Българският националистически форум

Българска култура и духовност => Култура и изкуство => Поезия => Темата е започната от: Amenhotep в Януари 23, 2007, 11:35:03

Титла: Петко Славейков
Публикувано от: Amenhotep в Януари 23, 2007, 11:35:03
Това е една много силна и поучителна басня на П. Р. Славейков!

Орел и рак и щука,
не зная по каква сполука,
такваз им работа дошла
да теглят наедно кола.
И ето те са впрягат,
напъват са, напрягат,
ей тъй, че ще са пукнат чак,
а пустите кола не мръдват пак.
Те можаха покара
най-лесничко товара,
но на, орелът кат крилат
все теглял нависоко,
кир Рачо - теглял наназад,
а щуката - в дълбоко.
Кой крив, кой прав - не знам,
Товарът и до нине там.
Несговорна дружина - не могат си почина
Титла: Re: Петко Славейков
Публикувано от: Царица в Януари 23, 2007, 11:51:45
Не сме народ

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.

И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...

Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...

Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому мерамът е развала...
Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.
Титла: Re: Петко Славейков
Публикувано от: Родолюбец IYI в Февруари 13, 2007, 13:30:34
Честно казано и на мен въобще не ми харесва!!!  >:(
Но има някои верни неща за жалост... :-\
Титла: Re: Петко Славейков
Публикувано от: SSK в Март 31, 2007, 13:25:02
Честно казано и на мен въобще не ми харесва!!!  >:(
Но има някои верни неща за жалост... :-\

Това стихотворение е идеално писано за времето след 1944г.
Алеко Константинов не си е представял колко ще бъде прав.
Титла: Re: Петко Славейков
Публикувано от: Родолюбец IYI в Март 31, 2007, 19:34:47

Това стихотворение е идеално писано за времето след 1944г.
Алеко Константинов не си е представял колко ще бъде прав.

Славейков го е писал стихотворението.  ;)

Но иначе си прав - комунистите превърнаха трудолюбивия българин в мързеливец, крадец и келепирджия. Сегашното ни трагично положение е следствие на тяхното 45 - год управление. :)
Титла: Re: Петко Славейков
Публикувано от: Иван Иванов в Март 31, 2007, 20:00:14
Ами колко от българите са такива ?  :eusa_naughty: Българинът си е работлив- стига да се отнасят с него както с човек, а не като с роб- на това наистина старата власт научи народа.
Титла: Re: Петко Славейков
Публикувано от: Царица в Март 31, 2007, 20:04:02
Ами колко от българите са такива ?  :eusa_naughty: Българинът си е работлив- стига да се отнасят с него както с човек, а не като с роб- на това наистина старата власт научи народа.

Точно така, съгласна съм, българите са качествени хора!
Никога не съм разбирала това стихотворение на Славейков :-\
Титла: Re: Петко Славейков
Публикувано от: Родолюбец IYI в Април 01, 2007, 18:41:13
Ами колко от българите са такива ?  :eusa_naughty: Българинът си е работлив- стига да се отнасят с него както с човек, а не като с роб- на това наистина старата власт научи народа.


Повечето за съжаление.
Всеки мисли как да прецака другия и да натрупа повече пари на чужд гръб. Тарикатлъка и циганията станаха нещо нормално и даже желателно за да успееш в живота! Не е ли така? Добиваме типично цигански манталитет. Това е  част от т.нар. циганизация на българите.
Народа ни БЕШЕ трудолюбив, но комунистите изкривиха манталитета му.
Титла: Re: Петко Славейков
Публикувано от: Иван Иванов в Април 01, 2007, 18:54:54
Гледат но погледни при какви условия работят и какво е заплащането- аз на това му викам законна съпротива. Когато установения ред е в тотално противоречие със справедливостта, то всички средства за оцеляване стават актуални.
Виж как работят хората с адекватно заплащане, българите на запад например ? Няма такива тарикатлъци, всеки си гледа съвестно работата.
При циганите не е така- те навсякъде са един дол дренки.

Българинът обаче не е безропотна мравка и няма да стане такъв- да, преди 9-ти е бил /от простотия/, но вече е променен и процесът е необратим. Много им се иска на нашите частници да върнат ратайлъка от царското време, ама на- не става. Българинът ще шикалкави, докато не се промени отношението към него, т.е. когато това елементарно печалбарство на работодатлеите изчезне.
Титла: Re: Петко Славейков
Публикувано от: Родолюбец IYI в Април 03, 2007, 13:25:50
По царско време също е имало много бедни, но на кражбата, тарикатлъка и циганията е било гледано с презрение. Българите са имали някаква гордост и достойнство, уважавали са чуждата собственост. Били са трудолюбиви, имали са земи, изхранвали са големи семейства.
След 1944 всички предприятия стават държавни. Всеки работник, независимо дали работи, или не си е получавал една доста прилична заплата. Знае, че като завърши училище, без работа няма да остане - всичко ще му е на тепсия. Без пари няма да остане. Защо тогава да се пъне да работи? Това поражда и стимулира мързела. Предприемачеството и самоинициативата са били потъпквани. Започва да се краде масово от заводи и предприятия - какво ти пука за стоката - нали е държавна, нали има много...кой ще разбере липсата? Пък и СССР раздаваше, не си играеше.... Няма значение колко работа си свършил - винаги ще получиш заплата. Да не говорим пък какви некадърници в икономическо отношение бяха нашите комунисти. Всичките благини от Съюза, дето се изсипваха тука като златен Пактол, се пилееха безумно и безцелно.
С други думи - за да запази режима си, в стремежа си да сервилничи и да се подмазва на народа, комунистическата власт го научи на безделие, тарикатлък и мързел. Нещо подобно на плебеите в Рим - по цял ден безделничат, мързелуват, забавляват се в Амфитеатъра, но накрая винаги получават своя хляб от Цезаря, който пък очаква в замяна благодарност и подчинение.

 Преди 1944 България е просперирал , била е с една от водещите икономики не само на Балканите, но и в Югоизточна и Източна Европа. И знаеш ли защо? Защото българина е бил стимулиран да работи, с пот на челото да си изкарва прехраната. Да си заработва до стотинка всичките пари с честен труд. С трудолюбие всичко се постига. Затова след Ньойския договор пак стъпваме на крака, възстановяваме икономическата си мощ, и даже я увеличаваме. Много стари хора си спомнят с умиление за "онези мили Бай Тошови времена", но забравят, че по царско време сме били още по - добре.
Пък да не споменавам периода преди Балканските войни и националните катастрофи. България е наричана тогава "Икономическото чудо на Балканите". И не напразно - хранили сме цяла Европа с наша земеделска продукция. БЪЛГАРСКИЯТ ЛЕВ  е бил една от най - скъпите валути в Европа!!! МЕРИЛ СЕ Е С АНГЛИЙСКАТА ЛИРА!!!
И това по времето на толкова оплювания от комунягите Стамболов.
Няма какво да говорим - ДНЕС НАЙ БЕДНИТЕ ДЪРЖАВИ В ЕВРОПА СА БИВШИТЕ КОМУНИСТИЧЕСКИ.

Ако България беше обединила всичките си етнически територии, ако беше избегнала комунистическата чума, сега положението ни щеше да бъде СЪВСЕМ РАЗЛИЧНО. Наистина различно!
Титла: Re: Петко Славейков
Публикувано от: Иван Иванов в Април 03, 2007, 15:28:00
Зае....и ти това трудолюбие, като не ти плащат ! Хората не са улави. Имам двама познати по на 27-28 години, които ще ти дам за пример- единия е информатик, другия е юристконсулт. Скъсват си задника от бачкане човек, няма такива хора. Събират им се 10-ина дни свободни в годината, няма събота и неделя, море, планина...

Получават над 2000 лева чисти, отгоре премии, командировки и т.н.

И са левичари по убеждения на всичкото отгоре  :-P :-P :-P
Титла: Re: Петко Славейков
Публикувано от: Ванадий в Януари 16, 2009, 21:13:29
Не сме народ

Не сме народ, не сме народ, а мърша,
хора, дето нищо не щат да вършат.
Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!
"Аз не зная! Аз не мога!" - общ е глас.

И не знаем, не можеме, не щеме
да работим за себе си със време.
Само знаем и можеме, и щеме
един други злобно да се ядеме...

Помежду си лихи, буйни, топорни,
пред други сме тихи, мирни, покорни...
Все нас тъпчат кой отдето завърне,
щот сме туткун, щото не сме кадърни...

Всякой вика "Яман ни е нам хала!" -
а всякому мерамът е развала...
Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
пак ще кажа и с това ще да свърша.

Всеки трябва да го е чел, правилно е казал човекът!
Титла: Re: Петко Славейков
Публикувано от: Индивидуалист в Януари 17, 2009, 22:11:36
Не сме мърша!
Титла: Re: Петко Славейков
Публикувано от: Балкани в Януари 17, 2009, 22:34:24
Не сме мърша!
А скотове...
От стихотворението се вижда ,че Българският народ не се е променил много за повече от век...ако се е променил по някакъв начин, то надали е в положителна насока.
Титла: Re: Петко Славейков
Публикувано от: Сосипатор в Януари 18, 2009, 16:38:13
Не сме мърша!
А скотове...
От стихотворението се вижда ,че Българският народ не се е променил много за повече от век...ако се е променил по някакъв начин, то надали е в положителна насока.

Споко, другите народи също са мърша.
Титла: Re: Петко Славейков
Публикувано от: Бай Иван в Юни 11, 2009, 20:08:32
Никой народ няма в живота си толкоз и таквиз груби противоречия и несъобразности, колкото има в живота на нашия народ.

Бедни материално и невежествени духом, мнозина от нас искат да се покажат, че са нещо повече, от каквото са. Облеклото на тези хора е по последната мода, а животът им - подражание на европейския. Думите им са за големи работи и желанията им клонят към високи положения. За достойнството им не питай, те се считат достойни за всичко, без най-малко приготовление и без положителни способности.

Тези хора забравят де живеят, на кой народ принадлежат и какво е състоянието на този наро. Като гледат на това състояние, те не познават и нуждите на народа, а слугуват на цели, които са почти всякога противоположни на народните.

Когато влезеш в някой български град, ти ще се смаеш пред тези български глави на европейски манер. Те ще ти говорят с някакви безразборно избрани по вестниците думи и ще се мъчат да ти внушат, че те са не като другите.

Ако бяха се спрели тези глупави претенции само на това, само на думите и дрехите, ний не бихме казали ни дума, защото всякой е всободен да живее и да се облича както ще. Но претенциите се простират по-надалеч; те се вмъкват в общите ни работи и докарват, гледай ти, лошавини. Това последното ни кара да поговорим на читателите си за тези, от тази пасмина, наши сънародници.

Като не приличат на народа по външност, тези хора си намислили, че не му приличат и по вътрешните си достойнства. Народът е за тях куп от глупави твари: а те самите са разумът и главата на тази безсмислена маса. Каквото главата стои над тялото, тъй и те искат да стоят над всичкия народ.

Еднъж погрешни в мислите си за себе си, тези ховра на всичко ще гледат и гледат погрешно. Те понечват оттам, дето да прибират работите в ръцете си, да разправят всичко и над всичко да стоят. И тъй дохожда, че те се турят начело на обшествените и народните ни дела; навсякъде почти общинските работи са в ръцете на таквизи самомнителни управители и затуй са и тъй управени и отиват толкоз добре, както ги виждаме.

Колко пътя ни се е случвало да чуеме от тези високо достойни хора, че на събранията не трябвало да се викат простите хора (народът), защото нищо не разбирали. Но, господа самоуправници, същото това, дето казвате, че народът е прост, трябва да ви кара да го приемете в събранията, щото вашите светлини да осветляват и него и да го изваждат от невежеството, за което го презират.

Ний страдахме и плакахме от едновремешните чорбаджии, но изпаднахме на по-лоши. Старите чорбаджии угаснаха на много места; на чорбаджилъкът, гледаме, че угаснува... Мястото на старите заловиха млади чорбаджии, които се носят по европейски и без да разбират от нищо европейско. Тези млади чорбаджии са, които се считат за най-достойни между българите, само и само защото са облечени по модата и знаят да лъжат много по-безсъвестно от старите чорбаджии, още и без да се причървяват; те са, които замазват очите на света с няколко книжни думи и покриват с думите си най-дебелото невежество в делата на обществото; те са, които употребяват общите работи за средства към високи положения; теса, които напущат скромните, но почетните си занятия за чорбаджилъка и за месечните заплати: пт тях са, които подкопават желания и стремления, за да спечелят благоволението на началството и да станат стражари на народа си; те са, които отстраняват днес народа от общите работи и които показват едно тираническо своеволие. С една дума, те са, които висят днес на врата на народа наместо старите до вчера чорбаджии.

Когато сравни человек делата на старите чорбаджии-изедници с делата на младите чорбаджии-модници, у последните ще се намерят по-големи мерзости.

Злините на старите чорбаджии рядкоса закачали повече от една община, но злините на днешните чорбаджии закачат цял народ. Безмерното честолюбие на тези чорбаджии се простира на всичките работи и всичко закача: общите дела на цял народ, вестникарството, училищата, черковните дела - всичко подпада по тяхното злоупотребление, от всичко строят подножието на своето въздигание.

Инак не може и да бъде. Когато едни хора не познават себе си и народа си, когато те искат да живечт не по заслугите си и достойнствата си, а по примера на по-горните от тях, тогаз не ще съмнение, че всичката им деятелност ще бъде вредителна. За да получат средства за своя живот и големи заплати без положителни достойнства, те трябва да употребяват в дело най-долните качества като: лъжа, лицемерие и други, още по-добри от тях.

Еда са малко теготиите на народа, та трябва и самите синове, които е той родил, да го натоварят с още нови? Наместо да вървим с народа и да споделяме всичките му нужди и лишения, наместо да му помагаме с всичките си сили в удовлетворението на нуждите и в облекчението на лишенията му, ний оставяме народа в калът, а сами се вьздигаме нагоре, като стъпваме на гърба му. За да живеем като по-горните, ний правим всякакви мерзости и съсипваме цял народ. Ний не щем да знаем за състоянието на народа и не мислим - нашият живот прилича ли колко-годе с живота на народа и съгласява ли се с него.

Че нашият живот е пълно противоречие на народната патриархална простота, че нашата охолност, купена със задушавание на нравстваното чувство, е голяма несъобразеност всред народната оскъдност - за това ний не си ни помисляме. Ний искаме нам да е добре, а целият народ, ако ще, и на огън изгоря.

Ако ни слушат, ний сме най-умните в народа; а пък нямаме ни толкоз ум да разберем на какво приличаме с европейската си боя върху платното на народния живот. Имаме ум да се ползваме от лъжата, но нямаме ум да разберем, че лъжата не завожда надалеч и че благополучието от лъжа тъкожде лъжовно.

С искането си да се покажем европейци ний се явяваме добри маймуни, които вършат всичко по подражание и на които всичкото изкуство състои в някакви играчки за услаждане на зрителите-господари.

Умният човек никога не живее по примера на другите. Той всякога гледа своите средства и се съгласява с обстоятелства, които окружават народа му. За умния человек е несносно това, дето народът да живее просто и да се бори със сиромашията, а той да се гордее с модните си дрехи, с престорения си живот и незаконна разкошност. За него това не е человещина!

И нес паведливо, и омразно е да ламтим за почести, за да се отделим по-скоро от народа и да се възправим над него; но неразумието не ни оставя да видим тази голяма несправедливост. Ний сме запнали нагоре и не снемаме очи да погледнем и надолу. Ний гледаме само онези, що са над нас, що са по-богати, и по-охолни, и всичките ни грижи са - как да се възкачим до тях.

Да погледнем надолу и да видим бедните и претеснените, на това не се решаваме. Ако бихме хвърляли очи надолу, ако бихме гледали по-често оскъдността до най-долните й степени, тогаз ний мн-малко бихме противоречили в общия живот на народа, по-малко бихме бягали подир чорбаджилъка и европеизма и по-малко бихме обременявали народа. Тогаз ний щяхме да бъдем благодарни от своето скромно положение и не щяхме да го меняваме с безсъвестност. Тогаз ний бихме имали по-голяма человещина.

Тогаз ний бихме се държали о народа с двете си ръце и никога не бихме желали да се въздигаме без него. Тогаз нашето деление от народа щеше да ни се покаже във всичката си отвратителност...

Человек не е безумно животно, но същество разумно и общежително; той не може да примине без подобните нему ни една минута. Още по-малко може той без тези, които говорят неговът език, които го обикалят от вси страни. Но като има нужда от обществото и като получава неговите помощи на всякой час, на всяка стъпка, той с това се задължава, обвързва се с длъжности към това общество. Обществото има право да чака от него изпълнението на тези длъжности и да не прощава николу тяхното пренебрежение.

Додето человек се счита член на едно общество, той трябва да дели и злото, и доброто на това общество. Който се показва член само тогаз, когато има да се ползува, а в тежките минути оставя обществото и дори отива срещу неговите интереси, той не трябва да се счита за част от обществото и не трябва да се казва, че принадлежи на еди-кой си народ. Обществото трябва да отсича от себе си таквизи членове и да ги покрива с всеобщо презрение.

Просим извинение от всички онези, които не са тази пасмина, за която си позволихме да поговорим.

"Македония", 1871г.
Титла: Re: Петко Славейков
Публикувано от: Amenhotep в Май 30, 2011, 18:09:00
Видях това стихче в Днес.бг (Фес.бг), някой го беше постнал, но го изтриха ... за щастие успях да го копна... тъжно е стихчето , но е вярно ...


София

Безумни сирените вият
Някъде има аврал
Може би ,,роми" се бият
Или пък някой умрял

Ченгета не пускат народа
(Бойко е тръгнал на път)
За него ще лижат и пода
А хората нека да мрът

Продаден градът се разлага
От него на мърша смърди
Тук всеки гърбът си подлага
За шепичка жалки пари

Така е навред по страната
Те примерът взимат от тук
А беше държава богата
Сега - европейски боклук!
Титла: Re: Петко Славейков
Публикувано от: Франкист в Май 30, 2011, 18:41:19
Видях това стихче в Днес.бг (Фес.бг), някой го беше постнал, но го изтриха ... за щастие успях да го копна... тъжно е стихчето , но е вярно ...


София

Безумни сирените вият
Някъде има аврал
Може би ,,роми" се бият
Или пък някой умрял

Ченгета не пускат народа
(Бойко е тръгнал на път)
За него ще лижат и пода
А хората нека да мрът

Продаден градът се разлага
От него на мърша смърди
Тук всеки гърбът си подлага
За шепичка жалки пари

Така е навред по страната
Те примерът взимат от тук
А беше държава богата
Сега - европейски боклук!


е хубава работа!
Титла: Re: Петко Славейков
Публикувано от: BulgarianBlood в Май 30, 2011, 19:51:22
Всеки може да легне и да чака да умре, а ние нали се стремим към нещо по-добро. Защо тези стихове...?
Титла: Re: Петко Славейков
Публикувано от: Amenhotep в Май 30, 2011, 20:12:02
Защо тези стихове...?

Ако ще сме истински националисти, трябва да си казваме кривиците си и да се опитваме да ги поправим. Ако си затваряме очите за пороците си, то ние няма да се преборим с тях, а ще ги правим повече.

"За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно."

"На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел"

"Не си народен: виждаш народното зло и не го казваш"

"Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме"


Нали не смятате, че Човекът чиито думи цитирах по-горе е национал-нихилист?
Титла: Re: Петко Славейков
Публикувано от: BulgarianBlood в Май 30, 2011, 20:33:11
Съгласен съм, че трябва да забелязваме лошите си черти, но някои от нас пропускат частта с "да се опитаме да ги поправим"... и затова повтаряме едни и същи лоши черти...
Титла: Re: Петко Славейков
Публикувано от: Amenhotep в Май 30, 2011, 20:34:51
Така е ...  sadsmile
Титла: Re: Петко Славейков
Публикувано от: Атакиста в Май 30, 2011, 22:25:17



А беше държава богата
Сега - европейски боклук!


От изключителна важност е кой период име предвид авторът.
Ако е периода 1945-1989, значи авторът е откровен боклук.
Титла: Re: Петко Славейков
Публикувано от: Panzerfaust в Май 30, 2011, 22:32:30



А беше държава богата
Сега - европейски боклук!


От изключителна важност е кой период име предвид авторът.
Ако е периода 1945-1989, значи авторът е откровен боклук.
Абсолютно подкрепям! Изпревари ме в това мнение. :-)
Титла: Re: Петко Славейков
Публикувано от: Amenhotep в Май 30, 2011, 23:02:06
Идея си нямам кой период е визирал авторът, но наистина в миналото сме били "држава богата".

По едно време сме биби икономическото чудо на Балканите, били сме военното чудо на Балканите (наричали са ни "прусаците на Балканите") ...

А за соца, каквото и да говорите, икономически сме били 100 пъти по-добре от сега (особено имайки в предвид, че и днес се граби онова, което беше построено тогава.
Не съм комунист и не защитавам по никакъв начин ония строй, но тогава бяхме в първите 10 по производство на вино в СВЕТА, бяхме основен производител на храни, бяхме първи (или втори) по производството на електрокари, нямаше втори като нашите калашници ...днес четох, че както 58-а година не сме имали металургия, то в средата и към края на 80-те години сме били 27 в СВЕТА по металургия.... ето вижте тук - http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php?topic=9044.msg98061#msg98061 (http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php?topic=9044.msg98061#msg98061)

А сега къде сме?

Титла: Re: Петко Славейков
Публикувано от: Panzerfaust в Май 30, 2011, 23:48:34
А за соца, каквото и да говорите, икономически сме били 100 пъти по-добре от сега (особено имайки в предвид, че и днес се граби онова, което беше построено тогава.
Не е тука мястото да го обсъждаме, само ще кажа, че "соца" се крепеше на неща, които вече отдавна ги няма, нещо повече - почти ги нямаше след 1985 г. То и затова закъса накрая.

А сега къде сме?
Където са ни сложили.
Но и където сами се сложихме...
Титла: Re: Петко Славейков
Публикувано от: Петкан в Октомври 16, 2013, 22:25:41
"Трябва да изповядаме, че българите никога не са се лишавали от храброст и смелост, но всякога почти, а най-вече за времето, за което говорим, липсувала им е всяка инициатива за самостоятелно предприятие, нямали самоувереност в своите начинания, затова все гледали да наблегнат главата си на чужди плещи. Те били верни и предани на чуждите интереси, гинели за тях, като се считали уж по-сигурни в сполуката и по-малко отговорни в случай на несполука, но това не е освен в следствие на неразвитието им. От това настроение на българите се възползувало най-напред турското правителство. От него се възползували тоже и домогателите на аянските постове, от него се възползували най-подир и разбойническите шайки на кърджалиите..."(П. Р. Славейков „Исторически разкази от миналите времена”)
http://www.promacedonia.org/vm/vm_zakl.htm
Титла: Re: Петко Славейков
Публикувано от: Hatshepsut в Август 17, 2014, 15:34:50
Татковина

Хубава си, татковино,
име сладко, земя рай,
сърце младо и невинно
за теб трепка, та играй.
 
Мили ми са планините
и на север, и на юг,
драги ми са равнините,
набраздени с наший плуг.
 
На уста ми сладка дума -
ще да бъде този кът,
дето Дунав, Вардар, Струма
и Марица си текат!
 
Дор на небо ясно слънце,
дор на очи свят, живот,
ще обичам аз от сърце
таз земя и тоз народ
Титла: 154 години от издаването на първият български хумористичен вестник „Гайда"
Публикувано от: Петкан в Юни 14, 2017, 23:09:52
На 15 юни 1863 година в Цариград излиза първият брой на вестник „Гайда“.

(https://1.bp.blogspot.com/-IDyvYV1xmEM/VwF8UpLjyoI/AAAAAAAAHVI/ZJdghLDPQPMd6pVD39GGFtmF3cIr4uTzg/s400/FAKSIMILE%2B-%2BGaida%2B-%2Bbr.%2B15%252C%2B20%2Bfevruari%2B%2B1864.jpg)

”Кому не е драга земята на отците и дедите му? Кому не е свидно това място дето почива прахътъ на бащите му и дедите му дето ще ляжятъ костите му и дето ще живеят децата и внуците му?”  (Петко Славейков)

(https://www.slovo.bg/prs/prs.jpg)

Редактор на вестника е Петко Рачов Славейков.
Последният брой на в."Гайда" излиза на 15 април 1867 г. Вестникът е спрян от турската цензура за периода 24 април 1865 г. - 1 януари 1866 г. След подновяването излиза като филологично списание, „нравствената цел на което ще е със занимателното си съдържание да приучи на прочитание нашите съотечественици“.

Първото публикувано стихотворение на Христо Ботев - Майце си, е отпечатано в последния брой на „Гайда".
 Петко Рачов Славейков е български поет, публицист, фолклорист и общественик. Роден през 1827 г. в Търново. Ученик на Емануил Васкидович. Издирва и събира около 2 263 народни песни. Като учител в Търговище издава български сатиричен вестник „Гайда“. След като работи известно време във Варна, заминава за Цариград, поканен през 1864 г. да редактира българския превод на Библията (на източно българско наречие) от Българското библейско дружество,[2] наред с Албърт Лонг, Илайъс Ригс и Христодул Сичан-Николов, чийто цялостен превод бил отпечатан през 1871 г. в Цариград.
За значението на тяхното дело пише Пенчо Славейков: „ Преводът на Библията тури край на езиковата безредица, на боричкането на разните наречия за първенство и се установи литературният език. След появяването на Библията на бял свят заглъхват разприте между разните български говори и източнобългарския говор става общ език за всички ратници на мисълта и националното съзнание.
В анкета, организирана от СБЖ сред журналисти от българските национални медии, проведена през 2003 г. и посветена на 140-годишнината на вестника, „Гайда“ е посочен на първо място в отговора на въпроса "Кои са 15-те най-значителни български хумористично-сатирични вестници и списания през периода 1863-2003 г.?"