Автор Тема: Русофилство и русофобство в България  (Прочетена 26111 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен HighVoltage

  • Moderator
  • Senior Member
  • *
  • Публикации: 751
  • Country: bg
  • Карма: +107/-1
  • Пол: Жена
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 52.0 Firefox 52.0
Re: Русофилство и русофобство в България
« Отговор #345 -: Април 27, 2018, 15:05:33 »
Siegfried,
Гледам в чата тече дискусия кой колко ще живее? Да знаеш Sirowsчето ще ни надживее, ще доживее до италианската пенсийка той . Има хора, които ги определяме като тепегьози – те са студени, лишени от емоция, праволинейни екземпляри, безчувствени, от сорта ти му говориш, то ти приказва. Те такива хора живеят мнооого дълго..

Неактивен Мишок

  • Account Disabled
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4757
  • Country: it
  • Карма: +23/-34
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 64.0.3282.189 Chrome 64.0.3282.189
Re: Русофилство и русофобство в България
« Отговор #346 -: Април 27, 2018, 19:41:12 »
Siegfried,
Гледам в чата тече дискусия кой колко ще живее? Да знаеш Sirowsчето ще ни надживее, ще доживее до италианската пенсийка той . Има хора, които ги определяме като тепегьози – те са студени, лишени от емоция, праволинейни екземпляри, безчувствени, от сорта ти му говориш, то ти приказва. Те такива хора живеят мнооого дълго..

Бог определя кой, колко ще живее.

Неактивен Мишок

  • Account Disabled
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4757
  • Country: it
  • Карма: +23/-34
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 65.0.3325.183 Chrome 65.0.3325.183
Re: Русофилство и русофобство в България
« Отговор #347 -: Юни 05, 2018, 14:29:23 »

Петър Андреев добави 34 нови снимки.
29 април 2015 г. ·
"ПО ПЛОДОВЕТЕ им ще ги познаете” – гробокопачите на България.
„По ПЛОДОВЕТЕ им ще ги познаете” (Мат. 7:20), нежели по делата……Защото ако ДЕЛАТА сравним с красиви ПЛОДОВЕ на едно дърво, то по това, дали тези плодове са наистина здрави, каквито изглеждат, или пък се окажат отвътре червиви, ще разберем какво е дървото (ПАМ).
(албум в текст снимки)

Друг може да опише красивите,
светлите страници на миналото.
Аз тъй мъчно виждам хубавото
и красивото в нашето минало.
Добри Ганчев
(учител по бълг. ез на Фердинанд.)

Предисловие:
Много често русофилите у нас биват обвинявани, че не познават историята на страната си, а русофилството бива охарактеризирано като „неаргументирано” и „ирационално”. Докато русофобството пък – обратно, бива определяно като „аргументирано”, „обосновано” с „исторически факти”. Сякаш най същественият показател в случая и исторически факт – актът на Освободителната война, не е част нашето минало, а някакъв мит. Ето защо тук съм си поставил за задача да изследвам именно тази част от СЛЕДосвобожденската ни история, в която недобронамереният читател, тенденциозно, заобикаляйки или тълкувайки „умно”, „компетентно”, цинично и импотентно мотивите за Освободителната война на базата на свои личностни нагласи и навици, ги поставя в една стопроцентова прагматическа светлина. Така той търси основание да оправдае изначалната си русофобия и сякаш го намира чрез един, за съжаление обаче крайно повърхностен, предубеден, тенденциозен прочит и субективна трактовка на историческите събития и постъпки на известни личности, играли водеща роля в следосвобожденско ни минало.
Чрез снимки и приложен към тях текст, т.е. чрез средствата на Фейсбука, предлагам на вашето внимание своя прочит на събитията, като излагам фактите, представяни от конкретни свидетели – известни личности от онова време, в ролята им на автори на записани и многократно издавани и четени у нас техни спомени, мемоари, като извличам оттам своите изводи и заключения.
„Малка” на пръв поглед е разликата между атеистичния прочит на историята и възприемането й от вярващия човек. За атеиста и атеистичната историография историята е низ от СЛУЧАЙНИ събития. За вярващия християнин обаче случайности няма. За вярващия монотеист християнин, иудеин, мюсюлманин), всичко е дело на Божествения Творец, на Божествения Разум – както сътворяването на Вселената и нейния венец – човечеството, така и неговата историческа участ през времена и епохи. За вярващите, Творецът е Този, Който е създал, както законите на материята, така и неведомите за мнозина закони на историческото развитие. Чрез тези закони протичат процесите не само в материалния свят, но и на историята – НЕ БЕЗ намесата на Промислителя, Който, ДОПУСКАЙКИ едно и друго, осъществява Своята грижа за падналия човешки род.
Както е известно в Библейската Старозаветна история, основният движещ персонаж не е "народът”, „масите” а Личността на Бог Промислител. Чрез историческите събития, описани от пророците по вдъхновение на Светия Дух, Творецът отправи първите Си послания към Творението. Оттам нататък, прилагайки тази методика, ние, християните от новозаветната епоха можем до голяма степен да четем историята си така, че тя да ни е от всякаква полза и то без насаждане омраза спрямо етноси, които в различни исторически периоди са се явявали наши врагове. Още повече и когато почнем да се питаме кои наши типични български греховни нагласи, част от нашата народопсихология доведоха до Божието допущение народът ни да търпи страдания, разрушения, жертви, военно-политически погроми и икономически крушения …
Тук съм си поставил нелеката задача да изследвам с едно внимателно и непредубедено четене един съдбоносен за по-нататъшната ни участ епизод от родната наша българска история.
Целта ми е обективно и без политически пристрастия да осъществя един различен неподчинен на политическата конюнктура прочит на съдбоносни събития от нашето недалечно минало.
Печална истина е, че съвременният български читател на историографски материали страда от хроничен недостиг на любов. Даже изначалният присъщ на всеки човек патриотизъм той трансформира в национализъм, като оттам го ползва като средство за подхранване на дефицитното си самочувствие на българин (нека си признаем, че такъв е бил мотивът даже на един о. Паисий на напише „История Славянобългарска” – просто историческата обстановка го е подтикнала в тази посока). Често национализмът, като изключим категорично тук преп. Паисий Хилендарски, прелива от спорна любов към собствената народност в безспорна любов към собственото его.
Моят подход в случая е друг. Основание за самочувствие ние търсим в своя личен принос в семейството, обществото и не на последно място в Църквата. Националната гордост пък, както всяка друга гордост е чувство, неприсъщо за християнина.
Душеполезно четене на историята се получава най-вече, когато четейки историята си, ние се учим от историческите грешки на наши князе, царе и управници, което води до благодатни плодове на покаяние на народа ни като цяло за греховете, вкоренили се в нашата народопсихология и заради които Бог Промислител е допускал за нас недостойни владетели – най-вече чужди. С един от тях ще се занимая тук – с едного, буквално опропастил и опустошил страната ни, като последствията от това са необратими. Правя го и най-вече заради опитите на някои среди да повдигат въпрос за някаква негова реабилитация пред съда на Историята.
Така и древната еврейска народопсихология стана основа на която Бог Промислител изпрати сред евреите Спасителя на човечеството Христос, но от друга страна допусна и Неговите съдници и разпинатели.
За просветения християнин е пределно ясно, че Старозаветната история, в частност описаните в старозаветните книги войни на богоизбрания тогава народ, носят в себе своето Божествено послание към човечеството, а именно, че във военните победи или крушения, в случая на израилевото племе, по поразителен начин се прояви промислителната Божия воля за въздаване на благоденствие в периоди на покаяние, благочестие и законност – от една страна, и съд ( κρίσης - кризис на средногрц.) – в епохи на беззаконие, богоотстъпничество и идолопоклонство – от друга. Като ролята на мъчителя и даже палача се възлагаше на народи, тънещи в мрака на езичеството (и изчезнали впоследствие поради последното), на езически племена, не получили онази висша отговорност пред Т в о р е ц а да изпълняват Неговия писан Закон. Като техните пирови победи се явяваха като бащини плесници, от страна на Небесения Отец - Промислител за изправление на Неговия избран „израилев” народ – в старозаветната древност – евреите, а в новозаветната епоха – християните. Така стигаме и до примера с Новата или т. нар. „модерна” българска история…
Събитията и героите, които проследявам не са дадени в хронологичен ред, тъй като всички сме учили и чели следосвобожденска българска история и хронологията е добре известна на всеки. По-съществено според мен в случая са фактите, най-вече тези, които влизат в разрез със съвременната политическа конюнктура, с преходната идеология и ценностни нагласи и тенденции на времето и епохата. И поради тези причини се премълчават и потулват в днешните учебни програми като тяхното премълчаване води до погрешни изводи и даже до идеализиране на личности, изиграли по-скоро отрицателна, да не кажа зловеща роля в този ранен период на новата ни история. А последствията от техните привидно лицеприятни действия, в крайна сметка са довели до трагични последствия и оттам – до необратими загуби за нашия народ, за нашето Отечество.
И най-важното: историческите ситуации, в които се озовават и ориентациите, които днес проявяват ИЗБРАНИТЕ ОТ НАС български управници поразително приличат на онези от разглеждания тук период. Което е ярко свидетелство, как историческите грешки (а и печалните резултати от тях), по-скоро се повтарят отколкото да служат за поука на бъдещите поколения – макар и всички да знаем основната полза от четенето на историята, формулирана от древния историк Херодот, че „историята е учителка на народите”.


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf