Автор Тема: Войната във Виетнам  (Прочетена 1794 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Атила

  • Account Disabled
  • Senior Member
  • *
  • Публикации: 582
  • Карма: +151/-33
  • Пол: Мъж
  • Атила вожда на Велико-Българите
  • Зодия: Scorpio Scorpio
Войната във Виетнам
« -: Февруари 11, 2008, 19:58:29 »
Битката при Иа Дранг (Ia Drang) е първата голяма битка между армиите на САЩ и Северен Виетнам.

На 17 ноември 1965 г., 1-ви батальон от 7-ма кавалерия на американската армия е изпратен в долината Иа Дранг, Южен Виетнам с "простата" задача да неутрализира врага. 7-ма кавалерия е спусната от 11-та въздушна дивизия с цел развиване на тактиката за водене на бой с помощта на хеликоптери. 450 души от 1-ви батальон, заедно с Полковник Харолд Мур (Hal Moore) и подкрепления от 2-ри батальон са "хвърлени" срещу около 2000 души редовна северновиетнамска армия и H15 батальон на партизаните от Виет Конг (Viet Cong). Основната цел на северновиетнамската армия е да раздели Южен Виетнам на две. Те примамват американците със серия от малки атаки в областта. Научават се как да неутрализират новите тактики и технологии, използвани от американската армия във войната.

В района на битката има малко на брой надеждни пътища, което прави местността идеално място за силите на Северен Виетнам и Виет Конг. Частите на САЩ са спуснати с хеликоптери Хюи (Huey), за да разчистят зоната за кацане X-Ray. Хеликоптерите са използвани също за доставяне на амуниции и изтегляне на мъртви или ранени войници. Решителната част от битката се води от 14 до 17 ноември, 1965 г. Американски войници от 7-ма кавалерия, се приземяват в долината Иа Дранг

Началният етап завършва, когато силите на Виет Конг и Северен Виетнам се оттеглят от зоната за кацане X-Ray. На 16 ноември 1-ви батальон е подкрепен от 2-ри батальон на 7-ма кавалерия и 1-ви батальон на 5-та кавалерия.

Същия ден следобяд 1-ви батальон от 7-ма кавалерия се оттегля за момент и 2-ри батальон на 7-ма заедно с 1-ви от 5-та кавалерия заема защитни позиции за през нощта. На следващия ден двата батальона се оттегля до нова зона за кацане. Част от плана е да се използват бомбардировачи Б-52 в близост до собствените позиции за първи път. До 13:00 часа американските сухопътни сили се предвижват на безопасно разстояние от зоната на бомбардинане. 2-ри батальон не е спал с дни и терена, който трябва да се измине се оказва по-труден от очакваното.

Незащитените части са почти унищожени при засада устроена от останали северновиетнамски сили между зона X-Ray и близката по-малка зона Albany. Битката при зона Albany се води целия ден и през нощта. Оцелелите са пренудени да влязат в ръкопашен бой с противника. В края 2-ри батальон дава повече жертви от всяка друга битка, в която участва през войната във Виетнам. САЩ загубва 234 души, а 242 са ранени. Северен Виетнам губи 1037, а ранените войници се оценяват на 1365.

Комбинацията от въздушна подкрепа и артилерия се оказва много ефективна в постигане на поставените цели. Северен Виетнам и Виет Конг разбират, че могат да смекчът тази ефективност ако нападат американците от близко разстояние. По-късно тази тактика ще бъде наречена от тях: "вмъкни се между врага и неговия пояс".
Битката при Иа Дранг е обект на филма "Бяхме войници" (We Were Soldiers), 2002 г., който е базиран на книгата на полковник Хал Муур - "We were soldiers once... and young", написана с помощта на Джоузеф Галоуей (Joseph L. Galloway), репортер бил на бойното поле по време на битката.
« Последна редакция: Юни 03, 2012, 19:48:48 от Hatshepsut »

Неактивен Петкан

  • Account Disabled
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8787
  • Карма: +1305/-105
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Chrome 19.0.1084.52 Chrome 19.0.1084.52
Re: Войната във Виетнам
« Отговор #1 -: Юни 03, 2012, 19:24:24 »
http://www.euronews.com/2012/06/01/iconic-vietnam-napalm-photo-40-years-old/
...

Ник Ът  фотограф на Асошиейтед Прес ,удостоен с наградата "Пулицър" за тази снимка- 8 юни, 1972г  Транг Банг( Южен Виетнам)
http://en.wikipedia.org/wiki/Nick_Ut

Ad honores

Неактивен Петкан

  • Account Disabled
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8787
  • Карма: +1305/-105
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Firefox 24.0 Firefox 24.0
Re: Войната във Виетнам
« Отговор #2 -: Октомври 06, 2013, 22:01:00 »
Во Нгуен Зиап - "червеният Наполеон"


Генерал Во Нгуен Зиап
1911-2013
...

Vo Nguyen Giap Dead: Ruthless Vietnam General Dies At 102
"Ханой, Виетнам (AP) - Починал е Во Нгуен Зиап, брилянтният и безмилостен самоук генерал, който изпъди французите от Виетнам и го освободи от колониалното управление,а  по-късно принуди и американците да се откажат от изтощителните си усилия, да спасят страната от комунизма. На 102 годишна възраст, той е последният от старата гвардия виетнамски революционери...
Така нареченият "червен Наполеон" се откроява като водач на една сбирщина от партизани, обути в сандали, направени от автомобилни гуми, които мъкнат артилерията си на части през планините, за да обкръжат и разбият френската армия при Диен Биен Фу през 1954 година. Невероятната победа, която все още се изучава във военни училища, не само донесе независимостта на Виетнам, но и ускори крахът на колониализма в Индокитай и извън него..."

http://www.huffingtonpost.com/2013/10/04/vo-nguyen-giap-dead-dies_n_4043588.html

Цитат
"Не бяхме достатъчно силни, за да изгоним половин милион американски войници, но не това беше нашата цел. Намерението ни беше да се пречупи  волята на американското правителството да продължи войната... "

Цитат
"Ако една нация е решена да се противопостави, тя е много силна..."
http://www.huffingtonpost.com/2013/10/04/vo-nguyen-giap-dead-dies_n_4043588.html
...
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%BE_%D0%9D%D0%B3%D1%83%D0%B5%D0%BD_%D0%97%D0%B8%D0%B0%D0%BF
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D0%B1%D0%B8%D0%B5%D0%BD%D1%84%D1%83
« Последна редакция: Октомври 07, 2013, 06:13:38 от Hatshepsut »
Ad honores

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7276
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 6.3 Windows NT 6.3
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Войната във Виетнам
« Отговор #3 -: Май 23, 2015, 15:05:41 »
Виетнам пищно чества победата над САЩ


Огромни пъстри тълпи изпълниха улиците на Хо Ши Мин - бившата столица на Южен Виетнам Сайгон, за да наблюдават пищния военен парад по случай 40-ата годишнина от края на войната със САЩ, предаде АФП. Море от червени флагове заля милионния град, носещ името на легендарния виетнамски революционер Хо Ши Мин (1890-1969 г.), на 30 април. Това е денят, на който през 1975 г. армията на Демократична република Виетнам и южновиетнамските партизани превзеха Сайгон, градът бе напуснат и от последния американски войник и оттогава се чества като Ден на обединението на Виетнам.
 
Заедно с празненствата и парада, в който участваха 6000 бойци, Ханой не пропусна отново да осъди зверствата на американците в двайсетгодишния конфликт (1955-1975) в опита им да наложат хегемонията на САЩ в цяла Югоизточна Азия.

„САЩ извършиха безброй варварски престъпления и причиниха неизмерима болка и загуба на народа и държавата ни“, каза премиерът Нгуен Тан Зунг пред политически лидери, граждани и ветерани от войната. Министър-председателят нарече падането на Сайгон на 30 април 1975 г. „славна страница от нашата история и победа над империализма на САЩ и техните поддръжници“, но подчерта, че Ханой е оставил миналото зад себе си и гледа в бъдещето.
 
В парада, излъчван на живо по държавната телевизия, участваха униформени от всички видове въоръжени сили, крак набиваха части на работническата милиция. В тържествен строй преминаха и военни, облечени в униформите и със знамената на частите, превзели Сайгон на 30 април 1975 г.
 
Младежи дефилираха зад огромен портрет на Хо Ши Мин, лидер на комунистическите революционни сили, премиер (1945-1955) и президент (1945-1969) на Демократична република Виетнам, чието име градът носи от 1975 г.
 
Гвоздей на тържествата беше копие на танк Т-55, с който силите на Севера нахлуват през портите на тогавашния президентски дворец, днес Дворец на обединението. Парадът бе наблюдаван и от гости от Камбоджа, Лаос и Куба. Не присъства обаче нито един представител от САЩ, като американският посланик Тед Осиус се включи едва по-късно в церемония в консулството в Хо Ши Мин със среща на асоциацията на ветераните.
 
Отношенията между някогашните врагове обаче се затоплят през последните години, отбелязва АФП. Вашингтон се опитва да спечели Ханой пред лицето на амбициите на Китай за лидерство в региона. Виетнам, въпреки че е управляван от компартия, изостави съветския икономически модел и мина към пазарна икономика, с което страната се радва на просперитет. През 2014 г. търговията със САЩ бе на стойност 36 млрд. долара, а Вашингтон е сред водещите чуждестранни инвеститори.
 
През 2012 г. БВП на глава от населението достигна 1527 долара, а по прогнози на Международния валутен фонд до 2025 г. икономиката ще бъде 21-вата по големина в света с БВП от 436 млрд. долара и 4364 долара доход на глава от населението.
 
Обединението става с цената на близо 5 милиона убити
 
Щурмът на президентския дворец в Хо Ши Мин (бившия Сайгон) от танковете на северновиетнамската армия преди 40 години слага край на най-кръвопролитните войни в следколониалната история на Индокитай, довела до обединението на Виетнам, разделен дотогава на Северен и Южен.
 
Партизанската война, започнала в края на 50-те години на ХХ век в южната част на страната след поражението на Франция, в Индокитай бързо прераства в международен конфликт. В противопоставянето между марионетния режим в Южен Виетнам и комунистическия Север, подкрепян от СССР и други социалистически страни, пряко се включват и САЩ.
 
Войната достига своя апогей през втората половина на 60-те г., когато военното присъствие на Щатите се измерва с десетки хиляди бойци, а редовна армия на Севера участва във военните действия редом с южновиетнамските партизани.

Бивша френска колония
 
Общо във военните действия между 1964 и 1975 г. загиват над 1,4 млн. бойци и цивилни от Северен Виетнам, около 3 млн. южновиетнамски военнослужещи и цивилни. Над 1,1 млн. виетнамци са загинали или пострадали от използваните от САЩ химически оръжия. Жертвите на САЩ са 58 238 убити.
 
Виетнам, който е бил колония на Франция, извоюва независимост след 8-годишна борба през 1954 г. Тогава временно е разделен по 17-и паралел на южна и северна част до изборите през 1956 г., на които е трябвало да се реши по-нататъшната съдба на страната.
 
Прозападен режим поема Юга, а комунистически - Севера. Партизанското движение на юг с подкрепата на Ханой е толкова мощно, че постепенно застрашава марионетния режим в Сайгон. Тогава се намесват САЩ. В условията на разрастващата се Студена война те не могат да допуснат загуба на влияние в региона. Още президентът Джон Кенеди (1961- 1963 г.) постепенно увеличава числеността на американските военни съветници в Южен Виетнам, като през 1963 г. броят им достига 23 000 души. Начало на същинската пряка американска военна намеса става при президента Линдън Джонсън (1963-1969 г.). Свои военни пращат Австралия, Нова Зеландия, Южна Корея, Филипините.
 
250 км тунели
 
За ужаса на войната днес напомнят паметните плочи в село Сонгми, където на 16 март 1968 г. американски войници избиват безпричинно 500 мирни жители. Запазена е и 250-километровата мрежа от тунели, в които имало спални, болници, кухни, класни стаи, дори театри. В тях партизаните прекарвали седмици под земята.
 
Милионите избити виетнамци предизвикват възмущението на американската общественост, антивоенното движение набира голяма сила и има сериозна роля за постепенното изтегляне на САЩ от Индокитай. На 31 март 1968 г. Джонсън в телевизионно обръщение към нацията съобщава намерението си да започне мирни преговори. Следващият президент Ричард Никсън побеждава именно с лозунга за край на войната.
 
През 1969 г. започват преговори с южновиетнамските партизани, на конференцията в Париж през 1973 г. населението на Южен Виетнам получава правото на самоопределение, а американците се задължават да напуснат територията му.
 
След мощна офанзива на Севера и партизаните сайгонският режим рухва на 30 април 1975 г., след което се установява Временно революционно правителство. През 1976 г. Северен и Южен Виетнам се обединяват.

http://presa.bg/article/Vietnam-pishtno-chestva-pobedata-nad-SASht/72434/7/0


Share me

Digg  Facebook  Twitter  Google  
Smf