Автор Тема: Българска академия на науките  (Прочетена 2311 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9000
  • Country: bg
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 53.0.2785.143 Chrome 53.0.2785.143
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Българска академия на науките
« -: Октомври 07, 2016, 19:36:11 »
Българска академия на науките


Българска академия на науките – централната сграда на бул. Цар Освободител до Народното Събрание

История на БАН

I. Основаване

Българската академия на науките е най-старата институция в съвременна България, създадена девет години преди възстановяването българската държавност. Тя е основана на 29 септември /11 октомври 1869 г. и започва своята дейност като Българско книжовно дружество на 30 септември /12 октомври 1869 г., въплъщавайки стремленията на множество български родолюбци да равнят своя народ с развитите европейски нации.
Идеята за общобългарско книжовно дружество вълнува младата българска интелигенция още от първите десетилетия на XIX в. Горещи патриоти като българите от Велес Константин Петкович и Нешо Стоянович (сетнешния охридски митрополит Натанаил) основават „Българска матица” в Цариград (1852 г.), отъждествена с „великата идея на българите да си направят самички едно общо, всенародно учреждение за по-систематично и по-благоразумно разпространение на просвещението между народа си”. По-късно пак там от Драган Цанков е основана „Община за българската книжнина”, която да разпространява учебници и други книги, да разработва книжовния език и да издава „Периодическо списание”. Опитите на българите в Цариград са последвани от тези на одеските българи, от патриотичните призиви на Г. С. Раковски и Л. Каравелов, но създаването на единен просветен и книжовен център, който да укрепи националното съзнание у българите, е мъчително трудно при липсата на собствена държавна организация. Ред събития, настъпили през 1867 и 1868 г., раздвижват българската емиграция и довеждат до сгрупирането на младата българска интелигенция в една „братска дружина”. Сформирането и гибелта на Хаджи-Димитровата чета, дейността на Васил Левски за образуване на вътрешна революционна организация, промените в Хабсбургската империя са консолидираци фактори, които обаче не биха довели до акта на учредяване на Българското книжовно дружество, ако не бяха замислите на двама млади българи, живеещи в Прага – Васил Д. Стоянов и Марин Дринов. Те решават през 1868 г. да организират дружество, което да обедини около себе си разпръснатите по различни места учени българи, и разработват проектоустав на Българско книжовно дружество „Кирил и Методий” със седалище Букурещ. Негова цел трябвало да бъде „разпространението на всеобщо просвещение и усъвършенстването на българския език, на българската история и на нашата словестност”. До есента на 1869 г. постепенно успяват да обединят българите в Румъния около своята идея и най-вече тези в Браила. По това време там работят писатели и публицисти като Христо Ботев, Добри Войников, Василаки Попович, напредничавите български търговци Н. Ценов, К. Попович, Ст. Берон, Д. Михаилиди. В Браила представители на българските общини от Браила, Букурещ, Галац, Болград, Гюргево, Кишинев, Виена и Одеса приемат устав, изработен на заседания от 26 до 30 септември с активното участие на Л. Каравелов. Този устав поставя Българското книжовно дружество на много широка демократична, общонационална и едновременно общоевропейска основа. Предвижда се то да обедини всички „образовани българи и народни заведения”, както и да установи тесни връзки с учените от целия свят - „учения мир въобще”. В кръга на първостепенните му задължения влизат обработването и усъвършенстването на българския език, на българската история и на народната „наша словестност въобще”, както и разпространението на всеобщото просвещение и напредък у българския народ.
Учредителното събрание избира и двете управителни тела: настоятелство и действителни членове. На 30 септември учредителното събрание се разпуска, а присъстващите полагат клетвата: „Като член на това дружество давам почтенна реч да изпълня точно и доброволно моите длъжности, и на добър час!”
По материали от: А р н а у д о в, М. Българското
книжовно дружество в Браила.
С., 1966 г.
П а с к а л е в а, В. Българското
книжовно дружество в Браила (1869-
1876 г.). – В: История на Българската
академия на науките 1869-1969.
С., 1971, 3-28.

II. Летопис

26-30 септември 1869
Основано Българското Книжовно Дружество (БКД) в гр. Браила в къщата на Варвара хаджи Велева. На 29 септември е приет първият Устав на БКД, с тайно гласуване е избрано първото ръководство на БКД, което се състои от Настоятелство и действителни членове.
Настоятелство:
Николай Ценов - председател,
Василаки Михаилиди,
Петраки Симов,
Костаки Попович,
Стефан Берон.
Действителни членове:
Марин Дринов (1838 - 1906) - председател,
Васил Друмев (1840 - 1901) - член,
Васил Д. Стоянов (1839 - 1910) - деловодител.
На 30 септември Николай Ценов получава цялата документация на БКД. Всички присъстващи на Учредителното събрание полагат клетва.

1870
Издадена е първата книжка на "Периодическото списание", орган на БКД.

1871
Избран е първият почетен член на БКД - Гаврил Кръстевич (1820 - 1898).

25-28 октомври 1878
Главното събрание на БКД решава да се премести седалището на дружеството от Браила в столицата на България.

1882
Министърът на Народното просвещение Константин Иречек назначава Привременен управителен комитет, който да възстанови и ръководи дейността на БКД. Председател на комитета е Васил Д. Стоянов. Възстановява се издаването на "Периодическо списание". Приет е Правилник за привременно управление на БКД, който действа до 1884г.v

7 юни 1882
БКД се обръща към Софийската Община с молба за предоставяне на терен за изграждане на сграда на дружеството.

6 март 1884
Софийското градско управление със свидетелство N 833 отпуща място за изграждане на сграда на БКД на ул. "Цариградска".

7 август 1884
Първото Главно събрание на БКД, свикано след Освобождението, приема нов Устав. Той установява нова структура и нова научна организация на БКД. Създадени са три научни клона - историко-филологически, за природни и медицински науки и за държавни науки. Научното ръководство се състои от председател, подпредседател, деловодител, ковчежник и председатели на клоновете. За председател е избран проф. Марин Дринов. В чл. 2 от новия Устав е формулирано, че БКД се намира под личното покровителство на н. вис. Българский княз Александър I.

1885
Тържествено отбелязване на празника на св. св. Кирил и Методий, организирано от БКД.

5 октомври 1890
Полагане на основния камък на сградата на БКД.

30 май 1898
Провежда се Общо събрание на БКД, което освобождава старото ръководство и избира ново временно ръководство..

25 октомври 1898
Провежда се Главно събрание на БКД. Избран е постоянен съвет, за председател е избран Иван Гешов. Извършена е частична структурна промяна, като към клона за природно-медицински науки се присъединяват физико-математическите науки.

