Автор Тема: От самодивско сборище  (Прочетена 818 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен dreamweaver

  • Registered user
  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 93
  • Country: 00
  • Карма: +40/-2
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Linux (Ubuntu) Linux (Ubuntu)
  • Browser:
  • Firefox 3.5.8 Firefox 3.5.8
  • Зодия: Libra Libra
От самодивско сборище
« -: Април 12, 2010, 08:12:37 »
ОТ СТРАНДЖА




Пустота



Пристигнал късно през нощта
окъсан странник хлопа на вратата
оттича се по дрехите му
звезден блясък

Със себе си понесъл пустотата
на прекосени разстояния
ръцете му разказват ритъма
на сторени неща

Почиват си нозете, а от тях
потичат пътища
разкъсани на части от умората
и неуморно търси вятъра
заспиващия спътник

И камъни и съчки и трева
ще помнят дълго странника
оставил част от себе си
във тях



ОЩЕ

ПОТЪНАЛО ВЪВ МРАК СЪРЦЕ
ПРЕКЪСВА ПЪТИЩА
КОИТО СЛЪНЦЕТО ЗАГРЯВА
КЪМ НОВИЯТ СЕЗОН ПЪТЕЧКАТА ДОГОНВА
ЗЕМЯ, ПОТЪНАЛА ВЪВ ПРАХ
И БАВНО КАЧВА ПРИЛИВА
НИВОТО НА ПРИИЖДАЩИЯТ ДЕН
НАГАЗВАТ ЗДРАВО ПЪТЯ МИ МЪГЛИВ
КОПИТАТА НА МОЯ КОН
СВЕТАТА МАЙКА ИЗПЛУВА
ОТ БЕЗКРАЙНОСТТА
НЕ ЧАКАМ, ВЗИМАМ ТЕ
И ОБИЧТА ТИ СЪЩО



***

СЪС СЪЛЗИ БОЛКАТА ИЗМИХА
ПРОГЛЕЖДАЩИТЕ ПРИЛЕПИ.
И С КАПКИ ДЪЖД
ПРИТИХВАЩИ ВЪВ СЯНКАТА
БЕЗ ДА ТЕ ВИЖДАМ, ПОКАЖИ МИ
И СЕБЕ СИ
И ЦВЕТЕТО,
СЪНЯТ ТИ
И ПЛАЧЕЩИТЕ ПРИЛЕПИ


***

СВОБОДЕН Е!
В ПОЛЕТО
БЯГА КОН


ЩЪРК
ЗМИЯ
НАСТЪПИЛ


БАВНО
СПИРА
КОСТЕНУРКА



ЗА ТЕБ



ПРЕПЛИТАТ СЪНИЩНИТЕ НИШКИ
ПОТОЦИ КРЪВ НА ЗВЕЗДНА СВЕТЛИНА
И СВЕТЪЛ ШЕПОТ МИ ПРИПОМНЯ
ЧЕ ТИ СИ ТАМ
ЧЕ ТИ СИ ТАМ

ОПЪНАТА НАД СКУЛИ БЯЛА КОЖА
НЕЖЕН ПОГЛЕД МЕКО МИ ШЕПТИ
И НЕПРЕКЛОННАТА МУ ВОЛЯ
НАД МЕНЕ БДИ

ДОКОСВАНА СТОТИЦИ ПЪТИ
С ОБРУЛЕНИ, ДОМОГВАЩИ РЪЦЕ
ОПИПОМ, ТЪРСЕЙКИ НАМЕРИХ,
АЗ САМО ТВОЙТЕ ДВЕ



ЗАСЛУШАНА


ВЪВ ЪГЪЛА ПРИСВИТ СЪС ПОГЛЕД,
ЗАРЕЯН НЕЙДЕ ПО СВЕТА
СПЯ ТИХО, А ОТ ПРОЗОРЕЦА
НАВЯВА ЛУДОСТ И ТЪГА

И ДА МЕ ПЪДИШ - ПАК ЩЕ СИ ОТИДА
И ПРИКАЗКА ДА МИ РАЗКАЖЕШ - ПАК ЩЕ ОТНЕСА
СЪРЦЕТО ТИ
А ТИ ЩЕ СЕ СЪБУДИШ
ЗСЛУШАНА ВЪВ ПРИТЧА
ОТ ДРЕВНИ ВРЕМЕНА




ДУШАТА


ОПЛЕТЕНА В СЪНИЩА И СВОИ СИ МИСЛИ
ОБВИТА ВЪВ ПЕЛЕНИ СТАПЯЩ СЕ МРАК
ДУШАТА МИ ВАЕ
ШАРЕНИ ЧЕРГИ
ВОАЛИ
ПАНА

ЗАМИСЛЕН Я ВИКАМ
И ИСКАМ ДА ЧУЯ
БЕЗСЪННИЯТ
ШЕПОТ ...



