Българският националистически форум

Българска култура и духовност => Култура и изкуство => Поезия => Темата е започната от: Amenhotep в Септември 19, 2006, 18:16:33

Титла: Иван Вазов
Публикувано от: Amenhotep в Септември 19, 2006, 18:16:33
ИВАН ВАЗОВ

На България

На теб, Българио свещенна,
покланям песни си сега.
На твойте рани, кръв безценна,
на твойта жалост и тъга,
на твойте сълзи и въздишки,
на твойте страсти и тегло
и на венеца мъченишки,
кой грей на твоето чело.

Прокуден тука на чужбина,
далеч от твоите гори,
сърцето ми сега проклина
тирана, който те мори.

Прийми тез песни, майко мила,
отйек на жалостний ти зов
и плод на сладката любов,
с коя душа ми си пълнила;
прийми тез песни, пълни с гнев,
кат вихъра, що пей по друма,
ту жални, кат шумът на Струма
и като горския напев.

О, майко, аз видях тиранът,
като ръцете си вапца
в кръвта на твоите деца
и чух как плачеше Балканът
и твойте сини небеса!

Но през червените порои,
що ти проля във таз борба,
аз видя дните ясни твои
на твойта бъдеща съдба.

Дано таз вяра, туй мечтанье
не се разбие в някой брег
и твоя зов да не остане
като в пустинята без ек.

30 ноември 1876
Титла: Re: Иван Вазов
Публикувано от: Наблюдател в Януари 20, 2007, 17:38:44
Българският език

Език свещен на моите деди
език на мъки, стонове вековни,
език на тая, дето ни роди
за радост не - за ядове отровни.

Език прекрасен, кой те не руга
и кой те пощади от хули гадки?
Вслушал ли се е някой досега
в мелодьята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощ
се крий в речта ти гъвкава, звънлива -
от руйни тонове какъв разкош,
какъв размах и изразитост жива?

Не, ти падна под общия позор,
охулен, опетнен със думи кални:
и чуждите, и нашите, във хор,
отрекоха те, о, език страдални!

Не си можал да въплътиш във теб
създаньята на творческата мисъл!
И не за песен геният ти слеп -
за груб брътвеж те само бил орисал!

Тъй слушам сè, откак съм на света!
Сè туй ругателство ужасно, модно,
сè тоя отзив, низка клевета,
що слетя всичко мило нам и родно.

Ох, аз ще взема черния ти срам
и той ще стане мойто вдъхновенье,
и в светли звукове ще те предам
на бъдещото бодро поколенье;

ох, аз ще те обриша от калта
и в твоя чистий бляск ще те покажа,
и с удара на твойта красота
аз хулниците твои ще накажа.

Иван Вазов, Пловдив, 1883

Написано в отговор на единодушните почти тогава твърдения за грубост и немузикалност на нашия език, твърдения, давани от чужденците, които пишеха за нова България. В хармония с тях повтаряха това и самите българи! До болка позната съвременна картина ... (Б.а.)
Титла: Re: Иван Вазов
Публикувано от: Бащицата Махно в Януари 20, 2007, 17:45:03
Mного навременна публикация на Наблюдател!Трябва да се замислим за чистотата на езика ни!Като гледам сегашното поколение почти не се справя с българския език!Чуждиците шестват навсякъде!Като слушам някои радиостанции се чудя дали съм в България.Например:Рикуеста на FM +!Май само "на" е българска!
Титла: Re: Иван Вазов
Публикувано от: Борис в Февруари 24, 2007, 14:57:57
Сливница

Тук може да прочетете целият цикъл:

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=1413&Level=1

В момента го чета за втори път,страхотен е!

И така, един ден тоз разбойник мрачен,
от историята на въже прикачен,
каза си: Прекрасно, настъпи часът
с работа велика да смая светът.
На тоз трон разклатен с мой Джунис съм смяшен
кат някой освиркан, гол комедиашин.
Нека се прославим! - Кой ще каже: Стой?
Съседът е слисан: обявявам бой.
Напред! Бог повдига ръката ми яка;
нека да ударим, дор никой не чака;
кат на хан вратата границата зей,
усещам се храбър - и нощта владей..
Мисълта е славна и победоносна,
прави да прежалиш Косово и Босна...
Угодата е чудна - смело тоя път
България мога да мушна в гърбът,
мечът ми дълбоко сега ще се завре.
Колко слава лесна и евтини лаври!
Таз война ще бъде триумфален ход,
светът пак ще види Душанов поход.
Българите що са? Мекошав народ -
зайци треперливи: предната им стража
във фронт ще застане, щом и се покажа,
напред, никой няма! Соколи, без страх
вървете след мене и със един мах
да тикнем на Сръбско предела далече,
далече... додето Милоевич рече.
И тръгна.
    Милане, ти пътя сбърка.
Я виж кого удряш с кръвнишка ръка!
Безумни, де тичаш? Господ те осъди.
Името ти вечно проклето ще бъде.
На Каина равен и с Юда едно -
ти вечно ще носиш тяхното петно
и срамний ти спомен за укор ще ходи
през всички епохи, земи и народи ;
заплювки ще падат, кат мухи на стръв,
въз твоя лик с братска изпопръскан кръв.
Върни се, нещастни, под теб е провала!

 

Той влезе.
    Тогава България цяла,
България на Крума, горският юнак,
и на Симеона, и на цял рояк
борци венценостни, и на Самуила,
левент македонски - отчаяна сила;
на Бенковски, Левски - нашия светец,
на Ботева, паднал в борбата певец,
България - майка на толкоз героя,
България цяла с исторьята своя,
със свойте преданья, ядове, беди,
стоманени мишци, бронзови гърди
и сила пет века във мъки калена;
със своята вяра, мисъл вдъхновена -
въстана ужасна - лвица разярена -
и през гори урви, през дъжд, сняг, думан,
в борба с урагана - сама ураган, -
настръхнала, боса, страшна, дива, кална,
в гнева си отчаян почти идеална,
мина и с развени лъвски знамена
при Сливница спря се, като планина!


 

И в три дни създаде цяла епопея.
Музата
И затуй, Българьо, аз ще те възпея.
 :bgflag: :bgflag: :bgflag:
Титла: Re: Иван Вазов
Публикувано от: Пламен в Декември 18, 2007, 00:03:23
НЕ ДАВАМЕ Я!

Не даваме я, не - земята мила,
земята на светите ни отци.
Не даваме праха на Самуила,
ни славата на двамата светци!

Тя наша е! Тя с нази е носила
открай ярем и търнови венци
да, наш е Солун, Шар, Пирин и Рила
и песните на нейните певци.

Не даваме, тъй как не бихме дали
завета на бащите си заспали,
зеницата на нашите очи!

Не даваме, дор Бог стои отгоре,
докле в онез гори, поля, простори
светото слово българско ечи!
Титла: Re: Иван Вазов
Публикувано от: Пламен в Декември 20, 2007, 18:35:08
    На сръбския народ

        По-страшна трагедья Шекспир не написа,
        ужаси по-грозни Данте не изниса
            в своята поема,
        о, народ нещастен! Чаша по-горчива
        изпива ли някой! Бедствия такива
            в исторьята нема!

        Обиди ни много, люто ти мразй ни -
        сто пъти по-люти доживя съдбини!
            Тръпнат небесата
        на твойте страданья пред гледката страшна,
        злорадството млъква и хулата гряшна
            мръзне на устата!

 

Освободените градове

        Неготин

    Обсеби чужди град грабител мръсен,
    в чужди дом крадец нахлу и там остана.
    Но хайдут Велко грабна пушката навъсен
    И викна му: "Навън! Тук ази съм стопанин!"

        Зайчар

    За злото тържество безкрайно нема.
    Това, що българско бе, българско пак става.
        Да, поговорката е права:
    И на Великден чуждото се взема.

        Пирот

    Историята присъда е изрекла:
    големий кокал мъчно се поглъща;
    кат колело се тоя свят обръща:
    водата пак тече там, де бе текла.

        Враня

    Нощта зимъс е дълга, но край има.
    Погазеното право пак се днес изправя,
    и пак си наша, крайнино любима!
    Да, Бог забавя, ала не забравя!

        Велес

    От Вардара изгонен, кат Адам из рая,
    днес газда Джуро пъшка в пущинака:
    ех, Велес, Велес, що ме ти разплака?
    Ех, чуждото все чуждо си остая.

        Скопие

    Храм чист на буен, мощен дух народен,
    превърнат бе на кочина, тъмница.
    Но волен, волен си веч, граде благороден,
    Гърми във теб "Ура!", звучи "Шуми Марица!"

        Ниш

    Потисник вежди сви, запляска гневно бич,
    на всяко име той прикачи ич,
    наложи свойто иго, зла поквара и завети...
    Скокна сърдит Бай Ганю - всичко туй помете.
Титла: Re: Иван Вазов
Публикувано от: Machtwille в Август 23, 2008, 11:09:46
Само ти, солдатино чудесни...

