Българска култура и духовност > Култура и изкуство

Българските читалища

(1/3) > >>

Hatshepsut:
Българските читалища


Читалище "Заря" в Хасково
Читалището е типична за България и други южнославянски страни обществена институция, която изпълнява учебно-просветителски функции и самодейност. Обикновено читалищата се състоят от библиотека и клуб по интереси където се развиват най-различни дейности от любителски школи по музика, танци, спорт, чужди езици,театър, литературни четения, отбелязване на обществено значими събития за града и празници, организиране на конференции и градски събрания. Някои читалища през '90-те години служат и за киносалони, пенсионерски или партийни клубове.
За разлика от селските читалища, в малките и средно големи градове читалищата разполагат със симфоничен или духов оркестър,смесен хор и народен ансамбъл.
Първите подобни форми на народна самодейност възникват през 1856 г. в Свищов, Лом и Шумен. По времето на българското Възраждане работят над 130 читалища, благодарение на усилията на по-заможни и просветени възрожденци.
Към настоящия момент, броят на регистрираните читалища в България е 3417.
През втората половина на 20 век, подобна културно-просветна функция изпълняват също и културни домове (домове на културата), младежки домове и пр., които са създавани по съветски образец и се финансират пряко от предприятия или организации.

http://bg.wikipedia.org/wiki/Читалище


Като историко-политическа обусловеност, читалищата преди Освобождението са основни подготвителни ядра за бъдещата национална революция. По същество те изпълняват ролята и на политически клубове - чрез публичните сказки с теми от тогавашната реалност, и особено чрез използването на театъра като средство на емоционално въздействие. Прозрението на Георги С. Раковски и Васил Левски, че читалищата трябва да бъдат легална проява на тайните революционни комитети, е използвано гениално при създаването на широка конспиративна мрежа в поробена България. Утвърждаването на устав с прецизно формулирани задачи, наличието на собствен печат, изборът на ръководни и контролни органи са нов инструментариум за управление на обществените процеси и за провокиране на събития при отсъствието липсата на държавност и при липса на политическа свобода. Този духовен подвиг моделира неповторимостта на възрожденското читалище в мисията му да бъде едновременно рожба и създател на обществена ангажираност за овладяване на морални константи и жизнено пространство. Историческата истина сочи, че повечето читалища възникват в преддверията на православните храмове или в училищните стаи, а инициатори и създатели са предимно учители и свещеници. И тенденцията продължава десетилетия след Освобождението, за да достигнат тези сдружения в средата на миналия век внушителната цифра 4500! За радост такива сдружения възникват и в наши дни, макар че последните две десетилетия на псевдодемокрация и безумни реформи броят им намаля драстично. Сега съществуват не повече от 3500 читалища, вписани в регистъра на Министерството на културата.

http://www.duma.bg/node/53431

Hatshepsut:
Кюстендилски читалища въздигнаха хляба и повдигнаха духа на града
В деня на Успение на Пресвета Богородица в Кюстендил се провежда културен форум "Панагия"- Въздигане на хляба, съпътстван от богато хлебно изложение. Организатори са община Кюстендил, Регионалният исторически музей и НЧ "Просвета-1922" - с. Слокощица. По традиция ден преди това хлябът се замесва и се изпича в подница и връшник, а младите девойки наблюдават майсторлъка и се учат от уменията на по-възрастните жени.



В центъра на Кюстендил "Панагия" събира любопитните погледи на българи и чужденци, омаяни от хлебните произведения, украсени с пластики от самото тесто, изразяващи богатството на бита и духа на българина. Масите на участниците на този ден са отрупани от обредни хлябове, жито, плодове, писани стомни, пълни с домашно мляко, икони. Който иска, може да се пробва да замеси питка под вещото ръководство на опитните в този бранш.



И така, и този път читалищата от кюстендилския край са основните участници на "Панагия", а невероятните хлебни произведения са излезли от техните ръце. Големи майсторки са читалищните деятелки, които освен че месят като за изложба, могат да пеят, да танцуват, да организират срещи, да участват в конкурси. Участниците на празника не се борят за награди. Напротив. Вкусотиите от хляб се раздават за здраве и берекет.



