Автор Тема: СРАМ! Ще строят паметник на американците бомбардирали София!  (Прочетена 14524 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен леко учудена

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 243
  • Country: 00
  • Карма: +141/-149
  • Пол: Жена
  • OS:
  • Windows 7 Windows 7
  • Browser:
  • Firefox 3.6.13 Firefox 3.6.13
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius

"Най-страшните бомбардировки, преживени от България през Втората световна война, са над София точно преди 67 години - на 10 януари 1944. Убити са 750 жители на града, ранени са 710. Напълно сринати са 93 обществени и 3211 частни сгради, полуразрушени - общо 427.

Но с това ужасът още не е свършил. 3000 бомби са изсипани над София на 30 март 1944 г. Загиват 139 души, пламтят 2000 пожара, димящи развалини остават от 3575 сгради. Полуразрушени са хотел "България" и концертната зала, Народният театър, Министерският съвет, сградата на Светия синод". Това напомня в "Труд" Вяра Дянкова, дъщеря на поручик Стоян Терзийски, един от пионерите на българската военна авиация, първи аерофотограф у нас и един от първите в света.

Във всички бомбардировки от април 1941 г. до 1 септември 1944 г. в тогавашните граници на България англо-американските въздушни сили атакуват 187 населени места и хвърлят общо 45 265 бомби. Убити са 1828 души и ранени 2372. Над 12 хиляди сгради са разрушени!

Вяра Дянкова напомня, че днес след 67 г., в столицата на България все още няма достоен паметник на убитите при бомбардировките българи. "Паметник неотдавна бе издигнат на... загинали противникови летци, участвали в атаките над мирни, невинни хора", пише в материала, без да се посочва конкретно паметникът пред посолството на САЩ в София.

В текста дъщерята на летеца разказва и че официалните власти не почели откриването на паметника, който "достойни българи издигнаха в памет на летци, загинали, бранейки небето над София от американските бомбардировачи".

http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=7986&sectionid=hotnews&id=0000145

Неактивен Миш-маш - I вид

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 122
  • Country: bg
  • Карма: +23/-6
  • Пол: Мъж
  • Не всички бързи манджи са добри!
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.0.19 Firefox 3.0.19
Преди 70 г., на 13 декември 1941 г. в качеството си на съюзник на Германия, България обявява война на Великобритания и САЩ

Германският военен аташе в София, подполковник Йост и полковник Ханс Брукман, пристигнал да поеме неговата длъжност, март 1942 г., София


Първият масиран Въздушен удар срещу българската столица е нанесен на 14.11.1943 г. В него Вземат участие 91 бомбардировача Б-25 „Мичъл", Които са охранявани от 49 изтребителя Локхийд П-38 „Лайтнинг".
Освен София са ударени и Петрич, Хотово, Карлово, Кюстендил, Мездра, Добрич, Стара Загора, Велес и Скопие, Пловдив, Велико Търново, Шабла, Алфатар, Сопот, Русе, Лом, села като Ружинци и много други села и градове в Мизия и Тракия, дори села като Чепеларе и Сърница в Родопите са бомбардирани.


Формация бомбардировачи Boeing B-17 Flying Fortress в небето над България, 1944 г.



Boeing B-24 Liberator от 376-та бомбардировъчна група на американските въздушни сили (376th Bombardment Group) в небето над София, след осъществени бомбени удари срещу града, долу в ляво се виждат стадион “Юнак”, езерото “Ариана” и колодрума, вероятно на 17 април 1944 г.


Сградата на ъгъла на булевард “Левски” и улица “Граф Игнатиев”, пострадала от съюзническите бомбардировки, София 1944 г.


Епилог на безумието-Епохата на "Янко"






"Цялата истина минава през три етапа. Първо, смятана е за абсурд. Второ, тя е насила спирана. Трето, тя е приемана за очевидност."(Артур Шопенхауер)

Неактивен Петкан

  • Account Disabled
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8822
  • Country: bg
  • Карма: +1305/-105
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Chrome 23.0.1271.97 Chrome 23.0.1271.97
Цитат
"Защо, според Вас, се прилага политика на масово унищожение спрямо България?

