Автор Тема: Пейо Яворов  (Прочетена 8361 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен skadansk

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 646
  • Карма: +153/-78
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.62 Opera 9.62
Re: Пейо Яворов
« Отговор #15 -: Май 16, 2009, 03:22:17 »
Иван е пропуснал две от любимите ми стихотворения на Яворов.

ЗАТОЧЕНИЦИ

От заник-слънце озарени,
алеят морски ширини;
в игра стихийна уморени,
почиват яростни вълни...
И кораба се носи леко
с попътни тихи ветрове,
и чезнете в мъгли далеко
вий, родни брегове

И някога за път обратен
едва ли ще удари час:
вода и суша - необятен,
света ще бъде сън за нас!
А Вардар, Дунав и Марица,
Балкана, Странджа и Пирин
ще греят нам - до гроб зарица
сред споменът един.

Рушители на гнет вековен,
продаде ни предател клет;
служители на дълг синовен,
осъди ни врага заклет..
А можехме, родино свидна,
ний можехме с докраен жар
да водим бой - съдба завидна! -
край твоя свят олтар.

Но корабът, уви, не спира;
все по-далеч и по далеч
лети, отнася ни... Простира
нощта крилото си - и веч
едва се мяркат очертани
на тъмномодър небосклон
замислените великани
на чутният Атон.

И ний през сълзи накипели
обръщаме за сетен път
назад, към скъпи нам предели,
угаснал взор - за сетен път
простираме ръце в окови
към нашият изгубен рай...

Горчива скръб сърца ни трови. -
Прощавай, роден край!
КОПНЕНИЕ

Все туй копнение в духът
все туй скиталчество из път
на който не съзирам края.
 
И поглед вечно устремен
напред, към утрешния ден
без там пристанище да зная...

Неактивен skadansk

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 646
  • Карма: +153/-78
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.62 Opera 9.62
Re: Пейо Яворов
« Отговор #16 -: Май 16, 2009, 03:23:15 »
Второто пък все едно е писано за днешни дни, колкото и клиширано да звучи това.

На един песимист


Да, роб е той, народа, и спи дълбоко, гробно,
в безчувственост нехайна, в мълчание беззлобно
     на привичен покой:
окови тежки влачи и тъй смирен умира,
че щастието сякаш в неволята намира,
     да, брате, роб е той.

Но хулна реч не казвай, недей го кле жестоко,
че уж не виждал злото, когато по-дълбоко
     забива нокти то -
и смучи, и досмуква последната остала
живителна кръв капка в снагата, всичко дала:
     защо грешиш, защо?

Аз зная, ти го любиш, неволника вековен,
и с болка го ругаеш в копнежа си синовен,
     знам твоите мечти...
Че раснал си при него, че залък твърд и черен,
делил си нявга с него; ала кажи, син верен,
     познаваш ли го ти?

Уви, да беше знаял съмненията тайни
и жалбите сърдечни, и мъките безкрайни
     на тоз прегърбен роб,
ти в ужас би настръхнал, не клел би тъй злобливо
и участта му тъмна оплакал би горчиво,
     кат зинал бащин гроб.

А той се мръщи ядно на робството в хомота,
той чувствува дълбоко неправдите в живота,
     но не и трезва мощ...
Че злата орисия в бедите обвинява
и с поглед към небето пощада ожидава:
     слепее в черна нощ!

Иди, иди при него: лъчата всепобедна
на знанията твои - в тъмата непрогледна
     там нека възсияй.
Прогледнал, той ще скъса оковите тогава
и към честита бедност пътеката най-права
     самси ще узнай.
« Последна редакция: Юли 04, 2012, 20:49:33 от Hatshepsut »
КОПНЕНИЕ

Все туй копнение в духът
все туй скиталчество из път
на който не съзирам края.
 
И поглед вечно устремен
напред, към утрешния ден
без там пристанище да зная...

Неактивен Ванадий

  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1639
  • Country: bg
  • Карма: +383/-18
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.0.10 Firefox 3.0.10
Re: Пейо Яворов
« Отговор #17 -: Май 16, 2009, 15:44:40 »
Завет

    Един завет, о братя, ще оставя:
    умра ли в мир — нещастник — или свърша
    честит в борба — недейте ме заравя
    при другите, в пръстта, за черви мърша.
     

    Свещен завет, свещено да се пази:
    чрез огън в прах трупа ми превърнете…
    Посред море, на бури и талази —
    и само там праха ми поверете.
« Последна редакция: Юли 05, 2012, 11:56:57 от Hatshepsut »

Неактивен cekupama

  • Respected user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1135
  • Country: bg
  • Карма: +17/-2
  • Пол: Жена
  • А.Х.Т. sekirata cekupama
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.1b3 Firefox 3.1b3
Re: Пейо Яворов
« Отговор #18 -: Юни 07, 2009, 18:03:14 »
Не е важно какво ще стане с трупът,
а какво е оставил духът.
Твоят!
А.Х.Т.
sekirata cekupama

Активен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9000
  • Country: bg
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 11.64 Opera 11.64
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Пейо Яворов
« Отговор #19 -: Юли 04, 2012, 20:52:04 »
Хайдушки песни

I

Ден денувам - кътища потайни
нощ нощувам - пътища незнайни;
няма тато, нито мама -
тато да ругае,
мама да ридае...
Леле моя
ти Пирин планино!
Море черно
цариградско вино.

С враг врагувам - мяра според мяра,
с благ благувам - вяра зарад вяра;
нямам братец, ни сестрица -
братец да ме хвали,
а сестра да жали...
Леле моя
сабя халосия!
Море люта
одринска ракия.

Бог богува - нека си богува,
цар царува - века ли царува?
Нямам либе, първа обич -
мене да очаква
и да ме оплаква...
Леле моя
пушка огнебойка!
Море тънка
солунска девойка.

II

Да бяха, либе, да бяха,
да бяха злато ковано
твоите руси косици...
Мяна бих сторил мило за драго
хранена коня,
мяна за благо,
турци да гоня!

Да бяха, либе, да бяха,
да бяха огън елмази
твоите черни очици...
Мяна бих сторил мило за драго
пушка бойлия,
мяна за благо,
турци да бия!

Да бяха, либе, да бяха,
да бяха маргар мъниста
твоите бели зъбици...
Мяна бих сторил мило за драго
сабя по воля,
мяна за благо,
турци да коля!

III

- Хубава горо - пусия,
де гиди пушка бойлия.
Връщат се хора от пазар,
мина ще Лазо чифлигар;
ей бука листи отрони -
куршум ще Лаза догони,
войводо.
-"Връщат с хора от пазар,
мина ще Лазо чифлигар;
бре бука листи отрони -
прокоба.
куршум ще Лазо догони
за в гроба...
А палмък ми пали главата,
мъка ми мъчи душата,
дружино."

- Пръте за крушка трънушка,
де гиди клетва хайдушка.
Знаен е Лазо по света,
черен изедник и в кръвта;
ей зло на злия въздава
юнак, що шета за слава,
войводо.

- "Знаен е Лазо по света,
черен изедник и в кръвта;
бре зло на злия въздава -
и нека! -
Юнак, що шета за слава
навека...
А жал ми е жалост-умора,
Лазова щерка изгора,
дружино."

IV

Сън сънуваш, ой нерадост,
опустяла младост,
гроб в усоя, гроб сирашки
под шумата гъста.
И на гроба, ой нерадост,
опустяла младост,
кръстоклоне - кръст юнашки,
и пиле на кръста.

Заран пиле, ой нерадост,
опустяла младост,
пей, нарежда как сирака
сирашки е минал.

Вечер пиле, ой нерадост,
опустяла младост,
пей, нарежда как юнака
юнак е загинал.