Заставам през масата на НЧ "Ильо Войвода-1965" - кв. "Герена" в Кюстендил. Любов Сташук е от 32 години в България и има над 20 години работа в читалищната област. Завършила е Инстититута за култура в Санкт Петербург. Разказва ми, че въпреки трудностите от материален характер, хората работят сърцато за развитието на родната култура. Към читалището има певчески колектив за автентични песни и дует, който има в репертоара си песни на испански, гръцки, български и руски. Читалището разполага с библиотека, клуб за манекени, туристически клуб, както и детски колектив - защитници на природата и животните. Любов хвали помощника си Станислав Иванов, който е на 15 години и учи в СМГ. Неговото активно участие помага за привличането на млади хора, които организират събития, танцуват и се веселят. Не им липсват интернет-клубовете или някои съвременни електронни игри. Просто залагат на социалната работа. Някой път раздават дрехи и храна, даряват и книги. Читалището има съвместна дейност с Центъра за деца с увреждания.
На масата на НЧ "Ильо Войвода" са представени уникални икони от различни краища на света. Любов и Станислав смятат, че на такива празници човек трябва да запали свещ за здраве, да посети близките, да честити на именниците. За довиждане Станислав се обърна към неговите набори с молба да внимават какво правят... Замислих се, че това е добър знак, че нацията върви напред, с мъдрост от страна на 15-годишните.
Само след минути се срещам със секретаря на кюстендилското НЧ "Надежда-1997" Даниел Григоров. На щанда намирам уникални хлебни изделия, ритуални питки от различни периоди на годината - великденски, богородични, содени, питки на плочи - пърленки, грозде - символ на плодородието. "Идеята е да се представи хлябът като основна човешка храна, носеща духа и любовта на българина", казва Григоров. Насъщният се осветявал за здраве и щастие.
НЧ "Надежда-1997" организира концерти и изложби в читалището. Председател е Милен Порожанов, синът на известния народен певец от кюстендилския край Благовест Порожанов. Моторът за нови идеи и организиране на събития в читалището е съпругата на Порожанов. Тя сподели, че обича празниците и ще продължава да дава всичко от себе си, за да направи хората по-радостни. "Хляб се замесва с песен, усмихва се Порожанова. Когато  месиш, трябва да имаш ведро настроение, защото всичко се предава, а приготвеният с любов хляб се усеща."
От читалище "Просвета" пък освен прекрасните пити и погачи, колачета и баници, имат и състав за народни песни, който участва в десетки фестивали. Техният хляб на изложението съдържа само квасец, брашно, вода и сол. И затова по вкус и красота няма равен.
Усмихнатата Милена Стоименова е председателка на НЧ "Съгласие-2007", с. Жабокрът. Хвали се, че хората са ентусиазирани и инициативни. В читалището организират празник на зелника, състезание за най-хубав двор на селото. Имат мъжки и женски състав за народни песни и танци, които участват в различни фестивали. На празника на "Черешката" заели трето място за най-хубав щанд и принос в съхранение на българските традиции. От с. Жабокрът ме посрещат и мили дами с ведри лица и желание за творчество. Те споделят любовта си към изкуството и българските обичаи. Една от тях е народната певица Руска Минчева, която заедно с други ентусиасти прави истински чудеса в името на народополезната работа. Подаряват ми цвете за спомен и се снимаме, за да увековечим празника на въздигането на хляба. Правим план за съвместна работа с НЧ "Димчо Дебелянов-1960" в София.
Спирам поглед на маса с табелка сдружение "Партньори". Това е танцова формация от Кюстендил и представя щанд за традиционни хлебни изделия - баници и питки, различни видове хляб. Катя Хаджийска измайсторила уникална питка от лимец, по рецепта и подобие на прабългарите. Зърното се смила по специален начин и се пече в керамика. Този продукт не съдържа глутен и е изключително полезен. Иначе хлябът изглежда ръжен, украсен е с фигура на гайтани. Всъщност Хаджийска шиела носиите на танцовия състав "Партньори". Това ми разказва Евгений Сарафимов - художник и учител по рисуване, чието хоби и любов са танците. Казва, че любителското изкуство е по-силно от професионалното, а при фолклора то идва от дълбините на сърцето и затова е живо.
Живо е и усещането за българското и неподправеното. То тегли със страшна сила и най-вече нашенци, които живеят в чужбина. "Българският хляб е по-вкусен от всичко на земята, и млякото, и гроздето ни е по-сладко от американското", казва Тони, която живее във Флорида, но се завърна в родния край, за да се докосне поне за малко до мириса на хляба.

http://www.duma.bg/node/60781

Hatshepsut:
Читалището в Несебър


Формация „Българка“ при читалището в Несебър тази година се окичи с множество награди
и стана национален шампион в областта на фолклора
Несебърското читалище ”Яна Лъскова - 1905“ вече над 100 лета поддържа богат културен афиш

Преглеждайки историята на читалищата у нас, тези самобитни духовни средища, прави впечатление, че една голяма част от тях възникват в началото на миналия век. И това е съвсем естествено – минали са малко повече от 20 години след Освобождението ни от турско робство, започнал е стопанският подем в страната, а заедно с него е нараснала и нуждата от просвета, култура и от информацията, разпространявана от периодичния печат и книгите.

Едно от тези духовни огнища е читалището в Несебър, което е създадено през 1905 година. Първопроходци за отварянето на този прозорец към цивилизацията и обединителен център на местното население са група местни патриоти, които при основаването му дават името „Четец“. Историческата летопис е запазила и имената на членовете на първото настоятелство – Пеню П. Попов, Тодор Бакларов, Никола Нейчев, Христо Кудов, Марин Маждраков, Георги поп Сава Катрафилов и свещеник Недю Спасов, като за председател е избран Никола Т. Бакларов.

Дейността на читалището по своя размах далеч надхвърля скромните размери на стария дюкян, в който то се помещава първоначално. Помещението бързо се изпълва с книгите, събрани за създаване на библиотеката с дарения от жителите на Несебър и със средствата от членския внос.

Проявите, организирани от културно-просветното средище, стават по-чести и по-съдържателни след 1925 г., когато към Несебър прииждат много бежанци от Тракия и Македония. Сред тях има доста учители – Димитър Йовчев, Христо Минков, Стефан Владков, Донка Тодорова, Атанас Шевкенов, Елена Николова и др., които дават съществен  принос за оживяването на художествената самодейност и осезателното повдигане на равнището на културния живот в града.

През 1927 година учителят Атанас Шевкенов става инициатор за създаването на първия читалищен хор. След 1935 година пък, когато за председател на читалищното настоятелство е избран Христо Минков, започва бурно да се развива и театралната самодейност, дала възможност за творческа изява на много несебърлии.
През 1942 година името на духовното средище е променено на „Отец Паисий“, а през 1953 г. става „Яна Лъскова“, което му название се е запазило и до днес с една добавка към него на годината на основаването – 1905.

Около средата на ХХ век, вече можещо да се похвали с нова сграда в центъра на морското градче, читалището развива богата дейност, като негова гордост са театралният колектив под ръководството на Петко Керемедчиев и Георги Маждраков и танцовият състав с ръководител Стефан Топузов. Пак по това време, в отговор на потребностите на населението, започват работа и музикалните школи по акордеон, цигулка и пиано. А през 1962 година е поставено началото и на естрадно-сатиричния състав към читалището с ръководител Иван Дерменджиев.

Половинвековната годишнина на художествената самодейност в това средище на българщината е отбелязана тържествено, а по този повод с орден „Кирил и Методий” се окичват самодейците Стефан Владков и Коста Сотиров. На други техни колеги пък са връчени общо 7 златни, 9 сребърни и 2 бронзови значки.
Към колективите на читалището след 1974 година се присъединяват и естрадно-сатиричен състав и вокалната група „Мена“. Активно се водят и занимания в кръжоците по керамика и мозайка, по дърворезба и изобразително изкуство.