ГОРЧИЛКА



ПО КЛЕПАЧИТЕ МИ СЕ ОТТИЧАТ
СИНИ КАПКИ ДЪЖД
ОКЪПАЛИ СЪРЦЕТО МИ
РЪЖДАТА Е ОТМИТА
И ЗАТОВА СЪМ ТОЛКОВА
ГОРЧИВ

ПО БУЗИТЕ МИ ТЪМНИТЕ СЛЕДИ
РИСУВАТ БЪДЕЩЕ
НЕДОЛОВИМО
И УСТНИТЕ
ИЗПИВАТ ГО

ЗАТУЙ
СЪМ ТОЛКОЗ
ЖАДЕН ...




ИСТОРИЯ



ЗАТИСНАЛ ПАДНАЛИЯТ КАМЪК
НА СИЛНО МИНАЛО
ДОБРИТЕ ВРЕМЕНА

ПРЕПЪНАХ СЕ, ОТМЕСТИХ ГО
ЗАРОМОЛИ
ЛЕГЕНДА СТАРА ...



СЪН


Нейде във тъмните ъгли
проблясват
несметени късчета
от слънчеви дни
залепнали,
откъртени люспи
неоткрити
прашасали спомени
частици
от хиляди
несбъднати сънища
за сметка на този
СЕГА




СЛЕДА


ПОДХЛЪЗНАХ СЕ
ЧЕТКАТА ПАДНА
СЛЕДА
ПО ПЛАТНОТО
ОСТАВИ


ВОДОПАД
ОТ СЪЛЗИ
...



ЗА ПЪРВИ ПЪТ


КОГАТО ЗА ПЪРВИ ПЪТ ВИДЯХ КРИСТАЛНИЯ, ГО ПОПИТАХ:
-КОЙ СИ ТИ?
-АЗ СЪМ ЛЮБОВ
-КАКВО Е ЛЮБОВТА?
-СВЕТЛИНА
-КАКВО Е СВЕТЛИНАТА?
-МЪДРОСТ
-КАКВО Е МЪДРОСТТА?
-ПРАХ
-КАКВО Е ПРАХТА?
-ВСИЧКО
-КАКВО Е ВСИЧКО?
-ЛЮБОВ

ТОГАВА НЯМАХ СИЛА ДА СЕ СПРА ДО НЕГО И САМО СЕ ВЪРТЯХ В ОГРОМНИ СПИРАЛИ.

СЕГА МОГА ДА ГО ЧУВАМ ВСЯКА СЕКУНДА. ...
САМИ


БЕЗ БРЯГ
БЕЗ ОКЕАН
ОСТАНАЛИ САМИ
СЪС СЕБЕ СИ

ЕДИН БЕЗ ДРУГ
В БЕЗКРАЯ ...




РАКЛА


РАЗХВЪРЛЯЛА СЪМ
БАБИНАТА ПРИКЯ
РЪЦЕТЕ МИ СА ОМОТАНИ
СЪС СВИЛА И СЕДЕФ
И ПАФТИ

ПРЕЗ РАМКА НА
МЪЖДИВ ПРОЗОРЕЦ
ТАНЦУВА СЛЪНЦЕТО
ПО КИТНИТЕ ШЕВИЦИ

СЪС СИТНИ СТЪПКИ
КЕХЛИБАР РИСУВА




ТЪКАЧЪТ


ТАНЦУВАЩИ ПО ВЪРХОВЕТЕ НА КЛЕПАЧИТЕ МИ
ПРЕПЛЕТЕНИ, УСУКАНИ И СЛЕТИ
НА СЪНИЩА ТЪКАЧА ДРЕВЕН
ПОДАРЪК МИ НАПРАВИ

ЛЕГЕНДИ, ПРИКАЗКИ
СЪНУВАНИ ВЪЛНИ
И ОЩЕ...




ГОРКАТА


РАЗПЛИТАМ КОСИТЕ ТИ
ОТ ЗАНИК И СВИЛА
ОТ СИВИ, СТРОШЕНИ МЕЧТИ
СТО ПЪТИ СЪС ЧУКА УДАРИХ -
НЕ ТЕ ЛИ БОЛИ ...
ДОГМА


БЯЛА ТОЧКА
НА БЕЛИЯТ ЛИСТ
ПОТРЕПВАЩА НОЗДРА
ОТ СИТНИЯ ПРАХ
И СКУКА ВЪВ РАМКАТА




ОТРАЖЕНИЕ


ПОРЪСЕНА СЪС СЛАДЪК ПРАХ
Е ИСТИНАТА
ОТРАЗЕНА
ОТ БЕГЪЛ ПОГЛЕД
В ЧУЖДО ОГЛЕДАЛО




МАЛКИ


ПРАЗНА
ЛОКВА
ЖАБКАТА
ИЗБЯГА



РАЗХВЪРЛЯНИ КАМЪНИ
МЕКАТА ДЛАН НА ВОДАТА
ОТКОГА ГИ РЕДИ

КОСАТА СИ
МИЕ
И ПИЕ
ВЪРБАТА



РИБКА
ПРОБЛЯСВА
В ПОТОКА ...








ХРАНИТЕЛ МИ БИЛ, ЗНАЧИ!

БЕШЕ ПО СЪЩОТО ВРЕМЕ. ТОГАВА СЪНУВАХ, ЧЕ РАБОТЯ ЗА КАНОР. СЛЕД РАБОТА СЕ ИЗКЪПАХ И ПОГЛЕДНАХ КРАСИВОТО СИ ЛИЦЕ В ОГЛЕДАЛОТО. ТАМ, ОТСРЕЩА, ЗАД МОЕТО, МИ СЕ ПУЛЕШЕ ДРУГО - И КАК БЕШЕ ВЪЗМОЖНО - ОЩЕ ПО-КРАСИВО.
С ТВЪРД ГЛАС ЗАДАДОХ ВЪПРОСА СИ:
- КОЙ СИ ТИ БРЕ, СЕРСЕМ?
-АЗ СЪМ ПЕРСЕЙ!
-КАКЪВ СИ ТИ БРЕ?
-АЗ СЪМ ТВОЯТ АНГЕЛ ХРАНИТЕЛ!

ВАЙ, ВАЙ, ВАЙ - ИЗПИЩЯ КАЙМАКМИНЪТ.

НЕ СИ СПОМНЯМ ДА МЕ Е ХРАНИЛ, НО СМЕТКИТЕ ПО НЕ ТОЛКОЗ ИЗИСКАНИТЕ КРЪЧМИ ГИ ПЛАЩАХ САМО АЗ.

ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ ГО ТОРМОЗЯ СЪС СУРОВОЯДСТВО - УМИРА, ЗНАЧИ.
НО РАКИЯТА НИ СВЪРЗВА ЗАВИНАГИ:)




МИСЛИ

СЪНУВАХ
КРАЯ НА СВЕТА
ЗАМИСЛЕН ...




ПЕРЛИ



ПО ПЪТЯ
РАЗСИПАНИ ПЕРЛИ
НАВЕЖДАМ СЕ
ЗА ВСЯКА ...




СЪН

ЕЙ ТАМ
НАКРАЯ
СЪНУВА
НЕПРИВИЧНАТА ...







ВЛАГА


ПОТАПЯ СЕ
В МЪГЛА
ДЪБРАВАТА


ЛЪЧИТЕ
СА НАБЪБНАЛИ
ОТ ВЛАГА

СЛЕД
МИГ
ЩЕ ПРОТЕКАТ




ЗАБЛУДА

ВЪВ ЪГЪЛА НА СИВА СТАЯ
ГЛАВА С РЪЦЕ ПОДПРЯЛ
СЕДЯ И МИСЛЯ САМ
ЗАЩО Е ТОЛКОЗ
ТЪМНО
ДНЕС ...




ЕЖЕДНЕВИЕ


ОБЪРКАН СЪМ,
НА БРЕГА
ЗАМЪК ОТ ПЯСЪК
СТРОЯ
ДНЕС
А УТРЕ
ГО НЯМА ...




МАЛЪК


ВЪВ МАЛКИЯ СИ СВЯТ
СЪБРАЛ СЪМ
МНОГО БОЛКА
ЗАЩО
СЪМ
ТОЛКОЗ
МАЛЪК ...


ИЗГАРЯНЕ


С УСМИВКА ТЕ РАЗКЪСВАМ
И БЛУДЕН ПОГЛЕД
ОТ ЛАСКА НАТЕЖАЛ
В НОЩТА ИЗПЪЛНЕНА С ЛЮБОВ
ШЕПТИ САТЕНА В ТИШИНАТА
ГОРЯЩА КАТО ФАКЛА СТАРА


ОБЛИВАМ ТЕ
И КЪСАМ ВСЯКАКВИ ПРЕГРАДИ
ПРЕСЪХНАЛИТЕ УСТНИ СТЕНАТ
ОЧАКВАЩИ МИГА
ИЗЧАКАЙ
И ЩЕ ИЗГОРИШ




РЕАЛНОСТ


ДНЕС СУТРИНТА ОБИКАЛЯХ ИЗ ГОРИТЕ ОКОЛО СИНЕМОРЕЦ. ОТ МИНАЛОТО ЛЯТО ЗНАЕХ НЯКОЛКО ПЛОДНИ ДРЪВЧЕТА, ЧИЙТО ПЛОД ОБИРАМ ЗА РАКИЯ. МИНАХ ПРЕЗ НЯКОЛКО, НО НЕ БЯХА УЗРЕЛИ. ЗАПРИБИРАХ СЕ КЪМ КЪЩИ И НАМИНАХ КЪМ ТОНИ- СОБСТВЕНИК НА ЧУДНА МАЛКА ПИЦАРИЯ " ДЕ ВЕГАС" - ОТ КЪМ "КОСАТА". ТОНИ ДЪРЖИ И МАЛКО МАГАЗИНЧЕ ЗА РИБАРСКИ ТАКЪМИ. ПОСОЧИ МИ ЕДНА МАЛКА СЛИВА В ДВОРА МУ И АЗ НАПЪЛНИХ КОФА С ПЛОД. КУПИХ С И ТАКЪМКИ ЗА ЗАРГАН, РАЗМЕНИХМЕ СИ ЛАФЧЕ И СИ ЗАТРЪГВАХ. ПОД ДВОРА МУ, НА 10-ИНА МЕТРА ЗАБЕЛЯЗАХ МАЛКА ДЖАНКА. СПРЯХ КОЛАТА, ВЗЕХ КОФАТА И ЗАПОЧНАХ ДА БЕРА МАЛКИ СИНИ СЛИВКИ. ПОГЛЕДНАХ НАДОЛУ И ВИДЯХ ПЛАСТМАСОВО ШИШЕ ОТ КОЛА, ПЪЛНО С КЕХЛИБАРЕНА ТЕЧНОСТ. ОТВОРИХ ГО. БЕШЕ ПЪЛНО С ПЪРВОКАЧЕСТВЕНА СЛИВОВА РАКИЯ - ЛЮБИМАТА МИ. ДОКАТО СЕ ЧУДЕХ - "КВО СТАА?" ЧУХ ГЛАС В ГЛАВАТА СИ - "КАКВОТО ПОТЪРСИШ, ТОВА ЩЕ НАМЕРИШ"




РАЗБИВАНЕ


ДА, ДВАМА БЯХМЕ
ЛУНАТА РЕШЕШЕ
КОСИТЕ ТИ
ИГРАЕЩИ
СЪС СЛЪНЧЕВИЯТ
ВЯТЪР
С МЕЧТИ,
РАЗБИВАЩИ
СЪДБИТЕ НИ
КАТО ОГРОМНИ
ВОДОПАДИ



ОТКАЗВАНЕ


ОТКАЗВАНЕТО Е БОРБА
БОРБАТА Е ПРИЗНАК НА БЕЗСИЛИЕ
ВСИЧКО ТОВА Е ОТДАВАНЕ НА ЗНАЧЕНИЕ
ИЛИ САМОМНЕНИЕ

ТУК НЯМА МЯСТО ЗА СВОБОДАТА:)




ПРЕМИНАХ


ПОД ДВЕ ДЪГИ
ПРЕМИНАХ СКОРО
И ПАК ДЕТЕ
ОСТАНАХ:) ...




СМАЧКАН



СМЪРЦАФЛЯЦАХ СЯ И ТРЪШНАХ
СИЛНО СТАРАТА ВРАТА
ЯВНО МНОГО СЪМ Я ЛАШНАЛ
ПАДНА ЦЯЛАТА БОЯ

ДВЙЕ СЯ ПАНТИ УТКАЧИХЪ
ПУКАЗА СЯ И ПИРОН
А ОТ УДАРА СЕ ТРЪШНА
ДОЛУ МАЗНИЯТ КОТЛОН

ЦЯЛУТУ КАФЕ СЯ ЛИСНА
ПУ ЛИЛАВЪТЪ СТИНА
А НА МЕНЕ ВЕЧЕ ТЪЙ МИ ПИСНА
ДА СЪМ СМАЧКАН ОТ ВРАТА




МЪДРИ



СТРАНАТА НА ТЕЗИ, КОИТО РИСКУВАТ Е КЪСМЕТЛИЙСКАТА
БЛИЗКАТА ВЕРОЯТНОСТ ДА ЗАГУБИШ ЗАВИСИ НЕ САМО ОТ ОТ КАРТИТЕ
ТЕЗИ, КОИТО ОГРЯВА СЛЪНЦЕТО СА ЗАСЛУЖИЛИ И СЯНКАТА СИ
БЕЗ ДА СЕ РАЗВАЛИ НЕМА А СЕ ОПРАВИ
ВСЕКИ ИЗГРЕВ Е СЛЕДСТВИЕ ОТ ДЪЛГА НОЩ
ПЛАЩАШ ЛИ СИ - ЗНАЧИ ИМАШ СЪС КАКВО ...
КАХЪРНО

КАХЪРЕН МИ ЗМЕЙ ТЕЖКО ДИШАШЕ
ДИШАШЕ ОЩЕ СУМТЕШЕ
СУМТЕШЕ ОЩЕ ПРЪХТЕШЕ
НИЗ ТЕСНИ МИ ВИТИ СОКАЦИ
НА БУЛЯ МИ ВЪЛКАНА КРАЙ ПОРТИ
ЗМЕЙ МИ МАМО, САМО ПО ШОРТИ

ТЕЖКО МИ САЙ ЗМЕЙ ИЗПИНАЛ
ЧЕ СНОЩИ МНОГО ПОДПИНАЛ
ВЪЗ БУЛЯ ТЕЖКО ВЪЗДЪХНАЛ
И МИГОМ И МОЗЪК ЗАГЛЪХНАЛ
ЛЮШНАЛА МИ СЯ ЛЕГОМ ХЛЪТНАЛА
В СТРАШЕН МИ СЯ СЪН ГЪТНАЛА

КРАЙ СЕЛО НА БЕСНИ БАИРИ
ГУЛЯМ МИ СА ЗМЕЙ СИЛОМ ВИРИ
ВИРИ И ОЩЕ НАПЪРЧА
ВЪЛКАНА МИ ТИХОМ ПОДСМЪРЧА
И ДИВИ СЯ НА ПУЩАРАКА
ТРЕПЕРЯТ И СИТНО ДВА КРАКА

НАДЪХАЛО МИ СЯ ТУЙ ХАЙВАНЧЕ
ОТ НОЗДРИ МУ СЯ ПУШЕК НАВДИГА
НАПУШИЛО СЯ И НА ВЪЛКАНА НАМИГА
ДРЪПНАЛО МАЙ НЕКАКВО КОСЧЕ
В ОЧИ МУ НАБЪБВА ВЪПРОСЧЕ
ША ДАВА ЛИ БУЛЯТА МИЛА
НА ЗМЕЯ ТЯ СВОЯТА СИЛА

СТРАШЕН МИ СЪН СЪНУВА ГОРКАТА
И СЯ ПРЕПЛИТАТ НАСЪН КРАКАТА
ИЗНЕЙДЕ КОТКА ВРЪЗ ДУВАР СКОЧИ
МИГОМ ВЪЛКАНА ПОДСКОЧИ
ШИШАНЕ МИ ТЕЖКО ИЗВАДИ
ПОДПРЕ ГО НА ЯКА ПУСИЯ
И МИ СЪС ЗМЕЙ СТАНА СРАМОТИЯ
ШОРТИ МУ МАМО РАЗДРАЛА
ГАДИНАТА БЪРЗО БЕГАЛА