1899 - 1900
През периода 14 ноември - 5 декември Главното събрание на БКД обсъжда новия Устав, който е приет на 5 декември. На 12 януари 1900 Министърът на Народното просвещение одобрява Устава. Този Устав действа до 1911г.

14 октомври 1902
Общото събрание на БКД внася изменения в Устава.

1906
Започва издаването на поредицата "Български старини".

1908
Председателят на БКД Иван Гешов прави лично дарение на Дружеството от 120 000 златни лева, като изплаща ипотечния му дълг.

13 февруари 1911
Общото събрание на БКД избира първия Управителен съвет на бъдещата Българска Академия на Науките.

6 март 1911
БКД се преобразува в Българска Академия на Науките. Първият председател на БАН е Иван Гешов.

1 февруари 1912
Обнародван е първият закон на БАН.

7-9 май 1912
Участие на представители на БАН в Конференцията за създаване на Съюз на славянските академии и научни дружества в Санкт Петербург. В началото на 1913г. Общото събрание официално присъединява Академията към този съюз.

1913
Започва да излиза "Сборник на БАН".

1914
Създадена е комисия за проучване на дейността и наследството на Климент Охридски.

9 юни 1918
Провеждат се първи избори на нови членове на БАН.

1921 - 1922
Възниква конфликт между ръководството на БАН и Министерството на народното просвещение по повод на предложената от министър Ст. Омарчевски правописна реформа.

25 май 1925
Полага се основният камък на новата сграда на БАН.

1926
22 академици теглят личен кредит от БНБ в размер на 3 млн.лв. срещу ипотека за довършване на новостроящата се сграда.

24 юни 1928
Провежда се първото Общо събрание на БАН в новата сграда на площад "Народно събрание". Външният вид на сградата е запазен до днес въпреки разрушенията, причинени от бомбардировките на Втората световна война.

14 май 1929
Тържествено събрание на БАН по случай 50 години от Освобождението на България и 1000 годишнината на цар Симеон I. Присъства царската фамилия. Официално е открита новата сграда на БАН.

1931
БАН е приета в Международния съвет на научните организации.

9-16 септември 1934
В софия се провежда IV Международен конгрес по византология, който решава БАН да оглави международната комисия по издаването на извори за живота и делото на св. св. Кирил и Методий.

2 октомври 1938
Извънредно Общо събрание на БАН провъзгласява цар Борис III за почетен член на БАН.

април 1940
Народното Събрание приема Закон за преустройство на БАН и нарича Академията Българска Академия на Науките и Изкуствата (БАНИ).

30 юни 1940
Общото събрание на БАН приема Устав на БАНИ.

1941
Възниква конфликт между министър-председателя Богдан Филов и по-голямата част от академиците по повод на предложения от Филов проект за допълнения на Закона за БАНИ, който предвижда научният секретар на БАНИ да бъде назначаван, а не избиран, каквато е традицията и както е според Устава на БАН.

март 1941
Народното събрание по предложение на Б. Филов приема закон за допълнение на Закона за БАНИ. Допълнението узаконява алинея, която предвижда научният секретар на БАНИ да се назначава от министъра на Народното просвещение.

януари-март 1944
Разрушена е част от сградата на БАНИ в резултат на бомбардировките. Дейността на БАНИ временно е прекъсната.

ноември-декември 1944
Сформирано е временно ръководство на БАНИ с председател Д. Михалчев и секретар Сп. Казанджиев.

14 януари 1945
Провежда се извънредно Общо събрание за избор на нови редовни и извънредни членове на БАНИ.

ноември 1945
Общото събрание на БАНИ приема план за преустройството на Академията, в който се предвижда към нея постепенно да се открият редица научни институти. Първите институти са основани през следващата 1946 г.

1 февруари 1947
Народното събрание приема нов Закон за БАН. Съгласно чл.2 на закона БАНИ се преименува в БАН. Съгласно чл.1 "БАН е най-висшият научен институт в страната. Тя е държавно учреждение със свой самостоятелен творчески, организационен и административен живот и се намира под ведомството на Министерския съвет...". Законът влиза в сила от 1 март с.г.

27 - 28 февруари 1947
Общото събрание приема нов Устав на БАН, който влиза в сила от 1 март с.г.

4 март 1947
Общото събрание избира нов Управителен съвет, за председател е избран Т. Павлов.

16 септември 1949
Великото народно събрание приема нов Закон за БАН. Съгласно чл.1 на Закона "БАН е най-висшето държавно научно учреждение в страната и е подчинена на Министерския съвет". С този закон се премахват отделите и се създава нова структура със 7 отделения. Законът предвижда управлението на БАН да не се извършва въз основа на устав, а чрез правилници.

14 март 1957
Народното събрание приема Закон за изменение на Закона за БАН, с който законът от 1949г. се отменя почти изцяло. Според ал.2 на единствения параграф на новия закон, "въпросите за структурата, личния състав и ръководните органи на БАН, както и останалите устройствени и организационни въпроси, се уреждат с устав, одобрен от Министерския съвет и утвърден с указ на Президиума на Народното събрание". Периодът от септември 1949г. до април 1957г. е единственият период в историята на БАН, през който тя няма устав.

30 март 1957
С Указ N 141 на Президиума на Народното събрание е утвърден новият Устав на БАН.

11 декември 1959
Общото събрание на БАН, въз основа на постановление на МС за развитието на БАН и по доклад на зам.- председателя акад. Христо Даскалов, приема решение за нова структура на Академията, за развитие на институтите, за разширение на материалната база и за значителен кадрови ръст на БАН.

септември 1961
Създава се отделна Селскостопанска академия.

август-септември 1966
Първи конгрес по балканистика, организиран от БАН Провежда се с участието на генералния директор на ЮНЕСКО г-н Рене Майо.

1 октомври 1969
Тържествено честване на 100-годишнината на БАН. Тържественото събрание се провежда в зала "Универсиада".

21 декември 1972
Общото събрание приема нов Устав на БАН. Върху неговата основа се извършва нова реорганизация на БАН. Уставът е утвърден с Указ на Държавния съвет N 1029 от 4 май 1973 г. За пръв път в този Устав е формулирано, че БАН "развива дейността си съобразно програмата и решенията на Българската Комунистическа Партия..."

1973
Съгласно новия Устав се извършва интеграция между СУ "Климент Охридски" и БАН. Създават се научните обединения и единните центрове за наука и подготовка на кадри.

20 юли 1977
С Указ на ДС на НРБ N 1105 се допълват и изменят текстове от Устава на БАН. Утвърждава се научното обединение като структурно звено на БАН.

1989
Приети са Временни правила за избиране на ръководни органи на институтите и лабораториите, въз основа на които за пръв път в научните звена на БАН Общите събрания на учените провеждат избори за директори, ръководни органи и научни съвети.

1990
Подготовка и обсъждане на нов Закон за БАН.