През годините след това последователно възникват Групата за политически песни „Пламък“, детският куклен театър „Пинокио“, възстановен е и градският хор „Масамбрия“. С всички тези формации културният афиш на Несебър става по-богат и от този в областния център Бургас. А колекцията от отличия се обогатява със сребърен медал, завоюван в Кърджали от  Групата за ПП „Пламък“, с бронзов медал, спечелен от Детския куклен театър на Шестия републикански преглед на художествената самодейност в Хасково и много други престижни награди. Успехите не секват и днес.

Секретарят на читалището Катержина Христова с основание се гордее със спечелените през настоящата година от фолклорната формация „Българка“ призови места в различни надпревари – златен медал за обработен фолклор на проведения  през април Четвърти национален шампионат по народни изкуства „Евро фолк 2013“, званието национален шампион, голямата награда и препоръка за участие в Световния шампионат по фолклор „World Folk”, а на Седемнадесетия Старопланински събор „Балканфолк 2013” във Велико Търново става лауреат и носител на на почетния знак на проявата, на грамота на името на създателя на събора Илиян Д. Николов за приемственост между поколенията и на диплом за достойно представяне.

Не остават по-назад и децата от ДВС „Сюрприз“, които през тази година са спечелили цели  20 награди от общо четири форума – Международния фестивал „Слънце, радост, красота” в Несебър,  Международния конкурс на изкуствата „Радост на брега" в Ахелой,  Международния артфестивал „Съзвездия в Несебър” и попрокфеста в Несебър.
А това е залог и стопроцентова гаранция, че огънят, разпален от искрата, припламнала в сърцата на несебърлии през далечната 1905 г., ще гори и занапред, озарявайки духовните стремления на местните жители с топлината на знанието, просветата и културата.

http://www.desant.net/show-news/29055/                  

Hatshepsut:
145 години просвета с читалище „Надежда“ в Търново

Учредено през 1869 г. в старата българска столица, то още от създаването си става притегателен център за интелигенцията в града


Пашовият конак във Велико Търново, строен от  Уста Колю Фичето, в който известно време се е помещавало и читалището
                  


Сградата на читалището сега
Едно от най-старите духовни средища у нас, но може би първо по значение и историческа стойност – народно читалище „Надежда“ във Велико Търново, през 2014 г. то ства на 145 години. Учредено през 1869 г. в старата българска столица, то още от създаването си става притегателен център за хората в града, а през годините се оформя като значим културно-просветен център както в региона, така и в цялата страна.

Това е и една от институциите, в които най-редовно и много прилежно са водени архивите, поради което и свидетелствата за дейността в него са многобройни и подробни.
Ето например какво е записано в протокола от учредителното събрание на просветната институция: "В годината 1869 на 8 юния, събрахме се в общата стая при църквата "Свети Николай", за да турим в действие мисълта си за съставяне на едно читалище в града ни.

Събранието се отвори с едно кратко словце, произнесено от г-на Д. П. Иванова, което обемаше целта и ползата, която принасят читалищата, тяхното появяване и разпространение в отечеството ни, плодът, който са принесли от части на народа ни, пречките, които се явяват в началото на таквизи общополезни предприятия и за да се увенчае с успех всяко общо дело, се изисква съгласие и братска любов, защото без тях нищо не става."

Всъщност главният двигател за създаването на тази просветна и културна институция е именно Димитър х. Павли Иванов, произнесъл онези встъпителни думи при учредяването, както това е записано в протокола.
Човек образован, горещ родолюбец и радетел за просвещаването на българите, той  завършва класното училище във Велико Търново и Търговска академия в Швейцария, Като деен член на революционната емиграция в Румъния по това време заедно с Филип Тотю взема участие в Сръбско-турската война от 1876 г.

С просветната дейност Димитър Иванов се запознава във времето, когато е касиер на българското читалище в Цариград през 1866 г. Тогава той има възможността да оцени значението на културните средища от този род за освестяването на народа и натрупва богат опит в конкретната дейност на тази институция. Затова, щом се завръща в родния си град през 1869 г., веднага започва да търси съмишленици и средства за учредяването на читалище там.

