Анкета

Нужен ли ни е общ мемориал на жертвите на тоталитарните режими?

Да
6 (75%)
Не
0 (0%)
Нямам мнение
2 (25%)

Общ брой гласове: 7

Автор Тема: Мемориал на жертвите на тоталитарните режими?  (Прочетена 485 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Amenhotep

  • Pharaoh
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 3582
  • Country: bg
  • Карма: +859/-21
  • Пол: Мъж
  • Доброму, добро да прави, злому с ножа по главата!
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.6.8 Firefox 3.6.8
    • Профилът ми във VBOX7
  • Зодия: Gemini Gemini
Историкът проф. Георги Марков:

Хабим национална енергия да мразим политическия си противник




 Проф. Марков, възможно ли е у нас да бъде изграден общ паметник или мемориал на жертвите на различните тоталитарни режими, с които България се е сблъсквала?

20 години политиците се опитваха да злоупотребяват с разделението на жертвите на различните тоталитарни режими и това даде своите плодове. Днес още не е възможно да бъде изграден такъв общ паметник и затова едните се покланят на Братската могила, а другите на Параклиса до НДК. Не става това, което Франко направи в Испания, победителят в една жестока Гражданска война Франко издигна в Долината на падналите общ паметник на всички загинали – и на националисти, и на анархисти, и на социалисти, и на комунисти, и на монархисти. Това обаче не стана в България.

От 20 години у нас се говори за национално помирение. Ако не помирение, поне трябва да се стигне до разбирателство, за да се стигне след това до помирение. Поне тези 20 години това не беше възможно. Има една надежда за бъдещето, но това трябва да го направи следващото поколение.

Такъв пантеон може да бъде изграден едва когато от този свят си отидат всички, които помнят тези тоталитарни времена, така ли?

Изследвал съм политическото насилие в България и съм написал две книги. Срещал съм се с близки на жертви, както на белия, така и на червения терор. Винаги ме е учудвала тази българска поговорка “На чужд гроб не плачи”. Никой не проявява състрадание към жертвите на отсрещната страна. Всеки плаче на гроба на своите близки. Това е разбираемо от човешка гледна точка. Но пък като историк, като погледна отгоре, без да изпадам в крайност да броя жертвите, защото и едните, и другите казват, че не са почнали първи да убиват, виждам, че и от едната, и от другата страна има невинни жертви. И това трябва да се признае. Бройката все още не е точно установена, но са хиляди.

От т.нар. Войнишко въстание през септември 1918 г., когато българи започват да убиват българи, до 1945 г., включително до т.нар. Народен съд, жертви на Гражданската война са около 27 000 българи. Крайно време е да разберем, че е и от двете страни са имали идеи, от двете страни са загивали млади хора, които са вярвали в тези идеи. Трябва да се направи някакъв опит за разбирателство към болката на другите.

Смятате ли, че след години, примерно в София, може да бъде изграден музей на терора по подобие на този в Будапеща, където да се покаже политическото насилие от предишния век? Разбира се, там също имаше ожесточени спорове и социалистите не приеха комунизмът да бъде приравнен с нацизма.

За момента не знам за такава идея в България. Преди 15 години предложих в Гарнизонното стрелбище, което днес е до х-л “Хилтън”, да бъде направен музей срещу политическото насилие. Там освен Вапцаров и други видни комунисти, са разстреляни и т.нар. монархофашисти. Но това не се възприе. Доколкото знам оставиха единия тунел, той беше запазен, а другите два тунела бяха дадени на фирма за учебни стрелби. Там са били разстрелвани хора от различни политически цветове и би могло нещо да се направи.

Преди много години имаше идея и бившият мавзолей да бъде превърнат в музей на тоталитаризма, но вместо това беше взето решение да бъде съборен.

Да, имаше такава идея. Но той предизборно, прибързано беше разрушен. Трябва известно съчувствие и състрадание и към другите. Това ожесточение, което се предава от поколение на поколение, то хаби национална енергия. Ние губим историческо време. Франко успя да ги помири в смъртта, би могло и тук да се получи, но Франко беше победителят в Гражданската война и той разбра, че може да се напише на паметника “Всички те загинаха за доброто на Испания.” Защото всички те са имали някакви идеи за по-доброто бъдеще на Испания.

Вярно, че тези идеи после могат да се опровергават от времето, но те са се борили за по-доброто бъдеще на своето отечество. Това е мисълта на помирението, която трябва да се проумее и у нас, в България.


Но вашата прогноза е, че това ще стане следващото поколение?

Изследвал съм политическото насилие и знам за какво ожесточение става дума. Това ожесточение политиците вместо да го смаляват и усмиряват през тези 20 години, те го разпалиха още повече. Различните политически сили използваха тази скръб по жертвите от Гражданската война, за да укрепят свои съвременни позиции. Те казваха “Ние сме наследници, ние ще отмъстим.” Кому ще отмъстите? На потомците ли? Това чувство за мъст трябва да се преодолее.

От кого трябва да дойде идеята за помирение и за общ мемориал – от интелектуалците и историците или от политиците?

Политиците няма да стигнат до споразумение за такъв пантеон. Интелектуалците трябва да направят национален инициативен комитет за помирението. Ние трябва да кажем, че не искаме да забравим жертвите на политическото насилие от различни цветове. Но не можем да живеем само с омразата и с миналото. Тази омраза пречи на нашето общо бъдеще.

Какво обединява политическото насилие, какво обединява белия и червения терор, както вие го определихте?

Общото е, че и от двете страни са смятали, че е законно да се прибягва до крайното средство – да унищожиш физически политическия си противник, да го премахнеш от политическата сцена. Тук не става въпрос само за отделни личности, а за цели политически партии, за цели класи. Те са смятали, че това е законен терор, който трябва да бъде упражнен, дори с помощта на държавната власт. Това е общото и се обявяват взаимно за непримирими врагове. Те одобряват дори и съдебните убийства.

Съдебни убийства е имало и преди 9 септември 1944, и след. Разбира се, най-масовото съдебно убийство е т.нар. Народен съд. Но в Царство България също е имало политически процеси и съдебни убийства. Не бива да идеализираме историческите епохи. Всички политически сили трябва да осъдят политическото насилие и да заявят, че това не може да бъде средство за борба към завземане на властта. Трябва да се отхвърли насилието в политиката.


http://www.vsekiden.com/75413

Неактивен omerzen

  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 4316
  • Country: bg
  • Карма: +562/-46
  • Пол: Мъж
  • България на българите
  • OS:
  • Windows Vista Windows Vista
  • Browser:
  • Microsoft Internet Explorer 8.0 Microsoft Internet Explorer 8.0
Re:Мемориал на жертвите на тоталитарните режими?
« Отговор #1 -: Август 26, 2010, 17:43:28 »
За какво помирение да става въпрос когато най безжалостно те мачкат и ограбват!
Иначе е тъжно когато българи избиват българи. Най вече по политическа поръчка от чужбина. И изобщо.
За да разберат европейците поведението на циганите, първо европейците трябва да разберат че циганите не са европейско население.


Share me

Digg  Facebook  Twitter  Google  
Smf