Българският националистически форум

Българска култура и духовност => Култура и изкуство => Поезия => Темата е започната от: Франкист в Юни 19, 2009, 10:49:04

Титла: Едно стихотворение
Публикувано от: Франкист в Юни 19, 2009, 10:49:04
Напоследък рядко пиша във форума, но искам да ви покажа едно стихотворение,което ми прати един приятел и което наистина ме разчувства много,а дори не знам кой го е писал.Ето го и него:

Европа,млада и непохитена,
четеше своя рицарски роман,
когато във зора незазорена
загина рицарят Иван Шишман.
Европа плачеше за Жулиета,
Европа ръкопляскаше на Бах,
а с вълчи вой в тракийските полета
вървяха глутниците на Аллах.
Когато обкръжена от слугини,
тя плуваше в охолство и разкош,
във Солун на пазара за робини,
гяурките вървяха пет за грош.
Когато тя строеше катедрали
и замъци-във зимния Балкан
скърбяха тънки липови кавали
и плачеха за алтанлъ Стоян…
Въздигаха се кървави калета
градени със отрязани глави,
и в същност си остана непревзета
страната на хайдушките орли,
а беше колкото калпак голяма,
широка колкото следа от лъв,
но се превърна в страшна вълча яма,
покрита с кости и залята с кръв.
Със кремаклия пушка,с проста сопа,
със камък и стрела от бучиниш
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж!



Помнете!
Титла: Re:едно стихотворение
Публикувано от: Дашо в Юни 19, 2009, 12:17:23
Моите поздравления на автора на това стихотворение.
На мен лично много ми хареса  :eusa_clap:
Титла: Re:едно стихотворение
Публикувано от: Hatshepsut в Декември 05, 2010, 19:43:49
Авторът на това патриотично стихотворение е Ивайло Балабанов.
А самото стихотворение се нарича "Принос към европейската история".

Има и видеоклип:

http://www.vbox7.com/play:947ee293 (http://www.vbox7.com/play:947ee293)
Титла: Re:едно стихотворение
Публикувано от: Мишок в Декември 05, 2010, 21:44:59
Ами стихотворението има дефекти и неточности, но като цяло е доста добро и автора е улучил верната посока.
Титла: Re: Едно стихотворение
Публикувано от: Hatshepsut в Октомври 15, 2013, 07:17:06
О, колко трудно е да бъдеш българин
във този край, от Бог занемарен,
сред дивите му тилилейски хълмове
да бъдеш цял живот закрепостен.

И цял живот, наказан с участ клета,
с една почти безхлебна нищета,
да носиш тихо своята несрета
и свойта трудна българска съдба.

Да знаеш, че България е глуха
за теб, но пак да вярваш от съэрце,
че тя започва винаги от Хухла,
а не започва от "Дондуков" две.

О, колко трудно е да си наказан
от Бог и цар в един забравен край.
Презрял нихилистичната съблазън,
да вярваш, че земята ти е рай.

И горд, изстрадал скръбната разруха
на днешната безродна свобода,
да кажеш "Аз съм българин! От Хухла!
Всичко останало е суета!"

Ивайло Балабанов
Титла: Re: Едно стихотворение
Публикувано от: Hatshepsut в Октомври 29, 2013, 16:46:01
Похвално слово за българката

Автор: Ивайло Балабанов

Не можеш ли да победиш жената
със роза – не опитвай с ятаган.
Това е мъдрост стара и позната,
записана в арабския Коран.

Но конниците черни на Пророка
дойдоха с кръв по своите ръце
и първата робиня на Европа
отвлякоха от моето селце.

„Насила хубост никога не става!“ –
потънал в Арда ясният вик.
Тези предсмъртни думи те тогава
преведоха на своя си език,

но мъдростта при мъдрите отива…
Насилниците кой да обвини?
И се понесе ордата им дива
на лов за бели български жени.

Не ги възпряха ни Отца, ни Сина,
ни Богородица пред своя храм.
Под кървавата турска месечина
ридаеха сестрите на Шишман.

Завързани за кално конско стреме,
вървяха те злочести и без ум.
Те плачеха в конаци и хареми
и тайно нощем търсеха зокум:

помятаха, а свойта хубост вакла
захвърляха в морета и реки
от черните скали на Калиакра
и още триста Момини скали.

И ни една не падна пред Пророка,
годежен пръстен с турчин не смени.
Пет века продължаваше – жестока –
най-страшната от всичките войни;

най-величавата война, в която
воюваха кинжалът и честта,
насилието срещу красотата,
а простотията със мъдростта.

Война! Велика женска епопея,
която имаше жесток закон,
че който падне победен във нея,
дължи на победителя поклон.

Насилниците черни на Пророка
не бяха сваляли чалма и фес
пред ни една светица на Европа,
пред женска сила и пред женска чест.

Но слисаният свят видя и помни
как конят на Пророка Мохамед
се спъна във Герганините стомни,
в бакърите от червена мед;

как гордият посланик на султана
край Бисер сведе победен байрак
и, паднал във нозете на Гергана,
поклон стори. До земята чак!