В деня на създаването му се избира и настоятелство. Почетното право да стане пръв председател присъстващите са отредили на Димитър х. Павли Иванов. Н. Д. Смилов е натоварен с функциите на подпредседател, Жоржо Момчев и Атанас Симеонов са двамата касиери, а Стефан Михов и Петър П. Димов са определени за писари.
Изработен е устав, а в съвсем кратко време - в рамките на две седмици, членовете успели да съберат 15 000 гроша, предназначени за поставяне началото на библиотеката, за купуване на вестници, с което читалището вече започва своята културно-просветна дейност. По това време поради липсата на собствено още помещение читалнята се помещавала в килията на църквата „Св. Николай“. Скоро там отворило врати и неделното училище за възрастни.

След 1869 г. е времето на втората обиколка на Левски в България. И е съвсем естествено съратниците в тази патриотична институция да не са могли да останат встрани от разрастващото се революционно движение, целящо освобождението на народа от властта на угнетителя. Особено пък що се касае до столицата на Второто българско царство, чието население в една или друга степен е причислявало себе си към старата българска аристокрация.

Така част от капитала, събран за дейността, отива „за оползотворяване от читалищните членове“, което, преведено, означава - дадени за нуждите на революционния комитет. За негово прикритие, както това е ставало и на много други места по това време, е служила книжовно-просветителската и организационна дейност на културния институт. А въпросните членове на читалището всъщност до един били  комитетски хора.

През 1871 г. с разрастването му и превръщането му в един от оживените търговски центрове на тогавашния Дунавски вилает на Отоманската империя, града са започнали да посещават повече външни хора. Това наложило и преустройството на духовното средище, неговото европеизиране по образец на литературните общества в Европа от XIX век.
Уплашена от нарастващото патриотично влияние на читалището, през пролетта на следващата година турската власт забранява дейността му. Неофициално обаче тя не спира, като само сборното място е преместено от храма "Свети Николай" в дома на Христо х. Недялков. Библиотеката също продължава да работи, макар вече да ги няма големите публични изяви.

След Освобождението, на 16 декември 1879 г., духовното средище в старата българска столица отново официално отваря врати.
Интересна е историята за построяването на новата му сграда. Инициатор за това е революционерът, писател, издател и просветен деец Киро Тулешков. Той е роден във Велико Търново на 1 март 1846 г.
В Одеса през 1846 г. се среща с Христо Ботев, а по-късно става автор на неговата първа биография. Бил е съратник на Стефан Караджа и Васил Левски, а по време на Руско-турската освободителна война е в редиците на Българското опълчение.

Сградата е открита на 19 октомври 1886 година и в нея са заседавали Третото, Четвъртото и Петото Велико Народно събрание. В нея Фердинанд Сакскобургготски е положил клетва като княз на България на 2 август 1887 г., там е обявена и независимостта на България.
В по-късно време от сцената на читалище “Надежда” тръгват незабравимите артисти Константин Кисимов, Димитър Панов и Елена Стефанова. Там се ражда и националният девиз „Съединението прави силата“, който и сега е изписан на фасадата на читалището.
Сега то продължава своята народополезна дейност и 145 години след създаването си
продължава да е един от центровете на културния живот в старата столица. И отново самодейци имат възможност за изява на своите таланти пред публиката в родния град и при участие в различни конкурси, от които рядко се връщат без награди.

Смесеният хор „Царевец“ е основан през 1953 г., когато оперният театър на Велико Търново и общоградският ансамбъл преминават към читалището. През годините съставът участва в международни конкурси в Ланголен, Мидълсброу, Линден Холцхаузен, Кантонигрос, като от тези си участия печели четири първи награди, шест втори и три трети.
На национални фестивали хорът е удостоен с 9 златни и 2 сребърни медала, а през 1973 г. е награден с орден "Кирил и Методий" - І степен. Дългогодишен диригент на хора е маестро Върбан Рангелов.

Студентският театър „Маска и тога“ е създаден през сезона 2001 – 2002 г. Първите участници в него са студенти във Великотърновския университет с режисьор Стефан Методиев. Сега в състава са включени и ученици от Старопрестолната гимназия по икономика.

„Роял Дикси бенд” - Велико Търново, е създаден през ноември 1983 г. и е една от гордостите на града. Съставът изпълнява диксиленд стандарти, както и инструментални адаптации на известни френски шансони. Музикантите от „Роял Дикси бенд” са инициатори и домакини на Дикси джазфеста във Велико Търново, който успешно се провежда от 2008 г. със дейното съдействие на читалище "Надежда 1869" и Община Велико Търново.

В Клуба по битова култура, създаден през 1987 г., жените с много обич към българското народно творчество влагат своя талант и сърце в създаването на плетива, мартеници и различни аксесоари.
Библиотеката на читалището има над 48 000 тома, сред които ценна старопечатна сбирка, в която има 12 ръкописа, 413 старопечатни книги.
А настоятелството, чийто председател за трети мандат е Тошо Кръстев, а заместник-председател проф. Пламен Легкоступ - ректор на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий", подпомагани дейно от секретаря Таня Петрова, полага грижи интересът към читалището да не отслабва.

http://www.desant.net/show-news/29727/

Hatshepsut:
Читалищата поискаха традициите да влязат в образованието


Как традициите да станат част от образованието на българските деца, обсъждаха вчера представители на читалища в страната и Асоциация за развитие на изкуствата и занаятите-7 (А.Р.И.З.-7). За трета поредна година, в рамките на кампанията „Пазител на традициите" на А.Р.И.З.-7, на дневен ред бе поставен въпросът за въвеждането на обучение по бит и традиции в основните училища в страната.

Инициативата, чиято цел е изработването на стратегия за запознаване и привличане на интереса на младите хора към традиционните занаяти, бит, обичаи и фолклор, събра на кръгла маса в Централния кооперативен съюз организации, които от години реализират успешно добри практики в обучението на децата. След като в предишните две години идеята бе дискутирана и развита с представители на неправителствени организации и музеи, сега акцентът бе върху практическата част на обучението по бит и традиции, която успешно развиват читалищата у нас.

„Изключително важно е да продължим да работим върху идеята учениците да се запознават по атрактивен и достъпен за тях начин с бита и обичаите на българския народ и да придобиват практически познания в тази насока. Именно затова поканихме в тази дискусия да се включат и читалищата. Въпреки трудните условия, в които работят, читалищата у нас продължават да бъдат място, където децата могат да натрупат ценни познания и умения, свързани с традиционните занаяти. Радвам се, че все повече родители се обръщат към тази атрактивна за децата извънкласна форма на обучение, която успешно би могла да се пренесе и в училище. Важна е подкрепата и на родителите, и на институциите, за да разширим и допълним тези ценни практики", коментира председателят на А.Р.И.З.-7 Пеньо Иванов.
На срещата бе решено да се изработи съвместно писмо до ресорните институции и министерства, в което да се представи стратегията за обучение по бит и традиции и да се потърси начин за нейната реализация.
В срещата участваха Жана Йорданова и Маргарита Велева от Сдружение „Дай бабо огънче" и Читалище „ П.К. Яворов- 1926 г." - с. Мещица; Галина Лозанова - Читалище „Просвета - 1909 г." - гр. Батановци; Венелина Николова - Народно читалище „Наука - 1967" от с. Черна Гора, общ. Перник; Иван Панайотов - Читалище „Средец - 1926"; Мариана Ганчева - „Искра - 1954"; Албена Халачева - Читалище „Братя Миладинови 1917"; Илияна Хубенова - ОНЧ „Антон Страшимиров"; Даниела Николова - Читалище „Св. Георги Победоносец - 1999"; Десислава Иванова - Читалище „Райко Алексиев"; Петър Райжеков - Читалище „Славянска беседа - 1880"; арх. Илия Ковачев - Читалище „Хр. Смирненски - 1945"; Христо Станков - Център „Нестия"; Цветанка Геринска и Десислава Кръстева - с. Черньово,; Стилиян Стоименов - Читалище „Пейо Яворов - 1920"; Васил Попов и Валери Павлов - „Веда Словена - 2014".

От страна на А.Р.И.З.-7 в дискусиите се включиха Пеньо Иванов и майстор Мариета Недкова, носител на наградата „Пазител на традициите" в категория „Занаяти"2011 г.

http://www.cross.bg/chitalishte-traditziite-detzata-1440517.html#axzz3JbVhm5Uw

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

Премини на пълна версия