2 ноември 1991
Народното събрание приема Закон за БАН. С новия закон и по-късно - с изработения на негова основа Устав на БАН Академията се превръща в една напълно демократична и автономна институция, чието управление и структура се основават изцяло на принципа на изборността. Академичните звена получават висока степен на автономност.

18 ноември 1991
Съгласно чл.5 от Закона за БАН е сформирано ново Общо събрание на БАН, състоящо се от 200 хабилитирани учени, избрани от Общите събрания на учените на академичните научни звена.

9-16 декември 1991
Общото събрание избира временно ръководство на БАН начело с акад. Йордан Малиновски.

април-юни 1992
Общото събрание обсъжда и приема нов Устав на БАН.

6-13 юли 1992
Общото събрание избира постоянно ръководство на БАН За председател е избран акад. Йордан Малиновски.

14, 20 юли и 5, 6 септември 1992
Общото събрание избира Управителен съвет на БАН.

21 декември 1992 - 5 април 1993
Общото събрание на БАН обсъжда и приема "Научни приоритети и структура на научните направления (Концепция за преструктуриране на БАН)" и "Правила за изпълнение на решенията на Общото събрание на БАН за преструктуриране на БАН и преустройството на нейните самостоятелни научни звена".

12 октомври 1994
Навършват се 125 години от създаването на Българското книжовно дружество, прерастнало през 1911г. в Българска Академия на Науките. Юбилеят е отбелязан с три главни прояви, организирани от ръководството на Академията: посещение на официална делегация на БАН в гр. Браила, Румъния; научна конференция "Българската наука, UNESCO и международното научно сътрудничество" и Тържествено събрание в деня на основаването на БКД.

8 януари 1996
Новото Общо събрание на БАН избира свое ръководство, в състав:
Председател: ст.н.с.I ст. дтн, дхн Здравко Стойнов,
Зам.-председатели: ст.н.с.I ст. дбн Радомир Радомиров и проф. дтн Янко Арсов,
Секретар: ст.н.с. д-р Юлия Балтова.

12 март 1996
Почива председателят на БАН акад. Йордан Малиновски (1923-1996).

8 април 1996
Общото събрание на БАН избира за председател на БАН чл.-кор. Иван Юхновски.

юли 1996
Започва издаването на "Информационен бюлетин на БАН".

7 октомври 1996
Общото събрание на БАН избира останалите членове на ръководството:
Зам.-председатели: ст.н.с.I ст. дфн Никола Съботинов и чл.-кор. Константин Косев,
Главен научен секретар: ст.н.с.I ст. дбн Наум Якимов.
До края на годината са избрани научните секретари и членовете на новия Управителен съвет на Академията.

12 октомври 1999
Навършват се 130 години от създаването на БДК, прерастнало в БАН. Тържественото честване е придружено с внушителна изложба на тема "Наука за България", уредена в ЦУ-БАН.

17 февруари 2000
Общото събрание на БАН избира свое ръководство в състав:
Председател: ст.н.с.I ст. дтн, дхн Здравко Стойнов,
Зам.-председатели: ст.н.с.I ст. дбн Радомир Радомиров и проф. дтн Янко Арсов,
Секретар: ст.н.с. д-р Юлия Балтова.

6 април 2000
Общото събрание на БАН избира акад. Иван Юхновски за председател на БАН.

23 октомври 2000
Общото събрание на БАН избира останалите членове на ръководството:
Зам.-председатели: ст.н.с.I ст. дфн Никола Съботинов и чл.-кор. Константин Косев,
Главен научен секретар: ст.н.с.I ст. дбн Наум Якимов.
До края на годината са избрани научните секретари и членовете на новия Управителен съвет на Академията.

9 февруари 2004
Общото събрание на БАН приема "Стратегически цели и функционални приоритети на Българската академия на науките за периода до 2007 г."

1 март 2004
Общото събрание на БАН избира свое ръководство в състав:
Председател: ст.н.с.I ст. дтн, дхн Здравко Стойнов,
Зам.-председатели: чл.-кор. Радомир Радомиров и акад. Янко Арсов,
Секретар: ст.н.с. д-р Цветана Каменова.

29 март 2004
Общото събрание на БАН избира за председател на БАН акад. Иван Юхновски.

25 октомври 2004
Общото събрание на БАН избира останалите членове на ръководството:
Зам.-председатели: акад. Никола Съботинов и акад. Константин Косев,
Главен научен секретар: ст.н.с.I ст. дбн Наум Якимов.
До края на годината са избрани научните секретари и членовете на новия Управителен съвет на Академията.

18 юни 2008 г.
На 18 юни 2008 г. на заседание на Общото събрание на БАН на основание чл. 16, ал. 1, т. 3 и ал. 6, т. 1 от Устава на БАН, след проведено тайно гласуване акад. Никола Василев Съботинов бе избран за Председател на БАН с 84 гласа "ЗА", 21 - "ПРОТИВ", 5 - "БЕЛИ" и 0 - "НЕВАЛИДНИ" от 110 гласували.

06 октомври 2008 г.
На 06.10.2008 г. Членовете на Общото събрание на БАН избраха ново Ръководство. В него са включени трима зам. председатели- чл. кор. дхн Александър Попов, чл. кор. дсн Атанас Атанасов, ст. н. с. I ст. дмн Евгени Николов. За главен научен секретар е избран ст. н. с. I ст. дтн Стефан Хаджитодоров.
Научни секретари в отделните научни направления са:
ст. н. с. I ст. дфн Иван Недков - Физически науки
ст. н. с. I ст. дхн Владимир Димитров - Химически Науки
ст. н. с. I ст. дмн Любомир Казаков - Биологически науки
ст. н. с. II ст. д-р Костадин Костадинов - Инженерни науки
ст. н. с. II ст. д-р Славия Бърлиева - Хуманитарни науки
ст. н. с. II ст. дин Росица Чобанова - Обществени науки

http://www.bas.bg/

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9000
  • Country: bg
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 53.0.2785.143 Chrome 53.0.2785.143
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Българска академия на науките
« Отговор #1 -: Октомври 07, 2016, 19:51:07 »
Българска академия на науките

Българската академия на науките (БАН) е най-голямата научна организация в България. Тя е автономна държавна структура, която обхваща научни институти и други самостоятелни звена. Нейни членове са академиците (действителните членове), член-кореспондентите (дописните членове) и чуждестранните членове. Научните институти и самостоятелните звена на БАН извършват фундаментални научни изследвания, подготовка на кадри, приложна и технологична дейност.

Академията е основана първоначално като Българско книжовно дружество (БКД) в град Браила, Румъния (1869). През 1878 г. дружеството премества седалището си в София и на 13 февруари 1911 се преименува на Българска академия на науките. В страните от Европейския съюз подобни научни организации са например: Полската академия на науките, Академията на науките на Чешката република, Австрийската академия на науките, Холандската кралска академия на науките и изкуствата, в Русия – Руската академия на науките (преди – Академия на науките на СССР).

Към 2009 г. БАН включва 69 научни института и централни лаборатории, както и 11 специализирани звена и централна администрация (около 70 души) с общ брой на служителите около 7 400 души, от които учените са около 3570. През 2010 г. броят на институтите е намален на 42  чрез сливане на такива с ниска международна оценка с институти с по-висока оценка.

Българско книжовно дружество: 1869

Основаването на Българското книжовно дружество (БКД) става в рамките на четири дни, между 8 октомври и 12 октомври 1869 в къщата на Варвара Хадживелева, Браила, Румъния; БКД е учредено като научно и литературно дружество, т.е. има смисъла на просветна организация. Конкретно по стар стил датите са 26-30 септември и за официална дата на честване е избран 1 октомври.

В рамките на учредяването е приет Устав на Дружеството (на 29 септември) и е избрано негово ръководство, това са първите „членове на научна книжовна дейност“– Марин Дринов (председател), Васил Стоянов и Васил Друмев. Избрано е и пет-членно Настоятелство на Дружеството, което трябва да се занимава с финансовите и „материалните“ въпроси. През този период БКД събира и ръководи дейността на българските учени, като издава и свой печатен орган – Периодическо списание на Българското книжовно дружество (1870 – 1876) в Браила.

През 1871 е избран първият почетен член на БКД, Гаврил Кръстевич. През ноември 1878 дружеството премества седалището си от Браила в София.

След Освобождението, с усилията на Министерството на народното просвещение, Българското книжовно дружество постепенно се превръща в действителна национална академия на науките, с отделянето на три различни клона  – Историко-филологически, Природо-медицински и Държавно-научен, а членовете му биват почетни, редовни и дописни. Изтъкнати представители на различни клонове на науката и културата стават членове.


Изглед към сградата на БАН на улица „15-ти ноември“ от площад „Александър Невски“ (около 1930 г.)

Периодичното списание на БКД започва да се издава отново (1882 – 1910) в София. Дружеството възстановява своята материална среда и активизира дейността си след 1884, когато са избрани няколко десетки нови действителни членове и Софийска община му дарява терен за строителство на собствена сграда на улица „Цариградска“.

От 1898 председател на БКД е Иван Евстратиев Гешов.

Българска академия на науките: 1911

На 19 март (6 март по стар стил) 1911 Българското книжовно дружество се преименува на Българска академия на науките (това става 3 години след провъзгласяването на независимостта на Третото българско царство ). Периодическо списание на Българското книжовно дружество през 1911 се преименува в Списание на БАН. На следващата година, 1912, Народното събрание приема първия закон, уреждащ особения статут на организацията.

През 1925–1929 г. е построена сградата на БАН на улица „15-ти ноември“ №1, която макар и пострадала от бомбардировките през Втората световна война продължава да се използва и днес. През 1940 г. се създава и Литературно-художествен клон на БАН и академията е преименувана на Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ), като запазва това име до 1947.

БАН след 1944

Скоро след Деветосептемврийския преврат през 1944 някои членове на академията, начело с председателя ѝ проф. Богдан Филов, са изключени, съдени и убити за фашистка дейност, а в началото на 1945 са избрани значителен брой нови академици. През същата година започва преобразуването на организацията по съветски образец. Тя се превръща в централно държавно учреждение, на което са подчинени повечето научноизследователски институти в страната. В Устава от 1973 изрично е вписано, че БАН „развива дейността си съобразно програмата и решенията на Българската комунистическа партия“.

БАН след 1989

След прехода на България към демокрация и пазарна икономика Българската академия на науките (БАН) продължава да бъде държавна организация, директно подчинена на Министерството на образованието, младежта и науката, но получава значителна автономия.
В духа на желанието за демократизация, обхванало страната веднага след прехода, са приети временни правила за избиране на ръководни органи на институтите и лабораториите, въз основа на които за пръв път Общите събрания на учените в научните звена на БАН провеждат избори за директори, ръководни органи и научни съвети. През 1991 г. Народното събрание приема Закон за БАН и през 1992 г. въз основа на него се приема нов Устав на БАН. Замисълът е академията да стане напълно демократична и автономна институция, чието управление и структура се основават на принципа на изборността. Самите академични звена също получават висока степен на самостоятелност. Сформирано е ново Общо събрание на БАН, състоящо се от 200 хабилитирани учени, избрани от Общите събрания на всички научни звена.

По-късно обаче се прави отстъпление в посока на засилване на правомощията на Управителния съвет. Според изменения в Устава Управителният съвет (УС), начело с Председателя на БАН, получава правото да определя и назначава директорите на научните институти, без да се съобразява със съответните научни колективи. Така се създава йерархична, вертикална структура с прекалено големи правомощия на централното ѝ ръководство.

Необходимостта от промени и в научната политика се осъзнава ясно вътре в самата Академия и затова след приемането на Устава Общото събрание на БАН обсъжда и приема „Научни приоритети и структура на научните направления (Концепция за преструктуриране на БАН)“, както и „Правила за изпълнение на решенията на Общото събрание на БАН за преструктуриране на БАН и преустройството на нейните самостоятелни научни звена“.

През периода 1996–2008 г. БАН функционира като йерархична структура с големи правомощия на централното ѝ ръководство и особено на нейния председател. В продължение на три последователни мандата това е акад. Юхновски. През 2008 той се кандидатира отново и е избран за четвърти път, но това дава тласък на остри критики към БАН заради напредналата му възраст и непубличността на избора.

Финансиране и ефективност

Въпреки демократизацията и опитите за преструктуриране, въпросът с финансирането на научната дейност остава открит. По историческа традиция БАН се финансира от държавния бюджет, но субсидията непрекъснато намалява, като през 1990 – 1995 г. е регистрирано такова шоково намаление на финансовите средства за наука, което не е отбелязано в нито един отрасъл или дейност в икономиката на България.
За последните няколко години държавната субсидия се увеличава, а броят на учените намалява.

Това поражда въпроси относно ефективното изразходване на получените средства. Оценяването на ефективността на научната дейност е и един от основните проблеми на дейността на БАН, защото по исторически причини години наред се е извършвало от самите научни звена. Те се „самооценяват“ според броя на научните трудове, патентите, изпълнените проекти и обучените специалисти, но това не дава поглед върху дейността на институцията като цяло и съществуват мнения, че държавните пари се харчат неефективно.