СЛЕДИ

РАЗКЪСАНА
СВИРЕПО
КОШНИЦА
С ХРАНА

НА
ПРАШЕН
ПЪТ

СЛЕДИ ОТ БИТКА
ОТРЯЗАНА
ГЛАВА

СИНИЯТ ПРИЛИВ


РАЗСТИЛАХ КОСАТА ТИ
НАМОКРЕНА
ОТ СИНИЯТ ПРИЛИВ
РАЗСТИЛАХ Я
НА СЛЪНЧЕВИЯ ДЪЖД
А БЛЕДИТЕ, НЕЖНИ СТРАНИ
РАЗСЕЯНИ В МЕН
ПЕЕХА
...




ТЪЧЕ


ПРИСЕДНАЛА ТИХО ДО МЕН
ПОЛОЖИЛА ДЛАН НА ЧЕЛОТО МИ
СЪНУВА ДУШАТА
НАДИПЛЕНА ПРИКАЗКА
ОТ СТАРИ АЛЕНИ НИШКИ
ФИН ТЮРКОАЗ
И НАНИЗ ОТ ПЕРЛИ
ТЪЙ ШАРЕНА ЧЕРГА
ТЪЧЕ
И НАД МЕНЕ РАЗСТИЛА
...


СПОМЕН


НА ВЯТЪР
ПОЛЪХА
УСМИВКА
МИ ДОНЕСЕ
ОТ СТЪКЛЕНАТА
СВЕТЛИНА
ОГРЯЛА
СПОМЕНИТЕ
ОТ РОЗОВИТЕ БУЗИ
РАЗДРАНИТЕ КОЛЕНЕ
И ВЕЧНИЯТ ВЪПРОС
БЛЕСТЯЩ
В ОЧИТЕ ...








САМА

В ПРАХТА СЛЕДА ОСТАВИЛА
ТЪРКУЛИЛА СЕ
ПО КОЛЯНО
ОТ БЕДРО ИЗСИПАЛА СЕ
ПО КОРЕМ ПЛЪЗГАЛА
ОТ ГЪРДА КАПНАЛА
ПО УСТНИ ТЪРКАЛЯЛА
ОТ БУЗА ПЛЪЗНАЛА
ПО МИГЛИ ПЪЛЗЯЛА
ОТ ОКО ОТКЪСНАЛА
ОТ СЪРЦЕ ИЗЛЯЗЛА
ОТ КАМЪК ДОШЛА
...




ЗАСПИВАЩА

И В ТОПЛИЯ МИ ДЪХ
ДА ЧУЕШ ПРИТЧА СТАРА
ИЗПЛЕТЕНА ОТ ВИНО И МАГИЯ
ЗА СТЪКНАТИ ОГНЙОВЕ
ЖАРАВА
ЗАЛЕЗИ
И СЪНИЩА ...




ТЪЖНО


РАЗПРЪСНАТИ МЕЧТИ
ДО ЧАШКА СЪС КАФЕ
КРИСТАЛИ БЕЛИ
БРАТЯ НА ЗВЕЗДИТЕ

И ТЪМНО ПЕТЪНЦЕ
ВЪРХУ ПОКРИВКА БЯЛА
СЛЕДА ОТ ТРЕПНАЛА РЪКА
И ПОГЛЕДА
ИЗПЛАКАЛ ДНИТЕ ...






ПРАЗНА

ДО ПРАЗНА МАСА
ПРАЗЕН СТОЛ
БЕЗ ПРИБОРИ
И СВЕЩИ
С ПОКРИВКА ОТ СЛЕДИ
ТЪКАНА ОТ БЕЗБРОЙНИ ВЕЧЕРИ
ПРЕЛИВАШИ ОТ
ВИНО И ЛЮБОВ
СЛЕДИ ОТ ДЛАНИ
УСТНИ
И ДИХАНИЯ ...



ПОСЛЕДЕН ТАНЦ

ОТ ДВОРА АЗ
ПРЕЗ ПРАГА СТЪПИХ
НА ЛУНЕН КАЛДЪРЪМ
РАЗДЕЛЯЩ СТАРИ ЗИДОВЕ
СВИДЕТЕЛИ НА БУЙНИ ТАНЦИ
И МИНАЛО ВЕСЕЛИЕ
КОПИТАТА НА КОН
ИЗЧАТКВАТ ТЪЖНО В МРАКА
НАПОМНЯТ ИЗСТРЕЛА
ВЪВ СЛЯПАТА МЪГЛА
ОТМИЛА СТЪПКИТЕ
КРЪВТА
И ТАНЦА ...



ДРУГА ИСТОРИЯ

ЗАД СВЕТЛИЯТ ТИ ПОГЛЕД ПАК СЪЗИРАХ
АЗ ТВОЯТ ПОВИК ЗА ЛЮБОВ
ОТНОВО ВРЕМЕ НЕ НАМИРАХ
ДА БЪДА ЗА ТОВА ГОТОВ

ОКЪПАН БЯХ ВЪВ МЕКАТА ТИ СВЕТЛИНА
И НЕЖНИТЕ РЪЦЕ, ПРОТЕГНАТИ ВЪВ МРАКА
ПИЯН ВЪРВЯХ НАТАМ И БЯГАХ
ИЗГАРЯШЕ МЕ СЪС СТРАСТТА СИ

ОТИВАХ СИ
А ИСКАХ ОЩЕ
...


ПОДАРЪК


Да чуваш цветове
да виждаш звуци
танцуващи по върховете
на клепачите ти

Да пиеш въздух
и вода да вдишваш
и да се рееш из безкрая
приел една от формите

на Този свят

Не е ли туй
подарък Мой
за Теб:)



ПАЯЖИНА


ДОКОСНАТА
ОТ ПРИЗРАЧНИЯТ ИЗГРЕВ  ПОТРЪПВА ПАЯЖИНА СТАРА
ИСКРЯЩИ КАПЧИЦИ РОСА
БЛЕЩУКАТ
КАТО БИСЕРИ
В СУМРАКА


ТРЕПЕРИ СИТНО МРЕЖАТА
И ХИЩЕН ПОГЛЕД ХВЪРЛЯ ПАЯКА
НА ВПЛЕЛАТА СЕ САМОДИВА

СТУДЕНО Е
А НЕЙДЕ БЛИЗО
СЕСТРИТЕ И
ПРИСВИТИ
ПЛАЧАТ




СУТРИН


ПРОШАРЕНАТА ЧЕРГА
Е РАЗСТЛАЛА
МЪГЛАТА
ПО МОКРИТЕ ЛИВАДИ

ПРОЗИРАТ И СЕ КРИЯТ
БОРИКИТЕ
НАБУЧИЛИ
ПО ВЪРХОВЕТЕ СИ
КЪДЕЛИ
СЛЪНЧЕВА ПЯНА

НЕЯСЕН СИЛУЕТ
РОГА ОТМЯТА
И ТРЪБЕН ЗОВ
СЕ НОСИ НАДАЛЕЧ




ТИПШИНА

ЗАТИСНАТА Е
СИНЕВАТА
ОТ ГРОЗНИ
СИВИ
ОБЛАЦИ

ДАЛЕЧЕН ТЪТЕН
ОТ НАДИГАЩА СЕ
БУРЯ
РАЗКЪСВА
ДУШНИЯ ПОКОЙ

ЕЙ ТАМ
РЕДИЦА РАЗЛЮЛЯНИ ЖЕРАВИ
БЕЗМЪЛВНО УСТРЕМЕНИ
С КРИЛЕТЕ СИ
ЕДВА, ЕДВА
ДОКОСВАТ ТИШИНАТА




ТЪРКАЛЯТ СЕ

РАЗСИПАЛА Е НЕЧИЯ РЪКА
НА ВРЕМЕТО НЕДОИЗКАЗАНИТЕ СПОМЕНИ
В БРАЗДИТЕ НЕЖНИ
НА СТАРАТА ЗЕМЯ

СВЕТА ДОКОСВАТ
СЪС МЕЧТИТЕ СИ
НАПЪПИЛИ ЗЕЛЕНИ ЛИСТИ
ПРЕПЛЕЛИ КОРЕНЧЕТА
В МАЙЧИНАТА ГРЪД

ПРИПОМНЯТ СИ,
ИЗВАЙВАТ
И СЪБИРАТ
В ЕДНО
ЗАБРАВЕНИТЕ
НЕДОРАЗКАЗАНИ
СПОМЕНИ


Share me

Digg  Facebook  Twitter  Google  
Smf