Автор Тема: Истината за Ахмед Доган  (Прочетена 13565 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен omerzen

  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 4320
  • Country: bg
  • Карма: +562/-46
  • Пол: Мъж
  • България на българите
  • OS:
  • Windows 7 Windows 7
  • Browser:
  • Microsoft Internet Explorer 8.0 Microsoft Internet Explorer 8.0
Re: Истината за Ахмед Доган
« Отговор #30 -: Ноември 14, 2010, 14:17:56 »
Колко струва охраната на Бойко Борисов?
А на президента Георги Първанов?
А на Волен Сидеров?
За да разберат европейците поведението на циганите, първо европейците трябва да разберат че циганите не са европейско население.

Неактивен ген. Вазов

  • Account Disabled
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 1487
  • Country: bg
  • Карма: +369/-558
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.6.12 Firefox 3.6.12
Re: Истината за Ахмед Доган
« Отговор #31 -: Ноември 14, 2010, 14:36:33 »
Волен Сидеров няма охрана.

Неактивен опълченец

  • Registered user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1030
  • Country: bg
  • Карма: +148/-101
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Microsoft Internet Explorer 7.0 Microsoft Internet Explorer 7.0
Re: Истината за Ахмед Доган
« Отговор #32 -: Ноември 14, 2010, 15:09:11 »
По добре няксой да прлати тия пари да го разтрелят като куче Доган!
Тогава Столетов, наший генерал,
ревна гороломно: "Млади опълченци,
венчайте България с лаврови венци!
на вашата сила царят повери
прохода, войната и себе дори!"

Неактивен Петкан

  • Account Disabled
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8822
  • Country: bg
  • Карма: +1305/-105
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Microsoft Internet Explorer 6.0 Microsoft Internet Explorer 6.0
Re: Истината за Ахмед Доган
« Отговор #33 -: Ноември 14, 2010, 22:02:06 »
В името на някакви уж "демократични" принципи българската държава си позволява да плаща огромни суми за охраната на един бивш терорист и настоящ представител на имперските интереси на една чужда държава у нас.
Едва ли има някой,който би могъл да мисли,че ДПС работи за националните ни интереси!?
Противно на всякаква логика,лицето Ахмед Демир Доган-лидер на ДПС се ползва с имунитет и със закрилата на държава.
В края на краищата би трябвало да има и някаква етика в отношенията между властимащи и народ,която да е изразител на добронамереност,а нека дори и да е хипотетична.
За съжаление такава добронамереност отсъства и тя е причина за много негативи в общественото развитие.
За мене е абсолютен парадокс,че за такъв индивид се полагат грижи,обезпечени с милиони левове,а в същото време за социални нужди няма пари.
Трудно ми е направя някакви изчисления за ненужно изхарчени народни пари,защото не разполагам с необходимите за тази цел данни,но ако зависеше от мене,бих дал тези пари на някакви болници или домове за сираци.

Ad honores

Неактивен Исперих

  • Respected user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1675
  • Country: bg
  • Карма: +430/-132
  • Пол: Мъж
  • Всички комунисти под земята! (надпис в мина)
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.5.15 Firefox 3.5.15
Re: Истината за Ахмед Доган
« Отговор #34 -: Ноември 14, 2010, 22:58:41 »
В името на някакви уж "демократични" принципи българската държава си позволява да плаща огромни суми за охраната на един бивш терорист и настоящ представител на имперските интереси на една чужда държава у нас.
Едва ли има някой,който би могъл да мисли,че ДПС работи за националните ни интереси!?
Противно на всякаква логика,лицето Ахмед Демир Доган-лидер на ДПС се ползва с имунитет и със закрилата на държава.
В края на краищата би трябвало да има и някаква етика в отношенията между властимащи и народ,която да е изразител на добронамереност,а нека дори и да е хипотетична.
За съжаление такава добронамереност отсъства и тя е причина за много негативи в общественото развитие.
За мене е абсолютен парадокс,че за такъв индивид се полагат грижи,обезпечени с милиони левове,а в същото време за социални нужди няма пари.
Трудно ми е направя някакви изчисления за ненужно изхарчени народни пари,защото не разполагам с необходимите за тази цел данни,но ако зависеше от мене,бих дал тези пари на някакви болници или домове за сираци.


