Българският националистически форум

България и българите => Български националисти => Темата е започната от: Мишок в Май 23, 2018, 19:21:44

Титла: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: Мишок в Май 23, 2018, 19:21:44
Тема за не така известни народни юнаци- национални герои, които сме позабравили.
Има доста такива, и като народ имаме повече от всеки друг народ на земята.
ДОБЪР ПРИМЕР ЗА БЪЛГАРИН -ЮНАК.

Георги Тиханек (1845 –1915). Останал в Историята като революционерът, гръмнал първата пушка и дал началото на Априлското въстание на 20 април 1876 г. Член на революционния комитет и началник на тайната полиция в Копривщица, и съратник на Каблешков. Тиханек е в групата въстаници, която трябва да превземе конака, и дава първия изстрел във въстанието, като убива заптието Кара Хюсеин. След въстанието е заловен и откаран в София, където престоява три месеца. Заточен е на остров Родос. Георги Тиханек и Никола Беловеждов правят опит да избягат, но са заловени и разделени. Доживява Освобождението на България. Връща се в Копривщица през 1879 г.
(https://s26.postimg.cc/umxkfvjih/tihanek.jpg)
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои , трябва да се помнят!
Публикувано от: генерал Жеков в Май 23, 2018, 19:59:30
Никола Жеков
Христо Луков
Иван Рогозаров
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои , трябва да се помнят!
Публикувано от: Мишок в Май 23, 2018, 20:14:12
ВЕЛИК НАРОДЕН ЮНАК.
"Аз съм главният виновник. Затова ви моля да не мъчите хората. Сам съм - други няма! Аз водих, аз заповядвах, други не търсете."
-
142г. от жестоката смърт на един от най-великите български революционери и национален герой. Водач и военен ръководител на Априлското въстание в Брацигово. Местни чорбаджии предават Петлешков на турците след разгрома на въстанието. Въпреки това не предал никой. Цялата "вина" прехвърлил на себе си. След това Васил Петлешков бил поставен между три огъня и така изгорял жив в страшни мъки. Когато този мъченик стоял между огньовете от силната горещина кожата му се напукала и мас течала от него. В същия миг щикове се забивали от всички страни в месата му. Така изгорял този смел българин. Човешкият разум трудно може да си представи какъв силен дух, каква воля е имал безстрашният българин. Нека неговият мъченически живот да бъде пример на безкористно родолюбие за поколенията.
ПОКЛОН!

(https://s26.postimg.cc/4meo0ecih/cbc62970d0babd7f3103238b58763077.jpg)
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои , трябва да се помнят!
Публикувано от: генерал Жеков в Май 23, 2018, 21:56:38
Ти правиш поклони само пред бай тошо и господаря ти путин.Лицемерно е да пишеш за национални герой
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои , трябва да се помнят!
Публикувано от: Мишок в Май 23, 2018, 22:07:14
Ти правиш поклони само пред бай тошо и господаря ти путин
Темата не е за тебе или мене, нека не я превръщаме в бунище. Имай уважение към хората жертвали се за свободата, народността и вярата.
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: генерал Жеков в Май 23, 2018, 22:15:07
Защо към тях да има по-голямо уважение от това към Луков,Рогозаров и Жеков?
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: Мишок в Май 26, 2018, 14:18:52
На днешния ден преди 142 г. България губи един от най-великите си революционери – Гаврил Груев Хлътев, който остава в историята ни под името Георги Бенковски. Великият Българин, Апостолът на въстанието е предаден и загива в Тетевенския балкан, край река Костина.

ПОКЛОН, ВОЙВОДО!
ВЕЧНА ПАМЕТ!
Бог да го прости !
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: Мишок в Май 26, 2018, 14:24:47
Nikolai Georgiev

"Слагам Панайот Волов в числото на четиримата най-велики българи. Слагам го, защото само той, подчертайте това, само той, единствен човек в българската история се отказа от поста си, от правата си, от славата, от суетата, от всичко – за Отечеството си, за България. Когато го избират за Апостол, за главен апостол на Четвърти революционен окръг в Гюргево, през зимата на 1875г., той взема за помощник Георги Бенковски – един прост кара-абаджия от Копривщица. И после, като вижда, че този прост кара-абаджия е гений, че е роден за водач, за пълководец, че е по-добър и по-достоен от него, предава нему своите пълномощия, той минава на втора линия, а Бенковски излиза начело. Такъв случай в световната история няма. Това е един-единствен случай. И това прави българинът от Шумен – Панайот Волов... Баща ми е търгувал с баща му – Вичо Волов. Къщата им бе на главната улица. Знам целия му род. Шумен даде на България едно име – и то му стига – Волов...” - Атанас Буров за Панайот Волов
142г. от смъртта на един от най-значимите български революционери и национален герой. Той е сред инициаторите, учредителите и главните дейци на Гюргевския революционен комитет и на Априлското въстание (1876). Умира само на 26г. на 26 май 1876г. след предателство при „Беленския мост“ на уста Кольо Фичето е ранен от турците и за да не попадне жив в техните ръце се удавя в придошлата река Янтра
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: генерал Жеков в Май 26, 2018, 22:51:48
Защо великите българи да са само 4?
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: Мишок в Май 27, 2018, 13:08:01
Защо великите българи да са само 4?
Така смята човека написал мнението. Лично аз смятам че не може да се изброят и да се каже кой е по-велик или най-велик, не и в нашата история.
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: генерал Жеков в Май 27, 2018, 13:10:30
Ha практика може.Най-велик е този,направил най-много за България,българщината и т.н.В този ред на мисли,трябва да отбележим като най-велики Васил Левски и ген.Христо Луков.След тях може да подредим всички останали
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: Мишок в Май 27, 2018, 13:17:56
Ha практика може.Най-велик е този,направил най-много за България,българщината и т.н.В този ред на мисли,трябва да отбележим като най-велики Васил Левски и ген.Христо Луков.След тях може да подредим всички останали
Значи като Главен Български хайдутин тези неща ги определям аз. Определям ги понеже знам доста по въпроса и съм мислил доста пак по тези въпроси.
В българщината се определят нещата по следният начин. Не се гледа кой е направил най-най-много , а  кой колко е направил според: силите  и възможностите  и времето си. Според тези критерии, много хора са направили много и не може да се определи, кой е най-голям. Това даже е невъзможно. Според тези критерии, може би Левски идва на първо место, но и доста други не му отстъпват. Генерал Луков обаче даже не влиза в класацията. Не трябва да се влияем от идеологии и политика в тези неща.
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: генерал Жеков в Май 27, 2018, 13:25:10
Това,което е направил Луков е наистина много.С това си мнение,ти показа,че не знаеш нищо за по-новата ни история,а живееш 300г. назад във времето
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: Мишок в Май 27, 2018, 13:29:04
Това,което е направил Луков е наистина много.С това си мнение,ти показа,че не знаеш нищо за по-новата ни история,а живееш 300г. назад във времето
Знам, доста за него, но няма да обсъждам. Има си тема и даже теми за Луков. Питай ме в тях какво мисля за него.
Да живея не 300г. назад във времето а даже 500 и съм доволен и резултатите са добри.
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: генерал Жеков в Май 27, 2018, 14:07:51
Доволен си,защото това не е реалния свят.
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: Мишок в Май 27, 2018, 14:36:12
Доволен си,защото това не е реалния свят.
Защото в реалният свят постигам, всичко което съм поискал и искам.
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: генерал Жеков в Май 27, 2018, 14:47:59
Hапротив.Правиш бягство от реалния свят,защото не си доволен от него
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: Мишок в Май 27, 2018, 18:29:42
Hапротив.Правиш бягство от реалния свят,защото не си доволен от него
То оставаше и да съм доволен. Живея в него и го познавам добре за съжаление, ама не ми харесва.
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: генерал Жеков в Май 27, 2018, 18:30:28
Същото е,бягаш защото не ти харесва.Има медеценски термин за това,и той е ши-зо-фре-ния.
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: Мишок в Май 28, 2018, 23:20:12
ДЯДО ИЛЬО  МАРКОВ ВОЕВОДА.

На 28 май 1805г. в малешевската паланка Берово (днес в Република Македония) е роден легендарният Илия Марков Попгеоргиев, по-известен като Ильо войвода, Ильо Малешевски или Дядо Ильо. Един от най-великите български революционери, войвода и национален герой. Често е определян и като "Последният хайдутин". Близо 30г. е страшилище за турците.

Взима участие в Руско-турската война (1877-1878), Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879). Въпреки напредналата си възраст, с четата си участва и в Сръбско-българската война през 1885г. Четата е част от Радомирския отряд и е под командването на Димитър Беровски. Сражава се при Брезник, Сливница, Враня, Краище и с.Извор. През 90-те години, когато започва активното четническо движение в Македония и Одринско, Ильо войвода с интерес следи събитията и поощрява четниците, минаващи през Кюстендил. Престарелият войвода дава ценни съвети при изграждането на четническия институт на ВМОРО. Необикновената му храброст и подвизите му са възпети в множество народни песни и още приживе му създават легендарна слава.

Дядо му поп Георги загива като предводител на чета в сражение с башибозук из засада от турците при село Пастух. До 20-годишна възраст живее в родното си село. След спречкване с турския главатар, който задирял сестрите му, Ильо Марков заминава за Рилския манастир при свой роднина калугер, където е назначен за пандурин (пазач). През тези години (1830-1838) ходи винаги с оръжие, гони турците и разбойническите шайки, среща се из Рила с хайдути, които намират подслон в манастира. Там се среща с Неофит Рилски и други просветни дейци.

Към 1838г. се оженва и се връща в Берово. През 1850г. след скарване с Ильо, беровския Мехмед байрактар стреля из засада и ранява брат му. За да си отмъсти Ильо убива турчина и излиза в планината. Събира малка дружина, с която броди няколко години из Малешевско, Пиянец и Осогово. По време на Кримската война (1853-1856г.) четата му нараства до 70 души. През 1854г. турците в Дупница се готвят да нападнат българското население. Научавайки за това, Ильо войвода праща “хабер”, че турската махала ще се изравни със земята, с което спасява българите. Като разбират, че със сила не могат да се справят с войводата, турците решават да постигнат това с хитрост. След излизане на хатихумаюна (1856) Скопският паша изпраща мидюра на Радовичката каза да преговаря с Ильо войвода да се върне към мирен живот. Не след дълго от Цариград пристига известие да не се преследва войводата, ако се върне към мирен живот с дружината си. Чрез кюстендилския митрополит Авксентий Велешки на Ильо войвода е дадено писмено тържествено опрощение. Заедно с верния си другар Нико Камбера, той слиза в Кюстендил, където властите го посрещат тържествено и му разрешават да носи оръжието си. Ильо войвода се връща в Берово, но разкрил замисъл на група местни турци да го убият, заедно с Нико Камбера избива заговорниците и отново хваща планината. Подгонен от голяма потеря, е принуден да търси убежище в Света гора и Солун.

През 1859г. по заповед на Нишкия валия Зейнел къщата на Ильо войвода е разграбена и съборена, покъщнината и стоката е унищожена, а жена му Цона и децата им са докарани в Кюстендил и държани под най-строг контрол. Даскал Дамаскин, учител в Кюстендил по това време, пише писмо-молба за помощ от името на Цона до Найден Геров. Нишкият валия заповядва да хванат опростените от властта Ильови четници, върнали се по домовте си. Залавят 12 души, четирима от тях обесват публично в Кюстендил, а останалите в Ниш. За сподвижниците на Ильо войвода и семейството му, многократно малтретирано и разкарвано по затворите, настават тежки времена.
От 1860г. Ильо войвода прехвърля четата си в Сърбия, а през 1861г. се включва в Първата българска легия. Тук той става помощник на Георги Раковски при военната подготовка на легистите. С голямо старание и любов предава своите знания за водене на хайдушка война. На 2 юни 1862г. при щурмуването на Кале мегдан Ильо войвода проявява изключителна храброст, командва батальона, на който е поверено знамето на легията.
В спомените си Петър Берковски пише за него:

„Както нас българите, така и сърбите дядо Ильо пленяваше със своя героичен вид, със своята откровеност и добродушие, придружени с твърда воля и характер. Въпреки обкръжаващата го в Сърбия криворазбрана цивилизация той опази своите народни нрави и обичаи. Както юначеството му, така и нравствеността му бяха неподражаеми. В това отношение той беше просто идеален и правеше чест на нашия народен живот. При това той обичаше да проповядва на българите в Сърбия патриотизъм и ненавист спрямо турците. А на празници и ваканции учеше българските ученици да стрелят, за която цел им купуваше пушки и ги водеше често на лов.“

След разтуряне на легията от сръбското правителство, Ильо Войвода с част от четата си се настанява в Крагуевац. Научавайки за неговото участие в легията, турците отново арестуват семейството му и го закарват в затвора в Скопие, където са държани под най-строг надзор. Найден Геров посещава затворниците и им помага. След 2г. престой в Крагуевац, Ильо войвода се връща в Белград, където е награден от княз Михаил Обренович с орден и титла и му е отпусната пенсия от 150 динара. Взема дейно участие с чета от 300 души, заедно със синовете си Никола и Иван, в Сръбско-турската война от 1876г. В края на войната, при село Демиград, в големите боеве между сърби и турци Ильо войвода преминава с четата си през първата линия на сръбската войска, но е тежко ранен. Нещастието е не само физическо, но и морална покруса, защото куршумът бива изпратен от сръбски офицери. Ето какво разказва за причината за инцидента в спомените си Христо Македонски:

„ ... в Княжевац ... стана една случка на на 22 юли (1876 г.), която струва да се разкаже с две-три думи. Намирахме се мнозина в едно кафене и разговявахме, разумява се, за войната. Намеси се в приказката и адютантът на Хороватовича. Тогава Ильо войвода почна да говори с адютантинът и го уверяваше, че сръбската войска се държи примерно и знае да се сражава за отечеството си, но офицерите не се държаха достатъчно мъжествено в сраженията и затуй резултатите са такива. Адютантинът, високомерен и надменен, почна да му възразява ядосано и да укорява прекалените му и уж неверни обвинения срещу сръбските офицери, като каза и няколко нецензурни думи по адрес на Иля войвода и въобще против българите. Разядосан тогава Ильо войвода му каза: - В града знаете да влачите и дрънкате сабите си, а на бойното поле бягате от турците ...! “

В следствие на раната от сръбския куршум на Ильо войвода са извадени две ребра и той остава сакат с дясната ръка. За показаната храброст във войната е награден със сръбския “Татковски” орден за храброст. Руско-турската война от 1877-1878г. заварва Ильо войвода в болницата. Още неоздравял от раните си, той заминава за Свищов и се поставя в услуга на руското командване, което му дава чин капитан и го прави командир на волна чета. Води отряда в Ловешко в турския тил. При преминаването на Балкана е в Западния отряд на генерал Йосиф Гурко. След Освобождението на София, капитан Ильо Марков е назначен за командир на всички сборни доброволчески чети и е зачислен в отряда на Юрий Задерновски, началник дивизион на 4-ти улановски харковски полк, със задача преследване на турците по посока Радомир-Кюстендил. На 27 декември 1877г. е освободен Радомир, на 2 януари 1878г. – Дупница. На 4 януари 1878г., получил негласно разршение да се придвижи към Кюстендил, Ильо войвода организира разузнаване по билото на Конявската планина, а на 8 януари 1878г. навлиза с цялата си чета в с. Коняво. Изпраща неколцина доброволци в Кюстендил да пуснат мълвата, че той идва като авангард на руската войска и че трябва градската община да води преговори с него за предаване на града без бой. Хитростта на дядо Ильо успява и Временното градско управление в Кюстендил изпраща делегация в София при генерал Арнолди. Той от своя страна изпраща в Кюстендил полковник Ю. Задерновски с един ескадрон руска войска. На 11 януари 1878г. четата на Ильо Войвода, заедно с руски войски, влизат тържествено в Кюстендил. На 12 януари, поради настъплението на многобройна турска войска откъм Крива паланка, са принудени да се оттеглят. На 17 януари един силен руски отряд, начело с генерал барон Майендорф и четата на капитан Ильо повторно освобождават Кюстендил. По заповед на коменданта на града поручик Н. Савойски, капитан Ильо Марков разоръжава турското население в селата. В края на януари той повежда четата към родното Малешево. Посрещнат с големи почести от управата и населението, той заповядва да се събере оръжието от турското население, подпомага избирането на съвети на старейшините, начело с председател във всички села. На 22 март Ильо войвода отива в Сан Стефано. Той е един от българските представители при подписването на Санстефанския мирен договор. Там получава и поредния си орден „За храброст“. Около два месеца трае “българското царство”, установено от войводата в Малешево. През месец април многобройна турска войска идва от Скопие.

След подписването на Берлинския договор (1878), според който Царевоселско и Малешевско остават под турска власт, Ильо войвода със семейството си се установява на постоянно местожителство в Кюстендил.

Построява къща на Стамбол капия. Не престава да се интересува и работи за свободата на поробена Македония. Заедно с митрополит Натанаил и Стефан Стамболов разработва план за освобожденето ѝ. Участва в Кресненско-Разложкото въстание от 1878-1879г.), като води чета по десния бряг на р. Струма. По настояване на Стефан Стамболов, Народното събрание му отпуска пенсия от 220 лева месечно.

Въпреки напредналата си възраст, с четата си участва и в Сръбско-българската война през 1885г. Четата е част от Радомирския отряд и е под командването на Димитър Беровски. Сражава се при Брезник, Сливница, Враня, Краище и с. Извор. Поради участието на Ильо войвода във войната, сръбското правителство му отнема отпусната от княз Обренович пенсия.

През 90-те години, когато започва активното четническо движение в Македония и Одринско, Ильо войвода с интерес следи събитията и поощрява четниците, минаващи през Кюстендил. Престарелият Ильо войвода дава ценни съвети при изграждането на четническия институт на ВМОРО. Необикновената храброст на Ильо войвода и подвизите му са възпети в множество народни песни и още приживе му създават легендарна слава.
Издъхва в Кюстендил през 1898г. Погребението му, в което участва целия град, многобройни привърженици, почитатели и приятели, се извършва тържествено и с почести.

(https://s26.postimg.cc/f6qw88yyh/bd836f6ee816e4011795ddeeb9fc2cb1.jpg)
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: генерал Жеков в Май 28, 2018, 23:22:41
Такива хора заслужават уважение!
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: Мишок в Юни 02, 2018, 13:32:12
Никола Симов - Куцото.
______________________
Днес, 31 май 2016 г., се навършват 140 години от героичната гибел на Никола Симов - Куруто, знаменосеца на Ботевата чета.
Роден в гр.Търговище /в миналото Ески Джумая/ около 1845 година. От малък остава сирак и се сблъсква с несгодите на чирашкия живот. Основното му занятие е дребен кърджия /търговец/.
Тежките несгоди, с които се сблъсква в своя живот, възпитават чувството му на справедливост и борбеност. Правят го защитник на бедни и неоправдани независимо от тяхната религиозна принадлежност. Върху мирогледа на Никола Симов особено въздействие оказва поп Сава Катрафилов, учител в Долномахаленското училище /1867 г./, посял бунтовните настроения в будните младежи в града.
През 1872 г. Ангел Кънчев основава Таен революционен комитет в Ески Джумая, част от комитетската мрежа на В.Левски. Никола Симов е сред учредителите. Разгрома на комитета през 1873 г. е преломен момент в живота на Никола Симов. Той е арестуван и изпратен в Русчушкия затвор от където съумява да избяга. Пребивава известно време в Манкалия и Черна вода, от където се прехвърля в Румъния и се озовава в хъшовския център град Браила в Румъния. Заедно с Никола Кючуков отиват в Букурещ и се установяват в печатницата на Л. Каравелов. Там Никола Симов се запознава с Христо Ботев. Сред хъшовските си среди Никола Симов е известен със своята смелост, честност и справедливост. Там той получава прозвището Куруто /висок, слаб, сух/.
Включва се в подготовката на Априлското въстание и действа като изграден революционер, за което свидетелстват писмата на Тома Кърджиев. Заедно с Христо Ботев участва в подготовката на четата, готвеща се да премине река Дунав в помощ на въстанала България. На парахода „Радецки” се качва от Бекет. Христо Ботев лично връчва знамето на Никола Симов като го обявява за знаменосец на четата.
На връх Милин камък, на 31 май 1876 година, Никола Симов – Куруто пада тежко ранен при първото голямо сражение на четата с турската войска.
140 години изминаха от онзи трагичен ден от саможертвата на Знаменосеца. Никола Симов – Куруто има своето достойно и заслужено място в пантеона на националната всебългарска революция за свободата на България.

(https://s26.postimg.cc/5evmc0gy1/nsk_310516.jpg)

(https://s26.postimg.cc/lpvq8dqvt/-_-_-4.jpg)
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: Мишок в Юни 05, 2018, 10:36:43
Паметта е вечна. Историята на Ботевия четник Георги Комитчето.
http://www.alfa.bg/%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE/%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%B5-%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%8F-%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%BE-04-06-2018-%D0%B3-c30193.html (http://www.alfa.bg/%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D0%BE/%D0%BF%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%B5-%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D1%8F-%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%BE-04-06-2018-%D0%B3-c30193.html)
Гледайте след 13-та минута. До тогава е гадна политическа пропаганда.
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: генерал Жеков в Юни 05, 2018, 12:28:36
Алфа.Доста интересен източник,не беше ли това телевизията на гадния руски роб болен?Ако е тя-това със сигурност няма как да бъде достоверен източник,дори за датата трябва да се съмняваш  :laugh-1:
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: Мишок в Юни 05, 2018, 18:28:32
Паметник на Вълчан воевода. Значи напоследък го изкараха едва ли не най-големият хайдутин и воевода, не знам по какви причини. По негове време е хайдутствал и Индже- Стоян воевода и Вълчан му е бил даже подчинен.
Обаче Вълчан си остава велик воевода, може би не най-велият но доста велик. Какво велико е направил, освен защитата на народността и вярата. Много хора не знаят но освен БРЦК е имало и друг комитет за освобождението на България. Този комитет на " Старите" както са ги наричали е бил в конфликт с БРЦК. "Старите" са разполагали с доста пари, които БРЦК е искал за себе си, но тези не са ги давали. Старите са имали тези пари оставени им от хайдутски воеводи, сред които най-много е оставил Вълчан Войвода. С тези пари се финансира например четата на Х. Димитър и Ст. Караджа. С тях обаче се финансира и стоенето на едно место на доброволците българи за сръбско-турската война, която не се състои. Тези доброволци оставайки на едно место събрани, не се пръсват кой на където м,у видят очите и после стават опълченци в Руско-Турската война. Опълченците знаете в боевете при Стара Загора и Шипка спечелват войната. Та ето как дарените от Вълчан пари изиграват решаваща роля за нашата свобода. С останалата част от парите братята Евлоги и Христо георгиеви построяват софийският университет. Макар да се твърди че парите са тяхни - не са тяхни на старият комитет са и на Вълчан. След освобождението масонското влияние налага да не се говори за "Старият комитет" и хайдутските пари, както и въобще за хайдутите. Масоните не са могли да ги понасят.
За това и един масон писател макар да пише доста книги за времената около освобождението и даже книга за Левски, никога не пише за хайдутите и за четите на Х. Димитър и караджата.
И така нека отдадем почит на Вълчан воевода. И той има принос в освобождението на България.
А иманярите нека търсят парите му из балкана и пещери, няма ги ! Дал ги е за свободата на родината.


(https://s26.postimg.cc/cr71h4szt/151.jpg)
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: генерал Жеков в Юни 05, 2018, 19:20:57
Вълчан е "коронован"за най-велик,няма спор.Станал е известен и със легендарните съкровища,които е притежавал,но не е нац. герой
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: Мишок в Юни 05, 2018, 19:25:21
Вълчан е "коронован"за най-велик,няма спор.Станал е известен и със легендарните съкровища,които е притежавал,но не е нац. герой
Никой не го е короновал за най-велик, Божидар Димитров е никой в тези неща. Не е национален герой, но би трябвало да е. Приносът му за свободата е голям. Въобще всички народни хайдути трябва да бъдат признати за народни велики юнаци - национални герои.
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: генерал Жеков в Юни 05, 2018, 19:27:49
Няма такова нещо.Бекерле е по-голям герой за България в сравнение с някой хайдути.Поповете,особенно днешните-също не са герой
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: Мишок в Юни 05, 2018, 19:29:31
Бекерле
За пръв път го чувам.
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: генерал Жеков в Юни 05, 2018, 19:31:14
Пропускът в образованието ти си казва думата.
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: Мишок в Юни 05, 2018, 23:03:31
Още за Вълчан Воевода. Дясната му ръка е бил Поп Мартин, изключително верен на делото, той му е бил и съветник.
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: генерал Жеков в Юни 05, 2018, 23:13:02
Бил е "мозъка" на четата,ако не греша.Просто е бил умен,а тогава да бъдеш поп е било престижно.Знаеш какво са казвали по селата-кмета,попа и даскала са най-важни в селото,но тук идва моето допълнение,че попа със сигурност в онова време не е станал такъв за вярата,а по други причини
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: Мишок в Юни 06, 2018, 09:50:44
не е станал такъв за вярата,а по други причини
Изнасилили за и убили жена му. След това е станал хайдутин, но си е останнал поп.
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: генерал Жеков в Юни 06, 2018, 13:08:22
Естествено.Няма хайдутин,станал такъв заради вярата.Всеки "хваща гората" или заради лично отмъщение,или нещо друго,но не и вярата
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: Мишок в Юни 06, 2018, 14:47:54
Естествено.Няма хайдутин,станал такъв заради вярата.Всеки "хваща гората" или заради лично отмъщение,или нещо друго,но не и вярата
Може ли да не определяш а ? Тогава вяра и народност са били едно. Станалият за едното е станал и за другото.
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: генерал Жеков в Юни 06, 2018, 19:26:00
Няма такова нещо.Вярата никъде и никога не се е припокривала с народността.Всички хайдути са били такива с цел отмъщение
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: Мишок в Юни 08, 2018, 13:29:38
Двама из между най-великите ни народни юнаци. загинали юнашки в бой за свободата на родината.
(https://s26.postimg.cc/6qoyutoah/1468797885jrto_X.jpg)
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: генерал Жеков в Юни 08, 2018, 20:19:15
Тези хора,национални герои ли са?
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: Мишок в Юни 08, 2018, 21:51:09
Тези хора,национални герои ли са?
Да из между най-заслужилите.
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: генерал Жеков в Юни 08, 2018, 21:52:26
Не става въпрос за хората от снимката,а за хайдутите като цяло
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: Мишок в Юни 08, 2018, 21:54:17
Не става въпрос за хората от снимката,а за хайдутите като цяло
МИ то е за всеки поотделно. Едни са герои, за други не се знае много и така. Повечето са народни юнаци-герои.
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: генерал Жеков в Юни 08, 2018, 21:55:39
Тогава стигаме до извода,че Ботев е национален герой също,според теб-как е по неговия въпрос?
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: Петкан в Юни 08, 2018, 22:16:36
Много голям съдник ставаш,това твойто си е атака "от заде" :lol:
Правя неуспешни опити да интегрирам един неинтегрируем индивид, чисто с хуманна цел. :mad:
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: генерал Жеков в Юни 08, 2018, 22:20:07
Ще доведе четата и ще видиш. :lol: Само да внимава,да не получи абстиненция четата по пътя насам,че тогава-бой няма да има и душманите си остават живи
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: Panzerfaust в Юни 08, 2018, 22:52:06
Правя неуспешни опити да интегрирам един неинтегрируем индивид, чисто с хуманна цел. :mad:
За съжаление е невъзможно, много е малоумен, горкия...
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: генерал Жеков в Юни 08, 2018, 23:05:02
Получава пари,за да сее нео-болшевизъм,какъв очакваш да бъде?Ядрен физик ли? :lol:
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: Мишок в Юни 09, 2018, 13:16:14
Не мисля че може да се проведе сериозно обсъждане с тебе относно Ботев.
Иначе нещата са доста интересни.
Тогава стигаме до извода,че Ботев е национален герой също,според теб-как е по неговия въпрос?




 Хм, ти се държиш като да не казвам какъв, интергрирай себе си.
Правя неуспешни опити да интегрирам един неинтегрируем индивид, чисто с хуманна цел. :mad:
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: генерал Жеков в Юни 09, 2018, 13:51:31
Смятам,че ти си този,принизяващ обсъждането на въпроса за Ботев.Ти реши да бъдеш ироничен към една светиня,а сега плехвърляш топката...
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: Мишок в Юни 09, 2018, 14:01:25
Смятам,че ти си този,принизяващ обсъждането на въпроса за Ботев.Ти реши да бъдеш ироничен към една светиня,а сега плехвърляш топката...
Смяташ - не смяташ, явно е че темата не те интересува особено.
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: генерал Жеков в Юни 09, 2018, 14:04:42
Интересува ме,и то живо.Поругаването на нац.светини е даже престъпление,а ти го правиш с много голям ентусиазъм,приличаш на онзи дето се изпика над знамето
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: Мишок в Юни 09, 2018, 17:52:23
Интересува ме,и то живо.Поругаването на нац.светини е даже престъпление,а ти го правиш с много голям ентусиазъм,приличаш на онзи дето се изпика над знамето
Интересува те за да се заяждаш и да квичиш да ме банират. Много-ясно че няма да обсъждам тази тема с тебе.
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: генерал Жеков в Юни 09, 2018, 17:55:02
Не се заяждам,просто спорим.Ти с лека ръка поругаваш Ботев,а аз го защитавам,защото той е национална светиня,както и всички борци от четата му
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: Мишок в Юни 09, 2018, 17:57:38
Не се заяждам,просто спорим.Ти с лека ръка поругаваш Ботев,а аз го защитавам,защото той е национална светиня,както и всички борци от четата му
Добре бе защитавай го. Обсъждания за Ботев правя само с хора интересуващи се от тези неща.
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: генерал Жеков в Юни 09, 2018, 17:58:54
Интересен начин за преценка,имам ли интерес или не
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: Мишок в Юни 09, 2018, 18:00:25
Интересен начин за преценка,имам ли интерес или не
Няма да обсъждам Ботев и да започнете да квичите за БАН. Това ти е целта, ама нема да стане. :mad:
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: генерал Жеков в Юни 09, 2018, 18:05:27
Не се притеснявай,проблем-няма.Ти си погален от съдбата и БАН не те лови
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: Мишок в Юни 09, 2018, 18:35:19
Подобна тема не е за хора, като тебе.
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: генерал Жеков в Юни 09, 2018, 18:36:48
Какво ми е,бе?Не е за мен,защото не съм лизач на руски ботуши ли?Никога един горд българин няма да се надупи на руснаците и да се съобразявя с техните интереси
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: Мишок в Юни 09, 2018, 18:45:13
Какво ми е,бе?Не е за мен,защото не съм лизач на руски ботуши ли?Никога един горд българин няма да се надупи на руснаците и да се съобразявя с техните интереси
Дупите се от гордост на запада за без пари :mad:
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: генерал Жеков в Юни 09, 2018, 18:48:37
Не се дупим на никого.Просто си оказваме взаимна подкрепа в действия,засягащи цяла Европа
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: Мишок в Юни 09, 2018, 19:01:20
Не се дупим на никого.Просто си оказваме взаимна подкрепа в действия,засягащи цяла Европа
Да пдкрепят ви от заде. Тия за 30г. ни ограбиха страната бе. Взаимна подкрепа ха-ха.
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: генерал Жеков в Юни 09, 2018, 19:02:34
До кога ще му бъде позволено на кибер-хайдутина да обижда и да дерибейства из форума,все едно баща му му го е завещал..
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: Мишок в Юни 10, 2018, 11:32:22
(https://s26.postimg.cc/yj6e8xwbd/12-09_haiduti_1-795685.jpg)
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: генерал Жеков в Юни 10, 2018, 12:04:45
Не казваше ли ти самия,че тия Родопски хайдути са предатели и не са верни на идеята ти?
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: Мишок в Юни 10, 2018, 14:29:52
Не казваше ли ти самия,че тия Родопски хайдути са предатели и не са верни на идеята ти?
Чак предатели не са. Имаха някоя и друга грешка, но под мое влияние я оправиха и тази година няма да честитят нищо на ислямистите.
Има една приказка : не може заради наш Илия да отиде и свети Илия. Тоест има и келемета там, то е нормално, ама свестните са повече.
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: генерал Жеков в Юни 10, 2018, 14:30:57
Може ли да обясниш за хората,които не владеят цигански(думата келеме е циганска),какво означава тази дума в превод на БЪЛГАРСКИ език?
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: Мишок в Юни 13, 2018, 18:21:26