Противоположната гледна точка е, че финансирането на науката от страна на държавата не само е необходимо, но е крайно недостатъчно. През периода 2000 – 2007 г. силно намалените финансови средства в БАН служат главно за покриване на разходите за работни заплати. В последните години относителният дял на работните заплати и осигурителните вноски е около 80% от общия размер на бюджетната субсидия (например през 2008 г. той е 78%). Заедно с другите текущи разходи това е около 94% от субсидията, като за капиталови разходи и за същинска научна дейност остават по-малко от 6%. За допълване се ползват различни източници като фонд „Научни изследвания“, договори с министерства и ведомства, с български и чуждестранни фирми и организации, продажба на продукция и услуги, дарения и участие в международни проекти от Рамковите програми на ЕС. Например през 2009 г. БАН генерира общо 66 млн. лв. собствени приходи, което представлява 43.78% от общите.

С оглед получаване на външна, обективна оценка на научната дейност на БАН, през 2009 г. ръководството ѝ кани екип от 40 учени от 17 страни от ЕС, представители на Европейската научна фондация (ESF) и Европейската федерация на националните академии на науките (ALLEA – „All European Academies“), които извършват първото детайлно международно научно оценяване на отделните звена. Резултатите от оценката подреждат общо 71-те звена на БАН по няколко критерия в три групи. Въз основа на направените изводи се предприемат конкретни стъпки към обединяване на някои звена и общо намаляване на броя на институтите.

Най-остро дискусията за съдбата на БАН се разгаря по време на първото правителство, излъчено от Политическа партия ГЕРБ. Предлага се орязване на средствата за наука в бюджета за 2010 г. във връзка с настъпилата финансова криза и дори разформироване на БАН. Основна роля от страна на правителството играят министърът на финансите Симеон Дянков и министъра на образованието и науката Сергей Игнатов.

На 13 ноември 2009 г., на 65-годишнината от създаването на Съюза на учените в България президентът Георги Първанов се застъпва за по-високо финансиране на науката като анти-кризисна мярка, която ще издърпа България по-напред след кризата. В отговор министърът на финансите Симеон Дянков заявява, че не дава повече пари за учените в БАН, които нарича „феодални старци“ (вероятно искайки да каже „синодални старци“), визирайки възрастта им и нереформираните структури на БАН. Това дава силен тласък на дебатите за необходимите реформи в БАН. Академията отговаря още същия ден на критичните изказвания на Дянков с протестна декларация.

Според някои анализи, крайно недостатъчният бюджет на БАН, както и на другите организации от сферата на висшето образование и науката, е главната причина за „изтичане на мозъци“ от страната.

През 2010 г. служителите на БАН протестират неколкократно с изявления, шествия и мълчаливо палене на свещи в отговор на съкращенията на бюджета на академията.

Всеобщо е мнението, че е необходима „проевропейска реформа в БАН“, но към февруари 2011 г. тя все още не е факт.

След няколко последователни проекта за изменение на Закона за БАН, предложени от различни вносители, но недостигнали до обсъждане от Народното събрание, в началото на март 2010 се изготвя законопроект, по който е постигнат консенсус и на 30 март е приет на второ четене. В него има три нови момента: учредяване на надзорен орган към БАН – Съвет на настоятелите, с четиригодишен мандат; академията се поставя на пряк отчет пред парламента и съгласуване със Стратегията за научни изследвания, която се обсъжда (март 2011).

- https://bg.wikipedia.org/01
- https://bg.wikipedia.org/02
« Последна редакция: Октомври 07, 2016, 20:12:18 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9000
  • Country: bg
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 53.0.2785.143 Chrome 53.0.2785.143
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Българска академия на науките
« Отговор #2 -: Октомври 07, 2016, 20:07:41 »
Структура на БАН

Ръководни органи на БАН са нейните Общо събрание, Управителен съвет и Председател на БАН (към 2015 г. – академик Стефан Воденичаров), като структурата, функциите и дейността на ръководните органи се определят в Устава на БАН.

Според чл. 5. от Закона за БАН висш орган за ръководство и управление на Българската академия на науките е нейното Общо събрание (ОС). Членовете на ОС се избират от учените с научна степен или звание от академичните институти. ОС приема и изменя устава, избира председателя и заместник-председателите, главния научен секретар и членовете на Управителния съвет на БАН. Чл. 32. (1) на действащия Устав на БАН гласи:

«Постоянните научни звена – институти, централни лаборатории, центрове и музеи, създадени от ОС на БАН, са автономни.»

Според чл. 10. от Закона на БАН Народното събрание предоставя в собственост на БАН стопанисваните от нея държавни терени, сгради, машини, съоръжения, апаратура, книжен фонд, парични средства и други движими вещи. Разпореждането с това имущество може да се извършва само в интерес на академията и с решение на ОС. Нови действителни и дописни членове, както и чуждестранни членове в областта на науката, културата и изкуството, се избират от настоящите академици според правилник, утвърден от събранието на академиците и член-кореспондентите, като броят на академиците не може да надвишава 80 души, а на член-кореспондентите – 120 души.

Институти и лаборатории

БАН развива научна дейност в практически всички области на човешкото познание: математически, физически, геоложки, химически, биологически, инженерни, хуманитарни и обществени науки. Създаването на отделни институти, които са самостоятелни подразделения на академията, започва след 1945. Академията разполага и със собствено издателство – академичното издателство „Проф. Марин Дринов“.


Института по математика и информатика към БАН

Информационни и комуникационни науки и технологии
  • Институт по математика и информатика
  • Институт по механика
  • Институт по системно инженерство и роботика
  • Институт по информационни и комуникационни технологии

Енергийни ресурси и енергийна ефективност
  • Институт по ядрени изследвания и ядрена енергетика
  • Институт по електрохимия и енергийни системи
  • Институт по инженерна химия
  • Централна лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници

Нанонауки, нови материали и технологии
  • Институт по физика на твърдото тяло
  • Институт по електроника
  • Институт по оптически материали и технологии „Академик Йордан Малиновски”
  • Институт по минералогия и кристалография „Академик Иван Костов”
  • Институт по металознание, съоръжения и технологии „Академик Ангел Балевски”
  • Институт по обща и неорганична химия
  • Институт по органична химия с Център по фитохимия
  • Институт по физикохимия „Академик Ростислав Каишев”
  • Институт по полимери
  • Институт по катализ
  • Централна лаборатория по приложна физика

Биомедицина и качество на живот
  • Институт по молекулярна биология „Академик Румен Цанев”
  • Институт по невробиология
  • Институт по микробиология „Стефан Ангелов”
  • Институт по биофизика и биомедицинско инженерство
  • Институт по биология и имунология на размножаването „Академик Кирил Братанов”
  • Институт по експериментална морфология, патология и антропология с музей

Биоразнообразие, биоресурси и екология
  • Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания
  • Институт за гората
  • Институт по физиология на растенията и генетика
  • Национален природонаучен музей