Българската държава е нелигитимна, но отдавна плаща за сигурността на подобни отрепки, въпреки твоето и моето желание.
”Делото е свято, проклети ще бъдете, ако не продължите борбата” Г. Кондолов

Неактивен Death angel

  • Respected user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1557
  • Country: bg
  • Карма: +189/-28
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.6.12 Firefox 3.6.12
Re: Истината за Ахмед Доган
« Отговор #35 -: Ноември 14, 2010, 23:38:15 »
Как няма да го пазят бе !?
Тоя има информация за много повече от 2 млн.  .
Не падай духом, където ти падне !

Неактивен Tiesto

  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1332
  • Country: us
  • Карма: +134/-77
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Microsoft Internet Explorer 8.0 Microsoft Internet Explorer 8.0
Re: Истината за Ахмед Доган
« Отговор #36 -: Май 04, 2011, 17:14:58 »
Д-р Ахмед Демир Доган е политик, Роден: 29 март 1954 г. (1954-03-29) (на 57 г.)
Пчеларово, България. Основател на Движението за права и свободи (ДПС) през 1990 г. и негов председател до днес. Депутат в 7 Велико народно събрание и народен представител в 36-то, 37-мо, 38-мо, 39-то и 40 Народно събрание на България. Агент на Държавна сигурност от 1974 година.

Съдържание
1 Биография
1.1 Политическа кариера
2 Скандали
2.1 Цанков камък
3 Източници
4 Външни препратки
 

 Биография  Ахмед Доган е роден на 29 март 1954 година в село Пчеларово, област Добрич, но изкарва голяма част от ранното си детство в село Дръндар, област Варна. Произхожда от бедно селско семейство, дядо му е ходжа в селото, в което живеят. Има три сестри. Женен е два пъти, но след края на втория си брак живее от години в съвместно съжителство с манекенката Алтен Алиева.

1980 г. - дипломира се в Кърджали
1981 г. — завършва философия в СУ „Климент Охридски“. Редовен аспирант в Института по философия към Българската академия на науките (БАН). Доктор на философските науки
1985 г. — завършва Академията за обществени науки и социално управление (АОНСУ) на ЦК на БКП.
1985 г. — Според официалната му биография, се включва в организиране на съпротивата срещу т. нар. „Възродителен процес“, като става един от основателите на нелегална организация.[2]
1986 г. — кандидат на философските науки и научен сътрудник в Института по философия към БАН.
1987 г. — лежи в Пазарджишкия затвор в килия за смъртници.
1989 г. — осъден при закрити врати от Варненския окръжен съд на 10 г. лишаване от свобода като създател на противодържавна организация. Амнистиран след отмяната на чл. 233 от Наказателния кодекс.
1990 г. — учредител и председател на Движението за права и свободи от създаването му на 4 януари 1990 г.
 Политическа кариера  [редактиране]Доган е избиран за депутат във всички Народни събрания след 1990 г., но системно не посещава парламентарните заседания, въпреки че е задължен да присъства според Правилника за устройството и дейността на Народното събрание.[3] По този повод обяснява, че използва това време за по-полезни дейности.

 Скандали  през 2004 г. е награден от президента Георги Първанов с орден „Стара планина“ I степен „за заслуги към етническия мир и демокрацията в България“. Три месеца по-късно обявява, че връща ордена, след като Първанов награждава със същия орден и главния прокурор по времето на Възродителния процес, Васил Мръчков.[4] Впоследствие, Георги Първанов изменя собствения си указ и награждава Васил Мръчков с орден Кирил и Методий.

При предизборната си кампания за Парламентарни избори 2005, заявява в предаването Шоуто на Слави по bTV, че финансирането на партията му, както и финансирането на всички други политически партии, става чрез „обръч от фирми“.[5][6]

По време на предизборната кампания за парламентарни избори в България (2009), като лидер на коалиционно управляваща политическа сила, на власт от 2001-до 2009 година, заявява на митинг в село Кочан, че той разпределя "порциите на финансирането в държавата".[7]

 Цанков камък  [редактиране]Ахмед Доган е консултирал четири мегапроекта на правителството на Сергей Станишев - хидровъзел “Цанков камък”, “Доспат”, каскада “Горна Арда” и язовир “Тунджа” [8]. Изплащането на парите е уредено с договор за консултантски услуги от януари 2008 между Ахмед Демир Доган и Института по минно дело чрез “Минстрой холдинг” (дял от 60% от института притежава "Минстрой холдинг" АД).[8] По силата на този документ лидерът на ДПС става “мениджър на проучванията” за “Цанков камък” и останалите три хидроенергийни обекта. [8] Според договора Ахмед Доган е трябвало да получи 1 950 000 лева, година по-късно - през февруари 2009 г., той взема 1 500 000 лева, възлагайки изпълнението на проектите на четирима специалисти, които са служители на “Минстрой холдинг”, на които заплаща 50 хил. лева. [8]

По доклад на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика при Народното събрание (протокол № 32 от 30.07.2010 год) е образуван процес пред Върховния административен съд. Според Комисията Доган е нарушил закона, защото не е декларирал, че е сключил 4 консултантски договора с института. Иска се от Ахмед Доган се искало да представи документ, удостоверяващ познания в минното дело, хидрологията и строителството, както и 4-те си анализа. [8] Претендира установяване на конфликт на интереси и на основание чл. 33, ал. 3 от ЗПРКИ (ЗПУКИ) присъждане в полза на Държавата равностойността на материалната облага - 1 995 830 лева, наред с предвидените административни санкции по чл. 34, ал. 2, чл. 35 и чл. 37 от ЗПРКИ. Прокурорът счита искането за основателно. Процесуалният представител на „ответника“ иска докладът да бъде „отменен“. Оспорва, че четирите разработки на Ахмед Доган са свързани с държавният проект хидровъзел „Цанков камък“, че хонорарът е колосален за дейността, и че на Доган липсват знания, тъй като „става въпрос за идеен проект за потенциален инвеститор“.[9]

С решение по адм. дело № 14649/ 2010 петчленният касационен състав оставя в сила (освен в частта за разноските) решението на ВАС, с което искането е отхвърлено. Договорът е сключен преди влизане в сила на ЗПРКИ – не е бил длъжен да го декларира общо. Отсъства елемент от фактическия състав на конфликта на интереси – по делото не е доказано на изпълнението на кои задължения по служба на народния представител е било повлияно. Речта от с. Кочан е политическо говорене, а и не е надлежно доказана. Евентуална невярна декларация или търговия с влияние се преследват като престъпления, а не по този ред.[10]

 Източници 1.↑ Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия - Решение №14/ 04.09.2007 г.
2.↑ Автобиография на Ахмед Доган от сайта на ДПС
3.↑ Доган е присъствал в Народното събрание три пъти за една година. // Dnevnik.bg. Посетен на 31.08.2008.
4.↑ Доган хвърли орден по Първанов. // Вестник "Сега". Вестник "Сега", 2004-07-07.
5.↑ Доган: Имаме си обръч от фирми – те ни финансират, ние им помагаме, mediapool.bg
6.↑ Доган се отметна за "обръча от фирми", в-к „Сега“
7.↑ Ахмед Доган: Аз разпределям порциите на финансирането в държавата www.mediapool.bg от 25 юни 2009
8.↑ а б в г д Е, хубава работа! Доган прибрал милион и половина за Цанков камък, novinitepro.bg, 21 март 2010
9.↑ Протокол. // ВАС. Посетен на 2011-02-16 дата=2010-09-23.
10.↑ ВАС. Решение № 2158/ 2011. // Посетен на 2011-02-16.

Източник: WIKIPEDIA (Свободната енциклопедия)
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%85%D0%BC%D0%B5%D0%B4_%D0%94%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D0%BD
« Последна редакция: Май 04, 2011, 17:19:37 от Tiesto »

Неактивен Siegfried

  • Respected user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1943
  • Country: bg
  • Карма: +88/-58
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Firefox 50.0 Firefox 50.0
ЕДНО НЕПУБЛИКУВАНО във в. "ТРУД" отворено писмо на МЪЧЕНИКА Стефан Вълков, до Ахмед Доганов, известен между другарите си от КДС, като агент Сава !


Даниела Горчева

Ей, посредствени и нагли ченгета, как не им писна да си измислят биографии и да потупват лекето Доган по рамото. Я да им припомня едно писмо на СТЕФАН ВЪЛКОВ от 2004 година на негодниците !

ЕДНО НЕПУБЛИКУВАНО ВЪВ В. "ТРУД" ПИСМО

Малко преди Нова година получих две писма от Стефан Вълков, един от основателите на „Независимото дружество за защита правата на човека” (НДЗПЧ) и негов председател след смъртта на Илия Минев.

Стефан Вълков е дългогодишен политически затворник, участник в горянското движение и т. нар. „асеновградска конспирация”. Той е от малцината, които с гордост могат да кажат: „Опазих името си чисто”, отказвайки многократно на предлаганото „сътрудничество” на мъчителите си в комунистическия затвор. Отказ, заплатен включително с цената на пречупен гръбначен стълб. Достойнството му обаче остава непрекършено и именно то държи гръбнака му изправен и до ден днешен.

Едно от писмата се оказа отворено писмо на г-н Вълков до Ахмед Доган, писано през 2004 година и изпратено до в. „Труд” за публикация, но ... (има ли изненадани?) непубликувано. Писмото е писано по повод интервю на Валерия Велева с Ахмед Доган на 10 ноември 2004.

Г-н Вълков ми предложи да го публикувам и мисля, че сега - 25 години от драматичните събития, станали през зимата на 1984/85г., когато престъпните комунистически властници принудително подменят собствените, бащините и фамилните имена на над 850 хиляди наши съотечественици, включително и на вече починалите, то е по-актуално от всякога, защото осветява важни събития.

Даниела Горчева, списание „Диалог”, Холандия
януари 2010 г.

ОТВОРЕНО ПИСМО НА СТЕФАН ВЪЛКОВ ДО АХМЕД ДОГАН

Господине, в интервю от 10.11.2004 г. журналистката от в-к "Труд" Валерия Велева Ви задава въпроса: "Г-н Доган, защо на 15-та година от 10 ноември се разгоря спорът чия е тази дата? И БСП, и СДС, и д-р Желев не си я дават."

В отговора и в цялото интервю се съдържат много неистини, манипулации и внушения, които ме принудиха да отправя това открито писмо до един от поредните „герои на нашето време”, който също обича да говори за морал и да скромничи.

На въпрос: "Защо мълчите за Вашия принос за 10.11.1989 г. Нали на 10 ноември сте в килия? "Смъртен", така ли?", Вие отговаряте: "Не е морално човек да самоизтъква заслугите си."

И заобикаляйки срамежливо баснята със "смъртната килия" добавяте: "След 42 дни ме освободиха от затвора и се включих в политиката."

Аз не принадлежа нито на СДС или на д-р Желев, нито на БСП и най-малко на
ДПС. Ще започна малко по-отрано от времето, когато ДПС не съществуваше, нито СДС, когато БСП беше БКП, а д-р Желев не беше издал "Фашизмът" в издателството на комсомолците.

Другарю Доганов, верно е, че в България нямаше Унгарска революция (1956), нито Чехословашка пролет (1968) или "Солидарност" (1980-1989), но у нас имаше хиляди конспирации срещу болшевишката диктатура през целия период на съществуване на така нар. тоталитарен комунистически режим от 1944 до 1989 г. Вие къде бяхте през тези 45 години, др. Доган? Били сте дете, после юноша и в края им от Ахмед Доган Ви превърнаха в ... Меди Доганов.

Оказахте ли някаква съпротива, както това сториха хиляди мюсюлмани в България, някои от които дадоха и живота си за вярата си? Или... клекнахте и предоставихте на господарите си да Ви стъкмят "биографийката"?

За какъв морал и за какви заслуги говорите, др. Доганов? В интервюто си казвате: Големият принос на "турското съпротивително движение" бе, че ние подготвихме майските събития през 1989 г. Именно подготовката на майските събития аз смятам за свой най-голям личен политически принос."

КЕНДЕНЕ ГЕЛ, г-н Доганов! (Елате на себе си!)

Вие или сте гледали много пъти филма "Фанфан Лалето", или любимият Ви герой е барон Мюнхаузен, щом сте съумели да поемете от затвора ръководството на "турското съпротивително движение".
За изтрезняване бих Ви препоръчал да прочетете книгата "Шести отдел" (на V1-то у-ние на ДС) от последния му шеф Димитър Иванов. В нея той пише, че ДС е внедрила 13 свои кадрови ченгета в ръководството на така нар. турско съпротивително движение (стр. 98, 99). Вие сред тях ли бяхте или сте четиринадесетият?

Не злоупотребявайте с деликатността на журналистите, другарю "Сава" и по-добре разкажете на лековерните си мющурии как се превърнахте в съвременен след-десетоноемврийски богаташ? Откъде натрупахте имоти и парици за тежка сватба, на която дори такива като покойния Илия Павлов биха завидели? Нали сам споделяте, че на политическата сцена сте се появил в едно пуловерче, плетено от баба Ви от „домашна вълнена прежда"? Какъв е тоя Ваш морал, който Ви позволява да се возите по родопските чукари с "Мерцедеси", издокаран в копринени костюми пред тънещия в нищета Ваш "електорат"?

В интервюто си Вие заявявате безпрекословно: "В началото ние нямахме опозиция", наверно спомняйки си за отгледаните като бройлери от БКП опозиционери, които тя покани на така нар. Кръгла маса и с чувство на превъзходство заявявате: "Аз не съм само наблюдател, аз съм участник в тези събития." Но това което пресели манджата, злоупотреби с търпението ми и предизвика моя отговор, е нахалното Ви, за да не кажа кощунствено твърдение: "Десницата няма реално изстрадана биография."

Това вече е непоносимо и отиващо зад последния предел на всичко допустимо, другарю "Сава"? Сега ще разберете защо. Дано моят разказ Ви върне към реалността и никога повече не проговорите за изстрадани биографии.

Моят антикомунизъм започва от 1939 г. като легионер. На 9 септември 1944 г., на 19-годишна възраст бях задържан и пребит на няколко пъти. Без следствие и обвинение, тези на които по-късно ще служите, ме изпратиха в пловдивския затвор. От там - в първия концлагер на "нова България" край гара Белица, после в Дупница и накрая в София. "Освободиха ме" на 31.12.1945 г., за да ме мобилизират като трудовак. Не излезнал още от казармата, бях арестуван като горянин във връзка с асеновградската конспирация и смъртната ми присъда замениха с доживотна, поради младежката ми възраст. По същата конспирация бяха издадени 13 смъртни присъди. 11 от тях бяха изпълнени. Двама оставиха на доживот, защото бяха над 70 години.

От тази присъда изтърпях 15 години при усилено строг режим. Вие, многострадални другарю Доганов, може би не знаете, че освен строг, има и усилено строг режим? След като отново ме "освободиха" в края на 1962 г., бях съден още два пъти и така ми се събраха общо 21 години затвор, за чиито ужаси фантазията Ви е бледна.

Това изстрадана биография ли е или стъкмена, др. "Сава"?

В допълнение ще кажа (колкото и нескромно да Ви прозвучи), че изпитите в тия комунистически "университети" издържах блестящо – с цената на младост, здраве и живота дори. (Дадох многократни доказателства, че съм готов да го пожертвам в името на идеала и честта). Затова, би ми било обидно, ако някой поиска да сравнява Вашите и моите страдания.
Не Ви обвинявам, че не са Ви изпращали в последния кръг на болшевишкия ад, но не мога и не бива да Ви се прощава, затова че сте приели копоите на ДС да Ви снабдят с агентурен псевдоним "Сава". Наверно знаете, че до 31.12.1962 година, ние политическите затворници изпитвахме най-дълбоко презрение и отвращение към нещатните доносници на ДС и ги изолирахме.

В по-раншно свое интервю бяхте казали, че ДС оказва чест на всеки, към когото протяга своя мефистофелски договор. И неколкократно обещавахте да повдигнете воала над сътрудничеството Ви с тайната полиция на диктатурата, но засега това си остава в областта на моабетите и локумите.
В същата книга обаче, на стр. 280 е поместена снимка, доказваща, че Вие продължавате да "изстрадвате биографията си и "след 10 ноември". Тя е от 1995 г. и на нея сте на коктейл с неколцина от видните български чекисти или гестаповци (както Ви се хареса): с генералите Любен Гоцев и Владо Тодоров, с полковник Димитър Иванов и др. подобни. Митко "Гестапото" е снабдил тоста ви с текст, който не се нуждае от никакви коментари: "Старото партньорство на нови релси..."

Следват поименно част от участниците в юдинското хоро върху повалената снага на българския народ (включая „възроденото” от тях турско малцинство). Това е още една разлика в нашия и Вашия морал...