На 13 юни 1865 г., четниците Хаджи Димитър и Стефан Караджа, заедно със своите побратими по борба, навлизат в българските земи през река Дунав. По-късно четата действа в Котленския балкан.

(https://s26.postimg.cc/4sbx1gfjd/1468797885jrto_X.jpg)
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: Ilia Komsalov в Юни 20, 2018, 10:59:09
На 19 юни 1913г. по време на славното Българско Тиквешко въстание срещу сръбските пороботели на Македония, сърбите са разбити и отстъпват към Велес. Кавадарци е освободен от българските въстаници, като над града се развяват български знамена. На 20 юни на тържествено събрание е избрано българско управление, съставено от 12 души от града и околията.

Избухналото въстание хвърля в тревога сръбското върховно военно командване, което изпраща още войски. Около 30 000 сръбска войска, начело с войводите Василие Търбич и ренегата Йован Бабунски настъпва на 20 юни към Кавадарци. Въстаниците са подкрепени от пристигналите на 22 юни чети на легендарните български революционери и национални герои Христо Чернопеев, Петър Чаулев и Васил Чекаларов.

Сръбската армия започва да изгаря масово българските села, като селяните бягат към Кавадарци. Въстаниците водят ожесточени сражения при височините на село Паликура и от река Черна до река Луда Мара. На 23 юни Щабът на въстанието отправя апел до българското главно командване да изпрати помощ. Но получава заповед четите да се оттеглят, тъй като българската армия отстъпва на изток.

На 24 юни въстаниците напускат организирано позициите си и сръбските войски влизат в Кавадарци. Цялото население и всички бежанци от околните села бягат към планините. По улиците на града се водят боеве през цялата нощ срещу 25 юни. Рано сутринта и четите и милицията на ВМОРО се оттеглят в планината.

Градът е разграбен и опожарен. 60 къщи и дюкана са изгорени, а заловените 24 души са разстреляни на място. Неготино пострадва по-силно - от 800 къщи и дюкяни са изгорени 750. Сръбските комендант на Кавадарци подлъгва мирното население на се завърне по домовете си с обещанието, че няма да го закача, но започват зверски изтезания над завърналите се. 150 души са завързани на колове, държани 30 часа без вода и накрая избити и оставени непогребани.

На 12 юли, Петровден всички жители на Кавадарци са принудени да присъстват на молебен за сръбския крал Петър I, като окръжният управител заявява, че „тук в Сърбия може да живее само оня, който е прави сърбин“. На 20 юли всички граждани отново са събрани и обградени от войска, жандармерия и сръбски четници. Окръжният управител заявява, че населението на Кавадарци е от памтивека сръбско, и кара гражданите да гласуват декларация, с която се отказват от българската си народност и се обявяват за сърби.

Общо жертвите в Кавадарци са 363 души, в Неготино - 230, а във Ваташа – 40 души. 2700 души са арестувани, инквизирани и затворени. По данни на Карнегиевата комисия броят на жертвите на Тиквешкото въстание е над 1000 души.
(https://s26.postimg.cc/j2fk08m2h/tikveshkoto-vustanie.jpg)
Титла: Re: Народните Юнаци - националните герои, трябва да се помнят!
Публикувано от: Ilia Komsalov в Юни 20, 2018, 20:41:12
На 20 юни 1862г. в Котел е роден легендарният български войвода Марко Лерински. Георги Иванов Гюров (Георгиев), известен като Георги Геройски, Марко Лерински, Кузман Гълъбов или Марко войвода е един от най-великите български военни, революционер и национален герой. Войвода на ВМОРО.

Загива на 13 юни 1902г. след предателство на местни гъркомани
в бой с турска сган в леринското село Пътеле (днес Агиос Пантелеймонас, откраднато от православната кочина Гърция). Вестник „Революционен лист“, орган на ВМОРО, пише във възпоменанието за Марко Лерински:

„Името му се разнасяше като легенда от уста на уста, сам той бе някакъв дух-месия, когото прогледналия поробен народ боготвореше и в чиито проповеди вярваше тъй, както вярваше в Христа. След две години непрекъснати свръхчовешки усилия, той вече виждаше след себе си една сграда от нищо несъкрушима. У Марко нямаше възторжения лиризъм на терорист, който окриляше Кръстю Асенов, но имаше Кръстювата нечовешка физическа сила и не беше по-малко безпощаден, когато това се налагаше.“

През 1883г. постъпва на военна служба в Княжество България. Взима участие в Сръбско-българската война и за проявена храброст е удостоен с медал и повишен в чин. Другарите му прибавят прозвището Геройски.

През 1895г. напуска армията, влиза и взима участие в четническата акция на Македонския комитет от 1895г. в четата на Стойо Костов, която опожарява Доспат. След неуспеха на акцията се връща в армията като подофицер.

През 1900г. се свързва с Гоце Делчев и Гьорче Петров, които го привличат към ВМОРО и го изпращат като войвода в Леринско, където взима псевдонима Марко. По същото време в Македония влизат и Христо Чернопеев, Атанас Бабата, Михаил Апостолов - Попето. Благодарение на военната подготовка на Марко войвода и на организационните му способности четата му се превръща в школа за подготовка на четници и войводи за цялата революционна организация. Марко превръща Леринско в:

"Един район образцов във всяко отношение. Работници ентусиазирани, организации стегнати, чета дисциплинирана и в пълната смисъл на думата агитационно-организаторска. Всичко това бе дело на котленеца Марко...“

Георги Попхристов пише в спомените си за Марко Лерински през 1900г.:

„ Марко Лерински остана с четата през зимата в Костурско и Леринско. В тези околии, особено в последната, имаше по-добри условия и Марко намери там по-добър прием и се задържа дълго време. Той там работи предано до края на живота си и остави скъпи и незабравими спомени между населението.“

Марко Лерински е първият, който предлага да се вдигне всеобщо въстание в Македония и Одринско. Войводата действа в Костурско, Воденско, Леринско и Битолско с Гоце Делчев, Пандо Кляшев, Васил Чекаларов и Лазар Поптрайков до началото на 1902г.

Христо Силянов пише:

„ Той организира в Битолския окръг първата чета, в която агитационно-организаторската работа се поведе правилно и паралелно с бойното обучение. Харамии като Коте не можеха да понасят казармената дисциплина в неговата чета. Но непокварените прости хора и интелигентните, незакалени физически и кръгли профани във военното изкуство, имаше на какво да се научат при Марко. Строг към себе си, ограничил нуждите си до самоизмъчване, с желязна твърдост при понасяне на несгодите, Марко действуваше върху другите главно чрез своя собствен пример. Той приучи простите си другари да се занимават до преумора с обучение и насърчи амбицията им да обучават от своя страна селяните, особено младите, запълвайки със съдържание празното им време по селата и в гората. Дори неговото източно наречие, в което той не примесваше нито една местна дума, оказа влияние върху неграмотните четници и по-събудени селяни. При такъв издигнат и опитен началник не бе мъчно за учителите да понасят положението на прости четници и да добият в кратко време най-необходимите знания и практика, за да могат и сами да командуват чети. Мнозина костурски четници получиха от Марко първите упражнения с пушка. Под Марково влияние се прероди и Митре Влаха, когото вече познават читателите ни. Дине Клюсов, по-сетнешен войвода, Лечо Настев, гимназист, войвода през възстанието, Кице и Дине Абдурамана са най-личните възпитаници на Марко от Леринско. При Марко школуваха и учителите Методи Патчев от Охрид, Славко Арсов от Щип, както и пишущият."

След предателство на местни гъркомани Марко войвода загива в бой с турски войски в леринското село Пътеле (днес Агиос Пантелеймонас, Гърция) на 13 юни 1902г. Погребан в черквата в Суровичево, Леринско. На мястото на Марко са поставени войводите подпоручик Георги Папанчев и Дине Клюсов.

Кирил Пърличев си спомня за Марко Лерински:

„...прочулия се подир няколко месеца Марко Лерински, инструктор на четници и войводи в Западна Македония, прославил се с героичната си смърт подир една неуморна и образвоца във всяко отношение революционна дейност."

(https://s26.postimg.cc/ns5y8ic3t/image.jpg)