Последни публикации

Страници: [1] 2 3 ... 10
1
Стани, стани, юнак балкански
Днес песента е цензурирана - думата "турци" не се допуска и автентичния текст, пророчески сочещ Русия като освободител на българите от турското робство, е окастрен. Оригинален текст - Добри Чинтулов:

Стани, стани юнак балкански
от сън дълбок се събуди,
срещу народа отомански
ти българите поведи!

Че сълзи кървави пролива
във робство милий наш народ;
високо той ръце простира
да го избави вишний бог!

И тъй ний много претърпяхме,
но стига толкоз да търпим,
да бъдем пак, каквито бяхме,
ил’ всинца да се изтребим.

Докога, братя, да се губим?
Защо да се не съберем?
Така ли вечно ще се трудим
и в робство всинца да измрем?

Я вижте, братя, погледнете
на ближните нам племена!
От тях добър пример вземете
как си прославят имена!

Станете, братя, вий станете,
начало покажете вий;
и сабите си запашете,
и помощ ще ви се яви.

На помощ сърби, черногорци
със радост ще се затекат,
а и от север храбри руси
тозчас ще да се появят.
 
Догде е мъничка змията,
елате да се съберем!
С крака да й строшим главата,
свободни да се назовем!

Да стане лева наш балкански,
от него вятър да повей,
та полумесец отомански
под тъмен облак затъмней!

Да си развием знамената,
да светне нашата земя,
да си прославим имената,
да гинат турски племена!

2
КЪДЕ СИ, ВЯРНА ТИ ЛЮБОВ НАРОДНА?
Днес тази любима на много българи песен е жестоко цензурирана - думата "турци" не се допуска и повечето от автентичните куплети са окастрени. Оригинален текст - Добри Чинтулов:


Къде си, вярна ти любов народна?
Къде блестиш ти, искра любородна?
Я силен пламък ти пламни,
та буен огън разпали
на младите в сърцата,
да тръгнат по гората.

Пламни, пламни ти в нас, любов гореща,
противу турци да стоим насреща!
Да викнем всинца с глас голям
по всичкия Коджабалкан:
голямо, мало, ставай,
оръжие запасвай!

На пояс тънки сабли запашете,
за бащината си земя станете,
колете турски племена,
пълнете с техните тела
пространните равнини,
дълбоките долини!

За нашето отечество и слава,
за нашата свобода и държава
да си пролеем вси кръвта,
да си добием волността
от нашите тирани,
неверни мюсюлмани!

Байраци български навред да вдигнем,
към бога със краст във ръка да викнем:
о, наш създательо Христе,
я виж от ясното небе,
нашето мъчение,
дългото търпение.

Благослови ти нашето желание,
на тебе имаме ний упование,
подвигът да ни е осветен,
на твоя вяра утвърден,
на славното ти име,
предвечний божи сине!

Кога в български предели настъпим,
кога вразите си от нас изгоним.
Да се възвишат знамена
на българските рамена
от върха на Дуная
в Тесалия до края.

Кога свободата си ний доставим,
кога си имената ний прославим,
да видим всички мир тогас,
и ний да викнем всички с глас,
живейте православно,
в България държавно!


Къде си, вярна ти любов народна е българска възрожденска песен, композирана от Добри Чинтулов през 1863 година. Стихотворението му станоло текст за нея е публикувано в 1860.

3
БУЛАИР МАРШ
(Само ние славно бихме анадолска страшна сган)

Кървава зора вестява
страшни боеве за мъст.
Рилците са веч готови
смело в бой да полетят.

Пред стените булаирски,
никой не е идвал там.
Само ние славно бихме
анадолска страшна сган.

Босненци гърмят и тряскат,
рилците без страх вървят.
Тях гранатите не стряскат,
безжалостно враг требят.

Бурно мятат се вълните
на Егея, Мрамора,
и повтарят на борците
гръмогласното “Ура!”

Врага свети с прожектори,
а да види де сме ний,
ала вижда си позора,
в кръв обляни долини.

Анадолеца съкрушен
в своите крепости се скри,
нивга няма да помисли
да излезе срещу ни.

текст - Поручик Найден Андреев , музика -т подпоручик Владимир Гълъбов
Маршът е написан в чест на българската победа край Булаир през Балканската война. Маршът е бойната песен на 22-ри тракийски (самоковски) полк, чийто бойци отнемат знамето на 10-та низамска дивизия при Булаир. в този полк в Първата световна война се бие и загива за България пручик Димчо Дебелянов.


4
Поезия / Re: Моите стихове за моята България
« Последна публикация от cekupama - Октомври 30, 2019, 23:37:57 »
ПОЕЗИЯТА ВЪВ ВИРТУАЛА



поезия А.Х.Т. sekirata cekupama
5
Поезия / Re: Моите стихове за моята България
« Последна публикация от cekupama - Октомври 30, 2019, 23:36:04 »
ДАНО ЗАБРАВЯ ЧУЖДИ ГРЕХОВЕ

Красива, бяла ще потъна

във сладострастие и мисли,

а после пак ще се издигна,

ще полетя със порив чисти.

Ще плача, после ще се смея

на простотията човешка,

на злобата, на завистта, ще смея

на дявола да се озъбя, смешка

на моят враг аз ще разкажа

и пътят чист ще му покажа.

Нежност, грубост във едно

ще туря в свойто питие,

ще го изпия и дано,

забравя чужди грехове!


поезия А.Х.Т. sekirata cekupama
6
Поезия / Re: Моите стихове за моята България
« Последна публикация от cekupama - Октомври 30, 2019, 23:33:53 »
БЯХ И СЪМ ЖЕНА

Захвърлена сама

на края на града,

забравена от всички

лоши и добрички,

близки, и далечни

със проблеми вечни.

Така ще си отида

без дори да видя

изгрева, деня

на моята съдба!

Орисана ли съм?

В дома, у нас, на вън

топло не усещам

нито светлина

и любов не срещам,

а бях и съм жена!


поезия  клипове А.Х.Т. sekirata cekupama






7
Поезия / Re: Моите стихове за моята България
« Последна публикация от cekupama - Октомври 30, 2019, 23:30:47 »
РАЖДАМЕ СЕ, ЗА ДА УМИРАМЕ



поезия А.Х.Т.sekirata cekupama
8
Поезия / Re: Моите стихове за моята България
« Последна публикация от cekupama - Октомври 30, 2019, 23:27:48 »
САМОТНА ПТИЦА

Самотна птица кацна на балкона,
 дошла далече там зад склона,
 отвори човчица да пее,
 но не издаде звук, не смее
 помислих си за миг и станах,
 мойта песен аз подхванах.
 Пеех, но така че плачех,
 с ясен глас,не грачех.
 Птицата на мойто рамо
 кацнала бе и отрано
 даваше ми знак да пея
 песента си и със нея
 след това да полетя
 там далече зад склона,
 там където е друг свят
 по красив и по богат,
 там е щастието мое,
 там ще радвам сърце свое!

поезия А.Х.Т. sekirata cekupama
9
Поезия / Re: Моите стихове за моята България
« Последна публикация от cekupama - Октомври 30, 2019, 23:12:04 »
С ПРОЛЕТТА



Пролетта дойде!
Лястовица бяла
на прозореца почука.
Събуди ме!
Протегнах аз ръце наслука
и прозореца отворих,
като птица проговорих.
Навън ухаеше на пролет
и виждах други птици в полет,
а тя докосна ме с крилца
и птицата в мен оживя!
С очички мънички, красиви,
във тях искри небесни, живи,
тя нещо искаше да каже
и бъдещето да предскаже.
И стаята по светла стана,
като слънцето огряна,
и себе си не разпознах!
О, Боже! Бяла бях!
Прегърна ме тогава тя
и сякаш ме дари с крила.
Политнахме! О, небеса!
Къде е рая? Чудеса!
Със лястовицата запях,
щастлива с нея отлетях!







поезия и клипове А.Х.Т. sekirata cekupama
10
Поезия / Re: Моите стихове за моята България
« Последна публикация от cekupama - Октомври 30, 2019, 23:08:58 »
ЗА ЖЕНАТА



поезия А.Х.Т.sekirata cekupama
Страници: [1] 2 3 ... 10