Но да се върна към пътеките на нашата Голгота.

През 1950-1953 г. в новия Шуменски затвор властта събра своите най-големи врагове сред политическите затворници от всички затвори. Тези от чието влияние се страхуваше. Сред тях бяха Осман Калъч (директор на религиозното училище в Шумен), Мехмед Фуад - секретар в консулството в Бургас, агронома от Нови-Пазар Лютви, бай Фехти от Русе и други, общо около двадесет честни граждани и политически затворници от турското малцинство. С повечето от тях се сближихме и станахме приятели за цял живот. И сега, след толкова години, аз си спомням за тях с отлични чувства...

През следващите години такъв "елитен" затвор стана пазарджишкият и най-вече неговото наказателно отделение "Зад завесата", създадено за да умъртвява политически, морално или физически противниците на режима. Там бяха концентрирани представители на цялата палитра в българския политически и обществен живот - от крайната десница до крайната левица. В килиите и по карето можеха да се срещнат представителите на ОФ-опозиция от БЗНС Ангел Держански и Борис Бумбаров, Иван Костов и Мишел Михайлов, Димитър Гичев и Евтим Арсов, от социалдемократите Коста Лулчев и Иван Копринков, Петър Брадков и д-р Петър Дертлиев. В това отделение ДС беше събрала и цвета на легионерите сред които младия тогава Васил Иванов Златарев - юрист и председател на националния студентски съюз (1941 -1944).

Тук бяха Йосиф Робев и Димчо Соколов от Социалното движение на Цанков, можеше да се разговаря и спори с единствените попаднали в затрорите, макар и по монтирани процеси, политически и финансови дейци на едрия български капитал Атанас Буров и инж. Губиделников (80-годишният Буров беше съден за... бягство през границата). Сред това множество от мислещи и борещи се и в условията на тюрмата личности, наред с няколкото български генерали (Иван Вълков, Димитър Мустаков, Кирил Станчев и др.) или католическите и протестантски свещеници, можеха да се видят и хората на крайната левица като троцкиста Димитър Гачев или анархиста Васил Тодоров - Народа. Всяка от тези личности беше изстрадала своята биография. Сред нас имаше даже и комунисти от Трайчо Костовия процес като Петър Семерджиев, Иван Тутев и др., които за жалост продължиха да служат на диктатурата било като Вас другарю с псевдонима, било като култ-съветници. (За гавра с културата, културен съвет се наричаше сборището от безцветни капитуланти, чиято незавидна роля беше да помагат в "превъзпитанието" или по-точно в духовното умъртвяване на съзатворниците си).

През есента на 1956 година по решение на политбюро на БКП държавна сигурност, ползвайки "богатия съветски опит", създаде в Пазарджишкия и Плевенския затвори отделения с унищожителен режим за "непоправимите" си врагове. Причината за изолирането им беше да не влияят и да не поддържат борческия дух на пленниците на диктатурата. В Южното крило на третия етаж на затвора в гр. Пазарджик, освен някои от гореупоменатите "елитни" затворници, които идваха и си отиваха по за няколко месеца, постоянен "инвентар" на новосъздаденото наказателно отделение бяха трима легионери и трима анархисти. Ще спомена само две имена - на легионера Илия Минев и на анархиста Коста Стоянов от село Бистра (Търговищко). Първият е човекът с най-много наказания в карцерите, прекарал общо 25 години в затвора и други 8 години "на свобода" като интерниран в Делиормана. Вторият проведе най-дългата гладна стачка. От втория месец започна изкуственото му хранене, което продължи две години. Изпратен от ДС в лудницата, той бе ликвидиран като "по погрешка" вкарват маркуча вместо в хранопровода, в... белите му дробове. В пазарджишкото наказателно отделение бе доведен до самоубийство и земеделският деятел Евтим Арсов. Изправен пред избора да се опозори като капитулира или да умре за идеите си, той си надяна примката на шията на 2 февруари 1959 г. и отиде в пантеона на загиналите за свободата на българския народ. Други от наказаните в Пазарджишкия затвор през 1956-1959 г. изгубиха разсъдъка си в неравната борба с тиранията (в сравнение с която, другарю Доганов, турското робство си е една истинска демокрация). Този затвор остана с печалната си слава чак до "великия ден" на промяната през ноември 1989 г. До края той продължи да бъде безкръвната касапница на палачите, на които Вие служихте, др. "Сава". В него бе умъртвен и отвлеченият от Дания български политически емигрант Арсов. Там намери смъртта си вследствие нечовешки побоища и журналистът Георги Заркин. Това са само някои от незнайните герои, които загинаха в борбата с маркс-ленинското мракобесие, чиито имена припомням и които и до днес са премълчавани при "тържествените зари". Други ще удължат километрическия мартиролог на падналите за свободата през 1944-1989 г.

И накрая, другарю Доганов, ще си позволя да попълня дупките на Вашата памет с другото зловещо режимно отделение в плевенския затвор, където през 1956-1960 г. продължи нашата борба за човешко достойнство срещу назначения за целта садист и олигофрен майор Бакърджиев, който току що се беше завърнал от опреснителни курсове в СССР за инквизиции и унищожение на... вързани хора.

Там, след Унгарската революция от октомври 1956 г., плевенските убийци ме смазаха от бой, счупиха ми прешлен и предизвикаха образуването на дискова херния, но това е "дребнотемие", по което тук няма да продължавам.

В първата фаза на инквизициите бяхме уединени 9 затворници в три килии по трима души: Димитър Гичев - десен земеделец, Милан Дренчев - ляв земеделец и Любен Балъков - легионер; във втората килия Тома Мартинов – десен земеделец, Манол Зографов - ляв земеделец и Васил Златарев - легионер; в третата троцкиста Димитър Гачев и двама легионери - Васил Узунов и моя милост. Всички бяхме лежали до тогава над 10 години в затворите, а до края на Златарев се събраха 19 години и на Узунов от Чирпан 28 години и 8 месеца! На Гачев, с излежаното преди 9.9.1944 г., му се бяха събрали 24 години, от които 2/3 в условията на "народна демокрация"... След като и този режим не даде търсения резултат - вдигане на бялото знаме на предателството - от София наредиха на Бакърджиев да приложи възможно най-нечовешкия наказателен режим. Димитър Гичев, Васил Златарев, Стефан Вълков, Васил Узунов и Любен Балъков бяхме свалени на първия етаж и изолирани всеки поотделно в така нар. смъртни килии. Лишени от всичко - от колети и лавка за покупка на храна, от кореспонденция и свиждане с близките ни, от книги и вестници, със забрана дори на надзирателите да разговарят с нас, ние преживяхме през 1958-1960 година жестокости и ужаси, които никой нормален човешки ум не може да приеме, че са възможни през втората половина на XX век в претендиращата за цивилизованост малка страна от Източно-европейската част на социалистическия ГУЛАГ.

Крайният резултат беше, че всички ние легионерите, които бяхме по-млади (тогава 35-38 годишни), останахме бездетни. Това са част от щрихите на нашите "неизстрадани биографии", другарю "Сава".

В заключение мога да Ви припомня кои основаха и първото "неформално" Независимо Дружество за Защита на Правата на Човека (НДЗПЧ) на 16 януари 1988 г. в Саранево - родния град на Илия Минев, с участието на пишещия Ви тези редове и други такива с "неизстрадани биографии".

Това е действителното, а не съчинено... положение, другарю "Сава"'. Такава е истинската история на съпротивата срещу болшевишката диктатура и истината за изстраданите идеали и дела на участниците в нея. "Останалото, както казва поетът, е измама." Що се отнася до собствеността върху 10 ноември – за нея няма да спорим. Аз съм от тези, които мислят, че българският народ още няма своята голяма дата. Неговият Великден е в бъдещето и той ПРЕДСТОИ!

Асеновград, 24.11.2004 г. Без почит: Стефан Ив. Вълков
Да ЖИВЕЕ 9-ти ЮНИ, да ЖИВЕЕ Цанков !
Истинският БългАрски Химн Шуми Марица;

"Аз" - Дарий, Цар Велик, Цар на Царете, Цар на много народи, син на Хистасп, Ахеменид, Персиец, син на Персиец, Ариец от Арийския род !

Българио, за тебе тѣ умрѣха, една бѣ ти достойна зарадъ тѣхъ, и тѣ за тебъ достойни, майко, бѣха !


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf