени, но уникалността на нестинарството е именно в тази неразривна връзка между обредност и вяра, съхранени от самоорганизиращата се общност на нестинари и вярващи. Нестинарският огън е земната проекция на Бога слънце. Танцът в жаравата е свещеният начин да се общува с бога. Богът слънце призовава и дава знак на своите служители (можем да ги наречем жреци) да влязат в жарта и това е прословутото „прихващане”. Една нестинарка или нестинар може да е „прихванат”, но ако няма знак от Светока, както наричат св. Константин, не влиза в огъня. Наблюдавала съм такива случаи. Нестинарството като вяра, структура на обреда и общност наследява древните тиаси, отдаващи почит на Великата богиня-майка и на Слънцебога.

Фокус: Известно ли е да има подобни нестинарски игри по света?
Валерия Фол: Нестинарски тиаси има в Северна Гърция. Те са наследници на изселените от българска Странджа нестинари, говорещи гръцки език. Когато са изселени през 20-те години на миналия век тези хора са говорели много архаичен гръцки език, неразбираем за другите гърци. Този език вече е изчезнал.

Фокус: Какво е характерно за нестинарската жарава и има ли обичай за нейното нареждане?
Валерия Фол: Да, има специални изисквания за нестинарския огън. В миналото в българските нестинарски села, а и до сега в някои от гръцкоговорещите нестинарски села, нестинарският огън се е палил и пали по традиция от мъж на един нестинарски род. До средата на 20 век част от дървата са били от оградата на нестинарските аязми и от курбането, такива, които са махнати при поправката на ограденото пространство. Температурата на жаравата зависи от вида на дървата. „Ако запаля истинския огън всичките огнеходци ще трябва да отидат в болницата”, каза преди няколко години едни възрастен човек от рода, който пали огъня в с. Кости.

Фокус: Кои са свещените предмети в танца и каква е тяхната роля в него?
Валерия Фол: Най-свещени са нестинарските икони. Свещени са „ризите”, с които те са облечени и украсите им, нестинарските червени кърпи, тъпана, въжето, с което се води жертвеното животно. Тъпанът и въжето се пазят в конака. Преди и иконите са съхранявани там. Имало е и има и сега домашни нестинарски икони, които се пазят в домовете на нестинари. Червените нестинарски кърпи с шарка бели розички са пазени от самите нестинари в домовете им, както и металните пластинки, наричани тамата. За иконите е вярвано, че са живи. В тях се проявяват светците. Тъпанът е гласът на бога. Кърпите-знаци и пластините са белези, знаци, че човекът е вречен на Светците Константин и Елена, че е част от тиаса, от жреците на нестинарската общност.

Фокус: Как си обяснява науката за магията на нестинарството?
Валерия Фол: Голямата магия е самата вяра в нестинарските светци. А те са християнският вариант на Великата богиня-майка и на нейния Син, който е с две лица – Слънце и Огън. Нестинарството е християнизиран отглас на мистериалната обредност в чест на тези велики равнопоставени божества, без които светът не би съществувал. Нека не забравяме, че Константин Велики е изобразяван със слънчева корона. Впрочем, такива са и ранните изображения на Иисус. Във вярата на народите в Югоизточна Европа слънцето има само майка, няма баща. Нестинарите играят на деня на свети свети Константин и Елена по стария календар, тъй като тези дни (в миналото са били 5, след това 3 дена) са по-близо до лятното слънцестоене. Те са подготовка за посрещането на Бога Слънце в дните на неговата сила и на божествената му майка.

http://m.focus-news.net/?action=opinion&id=50167