Автор Тема: Протестанти превземат Петрич  (Прочетена 443 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Бай Иван

  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1331
  • Country: bg
  • Карма: +1/-0
  • Пол: Мъж
  • Зодия: Scorpio Scorpio
Протестанти превземат Петрич
« -: Ноември 14, 2006, 22:19:10 »
Автор Емил КОСТАДИНОВ     
понеделник, 13 март 2006 
Кино в Петрич няма, но като на кино тази седмица група американски студенти събират по два пъти дневно най-малко по 200 петричани в киносалона. На разлепените им по целия град афиши седмицата е обявена като „Седмица на надежда и промяна”. А Скот и Бриджит Богард от страната на неограничените възможности обещават на нас, туземците, да чуем послания, които ще променят живота ни. И да придобием възможност за истинска свобода и радост в живота. За вече посветения в мисиите на отвъдокеанските братя не е трудно да разбере, че така завоалираните покани са за евангелизация. В началото на демокрацията те така и бяха обявявани, но напоследък или нашенските организатори са поумнели, или на американците им е светнало, че българският народ е евангелизиран още по времето на Св. цар Борис Първи. Както и да е, на всички им е станало пределно ясно, че превъзнасяният като православен наш български народ страшно много си пада по шоуто.


Както се изразява един известен петричанин, нищо чудно един ден да се окажем народ от шоумени.

 Но нека влезем в киносалона. Уредбите дънят до дупка така, че и мислите си не може да чуе човек. Млади момичета раздават на входа по едно билетче, а млади момчета с баджове канят влизащите да седнат. Както става ясно по-късно, и едните, и другите са активисти на местните протестантски или както повечето хора са свикнали да ги наричат евангелски общности. В един момент тонколоните млъкват и шоуто започва. Една след друга заелите места на подиума няколко атрактивни USA-девойки и българската преводачка, която по нищо не им отстъпва, грабват двата микрофона и разказват библейската история от Адам и Ева до раждането на Спасителя и възкресението Му. И убеждават зяпналите от удивление слушатели и зрители, че могат да приемат Исус Христос като свой Господ и да станат деца на Бога.

 Типичната за всяко от шоутата в България публика реагира като на шоу с възторжени ръкопляскания. А когато микрофонът взема младият Скот Богарт и призовава тези, които са почувствали топлина в сърцата си да вдигнат ръце и излязат напред. Поне 80 процента от публиката се притискат плътно в подиума. Тийнейджърите повтарят молитвата, в която Скот ги води и очакват чудесата, които той им обещава в началото. Има и такива, които след молитвата заявяват, че болките които са молили Бог да им отнеме, вече ги няма. Качват ги на подиума и обясняват какво са чувствали преди и какво – след молитвата, а залата аплодира.

 Накрая местните пастори вземат думата, за да обяснят къде провеждат събранията си техните общества или църкви, както някои предпочитат да ги наричат. И да съобщят, че срещу раздадените в началото билетчета приносителите им ще получат подарък от братята християни в Америка на местата за събрания. А на излизане от салона всички получават като подарък по една Библия и брошура.

На младите им е весело и са доволни. Но две възрастни жени, които както сами обясняват, са православни християнки, категорично заявяват, че едвам са изтърпели всичко и че не приемат след всичко останало в държавата и християнството да се превръща в шоу.

 Скот Богарт, както ми се представи след това, е в христовата 33-годишна възраст пастор на църквата „Докосване на огъня” в Гринууд, щата Индиана – САЩ. По призвание е евангелизатор, което ще рече разпространител на евангелското Слово. Младите хора от екипа му са студенти и работници, които използват ваканцията и отпуска си за пътувания като това до Петрич тази седмица на собствени разноски. Обект на пътуванията им са и такива далечни за нас страни като Филипините и Тайланд. Осем пъти са били в Хондурас, където вече имат 5,5 акра собствена земя. Целта им е на нея да направят собствен тренировъчен център за мисионери. В България са за втори път. Петрич им е посочен от епископа на Националния алианс „Обединени Божи църкви” - София Васил Еленков като интересен град, в който няма църкви. Когато разбира, че всъщност в Петрич има три действащи православни храма още от времето на робството, се учудва, но не сваля гарда. И в България, както в Южна Америка, която смята че е опознал, действително традиционните църкви са много силни. „Но и там, и тук хората имат религиозна култура и традиции, но нямат истинско познание и разбиране за истински взаимоотношения с Исус Христос”, категоричен е пастор Скот.

 Интересно за мене беше, а мисля, че и за всеки читател ще бъде, мнението по въпроса на местния архиерейски наместник Ангел Кочев. С него се засякохме на едно от шоутата в киносалона. Православният свещеник успя да понесе всичко, което виждаше и чуваше само няколо минути. И упорито отказа поканите на един от рапоредителите да седне. „Не е случайно, че тези неща стават в първата седмица от Великия пост. И че стават в центъра на град като Петрич. Те искат да съблазнят и съблазняват хората с подаръци. Това, че подаряват от нашите православни Библии също не е случайно, те просто искат да объркат всичко. И се опитват съзнателно или не да разклащат вярата и устоите на православните християни. Но трябва да признаем, че и ние си имаме слабости и не бива само на тях а се сърдим”, коментира отец Ангел.

Въпросът ми как гледат те, православните свещеници и Българската православна църква изобщо, на големите ромски общности в градове като Петрич, сред които идващите отвън протестанти имат безспорно голямо влияние, обаче остана без ясен отговор. Както сам призна, отец Ангел няма и информация за мисионерските похождения сред ромското население на мюсюлмани, в това число и фундаменталисти. Нито за това колко български момчета се обучават в Саудитска Арабия. И кой знае защо си спомних как неотдавна отговори на подобни мои въпроси най-известният протестантски пастор в този край Димитър Подгорски. Той е завършил бившата Духовна академия заедно с Неврокопския митрополит Натанаил и някои бивши негови състуденти, които в момента са православни свещеници, го смятат за предател. „Не може нашите хора да харесват Запада, а да не приемат вярата му - протестантството. Нали отиваме в Европа? И след като православните не искат да работят с малцинствата, нека сами си отговорят ние ли е по-добре да работим с тях, или да ги оставим на мюсюлманите. И трябва ли да допуснем малцинственото население в нашия от векове християнски район да става плячка на ислямските мисионери?” Мисля, че коментарът е излишен. И оставам с надеждата, че архиерейският наместник в Петрич Ангел Кочев не само ще обмисля, а и ще организира със съдействие на кмета Вельо Илиев извънучилищна форма за християнско възпитание на децата, младежите, а защо не и възрастните в града.

« Последна редакция: Март 28, 2018, 07:20:22 от Hatshepsut »


Share me

Digg  Facebook  Twitter  Google  
Smf