- Защото това е духът на англо-американските въздушни операции в Италия, Германия и Румъния през 1943 г., чиято цел е чрез масови разрушения на градовете и техните потенциали/индустриални и жилищни/, да се дестабилизира системата на противника...Градът и цели негови квартали бяха буквално сринати, стотици хиляди останаха без дом и покрив и за тези, които се връщаха след 1944 г. в него предстоеше да преживеят десетилетни лишения и неудобства. Унищожени бяха сгради с особена историческа стойност, а средствата за възстановяване на други бяха огроомни. Победители и победени дадоха своите жертви. Най-страшно пострада мирното градско население – 90 % от жертвите са обикновени софийски граждани и едва 50-60 са войници от 1 пехотен полк..."
(Интервю с Бойко Маринков, д-р по история от Института по балканистика и общински съветник в СОС)
http://pan.bg/view_article-6-3297-Bombardirovkite-nad-Sofiq-prez-1943-1944-g-i-kysogledstvoto-na-politicite.html

"Съществените бомбардировки започват през ноември 1943 г. На 14 ноември 1943 година 91 самолета разрушават 47 сгради, загиват около 60 души, ранени са около 200. На 24.11.1943 г. 60 самолета разрушават 87 сгради, жертвите са само 5 човека, 29 са ранени. Следват бомбардировки през 10 дни. На 10 декември 1943 г. 120 самолета хвърлят само около 90 бомби в крайни квартали и 90 поразяват върху летище Враждебна /баща ми е бил пряк свидетел на тази бомбардировка/ Убити са 11 души.
На 20 декември 1943 г. са сринати 113 сгради, жертвите са 64, ранените 93. На 30 декември 1943 г. е бомбардирана Централна гара, откъдето става евакуацията на жителите. Убити са около 70 души и са ранени 95. На 4 януари 1944 г. е бомбардирана Дупница, загиват 59 души.
10 януари 1944 г. Следват две големи бомбардировки, при които над 200 самолета разрушават 448 сгради, 500 души са убити и 600 - ранени. На 24. 01. 43 г. над 300 бомбардировачи не успяват да стигнат София, заради лошо време и бомбардират Враца. Разрушени са 234 сгради, към 200 човека са жертвите..."

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=4091



http://www.lostbulgaria.com/?cat=345


Цитат
"„Какво по-подобаващо признание за тези мъже от това, че на тази церемония стоим рамо до рамо като съюзници. Нека укрепим нашите връзки и се опитваме да изграждаме заедно свят, достоен за високата цена, която те платиха”, каза в речта си посланик Уорлик. Според него откриването на паметника е своеобразен дълг към загиналите 120 герои от военновъздушните сили на САЩ..."
http://www.politika.bg/article?id=19249
...
Поклон пред паметта на загиналите българи!
Ad honores

Неактивен Петкан

  • Account Disabled
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8822
  • Country: bg
  • Карма: +1305/-105
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 45.0.2454.101 Chrome 45.0.2454.101
Албум на Карл-Аугуст фон Шьонебек, Втора световна война (1939-1945), София, архитектура, бомбардировки, панорами


София, доброволец от Въздушна защита пред трамвай №1 на ул. “Александър I” (пресечката с ул. “Алабинска”) след бомбардировките на англо-американската авиация в нощта на 9 срещу 10 януари 1944 г. - в ляво е ул. “Граф Игнатиев” с банката на Атанас Буров
...

София, доброволци от Въздушна защита разчистват отломките на жилищна сграда, срутена от бомбардировките на англо-американската авиация в нощта на 9 срещу 10 януари 1944 г.
...

София, войници разчистват отломките на старата сграда на Софийска община, намирала се на ул. “Гурко”, пресечката с ул. “Дякон Игнатий” след бомбардировките на англо-американската авиация в нощта на 9 срещу 10 януари 1944 г.
...

София, сгради на улица “Върбица”, заснети след бомбардировките на англо-американската авиация в нощта на 9 срещу 10 януари 1944 г.
...

Доброволци от “Въздушна защита” разчистват отломки от разрушената сграда на Народното събрание след англо-американските бомбардировки над София, 9 януари 1944 г.
...