Само ти, солдатино чудесни,
всичко снесе на плещи се здрави,
само ти, юнако неизвестни,
нас спаси, България прослави!

Крилат на си — планини префръкна,
герой не бе — как се мре, научи,
ти с ура пушкалата затъкна,
ти на щик победата набучи.

Храбри идат твойте капитани,
радува ме цветна им корона;
ала ти, войнико невенчани,
горди сълзи правиш ме да рона!

Плача, кат ви гледам, братя прости,
така бледни, дрипави и прашни...
Добре дошли, мои царски гости!
Добре дошли, лъвове безстрашни!

Иван Вазов



Редактирано от модератор: Премахване на невалиден линк.
Титла: Re: Иван Вазов
Публикувано от: Борис в Ноември 13, 2008, 20:16:31
https://www.youtube.com/watch?v=A7cdJ0fNDi8
За Вазов!!!
Титла: Re: Иван Вазов
Публикувано от: logx в Ноември 14, 2008, 10:41:09
https://www.vbox7.com/play:e18fc8b2
Иван Вазов - Творчество

Макар и русофил, макар и да не е участвал във войните за нашето освобождение, Иван Вазов за мен остава един от най-великите Българи.
Титла: Re: Иван Вазов
Публикувано от: Борис в Ноември 14, 2008, 11:45:54
http://zazz.bg/play:e18fc8b2

Макар и русофил, макар и да не е участвал във войните за нашето освобождение, Иван Вазов за мен остава един от най-великите Българи.

След Междусъюзническата и ПСВ се отърсва от русофилската чума. А за неучастието - просто талантът му е бил другаде и с него е допринесъл повече. За нацията си някои хора са по-полезни с перо в ръка.
Титла: Re: Иван Вазов
Публикувано от: logx в Ноември 14, 2008, 11:54:46
Знам. За неучастието си не носи вина. А за второто изречение - и аз мислих да кажа именно това.
Титла: Re: Иван Вазов
Публикувано от: МИГ в Ноември 14, 2008, 12:10:13
Вазов с неговите творби е направил така че хората по фронтовете да се доказват  ;) Той е Патриарха на Българската литература, бил е като светец, жива легенда, книгите му са вечни! :)
Титла: Re: Иван Вазов
Публикувано от: Ванадий в Ноември 14, 2008, 17:50:21
Вазов е създател на българската нация, ценности и норми! Той е този, който създаде онзи горд и велик български народ от началото на века, който комунистите и демократите почти унищожиха.

Вазов е бил русофил, но по-късно разбира, че е грешал за пълната си вяра в Русия и тогава пише някои много добри творби като например "На руските войници" и "Една любов". Пише и "Добруджанската конница".
Титла: Re: Иван Вазов
Публикувано от: Генерал Колев в Ноември 14, 2008, 20:01:30
Да не забравяме, че след подписването на унизителния и разкъсващ страната ни Ньойски договор народът отива пред дома на великия поет и писател, за да потърси упование и вяра от него, Патриархът на българската литература! Поклон пред паметта му!
Титла: Re: Иван Вазов
Публикувано от: Исперих в Ноември 14, 2008, 21:24:35
Да не забравяме, че след подписването на унизителния и разкъсващ страната ни Ньойски договор народът отива пред дома на великия поет и писател, за да потърси упование и вяра от него, Патриархът на българската литература! Поклон пред паметта му!

Ако позволиш?: Патриархът на Българския народ!
Титла: Re: Иван Вазов
Публикувано от: Севар Вананд в Ноември 15, 2008, 12:03:34
Винаги, когато чета "Опълченците на Шипка", рева. :'(
 :bgflag:
Титла: Re: Иван Вазов
Публикувано от: Ванадий в Май 14, 2009, 22:56:16
(https://bp2.blogger.com/_RoM4RdNeFJA/RptkDw_aLII/AAAAAAAAAqE/7zFjSfqyGQY/s400/docpic.jpg)

Добруджанската конница

Не конница - морски
вълни побеснели,
сонм зверове горски
от гняв пощръклели;
не конница - буря
от бесни демони,
що всичко катуря
ил тъпче, ил гони;
не конница - хала
от саблен звек, блясък,
от цвил, ура - цяла
от топот и трясък,
блян вихрен понесен
над степ ековита,
ужасната песен
на конски копита!
Не конница - лава
в димящи талази,
в прах, гръмот и слава
летящи витязи!

- Иван Вазов, 1916

(https://bp1.blogger.com/_RoM4RdNeFJA/RptkLg_aLJI/AAAAAAAAAqM/wVY8sGI4feE/s400/docpic3.jpg)
Титла: Re: Иван Вазов
Публикувано от: Nordwave в Май 15, 2009, 20:49:43
(https://dama.bg/uploaded/posts/1d816bd3c41a6264b7424cf0541b480e.jpg)

Иван Минчов Вазов (27.06.1850, Сопот - 22.09.1921, София). Произхожда от семейство на средно заможен търговец, в което владее атмосфера на строг ред и патриархалност, уважение към религиозните и битовите традиции, отзивчивост към възрожденските просветителски и патриотични настроения. Завършва местното взаимно и класно училилище, запознава се с българска оригинална и преводна литература. С помощта на учителя Партений Белчев, руски възпитаник, отрано се приобщава и към руската поезия. През 1865 учи гръцки език в Калоферското училище при Ботьо Петков (баща на Христо Ботев), като става негов помощник-подидаскал. Там намира богата библиотека от френски и руски книги, които изиграват голяма роля за литературното му развитие. През 1866 се записва в IV клас на Пловдивската гимназия, ръководена от И. Груев, където трябва да овладее гръцки и турски език. Вместо това Вазов усърдно изучава френски език и се увлича от поезията иа П. Беранже, В. Юго и А. дьо Ламартин. През 1868 баща му го извиква в Сопот, за да поеме търговията, но Вазов не проявява склонност към тази професия, а изпълва бащините си тефтери със стихове (част от тях излизат през 1880 в стихосбирката "Майска китка"). През 1870 в "Периодическо списание на Браилското книжовно дружество" излиза и първото му публикувано стихотворение Борба.

Поетическата дейност на младия Вaзов е покровителствана от майка му Съба - общителна и ученолюбива жена, но буди недоволството на баща му, решил да направи сина си търговец. С тази цел през 1870 Вазов е изпратен в Румъния да практикува при своя чичо, търговец в Олтеница. Но и там Вазов остава верен на призванието си - научава румънски език, запознава се с румънската поезия и пише стихове в патриотично-просветителски дух, които печата в "Периодическо списание", списание "Читалище", вестник "Отечество", вестник "Свобода" и др. Една нощ избягва в Браила, живее 2-3 месеца сред хъшовете в кръчмата на Н. Странджата. Животът всред българските емигранти, срещите с Ботев в Браила и Галац оказват въздействие върху впечатлителния млад поет, у когото се пробуждат патриотът и гражданинът. След завръщането си в България Вазов учителствува (1872-1873) в Мустафа паша (днес Свиленград), работи като преводач на строежа на железопътната линия София-Кюстендил, усъвършенствува френски език, учи немски език, опознава бита на българския селянин. През 1875 се завръща в родния си град и става член на възобновения Сопотски революционен комитет. След преждевременното избухване на Априлското въстание (1876) възниква опасност да бъде арестуван и емигрира в Русия. В Букурещ Вазов влиза в "Българско централно благотворително общество" и става негов секретар. При много трудни условия подготвя първите си стихосбирки "Пряпорец и гусла" (с псевдоним Пейчин) и "Тъгите на България". През Руско-турската освободителна война, на която откликва с книгата "Избавление", Вазов е писар в Свищов (при губернатора Найден Геров) откъдето е командирован в Русе. След едногодишен престой в града заминава за Берковица; председтел е на Окръжния съд (март 1879 - септември 1880). Случай от съдебната му практика в Берковица го вдъхновява за написването на поемата Грамада. От 5 октомври 1880 се установява в Пловдив, столицата на Източна Румелия. Дейно участвува в обществения и културен живот на областта като депутат в Областното събрание, редактор, публицист и критик, културен деец и писател. Заедно със своя приятел и съратник от този период - Константин Величков, в продължение на 5 години Вазов участвува в редактирането на вестник "Народний глас", от чиито страници води пламенна борба срещу суспендирането на Конституцията от княз Александър I Батенберг. В началото на 1881 е избран за председател на Пловдивското научно книжовно дружествово и става главен редактор на издаваното от него списание "Наука" - първото сериозно научно-литературно периодично издание след Освобождението (1878). През 1885 Вазов и Величков основават списание "Зора" - първото чисто литературно списание в България. В Пловдив те съставят и прочутата двутомна "Българска христоматия", която запознава българския читател с повече от 100 български и чужди автори. Пловдивският период е извънредно благоприятен за творческото развитие на Вазов. През тези години поетичният му талант съзрява в целия си блясък, изявява се и дарбата му на белетрист. Произведенията му от това време сьздават основата на българската следосвобожденска литература в почти всички литературни жанрове, очертавайки и редица от класическите й върхове - цикъла "Епопея на забравените", стихотворенията Българският език, Към свободата, Не се гаси туй, що не гасне, Новото гробище над Сливница, повестите Немили-недраги, Чичовци, разказа Иде ли? и др. През есента на 1886, след събитията около 9 август започват политически гонения и Вазов е принуден да напусне България.

