Българският националистически форум

Българска култура и духовност => Култура и изкуство => Поезия => Темата е започната от: Наблюдател в Декември 04, 2006, 21:27:37

Титла: Никола Вапцаров
Публикувано от: Наблюдател в Декември 04, 2006, 21:27:37
История

Какво ще ни дадеш, историйо,
от пожълтелите си страници? -
Ний бяхме неизвестни хора
от фабрики и канцеларии,  

ний бяхме селяни, които
миришеха на лук и вкиснало,
и под мустаците увиснали
живота псувахме сърдито.

Ще бъдеш ли поне признателна,
че те нахранихме с събития
и те напоихме богато
с кръвта на хиляди убити.  

Ще хванеш контурите само,
а вътре, знам, ще бъде празно
и няма никой да разказва
за простата човешка драма.

Поетите ще са улисани
във темпове и във агитки
и нашта мъка ненаписана
сама в пространството ще скита.  

Живот ли бе - да го опишеш?
Живот ли бе - да го разровиш?
Разровиш ли го - ще мирише
и ще горчи като отрова.

По синорите сме се раждали,
на завет някъде до тръните,
а майките лежали влажни
и гризли сухите си бърни.  

Като мухи сме мрели есен,
жените вили по задушница,
изкарвали плача на песен,
но само бурена ги слушал.

Онез, които сме оставали,
се потехме и под езика,
работехме къде що хванем,
работехме като добитък.  

Мъдруваха бащите в къщи:
"Така било е и ще бъде..."
А ние плюехме намръщено
на оглупялата им мъдрост.

Зарязвахме софрите троснато
и търтвахме навън, където
една надежда ни докосваше
със нещо хубаво и светло.  

О, как сме чакали напрегнато
в задръстените кафенета!
И късно през нощта си легахме
с последните комюникета.

О, как се люшкахме в надеждите!...
А тегнеше небето ниско,
свистеше въздуха нажежен...
Не мога повече! Не искам!...  

Но в многотомните писания,
под буквите и редовете
ще вика нашето страдание
и ще се зъби неприветно -

защото би ни безпощадно
живота с тежките си лапи
направо по устата гладни,
затуй езика ни е грапав.  

И стиховете, дето пишем,
когато краднем от съня си,
парфюмен аромат не дишат,
а са навъсени и къси.

За мъката - не щем награди,
не ще дотегнем и с клишета
на томовете ти грамади,
натрупани през вековете.  

Но разкажи със думи прости
на тях - на бъдещите хора,
които ще поемат поста ни,
че ние храбро сме се борили.

Н. Й. Вапцаров
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Иван Иванов в Декември 04, 2006, 21:37:10
Въх, постваш стихове на комунист- анатема !  :D

Сериозно, много е добро, както почти всички Вапцарови стихотворения.
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Царица в Януари 30, 2007, 18:08:13
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна
и ще си отида.
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Sol Invictus в Януари 30, 2007, 18:09:51
Вапцаров "Прощално", нали?
Наистина добър стих, даже и илюстрация съм му правила...
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Иван Иванов в Януари 30, 2007, 18:15:49
Написано върху малко късче хартия 1 /един/ час преди екзекуцията, заедно с "Борбата ...".
Ясен, спокоен и четлив почерк на оригинала.
Този човек е бил велик.
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Царица в Януари 30, 2007, 18:17:26
Да, само втората част. Любим ми е както и стиха на Ботев от Хаджи Димитър "..Настане вечер.."
Тези два стиха са извънземни...за мене де :)
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Sol Invictus в Януари 30, 2007, 18:18:10
Написано върху малко късче хартия 1 /един/ час преди екзекуцията, заедно с "Борбата ...".
Ясен, спокоен и четлив почерк на оригинала.
Този човек е бил велик.
Велик, но уви объркан. Като Смирненски. Въпреки, че е бил и против възможното влияние на СССР.
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Царица в Януари 30, 2007, 18:20:07
Истински великите са винаги объркани защото само те могат да осъзнаят многоликата истина.
Тъпака е праволинеен и предсказуем.
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Иван Иванов в Януари 30, 2007, 18:27:48
Е да, а и как искате един творец, човек на изкуството да се пъне по площадите да слуша кресливия петел Хитлер и да се опива от глупостите на господа офицерите на Негово величество? Бил си е комунист човека, но това не го прави по-малко гениален.

Впрочем Лорка има същата съдба. И е не по-малко надарен.
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Sol Invictus в Януари 30, 2007, 19:40:25
Нормално е една душа като поетската да се лута в търсене на истината и правдата. Сигурна съм, че след 09.09.1944 г. и двамата щяха да се разочароват от режима ако бяха доживели.
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Иван Иванов в Януари 30, 2007, 19:49:43
Някой беше казал май, че няма по-лошо нещо от това да видиш мечтите си осъществени. Обикновено те се оказват нещо доста по-различно от това, което си си представял.
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Исперих в Януари 30, 2007, 20:44:35
Любим ми е както и стиха на Ботев от Хаджи Димитър "..Настане вечер.."
Тези два стиха са извънземни...за мене де :)

И на мен, още от първото ми съприкосновение преди толкова години с "Хаджи Димитър"!
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Sol Invictus в Януари 30, 2007, 20:50:16
Учителката ми по литература казваше, че точно този стих и по-точно описанието на природната картина е уникално за цялата световна поезия.

Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен;
гора зашуми, вятър повее,
Балканът пее хайдушка песен!







Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Бащицата Махно в Януари 30, 2007, 20:59:18
Учителката ми по литература казваше, че точно този стих и по-точно описанието на природната картина е уникално за цялата световна поезия.

Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен;
гора зашуми, вятър повее,
Балканът пее хайдушка песен!

Правилно ти е казала!
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Исперих в Януари 31, 2007, 00:09:14
И аз това помня:

Недостижим в смъртта, недостижим и в поезията! В световното творчество няма такъв феномен като куплета от "Хаджи Димитър", където само с няколко думи Ботев дава описание на една неповторима природна картина. Думите са така наредени сякаш пред погледа на читателя постепенно се материализира картината и усещането, че самият той е част от тази природа.


Настане вечер - месец изгрее,

звезди обсипят свода небесен;

Не е ли гениално, как само с осем думи успява да постигне представата за постепенното смрачаване в една хубава лятна вечер!?

гора зашуми, вятър повее, -

Балканът пее хайдушка песен!

Колко добре предава усещането за предстоящия полъх на вятъра чрез шуменето на листата, а усилването на вятъра навява представата за многогласен хор пеещ бунтовни песни!
Прекрасни стихове! Още една причина  да се гордеем, че сме Българи!
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Иван Иванов в Февруари 25, 2007, 17:59:30
Великолепно, да.

А ето и една друга, малко по-различна и не по-малко стойностна поезия :

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.
Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!
Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.
Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла
да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!

Петя Дубарова

Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Родолюбец IYI в Февруари 25, 2007, 18:17:21
Е да, а и как искате един творец, човек на изкуството да се пъне по площадите да слуша кресливия петел Хитлер и да се опива от глупостите на господа офицерите на Негово величество? Бил си е комунист човека, но това не го прави по-малко гениален.
Впрочем Лорка има същата съдба. И е не по-малко надарен.

Да Ванка, бил е комунист!! И то от тези, които истински са вярвали в идеята, че един ден всички ще бъдат равни, няма да има бедни и богати, че ще има социална справедливост и всички ще живеят като братя....Горкият човек - вярвал е в една утопия  :( Вярвал е силно в другарите и партията - А ИМЕННО ТЯ ГО ПРЕДАВА!!! Знаеш ли, че комунистите го определят човек "втора ръка" (чудя се що за изверг трябва да си за да делиш хората на първа, втора и т.н.категории... :-\)и го слагат отговорник за минно - подривната дейност на Компартията в България?! А а знаеш ли, че на тоя пост никой не се е задържал повече от 1 година? И "другарите" му, и той самия са знаели това. Но въпреки всичко поема поста....и накрая го залавят и убиват....
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Иван Иванов в Февруари 25, 2007, 18:25:49
Впрочем идеалистите не виреят при никой режим. И да доживеят денят X или се разочароват или умират в мизерия. Малко ли такива случаи имаше след дългоочаквания 10-ти ноември ? Идеалистите си остават деца до сетния си час- иначе не биха могли да бъдат идеалисти, а ще споделят общата сивота на мизантропията и обезверяването.  :down:
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Amenhotep в Февруари 25, 2007, 20:35:09
Цитат
Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен;
гора зашуми, вятър повее,
Балканът пее хайдушка песен!
Кратко, ясно и прекрасно! Какво повечеможе да искаме!

Цитат
Идеалистите си остават деца до сетния си час- иначе не биха могли да бъдат идеалисти, а ще споделят общата сивота на мизантропията и обезверяването
Прав си, идиялистът си е идиялист, откакто възприеме идеалите до сетния си дъх. Ако някой предаде идеалите в които вярва - то това не е идеалист а прост НАГАЖДАЧ!
Наистина много от идиялистите умират в мизерия или биват убити, но точно това е най-голямата жертва която човек може да направи отстоявайки разбиранията си. Тази жертва ги прави герои - знайни и незнайни!
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Царица в Март 20, 2007, 20:10:35
Аз мисля че човек трябва да внимава в идеалите, в които избира да вярва. Идеала България го разбирам, но идеала комунизъм и равенство между абсолютно различни хора - е това не го разбирам :eusa_naughty:
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Иван Иванов в Март 20, 2007, 21:43:23
И няма как да го разберем напълно- времената сега са други, само човек съвременник може да опише даденостите тогава. И то той ще ги прецени от дистанцията на времето, помъдрял и прочее. Но за прогресивната младеж преди 9-ти са съществували само два пътя- наляво или надясно.
Както го беше описал точно Вапцаров, времето е било "барутно".
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Царица в Март 22, 2007, 21:04:32
Няма наляво надясно, трябва да се върви по правия път човешки и християнски
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Иван Иванов в Март 23, 2007, 01:38:35
Това е най-трудното, макар да звучи измамнически просто.
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Родолюбец IYI в Март 23, 2007, 10:10:52
Това е най-трудното, макар да звучи измамнически просто.

Ей тука много ми хареса! :eusa_clap:
Освен юрист, да не си и философ?  ;)
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Иван Иванов в Март 23, 2007, 14:10:54
То всеки юрист го избива на философии, иначе когато си толкова заземен/налага се/, света започва да ти опротивява. Общо взето, малко са нишите в бранша, където не се сблъскваш с най-калните човешки черти.  :(
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Царица в Март 23, 2007, 14:15:16
И аз се сблъсквам с доста простотии, но вместо философия си падам по Дан Браун, фентъзи романите и елфите разбира се :)
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Иван Иванов в Март 23, 2007, 15:24:07
Вие със ССК започвате да ме съмнявате... :devil:
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Родолюбец IYI в Март 23, 2007, 19:19:54
Вие със ССК започвате да ме съмнявате... :devil:

Ванка - да не ревнуваш?  :-P :-P :-P
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Бай Иван в Март 23, 2007, 20:29:56
                      Аз предпочитам ГОЛИЯ РЕАЛИЗЪМ. В дървото виждам дърво в идиота - идиот, в любовта - секс. Да продължавам ли? :devil:
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Царица в Март 23, 2007, 20:53:26
                      Аз предпочитам ГОЛИЯ РЕАЛИЗЪМ. В дървото виждам дърво в идиота - идиот, в любовта - секс. Да продължавам ли? :devil:


Недей продължава :)
Иване, ти не признаваш ли нюансите?
Аз например в дървото виждам сянка в идиота човек а в любовта виждам много други освен секса неща :)
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Бай Иван в Март 23, 2007, 20:57:00
Е просто сме различни. Дървото със сянка си е просто дърво със сянка, а идиотът е НЕчовек, а любовта си има просто химическо обяснение и трае около четири години. Нещо което остава и е доста по-ценно е уважението.
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Царица в Март 23, 2007, 20:58:06
Е просто сме различни. Дървото със сянка си е просто дърво със сянка, а идиотът е НЕчовек, а любовта си има просто химическо обяснение и трае около четири години. Нещо което остава и е доста по-ценно е уважението.

 :lol: :lol: :lol:много ме развесели
Добре че поетите не мислят като тебе :)
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Бай Иван в Март 23, 2007, 21:01:44
Здраве и късмет всекиму и работоспособни жлези , производителки на тестостерон и ендофорини. ;)
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Царица в Март 23, 2007, 21:05:03
Здраве и късмет всекиму и работоспособни жлези , производителки на тестостерон и ендофорини. ;)

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна
и ще си отида

Тука няма секс и тестостерон, поне аз си мисля така, понякога се докосват по висшите сетива на човека, те са в душата му. :)
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Бай Иван в Март 23, 2007, 21:12:35
                   Да му правя ли анализ по своему?
                   Ако тъй "тихо приседна" до някоя жена в "тъмното" и да "вперя поглед"/ въпреки че нищо нема да видя - лошо/, що съм влезнал ако не използвам и другите си сетива. Нали все още  ми остават нос, ръце и завишени хорманални равнища. Ако "си отида" това значи няколко неща - или тая жена е пън, или аз не ставам или нещо хормоните на съвпадат, или просто някой е светнал лампата и вече не е тъмно. :lol:
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: SSK в Март 23, 2007, 22:10:04
                   Да му правя ли анализ по своему?
                   Ако тъй "тихо приседна" до някоя жена в "тъмното" и да "вперя поглед"/ въпреки че нищо нема да видя - лошо/, що съм влезнал ако не използвам и другите си сетива. Нали все още  ми остават нос, ръце и завишени хорманални равнища. Ако "си отида" това значи няколко неща - или тая жена е пън, или аз не ставам или нещо хормоните на съвпадат, или просто някой е светнал лампата и вече не е тъмно. :lol:

Напълно съгласен.
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Царица в Март 23, 2007, 22:22:49
Мъже >:( :kill: :devil:
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Бащицата Махно в Март 23, 2007, 23:02:49
Цитат
Нещо което остава и е доста по-ценно е уважението.
 


 Ти мен увъжавъш ли мъ?
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: SSK в Март 24, 2007, 00:17:17
Мъже >:( :kill: :devil:

Ама за къде без нас? :)
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Родолюбец IYI в Март 24, 2007, 16:56:46
                   Да му правя ли анализ по своему?
                   Ако тъй "тихо приседна" до някоя жена в "тъмното" и да "вперя поглед"/ въпреки че нищо нема да видя - лошо/, що съм влезнал ако не използвам и другите си сетива. Нали все още  ми остават нос, ръце и завишени хорманални равнища. Ако "си отида" това значи няколко неща - или тая жена е пън, или аз не ставам или нещо хормоните на съвпадат, или просто някой е светнал лампата и вече не е тъмно. :lol:

 :lol: :-P :lol:

Това ми хареса!!!
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Родолюбец IYI в Март 24, 2007, 16:57:39
Мъже >:( :kill: :devil:

Ееееее царице - разбихме ли ти представата за чаровния принц на бял кон? ;D ;)
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Царица в Март 24, 2007, 17:24:41
Мъже >:( :kill: :devil:

Ееееее царице - разбихме ли ти представата за чаровния принц на бял кон? ;D ;)

Не сте. ::)
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: SSK в Март 31, 2007, 13:23:03
Мъже >:( :kill: :devil:

Ееееее царице - разбихме ли ти представата за чаровния принц на бял кон? ;D ;)

Не сте. ::)

Ами за войнствения елф?  ;)
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Царица в Март 31, 2007, 15:05:35
Мъже >:( :kill: :devil:

Ееееее царице - разбихме ли ти представата за чаровния принц на бял кон? ;D ;)

Не сте. ::)

Ами за войнствения елф?  ;)

и за него - не :)
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Skarlet в Декември 07, 2007, 14:53:51

На 7 декември (нов стил) 1909 г. в Банско е роден поетът Никола Вапцаров.
Той завършва гимназията в Разлог през 1926 г.

 Въпреки интересът си към литературата и музиката, по настояване на баща му Йонко Вапцаров, поетът постъпва в Морското машинно училище във Варна.

И там не се отказва от поезията, пише и сам участва в пиеси, активно се включва в подготвянето на различни тържества.

Практиката си Вапцаров кара първо на кораба „Дръзки", а през април и май 1932 г. с кораба „Бургас" посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа.

След като завършва Морското училище Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия" АД в село Кочериново - като огняр и после механик.
Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците; вероятно по това време става член на БКП.

Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър. Уволнен е от фабриката през 1936 г. след авария.

Премества се в София, където дълго време остава без работа.
Периодът е изключително труден за младото семейство, именно тогава умира синът на Вапцаров- Йонко.

В периода 1936-1938 работи като техник във фабриката на братя Бугарчеви за кратко, след това като огняр в Български държавни железници и в Софийския общински екарисаж.
Успоредно издава стихотворения в различни вестници, спечелва литературния конкурс на сп. "Летец" със стихотворението "Романтика".

През 1938 г. Вапцаров става член и е един от главните активисти в Македонския литературен кръжок в София. През 1939 подготвя единствената си стихосбирка "Моторни песни", излязла от печат 1940 г.

Същата година събира из Пиринска Македония подписи, в подкрепа на т. нар. Соболева акция.

Заловен за това, той е съден и интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч през септември 1941 г. се занимава с минноподривни дела срещу немските войски, вече в качеството си на ръководител на Централна военна комисия при ЦК на БКП. Организира снабдяването на нелегалните с оръжие, документи и квартири, за което е арестуван през март 1942 г.

На 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер - разстрелян, заедно с Антон Иванов, Г. Минчев, П. Богданов, А. Попов и Ат. Романов.

Посмъртно, през 1952 г. Никола Вапцаров е удостоен със Световната награда за мир.

Стихотворенията му са преведени на около 60 езика.

Пролет

Пролет моя, моя бяла пролет,

още неживяна, непразнувана,

само в зрачни сънища сънувана,

как минуваш ниско над тополите,

но не спираш тука своя полет.

 

Пролет моя, моя бяла пролет –

знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,

бурна страшно, огненометежна

да възвърнеш хиляди надежди

и измиеш кървавите рани.

 

Как ще пеят птиците в житата!

Весели ще плуват във простора...

Ще се радват на труда си хората

и ще се обичат като братя.

 

Пролет моя, моя бяла пролет...

Нека видя първия ти полет,

дал живот на мъртвите площади,

нека видя само твойто слънце

и – умра на твойте барикади!
************************************

Вяра

Ето – аз дишам,

работя,

живея

и стихове пиша

(тъй както умея).

С живота под вежди

се гледаме строго

и боря се с него,

доколкото мога.

 

С живота сме в разпра,

но ти не разбирай,

че мразя живота.

Напротив, напротив! –

Дори да умирам,

живота със грубите

лапи челични

аз пак ще обичам!

Аз пак ще обичам!

 

Да кажем, сега ми окачат

въжето

и питат:

"Как, искаш ли час да живееш?"

Веднага ще кресна:

"Свалете!

Свалете!

По-скоро свалете

въжето, злодеи!"

 

За него – Живота –

направил бих всичко. –

Летял бих

със пробна машина в небето,

бих влезнал във взривна

ракета, самичък,

бих търсил

в простора

далечна

планета.

 

Но все пак ще чувствам

приятния гъдел,

да гледам как

горе

небето синее.

Все пак ще чувствам

приятния гъдел,

че още живея,

че още ще бъда.

 

Но ето, да кажем,

вий вземете, колко? –

пшеничено зърно

от моята вера,

бих ревнал тогава,

бих ревнал от болка

като ранена

в сърцето пантера.

 

Какво ще остане

от мене тогава? –

Миг след грабежа

ще бъда разнищен.

И още по-ясно,

и още по-право –

миг след грабежа

ще бъда аз нищо.

 

Може би искате

да я сразите

моята вяра

във дните честити,

моята вяра,

че утре ще бъде

живота по-хубав,

живота по-мъдър?

 

А как ще щурмувате, моля?

С куршуми?

Не! Неуместно!

Ресто! – Не струва! –

Тя е бронирана

здраво в гърдите

и бронебойни патрони

за нея

няма открити!

Няма открити!

*******************************************

Още произведения на Вапцаров

http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=17&LangID=1
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Царица в Декември 07, 2007, 17:28:56
Любим мой поет:

Борбата е безмилостно жестока.

Борбата както казват, е епична.

Аз паднах. Друг ще ме смени и...

                                                      толкоз.

Какво тук значи някаква си личност?!

 

Разстрел, и след разстрела – червеи.

Това е толкоз просто и логично.

Но в бурята ще бъдем пак със тебе,

народе мой, защото те обичахме!

Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: nord1940 в Юни 22, 2010, 18:07:54
Песен за човека

Ние спориме
двама със дама
на тема:
„Човекът във новото време“.
А дамата сопната, знаете —
тропа, нервира се,
даже проплаква.
Залива ме с кални потоци
от ропот
и град от словесна
атака.
— Почакайте — казвам, — почакайте,
нека… —
Но тя ме прекъсва сърдито:
— Ах, моля, запрете!
Аз мразя човека.
Не струва той вашта защита.
Аз четох как някой
насякъл с секира,
насякъл сам брат си, човека.
Измил се,
на черква отишъл
подире
и… после му станало леко. —
Смутено потръпнах. И стана ми тежко.
Но аз
понакуцвам
в теория
и рекох полека,
без злоба,
човешки,
да пробвам със тази история. —
Тя, случката, станала в село Могила.
Бащата бил скътал
пари.
Синът ги подушил,
вземал ги насила
и после баща си затрил.
Но в месец, или пък
във седмица само
властта го открила и… съд.
Ала във съдът
не потупват по рамото,
а го осъждат на смърт.
Отвели тогава злодея
злосторен,
затворили този субект.
Но във затвора попаднал на хора
и станал
човек.
Не зная с каква е
закваса заквасен,
не зная и как е
замесен,
но своята участ
от книга по-ясна
му станала с някаква песен.
И после разправял:
„Брей, как се обърках
и ето ти тебе
бесило.
Не стига ти хлеба,
залитнеш
от мъка
и стъпиш в погрешност на гнило.
И чакаш така като скот
в скотобойна,
въртиш се, в очите ти — ножа.
Ех, лошо,
ех, лошо
светът е устроен!
А може, по-иначе може…“
Тогава запявал той
своята песен,
запявал я бавно и тихо
Пред него живота
изплаввал чудесен —
и после
заспивал
усмихнат…
Но в коридора
тихо говорят.
Сетне секунда покой.
Някой полека вратата отворил. —
Хора. Зад тях часовой.
Някой от групата,
плахо и глухо,
казал му:
„Хайде, стани.“
Гледали хората
тъпо и кухо
сивите, влажни стени.
Онзи в леглото
разбрал, че живота
е свършен за него,
и в миг
скочил, избърсал потта от челото
и гледал с див поглед
на бик.
Но лека-полека
човека се сетил —
страхът е без полза,
ще мре.
И някак в душата му
станало светло.
— Да тръгнем ли? — казал.
— Добре.
Той тръгнал. След него
те тръгнали също
и чувствали някакъв хлад.
Войникът си казал:
„Веднъж да се свърши…
Загазил си здравата, брат.“
Във коридора
тихо говорят.
Мрак се в ъглите таи.
Слезнали после на двора,
а горе
вече зората блести.
Човекът погледнал зората,
в която
се къпела с блясък звезда,
и мислел за своята
тежка,
човешка,
жестока,
безока
съдба.
„Тя — моята — свърши…
Ще висна обесен.
Но белким се свършва
със мен?
Животът ще дойде по-хубав
от песен,
по-хубав от пролетен ден…“
Споменал за песен
и нещо се сетил.
В очите му пламък цъфтял.
Усмихнал се топло, широко и светло,
отдръпнал се, после запял.
Как мислите, може би
тука се крие
един истеричен комплекс?
Мислете тъй както си щете,
но вие
грешите, приятелко, днес. —
Човекът спокойно, тъй — дума
след дума
и твърдо редил песента.
Онези го гледали
с поглед безумен,
онези го гледали с страх.
Дори и затвора
треперел позорно,
и мрака ударил на бег.
Усмихнати чули звездите отгоре
и викнали:
„Браво, човек!“
Нататък е ясно. Въжето
изкусно
през шията, после
смъртта.
Но там в разкривените,
в сините устни
напирала пак песента.
И тук започва развръзката, значи.
Как мислиш, читателю, ти? —
Тя, бедната дама, започна да плаче,
започна във транс да крещи:
„Ужасно! Ужасно! — Разказвате,
сякаш
като че там сте били!“…
Какъв ти тук ужас?! —
Той пеел човека. —
Това е прекрасно, нали?
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Балкани в Юни 22, 2010, 23:47:10
Иначе долният комунист Вапцаров има едно стихотворение, което аз много харесвам


                  ВЯРА

            Ето - аз дишам,
            работя,
            живея
            и стихове пиша
            (тъй както умея).
            С живота под вежди
            се гледаме строго
            и боря се с него,
            доколкото мога.

            С живота сме в разпра,
            но ти не разбирай,
            че мразя живота.
            Напротив, напротив! -
            Дори да умирам,
            живота със грубите
            лапи челични
            аз пак ще обичам!
            Аз пак ще обичам!

            Да кажем, сега ми окачат
            въжето
            и питат:
            "Как, искаш ли час да живееш?"
            Веднага ще кресна:
            "Свалете!
            Свалете!
            По-скоро свалете
            въжето, злодеи!"

            За него - Живота -
            направил бих всичко. -
            Летял бих
            със пробна машина в небето,
            бих влезнал във взривна
            ракета, самичък,
            бих търсил
            в простора
            далечна
            планета.

            Но все пак ще чувствам
            приятния гъдел,
            да гледам как
            горе
            небето синее.
            Все пак ще чувствам
            приятния гъдел,
            че още живея,
            че още ще бъда.

            Но ето, да кажем,
            вий вземете, колко? -
            пшеничено зърно
            от моята вера,
            бих ревнал тогава,
            бих ревнал от болка
            като ранена
            в сърцето пантера.

            Какво ще остане
            от мене тогава? -
            Миг след грабежа
            ще бъда разнищен.
            И още по-ясно,
            и още по-право -
            миг след грабежа
            ще бъда аз нищо.

            Може би искате
            да я сразите
            моята вяра
            във дните честити,
            моята вяра,
            че утре ще бъде
            живота по-хубав,
            живота по-мъдър?

            А как ще щурмувате, моля?
            С куршуми?
            Не! Неуместно!
            Ресто! - Не струва! -
            Тя е бронирана
            здраво в гърдите
            и бронебойни патрони
            за нея
            няма открити!
            Няма открити!
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: omerzen в Юни 23, 2010, 06:46:50
Чудесно стихотворение!
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: nord1940 в Юни 23, 2010, 09:07:45
ПРОЛЕТ

Отвънка ухае на люляк,
отвънка е синьо небе.
Приятелю, птиците чу ли?
Отвънка е пролет! Здравей!

Дори през бензинните пари,
през пласт от стоманни ята
тя иде. Вратите разтваряй
и бодър срещни пролетта.

Тя иде с реките, които
събират сребристия сняг,
тя идва със бой канонаден,
разбива простора мъглив.

Тя пита: "Стоиш ли на поста?
Не клюмна ли вече глава?"
И после те грабва и носи
на своите светли крила.

В очите ти пламват пожари,
кръвта ти немирно шуми.
Пред тебе светът се разтваря,
разтварят се слънчеви дни.

Ти имаш любима? - Обичай!
Ти вярваш в живота? - Добре!
Подай си ръката челична -
отвънка е пролет! Здравей!
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: omerzen в Юни 23, 2010, 09:49:49
На пръв поглед би звучало като комунистическа лирика, но може и да се възприеме като надежда за един по чист свят без човешката низост и мръсотия.


Пролет

Пролет моя, моя бяла пролет,
още неживяна, непразнувана,
само в зрачни сънища сънувана,
как минуваш ниско над тополите,
но не спираш тука своя полет.

Пролет моя, моя бяла пролет –
знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,
бурна страшно, огненометежна
да възвърнеш хиляди надежди
и измиеш кървавите рани.

Как ще пеят птиците в житата!
Весели ще плуват във простора...
Ще се радват на труда си хората
и ще се обичат като братя.

Пролет моя, моя бяла пролет...
Нека видя първия ти полет,
дал живот на мъртвите площади,
нека видя само твойто слънце
и – умра на твойте барикади!

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=17&WorkID=131&Level=1 (http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=17&WorkID=131&Level=1)
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Преспанец в Юни 23, 2010, 10:42:31
Вапцаров има и хубави стихотворения, ама е комунист и не е препоръчително да се четат произведенията му.
Трябва да бъде изваден от учебното съдържание, заедно с Гео Милев и Христо Смирненски!
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: omerzen в Юни 23, 2010, 12:21:21
 :-D Ти си бил готов цензур бе! От де си сигурен че Вапцаров е бил точно комунист. Те комунистите навремето така го представяха , че Вапцаров да изглежда като комунист. Ами да го изхвърлим от учебниците - колко му е! Тогава македонистите ще ни го отнемат окончателно.
Апропо , навремето комунистите и Христо Ботев изкараха комунист. Но ти си малък и не ги помниш тия работи.
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Преспанец в Юни 23, 2010, 12:27:10
Е той самият е бил във военната организация на комунистите! Какъв ще да е? Фашист?!  :-D

Впрочем Ботев не е точно комунист, а анархо-комунист. Имал е досег с руски революционери нихилисти и открито е симпатизирал на Парижката комуна.
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Авитохол-165 в Юни 23, 2010, 14:09:23
:-D Ти си бил готов цензур бе! От де си сигурен че Вапцаров е бил точно комунист. Те комунистите навремето така го представяха , че Вапцаров да изглежда като комунист. Ами да го изхвърлим от учебниците - колко му е! Тогава македонистите ще ни го отнемат окончателно.
Може и да не знаеш, ама Вапцаров е бил македонист. Никакво уважение за тоя комунярски боклук и национален предател.
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Absinthia в Юни 23, 2010, 14:50:40
Мммда, вярно и Смирненски можем спокойно да сложим в купата, макар и аз лично много да харесвам Приказка за стълбата. Но просто някои от стиховете му сааа...! :@
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: nord1940 в Юни 23, 2010, 14:57:53
Мммда, вярно и Смирненски можем спокойно да сложим в купата, макар и аз лично много да харесвам Приказка за стълбата. Но просто някои от стиховете му сааа...! :@
Всяко време си има поетите, не можем да виним, че някой вярвал в нещо, които дори не е познавал. Съмнявам се , че ако Смирненски и Вапцаров бяха посетили и постояли в Москва през 40-те на миналия век, щаха да са с комунистическо мислене. Напротив, щяха да са отвратени. Но както знаем, Коминтерновската пропаганда работи по това време неуморно.
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Авитохол-165 в Юни 23, 2010, 15:25:23
Всяко време си има поетите, не можем да виним, че някой вярвал в нещо, които дори не е познавал.
Но можем да виним някой, който е терорист, служи на чужда държава против собствената си и поддържа антибългарски доктрини като македонизма.
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: omerzen в Юни 23, 2010, 17:24:52
И сега какво? Да изхвърлим половината български поети от учебниците. Защото през дадени моменти от тяхното битие имали идеали които сега не чак толкоз ни харесват. (Все едно през царско време българите да изхвърлят Левски от учебниците защото е проповядвал чиста и свята република. А не монархия.) Ще имат идеали разбира се! Как няма да имат. И тогава е имало будни българи които не са били тъпи , прости , елементарни и ограничени. Иначе не биха станали поети. Извисеният дух на тези българи не е знаел покой. Не е задължително поетичният патос и талант да се изявява само в патриотизъм. Например когато Вапцаров е живял , турското робство вече го е нямало. Тогава в освободената вече България е имало съвсем други проблеми. И там поетичната българска мисъл е намирала изяви. В тези проблеми. Представете си ако великия Ботев беше живял по времето на Вапцаров. Какви ли щяха да бъдат стиховете му? Или ако Вапцаров беше живял по времето на Ботев? Например един Димчо Дебелянов щеше ли да се запише доброволец на фронта ако точно в този момент я нямаше войната? Няма никакво значение кой какви политически убеждения тогава е имал. Важното е че са били будни и сърцати българи. Извисеният български дух се проявява в различните исторически моменти различно. Запомнете че нито една национална култура не може да си позволи да изхвърли своите автори. Включително и българската национална култура. Защото без тази култура ние лесно ставаме роби на чалгизацията , циганията и простотията. Каквото всъщност вече става.
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Авитохол-165 в Юни 23, 2010, 17:54:02
И сега какво? Да изхвърлим половината български поети от учебниците. Защото през дадени моменти от тяхното битие имали идеали които сега не чак толкоз ни харесват.
Не става въпрос просто за някакви идеали и политически възгледи, а за конкретни антибългарски деяния и национални предателства. Вапцаров работи за македонистката кауза, следвайки линията на Коминтерна, говори срещу "великобългарският шовинизъм", не ме карай да се ровя за негови противни нихилистични цитати. Ако Хаджи Иванчо Хаджипенчович беше добър поет и него ли щеше да уважаваш? Едно е някой да има възгледи, които не одобряваш, друго е да работи директно срещу България, както прави Вапцаров, който заслужава единствено и само презрение.
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: nord1940 в Юни 23, 2010, 18:06:51
шовинизъм
Думите имат стойност тогава, когато знаем какво означават.
който заслужава единствено и само презрение.
"Истината не иска нищо за себе си, защото не се учудва на положението си. Тя знае, че живее като странница по земята, че
лесно среща врагове сред чужденците, но че си има род, дом, надежда, благодат и достойнство на небето."Квинт Септимий Флоренс Тертулиан
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Мишок в Юни 23, 2010, 19:33:08
И сега какво? Да изхвърлим половината български поети от учебниците. Защото през дадени моменти от тяхното битие имали идеали които сега не чак толкоз ни харесват.
Не става въпрос просто за някакви идеали и политически възгледи, а за конкретни антибългарски деяния и национални предателства. Вапцаров работи за македонистката кауза, следвайки линията на Коминтерна, говори срещу "великобългарският шовинизъм", не ме карай да се ровя за негови противни нихилистични цитати. Ако Хаджи Иванчо Хаджипенчович беше добър поет и него ли щеше да уважаваш? Едно е някой да има възгледи, които не удобряваш, друго е да работи директно срещу България, както прави Вапцаров, който заслужава единствено и само презрение.
Браво добре си го казал - напълно подкрепям изказването ти.
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: omerzen в Юни 24, 2010, 08:03:35
Не става въпрос просто за някакви идеали и политически възгледи, а за конкретни антибългарски деяния и национални предателства. Вапцаров работи за македонистката кауза, следвайки линията на Коминтерна, говори срещу "великобългарският шовинизъм", не ме карай да се ровя за негови противни нихилистични цитати. Ако Хаджи Иванчо Хаджипенчович беше добър поет и него ли щеше да уважаваш? Едно е някой да има възгледи, които не одобряваш, друго е да работи директно срещу България, както прави Вапцаров, който заслужава единствено и само презрение.
За антибългарската дейност съгласен съм с теб. Тя е недопустима. На моменти може и да я имало при Вапцаров. Не знам. Не съм толкова осведомен. Но това според мен не означава че трябва да се отказваме от творчеството на Вапцаров. Поне в поетичния му смисъл на талантлив поет. В края на краищата Вапцаров е писал на български език , а не на някъкъв чужд език , и най вече на някъкъв измислен "македонски" език.
А понятието "Иванчо Хаджипенчович" предизвиква само отвращение у мен. На всичко от горе въпросната особа след освобождението от турско робство е бил даже народен представител в нашето Народно събрание. Странно нали?
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Hatshepsut в Октомври 06, 2014, 19:41:25
Родина

Над тебе Пирин
издига гранити
обвити във сиви мъгли.
Орли над бедни села
размахват крила
и хала в полята пищи.

А бяха години
когато невинно
люляха ме празни мечти.
Животът бе ведър
и лесен,
животът бе щедър
и песен бе ти.

Но ето -
преминах
през дим,
през масло
и машини,
преминах през
гнет и тегло -
бред, където
се борят за хлеб.

И нещо се счупи
във мене.
Простенах от болка,
но бях без изход.
Погледнах надире
и плюх озлобено
и в теб,
и в самия живот.

Сега си ми близка,
по-близка от майка дори,
но днеска ме плиска
ненужно пролятата кръв,
насън ме души
площадния кървав двубой
на твои герои,
платени със чужди пари...
Тежи ми, Родино,
кошмарно жестоко тежи
димящата кръв
и аз ще те питам -
всичко това
за тебе ли бе нужно,
кажи?

Вред мрак.
И в мрака - тегло и робия.
Глад.
Остана стотици години назад.
А нейде живота пулсира,
израства
завод
след завод,
бръмчат проперели...
И моят народ
работи,
умира,
както в дълбоката
бронзова ера.

Аз пак те обичам,
Родино на Гоце и Даме,
защото израстнах,
защото закрепнах във Теб.
И нося в сърцето си младо
тревожното знаме
и вечния устрем
на всички без покрив и хлеб.
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: Цар Борис три в Август 14, 2016, 11:39:37
Източници : ДОКУМЕНТИ ПО ДЕЛО № 585 ОТ 1942 Г.= http://policefiles.archives.bg/dosieta/2013-01-21-13-41-03/461-----585--1942- както и http://bulgarskaistoriq.blogspot.bg/2016/08/blog-post_13.html

Никола Вапцаров ( 7 декември 1909 г.- 23 юли 1942 г. / 32 г. ) е бил терорист / убиец - руска слуга от забранената руска терористична антибългарска банда - БКП. Отказал се от българския си произход , и се писал .. македонец " заради плана на ръсиа и сърбята ( нарочно с малки букви и сгрешено от неуважение ) за създаване на македонска нация , която след рус. окупация на Царство България през 9 сеп 1944 г. е факт.... През целия си окаян животец, тоя помияр и предател ( както и брат му Борис ) обслужва чуждата , враждебната на България империя - ръсиа. Защо враждебна ? Защото ръсия изби милиони българи, асимилира милиони българи създавайки нациики на принципа ,, разделяй и владей ", окупира два пъти България ( ако не броим тази на Киевска рус от 967 г. - https://en.wikipedia.org/wiki/Sviatoslav%27s_invasion_of_Bulgaria ), обявява два пъти война на България , измисля славяни и славянство за да заличи българските колонии и културно наследство и т.н. много са нещата....
Вапцаров е обучаван въ ръсиа ( тогава ссср ) , финансиран , въоражаван и изпращан въ Царство България да убива , да прави атентати , ограбва / краде , да подрива Царство България и законната власт за да заличи България и да станеме 16 - та Руска република - Задунайска Губерния както станахме след злокобния ден 9 сеп. 1944 г.

''Та казвам аз,
понеже няма
олио
и хлябът е
от мъката по-чер,
един е лозунга:
Терора долу!
Съюз със СССР!''
1940 г. “Селска хроника” Никола Вапцаров

През ноември 1940 г. е участник въ Соболевата акция ( заедно с руския агент Аркадий Соболев ) и събира подписи в подкрепа на съюзен договор със русиа / СССР . Соболева акция е предложение от русиа ( тогава ссср ) , в което предлага защита на българските интереси в Западна и Източна Тракия, в замяна на което Царство България трябва да предостави на русиа ( тогава ссср ) военни бази в Бургас и Варна. Малко преди това подобни предложения са направени на Литва, Латвия и Естония, които през същата 1940 г. вече са прилапани / анексирани от русиа / СССР. Цар Борис III ( Обединител ) отказва.
На 12 декември в дома на Вапцарови в град Банско е направен обиск и руския агент е арестуван , след като у него са намерени голямо количество пари.
През втората половина на декември той е освободен под гаранция  до разглеждане на преписката от прокурора. В първите дни на месец юни 1941 г. Вапцаров е арестуван отново и от София е откаран и затворен в Разложкото полицейско управление във връзка с образуваното там наказателно дело по участието му в Соболевата акция / руска пропаганда. Оттам той е интерниран за три месеца в Годеч до произнасянето на съда. При организирания процес по реда на Закона за защита на държавата го намират за невинен и той е оправдан. Закона за защита на държавата е закон от 1924 г. създаден от великана - Александър Цанков спасил Царство България през 1923 г. от руската , сръбската слуга , пияницата Александър Стамболийски ( БЗНС ортаците на БКП ) , който е искал да заличи Царство България като я направи руска провинция.
,,Закона за защита на държавата" счита за политически престъпления следните действия: членство в забранени организации, въоръжена форма на борба, действия срущу въоръжените сили на държавата, организации финансирани от чужди държави. Междувременно русия ( тогава ссср ) е нападната през юни от Германия и след завръщането му в София (септември 1941 г.) Вапцаров търси контакти за участие в терористична дейност против Царство България ( 1 ва на Балканския полуос. и 6 та в Европа ). Така се свързва с терориста / убиеца, руска слуга Цвятко Радойнов, който е влязъл нелегално в страната, начело на група руски агенти през лятото на 1941 г. Радойнов става ръководител на „минноподривната комисия“ към ЦК на БКП , чиято задача е да организира извършването на терористични атаки срещу държавните институции въ Царство България и немските войски. В резултат Никола Вапцаров е назначен за касиер на „минноподривната комисия“.
За дейността си терориста Вапцаров получава средства, с които издържа семейството си, тъй като терористичната антибългарска организация е финасирана от ръсиа ( ссср ). През март 1942 година след продължителни терористични атентати, убийства и ограбване на селяни са извършени арести на руските слуги / терористи = шумкари / партизани / комунисти . Арестувани са 60 терориста, и са им повдигнати обвинения по реда на ЗЗД – за сътрудничество и помагателство на терористична група финансирана от чужда държава и за организиране на дейност целяща насилствена промяна на установения държавен ред в Царство България, както и за подривна дейност срещу съюзническите немски войски. В дома му са открити пистолет, огромен брой пари , шифровани записки, агитационни материали и други уличаващи го в конспиративна дейност доказателства. Вапцаров признава за нелегалната си дейност. На 6 юли 1942 г. започва процесът.
Майката на терориста Вапцаров - Елена Вапцарова и сестра му Райна пишат молби за милост до Цар Борис III ( Обединител ). Баба Ленка пише : „Молбата ми е милост, милост, Ваше Величество, подарете живота му, на моя отговорност ще се старая да му въздействувам, той ще стане добър Българин”.
Разбира се и помияра Вапцаров пише до Цар Борис III ( Обединител ) молба за помилване както и др. петима терориста.
Протокол на открито заседание на Софийския военен съд от 6 юли 1942 г. показва, че пред съда Вапцаров се отрича от показанията, които е дал при разследването. На 23 юли той е осъден на смърт и още същата вечер бива разстрелян, заедно с руските слуги, терористи : Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов на Гарнизонното стрелбище в София. За разлика от почти всички терористи-убийци / руски слуги, които незнайно защо Цар Борис III ( Обединител ) ги е помилвал и са ги пускали за да продължат да убиват. Да... той ги е мислил за българи понеже тия майкопродавци са родени тука. Но веднъж продажник - цел живот продажник.. Тия терористи - руски слуги са били към 1000 , и ако е искал Цар Борис III , Царство България е могло да се справи. А не да ги залавят и после да ги пускат. Никога това предателство на Царя няма да му бъде простено.....
По времето на руското робство разбира се русиа ( тогава ссср ) му се отблагодарява като наименува в 16 та Руска незаконна република Задунайска Губерния : местности , сгради , пеметници. По този начин да се фалшифицира историята и да се учат българите в национално предателство. Да след 1990 г. се освободихме от робството но си останахме руска провинция. Благодарение на управляващите ( които бяха подготвени преди 1990 ) на незаконната република - Задунайска Губерния от 1990 до ден днешен. Всичките тия са руски слуги членове, агенти на БКП. При Декомунизация и Лустрация този отпадък ще изтече в канала там където му е мястото. До тогава ние нормалните хора ще му гледаме мутрата и имената на тоя терорист.

Пистолетът на Вапцаров с всички осем патрона в пълнителя, иззет като веществено доказателство, за който той си признава часове след арестуването му
Резервна снимка - https://2.bp.blogspot.com/-DA1cM6ugiGw/V6-40cj72vI/AAAAAAAAAlE/VlBksVKieF0oZIPq5YeYElfBao_5xYTcQCLcB/s1600/nikola.vapcarov.obisk.pistolet.jpg

(https://cache1.24chasa.bg/Images/Cache/513/Image_1596513_302.jpg)

Резервна снимка - https://2.bp.blogspot.com/-xTNGQquzYCc/V6-40J2YhCI/AAAAAAAAAlA/U6JWPLEA6kEMaR11wvFzJvQT9JkCHx4egCLcB/s1600/dosie.nikola.vapcarov.sud.ubit.1942.zakon.zasthita.durjavata.jpg

(http://policefiles.archives.bg/images/igallery/resized/7201-7300/12006084_064_m-7217-1000-1600-80-wm-right_bottom-100-daapng.jpg)

Резервна снимка - https://1.bp.blogspot.com/-P7GthsxKvpI/V6-40AcA0QI/AAAAAAAAAk4/tpcbrqo4oxgHNLsFnPx5xfc_8PuZlnBFQCLcB/s1600/dosie.nikola.vapcarov.sud.ubit.1942.zakon.zasthita.durjavata1.jpg

(http://policefiles.archives.bg/images/igallery/resized/7201-7300/12006084_065_m-7218-1000-1600-80-wm-right_bottom-100-daapng.jpg)

Резервна снимка - https://4.bp.blogspot.com/-Q_L2z-cUeZg/V6-40HeAmpI/AAAAAAAAAk8/AZHN34tVyw8Vvqfb94PwQogaMWhVoMoAwCLcB/s1600/dosie.nikola.vapcarov.sud.ubit.1942.zakon.zasthita.durjavata2.jpg

(http://policefiles.archives.bg/images/igallery/resized/7201-7300/12006084_069_m-7219-1000-1600-80-wm-right_bottom-100-daapng.jpg)




Редактирано от администратор: Съкратих заглавието на темата, защото дължината му надвишаваше лимита от 80 символа.
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: cekupama в Октомври 01, 2017, 13:59:32
(http://s019.radikal.ru/i630/1710/6c/7b95fb5fa677.jpg)


НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ

Никола Йонков Вапцаров (1909-1942) е български поет, чието творчество е предимно със социална и хуманна тематика. Единствената издадена приживе стихосбирка на Вапцаров („Моторни песни“) излиза през 1940 г. Превеждана е на редица езици. Вапцаров сътрудничи на нелегалната тогава Българска комунистическа партия и е активен антифашист. В резултат на политиката на Коминтерна и директивите на БКП е повлиян от идеите на македонизма. През 1942 г. е арестуван и осъден на смърт по силата на Закона за защита на държавата за организиране на подривна дейност срещу установения държавен ред по време на война.Посмъртно е амнистиран след 1944 г.

Никола Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември стар стил) 1909 г. в град Банско, тогава все още в Османската империя. Баща му е войводата на ВМРО Йонко Вапцаров, а майка му е Елена Везюва със съдействието на американската мисионерка мис Стоун завършва американския колеж в Самоков и по-късно става протестантска мисионерка и учителка. Като юноша той попада под силното влияние на руснака д-р Борис Майлер, който живее от 1919 г. в къщата на Йонко Вапцаров като бело­гвар­­дей­ски емигрант, оказал се (според по-късни улики) болшевишки агент на НКВД. След провала на Септемврийското въстание през 1923 г. той бяга обратно в СССР. Предполага се, че е внедрен да реализира проекта за създаване на ляво крило на ВМРО, т.н. ВМРО (обединена). Неговият образ и влияние върху възпитанието на юношата Никола в духа на комунистическата вяра се изтъква във всички мемоари на Вапцаровата фамилия, издадени след 9 септември 1944 г. От друга страна, къщата в Бан­ско е посещавана от видни инте­лектуалци (по­­­­­етите Пейо Яворов и Елисавета Багряна, художниците Константин Щъркелов, Иван Пенков и др.) и от короновани особи: цар Фердинанд, Вилхелм II, Борис III. През 20-те и 30-те години на ХХ век семейство Вап­­­царови има достъп в двореца; запазени са групови снимки на юноша­та Никола с цар Борис ІІІ и обкръ­же­ни­ето му.

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/fb/Vaptsarov_writers_member.JPG/200px-Vaptsarov_writers_member.JPG)

Вапцаров учи в гимназията в Разлог (1924 – 1926), след това в Морското машинно училище във Варна (1926 – 1932), по-късно наречено на негово име. Той е на учебна практика първоначално на кораба „Дръзки“, а през април и май 1932 г. с кораба „Бургас“ посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа. При завършването на училището е произведен в ранг офицерски кандидат и получава диплом за машинен техник.

(https://image.slidesharecdn.com/590937pomagalocom-111130171038-phpapp01/95/-2-728.jpg?cb=1391183769)

Вапцаров редактира в. „Литературен критик“ (1941). Публикува във вестниците „Кормило“ (1936), „Нова камбана“ (1937), „Светлоструй“ (1939), „София“ (1941), сп. „Занаятчийска беседа“ (1937 – 41) и др. През 1937 г. печели конкурс на сп. „Летец“ за художествено произведение с въздухоплавателен сюжет със стихотворението си „Романтика“. Приживе Вапцаров издава само една стихосбирка – „Моторни песни“ (1940) – под името Никола Йонков. Освен това пише пътеписи, разкази, критика, произведения за деца и една пиеса. Някои от материалите са публикувани в периодичния печат, но най-много е издаван след смъртта си.

    Стихосбирка: „Моторни песни“
    Стихотворения: „Вяра“, „Двубой“, „Пролет“, „История“, „Селска хроника“, „Писмо“, „Романтика“, „Кино“, „Доклад“, „Ботев“, „Хроника“, „Борбата е безмилостно жестока“, „Прощално“ и др.
    Драма: Вълната, която бучи


ВЪЗГЛЕДИ ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС
Никола Вапцаров е роден и израснал в средата на бански родолюбци. Баща му участва в българското национално-освободително движение в Македония и активно работи за българщината.Самият Вапцаров, както в годините на обучението си във Варна, така и след това, проявява българското си национално съзнание, но и горещ романтичен патриотизъм. Впоследствие, като прокомунистически ориентиран младеж, той е повлиян силно от тезата на Коминтерна по Македонския въпрос от 1934 година – за създаване на отделна народност на базата на македонската етнографска група от българския народ. Става член на т.нар. Македонски литературен кръжок, инициативата за чието създаване е на Централния комитет на Работническия младежки съюз (РМС). В доклада му: „Върху Македония и задълженията на писателите македонци към нея...“, прочетен пред сбирка на кръжока през октомври 1938 г., се анализират задачите на „пишущите македонци“ за утвърждаване на „македонската кауза“. Вапцаров констатира, че съществуват благоприятни условия за „вербуване и насаждане“ на „македонско съзнание“, защото в „Сръбска и Гръцка Македония великобългарските утопии изстиват“. Последните изречения в доклада са: „Ние сме македонци. И нашето творчество трябва да бъде в служба на македонската кауза... Относно възгледите на кръжока по македонския въпрос, активистът Михаил Сматракалев по-късно отбелязва: „… ние тогава така вярвахме на партията, че тя като кажеше, че бялото е черно и ние го възприемахме като черно…“.

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/18/Vapcarov_Naval_Academy.jpg/150px-Vapcarov_Naval_Academy.jpg)
Когато по-късно осъзнава, че е станал проводник на политика, която има отрицателни последици, Вапцаров постепенно се завръща към българските си корени. През септември 1940 г. той в унисон с другите български писатели и поети възторжено посреща вестта за връщането на Южна Добруджа към България. През април 1941 г. по-голямата част от Македония е присъединена към Царство България и в еуфорията, обхванала цялата страна, Македонският литературен кръжок се саморазпуска. В броя си от 20 април 1941 г. седмичникът „Литературен критик“, чийто уредник е Вапцаров, приветства разгрома на Югославия от германските войски и честити Обединението на целия български народ.

За отбелязване е, че Вапцаров пише само на български език и не достига до опити за кодификация на отделен македонски език. В неговия доклад от 1938 г. въпросът за създаването на македонски книжовен език липсва. Отделно в полицейското му дознание са запазени обясненията му от 1940 г. където той се самоопределя като българин.

(https://m.netinfo.bg/media/images/30320/30320560/orig-orig-vapcarov.jpg)

Според академик Димитър Митрев, сам участник в Македонския литературен кръжок, преселил се след войната в Скопие, „македонските емигранти“ в България, които се стремели да бъдат „македонски патриоти“ в „съзнанието и подсъзнанието си таели ненадживени следи от „великобългарски шовинизъм““. Такива „нюанси“ според него се забелязвали и в поетическите опити на Никола Вапцаров. В Република Македония Вапцаров е смятан за етнически македонец.


(http://nws2.bnt.bg/p/n/i/nikola-vapcarov-421444-810x0.jpg)

ВАПЦАРОВАТА ВЯРА -ЗОВ!


ВЯРА

Ето — аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.
 
С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! —
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!
 
Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
„Как, искаш ли час да живееш?“
Веднага ще кресна:
„Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!“
 
За него — Живота —
направил бих всичко. —
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.
 
Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.
 
Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? —
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.
 
Какво ще остане
от мене тогава? —
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право —
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.
 
Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?
 
А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! — Не струва! —
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/aa/Vapcarov_Varna.jpg)

Нека започна с него-великият поет жертва на злобни и завистливи хора тогава,които и сега не липсват,но липсват такива  големи поети,човеци като НЕГО-Н.Й.ВАПЦАРОВ!

Е.Багряна и Дора Габе си остават там долу ,те са драскачките,а не той ,както са се изказали преди разстрела на Н.Й.Вапцаров!Те били поетесите,той бил един драскач!  Комунист.
Но той не пъшка като едната, когато пише любовните си стихове,нито като другата не пише за зайчета,тревички,птички.Птички като тях които мислеха че всички мъже са тяхни. Н.Й.В. не им клекна!
А той наистина можеше и с присъда доживотен затвор да пише там в затвора ,а те и другите такива да се вихрят и нареждат, разпореждат в министерствата та и в културата ни, поезията тогава  -те двете имащи поезията българска  за БАЩИНИЯ! Жени....чак пък поетеси!Аз лично не ги признавам и тук е моето лично пространство да изкажа своето мнение,СВОЕТО МНЕНИЕ!

И СЕГА Е ТАКА !
Повечето заели позиции в поезията,
в културата ни как то е ясно
в интернета се крият ,
като анонимни,защото знаят какво вършат,

НО,ДРАГИ,ОНЗИ ГОРЕ ВИДИ
И ХОРАТА ВИЖДАТ, НЕ СА ГЛУПАВИ!

ТА ВЯРАТА ВАПЦАРОВА Е НЕПОВТОРИМА КАКТО И СТИХЪТ!
Затова ще продължа с останалите ПРАЗНИЧНИ ДНЕС С МОЙ КЛИП И  ТЕКСТ!

А.Х.Т.sekirata cekupama


(http://s44.radikal.ru/i104/1109/13/3c916c1c122c.jpg)


УТРЕ ЩЕ ТЕ ВИДЯ, СОФИЯ ПРЕКРАСНА

Утре ще те видя, София прекрасна!
Нека да не бъдеш за мен ти ужасна!
Нека ме приемеш на жълтите павета,
нека да ми светят златните кубета!
Нека храмът "Невски" със мен да запее,
парламентът вече да спре да немее!
Нека ме целунат на Витоша звездите,
нека да ме стоплят на хората сълзите,
не сълзи на болка, а сълзи на радост,
нека изживея свойта втора младост!
Нека чак до Люлин гласът ми да се чуе
и Ганьо Балкански цървулът да изуе,
нека се прегърнем, нека се обичаме,
нека сме единни в доброто да се вричаме!
Не ще те оставя, София прекрасна,
докато не видя аз картина ясна,
че чута съм разбрана от нечии глави.
Аз искам си правата, а не само пари!

ЛЮБОВ

За теб любов мечтах,
но не те познах,
когато долетя
със птичите ята.
Пропуснах този миг
и писах стих след стих,
измъчвах се, не спах,
дните пропилях.
Пропуснах те, любов,
но чакам твоя зов,
защото жива си,
усещам идваш ти!

НАДЕЖДА

Прегърнах те и вкопчих се във теб
с последни сили в тоз порочен свят!
Надеждо моя, аз обичам теб
с целувка, не със автомат
проправям  пътя си напред.
Такава съм ще съм и занапред!

И нека завърша с това-
СОФИЯ, ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ

С Вяра ще дойда при тебе.
С Вяра теб ще обичам.
С Вяра ще те наричам -
Надежда моя красива,
сбъдната, истинска, жива.
София, обич и зов!
София, моя любов!
Любов красива и властна,
Любов безпределна, опасна,
която ме прави щастлива,
желана, страстна и дива.

sekirata Viara Nadejda i Liubov

https://www.youtube.com/watch?v=Ay_at1Mi3vw
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: cekupama в Октомври 05, 2017, 22:29:01
ПРОЩАЛНО - Н.Й.Вапцаров
рецитира голямата наша актриса Цветана Манева


https://www.youtube.com/watch?v=ew1OXC8qS1c
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: cekupama в Октомври 05, 2017, 22:32:44
И друго страхотно стихотворение на  Н.Й.Вапцаров НЕ БОЙТЕ СЕ,ДЕЦА...


https://www.youtube.com/watch?v=up1uML4q60U

Никола Йонков Вапцаров (1909-1942) е български поет, чието творчество е предимно със социална и хуманна тематика. Единствената издадена приживе стихосбирка на Вапцаров („Моторни песни“) излиза през 1940 г. Превеждана е на редица езици.

А НАШИТЕ СЪВРЕМЕННИ ПОЕТИ И ПОЕТЕСИ СЕ ПОДРИСКАХА ОТ НАПЪВАНЕ ДА ИЗДАВАТ ПО 20-30 СТИХОСБИРКИ-Алооо...вие сте луди!
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: cekupama в Юли 22, 2019, 17:51:51
(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/a/aa/Vapcarov_Varna.jpg)

КРАСИВИЯТ И НЕОТРАЗИМ ПОЕТ Н.Й.ВАПЦАРОВ- У КОГО СА "ЗАКЛЮЧЕНИТЕ СТИХОВЕ" НА ПОЕТА?!

Животът и любовта на Вапцаров са белязани от три знака свише, които предопределят съдбата му. Когато е съвсем мъничък, родителите му го водят на гости при княз Фердинанд, с когото са близки приятели. Царят бил чест гост в Банско, веднъж дори довел германския кайзер Вилхелм Втори. Но когато върнали визитата в двореца, малкият Кольо заспал в стола на монарха, което според легендите се наказвало със смърт. Вторият знак съдбата му праща във Военноморското училище. Тогава Вапцаров е обикновен моряк, но при посещението си цар Борис Трети го кани на обяд в „Евксиноград“, понеже го познава от дете. Никола изяжда първо своя хляб, а после и филията на монарха. Третата поличба описва сам в своите стихове „Дебне враг, в ръката с парабел…“ Това разказва племенницата на поета Мая Вапцарова. Тя намира езотеричен момент и в стихотворението му „Прощално“:

 https://www.youtube.com/watch?v=ew1OXC8qS1c
Цветана Манева Прощално


ВОЙВОДА ОЖЕНИЛ Н.Й. ВАПЦАРОВ НАСИЛА ЗА БОЙКА

(https://d.radikal.ru/d28/1907/c5/37e23c27773b.jpg)


Животът и любовта на Вапцаров са белязани от три знака свише, които предопределят съдбата му. Когато е съвсем мъничък, родителите му го водят на гости при княз Фердинанд, с когото са близки приятели. Царят бил чест гост в Банско, веднъж дори довел германския кайзер Вилхелм Втори. Но когато върнали визитата в двореца, малкият Кольо заспал в стола на монарха, което според легендите се наказвало със смърт. Вторият знак съдбата му праща във Военноморското училище. Тогава Вапцаров е обикновен моряк, но при посещението си цар Борис Трети го кани на обяд в „Евксиноград“, понеже го познава от дете. Никола изяжда първо своя хляб, а после и филията на монарха. Третата поличба описва сам в своите стихове „Дебне враг, в ръката с парабел…“ Това разказва племенницата на поета Мая Вапцарова. Тя намира езотеричен момент и в стихотворението му „Прощално“:

 
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.

И тук се стига до едно от скритите семейни скърцания. Съпругата на Вапцаров - Бойка, се опитва да замени думата „неискан“ с „далечен“, докато кръвните роднини на поета държат на оригинала и се отнасят хладно към нея. „Тя може би е била много привлекателна за него, била е една невероятна красавица. Но, от друга страна, чувственото, интелектуалното ниво, ценностната система е била различна“, добавя в интервю Мая Вапцарова. Майката на поета Елена публично не казва лоша дума за снаха си, но и нищо добро. Разделят се мненията и дали стихотворението „Прощално“ има посвещение „На жена ми“, или то е добавено от Бойка допълнително, а всъщност е писано за актрисата Иванка Димитрова.

Родната къща на Вапцаров в Банско днес е музей

Като поетична и романтична натура Вапцаров често се влюбвал и изливал чувствата си в стихове. Но, както казват, първите любови са репетиции за голямата. А тя може би наистина е Боя, както поетът наричал жена си. Иначе в Разложката гимназия ученикът в шести гимназиален клас Никола се влюбва за първи път в две години по-малката Кина Рупова. Той е председател на ученическото въздържателно дружество, а тя е в контролната комисия. На Кина той посвещава първите си малко неумели любовни стихове:

Ти помниш ли любимото ни място?

На пролет тиха розова градина

и старата протегната камина,

където ние се срещахме тъй често.

Ти помниш ли? Аз няма да забравя

когато ти за пръв път ми се врече,

но всичко туй е толкова далече

и всичко се измени оттогава.

Рупова обаче отива да учи право в София, а Кольо се колебае дали да не замине при двамата си чичовци в Америка и пътищата им се разделят. През една от отпуските си като курсант във Военноморското училище във Варна на излет в Пирин Вапцаров се запознава с Анна Мицова от Горна Джумая (Благоевград - б.а.). Родителите му одобряват красивото, свенливо и ученолюбиво момиче. Срещат се повече от две години в Банско, София, Варна, Русе, но разстоянията и дългите раздели си казват думата. Вапцаров написва:

… Иди си!… Ти си толкоз светла,

   толкоз нежна

и твоя млад възторг добре разбирам,

и любовта, която ще изчезне…

Не виждаш ли, крилата ми сломени,

забравих всичко, даже моите спомени,

които сам се мъча да презирам.

Когато през лятото на 1932 г.  среща Бойка Димитрова, поетът вече се е „специализирал“ в любовта от пръв поглед и романтичното идеализиране. Двамата се запознават на събор. Тя е студентка по математика в София, „светлоока, височка и тънка, мило усмихната девойка“ както я описва биографката на Вапцаров Мария Радонова. По онова време Никола работи във фабриката на братя Балабанови и живее в село Бараково. Избухналата любовна стихия рязко променя живота и на двамата. Бойка напуска университета, за да бъде близо до любимия си. Времето е размирно и смутно. Във ВМРО има междуособици и бащата на поета - Йонко, е отвлечен от крилото на Ванче Михайлов. Единствената утеха на Никола са разходките с Бойка в гората над Горна Джумая. Наслаждават се на чувствата си, търкалят се в снега, рецитират любовни стихове. Веднъж влизат да се постоплят в една барака в местността Баларбаши. Там ги сварват трима въоръжени мустаклии. Бойка разпознава страшилището Барбата, местния войвода на ВМРО, близък приятел на баща Ӝ. Уставът на организацията бил безкомпромисен и към отношенията между мъж и жена. Ако уличат дама в „неморално поведение“, я наказват с 50 тояги на голо. За мъжа е същото плюс солидна глоба. Ако няма пари, тоягите стават 100. Барбата свъсва вежди към Вапцаров: „Или се венчавате веднага, или с тебе ще се разправяме по друг начин.“ Родителите на Бойка, и без това разгневени от напускането на университета, отказват да дадат дъщеря си на бунтар с неясно бъдеще. Още на другата вечер обаче Никола спира файтон пред дома на любимата си и съпроводена от неистовия плач на майка си, Бойка му пристава. Сватбата също не минава безпроблемно. Вапцаров е убеден атеист, но в кръщелното му пише „протестант“. (Майка му Елена е една от ученичките на мис Стоун, завършила е  протестантския колеж и говори перфектен английски - б.а.). За да има мир, Никола отива в Банско и взема разрешение от протестантския пастор да приеме източноправославната вяра. Проблем има и с кръщелното на Бойка - годината на раждане в него не съвпада с датата от църковната книга. Тя се води още малолетна. Неврокопският митрополит като приятел на баща му Йонко се намесва и оправя неточността. Дава благоволението си за венчавката, като по изключение разрешава 40-те молитви по три пъти на ден, които задължително се четат преди сватбата, да се отложат за след нея. На сватбата в село Бараково на 17 февруари 1934 г. идва само майката на Вапцаров, баща му още се води в неизвестност. Идилията свършва! Уволняват Никола от мукавената фабрика в Кочериново. Останало без препитание, младото семейство заминава за София. Бойка не си е представяла семейния живот като безработица и мизерия. На 4 януари 1936 година се ражда синът им Йонко. Но след седем месеца детенцето заболява и умира от недохранване. През 1941 г. Бойка ражда преждевременно втората им мъжка рожба, но бебето живее само няколко часа. По онова време отношенията им са изтънели драматично. Нелегалната дейност, която Никола крие и от жена си, доразрушава брака им. Интернират го в Годеч за няколко месеца. На 4 март 1942 г. го арестуват в жилището им в София. Старото приятелство на Йонко Вапцаров с цар Борис Трети не е достатъчно, за да спаси Никола. Разстрелват го на  23 юли 1942 г. В нощта преди смъртта си поетът написва „Прощално“.Официалната версия е, че посвещението е „На жена ми“. На 23 юли 1953 г. обаче журналистът Атанас Тончев успява да разговори Елена Вапцарова, която споделя  съкровената тайна за последната любов на поета и разбива мита за щастливия му брак: „Той беше много чувствителен и обичлив, но  и лесно раним. Когато обикнеше някого, чувствата му бяха безрезервни, от цялото му сърце и ако не срещнеше същото отношение към себе си, страдаше дълбоко. А разочарованията му и в тая насока бяха повече от сполуките. От книгите, които четеше, бе си изградил един идеален образ на жената и любовта. За такава жена и такава любов жадуваше душата му“, казва пред Тончев майката на Вапцаров. Според нея отначало Бойка внася голяма радост в сърцето му. След сватбата обаче разбира, че са от два различни свята. „Нейната нагласа бе твърде практическа и нямаше нито мисловните криле, нито духовния полет на Никола. В това е разликата им, която той все по-ясно виждаше и се измъчваше. Защото чувствата му към нея не бяха угаснали“, казва баба Лена, както всички наричат майката на Вапцаров, и обяснява: „По онова време разводът сред македонците се смяташе за неморално нещо. Пък и Бойка вече чакаше бебе. След смъртта на дечицата Никола се сви в себе си и потърси утеха в поезията и в борбата за сбъдване на идеалите си. И тогава се появи тя - голямата любов на живота му. Само че много късно… това беше Иванка Димитрова. Впоследствие актриса в Народния театър. Но не беше само артистка. Бе замесена от неговото тесто, с неговите идеали и участваше активно в антифашистката съпротива. Тя окрили Никола и осмисли по-пълно живота му, признава Елена Вапцарова. Иванка Димитрова е подсъдима по процеса на Никола - наказателно дело № 585/1942 г. Партийната деятелка Мара Междуречка, която е била с нея в съседна на поета килия, разказва, че двамата общували с почукване на стената чрез Морзовата азбука. Според проф. Чавдар Добрев Междуречка била натоварена от партийното ръководство в затвора да им каже да крият чувствата си Когато чул какво го съветват, Вапцаров възкликнал, че това е непосилно за него. „Ти била ли си истински влюбена“ - запитал я поетът. Иванка Димитрова, която изпитвала същите чувства, отвърнала, че сърцето не и позволява да се държи отчуждено и привидно студено към „толкова милия и нежен Никола“. Според Мара Междуречка любовта между двамата си остава неосъществена. Иванка Димитрова никога не признава открито връзката им. Може би за да пощади чувствата на Бойка Вапцарова, или понеже пази любовта им като нещо съкровено в сърцето си. Седмината други арестувани в килията на поета свидетелстват, че при морзовото общуване през стената „позивната“ му към любимата Иванка била „жена ми“. Така че за коя от двете е посвещението на стихотворението „Прощално“, остава под въпрос. Крият стиховете му под въглища . През 1962 г. Бойка Вапцарова разказва пред Радио София как пазела стихотворенията на мъжа си в специално скривалище, в единия от ъглите на мазето - под въглищата. Сложила ги била в тенекия със сирене, в нея порцеланово гърне, а в гърнето - „платно, да не ги изяде влагата“. Листчето с „Предсмъртно...“ и „Прощално“  Бойка твърди, че непрестанно носела в себе си. След екзекуцията на поета тя ги преписва в няколко екземпляра и ги раздава на близки и роднини. Поезия в сейф. Осем абсолютно неизвестни стихотворения на Никола Вапцаров се пазят в банков сейф. Собствениците на касетката са пожелали анонимност и са допуснали единствено племенницата на поета - Мая Вапцарова, да ги види, и то за половин час. „Чакаме разрешение от притежателите им, за да ги публикуваме. Стиховете са писани малко преди смъртта му в затвора. Виждала съм ги само веднъж. Това е уникална лирика. Той не пише за това, което му предстои - за страха и смъртта. Те драстично се различават от популярния текст на „Прощално“. От тях разбрах какво означава неговото връщане - „Понякога ще идвам в съня ви, като нечакан и неискан гост. Не ме оставяйте на пътя, вратата не залоствайте.“ Виждате, че стиховете са в множествено число, не както се смяташе, че са адресирани до жена. Той се обръща към хората, към обществото“, разказва племенницата на поета през 2008 г. Оттогава „заключените стихове“ тънат в неизвестност по желание на притежателите им.


(https://www.kaldata.com/forums/applications/core/interface/imageproxy/imageproxy.php?img=http://classa.bg/media/k2/items/cache/d83e6d67baf5584a32079bf6be38da3a_M.jpg&key=0abd62e744b700c007abb4ba0f534cf48feff0c5f755319df566399960226ded)


Аз лично му сваляч шапка не само като велик поет, но и като мъж. Въпреки, че от женска злоба и завист към Иванка тогавашната любовчийка в пъшкащите си  стихове  Елисавета Багряна и поетесата пишеща за зайчета, тревички, цветенца…Дора Габе му завидяха и Вапцаров загуби делото , в което бе обвинена и любовта му Иванка, и така  Вапцаров бе разстрелян! Цитирам -

-„Вие двете сте в министерството , кажете става ли за поет подсъдимия , че да го оставим доживотно в килията, па да  си пише там?

-Той е драскач, не е поет, разстреляйте го. И неговата Иванка…“

(https://www.kaldata.com/forums/applications/core/interface/imageproxy/imageproxy.php?img=http://epicenter.bg/userfiles/images/2201(3).jpg&key=4a46bde8606078719cab1a8e22c703e97da9b031c2b24d815a9ce3af6983ef7f)

Всички знаем каква поетеса е Елисавета Багряна,

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/52/BASA-65K-2-1498-1-Elisaveta_Bagryana.jpg/250px-BASA-65K-2-1498-1-Elisaveta_Bagryana.jpg)

Елисавета Багряна завършва живота си в старчески дом , но живяла доста години, а защо ли? :)

поетеса под чаршафите!
(https://fakti.focus.bg/news2017/224296/0f5a8791c7261b51d6589fe0e21528dc_big.jpg)

 Както и Дора Габе- със сладникавите си детски стихчета, какъвто е днес и Недялко с мазната си рима и още , и още… Но Радой Ралин беше и  е голямата работа.

А.Х.Т. sekirata cekupama
Титла: Re: Никола Вапцаров
Публикувано от: sekirata в Юли 23, 2019, 22:55:08
ДНЕС 23 ЮЛИ 2019 СЕ ПОЯВИ ДЪГА, ЗА ВАПЦАРОВ ПЛАЧЕ И ПРИРОДАТА!


(https://a.radikal.ru/a14/1907/20/3e34839fb507.jpg)


НА ДНЕШНАТА ДАТА Е РАЗСТРЕЛЯН ВЕЛИКИЯТ ПОЕТ Н.Й.ВАПЦАРОВ - 77 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА ПОЕТА!

Дъга днес се появи,

слънце пече, дъжд вали,

природа плаче за поета!

Дъгата бе от мен заснета.

Във Плевен тя се появи

и всичко сякаш оцвети,

душа предадена от наши,

разстреляна от куп търгаши!

Вапцаров ще остане в мен

в сърцето ми до Ботев, в плен

съм аз на стиховете му,

а на злодеят мамка му!

Багряна кукувица злобна,

захвърлила си рожбата утробна

и Дора Габе завистлива - зла,

скриха му поезията, захвърлиха в калта!

Дали е комунист или пък не,

но е поет велик до Ботев! Време

малко дадоха му тварите

да пише , да твори и правите

грях голям щом политизирате,

той не умира, Вий умирате!

 

стихове за Н.Й.Вапцаров
от А.Х.Т. sekirata cekupama

(https://c.radikal.ru/c43/1907/79/42c55d85b0b3.jpg)


(https://www.informiran.net/wp-content/uploads/2018/01/%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0-%D0%B2%D0%B0%D0%BF%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B2-462x260.jpg)

(https://b.radikal.ru/b18/1907/5c/2c121bb8081d.jpg)

(https://b.radikal.ru/b17/1907/4c/db360c206d80.jpg)

(https://a.radikal.ru/a02/1907/d8/87aef5775033.jpg)

(https://b.radikal.ru/b17/1907/4c/db360c206d80.jpg)

https://www.168chasa.bg/article/7571534


https://www.168chasa.bg/article/7571808

https://www.168chasa.bg/article/7571400

 23 юли 2019.,Плевен
стихове за Н.Й.Вапцаров  от А.Х.Т. sekirata cekupama