Поглед към ул. “Граф Игнатиев” през разрушена стена на жилищна сграда след англо-американските бомбардировки над София, 9 януари 1944 г.
...
http://www.lostbulgaria.com/?cat=345
...
...

http://sofiaglobe.com/2013/01/11/editorial-bombing-out/
« Последна редакция: Януари 08, 2016, 21:49:16 от Петкан »
Ad honores

Неактивен Volov

  • Junior Member
  • *
  • Публикации: 8
  • Country: 00
  • Карма: +0/-9
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows NT 6.2 Windows NT 6.2
  • Browser:
  • Opera 12.16 Opera 12.16
На 25 ноември 1943 г. е основан лагер за военнопленници на 2,5 км. край Шумен в почивна станция. Той функционира до 25 септември 1944 г., но военнопленниците са освободени още на 8 септември. За времето на съществуване на лагера в него са приети 32 групи военнопленници с обща численост 329 души. В този брой не влизат летците, които попадат в партизански отряди в България, Сърбия и Гърция.
В лагера са концентрирани основно оцелелите екипажи на свалени бомбардировачи, както над България, така и в окупираните от нея територии в Гърция и Югославия – общо 120 самолета заедно с изтребителите от ескорта. Някои от самолетите са свалени от български и немски пилоти, други са засегнати от ПВО на румънска територия (нефтените рафинерии край Плоещ), технически неизправности и др. По правило екипажите на засегнатите самолети правят всичко възможно да излязат извън пределите на Румъния и се стремят към територията на неутрална Турция, но не всички успяват.

 Отделно в тези 120 самолета са намерените тела на 180 загинали летци, от които е установена самоличността и са погребани 36 души. В 6 от случаите самолетите дотолкова са изгорели, че не е било възможно да се установи броят на загиналите в тях.

 От пленниците 141 са офицери и 188 подофицери и редници. Най-старшият по звание е американският подполковник Хюг Р. Граф. По национален състав те са: 292 американци, 17 англичани, 7 сърби, 4 южноафриканци, 2 австралийци, 2 канадци, 2 хървати, 2 холандци и 1 словенец. Основно са на възраст между 20 и 25 г. Според мирновременните им професии са студенти, търговци, шофьори, работници, художници и др.

При попълване на разпитните протоколи мнозина от пленниците се държат надменно и пренебрежително, а други са направо арогантни. Например 30-годишният американски поручик Роланд Елзуорт Щумпф цинично коментира извършваните от него бомбардировки: „Не бих се поколебал да избия даже и деца, ако има такава заповед.”

 Военнопленническият лагер е подчинен на коменданта на шуменския гарнизон, който назначава комендант на лагера – офицери или кандидат-подофицери, назначавани за по два месеца. Първи комендант на лагера е фелдфебел-школник Георги Георгиев от 5-и дивизионен артилерийски полк (25.11.1943 г.-10.1.1944 г.)

 Първоначално персоналът на лагера – комендант, 2 разводачи плюс 12 души охрана, санитар и готвач - наброява едва 17 души. През лятото на 1944 г. охраната е увеличена на 21 военнослужещи.

 В използваната сграда за настаняване има достатъчно удобства. Офицерите са настанени отделно от останалия състав. Многократно военнопленниците получават квалифицирана медицинска помощ в различни болници в Русе и Шумен (на двама е ампутиран по един крак), осигурено им е дори зъболечение.

 В края на юни 1944 г. лагерът е така претъпкан, че новото попълнение от 17 пленници и върнато обратно в града и е настанено в казармите. Затова на 13 юли лагерът е преместен в ново казармено помещение на „Илчов баир”. Офицерите са настанени от 6 до 10 души в стая. Отделна стая е предоставена на представителя на военнопленниците – отначало поручик Дарлингтън, а после майор Смит.

 Военнопленниците спят на единични и двуетажни кревати. Всеки от тях притежава сламеник, чаршафи, възглавница и ново одеало. Собственикът на „Нова баня” в Шумен прави писмено оплакване, че военнопленниците са „присвоили” кърпи и хавлии.

 И в този лагер оградата е почти символична: четири реда бодлива тел, опънати на 50 м от сградите, за да се осигури място за разходки и спортуване. Пленниците се грижат принудително за чистотата, като не проявяват желание за ред.

 Намерените при залавянето на пленниците валута е обменена от БНБ в левове – общо 265 хиляди лева. Министерският съвет определя размера на паричните възнаграждения на пленниците. Офицерите получават заплати приравнени към българските офицери, като парите идват от швейцарската легация. Ако войниците работят, им се изплащат заплати като на български работници.

 На два пъти лагерът е инспектиран от делегация на Международния червен кръст, която остава доволна от условията за настаняване.

 Военнопленниците получават право на кореспонденция – от САЩ писмата пристигат за 2-3 месеца, а от Сърбия и Хърватско – за около месец.

 Въпреки максималните усилия на правителството да изпълни международните си задължения по третирането на военнопленниците, не липсват инциденти. Например хърватският подофицер Иван Халапа (32 г.) и сръбският подофицер Миодраг Милотиевич (40 г.) разчистват по типично балкански маниер с юмруци „стари сметки”, след което първият отива в ареста, а вторият попада в шуменската болница.

 На 3 юни 1944 г. на свечеряване четирима американци – един поручик и трима подпоручици – правят опит за бягство, като предварително се запасяват с 4 хляба и компас. Бягството им е разкрито веднага, бегълците за настигнати само на 200 м от лагера. При преследването е дадена заповед да не се стреля. На бегълците не е наложено наказание.

 Пак през юни един 24-годишен американски фелдфебел, пленен същия месец, при едно раздаване на хляба набучва дадения му войнишки хляб върху ножа на часовия. Само бързата намеса на коменданта на лагера поручик Пано Христов спасяват военнопленника от законната реакция на часовия. Запитан за причините, които са го накарали да постъпи по този начин, плененият цинично отговаря: „За развлечение!”

 През юли един подофицер и един фелдфебел демонстративно хвърлят дадените им хлябове под претекст, че не е пресен, и чупят три стъкла на прозорци в трапезарията. Отново няма последици за наглите американци.

 На 8 септември представителят на военнопленниците майор Смит е откаран със самолет в София. Там в Министерството на войната той се среща с помощник-началника на Щаба на войската, на когото благодари за „отличното третиране” на пленниците.

 Същата вечер командирът на шуменския гарнизон подполковник Васил Войводов кани на вечеря подполковник Граф, майор Сирил Кларк и поручик Иван Короша, на която тримата бивши военнопленници пожелават да подпишат документ, удостоверяващ доброто им третиране в лагера. За съжаление Войводов отклонява предложението.

 На 9 септември лагерът с освободените 329 военнопленници потегля от Варна за Турция.

 Напълно неочаквано на 4 октомври 1944 г. в България пристига американска военна мисия, ръководена от генерал У. Хол със задача да разследва „жестокостите”, проявени спрямо пленените американски летци. За идването на мисията допринася преди всичко гръцката преса с обвинения за „лошо третиране на пленниците”.

 На 23 октомври 1944 г. представител на американския Червен кръст съставя доклад от интервютата с освободени 257 американски летци, където някои от тях се оплакват, че не са им осигурени условия за живот, които да съответстват на американския стандарт на живот. Янките си остават янки!

/По книгата „Летящи крепости над България” на Румен Руменин/
« Последна редакция: Април 26, 2016, 19:55:17 от volov »
ИЗПОВЯДВАМ ЕДИННИЙ СВЕТЪЛ КОМУНИЗЪМ, ПОПРАВИТЕЛ НЕДЪЗИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО.
 ЧАКАМ СЪБУЖДАНИЕТО НА НАРОДИТЕ И БЪДАЩИЙ КОМУНИСТИЧЕСКИ СТРОЙ НА ЦЕЛИЯ СВЯТ.

                                            ГАЛАЦ, 20 АПРИЛ 1871 Г.
                                            ХР. БОТЙОВ

Неактивен Страхозъб

  • Newbie
  • Публикации: 1
  • Карма: +0/-0
Реднековете по нищо не се различават в подчовечността си от налазващите ги хлебарки!

Неактивен Петкан

  • Account Disabled
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8822
  • Country: bg
  • Карма: +1305/-105
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 47.0.2526.111 Chrome 47.0.2526.111
Реднековете по нищо не се различават в подчовечността си от налазващите ги хлебарки!
Американските селяни са селяни и маймуните са маймуни, независимо от това как някои ги титулуват.
...
https://www.flickr.com/photos/michelleu-c/2798318969/in/album-72157606914186207/
« Последна редакция: Април 28, 2016, 20:50:55 от Петкан »
Ad honores


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf