Българският националистически форум

Българска култура и духовност => История => Световна История => Темата е започната от: Hatshepsut в Януари 28, 2011, 06:59:22

Титла: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Януари 28, 2011, 06:59:22
Цивилизацията на Древен Египет

(https://images.fineartamerica.com/images-medium/bastet-tammara-markegard.jpg)

Бих искал в тази тема да публикуваме материали за Древен Египет, които не се срещат по букварите.

Ще започна първо с т.нар. "Отрицателна изповед". Това е един идеал на древните египтяни за воденето на праведен живот. Един човек е бил считан за праведник, ако е живял съгласно принципа на богинята Маат. Маат е била богиня на правосъдието, олицетворяваща реда, справедливостта и хармонията във Вселената. Всички съдии в Древен Египет са били смятани за жреци на Маат. Култът към нея не е бил преустановен дори по времето на фараона Аменхотеп IV - Ехнатон (1379-1362 г.пр.Хр.), когато се е почитал само слънчевият бог Атон. 

Отрицателната изповед е трябвало да се изрече от всеки починал в Деня на Съда, когато той се е представял пред бог Озирис и останалите богове (Анубис, Тот, Маат, Изида и Нефтида). Разбира се, трябвало е и да докаже думите си. Текстът на тази изповед го има в глава 125 от "Книга на мъртвите". Бихте могли да направите сравнение между заповедите на Маат и Десетте Божи заповеди от Библията:

Вариант 1

Не съм създавал страдания на хората.
Не съм си служил с насилие към моите роднини.
Не съм замествал правдата с неправда.
Не съм общувал с лошите.
Не съм извършвал престъпления.
Не съм накарал никого да работи за мене непосилно.
Не съм злословил от славолюбие.
Не съм измъчвал моите служители.
Не съм проклинал боговете.
Не съм лишавал бедния от неговия хляб насъщен.
Не съм извършвал действия, отхвърлени от боговете.
Не съм допускал никой господар да мъчи роба си.
Не съм докарвал на ближния страдания.
Не съм допускал глад да има.
Не съм разплаквал хората, подобните на мене.
Не съм убивал, нито заповед за смърт съм давал.
Не съм донасял болести на хората.
Не съм задигал дарове от храмовете.
Не съм си присвоявал на боговете хляба.
Не съм открадвал приношенията за духовете посветени дадени.
Не съм извършвал действия безсрамни в пресвятото място на храмовете.
Не съм отнемал част от даровете предопределени.
Не съм опитвал моите владения да умножавам по начини непозволени.
Не съм си присвоявал на ближния нивята.
Не съм размествал ни тежестите, ни лоста на везната.
Не съм отнемал млякото от детската уста.
Не съм обсебвал добитъка по пасбищата.
Не съм улавял в примка птици, за боговете отредени.
Не съм изваждал риба с мъртва риба.
Не съм препречвал на водите да текат, където трябва.
Не съм събарял вдигнати прегради на води течащи.
Не съм гасил на огън пламъка в мига, когато трябвало е да гори.
Не съм престъпвал правилата за жертвоприношения с месо. Не съм си присвоявал добитък, собственост на храмове на боговете.
Не съм попречил на никой бог да се явява!

Вариант 2

1. Деяния порочни не съм извършвал!
2. Деяния насилствени не съм извършвал!
3. Сърцето ми презира грубостта!
4. Не съм открадвал!
5. Не съм убивал моите подобни!
6. От крината с жито аз не съм отнемал!
7. Не съм измамвал!
8. Не съм ограбвал онова, което принадлежи на боговете!
9. Не съм аз лъгал!
10. На моите подобни хляба аз не съм отнемал.
11. Не съм клеветил!
12. Не съм нападал никога.
13. Не съм животни храмови убивал.
14. Не съм измамвал!
15. Не съм полета плодородни присвоявал!
16. Не съм подслушвал по вратите!
17. Не съм грешил с излишни думи!
18. Не съм изричал никога проклятия, заради причиненото ми зло!
19. Не съм аз никога прелюбодействувал!
20. Никога не съм преставал в самотата си да бъда целомъдрен!
21. Аз хората не съм измъчвал никога!
22. Не съм аз никога реда на времената нарушавал!
23. На гняв не съм се никога поддавал!
24. Аз никога не съм бил глух за думите на правдата!
25. Аз никога не съм възбуждал пререкания.
26. Аз ближните си никога не съм разплаквал.
27. Аз никога не съм грешил с хората срещу природата!
28. Аз никога не съм грешил от нетърпение.
29. Аз никога не съм наругал никого!
30. Аз никога не съм раздори правил.
31. Не съм постъпвал прибързано!
32. Не съм пропускал да почитам боговете!
33. В разговорите си с много думи аз не съм си служил!
34. Не съм измамвал, ни постъпвал злобно!
35. Владетеля не съм проклинал!
36. Не съм водите замърсявал!
37. Никога не са били надменни моите думи.
38. Не съм проклинал боговете!
39. Не съм досаден бил, нито безочлив никога!
40. Не съм сплетничил, за да се изтъквам!
41. Не съм забогатявал по път нечестен!
42. На моя град аз бога никога не съм презирал.

https://chitanka.info/text/25/125
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Януари 28, 2011, 07:00:24
Египетският Календар

Египетският календар е от 360 дни (12 месеца по 30 дни), плюс 5 допълнителни дни, като месеците са били групирани в три сезона, всеки с по 4 месеца:

АХЕТ (есен) - Време на наводненията

1. Тот (19 юли - 17 август)
2. Паопи (18 август - 16 септември)
3. Атир (17 септември - 16 октомври)
4. Хойак (17 октомври - 15 ноември)

ПЕРЕТ (зима) - Време на сеитбата

5. Тиби (16 ноември - 15 декември)
6. Мехир (16 декември - 14 януари)
7. Паменот (15 януари - 13 февруари)
8. Пармути (14 февруари - 15 март)

ШЕМУ (лято) - Време на реколтата

9. Пахонс (16 март - 14 април)
10. Пайни (15 април - 14 май)
11. Епипи (15 май - 13 юни)
12. Мезоре (14 юни - 13 юли)

5 допълнителни дни (14 юли - 18 юли)
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Януари 28, 2011, 07:01:32
Празничният Календар в Древен Египет

(https://4.bp.blogspot.com/-PFnWNtD2b30/WlPhPixKLQI/AAAAAAAAAU0/V8eRCDHM0Mwgw0Z4Z9A-MARy3cnXlrC3gCEwYBhgL/s1600/dendera.jpg)

http://www.aelives.com/holidays.htm (http://www.aelives.com/holidays.htm)

Month: Thuthi;     Netjer of the Month: Thoth
Season: Akhet (winter) - Innundation; Netjer of the Season: Hapi

Egyptian Calendar    Gregorian Calendar        Festival/Celebration
1    July 19    Month of Thuthi begins. Feast of Thoth, Opet Festival: marriage of Wasir & Aset (Isis & Osiris)
3    July 21    Birthday of Aten
7    July 25    Feast of Anket (Anuqet): welcoming the rising of the Nile
9    July 27    Queen Hatshepsut's Birthday
10    July 28    Festival of the Goddess of Weaving (Hedjihotep)
17    August 4    Festival of the Dead: Sunset Ceremony
19    August 6    Festival of Nut & Ra; Chief Festival of Thoth
22    August 9    Procession of Osiris in Abydos
25    August 12    Day of Sekhmet's repulsion of Set; Also Wasirian (Osirian) Mysteries: Feast of Lights of Aset (Isis)
26    August 13    Day of battle between Heru (Horus) and Set; Aset gains the Horns of Het-Hert (Hathor)
27    August 14    Day of Peace between Heru and Set
30    August 17    Rituals in the Temples of Ra, Heru (Horus) and Wasir (Osiris)


Month: Paopi;    Netjer of the Month: Ptah

Egyptian Calendar    Gregorian Calendar        Festival/Celebration
1    August 18    Month of Paopi Begins
2    August 19    Procession of Heru to Neith
3    August 20    Tehuti (Thoth) orders the healing of the eye of Heru (Horus)
5    August 22    Feast of Montu
6    August 23    Great Feast of the Netjeru (Gods & Goddesses)
9    August 26    Day of Jubilation in the heart of Ra
10    August 27    Procession of Bast; Birthday of Nut
12    August 29    Bithtday of Het-Hert (Hathor)
13    August 30    Day of Satisfying the Hearts of the Ennead
14    August 31    Day Heru receives the White Crown
15    September 1    Opet Festival
16    September 2    Feast of Wasir (Osiris); Festival of Amon
18    September 4    Ceremony of Transformation through Anpu (Anubis)
19    September 5    Ceremony of Raising the Djed Pillar
21    September 7    Neith Goes forth to Atum
27    September 13    Festival of lighting the fires of Neith
29    September 15    Festival of Satet and Anuqet
30    September 16    Land in Festival for Ra, Wasir, and Heru


Month: Hethara;    Netjer of the Month: Het-Hert (Hathor)

Egyptian Calendar    Gregorian Calendar        Festival/Celebration
1    September 17    Month of Hethara begins; Feast of Het-hert (Hathor)
5    September 21    Autumn Equinox; Honors to Het-hert (Hathor)
6    September 22    Ritual of the the Netjeru of the Two Lands
7    September 23    Honors offered to Atum
8    September 24    The going forth of Aset (Isis)
9    September 25    Festival of Amon
12    September 28    Wasir (Osiris) goes forth to Abydos; Purification of the hearts of the Netjeru; Feast of Hapi: Creatiing of the Nile
15    October 1    Contemplation of the Fertility of Min
16    October 2    Day of the appearance of the eight Great Names of Netjer (Primordials)
17    October 3    Landing of the Great Names of Netjer in Abydos; Lamentations of Aset (Isis) and Nebet-Het (Nephthys) for Wasir (Osiris).
18    October 4    Festival of Het-Hert (Hathor).
20    October 6    Bast appears to Ra.
21    October 7    Feast Day of Ma'at.
23    October 9    Ra judges the dispute of Set and Heru (Horus).
24    October 10    Aset (Isis) goes forth
26    October 12    The Black Land is given to Heru (Horus); The Red Land is given to Set
28    October 14    Festival of establishing Heru as King; The appearance before Ptah
29    October 15    Feast of the Three Noble Ladies; Festival of Anuqet


Month: Koiak;    Netjer of the Month: Sekhmet

Egyptian Calendar    Gregorian Calendar        Festival/Celebration
1    October 17    Month of Koiak Begins; The Feast of Sekhmet; Feast of Hathor
2    October 18    The Netjeru in festivity
4    October 20    Festivals for Sobek
5    October 21    Het-Hert (Hathor) goes forth to Her people
7    October 23    Festival for Serquet (Selket); Ceremony of Thehuti (Thoth)
11    October 27    Feast of Wasir (Osiris) in Abydos
12    October 28    Day of Transformation into the Bennu Bird (Phoenix)
13    October 29    Going forth of Het-Hert (Hathor) and the Ennead
14    October 30    Celebration of the Netjert (Goddess) of Weaving and Fate; Coming forth of the Bennu transformed.
15    October 31    Feast of Sekhmet-Bast-Ra
17    November 2    Festival of Het-Hert (Hathor). The people and the Netjeru judge the speeches of the crew of the Solar Barge in Heliopolis
21    November 6    Raising the Djed Pillar
22    November 7    Ploughing the Earth
26    November 11    Sokar Festival
27    November 12    Aset (Isis) seeks the body of Wasir (Osiris)
28    November 13    Aset (Isis) grieves the loss of Wasir (Osiris)
29    November 14    Aset (Isis) rejoices as She finds Wasir (Osiris)
30    November 15    Ennead feast in the House of Ra, Heru (Horus) and Wasir (Osiris); Invocation and offering to the Spirits (khu)
(https://www.kaminata.net/forum/images/smilies/icon_arrow.gif)
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Януари 28, 2011, 07:02:47
(https://www.kaminata.net/forum/images/smilies/icon_arrow.gif)
Month: Tybi;    Netjer of the Month: Min    
Season: Peret (Spring) - Sowing;  Netjer of the Season: Khepri
 
Egyptian Calendar    Gregorian Calendar        Festival/Celebration
1    November 16    Month of Tybi begins; Heb Sed Festival; Festival of Bast
2    November 17    Make a Festival at home
5    November 20    Day of Sekhmet and the Purifying Flame
7    November 22    Invocation and offering to khu (spirits)
9    November 24    Day of Offerings to Sekhmet
13    November 28    Feast of Het-Hert (Hathor) and Sekhmet; Day of prolonging life and the goodness of Ma'at
18    December 3    Going forth of the Netjeru of Abydos
20    December 5    Bast goes forth from Bubastis
21    December 6    Bast guards the Two Lands; Day of offerings to the Shemsu (followers) of Ra
23    December 8    Feast of Neith
28    December 13    The Day of Tehuti's taking the oath
29    December 14    The appearance of Hu and Sia; Tehuti (Thoth) sends Bast and Sekhmet to guide Egypt
30     December 15      Day of crossing before Nun in the Temple of Hapi


Month: Mechir;     Netjer of the Month: Rekhur

Egyptian Calendar    Gregorian Calendar        Festival/Celebration
1    December 16    Month of Mechir begins; Festival of the Little Heat; Day of Ptah lifting up Ra with His hands
2    December 17    Day the Netjeru of Heaven receive Ra
3    December 18    Set goes forth
6    December 21    Winter Solstice; Feast of Aset (Isis)
8    December 23    Festival of the Great Heat; Feast Day of Het-Hert (Hathor)
10    December 25    Birth of Heru (Horus) the child of Aset (Isis) ; Going forth of Wadjet singing in Heliopolis; Day of Elevating the Great Netjert (Goddess) in all Her names & manifestations
11    December 26    Feast of Neith; Birth of Sebek (Sobek)
13    December 28    Day of Sekhmet going forth to Letopolis
16    December 31    Feast of Sekhmet
17    January 1    Day of keeping the things of Wasir (Osiris) in the hands of Anpu (Anubis)
20    January 4    Day of Nut and Raet proceeding southward
22    January 6    Feast of Ptah and Heru (Horus)
23    January 7    Festival of Aset (Isis)
24    January 8    Festival of Aset (Isis); Birth of Aion
26    January 10    Going forth of Min to Coptus; Aset sees Wasir's face
27    January 11    Feast of Sokar
30    January 14    Amon in the Festival of raising heaven



Month: Pamenot;    Netjer of the Month: Amon-Ra

Egyptian Calendar    Gregorian Calendar        Festival/Celebration
1    January 15    Month of Pamenot begins; Feast of entering Heaven and the Two Lands; Festival of Ptah in Thebes
5    January 19    The brilliant festival of lights as Neith goes forth from Sais
6    January 20    Going forth of Anpu (Anubis); Festival of jubilation for Wasir (Osiris) in Busiris
8    January 22    Day of making way for Khnum
9    January 23    Day of Het-Hert (Hathor)
10    January 24    Day of coming of Tehuti (Thoth)
13    January 27    Tehuti and and the khu go forth
16    January 30    Day of opening the doors and courts at Karnak
18    February 1    Feast of Nut
19    February 2    Birthday of Nut
22    February 5    Birthday of Apep (Apophis)
23    February 6    Feast of Heru
26    February 9    Day of unseen in the Underworld
28    February 11    Feast of Wasir (Osiris) in Abydos
30    February 13    Feast of Wasir (Osiris) in Busiris; The Doorways of the Horizon are opened


Month: Parmuti;    Netjer of the Month: Renenutet

Egyptian Calendar    Gregorian Calendar        Festival/Celebration
1    February 14    Month of Parmuti Begins; Festival of Renenutet and Nepri
2    February 15    Geb proceeds to Busiris to see Anpu (Anubis)
4    February 17    Appearance of Bast in her boat
7    February 20    Min goes forth in festivity
8    February 21    Day of coutning the parts of the Eye of Heru
13    February 26    Day of Nut
16    March 1    Going forth of Khepri
17    March 2    Going forth of Set, Son of Nut
19    March 4    Feast of Ra in His Barge at Heliopolis
25    March 10    Festival of Renenutet and Nepri
27    March 12    End of the World by Sekhmet
29    March 14    Adoration of Uneffer
30    March 15    Offerings to Ra, Wasir, Heru, Ptah, Sokar and Atum
(https://www.kaminata.net/forum/images/smilies/icon_arrow.gif)
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Януари 28, 2011, 07:04:01
(https://www.kaminata.net/forum/images/smilies/icon_arrow.gif)
Month: Pachons;     Netjer of the Month: Khonsu        
Season: Shemu (Summer) - Harvest;  Netjer of the Season: Khonsu-Ra

Egyptian Calendar    Gregorian Calendar        Festival/Celebration
1    March 16    Month of Pachons begins; Feast of Heru and His Companions
5    March 20    Feast of the good soul for sexual fertility
6    March 21    Spring Equinox; Harvest Festival; Festival of restructuring the Heavens; Coming forth of the Great Ones from the House of Ra
8    March 23    Festival of Aset (Isis)
10    March 25    Day the Shining Ones of Heaven move upstream
12    March 27    Festival of Min
14    March 29    Day of the cutting out of the tongue of Sobek
17    April 1    Day of Het-Hert (Hathor)
18    April 2    Day of Joy of the Ennead and crew of Ra
19    April 3    Day of the counting of Tehuti (Thoth) who heard Ma'at
20    April 4    Ma'at judges the souls before the Netjeru
30    April 14    Celebrations in the House of Ra, Wasir (Osiris), and Heru (Horus)


Month: Payni;    Netjer of the Month: Heru (Horus)

Egyptian Calendar    Gregorian Calendar        Festival/Celebration
1    April 15    Month of Payni Begins; Festival of Heru; Festival of Bast
2    April 16    Holiday of Ra and his Shemsu (followers)
7    April 21    Feast of Wadjet (Udjet or Buto)
13    April 27    The Ennead sails throughout the land
18    May 2    Wasir (Osiris) goes forth from His mountain
21    May 5    Day of the living children of Nut
25    May 9    The Akhet eye pleases Ra
26    May 10    Going forth of Neith along the river
28    May 12    Day of purification of all things.
30    May 14    Tehuti (Thoth) appears with Shu to bring back Tefnut


Month: Epipi;    Netjer of the Month: Wadjet

Egyptian Calendar    Gregorian Calendar        Festival/Celebration
1    May 15    Month of Epipi begins; Festivals of Het-Hert and Bast; Great feast of the Southern heavens
2    May 16    The Netjerts (Goddesses) feast in their temples
5    May 19    Het-Hert (Hathor) returns to Punt: the Netjeru are saddened
7    May 21    Sailing of the Netjeru after Het-Hert (Hathor)
12    May 26    Holiday of the receiving of Ra
15    May 29    Heru hears prayer in the presence of the Netjeru
16    May 30    Ma'at is taken to Ra in Heliopolis
18    June 1    Ma'at and Ra go forth in secret
29    June 12    Festival of Mut: feeding of the Netjeru
30    June 13    Ceremony of Heru the Beloved


Month: Mesore;    Netjer of the Month: Heru-Khuiti

Egyptian Calendar    Gregorian Calendar        Festival/Celebration
1    June 14    Month of Mesore begins
2    June 15    Ma'at unites as one with all the Netjeru of the heavens
3    June 16    Feast of Raet; Feast of Het-Hert as Sirius
4    June 17    Day of the procession of Sopdu, the Warrior
5    June 18    Day of appearance of Min
7    June 20    Anpu (Anubis) travels to every necropolis
8    June 21    Summer Solstice; Wadjet ceremony
10    June 23    Anpu (Anubis) Ceremony
13    June 26    Holiday for the Shemsu of Heru (Shemsu-Hor)
15    June 28    Ra goes forth to propitiate the Nun
19    July 2    the Wadjet eye has returned complete
22    July 5    Feast of Anpu (Anubis) with the Children of Nut and Geb
28    July 11    Feast of Min
29    July 12    Holiday in the Temple of Sokar; Festival of the Estate of Ptah
30    July 13    Birthday of Ra


The Epagomenal Days

Egyptian Calendar    Gregorian Calendar        Festival/Celebration
1    July 14    Birthday of Wasir (Osiris)
2    July 15    Birthday of Heru-Dunawhy
3    July 16    Birthday of Set
4    July 17    Birthday of Aset (Isis)
5    July 18    Birthday of Nebet-Het (Nephthys)
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Януари 28, 2011, 07:04:42
Ще направя кратък коментар и на празничния календар на древните египтяни.
Календарът е слънчев. Всички празници са на фиксирани дати, т.е. датата е една и съща всяка година, а не като в християнския календар, където някои от празниците са на различна дата всяка година. Това е така, защото някои християнски празници (Великден, Възнесение Господне, Св.Дух) се влияят от фазите на Луната (това са т.нар. "подвижни празници").

Всеки слънчев календар трябва да има 4 опорни точки:

- Зимно слънцестоене (около 21/22 декември)
- Пролетно равноденствие (около 20/21 март)
- Лятно слънцестоене (около 20/21 юни)
- Есенно равноденствие (около 22/23 септември)


В египетския календар:

- December 21    Winter Solstice; Feast of Aset (Isis)
- March 21    Spring Equinox; Harvest Festival; Festival of restructuring the Heavens; Coming forth of the Great Ones from the House of Ra
- June 21    Summer Solstice; Wadjet ceremony
- September 21    Autumn Equinox; Honors to Het-hert (Hathor)

P.S. Обърнахте ли внимание какво се чества на 27 юли? ;-)
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Януари 28, 2011, 07:07:10
Бракът в Древен Египет

(https://i.rozali.com/photos/9594_1.jpg)

Обичта към семейството е една от типичните черти на египтяните. Желанието за единение в брака намира израз в любовната поезия. Египтяните са една от цивилизациите, в които бракът не е само формален договор, наложен от традицията.

Семейството заема важно място в египетското общество — родовете се вписват в служебни държавни регистри, а установената практика повелява синът да наследи земите и занаята на баща си. Но върховната собственост върху земята притежава фараонът, който има право да промени поминъка на един род, но синът също е могъл, според волята си, да се насочи към занаят, различен от този на своя баща.

Цялото семейство — жената, децата и роднините образуват една общност в занаятчийската гилдия, а държавата признавала първенството на първородното дете (независимо от неговия пол) спрямо другите членове на неговото семейство, като отговорността за хода на работата и плащането на данъците се падала на него.

В статуите, живописта и релефните изображения е увековечена обичта на съпрузите един към друг — виждаме ги прегърнати, а до тях — децата им; те се грижат заедно за домакинството и обучението на своите деца, заедно отиват на лов из блатистите местности, заедно си почиват в градината.

(http://files.marcela-deisy.webnode.com.co/200000030-22420233c6/Imagen1.jpg)

Жената в Египет има следните права:

    * Тя е била символ на свободата, към нея са се отнасяли с дълбоко уважение. Не е била робиня на своя съпруг и деца.

    * Законът гарантирал сигурността на имота й, на който тя оставала собственик дори след брака.

    * Като истинска господарка на дома е могла да поиска развод или правосъдие, в случай, че правата й са били нарушени.

    * Упражнявала някои професии отнасящи се до магия, акушерство и търговия. Също е могла да работи като детегледачка в богатите семейства, певица, музикантка, танцьорка или жрица в храмовете.

    * Жената била изобразявана редом с мъжа на фреските в гробниците на фараоните.

Богатите семейства понякога имали и роби, но обикновено слугите им били свободни и получавали възнаграждение. Прислугата в дома на висшите сановници можела да бъде многобройна — това били виночерпци, които сервирали на господарската маса, но те можели да бъдат и същински довереници. Обутите в сандали слуги, носели сламеника, върху който господарят седял по време на обиколките из своите имения. Такова изглежда е било всеобщото желание на египтяните.

Любовната поезия винаги представяла жената, копнееща да отиде при своя любим като господарка в неговия дом и много често тези любовни песни били пети от съпрузи, щастливи, че са обединили съдбите си.

Свободата, която имали младите хора, им позволявала да се опознаят и да намерят сродна душа без намесата на родителите, по-голямата част, от които се съгласявали да приемат решението на своите деца. Във всички случаи тази свобода не водела до покваряване на нравите, а любовното чувство и неговите проявления в Египет достигат своето съвършенство.

Сватбените церемонии вероятно не са били от голямо значение, тъй като до наши дни не е съхранено никакво свидетелство за това и е малко вероятно това събитие да е било осветено с религиозна церемония или друг официален акт. Известно е само, че булката отивала при жениха с по-малка или по-значителна сватбена зестра, а той от своя страна обикновено давал подаръци.

В един разказ от птолемейската епоха се споменава за сватбена церемония, а надпис на Рамзес II дава основание да вярваме, че неговата сватба с една хетска принцеса е била скрепена и с годеж. Ясно е все пак, че това са недоказани случаи, или поне са били изключение. През гръцката епоха зестрата, макар и не узаконена, се превръща във всеобща практика по договаряне.

Зестрата на съпругата се състояла от различни вещи: бижута, мебели, дрехи, понякога добитък, като всичко това било изчислявано не в монети, а според теглото й в благороден метал. В зависимост от клаузите на договора, съпругът плащал обезщетение за тази зестра в случай на развод по негова вина.

Мнозинството от египтяните имали деца, защото липсата им се възприемала като белег на егоизъм и позор.

(https://www.decoraconimaginacion.com/fotos/1325248683_MEIW.jpg)

През древните епохи само някои царе взимали за жена своя сестра или дъщеря. Моногамията почти не съществувала — фараоните можели да разполагат с харем, в който понякога имало стотици жени, дъщери на фараони от съседни царства, египтянки от благороднически семейства, но имали само една (или две, което било по-рядко) велика царска съпруга. Що се отнася до техните поданици, могат да се посочат много случаи на официално двубрачие.

Същевременно не било рядкост освен съпругата, мъжете да имат една или повече любовници, които нямали никакви права по закон, както и техните деца, ако родели такива.
Но по правило "средният египтянин" имал само една съпруга, а текстовете го представят като внимателен и верен съпруг.

https://horoskop.rozali.com/zagadki/p10166.html (https://horoskop.rozali.com/zagadki/p10166.html)
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Януари 28, 2011, 07:08:09
Представям на вашето внимание една статия, която преведох от руски език.
Предварително се извинявам, ако съм допуснал някакви неточности при превода.


Концепция за човешката личност в Древен Египет

(http://alfa.kachi-snimka.info/images/viu1348392205v.jpg)

Ка е подобие на човека, негов Двойник. Човек и неговото Ка си приличат, «както две ръце»1, — затова думата «Ка» се изписва с йероглиф, изобразяващ две ръце, вдигнати нагоре: (http://sacrament.akinshin.org/egipet/pictures/5.html1.jpg). А на релефите, украсяващи стените на храмовете и погребалните камери, както и по рисунките в папирусите душата2 Ка се изобразява или точно по същия начин, както и самия човек, или във вид на тъмна, приличащ на сянка силует.

След смъртта на човека Двойникът-Ка обитава неговата гробница. На него му принасят жертви в заупокойния храм. В същото време Ка живее на небесата и нито в земния, нито в задгробния живот се среща с човека3.

Душата Ба е жизнената сила на човека; сокол с човешка глава. Когато Ба напуска тялото, наступва смъртта4; когато се завръща при мумията — мъртвия възкръсва за вечен живот в Дуат. Именно затова е нужно да се балсамира мъртвото тяло: за да бъде то съхранено за Ба.

В гробницата могат да нахлуят грабители, и те не само могат да ограбят всичкото злато, — те могат да унищожат мумията, така че тя да не оживее и да не може да отмъсти след завръщането на Ба. Ба е лишена от своето тяло!.. Впрочем, и без всякакви грабители мумията може да не се съхрани и да изгние с течение на времето. Затова жителите на Та-Кемет (Египет), за да възкръснат в Дуат, дори и ако мумията им бъде унищожена, обезателно поставят в гробницата нейно подобие — статуя от «вечен» материал, камък. А за да не се заблуди Ба и да познае своята статуя, лицето на статуята трябва да прилича на лицето на мъртвия. И на статуята непременно трябва да бъде написано името на покойния.

След като измият мъртвото тяло с вода от Нил, то става свещено и се нарича Сах. Всеки, който нанесе някаква вреда на тялото-Сах, е престъпник. Това се отнася и за парасхита - човека, който трябва да разреже трупа преди мумификацията. Никой освен парасхита не може да извърши аутопсията, и специално за това го викат в работилницата на балсаматорите, и му плащат за това, — но той все едно е виновен. Парасхитът знае това. След като направи разрез на стомаха на покойника с кремъчен нож, той веднага побягва, защото, ако успеят да го уловят, той ще бъде наказан жестоко. Той бяга без да се оглежда, а балсаматорите и роднините на покойника го преследват с ругатни, обсипват го с проклятия, молят боговете да накажат жестоко осквернителя и хвърлят по него камъни.

Бащата и майката дават на новороденото име — Рен.

Бебето спи в люлката, но след време ще разбере колко значително е настъпилото събитие, защото името не е просто набор от звукове и думи; това е една от душите на човека. Името-Рен се дава  в чест на някой бог: «Рамзес» — в чест на Ра, «Хнумхотеп» — в чест на бога на плодородието Хнум, «Хори» — в чест на Хор; този бог, който е упоменат в името, той става покровител на човека.

Името е по-важно от тялото.

Тялото ще умре; но докато хората помнят името на човека и го изричат, дотогова паметта за човека е жива, а значи, неговото Ка пребивава в земния свят. Даже към грабителите и разрушителите на гробниците законът е снизходителен, ако Рен на собственика на гробницата е забравен от всички: покойния вече се е приобщил към боговете в Дуат и всичко добро от своето вечно жилище дава на хората. Ако някой, дори един-единствен човек, помни името на починалия, то разрушението на гробницата е светотатство и престъпление, за което се полага наказание... При фараона Рамзес II (1304-1237 г.пр.Хр.) скулпторите изсичали Рен на царствените владетели от статуите на другите фараони, починали отдавна: външното сходство няма толкова голямо значение — най-важно е Рен. Наистина името е по-важно от смъртното тяло!

Знаейки името-Рен на своя неприятел, може да му се причини зло. За това е нужно да се напише неговото име върху папирус и папируса да се изгори. Това ще причини на неприятеля някаква беда.

Магията на името се почита и от безсмъртните богове. Сам великият Ра, плавайки през Задгробното Царство, произнася проповед пред мумиите на починалите и дава имена на четирите човешки раси, като по такъв начин установява закон, според който египтяните са висш народ и трябва да господстват, а всички други народи са низши и са длъжни да се подчиняват... И стражите на Дуат, охраняващи вратите, не биха ги отворили пред Ладията на Вечността, но Упуаут знае имената на огнедишащите пазители, и затова те безпрекословно се подчиняват на слънчевия бог и пропускат неговата Ладия.

Освен Ка, Ба и Рен, у хората и боговете има още две души: Ах и Шуит. Ах е «Сияние», а Шуит — «Сянка»5.



[1] Този израз е аналогичен на израза "като две капки вода".

[2] Когато става дума за вярванията на древните египтяни, то думата «душа» е традиционен, условен (и твърде неудачен) термин, който се използва за удобство от египтолозите. Той няма нищо общо с християнското понятие «душа».

[3] Тези две взаимно изключващи се представи за Ка са съществували едновременно.

[4] В някои съвременни арабски села и досега се е запазил следния обычай: в дома, където има умрял човек, на прозореца се поставя стомна с вода — за да може отлитащия Ба да се умие.

[5] Относно Ах и Шуит и за свързаните с тях поверия учените-египтолози знаят все още много малко.

http://sacrament.akinshin.org/egipet/5.shtml (http://sacrament.akinshin.org/egipet/5.shtml)
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Януари 28, 2011, 07:08:58
Концепция за човешката личност в Древен Египет

(http://alfa.kachi-snimka.info/images/bfi1349000898q.jpg)

Накратко общата характеристика на личността може да бъде изведена по следния начин: С раждането човек получава своята същност, индивидуалност Име (Рен) и Ка, като човешкото Ка - неговата индивидуалност, характерна същност е персонифицирано понятие, съчетаващо в себе си отделните Кау (качества, сили). Ка и Името с раждането се поместват или формират сърцето на човека - неговото съзнание, памет, личност. С изявата си с делата с паметниците си човек запазва част от своята същност - името си, което изписва на паметниците и изображенията си и така съхранява тази част във времето и в паметта на поколенията. (Трябва да се уточни че под "част" египтянинът е разбирал цялото си същество в неговата тоталност, защото всяка "част" може да функционира като цялото (pars pro toto), както и защото всяка "част" се явява аспект, особеност на цялото, която е наименована, субстантивирана, но продължава да изразява цялото).

С настъпването на смъртта сърцето на човек го е напускало заедно с неговата Ба - персонифициран образ на жизнените сили на човека и на неговата способност след смъртта да се движи неограничено в пространството. Сърцето (Иб) е трябвало да бъде запазено в отвъдното, защото то е гарантирало цялостта на човешката личност. Ба и сърцето са се връщали в мумифицираното тяло и така го връщали отново към живот. Това динамично състояние, при което Ба и тялото на човека са запазвали своята връзка се е наричало Сах.
Превъплъщението, което Ба е достигала в небето е наречено Ах. Впоследствие и Сах и Ах са се превърнали в обозначение на мъртвеца, върху който са извършени обредите по мумифицирането и четенето на свещените заклинания. Така мъртвият е могъл да запази своето съществуване под различни форми.
Различните понятия могат да функционират на няколко нива. Ка означава както "всичко съществуващо", обекта на сътворението, така и жизнената същност на твореца, която обитава творението. Така тази категория размива границите между понятията творец - творение. Ка се предава от бащата към сина, от поколение на поколение, то дава живота (Анх). От друга страна Ка изразява и волята, желанието на твореца, като сила, която генерерира това, което се случва ("съгласно заповяданото от неговото Ка"). В процеса на раждане се създава индивидуално човешко Ка. То може и да се представя като сбор от множество Ка-качества на твореца, които да конструират индивидуалното Ка. Така Ка се превръща в двойник на човека, носещ неговата индивидуалност и жизнен потенциал.
Преживе човек се ръководи от своето Ка, но в нормална житейска ситуация Ка не може да бъде регистрирано от възприятията.

Връзката между Ка и Човека е неговото Сърце-иб. То е "Ка в неговото тяло". Сърцето-иб е събирателен образ на човешката памет, възприятие, органа на неговите мисли и чувства. Докато е жив, човек е "ръководен от своето сърце" , а Поученията египтяните изтъкват като идеал за поведение "следването на сърцето". Сърцето е връзката на човек с бога и божественото и, когато тази връзка е достатъчно здрава "следването на сърцето" ще означава следване на Ка, следване на божествените повели или вписване на човека в хармонията на "всичко, което се случва". Пример за такава "здрава" връзка е египетския цар. Неговите планове се сбъдват, защото той всъщност следва "плановете на бога". Тогава ролята на обикновените хора е да "следват царя в неговото време", т.е. да следват всъщност божествения замисъл.
...
От друга страна Ка може да "обитава" изображението на човека или обратно, човекът след смъртта си да възприема своя "образ" за Ка и да слива с него. Тази обвързаност на Ка с изображението е залегнала в основата на значението на изображението. Ка като категория, която изразява същността на човека, неговата индивидуалност се родее с Името. Това са две възможности за изразяване и предаване на човешката индивидуалност.

Това, което "среща" Ка или "отива" при него е вероятно специфичната форма, под която човек съществува след смъртта си - Ба. Ба според някои е създадена след смъртта на човека и въплъщава изцяло неговите "телесни" способности. Всъщност Ба присъства невидимо в човека докато е жив като способност, но става актуална едва след смъртта.
Ба е свързана със сърцето, от една страна тя "знае това, което човек е знаел", т.е. изпълнява функции на сърцето (памет) и се отъждествява със сърцето, а от друга, тя трябва да носи сърцето (съзнанието) за да може да разпознае трупа, когато се завръща. Ба изразява силата и способността да се възприема форма - външна манифестация, т.е. Ба прави "явления" (hprw) по свое желание, както и има способността да се движи- "да влиза" и "да излиза" между този и онзи свят (между света на гробницата и тъмнината и света на светлината). Ако в едни случаи Ба се свързва с Озирис, то в други тя е свързана със слънцето и тази връзка доминира. Това произтича от способността й да се движи. Царят като Ба се "слива" със слънцето (диска). Ба е отправно понятие и при обожествяването на царя или неговата идентификация с божествата. Ако връзката между бога и царя подчертава произход, то Ба показва възможност за промяна, трансформация и идентификация с божеството.
Активирането на Ба е свързано с трансформацията на плътта (h`w). В представите на Древен Египет не присъства идеята за противопоставянето на материалното (тяло) и духовното (душата), всичко в пределите на сътворения свят е плът на твореца и нейните непрестанни трансформации. Така Тялото и Ба ще бъдат просто различните фази на тези трансформации. Траен образ на тази трансформация след смъртта, при възнесението към бога е идентификацията на частите на тялото с отделни божества Ба следва слънцето и неговото движение, става част от космическия цикъл, тя пребивава при ("в ръката на") твореца. В египетския език процесите на промяна на приемане на нова форма на съществуване са hprw (irt hprw m) - "правене на 'хеперу' в" и употребата на предлога m (ем) - "във/в качеството на, като". Така човек може направи своето "хеперу" във Феникс, или Божествен сокол, така той може да пребивава "вътре в бога X", което едновременно означава и "като бога", "в качеството на бога."

Процесът, който Ба става действена и активна е "правене на Ах", самият мъртвец, който е преминал през този процес се нарича Ах. Средствата за постигане на състоянието Ах са "познанието" (rh) и изпълняването на погребалния и заупокоен ритуал "саху" (правене на Ах) върху мъртвеца, необходимото условие и в двата случая е наличието на магия (hk3) (хека).
Като Ах мъртвецът се нарежда в отвъдната йерархия между боговете и "мъртвите" (m(w)t.w).
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Януари 28, 2011, 07:09:50
Имената на Египетските Царе

Автор: Ася Минчева

Египетският владетел имал 5 имена – Хорово, Небти, Златен Хор, Лично и Тронно име. По време на Ранното Царство, владетелите имат само две имена – Хорово име, което е давано при коронацията и Небти или т.нар. Рожденно име.

Хорово Име – Появява се още преди времето на I династия и се запазва през цялата египетска история. Египетският цар е въплъщение на Хор, синът на Озирис, а именно неговото земно проявлвние. Хоровото име наречено още "ка"-името се състои от името на божеството Хор и личен елемент отнасящ се за всеки цар. Хоровото царско име се изобразява в серех – знак за фасадата на царския дворец, върху който е кацнал соколът Хор. С това изображение се предава идеята, че Хор се е спуснал от небесата в двореца и се е въплътил в дадения владетел. Хоровото име е свързано и с представата за ка. Ка на царя носи хорово име, тоест Хор е "ка" или двойник на царя. ḥr cnḫ-mswt  Хор Анхмесут (хоровото име на Сенусерт I)

Небти Име – Небти името е личното име на царя, което му се дава при раждането. То се появява преди I династия и е свързано с „двете господарки”, които са богините Нехбет и Уаджит. Нехбет е богинята лешояд, която е горно-египетска богиня от гр. Нехеб, а Уаджит е долно-египетска богиня от гр. Буто. Уаджет се изобрзява, като кобра. Вероятно цар Менес от I династия, е първият владетел приел небти името, символизиращо факта, че той е обединил двете царства Горен и Долен Египет [по-скоро става дума за фараона Нармер (3100-3050 г.пр.Хр.)]. Лешоядът и кобрата са символи на царската власт, като египетският цар се изобразява със знака за кобра на челото си, която кобра поразява неговите противници, а лешоядът се рисува с разперени над царя криле.

Златен Хор – Това име показва, че тялото на царя се състои от злато. Вероятно се появява през XI династия, като в надпис от XII династия се описва, като  „златно име”, а според древните египтяни, именно златото е плътта на боговете.

Тронно Име – появява се още по времето на I диснастия. Това е името на владетеля като „цар на Горен и Долен Египет”. По време на коронацията царят получава ново име, придружено от тази титла, а именно „тронно име”. Тронното име често се комбинира с името на божеството Ра. Един от първите примери с елемент Ра е в името на Хефрен (rc-ḫc.f) от IV династия (2558-2533 г.пр.Хр.) и примерите без Ре в името датират всички от преди IX династия. Името се изписва в картуш, както и личното име на царя. Картуш е египетското определение за вселената, означаващо „онова, което заобикаля слънцето”. Изобразява се, като примка от въже с възел в основата, той е удължаван така, че да може името на царя да се впише вътре, за да се покаже, че притежава света; nswt-bity ḫpr-k3-rc  Царят на Горен и Долен Египет Хеперкаре (Сенусерт I) (1971-1928 г.пр.Хр.)

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/38/Tut_cartouche_infofocalpoint.png/170px-Tut_cartouche_infofocalpoint.png)
Картуш на Тутанкамон,
XVIII династия, 1361-1352 г.пр.Хр.


Лично име – това е името на царя, като „син на Ре”. Царят го получава, към края на IV династия и оттук нататък до края на Античността, всички египетски владетели се наричат синове на слънцето. Това име на царя, също се поставя в картуш. Първите египетски царе носещи тронно и лично име са тези от V династия. Слънцето е баща на царя, то е този, който го поставя начело на египетския трон, а царят е син на слънцето и следователно плътта му е божествена. Обикновено се повтаря личното име на царя през една и съща династия. Това е и името, с което днес назоваваме египетските владетели.

Така оформената царска титулатура, се развива и в епохата на ранната XII династия, приема вече завършена форма от петте царски имена, които представляват титулатурата на владетелите чак до залеза на египетската цивилизация.

За въвеждането на царските имена често се използва фразата ḥm(w).f – негово средство (условно превеждано, като негово величество). Думата за цар е nsw, а рядко се среща и ity, като също така се използва и думата  nb – господар.

Често срещани египетски епитети са:

3nḫ ḏt – живеещият продължително.
Mi rc – като Ре.
ḏi cnḫ – даден му е живот.
ḏt r nḥḥ – продължително във вечността/ завинаги.
 
Знаците 3 и c се произнасят приблизително като звукът а.
Знакът w се произнася приблизително като английското w.
Знакът се произнася приблизително като дж.
Знакът y се произнася приблизително като й.

Библиография:

- Baines, John – Visual and Written Culture in Ancient Egypt стр.  292
- Collier, M. and Bill Manley – How to Read Egyptian Hieroglyphs стp. 20 -22
- Gardiner, Alan – Egyptian Grammar стp. 72 – 76
- Дейвид, Розали – Древен Египет. Религия, Митология, История стp.497
- Леков, Теодор – Религията на Древен Египет стp. 133 - 138
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Януари 28, 2011, 07:11:16
Списък на египетските фараони с пълните им имена (освен рожденото си име, при възкачването си на престола фараонът е получавал и други имена  :-)):

Early Dynastic/Archaic Period
Архаичен период (I-II династия)


1.
2. Meni Narmer
3. Teti Hor-Aha
4. Iti Djer
5. It(er)a Djet
6. Zemty Den
7. Merybiya Anedjib
8. Semerkhet
9. Qebeh Qa'a
10. Hotepsekhemwy
11. Nebnefer Raneb
12. Netjeren Ninetjer
13. Wadjnes Weneg
14. Sened
15. Perenma'at Sekhemib/Peribsen
16. Nebwyhotepimef Khasekhemwy

Old Kingdom
Старо царство (III-VI династия)


17. Nebka Sanakht
18. Netjerikhet Djoser
19. Sekhemkhet
20. Khaba
21. Huni
22. Nebma'at Senefru
23. Medjedu Khufu (Khnumkhufwy)
24. Kheperi Djedefra
25. Userib Khaefra
26. Kakhau Menkaura
27. Khentkawes (I) (female)
28. Shepseskaf
29. Irma'at Userkaf
30. Nebkhau Sahura
31. Userkhau Neferirkara Kakai
32. Shepseskara
33. Khentkawes (II) (female)
34. Neferkhau Neferefra
35. Setibtawy Niuserra Ini
36. Menkauhor Kaiu
37. Djedkara Isesi
38. Wadjtawy Unas
39. Sehoteptawy Teti
40. Merytawy Neferdjaheru Meryra Pepi (I)
41. Ankhkhau Antyemsaf Merenra
42. Netjerkhau Neferkara Pepi (II)
43. Nitocris (female)
44. Merenre (II)

First Intermediate Period
I преходен период (VII-X династии)


45. Wadjkara
46. Qakara Iby
47. Meryibra Khety
48. Wahkara Khety
49. Merykara
50. Kaneferra
51. Nebkaura Akhtoy

Middle Kingdom
Средно царство (XI-XII династия)


52. Sehertawy Intef (I)
53. Wahankh Intef (II)
54. Nakhtnebtepnefer Intef (III)
55. Sankhibtawy Nebhedjet Sematawy Nebhepetra Montuhotep (I)
56. Sankhtawef Sankhkara Montuhotep (II)
57. Nebtawyra Montuhotep (III)
58. Wehemmesut Sehotepibra Amenemhat (I)
59. Ankhmesut Kheperkara Senwosret (I)
60. Hekaenma'at Nubkaura Amenemhat (II)
61. Seshemutawy Khakheperra Senwosret (II)
62. Netjerkheperu Khakaura Senwosret (III)
63. A'abau Nymaatra Amenemhat (III)
64. Kheperkheperu Maakherura Amenemhat (IV)
65. Sobekkara Merytra Sobekneferura Sobeknefru (female)

Second Intermediate Period
II преходен период (XIII-XVII династия)


66. Khutawyra Wegaf
67. Sankhibra Ameny Intef (IV) Amenemhat (V)
68. Auyibra Hor
69. Sekhemra-Khutawy Sobekhotep (II) Amenemhat (VI)
70. Userkara Khendjer
71. Sekhemra Sewadjtawy Sobekhotep (III)
72. Khasekhemra Neferhotep (I)
73. Khaneferra Sobekhotep (IV)
74. Merneferra Ay
75. Sekhemra Sankhtawy Neferhotep (II)
76. Aasehra Nehesy
77. Maaibra Sheshi
78. Meruserra Yakubher
79. Sawoserenra Khyan
80. Aawoserra Apepi (I)
81. Aaqenenra Apepi (II)
82. Anather
83. Yakobaam
84. Sekhemra Shedtawy Sobekemsaf (II)
85. Nubkheperra Intef (VII)
86. Senakhtenra Ta'o
87. Seqenenra Ta'o
88. Wadjkheperra Kamose

New Kingdom
Ново царство (XVIII-XX династия)


89. Nebpehtyra Ahmose (I)
90. Djoserkara Amenhotep (I)
91. Aakheperkara Djehutymose (I)
92. Aakheperenra Heqaiunu Djehutymose (II)
93. Maatkara Hatshepsut (female)
94. Menkheperra Djehutymose (III)
95. Aakheperura Amenhotep (II)
96. Menkheperura Djehutymose (IV)
97. Nebmaatra Heqawaset Amenhotep (III)
98. Neferkheperura Waenra Amenhotep (IV) (Akhenaten)
99. Ankhkheperura Nefernefruaten Merywaenra Smenkhkhara
100. Nebkheperura Heqaiunushema Tutankhamen
101. Kheperkheperura It-Netjer Ay
102. Djoserkheperura Setepenra Meryamun Horemheb
103. Menpehtyra Rameses (I)
104. Menmaatra Meryenptah Sety (I)
105. Usermaatra Setepenra Meryamun Rameses (II)
106. Bauenra Merynetjeru Hotephermaat Merenptah
107. Menmira Setepenra Heqawaset Amenmesses
108. Userkheperura Setepenra Merenptah Sety (II)
109. Sekhaenra Akhenra Setepenra Merenptah Siptah
110. Satra Meryamun Setepenmut Twosret (female)
111. Userkhaura Meryamun Setepenra Mereramunra Setnakht
112. Usermaatra Meryamun Heqaiunu Rameses (III)
113. Heqamaatra Setepenamun Heqama'at Meryamun Rameses (IV)
114. Usermaatra Sekheperenra Amenhirkhopeshef Meryamun Rameses (V)
115. Nebmaatra Meryamun Amenhirkhopeshef Netjerheqa Rameses (VI)
116. Usermaatra Meryamun Setepenra Itamun Netjerheqa Rameses (VII)
117. Usermaatra Akhenamun Sethirkhopeshef Meryamun Rameses (VIII)
118. Neferkara Setepenra Khaemwaset Mereramun Rameses (IX)
119. Khepermaatra Setepenra Amenhirkhopeshef Meryamun Rameses (X)
120. Menmaatra Setepenptah Khaemwaset Mereramun Netjerheqa Rameses (XI)

Third Intermediate Period
III преходен период (XXI-XXVI династия)


121. Piankh
122. Khakheperra Setepenamun Panedjem (I)
123. Maasaheretj
124. Nesbanebdjed (I)
125. Khakeperra Setepenamun Panedjem (II)
126. Hedjkheperra Setepenra Meryamun Nesbanebjed (II)
127. Neferkara Amenemnisut
128. Akheperra Setepenra Pasebakhaenniut (I)
129. Usermaatra Meryamun Setepenamun Amenemope
130. Aakheperra Setepenra Osorkon (the Elder)
131. Netjerkheperra Setepenamun Meryamun Siamun
132. Tyetkheperura Setepenra Meryamun Pasebakhaenniut (II)
133. Hedjkheperra Setepenra Meryamun Sheshonk (I)
134. Sekhemkheperra Setepenra Meryamun Osorkon (I)
135. Heqakheperra Setepenra Meryamun Sheshonk (II)
136. Usermaatra Setepenra Meryamun Takelot (I)
137. Usermaatra Setepenamun Meryamun Osorkon (II)
138. Hedjkheperra Setepenra Meryamun Sa-Aset Takelot (II)
139. Usermaatra Setepenra Meryamun Sa-Bast Sheshonk (III)
140. Usermaatra Setepenamun Meryamun Pami
141. Aakheperra Sheshonk (V)
142. Aakheperra Setepenamun Osorkon (IV)
140. Hedjkheperra Setepenamun Meryamun Herusaaset
141. Usermaatra Setepenamun Meryamun Padibast
142. Usermaatra Meryamun Sheshonk (IV)
143. Usermaatra Setepenamun Osorkon (III)
144. Usermaatra Takelot (III)
145. Usermaatra Setepenamun Rudamon
146. Usermaatra Meryamun-Sabast Iuput
147. Nemaaretj (Nimlot)
148. Neferkara Peftjawybast
149. Shepsesra Tefnakht
150. Wahkara Bakenrenef
151. Userma'atra Seneferra Menkheperre Piye
152. Neferkara Wahibra Shabaka
153. Djedkara Menkheperra Shebitko
154. Nefertemkhura Taharqa
155. Bakara Tanutamen
156. Wahibra Psamtik (I)
157. Wehemibra Nekau (Necho)
158. Neferibra Psamtik (II)
159. Haaibra Wahibre
160. Khnumibra Sa-Nit Ahmose (II)
161. Ankhkara Psamtik (III)

Late Period
Късен период (XXVII-XXXI династия)


162. Mesutira Cambyses (II)
163. Setutra Darius (I)
164. Xerxes
165. Artaxerxes (I)
166. Darius (II)
167. Amyrtaeus
168. Baenra Merynetjeru Nafaarud (I)
169. Maatibra Hakor
170. Kheperkara Nakhtnebef (I)
171. Irmaatenra Djedhor
172. Senedjemenra Setepenanhur Nakhtnebef (II)
173. Artaxerxes (III)
174. Arses
175. Darius (III)

Династия на Птолемеите

176. Meryamun Setepenra Alexander (III) (Alexander the Great)
177. Meryamun Setepenra Phillip Arrhidaeus
178. Haaibra Setepenamun Alexander (IV)
179. Meryamun Setepenra Ptolemy (I)
180. Userkaenra Meryamun Ptolemy (II)
181. Iwaenneterjwysenwy Sekhemankhra Setepenamun Ptolemy (III)
182. Iwaennetjerwymenkhwy Setepptah Userkara Sekhemankhamun Ptolemy (IV)
183. Iwaennetjerwymerwyitu Setepptah Userkara Sekhemankhamun Ptolemy (V)
184. Iwaennetjerwyper Setepenptahkhepera Irmaatenamunra Ptolemy (VI)
185. Ptolemy (VII)
186. Iwaennetjerwy Meryptah Setepenptah Sekhemankhamun Ptolemy (VIII)
187. Iwaennetjerwy Meryptah Setepenamun Sekhemankhamun Ptolemy (IX)
188. Iwaennetjertwy Meryptah Setepenptah Irmaasenenamun Ptolemy (X)
189. Ptolemy (XI)
190. Iwaenpanetjernehem Setepptah Irmaat Ptolemy (XII)
191. Berenike (IV) (female)
192. Ptolemy (XIII)
193. Ptolemy (XIV)
194. Netjeret-merites Cleopatra VII (female)
195. Iwapanetjer entynehem Setepenptah Irmaatenra Sekhemankhamun Ptolemy Caesarion (XV)
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Януари 28, 2011, 07:12:39
Ще направя един кратък коментар на горния списък.
Има някои противоречия между египтолозите осносно някои фараони. Примерно някои смятат Нармер и Менес за една и съща личност (както авторът на посочения списък), а други смятат, че това са двама различни фараони, царували един след друг. Затова в списъка под №1 няма посочено никакво име.

Няма единодушие и по въпроса за броя на фараоните с име Ментухотеп от XI династия. Някои египтолози смятат, че те са четирима, докато други смятат, че са само трима (така е и в горния списък - №55, 56 и 57). А според Джеймз Хенри Брестед има пет фараона с име Ментухотеп.

Има нещо характерно в списъка, което някои от вас може би са забелязали - практиката най-слабите и безлични фараони да се кичат с най-дългите имена. Става дума за Рамесидите (№113 до №120), както и някои от Птолемеите   :smile-1:
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Март 02, 2011, 08:24:14
Анкх - символът на живота

(https://4.bp.blogspot.com/-ZSA5ZP1N2Gg/TedLOMzmddI/AAAAAAAAAEw/aKdA-is85Sc/s1600/ankh1.jpg)

Анкх, наричан още Ключа на живота, Ключа на Нил, Crux Ansata и др., е особено популярен в религията, в магията, а дори и в ежедневието древноегипетски символ. Той, както е засвидетелствано в изворите е йероглифен знак изобразяващ живота, както и вечния живот.

Предполага се, че е възникнал от друг египетски символ, който се свързва с предпазване от магии (http://www.egyptartsite.com/symbol/protect.jpg) - Са, но какво точно изобразява самият анкх, все още е въпрос на спорове в научните среди. Томас Инман (1820-1876), който е бил лекар, но се е занимавал любителски с митология, дава едно от най-ранните предположения за значението на този знак. А именно, че като символ на живота анкх изобразява в „прилична” форма мъжките (Т-образната част) и женските (клупът) репродуктивни органи, теза, която е доста широко разпространена и в окултните среди.

Подобна е и трактовката на Волфхарт Вестендорф (1924), за който анкх има връзка с друг символ (http://www.egyptartsite.com/symbol/isisknot.jpg) – Тиет (tyet, tiet, thet), наричан още „възелът на Изида”, „кръвта на Изида”, „поясът на Изида”. Той смята, че и двата символа са ползвани като катарами за ритуални пояси. Въпреки това няма достатъчно задълбочено изследване, което да потвърждава тези идеи.

Сър Алан Гардинър (1879 – 1963), един от първите британски египтолози, твърди, че анкх изобразява каиш за сандал, като клупът е предназначен за глезена. Той се базира на начинът, по който древните наричали тази част от сандалите си - 'nh, т.е. има съвпадение на съгласните в нея и в приписваното на анкх значение - живот (‘-n-h). Въпреки това, тази теория напълно обърква познатия символизъм на анкх, изобразяван най-често в ръцете на различни богове.

Друго предположение е, че анкх символизира изгрева, като горната част е самото слънце, което се подава над хоризонта, който е графически изобразен чрез хоризонталната линия. Отвесната линия се смята за пътят на слънцето или отражението, което то прави по земната повърхност. В подкрепа на това твърдение е и факта, че най-често анкх е изработван от злато, метал, който египтяните свързвали най-вече със слънцето.

Една от най-интересните теории за значението на анкх предлагат Андрю Хънт Гордън и Калвин Швабе в тяхната книга „Бързите и мъртвите” (2004). Те твърдят, че анкх, заедно с други два популярни египетски талисмани „джед” (стабилност) и „уас” (сила, надмощие), са графични изображения на части от гръбнака на бик (заради важността на добитъка за прехраната в древността и съответно за живота). Изхождайки от това, че египтяните вярвали, че семенната течност (символизираща живота) се създавала в гръбнака, те определят символиката на трите знака по следния начин:

(http://www.egyptartsite.com/symbol/ankh.JPG) - Анкх – символът на живота, като изобразяващ гръден прешлен на бик

(http://www.egyptartsite.com/symbol/djed.gif) - Джед, символът на стабилността, като изобразяващ сакрума на гръбнака на бика

(http://www.egyptartsite.com/symbol/was.JPG) - Уас, символът на силата и надмощието, като изобразяващ жезъл, чийто два края са съответно главата и опашката на бог Сет

Докато на теорията на Гордън и Швабе се гледа с известна доза скептицизъм, то повечето египтолози, са склонни да обясняват символизма на анкх с огромното значение, което е имала река Нил за древните египтяни. Клупът те считат за делтата на р. Нил, вертикалната линия за поречието му, а хоризонталната линия се обяснява като Западната и Източната част на страната и тяхното обединение.

В подкрепа на това тълкуване са и някои изображения от Горен Египет, в които анкх символизира водата в пречистващи обреди. На тях царят стои между два бога, единият от които обикновено е Тот, докато те изливат върху него възлияние изобразено като множество знаци анкх.

Анкх се появява и в изображения в гробници, където някое божество го поднася към лицето на мъртвия владетел. Това води до заключението, че анкх е не само символ на живота на земята, но също така и на живота в отвъдния свят. Ето защо към мъртвите се среща обръщението ankhu, а терминът за саркофаг е бил neb-ankh – притежател на живота.

В по-късни времена се предполага,че коптите заимстват своя коптски кръст (в неговия първоначален вид) именно от египетския анкх, придават му едно християнизирано значение и го вграждат в своята идеология и вяра.

Както споменах още в началото на статията, анкх е доста популярен знак в окултизма. Разбира се той не се среща навсякъде и не може да бъде определен като задължителен елемент в магията. Но там, където се среща и използва то е главно като символ на живота и съответно на вечния живот, както и като символ обединяващ в себе си мъжкото и женското. Безспорно при различните системи и традиции, могат да се срещнат известни разлики, както ще видите по-нататък.

Нека разгледаме например значението му в херметизма. Това е система, за която се вярва, че води своите корени именно от Египет, и в която система съществува вярването, че Бог е олицетворение, обединение на Всичко. В нея може да се види именно тази представа за анкх като символ на женските и мъжките репродуктивни органи. Ето защо едно от значенията, приписвани на анкх в херметизма, го определя като символ на процеса на възпроизвеждане, докато друго го представя като изображение на самия Бог, обединяващ в себе си както мъжкото, така и женското.

В неопаганистичните религии анкх е доста популярен, като олицетворение на живота и безсмъртието на душата. Тези езичници, които почитат египетските богове използват анкх като символ на вярата, също както християните - кръста.
Ключа на живота все още е възприеман от хората в античното си значение на амулет, привличащ благотворни сили към приносителя си, а някои хора го ползват и като талисман, който да отблъсква зловредните влияния от живота им. Но независимо от многото спорове в науката за произхода и значението на Ключа на Живота, той остава един от най-обичаните, най-носените и най-ценените символи, почти непроменил предназначението си през хилядолетията.

http://occultroom.blogspot.com/2011/06/crux-ansata.html
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Април 08, 2011, 07:51:12
Настоящата статия може би ще се стори скандална на мнозина. Въпреки това, реших да пусна тази тема, защото авторът предлага цитати от някои древноегипетски поучения, които трудно бихте намерили на друго място. Статията е и отговор на тезите, че моралът започва и свършва с християнството и преди това не е имало морал.

Древноегипетските поучения и християнството

Автор: Стефан Симеонов

Източник: http://d3bep.blog.bg/history/2011/02/10/istinskata-hristiianska-religiia (http://d3bep.blog.bg/history/2011/02/10/istinskata-hristiianska-religiia-ili-kak-svobodniiat-stava-r.683316)

(http://d3bep.blog.bg/photos/107433/original/Орфей%20и%20Иисус/ankh.jpg)

„В същата глава аз казах: В нашето време християнството е религията, която да знаем и да следваме за най–сигурно и гарантирано спасение. Говорех за името, не за това, което е именувано. Защото това, което сега наричаме християнство е съществувало и в старо време и никога не е отсъствало, от началото на човешката раса докато Христос дойде в плът. Тогава истинската религия, която вече съществуваше, започна да се нарича християнска.”
 
(St. Augustin, Retractation, Of true religion, 3)

Орфеевият синкретизъм е неоспорим и ясно изразен в образа на Иисус; същото обаче може да се каже за първообразите, от които е черпил митът за Орфей – Дионис и Озирис.
Но кой е бил Орфей? Какво казва историографията ни за него. Диодор Сицилийски в своята историческа библиотека, първа глава, пише: ”Орфей например донесъл от Египет повечето мистерии, оргиите, свързани с неговото скитане и разказа за преживяванията си в отвъдното.”
Ератостен пише в "Легенди за съзвездията" че Орфей е почитател на слънцето, и то краен почитател. При това мнениеот си Ератостен опира на Есхил. "За Орфей казват, че не почитал Дионис, но смятал Хелиос (слънцето - моя бележка) за най-великият бог и го почитал като Аполон (вероятно Амон - моя бележка), бързал нощем за да стигне по здрач върха на планината Пангей, и чакал там да среще изгряващото слънце. В гнева си Дионис му изпратил вакханките (както Есхил ни разказва - тази бележка е на Ератостен, позовава се на Есхил), и те го разкъсали..."
Интересното в случая: Свещеното общество на арфистите в Египет е било с върховен патрон Слънцето - Амон,  Ра, или Хор, вероятно пресъздадени тук с гърцизирания вариант - Аполон, който също има слънчев ипостаз.
Всички автори се вълнуват от странстванията на Орфей, от легендата за Евридика, от смъртта на поета. Всички са единодушни в едно обаче. Орфей е бил в Египет, и то двуцифрен брой години, където е изучавал мистериите и после ги е пренесъл на родна, тракийска земя.
Което придава на мита голяма степен на историческа достоверност. Първо, както вече обяснихме, мистериите доста си приличат. Второ, Орфей може би не е име (поне не и срещано - повтаря се случаят, който описах с Омир при анализа на Илиадата), а някакъв прочит на все още непознаващите египетската култура гръкоезични на прозвището „арфист” – „арфей”. Ако би било така, то можем да кажем, че легендата напълно отговаря на действителността. В древен Египет арфистите са сакрално общество, общество на посветени, не много различно от това на художниците например. Докато художниците изучават светите науки с целта да създадат „портал” между нашият и паралелния свят – света на изображенията, арфистите биват изучавани в светите знания, за да създават шедьоври от елементи на хармонията, с която Бог е изградил този свят – те учат божествената хармония.
Интересна клюка, която може още да сближи Орфей с Омир: В Египет на особена почит е била фигурата на "Слепия арфист". Той е нещо като философ, приписват му се доста задълбочени химни за прераждането и живота, и се изобразява предимно на царски гробници. Химните на слепите арфисти често се изписват отделно, на собствени стели. Известни имена сред тях са били например Неферхотеп и Тжения.
За Орфей се твърди, че не почитал Дионис, а се качвал на планината и пеел химни за слънцето. Точно това се очаква от египетски арфист! Една голяма част от запазените до нас древноегипетски химни на боговете са известни, като „химни на арфистите”. От тях преобладаващата част са посветени на Амон, т.е. на слънцето.
А е видно и че арфата е привнесен инструмент. Още повече за посветените в Египет е характерно едно: те постят, често са пълни (или само с малки изключения) вегетарианци в храненето, и имат забрана за убиване на животни.
Очевиден факт: Орфей ни е донесъл египетското знание с арфата си. Но какво е в същността си това знание?
Тук смятам да ви покажа. Една добре замазвана истина, върху която е хвърляна много пропаганда и измамни твърдения дори от оборващите я. Нещо, което може да обърне представата за древният свят.
Синкретизмът на египетската религия (условно понятие, както виждаме била е и доста отвъд Египет), както казахме, е ясно изразен. Орфей/Дионис/Озирис стават на Иисус, Изида – на Дева Мария, Хор/Херосът – на свети Георги.
Но повече от това те да станат от един на друг не е необходимо. Как така? Нали има цяла християнска религия създадена? Как са се вписали тея грозни, езически божества с глави на магарета, овце и прочие?
Защото истината е проста. Древните египтяни са „християни”, те живеят по тази религия и тези ценности хиляди години преди някой да си я присвои и да им натрапи върховенството си и начин на живот. Християнството представлява само това: заграбване и поробване, и измама, че някой нещо е измислил и дал на хората. Ценностите му са начин на живот на огромни общества хиляди години преди някой да чуе за него.
И ще го чуем не само от тях:

“Религията, провъзгласена от него (Иисус – бел.авт) на всички нации, нито е нова, нито е странна…  все пак нашият живот, с нашето поведение, с нашите доктрини на религията, не са напоследък установени от нас, но още от създаването на човека са установени посредством естественото разбиране на божествено предпочитаните мъже на древността.”
 
(Евсевий Кесарийски, Църковна история, Глава 4, 1-4.)
 
 
Изобличихме християнството на мита като взаимствано. Ред е на християнството на ценностите, добротата и благостта, които си приписва. Дали са от него? Дали от него нататък се появяват? Дали с това привлича привърженици?
Евсевий е бащата на историята на християнската Църква. Макар че той, вероятно евреин(от Цезарея), идентифицира тия мъже преди всичко с израелските пророци, аз мисля да стигнем по–далеч. Да ви покажа същността на едно вярване, по–старо от християнството, от стария завет, Корана  или Талмуда, което единствено е било откраднато и присвоено, за да бъде контролирано.
Вероятно по някое време темата ще заприлича на сборник с мъдрости или цитати; който е нетърпелив, да не започва да чете! За да не я претоварвам няма да давам повечето библейски аналогии, но вярвам, че читателят е добре запознат и ще се досети и сам.
Началото ще сложим с Корпус Херметикум. Добре известният „свод” е по–стар от познатата ни версия на „Стария Завет”.

Корпус Херметикум: „Тъмнината се превърна в нещо като влажна природа; безсилни са думите да го опишат: мятащо се, изригващо дим като от огън, стенещо и надаващо скръбен вой. След това се разнесе нечленоразделен крясък, сякаш това бе гласът на Огъня.
От Светлината Слово се спусна връз тази природа, и нагоре, чак до етерната вис, и от влажната природа изригна чист огън, лек бе той, бърз и подвижен.
Поради своята лекота Въздухът последва Огъня от Земята и Водата, провисвайки от Огъня, и сякаш закачен към него.
Но Земята и Водата бяха така смесени един с друг, че никой не можепе да ги разграничи. Те обаче бяха разделени по силата на пронизващото ги Слово.”
Сходсвата с Библията са очевидни; ще ги намерим например в този елемент: „В начало Бог създаде небето и земята… И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, та да се яви сушата; и стана така. И Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро.  ”(Битие, 1)

Корпус Херметикум: „И  Господ проговори чрез Свещенното си Слово: ”Нараствайте, плодете се, множете се, вие, всички създания и творения, и нека човекът, който има разум в себе си, се научи да познава истината, нека разбере, че самият той е безсмъртен и че причината за смъртта е Любовта, макар любовта да е всичко.” Също и: „Със слово, а не с ръце създаде Творецът универсалният свят, така че ти трябва да го възприемаш като всеки и вечно биващ, автор на всички неща и този, чиято воля е създала всичко.”
В Библията: „Плодете се, размножавайте се и напълнете водите в моретата; нека се размножават и птиците по земята.”(Битие, 1). „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бога.”(Йоан, 1). ”Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е любов.”(1 Йоаново, 4).

Корпус Херметикум: „Бездънна тъмнина, без граници, Вода и фин разумен Дъх; по силата на Бога това бе Хаосът.”
Отговорът на Библията: „;А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната и Божият Дух се носеше над водата.”(Битие 1)

Корпус Херметикум: „Благото е единствено и само в Бога, нещо повече, Благото винаги е самият Бог.”
Библията: "А Исус му рече: Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог."(Лука, 18)

Корпус Херметикум: „Енергията на Бога е неговата воля, неговата същност се състои в това да желае битието на всички неща.”
Библията: "Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало."(Йоан, 1)

Корпус Херметикум: „Трима са Те: Бог – баща – благо, Космос, и Човек!”
Библията: „Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух”(Матей, 28)

Корпус Херметикум: „Всеобщият бог – ум, бивайки живот и светлина, създаде човек, подобен нему, и го заобича, защото бе красив отвъд сравнение, образ на самия Него.”
Библията: „И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие”(Битие, 1)

Мога да удължа списъкът безкрайно, при това изобщо не съм познавач на Библията. Сходството с Корпус Херметикум е потресаващо, но истината е, че корпусът е дълбоко прозиращ законите на Вселената, има научна стойност дори и днес, докато библейското послание е профанизирано. Дали поради невежество на преписвача или нарочно, от него липсва много от същността на нещата и процесите, много от обясненията, като му е придадена излишна тайнственост, а се губи яснотата и последователността на закона, който пресъздава.
В Източника например корпусът поставя ума. Словото е инструмент, но умът е източник, което е пропуснато в Библията (възможно и поради факта, че Корпусът борави със сложни древноегипетски понятия, които описва с ненапълно съответстващи гръцки думи, т.е. слабост във философията или превода):

“Знай, че това, което вижда и чува в тебе, е словото Божие, (син на Бога), но умът ти е бог – Отец.”
 
"В Ума на Бащата-Майка смъртните деца са у дома си."
(Кибалион )
(https://www.kaminata.net/forum/images/smilies/icon_arrow.gif)
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Април 08, 2011, 07:57:04
(https://www.kaminata.net/forum/images/smilies/icon_arrow.gif)
Разбира се, няма да устоя на изкушението да пусна и паралела с така обичаният библейски апокалипсис, който го имаме и в Корпус Херметикум… И отново се казва „Апокалипсис”:

"Нима не знаеш, Асклепий, че Египет е образ на небето?... Ако говорим истината, нашата земя е храм на света.
Тъй като обаче мъдреците трябва всичко да предвиждат, необходимо е да знаете едно нещо: ще дойде време, когато ще изглежда, че египтяните напразно са извършвали с такова благочестие култа към боговете, и че всичките им святи призиви ще се окажат безсмислени и нереални…
О, Египет, Египет! От твоите вярвания ще останат само смътни разкази, в които потомците няма да вярват повече, изсечени в камъка думи на преданост...
Потоци кръв ще се излеят на бреговете ти (Нил), осквернявайки твоите свещени вълни, броят на мъртвите ще надмине броят на живите, и ако останат няколко жители, те ще са египтяни само по език, не и по обичаи…
Печален разрив на боговете и хората! Ще останат само ангелите на злото, които да се смесят с жалкото човечество, ще го ръководят и ще го тласнат към всякакви безразсъдства, война, грабежи, лъжа, и всичко онова, що е противно на душата…
Такава ще е старостта на света – атеизъм и хаос…
За да сложи край на заблудите и покварата, Той ще удави света в потоп, ще го унищожи с огън или ще го разруши с войни и ще върне на света първоначалната му красота, за да изглежда отново достоен за възхищение и обожание."

Познато ли ви звучи? Това е доста подробна глава, добре преразказана в Библията, която тук не е пророчество, а… предвиждане. Както виждаме, осъществено дотук доста точно.
Критиците веднага ще кажат, че разгледаното учение е доста близко по време и място на сътворение до стария завет. Да, така е. По-старо е, но се приема, че също възниква в около и предалександрийската епоха. Това не го омаловажава ни най–малко, има цяла наука, която ясно го обвързва с древноегипетският бит и вярвания. И все пак за по–непримиримите аз ще го оставя. И ще ви насоча към нещо, за което имам минимум подготовка. Кратък, повърхностен обзор на литературата са Старото и Средното царство, т.е. III, до средата на II хилядолетие преди Xриста. Нали сме единодушни, че тогава не е имало нито библейски завети, нито християнство?
Всъщност това, което ви показвам, не е точно религията. Това е древноегипетски жанр на поученията, записки от учител към неговият ученик. Това са древните документирани учителски взаимоотношения, най–често записите са на египетски мъдрец към младия фараон или аристократ, в които му дава четиво с напътствия за живота, управлението и прочие.
 
„Страхът, който внушават човеците, няма сила! Всичко се случва по божията воля!”
„Храната е под властта на бога! Глупец е този, който недоволства от нея.”
„Съблюдавай истината и не я изкривявай, дори когато това не ти носи полза!”
„Недей злослови срещу никого! Нито срещу големия, нито срещу малкия! Това е ненавистно за твоето Ка!”
„Бог възвисява и дарява благополучие! Повишава се в службата си този, комуто е предопределено, а не който си проправя път с лакти.”
„Ако желаеш да запазиш приятелството си с дома, в който влизаш, като господар, брат или приятел… Пази се, не доближавай жените!.. Кратка е минутата и подобна на сън, но ще те достигне смъртта, ако те разкрият!”
„Пази се от алчността! Тя е тежка, нелечима болест!”
„Алчният няма гробница (разбирай, вечен живот, египтяните нямат дума, която да се превежда точно с нашето негативно понятие „гробница”, бел.авт.)!”
„Обичай жена си в своя дом! Изпълвай утробата й, обличай я! Благовонията са лек за тялото й! Радвай сърцето й, докле си жив – тя е плодородна почва за своя господар!”
„Споделяй с приятелите си туй, що си придобил с Бога!”
„Не привързвай сърцето си към богатството, защото то е дар от Бога!”
„Не кради дома на съседите! Не граби имуществото на ближните си!”
„Добротата е паметник на човека!”
 
(Поучения на Птаххотеп, 1-500.)
 

„Твори истината, за да живееш дълго на земята! Прави тъй, че плачещият да спре да плаче! Не притеснявай вдовицата, не прогонвай сина заради имуществото на баща му! Не вреди на велможите, заради мястото, дето заемат! Не убивай!….
Не се надявай на дълги години, защото отвъд съдиите възприемат живота на човека като час. Остава жив човекът след смъртта, и делата му се трупат на купчина до него. Глупец е този, който пренебрегва това, но който го е постигнал, без да върши грехове, ще бъде подобен на Бог, свободно крачещ като владетелите на Вечността!”
 
(Поучения на Ахтой, XV-XX.)
 
 
“Aко живееш справедливо, ще се подмладяваш непрестанно!”
 
(Химн на арфиста Нефер - Секхау)
 
 
„Господ е самоизваялият се скулптор, Единственият, който никога не е бил изваян, Единственият, който остава във вечността!”
 
(Химн на Сути и Хор)
 

„Аз съм великият Бог, Сам вдъхнал си живот!
Кой е той?
Енергията! Океанът от първична енергия.
Баща на всички богове.”
 
(Гробницата на Нефертари, Главна съпруга на Рамзес II)
 
 
„Аз съм вечният! Аз съм божествената светлина, излязла от първичната енергия с името „Зараждам се”. Моето Ба е божествената природа. Аз създадох Словото!”
 
(Текстове на саркофазите)
 

„Ти си овчарят, Амоне! Ти водиш стадото към пасбището. Дано ме заведеш до насъщния ми, Ти – неуморни пастире!”
 
(Лондонски остракон, химн на Амон)
 
 
„По–мил на Бога е праведният, нежели волът, дарен от неправедния!”
 
(Поучения към Мерикаре)
 

„Който дарява храна на ближния си, ще намери и за себе си, във всеки дом!”
 
(Поучения на Анхшешонк)
 
 
„Внимавай да не ограбиш нещастния, да не си жесток с недъгавия, не вдигай ръка срещу старец, не отваряй уста за да обидиш древен!”
 
(Поучения на Аменемопе)
 
 
„Отмъщението е отвратително, но каква е жестокостта тогава? Тя притежава нещастията на първото, но няма даже предлог за своята поява.
Най–благородното приложение на човешкият разум е да изучава делата на своят Създател.”
 
(Поучения, приписвани на Аменхотеп IV)
 
Познато ли ви звучи? Пастирът – Бог и божиите напътствия… Молитва за хранене... Философията за бога. Доста библейска, и доста по–дълбока всъщност…  Реших да ви спестя много други, за да не ставам досаден.
Но сега ще стана малко по–досаден.
Прословутите християнски заповеди, 10 на брой, се считат за основа на християнството и най–важното завещание на избягалия от Египет Мойсей.

В Корпус Херметикум са споменати 12 изкушения и 10 сили, с които да ги преборим, няма да ги изреждам.
Но от текстовете, съпътстващи египетските мъртъвци са ни известни… всъщност 42 заповеди, колкото е броят на номите в Египет и изпитващите божества. Те имат характера на изповед, т.е. на разказ, в който мъртвият признава или отхвърля:

„Здравей, о, Бог велик, на истината-правда повелител, могъщи господарю! Ето пред тебе идвам. Да съзерцавам красотата ти сияйна остави ме!
На теб и на четиридесет и двете божества магическото име зная, които в залата огромна на истината-правда те заобикалят, в деня, когато пред Озирис на прегрешенията се прави равносметка.
Кръвта на грешниците им служи за храна. Името ти е: "Господар на хармонията на Вселената, очите на когото две сестри-богини са."
Ето аз истината нося в сърцето си и правдата, защото всяко зло изкорених от него:
1. Не съм създавал страдания на хората.
2. Не съм си служил с насилие към моите роднини.
3. Не съм замествал правдата с неправда.
4. Не съм общувал с лошите.
5. Не съм извършвал престъпления.
6. Не съм накарал никого да работи за мене непосилно.
7. Не съм злословил от славолюбие.
8. Не съм измъчвал моите служители.
9. Не съм проклинал боговете.
10. Не съм лишавал бедния от неговия хляб насъщен.
11. Не съм извършвал действия, отхвърлени от боговете.
12. Не съм допускал никой господар да мъчи роба си.
13. Не съм докарвал на ближния страдания.
14. Не съм допускал глад да има.
15. Не съм разплаквал хората, подобните на мене.
16. Не съм убивал, нито заповед за смърт съм давал.
17. Не съм донасял болести на хората.
18. Не съм задигал дарове от храмовете.
19. Не съм си присвоявал на боговете хляба.
20. Не съм открадвал приношенията за духовете посветени дадени.
21. Не съм извършвал действия безсрамни в пресвятото място на храмовете.
22. Не съм отнемал част от даровете предопределени.
23. Не съм опитвал моите владения да умножавам по начини непозволени.
24. Не съм си присвоявал на ближния нивята.
25. Не съм размествал ни тежестите, ни лоста на везната.
26. Не съм отнемал млякото от детската уста.
27. Не съм обсебвал добитъка по пасбищата.
28. Не съм улавял в примка птици, за боговете отредени.
29. Не съм изваждал риба с мъртва риба.
30. Не съм препречвал на водите да текат, където трябва.
31. Не съм събарял вдигнати прегради на води течащи.
32. Не съм гасил на огън пламъка в мига, когато трябвало е да гори.
33. Не съм престъпвал правилата за жертвоприношения с месо.
33. Не съм си присвоявал добитък, собственост на храмове на боговете.
34. Не съм попречил на никой бог да се явява!
Чист съм! Чист съм! Чист съм! Чист съм!”
 
(Книга на Мъртвите, Папирус Ну)
 

Явно тук имаме съкращение, обединение на производните престъпления (но са споменати 42 божества, пред които мъртвият се оправдава, т.е. с едно оправдание минава пред няколко божества в определени случаи), поради което броят им е редуциран. Същата изповед с малки промени срещаме и в друг станал до нас текст:

«1. деяния порочни не съм извършвал! 2. деяния насилствени не съм извършвал! 3. сърцето ми презира грубостта! 4. не съм открадвал! 5. не съм убивал моите подобни! 6. от крината с жито аз не съм отнемал! 7. не съм измамвал! 8. не съм ограбвал онова, което принадлежи на боговете! 9. не съм аз лъгал! 10. на моите подобни хляба аз не съм отнемал. 11. не съм клеветил! 12. не съм нападал никога. 13. не съм животни храмови убивал. 14. не съм измамвал! 15. не съм полета плодородни присвоявал! 16. не съм подслушвал по вратите! 17. не съм грешил с излишни думи! 18. не съм изричал никога проклятия, заради причиненото ми зло! 19. не съм аз никога прелюбодействувал! 20. никога не съм преставал в самотата си да бъда целомъдрен! 21. аз хората не съм измъчвал никога! 22. не съм аз никога реда на времената нарушавал! 23. на гняв не съм се никога поддавал! 24. аз никога не съм бил глух за думите на правдата! 25. аз никога не съм възбуждал пререкания. 26. аз ближните си никога не съм разплаквал. 27. аз никога не съм грешил с хората срещу природата! 28. аз никога не съм грешил от нетърпение. 29. аз никога не съм наругал никого! 30. аз никога не съм раздори правил. 31. не съм постъпвал прибързано! 32. не съм пропускал да почитам боговете! 33. в разговорите си с много думи аз не съм си служил! 34. не съм измамвал, ни постъпвал злобно! 35. владетеля не съм проклинал! 36. не съм водите замърсявал! 37.  никога не са били надменни моите думи. 38. не съм проклинал боговете! 39. не съм досаден бил, нито безочлив никога! 40. не съм сплетничил, за да се изтъквам! 41.не съм забогатявал по път нечестен! 42. на моя град аз бога никога не съм презирал.»
 
(Книга на мъртвите, папирус Нут, със съкращения.)
(https://www.kaminata.net/forum/images/smilies/icon_arrow.gif)
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Април 08, 2011, 07:59:58
(https://www.kaminata.net/forum/images/smilies/icon_arrow.gif)
Това, което ви давам, е около 1/100 от това, което съм в състояние да ви дам. Не искам да ставам досаден и банален и съвсем нечетим.
Това, което аз знам, изобщо не е всичко, което се знае за Египет.
Това, което се знае, е малка част от всичко, което е било. Много папируси и свещени книги са изгорени и поголовно и методично унищожавани от евреи, християни и мюсюлмани.
Къде да избягаме от очевидното? Съвсем ясно е, че имаме работа с първите истински „християни”. Че християнските добродетели и свети писания представляват препис на далеч по-стари правила и мъдрост, които самите преписвачи са използвали за да поробят хората, а не от любов към правдата и Бога. Че даже в лицето на Библията имат една профанизация на древно знание, извратено и съкратено, компилация, минала под нечие одобрение, а не истинско познание за света. И това, както виждате в началото на главата, не е укрито съвсем дори от взора на раннохристиянските деятели.
Дали е можело да се препише? И още как! Според легендата старият завет е писан от 72 мъдреци в Александрия. Оставям на страна митологичният факт за 72-та мъдреци и това, че броят им по някакъв начин съвпада с 72-та етиопски заговорници, съдействали на Сет да убие Озирис. Вижте мястото на случката: в най–голямата библиотека на света. Смятате ли, че египетски папируси и надписи, днес стигнали до нас, най–голямата египетска, пардон, световна библиотека не е била в състояние да осигури тогава?
Същата после няколко пъти е изгаряна и възстановявана, разрушена, разграбена и унищожена. За да се покрият следите на кражбата, най–вероятно. А може би и за да се погребе древното знание и да остане само зрънцето, което благодетелите подават. Да се „монополизира” безсмъртието. Това е същността на еврейската и християнската доктрина.
Тактика, която е работила 1500 години успешно. Но с разчитането на йероглифите, тази тактика започна да работи против творците си.

Нека погледнем истината в очите… Твърденията, че траките били първохристияни или египтяните – първите християни, са измама. Радостта, че апостол Павел ни бил покръстил са горчива, половинчата истина за един исторически твърде вероятен бунтовник и злодей.
Те (траки и египтяни) са християни далеч преди някой да се сети да измисли християнството и митовете за него.
Туй, що наричаме християнство, е древна система от знания и философия за живота, които някой е откраднал, унищожил и монополизирал, за да бъде единствена утеха, единствен път към вечния живот на гладните човешки духове.
Така че не, не е някой измислил безсмъртието и отвъдното за да потиска хората и да ги държи в робско подчинение.
Измислените писатели и самозвани пророци изобщо не са били в състояние да създадат нова система от знания, която да се понрави на хората. Те просто са извратили старата, общоприетата божествена истина, поставяйки себе си начело, като "ключари" на небесните порти. Порти, които преди това са били отворени за всеки що е бил в мир със себе си.

А някой е създал религията за тази цел, като е унищожил познанието за Бога и е оставил само вярата за Него. Тоест нарушил е личната връзка с Бога и е изфабрикувал собствени закони вместо божествените.  Замисляли ли сте се, защо почти хилядолетие християнството враждува с повечето науки? Защо загива астрономията, запàда геометрията, но се изкачва на нейно място аритметиката? Зад това има не просто суеверие, но замисъл. Прост замисъл. Да не се стигне до нещо, до което не бива да се стига, до нещо, което го е имало, но не трябва да се знае.
Да избяга това, за което говори Аменхотеп... Познанието за Бога. Опознай света, за да познаеш Бога. Сляп си ако не познаваш света, не можеш да се възхитиш на делото Му.
И как така бързо хората, например египтяните или траките, вярвали в нещо хиляди години изведнъж се решиха, па станаха християни?
Много просто… Те клекнаха пред диктатурата, но не смениха ценностите в ума си. Дали ценностите на диктаторите са били същите – ясно е че не, но смяна на религията никога не се е осъществявала. Никакво божие слово не е било дадено на хората с Библията. Нима някога добрият ще приеме ценностите на грабител, разбойник и убиец? А няма съмнение, че религиите така са си пробили пътя в живота... Те са стъпили на старите ценности и са узурпирали духовността. Използвайки лумпени, роби и бунтовни елементи в империята, те са събрали лавина, която да унищожи мирния баланс.

"Откак стана така, че нашите жреци започнаха да гледат отвисоко на бедните и да не ги е грижа за тях, нечестивите галилеяни (християни, бел.авт. Юлиян изобщо ги нарича само така, макар и те да настояват на името Христово и ги дефинира като еврейска секта, предателска дори спрямо евреите) надушиха изгодата, и се втурнаха да показват човеколюбие и укрепиха най-долното от всички деяния чрез престореното си поведение. Те приличат на ония мошеници, които подмамват децата, като им дават два-три пъти по някой сладкиш, и с това спечелват доверието им, увличат ги със себе си и щом ги повлекат далеч от домовете им, качват ги на някой кораб и ги продават в робство..."
 
(Император Юлиан Апостат, писмо до първожрец Теодор)
 
 
Нашите предци  не са били първите християни. Били са християни преди християните.
Време е да го проумеем. Християнството е просто стъпка назад. Религиите (в това понятие включвам всички "ветроуказатели", като технически термин то е по широко и обхваща преди всичко божествена концепция, но "църкви" ми се вижда неточно), били те трите известни, или пък други образи и секти, които "ще ви показват пътя", са място, от което да бягате далеч. Триумф на земна клика. "Мили", "драги", "мани", и други отварачки на портите на рая не ви показват пътя.
Седят на него.
Пътят е във вас. По наследство.
Знанието не е скрито успешно.

[Край на статията с източник: http://d3bep.blog.bg/history/2011/02/10/istinskata-hristiianska-religiia (http://d3bep.blog.bg/history/2011/02/10/istinskata-hristiianska-religiia-ili-kak-svobodniiat-stava-r.683316)]
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Април 08, 2011, 10:29:58
Ето oще няколко цитата:

Лъчите ти дават живот на всички полета: когато светиш, те живеят и растат за теб. Ти караш сезоните да хранят всичко, което си създал. (Химн на Атон)

Правиш да никне трева за добитъка и зеленчук за потреба на човека, за да изважда храна от земята. (Псалм 104:14)


Всеки лъв излиза от леговището си и всички змии хапят. Мракът пада и земята притихва, докато създателят почива в своя хоризонт. (Химн на Атон)

Спущаш тъмнина и настава нощ, когато всичките горски зверове се разхождат. Лъвчетата  реват за лов и търсят от Бога храна. (Псалм 104:20-21)


Земята се прояснява, когато ти изгрееш на хоризонта... Двете земи празнуват. Пробудени, те застават на крака, защото ти ги вдигна... Цялата земя започва да се труди. (Химн на Атон)

Изгрее ли слънцето, те си отиват и лягат в рововете си. Човекът излиза на работата си и на труда си до вечерта.  (Псалм 104:22-23)


Кораби плуват на север, също и на юг. Всеки път е отворен за тях, когато ти се появиш. Рибата в реката скача пред лицето ти, лъчите ти са насред морето. (Химн на Атон)

Ето голямото и пространно море, дето има безбройни пълзящи животни, животни малки и големи. Там плуват корабите; там е и чудовището, което си създал да играе в него. (Псалм 104:25-26)


Не се насилвай да приветстваш гневния,
защото тогава той ще нарани сърцето ти;
Не му казвай фалшиво "Здравей",
докато стомахът ти е свит от страх. (Поучение на Аменемопе, гл.10)

Не връзвай приятелство с ядовит човек и не ходи с гневлив човек, да не би да научиш пътищата му, и да приготвиш примка за душата си. (Притчи 22:24-25)


По-добре бедност в божиите ръце,
отколкото богатство в сандъка;
Хлябът е по-сладък на лекото сърце,
отколкото богатството на раздразнителното. (Поучение на Аменемопе, гл.6)

За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство. И благоволение е по-добро от сребро и злато. (Притчи 22:1)


Не махай синорите на нивята,
не мести ограничителните въжета.
Не бъди алчен за парче земя,
не нарушавай границите на вдовицата. (Поучение на Аменемопе, гл.6)

Не премествай стари межди, нито влизай в нивите на сирачетата. (Притчи 23:10)
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Преспанец в Април 08, 2011, 14:06:13
1. Хубаво е Хатшепсут, автор на тази противна тема да обясни по какъв на4ин Библейските пророци, апостолите, евангелистите и Господ Иисус са били в в общение с древно египетските у4ения. Не е достатъ4но само да нахвърляш накакви цитати, но и да докажеш 4е са имали досег с тях, 4е са се повлияли от тях в писането на Свещените книги на  Стария и Новия завет.
2. Откровението на Иоан  представя един доста раззли4ен текст от този в зелено, който е цел Откровението ще го знае.
А който иска да види какво пише в Откровението да отвори линка - http://www.pravoslavieto.com/bible/nz/otkr.htm (http://www.pravoslavieto.com/bible/nz/otkr.htm)
Цитат
О, Египет, Египет! От твоите вярвания ще останат само смътни разкази, в които потомците няма да вярват повече, изсечени в камъка думи на преданост...
Потоци кръв ще се излеят на бреговете ти (Нил), осквернявайки твоите свещени вълни, броят на мъртвите ще надмине броят на живите, и ако останат няколко жители, те ще са египтяни само по език, не и по обичаи…
О4евидно става дума тук само за Египет, а Откровението е с глобален мащаб.

Цитат
Печален разрив на боговете и хората!
А Библията признава, 4е има само Един Бог, а не много.

В цитирания ези4ески текст се говори за някакъв потоп, но Бог е обещал още по времето на Ной да не праща пове4е потоп

ПЪРВА КНИГА МОИСЕЕВА
БИТИЕ .                           ГЛАВА 9.

12. И рече (Господ) Бог: ето знакът на завета, който сключвам между Мене и между вас и между всяка жива душа, която е с вас, до вечни родове:
13. Аз поставям Моята дъга в облака, за да бъде знак на (вечния) завет между Мене и между земята.
14. И кога напратя облак на земята, ще се яви дъгата (Ми) в облака;
15. и ще си спомня Моя завет, който е между Мене и между вас и между всяка душа, живееща във всяка плът; и водата няма вече да стане на потоп, за да изтреби всяка плът.
16. И дъгата (Ми) ще бъде в облака, и Аз ще я видя, и ще си спомня вечния завет между Бога (и между земята) и между всяка душа, живееща във всяка плът, която е на земята.

http://www.pravoslavieto.com/bible/sz/gen.htm#9 (http://www.pravoslavieto.com/bible/sz/gen.htm#9)


 

Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Юни 04, 2011, 06:42:24
Храмовият комплекс в Карнак (Тива)

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/0e/Karnak_Temple_Map.jpg/522px-Karnak_Temple_Map.jpg)

Карнак е село в Горен Египет край Луксор. Известно е със своите древно-египетски останки.

Това е най-голямото религиозно средище в Древен Египет, което се състои от многобройни паметници, разпределени в 3 групи сгради, всяка оградена от стена.

Зад входа, отбелязан с монументален портал, се откриват големият двор, а зад него хипостилната зала (чийто таван се крепи на колони).

Следва гранитното светилище, обиталище на бога. Именно там се провеждат церемониите;там се пази лодката, която служи за пренасяне на божеството по време на шествията.

Храмът е свързан с кей на брега на канала, захранван с водите на р. Нил чрез алея, по дължината на която са разположени сфинксове с овнешки глави.

По-нататък се простира голямото свещено езеро, където по време на празниците са разхожда на лодка статуята на бога. Зад стените на Амон се издига също храмът на Хонсу, син на Амон. Стените на Мут обграждат многобройни храмове, сред които и този на Мут, съпруга на Амон.

(https://3.bp.blogspot.com/-1h-QHUPN68g/TYzn652ZeKI/AAAAAAAAAEA/u9L5B_Awm4A/s640/Karnak.jpg)
Свещеното езеро в храмовия комплекс

Карнак е храмов комплекс, разположен на 2.4 км. на север от Луксор, в Горен Египет. На това място се е разполагал религиозният център на древноегипетската държава. Този невероятен архитектурен комплекс е строен в продължение на дълго време - от управлението на фараона Сенусерт I (ок. 1970-1934 г.пр.Хр.) до времето на император Август. На езика на древните египтяни името на комплекса означава “най-почитано място” - Ипет Сут. Въпреки че много от храмовете в Карнак са напълно разрушени, запазените представляват най-обширният комплекс от древни постройки, съществуващи на планетата ни. Карнак е включен в Списъка на ЮНЕСКО за Световното културно наследство през 1979 година (“Тива с нейните некрополи”).

 Египетската цивилизация е удивителна. Достиженията и будят възхищение до ден днешен. Характерни черти на египетската архитектура са нейната мащабност и величественост. Храмовият комплекс в Карнак е доказателство за невероятното въздействие на древните строежи. Застанал до огромните статуи и колони, човек се чувства твърде малък и нищожен. Можем да си представим въздействието на комплекса върху съвременниците му - хора дълбоко религиозни, изпълнени с абсолютна вяра в могъществото и недостижимостта на божествата.

 Комплексът Карнак се състои от:

- Големият храм на Амон. Амон първоначално е бог на вятъра и въздуха, по-късно е приеман за създател на целия свят и покровител на плодородието. Слива се с култа към Ра и от този момент божеството е наричано Амон–Ра, върховен бог на Египет по време на Новото царство.
 - Храмът на Мут. Мут е вторият член на божествената триада. Тя е майка, съпруга и дъщеря на Амон. Почитана е като покровителка на майчинството и като изражение на божествената вечност. Майка е на Хонсу и осиновителка на Монту. Царица на боговете и майка на всички живи същества. Постоянен епитет на Мут е “владетелка на езерото Ишру”, по името на свещеното езеро при нейния храм, направено по времето на Аменхотеп III на североизток от главния храм на Амон в Карнак, и съединен с него посредством алея от сфинксове.
 - Храмът на Монту. Монту по време на Новото царство е част от триадата Амон-Мут-Монту, син на Амон и богиня Мут. Първоначално е слънчево божество, но по време на управлението на XIX династия е почитан като бог на войната. Негова съпруга е богиня Тененет.
 - Храмът на Хонсу. Бог на луната, син на Амон и Мут. Понякога е отъждествяван с Тот, на места даже почитан като Хонсу-Тот.
 - Храмът на Ипет (на гръцки Опет). Богинята, родила Озирис. Наричана е “Господарка на магическата защита”. Всяка година се провеждал фестивал в нейна чест, на който бог Амон идва, за да се съедини с нея и да обезпечи по този начин продължението на природните цикли. Понякога е изобразявана като хипопотам, понякога като жена с тяло на хипопотам, уста на крокодил и лъвски лапи, със соларен диск и рога. Покровителка на дома. Асоциира се с Амонет и Нут. Ипет е едно от най-старите египетски божества.
 - Храмът на Пта. Наричан и Птах, покровител на изкуствата и занаятите, създател на имената на предметите, от които се появяват. “Господар на магията”, патрон на зидарите, архитектите, “Майстор строител”. Негова съпруга е богиня Сехмет – покровителка на войната и жарещото слънце. За негови съпруги се считат още и Маат, Баст, Хатхор и Тефнут. Притежава силата да лекува.

На територията на храмовия кoмплекс се разполагат и свещено езеро, множество храмове и параклиси с малки размери, както и складове и помещения за престой. Диодор Сицилийски твърди, че в Карнак се намират най-старите тивански храмове.

 При построяването на египетските светилища са заети огромно множество хора, процесът на строителство и украса е продължителен и поглъща много време и средства. При управлението на повече от 30 фараони протичат строителните работи в Карнак, който се простира на площ от около 30 хектара.

(https://www.egyptonlinetours.net/photo/big_47_sightseeing_1.jpg)
Колони с форма на папирус

 Някои от най-древните храмове в комплекса са разрушени по заповед на фараони от следващите епохи и каменните блокове са използвани като строителен материал. Построеният от бял варовик неголям храм на Сенусерт I е напълно разрушен и блоковете са използвани за построяването на огромния пилон на Аменхотеп III (1455-1419 г.пр. Хр.)

 С изключение на храма на Сенусерт I и няколко запазени до наши дни варовикови блока от XII династия, намиращи се в централната част на храмовия участък, множеството запазени обекти са от периода на Новото царство (ок. 1580 - ок. 1071 г.пр. Хр.). Първият фараон от тази епоха, започнал строителна дейност в Карнак, е Тутмос I (XVIII династия: 1538-1525 г.пр.Хр.). При неговото управление са оградени със стена паметниците останали от XII династия. Издигнати са два големи пилона (прието е да се номерират с римски цифри) от пясъчник – пилони IV и V, и колонада зад пилон V. Изграждат се и два великолепни обелиска от червен асуански гранит, единият може да се види и днес в Карнак, на мястото, където е поставен от строителите, пред пилон IV. Древноегипетският пилон представлява съоръжение, подобно на кула с форма на пресечена пирамида.

(https://i.pinimg.com/originals/b8/14/06/b81406ecb7a316079d36b844972f28ef.jpg)
Обелискът на Хатшепсут

 В периода на управление на забележителната царица Хатшепсут, дъщеря на Тутмос I, е построено от черен и червен гранит светилище, по-късно разрушено и използвано по времето на фараон Аменхотеп III като източник на строителен материал. Днес е пресъздадено в музея, разположен под открито небе. Две крила, покрити с цветни релефи, обгръщат това интересно съоръжение. Релефните сцени изобразяват Хатшепсут, изпълняваща обреди пред боговете в качеството си на пълновластен господар на Египет. Между двата пилона на Тутмос I царицата поставя два обелиска. Единият от тях е запазен до наши дни и предизвиква удивление с размерите си – изработен е от цял гранитен блок в червен цвят, с височина 30 м. Квадратната му основа е със страна 2.6 м. Историческите сведения удостоверяват, че двата обелиска са доставени от Асуан – на 209 км надолу по течението на река Нил. Издигнати са, покрити са с надписи и са полирани за 7 месеца. Обелискът на Хатшепсут е един от най-добре съхранените паметници от този вид.

Следващият владетел, Тутмос III, става един от големите строители на Карнак. Първата цел, която си поставя е да унищожи всички свидетелства за управлението на царицата. Това никак не е случайно, Хатшепсут прави всичко възможно да не допусне до властта Тутмос. От малкото постройки, които не са разрушени, са изличени всички надписи с името на Хатшепсут. По заповед на Тутмос са издигнати обелиски, от които днес нито един не е на територията на Египет, колонада и пилони, както и известната церемониална зала в източната част на комплекса. На главната ос на храма, простираща се в посока изток–запад, Тутмос III издига пилон VI. Следвайки примера на баща си, Тутмос II, новият владетел издигна още един пилон, днес известен като пилон VII (пилон VIII е издигнатият от Тутмос II) на напречната ос. По този начин е променен първоначалния правоъгълен план на храма в Т-образна изтеглена форма. На изток от тази сграда е създадено голямо “свещено езеро”. В първия двор на напречното крило на храма има тайник, в който периодично са оставяни натрупващите се дарове от богомолците. През 1902-1907 година, по време на разкопки, са открити 17 000 бронзови и 779 каменни статуи, някои от които са ненадминати шедьоври на египетското изкуство.

 Наследниците на Тутмос III издигат няколко съоръжения в Карнак, но следващият голям строител в комплекса е Аменхотеп III. По време на неговото управление е издигнат още един голям пилон (пилон III) пред обелиска на Тутмос I. Това е най-амбициозното от намиращите се в комплекса съоръжения. Основата му се състои от парчета от разрушени постройки на други владетели. В течение на времето и този пилон, както и предшествениците му се превръщат във фасада на големия храм. По време на следващия активен строителен период, управлението на фараоните от XIX династия (1342-1206г.пр. Хр.) Сети I и Рамзес II, пред него се издига голямата хипостилна зала. Може би още при Аменхотеп III е планирана като голям открит двор с величествена централна колонада. С фасадата е заграден пилон II, дело на Хоремхеб, първия владетел от III династия. Хипостилната зала е престроена и приема вида, в който ни е позната при Сети I и Рамзес II. Колоните и опиращото се в тях заграждение на двора между пилони II и III изграждат единно помещение с площ 5 000 кв.м. Хипостилната зала сама по себе си е едно от чудесата на древната архитектура. Състои се от 134 огромни колони: по шест в двата централни реда, останалите 122 са разпределени в седем реда от всяка страна. Цялата структура на колонадата е удивителна. Изградена е от най-големите, изработвани от човек колони - по размери ги превъзхожда само колоната на император Траян в Рим. Високи са по 24 метра (Траяновата е с височина 29 м, но е една единствена). Страничните колони са с височина 13 м. Опиращите на колоните стрехи представляват първото познато на човечеството съоръжение, наподобяващо по конструкцията си катедрала с висок централен неф и странични олтари.

(https://cdn.pixabay.com/photo/2013/01/05/20/45/karnak-temple-74037_960_720.jpg)
Колонната зала в Карнак

При Хоремхеб широко се използват като строителен материал частите от разрушените здания, строени при “фараона-еретик” Аменхотеп IV – Ехнатон. По това време е удължено храмовото пространство по оста север-юг с издигането на още два масивни пилона – IX и X. Строителството по оста изток-запад приключва по време на управлението на Етиопската династия (751-656 г.пр.Хр.) с издигането на най-големия пилон – пилон I, който е и последен. Така е формирана фасадата на големия храм на Амон в Карнак, обърната към Нил. Канали свързват реката и светилището. На пристана пред храма личат знаците, с които редовно се отбелязвали разливите на Нил.

 На територията на Карнак са разположени храмове с по-малки размери от този на Амон. На север е светилището на бога на войната Монту, на около един километър на юг след пилон X, се издига впечатляваща група от три храма. Два от тях са строени по време на управлението на Аменхотеп III, последният – по времето на Рамзес III (около 1180 г.пр.Хр.). Двата комплекса се съединяват с широк път, отстрани на който се извисяват две редици каменни сфинксове с глави на овни. Това никак не е случайно (в египетската култура, както и във всяка друга древна цивилизация нищо не е инцидентно) – свещеното животно на бог Амон е овен. Тези светилища са посветени на богиня Мут, майка, съпруга и дъщеря на Амон. Днес са силно повредени. До тях, във формата на подкова, е съградено изкуствено езеро. На запад от пилони IX и X се издига великолепен храм, посветен на бог Хонсу – син на Амон и Мут. Той е отделен малко по-встрани от другите постройки. Началото на неговото строителство се поставя при фараона Рамзес III, но релефната украса е завършена много по-късно, чак след 12 века – по времето на император Август, когато Египет вече е римска провинция.

В древността Карнак е обкръжен с дебели и високи кирпичени стени. На определено разстояние се разполагали каменни врати с огромни размери. Една от най-впечатляващите е тази, която се намира пред фасадата на светилището на Хонсу. Строена е по време на управлението на фараона Птолемей III (246-222 г.пр.Хр.) и е била един от главните входове на комплекса. Свързана е с град Тива и с разположените наблизо (2.4 км на юг) храмове посредством алеята на сфинксовете. Голямата част от тях днес са под град Луксор, открит е само малък участък от алеята. Върху древната Тива, могъщ и величествен град, днес се намира селото Ел Карнак.

 Всяка една среща с египетското изкуство е среща с вечността. В храмoвете на Карнак се отдава почит и благоговение на боговете в продължение на близо 2000 години, почти толкова, колкото е и нашата ера.

Източници:

Илиана Т. Илиева-Дъбова (http://www.sivosten.com/ (http://www.sivosten.com/content.php?mode=article&id=2036&ttl=arhitekturni-shedyovri-karnak))

https://bg.wikipedia.org/wiki/Карнак (https://bg.wikipedia.org/wiki/Карнак)
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Юни 25, 2011, 07:11:48
Графични реконструкции на египетски храмове

(https://discoveringegypt.com/wp-content/uploads/2014/06/edfurecon.jpg)

Източник: http://www.eyelid.co.uk/tempmenu.htm

Храмът на Богинята Изида на о-в Филе

(https://discoveringegypt.com/wp-content/uploads/2014/07/IsisPoster02.jpg)


https://www.youtube.com/watch?v=C4BJF3PD28k

Кьошкът на Траян на о-в Филе:

(https://discoveringegypt.com/wp-content/uploads/2014/07/BarqueStation.jpg)

https://www.youtube.com/watch?v=zExiuI2eZ4k


Храмът на богинята Хатхор в Дендера

(https://durbs.kwazulunatal.com/34/wpimages/wpd472bea1_05.jpg)


Храмовете в Луксор и Карнак

https://www.youtube.com/watch?v=E-Y6QooT_3s

Храмът в Дейр-ел-Бахри

https://www.youtube.com/watch?v=jFAUUxI-Vd8
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: D3BEP в Август 23, 2011, 18:37:03
1. Хубаво е Хатшепсут, автор на тази противна тема да обясни по какъв на4ин Библейските пророци, апостолите, евангелистите и Господ Иисус са били в в общение с древно египетските у4ения. Не е достатъ4но само да нахвърляш накакви цитати, но и да докажеш 4е са имали досег с тях, 4е са се повлияли от тях в писането на Свещените книги на  Стария и Новия завет.

Много пропаганда бре колега :)
Историята гледа да бяга от това.

Хубаво е първо да си обясните за себе си Мойсей, Ийсус , или трети лица са ви написали тъй наречените Евангелия, къде, кога, по кое време и била ли е вече факт и масова по това време египетската религия и философия, или не е била?

Вторият въпрос напаво ще трябва да прескачам ,защото той ви злепоставя. Че не знаете за евреите в Египет, така ли? Има и исторически податки. Но не знам как може да ме питате и да ме стреляте с Библията. Седи сякаш не сте я чели. Я си прочетете пак за Йосиф, Мойсей и Иисус, даже и ако приемем книгата за достоверна, а тя е късна папска компилация от не чак толкова стари текстове, но даже и да не беше, въпросът е поне странен.

От кога всъщност са първите достигнал идо нас копия... Даже и на стария завет? Говоря за реалн остигнал идо нас, легенди не ме интересуват?
Все такива въпроси...

В заключение само ще кажа, че ако християнските ценности, които вие и фанатика сте показали, са пример за християнските ценности изобщо... Значи статията ми е била доста... мека?

Поздрави!
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: карст в Октомври 15, 2011, 17:11:06
(https://s5.postimg.cc/ya1ykybav/Isis-dunov.jpg)
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Октомври 15, 2011, 18:39:09
(https://s5.postimg.cc/ya1ykybav/Isis-dunov.jpg)

карст, това е Богинята Изида. 
Не виждам каква е връзката с Петър Дънов и неговото учение  :huh:
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Преспанец в Ноември 03, 2011, 14:43:37
карст, това е Богинята Изида. 
Не виждам каква е връзката с Петър Дънов и неговото учение  :huh-1:
Връзката е, че и изида и дъновизмът произхождат от сатаната.
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Ноември 25, 2011, 06:50:33
Връзката е, че и изида и дъновизмът произхождат от сатаната.

Знаеш ли какво е значението на имената Изидор и Изидора? Те означават ни повече, ни по-малко "дар от Изида".

Isidore meaning and name origin

Isidore \i-sido-re, is(i)-dore\ as a boy's name is of Greek origin, and the meaning of Isidore is "gift of Isis". Isis was the principal goddess of ancient Egypt, and Isidore was a popular name among the ancient Greeks. There were several saints named Isidore. Isadora is the feminine form.

http://www.thinkbabynames.com/meaning/1/Isidore

Isadora meaning and name origin

Isadora \i-sado-ra, is(a)-dora\ as a girl's name is pronounced iz-a-DOR-ah. It is of Latin and Greek origin, and the meaning of Isadora is "gift of Isis". Isis was the principal goddess of ancient Egypt. Also feminine form of Isidore, a popular name in ancient Greece.

http://www.thinkbabynames.com/meaning/0/Isadora


Има православни и католически светци, носели това име. Нима те не са знаели значението му?

Цариградски патриарси:

Изидор I (1347-1350); Изидор II (1456-1462)

Митрополитът на Киев и Москва Изидор (1437-1441):

http://ru.wikipedia.org/wiki/Исидор_(митрополит_Киевский) (http://ru.wikipedia.org/wiki/Исидор_(митрополит_Киевский))

И един по-съвременен руски митрополит, роден през 1941 г.:

Исидор, митрополит Екатеринодарский и Кубанский:
http://www.patriarchia.ru/db/text/31630.html

(Сигурно има и много други, аз успях да намеря само тези)

Православни светци:

Св.мъченик Исидор, † 251 година, чества се на 14 май:

http://www.pravoslavieto.com/life/05.14_sv_Isidor.htm

Св. Исидор Пелусиотски, † 435 година, чества се на 4 февруари (17 февруари ст.стил):

http://www.pravoslavieto.com/life/02.04_sv_Teodor_Pelusiotski.htm

Католически светци:

Св. Изидор Севилски (560-636 г.):

http://bg.wikipedia.org/wiki/Исидор_Севилски (http://bg.wikipedia.org/wiki/Исидор_Севилски)

Св. Изидор Лабрадор (1082-1172 г.):

http://www.radiovaticana.org/bg/articolo.asp?c=513082

Щом като християнски монаси, свещеници, епископи и патриарси могат да носят това име, значи не намират в това нищо притеснително и явно не смятат, че Изида е от Сатаната  :smile-1:

Мисълта ми е, че с подобни изказвания се правиш на "по-голям католик от папата".
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Декември 13, 2011, 06:54:48
Черните фараони

Всички знаят, че фараоните са били египтяни. Да, но историята на Египет познава и друго - Египет много пъти се е управлявал и от династии с друг произход. Прекрасен пример за това е династията на Птолемеите - династия с македонски произход, управлявала Египет от 305 пр.н.е. до 31 пр.н.е. Птолемей I (305-282 г.пр.Хр.), сподвижник на Александър III Македонски (336-323 г.пр.Хр.), през 305 пр.н.е. се обявил за фараон, а владенията му включвали освен Египет и Либия, Финикия и някои острови в Средиземно море. Под управлението на Птолемеите, Египет преживял времена на могъщество и културен разцвет. Последният владетел от тази династия е Клеопатра (51-30 г.пр.Хр.). Тук обаче няма да говорим за тях, а ще ви разкрием друга част от историята, която поради една или друга причина е позабравена – това е периода от 751 пр.н.е. до 667 пр.н.е., когато Египет е бил управляван от Черните фараони. Черните фараони не са властвали дълго време, но тяхното царуване върнало единството на разединения Египет.
 Кои са били те и от къде са дошли???
 На 1500 километра южно от Египет се намира най-голямата страна в Африка – Судан. Преди 2500 години това били земите на Нубия – древно африканско царство. Черните фараони идват от там – те са били наследници на могъщата африканска цивилизация, процъфтявала по южните брегове на Нил в продължение на много години. Тяхната държава била споменавана в египетските папируси като царство КУШ. Те са били чернокожи африканци. Това дава основание да се смята, че дълго време историята за тяхното управление е била съзнателно пренебрегвана – точно поради цвета на кожата им. За мнозина е странен фактът, че чернокожи фараони са управлявали могъщия Египет.

Както подобава за две съседни страни, в древните времена Нубия и Египет са били или в период на добри съседски отношения или в период на военни действия. По времето на управлението на фараона Сенусерт I (1970-1934 г. до н.е.), египтяните успели да завоюват част от Нубия. Малко по-късно нубийците си върнали тази територия. Няколко пъти след това, египтяните извършвали набези в нубийските територии, но това като цяло не довело да някакви сериозни стълкновения между двете държави. До момента, в който фараонът Тутмос I, управляващ Египет от 1538 до 1525 год до н. е., не решил да увеличи границите на своята държава на юг, за сметка на съседите си. Войските на Тутмос I разгромили противниците и фараонът покорил голяма част от Нубия. Към Египет се насочили богатствата на Нубия – словнова кост, злато, скъпоценни камъни и чернокожи роби.
 Към 800 година пр.н.е. слабите фараони от поредната египетска династия били принудени да дадат на Куш независимост. Столица на Куш станал град Напата.
 Не изминало много време и кушанските царе започнали да се придвижват на север. Първият от царете на Куш на име Кушта воювал в южните номи на Египет (ном - основната териториална единица в Древен Египет). Малко по-късно синът му Пианхи (повече известен като Пийе), известен като добър стратег, предприел настъпление на север и завладял Египет. Пианхи не разграбил Египет, а потърсил подкрепата на жреците и така станал първият от т.нар. "черни фараони" (747-716 г.пр.Хр.) - поредица нубийски царе, управлявали цял Египет в продължение на три четвърти век и обединени в XХV династия.
 Царуването на „черните фараони” не продължило дълго – било прекъснато заради нахлуването на асирийците. Войските на асирийския цар Ашурбанипал (685-627 г.пр.Хр.) изтласкали на юг в нубийската му родина, последният и най-велик от черните фараони Тахарка (690-664 г.пр.Хр.).

(http://euler.slu.edu/~bart/egyptarchive/DYN25/BM-Taharqa-as-god.jpg)
Фараонът от XХV династия Тахарка

Като цяло нубийците взаимствали много от Египет. Тъй като първоначално нямали своя писменост, когато имало нужда нещо да бъде написано, те използвали египетските йероглифи. В последствие създали своя писменост, част от която все още не е разшифрована.
 Нубийците също построили пирамиди, но с доста по-различен външен вид от египетските. Броят на пирамидите в древна Нубия наброява общо 223 което е два пъти повече от тези в Египет. Подземните гробници в Нубийските пирамиди са богато украсени, подобно на Египетските, но не всички пирамиди в Нубия са паметници на владетели.

http://dreven-iztok.ucoz.com/forum/6-25-1
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Декември 29, 2011, 05:04:37
Графична реконструкция на Амарна

Източник: http://www.amarna3d.com/

Град Амарна е бил столицата на Египет по времето на фараона Аменхотеп IV (1379-1362 г.пр.Хр.).
Той е заменил култа към множеството египетски богове с култ към Атон - слънчевия диск. Той е променил името си на Ехнатон ("угоден на Атон"), а построената по негово време столица е нарекъл Ахетатон ("Хоризонта на Атон"), днешния град Амарна. След неговата смърт религиозната му реформа се проваля, а градът е напуснат от неговите жители.

(Щракнете върху изображенията, за да ги видите в пълен размер - 2048 х 1152 рх)

Град Амарна (общ изглед):
(http://www.amarna3d.com/wp-content/uploads/2013/11/amarna01.jpg) (http://www.amarna3d.com/wp-content/uploads/2013/11/amarna01.jpg)

Големият храм на Атон:
(http://www.amarna3d.com/wp-content/uploads/2013/11/amarna03.jpg) (http://www.amarna3d.com/wp-content/uploads/2013/11/amarna03.jpg)

Царският дворец:
(http://www.amarna3d.com/wp-content/uploads/2013/11/amarna02.jpg) (http://www.amarna3d.com/wp-content/uploads/2013/11/amarna02.jpg)

(http://www.amarna3d.com/wp-content/uploads/2013/11/amarna05.jpg) (http://www.amarna3d.com/wp-content/uploads/2013/11/amarna05.jpg)
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Декември 29, 2011, 07:21:24
Интересни факти за Древен Египет

(http://idi.bg/gallery/users/76/blogs/1419/Image/egypt1.jpg)

Древен Египет е една от най-мистичните древни цивилизации, които вълнуват човечеството от столетия. Тя възниква по течението на река Нил в Северна Африка и е родина на много изобретения, използвани от човека и до днес. Вижте няколко интересни факти за тази древна цивилизация.

1. Фараонът никога не позволявал косата му да се вижда – за целта той носел постоянно корона или кърпа за главата на сини и жълти райета, наречена немес. Такава е изобразена на златната маска на фараона Тутанкамон.

(http://idi.bg/gallery/users/76/blogs/1419/Image/egypt2.jpg)

2. За да не стане жертва на мухите през горещите дни, фараонът Неферкара Пиопи II винаги държал до себе си няколко голи роби, чиито тела били намазани с мед.

3. Козметиката е известна на човека отпреди 5 хилядолетия. В Древен Египет козметика използвали както жените, така и мъжете, като тя била замислена не толкова като разкрасяващо средство, колкото като защита от слънчевите лъчи. Гримовете за очи в зелено били правени от мед, а в черно – от олово.

4. Макар употребата на антибиотиците в традиционната им форма да датира от 20 век, древните лекари използвали при лечението на инфекции плесенясала храна, тъй като в плесените се съдържа антибиотикът пеницилин, открит по-късно от Александър Флеминг. В Древен Египет на болните били давани парчета плесенясал хляб.

5. Египетските деца не носели дрехи, докато не навляза в пубертета – горещият климат правел дрехите ненужни. Мъжете носели поли, а жените – рокли. За да се отличават от простолюдието, богатите египтяни носели перуки. До 12-годишна възраст главите на момчетата обикновено били обръсвани, за да се ограничат бълхите и въшките.

6. Когато през 1525 г.пр.н.е. войските на фараона Тутмос I нападнали Сирия и Каркемиш, по горното поречие на река Ефрат, те били учудени да видят как “Нил пада от небето” и “река, която тече наобратно”. Всъщност египтяните, свикнали с безоблачното небе над родината си и единствената според тях река в света, Нил, помислили дъжда за реката, падаща от небето. Що се отнася за непознатата река, която се движи наобратно, то това се дължи на факта, че Нил течен на север, а Ефрат – на юг, което за древните египтяни означавало нагоре към течението.

7. Не е известно кой и кога е построил Сфинкса, както и кой е неговият прототип. Не се знае и кой точно унищожава носа му. Има теории, че това е Наполеон, но новите тези обвиняват за това армиите на мамелюците. Като оневиняващо доказателство за френския император се явяват скици на Сфинкса без нос, правени през 1737 година, 60 години преди нахлуването на наполеоновите войски в Египет. Счита се, че при приготовленията за битката с европейците, артилерията на мамелюнците използва за мишена на оръдията си главата на Сфинкса.

(http://idi.bg/gallery/users/76/blogs/1419/Image/egypt3.jpg)

8. Древните египтяни вярвали, че Земята е плоска като палачинка, а река Нил тече през центъра й.

9. Египтяните създават редица неща, които използваме и до днес – например мастилото, пергамента, ключалките с ключове, ножиците, перуките, козметиката, дезодорантите, четката и пастата за зъби, цимента, стъклото и фаянса. Разделението на деня на 24 часа, както и на годината на 365 дена също е египетско изобретение.

10. Пирамидите  в Гиза са най-старото и единственото оцеляло до наши дни съоръжение от Седемте чудеса на Древния свят. Хеопсовата пирамида е построена около 2 570 г.пр.н.е. от 2 300 000 каменни блока, с обща маса 7 милиона тона. В нея има ниши, заемащи между 15 и 20% от конструкцията,които са запълнени с пясък, чийто произход не е от региона на Гиза. Макар и огромно постижение обаче, Хеопсовата пирамида не е най-голямата в света – първенството принадлежи на пирамидата Чолула в Мексико.

11. Египетският фараон Рамзес II бил победен от хетските войски при легендарната битка при Кадеш през 1288 г. Той обаче издигнал монумент, за да отбележи своята “победа”, което заблудило много учени в историята за резултатите от битката. Истината е открита от археолозите едва в наши дни и фактите за битката са преразгледани.

(http://idi.bg/gallery/users/76/blogs/1419/Image/egypt4.jpg)

12. Жените в Древен Египет се радвали на законово и икономическо равенство с мъжете, но в социален аспект мъжете все пак доминирали.

13. Противно на всеобщото вярване, археолозите твърдят, че находките доказват, че пирамидите са строени не от роби, а от египтяни. Те най-вероятно са били наети на постоянна служба при фараона, а немалка част от тях явно са се гордеели с работата си, показвайки това в графитите, открити от учените.

14. Някои египтяни спели върху възглавници, изработени от камък.

15. Рамзес II,познат още като Рамзес Велики, имал 8 официални жени и почти 100 наложнички. Той умира на възраст почти 90 години, надживявайки повечето от жените и децата си. Друг египетски фараон – Пиопи II, ръководел Египет цели 94 години. Това е вероятно най-дългото властване на монарх в историята, наред с португалския крал Алфонсо I, 73 години; френския крал Луи XIV, 72 години; и принца на Лихтенщайн Йохан II, 71 години.

16. Египтяните са сред първите цивилизации, които създават своя писменост. Те използвали познатите днес йероглифи само за ритуали и официални монументи, а в ежедневието ползвали опростена писменост, наречена йератическа, а по-късно се появява и друга, наречена демотическа. И двете се изписвали върху папируси с четка. Последният надпис с йератическо писмо, познат на учените, датира от 394 г.н.е., а с демотическо – от 452 г.н.е. И двете се намират в храма на Изида на остров Филе.

(http://idi.bg/gallery/users/76/blogs/1419/Image/egypt5.jpg)

17. Гранитният обелиск в САЩ, наречен “Иглата на Клеопатра“, е един от трите монумента, подарени от Египет и поставени в три града – Лондон, Париж и Ню Йорк. Той е автентичен древноегипетски обелиск, макар да не е свързан с египетската владетелка Клеопатра VІІ. Първоначално е бил изграден в град Хелиополис, по нареждане на Тутмос ІІІ, около 1450 г. пр.н.е. За малко повече от 125 години престой в Ню Йорк, монументът е повреден от замърсяването и природните сили в пъти повече, отколкото за няколко хиляди години в сухия и горещ Египет.
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Декември 29, 2011, 12:32:56
Храната в Древен Египет

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/4/4e/Nebamun-Bankett.JPG/800px-Nebamun-Bankett.JPG)

Кухнята в Древен Египет, изменяйки се в протежении на 3000 години, е съхранила неизменни много свои особености чак до елинистическия период. Основните ежедневни продукти за египтяните от всички класи са били хляба, пивото, зеления лук и други зеленчуци. По-малък дял в менюто заемали рибата, дивечовото и друго месо.

Хранителни продукти

Основна храна в Древен Египет е бил хлябът от ечемик, спелта (лимец) или пшеница.

Справка: Спелта (лимец):

Цитат
Спелта (научно наименование: Triticum spelta), в България наричана още лимец, динкел и камут, e вид древна пшеница. Спелтата e била основна храна в различни части на Близкия изток и Европа от Бронзовата епоха до Средновековието.

Днес, спелтата се възприема като здравословна храна, тъй като има по-висок процент на протеини от пшеница, както и голямо количество фибри, минерали и витамини. Има почти два пъти повече витамин А и витамини от група B, мазнини, фосфор и белтъчини, количествата на глутен са минимални. Не приема торенето, не поема тежките метали, така не може да се увеличава добива, не се излющва – все причини, които не я правят комерсиална. Брашното, получено от спелта е фино, а приготвените с него хляб, бисквити и макаронени изделия имат много приятен вкус.


http://bg.wikipedia.org/wiki/Спелта (https://bg.wikipedia.org/wiki/Спелта)

Съществувало множество разновидности хлябове и хлебни изделия, отличаващи се според брашното, формата, степента на пропеченност и добавките в тестото, за които се употребявали мед, мляко, плодове, яйца, животински и растителни мазнини и т.н. В наше време са известни 15 думи, употребяващ се в епохата на Старото Царство за обозначение на различните видове хлебни изделия.

Известни са били и млечните продукти — масло и сирене. В качеството на подсладител за напитките и храните египтяните използвали мед или плодовете на рожковото дърво.

Справка: Рожков:

Цитат
Рожков (Ceratonia siliqua) е вечнозелено растение от семейство Бобови, характерно за средиземноморския регион. Отглежда се заради ядливите си шушулки, които били важен източник на захар в миналото преди захарното цвекло и захарната тръстика да получат своето разпространение.

Дървото е високо до 10 метра с широка корона, вечнозелени перести плътни листа и малки цветове, събрани в съцветие. Чашката на цвета е невзрачна, бързо опадваща; венчелистчета нямат. Култивира се отдавна в Средиземноморието;

Бобените шушулки са с дължина около 10-25 см, ширина 2-4 см и дебелина 0,5-1 см, кафяви на цвят, неразпукващи се. Освен семена, те съдържат сочна, сладка мека сърцевина (съдържаща около 50% захари).


(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/5b/Carobs.JPG/200px-Carobs.JPG)

http://bg.wikipedia.org/wiki/Рожков (http://bg.wikipedia.org/wiki/Рожков)
http://ru.wikipedia.org/wiki/Рожковое_дерево (http://ru.wikipedia.org/wiki/Рожковое_дерево)

Месо и риба

По времето на Късното Царство, по свидетелство на Херодот, египтяните са яли риба, сушена на слънце или осолена риба. От птиците са употребявали за храна в осолен вид пъдпъдъци, патици и дребни птици. Птиците и рибата, освен почитаните като свещени, са яли също така печени или варени.

Съхранилите се изображения и текстове в общи линии подтвърждават тези сведения и за времето на Новото Царство.

В гробниците от периода на Новото Царство има изображения на стада животни, предназначени за клане, най-вече се срещат изображения на бикове. По това време се губи значението на един такъв източник на месо, какъвто е дивеча (газели, антилопи), чийто лов е представлявал значителен дял от месото по времето на Старото Царство. Няма надеждни свидетелства за употребата от египтяните на кози или овце за храна, въпреки че тези животни са били развъждани даже в Горен Египет. Свине, въпреки че са били развъждани, е било забранено да се употребяват за храна, понеже свинята се считала за животно на бог Сет. Въпреки че крокодилът и хипопотамът се считали за свещени животни, в някои региони те все пак се употребявали за храна, например, според Херодот, в Елефантина.

Плодове и зеленчуци

В менюто на древните египтяни присъствали грах и нахут, краставици, в големи количества се отглеждали марули. От другите продукти са отглеждали лук и праз-лук, също така и чесън. Разпространени били и дини и пъпеши. През лятото добавляли и грозде, смокини, фурми и плодовете на сикомората.

Справка: Сикомора:

Цитат
Сикомората (лат. Fícus sycómorus) е древна плодова култура, вечнозелено дърво, с облика и размерите си приличащо на дъб. Дървото е с височина до 40 м с широка корона. За негова родина се счита Египет. Расте в Източна Африка и в Предна Азия; има твърда дървесина. Сикомората и до днес се отглежда заради ядливите й плодове (оранжево-розови, с размер 25-50 мм в диаметър) в Йордания и Кипър.

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/02/Sycamore_fruits.jpg/220px-Sycamore_fruits.jpg)

http://ru.wikipedia.org/wiki/Сикомор (http://ru.wikipedia.org/wiki/Сикомор)

След времето на хиксосите били отглеждани нарови и маслинови дървета, както и ябълки, които давали богати реколти. Били известни, но редки и достъпни за малцина и кокосовите орехи. Употребявали се също така и плодовете на мимозата, египетския баланитес и някои други видове плодни дървета, които още не са идентифицирани. Бедняците са яли и сърцевината от стъблата на папируса и коренищата на някои други водни растения.

Напитки

Високо се е ценило млякото, което съхранявали в глинени съдове.

Основната алкохолна напитка на египтяните е било пивото. Употребявали го не само в домовете си и в местата за обществено хранене, но и на полето.

Египетското пиво е било правено от ечемик или от пшеница и фурми. Пивоварите използвали форми, приличащи на големи форми за изпичане на хляб, кошници и набор глинени стомни и легени. В началото изпичали хляба от особено тесто, което се наричало «уаджет» — «свежо». Хлябът, предназначен за приготовяне на пиво в средата е трябвало да бъде оставен суров. След това недопечения хляб начупвали в голям леген и го заливали със сладък сок от фурми, омесвали и прецеждали. Когато сместа започвала да ферментира, я разливали по стомни и ги запечатвали с гипс. Пивото пили от съдове с вместимост от един до два литра, от каменни, фаянсови или метални чаши. Горчивото пиво, което са правили нубийците по същия способ, се съхранявало кратко време.

Египтяните са пили и вино. В храма на фараона Рамзес II (1304-1237 г.пр.Хр.) е било намерено голямо количество разбити винени делви, с надписи, которые указвали произхода на виното и неговите допълнителни характеристики. Почти всички лозя по това време се намирали в източната част на делтата на  Нил.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Кухня_Древнего_Египта (https://ru.wikipedia.org/wiki/Кухня_Древнего_Египта)
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Февруари 16, 2012, 13:06:10
Облеклото в Древен Египет

(https://www.mitchellteachers.org/Images/MrMJpegsGifs/goddessboat.jpg)

Съвременното познание за облеклото в Древен Египет е основано върху археологичеси находки на стенописи в гробници, изображения върху саркофази, скулптура и керамика; оцелели са твърде малко останки от дрехи. Наличният илюстративен материал e добре запазен, но трябва да се приeме с известни резерви, отчасти защото египетското изкуство е силно стилизирано, но и защото египетските художници и занаятчии са били прекалени традиционалисти и тяхното представяне на облеклото често изостава от реалните промени в тогавашната мода.

Египтяните се обличали твърде леко поради мекия климат, при който живеели. Облеклото на жените твърде малко се променило до Новото царство и се състояло от дълга прилепнала платнена рокля, завършваща под гърдите и придържана от две широки презрамки. Тази рокля обикновено е от едноцветен бял лен, но са открити и зелени, жълти и червени. След XVII династия тази рокля се носи, като към нея се прибавя и широка връхна дреха или пак дълга, прозрачна риза с дълги ръкави, покрита с бродирано и плисирано наметало. Накитите, най-вече герданите, допълват тоалета. Мъжкото облекло, което първоначално е още по-скромно, тъй като се е състояло само от калъф за пениса, претърпява огромни промени с времето, като се започне с къса, тясна препаска по време на Старото царство — начин на обличане, който, заедно с накитите и бижутата, е присъщ както на контето, така и на работника.

Основният материал за дрехи е бил ленената тъкан, открит в гробници по тези места от времето на неолита. Ленът е много древна култура в Египет и египтяните вярвали, че боговете носели ленени дрехи още преди да слязат на Земята. Вълната се използвала рядко, тъй като животновъдството било слабо развито. В процеса на мумифициране се използвали киселини и затова остатъците от повечето древни египетски облекла днес са бели. Бижутата обаче са невероятно колоритни с многото си полускъпоценни камъни. Една от най-характерните части в древноегипетското облекло, носена и от двата пола, е декоративната яка (горгерен). Тя представлява ярко украсен с бродерия или инкрустация сноп от висящи декоратимни ленти, който се слагал дипектно около врата или раменете или пък се носел върху бяло наметало.

Египтяните използвали за облеклото си кожи от различни животни. В началото те били необработени, но по-късно се научили да ги обработват със стипца или сол, от което кожите побелявали, а после ги боядисвали в различни цветове. Най-после открили щавенето, като за целта използвали жълъди от дъб. Щавената кожа служела най-вече за изработка на обувки, колани и ремъци.

За 3000 години египетска цивилизация костюмът се променял твърде малко и бавно. Основната дреха в него си останали парчетата плат (шенти, кализирис и суш), които се увивали около тялото и се прикрепвали посредством шнурове от лен и вълна, колани или яка около врата. Почти не се използвали шевове, освен за странично прихващане на женската риза и за ръкавите в по-късен период.

(http://world4.eu/wp-content/uploads/2013/11/Egyptian-culture-costumes-102.jpg)

Стилът без шиене наричан „драпиращ”, бил възприет и от други цивилизации по Средиземноморието в Близкия Изток – като гръцката, римската и тази на Месопотамия, но се различавали от стила на облекло в Персия, Индия и Китай, където хората предпочетали по-плътно прилепнали към тялото им дрехи, като панталони и палта. Древноегипетското облекло и за двата пола се ограничавало в набедрени превръзки, някаква разновидност на риза, наметало за раменете и роба.

С годините елементарният стил бавно се променял и ставал по-сложен: носели се в комбинации всички части на облеклото или пък една върху друга. До Старото Царство (със столица Мемфис), просъществувало до 2130 г. пр.Хр., облеклото било доста опростено. Мъжете се обличали с къса препаска (шенти), стегната около кръста или придържана там с кожен колан. По-късно шенти станала драпирана и набрана. По-важните особи слагали в допълнение върху колана си отпред окрасени висулки и късо наметало над раменете или нагръдник, прикриващ отчасти голия им торс.

Жените ходили със "саро" – прилепнала по тялото рокля с V-образни презрамки.

V-образни презрамки били много типични за женското саро (вид прилепнала по тялото рокля). Сарото стигало малко над глезените и почти до гърдите нагоре. Украсявали го богато с бродерия и инкрустирани по него полускъпоценни камъни или перли. Наметала от вълнен плат били носени при студено време, както от жените, така и от мъжете.

По време на Средното царство със столица Тива, съществувало до около 1600 г. пр.Хр., мъжката пола е с дължина до глезена. През този период в дрехите се използва повече материал, което прави облеклото по-богато, особено в предната му част: орнаменталния гердан от висящи пискюли (горгерен) около врата става по-разнообразен и тежък. Късите наметала върху раменете се спускат надолу и стигат до кръста. В края на периода е въведена двойна пола: алтернативно се носи триъгълна препаска върху слабините, а върху нея – пола.

Още по-голямо разнообразие в облеклото и за двата пола се забилязва по времето на Новото царство от 1539 г. пр.Хр. до времето, когато Египет е завоюван от асирийците (671 г. пр.Хр.), персийците (525 г. пр.Хр.), Александър Велики (332г. пр.Хр.) и най-сетне от Рим (30г. пр.Хр.). През всичките тези години Египет търпи силно влияние от своите завоеватели. Дрехите пак са същите, но се изработват от по-големи парчета плат: драпировката им става по-сложна, а орнаментите – по-богати. Тогата вече е атрибут на знатните персони и от двата пола. Тя се прави от парче тъкан плат с размери 1,5 м на 1,2 м, което е драпирано и скрепено по тялото с игли и колан през кръста, така че се образуват широки, с дължина до лактите ръкави.

(http://world4.eu/wp-content/uploads/2013/11/Egyptian-culture-costumes-101.jpg)

Съществуват множество начини да се драпира плата, но при повечето от тях всички гънки и дипли се пресичат в една точка около кръста. Късото наметало, декоративната яка и герданът около врата с шарени шнурове продължават да се носят. Правят се поясни препаски от ярко оцветени ширити. В тях се вплитат бродирани и гравирани орнаментални мотиви. Жреците и аристократите носят свещени емблеми на скрабей или трeпетлика.

През ранния период и жените и мъжете носят тежки кичури, оплетени в плитки, които всъщност са перуки. Те служат не само като украшение, но и за да предпазват главата от парещото слънце. Понякога, за да я запази от прах, върху перуката се връзва полукръгла забрадка, кота възела се прави върху врата. Съществували са много различни начини за оформяне на тези перуки, модата в това отношение се меняла в различните периоди. По принцип изкуствената коса се оставяла доста дълга и се оформяла в къдри и плитки, които се фиксирали с восък.

По-ранните изображения показват, че в онези времена мъжете в Египет си оставяли бради. Те ги къдрели, боядисвали и решели, а понякога и вплитали златни вълнени нишки. По-късно царските особи носели имитация на метална брада във вид на украшение, което се смятало за символ на суверенитет. Тази златна брада се привързвала с лента през главата, модата просъществувала от 3000 до към 1580 г. пр.Хр.

Козметиката се използвала широко и от двата пола. Особено внимание се обръщало на грима на очите. От стрит прах на малахит се правели сенки в зелено. За сенките в червено или сиво, използвали субстанцията наречена „кошел”, която се получавала от смесването в различни съотношения на прах от въглен и прах на окислена мед.

Египтяните слагали червена помада по скулите си, използвали червило, боядисвали с къна ноктите си на ръцете и краката. Жените подчертавали с синя боя вените си в областта на слепоочията и гърдите (в повечето случаи те не били прикрити), а зърната боядисвали със злато.

Египтяните носели само сандали, а и те не представлявали нищо повече от допълнение, съвсем не задължително, към дрехата. Най-често ходели боси. Въпреки това сандалите са им били познати от края на додинастическата епоха, но жените изобщо не ги слагали на краката си, а мъжете ги обували само когато трябвало да отидат някъде. В подобни случаи важните особи тръгвали, придружени от слугите си, един от които носел сандалите, които те обували едва като пристигнат на мястото. Сред висшите служители в двора се натъкваме на „носач на сандалите“ на фараона. По време на Средното царство единствено бедните нямат сандали, а останалите ги носели в ръка и ги обували само след като пристигнели там, накъдето са се запътили. Правилата за добро поведение в обществото не позволявали на никой да се обува в присъствието на по-висшестоящо лице, а било велика част за един високопоставен придворен да му бъде разрешено да се появи пред фараона със сандали. По времето на Новото царство обувките навлизат масово в бита.

Сандалите представлявали обикновена подметка от палмова кора, гайки от папирус, по-рядко от кожа, през която минавали две или три връзки от същата материя. Тези на фараоните от XVIII династия насам и на поданиците им можели да бъдат с дървено заострено бомбе.

Източници:

http://club.diacheli.com/myDiacheli/40-oblekloto-v-dreven-egipet.html (http://club.diacheli.com/myDiacheli/40-oblekloto-v-dreven-egipet.html)
http://www.drehi.bg/articles/view/9/48 (http://www.drehi.bg/articles/view/9/48)
http://www.drehi.bg/articles/view/9/49 (http://www.drehi.bg/articles/view/9/49)
http://www.drehi.bg/articles/view/12/56 (http://www.drehi.bg/articles/view/12/56)
http://www.drehi.bg/articles/view/9/64 (http://www.drehi.bg/articles/view/9/64)
https://bg.wikipedia.org/wiki/Облекло_в_Древен_Египет (https://bg.wikipedia.org/wiki/Облекло_в_Древен_Египет)
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Февруари 17, 2012, 19:44:08
Козметиката в Древен Египет

(https://imgc.artprintimages.com/images/art-print/peter-jackson-dressing-up-and-making-up-in-ancient-egypt_i-G-29-2946-WYVRD00Z.jpg)

Гримирането произхожда от древни магически вярвания и методи за лична защита. На него се гледало като на начин за скриване на идентичността, за да бъде човекът защитен от зли духове. Но съществуват и други две причини за използване на грима: хигиенно-медицинска и за разкрасяване.
 Влиянието на ароматите върху психическото и физическото състояние на човека е известно от древни времена. Първите достоверни сведения за извличането на етерични масла от растения са открити в шумерски клинописни плочки, датирани към 5000-4000 г. пр. Р. Хр. Шумерско откритие е и сапунът. Но за истински първооткриватели, широко използващи ароматните екстракти от растения за въздействие върху душата и тялото, се считат египтяните.
 В Египет за първи път козметичните средства се споменават по време на управлението на фараоните от Първа династия (3100-2890 г. пр. Р. Хр.) Жителите на древен Египет били убедени, че козметичните средства не само разкрасяват тялото, но и укрепват здравето. Според легендите, бог Хор натривал тялото си със свещени масла и с благовония, за да го направи силно и красиво.
 Древните египтяни – както жените, така и мъжете – били известни със своята суета. Те масово използвали козметични средства – парфюми, кремове, бои за веждите, благовония за всекидневна употреба, благовония за различните религиозни ритуали. Козметиката при тях намирала приложение и при мумифицирането на покойниците. При мумифицирането се използвало масло от кедър.

 Папирусът на Еберс, открит в египетския град Тива през 1872 г., съдържа рецепти за изглаждане на бръчки, отстраняване на бенки, боядисване на косата и на веждите, подхранване на растежа на косата. За да се предпазят от палещите лъчи на Слънцето, египтяните очертавали контура на очите, веждите и горната част на клепачите си си със зелен и с черен цвят, които съдържали антимон и мазнини. Двуцветното гримиране създавало зрителна илюзия – очите изглеждали по-големи, по-изразителни. Очната линия предпазвала окото от слънчевата светлина и от инфекции. Гримът прогонвал мухите и комарите, които предизвиквали очни възпаления и защитавал кожата от горещия климат, който би я изсушил. Гримът бил използван като дезинфектант. Жените в Египет пудрели бузите си и червели устните си. Египтяните първи въвели употребата на перука, която поставяли върху късо подстриганите си глави. Тя замествала шапката и косвено подпомагала борбата с въшките.

 Древните египтяни отдавали голямо значение на личната хигиена. Религиозните им закони проповядвали умереност по време на хранене и спретнатост в бита. Гръцкият историк Херодот разказва: “Египтяните пият само от медни съдове, които всекидневно почистват. Носят плаънени дрехи – винаги изпрани и чисти; за тях това е предмет на големи грижи. Подстригват косите си и носят перуки, за да избегнат въшките. Заради чистотата, предпочитат да бъдат по-скоро спретнати, отколкото – красиви. А жреците през ден подстригват косите си и космите по цялото си тяло, за да нямат въшки и никаква друга скверност по тялото си по време на службата си на боговете. Жреческото облекло е от плат, а жреческите обувки са от папирус. Жреците се къпят по два пъти денем и по два пъти нощем.” Очевидно, не без основание, древните гърци смятали египтяните за основоположници на профилактичната медицина...
 Още в древноста жените ползвали червило, произвежано с помощта на три основни природни типа оцветотели: минерални – живачни, сулфидни и метални оксиди, растителни – шафран и къна и биологични (животински) – кармин.
 Устните на царица Нефертити ухаели на ръжда (от оцветителя, базиран на метални окиси). Червилото е един от безбройните патенти на древен Египет. Тогавашните знатни дами придавали на устните си по-привлекателен вид, като ги мажели със смес от метални окиси и пчелен восък. Ефектът от това да целунеш устни с такъв оцветител бил убийствен в буквалния смисъл – все едно си изпил чаша с отрова.
 Царица Хатшепсут се отправила на морски военен поход към далечната митична страна Пунт (някъде по бреговете на континента Африка) с чисто козметична цел – да търси безвредни червени багрила – става дума за карминена боя, която се извличала чрез стриване на насекоми, живеещи в кактусите и прибавянето на животинска (козя) мас. Древните египтянки били дотолкова влюбени в червилата си, че след смъртта им, ги поставяли в техните саркофази, за да могат те да ги използват и в задгробния си живот!

 Благовонията се смятали за символ на богатство и за скъп подарък. Например, тамянът (растителна смола) се ценял колкото златото. Ползвал се широко в религиозните служби. Извличнето на аромат от него се извършвало чрез изгаряне върху жар. От тази процедура се е родило и името на парфюмерията – от латински “per fumum” и френски “par fumee” – “чрез дим”.
 В Египет се изработвали и кремове, премахващи бръчки и други белези на възрастта.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=717
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Февруари 20, 2012, 05:38:28
Красавиците на Древен Египет

(http://krysy.blog.bg/photos/44241/original/kleo2.jpg)

Красавицата от Древния Египет била стройна жена с малка гръд, тънка талия, тесни бедра. Дрехата подчертавала фигурата. В периода на Древното Царство това била проста бяла дреха, векове по-късно, в Новото Царство, облеклото се изготвяло от полупрозрачни плисирани тъкани. Дълго време египтянките ходели боси, едва в края на Новото Царство се появили сандали с равна подметка. За привлекателни се смятали лица с големи бадемовидни очи (особено зелени, но това било рядкост), прав нос, пухкави устни.

Всички жени ползвали  козметика: веждите били изрисувани в черно, а очите със зелено. За да придадат блясък и разширят зениците, капвали в очите си сок от беладона. За да станат румени бузите им използвали лютив растителен сок. Оцветявали ноктите и стъпалата.
    Египтянките подстригвали късо косите си и носели перуки.  Колкото по-богата и знатна била дамата, толкова перуката била по-пищна. Контрастът между тежката прическа и тънката загоряла фигура създавал неповторим силует.

http://krysy.blog.bg/hobi/2012/04/24/krasavicite-na-drevnostta-vtora-chast.945405


Тайните за красота на жените в Древен Египет

Красотата на жените в епохата на Древен Египет се превръща в легенда, която с течение на времето става все по-мистериозна.

Жителките на Древен Египет са били символ за красота, екзотични парфюми, дрехи и зашеметяващо красиви и "живи" коси. В грижите си за своите кожи египтянките използвали сапун, кремове и масла. Използвали специални аромати за мирис на телата си. Знаели как да се предпазват от нежелана бременност. Клеопатра или Нефертити и до днес са символи на женската красота.

Египтянките са обръщали специално внимание на личната хигиена и грижата за кожата. Почиствали са я с крем, смес от вода и натриев карбонат.

В Египет започват да използват сапун още 1500 г. преди Христа. Правели го от животински мазнини, зеленчуци и сол. Египетската царица Клеопатра е обичала да се къпе в мляко, за което се знае, че подмладява кожата.

Косата е била от първостепенно значение за египтянките. Жените са се борили безмилостно с космите по тялото и лицето си, като ги унищожавали с всички възможни средства. Включително и специални пинсети с остри или тъпи краища. Но от косите понякога правели истински произведения на изкуството. Косите им приличали по-скоро на украшения, на произведения на художници, ако щете.

Богатите египтянки ценили и перуките, изготвени от човешки косми, и с тях допълвали собствените си коси. По този начин създавали цели композиции върху главите си. Освен това перуките са били и чисто практически: в горещия египетски климат те са защитавали жените от слънчев удар.

Перуките са били различни за всеки ден, в зависимост от случая. За пример – къдравите перуки са се носели само по специални поводи.

Египтянките активно се използвали компоненти като катран и смола в грижата за косата. За да постигнат червен цвят, са използвали къна, с която са боядисвали посивелите коси.

Богатите мъже и жени носели дълги ризи, украсена със злато и други ценности. Всички дрехи, са направени от ленен плат и са ги съхранявали изключително чисто. Гримът за очи се е ползвал и от жените, и от мъжете. Най-популярните нюанси са били зелен и черен. В производството на гримовете, са използвали минерала галенит. Египтяните са смятали, че той защитава очите им от слънцето. Този минерал все още се използва в Египет.

http://ezine.bg/n10-4705-Тайните_за_красота_на_жените_в_Древен_Египет (http://ezine.bg/n10-4705-Тайните_за_красота_на_жените_в_Древен_Египет)
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Март 01, 2012, 16:26:50
Титли и знаци на царската власт в Древен Египет

(https://tse1.mm.bing.net/th?id=OIP.DBmtNYTiJtPLI-1frl_PYQHaIU)
Фараонът Сети I (ок. 1294-1279 г. пр.н.е.) със съпругата си. Сцена от коронацията.
   (релеф от гробницата му (KV 17) в Долината на Царете, Тивански некропол близо до Луксор)

Източник: http://dreven-iztok.ucoz.com/load/dreven_egipet/titli_i_znaci_na_carskata_vlast_v_dreven_egipet/2-1-0-4

В материала са изчерпателно изброени както пълната титулатура на монарха, така и символите и отличителните знаци на царската власт (регалиите) на фараона, които са онагледени с илюстрации. Където това е възможно, са посочени историческият момент или владетеля, при който те са използвани за пръв път или свързаните с тях археологически паметници и находки.
   Тъй като в разработката са използвани голям брой йероглифи и изображения, поместването и във формат HTML е неудобно, поради което е в PDF файл. Четенето му онлайн или даунлоудът са възможни от този линк:

http://dreven-iztok.ucoz.com/Spravochen/ROYAL-SIGNS.pdf

(документът е само 15 страници, така че не би трябвало да има проблеми с бързото му зареждане в браузъра. Може да го запазите и на вашия компютър като PDF файл)
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Март 02, 2012, 18:27:16
Бастет

(https://static.diary.ru/userdir/6/6/4/2/664265/29390892.jpg)

Въпреки че в България имаше, а и все още има, доста спекулации относно Бастет, много малко хора знаят каквото и да било за тази египетска богиня. Знанията на повечето се изчерпват с това, че тя е изобразявана като котка или поне с глава на котка, ето защо днес реших да ви разкажа малко за нея.

Значението на нейното название е неясно, като има теория, представена от Стефан Кирке (Stephen Quirke) е, че то означава „Тази от съда с благовония”. В историческата наука е възприето названието Бастет, макар че второто „т” в египетския език, което е било знак за женски род, обикновено не се е произнасяло в наименованието „bastt”. Въпреки, че сме свикнали да наричаме тази богиня Бастет или Баст, нейното име на египетски е звучало по-скоро като „obest” или „ubesti” на езика на египтяните.

Данни за съществуването на Бастет започват да се появяват някъде около 3 хил. пр.н.е., като по това време тя е представяна като страховита лъвица или жена с глава на лъвица. Считала се е за богиня пазителка на Долен Египет, където е бил разпространен култът към нея. Тя била местно божество, като центърът на нейното почитане е бил градът Бубастис (днешен Тел Баста) [древноегипетското име на града е Пер-Бастет (Дом на Бастет)]. Именно там бил разположен и величественият храм на богинята, за който гръцкият историк Херодот дава сведения:

„А светилището изглежда по следния начин. Освен входа, останалата част е остров, защото от Нил идват два канала, които не се смесват, ами стигат поотделно чак до входа на светилището, като единият го заобикаля от едната страна, другият от другата, като от всяка страна ширината им е от сто стъпки и са засенчени от дървета. Височината на пропилеите е десет оргии [:smile-1: става дума не за днешното значение на думата "оргия", а за мярка за дължина - разтег/сажен, eдна оргия e около 188 сантиметра] и са украсени с фигури от по шест лакти, достойни за споменаване. Светилището е в средата на града и се вижда отвсякъде, отгоре надолу; защото градът е наддал на височина заради насипите, а светилището не е мърдано оттам, където е било направено отначало, и затова се вижда. Заобикаля го каменна ограда с гравирани фигури; вътре има горичка от огромни дървета, посадени около голям храм, в който е статуята; дължината и ширината на светилището от всяка страна е един стадий. Пред входа има път, застлан с камък, дълъг около три стадия [един стадий според различните варианти е около 180-192 метра], който минава през пазара на изток, а ширината му е около четири плетъра; от двете страни на пътя растат дървета, високи до небето; пътят води до светилището на Хермес. Та такова е това светилище.”

(Херодот, „История”, книга 2, 138, Превод от старогръцки: Петьо Ангелов)

Бастет е вярвана освен като богиня пазителка и покровителка на Долен Египет и като богиня на плодородието. Жените в Египет, които са искали да измолят рожба от богинята, са носили амулети с нейни изображения, където е заобиколена от котенца – колкото деца желае жената, толкова котенца са се изобразявали около Бастет. Ролята й като покровителстваща плодородието и раждането вероятно е и причина по-късно гърците да я смятат за проявление на Артемида и да я приравняват с нея.

Бастет претърпява трансформация, като от богиня-лъвица се превръща в богиня-котка. Всеизвестната почит към котките в Древен Египет е съвсем логично оправдана – тези животни са били особено ценни при борба с вредителите, които са застрашавали изключително ценните запаси с храна. Учените Търнър и Бейтсън изчисляват тази трансформация на Бастет към периода около 945-715 г. пр.н.е., като превъзхождащата роля на богиня-лъвица остава при Секмет.

Бастет преминава и през още една трансформация. Първоначално тя е смятана за соларно божество и дори е наричана Богинята на Пламъка или Окото на Ра, заради приписваната й роля на пазителка на също така соларния бог Ра. Но поради факта, че със слънцето се свързва образа на лъвицата, а този на котката по-скоро с луната, както и заради това, че Херодот я приравнява с гръцката Артемида, по времето на гръцката окупация на Древен Египет Бастет започва да се възприема като лунна богиня, въпреки че не е.

Поради характера на египетските вярвания, Бастет бива сливана с образите на други богини, като Уаджет, Хатор, а една легенда я описва като душата на Изида. Това, разбира се, води до неминуеми обърквания, ето защо всеки, който иска да научи малко повече за тази богиня, трябва доста да внимава при подбирането на източниците си.

Празникът на Бастет, според думите на Херодот, бил най-големият в Древен Египет и е имал оргиастичен характер:

„Плават заедно мъже и жени, голям брой от едните и другите във всяка лодка; някои от жените имат кастанети и тракат с тях, а някои от мъжете свирят на флейта по време на цялото плаване, докато другите жени и мъже пеят и пляскат с ръце. След като, плавайки, стигнат срещу някой друг град, приближават лодката до брега и правят следното: някои от жените правят това, което вече казах, а други се присмиват с викове на жените в този град, трети танцуват, четвърти се изправят и повдигат дрехите си; правят това във всеки град покрай реката. След като пристигнат в Бубастис, празнуват с принасяне на много жертви и по време на този празник използват повече гроздово вино, отколкото през цялата останала година. Както казват местните, там се събират и до седемстотин хиляди души, мъже и жени, без да броим децата.”

(Херодот, „История”, книга 2, 60, Превод от старогръцки: Петьо Ангелов)

https://occultroom.blogspot.com/2012/02/blog-post_13.html
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Април 01, 2012, 14:37:01
Египетската магия - Хека

(https://s5.postimg.cc/9dhf684xz/6535086_7fdcfbb9.jpg)

Автор: Ирина Захариева

Етимологията на думата магия идва от стр.гр. ез. магос – така гърците наричат странстващите ясновидци от Месопотамия. Магията е свързана е с жреческата практика и в онази отдалечена от нас епоха магията не е в разрез с религиозната опитност, а напротив тя изцяло се препокрива с религията. В Древен Египет всички от най-обикновения селянин до върховните жреци, медиците, а също така и фараонът извършват магически практики. Има различни видове формули и заклинания, които се произнасят, талисмани и магически места, където да се извършват. Според папирусите съществуват и някои по-специални магии. Извършването на магия против самия фараон се считало за едно от най-големите престъпления. Пак от папирусите научаваме, че един магьосник и двама свещеници са били осъдени на смърт, тъй като са извършвали магически действия с восъчни фигурки и талисмани, които били насочени срещу фараона Рамзес ІІІ (1198-1166 г.пр.Хр.).

За да разберем поне малка част от този феномен, наричан Египетска магия нека по-подробно да разгледаме обобщенията, които прави Дж. Фрейзър, един от най-задълбочените изследователи на практиките и обредностите по света. Според учения магическото мислене се основава на два принципа. Първият от тях гласи: „Подобното произвежда подобно”. Съгласно втория принцип, вещите, които веднъж са били в съприкосновение една с друга, продължават да взаимодействат на разстояние след прекратяване на първия контакт. На първия принцип, наречен още Закон на подобието, се основава хомеопатичната или още имитативната магия: на втория принцип на съприкосновението се основава контагиозната магия. Двете разновидности Фрейзър обозначава като симпатична магия – в нейната основа е допускането, че предметите си взаимодействат, благодарение на съществуването между тях съпричастие, симпатия. Хомеопатичната магия е опит да се нанесе вреда на врага чрез обезобразяване на неговото изображение. Тя често се състои от негативни предписания, табута, забрани. Табуирането е вид негативно прилагане на магията и представлява въздържане от определени действия с цел да се предотвратят нежелани последствия. Хомеопатичната магия има за цел и да окаже продуциращо въздействие върху растителния свят. Протичането на магията в обратна посока става при приписването на силата на растенията, които от своя страна влияят върху човешките способности. Влияние върху човека оказват и неодушевените предмети, надарени с магическа сила като камъни и амулети. Симпатическото предаване може да стане чрез прехвърлянето на животински качества върху човека. Да не забравяме и природните феномени, като приливите и отливите. Приливът има магически сили и причина за изобилие, а отливът от своя страна е носител на тежки загуби. При контагиозната магия според Фрейзър, най- често срещаният тип е представата за паралелизъм между човека и частите на тялото му. Този тип магия е наречен парциална магия и следва дата основни принципа на подобието и на контакта. В основата магията лежи една обща цел, принцип: за всеобща връзка между явленията и фактите в света. Това, което пак по законите на позитивизма Фрейзър не забелязва е, че магията не е само логически феномен. Спецификата на магията се крие в нейната емоционално-образна природа. Магът не търси посредничеството на висши сили, тъй като не се съмнява , че едни и същи причини винаги ще предизвикат едни и същи действия. Според Фрейзър религията е вяра във висши сили, в тяхното съществуване и стремеж те да се умилостивят и да им се угоди. Религията предполага действието на съзнателни личностни сили, стоящи над човека и природата. Според Фрейзър откритието за неефективността на магическите процедури е причинило радикалния преврат в мисленето, довело до епохата на религията.

В основата на магията, както и на мита и религията е символичното мислене. В Древен Египет магията означава способността да се виждат нещата от духовния свят. Всичко, което тя обхваща е ХЕКА (на древноегипетски език думата означава едновременно религия и магическа сила). Според Гардинър, който се занимава дълги години с историята на Древния Изток в ХЕКА в концентриран вид е събрано словото. Свързано е с Maat. Мaat от своя страна представлява устоите на Космическия ред. Животът на всеки един египтянин трябва да протече така, че да не се нарушава Maat. Хека не може да наруши космическия ред, не е абстрактен принцип, а живо слово, божествена сила. Този принцип е персонифициран с египетското съзнание. Например Maat е дъщеря на Слънцето, а магията е същество, което е живо и представлява божествена сила, с която трябва да се установи сливане, жива връзка. Боговете са дали Хека на хората, за да могат те да предотвратяват опасностите, които нахлуват в света на живите от отвъдния слят. Най-показателно свидетелство за това, какво е Хека намираме в текстовете на пирамидите в края на Първия преходен период. Тези представи господстват повече от 200 години. Свързани са царя, а впоследствие и с простосмъртните и поданиците. Хека също е божество, за това четем в текстовете на саркофазите. Там се казва, че Хека е съществувал преди Атум (Хелиополската версия) и е негово съзидателно творчество. Роден от твореца Хека съществува изначално преди Шу (Светлината) и Тефнут и представлява концентрирана енергия, заедно с която са се родили и боговете. Хека е божествена сила и ако човек е в хармония с Мaat, може да влияе върху материалния свят. Хека гарантира всичко онова, което е сътворено от Твореца, сплотява всичко видимо и невидимо и има хлелиополски произход. Там са тайните ковчези на Бога Тот, съдържащи указания за хората. Хека изявява своето първенство сред боговете. Той е най главният, той е принципът, който ги е сътворил и може да ги премахне. Хека е сторил и ще върши това, което пожелае. Чрез Хека може да се премине в изначалната чистота Нун, в момента преди сътворението. Нун е описан с отрицание, това е времето, няма светлина, времето, в което светът още не е проявен. Хека е баща на проявения свят Хепри (означ. Проявление, Земя), мощно слово, наситено с творяща сила. Появата на Атум в качеството си на Хепри е първата земна твърд. Хека е знаел мястото на Шу /Светлината и затова е разделил небето от земята, като не изключва възможността за връзка между двата свята. Трябва де се назове име за да се появи дадена същност 300 хил. Пъти за да се материализира, визуализира дадено божество, по този начин се създава вибрационна среда. Тези практики са най-подробно описани в текстовете на саркофазите. Казахме вече, че Атум е проявеното творение, с него е изпълнено всичко в реалния свят в духовен и материален план. В Хека духовното може да добие реална форма. Древните египтяни са убедени, че житейският път е кръг и ако оставите нещо лошо, то вие непременно ще го срещнете. На практика имаме два аспекта на Хека. От една страна това е божествената творяща сила, която изпълва и подкрепя всички материални небесни обекти , а от друга Хека се разглежда като средство, при което обектите са свързани помежду си и взаимно се проникват и си влияят. Може би египетската представа за Хека се равнява на Праната (Индия). Хека е основата енергия, която циркулира във Вселената, населена от Богове и хора. Невидимият и видимият свят взаимно се допълват, тъй като са изградени от една и съща субстанция. Египетската магия е необходима за да се влезне в хармония с Хека, като се спазват основните принципи на Мaat и по този начин Хека може да се активира. Основното изискване за овладяването на Хека е духовното развитие. Рамзес ІV (1166-1160 г.пр.Хр.) е оставил описание за пътя, чрез който практикуващият Хека трябва да натрупа опитности. В действителност египетският магьосник е проводник на Хека, канал, по който тази сила може да започне да ”тече” в реалния, физически свят. С други думи Хека е силата, с която може да се сътвори всяко едно физическо тяло. Успоредно с физическото тяло се изгражда и едно астрално и едно причинно тяло. Магьосникът със самодисциплина и духовна практика се е превърнал в „канал” на Хека. Фараонът е подвластен на физическия свят. За да влезне във връзка с Боговете, той трябва да се превърне в Хека. Ако не успее, в Египет настъпват катаклизми. В очите на египтяните той е изгубил способността си да се превърне в Хека и да се слива с божествата. Хека е принципът, който удържа материалните обекти в реалния свят. Той е магическата сила, чрез която се задвижват всички космически тела, той е и в основата на тяхното сътворяване.

http://bg.astronomy.wikia.com/wiki/Египетската_магия_-_Хека (http://bg.astronomy.wikia.com/wiki/Египетската_магия_-_Хека)
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Април 11, 2012, 16:49:34
Изкуството на Древен Египет

Източници:
- http://www.nauka.bg/ (http://www.nauka.bg/a/изкуството-на-древен-египет)
- http://egypt-art.hit.bg/

(http://www.yorku.ca/kdenning/+3130%202006/3130mar9-2006_files/image006.jpg)

Характеристика

Древноегипетско изкуство  е форма на изкуство, което датира от 5000 години, появява се и се оформя в Древен Египет, цивилизацията която се намира в близост до река Нил. Древното египетско изкуство, представено в рисунки и скулптори, е много символично и също толкова очарователно – тази форма на изкуство третира главно миналото, което е призовано да запази историята жива. В по-тесен смисъл древноегипетското изкуство съответства на каноничното двумерно и тримерно изкуство, развивано в Египет от 3000 г. пр.н.е. и използвано до 3-ти век.

В  най-далечна древност страната била разделена на отделни области – НОМИ, пръснати по дължината на долината на река Нил. Всеки ном имал за покровител някакво животно. В съзнанието на хората представата за животното не се е отделила още от понятието за фетиша – предмет на поклонение.
 Възникването на деспотизма към края на IV хил.пр.н.е. в Египет и Месопотамия било свързано с коренно изменение на тогавашния строй на живот и на старите представи. Насилието, което съпътствало формирането на класовото общество, намерило отражение и в изкуството. В най-ранните произведения на египетското изкуство образите на животно, Бог, цар и човек се сливат. Царят бил смятан за божествено същество, властващо над всички смъртни и когато напускал тази земя, отново се възкачвал на небето, откъдето бил дошъл.
 Египтяните вярвали, че душата продължава да съществува в отвъдния свят само ако бъде запазено тялото. Затова полагали усилия да попречат на разлагането на тялото чрез сложния процес на балсамирането и обвиването му с платнени ленти. Пирамидата се издигала, за да пази мумията,а тялото поставяли в каменен саркофаг.
 Но те смятали, че само запазването на тялото не е достатъчно. Освен него трябвало да бъде запазено и някакво подобие на царя, на неговия образ. Затова скулптори извайвали царската глава от твърд, нерушим гранит и я поставяли в гробницата.
 Едно от най-големите достойнства на египетското изкуство е, че всички скулптури, рисунки и архитектурни форми сякаш се подчиняват на единен закон. Такъв закон, на който са подчинени всички творения на един народ или епоха, ние наричаме “Стил”
 Египетският стил има за основа редица строго установени правила, които всеки художник е трябвало да заучава от най-ранните си години. Седналите статуи трябвало да бъдат представяни с ръце на коленете; мъжете да се рисуват с по-тъмна кожа от жените. Външният вид на всеки египетски Бог е строго определен: Хор (бог на Слънцето) – като сокол или с глава на сокол, Анубис (бог на Смъртта) – като чакал или с глава на чакал. Всеки художник трябва да изучи и изкуството на красивото писмо – калиграфията. Но веднъж овладял тези правила, той е приключил с обучението си. Никой не изисква нищо друго от него – не го кара да бъде “оригинален”.

Периодизация и връзка на религията с изкуството

В най-ранната епоха на Египет все още съществували много допирни точки с изкуството на Предна Азия. Но по времето на Старото царство (3000-2200 г.пр.н.е.) се формирал един нов стил, който лесно ще се различи от месопотамското изкуство от същия период.
 В религията на Предния Изток съществува представата за мрачния, нерадостен задгробен живот. В Египет се зародил копнежът на човека за безсмъртие. В този стремеж земните владетели имали всички преимущества пред своите поданици, но пътят към безсмъртие бил открит и за поданиците.
 Вярването, че след смъртта душата излита като птица от тялото и отново се завръща в него, породило обичая да се балсамират труповете. Запазването на мумиите допринесло за създаването на величествена надгробна архитектура. Нуждата от двойници на мумиите допринася за развитието на скулптурата.
 Изкуството на Древен Египет си останало завинаги здраво свързано с обреда, с магията и с религията.
 Въпреки тясната му връзка с религията, в Египет се развило едно забележително, голямо изкуство. Всичко жизнено прониквало в египетското изкуство само посредством идеята за отвъдния свят.
 В епохата на Старото царство египетското изкуство достигнало високо равнище на развитие. Това е класическият период, златният век на египетското изкуство. То се характеризира с чистота и простота, с цялостност и хармония на образите си.

Епоха на Средното царство (2000-1600 г.пр.н.е.) – към средата на III хил.пр.н.е. централизираната власт на фараона значително отслабнала и преминала в ръцете на наместниците му. Социалните движения от началото на II хил.пр.н.е. се отразило на изкуството. Издигнало се значението на личността и тя предявила правото си на съществуване.
 Културата на Средното царство била спряна от появата на хексотите (около 1800 г.пр.н.е.) и от продължителния период на борби, в които Египет излязъл победител, но загубил много от елементите на стария строй.

Фараоните от Новото царство (1600-1000 г.пр.н.е.) били принудени да прилагат други методи на управление. Сложните обществени отношения наложили изграждането на огромен чиновнически апарат и разгръщането на шумна пропаганда.
 Религията била въвлечена в тази пропаганда.

Основно били преработени древните религиозни представи. Двамата Богове – Амон и Ра – Богът на Слънцето били обединени в едно божество – Амон-Ра, Бог на видимите успехи.
 Естествено в този процес на интензивно идеологическо въздействие било въвлечено и изкуството, тясно свързано с религията. То загубило спокойния си, възвишен характер и станало по-действено, по-разнообразно в проявите си, по-изискано и понякога по-маниерно в изразните си средства.
 Изкуството на Новото царство поразява със своето богатство и напрегнатост, с високото си майсторство, стигащо понякога до виртуозност. Но на него му липсва единството и мъдрата сдържаност, в която се крие силата на изкуството от Старото царство.


Изкуството на Ранното Царство

Историята на възникването и развитието на изкуството на Древен Египет може да се проследи през огромен период от време – повече от четири хиляди години. Египетското изкуство е фундаментално и впечатляващо със своите прекрасни паметници с непреходно художествено значение, повечето от които без прецедент в историята на човечеството. Египет за първи път в света създава монументална каменна архитектура, забележителна със своята реалистична правдивост на скулптурния портрет и високо майсторство на изделията на художествените занаяти. Египетските архитекти и скулптури владеят великолепно изкуството за обработка на разнообразни видове камъни. Ярко свидетелство за това, са създадените от тях гигантски гробници на фараоните – пирамидите, обширните колонни зали в храмовете, изсечените от монолитни скални късове огромни обелиски и колосалните монолитни статуи, тежащи хиляди тонове. Чрез продължително търсене и натрупването на навици, египтяните довеждат до съвършенство и художествените занаяти – резба по дърво и кости, различни методи по обработка на метали, прецизни ювелирни изделия от злато, сребро и полускъпоценни камъни, изработване на цветно стъкло, фаянс и тънки прозрачни тъкани.

В края на 4 хил. Пр. Хр. Започва историческото летоброене на египетската цивилизация. Предхождащият го период от 5000 до 3150 г. Пр. Хр. Е известен като Додинастичен период. Различните негови части са наименовани с имената на селища предимно в Горен Египет, където са направени археологическите открития. Културата Бадари се появява около 5000 г. Пр. Хр., културата Амра около 4000 г. Пр. Хр. (в най-новата хронология е класифицирана като култура Накада I), Ранна култура Герза около 3500 г. Пр. Хр. и Късна култура Герза около 3300 г. Пр. Хр. (като последните два периода са класифицирани като култура Накада II.

Както навсякъде, така и в долината на р. Нил, отначало хората живеят в ями и пещери и си строят навеси и шатри от натегнати на пръти кожи и клонки. Постепенно се появяват колиби, слепени от мачкана глина или сплетени от тръстики и измазани отгоре с глина. В началото жилищата на племенните вождове и племенните светилища са подобни на колибите и се различават само по размери. На покрива на светилището или на неговата ограда е закрепен идол – изображение на почитания дух. По-късно за построяването на жилищата започват да използват кирпич. Пред жилището има двор, заобиколен от ограда, а по-късно от стена. Първоначално гробниците също имат форма на обикновена овална яма, постлана с рогозка, по подобие на жилищата на хората. С развитието на обработката на тухли, гробниците започват да се строят правоъгълни и с тухлен градеж. Особено внимание се обръща на украсата на гробницата на вожда на общината, тъй като се смята, че ”вечното” съществуване на неговия дух ще осигури благоденствие на цялата община. В Хиераконпол е намерена гробница на такъв вожд, чиито глинени стени са покрити със стенописи. При разкопката на гробницата са открити редица предмети – съдове, статуетки и др. Това е свързано с вярата в задгробното съществуване.

Възникналите в този период вярвания и опреди определят характера на художествените изделия, намерени в древните гробници. Най-ранни от тях са глинените съдове, направени ръчно, често гланцирани. По края на някои от тях има неравна черна линия, която се получава, когато при изпичането съдът се поставя с дъното нагоре, и горният му край се оказва в огъня. Срещат се и съдове с прости бели шарки, ясно изпъкващи на червения фон на глината, покрита с охра или хематит.Постепенно формите на съдовете стават разнообразни. Променят се съдържанието и техниката на рисунъка. Те вече се изпълняват с червена боя на жълтеникав фон. На тези рисунки са изобразени, плаващи по р. Нил лодки, украсени с клони, хора, извършващи култови ритуали, в които главна роля играят женските фигури. Образите на хора в рисунките и в примитивните скулптури, са представени в същата обща и условна форма. Предават се само тези черти, които са най-съществени за характеристиката на образа. Животните, птиците, лодките и дърветата също са представени в най-общи черти, но по начин, който позволява да се разпознае изображението. Паметниците от по-късно време са свидетелство за промените в художествените изисквания, следствие на нова степен от развитието на обществото, културата и светогледа. Образите се предават отчетливо, по-често се спазват пропорциите, композициите придобиват известна организираност. Примери от новия етап от развитието на египетското изкуство са тънките каменни плочи с релефни изображения на битки между общините. Характерна черта за тези барелефи е стремежът да се възвеличи предводителя, който се изобразява във вид на лъв или бик, поразяващ враговете. Постепенното налагане на избрани образи и методи, заедно с усвояването на нови теми и изразителни средства, е важна черта на следващия етап от развитието на древноегипетското изкуство. Пример за паметник, показващ новите форми в изкуството, е плочата на фараон Нармер от сиво-зелена шиста (висока 64 см.), създадена в памет на победата на Южен над Северен Египет и обединяването на царствата възникнали по долината на р. Нил, в единна държава.

Барелефите от двете страни на плочата, представляват пет сцени, четири от които разказват за победата на фараона на Юга над северняците. Паметникът се отличава с нови черти. Всяка сцена представлява завършено цяло и в същото време е част от общия замисъл. Сцените са разположени на пояси, една над друга. Занапред така се композират стенописите и барелефите в изкуството на робовладелски Египет.

Изкуството на Ранното Царство, възниква около 3000-2700 г. Пр. Хр.. През тази епоха са съхранени голям брой забележителни произведения на художествените занаяти: ювелирни изделия, съдове, мебели с ритуално предназначение. Изделията се отличават с висока техника на изпълнението, тънък вкус и съвършено владеене на формите. Художниците постигат голямо майсторство в изкуството на обработката на камъка – от цели късове алабастър или шиста се изработват съдове с височина около метър. Формите стават по разнообразни и сложни, появяват се съдове във формата на кубове, вази и чаши. Върху редица предмети художниците възпроизвеждат растителни елементи – пъпки и листа на лотос, всеки път подбирайки материалите в съответствие със замислената цветова гама. До виртуозност е усъвършенствана резбата върху дърво и кости. Фрагментите на съхранила се ритуална мебел са великолепни образци на творческата фантазия на художниците. Краката на креслата и ложетата са във формата на лапи на лъвове и копита на бикове. Паметниците от Ранното царство са важна стъпка в развитието на древноегипетското изкуство. Този етап демонстрира достатъчна зрялост на художествените форми. Културата на Ранното царство се превръща в стабилен фундамент, върху който се развиват всички области на изкуствата през следващите исторически етапи, тъй като точно през този период се осъществява открояването на специфичните египетски черти сред общите за много древноизточни култури методи на художествен израз.
(https://www.kaminata.net/forum/images/smilies/icon_arrow.gif)
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Април 11, 2012, 16:56:08
(https://www.kaminata.net/forum/images/smilies/icon_arrow.gif)
Изкуството на Старото Царство

(http://thepyramids.org/images/cairo/10_cairo_khafre.gif)
Статуя на фараона Хефрен

Около 2700-2200 г. Пр. Хр. се заражда изкуството на Старото царство. То се характеризира със създаването на грандиозни каменни постройки, гробници на фараоните – пирамидите.

Пирамидата на Джосер е може би най-значимия символ, за периода на Старото царство. Тя достига на височина повече от 60 м и се състои от шест мастаби, разположени една над друга. Гробницата на Джосер е забележителна не само с формата на пирамидата, но и с това, че в нейните стаи за молитви за първи път широко се използва камъкът в качеството на основен строителен материал. Украсата на пирамидата е също изключителна. Интересни са формите на колоните и пиластрите: тук има и отсечени, величествени със своята простота, колони с канелюри и плосък абак вместо капител, както и за първи път изработени от камък пиластри с капители във формата на разцъфнали цветове на папирус и лотос. Стените на залите са облицовани с алабастрови плочи, а редица подземни покои – с блестящи зелени фаянсови плочки, възпроизвеждащи тръстикова плетка. Гробницата на Джосер е изключително характерен за своето време паметник, забележително свидетелство за интензивна творческа мисъл и въображение. С името на фараон Снефру, основателят на IV династия, се свързват три големи пирамиди в Мейдум и Дашур. Основата на пирамидата в Мейдум е стъпаловидна конструкция. Долната част на конструкцията придобива формата на отсечена пирамида, върху която се извисява друга пирамида с по-малки размери. Пирамидите на фараон Снефру в Дашур са с форма, доближаваща се до класическата. Основите са им квадратни за разлика от стъпаловидната пирамида на Джосер. На двадесет километра западно от Дашур се издига каменистото плато Гиза. Именно на това величествено място най-големият син на Снефру – Хуфу (Хеопс) започва най-грандиозният строителен проект в историята на човешката цивилизация. Сътворените от него и другите двама фараони от IV династия – Хафре ( Хефрен) и Менкауре (Микерин) – пирамиди се превръщат в най-известното чудо на Древния свят. За древните египтяни пирамидата е ”дом на вечността” и конструкцията и трябва да съответства на всички изисквания за религиозните представи. Трите пирамиди имат правилна геометрична форма и основата им е квадратна.

При оформянето на вътрешното пространство на залите са използвани свободно стоящи колони. При оформянето на интериора на храма са използвани декоративните възможности на камъка – съчетание на розовия гранит на масивните колони с белия варовик на плочите, с които е покрит пода, и тъмнозеления диорит на статуите на фараона, разположени покрай стените. В композицията на архитектурния ансамбъл в Гиза хармонично се вписва Големият сфинкс, разположен недалеч от храма в долината на Хафре. По времето на V и VI династии повече внимание се отделя на оформянето на пирамидните погребални храмове. Техните стени в значително по-голяма степен са покрити с цветни релефи, прославящи фараона като син на Бога и победител на всички врагове на Египет. Именно тук за първи път се появяват толкова характерните за египетската архитектура колони с формата на връзка с неразцъфнали папируси или пъпки на лотос и пиластри с формата на цветове на лотос. Неотделима част от единния комплекс на храмовете и гробниците са пластиката и стенописите. От епохата на Старото царство до наши дни се е запазило голямо количество статуи, но повечето от тях не са открити на мястото, където първоначално са били поставени. Те изглеждат неразривно свързани със стените на стаите за молитви, но зад гърба на много от тях като фон е запазена част от блоковете, от които са изсечени. Главите на всички статуи са изправени, ръцете и краката са разположени еднакво, атрибутите са едни и същи. Телата на мъжките фигури са оцветени в керемидено кафяв цвят, женските – в жълт, косите на всички са черни, а дрехите бели. Еднообразието в позите на статуите отчасти е свързано с тяхната зависимост от архитектурата на гробниците, но предимно се дължи на ритуалното им предназначение – те трябва да са еднакви за всички поколения. Това пречи на художниците да преодолеят установения подход при предаването на човешкия образ. Най-талантливите скулптори, успявайки да преодолеят донякъде традициите, създават редица забележителни произведения. Сред тях особено внимание трябва да се отдели на статуята на архитект Хемон, статуята на писаря Каи, на сановника Каапер и бюста на царския син Анхаф. Във всяка от тези скулптури е въплътен образ, незабравим с яркостта на неповторимите си характеристики, с индивидуалното си своеобразие, с оригиналната си художествена висота.

От всички споменати шедьоври от времето на Старото царство, може би най-изключителния скулптурен портрет е бюстът на царския син Анхаф. Това е поразително лице, крайно забележително за скулптурата не само от разглеждания период, но може би за всички египетски пластики на реализма. Лице на човек, принадлежащ към кръга на висшите сановници на робовладелското общество, властен, умен, вероятно видял много през времето на своя живот. То приковава вниманието към себе си с майсторски предадената мускулатура на лицето, бръчките на кожата, надвисналите клепачи. Моделировката е изпълнена не от варовик, от който е изсечен бюстът, а от гипс, покриващ с плътен слой камъка. Реалистичността на лицето и трактовката на плещите, гърдите, тила, аналогично съответстват на трактовката на тялото при статуята на Хемон. Изключително място не само сред подобни скулптури, но и въобще в египетското изкуство заема Големият сфинкс от погребалният комплекс в Гиза. Основата му е от естествена варовикова скала, която по форма напомня фигурата на лежащ лъв и е обработена във вид на колосален сфинкс, като липсващите части са добавени от съответно издялани варовикови плочи. Брадичката му е оформена с изкуствена брада, носена от египетските царе и аристократи. Размерите на сфинкса са огромни: височина – 20 м, дължина – 57 м. На челото му е изсечен урей – свещена змия, която според египетските вярвания, охранява фараоните и боговете. В изкуството на Старото царство, съществено място заемат барелефите и стенописите, покриващи стените на гробниците и храмовете. При тях също се наблюдава постепенно оформяне на основни принципи при изработката им. По времето на Старото царство се използват и двата вида египетски релефни изображения – широко разпространеният типичен вид барелеф, както и свойственият именно за египетското изкуство врязан релеф, при който самата повърхност на камъка, служеща за фон, остава недокосната, а контурите на самото изображение се издълбават. При стенописите също се използват два вида техники: болшинството от тях се изпълняват с темпера върху суха повърхност, в някои от гробниците този метод се съчетава с влагане на цветна паста в предварително подготвени вдлъбнатини. Боите са минерални: бялата се добива от варовик, червената – от червена охра, черната – от сажди, зелената – от стрит малахит, синята – от кобалт, мед или стрит лазурит, жълтата – от жълта охра. В редица случаи стенописите се отличават със забележително съчетание на цветовете. В изкуството на Старото царство се оформя наличието на сюжетно съдържание на изображенията върху барелефите и стенописите, както и на правила на разположението на сцените върху стените. Върху барелефите в погребалните храмове на фараоните и във водещите към тях покрити проходи, са изобразени както сцени, прославящи царя като могъщ владетел – битки, залавяне на пленници о добитък, удачен лов – и изобразяването мъж като син на Бога (цар сред боговете), така и ритуални изображения, чиято цел е да осигурят на фараона задгробно блаженство. Някои от тези барелефи поразяват с изразителността и точността на предадените събития и лица. Такова е например изображението на умиращите от глад либийци на стената на прохода към храма на фараон Унас.

Барелефите в гробниците на аристократите също описват сцени, прославящи дейността на висшите сановници, а също и сцени, предназначени за осигуряване на благоденствието им след смъртта. Изображенията върху барелефите, както и заупокойните статуи на собствениците на гробниците, задължително са портретни. В най-добрите образци тази портретност достига ярка убедителност. Барелефите и стенописите на гробниците са ценен източник за историята на културата на Древен Египет. На тях са изобразени много ежедневни дейности – оран, посев, жътва, вършитба, улов на риба, лов в нилската растителност и в пустинята, работата на различни занаятчии. Независимо от стремежа на художниците да внесат живот и разнообразие в изобразяваните сцени, те са длъжни да се подчиняват на основната цел на погребалните релефи и стенописи – да възвеличават собственика на гробницата, подчертавайки неговата знатност и богатство. Навсякъде главно място заема фигурата на най-видното по своето социално положение лице – фараона или сановника.

Тази фигура превишава по размери всички останали, и в противоположност на разнообразните, намиращи се в движение групи от работещи хора, тя е съвършено спокойна и неподвижна. Независимо дали сановникът седи или се движи, той винаги държи тояга и жезъл – символи на високото му звание – и винаги господства над всички сцени, без да се включва в действията на останалите участници. Показателно е различието в изписването на фигурите на хората, заемащи различно социално положение. Като правило в основата на изображенията на човешките фигури върху барелефите и стенописите от Старото царство трайно се установява канонът, наложен още по времето на създаването на плочата на Нармер. Приет за фигурите на царете и боговете още в периода на образуването на египетската държава, този канон придобива религиозен смисъл, и отстъпването от него вече е трудно, а в някои случаи и невъзможно. По неговите норми се изпълняват и почти всички изображения на сановници. Голямо значение в периода на Старото царство имат художествените занаяти. Съдове от различни видове камъни – алабастър, стеатит, порфир, гранит, яспис; ювелирни изделия от злато и др.; художествени мебели от ценна дървесина – кресла, носилки, палатки, дървени легла с художествено обработени крака; изделия от мед, бронз, глина. Това е съвсем кратък опис на разнообразните предмети, които се изработват по времето на Старото царство. Характерните за изделията на художествените занаяти през този период строги и прости, завършени и точни линии, ги отличават от всички останали изкуства. Такива са и контурите на високите каменни цилиндрични съдове за съхраняване на благовонни масла, и големите плитки блюда и различните вази. Трябва да отбележим, че по времето на Старото царство, художествените занаяти имат голямо значение за развитието на изкуството като цяло. Обработката на различни материали се усвоява първо при изделията от художествените занаяти, които показват най-широки възможности за декоративно използване на тези материали; красотата на полираните повърхности на камъните и разнообразието на тоновете на блестящите цветни фаянси първо са усвоени в занаятчийството, а след това се използват в строителството и скулптурата. От друга страна, занаятчиите, тясно свързани с народното изкуство, се явяват постоянни проводници на неговото животворно влияние върху произведенията на професионалното изкуство. През втората половина на 3 хил. Пр. Хр. в Египет протичат важни социално-политически промени. Честите грабителски войни и гигантските непроизводителни дейности (строежът на огромните гробници на фараоните и пищни гробници на аристократите) подронват икономиката на страната и отслабват царската власт. Измъченото от тежкия гнет трудово население започва да се бунтува, опитвайки се да намери изход от непосилните условия за живот. Има сведения за големи въстания на угнетените социални низини, потушени разбира се от едрите робовладелци. В резултат на усложнената обстановка, Египет се разпада на отделни области. Това е и края на Старото царство.
(https://www.kaminata.net/forum/images/smilies/icon_arrow.gif)
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Април 11, 2012, 17:03:06
(https://www.kaminata.net/forum/images/smilies/icon_arrow.gif)
Изкуството на Средното Царство

(http://www.touregypt.net/images/touregypt/tutpics7.jpg)

Строителството на монументални сгради и съоръжения почти спряло. Причина за това била преди всичко липсата на онези огромни материални средства, с които разполагали фараоните от Старото царство. По-дълбоката причина обаче, се крие в неспособността на тази епоха на сътресения и неустойчивост да създаде величествени образи.

Египетският портрет коренно изменил характера си. Спокойния и уравновесен израз отстъпва място на състояние на душевна напрегнатост. Виждаме дълбоко хлътнали очи, ясно изразена повяхнала кожа на бузите, тънки извити устни. Всичко това прави лицата от средното царство по-съсредоточени, по-вглъбени в себе си, отколкото лицата от Старото царство с техния приветлив и открит поглед.

 Това впечатление се постига с нови пластични средства. Формите на главата от Старото царство са ясно очертани и изградени, повърхността – гладко шлифована, лицето – енергично моделирано. Жизнеността на портрета от Средното царство се постига с по-свободно моделиране, със светлосенъчни контрасти и с почти живописни изразни средства. Но колкото и изразителни да са тези глави, в чисто пластично отношение те не могат да достигнат произведенията на Старото царство.
 В много портрети от Средното царство в краищата на плътно стиснатите устни, в бръчките на бузите, в силно изпъкналите скули се таи нещо жестоко.
 По-широко отколкото в Старото царство се развива релефа. Тук всекидневния живот на древните египтяни се описва още по-подробно и изчерпателно, отколкото в гробниците на Старото царство.
 Фигурите се разполагат понякога в няколко плана, фризовият принцип е заменен от цялостната група, макар че и тук се запазват ритмично повтарящите се линии. Но тези успехи били постигнати за сметка на стиловата чистота, характерна за Старото царство.
 В Средното царство била много разпространена една разновидност на малката пластика, в която постигнали най-пълно освобождаване от принципите на монументалната скулптура. Изпълнени обикновено от дърво, тези статуетки били предназначени да напомнят в гробниците на умрелите техния предишен живот. Те са прелестни и изящни като играчки. Приличат на оцветени модели, които възпроизвеждат в миниатюра цялата обстановка и дори заобикалящия фигурата пейзаж. Те са пълна противоположност на монументалната и дори на малката битова пластика от Старото царство. В тях е отразено силно влечение към реализма, отхвърлена е стилизацията, но те са и почти извън границите на изкуството – в тях няма нито ритмическо разчленяване на композицията, нито творческо обработване на материала.


Изкуството на Новото Царство

Гробниците вече били отделени от храмовете. Построени били и много нови храмове, които трябвало да приобщят широките народни слоеве към религията.
 “Храмът на Хатшепсут” е замислен като огромен комплекс. До него се намира по-старата, украсената с малка пирамида гробница на цар Ментухотеп. Храмът е построен във вид на три последователно издигащи се тераси, свързани помежду си само с тази възходяща линия. В редуването на терасите и рампите се разкрива онова силно развито чувство за ритъм, което ни очарова и в египетската живопис и скулптура.
 Тази архитектура в много по-голяма степен от асирийската се обръща към човека. Храмът сякаш обгръща влезлия в него и го води към тайнствените недра на планината.
 Храмовете в Луксор и Карнак са най-величествените храмове от Новото царство. Колосални строежи, издигнати с труда на редица поколения и свързани един с друг посредством дълга алея от сфинксове.
 Храмът на Новото царство имал двояко значение. Преди всичко той служел за прослава на царската власт в тържествена и величава форма. Затова и планът му има известно сходство с плана на царския дворец, а пред входа му се издигат четири огромни колоса, които изобразяват не някакво божество, а фараона, и то в четирикратно повторение. Но тази прилика с двореца не изключва и едно второ космическо тълкуване на храма – храма като подобие на света, такъв, какъвто са си го представяли древните египтяни. Залите, изпълнени със стволовете на колоните, напомняли вкаменена гора, потонът бил небето с летящи птици и златни звезди,а в светилището се пазела ладия – подобие на ладията, с която Ра – Бог на Слънцето правел всеки ден своето пътешествие по небето.

Широко разпространение получил така нареченият релеф с вдълбан контур, който не се среща никъде другаде. Той дава възможност да се придаде на фигурата известна пластичност и да се моделира, въпреки че с целия си обем тя се намира във вдлъбнатостта, не излиза над повърхността на стената и не нарушава идеалната и плоскост.
 В приложното изкуство Новото царство постигнало особени успехи, дори надминало Старото царство – дребните украшения, златните изделия, съдове за благоухания.
 Особено място в изкуството на Новото царство заема епохата на Аменхотеп IV – Ехнатон. Религиозната реформа, предприета от младия фараон била подготвена от цялото развитие на египетската култура, като се започне от Старото царство. Решително къса със старите разбирания и се опитва да противопостави на стария култ към Боговете почитането на природата, и на първо място – почитането на източника на целия живот върху Земята – Слънцето.

Живопис

Пренасяйки върху плоскост триизмерни предмети, египтяните съчетавали вида на предмета отгоре с изгледа му отстрани. Когато искали да изобразят предмети, поставени един зад друг, те ги поставяли в пояси. В други случаи избягвали перспективния ракурс и предпочитали профилното изображение, което по-лесно се вмества в плоскостта. Те избирали такава гледна точка, откъдето могли да представят предмета с най-характерните му очертания. Той изобразявал действителността твърде различно. Може би това е свързано с различното предназначение на техните изображения. Най- важното е пълнотата, а не красотата. Задачата на художника е да представи всичко колкото е възможно по-ясно и по-трайно. Те рисуват природата не такава, каквато им се е видяла от някой случаен ъгъл – рисуват по памет според строги правила, изискващи всичко, което влиза в картината да бъде дадено съвършено ясно и обозримо.
 Този принцип се отразява и върху човешката фигура. Главата е изобразена в профил, но окото е поставено фронтално. Гръдният кош и раменете се виждат най-добре отпред, защото тогава личи ясно как ръцете се съчленяват с трупа. Но движещите се ръце и крака се виждат най-добре в профил. Освен това те трудно си представят едното стъпало гледано отвън. Предпочитат ясното му очертание от вътрешната страна – от големия пръст до глезена. Двата крака са дадени от вътрешната страна и човека изглежда сякаш е с два леви крака. Египетското изкуство се съобразява не с онова, което художникът вижда в даден момент, а с това, което знае за него.
 С особена обич се изобразява живота на животните. Но като се опитвал да предаде всичко видяно, художникът не искал да се освободи от съществуващите открай време стилови похвати. Битовите фигури и дори дивите зверове се подреждат в дълга редица.

Изобразителното изкуство, както и литературата, е силно проникнато от религиозна идеология. То възниква в дълбока древност, в архаичната епоха и се развива чак до късния упадък на египетската култура, когато Египет се намира под властта на римляните. Още в края на архаичната епоха започват да проличават главните отличителни черти на египетското изкуство: величествена монументалност на формата, строг и ясен, почти геометричен конструктивизъм и типична фронталност. Но всички тези черти се съчетават с реалистични тенденции, особено в портретните изображения.

Египетското изкуство, което стига до високо съвършенство, оказва значително влияние върху развитието на финикийското и по- късно гръко- римското изкуство.

Остатъци от египетското изкуство са запазени в художественото на египтяните от първите векове на християнството (коптите).
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Май 01, 2012, 10:56:22
Колосите на Мемнон

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/f/f1/Egypt.ColossiMemnon.03.jpg)

Колосите на Мемнон (известни на местното население като ел-Колосат, или ес-Саламат) са две масивни каменни статуи на фараона Аменхотеп III (1417-1379 г.пр.Хр.), син на Тутмос IV (1425-1417 г.пр.Хр.). Разположени са в Тиванския некропол, близо до днешния град Луксор.

Върху западния бряг на древна Тива, на пътя, който води към Долината на цариците, се издигат два величествени каменни колоса. Те са последните останки от огромния погребален храм на Аменхотеп III (Осемнадесета династия), който днес не съществува.

Двете статуи-близнаци представят Аменхотеп III в седнало положение, с ръце, положени на коленете и поглед, насочен на изток, към реката и изгряващото слънце. Две по-малки фигури са издълбани отпред на трона, в краката: това са фигури на жена му Тий и майка му Мутемувия.

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/24/Egypt.ColossiMemnon.02.jpg/450px-Egypt.ColossiMemnon.02.jpg)
Страничен панел

Страничните панели изобразяват бога на Нил Хапи. Чрез символите на Горен и Долен Египет (папирус и лотос, символи на "двете земи") е изобразено единството и целостта на обединен Египет.

Статуите са направени от кварцит, донесен или от Гиза (близо до дн. Кайро) или от Гебел ел-Силсиле (на 60 км северно от Асуан). Заедно с каменните платформи, на които са поставени, височината на колосите е 18 метра (а заедно с короните, които днес не съществуват, двата колоса са били високи над 20 метра.). Теглото на единия колос е около 1300 тона. Днес колосите са много силно разрушени.

Първоначално Колосите е трябвало да стоят като пазители на входа на погребалния храм на Аменхотеп: големият храм е бил построен докато фараона още е бил жив, и тук е бил почитан като живият бог. В тези дни храмовият комплекс е бил най-големият в Египет. Площта му е била общо около 35 хектара и дори по-късни съперници като Рамезеума на Рамзес II (1304-1237 г.пр.Хр.) или Мединет Хабу на Рамзес III (1198-1166 г.пр.Хр.) не са били по-големи; дори Храмът в Карнак от времето на Аменхотеп е бил по-малък.

С изключение на Колосите, днес много малко е останало от храма на Аменхотеп. Разположени на нивото на река Нил и уязвими от годишните разливи на реката, колосите и храмът са били изложени на постоянната разрушителна сила на прииждащата вода – известната картина от 40-те години на ХІХ в. от Дейвид Робъртс показва Колосите, обкръжени от вода:

(http://www.darnleyfineart.com/images/StatuesofMemnondurintheInugaration-.jpg)

Гръцкият историк и географ Страбон, творил през първите години на І в., разказва за земетресение (през 27 г. пр. Хр.), което поваля и уврежда северния (десния) колос.

Една легенда разказва, че в следствие на това увреждане, тази статуя, сутрин, на разсъмване, започва да издава звуци, наподобяващи пеене или човешка реч - като леко пъшкане, вероятно причинено от повишаващите се температури и изпаряващата се роса от камъка.

В тези колоси гърците привиждат изображение на Мемнон, син на богинята на Зората (Еос) и цар на етиопците, който повежда армиите си от Африка до Мала Азия, за да помогне в защитата на града и бил убит от Ахил по време на Троянска война, както поздравявал майка си - Зората, при нейния изгрев. Впоследствие той бил възкресен по настояване на Еос и бил поставен сред безсмъртните.

Легендата за "Пеещите колоси", вярването, че носят късмет и славата, че притежават пророческа сила се разпространява надлъж и шир и статуите са обект на непрестанни посещения, в това число и от някои римски императори. За древните гърци и римски пътешественици колосите били много популярни и ако ги чуели да „плачат” това за тях било поличба за благополучие. И върху двете статуи има оставени много гръцки и латински надписи от благодарни посетители.

Мистериозните песни на полуразрушените колоси спират през 199 г., когато римският император Септимий Север (193-211) заповядва да се извърши реставрация на паметника.

Днес феноменът на "Пеещите колоси" се отдава на разширяването на кварцита под въздействие на първите слънчеви лъчи.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Колоси_на_Мемнон (https://bg.wikipedia.org/wiki/Колоси_на_Мемнон)
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Май 19, 2012, 06:20:41
Фауна на Древен Египет

Източник: https://bg.wikipedia.org/wiki/Животни_в_Древен_Египет (https://bg.wikipedia.org/wiki/Животни_в_Древен_Египет)

В Древен Египет е съществувал изключително разнообразен животински свят, а египтяните изглежда са народът, който отделял на животните най-голямо внимание и любов, като често ги обожествявал. От твърде ранна епоха египтяните се занимават с животновъдство, доста късно обаче започват да използват магарето; кучето пък е опитомено едновременно с едрия и дребния рогат добитък. Котката се появява по време на Средното царство, а конят — на Новото; колкото до едногърбата камила, египтяните я опознават късно, но нито я използват, нито я изобразяват. Домашните птици са били подбрани още през Старото царство. Египтянинът обаче е имал многобройни врагове сред представителите на насекомите и влечугите, а в блатата и в река Нил заплахата идвала от страна на крокодила. Реката, блатата и езерата приютяват пъстроцветния свят на рибите, сред които се валял в кал огромният хипопотам.

Светът на птиците бил още по-богат на багри; те изпълвали с активен живот блатата и градините. В доисторическата епоха са били познати животни като слона, носорога, жирафа, пантерата, питона и мравояда, които са прогонени по-късно към южните части на Судан.

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/e1/Myresluger.jpg)
Мравояд, https://bg.wikipedia.org/wiki/Мравояди (https://bg.wikipedia.org/wiki/Мравояди)

През епохата на фараоните пустинята и склоновете на либийските и арабските плата приютяват редица представители на екзотичния животински свят: гепард, лъв, рис, хиена, диво куче (без съмнение произлязло от чакала, с който го бъркали по-късно; тогава чакала е бил непознат в Египет), дива котка (обитавала предимно блатата), газела, адакс, орикс, антилопа, африканска антилопа, скален козел ибекс, див козел, муфлон, диво магаре — цяло множество пъргави животни, плячка за хищниците и ловците. В земята дълбаели дупки заекът, бодливецът, таралежът, африканска мишка, фенекът, лисицата и бялката.

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/cc/Tempul_009.jpg/320px-Tempul_009.jpg)
Орикс, https://bg.wikipedia.org/wiki/Орикс (https://bg.wikipedia.org/wiki/Орикс)

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c4/Addax_nasomaculatus_closeup.jpg/320px-Addax_nasomaculatus_closeup.jpg)
Адакс, https://ru.wikipedia.org/wiki/Аддакс (https://ru.wikipedia.org/wiki/Аддакс)

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/b/be/Steinbock_2006_08_2.jpg/320px-Steinbock_2006_08_2.jpg)
Ибекс, http://bg.wikipedia.org/wiki/Ибекс (https://bg.wikipedia.org/wiki/Ибекс)

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/ff/Ovis_orientalis_LC0267.jpg/320px-Ovis_orientalis_LC0267.jpg)
Муфлон, https://bg.wikipedia.org/wiki/Муфлон (https://bg.wikipedia.org/wiki/Муфлон)

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/1/1a/Fennec_Foxes.jpg/320px-Fennec_Foxes.jpg)
Фенек, https://bg.wikipedia.org/wiki/Фенек (https://bg.wikipedia.org/wiki/Фенек)

В блатата, където властвали дивата котка, кобрата (уреус) и крокодилът, се среща и фараонски плъх (египетска мангуста, ихневмон), единственият смъртен враг на змиите, както и хамелеонът, цибетът, видрата, костенурката, символ на мрака и жабата, превъплъщение на богинята Некет, присъстваща на ражданията. Не бива да бъдат пропускани ороксът (див вол, тур) и глиганът, населяващи пасищата в покрайнините на пустинята, плъховете и мишките, неизменните мухи, бълхите и пустинните охлюви, служещи за храна на неолитното население.

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c6/Herpestes_ichneumon_Египетский_мангуст%2C_или_фараонова_крыса%2C_или_ихневмо́н.jpg/320px-Herpestes_ichneumon_Египетский_мангуст%2C_или_фараонова_крыса%2C_или_ихневмо́н.jpg?uselang=ru)
Египетска мангуста (Ихневмон), https://bg.wikipedia.org/wiki/Египетска_мангуста (https://bg.wikipedia.org/wiki/Египетска_мангуста)

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/8/8e/Paradoxurus_North_Sulawesi.JPG/320px-Paradoxurus_North_Sulawesi.JPG)
Цибет, https://ru.wikipedia.org/wiki/Циветты (https://ru.wikipedia.org/wiki/Циветты)

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6e/Ur-painting.jpg/320px-Ur-painting.jpg)
Орокс (Тур) (изчезнал вид), http://bg.wikipedia.org/wiki/Тур_(говедо) (https://bg.wikipedia.org/wiki/Тур_(говедо))
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Юли 29, 2012, 17:16:37
Свещените животни на Древен Египет

Източник: http://history-bg.eu/свещенните-животни-на-древен-египет (http://history-bg.eu/свещенните-животни-на-древен-египет)

(https://3.bp.blogspot.com/-6Xo9PKOxARI/TVqX3OgGQwI/AAAAAAAACtE/Z2ERk6fLqO4/s1600/tempgatos2.jpg)

Традицията на култ към свещени животни, които често са се явявали тотеми на племето, идва от най-древни времена, още когато хората не са били измислили такива сложни обяснения за устройството на света, като тези, свързани с божества и духове. Връзката с животинския свят се оказва толкова тясна, че не умира никога, а само преминава в ново качество. Например много божества имат свои двойници-животни, в които те са могли да се превъплъщават, при което се явявали и техни символи.

Монотеизмът на древната египетска религия, от гледна точка на съвремения човек, притежава всички черти на фетишизма. Но трябва добре да си даваме сметка, че безбройните изображения на боговете в египетския пантеон са само проявление на различните ипостаси на единния Бог и на неговата вечна божествена същност. В този смисъл е възможно да се разбере смисъла на култа, отдаван в различните региони на Египет към слънцето, земята, небето и някои животни, обитаващи тези земи.
 В Древния Египет, макар че първоначално всички божества се представяли в облика на животни, а впоследствие повечето богове се изобразяват в зооморфни образи – или напълно, или понякога частично – самите животни никога не се отъждествявали с боговете и не се почитали като божества, с изключение на тези случаи, когато строго определено животно се считало за «въплъщение на душата» на някой бог, като например черния бик Мневис. Доста в по-късни епохи египетските богове започват да приемат човешки образи.
 Най-разпространени в Древен Египет са култовете към бика, ибиса, сокола, ястреба, котката, павиана, крокодила и бръмбара скарабей. Култовете към останалите животни имали локален характер. Често се случвало животно, считано за свещено в един ном, да не се приема за такова в друг ном, където можело спокойно да бъде убито. Това нерядко довеждало до вражда между жителите на различните области. Ловът на ибиси, орли и соколи бил забранен винаги и навсякъде, докато на лъвовете например – само в дните на празника на богинята Бастет. В някои области убивали крокодили, когато те се размножавали неимоверно много и започвали да се превръщат в опасност за хората и животните.
 Умрялото свещено животно, ако смъртта му настъпвала в ном, явяващ се център на неговия култ, било балсамирано, поставяно в саркофаг и предавано за погребение, което традиционно се извършвало в храма. Мъртвите котки били погребвани в специална свещенна гробница в Бубастис. Ибисите били изпращани за вечен покой в Хермопол. А биковете погребвали на това място, където намирали смъртта си, на западния бряг на Нил, докато мъртвите крави направо били изхвърляни в реката. Сред археологическите находки се срещат саркофази и на бръмбари, мангусти, змии и риби.
 Във връзка с почитането на животните в Древен Египет съществуват редица обичаи. За да се грижат за животните от всяка порода, са назначавани специални служители – мъже и жени, като тези длъжности са се предавали по наследство от баща на син. Всеки жител на египетските градове със специален ритуал изказвал своето благоговение пред свещеното животно. След молитвата към бога, комуто е посветено дадено животно, египтянинът подстригвал децата си – цялата глава, половината или само една трета от косата и измервал отрязаните коси със сребро. Колкото тежали косите в сребро, толкова нарязана риба се добавяла в храната на животните.
По време на пожар египтяните не са се грижили да потушат огъня, а да спасяват свещените си котки. Скръбта им по умрелите животни била неутешима. Ако в някой дом оплаквали котка, всички негови обитатели обръсвали веждите си. Ако се жалило куче, всички остригвали косите си и бръснели космите по цялото си тяло.

Свещените бикове и крави

 Култът към бика в Древния Египет бил свързан преди всичко с това, че този вид животно се използвало в селсскостопанската дейност. Тъй като с него се орала земята, бикът се считал за олицетворение на плодородието и респективно почитането на тези богове на плодородието, които имали господстващо значение в дадена област, се сливало с култът към бика. Кравата също била почитана като даваща храна. Нейният култ, освен това, бил свързан с култа към Изида и Хатхор и с представата за небето като за Небесна крава.
 Най-почитаният бик бил Апис (на египетски – Хапи) – душата Ка на мемфиския Птах, олицетворение на плодородието и душата Хапи-Нил и Ба на Озирис като бог на възраждащата се природа. Приемало се, че Апис опложда Небесната крава и тя ражда от него златно теленце – слънчевия диск. След смъртта си, душата на Апис се съединява с Ба на Озирис.
 Интересен е примерът с пищният култ към Апис в Мемфис. За да бъде признат там един бик за свещен, той трябва да притежава определени характеристики, известни единствено на жреците. След смъртта на Апис, жреците, след дълъг пост, започвали търсенето на новия Апис, който трябвало да има на челото си бял триъгълник, на шията си – петно, наподобяващо орел, отстрани – петно във формата на нарастваща луна, а под езика – изображение на бръмбар. Той трябвало да бъде роден от крава, която след отелването си не можела да има друго теленце. Като цяла свещенният Апис трябвало да удовлетворява общо 29 признака. Неговото търсене продължавало 60 дена. В Мемфис Апис живял в открит обор пред храма на Птах, където приемал дарове от покланящите му се египтяни и правел предсказания. До времената на управление на ХІХ династия всеки бик имал своя собствена гробница. След това Рамзес ІІ заповадва биковете да бъдат погребвани в общ некропол – Серапеум. Произходът на това название идва от това, че умрелият Апис получавал името Осор-Апис, откъдето произлиза гръцкото име Серапис. Френският археолог Огюст Мариет, следвайки точните указания в текста на Страбон, открива през 1851 г. в Сакара легендарния Серапеум – широка дълга подземна галерия с погребални камери. В нея мумиите на свещените бикове са поместени в монолитни саркофази от розов гранит, варовик и базалт,  достигащи 4 м. височина и тежащи до 70 тона.

Широко било разпространено и почитането на слънчевия бик Мневис (на египетски Немур). Мневис се считал за душата Ка на хелиополския Ра и за «живо въплъшение» на бога Слънце.
Бикът Бухис или Бакис (на египетски Бха) се считал за душа на Монт в Хермонт и също се свързвал с култа към Озирис. Бухис бил черен, макар да се предполагало, че цветът на кожата му се променяла всеки час, в зависимост от фазата на ежедневния път на Слънцето. Той е изобразявал със слънчев диск между роговете.
Обожествявани били също белия бик Мина, бика Маат и Бика на Небето, който се явявал едновременно син и съпруг на Небесната крава Нут.

Свещените птици

 Митичните свещени птици Вену и Великия Хохотун се считали за богове. Великият Хохотун представлявал божество в образа на бяла гъска и фигурира в един от вариантите на хермополската митология, символизирайки раждането на Слънцето.
 От реално съществуващите птици най-почитани били ибиса, сокола и ястреба. Смъртно наказание се налагали дори и са неумишленото убийство на тези птици.
 Култът към ибиса – свещената птица на Тот, бил разпространен повсеместно.  Значителна роля за почитането на тази птица несъмнено е изиграло това, че тя се храни преди всичко със змии и скорпиони. Като свещенно животно ибисът олицетворява мъдростта, спокойствието и грациозността.
 И тук, ибисите трябвало да имат съответните данни, за да бъдат свещенни. Те трябвало да имат гола, матовочерна глава и шия, синкавосиви лапи, великолепно бяло оперение с отделни синьочерни пера по крилете.

След смъртта си свещенният ибис бил мумифицирван и поставян в глинен съд.
 От древни времена в Египет се покланяли на сокола. Това било свързано с представата за слънчевия диск като за дясното око на бог Хор, който бил приеман като прелитащ през пространството сокол. По-късно соколът започва да се асоциира с «душата» Ба, изобразявана във вид на сокол с човешка глава. Той се приема и за свещенната птица Ра, и за Хор – сина на Изида. С течение на времето този култ се пълни с нова символика, но в течение на цялата история на египетската религия, тази птица се счита за покровител и защитник на фараоните.
 В Древен Египет е разпространено и почитането на ястреба като птица, символизираща небето. Той е посветен на богините Мут и Нехбет.
Във връзка с мита за Изида, която в облика на лястовица лети около колоните с трупа на Озирис, се среща и култ към лястовицата. Още повече с долитането на лястовиците се свързват и разливите на Нил.
Установени са също култове към гъските, почитани като свещенни птици на Амон, Амон-Ра и Хеба и олицетворяващи Великия Хохотун. Много рядко се среща и култ към чаплата, в чийто вид се изобразявал  Вену.

Свещените крокодили и овни

 Крокодилите били почитани на много места, но особена значимост култът към тях достига в Тива и Ел Фаюм – оазис в либийската пустиня, където при фараоните от ХІІ династия е създадена грандиозна система от напоителни съоръжения, следствие на което се образува голямо водохранилище и се развъждат множество крокодили.
 Крокодилите олицетворявали бога на нилските води Собек. На тях им била приписвана способността на предизвикват разливите на реките, донасящи на полетата плодородна почва. Подобно на това, как по особени признаци се избирал бика Апис, в главния култов център на крокодилите и Собек – град Шедит (на гръцки Крокодилопол) търсили крокодил, подходящ за това да стане въплъщение на душата Ба на Собек. В ушите на този крокодил нанизвали обеци от стъкло, инкрустирано със злато, а на предните лапи надявали пръстен. Хранили го с специално предназначена свещена храна и през целия му живот се отнасяли с него особено грижливо, с почит и благоговение. След смъртта му го балсамирали и погребвали в свещени покои.
В някои области на Древен Египет обаче крокодилите не били почитани като свещенни животни, както твърди Херодот. С тях дори се отнасяли като с врагове. Жителите на Елефантина например дори ги използвали за храна.
 Овните били почитани повсеместно. Също като биковете, те олицетворявали силите на плодородието и в представите на египтяните се свързвали с душата Ба, доколкото думите «Ба» и «овен» звучали еднакво. В Есна и Елефантина овните се считали за въплъщение на Ба на Хнум, в Хераклопол – на Херишеф, а в Тива – на Амон-Ра, като овена на Амон се различавал от останалите свещенни овни по кривите си подгънати рогове.

Свещените котки, павиани, кучета и вълци

 Свещеното животно на богинята Бастет – котката – се почитала повсеместно, но култът към нея процъфтява особено в Долен Египет. Този култ достига своя разцвет по време на ХІІ и ХІІІ династия на египетските фараони (около 1800 г. пр. Хр.). Храмът на богинята Бастет в източната част на делтата на Нил става място на поклонничество. Египтяни от всички краища на царството принасяли в дар на богинята символи на предаността си във формата на малки котешки фигурки от керамика и бронз. Главен център за египтяните става огромният некропол в близост до храма на Бастет в Бубастис (днешен Зигазиг). Великите историци от античността Херодот и Диодор пишат в своите трудове, че ежегодно, седем пъти в годината, сто хиляди жреци са се събирали на гоям помен в чест на божествената котка. Херодот, който през 450 г. пр.Хр. посещава този град, разказва за великолепния храм, дълъг 300 метра, в който живеели хиляди котки, за които се грижел специален, уважаван от всички жрец.
 Култът към това свещено животно се свързва с това, че котките изтребват гризачите, които са врагове на реколтата. В епохата на Древното царство котката се асоциирала с бога-змиеборец. Известен е, макар и лошо съхранен до днес, мит за котката като дъщеря на Слънцето и неговото Око. Заради него на гърдите на статуите на свещените котки често е изобразявано Окото Уаджет.
 Котката толкова силно е считана за свещено животно, че дори случайното й убийство водело до смъртно наказание. Умрелите котки били балсамирани и погребвани в обособено светилище при храма на богинята Бастет в Бубастис. Те били полагани в богато украсени саркофази, заедно с играчки и храна, като мумифицирани мишки например, за дългото си пътешествие в задгробния свят. Огромно количество от близо 180 хиляди балсамирани котки е намерено и недалеч от Бени-Хасан.

Изследването на мумиите от котешките гробници в Бубастис, Сиут и Бени-Хасан показват, че котките от Средното царство са били подлагани на специална селекция. Техните скелети, зъби и пигментация на опашката вече съществено се различават от тези на първородната степна котка.   
 Любопитно е да се отбележи, че първите йероглифи, които са използвани за обозначаване на думата «котка», се отнасят към V и VІ династии (около 2300 г. пр. Хр.). Днес те са разшифровани като «миу», подобно на звукоподражателната дума «мяу», която по-късно преминава във всички езици.
 Павианът-кучеглавец се считал за свещено животно на Тот. Култът към него също се свързвал със слънчевия култ – тъй като при изгрева на Слънцето планинските павиани надават радостни викове, както и с почитането на Луната и със заупокойния култ. Във връзка с последното, павианът се споменава като един от стражите на входа в Дуат. Свещените павиани живеели във волиери с финикови палми при храмовете, а специално дресирани павиани взимали участие в религиозните мистерии.
 Чакалите се асоциирали със запада, пустинята и Бог Анубис. Култовият център на кучетата и чакалите бил Кинополския ном. 
 Почитането на вълците се свързвало с култа към Упуаут.

Свещените хипопотами, лъвове и свини

 Издигането на хипопотама в култ е свързано с богинята Таурт,  изобразяван като бременна самка на това животно. Въпреки това, независимо от популярността на Таурт, култът към хипопотама не получава особено голямо разпространение. Хипопотамите се почитали само в Папремитски окръг и на още няколко места. Някога те се считали за свещени животни на Озирис. В същото време, наравно с крокодилите, хипопотамите се асоциирали със силите на злото и със Сет, като олицетворявали враговете на Ра.
 Лъвовете символизирали могъществото на богинята-лъвица Сохмет и мощта на фараона. Техният култ има локален характер, като култовият им център се явява Леонтопол.
 Свинята в Древен Египет се приема за нечисто животно. Тя се асоциира със Сет, но в същото време от древни времена се отъждествява с небето, а във вид на свиня с прасенца-звезди на корема понякога се изобразява и Нут.

Свещените мангуста, таралеж и жаба

 Мангустата е зверче, притежаващо естествен имунитет срещу змийската отрова. То е известно и като изтребващо гризачите. В тази връзка мангустата в Древен Египет е почитана като змиеборец. В един от митовете Ра побеждава Апопа в образа на мангуста. Това животно лесно се опитомява и често е било държано в домовете за защите от змии и гризачи.

За свещено животно мангустата започва да се приема от периода на управление на ХХІІ династия, макар че се споменава в религиозни текстове доста по-рано. Мангустите се посвещавали на Слънцето, Ра и Уаджет.
 Таралежът също бил почитан като змиеборец и се асоциирал с Ра. Култът към него бил разпространен повсеместно. Често във вид на това животно били изработвани съдове за жертвено принасяне на вино на боговете.
 Жабата била почитана заради своята плодовитост, което се свързвало с плодородието. На нея също приписвали власт над разливите на реките, от което зависел урожая. Освен това, в Древен Египет съществувало поверие, според което жабата притежавала способността за самозараждане и затова се свързвала  със задгробния култ и възкръсването след смъртта. Понякога жабата била рисувана под Ладията на Ра. Тя се считала за свещено животно на богинята Хекет. Култовите центрове на жабата са Харвер и Абидос.

Свещените насекоми, риби, змии

(https://farm6.staticflickr.com/5107/5667227496_4cd06ae25b.jpg)

 За свещен се считал бръмбара-скарабей (на египетски «хепри»). Този бръмбар изработва малко топче от екстрементите на млекопитаещите, в което снася яйцата си. Когато от яйцата се излюпят личинки, те се хранят от това топче, което египтяните са възприемали като космически символ – скарабей, търкалящ пред себе си слънцето по време на дневния цикъл на неговото раждане и смъртта на небесния свод. Първоначално в космологичните концепции на хелиополските жреци Хепри се е възприемал и като залязващото, и като изгряващото слънце, а чак по-късно се отъждествява само с изгряващото светило. Той всяко утро излизал от утробата на богинята Нут. На много места скарабеят е изобразяван именно как търкаля слънчевия диск по небето.
 Черният скарабей, придвижващ се из праха по земята, е можел да се въздигне в небето благодарение на своите прозрачни крила, явявайки се по този начин сам по себе си, подобно на способността за самозараждане на жабата, като още един вид преобразяване и възкресение. По странно съвпадение, думата «хепри» е много близка до думата «хепер», която означава «превръщам се, преобразявам се». Във възприятията на египтяните Хепри е въплъщение на това свещено свойство – постоянно да приема различни форми. За човек, попаднал след смъртта си в света на боговете, многообразието на възможните превъплъщения, позволяващи на душата да променя своите външни проявления, описани в «Книгата на мъртвите», бил основен момент. Поради това скарабеят става жив образ на вярата на египтяните във вечния живот на душата след смъртта.
 Изображенията на този бръмбар служили за амулети, защитаващи от силата на злото, от отровни ухапвания и помагащи да се възкръсне след смъртта. Амулети във формата на скарабей се срещат при първите две династии, в края на ІV – началото на ІІІ хилядолетие пр. Хр. На някои от тях са нанесени надписи, изразяващи зависимостта на човека от спасителната сила на божествата. На тах може да се прочете например: «Амон-Ра вдъхва живот в този, който го обича» или «Няма друго убежище за сърцето, освен Амон-Ра». Но най-важен бил амулетът «скарабей на сърцето». Той трябвало да бъде направен от полускъпоценен камък със зелен цвят, като на корема на бръмбара се изписвал надписа «КМ» - напътствие, давано на сърцето на умрелия, за да му помогне да премине през сложното изпитание – измерване на сърцето от Анубис – позволяващо му да достигне безсмъртие.
 От насекомите се почитала също отровната многоножка Сепа – свещеното насекомо на Атум.
 Култът към рибите възниква още в Додинастичната епоха. Свещени в Древния Египет били рибите оксиринх и лепидот. Лепидотът –  люспеста, отдавна измрял вид риба, се считал за свещено животно на Мехит и бил посветен на бог Хапи. Култов център на лепидота бил град Тис (на гръцки Лепидотопол), намиращ се в VІІІ горноегипетски ном.
 За погребенията на свещените змии Херодот пише, че те се погребвали в храма в Карнак. Според елинския историк, змиите се посвещавали на Амон-Ра. Възможно е това да е свързано с вярването, че змиите са не само вредни същества, вечно воюващи с бога Ра, но понякога и негови помощници, като например гигантската змия Мехен – защитник на нощната ладия на този бог.
 Неотдавна в Абидос бе открито голямо магарешко погребение, което дава основание на египтолога Матю Адамс от Института по изящни изкуства при Нюйоркския университет да твърди, че древните египтяни са боготворили и магаретата. Високият статус на магаретата се потвърждава от тяхното погребение в границите на церемониалния некропол, където по правило са се погребвали мумифицирани птици, крокодили, котки и други животни, свързани с култа към египетските божества или почитането на фараоните. Още повече, според някои египтолози, всички животни, които обитавали Древен Египет – както домашни, така и диви, се смятали за свещени.
 Трябва да се отбележи, че в някои области на съвременен Египет и до днес се почитат свещени животни. Но в различните райони това са различни представители на фауната. Един от най-популярните култове, както и преди, остават култовете към котките, бика и ибиса.
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Август 03, 2012, 07:09:15
Жреци в Древен Египет

(https://www.odysseyadventures.ca/articles/egyptian_temples/boatprocession.jpg)
Жреци носят свещената ладия на Бог Амон-Ра по време на фестивала Опет в Тива
(Изображение от храма в Карнак)

Съсловието на египетските свещенослужители съдържа голямо разнообразие от членове, на които може да се даде наименованието "жреци".

Да споменем преди всичко жреците на мъртвите — погребалните жреци и жреците, ръководещи мумифицирането, които можем да видим и по време на погребението.

Духовенството, т.е. свещенослужителите в божествените храмове, е съставяно от "пророци", образуващи висшето духовенство, жреци от нисшето духовенство, почасови служители (светски лица) и женски персонал. Гърците дали наименованието "пророци" (тълкуватели на знаменията на божеството) на жреците, наричани от египтяните иту нетер — "божествени отци" или хему нетер — "божествени служители". Те образували йерархия, начело на която стоял великият жрец или "първи пророк". Въпреки това жреците на някои божества били ръководени от един първожрец, носещ идваща от най-далечни времена титла като например "великият ясновидец" (Ур Мау) на Ра бил главата на жреците на Ра в Хелиополис, това била и титлата на главата на жреците на Атон; първият пророк в храма на Птах в Мемфис бил "великият повелител на изкуството" (Ур Херп хемат). Като представител на фараона в храма, първожрецът се определя от знамението на бога, но в действителност по волята на фараона. Това може да бъде жрец от служителите на бога или от служителите на друго божество, но можел и да бъде избран между висшите сановници на двора или между военачалниците. Той трябва да отслужва култа от името на фараона и от него зависело управлението на имотите на храма. Когато отсъствал, той прехвърлял религиозните си задължения върху втория пророк, който имал и административни функции като например да събира налозите от чуждите земи, които фараонът отпускал на храма или пък да ръководи посветените на боговете поля и работилници. Този втори пророк бил подпомаган от третия и четвъртия пророци и от обикновените пророци.

При нисшето съсловие могат да се различат разнообразни функции. "Чистите" (уебу, ед.ч. уеб) били натоварени с оръдията на култа и свещените предмети, именно те поддържат чрез поръсване (пречистване) чист храма, както и култовите предмети и гримират и украсяват статуята на божеството, а по време на шествие те носят статуята на бога и свещената му ладия. Начело на тях стои главният жрец и един велик жрец (уеб), който при култа на Амон отговарял за ежедневното отслужване на свещения култ. В някои жречески общности, като тази на Озирис в Абидос, нямало пророци и те били ръководени от един велик уеб. Уебу имали понякога и граждански задължения. "Жреците-четци" (Кериу-хебет) трябвало да уреждат церемониите според ритуала и да четат на глас свещените химни по време на служба — най-вече на тях египтяните приписват магически способности заради познаването на заклинанията, съдържащи се в ритуала. Ръководени били от един главен жрец хери-теп. А "времезнайците" трябвало да определят часа на всяка церемония чрез наблюдение на дневния ход на слънцето и звездите. "Създателите на хороскопи" трябвало да определят благоприятните и неблагоприятни дни в годината. И накрая, последната прослойка от жреците са имиусета, за които не се знае почти нищо, но изглежда, че това са хора, на които са били поверявани всички ръчни работи във вътрешността на храма, общи работници.

Всички членове на нисшето жреческо съсловие, както и обикновените пророци, са разделени на четири прослойки, които се редуват по за един месец при изпълнение на религиозните си задължения, а през останалото време живеят вкъщи като обикновените миряни, от които по нищо не се различавали. Все пак не бива да ги бъркаме с истинските светски лица, наречени "почасови" (унут), най-вероятно, защото първоначално те служели в храма само в определен час. Това са вярващи, които живеят навън и идват в храмовете единствено, за да поемат службата си. По време на Старото царство те имат определящо място, тъй като жреческото съсловие все още е нямало строга структура и правила, които придобива по-късно. При Средното царство "почасовите жреци" едва се загатват, а по време на Новото царство вече съвсем не се говори за тях. Първоначално важните им задачи изглежда впоследствие остават просто дребни материални задължения.

Измежду жреците от нисшето съсловие трябва да бъдат споменати свирачите и танцьорите, които обикновено били слепи, което е обяснимо в едно общество, където всеки си има функции и слепият трудно може да намери друго средство за препитание освен музиката.

На теория жените-служителки в храмовете се ръководят от царицата, която се възприема като съпруга на династическия бог, т.е. на Амон по време на тиванските династии. В Късната епоха божествената поклонничка на Амон ще замести царицата и общо взето ще царува над тиванските жреци. Уебуит, прикрепените към храма жени, образуват една истинска женска жреческа общност. Разделени на прослойки като жреците, те служат по един месец като се редуват и присъстват на публичните шествия и церемонии. Редом с тези жрици, наричани от гърците палакиди, към храмовете имало прикрепени и свирачки, певици и танцьорки, но те били мирянки, които просто помагали по време на церемония.

При Старото царство жреците не се различават от обикновените хора по облеклото си. В следващите епохи те продължават да носят препаска и да подчертават стремежа си към старото, като отказват да възприемат дошлите на мода посредством съвременния вкус роби, най-малкото не и по време на свещената си служба; те обаче намятат леопардова кожа като знак за достойнство.

Любопитно
http://istorianaegipet.zazz.info/?cat=1187
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Август 10, 2012, 18:43:31
Публикувам тази статия с любезното съгласие на нейния автор  :smile-1:

Медицината в Древен Египет

(http://www.imperiyanews.ru/content/aa1fc81a-2573-e711-80e1-020c5d00406e)

Автор: Вълкан Павлов

Източник: http://bgegypt.net/ (http://bgegypt.net/index.php?option=com_content&view=article&id=282:meditzina-v-dreven-egipet&catid=36:2009-03-10-15-37-24&Itemid=55)

Хилядолетната култура на древния египетски народ буди в съвременния човек полярни мнения, но само повърхностният поглед над нещата би могъл да прояви неразбиране и отхвърляне на идеите, схващанията и оттам - действията на тези хора. Като изключително духовна, тази древна цивилизация не може да бъде разглеждана, коментирана или тълкувана без да се вземат предвид религиозните схващания и теология.

Игнорирайки разбиранията и гледната точка на този народ, поглеждайки към тях от мястото на съвременен човек, е сигурно, че бихме приели като абсурдна, или поне непълно и неточно и оттам грешно изтълкувана, цялата египетска култура. В този ред на мисли, разглеждайки древната медицина, първо трябва да си изясним от какво точно са се лекували тези хора. Тоест, за да разберем лечението, трябва да преминем през диагнозата. Може би е добре и да разгледаме етимологията на самата дума “медицина”. Медицината е наука и изкуство на поддържане и/или възстановяване на човешкото здраве чрез изследване, диагностиране и лечение на пациентите. Терминът произлиза от латинската дума “ars medicina” - буквално превеждаща се като изкуство на лекуване[1]. Според друг източник "лекарите в древен Египет се наричали met-ceni, откъдето идва медицина[2]:


“В Египет мъжете са по-добри в медицината от който и да е друг от човешкия вид”.

Суеверници от чужди земи често са се обръщали към фараона да им изпрати египетски доктори. Стенна рисунка от гроба на Тебеан от ХVІІІ династия (1400 пр.Хр.) изобразява “Nebamun” - писар и доктор на царя, получаващ заплащане в подаръци за службата му при сирийски принц.

Според Херодот, цар Кир от Персия е поискал от Амасес (Ahmose II of the 26th dynasty, 560 BC) да му изпрати най-знаещия от всички египетски очни доктори. Някакъв вид медицина е била практикувана в Египет в ранните предисторически времена (използването на малахита като грим за очи е било известно в Бадарийския период и същото използване на галена (кисела трева) в преддинастичните времена). Един папирус е “Kahun Gynecology Papyrus”, датиран преди 1825 г. пр.Р.Хр., при царуването на Аменхотеп III [по-скоро Аменемхет III (1842-1797 г.пр.Хр.)  :smile-1:], описва методи за диагностиране бременността и пола на ембриона, заболявания на жената, обезболяващи средства, влияещи върху женския организъм, кремове и вагинални апликации.

Най-известните и обстойни записи са папирусите “Едуин Смит” (1600 г. пр. Хр.) и папирусът “Еберс”, които се отнасят за цар Ден (първа династия, 3000 г. пр. Хр.), предполагайки много по-ранен първоизточник.

“Книгата на .......” беше открита под краката на Анубис в Летополис и се отнасяше за Негово Величество Кралят на Горен и Долен Египет.

“Едуин Смит” - папирусът е 5 метра дълъг и основно засяга операции. Той описва 48 случая на рани на глава, врат, рамена, гърди и гръден кош. За съжаление надписите са прекъснати до гръдния кош и завършват по средата на изречението. Папирусът изброява симптомите, последващи от лечение на всеки индивидуален случай. Той включва обширен опит по отношение на най-често срещаните фрактури. ”Еберс”- папирусът е повече от 20 метра дълъг и 30 сантиметра широк. Той разглежда основно вътрешните заболявания, както и заболявания на очите, кожата, гинекологични и някои хирургични случаи. Анатомичната и психологичната терминология е също включена. Описани са 877 рецепти и 400 лекарства за тези болести. “Кахунският” папирус е открит от Флиндер Петри през април, 1889 г., във "Fayum site of Lahun”. Градът е създаден през Средното царство, при царуването на Аменхотеп II [по-скоро Аменемхет II (1929-1895 г.пр.Хр.)  :smile-1:] и неговия наследник. Папирусът е датиран към този период по бележка на лицето, обявяващо датата на започване на 29-ата година от царуването на Аменхотеп III. [по-скоро Аменемхет III (1842-1797 г.пр.Хр.)  :smile-1:] (c. 1825 г.пр. Р. Хр.). Текстът е публикуван във факсимилие с транслитерация и превод на английски от Грифин през 1898 година, и се намира в Лондон. Гинекологичният текст може да бъде разделен на 34 параграфа, първите 17 от които са с подобен формат (Nunn 1996: 34). Първите 17 започват със заглавие, последвано от кратко описание на симптомите на репродуктивните органи, въпреки че невинаги са свързани с тях. Втората секция започва на третата страница и всяка обхваща 8 параграфа, защото и двете копия са силно разрушени. Въпреки това има няколко параграфа, които имат достатъчно разбираем език. Параграф 19 засяга установяването на бременност. Параграф 20 засяга процедури, свързани с диагностицирането, а в параграф 20-22 са засегнати контрацепциите. В тези материали е описано контрацептивно средство - крокодилски изпражнения, 45 мл мед и кисело мляко. Третата секция (параграф 26-32) е отнесена към тестването на бременността.

При други методи, включващи поставяне на лукова глава дълбоко в тялото на пациентката, за резултат се е приемала миризмата. Четвъртата и финална секция съдържа два параграфа, които не се причисляват към никоя от предишните категории. Първата описва предписано лечение за зъбобол през бременността. Вторият параграф описва какво е “фистула” между пикочния мехур и вагината, причиняваща незадържане на урината. Други медицински папируси са “Харст” и “Берлинският” папирус от 1300 г. пр.н.е., за ушните болести. Тези книги обикновено са кръщавани на името на откривателя си.

Древните египтяни са вярвали, че човешкото тяло ще бъде родено напълно здраво и не може да откаже или да изпадне в състояние на смърт, освен чрез намесата на външни сили. В случаи на рани, преяждане, глад, алкохол, лошия въздух, червеи и насекоми, лошо храносмилане и т.н., деятелят е земен и лечението е било основно чрез медикаменти. Друг тип болести (с неясен причинител) са били смятани като следствие на скрита сила, приписвана на зли богове, божествено наказание, мъртъвци или магически процедури. Лекарите са имали задължение да неутрализират тази зла сила преди да се обърнат към лечението чрез медикаменти.

Смятали, че причинителите, включително силите от невидимия свят, могат да напуснат тялото през естествените му отвърстия. Въпреки ограничените знания за причинителите на болестите, те са имали широки разбирания по анатомия и физиология. Без съмнение, това се дължи на балсамирането на мъртвите, например, процесът на изпразване на черепа през ноздрите чрез дълга кука, не би било правено без добри познания по анатомия на главата и мозъка. В нашата модерна медицина много мозъчни операции са осъществявани по този път. Те са получили добри познания по отношение на главен, гръбначен мозък, менингит и са знаели, че мозъкът е седалище на контрола на тялото.

Папирусът “Еберс” описва точно позицията на сърцето и илюстрира някои от неговите ритъмни нарушения, както и промени в честотата на сърдечната дейност. Египетските лекари разпознавали сърцето като първоизточник на кръвните пътища, знаели са, че кръвоносните съдове са кухи, елиминиращи ненужните елементи, разпространявайки въздуха и телесните секрети и екстременти, в объркване на кръвните пътища с други пътища като уретерите.

Кръвообращението е демонстрирано от “Смит”- папируса, заедно с отношението му към сърцето, както и знанието за важността на пулса.Те са знаели, че кръвоснабдяването тръгва от сърцето към всички органи на тялото:

"Има пътища в него към всяка част от неговото тяло,
то говори в кръвоносните съдове за всяка част от тялото".

 Първият пасаж от “Книгата на сърцето” в папируса “Еберс” е озаглавена “Началото на лечителските тайни”. Вероятно изследването на пулса е било едно от тайните учения, които са пазени в тайна от гръцките посетители, поради което не е било развито в по-късната медицина.

Процесът на диагностициране следва същите стъпки, както в практиката на модерната медицина. Разпитването на даден пациент, като първа стъпка, е показано в “Едуин Смит”- папирусът:

 "Ако го попиташ за болестта му, и той не говори на теб".

 Последвано от класическите стъпки преглеждане, опипване на травмите по тялото и болните органи:

"Ти трябва да прегледаш неговите рани" и "очните ябълки са надолу, докато неговото лице е като на плачещ".

Изследването още е включвало телесните отделяния - урина, изпражнения, слюнка и кръв. Палпирането, освен на пулса, се е прилагало и на коремната област, счупвания и тумори:

“Ти би трябвало да сложиш твоя пръст на него, тогава трябва да палпираш неговия стомах.”

Туморите са добре (ясно) обособени (разграничени). Аневризмата е била описана като полусферичен тумор на кръвоносните съдове, който се уголемява под пръстите при всяка пулсация (на сърцето). То спира да пулсира, когато е оказано налягане с пръст – практика, съществуваща и в съвременната медицина.

Ингвиналната херния е описана като тумор над половите органи, която се появява при кашляне и може да бъде лекувана с топъл компрес (притискащ). Диагнозата чрез кашлянето е първият начин за доказване на ингвинална херния в модерните хирургически техники. Прилагането на топлина е един от методите за намаляване на притиснатата херния. Мумията на Мерен-Птах (ХІХ династия) показва следи от отворена рана, резултат от хиругическа намеса.

Древните лечители още познавали перкусията (диагностиране чрез почукване – оглед, опипване /палпация/ и почукване /перкусия/), третата стъпка при изследване в практиката на модерните лекари:

“И да проучи неговия стомах, и да почука с пръста” и “Сложи ръка на пациента и натисни”.

Следвайки диагнозите, решението е било в някоя от трите форми “неразположение, което ще лекувам”, “неразположение, с което ще се боря” и “неразположение, което не може да бъде лекувано”, само в 3 от 49 случая, описани в папируса “Смит”са били приети за безнадеждни. [3]

.....................................................................................

Често разглеждането на древноегипетската медицина се ограничава с методи за лечение, подобни на съвременните, някои дори пишат: “Когато никой не е в състояние да обясни защо някой има болест, заклинанията и магическите лекарства са били използвани да изкарат навън духа”. Всъщност магията и заклинанията са били използвани наравно и заедно с другите методи за лечение, което ги прави не по-маловажни, тоест заклинанието е неделима част от лекарството:

“Ела! Ти, който изкарваш навън лошите неща от моя стомах и моите крайници. Този, който изпие това ще бъде излекуван, точно както божествата преди него бяха излекувани”.

Много от египетските божества могат да имат въздействие върху човешкото здраве, някои от по-важните са:

Тот, божество на знанието и писарите. (Изобразява се с глава на ибис и писарски инструменти).

Изида, лекуваща с магия (съществува предание, че Изида успява да излекува самият Ре от ухапване от змия, като научила тайното му име).

Анубис, божество на мумифицирането (изобразява се с глава на чакал);

Бес, божество, пропъждащо злите сили (изобразява се като човек с заплашително изражение на лицето).

За силата на заклинанията можем да прочетем: “Ето, събрах словата на силата отвсякъде и от всекиго и те идат при мен по-стръвни от хрътки, по-бързи от светлината”[4]

Примери за използваните заклинания:

“О, Есе, магьоснице велика, избави ме:
спаси ме от всяко зло, от неща вредни и червени;
от болест на бог и болест на богиня;
от смърт на мъж и смърт на жена;
от мъжки и женски богове, които ще се опълчат срещу мен” - заклинание, произнасяно от ранeн човек при сваляне на превръзките.

Интересен е подходът за отъждествяване на човешкото тяло с божества, идеята на този подход е да внуши на злата сила, нараняваща тялото, че влияе не на другиго, а на самото божество.



1 http://www.etymonline.com/

2 http://www.bukvite.com/poem.php?docid=37870

3 http://www.arabworldbooks.com/articles8.htm3
   http://www.indiana.edu/~ancmed/egypt.HTM

4 Славян Стоилов - “Медицината на древен Египет”
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Септември 04, 2012, 16:18:25
Мумифицирането в Древен Египет

(https://www.crystalinks.com/mc3.gif)

Снимки: http://www.crystalinks.com/egyptafterlife.html

Балсамирането като процес за запазване на тялото и душата, датира от Древен Египет по време на четвъртата фараонска династия, през първата половина на третото хилядолетие преди Христа. Този занаят бил упражняват повече от 2500 години.

Всички меки тъкани, мозъка и по-голямата част от вътрешните органи били изваждани от тялото. Единственият орган, оставян в него, било сърцето.
 
Кухините се почиствали, а цялото тяло се покривало с натриев карбонат и натриев бикарбонат, с примеси на натриев хлорид (обикновена готварска сол) и натриев сулфат. Натриевият карбонат египтяните добивали от водите на река Нил. При изпаряването им тя се отлагала по бреговете.

Според вярванията на египтяните душата може да се върне в тялото само ако то е добре запазено. Ако е повредено, душата не успява да го разпознае. От страх да не стане това, египтяните полагали особено внимание и старание при процеса на мумифициране.

Основната причина египтяните да бъдат мумифицирани била вярата им в задгробния живот и че мумифицирането ще им гарантира път към отвъдното. Някои смятали, че след смъртта продължават да живеят в гробниците, в които са погребани. Египтянинът освен тяло и Ка (духовен водач), имал душа (Ба), която след смъртта отлитала от тялото. Според вярването тя е птица с глава на човек, а лицето е на починалия. Преди смъртта душата живеела в корема или сърцето на човек.

Балсамирането всъщност е било истинско изкуство, в което не всички са били посветени и са го умеели. Съществували са специални правила и предписания как точно да бъде извършван процеса. Така например точно осем са били разрезите, през които са били изваждани белите дробове, коремните органи... Според различни източници балсамирането е траело между 35 и 70 дни. През няколко дупки в краката, ръцете и гърба в тялото били вкарвани специални масла и смоли, които унижощавали неприятните миризми, появяващи се след настъпването на смъртта.

Чрез специална течност балсаматорите са извличали и част от мозъка на починалия, а друга изваждали с помощта на железни куки през носните отвори. Това описва в своите трудове гръцкият историк Херодот. След като черепът бил изчистван от мозъка, балсаматорите поставяли в него сирийска сол, балсам или кедрова смола.

В почистената от вътрешностите коремната област, египтяните поставяли палмово вино и различни видове билки. След като под въздействието на натриевия тялото на мъртвеца изсъхвало, то било увивано в пояси от тънко платно. Отгоре го натривали с гума, която играела ролята на лепило. Така обработено, тялото било поставяно в дървен ковчег.

Балсамираторите в Древен Египет са образували специално съсловие. За да балсамират знатни мъртъвци те получавли по един талант (той се равнява на 6 хиляди златни франка) и по 2 хиляди за по-бедните, описва древният писател Диодор.
 
Докато траел процесът на балсамирането, жреците пишели магически текстове, известни като "Книга на мъртвите". Ролките папируси съдържали указания към мъртвия как да стигне до задгробния живот. Мъртвите египтяни били изпращани след смъртта им заедно с имуществото, които имали приживе. Край гробовете им били поставяни мебелите, оръжията, бижутата им, за да им служат и в отвъдното.

До там обаче се стигало, само ако мъртвият минел изпита си пред бога Озирис - царят на Долния свят. Богът с глава на чакал Анубис мерел лично сърцето на мъртвия на Великата везна и спрямо перце, смятано за символ на праведната истина.

(https://www.crystalinks.com/funerary.jpg)

Ако сърцето на починалия е преминало успешно този тест, мъртвият можел да отиде в Рая. Но при положение, че перцето е по-тежко от сърцето на мъртвеца, което означава, че греховете му са много, душата му била проклината да се скита по света до края на света.

http://sanovnik.bg/n3-10416-Мумифицирането_в_Египет_било_път_към_вечен_живот (http://sanovnik.bg/n3-10416-Мумифицирането_в_Египет_било_път_към_вечен_живот)
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Септември 04, 2012, 16:19:23
Химични процеси при мумифицирането в Древен Египет

Сп. “Природа”, С., БАН, 1995, 3 кн.
Евгени Головински, Камелия Ивановска

Ще започнем с това, че понятието “мумия” има няколко значения. Според арабския пътешественик Абдел-Латиф (XII в.) думата “мумия” (Mumiya или Mumiyai) има арабски произход и означава асфалт, или еврейска смола, както и веществото, което се отделя от скалите в Лизмиевата планина (Дерабгерд, Персия). Тази мумия имала лечебни качества например при лекуване на рани и счупени кости. Поради това тя била ценен обект на търговия и в Европа до XVI–XVII в., та дори до XIX век. “Мумия” наричали също костите и ноктите, отрязани от жив човек, за които се вярвало, че представляват негово въплъщение и поради това се поддавали на заклинания и магии. Най-после “мумия” означава балсамирано тяло в Древния Египет. Често пъти се прави разлика между естествена мумия, респ. мумифициране, и изкуствена мумия. Естествени са мумиите, които се запазват от разлагане под влияние на благоприятните условия на околната среда – горещ, сух, стерилен въздух и пясък. Под влияние на такива естествени влияния, присъщи особено на сухия климат на Нилската долина, телата на починалите се запазват продължително време без никаква предварителна подготовка.

При изкуственото мумифициране тялото на покойния се подлага на специална продължителна обработка, за да се запази по възможност непроменен външният му вид. До изкуствено мумифициране египтяните прибягвали от чисто религиозни съображения. Те вярвали, че смъртта не означава краят на човешкото съществуване, а само преминаване в друг (естествено, по-добър) свят. Но за да може покойният египтянин да живее и след земната си смърт, трябва да се изпълнят две условия – първо, тялото му да бъде запазено изцяло от гниене и, второ, неговата душа да получи всичко необходимо за отвъдния свят (храна, напитки, покъщнина и оръжие). Така покойникът можел да отиде на “онзи свят” според материалното си благополучие и да бди над совите потомци като отплата за техните жертвоприношения.
Във втория том на своята “История” Херодот от Халикарнас (ок. 484–425 пр. Хр.), наречен “баща на историята “, описва умението на специални хора, които се занимавали с балсамирането на умрелите в зависимост от имотното състояние на техните роднини: “Когато им донесат мъртвеца, те показват на близките на покойника три дървени оцветени образеца на мумии и обясняват, че първият е най-хубавият, понеже така и така ..., вторият е по-лош и по-евтин, а третият е най-евтин. После казват кой колко струва и питат по кой образец да балсамират мъртвеца.”
С течение на времето технологията на мумифицирането в Древния Египет се развива. Отначало специалистите в тази област успяват само да запазят общата форма на тялото, докато по-късно те добиват умението да съхраняват по съвършен начин дори чертите на лицето. Ученият Хауърт Картър, който открива недокосната мумията на фараона Тутанкамон, отбелязва, че лицето на владетеля било толкова добре запазено, че съвпадало почти напълно с изображението на посмъртната маска, позната от репродукции на всички хора по света. Трябва да съжаляваме, че до наши дни не са достигнали писмени паметници, които да ни дадат информация за цялостния процес на балсамиране. От папирус, описващ балсамирането на аписи (египетските свещени бикове), е запазена само втората част, в която се описва мазането с мехлеми и увиването с ивици ленен плат. От древните историци по-пълно описание на процеса мумифициране дават Херодот и Диодорос Сикулус (80–29 г. пр. Хр.)

Според Херодот съществували три начина за мимифициране в зависимост от благосъстоянието на мъртвия. Тленните останки на богатите били обработвани по следния начи: най-напред изваждали мозъка през ноздрите с помощта на крива желязна тел, след което изпълвали черепната кутия със смолоподобна течност. После изваждали вътрешностите, а стомашната кухина изплаквали с палмово вино, засипвали я със стрити благовония (мира, майчин лист, канела и др.) и след това я зашивали. Важен етап било поставянето на тялото за 70 дни в разтвор на натриева основа. Накрая измивали трупа, увивали го в ленени бинтове, напоени с гума, и съхранявали мумифицираното тяло в дървен саркофаг. Мумифицрането на хората от средната класа се състояло от вкарване на кедрово масло в стомаха на мъртвия с помощта на клизма, поставяне на трупа за 70 дни в разтвор от натриева основа и по-късно отстраняване на клизмената течност. Вътрешностите на най-бедните били изплаквани със сок от ряпа, след което телата също престоявали 70 дни в разтвор на натриева основа.
Според Херодот натриевата основа изпълнявала ролята на сушител. Това обяснение, приемано за вярно дълги години, е погрешно и причините за това са поне две. От една страна, разредената натриева основа няма нужното дехидратиращо действие, което притежава висококонцентрираната луга, и прилагането на разреден разтвор ще доведе само до изравняването на електролитната концентрация на разтвора и на клетъчната течност. Използването на концентрирана натриева основа за 70 дни пък ще доведе до пълното разрушаване на тялото – мазнините ще се осапунят, а белтъците ще се разрушат поради образуване на соли на аминокиселините с натриева основа и ще се стигне до разграждане на протеиновите макромолекули.
От друга страна, в древния Египет едва ли е имало метод за производство на натриева основа в нужното количество и концентрация. Наистина каустификацията не е откритие на новото време. Още в папирус от 3-ото хилядолетие пр. Хр. е описан метод за получаване на луга от пепел. Продуктът бил разредена калиева основа. За получаването й дървесната пепел била екстрахирана с вода, при което водата се насища с калиев карбонат. Полученият разтвор бил пропускан на капки през съд, в който имало парченца калциев оксид. Откога обаче е познат този метод и дали по подобен начин е била получавана и натриевата основа, не е известно, макар че натриевата основа е била със сигурност позната на египтяните. Според някои автори в скални гробове близо до Хеопсовата пирамида са намерени съдове от алабастър от времето около 3000 г. пр. Хр., които съдържат 3 %-на натриева основа. Според същите автори вътрешностите на царица Хетеферес били съхранени в алабастрова кутия с разтвор от натриева основа. По всяка вероятност в тези случаи става дума за разтвор на натриев карбонат. Изходното вещество за третирането с натриев карбонат (природна сода) се среща в Египет в големи количества. На 80 km южно от Александрия в Долен Египет има безотточни езера, чиито води съдържат 0,04 %-на сода. При изпаряване на наситени солени разтвори в зависимост от температурата се получават карбонати с различно съдържание на вода в кристалната решетка. Тъй като египетските езера са богати на натриев хидрогенкарбонат, твърдите отлагания се състоят предимно от натриев сескикарбонат (Na2CO3.NaHCO3.2H2O). Безводната сода може да бъде добита както чрез нагряване на монохидрата (Na2CO3.H2O), така и на сескикарбоната, при което се отделят вода и въглероден диоксид. Какъв е бил точният химичен състав на содата за мумифициране, все още не е известно.

Въпреки че начинът на балсамиране претърпява промени с течение на хилядолетията, мумифицирането на богатите било извършвано по следния начин: след отстраняване на мозъка през носа и на вътрешните органи (с изключение на сърцето) посредством срез кухините били изплаквани с палмово вино, след което били оставяни празни или били изпълвани със содено-смолни пълнежи. После тялото било покривано със суха сода. Този процес траел около 40 дни. След това мъртвият бил измиван със содов разтвор, содено-смолният пълнеж бил заменян с пълнеж от смола, лен или стърготини, напоени със смола или тиня от Нил, след което в кожата били втривани миро, канела и други ароматни съставки. После очите, ушите и стомашният срез били заливани с пчелен восък, тялото било увивано в ленени бинтове, предварително напоени с каучук и смола. Накрая лицето на мумията било покривано с маска и тялото било поставяно в ковчег със същата форма. В някои случаи в отделни съдове били съхранявани вътрешностите. Балсаматорите увивали вътрешните органи с ленен плат, а после ги поставяли в специални съдове (канопи) и ги заливали с масла. По подобен начин били балсамирани и животните. С течение на времето били направени известни изменения в мумифицирането – временно отстраняване на сърцето (ХІІ династия), поставяне на пакети под кожата, които придавали на тялото естествена форма (ХХІ династия), използване на асфалт (вероятно едва в персийско и птолемейско време). От гледна точка на химията етапите на мумифицирането изглеждат по следния начин: отстраняване на меките органи, които се разлагат бързо (мозък, вътрешности), и изплакване с палмово вино за стерилизиране. За сушене на тялото била използвана сода, която има хигроскопични и консервиращи свойства. Използвана в тогавашната си безводна форма (Na2CO3.0,7 H2O), тя адсорбирала до 10 % вода, без да изглежда влажна.
Изсушаващото действие на содата нараства при използването на слама и стърготини, които, от една страна, разрохкват содата, а от друга – също адсорбират вода. Обработването на тялото с масла, смоли и подправки също има своя смисъл. Тези съставки са богати на дъбилни вещества – действието им във връзка с консервирането на трупа е свързано със свойствата им да утаяват белтъците, да правят кожата устойчива на гниене, да ограничават подуването. Помадите и смолите имат не само козметично действие, но и предотвратяват достъпа на микроорганизми. Важни сведения за вероятния ход на мумифицирането предлагат изследванията върху мумиен материал. Цената на това обаче е разрушаване на находката. Ето защо в последно време за изследване на мумифицирането се прилагат съвременни химични и физични методи – химически анализ на пепел от мумии, изследване на лена и определяне на състава и строежа на багрилата, електрофоретични изследвания на тъканни проби, рентгенови снимки, компютърна томография, електронномикроскопско преценяване на степента на рехидратация на части от тялото.
Химичните анализи на мумиите показват, че количеството на маслените киселини в тях намалява с нарастване на възрастта на мумията. Направените изследвания на маслените разтвори от съдове с вътрешни органи доказват наличието както на пчелен восък и смоли, така и на дълговерижните алкани пристан и фитан, които се съдържат в асфалта. Сравняването с пробите от съвременни находища показва, че асфалтът от канопите е от Мъртво море, а асфалтът от мумиите – от Ирак.
От средната степен на полимеризация на целулозата на ленените бинтове, която се определя от измерване на вискозитета на целулозните разтвори, специалистите са успели да определят възрастта на лена. Докато в ранен Египет за украсяване на лена била използвана разликата в естествените оцветявания на влакната, около 1900 г. пр. Хр. започнали да боядисват лена първоначално с минерални багрила, а по-късно – и с растителни. Така ленено платно от 1900 г. пр. Хр. е оцветено в червено с червена креда, а платно от 900 г. пр. Хр. е обагрено с червено с брош, в синьо – с индиго, в кафяво – с акациеви шушулки. В последния случай като байцващо средство е доказано желязосъдържащо съединение.

Електрофоретичните изследвания показват, че ДНК на някои мумии е напълно разградена и материалът може да се подложи на генетични проучвания. Подобни изследвания, направени на мумиите на Семенх-ка-ре и Тутанкамон доказват, че и двамата имат кръвна група А и съдържат серумния антиген MN, което предполага роднинство между тях.
Рентгеновите изследвания и компютърната томография предлагат следната информация: данни за пола, за възрастта, на която е настъпила смъртта, за прекарани заболявания, а също за техниката на мумифициране. Направените рентгенови изследвания показват изключително увредено състояние на костите на мумиите. Вероятно това е свързано със стремежа на балсаматорите да отстранят най-пълно лесноразложимите участъци, но е и възможно тези увреждания да са следствие от работа на небрежни балсаматори или да са дело на иманяри. Проведените електронномикроскопски изследвания на тъканни проби на възраст 2500 г. доказват наличието на спори от гъби, някои от които са силно отровни. Правят се и опити за рехидратация на части от телата на мумии.
За някои от разказаните изследвания обширни сведения наскоро ни дадоха статии в природонаучния печат, например в немското списание “Хеми ин унзере цайт”. Специалистите са на мнение, че близкото бъдеще ще доведе до нови открития върху мумифицирането и балсамирането в древния свят.

https://www.kaminata.net/viewtopic.php?f=133&t=20982
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Септември 05, 2012, 21:44:53
Математиката в Древен Египет

(https://www.egypte-antique.info/images/papyrus-mathematique-rhind1.jpg)
Папирус на Ринд

Зараждането на египетската култура датира около преди 4000г. Сведения за познанията по математика дават основно два математически папируса, които съдържат значително по-стар материал спрямо периода на написването им. Единият е открит през 1858 г. и е наречен папирус на Ринд (Rhind) . Написан е около 1650 г. пр.н.е. и съдържа 85 задачи. Вторият е така наречения Московски папирус, който е с два века по-стар от този на Ринд и съдържа 25 задачи. Съществуват и по-малки папируси със значително по-късен произход, даже от римските времена, но методите при всички са едни и същи. Математиката, която е изожена в тях се основава на десетичната бройна система. Тъй като първоначалната писменост на египтяните имала йероглифен характер, то и записът на числата бил йероглифен. Същесвували различни знаци за записване на числата от вида на n= 0, 1, 2, 3 .... В продължение на много години египетският народ създал определени похвати за извършване на математическите операции, както с цели, така и с дробни числа. Тъй като построили аритметиката предимно агитивно, то умножението привеждали към последователни събирания по пътя на удвояването. Например произведението 8.8 намирали като умножавали 8 и 2, след това полученото число с 2 и отново полученото число с 2 . Умножението с 13 извършвали, като отначало са умножавали с 2 даденото число, после с 4, после с 8 и след това са събирали резултатите от умножението с първоначалното число.
 Или най-напред са определяли последователните удвоени произведения:

*1 - 11
*2 - 22 
*4 - 44 
*8 – 88

 След това събирали означените със звезда числа. Явно в случая египтяните са извършвали следните операции:

 11.13=
 =11.(1+2.2+2.2.2)=
 =11+11.2.2+11.2.2.2=
 =11+22.2+11.2.2.2=
 =11+44+11.2.2.2 =
 =11+44+44.2=
 =11+44+88=
 =143

 Действие деление извършвали като действие, обратно на умножението, с подбиране на такова число, чието произведение с делителя да бъде равно на делимото.
 Египтяните са записали в папирусите и много задачи с геометричен характер, които се отнасят предимно до измерване на площи, намиране обем на селскостопански постройки и др. Лицето на триъгълник намирали като половина от произведението на основата и височина. Съдържанието на папирусите, макар и недостатъчно, показва, че знанията са предимно с опитен характер, липсват обобщения и доказателства. Може да се каже, че в Египет математиката не е съществувала като наука, но в продължение на двадесет века пр.н.е. са се натрупали математически знания, които в по-късни времена способствали за развитие на науката.

https://math-history.netne.net/egipet.html


Геометричните знания на египтяните се отнасят до измерване на лица и обеми. Някои от намерените резултати са твърде забележителни, но все още геометрията не е станала клон на математиката. Използвали са точни правила за пресмятане лица на правоъгълници, триъгълници и трапеци, а за лице на произволен четириъгълник са използвали приближението: (https://www.math10.com/cgi-bin/mimetex.cgi?S%20%3D%20%5Cfrac%7Ba%2Bc%7D%7B2%7D.%5Cfrac%7Bb%2Bd%7D%7B2%7D)

 При пресмятане лицето на кръга са приемали, че то е равно на лицето на квадрат със страна (https://www.math10.com/cgi-bin/mimetex.cgi?%5Cfrac%7B8d%7D%7B9%7D) ( d - диаметъра на кръга), т.е. използвано е досто добро приложение на π = 3,14 с грешка по-малка от 1%. Няма сведение как се е стигнало до това правило, но хипотезата на Райк дава доста правдоподобно обяснение. Той счита, че лицето на кръга са приравнявали на лицето на описания квадрат, като от него се изваждат лицата на квадратчетата със страни (https://www.math10.com/cgi-bin/mimetex.cgi?%5Cfrac%7Bd%7D%7B6%7D) и (https://www.math10.com/cgi-bin/mimetex.cgi?%5Cfrac%7Bd%7D%7B9%7D). Тогава най-добре се вижда на показания чертеж:
 
(https://www.math10.com/bg/matematika/fig1.gif)

Най-учудващото в геометрията на древен Египет е правилото за намиране на обема на пресечена пирамида: (https://www.math10.com/cgi-bin/mimetex.cgi?V%3D%28a%5E2%2Bab%2Bb%5E2%29.%5Cfrac%7Bh%7D%7B3%7D) , където а, b са страни на квадратните основи. Съществуват много хипотези, обясняващи възникването на тази формула, но едно е сигурно - до нея египтяните са достигнали след редица аритметични и геометрични разсъждения.

 Математиката на древен Египет оказва голямо влияния на по-нататъшното развитие на науката марематика. Редица гръцки математици разказват, че много начални сведения са получили от пътуванията си в Египет.
 
https://www.math10.com/bg/matematika/drevnost.html


Математиката в Древен Египет (1):
https://vbox7.com/play:32339759c2

Математиката в Древен Египет (2):
https://vbox7.com/play:d395d4a094

Математиката в Древен Египет (3):
https://vbox7.com/play:191a16d8c0
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Септември 09, 2012, 06:54:16
Мерни единици в Древен Египет

Еталонната мярка за дължина в Древен Египет е бил царският лакът (мех), представен като дълга 0,523 м. ръка, равняваща се на седем палми (седеп) и 28 пръста (джеба). По-голямата била пръчката (хет) от сто лакътя. При строителството архитектите използвали малкия лакът, който се състоял от 6 палми и 24 пръста. Итеру представлявал пътна мярка, приблизително равна на гръцкото скене и представляваща малко повече от 4000 лакътя (около 2 километра). Мерките за повърхност били сетшат, състоящ се от 1 квадратен хет (2735 квадратни метра) и неговите кратни — ремен от 1/2 сетшат, кесеб от 1/4 сетшат и са от 1/8 сетшат.

Мерките за обем са се променяли според измерваната стока. Основна мярка за зърното е хекат, равен на 4,54 л (или 4,785 л); кратните му били двойният, четворният хекат, а дробните му — частите от хекат. Йероглифният знак на хекат представлява буренце. Още гробницата на Хезире от III династия ни предоставя изображение на мерки от различна величина и боядисани в ярки цветове, които трябвало да служат за отмерване на зърното. При XVIII династия е използван и чер като равностойност на четворния хекат, като два чера се равняват на осем хеката. Мерките за течности са различни. Еталонната мярка била хену (делва) от 0,46 л, като дес е използван за отмерване на бирата, хебент — за виното и есенциите, мени — за масла и есенции, но днес равностойността на тези мерки не е ясна.

Еталонната теглилка била дебен, равна на десет ките от по 9 грама; за по-малки тежести използвали частите им. По време на епохата на Рамезидите различаваме дебен и ките от злато, сребро, мед с цел да им се придаде някаква монетна равностойност. От гробниците са извадени голям брой каменни теглилки (от гранит, алабастър, хематит), а също и теглилки от бронз. Те са с кръгла, плоска или цилиндрична форма, имитират глава на бик, на газела или на други животни, но не носят никакво обозначение.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Древен_Египет,_мерки_и_теглилки (https://bg.wikipedia.org/wiki/Древен_Египет,_мерки_и_теглилки)
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Септември 09, 2012, 09:32:46
Земеделие в Древен Египет

(https://www.crystalinks.com/egyptfarming.jpg)

Древните египтяни са практикували напояване на участъци като са се възползвале от ежегодните преливания на река Нил. Древните жители се възползвали от преливането на реката като изпълвали площи, заобиколени от диги. С водите от Нил е носена и ценна утайка, която служи за изхранване на растенията. Съществуват доказателства за това, че по времето на фараона Аменемхет III от Дванадесетата династия (около 1800 г. пр.н.е.) са използвани водите от естествено езеро на оазиса Фаюм като резервоар за съхранение на излишната вода, която се е използвала по време на сухия сезон.

Земеделието е било голямото богатство на Египет и централната власт е следяла грижливо за поддръжката на напоителните канали, както и за прибирането на реколтата и съхраняването й за по-неблагоприятни години. Защото, ако така необходимите за отглеждането на културите разливи на Нил, носещи плодородна тиня и вода, са облекчавали труда на селянина, реката, пак със същите разливи, но прекомерни или недостатъчни, е можела да застраши реколтата. Други бедствия, които грозяли културите, били градушката, рояците скакалци, авлигите и сойките, които изкълвавали плодовете в овощните градини. В писмо, в което се припомня тежкото положение на селянина, един писар допълва списъка на бедствията, споменавайки червея, който унищожава половината от зърното, хипопотама, който поглъща другата половина, мишките, които опустошават полята, врабчетата и добитъка, които дообират малкото останало.

Зърнените култури и лена съставляват основното селскостопанско богатство на Египет. Плодните дървета растели свободно или били отглеждани в овощните градини на големите имения или частни градини. Отглеждат се и лозови насаждения, а папирусът растял естествено в Делтата. Развито било и зеленчукопроизводството. Най-древните зеленчуци, познати днес, са лукът, празът и чесънът; баклата, лещата, грахът и леблебията се срещали във всички градини, въпреки че гръцките автори твърдят обратното. Марулите били в изобилие, както и краставиците, дините и пъпешите.

Въпреки споменатите неблагоприятни фактори, земеделието е било стимулирано от плодородието на тинята — съставна част на обработваемите земи — и от разливите на река Нил. През есента, щом водите на Нил се отдръпнат и открият обогатената от наносите почва, започвала сеитбата. От Старото царство насам сред рисунките от гробниците откриваме изображения на плуг, съставен от дървен палешник, две ръкохватки, дълъг ок, закрепен за рогата на воловете посредством напречно разположена дървена част; той остава непроменен до края на Новото царство и продължава да бъде използван до днес от фелахите. Земята се обработва с малка мотика или с плуга — някой държи ръкохватките, а помощникът води впряга (едва през Новото царство воловете се заменят понякога с мулета). След плугът вървят сеячите; те пълнят кошовете от една голяма купчина, до която седи писарят и си записва колко е взел всеки от чувалите. После напъждат стада кози, овце и свине, които заравят зърното, отъпквайки земята.

Пролетно време, когато житото узрее, пристъпват към жътва. Жътварите прибират житото с къси сърпове и режат с бързи движения високо под класа, работейки под звуците на флейта. След това класовете се връзват на снопи и се товарят на магарета, които ги отнасят към хармана, разположен в близост до селото или до хамбарите. На този кръгъл терен, покрит с добре утъпкана земя, класовете се разсипват, за да бъдат овършани от пуснатото там стадо магарета. Сеното се събира с вили на купи, докато жените веят зърното като го хвърлят нагоре, а вятърът отвява люспите; накрая се пресява зърното, за да бъдат отстранени всички примеси, след което писарите от различните хамбари и „отговорникът по мерките“ идват да пресметнат реколтата, преди чувалите да бъдат изпразнени в хамбарите за зърно; обикновено това са вид силози с формата на пресечен конус, които се пълнят отгоре, докато разположената в основата вратичка, служеща за източване на зърното, стои затворена.


Скотовъдство в Древен Египет

Още от неолита египтяните умеели да опитомяват животните, които и до днес са типичен домашен добитък: волове и крави, кози и овце, свине и кучета.

Те били събирани в стада, които представлявали богатството на селата и впоследствие се превърнали в основа на личното състояние. Плячката по време на война и грабежи се изчислявала в глави добитък, а надписът върху главата на скиптъра на фараона Нармер гласи, че след една своя победа той взел като плячка 400 000 преживни и 1 422 000 кози. Същевременно, освен тези класически животни, египтяните опитвали да опитомяват и животни от пустинята: газели, муфлони, адакси, диви козли, орикси, африкански антилопи и дори хиени, които използвали при лов.

Но още през Средното царство тези опити били изоставени, въпреки че ориксът все още бил отглеждан в оборите на управителя на нома, наречен с името на това животно. Силните волове били отглеждани в блатистите места, пазени от пастири, които ходели почти голи и били придружавани от своите кучета с остри муцуни. Те се връщали само няколко пъти годишно в жилището си в имението на своя господар, където писарите се заемали с преброяването на стадото. Събирали биволите в обори, където заедно с други домашни животни били угоявани, преди да бъдат изпратени в кланицата. Фигуралните изображения от гробниците дават представа за живота на говедарите, за отглеждането на добитъка в оборите, както и за жизнените и многобройни стада от волове, кози, свине и осли. Домашните птици също представляват едно от богатствата на египтяните.

Източници:

- https://bg.wikipedia.org/wiki/Земеделие_в_Древен_Египет (https://bg.wikipedia.org/wiki/Земеделие_в_Древен_Египет)
- https://bg.wikipedia.org/wiki/Скотовъдство_в_Древен_Египет (https://bg.wikipedia.org/wiki/Скотовъдство_в_Древен_Египет)
- https://bg.wikipedia.org/wiki/Напояване (https://bg.wikipedia.org/wiki/Напояване)
- http://www.reshafim.org.il/ad/egypt/timelines/topics/agriculture.htm
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Септември 17, 2012, 21:35:38
Космологията и езотеричната традиция на Древен Египет

"Свещената традиция в древен Египет", Роузмари Кларк

Свещената наука започва от онази мистериозна, но с доказано съществуване реалност, която разкрива един енергетичен (духовен) свят, предшестващ материалния, количествен свят.
Р.А. Швалер Де Любич, "Свещената наука"


Херметическа философия

Мъдростта на древен Египет е жива традиция. В наши дни съществува неизброимо количество преводи на египетски сакрални текстове, най-многобройни от които са версиите на "Книгата на мъртвите", наричана от египтяните "Книга на Излизащите (денем)". Друг ценен извор на египетската мъдрост е Corpus Hermeticum, събрал в себе си писмени документи от прочутите Александрийски школи, които функционирали по време на Гръцко-римския период. По това време херметическата литература, акумулирана в Александрийските библиотеки, единодушно била приписвана на Хермес - гръцката интерпретация на египетското божество Джехути, покровител на науката, езика и образованието. Твърдяло се, че Хермес неколкократно се е въплъщавал като учител на отбран кръг мъдреци, а последното му проявлене било в образа на Хермес Трисмегист, "трижди великият", наречен така, защото владеел трите свещени дисциплини - медицината, архитектурата и астрономията.
Египтяните почитали Джехути като пърив учител по въпросите на свещеното, като божествен книжник и му приписвали авторството на тайните книги  и владеенето на магическите слова, използвани в храмовите ритуали. Гърците, живеещи в Египет, го наричали Тот-Хермес. Тази фигура от своя страна била асоциирана с легендарния Имхотеп, мъдрец от Старото царство, обявен за нещо като светец-покровител на мистичните учения. Така се появило преданието за Тот/Хермес Трисмегист с всичките придружаващи го херметически асоциации и исторически познания, извлечени от гръцко-римската култура.
Въпреки че Corpus Hermeticum се приписва на Хермес, изследователите са единодушни, че материалът несъмнено е сбор от произведенията на няколко човека, една школа от философи-мъдреци, вероятон посветили се на божествения книжник, който според тях говорел чрез писанията им. Корпусът обхваща поредица от диалози между учители и ученици, изпълнени с описания на космическия живот, на ролята на човечеството във Вселената и на възхождането на душата от земното й съществуване към небесните измерения. Паралелно с тези философски дискурси в корпуса са включени трактати по астрология, магия, алхимия и няколко религиозни творби. Всички те представят Хермес като велик извор на духовно откровение:
Хермес виждал всички неща, и разбирал видяното, и бил способен да обясни на другите разбраното... откритията си той описвал върху плочки, и скривал дълбоко написаното, оставяйки голяма част неизречена, за да я търсят всички бъдни поколения.
Фрагмент ХХІІІ (Kore Kosmu) : 5

Херметическата философия е може би единственият витален остатък от древния свят, устоял на драматичните смени на политическата и религиозна власт в Близкия изток и Европа, състояли се през вековете след неговата компилация. До арабското нашествие през 640 г. Египет бил смятан за върховен пазител на духовните традиции.
"Херметическият корпус" останал в обращение през Средновековието, когато учени от всички вероизповедания издирвали и възпроизвеждали древните текстове за собствена употреба или за колекциите на своите покровители. Съществуват християнски, юдейски и ислямски преводи, чието съдържание е сходно, макар и обагрено от субективността на различните преводачи. Те били комбинирани с еклектични фрагменти от нисшата магия, гръко-римската религия и античния фолклор, устояли на изпитанията на времето успоредно с автентичния корпус. Така се получило смесване на езотеричната мъдрост с остатъците на една отиваща си култура, отдавна лишена от някогашното си духовно и морално върховенство.
В по-голямата си част "Херметическият корпус" е под формата на диалог между Хермес Трисмегист и учениците му Тат и Асклепий, касаещ произхода на естествения и божествения живот. И макар Херметическите текстове да отразяват фундаменталния светоглед на древните египтяни, те могат да доведат случайния читател до погрешно разбиране на духовните учения. На първо място, откровението в херметизма е процес, в който не учителят съзнателно влива познания в главата на кандидата, а кандидатът сам стига до мъдростта, изучавайки подредбата на Вселената и съзерцавайки я: една схема, съдържаща се в диалозите.
В гръцките мистерии първият етап е допускането на неофита до дадена религиозна традиция, нещо като предварителна проверка на годността му за духовен живот. Следва етапът на интензивно обучение на адепта в програмите на мистичната школа. В завършващата фаза посветеният бива издигнат до позицията на свободно практикуващ мистериозните учения учител, но само след изживяване на символична херметическа "смърт", чиято цел е излизане от Майя.
Философски погледнато, в херметическите текстове могат да бъдат открити няколко мисловни спектъра от други, съществуващи паралелно на гръко-римския свят, култури. Тези различни системи на мислене налагат собствените си идеи и създават противоречия. В някои от частите на корпуса се говори за триединството на живота от физическите до космическите нива и това съответства на египетската космология. Други текстове обаче насочват вниманието към седем свята и десет сфери на проявление във Вселената, а това отразява гръцки и кабалистични концепции.
Няма съмнение, че някои елементи от Corpus Hermeticum са извлечени от египетската езотерична традиция. Едновременно с това обаче съществени негови компоненти произхождат от гръко-римската мисловност - например духовното цел на херметизма, осъществявана предимно чрез актове на посвещаване, в които външни сили - учители, текстове и изпитания - тласкат процеса на духовна трансформация напред. В противовес египетските мистерии призовават към вътрешно преживяване на инициацията, към пробуждане на духовните сили чрез прогресивно общуване с естествения живот, постигано не толкова по външни начини, колкото посредством упражняване на вътрешните сетива и способности. Обръща се внимание и ан самоинициацията в съответствие с природните цикли, определяни от свещената астрономия. Това е идеята зад древното название на Джехути - "Самосъздаденият" - изричано в многобройни химни и заклинания от религиозната литература. Дори за божествените същества се е вярвало, че навлизат в света на явленията след няколко етапа на самопознание.
Най-значителното несъответствие е, че в традицията на гръко-римските мистерии мъдростта се постига с помощта на "майстор" или йерархия от майстори, които удостояват кандидата с достъп до космическите измерения, докато за египтяните духовното пробуждане надарява търсещия с постигане на индивидуално майсторство, със силата да бъде "господар на тайните", както се казва в животоописанията на жреците, жриците и царските особи, откривани в храмовете и гробниците. В египетската система, овладявайки себе си, посветеният не поставя началото, а вече е изпълнил едно от свещените предписания. Този процес е изключително личен, защото в истински херметическата Вселена духовните сили лежат вътре в самите нас.
Така е и в астрологията - едни считат, че за да постигнат "озарение" им е нужен учител/гуру, който да ги въведе в тайните на познанието, други успяват сами, извървявайки бавно и постепенно пътя на индивидуално самопознание, пътя към себе си, а оттам - и пътя към тайните на Вселената, на микро- и макрокосмоса.

Египетският начин на мислене

(http://alfa.kachi-snimka.info/images/cqs1351226982y.jpg)

Египетското мислене изтъква три качества, способстващи събуждането на вродената интелигентност. Те могат да бъдат използвани и от нас, за да ес върнем към необятния извор на мъдрост, който ни предлага Свещената наука.

Едновременност (ритъм, синхроничност)
Египтяните възприемали хода на природата като естествения курс на човешкия живот. Всички физически явления били разглеждани в контекста на природните цикли, например покарването, разцветът и зимуването на растенията и разливите и спадовете на Нил. Цикличността не била линеен процес с начало и край. Тя била възприемана като поредица от естествени трансформации, в които събитията възниквали едновременно на няколко нива на проявлението.
В съвременната епоха идеята за едновременността е изразена в понятието за синхронност - не-причинна свързваща сила, предложена от психолога Карл Юнг. Според тази концепция едновременните събития със смислова връзка помежду си не възникват случайно, а произхождат от един обосноваващ ги принцип.
Метафората за едновременността е изразена чрез великия мит за Озирис. Традицията възприема Асар (Озирис) като пръв владетел на Египет и го почита като прародител на египетската раса. Според мита той е убит от ръката на покварения си брат Сет, а след това тялото му е върнато към живот и въздигнато като суверен на свръхестествените светове чрез серия от магически действия, пресъздадени в египетските мистерии.
Тази история изобилства от символически елементи, които описват природните процеси като непрекъснат поток от живот и смърт. Асар е нетерът (нетер е египетската дума за бог), представящ активния и пасивен принцип на зачеването във всички земеделски дейности - цикличния растеж, както и непроявената, латентна фаза на органичните форми. В този смисъл, Озирис-съзнанието е продължително участие в цялостния природен цикъл, преминаващ през живота, смъртта и всяко трансформативно преживяване.

Двойнственост (полярност, дуализъм)
Древните египтяни възприемали всеки принцип заедно с неговия обратен или допълващ аспект. Понятието за "сдвояване" се прилага към всички идеи и по начина, по който в изкуството се търси баланс и симетрия. Това не означава, че идеите били конфронтирани със своите противоположности - модел, изследван от философски религии като Дзен-будизма. По-скоро всяка концепция била разбирана заедно с нейната противоположност. Този възглед е изразен в свещени образи, като например, двамата пазители на царската корона - лешоядът Нехебет и кобрата Уаджет. Той присътства и в географията, в категориите за червените (пустинни) и черните (култивирани) земи, в хералдическите растения лотос и папирус и в регионите на Нил (Долината и Делтата).
Метафората за двойнствеността е изразена най-добре във великия мит за Херу-Сет. Двата нетера - Херу (Хор) и Сет - на пръв поглед предстовят определени противоположности във физическата вселена: възход и падение, или движение към небето и движение към земята. В мита двете божества са в постоянен конфликт и антагонизъм.
Но според египетската подредба на света в противоположните сили е заложено и разрешението. Това намира израз при много божества, които смесват или комбинират природата си с други. Едно от тях, познато като Нубти, въплъщава Херу и Сет като двуглав образ с едно тяло. Тази представа е метафора за хорическо съзнание - обединяването на противоборстващите сили и импулси в съюз.

Асоциация (съответствие)
Египетската мислене не възприема нищо като отделно или извън контекста на всичко останало. Винаги съществува съответствие между всяко нещо и останалите, във всички възможни сфери на проявлението в природата.
Според традиционната херметическа философия "Каквото е горе, такова е и долу". Тази максима се обуславя от асоциативното мислене на египтяните и представлява фундамента на магическата технология, позволяваща трансформацията както на енергията, така и на материята. Според нея висшите принципи са въплътени и в най-нисшите си еквиваленти, без значение каква е специфичната каузална сила. В подобно мислене не могат да съществуват абсолютно добри и абсолютно зло, защото всички неща в нашия свят са огледални отражения на по-фините светове. Могат да съществуват само градации на божествените сили, които се проявяват в небесата, на земята, в растителния, животинския и човешкия живот.
Метафората за асоциацията е изразена в действията на Джехути (Тот), египетския нетер, който свързва физическия и нефизическия свят. Той е преводачът par excellence, приносителят на силата на първичния звук. Неговата функция е да осигури предаването на божествения модел на земята, където с него си служат езикът, архитектурата и свещеният ритуал. Той прави възможна асоциацията с божествените принципи. Джехути подбужда култивирането на херметическо съзнание, разбиращо света на явленията в контекста на неговия божествен произход и на многобройните сфери на съществуване.

Трите пътя на трансформацията
Изключителността на египетското мислене и възприемане на живота, както свидетелстват много от древните хроники, без съмнение произлиза от схемите на двойнствеността, едновременността и асоциацията. Ако опишем тази извисена мисловност накратко, нейната главна характеристика е подчертаването на взаимосвързаността на всички физически и нефизически неща във Вселената.
Трите образа на Асар, Херу-Сет и Джехути, въплъщаващи трите модуса на египетската мисловност, представят също така и една уникална духовна парадигма. Тя различава три пътя за трансформацията на душата, дефинирани ясно от египтяните. Трите пътя са споменавани периодично в египетската история, с появата на определени религиозин образи, храмови и погребални ритуали, царска иконография, които били различни от тези в другите периоди, макар да не били нови.
Най-ранинте езотерични идеи в Египет почти изключително използват звезден символизъм. Според него нетерите въплъщавали небесни явления, за покойниците се вярвало, че се връщат в небесата, а магическите концепции приемали формата на небесни сили, обитаващи звездите и появяващи се и изчезващи периодично. След това възниква слънчевият символизъм: нетерите участвали в пътешествията на Слънцето през деня и нощта, а човешките същества били подвластни на проявленията на светлината и тъминната както в настоящия, така и в следващия живот. В късния период от египетската история се заражда лунният символизъм, като път на трансформация, в който фазите на растеж и хибернация се превръщат в метафори на духовния опит.
Звездният път е въплътен от нетера Джехути, източник на асоциативното мислене и пробуждането чрез познанието му за космическия резонанс. Слънчевият път е представен от Херу (и тъмния му противник Сет), нетера на преродената светлина. Той изтъква принципа на двойнствеността и обединява небесния и земния (светлия и тъмния) принципи, събуждайки вътрешното съзнание. Лунният път е преставен от Асар, който въплъщава принципа на едновременността в природата и пробуждането чрез циклите на органичния опит.
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Септември 30, 2012, 12:56:07
Представям на вашето внимание две статии, които преведох от руски език.
Предварително се извинявам, ако съм допуснал някакви неточности в превода.


Музика и танци в Древен Египет

(https://www.crystalinks.com/egyptdancers.jpg)

Египтяните, без съмнение, много харесвали музиката, за което говори голямото количество намерени музикални инструменти и техните изображения при погребенията. Наистина, няма никакви нотни записи и даже знаци, които биха могли да изобразяват ноти, ето защо за звученето и мелодията на египетската музика можем само да гадаем.

Б. Уолис: «Всеки египтянин е бил певец по природа. Децата заучавали уроците си пеейки, селяните пеели, докато работели на полето, пеели моряците и рибарите, а царят и неговите приближени имали цели музикални състави, състоящи се както от мъже, така и от жени. Храмовете имали собствени хорове, които възхвалявали боговете с химни... египтяните не умеели да използват римата, но щателно следили за ритъма, който отмервали, пляскайки с ръце или удряйки по барабани».

Длъжността «началник на пеенето» в дворците на фараоните често се съвместявала с длъжността «завеждащ харема» и «началник на всички прекрасни удоволствия на царя». Тези хора заемали много високо положение при двора и се считали за родственици на царя, дори ако не били такива на практика. Причината за това отношение била, понеже смятали, че способностите на много надарените хора били дадени от боговете. В същото време най-голям талант традиционно притежавал фараона, съответно само неговите родственици могли да имат аналогични способности. Това също показва, че имайки доказани способности, е било възможно да станеш родственик на самия монарх.

Женитe пеели без музикален съпровод, докато мъжете били подпомагани от арфи и флейти. Считало се, че женския глас е по-приятен и не се нуждае от музикално омекотяване, докато при мъжкия за пълно благозвучие бил необходим музикален антураж. Арфите били изработвани с различни размери и с различен брой струни, а в зависимост от размера на арфата се налагало музиканта да свири седнал или стоейки прав. Популярни били също лютнята и флейтата.

Египтяните много танцували. При това танците се делили на обредни, посветени на боговете, и на развлекателни, представяни на пиршествата. В първия случай в качеството на танцьори се представяли жреците и даже фараоните, които танцували пред статуите на боговете, демонстрирайки своята радост от общуването си с небесните покровители. Във втория случай в танците вземали участие професионални танцьори, живеещи в богатите домове или в двореца на фараона, или пък акробати и фокусници, пътешестващи по страната с трупите си. Египтяните много харесвали тези скитащи артисти – те не само ги развличали със своите представления, но и разпространявали последните новини, тъй като самите египтяни не обичали да пътуват, а средства за масова информация почти нямало, с изключени на пратениците на фараона.

Танцьорките били облечени или в къси поли и накити на главата, или в дълги, но абсолютно прозрачни туники. Мъжете танцували с къси поли. Между другото, дълго време всички слуги по време на пировете прислужвали на гостите чисто голи. В древността движенията на танцьорите били премерени и бавни: отначало те крачели един към друг, почти не откъсвайки крака от земята, и повдигали ръце над главите си с дланите нагоре. Музикалният съпровод се обезпечавал от пеене на хор. Понякога танцувалните фигури олицетворявали реални събития или явления, особено когато танците били посветени на фараона: танцьорите изобразявали, например, как фараона поваля своите врагове и им отсича главите.

(http://panhistoria.com/www/AncientEgyptianVirtualTemple/acrobatsm.jpg)

Друга фигура изобразявала вятър: една от танцьорките силно се извивала назад, докосвайки с ръце земята зад гърба си – правейки фактически «мост», над нея назад се извивала втората танцьорка, а третата простирала ръцете си над първите две. Тази фигура показвала, как се огъва тръстиката под северния вятър. Често изпълнявали танци с мечове и боздугани, при това танцьорите го правели изкусно: във въздуха излитали едновременно няколко предмета, с които умело жонглирали. В по-късните епохи се появили танци с дайрета и предизвикателни движения, много сходни на съвременните арабски танци.

http://www.ancient-luxor.com/egyptian-life/thebes-life-of-ancient-egyptians-3.php
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Септември 30, 2012, 13:08:32
Музиката в Древен Египет

(https://i.pinimg.com/originals/c8/91/e1/c891e18c6f1f9534cfd7ab63611f8118.jpg)

За голямото обществено значение на музиката в Египет говорят многочислените барелефи и стенописи с изображения на певци и инструменталисти, още от Древното царство, III хилядолетие до н.е. Музиката съпровождала трудовите процеси, масовите празненства, религиозните обреди, а също така и действията, свързани с култа на боговете Озирис, Изида и Тот; тя е звучала на тържествените шествия и по време на дворцовите развлечения. От дълбока древност в Египет е съществувало изкуството на хейрономията, съчетаващо дирижирането на хòра и "въздушно" нотно писмо (по древноегипетски - "пет", буквално - да правиш музика с ръка).

Справка - хейрономия:

Цитат
Хейрономия (гр. "управление с движение на ръцете") - способ за дирижиране на хор, който се е прилагал в древността и в началото на средните векове и се е състоял не само в регулиране на темпото и такта, както съвременното дирижиране, но преди всичко в нагледно указание за движенията на тоновете. Оскар Флейшер ("Neumenstudien" 1895—97) предполага, че в хейрономията е намерил решението на загадката за произхода на невмите.

http://slovari.yandex.ru/~книги/Музыкальный%20словарь/Хейрономия/ (http://slovari.yandex.ru/~книги/Музыкальный%20словарь/Хейрономия/)


Сред изображенията често се срещат арфически ансамбли. В периода на Новото царство (XVI-XI в. до н.e.) при дворa нa фараона наред с местната капела е въведена и сирийската капела. Развива се и военната музика.

     По думите на Диодор, египтяните не са били особени ценители на музиката. Но този вид изкуство им е бил известен в древността и се е развивал под ръководството на жреците — за религиозни цели. Изображенията на паметниците свидетелстват, че още в края на Древното царство са съществували както ударни, така и духови и струнни инструменти. Ударните инструменти са били известни много по-рано.

     Най-древните ударни инструменти са били дървени хлопки, с които са отмервали такта. Първоначално тези хлопки представлявали просто и грубо изрязани парчета дърво, а впоследствие те са придобили красива форма и са били украсени с дърворезба (рис. 1, а).

(http://www.geige2007.narod.ru/History/Egypt/Pic106.gif)
Рис. 1

    По-късно се разпространили барабани с различна големина и форма: някои — приличащи на днешните тарамбуки (рис. 1, г), по които са удряли с ръка или с криви палки; други — кръгли и продълговати, на които от двете страни обтягали кожа с помощта на върви, обвиващи барабана като мрежа (рис. 1, в).

    Такъв барабан, металически чинели, и най-вече кръгъл или четириъгълен тамбурин са били обичайните инструменти, с които египетските танцьорки съпровождали своя танц.

    Особен инструмент, употребяван преимуществено при богослужението, е бил систрума (рис. 1, б). Той обикновено се е изработвал от бронз и е бил украсен с изображения на бог Тифон (по-скоро става дума за бог Бес) или на богинята Хатхор. В окончателния си вариант с богати украшения той се е появил не по-рано от епохата на Новото царство.

    От духовите инструменти египтяните познавали само флейтата с различни размери, прости и двойни, и тръбата (рис. 1, д—ж). Първите, съдейки по няколкото добре запазени екземпляри, са били дървени, а последните - металически.

    За сметка на това, струнните инструменти на египтяните били значително по-разнообразни. Арфата, лирата и китарата съставяли заедно с флейтата египетския оркестър, в който такта отмервали жените, пляскайки с ръце или чукайки по дървени хлопки.

    Най-древният струнен инструмент на египтяните е била арфата. В гробниците на Мемфис тя е представена в първоначалната си форма, т.е. във вид на лък, на който са натегнати няколко струни (рис. 2, а).

(http://www.geige2007.narod.ru/History/Egypt/Pic107.gif)
Рис. 2

    Тази форма е доказателство за произхода на арфата от бойния лък с жужаща тетива. По-късното усъвършенстване на този инструмент се заключавало в прибавяне на подставка към лъка (рис. 2, б), увеличен бил броят на струните, а впоследствие под инструмента приставяли празна кутия за резонанс. Нерядко арфите на царския оркестър били украсени с позлата, релефни изображения и живопис.

    В такъв усъвършенстван вид е представена арфата в гробниците в Бени-Хасан (рис. 2, д). Въпреки тези усъвершенствания и красивата изработка, арфата е била тромав и тежък инструмент и си е останала такъв до началото на Новото царство.

    От това време големите старинни арфи отчасти отстъпват място на инструменти с по-малки размери (рис. 2, г), а отчасти са били усъвершенствани чрез добавяне на резонаторна кутия (рис. 2, в).

    В същото това време се появява нов род арфи, създадени чрез съединение на литаври (тимпани) с арфа, чиито струни са направени от конски косми (рис. 2, е).

    Формата и устройството на обикновените арфи също става разнообразно: освен лъкообразните започват да правят и триъгълни арфи с различни размери (рис. 2, ж). Броят на струните също бил увеличен от 6 на 22.

    Периодът след Новото царсво се отличава с голямо разнообразие на струнни инструменти. За това свидетелстват картините в гробниците в Дендера: в тях редом с големите лирообразни арфи са представени по-малките нови арфи от огънато дърво с подставка, на която свирели прави (рис. 3, а).

(http://www.geige2007.narod.ru/History/Egypt/Pic108.gif)
Рис. 3

    Арфите се изработвали най-вече от дърво и понякога се тапицирали с кожа. Украсата им е била различна. С особено разкошна украса се отличавали арфите, предназначени за храмовете и дворцовите оркестри на фараоните. Такива арфи били украсявани с позлата, живопис и релефни изображения на символични фигури (рис. 3). Но звученето на тези арфи, по всяка вероятност, не съответствало на външното им великолепие, защото те не са имали в предната част опорен стълб, необходим за плътността на звука.

    Лирата е влязла в употреба по време на XII династия. На картините в гробниците в Бени-Хасан са изобразени музиканти, свирещи на лира, очевидно азиатци. По-нататъшното й  усъвършенстване се отнася към епохата на Новото царство (рис. 4).

(http://www.geige2007.narod.ru/History/Egypt/Pic109.gif)
Рис. 4

    До наше време са се запазили няколко дървени лири, напълно съответстващи на изображенията на паметниците. Един екземпляр, в прекрасно състояние, се съхранява в Берлинския музей.

    Освен лирата, египтяните имали струнни инструменти, приличащи на китара и лютня (рис. 4). Няколко от тях са намерени в гробниците. На всички тези инструменти са свирили с костена пръчица или перце.

http://www.geige2007.narod.ru/History/Egypt.htm
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Ноември 08, 2012, 07:16:05
Съответствие на египетските и гръцките богове и богини

Когато говорим за съответствие на египетските и гръцките богове и богини, трябва да се има предвид, че това съответствие е само условно и приблизително, т.е. не може да се говори за пълно тъждество между тях.
Това съответствие е по отношение на персонификация, а не на генеалогия и семейни/брачни връзки. Примерно в египетската религия Озирис и Изида са съпруг и съпруга, докато техните гръцки съответствия Дионис и Деметра не са съпрузи.

Египетски богове     Гръцки богове
Амон    ≈≈ Зевс
Ра    ≈≈ Хелиос
Птах    ≈≈ Хефест
Геб    ≈≈ Кронос
Озирис    ≈≈ Дионис
Хор / Монту    ≈≈ Аполон
Сет / Апофис    ≈≈ Тифон
Тот    ≈≈ Хермес
Мин    ≈≈ Пан
Онурис    ≈≈ Арес
Нефертум    ≈≈ Прометей
Хонсу    ≈≈ Херакъл
Шаи    ≈≈ Агатодемон
Акен    ≈≈ Харон
Имхотеп    ≈≈ Асклепий


Египетски богини     Гръцки богини
Мут / Сaтет    ≈≈ Хера
Нут    ≈≈ Рея
Изида    ≈≈ Деметра
Бастет    ≈≈ Артемида
Нейт    ≈≈ Атина
Хатхор    ≈≈ Афродита
Уаджет    ≈≈ Лето (Латона)


Източници:

- http://www.artic.edu/~llivin/research/greeks_egyptian_gods/index.html
- Розали Дейвид "Древен Египет - религия, митология, история"
- Теодор Леков "Религията на Древен Египет"
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Ноември 08, 2012, 09:12:02
Семитски богове и богини в Египетския пантеон

Семитските богове и богини навлизат в египетския пантеон по време на хиксоския период (XV-XVI династия). Първоначално са възприети богините Анат и Астарта, които са почитани като съпруги на бог Сет, смятан за главен бог по това време. Хиксосите отъждествявали този бог с техния главен бог Ваал.

Анат

Анат (букв."източник", "извор") — е богиня в западносемитската митология, свързана с плътската любов и войната. Тя заема мястото на Дъщерята в типичния за семитите 4-членен пантеон «Отец-Майка-Дъщеря-Син».

Съгласно намерената в Угарит "Песен на Ваал", Анат е била сестра и любовница на Ваал. След религиозната революция на пророк Илия, тя се описва като съпруга на аналога на Ваал - бог Яхве. След отвличането на Ваал от бога на Долния Свят Мот, Анат и нейната приятелка - богинята на Слънцето Шапаш се спускат в преизподнята, където Анат със сила побеждава Мот и освобождава брат си. 

Прозвището на Анат е «Девицата». Счита се (ср. Артемида), че Анат е съхранила девствеността си, въпреки водения от нея активен полов живот, в това число и със собствения си брат.

Богинята се е почитала и в Египет, където култът към нея най-вероятно е въведен от хиксосите. Фараонът от XIX династия Рамзес II (1304-1237 г.пр.Хр.), водил битка с хетите при Кадеш, се е наричал «Мери-Анат» («Любимец на Анат»). Рамзес II дори нарекъл своята най-голяма дъщеря Бинт-Анат (http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B5%D0%BD%D1%82-%D0%90%D0%BD%D0%B0%D1%82) ("Дъщеря на Анат").
Анат достига върха на своята популярност през Рамесидския период на ХХ династия (1166-1085 г.пр.Хр.).

На Анат, като съпруга на Яхве, са се покланяли евреите в Елефантина, съгласно елефантинските папируси.

По времето на Селевкидите Анат е отъждествявана с Атина Палада.

Астарта

Астарта (на гръцки: Αστάρτη, Astártē) е финикийска богиня на плодородието, войната и чувствената любов. В гръцката форма нейното име произлиза от семитското Ищар. В класическата епоха Астарта се е считала за богиня на луната (може би в резултат на смесване с други семитски богини). По свидетелства на гръцки и римски литературни източници, Астарта е отъждествявана със Селена и Артемида, и по-често – с Афродита. В египетски иконографии е изобразена като войнствена богиня, която иска да унищожи човечеството. На металните плочи, датиращи от 1700-1100 г.пр.Хр, тя се появява гола, за разлика от другите египетски богини, обикновено целомъдрено увити с покривала.

Решеф

Решеф е бил семитски бог на епидемиите и войната. Имал издълбан образ на глава на газела на своето чело и бил важно божество от пантеона на Угарит, въпреки че не бил споменат в Угаритските митологически текстове.

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9e/Stele_of_Qadesh_upper-frame.jpg/600px-Stele_of_Qadesh_upper-frame.jpg)
Отляво надясно - бог Мин, богинята Кетеш и бог Решеф

Решеф става популярен в Египет при фараона от XVIII династия Аменхотеп II (1450-1425 г.пр.Хр.), когато е почитан като бог на конете и колесниците. Първоначално възприет като царски култ, Решеф става популярно божество през Рамесидския период на ХХ династия (1166-1085 г.пр.Хр.), като по същото време изчезва от царските надписи. През този късен период, той е изобразяван с глава на овен, въоръжен с щит, копие и секира, често заедно с боговете Кетеш и Мин.

Семитските богове са премахнати от египетския пантеон по време на XXVI династия (664-525 г.пр.Хр), период на едно своеобразно "египетско възраждане".

Източници:

- https://ru.wikipedia.org/wiki/Анат (https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D1%82)
- https://bg.wikipedia.org/wiki/Aстарта (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0)
- https://en.wikipedia.org/wiki/Resheph (https://en.wikipedia.org/wiki/Resheph)
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Ноември 10, 2012, 19:46:56
Окото на Хор

(https://s5.postimg.cc/crvgscf5j/Eye_of_Horus.jpg)

Едно от най-известните изображения, свързани с древната египетска цивилизация безспорно е Окото на Хор. То било един от най-често срещаните амулети в древен Египет. Въпреки че обикновено се изобразява като човешко око, първоначално Окото е представлявало стилизирано изображение на соколово око и се свързвало с прераждане, здраве и просперитет.
Богът с глава на сокол Хор бил син на Изида и Озирис и древните египтяни го наричали "Хор, който управлява с две очи". Дясното му око било бяло, представляващо Слънцето, а лявото - черно и олицетворявало Луната. Според легендата Хор загубил лявото си око в битка със злия си чичо Сет, с която искал да отмъсти за убития си от него баща. Хор излязъл победител, а окото му било възстановено от магията на лунния бог на мъдростта Тот.

Като амулет, Окото на Хор има три варианта - ляво око, дясно око и две очи. Той е съставен от 64 отделни елемента, като един от тях се пропуска, тъй като това е частта добавена от магията на Тот. Обикновено се изобразява като човешко око, при това гримирано според египетските обичаи. В древността амулетът се е използвал при погребални церемонии за защита от зло и за да се осигури прераждането на душата в подземния свят. С него са били декорирани мумиите, ковчезите и гробниците. Според Книгата на Мъртвите, Окото на Хор трябвало да се изработва от камъка лапис лазули. Някои от тези амулети пък били позлатявани.
Когато се носел като украшение амулетът бил изработван от злато, сребро, лапис лазули, порцелан или минерала халцедон и осигурявал на собственика си здраве, мъдрост и просперитет. В тази си роля той бил наричан "Всевиждащото око".


Окото на Хор служело като мерна единица

Един от най-популярните египетски символи представлява ранна система за измерване.

Всеки елемент от иконичното око представлява част от един хекат (мярката за обем на зърно в Древен Египет). Вътрешният ъгъл – половин, ирисът – една четвърт, веждата – една осма, външният ъгъл – 1/16, а линиите под окото – съответно 1/32 и 1/64. Те са били комбинирани, за да се мери обема зърно.

(https://www.mystics.eu/images/facts/The_Eye_of_Horus/the_eye_of_horus_1.jpg)

В древноегипетската аритметика съставните части на Уаджета се използвали за изписване на дробите от 1/2 до 1/64, а също така за  измерване на обеми.

Значение         Величина
вътрешен ъгъл1/2 (или 32/64)
зеница1/4 (или 16/64)
вежда1/8 (или 8/64)
външен ъгъл1/16 (или 4/64)
извита линия под окото      1/32 (или 2/64)
права линия под окото1/64
Уаджет63/64

Сумата от шестте знака на Уаджет, приведени към общ знаменател е: 32/64 + 16/64 + 8/64 + 4/64 + 2/64 + 1/64 = 63/64

От дизайнерска гледна точка, Окото на Хор (или Хорус) е не само красиво изображение, но притежава и доста символика. И онзи, който го е създал и имал точно това намерение. Египтяните го смятат за един от най-дълбоките символи, а значението, което се свързва с него има за цел да пресъздаде значението на отделния фрагмент в мащаба. Всяка линия всъщност е неразделна част от цялото. 

Освен своеобразна бройна система, символът е и пиктограма, подобно на тази, в която четирите резки са единици, а диагоналната черта, минаваща през тях, означава група от пет.

Използвайки различни елементи, за да направят цялото Око на Хор, египтяните, които са се занимавали с измерване на количествата, са можели с един поглед да разберат броя единици за съхранение и каква част от обема им е запълнена, поглеждайки колко завършени очи са нарисувани и дали незавършените са започнати от вътрешната или от външната си страна.

Окото на Хор, наричано понякога и "окото на Ра" и персонифицирано от богинята Уаджет, е и защитен символ, който трябвало да закриля царя-бог в загробния живот. Носено е и като амулет за здраве и благополучие.


Източници:

- http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=3386&edition_id=46&format=html
- http://ru.wikipedia.org/wiki/Уаджет#.D0.90.D1.80.D0.B8.D1.84.D0.BC.D0.B5.D1.82.D0.B8.D0.BA.D0.B0 (http://ru.wikipedia.org/wiki/Уаджет#.D0.90.D1.80.D0.B8.D1.84.D0.BC.D0.B5.D1.82.D0.B8.D0.BA.D0.B0)
- http://www.vipzona.bg/it-zona/nauka/7855-okoto-na-hor-sluzhelo-kato-merna-edinica
- https://www.mystics.eu/interesni-fakti/263-krasivoto-oko-hor-e-broina-sistema.html
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Ноември 14, 2012, 06:39:10
Митът за Озирис

(откъс от „The Golden Bough“, на J.G. Frazer)

В древен Египет божеството, чиято смърт и възкресение са били ежегодно празнувани с редуващи се скръб и радост, е било Озирис - едно от най-популярните древноегипетски божества. Налице са предпоставки да го сравняваме в един от неговите аспекти с Адонис и Аттис като олицетворение на великата годишна периодичност на реколтата, специално на житото. Но огромната популярност, с която божеството се ползва в продължение на много векове, включва и приписване на нови качества и сили от други богове от отдадените му поклонници, поради което невинаги е лесно да откъснем тези добавени „пера“ и да ги върнем на истинските им собственици.

Историята на Озирис е разказана цялостно и свързано единствено от Плутарх, чийто разказ е потвърден и до някаква степен допълнен в днешни времена от сведенията по древноегипетските паметници.

Озирис е бил потомък на интрига между земния бог Себ (Кеб или Геб, както името е понякога транслитерирано) и небесната богиня Нут. Гърците идентифицират неговите родители със своите собствени божества – Кронус и Реа. Когато слънчевото божество Ре открива, че неговата жена Нут му е била невярна, той я проклина така, че да не може да роди детето си в нито един ден от годината. Но богинята помолила за помощ божеството на мъдростта, Тот или Хермес, както гърците го наричат. Тот играл на хазартна игра с Луната, като успял да вземе от нея 1/72 от светлината й през всеки един ден на годината, като по този начин успял да събере достатъчно време, за да добави 5 нови дни към египетската година от триста и шестдесет дни. Това е митичният произход на петте допълнителни дни, които египтяните добавяли в края на всяка година, за да създадат хармония между лунното и слънчевото време. През тези пет дни, считани за извънгодишно време, проклятието на Ре не действало, съответно през първия от тези пет дни се родил Озирис. На мястото му на раждане се чул глас, който обявил, че Господарят на всички е дошъл на този свят. Някои казват, че някой си Памилес чул глас от града в Тива, повеляващ му да съобщи с вик, че великият цар, благотворящият Озирис, е роден. Така или иначе, Озирис не е бил единственото родено дете от своята майка. На втория от добавените дни Нут ражда Хор; на третия - богът Сет, който гърците наричат Тифон; на четвъртия -  богинята Изида, и на петия - богинята Нефтида. Впоследствие Сет се жени за своята сестра Нефтида, а Озирис - за Изида.

(http://ecx.images-amazon.com/images/I/51zQVo2P7AL._SL500_SS500_.jpg)
Изида и Озирис, възстановка на древноегипетска статуетка

Управлявайки като цар на земята, Озирис спасява египтяните от варварството, дава им закони и ги научава да почитат боговете. Преди неговото време египтяните са били канибали, но Изида, сестра и съпруга на Озирис, открива диворастящи жито и ечемик, а Озирис научава своите хора как да отглеждат тези култури. Хората незабавно изоставили канибализма и започнали да се хранят с жито и ечемик. Освен това, за Озирис се казва, че е бил първият, който събира плодове от дърветата, отглежда лозя по нивите и стъпква гроздето. Нетърпелив да сподели тези добродетелни открития с цялото човечество, Озирис оставя управлението на Египет на жена си Изида и тръгва да обикаля света, за да разпространи знанието за цивилизацията и земеделието. Той научил обитателите на страни със суров климат или неплодородни земи, неспособни да отгледат лози, да се утешават за липсата на вино като варят бира от ечемик. Натоварен с несметни богатства от благодарни нации, той се завръща в Египет и заради ползите, които предоставя на човечеството, бива единодушно приветстван и почитан като бог.

Но брат му Сет, (който гърците наричат Тифон), завидял и заедно със седемдесет и двама други започнал да заговорничи срещу него. Той взел тайно размерите на тялото на своя добър брат и поръчал красиво изографисан ковчег със същите размери. Един ден заговорниците поканили Озирис да пируват и да се веселят. Сет показал ковчега и шеговито обещал да го подари на този, който успее да се побере с точност в него. Един след друг всички опитали, но ковчегът не прилягал на нито един. Последен от всички Озирис стъпал в него и легнал. В този момент конспираторите се втурнали и затворили похлупака отгоре, бързо го заковали и запечатали с разтопено олово, след което изхвърлили ковчега в Нил. Това станало на седемнадесетия ден от месеца Атир (Athyr), когато слънцето е в съзвездието Скорпион и в осемстотин и двадесета година от царуването или живота на Озирис. Когато Изида разбрала за станалото, си отрязала кичур от косата и пременена в траурни дрехи, тръгнала отчаяна да търси тялото на съпруга си.

По препоръка на Бога на мъдростта тя се укрила в папирусовите блата на Делтата. Седем скорпиона я придружавали в нейното бягство. Една вечер, когато тя била изтощена, стигнала до къща на жена, която в своя страх от скорпионите затворила вратата пред неочакваната гостенка. Тогава един от тях се промъкнал под вратата и убил с отровното си жило детето на негостоприемната жена. Но тъжните вопли на жената докоснали сърцето на Изида, тя положила ръцете си върху него и изрекла силни заклинания, с чиято помощ изкарала отровата и  върнала детето към живота. Скоро след това самата Изида родила дете в блатата. Тя го заченала докато махала с криле във формата на сокол над мъртвото тяло на съпруга си. Рожбата е по-младият Хор, който в детството си е носил името Харпократ (Harpocrates), това е детето Хор. Буто, богинята на Севера, скрива детето от гнева на нечистивия му чичо Сет. Но тя не могла да го предпази от всички злополуки. Един ден Изида дошла до скривалището на сина си и го открила лежащ безжизнен и скован на земята: малкият Хор бил ухапан от скорпион. В мъката си Изида помолила Ре за помощ, думите й достигнали до ушите на бога, той спрял своя кораб в небето и изпратил Тот, за да я научи на магия, с която да възвърне живота на детето си. Изида изрекла силните думи и отровата излязла от тялото на Хор, дъхът бил пропуснат пак в него и той оживял. Тогава Тот се възнесъл отново на небето и заел мястото си в кораба на слънцето и ярката пищност продължила, ликувайки напред.

През това време ковчегът с тялото на Озирис плавал по течението на реката и се спуснал в морето, докато не бил изхвърлен при Библос, на брега на Сирия. На това място израснало красиво дърво, което затворило ковчега в стъблото си. Царят на страната се удивил на бързия растеж и красотата на дървото, отрязал го и направил от него стълб за своя дворец. Но царят не знаел, че ковчегът с тялото на Озирис се намира скрит в дървото. Когато Изида разбрала за това, тя отпътувала за Библос. Там тя се пременила в скромни дрехи и с мокро от сълзи лице седнала до един кладенец. Изида не проговорила на никого, докато не дошли царските прислужнички, тях тя поздравила мило, сплела техните коси и им дала прекрасен парфюм от собственото си божествено тяло. Когато царицата видяла красивите плитки в косите на прислужничките си и когато до носа й стигнала прекрасната миризма на телата им, тя изпратила да повикат непознатата жена в дома й и я направила бавачка на своето дете. Но Изида дала на детето да суче от пръста, вместо от гърдите си, и през нощите подлагала на огън всичко смъртно в бебето, докато тя самата обикаляла стълба с тялото на мъжа си в образ на лястовичка и скърбейки, издавала тъжни звуци. Една вечер царицата решила да види какво прави бавачката през нощта. Ужасена, тя изкрещяла, когато видяла детето си в пламъци, като по този начин го възпрепятствала да стане безсмъртен. Тогава богинята се разкрила пред нея и започнала да я умолява да й даде колоната на покрива и царицата нямала друг изход, освен да й го даде, а Изида извадила ковчега на мъжа си, паднала върху него, прегърнала го и заплакала толкова силно, че най-малкото дете умряло на място от страх. Дънерът на дървото Изида обвила в ленено платно, поляла го с масло и го дала на царя и царицата. Това дърво все още стои в храма на Изида и е почитано от хората в Библос и до ден-днешен.

Богинята сложила ковчега в лодка и отплавала, като взела първородното дете на царя със себе си. Веднага след като останала насаме с ковчега, тя го отворила, положила лицето си до това на брат си, целунала го и отново заридала. Детето, което взела със себе си, се промъкнало тихо зад нея и видяло какво прави, а Изида се обърнала и го погледнала с такъв гняв, че детето не могло да понесе погледа и умряло. Но някои казват, че детето паднало от кораба и се удавило. За него египтяните пеят на празненствата си и го наричат Манерос.

Когато пристигнали в Египет Изида скрила ковчега и отишла да види своя син Хор в града Буто. Но една вечер при пълнолуние Тифон (Сет) открил ковчега докато ловувал глигани. Сет разпознал тялото и в яростта си го разчленил на четиринадесет парчета, като ги разхвълял навсякъде. Неуморната Изида плавала нагоре и надолу в блатата с лодка, направена от папирус, в търсене на частите от Озирисовото тяло. И сега, когато хората плават в такива лодки, крокодилите не ги нападат от страх или уважение към богинята. Това е и причината, поради която има толкова много гробове на Озирис в Египет, защото Изида погребвала всяко парче където го намери. Но други казват, че тя погребала негов образ във всеки град, казвайки, че това е неговото тяло, за да може Озирис да е почитан на много места и за  да не може Тифон (Сет) да открие истинския гроб. Така или иначе, членът на Озирис е бил изяден от риба и Изида никога не могла да го открие, затова тя направила негово изображение, което е използвано от египтяните на техните празници и до ден-днешен. Изида, - пише древният историк Диодор Сицилийски, - събрала всички части от тялото, освен фалоса; и поради това, че е желаела гробът на съпруга й да бъде таен, но и почитан от всички, които живеят в Египет, тя възстановила липсващия елемент от тялото на своя мъж. Богинята направила скулптура на Озирис от восък и някои други съставки като моделирала всяка една част от неговото тяло. След което тя повикала свещениците, според техните семейства, и ги накарала да се закълнат, че няма да споделят с никой човек това, което смята да им довери. На всеки един от свещениците Изида лично казала, че му поверява погребението на тялото и напомняйки им за облагите, които са получили, ги заклела да погребат тялото на Озирис в тяхната земя и да го почитат като бог. Изида също настояла пред тях да посветят животно от тяхната земя, което те си изберат, и приживе да го почитат, както са почитали преди това Озирис, а след смъртта на животното да му осигурят погребални обреди, отново както на Озирис. И за да убеди жреците, че е в техен собствен интерес да отдадат исканата чест, тя им дала една третина от земята, за да бъде използвана от тях за почитане на божествата. Съответно е казано, че жреците, грижейки се в полза на Озирис, в желанието си да задоволят царицата и мотивирани от перспективата за печалба, изпълнили всички предписания на Изида. Поради което до този ден всеки от жреците смята, че Озирис е погребан в неговата страна и те почитат избраното в началото животно и когато то умре, жреците скърбят за него, както са го правили за Озирис. Но свещените бикове, тези, които са наричани Апис и другите Мневис, са били посветени на Озирис и е било заповядано те да бъдат боготворени като богове от всички египтяни поради това, че тези животни повече от всички други помагат при добива на жито, при засяването на семената и осигуряването на универсални ползи за селското стопанство.

Такъв е митът или легендата за Озирис, както е разказана от древногръцки писатели, и повече или по-малко фрагментарно отбелязана или намекната в египетската литература. Дълъг надпис в храма на Дендера е запазил списък на божествените гробове, а в друг текст е  споменато, че части от тялото на бога са били пазени като свещени реликви във всяко от светилищата. Така неговото сърце било в Атрибис, гръбнакът - в Бусирис, вратът - в Летополис, а главата - в Мемфис.
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Ноември 22, 2012, 10:58:39
Изида

(откъс от „The Golden Bough“, на J.G. Frazer)

(https://images-na.ssl-images-amazon.com/images/I/71c1uQKVnyL._SX679_.jpg)

Първоначалната същност на богинята Изида е дори по-трудна за определяне от същността на нейния брат и съпруг Озирис. Нейните атрибути и епитети били толкова многобройни, че в йероглифите я наричат „многоименната“, „хилядоименната“, а в гръцките надписи — „с десетте хиляди имена“. И може би все пак ще сме в състояние да доловим първоначалното ядро, около което са се добавили другите елементи, благодарение на един бавен процес на натрупване. Защото ако нейният брат и съпруг Озирис бил в един от своите аспекти житен бог, както намерихме основание да смятаме, тя положително е била богиня на житото. Защото, ако можем да вярваме на Диодор Сикул, чийто източник, доколкото може да се разбере, е египетският историк Манефон, откриването на пшеницата и ечемика били приписвани на Изида и на нейния празник имало шествие със стебла на тези растения — така отбелязвали благото, с което тя дарила хората. Августин добавя друг детайл, Той казва, че Изида открила ечемика в момента, когато принасяла жертва на нейни и на съпруга й общи прадеди, а всички те били царе, и че показала новооткритите класове на Озирис и на неговия съветник Тот или Меркурий, както го наричали римските автори. Затова, добавя Августин, те отъждествяват Изида с Церера. Освен това когато египетските жътвари жънели първите стебла, те ги полагали на земята и се блъскали по гърдите, ридаейки и призовавайки Изида. Обичаят вече намери своето обяснение като скръб по посечения от сърпа житен дух. Сред епитетите, с които определят Изида в надписите, са „Създателка на зеленина“, „Зелена богиня, чийто зелен цвят е като зеленото на земята“, „Господарка на хляба“, „господарка на бирата“, „господарка на изобилието“. Според Бруг тя е „не само създателка на свежата зеленина на растителността, която покрива земята, а е и самата зелена нива, която олицетворява“. Това се потвърждава от нейния епитет sochir или sochet, означаващ „житна нива“, дума, която е запазила смисъла си на коптски. Гърците схващали Изида като богиня на зърното, защото я отъждествявали с Деметра. В една гръцка епиграма я наричат „онази, която роди плодовете на земята“ и „майката на житния клас“, а в композиран в нейна чест химн тя говори за себе си като за „царица на житната нива“ и е определена като „натоварена с грижата за богатата на жито бразда“. Съответно на това, гръцките и римските художници често я представят с класове в косата или в ръката.

 Можем да предположим, че такава е била Изида в прастари времена — селска майка на зърното, обожавана от египетските момци с нескопосани ритуали. Но грубите черти на недодяланата богиня трудно проличават в изтънчената като на светица форма, одухотворена от вековете на религиозна еволюция. На обожателите си в по-късни времена тя се представя като вярна съпруга, нежна майка, благодетелна царица на природата, заобиколена от нимба на морална чистота, с вековечна и тайнствена святост. Така, възвисена и преобразена, Изида печели много сърца извън границите на своята родна страна. Сред бъркотията от религии, която придружавала упадъка на националния живот в древността, нейният култ бил един от най-популярните в Рим и навсякъде из империята. Дори някои римски императори открито се пристрастили към него. И независимо че култът към Изида може както много други да е бил прикритие за мъжете и жените с леко поведение, както, изглежда, нейните ритуали, общо взето са се отличавали с достойнство и сдържаност, тържественост и благоприличие; те били пригодени да успокоят разтревожените умове и да облекчат притеснените сърца. Затова привличали нежните души и най-вече жените, които се шокирали и отблъсквали от кървавите и безпътни ритуали на другите ориенталски богини. Какво чудно, че в един период на упадък, когато устоите на традиционните религии били разклатени, когато се сблъсквали системи, когато човешките умове били обезпокоени, когато в самата тъкан на империята, смятана някога за вечна, започнали да се появяват злокобни пукнатини, ведрият образ на Изида, с нейното душевно спокойствие и щедрото обещание за безсмъртие, е изглеждал за много хора като звезда на смръщено небе и е предизвиквал у тях религиозен екстаз, подобен на онзи, който хората през Средните векове са изпитвали по отношение на Дева Мария.

(https://www.truthbeknown.com/images/isishorusmaryjesus.jpg)

И наистина, ритуалът на Изида — жреци с обръснати тела и тонзури, утринни и вечерни служби, звънлива музика, кръщенията и ръсенето със свята вода, тържествените шествия, украсените със скъпоценни камъни образи на Божията майка — имали много сходни черти с великолепието и церемониите на католическата църква. И това подобие не е случайно. Древният Египет сигурно е дал своя принос за пищния символизъм на католическата църква, както и за безплътните абстракции на нейната теология. И наистина в изкуството фигурата на Изида, която кърми невръстния Хор, дотолкова прилича на Мадоната с младенеца, че понякога е бивала обожавана от невежи християни. А Дева Мария вероятно дължи на Изида придобития по-късно аспект на покровителка на мореплавателите и красивия епитет Stela Maris, Морска звезда, на която се молели мятаните от бурята моряци. В същност атрибутите на морско божество може би са приписани на Изида от гръцките мореплаватели от Александрия. Защото те са съвсем чужди на първоначалната й същност и на навиците на египтяните, които не обичали морето. Съгласно тази хипотеза Сириус, ярката звезда на Изида, която в летните утрини се появява от огледалните води на Източно Средиземно море, светлият предвестник на тихо време за мореплавателите, е била истинската Стела Марис, Морската звезда.

http://chitanka.info/text/5438/93#textstart
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Януари 22, 2013, 06:15:13
Изобразяването на богинята Изида с крила е едно от нейните канонични изображения в египетската иконография. Не само Изида, но и някои други богини, като нейната сестра Нефтида и богинята на правосъдието Маат, са изобразявани понякога с крила. Крилата символизират функциите на богинята като закрилница и покровителка.

Моето мнение (а и не само мое) е, че тези изображения са прототипа на образите на архангелите и херувимите в християнската иконография, защото със сигурност са по-древни от християнските  :halo:

Някои изображения като илюстрация:

(https://i1.wp.com/www.egyptian-witchcraft.com/wp-content/uploads/2013/05/isis-1.jpg?fit=500%2C375&ssl=1)
Канонично изображение на Изида с крила

(https://www.hanmag.ca/Papyrus%20sce79.JPG)
Богините Изида (отдясно) и нейната сестра Нефтида (отляво)

(https://1.bp.blogspot.com/_n9UpCIi9Waw/SgquIROXtlI/AAAAAAAAGSA/RRZ41Jzvw7Q/s400/OSIRIS+NOUT+ET+RAMSES+II.jpg)
Богинята Изида, закриляща с крилата си Озирис, неин съпруг и брат

(http://www.touregypt.net/images/touregypt/11700.jpg)
Изида (отдясно) и Нефтида (отляво), закрилящи Озирис

(https://static.skynetblogs.be/media/50920/dyn006_original_590_460_pjpeg_2574188_54eba82582f73d0a4cdbaa07c2f7ecc5.jpg)
Богинята Маат, коленичила пред Изида
 
Прототипът на еврейския "кивот" от Стария Завет на Библията също може да се открие в Древен Египет, по-конкретно двата херувима на капака имат пряк египетски аналог.

Възстановка от XIX век на старозаветния кивот (т.нар. Ковчег на Завета):

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/ru/1/1d/Ark_of_the_Covenant.png)

https://ru.wikipedia.org/wiki/Ковчег_завета (https://ru.wikipedia.org/wiki/Ковчег_завета)

... и неговият египетски прототип:

(https://www.urngarden.com/images/egyptian/7459L.jpg)
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Януари 22, 2013, 10:55:47
Цитат
Печален разрив на боговете и хората!

А Библията признава, че има само Един Бог, а не много.

Древните египтяни също са смятали, че има един Бог (на египетски Нетер или Нетжер).
Множеството богове и богини, въпреки своята индивидуалност, са били само проявление на тази божествена същност. Да, египетската религия не е монотеизъм, но не е и политеизъм; най-правилната дефиниция за нея е монолатрия:

Moнолатрията е вярата, че Бог може да се прояви в други аспекти и изяви (като множество) с техни собствени индидуалности и взаимодействия между тях, без да се забравя факта, че всички те произтичат от Бога. Ако опишем монолатрията с няколко думи: "Едно божество, много богове и богини." Най-добрият пример е да си представим река Нил и нейните разклонения в региона на Делтата - много потоци, всеки със свое собствено име и местоположение, но реката е само една. Монолатрията е форма на политеизъм (много богове), но тя също допуска единствено божество. Понякога монолатрията се обяснява като "енотеизъм", но енотеизмът не допуска единствено божество зад многото богове, така че това не е напълно акуратна дефиниция.

Ето как е изложена тази концепция в книгата на Розали Дейвид "Древен Египет - религия, митология, история", с.227-228 (цитирам със съкращения):

«По време на Новото царство (XVIII-XX династия, около 1567-1085 г.пр.Хр.) се е вярвало, че Амон е иманентен, т.е. вътрешноприсъщ на цикъла на живота (цикъл, управляван от начина на съществуване, създаден от Бога в началото и впоследствие поддържан от него в непрекъснато действие), а също и че е трансцендентен спрямо този цикъл, т.е. стоящ над него. Името на Бога - Амон, се превежда като "самоскриващ се" или "да бъде скрит", което говори за трансцендентната му същност и внушава, че не може да бъде видян от хората. В качеството си на космически владетел Амон-Ра е свързван със Слънцето като съзидателен принцип.
Трите главни аспекта на Амон-Ра са:
- на най-пръв бог, съществувал още преди Сътворението
- на съзидателен принцип, изразен чрез Слънцето
- на владетел на съществуването

За всички богове от пантеона се е вярвало, че са изражения на образа на Амон като създател и дори процесът на Сътворението е бил смятан за проява на самия Бог.
Амон е съществувал преди и отделно от сътворения свят и следователно е трансцендентен, но освен това е и иманентен, защото присъства и би могъл да бъде разбран чрез онова, което е създал. Но той не се свежда до създадената от него Вселена, а като истински трансцендентен Бог се намира отвъд границите на човешкия опит. Следователно истинската природа на Бога не може да се схване или опознае. Хората могат да получат представа за съществуването му единствено чрез иманентните му елементи, присъстващи в битието.
Тази концепция е изразена в Големия химн на Амон:

Ти си Единственият, който кара всичко да съществува... Който създаде пасища за добитъка и овощни дървета за хората. Който създаде храната за рибите в реката и за птиците в небето. Който вдъхва живот на живото същество в яйцето и поддържа сина на червея... Слава на теб, който създаде всичко това! Единствен и Неповторим многорък, който прекарва нощта буден, когато всички хора спят, и търси най-доброто за добитъка си. Амон, който живее във всичко!

Амон представлява Първопричината или Първия принцип на Сътворението, като в качеството си на трансцендентен създател е съществувал преди Сътворението и е независим от него. Все пак въпросът за първичната причинно-следствена връзка - откъде е дошъл интелектуалния принцип, остава без отговор [а дали съвременното богословие има отговор на този въпрос?]. Смятало се е, че този пръв принцип, Амон, е разположен извън Сътворението, така че остава скрит за човешкия опит и знания.

Макар Амон да е върховен Бог - вярвало се е, че от него са произлезли всички други богове, той не е бил единствен бог. Доколкото извличат съществуването си от Амон, останалите богове представляват част от него, но също така запазват индивидуалността си и не са заличени от всемогъществото му. Като единствена първопричина Амон е уникален и върховен, но сътворението се проявява чрез формите на много богове. Точно това означава израза "боговете са много, но божеството е едно".»
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Януари 27, 2013, 08:24:58
Триадите в египетската религия

(https://siriodelastorres.files.wordpress.com/2014/01/triada_tebana.jpg)

В този постинг ще стане дума за триадите (групи от трима богове) в египетската религия. Тези триади (троици) са неотменна част от пантеона в Древен Египет. Триадите биват две групи - семейни и тип "ипостаси". Една семейна триада обичайно включва три божества - баща, майка и син или в другия вариант - баща, майка и дъщеря. Някои от семейните триади са били с локално значение, докато други (Изида, Озирис и Хор) са били с общоегипетско значение, а впоследствие по времето на елинизма и римската епоха са почитани по цялата територия на Стария Свят (Европа, Северна Африка и Близкия Изток).

Ще представя семейните триади накратко като таблица и като изображения на божествата.

РегионБащаМайкаСинДъщеря
ТиваАмонМут (Амонет)   Хонсу****
МемфисПтахСехметНефертум   ****
Озирис   ИзидаХор****
ХорХатхор****Аментет
ХермонтМонтуИунитХор-па-Ра****
Елефантина   ХнумСатет****Анукет
ХермополТотМаат****Сешат


Според вярванията на древните египтяни, някои от боговете и богините са с животински глави. Това е т.нр. аглутинация - съчетаване на човешки и животински елементи в едно тяло. Безспорно, животинските глави са архаичен остатък от тотемизма, който свързва божеството с някакво свещено животно. Тези остатъци от тотемизма така и не са преодоляни чак до залеза на древноегипетската цивилизация. Бих причислил аглутинацията като един от съществените недостатъци на египетската религия.
Но въпреки изобразяването на някои божества с животински глави, всичките египетски богове като характер са изцяло антропоморфни - те мислят, говорят и изпитват чувства като хора, а не като животни.

Другата група триади са триадите тип "ипостаси".

Първата представя трите ипостаси (лица) на бога на Слънцето Ра:

- Ра-Хепри (изгряващото Слънце)
- Ра-Хорахте (дневното Слънче)
- Ра-Атум (залязващото Слънце)

Другата триада включва тримата главни египетски богове - Амон, Ра и Птах като ипостаси на Бога:

- Амон е името на Бога
- Ра е лицето на Бога
- Птах е тялото на Бога


Литература:

Розали Дейвид "Древен Египет - религия, митология, история"
Теодор Леков "Религията на Древен Египет"
Клайв Барет "Египетските богове и богини"
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Февруари 17, 2013, 21:26:50
Абу Симбел

(http://zero.blog.bg/photos/4344/original/get_map_image(3).png)

Историческата местност Абу Симбел се намира в Южен Египет, на около 280 км. южно от Асуан и на по-малко от 50 км. от границата със Судан. Абу Симбел (Абу Симбал, Ебсамбул, Исамбул; на арабски أبو سنبل или أب سمبل) е историческа местност в Нубия на западния бряг на река Нил, където са изсечени в скалите два древноегипетски храма, едни от най-известните паметници на изкуството на Древен Египет. Следвайки примера на предците си, стремили се да задържат властта над Нубия чрез издигането на крепости и храмове, Рамзес II ги построява след победата си в битката при Кадеш (Kadesh, Qadesh). Цялата композиция внушава могъществото на фараона и подчертава божествения му статут.

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/5/52/Panorama_Abu_Simbel.jpg/800px-Panorama_Abu_Simbel.jpg)
Панорамна снимка на Абу Симбел

Открити са през 1813 г. от Йохан Лудвиг Буркхарт по време на пътуванията му по Нил. Той открива в пясъците горен фриз на единия от храмовете и споделя находката си с италианския изследовател Джовани Батиста Белцони, който успява през 1817 г. да разкрие входа и да влезе във вътрешността.

Големият храм е строен в продължение на 20 години и е посветен на бога-слънце Ра и на боговете Хор и Птах. Той се смята за най-големия и най-красивия храм от времето на Рамзес II и за един от най-красивите египетски храмове. Фасадата му е украсена с четири колоса с чертите на Рамзес, носещ двойната корона на Горен и Долен Египет. Статуите са издялани в самата скала, използвайки естествения й наклон, достигат 20 метра височина и се виждат отдалеч. Статуята в ляво от входа е била повредена по време на земетресение, което оставило само долната й част на мястото си, а горната лежи в пясъка пред храма. Освен четирите големи статуи има и няколко по-малки. Над статуите на Рамзес са изсечени в скалите 22 павиани – богомолци на слънцето и пазещи входа на храма. Непосредствено до краката на статуите могат да се видят по-малки статуи на майката на Рамзес II, върховната му жена Нефертари и някои от многото им деца. Размерът им не надвишава коленете на основните статуи на Рамзес II.

Образът на Рамзес господства из целия храм: над входа е изсечено името му, в първото помещение на светилището има пиластри със стоящи гигантски статуи на фараона, стените на залите са покрити със сцени от победите му, а в култовото помещение за молитви (светилището) са разположени статуи на боговете Амон-Ра, Птах и Хор, както и на самия Рамзес. Стените са покрити с барелефи, също прославящи Рамзес. Предполага се, че оста на храма е проектирана така, че на 22 октомври и на 22 февруари, съответно 61 дни преди и 61 дни след зимното слънцестоене, слънчевите лъчи да проникват в светилището и да осветяват три от скулптурите, като тази на Птах, бога на подземния свят, остава винаги на тъмно:

(https://4.bp.blogspot.com/_W8NVnZhfyp0/SwLZet5hRfI/AAAAAAAACNA/TZ-oVWyvnrg/s1600/abu-simbelCA3ENIZC.jpg)
Четирите статуи в култовото помещение на храма. От дясно на ляво: Хор, Рамзес, Амон-Ра, Птах

Малкият храм е посветен на египетската богиня Хатхор и е издигнат в чест на Нефертари, жената на Рамзес II. Той е построен на стотина метра на североизток от Големия храм. Това е вторият храм, посветен на кралица в историята на античен Египет, след храма, построен от Ехнатон и посветен на Нефертити, считана за една от най-красивите жени в световната история.

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/ff/Nefertari_Temple_Abu_Simbel_May_30_2007.jpg/640px-Nefertari_Temple_Abu_Simbel_May_30_2007.jpg)
Храмът на Нефертари

На фасадата на храма величествено се издигат статуите на Нефертари и Рамзес II. Две статуи изобразяват царицата, а четири – царя. Нефертари е увенчана с корона с две високи пера и рога, между които е разположен слънчевия диск. Тя се явява въплъщение на Хатхор, богинята на небето и покровителка на Нубия. Редом с Рамзес са разположени по-малки статуи на синовете на фараона, а редом с Нефертари – статуи на дъщерите на фараона.

 Друго изключение, което се наблюдава при този храм, е че статуите на царица Нефертари са със същата големина като тези на Рамзес до нея. Обикновено, жените и децата са с размери не по-големи от колената на фараона, спрямо статуята, до която стоят. Отвътре храмът е копие на Големия Храм на Рамзес II, но с много по-човешки размери.

 Тези исторически храмове претърпяват най-голямата спасителна операция в историята на архитектурата по проект на Юнеско. Заради строителството на язовир Насър е имало опасност храмовете да бъдат погълнати от водите на язовира. Така се налага те да бъдат разглобени и преместени на платото, на 64 метра по-високо от първоначалното им местоположение.

 
Абу Симбел: Храмът на Рамзес II

През 1257 г. фараон Рамзес II (1279-1213 пр.н.е) издига два храма, издълбани в твърдите скали на местност по източния браг на река Нил, южно от Асуан на територията на Нубия, известна днес като Абу Симбел. Много преди Рамзес II тези земи били свещени територии на Хатор от Абсек. Храмът, който бил издигнат от Рамзес II, бил посветен на боговете на слънцето - Амон-Ра и Ра-Хорахти. Заради отдалеченото си место положение, близо до границата със Судан в южната част на Египет, храмовете остават в неизвестност до 1813 г. За пръв път са проучвани от египтолога Джовани Батисата Белцони. Свещената местност, която е оградена  на север и юг от тухлени стени, заема пространството между пясъчниковите скали и реката. Храмът на Рамзес II, който продължава във вътрешността на скалата, е предшестван от полегата скална повърхност. По нея  до храма се стига чрез поредица от стъпала с наклонена плоскост по средата, които са оградени  от двете страни от балюстрада със статуи на Рамзес II  и каменни фигури на ястреби.

(http://www.idi.bg/gallery/users/76/blogs/811/Image/AbuSimbelTempleCloseup.jpg)

Издълбаната в скалата фасада на храма на Рамзес представлява лицевата страна на пoдпора, пред която има четири колосални статуи на Рамзес. На върха на подпората, над корниза  има редица от фигури на павиани, които също като Богомолците на слънцето са с вдигнати нагоре ръце в знак на почит към изгряващото слънце. Египтяните вярвали, че павианите помагали на бог Амон-Ра да победи тъмнината, поради което били смятани за свещени животни на победата на изгряващото слънце.

(http://www.idi.bg/gallery/users/76/blogs/811/Image/abu-simbel.jpg)

Интериорът на храма на Рамзeс II се намира във вътрешността на скалата и прилича на изкуствена пещера, издълбана навътре в скалата. Състои се от серия от зали и помещения, които покриват площ от 56 м., считано от входа. Дългата първа зала е широка 16 метра и дълбока 17,5 метра, а в нея има две редици от статуи на Рамзес II, всяка от които висока 9 метра.

(http://www.idi.bg/gallery/users/76/blogs/811/Image/main_hall.jpg)

Тези от статуите, които са разположени в северната част носят Бялата корона на Горен Египет, а тези в южната част- Двойната корона на Горен и Долен Египет.

(http://www.idi.bg/gallery/users/76/blogs/811/Image/Interior_Abu_Simbel_qwelk.jpg)

(http://www.idi.bg/gallery/users/76/blogs/811/Image/abu-simbel-2.jpg)

В западния край на главната зала има три врати, страничните от които водят до странично разположени зали, а централната се отваря в пространство с четири квадратни колони. От тази зала започва вход към вестибюла, който отвежда до най-голямото светилище в храма  със седящите статуи на боговете Птах, Амон-Ра, обожественият Рамзес II и Ра-Хорахти.

Най-голямата забележителност на храма се състои в това, че той е прецизно разположен, така че всяка година на 22 февруари и 22 октомври първите лъчи на изгряващото слънце проникват по цялата дължина във вътрешността на храма, за да осветят задната стена на най-голямото светилище и на статуите на четирите седящи божества.

(http://www.idi.bg/gallery/users/76/blogs/811/Image/abu_simbel02.jpg)

Храмовете не само са едни от най-забележителните монументи в света, но събарянето и реконструкцията им са исторически събития. Когато храмовете щели да бъдат залети от езеро Насер заради строежа на стена, египетското правителство призовава целия свят за помощ. По време на спасителната операция, която започва през 1964 г. и продължава до 1968 г., двата храма били разрушени и издигнати наново 60 метра по-нависоко в скалата. Ориентирани са по абсолютно същия начин помежду си и спрямо слънцето и са покрити с изкуствено създадена планина. Повечето от свръзките между каменните блокове са били запълнени от експертите, но във вътрешността на храмовете все още може да видите къде са били свръзките. Можете да посетите и залата, в която са изложени снимки с различните етапи от масивната операция по спасяването на монумента.

Източници:

- https://bg.wikipedia.org/wiki/Абу_Симбел (https://bg.wikipedia.org/wiki/Абу_Симбел)
- http://www.idi.bg/blogs/view/blog/811
- http://www.globalen.bg/Egypt/Abu_Simbel/
- http://planettours.wordpress.com/2011/08/22/абу-симбел-–-храма-на-рамзес/ (http://planettours.wordpress.com/2011/08/22/абу-симбел-–-храма-на-рамзес/)
- http://airfit-france.com/ (http://airfit-france.com/index.php?option=com_content&view=article&id=76:hram-nefertari-&catid=2:v-strane-faraonov)
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Юни 02, 2013, 18:26:04
Къщи в Древен Египет

(https://www.ilikeegypt.com/pictures/ill_4b8f923ff0309148.jpg)

През неолита и по време на додинастическата епоха египтяните живеят в колиби, които към края на тези периоди са заменени от кирпичени постройки. През различните исторически епохи египетските къщи се променят значително.

Къщата на бедните никога не се променят — глинена колиба с една, две или три стаи, в които трябва да се събере цялото семейство. Глинените къщи на сегашните „фелахи“ дават съвсем точна представа за жилищата на селяните и бедните, такива, каквито са били открай време.

Твърде малко са познати къщите от Старото царство. В Саккара е открита една единствена подобна къща. Тя е изградена от сурови тухли и има антре, което е свързано с три стаи; смята се, че тя е принадлежала на някой ръководител на строежа на пирамидата на Джосер. Фасадите на по-богатите жилища са познати от две гробници-къщи от Гиза, където се вижда, че в главната част на жилището се влиза през двор, в дъното на който се откривал портик.

Къщите от края на Старото и тези от Средното царство са по-добре познати от домовете за душите, скулптурните изображения и разкопките. По домове за души се открива, че много често пред къщите е имало портик, а по време на X династия се появява и етажът, който изглежда първоначално е служел за дюкян. През Средното царство спалнята е била разположена или на партера, или на първия етаж. На етажа е имало много прозорци, а понякога и врата, водеща към портик, разположен над колонадата на входа и където живеещите навярно са излизали през летните нощи да търсят прохлада.

Фигуралното изображение на Мекетра, датиращо от XI династия, представя портик, пред него двор с насадени дървета; като същинско имение, към жилището е имало и различни пристройки — хлебарница, хан, кланица, дърводелска работилница, ателиета за тъкане и везане, хамбари с провизии и конюшни. Вътрешността на къщите от тази епоха е позната от разкопките в Кахун. Там са открити два основни типа жилища: тези на работниците и простолюдието, които обикновено са били с три стаи, но можели да имат и до десет, с обикновени фасади и дължина между 7 и 11 метра; тези на сановниците и благородническото съсловие съдържали до 70 зали и галерии и се простирали на площ от 45 х 60 метра. Благодарение на добре запазения план на едно такова жилище, разбираме колко изкусно са били подредени тези къщи — покоите на господаря, харемът за жените и децата, общите помещения, като кухните и стаите за прислугата били отделени и разпределени около вътрешните дворове, до които се стигало през плетеница от коридори, подобна на лабиринт. Това обстоятелство обяснява наличието на стаи за портиер, разположени на входа, и оттам пазачът е трябвало да насочва гостите.

Къщите от Новото царство са по-добре познати благодарение на разкопките и фигуралните изображения. Богатите къщи в Тел ел-Амарна и Кахун разкриват много просторни жилища с обща площ до 70 х 75 метра. Къщи, като тази на „водача на стадото биволи от храма на Атон“, напомнят за вилите на римляните, в които покоите на господарите са били отделени от общите помещения, където са се намирали оборите, конюшните, хамбарите, работилниците за подготвяне на всичко необходимо за живота на общността. Къщата на везира Нахт представлявала същински дворец, със залите си с колонади, верандите и галериите, наброяващи общо 30 стаи.

(http://www.unites.uqam.ca/egypte/fotos/nakht/nakht01.jpg) (http://www.unites.uqam.ca/egypte/fotos/nakht/nakht02.jpg)

(http://www.unites.uqam.ca/egypte/fotos/nakht/nakht03.jpg) (http://www.unites.uqam.ca/egypte/fotos/nakht/nakht12.jpg)

(http://www.unites.uqam.ca/egypte/fotos/nakht/nakht38.jpg) (http://www.unites.uqam.ca/egypte/fotos/nakht/nakht53.jpg)
Къщата на везира Нахт, снимки: http://www.unites.uqam.ca/egypte/fotos/nakht/photos.htm

Къщите на занаятчиите и работниците са познати от разкопките в Тел ел-Амарна и Деир ел-Медина. Те са относително обширни, а вътрешното им разпределение варира само в детайлите. Жилищата на простолюдието, както и големите къщи в Тел ел-Амарна не разполагали с харем, което доказва, че съпрузите споделяли обща стая и живеели заедно с децата си.

Трябва да се отбележи, че всички домове на заможни хора през Средното царство, а вероятно и от по-рано, са били оборудвани със собствена баня.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Къщи_в_Древен_Египет (https://bg.wikipedia.org/wiki/Къщи_в_Древен_Египет)
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Юни 05, 2013, 20:12:10
Представям на вашето внимание една статия, която преведох от руски език. Предварително се извинявам, ако съм допуснал някакви неточности в превода.

Архитектурата на Древен Египет

Източник: https://ru.wikipedia.org/wiki/Архитектура_Древнего_Египта (https://ru.wikipedia.org/wiki/Архитектура_Древнего_Египта)

По времето, когато другите народи са се намирали още на стадия на доисторическото развитие, египтяните имали вече високо развито изкуство. Историята на архитектурата започва в Египет. Невъзможно е да бъдат установени точните археологически дати, при сегашното състояние на нашите знания се налага паметниците да бъдат класифицирани според съвременните им династии.

По такъв начин, архитектурата на Древен Египет може да бъде разделена на 5 периода:

- архитектура на Ранното царство
- архитектура на Старото царство
- архитектура на Средното царство
- архитектура на Новото царство
- архитектура на Късното царство

Характеристики на архитектурата на Древен Египет

Древен Египет, положил началото на архитектурата, е бил страна, лишена от дървесина за строителен материал. Дърветата са били толкова малко, колкото и в другите оазиси на африканската пустиня. Основната растителност е била палмата, даваща дървесина с лошо качество, и тръстиката. Всичко това е било определящо за това, че основните строителни материали са били неизпечения кирпич и камъка, главно варовик, добиван в Нилската долина, а също така пясъчник и гранит. Камъкът е бил използван основно за гробници и погребални съоръжения, докато кирпича бил използван за изграждане на дворци, крепости, здания около храмовете и в градовете, а също и за спомогателни съоръжения при храмовете.

