• Никола Вапцаров 5 0 5 1
Currently:  

Автор Тема: Никола Вапцаров  (Прочетена 11309 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен nord1940

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 115
  • Карма: +42/-10
  • Пол: Мъж
  • стар познат
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.5.9 Firefox 3.5.9
Re: Никола Вапцаров
« Отговор #60 -: Юни 23, 2010, 18:06:51 »
шовинизъм
Думите имат стойност тогава, когато знаем какво означават.
който заслужава единствено и само презрение.
"Истината не иска нищо за себе си, защото не се учудва на положението си. Тя знае, че живее като странница по земята, че
лесно среща врагове сред чужденците, но че си има род, дом, надежда, благодат и достойнство на небето."Квинт Септимий Флоренс Тертулиан
За щастието ли попитахте? ..... :)

Неактивен Мишок

  • Account Disabled
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4738
  • Карма: +23/-34
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows Vista Windows Vista
  • Browser:
  • Microsoft Internet Explorer 8.0 Microsoft Internet Explorer 8.0
Re: Никола Вапцаров
« Отговор #61 -: Юни 23, 2010, 19:33:08 »
И сега какво? Да изхвърлим половината български поети от учебниците. Защото през дадени моменти от тяхното битие имали идеали които сега не чак толкоз ни харесват.
Не става въпрос просто за някакви идеали и политически възгледи, а за конкретни антибългарски деяния и национални предателства. Вапцаров работи за македонистката кауза, следвайки линията на Коминтерна, говори срещу "великобългарският шовинизъм", не ме карай да се ровя за негови противни нихилистични цитати. Ако Хаджи Иванчо Хаджипенчович беше добър поет и него ли щеше да уважаваш? Едно е някой да има възгледи, които не удобряваш, друго е да работи директно срещу България, както прави Вапцаров, който заслужава единствено и само презрение.
Браво добре си го казал - напълно подкрепям изказването ти.

Неактивен omerzen

  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 4285
  • Карма: +562/-46
  • Пол: Мъж
  • България на българите
  • OS:
  • Windows Vista Windows Vista
  • Browser:
  • Microsoft Internet Explorer 8.0 Microsoft Internet Explorer 8.0
Re: Никола Вапцаров
« Отговор #62 -: Юни 24, 2010, 08:03:35 »
Не става въпрос просто за някакви идеали и политически възгледи, а за конкретни антибългарски деяния и национални предателства. Вапцаров работи за македонистката кауза, следвайки линията на Коминтерна, говори срещу "великобългарският шовинизъм", не ме карай да се ровя за негови противни нихилистични цитати. Ако Хаджи Иванчо Хаджипенчович беше добър поет и него ли щеше да уважаваш? Едно е някой да има възгледи, които не одобряваш, друго е да работи директно срещу България, както прави Вапцаров, който заслужава единствено и само презрение.
За антибългарската дейност съгласен съм с теб. Тя е недопустима. На моменти може и да я имало при Вапцаров. Не знам. Не съм толкова осведомен. Но това според мен не означава че трябва да се отказваме от творчеството на Вапцаров. Поне в поетичния му смисъл на талантлив поет. В края на краищата Вапцаров е писал на български език , а не на някъкъв чужд език , и най вече на някъкъв измислен "македонски" език.
А понятието "Иванчо Хаджипенчович" предизвиква само отвращение у мен. На всичко от горе въпросната особа след освобождението от турско робство е бил даже народен представител в нашето Народно събрание. Странно нали?
За да разберат европейците поведението на циганите, първо европейците трябва да разберат че циганите не са европейско население.

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7257
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Никола Вапцаров
« Отговор #63 -: Октомври 06, 2014, 19:41:25 »
Родина

Над тебе Пирин
издига гранити
обвити във сиви мъгли.
Орли над бедни села
размахват крила
и хала в полята пищи.

А бяха години
когато невинно
люляха ме празни мечти.
Животът бе ведър
и лесен,
животът бе щедър
и песен бе ти.

Но ето -
преминах
през дим,
през масло
и машини,
преминах през
гнет и тегло -
бред, където
се борят за хлеб.

И нещо се счупи
във мене.
Простенах от болка,
но бях без изход.
Погледнах надире
и плюх озлобено
и в теб,
и в самия живот.

Сега си ми близка,
по-близка от майка дори,
но днеска ме плиска
ненужно пролятата кръв,
насън ме души
площадния кървав двубой
на твои герои,
платени със чужди пари...
Тежи ми, Родино,
кошмарно жестоко тежи
димящата кръв
и аз ще те питам -
всичко това
за тебе ли бе нужно,
кажи?

Вред мрак.
И в мрака - тегло и робия.
Глад.
Остана стотици години назад.
А нейде живота пулсира,
израства
завод
след завод,
бръмчат проперели...
И моят народ
работи,
умира,
както в дълбоката
бронзова ера.

Аз пак те обичам,
Родино на Гоце и Даме,
защото израстнах,
защото закрепнах във Теб.
И нося в сърцето си младо
тревожното знаме
и вечния устрем
на всички без покрив и хлеб.
« Последна редакция: Декември 07, 2015, 20:10:22 от Hatshepsut »

Неактивен Цар Борис три

  • Respected user
  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 242
  • Карма: +7/-1
  • OS:
  • Linux Linux
  • Browser:
  • Chrome 31.0.1650.63 Chrome 31.0.1650.63
Re: Никола Вапцаров
« Отговор #64 -: Август 14, 2016, 11:39:37 »
Източници : ДОКУМЕНТИ ПО ДЕЛО № 585 ОТ 1942 Г.= http://policefiles.archives.bg/dosieta/2013-01-21-13-41-03/461-----585--1942- както и http://bulgarskaistoriq.blogspot.bg/2016/08/blog-post_13.html

Никола Вапцаров ( 7 декември 1909 г.- 23 юли 1942 г. / 32 г. ) е бил терорист / убиец - руска слуга от забранената руска терористична антибългарска банда - БКП. Отказал се от българския си произход , и се писал .. македонец " заради плана на ръсиа и сърбята ( нарочно с малки букви и сгрешено от неуважение ) за създаване на македонска нация , която след рус. окупация на Царство България през 9 сеп 1944 г. е факт.... През целия си окаян животец, тоя помияр и предател ( както и брат му Борис ) обслужва чуждата , враждебната на България империя - ръсиа. Защо враждебна ? Защото ръсия изби милиони българи, асимилира милиони българи създавайки нациики на принципа ,, разделяй и владей ", окупира два пъти България ( ако не броим тази на Киевска рус от 967 г. - https://en.wikipedia.org/wiki/Sviatoslav%27s_invasion_of_Bulgaria ), обявява два пъти война на България , измисля славяни и славянство за да заличи българските колонии и културно наследство и т.н. много са нещата....
Вапцаров е обучаван въ ръсиа ( тогава ссср ) , финансиран , въоражаван и изпращан въ Царство България да убива , да прави атентати , ограбва / краде , да подрива Царство България и законната власт за да заличи България и да станеме 16 - та Руска република - Задунайска Губерния както станахме след злокобния ден 9 сеп. 1944 г.

''Та казвам аз,
понеже няма
олио
и хлябът е
от мъката по-чер,
един е лозунга:
Терора долу!
Съюз със СССР!''
1940 г. “Селска хроника” Никола Вапцаров

През ноември 1940 г. е участник въ Соболевата акция ( заедно с руския агент Аркадий Соболев ) и събира подписи в подкрепа на съюзен договор със русиа / СССР . Соболева акция е предложение от русиа ( тогава ссср ) , в което предлага защита на българските интереси в Западна и Източна Тракия, в замяна на което Царство България трябва да предостави на русиа ( тогава ссср ) военни бази в Бургас и Варна. Малко преди това подобни предложения са направени на Литва, Латвия и Естония, които през същата 1940 г. вече са прилапани / анексирани от русиа / СССР. Цар Борис III ( Обединител ) отказва.
На 12 декември в дома на Вапцарови в град Банско е направен обиск и руския агент е арестуван , след като у него са намерени голямо количество пари.
През втората половина на декември той е освободен под гаранция  до разглеждане на преписката от прокурора. В първите дни на месец юни 1941 г. Вапцаров е арестуван отново и от София е откаран и затворен в Разложкото полицейско управление във връзка с образуваното там наказателно дело по участието му в Соболевата акция / руска пропаганда. Оттам той е интерниран за три месеца в Годеч до произнасянето на съда. При организирания процес по реда на Закона за защита на държавата го намират за невинен и той е оправдан. Закона за защита на държавата е закон от 1924 г. създаден от великана - Александър Цанков спасил Царство България през 1923 г. от руската , сръбската слуга , пияницата Александър Стамболийски ( БЗНС ортаците на БКП ) , който е искал да заличи Царство България като я направи руска провинция.
,,Закона за защита на държавата" счита за политически престъпления следните действия: членство в забранени организации, въоръжена форма на борба, действия срущу въоръжените сили на държавата, организации финансирани от чужди държави. Междувременно русия ( тогава ссср ) е нападната през юни от Германия и след завръщането му в София (септември 1941 г.) Вапцаров търси контакти за участие в терористична дейност против Царство България ( 1 ва на Балканския полуос. и 6 та в Европа ). Така се свързва с терориста / убиеца, руска слуга Цвятко Радойнов, който е влязъл нелегално в страната, начело на група руски агенти през лятото на 1941 г. Радойнов става ръководител на „минноподривната комисия“ към ЦК на БКП , чиято задача е да организира извършването на терористични атаки срещу държавните институции въ Царство България и немските войски. В резултат Никола Вапцаров е назначен за касиер на „минноподривната комисия“.
За дейността си терориста Вапцаров получава средства, с които издържа семейството си, тъй като терористичната антибългарска организация е финасирана от ръсиа ( ссср ). През март 1942 година след продължителни терористични атентати, убийства и ограбване на селяни са извършени арести на руските слуги / терористи = шумкари / партизани / комунисти . Арестувани са 60 терориста, и са им повдигнати обвинения по реда на ЗЗД – за сътрудничество и помагателство на терористична група финансирана от чужда държава и за организиране на дейност целяща насилствена промяна на установения държавен ред в Царство България, както и за подривна дейност срещу съюзническите немски войски. В дома му са открити пистолет, огромен брой пари , шифровани записки, агитационни материали и други уличаващи го в конспиративна дейност доказателства. Вапцаров признава за нелегалната си дейност. На 6 юли 1942 г. започва процесът.
Майката на терориста Вапцаров - Елена Вапцарова и сестра му Райна пишат молби за милост до Цар Борис III ( Обединител ). Баба Ленка пише : „Молбата ми е милост, милост, Ваше Величество, подарете живота му, на моя отговорност ще се старая да му въздействувам, той ще стане добър Българин”.
Разбира се и помияра Вапцаров пише до Цар Борис III ( Обединител ) молба за помилване както и др. петима терориста.
Протокол на открито заседание на Софийския военен съд от 6 юли 1942 г. показва, че пред съда Вапцаров се отрича от показанията, които е дал при разследването. На 23 юли той е осъден на смърт и още същата вечер бива разстрелян, заедно с руските слуги, терористи : Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов на Гарнизонното стрелбище в София. За разлика от почти всички терористи-убийци / руски слуги, които незнайно защо Цар Борис III ( Обединител ) ги е помилвал и са ги пускали за да продължат да убиват. Да... той ги е мислил за българи понеже тия майкопродавци са родени тука. Но веднъж продажник - цел живот продажник.. Тия терористи - руски слуги са били към 1000 , и ако е искал Цар Борис III , Царство България е могло да се справи. А не да ги залавят и после да ги пускат. Никога това предателство на Царя няма да му бъде простено.....
По времето на руското робство разбира се русиа ( тогава ссср ) му се отблагодарява като наименува в 16 та Руска незаконна република Задунайска Губерния : местности , сгради , пеметници. По този начин да се фалшифицира историята и да се учат българите в национално предателство. Да след 1990 г. се освободихме от робството но си останахме руска провинция. Благодарение на управляващите ( които бяха подготвени преди 1990 ) на незаконната република - Задунайска Губерния от 1990 до ден днешен. Всичките тия са руски слуги членове, агенти на БКП. При Декомунизация и Лустрация този отпадък ще изтече в канала там където му е мястото. До тогава ние нормалните хора ще му гледаме мутрата и имената на тоя терорист.

Пистолетът на Вапцаров с всички осем патрона в пълнителя, иззет като веществено доказателство, за който той си признава часове след арестуването му
Резервна снимка - https://2.bp.blogspot.com/-DA1cM6ugiGw/V6-40cj72vI/AAAAAAAAAlE/VlBksVKieF0oZIPq5YeYElfBao_5xYTcQCLcB/s1600/nikola.vapcarov.obisk.pistolet.jpg



Резервна снимка - https://2.bp.blogspot.com/-xTNGQquzYCc/V6-40J2YhCI/AAAAAAAAAlA/U6JWPLEA6kEMaR11wvFzJvQT9JkCHx4egCLcB/s1600/dosie.nikola.vapcarov.sud.ubit.1942.zakon.zasthita.durjavata.jpg



Резервна снимка - https://1.bp.blogspot.com/-P7GthsxKvpI/V6-40AcA0QI/AAAAAAAAAk4/tpcbrqo4oxgHNLsFnPx5xfc_8PuZlnBFQCLcB/s1600/dosie.nikola.vapcarov.sud.ubit.1942.zakon.zasthita.durjavata1.jpg



Резервна снимка - https://4.bp.blogspot.com/-Q_L2z-cUeZg/V6-40HeAmpI/AAAAAAAAAk8/AZHN34tVyw8Vvqfb94PwQogaMWhVoMoAwCLcB/s1600/dosie.nikola.vapcarov.sud.ubit.1942.zakon.zasthita.durjavata2.jpg






Редактирано от администратор: Съкратих заглавието на темата, защото дължината му надвишаваше лимита от 80 символа.
« Последна редакция: Август 14, 2016, 12:50:09 от Hatshepsut »
СЛАВЯНСТВО И СЛАВЯНИ НЕ СА СЪЩЕСТВУВАЛИ И НЕ СЪЩЕСТВУВАТ ТО Е БИЛО ИЗМИСЛЕНО ОТ ЕКАТЕРИНА ВЕЛИКА ( РУСИЯ ) ПО ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ ПРИЧИНИ
БЪЛГАРИТЕ СА ТРАКИ
БОГ ТАНГРА - НЯМА ТАКЪВ НЕ СЪЩЕСТВУВА ТАКЪВ БОГ
БЪЛГАРИЯ НЕ Е СЪЗДАДЕНА 681 == БЪЛГАРИЯ Е СЪЗДАДЕНА 165 ГОДИНА ОТ АВИТОХОЛ ===
“РУСИЯ, ТАЗИ РАЗВРАТНИЦА И МНИМА ЗАЩИТНИЦА НА СЛАВЯНСТВОТО, ТЯ УПОТРЕБЛЯВА ОЩЕ ПО-РАДИКАЛНИ СРЕДСТВА, ЗА ДА ЗАТРИЕ ОТ ЛИЦЕТО НА ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКИТЕ КОЛОНИИ!” ХРИСТО БОТЕВ (в.“Знаме“ 04.04.1875г.)

Неактивен cekupama

  • Respected user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1396
  • Карма: +17/-2
  • Пол: Жена
  • А.Х.Т. sekirata cekupama
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Firefox 55.0 Firefox 55.0
Re: Никола Вапцаров
« Отговор #65 -: Октомври 01, 2017, 13:59:32 »



НИКОЛА ЙОНКОВ ВАПЦАРОВ

Никола Йонков Вапцаров (1909-1942) е български поет, чието творчество е предимно със социална и хуманна тематика. Единствената издадена приживе стихосбирка на Вапцаров („Моторни песни“) излиза през 1940 г. Превеждана е на редица езици. Вапцаров сътрудничи на нелегалната тогава Българска комунистическа партия и е активен антифашист. В резултат на политиката на Коминтерна и директивите на БКП е повлиян от идеите на македонизма. През 1942 г. е арестуван и осъден на смърт по силата на Закона за защита на държавата за организиране на подривна дейност срещу установения държавен ред по време на война.Посмъртно е амнистиран след 1944 г.

Никола Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември стар стил) 1909 г. в град Банско, тогава все още в Османската империя. Баща му е войводата на ВМРО Йонко Вапцаров, а майка му е Елена Везюва със съдействието на американската мисионерка мис Стоун завършва американския колеж в Самоков и по-късно става протестантска мисионерка и учителка. Като юноша той попада под силното влияние на руснака д-р Борис Майлер, който живее от 1919 г. в къщата на Йонко Вапцаров като бело­гвар­­дей­ски емигрант, оказал се (според по-късни улики) болшевишки агент на НКВД. След провала на Септемврийското въстание през 1923 г. той бяга обратно в СССР. Предполага се, че е внедрен да реализира проекта за създаване на ляво крило на ВМРО, т.н. ВМРО (обединена). Неговият образ и влияние върху възпитанието на юношата Никола в духа на комунистическата вяра се изтъква във всички мемоари на Вапцаровата фамилия, издадени след 9 септември 1944 г. От друга страна, къщата в Бан­ско е посещавана от видни инте­лектуалци (по­­­­­етите Пейо Яворов и Елисавета Багряна, художниците Константин Щъркелов, Иван Пенков и др.) и от короновани особи: цар Фердинанд, Вилхелм II, Борис III. През 20-те и 30-те години на ХХ век семейство Вап­­­царови има достъп в двореца; запазени са групови снимки на юноша­та Никола с цар Борис ІІІ и обкръ­же­ни­ето му.



Вапцаров учи в гимназията в Разлог (1924 – 1926), след това в Морското машинно училище във Варна (1926 – 1932), по-късно наречено на негово име. Той е на учебна практика първоначално на кораба „Дръзки“, а през април и май 1932 г. с кораба „Бургас“ посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа. При завършването на училището е произведен в ранг офицерски кандидат и получава диплом за машинен техник.



Вапцаров редактира в. „Литературен критик“ (1941). Публикува във вестниците „Кормило“ (1936), „Нова камбана“ (1937), „Светлоструй“ (1939), „София“ (1941), сп. „Занаятчийска беседа“ (1937 – 41) и др. През 1937 г. печели конкурс на сп. „Летец“ за художествено произведение с въздухоплавателен сюжет със стихотворението си „Романтика“. Приживе Вапцаров издава само една стихосбирка – „Моторни песни“ (1940) – под името Никола Йонков. Освен това пише пътеписи, разкази, критика, произведения за деца и една пиеса. Някои от материалите са публикувани в периодичния печат, но най-много е издаван след смъртта си.

    Стихосбирка: „Моторни песни“
    Стихотворения: „Вяра“, „Двубой“, „Пролет“, „История“, „Селска хроника“, „Писмо“, „Романтика“, „Кино“, „Доклад“, „Ботев“, „Хроника“, „Борбата е безмилостно жестока“, „Прощално“ и др.
    Драма: Вълната, която бучи


ВЪЗГЛЕДИ ПО МАКЕДОНСКИЯ ВЪПРОС
Никола Вапцаров е роден и израснал в средата на бански родолюбци. Баща му участва в българското национално-освободително движение в Македония и активно работи за българщината.Самият Вапцаров, както в годините на обучението си във Варна, така и след това, проявява българското си национално съзнание, но и горещ романтичен патриотизъм. Впоследствие, като прокомунистически ориентиран младеж, той е повлиян силно от тезата на Коминтерна по Македонския въпрос от 1934 година – за създаване на отделна народност на базата на македонската етнографска група от българския народ. Става член на т.нар. Македонски литературен кръжок, инициативата за чието създаване е на Централния комитет на Работническия младежки съюз (РМС). В доклада му: „Върху Македония и задълженията на писателите македонци към нея...“, прочетен пред сбирка на кръжока през октомври 1938 г., се анализират задачите на „пишущите македонци“ за утвърждаване на „македонската кауза“. Вапцаров констатира, че съществуват благоприятни условия за „вербуване и насаждане“ на „македонско съзнание“, защото в „Сръбска и Гръцка Македония великобългарските утопии изстиват“. Последните изречения в доклада са: „Ние сме македонци. И нашето творчество трябва да бъде в служба на македонската кауза... Относно възгледите на кръжока по македонския въпрос, активистът Михаил Сматракалев по-късно отбелязва: „… ние тогава така вярвахме на партията, че тя като кажеше, че бялото е черно и ние го възприемахме като черно…“.


Когато по-късно осъзнава, че е станал проводник на политика, която има отрицателни последици, Вапцаров постепенно се завръща към българските си корени. През септември 1940 г. той в унисон с другите български писатели и поети възторжено посреща вестта за връщането на Южна Добруджа към България. През април 1941 г. по-голямата част от Македония е присъединена към Царство България и в еуфорията, обхванала цялата страна, Македонският литературен кръжок се саморазпуска. В броя си от 20 април 1941 г. седмичникът „Литературен критик“, чийто уредник е Вапцаров, приветства разгрома на Югославия от германските войски и честити Обединението на целия български народ.

За отбелязване е, че Вапцаров пише само на български език и не достига до опити за кодификация на отделен македонски език. В неговия доклад от 1938 г. въпросът за създаването на македонски книжовен език липсва. Отделно в полицейското му дознание са запазени обясненията му от 1940 г. където той се самоопределя като българин.



Според академик Димитър Митрев, сам участник в Македонския литературен кръжок, преселил се след войната в Скопие, „македонските емигранти“ в България, които се стремели да бъдат „македонски патриоти“ в „съзнанието и подсъзнанието си таели ненадживени следи от „великобългарски шовинизъм““. Такива „нюанси“ според него се забелязвали и в поетическите опити на Никола Вапцаров. В Република Македония Вапцаров е смятан за етнически македонец.




ВАПЦАРОВАТА ВЯРА -ЗОВ!


ВЯРА

Ето — аз дишам,
работя,
живея
и стихове пиша
(тъй както умея).
С живота под вежди
се гледаме строго
и боря се с него,
доколкото мога.
 
С живота сме в разпра,
но ти не разбирай,
че мразя живота.
Напротив, напротив! —
Дори да умирам,
живота със грубите
лапи челични
аз пак ще обичам!
Аз пак ще обичам!
 
Да кажем, сега ми окачат
въжето
и питат:
„Как, искаш ли час да живееш?“
Веднага ще кресна:
„Свалете!
Свалете!
По-скоро свалете
въжето, злодеи!“
 
За него — Живота —
направил бих всичко. —
Летял бих
със пробна машина в небето,
бих влезнал във взривна
ракета, самичък,
бих търсил
в простора
далечна
планета.
 
Но все пак ще чувствам
приятния гъдел,
да гледам как
горе
небето синее.
Все пак ще чувствам
приятния гъдел,
че още живея,
че още ще бъда.
 
Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? —
пшеничено зърно
от моята вера,
бих ревнал тогава,
бих ревнал от болка
като ранена
в сърцето пантера.
 
Какво ще остане
от мене тогава? —
Миг след грабежа
ще бъда разнищен.
И още по-ясно,
и още по-право —
миг след грабежа
ще бъда аз нищо.
 
Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?
 
А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! — Не струва! —
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!



Нека започна с него-великият поет жертва на злобни и завистливи хора тогава,които и сега не липсват,но липсват такива  големи поети,човеци като НЕГО-Н.Й.ВАПЦАРОВ!

Е.Багряна и Дора Габе си остават там долу ,те са драскачките,а не той ,както са се изказали преди разстрела на Н.Й.Вапцаров!Те били поетесите,той бил един драскач!  Комунист.
Но той не пъшка като едната, когато пише любовните си стихове,нито като другата не пише за зайчета,тревички,птички.Птички като тях които мислеха че всички мъже са тяхни. Н.Й.В. не им клекна!
А той наистина можеше и с присъда доживотен затвор да пише там в затвора ,а те и другите такива да се вихрят и нареждат, разпореждат в министерствата та и в културата ни, поезията тогава  -те двете имащи поезията българска  за БАЩИНИЯ! Жени....чак пък поетеси!Аз лично не ги признавам и тук е моето лично пространство да изкажа своето мнение,СВОЕТО МНЕНИЕ!

И СЕГА Е ТАКА !
Повечето заели позиции в поезията,
в културата ни как то е ясно
в интернета се крият ,
като анонимни,защото знаят какво вършат,

НО,ДРАГИ,ОНЗИ ГОРЕ ВИДИ
И ХОРАТА ВИЖДАТ, НЕ СА ГЛУПАВИ!

ТА ВЯРАТА ВАПЦАРОВА Е НЕПОВТОРИМА КАКТО И СТИХЪТ!
Затова ще продължа с останалите ПРАЗНИЧНИ ДНЕС С МОЙ КЛИП И  ТЕКСТ!

А.Х.Т.sekirata cekupama





УТРЕ ЩЕ ТЕ ВИДЯ, СОФИЯ ПРЕКРАСНА

Утре ще те видя, София прекрасна!
Нека да не бъдеш за мен ти ужасна!
Нека ме приемеш на жълтите павета,
нека да ми светят златните кубета!
Нека храмът "Невски" със мен да запее,
парламентът вече да спре да немее!
Нека ме целунат на Витоша звездите,
нека да ме стоплят на хората сълзите,
не сълзи на болка, а сълзи на радост,
нека изживея свойта втора младост!
Нека чак до Люлин гласът ми да се чуе
и Ганьо Балкански цървулът да изуе,
нека се прегърнем, нека се обичаме,
нека сме единни в доброто да се вричаме!
Не ще те оставя, София прекрасна,
докато не видя аз картина ясна,
че чута съм разбрана от нечии глави.
Аз искам си правата, а не само пари!

ЛЮБОВ

За теб любов мечтах,
но не те познах,
когато долетя
със птичите ята.
Пропуснах този миг
и писах стих след стих,
измъчвах се, не спах,
дните пропилях.
Пропуснах те, любов,
но чакам твоя зов,
защото жива си,
усещам идваш ти!

НАДЕЖДА

Прегърнах те и вкопчих се във теб
с последни сили в тоз порочен свят!
Надеждо моя, аз обичам теб
с целувка, не със автомат
проправям  пътя си напред.
Такава съм ще съм и занапред!

И нека завърша с това-
СОФИЯ, ВЯРА, НАДЕЖДА И ЛЮБОВ

С Вяра ще дойда при тебе.
С Вяра теб ще обичам.
С Вяра ще те наричам -
Надежда моя красива,
сбъдната, истинска, жива.
София, обич и зов!
София, моя любов!
Любов красива и властна,
Любов безпределна, опасна,
която ме прави щастлива,
желана, страстна и дива.

sekirata Viara Nadejda i Liubov

« Последна редакция: Август 15, 2018, 20:29:38 от Hatshepsut »
А.Х.Т.
sekirata cekupama

Неактивен cekupama

  • Respected user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1396
  • Карма: +17/-2
  • Пол: Жена
  • А.Х.Т. sekirata cekupama
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Chrome 49.0.2623.112 Chrome 49.0.2623.112
Re: Никола Вапцаров
« Отговор #66 -: Октомври 05, 2017, 22:29:01 »
ПРОЩАЛНО - Н.Й.Вапцаров
рецитира голямата наша актриса Цветана Манева


« Последна редакция: Август 15, 2018, 20:30:30 от Hatshepsut »
А.Х.Т.
sekirata cekupama

Неактивен cekupama

  • Respected user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1396
  • Карма: +17/-2
  • Пол: Жена
  • А.Х.Т. sekirata cekupama
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Chrome 49.0.2623.112 Chrome 49.0.2623.112
Re: Никола Вапцаров
« Отговор #67 -: Октомври 05, 2017, 22:32:44 »
И друго страхотно стихотворение на  Н.Й.Вапцаров НЕ БОЙТЕ СЕ,ДЕЦА...




Никола Йонков Вапцаров (1909-1942) е български поет, чието творчество е предимно със социална и хуманна тематика. Единствената издадена приживе стихосбирка на Вапцаров („Моторни песни“) излиза през 1940 г. Превеждана е на редица езици.

А НАШИТЕ СЪВРЕМЕННИ ПОЕТИ И ПОЕТЕСИ СЕ ПОДРИСКАХА ОТ НАПЪВАНЕ ДА ИЗДАВАТ ПО 20-30 СТИХОСБИРКИ-Алооо...вие сте луди!
« Последна редакция: Август 15, 2018, 20:30:50 от Hatshepsut »
А.Х.Т.
sekirata cekupama

Неактивен cekupama

  • Respected user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1396
  • Карма: +17/-2
  • Пол: Жена
  • А.Х.Т. sekirata cekupama
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 72.0.3626.109 Chrome 72.0.3626.109
Re: Никола Вапцаров
« Отговор #68 -: Юли 22, 2019, 17:51:51 »


КРАСИВИЯТ И НЕОТРАЗИМ ПОЕТ Н.Й.ВАПЦАРОВ- У КОГО СА "ЗАКЛЮЧЕНИТЕ СТИХОВЕ" НА ПОЕТА?!

Животът и любовта на Вапцаров са белязани от три знака свише, които предопределят съдбата му. Когато е съвсем мъничък, родителите му го водят на гости при княз Фердинанд, с когото са близки приятели. Царят бил чест гост в Банско, веднъж дори довел германския кайзер Вилхелм Втори. Но когато върнали визитата в двореца, малкият Кольо заспал в стола на монарха, което според легендите се наказвало със смърт. Вторият знак съдбата му праща във Военноморското училище. Тогава Вапцаров е обикновен моряк, но при посещението си цар Борис Трети го кани на обяд в „Евксиноград“, понеже го познава от дете. Никола изяжда първо своя хляб, а после и филията на монарха. Третата поличба описва сам в своите стихове „Дебне враг, в ръката с парабел…“ Това разказва племенницата на поета Мая Вапцарова. Тя намира езотеричен момент и в стихотворението му „Прощално“:

 
Цветана Манева Прощално


ВОЙВОДА ОЖЕНИЛ Н.Й. ВАПЦАРОВ НАСИЛА ЗА БОЙКА




Животът и любовта на Вапцаров са белязани от три знака свише, които предопределят съдбата му. Когато е съвсем мъничък, родителите му го водят на гости при княз Фердинанд, с когото са близки приятели. Царят бил чест гост в Банско, веднъж дори довел германския кайзер Вилхелм Втори. Но когато върнали визитата в двореца, малкият Кольо заспал в стола на монарха, което според легендите се наказвало със смърт. Вторият знак съдбата му праща във Военноморското училище. Тогава Вапцаров е обикновен моряк, но при посещението си цар Борис Трети го кани на обяд в „Евксиноград“, понеже го познава от дете. Никола изяжда първо своя хляб, а после и филията на монарха. Третата поличба описва сам в своите стихове „Дебне враг, в ръката с парабел…“ Това разказва племенницата на поета Мая Вапцарова. Тя намира езотеричен момент и в стихотворението му „Прощално“:

 
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.

И тук се стига до едно от скритите семейни скърцания. Съпругата на Вапцаров - Бойка, се опитва да замени думата „неискан“ с „далечен“, докато кръвните роднини на поета държат на оригинала и се отнасят хладно към нея. „Тя може би е била много привлекателна за него, била е една невероятна красавица. Но, от друга страна, чувственото, интелектуалното ниво, ценностната система е била различна“, добавя в интервю Мая Вапцарова. Майката на поета Елена публично не казва лоша дума за снаха си, но и нищо добро. Разделят се мненията и дали стихотворението „Прощално“ има посвещение „На жена ми“, или то е добавено от Бойка допълнително, а всъщност е писано за актрисата Иванка Димитрова.

Родната къща на Вапцаров в Банско днес е музей

Като поетична и романтична натура Вапцаров често се влюбвал и изливал чувствата си в стихове. Но, както казват, първите любови са репетиции за голямата. А тя може би наистина е Боя, както поетът наричал жена си. Иначе в Разложката гимназия ученикът в шести гимназиален клас Никола се влюбва за първи път в две години по-малката Кина Рупова. Той е председател на ученическото въздържателно дружество, а тя е в контролната комисия. На Кина той посвещава първите си малко неумели любовни стихове:

Ти помниш ли любимото ни място?

На пролет тиха розова градина

и старата протегната камина,

където ние се срещахме тъй често.

Ти помниш ли? Аз няма да забравя

когато ти за пръв път ми се врече,

но всичко туй е толкова далече

и всичко се измени оттогава.

Рупова обаче отива да учи право в София, а Кольо се колебае дали да не замине при двамата си чичовци в Америка и пътищата им се разделят. През една от отпуските си като курсант във Военноморското училище във Варна на излет в Пирин Вапцаров се запознава с Анна Мицова от Горна Джумая (Благоевград - б.а.). Родителите му одобряват красивото, свенливо и ученолюбиво момиче. Срещат се повече от две години в Банско, София, Варна, Русе, но разстоянията и дългите раздели си казват думата. Вапцаров написва:

… Иди си!… Ти си толкоз светла,

   толкоз нежна

и твоя млад възторг добре разбирам,

и любовта, която ще изчезне…

Не виждаш ли, крилата ми сломени,

забравих всичко, даже моите спомени,

които сам се мъча да презирам.

Когато през лятото на 1932 г.  среща Бойка Димитрова, поетът вече се е „специализирал“ в любовта от пръв поглед и романтичното идеализиране. Двамата се запознават на събор. Тя е студентка по математика в София, „светлоока, височка и тънка, мило усмихната девойка“ както я описва биографката на Вапцаров Мария Радонова. По онова време Никола работи във фабриката на братя Балабанови и живее в село Бараково. Избухналата любовна стихия рязко променя живота и на двамата. Бойка напуска университета, за да бъде близо до любимия си. Времето е размирно и смутно. Във ВМРО има междуособици и бащата на поета - Йонко, е отвлечен от крилото на Ванче Михайлов. Единствената утеха на Никола са разходките с Бойка в гората над Горна Джумая. Наслаждават се на чувствата си, търкалят се в снега, рецитират любовни стихове. Веднъж влизат да се постоплят в една барака в местността Баларбаши. Там ги сварват трима въоръжени мустаклии. Бойка разпознава страшилището Барбата, местния войвода на ВМРО, близък приятел на баща Ӝ. Уставът на организацията бил безкомпромисен и към отношенията между мъж и жена. Ако уличат дама в „неморално поведение“, я наказват с 50 тояги на голо. За мъжа е същото плюс солидна глоба. Ако няма пари, тоягите стават 100. Барбата свъсва вежди към Вапцаров: „Или се венчавате веднага, или с тебе ще се разправяме по друг начин.“ Родителите на Бойка, и без това разгневени от напускането на университета, отказват да дадат дъщеря си на бунтар с неясно бъдеще. Още на другата вечер обаче Никола спира файтон пред дома на любимата си и съпроводена от неистовия плач на майка си, Бойка му пристава. Сватбата също не минава безпроблемно. Вапцаров е убеден атеист, но в кръщелното му пише „протестант“. (Майка му Елена е една от ученичките на мис Стоун, завършила е  протестантския колеж и говори перфектен английски - б.а.). За да има мир, Никола отива в Банско и взема разрешение от протестантския пастор да приеме източноправославната вяра. Проблем има и с кръщелното на Бойка - годината на раждане в него не съвпада с датата от църковната книга. Тя се води още малолетна. Неврокопският митрополит като приятел на баща му Йонко се намесва и оправя неточността. Дава благоволението си за венчавката, като по изключение разрешава 40-те молитви по три пъти на ден, които задължително се четат преди сватбата, да се отложат за след нея. На сватбата в село Бараково на 17 февруари 1934 г. идва само майката на Вапцаров, баща му още се води в неизвестност. Идилията свършва! Уволняват Никола от мукавената фабрика в Кочериново. Останало без препитание, младото семейство заминава за София. Бойка не си е представяла семейния живот като безработица и мизерия. На 4 януари 1936 година се ражда синът им Йонко. Но след седем месеца детенцето заболява и умира от недохранване. През 1941 г. Бойка ражда преждевременно втората им мъжка рожба, но бебето живее само няколко часа. По онова време отношенията им са изтънели драматично. Нелегалната дейност, която Никола крие и от жена си, доразрушава брака им. Интернират го в Годеч за няколко месеца. На 4 март 1942 г. го арестуват в жилището им в София. Старото приятелство на Йонко Вапцаров с цар Борис Трети не е достатъчно, за да спаси Никола. Разстрелват го на  23 юли 1942 г. В нощта преди смъртта си поетът написва „Прощално“.Официалната версия е, че посвещението е „На жена ми“. На 23 юли 1953 г. обаче журналистът Атанас Тончев успява да разговори Елена Вапцарова, която споделя  съкровената тайна за последната любов на поета и разбива мита за щастливия му брак: „Той беше много чувствителен и обичлив, но  и лесно раним. Когато обикнеше някого, чувствата му бяха безрезервни, от цялото му сърце и ако не срещнеше същото отношение към себе си, страдаше дълбоко. А разочарованията му и в тая насока бяха повече от сполуките. От книгите, които четеше, бе си изградил един идеален образ на жената и любовта. За такава жена и такава любов жадуваше душата му“, казва пред Тончев майката на Вапцаров. Според нея отначало Бойка внася голяма радост в сърцето му. След сватбата обаче разбира, че са от два различни свята. „Нейната нагласа бе твърде практическа и нямаше нито мисловните криле, нито духовния полет на Никола. В това е разликата им, която той все по-ясно виждаше и се измъчваше. Защото чувствата му към нея не бяха угаснали“, казва баба Лена, както всички наричат майката на Вапцаров, и обяснява: „По онова време разводът сред македонците се смяташе за неморално нещо. Пък и Бойка вече чакаше бебе. След смъртта на дечицата Никола се сви в себе си и потърси утеха в поезията и в борбата за сбъдване на идеалите си. И тогава се появи тя - голямата любов на живота му. Само че много късно… това беше Иванка Димитрова. Впоследствие актриса в Народния театър. Но не беше само артистка. Бе замесена от неговото тесто, с неговите идеали и участваше активно в антифашистката съпротива. Тя окрили Никола и осмисли по-пълно живота му, признава Елена Вапцарова. Иванка Димитрова е подсъдима по процеса на Никола - наказателно дело № 585/1942 г. Партийната деятелка Мара Междуречка, която е била с нея в съседна на поета килия, разказва, че двамата общували с почукване на стената чрез Морзовата азбука. Според проф. Чавдар Добрев Междуречка била натоварена от партийното ръководство в затвора да им каже да крият чувствата си Когато чул какво го съветват, Вапцаров възкликнал, че това е непосилно за него. „Ти била ли си истински влюбена“ - запитал я поетът. Иванка Димитрова, която изпитвала същите чувства, отвърнала, че сърцето не и позволява да се държи отчуждено и привидно студено към „толкова милия и нежен Никола“. Според Мара Междуречка любовта между двамата си остава неосъществена. Иванка Димитрова никога не признава открито връзката им. Може би за да пощади чувствата на Бойка Вапцарова, или понеже пази любовта им като нещо съкровено в сърцето си. Седмината други арестувани в килията на поета свидетелстват, че при морзовото общуване през стената „позивната“ му към любимата Иванка била „жена ми“. Така че за коя от двете е посвещението на стихотворението „Прощално“, остава под въпрос. Крият стиховете му под въглища . През 1962 г. Бойка Вапцарова разказва пред Радио София как пазела стихотворенията на мъжа си в специално скривалище, в единия от ъглите на мазето - под въглищата. Сложила ги била в тенекия със сирене, в нея порцеланово гърне, а в гърнето - „платно, да не ги изяде влагата“. Листчето с „Предсмъртно...“ и „Прощално“  Бойка твърди, че непрестанно носела в себе си. След екзекуцията на поета тя ги преписва в няколко екземпляра и ги раздава на близки и роднини. Поезия в сейф. Осем абсолютно неизвестни стихотворения на Никола Вапцаров се пазят в банков сейф. Собствениците на касетката са пожелали анонимност и са допуснали единствено племенницата на поета - Мая Вапцарова, да ги види, и то за половин час. „Чакаме разрешение от притежателите им, за да ги публикуваме. Стиховете са писани малко преди смъртта му в затвора. Виждала съм ги само веднъж. Това е уникална лирика. Той не пише за това, което му предстои - за страха и смъртта. Те драстично се различават от популярния текст на „Прощално“. От тях разбрах какво означава неговото връщане - „Понякога ще идвам в съня ви, като нечакан и неискан гост. Не ме оставяйте на пътя, вратата не залоствайте.“ Виждате, че стиховете са в множествено число, не както се смяташе, че са адресирани до жена. Той се обръща към хората, към обществото“, разказва племенницата на поета през 2008 г. Оттогава „заключените стихове“ тънат в неизвестност по желание на притежателите им.





Аз лично му сваляч шапка не само като велик поет, но и като мъж. Въпреки, че от женска злоба и завист към Иванка тогавашната любовчийка в пъшкащите си  стихове  Елисавета Багряна и поетесата пишеща за зайчета, тревички, цветенца…Дора Габе му завидяха и Вапцаров загуби делото , в което бе обвинена и любовта му Иванка, и така  Вапцаров бе разстрелян! Цитирам -

-„Вие двете сте в министерството , кажете става ли за поет подсъдимия , че да го оставим доживотно в килията, па да  си пише там?

-Той е драскач, не е поет, разстреляйте го. И неговата Иванка…“



Всички знаем каква поетеса е Елисавета Багряна,



Елисавета Багряна завършва живота си в старчески дом , но живяла доста години, а защо ли? :)

поетеса под чаршафите!


 Както и Дора Габе- със сладникавите си детски стихчета, какъвто е днес и Недялко с мазната си рима и още , и още… Но Радой Ралин беше и  е голямата работа.

А.Х.Т. sekirata cekupama
А.Х.Т.
sekirata cekupama

Неактивен sekirata

  • А.Х.Т. sekirata cekupama
  • Site Supporter
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 1396
  • Карма: +34/-2
  • Пол: Жена
  • А.Х.Т. sekirata cekupama
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Firefox 66.0 Firefox 66.0
Re: Никола Вапцаров
« Отговор #69 -: Юли 23, 2019, 22:55:08 »
ДНЕС 23 ЮЛИ 2019 СЕ ПОЯВИ ДЪГА, ЗА ВАПЦАРОВ ПЛАЧЕ И ПРИРОДАТА!





НА ДНЕШНАТА ДАТА Е РАЗСТРЕЛЯН ВЕЛИКИЯТ ПОЕТ Н.Й.ВАПЦАРОВ - 77 ГОДИНИ ОТ ГИБЕЛТА НА ПОЕТА!

Дъга днес се появи,

слънце пече, дъжд вали,

природа плаче за поета!

Дъгата бе от мен заснета.

Във Плевен тя се появи

и всичко сякаш оцвети,

душа предадена от наши,

разстреляна от куп търгаши!

Вапцаров ще остане в мен

в сърцето ми до Ботев, в плен

съм аз на стиховете му,

а на злодеят мамка му!

Багряна кукувица злобна,

захвърлила си рожбата утробна

и Дора Габе завистлива - зла,

скриха му поезията, захвърлиха в калта!

Дали е комунист или пък не,

но е поет велик до Ботев! Време

малко дадоха му тварите

да пише , да твори и правите

грях голям щом политизирате,

той не умира, Вий умирате!

 

стихове за Н.Й.Вапцаров
от А.Х.Т. sekirata cekupama














https://www.168chasa.bg/article/7571534


https://www.168chasa.bg/article/7571808

https://www.168chasa.bg/article/7571400

 23 юли 2019.,Плевен
стихове за Н.Й.Вапцаров  от А.Х.Т. sekirata cekupama
А.Х.Т.
sekirata cekupama


Share me

Digg  Facebook  Twitter  Google  
Smf