След неколкомесечен престой в Цариград се установява в Одеса, където, за да заглуши мъката по изгубената родина, пише романа Под игото, публикуван след завръщането му в Българя в "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина". От 1889 живее в София. През 1890 основава списание "Денница", което излиза 2 години. По това време издава най-силните си критично-реалистични разкази, събрани в "Драски и шарки" (в 2 т.). През 1895 тържествено е чествана 25-годишнината му литературна дейност. Романът Нова земя е посрещнат от критиката толкова отрицателно, че огорченият автор стига до мисълта да се откаже от писане. С това обяснява и съгласието си да влезе през август 1897 в народняшкото правителство на К. Стоилов като министър на народната просвета. Но министерският пост е тегоба за него и той посреща с облекчение падането на кабинета (януари 1899). На войните през 1912-1918 откликва с 3 стихосбирки - поетична хроника на събитията. Вазов е между тези, които се противопоставят на въвличането на България в Първата световна война на страната на Германия, но когато това става, възпява в стиховете си победите на българките войски. Втората национална катастрофа приема мъчително, с чувството, че е дочакал разгрома на своя свят, но не изгубва вярата си в бъдещето на България. През 1920 тържествено е отпразнуван 70-годишния юбилей на Вазов, отдавна вече спонтанно обявен за народен поет. Успял да види всенародната любов и признателност, на следната година умира от разрив на сърцето. Действителен член на БКД (днес БАН) от 1881, почетен член на БАН от 1921.

Оформен под прякото въздействие на патриотичния подем в навечерието на Априлското въстание като поет-гражданин, реалист и демократ, Вазов цял живот защитава своето разбиране за високата обществена мисия на литературата. В творчеството си слива своя духовен живот с битието на народа, народната съдба става негова поетична участ. Свързани тематично и идейно-емоционално, първите стихосбирки на Вазов - "Пряпорец и гусла" и "Тъгите на България" - са художествено неравни, но в погледа на лиричния герой свети несломимият дух на народа. Наред с вярата в неговите революционни възможности, обществения оптимизъм на Вазов има още една опора - надеждата в помощта на Русия (Русия!). Към темата за национално-освободителните борби Вазов се връща и след Освобождението. От дистанцията на времето той има възможност по-широко да обгърне епохата, по-дълбоко да обмисли събитията. Цикълът "Епопея на забравените" е поетичен паметник на цяла историческа епоха - от първите прояви на оформящото се национално съзнание до епичния бой на Шипка; той е възторжена лирична прослава на великото и възвишеното, на идеализма и героизма, на големите синове на България, на добродетелите на българския народ. Прославяйки обществения идеализъм на предшествениците, Вазов хвърля рязък укор в лицето на новото издребняло и егоистично време. В първото десетилетие след Освобождението разочарованието и изобличението стават основни мотиви в лириката му, която придобива критико-изобличителен характер. Още преди Освобождението, когато патриотизмът и хуманизмът на поета се сблъскват с егоистичния дух на западноевропейската външна политика, стиховете му прозвучават с гневния тон на изобличението (Векът!). Малко признаци са нужни на Вазов, за да долови основните пороци на българското следосвобожденско общество - меркантилния му дух, липсата на големи общонародни идеали. Поезията на Вазов получава най-силна социална окраска в края на 90-те години на XIX век, когато общественото развитие рязко поставя въпроса за масовото разоряване на дребните собственици и мизерията на народа; селската неволя става основна тема в българската литература. Тя е разработена в едно от най-популярните му стихотворения Елате ни вижте!. Но колкото и да е чувствителен към социалните несправедливости, колкото и покварата да го потиска, Вазов не губи оптимистичния си поглед за живота и общественото развитие; убеден е в добродетелите на народа, вярва в нравствените сили на човека, в спасителната роля на труда, в благородната мисия на хуманистичните идеи. По израза на самия Вазов в поезията му може да се намери отклик "на всичките трептежи на Балкана", на бурната история на младата българска държава, израсла из пожарищата на Априлското въстание и кървавия епос на Руско-турската освободителна война и преминала през огъня на четири нови войни. При тяхното изобразяване поетът е верен на своя демократизъм. Прославяйки победите на българската армия, той издига на пиедестал образа на обикновения войник (Само ти, солдатино чудесни, Паметник на българската мощ и др.). В стихосбирката "Сливница" възпява патриотичното себеотрицание на българските войници в Сръбско-българската война и оплаква трагичното потъпкване на предосвобожденските мечти за южнославянска солидарност. Стихотворението Новото гробище над Сливница звучи като тържествен реквием за загиналите във всички боеве в защита на България. Във военните стихове на Вазов органично съжителствуват патосът на патриота и огорченията на хуманиста. Към края на Първата световна война лириката му изразява умората от ужасите на войните, жаждата на човечеството за мир. (Световната война, Всемирната война, Жреците на Ваала, Идеален сън).

Отчаян от погрома, 70-годишния поет заявява: "Не ще загине!" - и в това заглавие на последната му стихосбирка прозвучава твърдата вяра на целия му живот. Силна е поетичната чувствителност на Вазов и към природата - той пръв я въвежда в българската поезия като самостоятелен обект на изображение и й посвещава голям дял от творчеството си. Пейзажите му носят български характер - в тях възхищението е не просто от природата, а от българската земя. България със своя народ, минало, език и природа - това е фокусът, който събира всички линии на Вазовата лирика, изворът на вдъхновението му, постоянната тема, основният образ в поетичния му свят. В над 50-годишната си творческа дейност поетът създава и немалко стихотворения, разкриващи интимния му свят. Поместени са предимно в излязлата към края на живота му стихосбирка "Люлека ми замириса". В поезията на Вазов е отразена цялата гама на човешките преживявания - от мирната картина на вечерния час до бурния вихър на сражението, от игривата закачка до най-сериозните проблеми на обществото. Това богатство на съдържанието се осъществява в също така богати и разнообразни жанрови форми - от краткото лирично стихотворение до широкия замисъл на цикъла "Епопея на забравените", от патетичния тон на одата до горчивината на епиграмата. Вазов е автор и на 9 поеми, създадени през 1879-1884. Най-популярна от тях е изпълнената с демократичен патос поема Грамада - художествен паметник на един оригинален народен обичай, своеобразен "нравствен линч" над провинилите се пред народа. Близка до Грамада по сюжет, образи и народностен дух е патриотичната поема Загорка, в която централната тема е отпорът брещу турското робство. Самият Вазов най-високо цени лирико-фантастичната си поема В царството на самодивите - новаторско за времето произведение, в което Вазов преплита във фантастичния свят на българския митологичен фолклор разочарование от съвременността и патриотични видения от славното минало, интимни вълнения и граждански тревоги. През 1906-1908 с романтичния цикъл "Легенди при Царевец" той отново се доближава до особеностите на поемата, този път в рамките на историческата балада.

Повече от 10 години след отпечатването на първото си стихотворение Вазов се изявява само като поет. В началото на 1881 за нуждите на новооснованото списание "Наука" написва спомените си Неотдавна, които са и дебютът му като белетрист. И в първата си повест - Митрофан (по-късно Митрофан и Дормидолски) използува спомени - този път от пребиваването си в Берковица. В първото десетилетие след Освобождението прозата на Вазов се опира главно върху непосредните му впечатления от последните години на робството. Като белетрист Вазов израства твърде бързо. Още през 80-те години той създава най-големите си постижения в областта на художествената проза - повестите Немили-недраги и Чичовци и романа Под игото. Повестта Немили-недраги е посветена на живота на революционните български емигранти в Румъния; акцентът пада не върху историческите личности, а върху "хъшовете" - безименните герои на историята. Образите им са обрисувани ярко, с убедително жизнено внушение. Повествованието съчетава патриотичен патос, лиризъм и хумор. Само чрез няколко реда, въвеждащи в следосвобожденската действителност, Вазов изправя една срещу друга две исторически епохи, за да укори "дребните характери" на новото време. В хумористичната повест Чичовци писателят пресъздава патриархалната среда на своето детство - изостанала, с наивната си любознателност, с плахите си патриотични пориви. Повестта представлява богата галерия от човешки образи с ярки и оригинални физиономии. Изобразявайки дребни битови епизоди от един застоял живот и колоритни образи на българи, израсли под сянката на робството, Вазов съумява да внуши исторически дух на епохата. Оттук и тясната връзка, съществуваща между Чичовци и Под игото. Романът Под игото рисува подготовката, избухването и погрома на Априлското въстание, както те се пречупват в живота и психиката на обикновените хора в един кът от Подбалканската долина. Контурите на сюжета не се извличат от исторически документи, в интригата почти не се вплитат имена на исторически личности, но въпреки това романът звучи със силата на общонационален патос - авторът изобразява основния исторически процес на епохата: революционизирането на народните маси, превръщането на обикновения мирен българин в ентусиазиран бунтовник. Това е роман за цялостния битово-исторически живот на ония цветущи селища, които въплъщават представата ни за "българското" в последния и най-патетичен период на Българското национално възраждане - неслучайно се счита за "национална епопея". През 90-те години и по-късно вниманието на Вазов е привлечено преди всичко от съвременността. На реалността след Освобождението той се отзовава и през 80-те години с хумористичната повест Митрофан и Дормидолски, с недовършения разказ за предизборната демагогия Нов свят и нови людье (по-късно Кандидат за хамама), с разказите за Сръбско-българската война (Вълко на война, Писмо до дядо попа в с. К. и Стоянчо из Ветрен, Иде ли?), с които слага началото на късия разказ в българската литература. Но едва през 90-те години съвременността става обект на Вазовата белетристика. По това време излиза и романът му Нова земя, който е своеобразно продължение на Под игото, без да може да се сравнява с него като художествено постижение. Романът пресъздава моменти от живота на Княжество България и Източна Румелия от Освобождението до Съединението (1885). В центъра на авторовото внимание е обществено-политическата и нравствена поквара на следосвобожденското общество; Вазов проявява и свои политически пристрастия.

На съвременния живот той откликва най-често с кратката форма на разказа, която през 90-те години на XIX и началото на XX век става основна в прозата му. Радостта от извоюваната с кръв свобода Вазов въплъщава в класическия образ на дядо Йоцо (Дядо Йоцо гледа). Радостта на слепеца още по-рязко откроява разочарованието на зрящите, превърнало се в основна тема на Вазовите разкази. В публицистичния разказ Кардашев на лов (1895) Вазов обосновава правото си на критично изображение. "Нека бъде сатирата!" - заявява Вазов чрез своя герой, като отбелязва с това една закономерност на собствения си творчески развой. При все това, закърменият от възрожденски идеали писател продължава да вярва в нравствените сили на българския народ и въплъщава тази вяра в редица обаятелни персонажи от миналото и съвременността (баба Илийца от Една българка, Ненко от Тъмен герой и др.). Вроденото у Вазов чувство за хумор се изявява често в неговите разкази, без това да омаловажава сериозността на въпросите, поставени от тях. На съвременния живот е посветен и романът Казаларската царица. Успехът на Вазов е главно в критичното изображение на морала и нравите на едно общество, в което пътят към успеха минава през подлостта. Със съвременния сюжет е и повестта Нора, в която чрез дидактична история за печалните резултати от женското лекомислие е окарикатурен стремежът на жената към независим живот. С навлизането в бита на големия град и специално на столицата Вазов поставя основите на българската градска белетристика. Неуспял да създаде достатъчно убедителни съвременни герои, които да изразяват неговите нравствени и патриотични идеали, в първото десетилетие на XX век Вазов търси вдъхновение в далечното минало (създава романа Светослав Тертер и повестта Иван Александър), като не се колебае да припише на историческия герой твърде съвременни характеристики.

Голям дял в художествената проза на Вазов заемат пътеписите му. В тях природата е пречупена през светоусещането на патриота и гражданина, като Вазов умело редува пейзажите с географски, исторически и етнографски бележки, осведомителния тон с белетристично изображение, лиризма с хумор. Интересът към създаването и развитието на български следосвобожденски театър стимулира първите драматургични опити на Вазов, които имат успех сред публиката, проправят пътя на младата българска драматургия, но не са художествено завоевание за автора. Популярност му донасят драмите Хъшове, Към пропаст, Борислав и Ивайло и комедията Службогонци, които са нов етап от развоя на българската драма след В. Друмев и Д. Войников. С патриотичния си патос, колоритните характери и убедително изявените действие и реч Хъшове пренася на сцената голяма част от идейно-емоционалното богатство на Немили-недраги; с драматично напрежение е изпълнена и Към пропаст - драматизация на повестта Иван Александър.

Още от края на XIX век произведенията на Вазов са широко разпространени и извън България. Преведени са на повече от 50 езика.

Псевдоними: Пейчин, Добринов, Ц-в, Д. Н-ров, Т. Габровски, Боянец, Белчин, Н-чев и др. Награден е с медал за наука и изкуство (златен, 1896).
Титла: Re: Иван Вазов
Публикувано от: cekupama в Юни 07, 2009, 18:04:27
Браво! :)
Титла: Re: Иван Вазов
Публикувано от: Теодор в Януари 19, 2010, 17:33:12
Издигат паметник на Иван Вазов в Рим

В Рим ще бъде издигнат  паметник на Иван Вазов.

Специална комисия на общината в италианската столица е одобрила българския скулптурен проект.

Той трябва да бъде издигнат на площад „Торвалдсен", в близост до вила „Боргезе".

Решението за издигане на паметника бе взето по време на разговор между министъра на културата Вежди Рашидов и министър-председателя на Италия Силвио Берлускони по време на посещението му в България през oктомври 2009 г.

Проектът е дело на български скулптор проф. Величко Минеков. При представянето му комисията на община Рим е била силно впечатлена.

Фигурата на Патриарха на българската литература ще бъде изработена от бронз и ще е висока 2.60 м. Височината на постамента е 2.20 м.

Желанието от българска страна и от общината в Рим е паметникът да бъде официално открит на 24 май, Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.

http://news.ibox.bg/news/id_1168960587 (http://news.ibox.bg/news/id_1168960587)
Титла: Re: Иван Вазов
Публикувано от: Nordwave в Януари 31, 2010, 21:28:07
"От Батак съм чичо"
художник Ангел Гарабитов


(https://i2.wp.com/time2travel.bg/wp-content/uploads/2017/01/%D0%9E%D0%A2-%D0%91%D0%90%D0%A2%D0%90%D0%9A-%D0%A1%D0%AA%D0%9C-%D0%A7%D0%98%D0%A7%D0%9E.jpg?resize=600%2C882)

От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите... много е далече,
нямам татко, майка: ази съм сирак,
и треперя малко, зима дойде вече.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах сам.
Ако ти разкажа, страх ще те съземе.

Като ги изклаха, чичо, аз видях...
С топор ги сечеха, ей тъй... на дръвника;
а пък ази плачех, па ме беше страх.
Само бачо Пеню с голям глас извика...
И издъхна бачо... А един хайдук
баба ми закла я под вехтата стряха
и кръвта потече из наший капчук...
А ази бях малък и мен не заклаха.

Татко ми излезе из къщи тогаз
с брадвата в ръцете и нещо продума...
Но те бяха много: пушнаха завчас
и той падна възнак, уби го куршума.
А мама изскочи, откъде; не знам,
и над татка фана да вика, да плаче...
Но нея скълцаха с един нож голям,
затова съм, чичо, аз сега сираче.

А бе много страшно там да бъдеш ти.
Не знам що не щяха и мен да заколат:
но плевнята пламна и взе да пращи,
и страшно мучеха кравата и волът.
Тогава побягнах плачешком навън.
Но после, когато страшното замина -
казаха, че в оня големи огън
изгорял и вуйчо, и дядо, и стрина.

И черквата наша, чичо, изгоря,
и школото пламна, и девойки двесте
станаха на въглен - някой ги запря...
Та и много още дяца и невести
А кака и леля, и други жени
мъчиха ги два дни, та па ги затриха.
Още слушам, чичо, как пискат они!
и детенца много на маждрак набиха.

Всичкий свят затриха! Как не бе ги грях?
Само дядо Ангел оживя, сюрмаха.
Той пари с котела сбираше за тях;
но поп Трендафила с гвоздеи коваха!
И уж беше страшно, пък не бе ме страх,
аз треперех само, но не плачех веки.
Мен и други дяца отведоха с тях
и гъжви съдрани увиха на всеки.

Във помашко село, не знам кое бе,
мене ме запряха нейде под земята.
Аз из дупка гледах синьото небе
и всеки ден плачех за мама, за тата.
По-добре умирвах, но не ставах турка!
Като ни пуснаха, пак в Батак живях...
Подир две години посрещнахме Гурка!

Тогаз лошо време и за тях наста:
клахме ги и ние, както те ни клаха;
но нашето село, чичо, запустя,
и татко, и мама веки не станаха.
Ти, чичо, не си чул заради Батак?
А аз съм оттамо... много е далече...
Два дни тук гладувам, щото съм сирак,
и треперя малко: зима дойде вече.

Пловдив, 1881
Титла: Re: Иван Вазов
Публикувано от: Теодор в Май 21, 2010, 22:53:13
Откриха паметника на Иван Вазов в Рим

(http://i.actualno.com/club.bg/files/2010/05/21//7ddc7cfc7c.jpg)

Министър-председателят Бойко Борисов откри паметник на Иван Вазов в Рим.

На откриването присъстваха и италианският премиер Силвио Берлускони, кметът на Рим Джани Алемано. Благословия отправи Негово Високо Преосвещенство Видински митрополит Дометиан. По време на церемонията по откриването бе изпълнена песента „Многая лета”, а духов оркестър изсвири химните на двете държави.

Решението за издигането на паметник на Патриарха на българската литература в италианската столица и откриването му в навечерието на 24 май 2010 г. бе взето през октомври 2009 г. при разговора между министъра на културата Вежди Рашидов и министър-председателя на Република Италия Силвио Берлускони по време на посещението му в България.

Паметникът на Вазов ще се издига на площад „Торвалдсен”, в близост до вила „Боргезе” в италианската столица.

Проектът е дело на изтъкнатия български скулптор проф. Величко Минеков. Фигурата на Патриарха на българската литература е изработена от бронз и е висока 2.60 метра. Височината на постамента е 2.20 метра.

http://europe.actualno.com/news_299441.html (http://europe.actualno.com/news_299441.html)
Титла: Re: Иван Вазов
Публикувано от: omerzen в Май 22, 2010, 04:07:53
До като тука дядо Вазов го забраняват в учебниците , хората в чужбина паметник му вдигат.
Титла: Re: Иван Вазов
Публикувано от: Преспанец в Май 22, 2010, 09:06:06
До като тука дядо Вазов го забраняват в учебниците...
Няма такова нещо. Даже на матурата по Български език и литература тази година се падна Вазовата ода "Левски" от "Епопея на забравените".
Титла: Re: Иван Вазов
Публикувано от: omerzen в Май 22, 2010, 09:13:45
"Под игото" и "Опълченците на Шипка" изучават ли се още?
Титла: Re: Иван Вазов
Публикувано от: Преспанец в Май 22, 2010, 10:56:23
"Под игото" и "Опълченците на Шипка" изучават ли се още?
Да.
Титла: Re: Иван Вазов
Публикувано от: Hatshepsut в Януари 04, 2011, 18:31:38
Де е България?

Питат ли ме де зората
ме й огряла първи път,
питат ли ме де й земята,
що най-любя на светът.

Тамо, аз ще отговоря,
де се белий Дунав лей,
де от изток Черно море
се бунтува и светлей;

тамо, де се възвишава
горда Стара планина,
де Марица тихо шава
из тракийска равнина,

там, де Вардар през полята
мътен лей се и шуми,
де на Рила грей главата
и при Охридски вълни.

Там, де днес е зла неволя,
де народа й мъченик,
дето плачат и се молят
се на същият язик.

Там роден съм! Там деди ми
днес почиват под земля,
там гърмяло тяхно име
в мир и в бранните поля.

До чукарите Карпатски
е стигнала тяхна власт
и стените Цариградски
треперали са тогаз.

Вижте Търново, Преслава -
тие жални съсипни:
на преминалата слава
паметници са они!

Българио, драга, мила,
земля пълна с добрини,
земля, що си ме кърмила,
моят поклон приемни!

Любя твоите балкани,
твойте реки и гори,
твойте весели поляни,
де бог всичко наспори;

твойте мъки и страданья,
твойта славна старина,
твойте възпоминанья,
твойта светла бъднина.

Дето ази и да трая -
за теб мисля и горя,
в теб родих се и желая
в теб свободен да умра.

Иван Вазов
Титла: Re: Иван Вазов
Публикувано от: Hatshepsut в Март 07, 2011, 07:25:21
"Па шта си ти?"
Иван Вазов

"Па шта си ти?" - такъв въпрос задава
във твоя дом безочлив чужденец.
"Па шта си ти?" - с такваз псувня смущава
душата ти неканен гост пришлец;

"Па шта си ти?" - туй питане навред -
при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга
о, българино, сърбин ти полага
и чака с начумерен лик ответ.

Но ти пази се, прав ответ не давай.
Кажи си португалец, кюрд, сириец,
лапонец, негър, циганин, индиец -
но българин се само не признавай.

Че тоз грях смъртен прошка там не знай:
влече позор, побой, затвор, изгнание -
невидени при прежните тирани.
Скрий, че си българин в най-българския край;

че си потомък Самуилов, на Атонский
Паисий внук; скрий на коя си майка син,
на кой язик пей мътний Вардар, синий Дрин,
и езерата и горите македонски!

Не споменувай Лозенград,
Люлебургас, ни Булаир ужасни:
ти би разбудил подозрения опасни,
че на героите техни може би си брат.

Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека,
дъбрава, езеро, река, рид, планина
ще викат с глас през всички времена:
"Тук българи са, българи от памтивека!"


Април, 1913 г. *


* Публикувано в брой 25 от 1995 г. на вестник "Македония"
Титла: Re: Иван Вазов
Публикувано от: Hatshepsut в Април 16, 2011, 12:30:28
Във Ватикан

(по Кардучи)

Когато Галилей, тоз ум високи,
     каза: земята се върти,
 из глухи полози дълбоки
     на мрак и тъмноти
 разчу се клетва непозната:
     "Смърт, смърт на сатаната!"

 Когато Хус със реч гореща, нова,
     огря дълбоката тъма
 и на лъжата в самата основа
     заби топора на ума,
 разчу се вик из тъмнината:
     "Смърт, смърт на сатаната!"

 Когато Гутенберг - Колумб случаен -
     сложи най-първите слова
 и светлостта из затвора си таен
     кат птичка с шум се изтърва,
 пак чу се вик из таз палата:
     "Смърт, смърт на сатаната!"

 Когато по-подир Волтер - пророкът
     с цял рой борци гръмна
 догматът, трона, расото, порокът
     и рече: "Дайте светлина! "
 Друг глас екна из тъмнината:
     "Смърт, смърт на сатаната!"

 Летяха векове. Борците смело
     вървяха, мряха в бой велик,
 при всяка нова стъпка, мисъл, дело -
     все тоя див подземен вик.
 О, Ватикан, виж грее светлината!
     Поклон на с а т а н а т а.

http://www.slovo.bg/old/vazov/italia/vatican.htm
Титла: Re: Иван Вазов
Публикувано от: Петкан в Май 11, 2013, 07:55:12
Цитат
"Колкото се касае до втеляването на турското правителство при такива открити и нагли агитации, при такова шумно въоръжаване и готвене за въстание на България, то се обяснява чрез неговата слепота и презрение към нараслите сили на раята. "Това са заешки тупурдии", казваха благодушните ефендета. "Това са Даживейлердените", казваха горделивите господари и се подсмиваха под мустак пренебрежително. Има думи, които означават епохи. "Даживейлердените" - това беше въплощеното народно самосъзнание, излязло тържествующе из трийсетгодишната борба за черковна независимост. Но "Даживейлердените", които пиеха наздравици за българската екзархия на 1870 г., се преобърнаха на 1876 г. на бунтовници, които лееха куршуми и правеха топове, за да поздравят българската свобода.
Тая метаморфоза не схващаха турците. Те не можеха да вървят заедно с времето си и да виждат конаците, които взима прогресът на идеите. Та впрочем и да видеха, беше вече късно: те нямаха нито такава широка тъмница, нито такъв дълъг синджир да свържат една гигантска идея, невидим Крали Марко, който местеше планини..."
http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=5828&Level=3



Редактирано от модератор: Увеличих размера на шрифта в цитата на 10 пункта.
Титла: Re: Иван Вазов
Публикувано от: Hatshepsut в Декември 10, 2013, 08:43:45
На децата

Когато ги видях на улицата в Русе, че вървяха в строй, с тояжки на рамената вместо пушки, под бял пряпорец с червен кръст и пееха известната песен „Марш, марш, генералю наш!“

Драго ми е да ви виждам
с тия пушки от дръвца
и на вас не се насищам,
драги, румени деца.

Знамето си гордо вейте,
смело стъпяйте във ред,
Ах, дечица, пейте,
стъпяйте напред!

Вашта песен ободрява,
вдига чувствата у нас,
ваший вид ни наумява,
че в голям живеем час.

Малки сте, но пламенейте,
дяца нежни като цвет!
Ах, дечица, пейте,
стъпяйте напред!

Вашто име, вашто племе
крийше до днес мрак и срам,
но да бъдете големи
никой веч не пречи вам.

В славни часове живейте,
падна турчинът проклет!
Ах, дечица, пейте,
стъпяйте напред!

Йоще злото не отрови
на устата ви смеха
и тиранските окови
вие гледате в праха.

Викайте и се гордейте.
Тъй сте хубави наглед.
Ах, дечица, пейте,
стъпяйте напред!

Скоро вий, душици прости,
ще пораснете при нас,
ще наякнат ваште кости,
ще сдобийте мъжки глас.

и тогаз ще разумейте,
що най-мило й в тоя свет...
Ах, дечица, пейте,
стъпяйте напред!

Ваште батювци при Шипка
се покриха с лаври там:
който храбро в боя припка,
той днес бива пръв, голям!

Както тях и вий ще лейте
кръв за правда и за ред:
ах, дечица, пейте,
стъпяйте напред!

Стъпяйте, войници малки,
с пряпореца ваший бял,
с тия войнствени игралки,
с ваший малък генерал!

С тия чувства да старейте,
с тях гордейте се навред!
Ах, дечица, пейте,
стъпяйте напред!

С кръв и жъртви страховити
волен станахме народ,
вий плода ще да вкусите
на столетни мъки, пот.

Но да пазите умейте
бащиния свят завет!
Ах, дечица, пейте,
стъпяйте напред!

Март 1878, Русе

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=15973&Level=2
Титла: Re: Иван Вазов
Публикувано от: Hatshepsut в Януари 12, 2014, 10:08:51
На пушката ми

Ой, пушко, пушко сестрице,
ти моя радост голяма,
настава време, настава
аз тебе да те нарамя.
 
Нарамя и да отида
в балканска хладна долина,
та с тебе да се пофаля
пред мойта вярна дружина.
 
Дали не ще се делиме,
каквото и да ни свари,
дали ще сявга да бъдем
със тебе, пушко, другари?
 
Ил скоро ази ще падна,
а ти у врага ще минеш
и в гърди братски, юнашки,
ах, люти рани ще чиниш?
 
Но щото и да се случи,
кьлна те в майчино име,
в неволя, в лошаво време
ти вярна, пушко, бъди ми.
 
Затуй, когато се срещнем
със наште върли душмани,
въз тях ти пискай и пръскай
огън, куршуми и рани!
 
По два, по трима пронизвай
и смърт им люта изпращай,
тогаз без жалба, без милост
душа си богу преда ща.
 
1876, април 10
Титла: Re: Иван Вазов
Публикувано от: Hatshepsut в Февруари 04, 2014, 19:14:12
Отечество любезно, как хубаво си ти!

Отечество любезно, как хубаво си ти!
Как чудно се синее небето ти безкрайно!
Как твоите картини меняват се омайно!
При всеки поглед нови, по-нови красоти
тук весели долини, там планини гиганти,
земята пълна с цвете, небето със брилянти...
Отечество любезно, как хубаво си ти!

Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата
Ти сбираш в едно всички блага и дарове
хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове,
на Изтокът светлика, на Югът аромата;
горите ти са пълни с хармония и хлад,
долините с трендафил, гърдите с благодат.
Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата

Отечество, не си ли достойно за любов
Кой странник без въздишка можа да те остави
Кой има сила твоите картини да забрави
Що нямаш ти Що липсва под синий ти покров
в случай, че бог би искал Едемът да премести
и своя рай прекрасен при Емус да намести
Отечество, не си ли достойно за любов

Ти рай си, да; но кой те прилично оценява
Не те познават даже децата ти сами
и твойто име свято не рядко ги срами!
Какъв ли свят прекрасен в теб йоще скрит остава
Какви ли тайни дремят, богатства, красоти
по твоите долини, поля и висоти
Ти рай си, да; но кой те прилично оценява

Ах, ний живейме в тебе, кат същи чужденци,
и твоят дивен вид ни не стряска, не привлича.
Рогачът в планините по-много те обича,
по-харно те познават крилатите певци,
но ний не видим нищо, нам нищо не ни тряба,
доволно е, че даваш покривката и хляба,
и ние в тебе, майко, ще умрем чужденци!
Титла: Re: Иван Вазов
Публикувано от: Hatshepsut в Юли 10, 2014, 13:12:34
Грядущето

Не се стряскай в свойта радост
        ти, народ-герой!
Пий свежителната сладост
        на триумфа свой.
 
Във грядущето незнайно
        вперил си очи
Що крий в себе? — думаш тайно,
        ала то мълчи.
 
То немей безгласно, ледно,
        вместо него — звук
от оръжие победно
        ответ дава тук.
 
Отговаря на борците
        сонмът фърковат
и на майките сълзите
        пред олтаря свят…
 
Отговарят гробовете
        без кръст, без венци,
по поля, бърда разсети
        на борци-светци.
 
И правдата отговаря
        и така гласи:
„Планина се не събаря,
        ден се не гаси.
 
Силата е бързотечна
        на позор, на грях:
само аз съм мощна, вечна
        кривдата е прах.
 
Във световний вихър имам
        аз последня реч,
щом е нужно, смело взимам
        образа на меч…
 
Рано, късно зло лукаво
        плуй под мойта власт,
правото чрез мен е право:
        силата съм аз!“
 
Чуй, народе, ней словата,
        в тях звучи пророк.
Та над теб и небесата
        викат: има Бог!
 
Декември 1915 г.

http://chitanka.info/text/4943-grjadushteto
Титла: Re: Иван Вазов
Публикувано от: Hatshepsut в Август 21, 2014, 22:20:27
Отечество

Оня, който не обича
свойта татковина драга,
той се лош човек нарича,
Господ нему не помага.

Всички братя сме родени
в наша лепа България,
с едно мляко сме кърмени,
една кръв сме всички ния.

България рай е земни:
ражда грозде, цвете, жито,
а във нейни гърди темни
много злато е зарито.

http://www.slovo.bg/old/vazov/deca/27.htm
Титла: Re: Иван Вазов
Публикувано от: Hatshepsut в Август 31, 2014, 20:27:58
"Българио, живей!"

Охулиха те злобно враговете,
прокле те лицемер и фарисей,
но твоята съдба по-ярко свети:
Българио, живей!

Жестоки рани те покриха, злото
извика с радост: "Тя ще угасней!"
Но ти издигна гордо пак челото -
Българио, живей!

"Да мре! - решиха на съвет събрани
вразите, - щом за себе по милей!..."
Но ти каза: "Не ща да мра, душмани!" -
Българио, живей!

/Иван Вазов/
26 декември 1916

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=4121&Level=2
Титла: Re: Иван Вазов
Публикувано от: Hatshepsut в Септември 02, 2014, 08:53:20
Свобода или смърт

На край, теглото наше до върха си пристигна
и ножът агарянский до кокала опре,
и цял народ отчаян си знамето издигна
оковите да счупи ил храбро да измре.

Почна се битка люта и черна кръв затече,
между тиран и робът зафана се борба,
омраза петвековна избухна страшно вече,
вулканът с гръм и с лава внезапно закипя!

Полмесеца и кръста ужасно се сблъскаха,
Балканът разтреперан начена да гърми...
И българските гърди по-силно затуптяха,
и българското име екна по вси страни.

О, храбри панагюрци! О, синове достойни,
във вази е кипяла Асеневата кръв,
вий първи меч дигнахте и пряпорците бойни
и пуснахте на воля Шишмановия лъв!

Задрънкай, гусло моя, гърмете вие, струни,
и звукове по-мили издайте тоя час,
че духове велики имало помежду ни,
че бъдеще светливо имало и за нас.

Но върлий азиатец, обзет от ярост дива,
великата идея да я зарине в гроб,
сече, гори и роби, обесва и убива -
по-скоро да помаже въстаналия роб.

И цялата Европа да спази мир злокобен,
съзира хладнокръвно как падаме и мрем
и не простира ръце на наш народ поробен
да го избави веке от срамният ярем.

И казва, като мисли за плячка само тлъста:
"Хасан е нам потребен, нам требува мирът!"
И гледа как полмесец безчести, тъпче кръста
и милиони души как в робство пищът!

Но племето славянско, във мъките калено,
омръзна му да тегли туй иго на светът
и бори се юнашки... на бога уверено
и гръмогласно вика: "Свобода или смърт!"

Букурещ, май 1876

http://www.slovo.bg/old/vazov/p_gusla/svobodai.htm
Титла: Re: Иван Вазов
Публикувано от: Hatshepsut в Септември 06, 2014, 19:54:43
Надей се, Българийо!

Кой знае в тез минути тъмни
дали ще й утре пак,
дали ще бурята да гръмне,
дали ще й ясно, или мрак.

Я чуйте,още не утихва
последний на борбата ек
и Марс кръвнишки се усмихва,
и целий свят стои нащрек.

Светкавиците да разпорят
се готвят мрачний небосклон
и скоро може на Босфорът
да екне гръм и бран, и стон...

О, Родино! О, земльо свята!
Как чудно грее твойта чест!
Я виж, паднаха железата,
кои те стягаха до днес.

Надявай се и бодра бивай,
и вярвай в своята съдба,
но знамето си ти развивай:
бъди готова за борба!

Готви се, та кога удари
часът за боя страховит,
пред враговете нови, стари
ти да въстанеш с грозен вид.

С гърди железни с ярост пълни,
в съюз с орела горделив,
мъсти, гори и хвърляй мълний
и мри с венеца си трънлив.

Защото й славно, майко бляда,
когато слабий тича в бой,
когато стъпканий напада
и мъченикът е герой!

Ох, теб завиждат зли душмани,
чумерят ти се с яд и бес:
за тях са малко твойте рани,
ти малко кръв проля до днес!

На тоя, който те избави,
кат бесни гадове реват!
О, срам! Веригите гнуснави
те изново за теб коват.

Не се съмнявай, не унивай,
съмненьето за теб е смърт;
не пъшкай, сълзи не проливай,
сълзите срам са този път!

Борбата й близко, що бледнееш?
Ти имаш случай, ако щеш,
чрез нея славно да живееш
ил в нея славно да умреш.

Иван Вазов
Русе, 14 май 1878 г.
Титла: Re: Иван Вазов
Публикувано от: Hatshepsut в Септември 08, 2014, 21:21:28
Отмъстител

Снаха

Послушай, мале, чуй моля
да кажа мойта неволя -
що тегля ази, горкана,
от мойто либе Стояна.

Соса ми веке да тая,
пред людски хора да лъжа:
от страх ме, мамо, не сдържа,
какво да сторя не зная!

Два дена той е при мене,
недели после се губи...
Не знам къде се той дене...
Ах, той ме, мале, не люби.

Сега е третя година
от нашто пусто венчило,
а мойта младост премина
в такова, мале, теглило!

Когато вечер се смръкне,
с незнайни хора се сряща...
Не знам кога си дохажда,
нито кога си дохажда,
нито кога ще да тръгне...

Той нищо ми не казува...
Ханджар завтъкне, пищови,
в чело ме мълком цалува,
па бяга в тъмни долове.

Ох, страх ме й, мамо, да кажа-
от злото господ да пази-
той често нощем донася
глави със дълги чумбази!

Свекърва

Недей се, булка, страхува,
от тебе няма да крия-
лъжата веке не струва:
ти водиш лют харамия!

Стоян си, булка, живее
с хайдушка върла дружина;
той кръв безгрешна не лее -
недей го, снахо, проклина.

Аз имах йоще три чеда,
те бяха кротки душици,
работни като говеда,
незлобни като овчици.

Но мойта къща заглъхна
и трите млади умряха:
един в тъмница издъхна,
а двата турци заклаха.

Стоян ми господ остави
утеха в мойте неволи.
Той клетва страшна направи
душмани наши да коли!

Затуй нам, булка, той носи
глави с чумбази във къщи.
Недей се, булка, оплаква,
либи го повече, дъщи.

http://www.slovo.bg/old/vazov/p_gusla/otmystit.htm
Титла: Re: Иван Вазов
Публикувано от: Hatshepsut в Септември 16, 2014, 12:28:17
Минарето

1
Когато Иван Асен втори разбра,
на дните му земни, че иде конеца,
при своя страдалчески одър събра
велможите първи в двореца.

И след кат печално се с тях разпрости,
и след като чуха последна му воля,
върховна си воля им той извести
и рече: "О, братия, моля,

зарийте праха ми в любимий мой храм,
от мен сътворен, във къта при входа-
молитвите святи да чувам от там,
а също гласа на народа

любим мой, по-близко до него да съм
в скръбта, в радостта му; да стига по-ясен
до мене на църквите празничний гръм,
на Янтра-шума сладкогласен.
 
Прощавайте, братя!"... И скоро Асен
предаде дух богу. С молитви, стенанья
погребаха славно праха му свещен,
при громки народни риданья.

Простря се великият, благ господар
навеки в "Свети четерийсет", във къта
желани, в дома на небесния цар,
на Царевец мили под ръта.

2
Един и половин век мина, пролетя-
усопшият спа във почивка блажена
под хладния мрамор. Кандило блещя
над гроба-светиня нетленна.

Молитви четяха се праведни там
от вси патриарси; народа
поклони чини му със почит голям-
и ратай, и цар, и войвода.
 
И светли дух царев витайше над тях:
внушаваше тих мир светата останка;
не бе пръстта тежка за царствений прах,
ни тъй тъмна гробната сянка.

3
Но ето ужасни настъпиха дни:
столицата турчин превзе, разори я,
палата превърна във куп съсипни,
а славната църква в джамия.

Въз гроба Асенев вдигна минаре.
Запя музеин от високо викало.
Зла пропаст!От кърви и сълзи море
разля се по царството цяло!

Разбуди се царят във гроба, трепна:
наляга го нещо. Запъшка дълбоко,
не мраморна плоча-скала планина
отгоре натиска жестоко.

Ослуша се. Песни и химни свети
не чуй, нито стъпки набожни край гроба,
кат друг път. Настръхнал тогава сети
слетялата царството коба...
 
Той всичко разбра и заплака!... Тегней
минарето по-силно, зле гроба притиска,
задушва се царя. На двора бесней
зла хала, веявица писка.

И в мрачно отчаянье в гробната нощ
блъсна свода гробен и свода, затресен,
затресе земята, на царствений вожд
що свода затуля небесен.

И тоз трус люшна минарето тогаз,
кат клас разлюля го, задруса и пада
то с трясък. На гроба олекна завчас
и царят заспа във услада.

4
Но скоро стълп по-як издигна се там
и по-горд. Запя музеинът отново,
пророкова слава възнася за срам
на името светло Христово.

Минуват години. Из столния град
реват музеини; високо се рее
полмесец, там, кръста де вдигал се свят.
Клепало млъкнало, не пее...
 
Една нощ - във гроба е всякога нощ -
Асен се пак сепна от див рев на хала
ужасна, завяла с нечувана мощ
навън, като ад забучала.

Усети той с мъка пак тежкия твар
несносен над себе и задуха в гроба.
И пак блъсна свода великият цар
със първата ярост и злоба.

И трус пак! Със шум минарето рухна.
Тогаз му олекна, свободно отдъхна.
Обърна се в гроба на друга страна,
заспа пак, за дълго заглъхна.

Ей третьо се там минаре изгради -
и то провали се при първата буря,
градят се все нови, но като преди
пророковий стълб се катуря.

А турчин гради друг и гневно ругай
ветрища и бури, кълне небесата:
а кой му делото събаря не знай
с гигантска си мощ под земята -

с гигантската мощ на оная ръка,
що царство безкрайно под власт бе държала;
що двайсет години юздите стиска
на славата-блага в мир, силна във хала

ръката, от Черно до Синьо море,
при чийто мах царствен челата клюмвали,
що слава велика, що нивга не мре,
в народните вписа скрижали.

5
Изтекоха векове - царят юнак
лежи там... . Един ден, внезапно разбуден,
той лекост почувствува в гробния мрак.
Потръпна, вслуша се учуден:

о, боже, във храма звучат
и българска реч се въздига към бога...
И сладки сълзи из очи му ручат
от радостна, светла тревога.

Разбра той, че нов е настанал живот,
че турчина гняв поразил е господен,
че стълпът сломен е със турский хомот
и левът възкръснал народен.

"О, боже – викна възхитеният цар –
сполайи; усмихна се нам ти от свода,
махна ти десницата тежкий товар,
що смазваше мен и народа,

и с радост небесна тоз гроб озари.
Нек бъде прославен твоето име,
че твойте обятья най-после разкри
на моя народ прелюбими."

И дълго сърцето му сладко тупа
от тоя възторг благодатен и нежен,
и царят легна пак, блажено заспа
във вечний си сън безметежен.

24 февруари 1906
Иван Вазов
Титла: Re: Иван Вазов
Публикувано от: Hatshepsut в Септември 19, 2014, 16:56:41
Де е Бог?

Търсих го на небето – там го няма –
от празнотата му смутен останах.
Търсих го в земния му дом, но в храма
аз ликът му видях.

Подирих го в сърцата – срещнах тамо
не Бога благи – други Бог жесток;
дирих го в разума – той каза само
"Не знам какво е Бог!"

Потърсих го в душата человешка –
там името му беше, а не той,
дирих го вред...и викнах в мъка тежка:
– Къде си, Боже мой?

Не виждам те в небето и в чолякът,
земята пуста е сега без теб
и пълна с кривди, зло, синджири звякат,
цари Ваал свиреп.

Заглъхна в бурен твойто слово живо
и твоя благ завет за братство, мир,
теб химни пейм, а служим послушливо
на други, лют кумир.

Къде си, Бог на любовта, живота,
на истината извор вечен, свят?
И чух аз вик: – "Търси го на Голгота:
той пак е там разпят!"

София, 1899
Титла: Re: Иван Вазов
Публикувано от: Hatshepsut в Март 01, 2015, 12:27:06
Дедите наши злочести

Дедите наши злочести
живот злочестен живеха
и без да имат утеха,
в неволя крайна умреха
дедите наши злочести.

На свойте внуци, потомци
оставят зла проклетия,
в наследство – тежка робия,
за радост – зла сюрмашия –
на свойте внуци, потомци.

Не бива, братя, не бива
да хулим тяхното име,
че днеска в робство стоиме,
виновни тях да броиме –
не бива, братя, не бива!

Пет века веке ще станат,
как врагове ни плениха,
окови, що ни туриха,
веч от ръждата изгниха..:
Пет века веке ще станат.

Дошло е време, дошло е
да счупим стари окови,
да дигнем остри ножови
въз турци хищни, сурови.
Дошло е време, дошло е!
Титла: Re: Иван Вазов
Публикувано от: Nordwave в Октомври 24, 2017, 23:13:22
Там!

Там де Вардар шуми, в оня край мил и свят,
де се наште стремят души, мисли, сърца,
със ура и с венци, с просълзени лица
братя роби здрависват спасителя брат.

Ден велик! Доживях те, дочаках те веч!
О, сърце, тупай, бий със младежкия жар!
Там свобода загря! Волно българска реч
зазвуча по бърда, по поля, и в олтар

О, гори, планини, вий напразно сега
пред мен пречка поставяте - пречки не знам
за летежа си вихрен на Пирин през снега:
аз съм там, със духа, аз съм там, аз съм там!

Аз деля радостта на възкръсналий брат
във урата, в сълзите му своите слял,
и прегръщам те с него, герою крилат,
за този празник велик сили, кръв - всичко дал;

ти герою, ти войно с железен дух, гръд,
на България гордост, света удивил
с ураганский си устрем към слава и смърт,
епопеи създал и империй сломил!

О, лети от триумф на триумф, радост сей!
Нощ превръщай на ден, плач на смях, ад на рай,
И над Охридското езеро, роб де ридай,
ти победното си знаме развей!

Иван Вазов 18 октомври 1915 г.
Титла: Re: Иван Вазов
Публикувано от: Hatshepsut в Март 25, 2018, 15:27:15
"Бедят ни" едно от великите изтрити от нашата история стихотворения на Патриархa на българската литература Иван Вазов. Неудобно за комунистите след поробването на България от Съветска Русия на 9 септември 1944г.

(https://scontent-sof1-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/29572551_1857972590893309_5662070657106268954_n.jpg?_nc_cat=0&oh=f58ac9e28fee5c18a995ce1dba02aeb2&oe=5C01E483)
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1857972590893309&set=a.182937038396881.40497.100000417593279&type=3&theater (https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1857972590893309&set=a.182937038396881.40497.100000417593279&type=3&theater)

Бедят ни другоземци,
че с отомани, с немци
дружим в полята бойни.
Кога пък в Букурещ ни
разпъваха, нас грешни,
те гледаха спокойни.*

Корят ни, че със нихни
врази съюз сторихме -
да счупим братско иго;
ала кога душмани
разкъсваха меса ни,
те викаха: "Разпни го!"

Кълнат ни за измена
славянска непростена,
кат свойта браним стряха.
Ала когато нази
ужасно зло нагази -
славяните де бяха?

Ругаят ни, че с чужди
на наший дух и нужди
народи сме събрани -
но тези, що любехме,
или боготворехме,
що правяха в скръбта ни?

Стояха оглушали,
безчувствени, едва ли
не зрители злоради
пред наште мъки тежки,
пред воплите ни жежки -
и кой ни се обади?

Във Петроград мълчаха,
а от Париж ревяха:
"Убийте тоз звяр диви!"
И на защо, кат смеем
и ние да живеем,
станахме лоши, криви!

Иван Вазов, декември 1915г.

*става дума за Букурещкия мирен договор, сложил край на Междусъюзническата война 1913г.:
https://bg.wikipedia.org/ (https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%83%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%B5%D1%89%D0%BA%D0%B8_%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80_(1913))
Титла: Re: Иван Вазов
Публикувано от: Panzerfaust в Март 25, 2018, 23:19:07
Едно много любимо Вазово стихотворение, посветено точно на Букурещкия мирен договор и гнева срещу съюзниците-разбойници.

Българският бог

Тревожни дни, велики дни! Не знам

прекарвал ли е друг народ такива.

триумфи, слава! — а сърцата нам

змия гризе, отрова в тях излива.

Душмани грозни с низки врагове

обграждат ни. Стихия на коварство!

На адска завист демонът реве

към младото, великото ни царство!

И хищни птици яростно кълват

меса ни живи, кръв ручи от рани…

Затуй ли нашите свети герои мрат —

да бъдем грабени, разкъсвани, обрани?

Българио, треперя с твоя гнев,

треперя с твойта ярост безгранична,

треперя с яростта на бесний лев,

на кой, настръхнала, си днес прилична;

треперя с целий негодующ свет

пред тоз позор; с душите възмутени

на твойте храбри синове без чет

по бойните полета покосени.

Но жив е българският бог. Той нас

в най-мрачни векове пази: пази ни

при Шипка, Сливница, Люлебургаз —

и днес той бди въз нашите съдбини.

И днес той бди въз нас, невидим страж

народен, и не ще да ни остави.

О, жив е българский бог, богът наш

велик, и чудеса за нази прави.

Защото правдата е с наший меч

и имаме велико тук призванье

и славна рол в историята веч

съдбата предвидлива начърта ни.

И пак ще одолейм! И по-висок

ще бъде нашият полет свободни

въпреки всики сили преизподни!

О, жив е, жив е българският бог!

 

Февруари 1913

Титла: Re: Иван Вазов
Публикувано от: Мишок в Март 26, 2018, 18:59:13


Ругаят ни, че с чужди
на наший дух и нужди
народи сме събрани -



Уважавам Вазов и го смятам за велик поет, но в това стихотворение греши. Да сме на страната на Турция в тази война е ужасно предателство към народ и родина.
Ето ги фактите за извършени малко преди тази война злодеяния от турците към българите.
Нито сърби, нито гърци вършат такова нещо, не че са били коректни към нас, ама не го вършат. Вазов е трябвало да пише срещу предателите вкарали ни на страната на Турция в тази война. А и се е знаело вече че германия ще загуби.
_________________________________________________________________________________________
Геноцид в Тракия! Убити 60 000 българи, прокудени 280 000, отнети над 3 млн. дка земи
По данни на външно министерство на Царство България малко преди Балканската война само в Тракия българите са били около 420 хиляди.

    COMMENTS

   

 
По данни на външно министерство на Царство България малко преди Балканската война само в Тракия българите са били около 420 хиляди.

В Мала Азия са били няколко десетки хиляди. Става въпрос за около половин милион българско население.

26 март е Ден на Тракия. Чества се подвигът на българските воини, паднали край Одрин и из тракийските полета, както и почитта и паметта към хилядите българи – тракийски бежанци. И точно днес по инициатива на премиера Борисов във Варна гостува турският президент Режеп Ердоган, който ще се срещне с лидерите на ЕС.


 
На 16 юни 1913 г.започва Междусъюзническата война между България от една страна – Гърция и Сърбия от друга. На 28 юни с.г. румънска войска „атакува“ несъществуващ български противник, завзема северната част на страната и нахлува в Софийското поле. Турция внимателно следи развоя на събитията. Възползва се от отсъствието на българска войска в Тракия и на 30 юни 1913 г. нейната армия преминава установената от Лондонския мирен договор нова граница по линията Мидия-Енос и започва геноцида над тракийските българи. Избити са 60 000 мъже,жени и деца. С каквото могат да носят на гръб,пеша, на 150 км. са прогонени 280 000 души. Повсеместни безчинства и издевателства. Унищожени са църкви и 280 български училища.

Става въпрос за геноцид, който е осъществен от официалните турски власти, използвали турската редовна армия. Става дума за зверства, които човек трудно може да си представи. Отнемани са деца, размествани са по турски селища и др. Данни от 1983 г. доказват заграбени около 3 милиона и 500 хиляди декара частна българска земя. Това е престъпление срещу човечеството. С две международни конвенции то се третира като най-тежко престъпление и за него няма давност. По данни на външно министерство на Царство България малко преди Балканската война само в Тракия българите са били около 420 хиляди. В Мала Азия са били няколко десетки хиляди. Става въпрос за над половин милион българско население.

От 1913 до 1925 г., когато е подписан Ангорският договор реално българско население в Турция не е останало. Няколко стотин души са останали в Истанбул, които след това са потурчени. Това са жестоките факти. И на тях никой не обръща внимание. Не говоря за десетките унищожени църкви. Не говоря за около 280-те български училища. Ние сме били с най-добрата инфраструктура, най-богатите, работливите и печелившите. Реално българите до голяма степен са изхранвали Цариград. Бих казал, че Европейска Турция сега граничи с Европа благодарение на заграбени български земи.

Прокудените тракийски българи и днес имат права, независимо от други договори. Ангорският договор реално няма никаква сила. Той официализира извършено престъпление срещу тракийските и малоазийските българи. Това е мъртъв договор. Той не върши никаква работа. А по силата на международните конвенции, за геноцид и за престъпленията срещу човечеството няма давност. Така, че именно на базата на извършения геноцид, за който няма давност, трябва да търсим правата си по един нормален начин, без излишна агресия, без истерия и злоупотреба с обществени настроения и нагласи, по законов ред. Да се обърнем към международни органи и институции да предприемат необходимите стъпки!
https://edinnabulgaria.site/index.php/genotsid-v-trakiya-ubiti-60-000-balgari-prokudeni-280-000-otneti-nad-3-mln-dka-zemi/