Древноегипетските домове били строени от глина, добивана от Нил. Глината оставяли на слънце, за да изсъхне и стане годна за строителство.

Много египетски градове не са се съхранили до наши дни, тъй като били разположени в зоната на разливите на Нил, чието ниво се повдигало с всяко хилядолетие, в резултат на което много градове били наводнени, или глината, използвана за строителство, била използвана като тор в земеделските земи. Новите градове били строени на местата на старите, затова древните поселения не са се съхранили. Въпреки това, сухият климат на Древен Египет е запазил някои съоръжения от кирпич — селото Дейр ел-Медина, Кахун - град, достигнал разцвет по време на Средното царство (съвременния Ел-Лахун), крепостните съоръжения в Бухен и Миргис. Но самият факт, че много храмове и съоръжения са се запазили до наши дни е следствие на това, че те са се намирали на недостъпна за нилските разливи височина и са били построени от камък.

Основните познания за древноегипетската архитектура се базират на изучаването на религиозните паметници, които са най-добре запазените съоръжения. Съдейки по някои запазени колони на храма в Карнак, египтяните преди полагането на камъка кантовали изцяло само долните и вертикалните му страни; лицевата повърхност на камъните била одялвана след построяването на зданието. От тези прийоми впоследствие се възползвали гърците. Камъните били поставяни без свързващ разтвор и без всякакви изкуствени свръзки. В тиванската епоха металическите сглобки очевидно изобщо не са били употребявани, а само в редки случаи използвали дървени скоби с форма на лястовича опашка за свързване на камъните (Мединет-Абу, Абидос), или пък за заздравяване на получени пукнатини в монолитите (Луксорския обелиск).

Външните и вътрешните стени, а също така колоните и портиците, били покрити с йероглифни и илюстрировани фрески и дърворезби, украсени с различни цветове. Мотивите на украсата на египетските здания били символични, като например скарабей (свещеният бръмбар), или слънчевият диск, символизиращ бога на Слънцето Ра. Също така често се срещат палмови листа, папирусови храсти и лотосови цветове. Йероглифите били използвани не само за декоративни цели, но и да увековечат исторически събития, войните, които са били водени, боговете, на които са се покланяли, бита на древните египтяни, живота и смъртта на фараоните, управлявали древната държава.

Архитектура на Ранното царство

Паметниците на монументалното строителство практически не са запазени, тъй като основният строителен материал в тези времена е бил лесно разрушаващия се кирпич. Използвали са също и глина, тръстика и дърво, при това съчетаването на кирпичена облицовка, дървени греди и украса се явява важен признак, позволяващ произведението да бъде причислено към сферата на изкуството на Ранното царство. Камъкът се е използвал само като обработен материал. Към тази епоха се отнася типа на дворцовите фасади — «серех», изображения на които се срещат на стелите на фараоните от I династия (около 3100-2890 г.пр.Хр.). Чертите на тези съоръжения нерядко се повтарят и във формата на царските саркофази. Култовите и мемориални постройки са се съхранили по-добре, отколкото дворците: това са преди всичко светилища, параклиси и мастаби. Украсата на светилищата все още запазва връзката си с епохата на дървеното строителство, в което се е използвал орнаменталния мотив на преплетена тръстика.

През периода на Ранното Царство били разработени такива техники, като вдлъбнати корнизи, орнаментални фризове (живописни или скулптурни) и оформлението на отворите на вратите с дълбок перваз.

Много от традициите на храмовото строителство са се отразили и в стила на мемориалните съоръжения, които били много важни за древноегипетската култура във връзка с решаващата роля в нея на погребалния култ. Погребенията от I—II династии са съсредоточени в района на Мемфис и Абидос, оформили се като центрове на заупокойния култ. С тях е свързано, от една страна, широкото развитие на типа гробници-мастаби, най-характерните постройки в строителството на Древен Египет. От друга страна, именно във връзка с разработката на мастабите произлиза обогатяването и уточняването на съдържанието на култа.

Архитектура на Старото царство

Приблизително в XXX век пр.н.е. при фараона от I династия Нармер, или Менес (около 3100-3050 г.пр.Хр.), Северен и Южен Египет били обединени в единна държава със столица Мемфис.

Създаването на силна централизирана държава под властта на фараона, който се считал за син на бог Ра, продиктувало и основния тип архитектурно съоръжение — гробницата, външен израз на идеята за неговата божественост. Най-високия си подем Египет достига при фараоните от III и IV династии. Били създадени най-големите по размери царски гробници-пирамиди, при изграждането на които десетки години се трудили не само роби, но и селяни. Този исторически период нерядко бива наричан "времето на пирамидите" и неговите легендарни паметници не биха могли да бъдат създадени без блестящото развитие на точните науки и занаятите в Египет.

Един от най-ранните паметници на монументалната каменна архитектура се явява погребалният ансамбъл на фараона от III династия Джосер (2667-2648 г.пр.Хр.). Той бил издигнат под ръководството на египетския архитект Имхотеп и отразявал замисъла на самия фараон (впрочем, този замисъл няколко пъти претърпявал съществени изменения). Отказвайки се от традиционната форма на мастабата, Имхотеп се спрял на стъпаловидна пирамида с правоъгълна основа и шест стъпала. Входът се намирал на северната страна; под основата били изсечени подземни коридори и шахта, на дъното на която била разположена погребалната камера. В заупокойният комплекс на  Джосер влизали също така и южната гробница-кенотаф с прилежащия към нея параклис и двор за обреда хеб-сед (ритуалното възраждане на жизнената сила на фараона чрез негов пробег на определено разстояние).

Стъпаловидни пирамиди издигали и други фараони от III династия (пирамидите в Медум и Дахшур); една от тях има ромбовидни контури.

Най-съвършен израз идеята на гробницата-пирамида намерила в гробниците, построени в Гиза за фараоните от IV династия - Хеопс (Хуфу) (2589-2566 г.пр.Хр.), Хефрен (Хафра) (2558-2533 г.пр.Хр.) и Микерин (Менкаура) (2528-2500 г.пр.Хр.), които още в древността били считани за  едно от чудесата на света. Най-голямата от тях била създадена от архитекта Хемиун за фараона Хеопс. При всяка пирамида се изграждал храм, входът към който се намирал на брега на Нил и се  съединявал с храма чрез дълъг покрит коридор. Около пирамидата на редове се разполагали мастабите. Пирамидата на Микерин останала незавършена и била достроявана от сина на фараона не от каменни блокове, а от кирпич.

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/c/c6/All_Gizah_Pyramids-3.jpg/800px-All_Gizah_Pyramids-3.jpg)
Пирамидите в Гиза

В погребалните ансамбли от V-VI династии основната роля се поема от храмовете, които били украсени с голям разкош.

Към края на периода на Старото царство се появява нов тип здание — слънчевия храм. Него строили на възвишения и обграждали със стена. В центъра на просторния двор с параклиси поставяли колосален каменен обелиск с позлатен меден връх и огромен жертвеник в подножието. Обелискът символизирал свещеният камък Бен-Бен, на който според преданието изгряло слънцето, след като се родило от бездната. Както и пирамидата, слънчевият храм се съединявал с покрити коридори с входове в долината. Сред най-известните слънчеви храмове принадлежи храма на Ниусерра (2453-2422 г.пр.Хр.) в Абидос.

Архитектура на Средното царство

Около 2050 г.пр.Хр. Ментухотеп I отново обединил Египет и възстановил единната власт на фараоните под егидата на Тива. Столетията, отделящи епохата на Средното царство от времето на залеза на Старото царство, били много значими за духовния живот на египтяните. Разпадът на страната, войните, упадъка на центъра и божествената власт на фараона — всичко това създало почва за развитие на индивидуализма.

Индивидуализмът на египтяните се проявил преди всичко в това, че всеки започнал да се грижи за собственото си безсмъртие. Сега вече не само фараона и велможите, но и простосмъртните започнали да претендират за привилегии в задгробния живот. Така възникнала идеята за равенство след смъртта, което се отразило непосредствено на техническата страна на култа към умрелите. Той бил много опростен. Станали излишни разкошните гробници от типа мастаба. За обезпечение на вечния живот вече била достатъчна само една стела — каменна плоча, на която били изписани магически текстове и всичко онова, което било необходимо на умрелия в загробния свят.

Въпреки това, фараоните продължавали да строят гробници във вид на пирамиди, желаейки да подчертаят законността на притежанието на царската власт. Наистина, това вече не били онези пирамиди, които издигали в епохата на Старото царство: размерите им били значително намалени, а като  материал за строителство служили не двутонни каменни блокове, а кирпич; изменил се и способа на самия градеж. Основата съставлявали осем солидни каменни стени, разпростиращи се от центъра на пирамидата към нейните ъгли и към средата на всяка от страните. От тези стени под ъгъл от 45 градуса отхождали други осем стени, а пространството между тях било запълвано с каменни отломки, пясък и кирпич. Върхът на пирамидата бил облицован с варовикови плочи, съединявани една с друга чрез дървени сглобки. Също както и по времето на Старото царство, на източната страна на пирамидата бил долепен главния заупокоен храм, от който започвал покрит коридор към храма в долината. В днешно време тези пирамиди представляват купчина развалини.

Наред с пирамидите, които по същество копирали пирамидите на Старото царство, се появил нов тип погребални съоръжения, съчетаващ в себе си традиционната форма на пирамидата и скалната гробница. Най-значимият подобен паметник била гробницата на цар Ментухотеп II (2061-2010 г.пр.Хр.) в Дейр-ел-Бахри. От долината към нея водел ограден с камени стени път с дължина 1200 метра, широк 32 метра. Главната част на гробницата бил заупокойния храм, оформен с портик; в централната част рампа водела на втората тераса, където втория портик обкръжавал от три страни колонна зала, в центъра на която се извисявала изградена от каменни блокове пирамида. За нейна основа служела естествена скала. На западната страна се намирал открит двор, оформен с портици, с изходи в залата с колонадата и светилището, издълбано в скалата. Гробницата на фараона била разположена под колонната зала.

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/0/08/Mentuhotep_Deir_el-Bahri.jpg/800px-Mentuhotep_Deir_el-Bahri.jpg)
Заупокойният храм на Ментухотеп II в Дейр-ел-Бахри

Значително съоръжение от епохата на Средното царство се явява и заупокойния комплекс на фараона Аменемхет III (1842-1797 г.пр.Хр.) в Хавара. Пирамидата била изградена от кирпич и облицована с варовик, а погребалната камера била изсечена от монолитен блок полиран жълт кварцит. Особена известност получил заупокойния храм при пирамидата. Този храм влязъл в историята на културата под названието "лабиринт". Храмът заемал площ от 72000 квадратни метра и бил разделен от два реда колони на три нефа, от които централният бил по-висок от страничните и се осветявал чрез прозоречните отвори в горната част на стените.

Лабиринтът се счита за най-яркият от множеството многоколонни храмове, построени в периода на Средното царство. Колоните му били стилизирани растителни форми, което съответствало на символиката на храма като дом на божеството—слънце, което, според една от египетските легенди, се родило от цвета на лотоса. Най-често колоните, имитиращи свързани стъбла папирус, били също така с растителен капител, изобразяващ цвят на папирус или лотос. Всички колони били богато украсени с цветни орнаменти и позлата. Между капитела и тежкия покрив египтяните поставяли като абак значително по-малки по размер плочи, незабележими отдолу, в резултат на което изглеждало, че тавана, на който били нарисувани звездното небе със златни звезди, се рее във въздуха.

Редом с традиционните за египетската архитектура колони, се появила нова форма колони със ствол с канелюри и трапецовиден капител. Някои изследователи ги считат за първообраз на дорийския ордер, но тези доволно неопределени съвпадения могат да се окажат случайни.
(https://www.kaminata.net/forum/images/smilies/icon_arrow.gif)
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Юни 05, 2013, 20:13:10
(https://www.kaminata.net/forum/images/smilies/icon_arrow.gif)
Архитектура на Новото царство

Водеща роля в архитектурата и изкуството на Новото царство започва да играе град Тива. За кратък срок в нея били построени пищни дворци и домове, великолепни храмове, които преобразили вида на Тива. Славата на града се помнела в течение на много векове.

Строителството на храмове се водело в три основни направления: издигани били наземни, скални и полускални храмови комплекси.

Наземните храмове представлявали изтеглен правоъгълник, обкръжен от висока масивна стена. Към вратите на храма водел широк път от Нил, украсен от двете страни със статуи на сфинксове. Входът на храма оформяли пилони, от вътрешната страна на които две стълбища водели към платформата на върха. На външната страна на пилона прикрепяли високи дървени мачты със знамена, а пред тях издигали гигантски статуи на фараона и позлатени обелиски. Входът водел в открит, заграден с колонада двор, завършващ с портик, построен малко по-високо от нивото на двора. В центъра на двора се намирал жертвения камък. Зад портика бил разположен хипостил, а зад него, в дъното на храма — параклис, състоящ се от няколко помещения: в централното на жертвения камък се намирала свещената ладия със статуята на главния бог, а в останалите две — статуите на богинята-съпруга и статуята на бога-син. Около параклиса по периметъра бил разположен обходен коридор, в който имало врати към допълнителните зали, храмовата библиотека, хранилищата за статуи и стаите за специални ритуали.

Към подобен тип храмове се отнасят двата храма на Амон в Тива — в Карнак и Луксор.

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/7/7a/Luxor07(js).jpg/800px-Luxor07(js).jpg)
Входът на храма в Луксор

Скалните храмови комплекси представляват обърната буква «Т». Фасадата на храма издълбавали във външната част на скалата, а всички останали помещения били в дълбочината на скалата. Като пример за храм от такъв тип може да бъде посочен храмът на Рамзес II (1304-1237 г.пр.Хр.) в Абу-Симбел. Ансамбълът се състои от две съоръжения: Голям храм и Малък храм. Големият бил посветен на фараона и трима богове: Амон, Ра и Птах. Малкият бил издигнат в чест на богинята Хатхор, образът на която съвпадал с образа на съпругата на Рамзес II Нефертари.

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/28/Abu_Simbel%2C_Ramesses_Temple%2C_front%2C_Egypt%2C_Oct_2004.jpg/800px-Abu_Simbel%2C_Ramesses_Temple%2C_front%2C_Egypt%2C_Oct_2004.jpg)
Фасада на храма на Рамзес II в Абу Симбел

Съществено нововъведение в архитектурата на Новото царство се явява отделянето на гробницата от заупокойния храм. Първият фараон, нарушил традицията, станал Тутмос I (1525-1512 г.пр.Хр.), решил да погребе своето тяло не в пищна гробница със заупокоен храм, а в изсечена в отдалеченото дефиле гробница в така наречената «Долина на Царете».

Като пример на полускален заупокоен храм може да служи храма на царица Хатшепсут (1503-1482 г.пр.Хр.) в Дейр-ел-Бахри. Тя построила своя храм редом с храма на фараона Ментухотеп II. Нейният храм превъзхождал храма на Ментухотеп както по размери, така и по богатството на декора. Той представлявал съчетание на три поставени един върху друг кубове. Оформлението на фасадата било постигнато чрез редуване на хоризонтали (тераси) и вертикали (колонади). В най-долния етаж имало портик, заемащ цялата дължина на източната стена и разделен по средата от рампа. Към втората тераса водело стълбище, визуално явяващо се като продължение на рампата.

(https://www.zapolni-probel.ru/uploads/posts/2011-03/1300545229_ancient_egypt_2.jpg)
Храмът на Хатшепсут в Дейр-ел-Бахри

След идването на власт на Ехнатон (1379-1362 г.пр.Хр.) били строени храмове, посветени на бог Атон. Храмовете, както и по-рано, били ориентирани от запад на изток, а тяхната територия била заградена със стени. Входът оформяли невисоки пилони с мачти. Обаче, доколкото новия култ се извършвал под открито небе, храмовете на Атон нямали характерните колонни зали. Пилоните се редували с огромни открити дворове, запълнени с безчислени жертвеници. Те били изградени от кирпич, затова не са се запазили до наши дни.

Архитектура на Късното Царство

В Древен Египет по това време забележително се усилива властта на тиванското жречество при значително отслабване ролята на царското самодържавие. Юздите на държавното управления в 1085 г.пр.Хр. преминали в ръцете на Смендес, произхождащ от съсловието на жреците; след това трона бил овладян от представители на либийската знат. Основател на династията е Шешонк I (945-924 г.пр.Хр.), отново обединил за кратко Египет, в който по-късно се сменят династиите на Куш, Етиопия и Асирия. Новото обединение на страната в така наречения Саиски период бил сменен с персийското владичество. Персийските владетели, основали XXVII династия (525-404 г.пр.Хр.), управлявали чак до завладяването на Египет от Александър Македонски (336-323 г.пр.Хр.).

Подражавайки на великите царе, много от владетелите от Късния период продължили строителството в Карнак. Например съвременния вход на храма на Амон е издигнат при фараона Шешонк I; запазена е и колонадата на фараона Тахарка (690-664 г.пр.Хр.). В периода на владичеството на Куш били строени кирпичени гробници с форма на пирамида. Постройките като цяло запазват ориентацията на класическите традиции.

От епохата на XXVI династия (664-525 г.пр.Хр.) Тива загубила своето политическо и художествено значение и новата столица на Египет станал град Саис. Архитектурните паметници от Саиския период почти не са се запазили. В малкото известни комплекси присъстват наземни и скални съоръжения, а също се използват и някои елементи на храмовата архитектура — хипостили и пилони.

В архитектурата на епохата на персийското владичество има постепенно изоставяне на типа на  монументалните ансамбли; храмовете, по-преди посветени на древните богове, сега станали много по-малки по размер. Съхранена била класическата колонада от времето на Новото царство, но при това забележително се увеличила пищността и детайлната разработка на декора.

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/37/Edfu_Tempel_14.jpg/799px-Edfu_Tempel_14.jpg)
Храмът на бог Хор в Едфу

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/a/a7/Philae%2C_seen_from_the_water%2C_Aswan%2C_Egypt%2C_Oct_2004.jpg/800px-Philae%2C_seen_from_the_water%2C_Aswan%2C_Egypt%2C_Oct_2004.jpg)
Храмът на Богинята Изида на о.Филе

След завладяването на Египет от гърците се получил необратим, но много продуктивен за изкуството синтез между местната художествена култура с традициите на античността. Своеобразието на новия синтезиращ стил се демонстрира от храма на Птолемей III Евергет (246-222 г.пр.Хр.) в Карнак, храма на Хор в Едфу и комплекса на Изида на о. Филе, наречен от Херодот «перлата на Египет».
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Юни 21, 2013, 11:33:44
Представям на вашето внимание една статия, която преведох от руски език (със съкращения).
Предварително се извинявам, ако съм допуснал някакви неточности при превода.


Астрономическите представи на древните египтяни

Източници:

- http://www.ice-nut.ru/egypt/egypt098.htm
- http://www.ice-nut.ru/egypt/egypt09801.htm

(http://jfbradu.free.fr/egypte/LES%20TEMPLES/DENDERAH/plafond-denderah.jpg)
Зодиакът от храма на Хатхор в Дендера

"...Ето, тези далечни области на небето са в пълен мрак... Неговите южни, северни, източни и западни граници са неведоми... Душата на Слънцето не се възнася там, защото тези места са неизвестни на боговете. Там няма зло... Това е задгробният свят - Дуат..." - с тези думи започва един от най-известните древноегипетски астрономически паметници - Книгата Бенен, "Книга на описанията на движенията на звездите", йероглифния текст и релефните илюстрации към която покриват тавана на Озириона - подземно помещение, посветено на култа към бог Озирис и обожествения цар Сети I (1318-1304 г.пр.Хр.) в храмовия комплекс в Абидос.

За колосалните астрономически познания на древните египтяни днес, хиляди години по-късно, можем да съдим по разпръснатите йероглифни текстове, изписани от ръката на писаря върху папирус или върху варовикови остракони. На "астрономическите тавани" в заупокойния храм на царица Хатшепсут (1503-1482 г.пр.Хр.) в Дейр ел-Бахри и Рамесеума - мемориалният комплекс на Рамзес II (1304-1237 г.пр.Хр.) в Тива са застинали, издълбани в камъка, образите на небесните божества и духове, съзвездията и планетите, почитани от човешките души.

Знаменитите зодиаци, станали символи на сливането на египетската, гръцката и вавилонската астрономическа мисъл, прославят перлите на египетската архитектура от епохата на Птолемеите - храмът на Хатхор в Дендера, на Хор в Едфу, на Хнум в Есна, на Мин и Изида в Коптос.

Огромните карти на нощното небе са били изписани по таваните на погребалните камери в гробниците на фараоните от епохата на Новото царство в Долината на царете в Тива. Изписани били и възнесението на бога на въздуха Шу, наведеното над земята (Геб) лазурно тяло на богинята на небето Нут (майката на всички планети и съзвездия), покрито с нейните хиляди златни безсмъртни деца, плуващи на своите ладии по безграничните води на Вселената.

Небето - това е и богинята Нут, и предвечният океан Нун, из чиито води се е появило слънчевото божество-творец, и накрая - великата небесна крава, носеща на рогата си слънчевия диск от космическата тъма. Ежедневно по тялото на небесната богиня бога на Слъцето Ра пътува в златната ладия Манеджет; от изток на запад небесните води неумолимо го носят към устата на Нут, през която той попада в Дуат - задгробния свят.

 "Именно през устата на Нут величието на този бог влиза в Дуат. След това той се придвижва напред, минавайки през небето. С него влизат и се придвижват напред звездите, устремени към своите места... Именно в първия час на вечерта величието на този бог [Ра] влиза [в Дуат]. Той става великолепен и тържествуващ в ръцете на своя баща Озирис. Чист е той там. Величието на този бог възсиява в живота на Дуат през втория час от началото на нощта.

 Величието на този бог заповядва на западните (т.е. обитаващите в Дуат, на египетски език за "запад" и "отвъден свят" се използва една и съща дума - "аменти", бел.моя), и той изпълнява замисленото от самия него в Дуат. Величието на този бог се придвижва към земята и отново и отново се появява в Горен Египет. Силата му е велика, както в първия момент от неговото появяване. Той се появява като велик бог в [град] Бехдет. На границите на небесните води, по ръцете на Нут преминава величието на този бог.
 
Той влиза в нея през нощта, в полунощ, и той се придвижва напред в тъмнината; заедно с всичките звезди", гласи текста на папируса Карлсберг I - справочник и сборник с коментари към изобразените по таваните на гробниците и храмовете небесни карти. В 13-те раздела на този най-древен обобщаващ труд по астрономия, обясняващ основните закономерности на Вселената, се разказва за Нут, за изгрева и движението на Слънцето, за настъпването на нощта и изгрева на звездите, за границите на безкрайното пространство.

На нощната ладия Месектет, Душата на Слънцето извършва своето извечно плаване по водите на задгробния свят, освещавайки Дуат и неизменно побеждавайки змея Апоп (Апофис) - олицетворение на вселенското зло.

В шестия част е апогея на нощните събития, когато Ра - Слънчевата душа ("утрешния ден") и Озирис - Великото тяло ("вчерашния ден"), подобно на това, което е било в началния момент на сътворението на Вселената, се сливат в едно предвечно божество в присъствието на милиони духове и човешки "Ба" (души във вид на птици с човешки глави).

Появяващият се в шестия час на нощта скарабей Хепри символизира обновеното Слънце, плаващо победоносно в отдалечените области на Дуат и стремящо се към източния хоризонт на Земята, за да даде светлина на живите, подчинявайки се на установения вечен вселенски кръговрат "нехех", изобразяван символично като безкрайния пръстен "шен".

На мястото на бог Ра през нощта на земния хоризонт се появява луната, деканите - звезди или съзвездия, които при изгрева си указват настъпването на новия час, един от 12-те отрязъци на нощта, както и други небесни тела-същества.

"Възходът на тези звезди в небето е в първия месец на сезона на разлива на Нил, когато изгрява Сепедет (Сириус)", - се казва в книгата Шен Идену.

А в книгата Бенен се казва: "Сириус, 18 звезди са след нея, 18 звезди са пред нея... Ето 29 от тези създания, които съществуват и творят в небесата - това са 29 звезди в тази част на небето. Една от тях умира, а друга живее всеки 10 дни... така че в Дуат остават другите седем".
От най-древни времена Сириус, небесното въплъщение на Изида, господарката на звездите, е бил почитан в Древен Египет като предвечна звезда, повеляваща на останалите звезди - декани, всяка от които, подобно на Сириус става невидима в продължение на 70 дни.

В южната част на Египет, в района на първия праг на Нил, Сириус също бил считан за въплъщение на богинята Сехмет-Хатхор, завръщаща се след дълго странстване в Египет и носеща със себе си благодатния разлив на Нил, който води до разцвет и защитава Та Кемет (плодородния чернозем в долината на реката) от настъплението на Та Дешрет (червеникавите пясъци на пустинята, подвластна на бог Сет).

21 дни преди появата на Сириус изгрява съзвездието Сах (Орион), "царят на звездите" - небесното въплъщение на Озирис. "Ето, твоето име е Този-който-е-в-Орион, Озирис", се казва в Текстовете на пирамидите - най-древните религиозни текстове, изсечени по стените на погребалните помещения в пирамидите на царете от V и VI династии на Старото царство.

По таваните на царските гробници Орион-Озирис се изобразява като антропоморфен бог в ладия и със скиптър в ръката. Той е обърнат назад, към ладията на Сириус-Изида и към следващата зад нея ладия със звездата Сепед - въплъщение на бог Хор, синът на Озирис и Изида.

Най-подробно астрономическите явления са описани в един пасаж на папируса Карлсберг I, който говори за "живота на звездите" и техния произход от богинята Нут: "Ето, на границите на небето тези звезди се движат извън нея (Нут) през нощта, когато те сияят и са видими. А пез деня те се движат вътре в нея и тогава те не сияят и са невидими. Те идват с бог Ра и с него се придвижват напред.

С особена почит в Египет се ползвали петте основни планети, три от които били считани за небесни въплъщения на бог Хор. Петте планети били известни на египтяните още от дълбока древност. Така например, първите споменавания и изображения на Себа Реси Ен Пет (Юпитер) се срещат на капака на саркофага на велможата Хени (XXI в.пр.Хр.).

Така наречените "звездни таблици" трябвало да съобщават на покойника времето през нощта, за да знае в кое място на подземния свят се намира в един или друг момент. Изображения на планетите в контекста на "звездни таблици" има по таваните на много гробници на царе и велможи, както и по таваните на заупокойните храмове. Зодиаците от птолемеевите храмове - на Хатхор в Дендера, на Хнум в Есна и на Мин в Коптос, а също така и някои други са запазили интересни планетарни текстове и изображения.

♦ Себа Реси Ен Пет - "Южната звезда на небето" (Юпитер) бил почитан като "Хор, освещаващ двете земи" ("двете земи", на египетски "тауи", са Горен и Долен Египет, бел.моя) и бил изобразяван като човек с глава на сокол, увенчан със звезда и стоящ в златна ладия.

♦ Себа Иабти Джа Пет - "Източната звезда, пресичаща небето" (Сатурн), била наричана още "Хор, небесния бик" и бил изобразяван също като Себа Реси Ен Пет или като човек с глава на бик, държащ скиптъра уаас, символ на върховната власт.

♦ Хор Джесер - "Червения Хор" (Марс) имал епитет "Плуващ с гърба напред" и бил изобразяван като сокол с разперени криле, змийска шия и три змийски глави, а понякога и като сокол с хеджет - бялата корона на Горен Египет.

♦ Себег, или Сетос Ем Уха Нечер Ем Дуаит - "Сет във вечерния здрач, бог в утринния здрач" (Меркурий) бил считан за небесен образ на бог Сет и бил изобразяван като сокол със змийска шия и главата на Сет, или, за да бъде избягнато изобразяването на Сет по таваните на гробниците - като седящ антропоморфен бог.

♦ Себа Джа - "Преминаващата звезда" (Венера) била представяна в образа на Бену - безсмъртния феникс, "велик бог, създал сам себе си... донасящ разлива на Нил, божествената душа (Ба) на Озирис". Зодиакът от храма на Хатхор в Дендера назовава тази планета Па Нечер Дуауи - "Утринна звезда". Себа Джа била изобразявана като двуглаво антропоморфно божество или като самия феникс - белоснежна чапла с короната на Озирис атеф.

Изключителен интерес представляват изображенията на тавана на гробницата на велможата Сененмут - архитект на храма на царица Хатшепсут в Дейр ел-Бахри (XVI в.пр.Хр.), а също така на тавана на погребалната камера на гробницата на фараона Сети I в Долината на царете (XIII в.пр.Хр.).

(http://alfa.kachi-snimka.info/images-2013/rgh1371825726l.jpg)

Тук, освен таблиците на звездите, определящи нощното време, били показани: северната и южната страна на небосвода, северните околополюсни съзвездия, кулминацията на звездите η и ζ от съзвездието Голяма мечка, кулминацията на звездата β от съзвездието Малка мечка. Всичко това позволявало да се прокара линията на небесния меридиан на географската ширина на град Тива. По такъв начин, звездите от "пояса на деканите" оставали на юг.

От всички тях - Кенемет, Хенетет и другите, само Сах и Сепедет са идентифицирани като Орион и Сириус. Останалите идентификации са много съмнителни. Групата на северните съзвездия била считана за най-важна на небосвода и винаги присъствала на изображенията. Месхетиу - "Бичият крак" (Голяма мечка) принадлежащ на Сет, бил изобразяван редом с държащата го Хесамут, въплъщение на Изида - Великият хипопотам, появяващ се на небето, съпроводен от един или два крокодила.

"Що се отнася до този преден крак на Сет, то той е в северната част на небосвода, привързан със златна верига към каменен стълб. На Изида било поверено,- се казва в Книгата на дните и нощите и митологическия папирус Жумиляк,- след като Хор отсякъл предния крак на Сет и го хвърлил в средата на небето и бил оставен там да бъде пазен от боговете. Великият хипопотам го държи така, че той да не може да се движи сред боговете".

Ан, богът с глава на сокол, често изобразяван със слънчевия диск на главата и държащ въже в ръка, е възможно да представлява съзвездието Лебед. Селкет, богинята-пазителка на мъртвите, често се изобразява редом с Месехтиу. По-надолу се намират съзвездията "звездите на бог Ра" Нечер-Ру - "Божественият Лъв", крокодила Хетеп Редуи, символизиращ Властелина на водата - бог Собек, а също и антропоморфно божество, повалящо крокодила, а също и съзвездията Сокол и Стълб. По-голямата част от северните съзвездия не са идентифицирани.

В шествието на боговете в северната част на небето, оглавено от Изида, обезателно изобразявали духовете-синове на Хор, пазители на мъртвия, поредица специални небесни божества: Маанитеф - "Виждащ своя баща", Иренджетеф - "Творец на своето тяло", Ирренефджесеф - "Сам създал своето име" и още някои други; на края на процесията бил изобразяван управляващия или покойния цар.

В края на епохата на Новото царство в гробниците на фараоните Рамзес VI (1156-1148 г.пр.Хр.), Рамзес VII (1148-1147 г.пр.Хр.) и Рамзес IX (1140-1121 г.пр.Хр.) били изобразени уникални "Звездни часовници", състоящи се от 24 таблици за 24-те полумесечни интервали на годината. Всяка таблица била съпроводена от изображение на седящ жрец и система от девет вертикални линии, пресечени от 13 хоризонтални линии.

Хоризонталните линии преставляват началото на нощта и края на нейните 12 часа. Съпровождащият текст обяснява в какво положение звездата трябва да се намира в дадения час по отношение на фигурата на седящия жрец. По такъв начин, през нощта двама жреци стояли на върха на пилона на храма с лице един към друг точно в направление на небесния меридиан, тоест в направление север-юг.

Единият от жреците гледал към лицето на другия през малко отверстие на специален инструмент. В същия момент първия жрец-наблюдател с помощта на инструмента мерхет (въжен отвес с тежест) отбелязвал положението на зваздите на небето спрямо фигурата на седящия срещу него втори жрец.

Ако звездата се намирала точно над главата на последния, това означавало, че е достигнала своята най-висока точка на небето на линията на небесния меридиан, раха иб "срещу сърцето". Ако звездата била по-ниско или встрани от меридиана, то това положение се определяло като херирет унеми (херирет иаби) - "в дясното око" ("в лявото око"), херрах унеми (херрах иаби) - "на дясното рамо" ("на лявото рамо") и т.н.

Времето през деня установявали със слънчеви часовници - гномони, съставени от две свързани дървени пръчки. Върху едната пръчка, разположена на плоскостта в направление от изток на запад, имало деления; другата била поставена със широката си страна перпендикулярно на първата по направление от север на юг.

Сянката на втората пръчка попадала върху някое от деленията на първата и по такъв начин фиксирала времето през деня. Времето на деня (от изгрев до залез слънце) било разделено на 12 часа, също както и времето през нощта.

С по-голяма популярност в храмовете се ползвали водните часовници, наречени от гърците "клепсидра". Те били използвани за определяне на времето през нощта. известен изобретател на усъвършенстваните водни часовници бил Аменмес, който носил титлата "пазител на печата" при фараона Аменхотеп I (1546-1526 г.пр.Хр.).

В Египетския музей в Кайро се пази клепсидра от храма на Амон в Карнак от времето на Аменхотеп III (1417-1379 г.пр.Хр.). Това е алабастров, инкрустиран с лазурит кръгъл съд с малък отвор на дъното, разположен в близост до фигурка на павиан - свещеното животно на Тот, богът на мъдростта и знанието. Клепсидрата била пълнена при настъпването на нощта и на сутринта водата изтичала напълно.

От вътрешната страна на часовника били изрязани 12 колонки текст и отметки за 12-те часове на нощта. При нанасянето на отметките се отчитало сезонното изменение на продължителността на нощта. Външната страна на часовника била разделена на три регистъра. Аменхотеп III бил изобразен покланящ се на Ра, Тот, Птах и боговете на 12-те месеца на годината.

Определена категория жреци, носеща името унуит (производно от "унут" - час), била длъжна да следи часовника. Жреците били длъжни да се сменят на всеки час и по такъв начин непрекъснато да изпълняват своята божествена служба.

Египетският календар бил слънчев и включвал 365 дни. Той се състоял от три големи периода, всеки от по 4 месеца: Ахет - "време на наводненията" (месеци: Тот, Паофи, Атир, Хойак), Перет - "време на сеитбата" (месеци: Тиби, Мехир, Фаменот, Фармути), Шему - "време на реколтата" (месеци: Пахонс, Паини, Епифи, Мезоре).

Всеки месец се състоял от 30 дни. В края на годината се добавяли пет допълнителни "епагоменални" дни, посветени на боговете на Хелиополската Енеада - Озирис, Изида, Хор (Хароерис), Сет и Нефтида. Доказано е, че употребяваният в наши дни грегориански календар произлиза от древноегипетския.

Във връзка с това, че египетската календарна година "избързвала" спрямо слънчевата година и нямала високосен ден, началото на годината било фиксирано на 19 юли - денят на разлива на Нил в околностите на Мемфис и първата поява на Сириус на утринното небе. Египетската традиция от епохата на Птолемеите приписва създаването на календара, ориентиран спрямо звездата на Изида (Сириус), на Имхотеп - знаменитият мъдрец и създател на грандиозния пирамидален комплекс на фараона Джосер (2667-2648 г.пр.Хр.) в Сакара.

За конкретни египетски астрономи ние знаем твърде малко. Надпис от епохата на Птолемеите съдържа името на "Хенту, наблюдател на звездите от храма на Собек"; в съвременните нему текстове от храма на Изида на о-в Филе се споменава за "пророка на Сириус и движението на Луната, жрец на петте живи звезди (т.е. планетите), знаещ времето на слънчевите и лунните затъмнения".

Въпреки това, най-интересното откритие, свързано с име на египетски астроном, е било направено през 1906 г. в селището Тел Фараин. Там била открита статуя на някой си Хархеби (III в.пр.Хр.), надписа на която гласи, че той е бил "наследствен принц и княз, единствен спътник на царя, посветен в тайните писания, наблюдаващ всичко в небесата и на земята, наблюдаващ с чист взор звездите... който обявява времето на игрева и залеза заедно с боговете, които предсказват бъдещето... наблюдаващ кулминацията на всички звезди на небето... и предсказващ изгрева на Сириус в началото на годината.

Той наблюдава нея (Сириус) в деня на нейното първо празненство, той е сведущ в нейния път и в нейните ежедневни дела; всичко, което тя предвещава, е негова грижа; знаейки "севера" и "юга" на слънцето, провъзгласява всичките му чудеса и определя техните срокове, той обявява кога ще се случат те; той разделя часовете на две времена (ден и нощ) и не допуска грешки през нощта... той не пропуска нищо от това, което го касае и е внимателен към всичко онова, което е видял".

В мирогледа на египтяните астрологията е имала много по-малко значение от астрономията. Египетските хороскопи, най-старият от които е датиран към 38 г.пр.Хр. се правели върху остракони и били своеобразен синтез на гръко-египетската и вавилонската религиозно-астрономическа мисъл.

Според древноегипетската традиция бъдещето на човека се узнавало преди всичко не от астрологически изчисления, а от предсказанията на боговете, идващи при новороденото и предричащи съдбата му (като орисниците в българския фолклор, бел.моя), както и от оракулите на боговете и богините - на Амон-Ра в Карнак, на Изида в Коптос и на о-в Филе, на обожествения цар Аменхотеп I и царица Яхмес-Нефертари в Дейр ел-Медина.

Освен това, съществували специални календари на щастливите и неблагоприятни дни, свързани с определени събития от живота на боговете, които са се случили през тези дни. Така например, за щастливи се считали първия ден на месец Мехир (16 декември по грегорианския календар), когато Ра със собствените си ръце издигнал небесния свод, и 12-ия ден на месец Паменот (26 януари по грегорианския календар), когато Тот заел мястото на Атум във владението на храмовото "езеро на двете истини".

На третия ден от месец Мехир (18 декември по грегорианския календар) Сет, заедно със своите сподвижници възпрепятствал плаването на бог Шу. Това бил опасен ден, подобен на 13-ия ден от същия месец (28 декември по грегорианския календар), свързан с яростта и гнева на богинята Сехмет. Що се отнася до 26-ия ден на месец Тот (13 август по грегорианския календар), то този ден бил неблагоприятен, тъй като на тази дата е била битката между Хор и Сет.

Рожденият ден на Сет, който се падал на третия от петте епагоменални дни (16 юли по грегорианския календар), се считал за особено неблагоприятен. На този ден фараонът не вършел нищо. Това били дни, когато не се разрешавало да се пали огън вкъщи, забранени били веселбите, дори и произнасянето на името на Сет. Всички тези забрани имали дълбок религиозно-философски смисъл, който изследователите често не вземат предвид.
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Юни 26, 2013, 06:48:32
Небето преди хилядолетия

Източник: http://www.momenti.info/?p=45

При разглеждане на материали, свързани с археоастрономия възниква въпросът с какви процеси е свързана промяната във видимото положение на небесните тела, която би могла да се наблюдава при древните археологически паметници.
 След като се порових насам-натам , стигнах до три съществени явления за такива дългопериодични промени:

- прецесия на земната ос
- дългопериодична нутация
- собствено движение на зведите.

Прецесия

 Прецесията е открита от Хипарх от Никея през II в. пр.Хр. Същността на това явление е в бавното завъртане на оста на въртене на Земята по образуващата на кръгов конус под действието на Слънцето, Луната и други планети за период от 26 хиляди години. Оста на този конус е перпендикулярна на плоскостта на земната орбита.
 Прецесията води до това, че точката на пролетното равноденствие се премества по всички знаци на Зодиака в направление, обратно на движението на Слънцето. Целият кръг на това движение бил наречен „Велика година“.
 Друго следствие от прецесията е преместването на положението полюсите. Северният небесен полюс се премества по окръжност с център в съзвездието Дракон. Преди 13 000 години северният полюс се е намирал в близост до Вега (α от съзвездието Лира), от територията на източно-европейската равнина е било възможно да се наблюдават съзвездията Кентавър и Южен Кръст. След това Полярна звезда последователно са били звезди от съзвездието Херкулес , звездата Тубан от Дракон. Римляните не са имали Полярна звезда, Кохаб и Киносуру от Малката Мечка са били наричани Стражите. Алфа от Малката Мечка е станала Полярна звезда около 1100 година и ще бъде най-близко до полюса в 2100 година.

(http://www.referati.org/ufiles/2009-12-04/jiroskopi-nutaciq-i-precesiq/jiroskopi-nutaciq-i-precesiq_html_2b5cba73.jpg)

Дългопериодична нутация

 Дългопериодичната нутация е изменението на ъгъла на наклона към еклиптиката на Земната ос на въртене от около 22,1 градуса до 24,5 градуса за период от 41000 години.

(бил е: 24,049° през 3 300 пр. н.е., 23,443° през 1973 г., 23,439° през 2000 г.). Свързана е с циклите на Миланкович за земния климат. Най-същественото влияние върху небесните светила е при Слънцето – променя се височината на издигането му над хоризонта, както и точките на изгрев и залез.
 С измерване на ориентацията на светилища и храмове, спрямо зимното или лятното слънцестоене може да се направи датировка. Н. Локьор и Дж. Хокинс внимателно проучили ориентацията на Карнакския комплекс:

(https://momenti.info/wp-content/uploads/2012/01/karnak.jpg)

 И двамата направили извод за промяна на ориентацията на комплекса с времето. Оста на стария храм е ориентирана по зимното слънцестоене през 2100 г пр.Хр., когато наклонът на земната ос бил 23,9°, новата ос е ориентирана към точката на слънцестоене в 1200 г. пр.Хр. И съответства на по-малък наклон на земната ос – 23,8°.

Собствено движение на звездите

 Промените в положението на звездите върху небесната сфера се дължат преди всичко на
 прецесията, нутацията, аберацията и в по-малка степен на годишния паралакс. Ако се изключи влиянието на тези причини, изменението намалява, но не изчезва напълно. Това изменение се дължи на различните относителни скорости на звездите спрямо Слънцето и се нарича собствено движение m, то се измерва в секунди от дъгата за година.
 Собствените движения на звездите се различават по големина и посока. Само няколко десетки звезди имат собствено движение повече от 1″ на година. Най-голямо собствено движение m=10″,27 има звездата на Барнард. Болшинството измерени собствени движения на звездите са стотни и хилядни от секундата на дъгата за година.
 Най-често за илюстрация на собственото движение се дава пример с промените в Голямата мечка за 100 000 години:

(https://momenti.info/wp-content/uploads/2012/01/bigbear.jpg)

Човешката история обаче е доста по-кратка. Има ли съществени промени в положението на ярките звезди и съзвездията, които би трябвало да се отчитат от археоастрономията?
 За щастие има програми, с които може де се види промяната в положението на звездите върху небето при различни периоди, една от тях е Moovastar.

Това са снимки на показаното от Moovastar преместване на звездите за 10 000 години назад във времето, със стъпка 1000 години, като цветът им се мени от жълт към червен:

(https://momenti.info/wp-content/uploads/2012/01/голмеч.jpg)

(https://momenti.info/wp-content/uploads/2012/01/орион.jpg)

Вижда се, че формата на съзвездията се запазва почти непроменена. Собственото движение може да има значение за някои звезди като Сириус, по хелиакалния изгрев на която египтяните са се ориентирали за разливането на реката Нил.

В древните източни царства не е имало обща ера. След смъртта на владетеля започвали да броят годините отначало. Освен това, древноегипетската година имала 365 дни, докато истинската година е с четвърт денонощие по-голяма.
 Хелиакалният изгрев на Сириус, поради съвпадането му с разлива на Нил бил много важен за египтяните и те записвали кога е станало това събитие. И то поради горните причини е било на различни дати. Датите съвпадат отново след 1461 години (4х365,25=1461). Този период от 1461 години често е наричан Цикъл на Сотис.
 В книгата „По следите на миналите столетия“ на А. Каждан попаднах на много интересна история за ролята на Сириус в изясняването на египетската хронология:

Ако в някоя година при Аменхотеп I (1546-1526 г.пр.Хр.) Сириус е изгрял на 9-ти, а в някоя година от царуването на Тутмос III (1504-1450 г.пр.Хр.) – на 28-ми от същия месец, то между едната и другата година са изминали (28-9)х4=76 години.
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Юни 30, 2013, 12:45:45
Земният Орион

Източник: http://nao-rozhen.hit.bg/Egipet.htm

Статията е публикувана във вестник Телескоп, с продължения в броеве 49, 50, 51 и 52 от декември 2004 г., и в броеве 1 и 2 от януари 2005 г.

Въпросът за астрономическите познания на хората от древността буди в нас особени вълнения - това е обширна тема, пряко свързана с историята, културата и религията на отдавна изчезнали цивилизации, знанията ни за които остават забулени в мъглата на отминалите времена. От тези епохи са ни известни някои съзвездия и увековечените чрез тях герои. Някога тогава са били издигани внушителни мегалитни съоръжения - храмове, некрополи и обсерватории, съставени са били първите календари.

      Днес историята може би нямаше да знае почти нищо за древноегипетската цивилизация, ако през територията на Египет не течеше Нил - своеобразна артерия на живота, носеща живителна влага и плодородни наноси сред жарката пустиня. Благодарение на това е процъфтяла една от най-великите цивилизации, съществували някога, отличила се със своята писменост, култура и религия и оставила ни в наследство последното оцеляло от седемте архитектурни чудеса на древността - египетските пирамиди.
       Вече загубили някогашният си блясък, а някои от тях - почти напълно разрушени, все още можем да съдим за архитектурата им. Но дали знаем всичко за тяхното предназначение?

"Всички се боят от времето, а времето
 се бои от пирамидите"
(Арабска сентенция)

Неотдавна в книжарниците у нас се появи книгата "Загадката Орион" от Робърт Бовал и Ейдриън Гилбърт, на издателство Бард.

(https://s5.postimg.cc/kjpyw6kw7/Karta1.jpg)
Големите пирамиди на Хеопс, Хефрен и Микерин в Гиза, съоръженията около
 тях и релефа на местността - поглед отгоре
       Виждат се множество малки постройки около Хеопсовата - гробници-мастаби на велможи. От всяка пирамида тръгва път върху насип в посока към Нил. Южно от Микериновата пирамида и източно от Хеопсовата са разположени по 3 малки пирамиди, наричани сателитни.


Накратко, в книгата се изказва тезата, че трите пирамиди на платото Гиза са част от плана на огромен некрополен комплекс, включващ и други по-малки, вече разрушени или разграбени за строителен материал пирамиди в близките околности, както и двете големи пирамиди на Снофру (бащата на Хеопс) в Дашур, югозападно от Мемфис. Този комплекс е наречен Мемфиският некропол, а генералният му строителен план според автора пресъздава област от звездното небе и по-специално - района на съзвездието Орион. Така трите пирамиди в Гиза на фараоните от Четвъртата династия Микерин (Менкаура) (2528-2500 г.пр.Хр.), Хефрен (Хафра) (2558-2533 г.пр.Хр.) и Голямата пирамида на Хеопс (Хуфу) (2589-2566 г.пр.Хр.), по разположение съответсват на трите звезди от Пояса на Орион в съответния ред: Минтака (δ-Орион), Алнилам (ε-Орион) и Алнитак (ζ-Орион). Всъщност, тази теза не е съвсем нова. Относно нея са изказани немалко скептични мнения, но и много египтолози й отделят вече достойно внимание!
       Както ще видим по-нататък, фигурата на съзвездието Орион е играла важна роля в древната звездна религия на египтяните. Тя е олицетворявала бог Озирис - антропоморфно божество (богочовек), син на бога-слънце Ра и на небесната богиня Нут, пръв божествен владетел на страната. По-нататък ще стане дума и за другите по-важни божества: братът на Озирис - Сет, който по-късно извършва братоубийство, синът на Озирис - Хор, който води епична битка със Сет - убиеца на баща му, и сестрата на Озирис (също и съпруга) - Изида, олицетворявана със звездата Сот (или Сотис - Сириус).
       Според тогавашните вярвания, бог Озирис е своеобразен мост за душата на мъртвия фараон при преселението й в "Дуат" - отвъдният свят, по-късно доуточнен като небесното звездно царство на боговете. Чрез Озирис е ставало самото прераждане на фараона. Така след смъртта си, той се е превръщал в звезда от района на съзвездието Орион, т.е. частица от бог Озирис. Орион е бил наричан "Саху" или "богът, прокосяващ небето", като думата "Саху" е означавала също и процес на мумифициране.
       Първи д-р Ото Нойгебауер и д-р Ричард Паркър - признати авторитети по древноегипетска астрономия от университета Браун в Роуд Айланд, са открили отъждествяването от египтяните на образа на Саху с фигурата на Орион: "Имената на деканите (звездните групи) на Орион - "вдигната ръка", "спусната ръка" и т.н. потвърждават, че Саху е човешка фигура, изобразявана графически върху напречните ивици на капака на саркофага или по таваните на погребалните камери..."
       Идваме до първия важен въпрос: дали всичко това би могло да бъде сериозен религиозен мотив, залегнал в основата на генерален архитектурен план за огромният некропол?
       Всъщност, тезата че Египет е строен "по небесен план" или "както на небето - така и на земята" е също отдавна известна и коментирана дори в уроците по история в училищата, но точният й смисъл винаги е оставал загадка!

(https://s5.postimg.cc/z2x3xm8w7/Ori_UK17_2.jpg)
Съзвездието Орион и въпросната област около Поясът му

(http://alfa.kachi-snimka.info/images-2013/cqs1458976509k.jpg)
Приликата на Пояса на Орион с разположението на трите пирамиди в Гиза
       Забелязва се отместването на пирамидата на Микерин от диагоналното разположение на другите две големи - Хеопсовата и Хефреновата, аналогично с отклонението на звездата Минтака от линията, определена от по-бляскавите Алнитак и Алнилам. Ориентацията на картите е различна поради описаната в текста причина.


На пръв поглед наистина се вижда поразителна прилика! Вижда се дори, че както най-слабата северозападна звезда от Пояса на Орион - Минтака, е отместена леко от линията, определяна от по-бляскавите звезди Алнитак и Алнилам, така е отместена и последната най-малка пирамида на Микерин, спрямо линията, определена от върховете на другите две по-големи - Хеопсовата и Хефреновата. Върху този факт в книгата също е обърнато внимание.
       Привидната прилика с Орион обаче не свършва до тук! Лесно се вижда още, че звездата Саиф (κ - кракът на Орион) е загатната от вече почти напълно разрушената пирамида в Абу-Роах (6 км северозападно от Гиза), строена от сина на Хеопс - Джедефра, а звездата Белатрикс (γ - едното рамо на Орион) съответства на незавършената или разграбена за материал пирамида на Небка (брат или син на Хеопс), намираща се в Завиат ал-Ариан (5 км югоизточно от Гиза). Всъщност, Небка е последният фараон от Четвъртата династия, по времето на която са издигнати най-големите пирамиди.
       Според автора, приликата продължава с няколкото малки пирамиди в Абузир (9 км югоизточно от Гиза), строени през Петата династия и съответстващи на няколкото звездички от "главата" на Орион, но така разчертана, фигурата на съзвездието се оказва нереално издължена! Освен това на най-ярките звезди от Орион - Бетелгейзе и Ригел, няма съответстващи пирамиди! Дали мащабният проект (ако е имало такъв) на фараоните от Четвъртата династия е останал недовършен?
       Скептиците смятат, че разположението на пирамидите в направление североизток-югозапад е продиктувано от разположението на кариерите, от които са добивани каменните блокове, изграждащи вътрешността на Хеопсовата пирамида. Така строилият по-късно Хефрен е бил принуден да се задоволи с единственото останало удобно място - югозападно от Хеопсовата. Според тях, по аналогични причини е избрано мястото и на третата пирамида на Микерин. Разбира се, в най-простия случай е възможно да е така, но ако некрополът е строен по генерален план, логично е да се предположи, че мястото на кариерите предварително е съобразено с бъдещото разположение на пирамидите!
       Според друга теза, височината на пирамидите в Гиза е съобразена с блясъка на съответстващите им звезди от Пояса, но бих предпочел да не коментирам това, тъй като едвали е ясен начинът, по който древните са оценявали звездният блясък. Вместо това представям данни за височината и масата на трите пирамиди в Гиза и блясъкът на техните "звездни двойници" от Пояса на Орион.

Пирамидите в Гиза:
       1. Хеопсова: височина 147 м, маса 6.18 млн. тона;
       2. Хефренова: височина 140 м (но строена на по-висок терен!), маса 5.28 млн. тона;
       3. Микеринова: височина 65.5 м, маса 570 000 тона.

Звездите от Пояса в аналогичен ред:
       1. Алнитак-ζ - от 1.89m;
       2. Алнилам-ε - от 1.70m;
       3. Минтака-δ - от 2.41m.

 Според автора, заслужава внимание и разположението на р. Нил спрямо Гиза и изобщо - спрямо фигурата на "земният Орион", очертана от пирамидите. Коритото на Нил минава източно от Гиза, подобно на Млечния път, който също "минава" източно от Орион - през съзвездията Близнаци, Малко куче и Еднорог и "слиза" към югоизточната част на Голямо куче и Кормило. Тук прилика на пръв поглед наистина има, а в древноегипетските религиозни текстове неведнъж е спомената "небесната река" - вероятно Млечният път, като небесен двойник на Нил...
       Разглеждайки картите, отначало ме озадачи различната им ориентация! Както знаем, върху звездните карти Орион е обърнат с "глава на север", докато фигурата му, очертана от пирамидите в пустинята е обърната обратно - с "глава на юг". Лесно е обаче да се прозре причината: ако изчакате кулминацията на Орион над южния хоризонт и го изрисувате върху лист хартия, лежащ на маса пред вас, рисунката ви също ще се окаже с "глава на юг". За да я ориентирате правилно, ще трябва да вдигнете листа над главата си, като го държите срещу Орион! Като че ли пресъздавайки фигурата на Орион-Озирис на земята, египтяните са го "разчертали" също по този начин! По тази причина и за удобство, показаните тук схеми са ориентирани с юг нагоре.

Древноегипетската звездна религия

      Въпреки тези прилики, логично е да се поискат още доказателства за съществуването на такъв мащабен генерален план и за връзката му със звездното небе. Естествено, най-логично би било да се потърси информация в древните писмени документи, достигнали до нас. От времето на Шамполеон, открил през 1822 г. ключът към разгадаването на египетското йероглифно писмо, до днес са преведени много древноегипетски религиозни текстове, като тези от "Книга на мъртвите" и по-малко известните "Текстове от пирамидите" (ТП). Последните са открити през 1881 г. в пирамидите на Унас (2375-2345 г.пр.Хр.) и Пепи I (2332-2283 г.пр.Хр.) от Петата и Шестата династия. Втората важна крачка е тълкуването на текстовете и точно тук са възниквали големи спорове!

      Проповедниците на всяка една религия разполагат с широко поле за интерпретация на идеалите и ценностите в нея, възхвалявайки делата на своите богове. Сьвсем нормално и често срещано е при това да се използва огромно количество символика, в която дори специалист трудно се ориентира! Още по-трудно е да се изследват такива текстове с цел установяване на фактология, свързана с някакви древни исторически събития, тъй като поради особения стил на изразяване, невинаги е ясно кога се говори за нещо конкретно - в пряк смисъл, и кога алегорично... Такъв анализ се опитва да направи и авторът върху ТП, търсейки в тях религиозни основания за съставянето на генералния план на некропола. При такива целенасочени опити е лесно да се изпадне в тенденциозност, подозирайки се скрит смисъл между редовете. Мисля, че авторът на места определено се поувлича, като смело свързва някои алегории с конкретни обекти, без непредубеденият читател да намира особена причина за това. Но и неможе да се отрече, че в много от цитираните откъси от текстовете, действително се срещат стихове, ясно и еднозначно говорещи за звездния култ у древните египтяни. Както вероятно читателят сам ще се убеди, тези стихове изместват на по-заден план общоприетата теза за първенството на култа на египтяните към Слънцето - бог Ра!
       Но защо точно ТП представляват такъв интерес и се явяват като главен източник на информация за звездната религия?
       Първо, заради мястото където са открити - по стените на коридорите в споменатата пирамида, което значи, че сами по себе си те са много стари - на около 4100-4300 г. Второ, заради допускането, че те най-вероятно са препис от още по-древни текстове! Конкретната причина за издълбаването им по стените в пирамидата на Унас е била погребението на фараона, но със сигурност текстовете ги е имало дълго преди това.
       Тук ще предложа на читателя няколко от цитираните в книгата откъси от ТП, преведени от британския филолог Реймънд Фокнър и издадени през 1986 г., но преди това ще цитирам една мисъл на Уолис Бъдж (също цитирана в книгата), в която той обяснява представите на древните египтяни за Небесното царство - "Небесният Дуат":
       "Египтяните от най-дълбока древност си измислят материално Небесно царство, в което островите на блажените се мият от водите на Нил... други си представят, че се преселват на бреговете на един небесен Нил, където строят градове.. Изглежда, те въобще не са могли да си представят Небесното царство без Нил..."
       И като че ли следващите стихове от ТП потвърждават това:
       "Нека ме вдигнеш (мъртвия фараон) и ме поставиш между боговете - безсмъртните звезди..." [ТП 1759].
       "Стигнах до водните си пътища, които са по брега на Потока на голямото разливане, до мястото на удовлетворението... което е на хоризонта" [ТП 508].
       "Лъкатушещият воден път се разлива, тръстиковите полета са пълни с вода и аз (мъртвият фараон) съм пренесен оттатък, на източната страна на небето, към мястото, където боговете ме оформят, където се раждам нов и млад... Гледай, аз заставам като звезда на небосвода, сестра ми е Сот (Сириус), потомка ми е Утринната звезда..." [ТП 343-57]
       След няколкото превода, все още се долавя доста лирика в тези стихове, които в автентичното си звучене вероятно се били шедьоври в онази епоха! В последният стих се описва самото прераждане на фараона, като звезда в източната част на небето, в областта на изгряващите Орион и Сириус, но не в случаен момент, а по време на разлива на Нил, т.е. при настъпването на новата година за египтяните! И още един подобен стих, който има твърде интересно тълкуване:
       "Тръстиковите лодки в небето са на мястото си, за да мога да стигна с тях до Ра. Пресякох, така че да застана от източната страна на небето, когато Ра е в северната му част между незалязващите звезди, които са се подпрели на жезлите си и гледат на изток... Ще застана между тях, защото Луната ми е сестра, а Утринната звезда ми е потомка..." [ТП 1000-1].
       Знаем, че при лятното слънцестоене, Слънцето (Ра) е най-високо на север от небесния екватор (макар и не точно между незалязващите звезди). Ако се симулира небето с програма-планетариум за време 2750 г. пр.н.е. (малко преди началото на Третата династия) се вижда, че поради прецесионния ефект, хелиакалният изгрев на Сириус е настъпвал също около момента на лятното слънцестоене. Опитах с програмата SkyGlobe 3.6 и получих точен хелиакален изгрев на Сириус на 6 юли 2750 г. пр.н.е., в 04:47 LMT за географското положение на Кайро, с лятно слънцестоене на 18 юли същата година. В това време Орион вече е изгрял, т.е. "застанал от източната страна на небето". Визуално, хелиакалният изгрев на Сириус е могъл да бъде забелязан поне десеттина дни след датата на точния - около 16-18 юли, когато тя е изгрявала вече малко по-рано от Слънцето.
       За сравнение, симулирах точен хелиакален изгрев за 0001 г. с резултат 8 юли, при лятно слъцестоене на 25 юни и накрая за наше време - 2004 г., с точен хелиакален изгрев на 24 юли (вече по нов стил), при лятно слънцестоене на 21 юни. В първите случаи програмата промени вида на околополярната област, с "полярната" тогава звезда Тубан, α-Дракон. Много от най-разпространените програми-планетариуми обаче не могат да симулират небето за време преди Христа! За достатъчно точно симулиране до преди няколко хилядолетия, авторът препоръчва още две програми: "EZ Cosmos" и "StarMap 2.10 High Precision". При симулация на посочените епохи, ефекта от собственото преместване на звездите може да се пренебрегне, с изключение на този при Сириус, поради нейната близост - на около 8.6 св. г.
       По стиховете посочени до тук, повече или по-малко се налагаше да се гадае, дали наистина става дума за прераждането на владетеля в областта на Орион! Но има и стихове, в които това се казва съвсем директно:

       ".. виж как той (фараонът) се е превърнал в Орион, виж Озирис е станал Орион..." [ТП 820].
       "Бъди жив и млад до твоя баща (Озирис), около Орион в небето..." [ТП 2180].
       И един стих, като отговор на вече преродилият се фараон:
       "Небето е бременно с вино (зората), Нут ражда дъщеря си призори (изгрева на Сириус-Изида), аз наистина се издигам (звездата-фараон), трета след мен е Сот..." [ТП 1082-3].

      Оказало се, че не само религиозните стихове говорят в полза на тезата за съществуването на древната звездна религия! На тавана в гробницата на Сенмут (Ново царство), в колоната с рисунки посветена на Саху, той е изобразен като крачещ мъж, над който сияят три вертикално разположени звезди, напомнящи изгряващият Пояс на Орион. Пред него са изрисувани Хиядите и Алдебаран, които също имат роля в звездната религия на египтяните, а след него е изобразена следваща го жена - Изида, олицетворявана със Сириус-Сот.

      До тук разгледахме няколко интересни примера от древноегипетските текстове, но това все още не е пряко доказателство, че религиозните мотиви са били в замисъла на плана на Мемфиския некропол. Скептикът може да каже: "Какво пък толкова, боготворили са фигурата на Орион, но трите големи пирамиди в Гиза може случайно да наподобяват поясът му, а минаващият наблизо Нил също да е случайно съвпадение". Нека разгледаме някои особености в разположението и ориентацията на самите пирамиди, при което може да се наложи да решим и няколко несложни геометрични задачи:

(https://s5.postimg.cc/a9njwxnav/Karta2.jpg)
Несъвпадението на диагоналите на Хеопсовата и Хефреновата пирамида
      Продълженията от диагоналите на основите на двете големи пирамиди в посока североизток-югозапад са успоредни и близки, но не съвпадат в една права.


Всички пирамиди са с квадратни основи, доста точно ориентирани спрямо посоките на света. Особено точна е Хеопсовата, при която грешката в ориентацията е само 3'! Тази смайваща точност обаче според мен може да бъде и довод против тезата за звездното съответствие. При бегъл поглед върху картата на Гиза изглежда, че върхът на средната пирамида (на Хефрен) лежи на продължението от диагонала североизток-югозапад на основата на Хеопсовата и първото впечатление е, че тези две пирамиди са точно диагонално разположени, но не е така! Ако диагоналите им съвпадаха, спокойно межеше да се каже, че линията, определена от техните върхове е под 45° спрямо меридиана, минаващ (например) през върха на Хеопсовата. Но върху картата може лесно да се измери, че линията на върховете в действителност сключва ъгъл от около 43.5° с меридиана и следователно продълженията на въпросните диагонали са успоредни, много близки, но не и съвпадащи! Като се има предвид точността в ориентацията на пирамидите спрямо посоките на света, грешка ли е това несъвпадение или изобщо не са се стремили да ги разполагат диагонално? И изобщо - към какво направление са се придържали, ако действително са строили според генерален план? Хрумна ми да съпоставя ъгълът от 43.5° с ъгъла между линията на Пояса, определена от по-ярките му звезди Алнитак и Алнилам, и небесния меридиан, минаващ например през Алнитак - аналогично на земния меридиан, минаващ през Хеопсовата. Идеята ми беше да проверя дали разположението на трите пирамиди в Гиза пресъздава ориентацията на Пояса на Орион над южния хоризонт при кулминацията му. Отначало сметнах ъгъла за нашата епоха - при полюс близо до Полярната звезда. Взех ректасцензиите и деклинациите на двете звезди от Астрономиески алманах за 2004 г. и ги използвах за пресмятане на правоъгълния триъгълник, образуван от меридиана през Алнитак, паралела през Алнилам и отсечката, свързваща тези две звезди, като хипотенуза.
       Получих наклон между последната и меридиана през Алнитак от почти 57° - нещо твърде различно от ориентацията на пирамидите! След това взех корекция за тогавашната епоха при изместен небесен полюс близо до Тубан, α-Дракон, при което се налага към този ъгъл да се добавят още близо 10° и така ъгълът между Пояса и меридиана на Алнитак, за време 2500 г. пр.н.е. се оказва около 67°! Излиза, че пирамидите в Гиза или изобщо не пресъздават Пояса на Орион, или че строителите им не са се съобразили с ориентацията на Пояса в момента на кулминацията на съзвездието! Най-логично е да се допусне, че те са разположили пирамидите спрямо Нил аналогично с разположението на Орион спрямо Млечният път! Но това не предполага съответствие на ориентацията на Млечния път около Орион спрямо небесните меридиани, с коритото на Нил край Гиза спрямо земните меридиани. Просто за тях реката е била даденост. На практика обаче е трудно да се съпоставят такива направления. Млечният път около Орион е широк и слаб и би било трудно да се вземе точно "посоката му". От друга страна, променящите се брегове на разливащия се Нил също са неточен ориентир. Едно такова решение като че ли може да бъде взето по-скоро чрез художествен усет, отколкото с точна геометрична преценка! Освен това, едвали сходството с небето е било единственото решаващо условие. Изборът на подходящ терен за тежащите милиони тонове постройки и още много други неща би следвало да бъдат взети под внимание при съставянето на такъв грандиозен план.
       Изобщо, тази теза предлага широко поле за интерпретация, както за привържениците й, така и за скептиците, но тя не се изчерпва само с разположението на пирамидите.
(https://www.kaminata.net/forum/images/smilies/icon_arrow.gif)
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Юни 30, 2013, 12:54:12
(https://www.kaminata.net/forum/images/smilies/icon_arrow.gif)
Пътища към звездите

      Във вътрешността на Голямата пирамида на Хеопс се крият твърде интересни загадки - тя е уникална с архитектурата си. Пирамидата има общо три камери, едната от които е под нивото на основите - в земята, и по всичко личи, че е била изоставена. Втората камера е тази на царицата и се намира по-високо в градежа на пирамидата, а още по-високо над нея е камерата на фараона, с огромният гранитен саркофаг, открит празен, без капак и дори без следи от някогашно погребение... За нас обаче е по-интересна системата от галерии и канали, свързващи камерите помежду им и с външните стени на сградата: От нивото на камерата на царицата, до камерата на фараона се достига по твърде странна галерия, наречена Голямата галерия. Тя се изкачва във вътрешността на пирамидата в посока от север на юг, т.е. меридианно ориентирана. Висока е 8.5 м и е под наклон 26° и 30'. Стените й са извити и се събират във върха под остър ъгъл, т.е. галерията няма плосък таван. Освен това, тя напълно се различава от тесните, високи едва около 1.20 м галерии от външния вход до камерата на царицата и надолу - до подземната камера, по които се върви трудно.

      Друга загадка са тесните шахти с почти квадратни сечения - около 22х23 см, тръгващи от камерите на царицата и фараона към външните стени на пирамидата. От камерата на фараона тръгват две такива - една на юг, под наклон 45° и една на север, под наклон 32° и 28'. Външните отвори на тези шахти са открити от полковник Вайз и помощникът му Перинг през 1837 г., които тогава премахнали затварящите ги каменни плочи. Вайз и Перинг предположили, че това са вентилационни шахти и тази тяхна идея се възприема, но по-късно търпи интересно развитие.
       От камерата на царицата също тръгват двойка шахти - една на юг, под наклон 39° и 30' и една на север, под наклон 39°, но за разлика от шахтите от камерата на фараона, те не достигат външните стени, поради което са ги помислили за недовършени още при строителството. По-късно шахтите стават обект и на астрономически проучвания, поради идеята, че те може би са насочени към определени звезди, наблюдаващи се в съответните посоки в някакви моменти.
       Всъщност, идеята че Голямата пирамида на Хеопс има и астрономическо предназначение е доста стара: Още Прокл (IV в. сл. Хр.) е бил впечатлен от странния вид на Голямата галерия, която оставя дори в съвременните й посетители чувството, че е като "част от някаква машина с неясно предназначение". Прокл твърди, че Хеопсовата пирамида е използвана и като обсерватория преди завършването й. Тази идея е поддържана и от писателя Ричард Проктър, който през 1883 г. публикува книгата си "Голямата пирамида - обсерватория, гробница и храм". Първите точни измервания на наклона на шахтите са направени от Флиндърс Питри през 1880 г. Загадката на шахтите започва да занимава все повече учени и през 1924 г. египтологът Капар допуска, че те може би имат символично значение, свързано с религията на древните: "Най-вероятно те имат някаква роля в погребалната церемония, може би да осигурят изход за душата на мъртвия фараон". Известно било, че с тази цел в зидарията на някои древни гробници са били оставяни улеи! Такива предположения изказват още и египтолозите Щайндорф през 1929 г., Едуардс през 1947 г. и Вандие през 1954 г. Най-подробно идеята е доразвита от д-р Алекзандър Бейдо, който твърди, че шахтите са канали към звездите: "Северният проход... за излизане на душата към околополярните звезди (те са били на особена почит от египтяните), южните - към Орион". Бейдо изтъква следния недостатък на хипотезата, че шахтите са вентилационни: според него далеч по-лесно би било за строителите, ако бяха прекарали хоризонтални канали от камерата на фараона до външните стени, минаващи само през един ред зидария, отколкото да са под цитираните ъгли, минаващи косо през много редове каменни блокове в плътния градеж на пирамидата. При това е било нужно близките до шахтите камъни да се оформят специално със скосени страни и внимателно да се напасват, спазвайки се наклона и формата на шахтата! През 1964 г. Бейдо се обръща за помощ към астрономката д-р Вирджиния Тримбъл и по-късно през същата година те публикуват статия с резултатите си в немско египтоложко списание. Ето някои от тях: Имайки предвид, че географската ширина на Хеопсовата пирамида е 29° и 59' и че от тази ширина небесният екватор минава на височина 60° и 01' над южния хоризонт, те разбират, че южната шахта, тръгваща от камерата на фараона под наклон 44° и 30' (измерен от тях с малка грешка) се "цели" в мястото, където поради прецесията, преди около 4500 години е кулминирал Поясът на Орион (в оная епоха, звездата Алнитак например е била с d = -15° и 01', сега - за епоха 2004 г. тя е с d = -1° и 56').

(https://s5.postimg.cc/6da80ypgn/Pirsky.jpg)
Вид на звездното небе през 2450 г. пр. н.е. и шахтите в Хеопсовата пирамида
       Схема на шахтите в Хеопсовата, започващи от камерите на фараона и царицата, с направления към звездите-символи в древноегипетската религия: Двете северни шахти са насочени към Тубан и Кохаб, а двете южни - към Алнитак и Сириус. Това вероятно обяснява защо Хеопсовата пирамида е наречена в папируса Весткар "Хоризонт на Хуфу".
       Тази рисунка обаче е схематична. В действителност, шахтите сочат точките, в които споменатите звезди пресичат меридиана, т.е. когато кулминират.


През 1993 г. инженерът специалист по роботика Рудолф Гантенбринк, поканен като консултант от Немския археологически институт, предприема уникално изследване на шахтите с помощта на малки роботи, конструирани от него и символично наименувани "Упуаут" - "Откриватели на пътища". Тези роботи се катерят в шахтите, фотографирайки вътрешността им и измерват прецизно техните наклони. При изследването на южната шахта на камерата на царицата, роботът "Упуаут 2", управляван дистанционно от Гантенбринк, се изкачва по нея 65 м и спира пред плоча, неплътно преграждаща шахтата, но преди да изглежда, че е достигната външната стена! Тези резултати са оценени от медиите като най-значимото археологическо откритие на десетилетието, но те поставят и нова загатка: дали след плочата следва неизвестна до сега камера?
       След анализа на окончателно измерените наклони на четирите шахти, става ясно, че преди около 4450 г. (предполагаемото според тази теория време на строителството на Голямата пирамида), те се оказват ориентирани точно към следните точки от небето:

       1. Южна шахта на камерата на фараона - към точката, в която тогава е кулминирала Алнитак, ζ-Орион, най-ниската звезда от Пояса;
       2. Северна шахта на камерата на фараона - към небесния полюс и по-точно към кулминиращата малко над него "полярна" звезда тогава - Тубан от Дракон;
       3. Южна шахта на камерата на царицата (макар и неизлизаща до външната стена) - към точката, в която е кулминирала Сириус (при взета корекция от 1° и 33' собствено преместване на звездата, за времето от тогава до сега, освен прецесията);
       4. Северна шахта на камерата на царицата (също неизлизаща до външната стена) - към Кохаб, β-Малка мечка.

(https://s5.postimg.cc/3vygtoap3/Kanali.jpg)
Галериите и шахтите в Хеопсовата пирамида

Забележително е двойното съответствие, което изглежда че се явява в случая - Голямата пирамида като "земен аналог" на Алнитак от Пояса и южната шахта на камерата на фараона, насочена към същата звезда! Забележително е и съответствието с религиозните представи, че Изида - съпругата на Озирис, е била олицетворявана със Сириус, което обяснява защо южната шахта от камерата на царицата е насочена към кулминиращата Сириус. Но защо северните шахти са ориентирани към околополярните звезди?

      Египтяните са наричали незалязващите околополюсни звезди "неразрушимите" или "вечните", като не са пропуснали да придадат съответния религиозен смисъл на това, отъждествявайки ги с вечно живите си богове. В зодиакът от Дендера, в околополярната област, недалеч от изправения на задните си крака Дракон, е изобразен бог Хор, водещ чакал. Чакалът е олицетворявал бог Упуаут - проправящия пътя на душата към небесния Озирис (Орион). Малката мечка е представена като брадвичка - инструмент, за който се предполага, че е използван в някои религиозни ритуали.

(https://drevnite.com/wp-content/uploads/2016/03/00132.jpg)
Зодиакът от Дендера.
       Този барелеф е открит в храма Хатор в Дендера (Горен Египет). Възрастта му се оценява по различни мнения от 1 в. пр.н.е. до 568 г от н.е. В него се виждат следните фигури:
       1 - Бика, 2 - Орион (Саху), 3 - Малката мечка като обредна брадвичка, 4 - Дракона, 5 - Сот (Сириус), следваща Орион върху главата на крава, 6 - Хор, държащ чакала Упуаут.


Логично е да се запитаме, с какви инструменти и методи са си служили древните и биха ли могли с тях да гарантират необходимата за подобен проект точност? Днес се знае, че те са използвали примитивни визиращи инструменти - масхети, представляващи дървена рейка с прорез в единия край, помагащ при насочването към наблюдаваната звезда. Използвали са също и най-древният точен инструмент - отвесът, за отчитане на вертикалата. Счита се, че с тия примитивни инструменти са могли да измерват височината на дадена звезда над хоризонта с точност до 20', т.е. до около 2/3 от видимия с просто око диаметър на Луната. Но тогава е трябвало да се измерят височините на определени звезди не в произволен момент, а точно в момента на тяхната кулминация, т.е. когато са пресичали меридиана.
       Спомних си описанието на странния вид на Голямата галерия в Хеопсовата и твърденията на Прокл относно астрономическото й предназначение. Тогава ми дойде следната идея: ако при строителството на галерията, редът каменни блокове, съединяващ извитите й стени най-горе, все още не е бил положен, за наблюдател застанал в галерията, точно над главата му би се открил дълъг тесен процеп, ориентиран меридианно (север-юг). Нощем този процеп би бил доста съвършен "прибор" за отчитане на кулминацията на звезди: При кулминирането на дадена звезда, тя би била видима за недълго в процепа и вероятно точно тогава са измервали височината й над хоризонта или по-лесното - ъгълът й спрямо вертикалната нишка на отвес. Може би са ползвали елементарен ъгломерен прибор, монтиран върху наклонения под на галерията - някакъв предшественик на астролаба! Поради северният наклон на галерията, наблюдател застанал в нея би могъл да отчете и долната кулминация на по-бляскавите околополярни звезди. Това обаче са мои предположения, с които не отразявам мнения на специалисти и не ангажирам такива.
       Предполага се, че по същото време е било започнато изграждането на въпросните шахти към звездите - те тръгват почти от нивото на Голямата галерия и продължават над нея. Дали Голямата галерия е служила като прибор за последно доуточняване на наклона на шахтите?
       До нас е достигнал интересен писмен документ, който ни говори за подготовката на Хуфу (Хеопс) за строителството на своята пирамида. Това е папирусът "Весткар" съхраняван в Берлинския арх. музей, в който е описано следното: "Негово величество владетелят Хуфу през цялото време се опитваше да открие броя на тайните камери в светилището на Тот, за да направи толкова и в своя хоризонт". По нататък се разказва как Хеопс извикал един мъдрец за да го попита за броя на тези камери (стаи). Тот е бил бога на мъдростта и знанието, пазителят на календара, отъждествяван с Луната, а неговото светилище е или алегория, или сграда с неуточнено до момента местонахождение. По-интересното в случая е, че пирамидата на Хеопс е наречена "хоризонт на Хуфу" (според проф. А. Ерман и д-р И. Едуардс), което оставя впечатлението, че за нея се говори като за някакво средство за наблюдение на хоризонта и/или небосвода!

Прецесията

      Дотук описахме по-съществените факти и събития, имащи отношение към тезата за звездното съответствие, при това не само изложените в книгата на Бовал и Гилбърт. В internet също могат да се намерят немалко материали по въпроса, но за съжаление, често техните автори в желанието си да добавят известна мистериозност, заявяват, че древните са знаели за прецесията и макар че не са могли да я обяснят, са разположили огромният Мемфиски некропол така, че да говори за времето, когато е строен. Според тях, това е едно от неговите предназначения - да бъде своеобразен "часовник на епохите".

      Днес като откривател на прецесията се сочи Хипарх (160 г. пр.Хр.) и няма сигурни сведения, че тя е била известна преди него. Поради прецесията, равноденствените точки се преместват ежегодно с около 50.3" в посока, противоположна на движението на Слънцето по еклиптика - т. нар. "предварение на равноденствията". Така за време около един човешки живот, равноденствените точки се преместват с около два лунни диаметъра, но дали би могъл древният наблюдател да забележи това с примитивните си средства?
       Изглежда, че съвсем не е било необходимо египтяните да са знаели за прецесията, за да построят некропола в днешният му вид. Те просто са планирали разположението на пирамидите и най-вече - наклона на шахтите в Хеопсовата, според тогавашното разположение на звездите!
       Въпросът обаче има и друга страна - дали съвременните археолози обръщат достатъчно внимание на изменението на вида на звездното небе поради прецесията и възможните връзки с това, анализирайки например ориентацията на древните архитектурни паметници. Интересно мнение по въпроса изказва американската египтоложка Джейн Селър, която независимо проучва ролята на Орион и Хиядите в древноегипетската религия:
       "... археолозите не разбират прецесията и това влиае върху изводите им по отношение на древните митове, боговете и ориентацията на древните храмове. Филолозите също пренебрегват забележката, че по някои въпроси няма да се постигне напредък до тогава, докато си въобразяват, че познанията по граматика могат да заместят научните астрономически познания. За астрономите прецесията е безспорен факт и всички, които се занимават с изучаване на древните цивилизации, са длъжни да я разбират".


Началото на древния проект

      Умишлено или не, твърде вероятно е днес Мемфиският некропол наистина да е като "часовник на епохите", говорейки за времето, когато е строен. Какво обаче би могло да накара векове наред владетелите на Древен Египет да се съобразяват така ревностно със звездната религия? Дали самата религия ги е задължавала? Дали вярата в задгробния живот наистина е била така силна?
       Смята се, че проекта е започнат по време или малко преди да се възкачи на власт Снофру, бащата на Хеопс, който решава да промени традиционният до тогава стил в строителството. До края на Третата династия са се строили само неголеми стъпаловидни пирамиди, По времето на Снофру започва строителството на правилни пирамиди с гладки стени, като първите две такива са в Дашур, на около 20 км югозападно от Гиза. Те са известни като Скосената и Червената пирамида. Първата - заради промененият ъгъл на стените й, като че ли строителите са бързали да я завършат, а втората - заради особения червеникавокафяв цвят на облицовъчните си каменни блокове.
       Сигурно е обаче, че през тази нова ера в строителството са били внедрени непознати до тогава технологии за повдигане на няколкотонни каменни блокове до височина около 100 м и с нови методи за шлифоване, полиране и напасване на повърхности, дори на твърди и тежки гранитни блокове! Създадена е била нечувана организация на труда и нужната инфраструктура за транспортирането, складирането и полагането на милионите тонове каменна зидария!
       Някъде по времето на Снофру (2613-2589 г.пр.Хр.) е живял легендарният Имхотеп, който вероятно е бил върховен жрец в свещения град Ону (наричан Хелиопол от гърците и Он в Библията). Инхотеп е смятан за архитект и откривател на медицината. Известен е бил с титлата "началник на наблюдателите" - може би астроном! Би могло да се предположи, че именно той е автор на цялостния архитектурен план на Мемфиския некропол.
       Трите гигантски пирамиди в Гиза бележат разцвета на строителството през Четвъртата династия, по времето на Хеопс, Хефрен и Микерин. Очевидно специфичното разположение на тези техни пирамиди става причина за появата на теорията за звездното съответствие, но проектът изглежда е започнат преди това от бащата на Хеопс. Тогава какъв религиозен мотив може да се търси в разположението на неговите две по-ранни пирамиди в Дашур? Според автора и египтоложката Джейн Селър, такъв мотив съществува:
       Едва ли има любител, които да не е разглеждал препечатаните от старите звездни атласи кртини с фигурата на ловеца Орион, поразяващ Бика с боздугана си. Орион е горой от гръцката митология, но може да се предполага, че сцената идва от Египет. В началото на статията споменахме за Сет, който убива своя брат Озирис и който по-късно води битка с Хор - синът на Озирис. Сет е бил олицетворяван със съзвездието Бик и по-специално - с Алдебаран и Хиядите, които са изрисувани на тавана в гробницата на Сенмут. Според автора, двете пирамиди в Дашур съответстват на звездите Алдебаран (α-Бик) и 74 Tau - ε-Бик, т.е. двете очи на Бика, като едва ли има нужда да се уточнава, че на Алдебаран съответства Червената пирамида...
       Наистина, това новообявено съответствие създава у читателя усещането, че се прекалява с доверието му, но все пак разгърнах звездната карта и сравних разположението на Хиядите спрямо Орион, с това на пирамидите в Дашур спрямо тези в Гиза. Визуална прилика наистина има, но не бих се наел да коментирам правдоподобието й, тъй като авторът обосновава тази част от теорията си с описаните в папируса "Честър Бийти"-1 сложни религиозни събития: решението на съвета на боговете да дадът цялата власт над Египет само на Хор, прокуждайки Сет... Според мен, в такива случаи прекалено сложните обосновки са по-малко вероятни и крият риск от грешки!

     Досега изтъквахме предимно религиозни мотиви, но от по-късната история знаем, че религията е било едно от средствата в ръцете на властта, с което тя е държала в страх и подчинение народа, докато в същото време държавната власт се е ръководила от далеч по-прагматични интереси. Тогава се явява втори въпрос: може ли Мемфиският некропол да има и друго, нерелигиозно предназначение? Днешният вид на некропола не отхвърля категорично тезата за съществуването на генерален архитектурен план. По-скоро обратното - разположението и точното ориентиране на огроромните паметници изглежда като резултат от такъв план, осъществяван последователно от поне петтима владетели и то в строга дисциплина! Днес можем да предполагаме, че собственото желание на всеки фараон е било да построи най-величествената пирамида за себе си, но независимо от това изглежда, че Микерин се е съобразил с някакъв план, според който е трябвало да построи най-малката от трите пирамиди в Гиза, съответстваща на най-слабата звезда от Пояса - Минтака.
       Ако действително е имало генерален план, пресъздаващ земният образ на "Небесния Дуат", той не би влизал в противоречие с класическата теза, че пирамидите са били гробници. Напротив! Налице е пряка религиозна връзка в тези възможни техни функции - идеята, че след смъртта си фараонът се преражда като звезда от Орион. Защо обаче владетелите са строили такива импозантни некрополни съоръжения? Защо в такъв вид и от камък? Необходимо ли е било религиозната символика да се обвързва с мащаба на гробницата? Ако разгледате аероснимка на Гиза ще видите, че в района на пирамидите, особено около Хеопсовата, се виждат множество ниски правоъгълни постройки, т. нар. "мастаби" - малки кирпичени гробници. Очевидно в миналото районът е бил предпочитан като некропол и от не толкова велики хора, които обаче не са си сътворили "вечни домове" като тези на фараоните. Това отново ни насочва към идеята за някакво друго възможно предназначение на пирамидите. Знаем, че най-устойчивата геометрична форма в природата е триъгълната, очевидно - знаели са го и древните. Знаем, че камъкът е дълготраен и граденото с него устоява на капризите на времето - това също е било известно на древните. Очевидно строителите са искали огромният некропол да надживее хилядолетията. Днес виждаме, че са се справили блестящо, въпреки природните влияния и набезите на хората (облицовъчните плочи на пирамидите са били свалени от арабите след нахлуването им в Египет през VII в. и използвани за построяването на джамии). Наистина остава само въпросът защо е било необходимо всичко това?
(https://www.kaminata.net/forum/images/smilies/icon_arrow.gif)
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Юни 30, 2013, 13:01:50
(https://www.kaminata.net/forum/images/smilies/icon_arrow.gif)
Хелиакалният изгрев

      Вече казахме, че разливането на Нил е било събитие от решаващо значение за Древен Египет, а хелиакалният изгрев на Сириус го е съпътствало - те са го очаквали и следяли. Но читателят ще се съгласи, че е доста трудно да се наблюдава кога точно една звезда, било то и най-бляскавата на звездното небе, изгрява в лъчите на Слънцето! Визуалното регистриране на точен хелиакален изгрев пък е абсолютно невъзможно! А дали няма по-лесен начин за отчитането на този момент? Споменахме за програмите-планетариуми, с които днес дори любителите симулират небето, но с тогавашните примитивни средства едно такова наблюдение би било проблемно! Има обаче гениално прост начин да се съди за момента на хелиакалния изгрев на Сириус и изобщо - за проследяване на годишните сезони, като се наблюдават положенията на околополюсните (а и не само) съзвездия. Всеки астроном-любител знае, че трябва да търси Голямата мечка ниско на северозапад привечер в края на лятото и високо на североизток привечер през пролетта. Още по-удобна е Малката мечка - тя винаги е видима на север и нейното въртене около небесния полюс наподобява движението на стрелката на целогодишен звезден часовник. Необходимо е само да я наблюдаваме в определен момент през нощта и редовно да отбелязваме нейното положение. Днес, преди започване на наблюдения, астрономите пресмятат звездното време за мястото на обсерваторията по часовият ъгъл на позната звезда. Сигурно е, че тогава също са наблюдавали бавно изменящата се картина на звездното небе през годината, вероятно отчитайки подраняващия изгрев на съзвездията спрямо Слънцето. Предполага се, че по времето на фараона Унас (2375-2345 г.пр.Хр.) (Пета династия) вече е бил използван календар, съставен възоснова на деканите - 36 звездни групи, части от различни съзвездия, изгряващи през равни интервали време. Според други мнения обаче, египтяните са въвели календар още преди епохата на пирамидите - около 2780 г. пр.н.е. Но когато и да са съставили календара, той несъмнено е бил резултат от продължителни астрономически наблюдения, извършвани от поколения древни астрономи. За решението на задачата със Сириус обаче съвсем не е било нужно да се извършват особено прецизни наблюдения. Достатъчно е било да запомнят определено положение на някое околополюсно или друго съзвездие, в интересуващ ги момент - например при изгрева на Сириус и то не хелиакално, а в сезон, когато това се наблюдава съвсем удобно през нощта. Ако отново се върнем в онази епоха чрез програмата SkyGlobe, ще видим, че при изгрева на Сириус, на около 25° над "полярната" тогава звезда Тубан, скоро е отминала кулминацията на a-Малка мечка - днешната Полярна. В книгата си авторът твърди, че едновременно с изгрева на Сириус кулминира Кохаб β-Малка мечка, но това не е точно! Ако трябва да сме коректни (доверявайки се на SkyGlobe 3.6), преди 4450 г., когато се смята че е строена Хеопсовата пирамида, Кохаб кулминира в момента на изгрева на Алнилам - средната звезда от Пояса, което е почти два часа преди изгрева на Сириус.

(https://s5.postimg.cc/i2e7oxo53/Polar_st.jpg)
Вид на околополярната област по време на Четвъртата династия.
      Преди около 4450 г. най-близката до небесния полюс бляскава звезда е била Тубан (α-Дракон). Представен е момента, в който кулминира Кохаб (β-Малка мечка), като в същото време на изток е изгрявал Поясът на Орион. Тубан обаче е отстояла на около 4 лунни диаметъра от полюса, поради което вероятно е трябвало да се търсят други ориентири за намирането на последния. За такива биха могли да послужат мислените прави, свързващи Кохаб (β-UMi) с Мицар (ζ-UMa) или Феркад (γ-UMi) с Алиот (ε-UMa), които тогава са минавали близо до полюса (представени са с пунктири).


Може обаче да се каже, че в сезона, когато Кохаб е кулминирала сутрин преди развиделяване, около два часа по късно - при изгрева на Слънцето, е изгрявала и Сириус в недостъпното от зората небе! Така с добро приближение кулминацията на Кохаб (и почти едновременната с нея кулминация на Алферац, α-And), наистина би могла да бъде ориентир за времето на хелиакалния изгрев, като се взема предвид и продължителността на полумрака! От практическа гледна точка това би било добро решение, след като дори не е било необходимо да се наблюдава самата Сириус при настъпването на новата година! Споменахме, че визуално изгревът на Сириус би могъл да се регистрира поне десеттина дни след точният й хелиакален изгрев.

      Според мен е много вероятно цялата древноегипетска астрономия да се е крепяла на такива прости, но хитри методи за наблюдения и може би подобни изводи са накарали учените Паркър и Нойгебауер да заключат, че древноегипетската математика е била "на нивото на основни изчисления", а астрономията им - "като просто наблюдение на звездите". Забележете, че това го казват същите учени, които първи откриват отъждествяването на Озирис с фигурата на Орион! Със сигурност обаче древните са имали нужното въобръжение за да вплетат тези знания в своята религия и да сътворят импозантния некропол по начин, който ни кара и в ден днешен да говорим със страхопочитание за него!
       Да се върнем обаче на въпроса за неговото възможно нерелигиозно предназначение. Разбрахме, че северните шахти от камерата на фараона и царицата са насочени съответно към Тубан и кулминиращата на няколко градуса над полюса Кохаб. По това време обаче Орион и Сириус не са в кулминация, което значи, че южните шахти в този момент не сочат към "целите си". Става ясно, че ориентацията на "каналите към звездите" не отразява едновременна небесна картина, т.е. обектите, към които те сочат, не кулминират пред тях по едно и също време! Тези обезсърчителни изводи намаляват правдоподобността на иначе вълнуващата хипотеза, че в пирамидите е закодиран метод за отмерване на времето - като че ли са инструмент, отчитащ настъпването на новата година или на някакъв друг момент. Така остава по-вероятна хипотезата за религиозното им предназначение.


Слабите страни

      Слабите места в горните хипотези също не са малко! В началото споменахме за предполагаемото съответствие на две по-малки пирамиди в околностите на Гиза, със звездите Белатрикс и Саиф от Орион. Ако обаче съпоставите различни ъгли от фигурата на "земният Орион" със съответстващите им ъгли във фигурата на съзвездието, се вижда, че те често значително се различават! Освен това видяхме, че на Бетелгейзе и Ригел няма съответстващи пирамиди, а те са най-бляскавите звезди в Орион! Няма съответстваща пирамида и на Сириус... всъщност, разглеждайки картата ще видим, че аналогично на Сириус е разположен свещеният град Хелиопол, в който някога св е намирал храма на Феникса със стълба на Атум - върховният невидим бог (по-късно изместен от Ра), еквивалентен на Бога-Отец за християните. Днес Хелиопол е погълнат от Кайро.

      Неведнъж стана дума за предполагаемото време на строителството на пирамидите в Гиза. Датировката на тази епоха обаче е била под въпрос неведнъж! Началото на Четвъртата династия, започваща с възкачването на Снофру, е било оценявано между 2686 и 2584 г. пр.н.е. Доскоро е било считано, че Хеопс е царувал около 2600 - 2550 г. пр.н.е., но ако се приеме за вярна хипотезата за "каналите към звездите", ще трябва да се внесе корекция с около 100-150 години по-късно! Така на практика чрез една хипотеза се доуточнява друга, което макар и обичайно, може да бъде силен аргумент в полза на скептика.
       Споменахме, че северната шахта от камерата на царицата е насочена към кулминиращата Кохаб, но при симулация на небето за онази епоха се вижда, че около час и половина преди да кулминира Кохаб, пред отвора на същата шахта кулминира и Феркад - γ от Малка мечка. Тогава деклинациите на двете звезди са се различавали само с няколко минути! Как е преценено, че целта на шахтата е тъкмо Кохаб? Единственият правдоподобен отговор е, че Кохаб е по-бляскава от Феркад с около 1m и че кулминирането на Феркад не е съпроводено с изгрева на Пояса на Орион, но пък тогава, на няколко градуса над източния хоризонт, вече са били изгрели Алдебаран и Хиядите, които също имат роля в звездната религия!
       Има и една практическа трудност по точното определяне на момента на кулминацията на близки околополярни звезди, като Кохаб и Феркад. Най-лесно изглежда да се отчете момента, когато те преминават над полюса, т.е. пресичат меридиана. Но преди около 4450 години "полярната" тогава Тубан вече е отстояла на около 2° от полюса и би съществувал проблем с точното определяне на самият полюс! Ако просто са отчитали преминаването на Кохаб над Тубан, то е ставало в момент, когато Поясът на Орион вече е бил на няколко градуса над източния хоризонт! За определянето на хелиакалния изгрев на Сириус тази точност вероятно е била достатъчна, но как са определяли посоките на света, например за да ориентират така прецизно Хеопсовата пирамида? Днес дори с малък екваториално монтиран телескоп се постига добра точност при юстирането на часовата му ос, но тогава са нямали съвършени инструменти!
       На симулираната за него време карта на околополярната област се вижда, че мислените линии, съединяващи звездите Кохаб с Мицар (ζ-Голяма мечка) и Феркад с Алиот (ε-Голяма мечка), минават доста близо до небесния полюс. Ако се изчака момента, когато някоя от тези двойки звезди се вижда по вертикала (сравнено по прав стълб или по нишка на отвес), то вертикалата ще указва и посоката север на хоризонта! Лесно могат да се открият и други диаметрални на полюса звезди в онази епоха, например днешната Полярна (α-Малка мечка) и Муфрид (η-Воловар). Колкото до определянето на самия полюс, 6 часа след като две диаметрални звезди са се наблюдавали по вертикала, те ще се наблюдават по хоризонтала, а техните изравнени височини над хоризонта ще съответсват на височината на самия полюс! Гледайки компютърната карта изглежда, че това са също прости и хитри методи, но в онази епоха, за намирането на диаметрални на полюса звезди вероятно са били нужни дълги наблюдения!
       Има като че ли по-лесни начини за определяне посоките на света - по изгряващите или залязващи екваториални звезди. По тях строителите биха могли да определят посоките изток и запад. Около 2500 г. пр.н.е., много близо до небесния екватор са били звездите Хамал, α-Овен, ε-Бик (на която се предполага че съответства Скосената пирамида в Дашур), а с добро приближение - Графиас, β-Скорпион и Сабик, η-Змиеносец. Последните две звезди пресичат самия екватор около 2350 г. пр.н.е., което е било забелязано от астрофизичката Карин Гадре. При моите симулации на небето за нея епоха се оказа, че освен изброените звезди, в непосредствена близост до екватора са още α-Хидра (Алфард) и ε-Пегас (Ениф).
       Съществува обаче още по-прост метод за определяне посоката север-юг - чрез наблюдение на точките на хоризонта, от които изгрява и залязва дадена звезда. Ако наблюдател определи посоките към тези точки за коя да е неекваториална звезда (стига да е изгряваща за неговата географска ширина), то ъглополовящата на ъгъла, заключен между тях, ще сочи север-юг. Принципът е съвсем прост и за реализирането му са нужни елементарни инструменти - отвесни стълбове забити в земята и опънати корди между тях.

      Доста разпространени са мненията, че египтяните не са били особено добри астрономи и че техните интереси към звездите са се ограничавали главно с регистрирането на хелиакалния изгрев на Сириус. Читателят вероятно ще си спомни, че още от училище знае за култа към Ра, но за съществуването на звездната религия не бе споменавано много нито в учебниците, нито в популярната литература! Ето едно цитирано от автора мнение на специалист относно математическите знания на древните египтяни, като името му деликатно не се съобщава: "Нямаме ни най-малко доказателства, че те са имали теоретични и ситемни познания по математика. Те наистина са измислили хитър метод за аритметични изчисления (!)... Смятам, че е губене на време да търсим каквато и да е загадка в пирамидите."
       Има обаче древни сведения за начетеността на египтяните, които обръщат представите ни за тях и които заслужават уважение, най-малкото заради авторите си и заради времето, когато са изказани. Така например Страбон (живял по времето на Христа) пише: "Египетските жреци са ненадминати в науката за небето... те разкриха тайната за пълната година на гърците, които ги пренебрегваха, както и много, много други неща..."
       Херодот пък (485-425 г. пр. Хр.) пише в своята "История": "В Хелиопол живеят най-учените египтяни... при изучаването на астрономията, те са открили слънчевата година и първи са я разделили на 12 равни части, а според мен, техният метод за изчисление е по-добър от гръцкия... Имената на почти всички гръцки богове идват от Египет"
       Още по-красноречиво е написаното от Дион Христомен (30 г. сл.Хр.): "Египетските жреци се подиграваха на гърците, защото те (гърците) не познаваха истината за много неща...".

Ако се доверим на изказаните тук тези, то пирамидите са нещо повече от упокойно място на мъртвите фараони. Те са своеобразно средство, инструмент, помагащ на душата да се издигне към "Небесният Дуат", но за да се проектира и изгради това са били нужни творчески умения, каквито едва ли са липсвали на древните!
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Юли 04, 2013, 14:08:04
Египетският папирус

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/33/Cyperus_papyrus6.jpg/450px-Cyperus_papyrus6.jpg)
Папирус

Източници:

- https://bg.wikipedia.org/wiki/Папирус (https://bg.wikipedia.org/wiki/Папирус)
- https://ru.wikipedia.org/wiki/Папирус (https://ru.wikipedia.org/wiki/Папирус)
- http://btvnews.bg/25921-Egiptyanite_izpolvat_papirusa_ot_4_000_g_pr_ne.html
- http://turafisha.ua/ru/country/428&articles=1&id=233

Папирус е вид хартия изработена от едноименното растение (Cyperus papyrus), на която са писали древните египтяни. Заповедите от фараоните са били писани на най-качествените папируси.

Египетският папирус е многогодишно растение от семейства острицови. В превод от египетски език «папирус» означава «подаръкът на реката». Благодатната заблатена тинеста почва на бреговете на Нил позволявала добиването на достатъчни количества папирус.

В древността диворастящият папирус е бил разпространен в долината на Нил; в днешно време вече почти не се среща.

При приготвянето на листовете за писане, стъблата на папируса се изчистват от кората и се разрязват на тънки ленти надлъжно. Получените лентички се разстилат на равна повърхност. Върху тях слагат други лентички под прав ъгъл и се затискат с преса. След изсушаването получения лист се окършва с чук. Няколко листа се залепят в свитък. Дължината на така получения свитък можела да достигне 40 метра. Първият лист от свитъка се нарича протоколон (гр. προτόκολλον). В по-късно време листовете били съединявани под формата на книга (лат. codex). Страната, на която лентичките вървят хоризонтално, е била лицевата (recto).
 
Когато основният текст ставал вече ненужен, на обратната страна често са писали литературни произведения. В Древен Египет папирусите се появяват още в додинастическата епоха, вероятно едновременно с изобретяването на писането.

Върху папируса писали с бързопис, първоначално с йератическо, а от I хил.пр.Хр. - с демотическо писмо. За записи на сакрални текстове използвали курсивна форма на йероглифното писмо. Освен това, върху папирусите могли да бъдат нанасяни и изображения (примерно Туринският еротически папирус (http://www.liveinternet.ru/journalshowcomments.php?jpostid=210832394&journalid=1046467&go=prev&categ=1) и винетките в Книгата на мъртвите).

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/bd/Egypt.Papyrus.01.jpg)
Фрагмент от Книгата на мъртвите, написана върху папирус

За писане използвани четчици, изработени от тръстиково стебло, а по-късно - пера с раздвоен накрайник (калем).

Твърде дълго време най-качественият материал за писане бил именно египетския папирус. Древния папирус бил произвеждан изключително в царските работилници в условията на строг държавен монопол. Египетският папирус бил изнасян активно и носел баснословни приходи.

Палмата на първенството и популярността си египетския папирус държал чак до VIII век. Относителната недълготрайност на папируса и високата му цена принудили европейците да въведат в употреба пергамента от животинска кожа и да изоставят папируса. Древният материал не издържал конкуренцията на по-модерните технологии.

Обаче в Египет папируса бил използван чак до IX век. Към XII в. производството на папирус практически било преустановено и папирусът останал само като декоративно растение.

Днес египетския папирус се използва за изработването на сувенирни изделия, които се разпространяват по цял свят. В Кайро и Луксор са открити музеи на папируса. В тях има не само древни папируси, но и такива, изработени от съвременни художници.

Древните папируси са обект на засилено изучаване от египтолозите - в тях се съдържат удивителни сведения за живота в Древен Египет. Съществува специална дисциплина, изучаваща папирусите - папирология.


Египтяните изполват папируса от 4000 г. пр.н.е.

Папирусовата хартия се прави от растението кипарисов папирус, което достига до 2-3 метра височина и се отглежда по бреговете на река Нил и в Горен Египет.

Древните египтяни се молели на кипарисовия папирус за здраве и дълголетие, защото короната на растението наподобявала слънце, а триъгълното стъбло - пирамида.

Първо стъблото на папируса се обелва, като кората се потапя в олио, за да послужи по-късно за направата на кошници. Сърцевината се реже на тънки резени и се начупва, за да се извлече водното съдържание. Папирусовото растение се начуква за да се вземе и желатина от него и за да придобие плоска форма. Поставя се във вода, за да се оцвети. Натопен за 24 часа, папирусът придобива светложълт цвят. Ако преседи три дена ще стане тъмнокъфяв, точно като старинните ръкописи. След това парчетата се нареждат решетообразно и се притискат на преса. След 1 ден на слънце хартиените отрязъци са готови за рисуване.

Местните художници пресъздават върху папирусите най-често религиозни сцени. Някои папируси са за подарък при женитба - така на една от рисунките Тутанкамон получава от жена си осем лотуса. Ако вземе само два лотуса, означава че не е сигурен дали иска жената, но ако вземе всички заявява съгласието си за брак. Друга интересна рисунка е египетският календар, където четири жени изобразяват четирите сезона, а осем мъже символизират посоките на света. Неминуемо за египетските традиции, на папируси е увековечен и пътят към вечния живот, където 14 богове решават дали умрелият отива в рая или в ада.
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Донем в Юли 05, 2013, 16:20:19
Хайде, египтолози, провокирам Ви да напишете нещо и за фараона/владетеля Тир(тираки)
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Юли 05, 2013, 17:19:30
Хайде, египтолози, провокирам Ви да напишете нещо и за фараона/владетеля Тир(тираки)

За кой фараон по-точно става дума, в смисъл от коя династия е той и какво е египетското му име?
На мен не ми е известен фараон с името Тир, има обаче финикийски град с такова име.
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Юли 06, 2013, 22:21:57
„Книга на мъртвите” – хилядолетната традиция на Древен Египет

(http://85.14.28.164/d/images/photos/0189/0000189519-article.jpg)
Корицата на "Книга на мъртвите" показва древния символ Анх, който означава живот
Снимка: ИК „Изток-Запад”

Древни египетски формули дават шанс за живот в отвъдното

Българският египтолог, преводач и лектор доц. д-р Теодор Леков реализира едно амбициозно начинание – изцяло нов превод по основните йероглифни издания на заветната „Книга на мъртвите“.

„Книга на мъртвите” е за древните египтяни онова, което за християните е Старият завет. Тя е наследник на хилядолетна традиция, която за първи път е документирана в епохата на строителството на пирамидите. Някои от заклинанията на книгата са част от „Текстове на пирамидите”, записани в средата на III хил. пр. Хр. В основата си обаче тези заклинания принадлежат на епохата на Средното царство и са част от корпуса на „Текстове на саркофазите”. В епохата на Новото царство заклинанията се появяват върху папирус като част от погребалния инвентар; те имат множество варианти, промени и грешки в преписването, затова е трудно да се говори за единно произведение – въпреки широката употреба на името.

Какво обаче се крие зад това име? Легендарният и древен религиозно-магически сборник „Книга на мъртвите”, обясняващ вярванията на древните египтяни, е изграден от молитви, песнопения и заклинания, свързани с погребалните обичаи на една прежна и отдавна загинала, но все още провокираща ни с характеристиките си цивилизация. Създавана и редактирана в течение на векове, „Книга на мъртвите” поставя човека на едно особено място – според нея той е комплексно същество, състоящо се от различни аспекти. Самото наименование на енигматичната „Книга на мъртвите” пък произхожда от названието, което арабските търсачи на антики и търговци са дали на папирусите, намирани в гробниците на Новото царство. Германският египтолог и лингвист Карл Рихард Лепсиус – един от пионерите на съвременната археология – използва това наименование при публикацията на един от Туринските папируси през 1842 г. Тъй като това е първото научно издание на произведението, названието „Книга на мъртвите” (на немски: „Das Todtenbuch”) се разпространява и запазва до наши дни. Древноегипетското название в действителност е „Заклинания за излизане през деня (в светлина)” и е свързано с точно обратната представа – тази за новия живот и за възраждането, а не за смъртта... Днес най-хубавите образци от този стар апокриф са от времето на 18-та династия; папирусите са богато украсени и навремето са били притежание главно на жреци и на чиновници.

(https://img1.liveinternet.ru/images/attach/c/2//72/411/72411326_1300779251_4.jpg)
Откъс от "Книга на мъртвите"

„Книга на мъртвите” е многократно превеждана и издавана на основните европейски езици, придобила е популярност в съвремието ни като емблематичен документ за древноегипетската цивилизация. Въпреки това даже и сега знаем малко за книгата, за нейното предназначение, за композицията и структурата й. Твърде често базисни теории и факти, свързани с нея, които се разпространяват извън сферата на тясно специализираната литература, се оказват погрешни и подвеждащи. От първото издание на „Книга на мъртвите” през XIX век до днес са минали близо два века, през които на бял свят са се появили стотици проучвания, публикации и преводи на текстовете от нея. За българските читатели е събитие това, че настоящият превод е съвсем нов и е направен по основните йероглифни издания на „Книга на мъртвите”, като са отчетени и други публикации, включително и версиите на заклинанията в „Текстове на саркофазите”. Комбинацията от транслитарация с преводен текст превръща тази току-що появила се „Книга на мъртвите” в единствено по рода си сред многобройните издания по цял свят.

http://www.dnes.bg/knigi/2013/05/31/kniga-na-myrtvite-hiliadoletnata-tradiciia-na-dreven-egipet.189519


Нов превод на египетската „Книга на мъртвите” излезе преди седмици на българския пазар. Изданието предлага на любителите на древните култури и мистериите на античната цивилизация един нов поглед към начина на живот и вярванията на египтяните. Автор на превода е известният български египтолог д-р Теодор Леков, който вече втори археологически сезон проучва на място останките от цивилизацията край Нил. Той участва в експедицията на Нов български университет в Египет, която изследва гробница на жрец от времето на Рамзес II (1304-1237 г.пр.Хр.).

„Подземните помещения крият опасности от срутване, много от находките се нуждаят от внимателно проучване и консервация”, сподели пред „Новинар” египтологът, който в момента търси спонсори, за да могат проучванията да продължат. Българската експедиция край Нил е първата по рода си в историята на родната археология. Затова и още преди година тя предизвика голям интерес у нас. Появиха се дори слухове, че египтолозите са преследвани от древна прокоба. Според Теодор Леков обаче единственото проклятие, което тегне над учените, е проклятието на невежеството и на липсата на разбиране в обществото за важността на тези науки. Египтологът обяснява, че известният от филмите образ на древната цивилизация край Нил е доста далеч от реалността – „В съвременния свят се търси популярност, затова нещата се поднасят така, че да бъдат достъпни за все по-масова публика”. Според него именно по този начин се възпитава невежество.

Новият превод на „Книга на мъртвите” обаче дава възможност читателите да се запознаят с истинския образ на Древен Египет, който не е по-малко интересен от този от филми като „Мумията”. Древният труд съдържа магически формули, които „трансформират безсмъртната човешка същност в нови форми на съществуване, след като тялото се превърне в безжизнен труп”. Теодор Леков разказва как заклинанията предпазват човека от демони и зли сили, които в момента на смъртта се превръщат в реална заплаха за продължаване на съществуването в отвъдното. Веднъж озовал се в мрака на задгробния свят, човек трябва да преодолее тези разрушителни сили и да придобие способността да се движи в пространството, да има контрол над възприятията и действията си. Според древните египтяни човешкият живот не свършва със смъртта, а може да продължи и след това в други измерения и светове. За хората край Нил идеалната продължителност на земния път на човека била 110 години. Животът след смъртта обаче според тях може да продължи милиони години в различни форми и на различни места. „Затова те смятали земния живот за подготовка към това безсмъртно битие и полагали много усилия – както в строителството на гробница, ритуали, изпълнявани върху тялото и т.н. – така и по отношение на духовната работа, която човек е длъжен да изпълни, преди да поеме по този дълъг и изпълнен с опасности път”, обяснява Леков пред „Новинар”.

Всъщност наименованието „Книга на мъртвите” е точно обратното на онова, в което древните вярвали. Името на сборника е дадено от Рихард Лепсиус през 1842 г. Оригиналното название обаче може да се разбира като книга (сборник със заклинания) за повторно раждане (възраждане) на човека в космическия кръговрат, книга за вечния живот.

 Затова и на корицата на настоящия превод Теодор Леков поставил знака Анх – със значение на вечен живот.

Представите на египтяните за същността на човека доста са се различавали от днешните. Те смятали, че във всяка личност има различни духовни същности като сърце (Иб), име (Рен), Ба – понятие, което се превежда като душа, двойникът на човека в отвъдното, наричан Ка, Ах (дух), сянката, както и други. Съвременната представа за душа и тяло се оформя по-късно в древна Гърция и християнския свят, като повечето антични народи са имали далеч по-сложни разбирания за това какво същество е човекът. Те гледали и на цялата Вселена по един по-особен начин. Древните египтяни смятали, че постоянните цикли в природата и космическия кръговрат са механизъм, който позволява светът да бъде разбран и с него да се опише съществуването. Според тях човек може да впише себе си във вечния кръговрат на Вселената и именно това е първата стъпка към безсмъртието.

В началото бе словото

 Въпреки доста по-различните представи за душата и света египтяните имат и доста общи неща с нашата цивилизация. За античния свят Египет е бил това, което днес представлява Западът – източник на познание, еталон, модел за подражание и възхищение. Съществуват доста паралели между „Книга на мъртвите” и религиозни текстове като Библията. Въпреки че често наричат древния сборник „египетската Библия”, всъщност той е нещо много по-различно, защото не разказва истории, а предлага магически формули, помагащи на човек да открие своя път в отвъдното.

Все пак в „Книга на мъртвите” изследователите откриват и доста паралели със свещената книга на християните. „Основни формулировки в Библията като това, че светът е създаден чрез словото, че човек е сътворен по образ и подобие на Бога, че доброто дело на бедния е по-ценно от жертвения бик на богатия пред лицето на Бога и много други, са известни в египетските текстове хилядолетия по-рано. В "Книга на мъртвите" например има формули, отричащи възможните прегрешения на човек в земния му живот, които могат да бъдат сравнени с Десетте Божи заповеди. Само човек, който не е пристъпял тези забрани, може да продължи съществуването си в задгробния свят. В египетския вариант обаче те са четиридесет и две”, обяснява Теодор Леков. Той разкрива и че египтяните са имали и представа за това какъв ще бъде краят на света. Това обаче не са пророчества и не може да се каже кога според тях щял да настъпи Апокалипсисът.

http://bloginar.net/news/kniga-na-martvite-opisva-patia-kam-bezsmartieto_NDMzMzsxMw==.html#
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Юли 25, 2013, 13:19:44
Представям на вашето внимане две статии, които преведох от руски език. Предварително се извинявам, ако съм допуснал някакви неточности в превода.

Храмовете на Древен Египет

Храмовете на Древен Египет са култови съоръжения на древните египтяни, специално построени за почитане на боговете и фараоните. Храмовите постройки са разположени по цялата територия на Древен Египет и в онези области, които били зависими от Египетското царство.

Описание

Обикновено храмовете се смятат за домове на боговете или царете, на които били посветени. В тях египтяните извършвали всевъзможни религиозни ритуали, приношения на боговете, възпроизвеждали сцени от митологията чрез различни празници, както и изпълнявали действия за отблъскване силите на хаоса. Всички тези ритуали се считали за необходими за боговете и за подкрепа на Маат — божествения порядък във Вселената. Обезпечението на жилището и грижите за боговете били задължение на фараона, който събирал големи ресурси за строителството и поддръжката на храмовете. В случай на необходимост, фараонът предавал по-голямата част от своите ритуални задължения на жреците. Обикновените египтяни не могли да вземат участие в ритуалните церемонии и на тях им било забранено да влизат в най-свещените места на храма. Въпреки това, храмът бил важно религиозно място за всички египетски класи, които идвали тук да се помолят, извършвали приношения и се опитвали да получат пророчески указания от бога, обитаващ храма.

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3b/Temple_Complex_at_Karnak.jpg/1024px-Temple_Complex_at_Karnak.jpg)
Храмовият комплекс в Карнак

Едно от най-важните места на храма било светилището, в което обичайно се намирали култовите изображения и статуи на боговете. Помещенията, разположени извън храма с течение на времето се разраствали и все повече се усложнявали и затова храмът се превърнал от малко по размери светилище в края на Додинастическия период в гигантски храмов комплекс по време на Новото царство (около 1550—1070 г.пр.Хр.). Тези съоръжения се явяват пример за най-крупните и най-трайните съоръжения на древноегипетската архитектура. Всички елементи и детайли на храма били изпълнени в съответствие с религиозната египетска символика. Конструкцията на храма включвала в себе си ред покрити зали и открити площадки. При входа се помещавали масивни пилони, които били подравнени според нивото на пътя, по който се провеждали празничните процесии. Зад стените на храма се разполагали заграждения и ред допълнителни здания.

На големите храмове принадлежали крупни земеделски участъци, на които работели обикновените хора, обезпечаващи материалните нужди на храма. Храмовете се явявали главни религиозни и икономически центрове. Жреците, управляващи тези мощни структури имали голямо влияние и въпреки тяхното формално подчинение на фараона, понякога създавали големи проблеми за неговата власт.

Строителството на  храмове в Египет не било прекъснато, въпреки намалението на населението и окончателната загуба на националната независимост след завладяването на страната от Римската империя. С идването на християнството, египетската религия била подложена на нарастващи нападки от страна на християните и започнало затваряне на храмовете, последният от които бил затворен за посещение в 550 год. от нашата ера. С течение на времето старите здания опустели и започнали да се рушат. Но в началото на XIX век в Европа избухнала нова вълна на интереса към Египет, което довело до зараждане на науката Египтология и все повече посетители искали да видят руините на древната цивилизация. Десетки храмове са се запазили до наши дни, а някои станали световно известни туристически забележителности. Туризмът започнал да носи значителни доходи в хазната на съвременната египетска икономика. Египтолозите продължават и в наши дни да изучават руините и запазените храмове на древната цивилизация, тъй като те се явяват безценни източници на информация за древноегипетското общество.

Функции

Древноегипетските храмове били предназначени за жилище на боговете на земята. Думата «храм» (ḥwt-nṯr) буквално означава «дом на бога» и египтяните най-често използвали тази дума за обозначение на сградата на храма. Присъствието на бога в храма обединявало човешкия свят с божествения и позволявало на човека да общува с бога посредством ритуалните действия. Съгласно вярванията на египтяните, тези ритуали поддържали живота на бога и му позволявали да продължи да играе своята роля в природата. В крайна сметка, всичко се свеждало до поддържането на ключовата фигура на Маат — съвършеното устройство на природата и човешкото общество. Целта на египетската религия се заключавала в поддържането на Маат, същата била и целта на храмовете.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Храмы_Древнего_Египта (https://ru.wikipedia.org/wiki/Храмы_Древнего_Египта)


Египетският храм е свещено пространство, което представлява само по себе си идеална картина на света, където цари строго определен порядък, космос. Този порядък бил отделен от околното «несвещено» пространство за защита и съхранение на свещеното място и се проявявал както в самата структура на храма, така и в етапите на неговото строителство.

Строителството на храма започвало от светилището, символизиращо първоначално създадения хълм, който се издига от водите на праматерията. Тези изначални води често обозначавали фундамента на храма.

Таванът на светилището и другите закрити части на храма се явяват символи на небето, представено от звезди, зодиакални релефи и изображения на свещените птици.

Колоните на храма олицетворяват живота, развитието и трансформацията, отразена чрез цветове с отворени и затворени чашки-капители.

Стените на храма, отделящи вътрешното пространство от външния свят, били увенчани  с корниз във вид на огънати стъбла тръстика и папирус. Това е още един аспект на защита, напомнящ за храсталаците, където богинята Изида укривала от опасности младенеца Хор.

Пилоните и вратата на храма, според мнението на изследователя Р.Уилкинсон, изобразяват двете планини на хоризонта, между които се издига слънцето, представено на релефите с крила.

Ян Асман се позовава на текстове от Новото царства, в които се потвърждава, че храмът е «образ на небесния хоризонт», място, където земята се допира с небето.

Древноегипетският храм представлява по себе си модел на пътя, където всяка част отразява определен етап от подготовката на човека за среща с божественото. За това активно способствали средствата на изобразителното изкуство и архитектурата, които били не само израз на естетически идеи, но имали и дълбок философско-мистичен смисъл.

В Тива, както и по цял Египет, долупосочените седем принципи били представени и в основните характеристики на храмовете. И доколкото храмовете били едновременно пристани на боговете, а също така и на хората, които искали отново да станат богове, плановете на тези съоръжения били сходни. Външните части на храмовете служили за други цели: те били местото, където се събирали вярващите, вземащи участие в обредите; степента на тяхното участие зависела от съотвения празник.

Ние не можем по примера на който и да е единичен храм да обясним символиката на неговите части, понеже многочислените преустройства и ремонти, извършвани в продължение на хилядолетия в тези грандиозни съоръжения, могат да внесат объркване. Затова в качеството на пример ще вземем тиванския тип храм в неговия опростен вариант, който съответства по своята същност и характер на първоначалния проект.

Явявайки се образ на Вселената и човека, египетският храм имал седем основни части:

1. Път, водещ към храма, — алея, от двете страни на която понякога имало сфинксове, а понякога статуи на свещените овни или просто каменни блокове. Те олицетворявали физическото начало, показвайки със своето постоянство и съсредоточеност, какъв трябва да бъде пътя, водещ към храма.

(https://www.newacropol.ru/pub//Culture/Egypt/architecture_/road.jpg)

2. Един или няколко пилони. Те представлявали портали, които едновременно съединяват и разделят човешкия свят и света на божественото; това са били подстъпите към сакралното.

(https://www.newacropol.ru/pub//Culture/Egypt/architecture_/pilony.jpg)

3. Открит двор, обкръжен с голям брой колони, на които били изсечени и изписани сцени от живота, с всичките му преживявания, с победите и пораженията.

(https://www.newacropol.ru/pub//Culture/Egypt/architecture_/dvorik.jpg)

4. Хипостилна зала, обикновено неголяма по размер и уединена. Тук играта на светлината и сянката отразявала двойнствеността на човешкото съзнание и прехода от външното към вътрешното. Залата завършвала със стена, на която имало малка вратичка. Отвъд нея започвал светът на тайнствата.

(https://www.newacropol.ru/pub//Culture/Egypt/architecture_/gipostil-zal.jpg)

5. Зала на Ладията, където се съхранявала ритуалната ладия. Тя водела към друго измерение, и затова в тази зала го няма великолепието на проявения живот. Често ладията била закрита с полупрозрачно покривало, а около нея кадили тамян и благовонни смоли, създавайки усещане за развълнувани води.

(https://www.newacropol.ru/pub//Culture/Egypt/architecture_/zal-ladyi.jpg)

6. Светилище, инициатическа крипта. Тук била разположена статуята на божеството. Това било свещено място, където висшите храмови жреци извършвали тайните обреди и където били давани обети за  служене на Бога.

(https://www.newacropol.ru/pub//Culture/Egypt/architecture_/boginya.jpg)

7. Отвори в тавана, обикновено под формата на фуния и разположени в особен порядък, позволявали на слънчевите лъчи в различните часове на деня да осветяват изображенията на различни богове или определени участъци на пода, осветявайки скритите знаци, изобразени по пода.

(https://www.newacropol.ru/pub//Culture/Egypt/architecture_/otverstie.jpg)

Тази основна схема се допълвала с различни параклиси и малки храмове. Също така съществували  подземни лабиринти и други малки храмове, разположени на терасите на основния храм. Картината допълвали священите езера, градини и обелиски, върховете на които били покрити с електрон (сплав на злато и сребро).

Заслужава да се упоменат и библиотеките, намиращи се в храмовете и прилежащите им съоръжения. Там не само били записвани историческите факти, но и щателно се фиксирали всички природни феномени. По стените и таваните на храмовете има огромно количество астрономически, магически, теологически и други сведения.

https://www.newacropol.ru/Alexandria/civilization/egypt/architecture/hram/
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: nat в Август 10, 2013, 00:42:16
Много се радвам, че въпреки напрегнатия ни живот има хора, които измислят толкова интересни теми и се сещат за Египет. Една страна доста далечна и коренно различна от нашата. Иска ми се да поздравя Hatshepsut (предполагам това е жена) за огромната и интересна информация, която публикува. Не знам от къде са нейните извори и дали всичко е 100 % истина, но когато ми стане тъпо сядам и започвам да чета. Не само този, но и други сайтове и форуми. И като мине малкото време което имам, се чувствам някак си заредена положително. Аз имам доста книги за Египет, списания, статии. Препрочитам ги постоянно. Но някои неща в този форум наистина чета за първи път и са много интересни. Продължавайте да побликувате още и още. :)
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Август 10, 2013, 16:58:07
Администрация в Древен Египет

(https://s5.postimg.cc/a3bevwutz/justice.jpg)

Източници:

- https://bg.wikipedia.org/wiki/Администрация_в_Древен_Египет (https://bg.wikipedia.org/wiki/Администрация_в_Древен_Египет)
- https://bg.wikipedia.org/wiki/Фараон (https://bg.wikipedia.org/wiki/Фараон)
- https://bg.wikipedia.org/wiki/Везир_(Древен_Египет) (https://bg.wikipedia.org/wiki/Везир_(Древен_Египет))
- https://bg.wikipedia.org/wiki/Древноегипетско_право (https://bg.wikipedia.org/wiki/Древноегипетско_право)
- https://bg.wikipedia.org/wiki/Фиск_в_Древен_Египет (https://bg.wikipedia.org/wiki/Фиск_в_Древен_Египет)
- https://bg.wikipedia.org/wiki/Ангария_в_Древен_Египет (https://bg.wikipedia.org/wiki/Ангария_в_Древен_Египет)


От самата си поява Египет разполага с изключително добре развит административен апарат, обединен около фараона. През тинитската епоха (I-II династии, около 3100-2686 г.пр.Хр., този период се нарича още и "Ранно царство") разделението на двете държави все още се усеща, а представители на висшето чиновническо съсловие има във всяка от двете столици: на север в Буто и на юг в Хиераконполис. Администрацията от Делтата е слабо позната, но в Горен Египет съществува колегия, наречена Десетте велики на Горен Египет, чийто членове имат различни функции, твърде често само представителни. През тази епоха се осъществява поделянето на територията на 42 области — номи. Мемфиските династии прокарват принципа на централизма, който предоставя на фараона практически цялата власт и го превръща в собственик на земята. Везирът е първия сред висшите служители и по принцип се избира от средите на царското семейство измежду потомците на върховния владетел; от семейството на фараона се избират и представителите на висшата администрация, съдиите, жреците, военачалниците, номарсите. Тези функции започват да се предават по наследство, а царските роднини в обширния и процъфтяващ Египет от времето на V династия оформят лика на една администрация с все по-ясно изявяващ се през следващите етапи феодален характер — до такава степен, че през Първия преходен период самата тя взривява устоите на централизираната власт и на основата на старите номи се създават безброй малки феодални държавици (според мен в случая терминът "феодален" е крайно неуместен, тъй като е явен анахронизъм).

Владетелите от Средното тиванско царство възстановяват могъществото на централната власт след като намаляват числеността на феодалната аристокрация. Ключовете към административните постове са в ръцете на фараона, а управителите на номите са само царски чиновници, въпреки че наследствеността в предаването на функциите се запазва. Както изглежда, в началото на Средното царство Египет е разделен на три главни области: Делта (Уарет-мехет), Среден Египет (Уарет шемау) и Горен Египет (Уарет теп шемау). Четиримата най-висши чиновници в държавата са везирът, военачалникът, управляващият земеделието и писарят на царските архиви, чиито функции могат да бъдат сравнени с длъжността министър на вътрешнодържавните дела. Най-значимата личност след везира обаче е Пазителят на Печата, който е и управител на Хазната.

Финансовата администрация продължава да играе водеща роля и в Новото царство, но тогава, на мястото на единствения администратор от Старото царство, се появяват няколко писари, които управляват Хазната. Административното управление по онова време се усложнява толкова много, че в Двора, след фараона, има още трима, които упражняват власт: везирът, наместникът на фараона в Нубия и първият оракул на Амон. Влиянието на последния нараства до такава степен, че решенията на фараона започват да минават през съвета на боговете, а покровителството на Амон обуславя цялата тяхна изпълнителна сила. Борбите на монархическата власт и жречеството на Амон отчасти предопределят историята на вътрешната политика по време на Новото царство, битка в която духовенството печели окончателната победа с управлението на XXI династия на жреците-фараони. Завоевателната политика на Новото царство води до появата на нова провинциална администрация в Нубия, но в същото време налага необходимостта от децентрализиран административен апарат в азиатските провинции. Васалните княжества запазват автономията си, но остават подвластни на системата от тежки налози и на задължението във военно време да издържат разположените на тяхна територия египетски части, а синовете на азиатските князе се изпращат в Египет, не само за да получат египетско образование, но и за да служат като заложници. Египетската администрация се основава на един солиден като структура и компетентност чиновнически апарат и е източник на икономическо преуспяване и могъществото на нацията. Тя се сблъсква с безвластието, глада и нашествията всеки път, когато централната власт е допускала отслабване на управлението.


Фараон

Фараон е титла на владетеля в Древен Египет. Терминът в превод от древноегипетски означава „голям дом“ или „палат“ (на египетски "пер-оа", пер=дом, оа=голям, велик); първоначално се е използвал за дома, в който живее владетелят, но по-късно възприема днешното си значение. Фараонът носи украсената с кобра двойна корона Пшент, символ на обединението на Горен Египет (бяла корона) и Долен Египет (червена). Скиптърът и камшикът са символи на всемогъщество.

Фараонът е собственик и абсолютен господар на цялата земя. От четиригодишна възраст престолонаследниците са обучавани в четене, писане, смятане, лов, плуване и бойни и военни изкуства. Женели са се на 8-10 години за своя родна или природена сестра, която става велика царска съпруга. Имали са право на повече от една жена. Рамзес II е имал 162 деца.

Фараонът осъществява връзката между хората и боговете. Той е земно въплъщение на бог Хор, а след смъртта си се отъждествява с бог Озирис. Той е привилегирован да царува и след смъртта си, редом до боговете. В текстове от Старото царство се казва, че фараонът се изкачва на небето, редом до звездите. Той е главен жрец и като такъв отговаря за правилното осъществяване в храмовете на ежедневните ритуали, които гарантират благоразположението на боговете към Египет. Ако те не са доволни от даровете, могат да накажат страната с бедствия, суша, слаба реколта, болести. Но понеже е невъзможно владетелят лично да присъства по време на ритуалитеи във всеки един храм, той назначава свои заместници - жреци.

Като главнокомандващ на армията, фараонът води военни кампании срещу нашественици, както и походи в чужди територии за добиване на ценни материали: например злато от Нубия на юг, кедрово дърво и благовонни масла от Ливан и др. Особено важни са постоянните доставки на благовонни масла, необходими за провеждането на ежедневните ритуали.

На тридесетгодишнината от управлението си фараонът празнува своя празник Сед (Хебсед). Целта му е обновяване на силите на остаряващия фараон. По време на празника той пробягва определено разстояние и демонстрира физическите си сили. Възможно е корените на този обичай да са в далечните преддинастични времена, когато от племенният вожд се е изисквало да бъде в отлична физическа форма. В противен случай бива ритуално убит и нов вожд заема мястото му. Така празникът Сед може да се приеме за един вид демонстрация за годността на фараона да управлява страната.

На фараона помага обучен персонал: везир (министър), губернатори на провинции, царски контрольори, офицери и най-вече велики жреци. Само те могат чрез молитви и жертвоприношения да умилостивят боговете. Самият фараон ги засипва с богатства и привилегии.


Везир (тжати)

Везир (тжати) е дворцова титла в Древен Египет.

Въведена е при Снофру (Четвърта династия) (2613-2589 г.пр.Хр.), а за първи път с нея е титулуван Нефермаат. Административната длъжност води началото си от по-ранна епоха от историята на Древен Египет и е изпълнявана при Джосер (2667-2648 г.пр.Хр.) от Имхотеп, наричан в по-късните текстове тжати.

Везирът е началник на държавните длъжности в Древен Египет, както и на централната администрация. Той опосредства волята на фараона и е "негови очи и уши". В този смисъл правомощията му са били огромни.

Като своеобразен министър на вътрешните дела той приема докладите на номарсите (с термина "номарх" египтолозите наричат областните управители в Древен Египет, от "ном"=област), контролира разпределението на земите, администрацията на занаятчийските гилдии, ръководи силите по обществения ред (виж отряди на реда), свиква войската. Пратениците му (упут) разнасят заповедите му, правят разследвания от негово име, пътуват в дълбоката провинция, за да контролират пряко древноегипетската администрация.

Като своеобразен министър на правосъдието той председателства древноегипетския Върховния съд и различни чиновнически съвети.

Като пряко осигуряващ фиска везирът приема всеки ден отчета на пазителя на държавния печат за управлението на хазната, като везирът е натоварен и със събирането на налозите и е отговорен за това пред фараона.

Везирските отговорности са били големи, протоколът му е обширен и разнообразен, а за поста му се изисквал такъв писар, който да бъде "най-учен между учените".

При Старото царство везирът е избиран между синовете или внуците на фараона, а през тиванската епоха това е някой чиновник, блестящо изкачил се по йерархичната стълбица и отличил се между другите с високите си качества.

При Новото царство често е имало по двама везири - един за Делтата (Долен Египет) и един за Горен Египет.

От многобройните гробници на везирите от Новото царство е видно, че везирите в Древен Египет са били влиятелни и богати личности. Денят на везира, описан в надписите на гробницата на Рехмара, везир на Тутмос III (1504-1450 г.пр.Хр.), започвал с посещение при фараона, по време на което везирът се осведомявал за здравето на владетеля, след което му докладвал за състоянието на вътрешните работи в царството.

Бремето на древноегипетския везир, символизирано от изображението на Маат, било носено върху дълга дреха, характерна за общественото му положение и заемания държавен пост - труден за изпълнение, обсебващ със задължения и същевременно достоен за волевата личност.


Древноегипетско право

Правото в Древен Египет или древноегипетското право не е систематично. В този смисъл, не е съпоставимо с най-древното Вавилонско право.

Съдът в Древен Египет не е отделен административно от чиновническия апарат. Всички длъжностни лица в държавата са едновременно и съдии. Съдебното производство се осъществява колегиално, еднолични съдилища няма, а има централен областен съд – Кенбет, състоящ се от 30 съдии, избирани от знатните личности на града. Подобни колективни съдилища има в отделните древноегипетски градове. Има и храмови съдилища. Фараонът е висша съдебна инстанция. Той може да отмени решенията на всеки един древноегипетски съд и лично да реши всяко едно дело. Всички свободни египтяни могат да се обръщат към него с жалби и с молби за помилване.

Най-висшият чиновник в Древен Египет е везирът, със сложни и многочислени функции. Той ръководи финансовото ведомство на страната и всички публични дейности, като е и пазител на държавния печат. Везирът е градоначалник и на царската столица, а в рамките на царският дворец е началник на полицейската стража. Има правомощия и в сферата на правосъдието. Функциите му с течение на времето се променят и видоизменят. В някои случаи получава власт и над войската, а в други финансовото ведомство е извадено от неговата разпоредителна дейност.

Друга важна държавна фигура в Древен Египет с административно-съдебни функции е началника на държавното ведомство, който е представител на най-висшата аристокрация и е член на управляващото фараонско семейство. Участва в строителството на военни кораби, в осигуряването на продоволствени запаси за армията и т.н.


Фиск в Древен Египет

Постъпленията в хазната на Египет са различни през различните периоди. Приходите идват главно от облагането с данък на селяните и занаятчиите, както и на именията на благородниците и тези към храмовете, ако те са тяхна независима собственост. Приходите от данъците върху царските имения и занаятчийските работилници се увеличават значително през епохите на възход, благодарение на външните постъпления. Първоначално те идват от търговията с чуждите страни, която била предимно държавна. Далечните експедиции до Пунт, по-близките в кариерите и мините на околните пустини доставят екзотичните суровини и най-вече камъка и металите, от които Египет се нуждаел за скъпото си строителство и занаятите. Нубия, която е присъединена към Египет още по време на Старото царство, и разположеният още по-южно Куш, представляват голям източник на богатства за държавата.

Пред Новото царство експанзията на Египет в Азия му осигурява огромен източник на приходи чрез събирания от подчинените народи налог, нарастващ от значителните дарове от съседните народи, които искали да си осигурят благосклонността на фараона или съюз с него, или търсели в Египет пазари, както сторили критяните и финикийците. Най-съществената част от тези постъпления се разпределя за издръжка на многобройните държавни служители и придворни, за дарове на храмовете, за плащане на работниците и занаятчиите от царските ателиета, за култови постройки на фараони и божества, за издръжка на войската, която през Новото царство получила земи и пари, а това сериозно натоварило бюджета. В добавка, през същата епоха дипломатите на фараона го убедили да изплаща субсидии на някои азиатски държави, като Митани, за да съумеят да противостоят на натиска от могъщи държавни съперници. Освен всички тези разходи и личната хазна на фараона поглъщала голяма част от приходите на Египет.


Ангария в Древен Египет

Ангарията е данък, заплащан под формата на трудова повинност.

По правило всеки египтянин е подложен на този данък, но от тинитската епоха насам фараонът разпоредил да се извърши преброяване и да се определи основата на данъка ангария, услуги в труд, отменящи частично данъка. В действителност на ангарията били подлагани селяните — нещо напълно разбираемо. От една страна селяните били свикнали с физическия труд, защото освен грижата за полските култури им се налагало да строят диги и канали, за да осигурят доброто напояване, докато държавните служители живеели сред дворцовото обкръжение и успявали да се освободят от задължението за полагане на този тежък физически труд. Дългите периоди на разливите на река Нил оставяли селяните без работа през определена част от годината и фараоните доста рано са се сетили да използват незаетата работна ръка.

Все пак селянинът не е бил на разположение и готов за ангария във всеки един момент — още от Старото царство съществуват статути, където се изброяват, а оттук и се ограничава броят на повинностите, които могат да бъдат налагани на селяните. Безспорно от тази възможност широко са се възползвали при строителството на големите пирамиди и на погребалните храмове от Старото царство. Но малко по малко броят на подлежащите на облагане с ангария намалява благодарение на хартите за неприкосновеност, забраняващи облагането с ангария по земите, принадлежащи на духовенството и в градовете, радващи се на неприкосновеност, както и събирането на налози под формата на хранителни припаси и блага (транспортни средства, кораби и др.). През I междинен период (около 2181-2133 г.пр.Хр.) към новите градове, защитени с имунитет от номарсите, заприиждало население, съставено от занаятчии и номарси, бягащи от ангарията. През по-новата епоха робството и затворниците свели до ограничен брой повинности задълженията на селяните, още повече, че строителството при фараоните от Новото царство изисквало не толкова обикновени изпълнители, колкото наличието на специализирани работници.

За тежкия физически труд, като пренасянето на каменните блокове, били използвани и войниците; така по време на експедициите в уади (долина — арабски) Хамамат, попадаме на няколко специализирани работника, „заобиколени“, в дадени случаи, от няколко хиляди войника, които отговаряли не толкова за защита на работниците от няколкото безвредни бедуина, колкото за пренасянето на скалните късове. Сигурно е, че ангарията е представлявала непосилно бреме единствено по време на Старото царство и че е продължила да съществува и през следващите епохи, когато същинската ангария означавала за селянина добиване на най-доброто от египетската земя.
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Август 20, 2013, 16:32:20
Египетският език и писменост

Източници:

- http://sanovnik.bg/n3-3456-Египетските_йероглифи_и_тяхното_разшифроване (http://sanovnik.bg/n3-3456-Египетските_йероглифи_и_тяхното_разшифроване)
- https://www.omniglot.com/writing/coptic.htm

(http://gradcontent.com/lib/600x350/luxor.jpg)

Древноегипетските йероглифи са една изключителна част от историята на древен Египет.

Древноегипетският език, отговарящ на семитските езици, е вече мъртъв език. Днес египтяните говорят арабски. Древноегипетският език е бил говорен обаче в продължение на повече от 3000 години и е имал известен брой писмени форми.

Древно-египетският език афро-азиатски, свързан с Берберската, Семитската и група африкански езици говорими в днешен Судан и Етиопия, известна с името Беджа.

 Трябва да се има предвид, че писменият език отразява в ограничена степен говоримия.
Монументалните надписи върху камък са по-консервативни, отколкото деловите и по- неофициални надписи върху папируси, които са най-малко запазени.
Древно-египетският език, писмен е оцелял до V в. след Хр. под формата на Демотика а говоримо - до XVI в. като Коптски език.
Да се надяваме, че все още съществува някой, забравен от Бога манастир, където част от богослуженията се извършват на този език.

 
 Периодизация

- Стар египетски, I - VIII династия (3180 - 2240 преди Хр. )
 
- Среден египетски, IX - XI династия (2240 - 1990 преди Хр.)
 
- Късен египетски, XVIII - XXIV династия (1573 - 715 преди Хр.) Представен в делови документи, но също така в литературни произведения. През този период се използа по-широко съкратен вариант на йероглифното писмо, наречен йератика. Езикът е представен и в официални документи от XIX династия.
 
- Демотика XXVдинастия до късната Римска епоха (715 преди Хр. - 470 след Хр.) Той се характеризира с т.н. Демотично писмо, произлязло   от йератичното. Старите, класически идиами избледняват изместени невъзвратимо от по-народните.
 
- Коптски 300 г след Хр. до XVI в. Най-късният стадий на развитието на древно-египетския език. Характеризирал се е с това, че в основата на писмените знаци стоят гръцките букви. Добавени са и няколко нови знака. Писмената система е фонетична. Името си дължи на египетски християни - потомци на древните египтяни. След арабското завоюване на Египет през 640 г. коптският език постепенно се е измествал от арабския, но е оставал разговорен до XVI в. Той е изключително важен, защото при него единствено се изобразяват гласните звуци.

А как е звучал коптският език преди XIX век може да разберете от този клип:

https://www.youtube.com/watch?v=OGIa4steqVw
لحن أي ناهدي ⲁⲓⲛⲁϩϯ

 Йероглифната писменост води началото си от изобразителното изкуство, но нейните недостатъци за запазване на информация са ясни.
Чрез изображението не могат да се изразят имената на участващите герои и датировката на събитието.
За начало на писмеността може да се счита откриването на принципа на ребуса.
Той се състои в това, че изобразяваните предмети не служат като понятия за самите тях, а за такива, чийто звуков състав е подобен на изобразяваните.
Казаното може да се илюстрира така:

Изобразен предмет -> Звуково произнасяне -> Предмет който се има предвид

Това е както шерадата - ребус, при който няколко букви са заменени с предмет, в думата за който тези букви се срещат и по изоброженията трябва да се възстанови мисълта.

 Йероглифите са картини, служащи за записване на древноегипетския език. В началото те са служели просто за описание на имуществото на фараоните. Записите са били съвсем обикновени - изобразяване на предмета и след това число, отразяващо броя на притежаваните такива предмети. Но с усложняване на езика са били необходими повече знаци.

 Както във всеки език, думата се състои от звуци - съгласни и гласни. Но при нейния запис чрез древно- египетското писмо, обикновено, гласните звуци се пропускат. Такова е положението и в съвременното арабско писмо. Двата знака за съгласни звуци - "рт" могат да бъдат произнасяни като рат, рот, ерот или аорта. Понеже произношението не е запазено, освен отчасти при коптския език, за египтолозите не може да има единомислие за произношението. Поради, което на 19 септември 1874 г. по време на провеждането на втория конгрес на ориенталистите, се приема  стандарт за транслитериране на йероглифите.

 Произношението на думата е по-важно от нейния запис, защото тя може да съдържа еднакви съгласни звуци в същата последователност. Такива думи ще се записват по еднакъв начин чрез йероглифското писмо.

 Йероглифното писмо не е само ръкопис. То е повече картина и като такова е естетически - композиционно и колоритно издържано. Символите могат да се записват отляво надясно или обратно, както и отгоре-надолу. Това е в зависимост от посоката на лицата на фигурите изобразени в текста. Те винаги са насочени, към началото на реда.

Йероглифното писмо на древно-египетския език, притежава няколко вида йероглифи:

- Едно-съгласни знаци
- Дву-съгласни знаци
- Три-съгласни знаци

(знаците от горните три категории, могат да бъдат наречени с общото име идеограми, тъй като носят фонетична стойност)

- Пиктограми, такива знаци нямат фонетична стойност или изразяват това което изобразяват, често в такива случай се изписват с вертикална чертичка под тях. Към пиктограмите спадат и детерминативите (от англ. determinative - определящ, решаващ), последните се използват да определят значението на различните думи, особено полезни когато става въпрос за думи с еднаква фонетична стойност.

- Математически знаци

Системата на писане, използвана в древен Египет, е позната като йероглифи. Терминът йероглиф първо се споменава от гърците през 500 пр. Хр. Той произлиза от “hieros”, което означава посветен и от “glypho”, означаващо издълбан. Гърците използвали тази дума, тъй като употребявали подобен начин на изписване в свещените си книги.

Древноегипетските йероглифи се състояли от чертежи и рисунки, които покривали стените на храмовете и паметниците, и били изобразявани на папируси. Създавали се от художници, майстори и скулптори, които правели техни модели и ги измазвали в релефите. Картините на йероглифните азбуки били създадени, за да символизират древноегипетските букви.

Казано по друг начин, рисунката, съставяща йероглифните знаци, е представяла звука на буквата. Освен това са се използвали и по-малки картини, които да представят цели събития, идеи или думи.

Единствените хора, на които било позволено да четат или да пишат, са били т.нар. писари, за които се е смятало, че са професионалисти и са били много уважавани хора. Древните египтяни вярвали, че способността на писарите им е подарена от бога Тот, който те боготворяли като бог на йероглифите.

Въпреки че древноегипетската писменост е сложна, тя е и доста ясна. Наборът от знаци се е разделял на три основни групи: логограми - знаците, изобразяващи морфемите; фонограми - изобразяващи един или повече звука и определители - изобразяващи не звук или морфема, а служещи като помощно средство за разбиране на предходните знаци.

Както и другите писмености от този период, древноегипетската писменост се е състояла само от съгласни. Не е ясно какво гласни точно е имало между съгласните на всеки йероглифен знак. Тъй като на археолозите им е било трудно да произнасят набор от съгласни по време на своите лекции, те са съставили протокол относно четенето и по изкуствен начин са интерпретирали думите. Тази система се е възприела от всички и днес много хора си мислят, че древните египтяни наистина са имали гласни. Така например царят от XIX династия, известен днес като Рамзес или Размус (става дума за Рамзес II, 1304-1237 г.пр.Хр.), всъщност би трябвало да се произнася Риамесеса. За това свидетелстват дипломатически документи, разменени между Египет и Месопотамия.

Древноегипетската система на писане се състояла от около 700 знака. Йероглифите основно са се използвали както за религиозни, така и за тържествени цели. Те продължават да бъдат използвани в Египет до около 400 сл. Хр., след което са заменени от коптския, друга форма на писмен език. 24-те букви, от които се е състоял, са взаимствани от гръцката система, но са добавени и още 6 други, представляващи конкретни египетски звуци. По-късно древната наука за писане и четене на символи се забравя и в момента в Египет се говори и пише на арабски.

(https://www.omniglot.com/images/writing/coptic.gif)
Коптската азбука

Учени и изследователи са се опитвали да интерпретират древноегипетските йероглифи, но напредък се усеща едва след намирането на Розетския камък през 1799. Там се виждат три езика, като основната част е с прекъснат текст и с египетски йероглифи, централната е с демотически скрипт, а най-долната част е на коински гръцки, форма на съществувал гръцки език.

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/9d/DemoticScriptsRosettaStoneReplica.jpg/800px-DemoticScriptsRosettaStoneReplica.jpg)
Демотическия надпис на Розетския камък

И демотическият египетски скрипт, и гръцкият език, били добре познати на египтолозите от XIX в., които работели по разшифроването на камъка. Тъй като текстът на народния език и този на гръцки съвпадали, станало ясно и значението на египетските йероглифи.

Смята се, че Жан Франсоа Шамполион е този, който пръв разбива шифъра на египетските йероглифи. Той е успял да ги възпроизведе правилно при посещението си в Египет през 1828, където е видял рисунките в храма. Въпреки че през 1832 той умира, остават запазени неговите рисунки, преводи и бележки.
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Ноември 20, 2013, 07:45:11
Египет и морските народи

Автор: Любомир Грозданов

Източник: https://istorianasveta.eu/ (https://istorianasveta.eu/index.php/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%B4%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%81%D0%B2%D1%8F%D1%82/%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D0%BF%D0%B5%D1%82/31-%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8.html)

ХIII в. пр. Хр. Цивилизацията на древния Изток процъфтява. Благоденствието и просперитета на народите от Предна Азия е осигурено от порядъка и спокойствието, наложени и грижливо пазени от двете велики сили на епохата - Египет и Хетското царство. В политически и военен аспект съществува равновесие на силите, което гаранатира траен мир, а от там - и стопански разцвет на региона. Международната и вътрешна  търговия усилено се развива, което носи огромни богатства на страните и отделните градове; занаятчийското производство е в разцвет; земята ражда обилни реколти. Енергията на народите е впрегната в мирен и съзидателен труд. Изтокът тъне в благоденствие. Нищо не предвещава скорошен катаклизъм.

Всъщност, още към втората половина на века се усеща ледения повей на урагана, който ще връхлети малко по-късно от Запада....

(https://istorianasveta.eu/images/drevna_istoria/bitka_morski.jpg)
Битка с морските народи – илюстрация по релефа от Мединет-Абу

През 1231 г. пр. Хр. фараонът Меренптах отблъсква едно нашествие на варварски племена, наричени в египетските летописи "жители на морските страни", "народи от морето", "хора от Севера" и поради това останали в историята под обобщаващото  име "морски народи".

Последните не са съвсем непознати на хората от Източното Средиземноморие. Още в началото на ХIV в. пр. Хр. голяма част от страховитите "хора от Севера" се установяват в тези райони, предлагайки услугите си като наемни войници в армиите на Египет и Хетското царство.

(https://istorianasveta.eu/images/drevna_istoria/peleset.jpg)
Кораб с воини от племето пелесет –
илюстрация по релефа от Мединет- Абу

Кои са тези "морски народи"? От къде идват? Кои земи населяват? На тези въпроси науката не дава точен отговор. Темата все още е обект на научни спорове. Със сигурност обаче, познаваме някои от тях - ликийци, турша (вероятно етруските?), шардани или сардани (смята се,     че идват от Сардиния), корсиканци, филистимци. Някои специалисти причисляват към тях и народи, населяващи Балканския полуостров - ахейци, йонийци и траки.

Към 1200 г. пр. Хр. цялата тази маса от сурови и безпощадни завоеватели приижда от Запад по суша и море и атакува Изтока. Първа изпитва яростния им устрем Хетската империя. Флотилията на нашествениците унищожава хетските кораби по южното крайбрежие на Мала Азия, командвани лично от царя Шупилулиума II. Едновременно с атаката по море, ордите на "хората от Севера" настъпват по суша към столицата Хатуша. Един след друг падат хетските градове. Завоевателите рушат всичко по пътя си, грабят, палят, избиват населението до крак. Империята не е способна да се защити от тези безпощадни атаки и скоро рухва. Падането й отеква като гръм в Близкия изток. Тревога и страх обхваща народите на Изтока. Изпълнен с отчаяние царят на сирийския град - държава Угарит пише на царя на Кипър: "Корабите на врага вече са тук...Пристигнаха седем негови кораба и нанесоха огромни щети". От Кипър пристига послание, в което се указва, че войниците на Угарит трябва на всяка цена да дадат отпор на врага. Царят на Угарит отговаря, че армията и флотата му са изпратени в помощ на хетите и той няма сили да спре агресора. Това е последното послание на нещастния владетел. Скоро след това Угарит вече го няма.

(https://istorianasveta.eu/images/drevna_istoria/shardani.jpg)
Рисунка на бойци от племето шардана

Морските народи продължават шествието си в Близкия изток като ураган. Падат град след град. След себе си оставят кръв,  руини и пожарища. Цялата политическа и стопанска структура на Източното Средиземноморие се срива. Варварите унищожават поселенията на островите Кипър и Крит.

Установили се трайно в Сирия и Палестина, морските народи насочват погледа си върху Египет. Безкрайните им пълчища се насочват на юг по суша и вода. В съюз с тях действат и либийските племена, настъпващи от запад. Пред лицето на тази страшна опасност фараонът напряга всички сили на страната и събира грамадна армия. Египет ще се спаси благодарение на три изключително грандиозни сражения. Първата кампания е насочена срещу либийците. Египетската армия устремно ги атакува и ги разгромява напълно. Надписът на Рамзес III на стената в храма Мединет Абу свидетелства: "Земите на чемеху се обединиха и нападнаха вкупом. Сепед, Либу и мешуеш един до друг, всички заедно. Воините им знаеха какъв е планът и го подкрепяха. Напредваха самоуверено, вярваха, че ще имат късмет, напълно бяха убедени в успеха си. Бяха предвидили всякакви злини и пакости, но плановете им се осуетиха и провалиха, защото такава бе волята божия."

Сериозното изпитание обаче тепърва предстои. Морските народи блокират Египет по суша и море. Ордите им се струпват на границата в Палестина, а флотилията им се съсредоточава при делтата на Нил. Но фараонът е подготвен. Основните сили, начело със самия Рамзес III потеглят незабавно към Палестина, а останалата част от армията е изпратена към бреговете на Делтата, със заповед да не допуснат десант на врага в ръкавите на Нил. Флотата на империята също е в бойна готовност.

(https://istorianasveta.eu/images/drevna_istoria/800px-Medinet_Habu_Ramses_III15.JPG)
Част от релефа и надписа на Рамзес III в Мединет-Абу

В 1177 г. пр. Хр., край градчето Бет-Шеан, египетската армия се сблъсква с нашествениците. Рамзес III лично командва боя от колесницата си. Ордите на морските народи не издържат яростното нападение на египетската армия и се огъват. Придвижващи се с тежки каруци, теглени от волове, те не могат да се мерят с хвърковатите колесници на фараона. На всичкото отгоре варварите водят със себе си и цялото си домочадие, което още повече ги забавя. Мъчноподвижни, мудни и лошо организирани, те са напълно разгромени от далеч по-добре въоръжената и екипирана египетска армия. До края на деня бойното поле е осеяно с мъртвите бойци на агресора. Египтяните вземат и огромен брой пленници. Веднага след този триумф Рамзес III се отправя към другия фронт за да срази нашествениците и по море. Флотата атакува вражеските кораби и им нанася огромни щети. Сухопътната армия отбива десанта на нашествениците и ги обръща в бяг. Ето и разказът на самия Рамзес III за този грандиозен сблъсък:

"Първо, подсилих сирийската граница срещу тях...След това укрепих и устията на реката, като издигнах непревзимаема стена от военните кораби, галерите и лодките. Всеки от морските съдове бе настръхнал като таралеж, от носа, чак до кърмата гъмжаха от тежко въоръжени бойци, елитни войски, най-доброто, с което Египет разполагаше. Бяха като разярени лъвове на планинска пътека.

Нападателите, които стигнат до моите граници по суша, ще останат без потомство, защото техните сърца и души завинаги ще бъдат унищожени. Всички нашественици, които се появяваха откъм морето, посрещахме с огън при устията на реката, а на брега ги обкръжаваше гора от копия. Подмамваха ги навътре в сушата, подгонваха ги към предварително определения кръг, изблъскваха ги на брега и ги избиваха. Образуваха се камари от телата им, корабите им заедно с целите им товари се отправяха към дъното, под водата..."

Триумфът на великия пълководец Рамзес III спасява Египет. Морските народи обаче не са напълно унищожени. Те се заселват по източното средиземноморие - племето пелесет дава името на днешна Палестина, а филистимците ще основат свои градовe-държави.

На Египет му предстои още едно тежко изпитание - три години по късно либийците отново нападат. Те се опитват да завземат Делтата, но фараонът ги сразява - последва още една голяма победа.

Египет постига невероятен триумф, но с цената на огромно напрежение на силите. Страната няма вече ресурс да играе ролята на велика сила и да възстанови порядъка в Близкия Изток. Скоро тези земи ще преминат под контрола на Асирия.
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Ноември 26, 2013, 07:32:12
Дейр ел Бахри

(https://store.crs.bg/betatours.bg/img_fun/35/big/Deir-el-Bahari-temple-Egypt.jpg)

За учените и любителите на Древен Египет съвременният град Луксор е истинска съкровищница. В древността тук се издига Тива, столица на египетската държава по времето на Новото Царство (XVIII-XX династии, около 1567-1085 г.пр.Хр.). Останките от храмове, дворци и гробници върху двата бряга на Нил свидетелстват за отминалите епохи на величие. Един от най-интересните и добре запазени в наши дни храмове на древна Тива със сигурност е този на царица Хатшепсут.
Мааткаре Хатшепсут, жената-фараон от осемнадесета династия, управлява страната приблизително в периода 1473-1458 г. пр. н. е., първоначално като регент на все още невръстния си син Тутмос III, а от един момент насетне и като самостоятелен владетел с пълна царска титулатура. Заупокойният й храм в Дейр ел Бахри е един от най-добрите примери за съвършенството на египетската инженерна мисъл.

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/38/GD-EG-Deir_el_Bahari-map.png)
Храмовете на Ментухотеп II (2061-2010 г.пр.Хр.), Хатшепсут и Тутмос III в Дейр ел-Бахри

Изсечен в скалата на възвишението в местността Дейр ел Бахри, на западния бряг на Тива, храмът има функцията да поддържа погребалния култ на царицата. Съществуват предположения, че в оригиналния си замисъл гробница KV20 в Долината на царете, която по всяка вероятност принадлежи на царицата, е трябвало да бъде свързана с храма чрез тунел, който минава под хълма и излиза в местността Дейр ел Бахри.
 Първите систематични археологически проучвания на храма са дело на доайените на френската египтоложка школа Гастон Масперо и Огуст Мариет в средата на XIX-ти век. Работата им е продължена от швейцарския египтолог Едуард Навил, който прави и първото подробно научно издание на резултатите от своята работа, публикувано в шест тома в края на деветнадесети и началото на двадесети век. Американецът Хърбърт Уинуок работи в Дейр ел Бахри между 1911 и 1933 година, а в наши дни разкопките и реставрацията на храма са поверени на Чешкия египтологически институт.
Подобно на всички древноегипетски храмове, и заупокойният храм на царица Хатшепсут има свое име. На египетски то е Ḏsr-ḏsr.w (произнася се "Джесер Джесеру"), или "Светая светих". Строежът на самия храм започва през седмата година на управление. Негов архитект е известният велможа Сенмут, който освен множеството административни функции, които изпълнява, е и личен настойник на дъщерята на Хатшепсут Нефруре. Храмът следва очертанията на по-старо светилище, издигнато от Джесеркаре Аменхотеп I (1546-1526 г.пр.Хр.), вторият владетел на династията, но е много по-сложен като конструкция. Състои се от три изсечени в скалата тераси, снабдени с портикули. От ниво до ниво се стига по дълги рампи, а в двора на храма в малки басейни са расли папируси. По всяка вероятно е имало и засадени дървета, донесени от страната Пунт. По протежение на алеята към реката са били издигнати сфинксове. Стените на храма били украсени с цветни релефи и надписи, най-важните от които са свързани с божественото зачатие на царицата, експедицията до Пунт през 9-та година на управление и транспортирането на двата обелиска за юбилея в Карнак. Архитектурата на храма следва класическия за Новото царство модел – пилон, открит двор, хипостилна зала, „двор на слънцето”, параклис и светилище. В древността до храма се стигало по алея, обградена със сфинксове, започваща от малък пристан при реката и стигаща до основната конструкция на храма.

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/3/3c/Relief_of_Hatshepsut%27s_expedition_to_the_Land_of_Punt_by_%CE%A3%CF%84%CE%B1%CF%8D%CF%81%CE%BF%CF%82.jpg/800px-Relief_of_Hatshepsut%27s_expedition_to_the_Land_of_Punt_by_%CE%A3%CF%84%CE%B1%CF%8D%CF%81%CE%BF%CF%82.jpg)
Египетски войници, участващи в експедицията до страната Пунт, стенопис от храма на Хатшепсут в Дейр ел-Бахри

Най-значими и интересни в храма в Дейр ел Бахри са безспорно релефите, изобразяващи търговската експедиция, изпратена от царицата до далечната страна Пунт, с която Египет поддържа търговски отношения в продължение на близо хилядолетие и половина. Това е единствената царска експедиция до тази мистериозна страна, чието точно местоположение все още убягва на съвременните изследователи, за която разполагаме с толкова подробни данни. Информацията идва именно от въпросните релефи. Пътуването е проведено пред 9-та година на управлението на Хатшепсут. Водач на експедицията е велможа на име Нехси. Текстовете и релефите в погребалния храм на царицата в Дейр ел Бахри са ценен източник на информация за начина, по който египетските пратеници достигат Пунт, за характеристиките на населението и стоките, заради които се осъществява пътуването.
Въпросните текстове и изображения са част от серия релефи върху части от южната и северната, както и цялата западна стена на централната колонада в храма в Деир ел Бахри. В допълнение към сцени на пътуването, пребиваването на пратениците в Пунт и обратния път, същата серия включва и ритуални сцени, премерване и описване на стоките, вече донесени в Египет, обявяване на сполучливия завършек на експедицията пред царския двор и оракула на Амун, чиято функция е да обясни причината за провеждането на пътуването и да му даде легитимност като „поръчано от бога”. Оригналната подредба на сцените е интересна. Сцените, в които действието се развива в Пунт, са в най-южните части от ансанбъла, а египетските кораби на път за там също са насочени на юг. При завръщането, флотата се вдижи на север, т.е. към Египет.

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/2/2a/Luxor%2C_hieroglyphic_decorations_inside_the_Temple_of_Hatshepsut%2C_Egypt%2C_Oct_2004_A.jpg/800px-Luxor%2C_hieroglyphic_decorations_inside_the_Temple_of_Hatshepsut%2C_Egypt%2C_Oct_2004_A.jpg)
Стенопис от храма на Хатшепсут

Именно серията релефи и текстове, които откриваме в храма, е най-силното доказателство в подкрепа на теорията, че страната Пунт се намира на африканския континент, по всяка вероятност в някъде в днешните Сомалия и Еритрея.
Комбинацията от прекрасна архитектура, красотата на заобикалящата местност и ценната информация, която храмът дава за един сравнително бурен и изключително интересерн период в историята на Древен Египет, го превръщат в едно от задължителните места за посещение по време на всяко пътуване в Египет.
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Декември 17, 2013, 15:48:35
Медицината в Древен Египет

Медицинското знание се включва в най-устойчивите и консервативни пластове на една цивилизация. Медицински практики, терминология и теория, заедно със сексуалните практики, са най-древните отгласи от паметта на човечеството. Династиите, езиците, етносите се редуват, но уменията на лекарите остават. В същото време традиционните медицински системи не си приличат. В поредица от няколко статии д-р Славян Стоилов ще ви представи традиционните медицински системи на някои от древните цивилизации и култури. Започваме с медицината на Древен Египет - толкова завладяваща, далечна и непозната, че д-р Стоилов посвещава цяло десетилетие на изучаването й. Проучванията му са събрани в двутомното издание „Медицината на Древен Египет".

Материалът е публикуван в брой 8/2011 на Списание 8.

(https://spisanie8.bg/uf/articles/2054/egyptreflexologylarge.jpg)
Лечебни практики в Древен Египет

Какво знаехме доскоро в Източна Европа за древноегипетската медицина? На нея беше посветен „цял абзац" в учебниците по история на медицината. Парадоксално въпреки огромното количество доказателствен материал първата монография по темата се появява едва през 1952 г. с трудовете на Гюстав Льофебр. Би било наивно да смятаме, че една държава, просъществувала повече от 3 хиляди години, не е разполагала с добре разработена и организирана медицинска и здравоохранителна система. Диодор е категоричен: „Начинът на живот на египтяните е уреден не от някакъв законодател, а от най-добрия лекар" (Диодор, І, 70, 8).

Уникалното за тази култура – огромният брой мумифицирани тела, ни дава възможност със съвременните неинвазивни методи на медицината и ДНК анализи да проследим цели патологични вериги и дори палеосъдебномедицински възстановки с давност няколко хиляди години, без да разрушаваме самите тела. Ако включим и

едни от най-древните свидетелства на писмената история
на човечеството с предложените
над 1200 рецепти,

диагностични, хирургични и гинекологични описания, картината става изключително ярка. Най-старият папирус е от Илахун (Лахун). Поради грешка в изписването е наречен Кахун и носи дата от 29-а година от царуването на Аменемхе ІІІ (ок. 1825 г. пр.Хр., ХІІ династия). Запазени са и преписи на по-стари документи. На някои от тях съвестно е отбелязано „кем сен" – „намерено повредено".

Имената на болестите са записани с червено мастило, за първи път в писмената история на човечеството се въвеждат и звездички, за да се вкарат пояснения в текста. Още от онази дълбока древност са описанията на сърдечния ритъм „деб деб",  на мигрената – „гес теп" или „половин глава", която още от времето на Хипократовата медицина си носи все същото име („семикрания"). От Египет идват прекрасните описания на клиничната картина при тетанус, техниката на палпация (опипване), перкусия (почукване с пръсти) и аускултация (преслушване). Още от тогава се въвеждат фармацевтичните препоръки „стрий", „свари" или „прецеди", описани са последствията от ухапванията на всички видове змии в района. Какво да кажем за лекарствените съставки, сред които пчелният мед е на второ място по употреба след водата, последван веднага от бирата!

Дори самите йероглифи ни дават огромно количество информация – таблицата на Гардинер съдържа 63 различни части на човешкото тяло, които изобразяват външни анатомични структури.

(https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/f/f5/Oudjat.SVG/640px-Oudjat.SVG.png)
Окото на Хор. Съставките в древноегипетските медикаменти се измервали в части от цялото (дроби) в отношение до 1 към 64.

Знаците, които
представляват вътрешните
органи на човека,

са структури от бозайници. Матката, или „мут ремеч", буквално означава „майка на човечеството", а новороденото е „сухет", т.е. „яйце".

В папируса „Еберс", се докосваме до най-дълбоките пластове на древноегипетското медицинско знание. В частта „Начало на тайната книга на лекаря, познание за движението на сърцето и за самото сърце" се казва: „Съществуват мету, които отиват от него (сърцето) до всеки крайник. Що се отнася до тях (мету), всеки лекар, всеки жрец на Сехмет или всеки магьосник ще ги усети, когато постави пръста си върху главата, върху тила, върху китките, върху мястото на сърцето, върху ръцете и краката. Той усеща сърцето навсякъде, защото неговите (на сърцето) мету достигат до всички крайници и то (сърцето) говори от мету на всеки крайник... Колкото до човека, в него има 22 мету, които достигат до неговото сърце. Те са тези, които се разпростират до всичките му крайници." Мету е множествено число на „мет", дума, която няма точен еквивалент в съвременните езици.

„Метут" означава едновременно „сперма" и „отрова". В текстовете се твърди, че това са кухи структури, които притежават отвори – „устни", които се отварят, за да приемат болест и медикаменти или за да изхвърлят зловредната субстанция. Тяхното значение се подчертавало дори в ежедневното общуване между хората с общоприетото древноегипетско пожелание „дано неговите мету  да бъдат спокойни" и в поздрави като „нека твоите мету бъдат непокътнати". (След дълги дискусии с доц. Сергей Игнатов решихме да не прилагаме дословен превод на тези структури. Всеки термин би ни въвел директно в други традиции, които са отражение на различни принципи и възприятия за света.)

Системата на мету е жизненонеобходима както за нормалното функциониране на тялото, така е и вход и мрежа за разпространение на болестта, и съответно за нейното напускане или прогонване чрез екскретите – изпражнения, урина, повръщане, сълзи, носни секрети. Най-важната причина за нарушаване функцията на мету е субстанцията уехеду. Обикновено уехеду се развивал в изпражненията, но можел да се появи и в отворена рана. И двата първоизточника можело да бъдат активирани от магия, болест или травма. Какъвто и да бил начинът на възникване и разпространение, след навлизането му в кръвта с посредничеството на мету уехеду се трансформирал в гной и след настаняването му в прицелния орган (напр. зъбите) в последния започвало загниването. Накрая гнойта съсирвала кръвта. Древните египтяни

използвали термина „кръвояд", 

за да опишат способностите на уехеду. Процесите на загниване, причинени от патологичния принцип уехеду, египетските лекари („суну" или „за тези, които страдат") лекували основно чрез принципа на очистване и незадържане. Именно този принцип е крайъгълният камък не само на египетската медицина, но е характерен и за цялата индоевропейска медицинска система. Както пише Херодот:
„Всеки месец в три последователни дни те се очистват в името на своето здраве с вещества, които предизвикват повръщане, и с клизми с убеждението, че болестите идват от храната, която яде човек." Древноегипетската дума за лекарство „пехерет" включва

йероглифите за хапче и за черва

Цял раздел от папируса „Еберс" започва по следния начин: „Лекарство за прочистване на тялото и за прогонване на изпражненията от тялото на човек" или „друго лекарство за прогонване на болните изпражнения от тялото на човек". Една от стотиците, достигнали до нас древноегипетски рецепти, предлага:
„Лук ½ смеси в пяна от бира. Това е възхитително лекарство срещу смъртта." В Северна България тази смес все още се използва срещу простуда, а в някои барове на Западна Европа се предлага като „животоспасяващо средство".
Сериозното проникване в такива древни пластове на човешкото знание може да даде отговор на много въпроси. Например и до ден днешен съществуват

спорове относно расовата принадлежност на древните египтяни,

но древноегипетската медицинска система по своите принципи, методи и четириелементното космическо проектиране на света е индоевропейска, т.е. арийска, и се доближава до по-древните пластове на Близкия изток. За това говори характерното за индоевропейската медицинска система превръщане на поетите медикаменти във вътрешни амулети и очистването като принцип на лечение. И тъй като древноегипетската магия не е имала нищо общо с нашето разбиране за това понятие, а е била начин на разбиране на човека в неговия свят около Реката, то древноегипетската медицина не е била окултна в съвременния смисъл на думата, а напълно практична, изчистена от мистика и приложима за света на долината, с перфектно разработени лекарствени и хирургични техники. Точно в този смисъл древноегипетският лекар е бил и магьосник, и жрец, а болестта при правилен подход е била проектирана ни повече, ни по-малко в първичната битка между боговете Хор и Сет, където нейното поражение е било неминуемо.

Давали слабителни при диария,  наричали зениците „бялото на очите"

Как да разберем медицинската система на хора, чиито седмици били по 10 дни, измервали вековете не в столетия, а на 144 години, ориентирали календара си не по Слънцето, а по звездата Сопде, т.е. Сириус, и  наричали черното бяло? И то в буквалния смисъл на думата, защото египтяните наричали зеницата „бялото на очите". За да ги разберем, трябва да се опитаме да видим тяхната гледна точка. За тях думата „цвят" означавала и „същество". Цветът бил израз на присъщо на определения обект качество. Например бялото символизирало неземната сила, свещените неща. Зелените сенки за очи от малахит не служели само за предпазване на зениците от слънцето. Зеленият малахит означавал също „радост". Древноегипетското пожелание „да вършиш зелени неща" означава в превод „да правиш добрини". Пирамидите, които свързваме с мисълта за смъртта, всъщност са били израз на неистовия стремеж на древните към живота. А скарабеят, който сега мнозина носят като амулет за щастие, всъщност е бил символ на смъртта. Убеждаваме се колко повърхностно и превратно могат да се приемат нещата! Типичен пример за още едно неразбирателство е тълкуването от страна на елините на образа на бог Тот. Те достигнали до заключението, че тъй като бил изобразяван с главата на ибис, то вероятно именно тази птица ще да е научила египтяните да правят клизми. Защото птицата по всяка вероятност използвала здравия си закривен клюн за промиване на задните си части. Едва след като избегнем такива „дребни" недоразумения, ще разберем някои необясними до този момент лекарствени принципи и предписания, като находките от одрани мишки в стомасите на деца (нещо, което се използва в европейската медицина до средата на XVIII век) или използването на слабителни при диария. „Египтяните са различни от другите народи... Те се облекчават вътре в домовете си, а се хранят на улицата" (Херодот, ІІ, 35-7).

https://spisanie8.bg/ (https://spisanie8.bg/%D1%80%D1%83%D0%B1%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B8/%D0%BD%D0%B0%D1%83%D0%BA%D0%B0/2054-%D0%BB%D1%83%D0%BA-%D1%81-%D0%B1%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D0%BB%D0%B5%D0%BA-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%82%D0%B0.html)
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Септември 13, 2014, 21:57:49
Египетска митология

(https://s5.postimg.cc/57k07dag7/9580eaa459b79b9a3c23ffd2d053a997.jpg)

Египетската митология започнала да се формира още през VI-IV хил. пр. Хр. Всяка област (нома) имала собствен пантеон и култ към боговете, които били изобразявани като небесни светила, камъни, дървета, зверове, птици, змии и т.н. По-късно местните божества обикновено били групирани в триади с върховен бог - покровител на съответния ном. Около триадата се създавали цели цикли от митове и легенди.

Тиванската триада се оглавявала от бога на слънцето Амон, Мемфиската - от Птах и т.н. Женските божества имали функциите на богини-майки (Изида). Небесният свод обикновено се изобразявал във вид на жена (Нут), чието тяло, извито като дъга и обсипано със звезди, докосвало земята с върха на пръстите на ръцете и краката си. Съществували представи, според коио небето било водна повърхност - небесен Нил, по която слънцето плувало през деня над земята. Под земята имало също вода - подземен Нил, по който слънцето продължавало пътя си, след като се скриело зад хоризонта. В някои номи въплъщение на земята бил Геб, а в други - Акер. Земният Нил бил олицетворяван от образа на бог Хапи, който със своите благодатни разливи осигурявал богата реколта. Самият Нил бил населяван с добри и лоши божества във вид на крокодили, хипопотами, жаби, скорпиони, змии и т.н.

Голяма роля в египетската митология играела представата за задгробният живот, като непосредствено продължение на земния. Необходимо условие за това било съхраняването на тялото (мумифициране), осигуряване на жилище (гробница), а също така и храна (жертвоприношения). Всяко човешко същество било възприемано като единство между тялото и неговите души, наричани "ба", "ка" и т.н.

Озирис, заедно с други богове, осъществявал задгробен съд над всеки покойник. Пред Озирис се извършвал ритуала психостазия т.е. претегляне върху везни сърцето на умрелия, уравновесявано от Истината, изобразявана от богинята Ма'ат или нейните символи. Грешниците били изяждани от страшното чудовище Амт (лъв с глава на крокодил), а праведните продължавали да живеят щастливо.

Характерна черта на египетската митология е обожествяването на животни. Едни от най-почитаните животни, въплъщения на божества, са бикът (Апис, Мневис, Бухис), кравата (Хатор, Изида), овенът (Амон, Хнум), крокодилът (Себек), котката (Баст), лъвът (Тефнут, Хатор), чакалът (Анубис), соколът (Хор), ибисът (Тот) и т.н. В по-късен период, боговете били изобразявани като хора с глави на съответното животно. Като змия били изобразявани както добри, така и зли божества. Най-могъщ от всички врагове на слънцето - Ра, била огромната змия Апофис, олицетворяваща мрака и злото. В същото време в образа на змия била почитана богинята на плодородието Рененутет, богинята-пазителка на гробниците Меритсегер, както и Изида и Нефтис - защитници на Озирис.

С развитие на древноегипетското царство, митологическите представи се видоизменяли. Култовете към многочислените местни божества запазвали своето значение, но почитането на някои от тях се разпростирало извън пределите на отделните номи и даже добивали общоегипетско значение.

С утвърждаването на V-та династия на Древното царство, Ра станал върховен бог на Египет. В епохата на Средното царство и особено по времето на XVIII-та (Тиванска) династия на Новото царство, като върховен бог се утвърдил друг слънчев бог - тиванският Амон. Озирис изместил постепенно древния бог на мъртвите Анубис.

Издигането на нови религиозни и политически центрове, както и развитието на богословската мисъл били съпровождани от процеси на сливане на боговете. Например с Амон се отъждествявали Ра, Птах и Хор, а с Ра - Атум, Хор, Амон, Озирис, Птах и т.н.

Най-значителни митологични цикли на Древен Египет са митовете за сътворението на света, за слънчевите божества и за Озирис. Смятало се, че първоначално съществувал само Хаос, от който произлезли боговете, които създали земята, небето, хората, животните и растенията. Пръв бог било слънцето, което обикновено е бог-творец и съзидател. В един от митовете се казва, че от водата се появил хълм, на който разцъфнал лотос, а от него излязло дете - слънцето Ра, което осветило земята. В друг мит се казва, че слънцето било родено, като теле от огромна крава, символизираща небето.

Съществувала представа и за богиня на небето - жена, която раждала сутрин слънцето, вечер го поглъщала, а следващата сутрин го раждала отново. В някои митове прародителите са мъжки божества. Така например, в един от тях се казва, че бог Атум се появил от хаоса, сам се оплодил, поглъщайки собственото си семе и родил, изплювайки първата божествена двойка Шу и Тефнут. Те от своя страна родили втората двойка богове Геб и Нут, които пък родили Озирис, Изида, Сет и Нефтис. Това била знаменитата "Хелиополска девятка", почитана в цял Египет и присъстваща неизменно в религиозните текстове.

В мемфиския мит за сътворението, отнасящ се към Древното царство, бог-творец бил Птах. В периода на Новото царство, с възкачването на XVIII-та (Тиванска) династия (XVI-XIV в. пр.Хр.) в качество на бог-творец се утвърдил Амон, когото нарекли "цар на всички богове".

Тясно свързани с митовете за сътворението на света са митовете за слънчевите богове. Те отразяват две групи представи - за смяната на годишните времена (по-древни) и за борбата на светлината с мрака и злото, олицетворено от чудовища и различни страшни животни и най-вече - змии. Един от най-страшните врагове на Ра бил господарят на подземния свят - огромната змия Апофис. Древният мит разказва, че през деня Ра плувал по небесния Нил на лодката Манджет, осветявайки земята. Вечер, достигайки вратите на преизподнята, се прехвърлял на лодката Месектет, плувайки със свитата си по подземния Нил. Но Апофис, желаейки да го възпрепятства и да го погуби, поглъщал водите на Нил. Ра и обкръжението му започвали чутовна битка с Апофис, в която Ра винаги побеждавал. Апофис бил принуден да повърне обратно водата и Ра продължавал пътя си, за да се появи сутринта на небесния Нил.

Третият основен цикъл от египетската митология е посветен на Озирис. Култът към Озирис е свързан със земеделието. Озирис олицетворявал ежегодно умиращата и възраждаща се природа. Сеитбата се възприемала, като погребване на зърното, а появяването на кълновете - като негово възраждане. Отрязването на класовете по време на жетва символизирало умъртвяването на бога от по-малкоя му брат, злият Сет. Това е залегнало в основата на изключително разпространената легенда, описваща смъртта и възраждането на Озирис.

Култът към Озирис е заложен във всички заупокойни вярвания. Смятало се е, че всеки египтянин, подобно на Озирис, се възраждал за вечен задгробен живот, ако се съблюдава целия погребален ритуал. Така митовете за Озирис намерили отражение в многочислени ритуали. В края на последния зимен и в началото на първия пролетен месец, се разигравали мистериите на Озирис. В тях се възпроизвеждали основните епизоди от тези митове. Жрици в образа на Изида и Нефтис пресъздавали търсенето, оплакването и погребението на бога. След това се провеждала великата битка между Хор и Сет. Драмата завършвала с издигането на стълб, посветен на Озирис, символизиращ възраждането на бога и на цялата природа. Представата за Озирис, като бог на растителния свят била отразена и в друг цикъл обреди. В специално помещение на храма издигали предварително направена от глина фигура, подобна на Озирис, която засявали със зърно. Така по време на празника, посветен на бога, статуята се покривала със зелени кълнове, символизиращи възраждането на Озирис.

http://www.journey.bg/guide/guide.php?country=18&guide=3381
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Септември 14, 2014, 18:29:59
Абидос

(http://mediacafe.bg/content/news/2014/4/0000005427_w663.jpg)

Абидос е един от най-старите градове в древен Египет а наименованието Abdju на древния египетски език, означава „хълм на символа или мощехранителница“. Намира се в горната част на Египет около 10 километра от река Нил и изиграва основна роля в древния египетски религиозен живот.

Считан за един от най-важните археологически обекти в Египет, свещеният град на Абидос бил средище на много древни храмове, включително и Ум ел Кааб (Umm el Qa’ab) – царски некропол, където са погребани първите фараони. Тези гробници започнали да се възприемат като изключително важни за погребаната церемония и в по-късни времена става желателно да се погребват в областта, което превръща града във важен религиозен център.

(http://mediacafe.bg/content/upload/images/2014/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B0/shutterstock_114317764.jpg)

Най-ранните царе на Египет, включително и тези от първата династия на историята на Египет (3000-2890 пр.н.е.), изглежда са били погребани в Абидос. Техните гробници и погребални заграждения могат да са първата стъпка на древно архитектурно пътуване, което ще ни отведе до създаването на Великите пирамиди, векове по-късно.

В по-късни времена Абидос се превръща в култов център на Озирис – богът на подземния свят. Построява се храм в негова чест и всяка година се провежда голямо шествие от храма до гробниците (която египтяните вярвали, че е негова, но тя всъщност принадлежи към династия царе на име Джер.) и обратно.

Първите гробници - Ум ел Кааб

Археолозите знаят, че царете от първата династия на Египет (3000 – 2890 пр. н.е.) и последните двама от втората династия (завършила 2686 г. пр. н. е.) имали гробници в Абидос и вероятно са погребани там.

В допълнение към погребалните камери за телата си, управниците са снабдени и с провизии за задгробния живот – голям мащаб мулти-камерни съоръжения за съхранение, понякога в или около погребалната камера. Гробниците на първата династия също така са снабдени с „дъщерни погребения“ (понякога наброяващи стотици), представляващи пожертвани хора.

На север от царските гробници са разположени гробищата B и U, които съдържат гробове, предхождащи първата династия (период наричан „Прединастичен“ от египтолозите). Спорен е фактът, че някои от прединастичните гробове в Абидос, са тези на прото-царе контролирали целия или по голямата част от Египет.

Как Египет се превръща в единна държава и кога, е въпрос на дебат сред египтолозите, е и доста трудно да се определи кои от тези гробници в Абидос са за царе и кои – за елитни членове на обществото.

Ограждения и тежки лодки

(http://mediacafe.bg/content/upload/images/2014/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B0/shutterstock_113816224.jpg)

На около километър и половина на север от царските гробници се намира една загадъчна серия от кирпичени заграждения, посветени на царете за които се вярва, че са погребани в Абидос. Ориентирани северозападно към югоизточно, всяко заграждение е заобиколено от масивни стени и съдържа параклис.

Най-голямото заграждение принадлежи на цар Хасехемуи от втората династия (който е имал и жертви). Северозападно от Хасехемуи на кръстопът между заграждението на цар Дреж и на „западната мастаба“ (древноегипетска гробница, имаща формата на пресечена пирамида. Строени са от кирпич – б.а.), е разположена серия от 12 „лодки гробове“, всеки от които притежава дървена лодка в реален размер,  имаща ритуално предназначение.

Лодката играела важна роля в египетската религия и подобни примери в реален размер са намерени също във Великите пирамиди сред някои от погребалните помещения. Вербални и визуални образи в египетския погребален контекст, често е свързан с лодки и кораби, композирани във цяла флотилия, в която божества, отдавна мъртви царе и починали египтяни плават през вечността.

Храм на Озирис

От началото на Средното царство (преди 4000 до 3600 години), Абидос станал култов център за Озирис, богът на подземния свят. A серия от храмове са били построени за него в близост до "Терасата на великия Бог."

Археолозите били изключително затруднени при определяне на точното местоположение на мястото на храма. Между 2002 и 2004 година, експедиция на изследователи от Института на Йеил за изящни изкуства, открили два архитектурни слоя от сгради, които датират от царуването на царете Нектанеб I и II (преди около 2400 години) и от 18 династия (около преди 3500 години).

Последната царска пирамида

Преди около 3500 години, последната царска пирамида, построена от египтяните, е издигната в Абидос от Амос – основателят на 18 династия на Египет. Неговата пирамида обаче, може би никога не е завършена, а сега представлява просто 10 метра руини. Но проучване показва, че около 70-90 метра, разположени под пустинята, чакат да бъдат изследвани.

Храмът на Сети I

(http://mediacafe.bg/content/upload/images/2014/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0%20%D0%BE%D0%B1%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BA%D0%B0/Set%20!.jpg)

Абидос достига апогея си по време на управлението на 19 династия. Фараонът Сети I [1318-1304 г.пр.Хр.] издига храм на баща си Рамзес I [1320-1318 г.пр.Хр.], а за себе си построява величествен погребален храм, от който са запазени голям брой частично реставрирани руини и кенотаф (надгробен паметник без гроб – б.а.). Синът му, Рамзес II [1304-1237 г.пр.Хр.], не пропуска възможността да построи там още един малък погребален храм. Двете светилища са украсени с барелефи, които добре представят класицизма в изкуството на Новото царство.

Абидос има много паметници и Храмът на Сети I (познат на египтяните като "къща на милиони години") е един от най-добре запазените и е построен преди около 3200 години. Храмът се издига терасовидно по склона на пустинята. На долната тераса е изкуствено създадено езеро с кей, зад който стои първият пилон с кралска статуя. След като се премине през две хипостилни зали, се появяват седем лодки-храмове, един от които посветен на Сети I.

Абидос в наши дни

С богатата си история и притегателни местности, Абидос е интересна туристическа дестинация, предлагаща едно истинско пътешествие в историята.

http://mediacafe.bg/novini/istoriq/Istoricheska-obikolka-Abidos-5254
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Септември 16, 2014, 20:47:49
Храмът на Рамзес III в Мединет Хабу

(https://c1.staticflickr.com/8/7046/6798262474_8ba634d8bb_b.jpg)

Мединет Хабу е храм-мавзолей на Рамзес III [1198-1166 г.пр.Хр.] и се намира на Западния бряг на Луксор в Египет. Огромният комплекс се нарежда на второ място по размер след Карнак и е един от най-запазените подобни древни паметници. Въпреки това той често е подминаван от туристите, устремили се към Долината на царете, и е сред най-малко посещаваните забележителности в района. Все пак Мединет Хабу заслужава много повече внимание, отколкото получава, защото храма е  богат на релефи, изобразяващи появата и разгрома на морските народи по време на царуването на Рамзес III - вторият фараон от ХХ династия, за който се смята, че е последния велик фараон от Новото царство.

По време на своя апогей Мединет Хабу е играел ролята на административен център на областта, ограден от стени и храмове и снабден с малки параклиси и помещения за спане на свещениците. Комплекса притежава повече от 7000 кв. м украсени повърхности и много напомня на погребалния храм на Рамзес II [1304-1237 г.пр.Хр.] (Ramesseum). В територията му се влиза през висок портал в сирийски стил, който в действителност представлява триетажна постройка. На най-горният етаж са се помещавали покоите на цяря, а стените му са украсени с барелефи, изобразяващи гъвкави танцьорки. След като премине през вратата човек вижда огромно пространство и път водещ до най-важния храм. В ляво от него са разположени параклисите на божествените поклоннички, а в дясно - Свещеното езеро, което е служило като място за поклонение пред Озирис и все още се смята, че притежава магически свойства да дарява плодовитост на безплодните.

Макар разхождайки се сред редица други интересни части от Мединет Хабу, пленителният храм на Рамзес III привлича погледите на всички туристи. Входен пилон отвежда към Първия двор, който е изрисуван с доста интересни сцени – Рамзес седнал върху отсечените глави на пленници, които много реалистично са превърнати във средновековни водоподливници с фантастични фигури. По стените на двора са изобразени и писарите, които са броели отсечените глави и езици, както и безброй йероглифи и образи.

Не бива да се подминава и Втория двор, който води към перистилна зала, отново с колони изобразяващи Рамзес. Интересна е и Хипостилната зала, днес без покрив. Тук се намират и останките на царския дворец.

(https://megalithica.ru/assets/images/resources/1497/9319.jpg)

(https://cdn.pixabay.com/photo/2018/04/27/07/34/egypt-3353964_960_720.jpg)

(https://media.istockphoto.com/photos/egypt-luxor-west-bank-ramesses-relief-at-medinet-habu-temple-picture-id531782008)
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Септември 19, 2014, 21:43:38
Художествена култура на Древен Египет

(https://www.crystalinks.com/EgyptArt2.jpg)

От незапомнени времена древноегипетската цивилизация е привличала вниманието на човечеството. В V в. пр. н.е. древногръцкият историк Херодот посетил и подробно описал Египет. За гърците Египет е страна на чудесата, люлка на мъдростта, родина на древни богове. Самата дума “Египет” е от гръцки произход и означава “загадка”, “тайна”. Египтяните наричали страната си Кемет, което в превод означава “черна земя”. В ІІІ в. пр. н.е. египетският жрец Манетон написал на гръцки език “Историята на Египет”, в която определил основните периоди на Древното, Средно и Ново царства, а също така е изброил тридесет и една династии на фараони.
В духовния и социален живот на древноегипетското общество главна роля е имала религията. Древните египтяни обожествявали природните сили, растения, животни и се прекланяли пред множество богове. Египтяните си представяли Вселената като съединение на небесния Нил, където слънчевият бог Ра плува с лодка, и подземния Нил, по който Ра се връща, преодолял силите на злото и тъмнината в образа на змея Апоп. Озирис, богът на плодородието, на умиращата и възкръсваща природа, бил считан за четвърти митичен цар на Египет. Той щастливо управлявал заедно със сестра си и негова съпруга Изида – богиня на плодородието и водата.


Старо царство

Това е епохата на създаване на писмеността, религиозните и светски закони, основните принципи на художественото творчество. Може да се приеме за “златен век” на египетското изкуство.
Пирамидата на изтъкнатия военачалник и основател на ІІІ династия, фараона Джосер (ХХVІІІ в. пр. н.е.) е първият гигантски архитектурен паметник на Древен Египет. Тя се намира на южния край на Мемфис и е център на погребален ансамбъл. Направена от бели варовикови блокове, стъпаловидната пирамида с височина 60 метра е издигната от архитекта Имхотеп, който изобретил начин да се строи от обработени камъни. Египтяните обожествявали архитекта и го почитали като син на бога Птах – създателя на Вселената, покровителя на изкуствата и занаятите.

В конструкцията на пирамидата на Джосер, която наричат “майка на египетските пирамиди”, са отразени три основни принципа на строежа на подобни съоръжения, а именно – гигантски размери, форма на пирамида, използване на камък като строителен материал. Тези особености по-късно били развити в строителството на пирамидите на фараоните от ІV династия.

На западния бряг на Нил (понастоящем в Гиза, около Кайро) се възвишават грандиозни пирамиди на фараоните от ІV династия: Хуфу (гърците го наричали Хеопс), Хафра (Хефрен) и Менкаура (Микерин). Някога пирамидите били облицовани с гладко полирани варовикови блокове (частично са се съхранили на върха на пирамидата на Хефрен). Основата на пирамидите има формата на квадрат, а страните образуват равнобедрени триъгълници. Най-голямата пирамида - Хеопсовата, е построена през ХХVІІв. пр. н.е. Неин създател е племенника на фараона Хемиун. Пирамидата е с височина около 147 метра и страна на основата 233 метра. Изградена е от блокове с тегло от 2,5 до 30 тона. Дори в наши дни си остава загадка как са обработени и поставени с такава точност блоковете един върху друг и при това пролуките между тях не са по-големи от половин милиметър. От северната страна хеопсовата пирамида има едва забележим вход, който ни отвежда през тесен към по-широк коридор, а оттам – в погребална зала с изработен от гранит, но отдавна опустошен саркофаг на фараона. По вентилационната система в стаята влизал сух въздух от пустинята, за да се съхрани по-добре мумията на фараона.

Древните гърци смятали, че пирамидите са първото от седемте чудеса на света. Архитектурните паметници от следващите епохи, в това число и християнския храм в Европа – Св.Петър в Рим, са джуджета в сравнение с Хеопсовата пирамида, чиято основа е два пъти по-широка от Червения площад в Москва.

Пирамидите в Гиза, както и в Мемфис, са център на огромен погребален ансамбъл, към който принадлежи и Големия Сфинкс, дълъг 87 метра и висок 20 метра. В основата му е изсечен образа на лъв с човешко лице. Още в дълбока древност сфинкса е бил засипан от пясъците на пустинята.
Съдейки по описанията и гравюрите на европейските художници от началото на ХІХ век, отново се виждали само главата и раменете на сфинкса. Неговото лице, обезобразено от войниците от армията на Наполеон, е било без нос (размерът му е бил приблизително колкото ръста на човек). Едва след нови разкопки открили могъщо тяло на лъв с протегнати напред лапи. Неговото широко скулесто лице (някога оцветено с червен цвят), вероятно имащо някаква портретна прилика с фараона Хефрен, е непроницаемо и строго, с очи обърнати на изток. Арабите наричали Големия Сфинкс “Баща на Ужаса”, но това творение предизвиква по-скоро чувство на спокойствие и сила, отколкото страх.


Средно царство

В епохата на Средното царство (XXI – XVIII в. до н. е.) политическия център на страната се преместил в град Тива. Тук се почитал богът на слънцето Амон, по-късно отъждествен с древния бог Ра. В този период нараснала самостоятелността на отделните области (номи) и техните управници (номарси), което довело до разцвета на местните художествени школи. Присвоявайки си  някои привилегии, получилите почти пълна независимост номарси строили своите гробници във владенията си, а не в подножието на царската пирамида. Самите пирамиди станали значително по-малки и незабележими. Издигнати от тухли и пясък между стените, те бързо се разрушавали.

От средата на епохата на Средното царство в храмовете започнали да издигат статуи на фараони, предназначени за всеобщо обозрение. Във Фаюмския оазис фараонът Аменемхет III издигнал  колосално (с площ 72 хил. кв. метра), оградено от колонада здание с множество помещения — зали, коридори, складове. Гърците и римляните го нарекли Лабиринта. В продължение на векове тази дума в речника на много народи от цял свят означавала обширно здание с множество сложни ходове, до такава степен объркани, че в тях било лесно да се загубиш. Исполинското съоръжение правило впечатление, за което разказват историците Херодот, Страбон, Диодор Сицилийски. Външните помещения, “превъзходящи дела на човешките ръце”, както споменава Херодот, “ние видяхме сами, ходихме по залите”, докато за подземните могли да съдят само по разказите на пазачите: там не се допускали посетители, тъй като там се намирали “гробниците на царете, на построилите на Лабиринта, и гробниците на свещените крокодили”.

Предназначението на тази прославена постройка не е установено със сигурност. Изследователите са склонни да я приемат за заупокоен храм на Аменемхет III, тъй като към Лабиринта била долепена почти изчезнала тухлена пирамида на фараона и статуи с негово изображение (XIX столетие до н. е.).
При Сенусерт III настъпил разцвет на придворното бижутерно изкуство. Негови великолепни образци са намерени в погребението на дъщерята на фараона, Ситхатор. В правоъгълното дървено ковчеже за скъпоценности, инкрустирано със слонова кост и розов  халцедон, били поставени бронзово, украсено със злато огледало, съдове за благовония, блюдо от сребро. Диадема под формата на златен обръч с изображение на свещената кобра, пояс от златни раковини — това е само малка част от бижутерията, създадена в тази епоха. В числото на най-изисканите били пекторалите. На тях често се срещали изображения на скарабеи (символ на слънцето и възкръсването от мъртвите) и разни божества. Пекторалът на Сенусерт III, изработен от златен лист и украсен богато с тюркоаз, лазурит и карнеол, — е най-хармоничното сред много подобни произведения на изкуството на Древен Египет, достигнали до наши дни.

(https://media-cache-ak0.pinimg.com/736x/7f/96/48/7f9648742800660f23c2f4948b8ee882.jpg)
Диадемата на принцеса Сит-Хатхор


Ново царство

Първа половина. За изкуството на Египет през този период е характерен стремежа към великолепие и декоративност, в съчетание с изисканост и изящество. В процеса на сближаване на Египет с културите на Сирия, Крит и Двуречието, се разширили хоризонтите, изменили се много понятия, оживил се социалния живот. През този период се наблюдава стремеж към нови образи и художествени форми, към реализъм в литературата и изкуството, което довело до нови решения на редица художествени проблеми. Нараснал разкоша в бита на богатите, появили се пищни дрехи от тънки материи, сложни перуки, масивни огърлици, по-богати и декоративни станали формите на предметите на домашния бит. Всичко това се отразило и на стила в изкуството. Вместо точните форми от началото на династията идва изискана декоративност. Някога гладките и плоски повърхности на статуите започват да се покриват с малки линии от гънките на дрехите и къдриците на перуките, като цяло статуята е игра на светлосенки. В резултат от търсенето на нови методи за отразяване на заобикалящия ни свят се събужда интереса към движението, обема, живописността. В скулптурата, както и в архитектурата, школата на Тива заела водещо място. Именно в Тива — столицата на Египет, се строили главните храмове, за украсата на които използвали все по-голям брой статуи.

Характерните особености на скулптурата, както и на архитектурата на XVIII династия, ярко са се проявили в храма на Хатшепсут в Дейр-ел-Бахри.

Паметниците, създадени в началото на управлението на Ехнатон (XIV в. до н. е.) — периода на амарнското изкуство, — рязко се отличават от всички предшестващи по отказа от редица канонични форми и традиционното идеализиране на образа на царя. Такива са релефите и скулптурите в храма на Атон в Тива, построен още преди пренасянето на столицата в Ахетатон, точно както и датиращите от шестата година от управлението на Ехнатон релефи на пограничните камъни на новата столица, и ранните релефи в храмовете й. Фараонът е изобразен с некрасиви черти на лицето и болнаво тяло. Най-добрите образци от достигналите до нас скулптури на Ахетатон са портретните глави на Ехнатон и членовете на семейството му. И известната оцветена глава на царица Нефертити, и не по-малко забележителните, напълно завършени нейни портретни глави от пясъчник, са поразителни произведения на реалистичното изкуство, създадени хиляда години преди разцвета на изкуството в Гърция.

Следва да се има предвид, че същите майстори били автори на произведенията, създадени при приемниците на Ехнатон. Тези паметници следват традициите на Амарна и явно са близки до нея и в скулптурата, и в живописта, и в художествените занаяти, както се вижда от образците, намерени в гробницата на фараона Тутанкамон. Тя не е била разграбена и е запазила забележителни произведения от ценни материали. Трудно е да  се опишат всички шедьоври на художествените занаяти, намерени в гробницата на Тутанкамон.
Значението на изкуството на Амарна не се ограничило само с времето на близките приемници на Ехнатон, то изиграло съществена роля и във формирането на забележителното изкуство през периода на XIX династия, а с това и на цялото изкуство от втората половина на Новото царство в Египет.

Втора половина. За официалното изкуство от началото на XIX династия е характерен реакционния стремеж да се върнат традициите на доамарнските години. Но този стремеж не би могъл да се осъществи напълно, тъй като значението на амарнското изкуство било твърде голямо и при това пред художниците от разглеждания период възникнали нови задачи. Главен обект на строителството бил храма на Амон в Карнак, разширяването на който имало двойно политическо значение: то трябвало да покаже тържеството на Амон и с това да удовлетвори жреците, а в същото время и да прослави мощта на новата династия. От строителството в Карнак били заинтересовани и фараоните, и жреците.

По времето на етиопската династия (712 – 663 г. пр. н. е.) в художествения живот на жителите на Тива отново се наблюдава известно оживление. До нас  са достигнали статуи на фараона Тахарка и на етиопски царици. Тези скулптури явно се отличават от предшестващите паметници с живото и образно предаване на портретните черти, с добре отразените етнически особености. За грандиозните мащаби и високото качество на обзавеждането на саиския храм на богинята Нейт свидетелстват оцелелия гигантски наос от цяло парче гранит, с височина около 25 м и тегло 300 тона с великолепно отполирана повърхност. Гробниците на знатните хора  от това време са се съхранили в различни части на Египет, при това и формата им съответно е различна.

Неслучайно, изкуството на Египет е част от съкровищницата на изкуството на древния свят, а следователно, и на световното изкуство. Пристигайки в Египет, творците на все още младото гръцко изкуство видели великолепни храмове с хилядолетна история, с утвърдени типове колони, с хармонично съчетание на архитектурата, скулптурата, цветния релеф; видели стенна живопис, забележителни скулптури, разнообразни произведения на художествените занаяти, отличаващи се с изумителни форми и изключително майсторство в обработката на материалите. Гръцките архаични паметници от VI в. пр. н. е. са отражение на известно въздействие на египетското изкуство. Интереса към художествените съкровища на Египет се увеличил по-късно, когато през основаната през IV век пр. н. е. от Александър Македонски нова столица на Египет - Александрия станала за кратко време един от най-важните центрове на Средиземноморието, започнало продължително плодотворно взаимодействие между изкуството на Египет и изкуството на другите народи от Запада и Изтока.

http://art-bg.info/ancient-egypt/
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Декември 13, 2014, 12:25:29
В Древен Египет имало „изтичане на таланти”

Необичайно древноегипетско изкуство, открито върху саркофаг от VI век пр. Хр., показва, че и в античната страна е имало изтичане на мозъци.

По това време най-добрите артисти в Египет били в чужбина и затова стилът в изкуството се променил и започнал да става все по-аматьорски, пише LiveScience.
Според древните хроники през 525 г. пр. Хр. персийският владетел, който контролирал и Египет, изселил най-добрите художници в страната и ги принудил да работят по строителни проекти в своите градове Персеполис и Суза.

Именно там и до днес могат да се видят следите от египетското влияние в изкуството. В страната край Нил обаче настъпила криза и стилът на художниците се променил. Рисунките върху новооткрития саркофаг имат странни черти, необичайни за хилядолетната египетска традиция – например присъствието на птица с глава на човек, наречена Ба, която обикновено не се среща върху този тип изображения. Върху саркофага има и създания, които изглеждат почти като риби.

Според египтолога Гейл Гибсън художникът вероятно се е опитвал да нарисува соколи – символа на бог Хор, но се справил много слабо със задачата си.
Не е добре нарисувана и змията Мехен – божество, което има предпазни функции. Тялото на змията на места изчезва и се появява на други. „Артистът не е разбирал значението на Мехен”, смята Гейл Гибсън.

Междувременно египтолози откриха гробницата на египетска царица от доста по-процъфтяващ период от историята на древната страна - Новото царство. В град Луксор египетски и френски археолози се натъкнаха на царска особа от XIX или XX династия - епохата от 14-и до 11-и век пр. Хр.

В този период има 11 фараони, които носят името Рамзес, и учените тепърва ще установяват за кого е била омъжена погребаната в гробницата жена. Египтолозите откриха цели 20 погребални статуи, на които е написано името Каромама. Луксор днес е музей на открито на бреговете на река Нил и е пълен с храмове и гробници.
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Април 20, 2015, 20:13:53
Александра Делова: ДРЕВНОЕГИПЕТСКА ЛИРИКА

(http://s1.netlogstatic.com/bg/p/oo/69161022_2498485_3355657.jpg)

https://alexandradelova.blogspot.com/2015/04/blog-post_19.html
Титла: Re: Цивилизацията на Древен Египет
Публикувано от: Hatshepsut в Май 31, 2015, 09:26:18
Египетската следа в западната култура

(https://www.gherdjikov.com/wp-content/uploads/Bust-na-Nefertiti.jpg)

Публикувано в Съвременник, 2010, 2, с. 351–382

Автор: Сергей Герджиков

Източник: https://www.gherdjikov.com/egipetskata-sleda-v-zapadnata-kultura/

Египет, оригинално Кемет (eг. Kmt) е придобил смисъла на енигма за нас. За разлика от Китай, също толкова древен, Египет е мъртва цивилизация, а в същото време следите й са внушителни. Пирамидите, колосалните колонади и статуи, Книгата на мъртвите, огромно количество изображения и текстове. А от езика на Египет, отдавна забравен,  са останали йероглифите – (гр. „свещени знаци”) – едно странно и респектиращо писмо, което за античните елини е било асоциирано с тайно знание и магическа сила.

Но най-удивително е присъствието на тази цивилизация тук и сега. Следите към древен Египет са пред очите ни, но ние не ги разпознаваме.  За нашата цивилизация Египет е не огледалното друго, каквото е Китай, а праформа, недостатъчно осъзната. Ореолът на загадка ни пречи да видим поразителните сходства на тази могъща цивилизация с нашата собствена във всички сфери, започвайки от храната, облеклото и бита и завършвайки с представите ни за Духа, Твореца и Спасението.

Античната гръцка култура, която приемаме за безспорния извор на собствената ни цивилизация, е не толкова първоизвор, а по-скоро трансмитер на формите на живот на египтяните, кристализирали още преди пет хилядолетия и развили се в продължение на 3 000 години.

Още в Додинастическата епоха и в Старото царство от около 3400 г. пр. Хр. за няколко столетия са били развити основните форми на цивилизацията на Нил: езика, писмеността, календара, скулптурата, монументалната архитектура и държавното устройство. Занаятите и изкуствата „достигат изключителна висота, която никога по-късно не е надмината”, пише класикът на египтологията Джеймз Берстед. Той разпознава и годината 4241 пр. Хр., когато е въведен първия в света годишен календар от 365 дни (Берстед, Дж. История на Древен Египет. I. София, М. А., 2008, 45–46). Тези хора наричали себе си Ремту Кеми – „хора от черната земя”. Съседните семитски народи нарекли страната Миср, а евреите – Мисраим. Името Египет произлиза от гръцки (Аίγυπτος), вероятно от вавилонското Хикуптах, транскрипция на египетското Хеткаптах – „дворецът на ка на Птах” – автентичното име на Мемфис.

„Античното гръцко начало”, „началото на историята”, „люлката на Западната цивилизация”, „родината на науките и изкуствата” са станали пароли на нашата собствена идентичност. Класическата образованост ни говори от две хиляди години, че всичко това, което сме ние, е сътворено от гениалния народ на античните елини. Особено усърдни в това