Климатични промени, рискове и природни ресурси
  • Геологически институт „Страшимир Димитров”
  • Национален институт по геофизика, геодезия и география
  • Национален институт по метеорология и хидрология
  • Институт по океанология „Професор Фритьоф Нансен”

Астрономия, космически изследвания и технологии
  • Институт по астрономия с Национална астрономическа обсерватория
  • Институт за космически и слънчево-земни изследвания


Кулата на двуметровия телескоп, Национална Астрономическа Обсерватория-Рожен

Културно-историческо наследство и национална идентичност
  • Институт за български език
  • Институт за литература
  • Институт за балканистика с Център по тракология
  • Институт за исторически изследвания
  • Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей
  • Институт за изследване на изкуствата
  • Национален археологически институт с музей
  • Кирило-Методиевски научен център

Човек и общество
  • Институт за икономически изследвания
  • Институт за държавата и правото
  • Институт за изследване на населението и човека
  • Институт за изследване на обществата и знанието
https://bg.wikipedia.org/
« Последна редакция: Октомври 07, 2016, 20:10:32 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9000
  • Country: bg
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 55.0.2883.87 Chrome 55.0.2883.87
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Българска академия на науките
« Отговор #3 -: Януари 06, 2017, 22:06:23 »
Специален фонд може да върне млади учени в България

https://static.economic.bg/news/7/68438/item_revalski.jpg
Българска академия на науките

Акад. Юлиан Ревалски

Акад. Юлиан Ревалски бе избран за председател на Българската академия на науките (БАН) на 1 декември 2016 г. и пое поста от акад. Стефан Воденичаров. Роден е през 1956 г. Той е доктор на математическите науки и професор в Института по математика и информатика при БАН, където от 2013 г. е директор, през 2011-2012 г. е зам.-директор. В областите на неговите научни интереси влизат: Изследване на операциите - Оптимизация, Вариационен анализ, Теория на игрите; Функционален анализ - Геометрия на банахови пространства, Монотонни оператори; Обща топология - Топологични методи в оптимизацията, Многозначни изображения.

Акад. Ревалски, каква роля поехте, заставайки начело на Българската академия на науките (БАН)?
Имам желанието БАН да си възвърне достойното място в обществото. За съжаление, в последните години се появиха съмнения дали изобщо има нужда от наука в малките страни. Науката не може да има само приложен характер, трябват и фундаментални изследвания.

При съществуващите реалности, кое е по силите ви да промените?
По численост учените в БАН са около една пета от всички учени в страната, но ние даваме около 60% от научната продукция. Това показва, че сме ефективни и имаме потенциал. Моето намерение е БАН да постигне устойчиво развитие, като в системата бъдат привлечени и много млади хора. Учените са богатството на една нация, което се създава в продължение на много години. Нашите учени имат международно признание, с каквото малко други сфери могат да се похвалят.

Разяснете защо е необходимо науката в една малка страна да се занимава с фундаментални изследвания?
Ако искате да развивате приложни научни изследвания на високо ниво, трябва да осигурите и основата. За да се стигне до разработка, която да бъде приложена в практиката, ученият трябва да е развит и на фундаментално ниво. Никъде по света няма да намерите научна дейност, която да е единствено с приложен характер. При това често фундаменталните изследвания не са най-скъпата част от финансирането на науката.

Може ли всяка сфера на научно познание да има практическо приложение?
Не всички сфери намират практическо приложение така бързо. Има примери в науката, когато минават години, докато се стигне до използване в практиката. Но така общото ниво на познанието расте, като това винаги има отражение и върху образованието.

Във вашите изказвания напомняте, че БАН не е производствено предприятие. Кои са някои от върховите разработки на учените от академията?
От научните организации по света не се очаква да произвеждат конкретни продукти. Работи се до степен на прототип, който после бизнесът да комерсиализира. Има много неща, с които да се похвалим. Наскоро започна програмата за изграждане на Циклотронния център в Института за ядрени изследвания в София. Той ще произвежда изотопи, необходими за медицински изследвания, досега внасяни от чужбина. Институтът по полимери развива нови технологии, които намират приложение в енергетиката и медицината. Имаме институти с много патенти, които после отиват при бизнеса. Институтът по металознание, съоръжения и технологии също има редица разработки с приложен характер, които са полезни, в това число и за армията. Много дълъг е списъкът с постижения.

Сигурно има примери и от Института по математика и информатика?
Работим в сферата на информационната сигурност – за финансовия сектор и отбраната, както и навсякъде, където информацията трябва да бъде защитена. Всичко това е на основата на алгебрата, на теория на числата, на кодирането и криптографията. Разработките идват от чисто абстрактната наука и намират все по-широко приложение. Създаваме нови методи в образованието, които позволяват чрез новите технологии преподаването да става по  начин, при който ученикът вече не е пасивен. Тези методи се прилагат вече не само при преподаването на математика и информатика, а и по други предмети, например по български език. Министерството на образованието откликва на нашите предложения и вече няколко пъти обучаваме учители, които искат да работят по-ефективно. Убеден съм, че този подход ще подобри образованието в България.

Верен ли е изводът, че е по-скъпо да нямаме наука, отколкото да имаме?
Фундаментален въпрос е, че наличието на учени на високо ниво е част от приоритетите на всяка страна, която се стреми към развитие и растеж. Не може да си позволите в момент, в който ви трябва ново знание, да го пренесете чрез хора от чужбина. Трябват и знаещи хора, които да могат да го приложат. Затова учените трябва да бъдат подкрепяни и държавата да се грижи за развитието им, както се грижи да има лекари и учители.

Как ефективно да ползваме наличния интелект, с който разполагаме във времето, когато изкуственият интелект започва все повече да се развива?
Учените,  управляващите, обществото и бизнесът трябва да срещнат своя интерес. Учените трябва по-активно да разясняват важността на това, което правят. Несъмнено без изследвания на високо ниво не може да има успехи в сферите, в които ни се иска да постигаме напредък, основан на знанието. Политиците трябва да осъзнаят, че ако подпомогнат науката, ще подпомогнат цялото общество – пряко измерено чрез развитието на образованието, на здравеопазването, а и на икономиката. Ние ще извървим нашия път. Трябва да признаем, че в последните години БАН се отвори много към обществените потребности и към нас все по-често се обръщат за експертизи. Все повече се осъзнава, че без образование и наука не може да имаме интелигентен растеж.

Всяка година на 24 май пеем „Напред, науката е слънце“, а сякаш не разбираме какви думи изричаме. Скоро ще проумеем ли смисъла?
Ние, учените, вярваме в истинността на това твърдение. Не зная как стана така, че в годините се появиха съмнения в значението на науката у нас. А нашите възрожденци не просто са възпели знанието като ценност, а през 1869 г. те създават Българското книжовно дружество, което по-късно се разраства до академия на науките. Тя се утвърждава като водещия научен център в страната.

Какво ще кажете на всички български учени, завършили и трупащи опит в чужбина -  струва ли си да се върнат в България?
Ако работят в сфера, която у нас е добре развита, бих им казал да се върнат. От 5-6 години се опитваме да привлечем изградени учени, които да дойдат в Института по математика и информатика. Вече 11 души направиха тази крачка заради институционалната среда. Аз самият съм прекарал много време в чужбина, тъй като науката изисква мобилност, и зная, че има българи, които по различни причини са готови да се завърнат. Заплащането е в пъти по-ниско и най-добре е да имат подкрепа чрез т. нар. реинтеграционни грантове в научната сфера, които съществуват на ниво Евросъюз. Нашата страна също би могла да направи такава реинтеграционна програма в подкрепа на българите, които са изградени професионалисти и биха желали да се завърнат.

Какво е посланието ви към политиците и към бизнеса?
Да се грижат за развитието на науката, тъй като знанието води до обществен и икономически просперитет.  Половината от средствата може да идват от националното финансиране, а другата половина – от бизнеса, който се възползва от приложния характер на разработките. Днес иновациите движат света напред.

https://www.economic.bg/bg/news/7/spetsialen-fond-mozhe-da-varne-mladi-ucheni-v-balgariya.html
« Последна редакция: Юли 25, 2018, 22:35:35 от Hatshepsut »

Неактивен Петкан

  • Account Disabled
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8817
  • Country: bg
  • Карма: +1305/-105
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 60.0.3112.113 Chrome 60.0.3112.113
Българското книжовно дружество в Браила
« Отговор #4 -: Септември 25, 2017, 00:39:19 »
Днес, 25.09. 2017 г. се навършват 148 години от създаването на  Българското книжовно дружество.
Липсата на българска държавност предопреде­ля мяс­тото на съз­даване на Книжовното дружество – в ру­мънския град Браила, в пос­ледните дни на месец сеп­тември 1869 г. Това забележи­тел­но съ­битие е безпрецедентно в историята на Ев­ропа и е ес­тествен завър­шек
на на­цио­нал­ноосвободителното ни дви­жение.
Идеята за създаването на БКД не е чужда на бъл­гарска­та емиграция още през 60-те години но ХIХ век.
Прак­тически, обаче, за нейното осъществяване се захва­ща Марин Дринов, когато през септември 1867 г. присти­га в Прага и се среща с друг заслужил българин Ва­сил Д. Стоянов.
В Прага Дринов се запознава и работи с историка Фран­тишек Палацки, с известния общественик Фр.Ри­гер и Фл. Браунер, с писателя К. Я Ербен и географа статистик Йосиф Ербен . Резултат на науч­ните му занимания е трудът му „Поглед върху произхождението на българската църква от самото й начало и до днес” /1869 г./, който той отпечатва във Виена. Запознат с труда на Дри­нов, Васил Златарски казва:" Дринов “прави голяма услуга на българската книжника, която чрез това съчинение стъпва в кръга на европейската книжнина” .
В Прага М. Дринов и Васил Д. Стоянов окончателно изготвят плана за създаването на БКД с цел да обедини емиграцията, която да работи за просветното и културно издигане на народа ни. През 1868 г. те решават да направят, по думите на Дринов, “свършен факт”
едно дру­жество, което нито един народ в робство, извън пределите си не е дръзнал да направи.
Пър­вооснователите и ръково­ди­телите на БКД са Марин Дри­нов, Васил Д. Стоя­нов, Костаки Попович и Васил Друмев.
Учредителното събрание на Българското книжовно дружество се провежда в дома на Вар­вара Хад­живелева от Ямбол, която е подарила свой парцел в Браила, където е издигнат българският храм “Св. Възнесение”.
Първият ус­тав на Българското книжовно дружество е на­писан от Васил Друмев в съавторство с  Васил Д. Стоянов.
Васил Д. Стоянов е личността, която още с основаването на Българското книжовно дружество поема грижите и цялата отговорност за неговия документален архив.
Смятан с право за един от учредителите на предшественика на БАН, В. Стоянов отдава сили и енергия не само около учредяването на Книжовното дружество и неговия печатен орган «Периодическо списание», но изпълнява с достойна за уважение старателност задълженията си и като пазител на документалните материали на дружеството(52). Красноречиво свидетелство за това са многобройните отчети, писма и други документи, свързани с цялостната дейност на БКД в най-ранните години на неговото съществуване(
Още в първия устав на БКД от 1869 г. (гл. 12, чл. 60) се посочва, че деловодителят «обязателно» трябва да присъства на главното годишно събрание с право на глас, «както и всеки друг член на това събрание». Чл. 62 пък задължава деловодителя, така както «в главното годишно събрание най-напред действителните членове излагат обширни отчети (реферати) за всичките си годишни действия и дела», да прави същото от страна на настоятелството на дружеството
В кръга на първостепенните  му задължения влизат обработването и усъвършенстването на българския език, на българската история и на народната „наша словестност въобще”, както и разпространението на всеобщото просвещение и напредък у българския народ.
Учредителното събрание избира и двете управителни тела: настоятелство и действителни членове. На 30 септември учредителното събрание се разпуска,  а присъстващите полагат клетвата: „Като член на това дружество давам почтенна реч да изпълня точно и доброволно моите длъжности, и на добър час!”
Деловодителите на Книжовното дружество са личностите, които още в зората на възрожденския ни подем влагат наистина едно реално разбиране и вътрешно осъзнаване на факта за огромното значение, което може да има запазването на създадените от дейността на дружеството документални материали като безценен капитал от писмени свидетелства. А именно те ще дадат възможността идните поколения да черпят данни и да научат за първите стъпки на съзиждане и по-нататъшното развитие на предшественика на Българската академия на науките.
Чест прави и на самото новоосновано Българско книжовно дружество, и на неговите първи учредители, които още в онова ранно време на националното ни пробуждане полагат похвални грижи и по събирането и запазването на ценни за отечествената ни история документални свидетелства. Призив към съотечествениците «да събират исторически, фолклорни и други материали, необходими за обработването на българския език, на родната словесност и изобщо на българската история» се отправя и в първата книжка на печатния орган на дружеството «Периодическо списание»
Ad honores

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9000
  • Country: bg
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 62.0.3202.89 Chrome 62.0.3202.89
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Българска академия на науките
« Отговор #5 -: Ноември 12, 2017, 21:18:00 »
Пак мизерия в БАН и затова България е бедна


Германия отделя 250 пъти повече пари за 4-те си научни академии

B бюджета за 2018 г. за поредна година е предвидено съвсем скромно увеличение на парите за БАН. С тези пари има шанс да се покрие само увеличението на минималната заплата в Академията. Стотици учени, особено младите, ще останат на нейното ниво.
Доста обидно за специалисти, които говорят и пишат на няколко езика, кодират модели, правят прогнози и изчисляват процеси и явления, използвайки множество компютърни езици. Така те дават своя всекидневен принос към интелектуалното израстване на нацията.
Причина за хроничното недофинансиране на БАН е липсата на положително отношение към науката, което от своя страна е базирано на грешни сравнения и умишлени внушения. Пример за това е сравняването на БАН с обществото “Макс Планк” в Германия. Наистина, персоналът в “Макс Планк” е само около 3,5 пъти по-голям от персонала на БАН, а населението на Германия е почти 12 пъти по-многобройно от българското. И на пръв поглед изглежда, че в БАН има огромен раздут щат, приравнен към населението у нас, нали? Но в Германия има още няколко такива научни общества – “Фрауенхофер”, “Лайбниц”, “Хелмхолц”.
От таблицата по-долу се вижда се, че в тези 4 научни центъра работят около 14 пъти повече сътрудници, отколкото в БАН, а бюджетът, който Германия отпуска за 4-те центъра, е почти 250 пъти по-голям от бюджета на БАН. Впечатляващо, нали!
Но с това сравненията едва започват. Огромни са инвестициите в изследователската дейност на университетите и в 8-те академии. Да не забравим и над 40 федерални изследователски института към различните министерства. През 2014 г. Германия инвестира общо 84 млрд. евро за изследвания, над две трети от които идват от промишлеността.
Да извадим тези двете трети от индустрията и да разпределим останалата една трета бюджетна субсидия върху цялото население на Германия, което е около 82 млн. Излиза, че в тази страна бюджетната субсидия за научни изследвания е 340 евро на човек от населението годишно. При население на България 7 млн. и предвиден бюджет за БАН за 2018 г. от 83 млн. лева излиза, че тук за наука се отделят по 11,86 лв. на човек от населението, т.е. едва по 6 евро годишно.
Удивителна е огромната разлика в политиките по отношение на научните изследвания в България и Германия – не 5 или 10 пъти, а цели 50 (петдесет) пъти повече от БВП на човек от населението се отделят там за наука. Докато това не се промени, България ще продължи да бъде на опашката в Европа и ще изостава все повече.

Добре, някои ще кажат, че Германия е богата, а България е бедна и ще са напълно прави. Но дали причината за невероятната бедност на българския народ не се крие в невероятната бедност на разум по отношение на науката от страна на неговите политици (управляващи и в опозиция).
Да преминем към още по-относителни единици, нещо, което няма как да не е обективно, тъй като 100% са 100% и в България, и в Германия, и в Китай. За 2016 г. по данни на Евростат БВП на България е 86,5 млрд. лева, а на Германия - 3500 млрд. евро. За 2018 г. правителството на България планира бюджет за БАН 83 млн. лева. По отношение на БВП (ползваме данните за 2016 г., няма как да знаем БВП за 2018) това е по-малко от 0,1%. А от таблицата се вижда, че само за 4-те научни организации в Германия същото отношение е 0,3%. А отношението на общия разход за наука и развитие там е около 2,4%.

Не става ли веднага ясно защо една държава тъне в бедност, а друга забогатява все повече. Разбира се, че отношението към науката е най-важният двигател на прогреса. Няма начин, като инвестираш 24 пъти по-малко за научни изследвания (в относителни единици – част от БВП), да очакваш просперитет и бързо развитие.
Има ли светло бъдеще пред България? Засега на този въпрос се отговаря с категорично НЕ. Не се ли промени отношението към малкото учени, останали в страната, към поддържаните от тях в много случаи уникални инфраструктури (понякога със собствени средства и работейки много повече от 8 часа на денонощие и без почивни дни), нищо добро не очаква нашия народ. Когато управляващите допускат 4 млрд. да бъдат откраднати, а в същото време не допускат да добавят 40 млн. към годишния бюджет на научната организация, която дава повече от 50% от научната продукция в страната, това няма друго обяснение освен целенасочен геноцид на мозъчния тръст на нацията (“Ще им спрем парите и те сами ще се разпуснат” – помните ли?).

Защо се прави това? Няма разумно обяснение, освен че от парите за наука е почти невъзможно да се открадне, а спестяването им формира финансов ресурс, който лесно ще бъде усвоен и разпределен сред членовете на избраната от българския народ политическа шайка. Колко актуално звучи това във времето, когато върви оспорвана битка кой да оглави борбата с корупцията, т.е. кой да бъде по-ефективен в процеса на капитализиране на своята позиция в политиката.
Представете си, че към планираната бюджетна субсидия на БАН бъдат добавени 40 млн. лв. Тази малка кръпка би помогнала на Академията да оцелее през 2018 г. и може би да привлече повече млади хора, с което да осигури развитието на науката, т.е. просперитета на страната. Лесно може да се пресметне, че трябва да изминат 100 години, за да успее една годишна добавка от 40 млн. да достигне 4-те милиарда, откраднати от КТБ. Най-вероятно никой от нас няма да е жив след 100 години, за да види какво се случва в България.

Но може би тогава някои от нашите пра-правнуци ще се опитат да разберат какво се е случвало днес и да намерят отговор на въпроса защо България е била толкова бедна. Те бързо ще се ориентират сред съхранените източници и неминуемо ще стигнат до заключението, че причината е била във враждебното отношение на политиците към научните изследвания и развитието на науката и технологиите в тази страна. Част от доказателствата в подкрепа на това заключение ще бъдат архивните снимки от есента на 2017 г., на които сградата на БАН е “украсена” със спуснати черни знамена. Разбирайки причината за бедността ни преди 100 години, някои от тези изследователи на историята със сигурност ще се засрамят от делата на своите прадеди.

* Авторът е учен от БАН, доскорошен директор на Института по астрономия.

http://www.168chasa.bg/article/6538789

Неактивен Петкан

  • Account Disabled
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8817
  • Country: bg
  • Карма: +1305/-105
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 61.0.3163.100 Chrome 61.0.3163.100
Re: Българска академия на науките
« Отговор #6 -: Ноември 13, 2017, 17:24:10 »
Цитат
"от парите за наука е почти невъзможно да се открадне, а спестяването им формира финансов ресурс, който лесно ще бъде усвоен и разпределен сред членовете на избраната от българския народ политическа шайка.  "

"Сит търбух за наука глух." (епиграма на Радой Ралин("Люти чушки"), карикатура на Борис Димовски)

...
...
Какви пари за наука може да се очакват от мекерето на Тодор Живков и агент-информатор "Буда"?!


https://www.bivol.bg/images/stories/verbovka-1.jpg
Българска академия на науките
« Последна редакция: Ноември 13, 2017, 19:33:09 от Hatshepsut »
Ad honores


Share me

Digg  Facebook  Twitter  Google  
Smf