Българският националистически форум

Българска култура и духовност => Култура и изкуство => Поезия => Темата е започната от: Иван Иванов в Ноември 17, 2006, 14:36:18

Титла: Стихове за България
Публикувано от: Иван Иванов в Ноември 17, 2006, 14:36:18
Балада за България

България във тихата дъга
над жълтите поля с червени макове,
България във моята тъга
зад тъмните стъкла на всички влакове.
България
по тъмните бразди на всяка равнина.
България
във светлите гърди на моята жена.
България по тъмните крила
на птиците, от зимата прокудени.
България по светлите чела
на всички пеещи и всички влюбени.

По всички, всички стародавни пътища
България.

Бавно вървяха
в пътища тесни
с детска уплаха
твоите песни.
Тъжни девици
в късни седянки,
бивши войници,
слепи, шармантки
като по книга
ги пяха жално...
Песни ли? Стига!
Ти беше гладна.
От болка - черна,
от мъка - свята,
вдовицо верна
на Караджата...
И твойта мъка,
дълго люляна,
изпъна лъка.
Народът стана
из минни кули,
из ниви гъсти,
със медни скули
и силни пръсти
хвърли в борбата
той свойте сили,
пося земята
с братски могили
и те прегърна
като закрила...
Всичко ти върна -
вяра и сила.
Сега, когато
люлей в балкана
твоето лято
златна камбана,
то се надвеси -
горда родилка -
и ми донесе
в пъстра престилка
мъдрото детство
на свободата
като наследство
от Караджата...

България по малките слънца
на поздрави и възпоминания.
България във кротките сърца
на всички честни в своите желания.
България измедната тръба на всяка веселба.
България
във моята съдба и вашата съдба.
България по сините крила
на дни и нощи, радостно събудени.
България по мъжките тела
на мойте стихове, безумно влюбени...

По всички, всички устремени пътища
България!

Христо Фотев
Титла: Re: Стихове за България
Публикувано от: Nordwave в Октомври 25, 2008, 21:14:10
МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯ
НА БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛИСТИ

(http://i.data.bg/08/08/16/1105026_orig.jpg)
Господи Боже наш!
Ти, който бдиш над света, чуй нашата молитва!
Озари ни с лъчите на могъщия всеблаг Дух и разгори в сърцата ни искрата, която си запалил в нас!
Укрепи в гърдите ни пламъка на свободата и правдата. Просветли ни да бъдем смели и доблестни българи, достойни за своя
славен български род и Отечеството!
Ти, който си вдъхновявал за светли дела нашите духовни първенци, Ти, който си благославял меча
на нашия воин и си го водил към подвиг и победи,
Ти няма да забравиш и нас!
Простри десницата си над нас, Твоя избран народ, поселили се в земите си
по Твоя воля!
Дай ни сили да живеем и да работим за благото и величието на България!
Дай на нашата скъпа Родина воля за живот и вяра в нейния устрем и твърдост в изпитанията, за да
лети през вековете към благоденствие и възход,
към могъщество и вечност - за Твоя слава!
Да бъде!
Титла: Re: Стихове за България
Публикувано от: snayperi в Октомври 14, 2010, 00:01:26
България  

   Нападаха те-бранеше се.
   Превземаха те-превземаше и ти.
   Разкъсваха те парче по парче
   -само за да плюеш по кръста.

   Родино-ти страна с високи върхове,
   които никой нивга не превзе......!
    
    Днес ти пак си предавана и за
    пари продавана.
    Безжалостно разкъсвана,
    отново парче по парче.
    Не от чужди врагове,а от
    свои-родни синове.
     И вместо с буйнте води
     ти пълниш своите реки
    с горчиви майчини сълзи.
    
     И с онзи звук от чанове...

     Не се срамувай ти,
     изтрий тъжните сълзи.
    След време тях,
     вече няма да ги има.
     А теб възкръснала от кръвта ти
    отново,отново...ще те има...!!!

    Родино ти пак ги приюти.
    Защо отново-им прости...?
Титла: Re: Стихове за България
Публикувано от: hrodopski в Март 18, 2012, 13:03:14
Родино

В празничния топъл ден, Родино,
не с падения, омраза, а с възход
ще ми се да се гордея,
за победите на твоя мил народ
иска ми се днес да пея.
Настоящето ти светло в този час
да ме топли и да радва
и във похода ти барабанчик аз
да съм на велика правда.
Но, уви! Родино мила! но, уви!
Мрачно сивото ти ежедневие
пропито е със омраза,
завистлива алчност – безхаберие,
в гнойно нравствена проказа.
Не една, не бяха две по твой адрес
хули и обиди тежки
и езици зли не съскат ли и днес
грозни думи,плоски смешки?
скапана страна била си ти с народ
тесногръд и скудоумен,
де орисан роб да бъде и хомот
все да влачи недолюбен.
Стига с тези гнусни сквернословия,
господа, инсинуации,
с тия интригантства и злословия,
глупости и провокации.
Че народът ни е прост и завистлив –
спаружен плод в адска суша –
инфантилен, овчедушен – мързелив,
гърчещ се в кал до гуша…
Не народът е виновен, господа,
тук виновните са други,
де причина са във нашата страна
да сме все немили – чужди
Работлив…Добър е нашият народ.
С добродетели исконни –
не с падения се слави, а с възход
и с традиции вековни…
Нищо, че си на последно място ти,
по корупция и бедност
днес да нямаш равна на земята и
по опорочена ценност…
С твоите богатства, прелести – разкош
аз със право се гордея,
за непобедимата ти сила – мощ
с радост ще ми се да пея.
Днес прекланям се пред твойте красоти
и пред миналото славно,
на безбрежните лазурни широти
и на всичко родно – свято.
Аз покорно свеждам своята глава
пред олтара ти, родино!…
Възхитен целувам твоята земя
коленичел, татковино…
Титла: Re: Стихове за България
Публикувано от: Hatshepsut в Септември 29, 2013, 08:15:55
Наследство

 Към моята България, разстлана
 престилка чудно-пъстра под небето,
 затичвам се да видя как в герана
 моминското лице на мама свети.

 Да чуя песента на чернозема
 и боса ветровете да надбягам,
 че българската древна кръв у мене
 във обръчи не може да се стяга!

 Тя както младо вино, разлудяна
 от глътка само – до пети опива.
 Подхвана ли: ”Зажнала й дюлбер Яна”,
 при кладенеца слизат самодиви -

 от Добруджа и Пирин, край Марица,
 магьосно биле сбрали да омаят,
 мен – Българката: песни и шевици,
 с душа на внуци да предам, да знаят,

 че всичко тук – във звук и шарка, в камък,
 със обич сътворено – ще векува!
 Щом корена си носим в Жива Памет,
 ще бъде Българско, додето свят светува!

 1990г., София
 Из поетичната книга-спектакъл
 „Жива Памет”

 Тоня Борисова
Титла: Re: Стихове за България
Публикувано от: gotiniq7 в Септември 29, 2013, 12:00:24
Ах майко Родино, безока ли си ти - сляпа!
Душа ли веч нямаш, що ти е... кажи!
Сърце ли веч нямаш, сладък ли ти е хляба...
сухият хляб на рабските души!

Кажи ми! Защо съ забравяш тъй Мале!
Майка ли си наша, или наш си гроб?
Дали са та на дървен кръст вече приковали,
дали всякое твое чадо - твоя роб!

Да, страшно та мъчат робиньо злочеста!
Да, всякой та плюй,а ти пак мълчиш!
Но сила ако нямаш храбро да се бориш,
как ли имаш сила Майко да търпиш?

Какво да ти кажа, що да ти не казвам?
Ум имаш ли, нямаш ли?
Няма ли в теб свяст?
Будна ли спиш?

Що ти е?
Кости ли веч нямаш,
че кога та тъпчат стоиш тъй без глас!
Нокте ако нямаш - О мрачна робиньо!
Титла: Re: Стихове за България
Публикувано от: Hatshepsut в Октомври 16, 2013, 19:40:24
България

Земя като една човешка длан...
Но по-голяма ти не си ми нужна,
Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,
че е от кремък твоят стар Балкан.

Какво, че виха вълци и чакали
из твоите полета и гори?
С онез, които бяха с теб добри,
ти бе добра, но злите не пожали.

Земя, като една човешка длан...
Но счупи се във тази длан сурова
стакана с византийската отрова
и кървавия турски ятaгян.

Търговци на тютюн и кръв човешка
продаваха на дребно твойта пръст,
но паднаха под теб с пречупен кръст,
че беше малка ти, но беше тежка.

И стана чудо: смертю смерт поправ,
усмихнаха се чардаклии къщи
и заплющяха знамена могъщи,
и път се ширна – радостен и прав.

Сега цъфтиш! Набъбва чернозема
под ласкавите български ръце,
дъхти на здравец твоето лице
и нова песен вятърът подема

Земя, като една човешка длан...
Но ти за мен си цяло мироздание,
че аз те меря не на разстояние,
а с обич, от която съм пиян!

Георги Джагаров
Титла: Re: Стихове за България
Публикувано от: Hatshepsut в Октомври 24, 2013, 17:37:17
Ще плачеш за децата си, Българийо

Ще плачеш за децата си, Българийо,
макар че днес ги гониш със презрение!
От гаврата над хората измамени,
изчезна вече цяло поколение!

Децата ни Родината намразиха,
прокудени без капка уважение.
Бащината клетва те не спазиха.
Изчезна вече цяло поколение.

Ще плачеш за децата си, Българийо,
щом детските площадки са история.
Родината е болка неизказана.
На картата сме вече територия.

Ще плачеш за децата си, Българийо,
че тука днес е раят на мръсниците.
Изсякохме горите си до корени,
от тук ще си отидат даже птиците.

Ще плачеш за децата си, Българийо,
за последно щом забият пак камбаните.
Кой ще ни изпрати във отвъдното?
С обич кой ще ни превърже раните?

Пейо Пеев
Титла: Re: Стихове за България
Публикувано от: Hatshepsut в Октомври 29, 2013, 18:07:09
Стенопис от куршуми

България –
по-древна от всяко предание древно,
по-млада от първия вик на дете!
Безоблачна ласка. Светкавица гневна,
която слънца по небето плете…

България –
душа разорана и звук от гъдулка.
Съдба на съдбините ни. Звън от метал!
Земя набраздена. Усмивка и люлка,
зараснала рана и боен сигнал!

България –
пшеница класила и печена пита,
босилково цвете и тежък юмрук!
Дъждовна дъга и звезда на звездите!
Въздишка на майка и сянка от бук…

България –
роса на челото и кървава дума,
капчук от сърцето и първо кокиче!
Горчив, но велик стенопис от куршуми,
пред който завинаги аз коленича!…

Евстати Бурнаски
Титла: Re: Стихове за България
Публикувано от: Hatshepsut в Ноември 10, 2013, 20:41:39
България

На колене пред таз могила свята,
създадена на вражи кръстопът.
От този свят, от слънцето по-славна!
България - нарича я светът.

Потъпквана от варвари безбройни,
превръщана на огън и вода.
Но отстояла като камък твърда,
измила е със сълзи пепелта.

И славни Симеонови войници
воюваха за всеки днешен ден.
Умираха, но твърдо отстояваха
със вярата във утрешния ден.

Полетата със кръв са напоени.
Моретата преливат от сълзи.
Звездите гаснат, ала не умират.
България - навеки остани!

Пренесла свойта скръб и свойто име,
за мен оставаш слънчев, светъл рай.
Не ме гнетят пределите ти малки,
защото ти си моят роден край

Иван Иванов
Титла: Re: Стихове за България
Публикувано от: Hatshepsut в Ноември 11, 2013, 18:38:50
България

Защо е слънцето, ако не грее
над българската хубава земя?
Защо е вятъра, ако не пее
в разцъфналите пролетни жита?

Аз мога да обичам и да страдам,
и дълго да очаквам радостта,
но никога не мога да престана
да те обичам, българска земя!

Прекланям се пред твоите герои,
най-светлите ти горди синове,
пътеката хайдушка все ме води
към твоите бунтовни върхове.

И не забравям твойте вехти рани
от дивия и кървав ятаган
и в песента ми и във радостта ми
развява грива твоя стар Балкан.

Не искам чуждо слънце да ме грее,
на мен ми стига, стига радостта,
че само тук за мене славей пее
и тук ще се превърна на трева!

Аз мога да обичам и да страдам,
и дълго да очаквам радостта,
но никога не мога да престана
да те обичам, българска земя

Елка Недкова
Титла: Re: Стихове за България
Публикувано от: Hatshepsut в Декември 11, 2013, 19:41:44
Молитва за България

Пази ни, Господи, земята, българския дух благослови!
Закриляй майките ни и децата! Твърдостта ни, Боже, въздигни!
Изтрий сълзите ни в очите... и във Истина ни вразуми!
Със Словото ни от предците паметта ни силна възроди!

От безродници... ни опази - за сребърник ни замениха.
Справедливо, Господи, съди ония, що ни измениха!
Господи, България пази - от врагове, предатели, врази!
Честта и Силата ни съхрани - не гасне туй, що се не гаси!

Иванка Николова
Титла: Re: Стихове за България
Публикувано от: Hatshepsut в Декември 14, 2013, 07:11:22
България

Когато се родих на таз земя
аз още не умеех да обичам.
Научих се. И после осъзнах
онази свята обич безгранична.

А тя е обич към една земя
откъсната от райската градина,
разкъсвана от тропот на коне
и оцеляла хиляди години.

Когато се родих на таз земя,
аз знаех, че нарича се България.
Растях, пораснах. После осъзнах,
че в миналото с болка е изгаряла

и пак възкръсвала из пепелта,
изгаря и до днес във вечен пламък;
остава да се мери с вечността,
защото изградена е от камък.

Когато се родих на таз земя,
разбирах, че съдбата й е тежка.
Но винаги ще й принадлежа,
дори да е поредица от грешки.

Защото трудната съдба е път
неравен и обсипан със капани.
Но ходейки по него всеки грях
ще бъде заличен с вековна рана.

Когато се родих на таз земя,
аз знаех, че за нея ще се боря,
че съм пред сблъсък със света
и че живея пред завои.

Но този сблъсък ще роди искрата,
която пътят ни ще озари.
Той може да е дълъг или кратък,
но трябва все нагоре да върви!

Горяна Панайотова

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=70840
Титла: Re: Стихове за България
Публикувано от: Hatshepsut в Януари 09, 2014, 20:14:23
България

До днес не съм ти казвал… А много те обичам.
И въпреки… Безкрайно… От малък… Все така…
И точно за това, че паднала си ничком.
И тялото ти тъпчат чуждите крака.

Не се отчайвай, моя! Усмихвай се, прекрасна.
Единствена за мене. Мой смисъл. Мой живот.
Звездата още свети… Виж… Горе… Не угасна.
Вдигни се… Изправи се… Измъчен мой народ.

Все някога ще дойде за теб по-друго време.
Било е и по-тежко… Болеше… Издържа.
Кой знамето ти славно могъл би да отнеме.
Кой името ти древно затрупал би с лъжа.

Неповторима моя… Недей да се страхуваш…
И семена и кости погребани са тук.
Отново ще поникнеш… И все ще съществуваш…
Във малката ми внучка и малкия ми внук.

Недялко Йорданов
Титла: Re: Стихове за България
Публикувано от: Hatshepsut в Януари 13, 2014, 19:40:11
Носталгично

Небето дави се в сълзи,
земята плаче изтерзана,
за нейните деца я днес боли,
за младостта им пропиляна.

Където и да идат по света,
все ти, Родино си им във душите,
ти рана си и лек за тях,
сълза издайническа във очите.

Красива си, с бунтовен дух,
но често слагаш робската си дреха,
прикриваш изранената си плът
и в болката си търсиш ти утеха.

Децата ти се разпиляха
като разкъсана огърлица с мъниста,
но вместо да ги пуснеш със любов,
огърлицата гърлото ти стиска.

Ти майка и любима си за тях
и все към тебе бягат им очите.
В сърцата им си уж, а си далеч,
за туй във шепи сбират си сълзите.

Пращат ги по вятъра до теб,
бисери от болка свята,
небето дави се във тях,
от мъка натежала е земята.

И само крехката надежда,
крепи ги в чуждия им свят
и сили дава им да дишат,
при теб да се завърнат пак.

Вера Илиева
Титла: Re: Стихове за България
Публикувано от: Hatshepsut в Януари 20, 2014, 17:00:10
България

Обичам теб и твойто слънце,
твойте хълмове, поляни, висоти,
всяка шепа пръст и всяко зрънце,
носещи неземни красоти.

Обичам те такава - гордо устремена,
разкъсваща безмилостно простора,
с най-чудните си дрехи пременена,
създаваща велики хора.

Късмет ли бе във теб да се родя,
съдба ли бе да те обикна?!
Цял един живот ще изградя,
като цвете в твоите поля ще никна.

Най-синьото небе те гали,
за тебе греят слънце и луна,
ти градиш успехи от провали,
казваш се БЪЛГАРИЯ и си ЕДНА!

Мария Йорданова
Титла: Re: Стихове за България
Публикувано от: Hatshepsut в Февруари 28, 2014, 08:43:08
Балада за България

Евтим Евтимов, 1967 г.

Един разлистен орех ти не си ли
пред черквата на стария Батак?
Загребал от пръстта ти свята сили
и на легенда станал знак.

Когато отоманец ни посичал,
в шепата на лявата ръка
държало орехче едно момиче
и с него то загинало така.

Тя не могла на своя момък
туй орехче да подари поне,
защото идвал над Батак погрома,
започвало Баташкото клане.

Момичето зарили тайно в гроба
и с камъни затрупали го те,
до орехчето да не стига обич,
да не расте.

Но то пробивало тревата скрито,
изправяло полека стъбълце,
та никога,пред тази пръст зарито,
да не умре моминското сърце.

Растяло, както расне в канарите
над сиви пепелища буен дъб.
Растяло, както раснат упорито
априлските треви след дълга скръб.

Растяло, както ястребът нагоре
излита сам над кървави следи.
То бързало да стане просто орех
и орехчета нови да дари.

Бащите го нарекли с имената
на своите убити синове.
Вдовиците дочули под листата
познати мъжки гласове.

Сираците под клоните му стари
открили бащините ласки пак.
Накрая заприличал на България,
възкръснала от гроба на Батак!

(https://poznanie-bg.com/wp-content/uploads/2011/05/39194_142309269124421_142299212458760_266679_4849707_n.jpg)
Титла: Re: Стихове за България
Публикувано от: Hatshepsut в Март 04, 2014, 07:06:53
България

Какво си ти? Прашинка и безкрайност.
Земя. Огнище. Обич. И небе.
Светът е необятен по случайност.
Но в този свят, аз имам само теб...

Със всичките ти изгреви и залези,
с възходи и безропотни падения,
предавана, обичана, прощавана –
ти ставаш дом. И после пишеш времето...

И влагаш във мечтите ни надежда,
най-светлото през мрака преоткрила.
А името ти – синоним на нежност –
повтаря, че Човек е дух и сила...

И всичките истории повтаря,
поне докато първо не запомним,
че бъдеще се пише само с вяра,
и с топло чувство, че не сме бездомни...

Такава си: избра да ме обичаш.
Такава съм: избрах да бъда с теб.
Една мечта. Разцъфнало кокиче.
Земя. Огнище. Обич. И небе.

Мира Дойчинова - irini

(https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/1798727_757362640943092_1667636707_n.jpg?_nc_cat=0&oh=b469df4be1057196ef9a3896ac2856b4&oe=5BCB605C)

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=757362640943092&set=a.202578873088141.53058.100000080882763&type=1
Титла: Re: Стихове за България
Публикувано от: ArdaStrumaMaritza в Март 12, 2014, 18:52:39
Виж нашият лъв е сломен,
оглозган, но все още диша,
с хиляда куршуми ранен,
за него аз искам да пиша.

Той цар на животните бил е,
и властвал е в тези земи,
но ето във клопка коварна,
го вкарали низки души.

Те глозгат без спир и пощада,
от силните лъвски страни,
опират до кокал и искат,
душата му да се сломи.

А знамето наше трицветно,
безславно до него лежи,
извезано с крупки и бледно,
е спомен от минали дни.

Над него летят мършояди,
и чакат последния дъх,
отвътре прегризва го лакомо,
управник, предателски плъх.

По жълти павета пълзели,
предатели има безчет,
и лъвската клетка изплели,
потъпкват те роден завет.

Отрязаха първо езика му,
а той не се преклони,
и после му счупиха лапите,
сега беззащитен лежи.

Безспирно преследват децата му,
прокуждат ги в чужди земи,
да няма наследници горди,
потъпкват наште съдби.

Ти спиш ли, народе безмълвен?
Виж твоят лъв кървав лежи,
Виж гарвани чужди и черни,
кълват го по скръбни очи.

Ти пак ли безславно народе,
ще паднеш под робския знак,
и пак ще отричаш бездушно,
рода си и родния бряг.......
Титла: Re: Стихове за България
Публикувано от: Hatshepsut в Юли 08, 2014, 12:32:57
Към Родината

(https://poznanie-bg.com/wp-content/uploads/2013/11/1013373_10151663364123798_1374176411_n-225x300.jpg)

Живка Жекова-Петрова ©

Не, ти не може да си само минало,
макар и от мечтите по-обичано,
ти – моето едничко неизстинало
огнище – връзката ми с Вечното.

Аз помня първата си среща с тебе,
когато притаила дъх четях “Под игото”
и настоящето ми стана много дребно,
като сюжет от скучна булевардна книга.

Но ти не си и рафт от библиотеката,
в която Аспарух и Калоян живееха,
и още хиляди лица, които днеска
в живота си пак искам да открия.

“Земя като една човешка длан” си уж,
а все по-малко хора те побират
в сърцата си. И брат на брат е чужд,
и корените си сами убиваме.

Но все пак там – в мостовете на Фичето,
в шевиците останали от баба ми,
със ритъма звънлив на ръченицата
и мириса на млякото и хляба

възкръсва тялото ти. С поглед жаден
прегръщам раменете ти – Балкана,
и търся твоите очи – реки разплакни,
и питам се лъв ли си ти или си рана.

О, Лъв си ти! Макар и изкорубена,
ограбвана, оплювана, продавана,
за мен ще си останеш кръстопътя,
през който моите мечти минават.

Това, че имах пътища в сърцето си,
които ме довеждаха при тебе,
предпазиха от греха коленете ми
и аз не ги подвих пред чуждоземното.

Човек не е дърво, но, ако иска
като птиците да е свободен,
дори вместо ръце криле да има,
той няма да лети щом няма корен.

https://poznanie-bg.com/2013/11/06/3-38/
Титла: Re: Стихове за България
Публикувано от: Hatshepsut в Юли 11, 2014, 20:24:01
България

Родих се в тебе повече отвсякъде –
и в тъмната ти мощ, и в осветената.
От хълма гледах нощните ти влакове,
които прекосяваха вселената.

Понякога, изстенал от умората,
или на твоя нрав в непостоянството,
отлитах със призвездните ти кораби,
за да изпия мрака на пространството.

Но там, далече, ненамерил грешните
души на хора, с мен вървели в нощите,
при теб се връщах: как димяха пещите
и как цъфтяха яростно овошките.

Гърмяха светло речните ти прагове,
огъваха могъщите си сводове
мостове и камбаните протягаха
езиците си да стопят оловото.

И аз разравях с всички коленичили
на твоята свещена пръст жаравата
и по кръвта на звани и обричани
разчитах и позора ти, и славата…

И знам: сред тях ще отцъфти дървото ми,
преди да го погълне пак вселената,
непроумял напълно през живота си
ни тъмната ти мощ, ни осветената.

Андрей Андреев
Титла: Re: Стихове за България
Публикувано от: Hatshepsut в Юли 19, 2014, 20:27:46
Българийо, за тебе...

"БЪЛГАРИЙО, ЗА ТЕБЕ ТЕ УМРЯХА,
ЕДНА БЕ ТИ ДОСТОЙНА ЗАРАД ТЯХ..."
Напразно ли куршумите свистяха?
Къде достойнството ни е сега?

С какво за жертвите се отплатихме,
с какво почетохме им паметта?
Май всички принципи погазихме
и къс по къс продаваме България!

От сенките си вече се страхуваме
в душите ужаса таим
и на свободни се преструваме,
а смърт след смърт броим.

И питаме се "Кой е утре?
Дали е някой наш познат?"
Виновно гледаме, щом чуем
за детска смърт, куршуми или глад.

"ЗЕМЯ КАТО ЕДНА ЧОВЕШКА ДЛАН..."
Но по-голяма днес си нужна!
Забравихме и чест и срам!
Кървиш, БЪЛГАРИЙО! А няма
кой да те превърже...
Титла: Re: Стихове за България
Публикувано от: Hatshepsut в Август 17, 2014, 22:20:55
Обет пред България

Но аз оставам,
Аз и днес оставам
Наследник на безсмъртни имена.
И през горчиви сълзи продължавам
Да пея: „ГОРДА СТАРА ПЛАНИНА... "

И винаги
Под изгрев или заник,
Бих минал и през иглени уши,
За да пребъда като верен бранник
На българите с български души.

Затуй будувам.
И не падам ничком.
И не целувам чужди знамена.
И казвам аз: „БЪЛГАРИЯ НАД ВСИЧКО!"
НАД ВСИЧКО! И ЗА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА!...

2000
Матей Шопкин
Титла: Re: Стихове за България
Публикувано от: Hatshepsut в Август 20, 2014, 07:06:17
България - моя любов и гордост

Българио, Родино мила
ти моя слънчева страна
изправена високо, гордо крачиш
със хиляди безсмъртни имена.

Народ велик и непокорен
във бурите запазил име, чест,
народ, в столетия тревожни,
не съкруши и вражеския меч.

Ти помниш и бесилките безбройни,
и на героите твои гибелта,
за да си ти щастлива и свободна,
избраха не живота, а смъртта.

Родината ще помни вашта слава,
със нея гордо ще върви напред
и в песните си ще възпява
на прадедите ни свещенния завет.

Христо Костов
Титла: Re: Стихове за България
Публикувано от: Hatshepsut в Август 20, 2014, 18:32:54
Златна нишка

В сърцето си, откакто се родих,
все твоят дъх, Родино мила, вдишвам,
че в дните ми, под небосвода тих,
оставила си тънка, златна нишка.

По тази нишка винаги вървях
и къс по къс те сбирах в себе си.
Кавал и чан край мен запяха,
да помня песента ти древна.

А нишката, по-тънка и от косъм,
поведе ме към Странджа и Сакар,
опъната над Арда и над Осъм,
да мина през душата ти, Българийо.

И днес, когато слънцето изгрява,
лъчите му посягам да открадна.
От тях корона искам да направя
и с нея до краката ти да падна.

Ивелина Никова
Титла: Re: Стихове за България
Публикувано от: Hatshepsut в Септември 06, 2014, 17:15:01
България

Звуци сладки, съдбоносни,
име свято като Бог,
силата на древност носи
от олтара си висок!

Теб, Българийо, обичам,
мъко моя, мой живот
и пред тебе коленича,
мой изстрадал скъп народ!

Името до болка сричам,
то е химн на красота,
българин ще се наричам
и в живота и в смъртта!

* * * *

"Аз съм българин!" - камбана сякаш бие.
"Аз съм българин!" - повтаря мощен ек.
Българинът в мен не може да се скрие.
Българинът в мен е гордият човек!

Изгрева посрещнах в моята Родина.
И орисан бях от нейната зора.
Като слънчев лъч животът ми премина.
Като залез искам в нея да умра!

Божидар Коцев
Титла: Re: Стихове за България
Публикувано от: Hatshepsut в Септември 06, 2014, 21:05:04
Българио на живи и на мъртви...

Българио на живи и на мъртви,
Българио с безброй Баташки църкви,
Със гробища и с паметници светли,
Със този жертвен въздух, който свети
Над тебе вечно, като вечен огън,
Аз искам да те събера във стих! Не мога!
Аз искам цялата да те прегърна -
Ръцете ми не стигат! Как да върна
Това, което ти си ми дарила?
Не мога.
И пред братската могила,
Пред Шипка и пред Вола коленича.
И без да казвам колко те обичам,
С една сълза, и кървава, и страшна,
За цялата ти обич се отплащам.
Сълза на радост и от скръб проляна!
Сълза, в която ти си цяла сбрана!

Дамян Дамянов
Титла: Re: Стихове за България
Публикувано от: Hatshepsut в Септември 08, 2014, 18:03:34
Предсказано от Пагане

От небесата сини Тангра гледал
децата си със български души.
Предсказвал им падения, победи
и брода преко Дунава неудържим.

Калявал мечовете им във битки,
главите да не свеждат пред врага.
Опашки конски, сплетени на плитки,
да веят буйно, стиснали в ръка.

Стрели свистели бързо над земята,
Растели нови укрепени градове.
По дирите на Аспарух тревата
покрила твърд, поена с кърви векове.

Над златни ниви гарвани летели,
реките тъмни рукнали като винò,
от женски плач и планини ехтели
и ден и нощ се сливали в едно.

До пепел я изгаряли хиляда пъти,
посичали в утроба детските сълзи,
омраза заискрявала в очите мътни,
но огънят в сърцата им останал да гори.

Препускат нощем черните коне...
Чертае Тангра на чедата си пътеки.
До днес отекват думите на Пагане:
„България, пребъдвай ти през вековете!“

Ивелина Никова
Титла: Re: Стихове за България
Публикувано от: Hatshepsut в Септември 10, 2014, 13:32:02
Родина

Малка е мойта родина-
шепа набрани, нагънати
шарени черги от ниви,
тъмни въртопи от планини.

Но разтвори тази шепа,
стисната крепко, опитай!
Но раздипли, разстели я
гънка по гънка внимателно,
скат по скат, бразда по бразда,
бръчка по бръчка,цвят по цвят,
връх по връх побелял,
спомен по спомен,
песен по песен,
век по век.

И ще видиш тогава
как неизбродна, безкрайна е
тази шепа препълнена-
моята малка родина.

Блага Димитрова
Титла: Re: Стихове за България
Публикувано от: Hatshepsut в Септември 14, 2014, 11:07:33
Клетва

Майчице Родино свята,
моя люлчина земя,
искам, майчице пресвята,
само в теб да се кълна.

Имам рана на гърдите
от османски ятаган.
Нося белег на челото
от Врачанския балкан.

А едно бесило черно
в мойте сънища скрипти
и орел юнашка птица
над България лети.

Твойта майчина десница
все за клетва ме зове –
да съм верен, да остана
син на твойте синове.

Елка Недкова
Титла: Re: Стихове за България
Публикувано от: Hatshepsut в Септември 20, 2014, 08:06:21
Българийо, обичам те

Родината започва от бащиния дом,
от ласката на майчините песни,
от дядовата пушка, прадядовия кон,
от бабините приказки чудесни.

Родината е цвете и полет на орли,
морето, небосвода, планините,
реките,езерата, хайдушките скали,
Балканът и житата в равнините.

Българийо, обичам те синовно,
гори във мене любороден плам.
Ще пазя всичко българско достойно,
и няма никога да те предам.

Донка Кацарева
Титла: Re: Стихове за България
Публикувано от: Hatshepsut в Октомври 02, 2014, 07:44:05
Обичам те, Българийо

Обичам те, Българийо – похулвана, отричана,
разкъсвана, ограбвана от чужди и от свои!
Посрамвана, обиждана и как ли не наричана,
но знаеща да ражда във трудности герои.

Обичам те, омайнице – рисувана, възпявана,
пленяваща до приказност с неземна красота!
Разпъвана, предавана, до смърт изпепелявана,
но моя ненагледна, единствена страна.

Където и да скитам, при тебе ще се връщам
да вдишвам аромата на родните земи.
Тук всичко ми е мило. В душата си прегръщам
труда и благослова на нашите бащи.

Ивелина Георгиева
Титла: Re: Стихове за България
Публикувано от: Hatshepsut в Октомври 17, 2014, 12:06:36
Нестинарка

Нестинарко моя...
Майчице България!
Векове танцуваш
по сълзи – жарава...
Как превръщаш всяка
болка – в лъчезария?
Непокорен скитник
твоят Дух остава.

Още ли те хулят
жалките бездария?
Лутат се, незрящи,
след мираж – пустиня.
Ех, Богоизбрана,
слънчева България!
Щедра длан протягаш.
Не – за милостиня.

Екнат долините...
Чуй Балканът – стария.
Кой, с Любов извечна,
бди над връх и бездна?
Нестинарка пее...
Кърши стан България.
Мъченица свята –
със корона звездна.

Ласка и Стихия –
в мен прелива силата.
Лумне ли в сърцето
нестинарски огън...
С благослов целувам
пак Земята – милата.
Все за Теб се моля,
Майчице,
на Бога!

Павлина Стаменова
Титла: Re: Стихове за България
Публикувано от: Hatshepsut в Ноември 05, 2014, 13:46:17
Ти, Родино

Ти имаш хиляди лица, Родино –
девойка млада, старец и дете,
гора, връх снежен, розова градина,
бунтовно знаме, нива, къс небе.

Ти носиш много имена, Родино –
Копривщица, Калофер, Драгоман,
Преслав, Силистра, Плевен, Лом и Видин
и още Плиска, Дряново, Троян…

Ти пазиш толкова сълзи, Родино,
в реките Искър, Вит и Тунджа.
Затуй солено е морето синьо
и буйни са и Камчия, и Дунав.

Ти любиш своите чеда, Родино –
Апостола, Крум Страшни, Симеон…
Пастири, учени, царе, робини
в сърцето ти намират вечен дом.

За мен си всичко ти, Родино –
камбана, люлка, въглен, кръст,
вековен дъб, мед, старо вино,
хляб, сол, светиня, капка кръв.

Ивелина Никова
Титла: Re: Стихове за България
Публикувано от: vailen в Ноември 05, 2014, 14:55:02
Към Родината

Не съм те никога избирал на земята.
Родих се просто в теб на юнски ден във зноя.
Аз те обичам не защото си богата,
а само за това, че си родина моя.

И българин съм не заради твойта слава
и твойте подвизи и твойта бранна сила,
а зарад туй, че съм безсилен да забравя
за ослепелите бойци на Самуила.

Да търсим, който ще, във теб сполука бърза
и почести и власт със страст една и съща,
страданието мен по-силно с теб ме свързва
и нашата любов в една съдба превръща.

Атанас Далчев
Титла: Re: Стихове за България
Публикувано от: Hatshepsut в Декември 05, 2014, 14:11:30
Обич

Нашето небе е тъй дълбоко,
нашите звезди са тъй големи
и земята наша е безкрайна,
а се сбира цялата в сърце ми!

Ти ли, моя майчице, направи
тая обич толкова голяма,
че света във нея се побира,
че в света на нея равна няма?

Че прегръщам с обичта си, майко,
нашата земя с цветя покрита,
с пресен дъжд на пладне оросена
и с дъга на златен сърп извита.

Че ме греят право във сърцето:
златно слънце, ниви позлатени,
утрин рано сребърна зорница,
в топла вечер облаци червени!

Нашето небе е тъй дълбоко,
нашите звезди са тъй големи
и земята наша е безкрайна,
а се сбира цялата в сърце ми...

Дора Габе
Титла: Re: Стихове за България
Публикувано от: Hatshepsut в Декември 16, 2014, 21:14:36
Родино моя – българска земя

Родино моя, свята и добра
дошла от мъдростта на вековете,
от старата бакърена пара,
Която на гръдта ти още свети.

Родих се тук, на твоята земя,
от корена й тъй дълбок и силен,
тече във мен на траките кръвта,
затуй сега до болка те обичам!

Отпивам глътка бисерна вода
от твоите живителни потоци,
сърцето ми се радва на това,
душата ми от тебе обич проси

Ти си девойка, чиста и добра,
честта и гордостта си съхранила,
с венче от горски билки и цветя,
пристъпяш леко като самодива.

И аз по стъпките ти днес вървя,
родино моя, нежна и красива,
целувам с устни твоята земя
и искам да останеш вечно жива!

Запазила си своя древен знак,
отколе издълбан от вековете,
съдбата ти белязана е там,
да бъдеш светлина на световете!

Аз знам, родино, идва твоя час,
на твоята съдба богоизбрана
и живи извори ще потекат от нас
и ти ще бъдеш силна и голяма!

Петя Михайлова
Титла: Re: Стихове за България
Публикувано от: Hatshepsut в Април 11, 2015, 09:36:15
В скута на сърцето

От Бога с райска хубост надарена,
предавана, разпъвана на кръст,
в Батак измъчена, на Шипка извисена,
земя от песен и земя от кръв.

България от пепел и от рози,
във пропаст хвърляна и стреляна с куршум,
възкръснала с очите на Апостола
в родопско утро и в тракийски звън.

Нашарена с неукротими багри,
като вълшебен чипровски килим,
втъкала спомена за Калиакра
и мъката на Самуил.

И долетя през вековете
докато сме на таз земя
да носим в скута на сърцето
България и песента.

Даниела Атанасова
Титла: Re: Стихове за България
Публикувано от: Hatshepsut в Ноември 18, 2015, 20:47:35
България

Българийо, от Дядо Вазова възпята
за твоите безкрайни диви красоти,
с юнашка кръв по хълми и бърда пролята –
не ще загинеш, ще живееш дълго ти!

По дяволите всякакви дочути думи,
от картата, че някой ще те заличи –
ти векове вървя сред бури и куршуми
и никога не падна ниско по очи.

Макар че пак над теб е мрачен небосклона
и се разбиват в теб свирепи ветрове –
ще издържиш и днес в борбата си изконна,
понесла в себе си пак чужди грехове.

По-твърда от гранита вечен на Балкана,
с възпетите от Дядо Вазов красоти –
сто българи в тебе само да останат,
сто пъти пак България ще бъдеш ти!

Андрей Василев
Титла: Re: Стихове за България
Публикувано от: Hatshepsut в Май 30, 2016, 09:01:54
Раят

Чувал ли си-България.
Тя е (на мен), Родина.
Тези земи са стари. И
носят прекрасно Име.

В утрото пеят славеи.
Черно Море разлива,
в нея-води. И ален е.
Залезът, горделивец.

Чудни са. И Реките ѝ.
Вярвай: И планините,
дето Орфея скитал е
(има и плод), опитай.

Има небе и Синьо е.
Златна е Равнината.
И от лета отминали,
тук си царува Вятър.

Радва се. А Жените
(те са красиви) гали.
Господ е посетител,
често-и ти повтарям:

Хубаво е, Читателю,
само ела-ще знаеш.
Тука е за мечтатели.
Тази страна е: Раят.

Ангел Колев

(https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/13267814_979332745521178_7837208824721786740_n.jpg?_nc_cat=0&oh=01e973c26edbbdef77b89b4bf3ec53c5&oe=5BD594D5)
https://www.facebook.com/245199855601141/photos/a.245204685600658.55714.245199855601141/979332745521178/?type=3&theater (https://www.facebook.com/245199855601141/photos/a.245204685600658.55714.245199855601141/979332745521178/?type=3&theater)
Титла: Re: Стихове за България
Публикувано от: Hatshepsut в Декември 17, 2016, 06:49:54
Защо?

Защо, Българийо, защо
от ден на ден все по си пуста?
Къде са твоите чеда?
Защо Родината напускат?

Защо да ринат нейде сняг,
да мият някъде чинии
и да целуват чужди бряг?
Каква е тази орисия?

Защо, кому е тъй угодно
да спят по паркове и гари?
Да тъпчат името си родно
И да проклинат теб, Българийо!

Пустеят нашите села,
угасват български огнища
обрастват с бурени поля,
а ние май... не правим нищо!

Защо един богат народ,
с дълбоки корени и с име
запазвано от род във род
стотици, хиляди години...

Народ изграждал градове,
можал държави да създава
през още ранни векове,
какво, какво сега му става?

Народ с култура, с книжнина,
народ с история голяма,
народ с велики имена
как бъдеще за него няма?...

Защо пропъждаш умове?
Защо нехаеш за таланти?
И караш българско дете
да е дете на имигранти,

които ходят по света
отчаяно да търсят изход
и от Българин, с голямо „Б”
такива стават по произход.

И когато някои от тях
успеха там далеч прегърнат
нали се знае, че назад
те никога не ще се върнат.

Не ти ли липсват те на теб?
Нете ли, „майко”, заболява,
че там роденото дете
то българин не се явява.

То няма Вазова да знай
и българче, да се нарича.
А с чужди букви в чужди край
то чужди думички ще срича.

Че няма то в Балкана стар
да търси ягодка и китка
и няма то на 3- ти март
със гордост да изкачи Шипка.

Че с Левски не ще се гордей,
че няма Ботева да жали,
„Върви народе” не ще пей,
„Мила родино” пък.... едва ли.

Таня Танасова-Тодорова
Родена на 19 юни 1963 г. в с. Валя Пержей, Чадълунгрски район, Молдова. Завършва журналистика в Кишиневския държавен университет. Работила е във в. «Родно слово» (Кишинев, Молдова), редактирала е в. «Камбана» (Болград, Украйна). В момента живее със семейството си в Габрово, България.
Издала е стихосбирките: «Това съм аз» (Кишинев, Молдова, 1990), «Нежни листа» (Болград, Украйна, 1994), «Полет от Онгъла» (Габрово, България, 1999), «Ще ме харесаш после» (Габрово, България, 2004).
Титла: Re: Стихове за България
Публикувано от: Hatshepsut в Януари 26, 2017, 21:12:02
Родина

Много малко те познавам аз!
Скъпа, аз почти не те познавам!
Само спикер с монотонен глас
някога за тебе ми разправя.

Само някога за теб чета
в някой вестник с остаряла дата.
Само два квадрата от света
ти ми пращаш денем през стъклата...

Ала този бъбрещ апарат,
ала този малък къс хартия
могат ли, кажи ми, твоя свят,
твойта чудна прелест да разкрият!

Ти не си един декор скалист,
нито нива с два-три бели сърпа,
ти не си един атласки лист,
малък като носната ми кърпа!

О, аз чувствам топлата ти пръст,
щом за малко стъпя върху нея!
И да извървя света на кръст,
пак при теб ще дойда да живея,

пак при теб ще дойда да умра,
да погледам пак над теб простора,
шепа родна пръст да събера
и тогаз клепачи да затворя!!!

Дамян Дамянов
Титла: Re: Стихове за България
Публикувано от: Hatshepsut в Март 06, 2018, 15:13:45
Българио на живи и на мъртви

Българио на живи и на мъртви,
Българио с безброй Баташки църкви,
със гробища и с паметници светли,
със този жертвен въздух, който свети
над тебе вечно, като вечен огън,
аз искам да те събера във стих! Не мога!
Аз искам цялата да те прегърна -
ръцете ми не стигат! Как да върна
това, което ти си ми дарила?
Не мога.
И пред братската могила,
пред Шипка и пред Вола коленича.
И без да казвам колко те обичам,
с една сълза, и кървава, и страшна,
за цялата ти обич се отплащам.
Сълза на радост и от скръб проляна!
Сълза, в която ти си цяла сбрана!

(https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t31.0-8/28617117_1601909756553602_3858935646263802858_o.jpg?_nc_cat=0&oh=503047ad428b5fbfb01c231caefbd5b7&oe=5BD492FA)
Снимка: Църквата Светя Неделя в Батак

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1601909756553602&set=a.720040734740513.1073741828.100002037784211&type=3&theater (https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1601909756553602&set=a.720040734740513.1073741828.100002037784211&type=3&theater)