Сън сънувах, ой нерадост,
опустяла младост,
сън сънувах, сън прокоба -
сънувах си гроба...
« Последна редакция: Юли 04, 2012, 20:54:31 от Hatshepsut »

Неактивен Мишок

  • Account Disabled
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4743
  • Country: it
  • Карма: +23/-34
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • MS Internet Explorer 8.0 MS Internet Explorer 8.0
Re: Пейо Яворов
« Отговор #20 -: Юли 05, 2012, 09:56:25 »
На човекът просто му е харесвало и се е влюбил в момичето.Няма нищо за разбиране.
Разликата допустима от каноните на църквата е 8г. повече не може.
Страшен поет, ама защо му трябваше да се самоубива ?

Активен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9000
  • Country: bg
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 11.64 Opera 11.64
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Пейо Яворов
« Отговор #21 -: Септември 06, 2012, 06:32:36 »
Ще публикувам трите стихотворения на Яворов от цикъла "Царици на нощта":

Месалина

Нощта се вие, прелестница властна,
върху гигантските плещи на Рим,
прегърнала го знойно сладострастна,
като любовница мъжа любим.
Премрежени са небесата сини,
лети звезда отронена в захлас,
благоухаят дремнали градини,
задъхан глъхне сребротъмен час.
 
Извърнала мъчително десница
навън, към оживелите тела
на статуите - младата царица,
сама в леглото си, ридай: "Ела...

Ела, подобие на Херкулеса,
аз чакам в шеметния водовърт
на страстите: ръцете ти къде са
прегръдка болносладостна до смърт!
Вземи я, прелъстителната хапка,
копнее плът за челюстта на лъв;
изпий я - усладителната капка
   на бликнала в притома кръв.

Ела... Бъди подобен на Париса:
съдбата ненапразно твоя лик
тъй явственен в душата ми изписа,
да буди на безумието вик.
Аз искам, жадна като сред пустиня,
припаднала на каменни гърди,
да прося ласка: влюбена робиня -
   отвъд света ме отведи.

Ела... Вести се равен на Орфея
с молитвен шепот в здрачна самота,
от ревност и възторг да онемея
пред светостта на твоята мечта.
На стръвен жад безсънната ехидна
заспала би тогаз и нежен срам,
незаглушена роза в плът безстидна,
   ще цъфне с ароматен плам..."

И в пламенно безумие десница
извърнала към голите тела
на статуите - алчната царица,
сама в легло, ридаеше: Ела -!
« Последна редакция: Януари 02, 2013, 18:27:16 от Hatshepsut »

Активен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9000
  • Country: bg
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 11.64 Opera 11.64
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Пейо Яворов
« Отговор #22 -: Септември 06, 2012, 06:33:38 »
Клеопатра

Излезе римлянина: горди стьпки
заглъхнаха по мраморния под;
ала от хладни речи дълго свод
   кънтя след него в ледни тръпки...
Суетен блян! На Цезаря синът
не бе на Рим женопоклонен чадо:
безчувствено оста сърцето младо.
Коварната царица първи път
видя безсилен своя лик чаровен:
царица над царете - и един
под огъня на погледа любовен
отмина той, всесилен властелин.
 
Де бяха те - единствена надежда -
на жива плът магесните цветя?
Пред сребърното огледало тя
раздра лукаво-траурна одежда,
изтръпнала в съмнеиие и страх:
"Кажи, метал, на старостта ноктете
докоснаха ли царствен ствол? Крилете
на времето ли са навели с прах
златокоронна палма? Или есен,
дошла несетно, звездолистен клон
с увехнал плод накичи... и несвесен
сън още ме лелей на рухнал трон-?"

И дигна тя глава. Талази смолни
низпаднаха в безредна красота
и мрамора на жадна голота
     заляха светнали и волни.
Възсепна се в метала дишащ чар, -
царицата се взираше пленена:
от благовоние опиянена,
тъй пред Астартиния свет олтар
благоговее жрица. На колени,
приведена като пред божество,
издума тя словата вдъхновени,
поток слова в безумно тържество:

"На саморевност демоните злобни
горят за мъст! Не богове са вас,
съблазни - моя плът, до тоя час
ласкали, а мъже богоподобни.
Евнуха римски ви презря: така
безсмъртните за смъртната обида
жестоко отмъстиха. Но, Изида,
кълна се, майко на света, ръка
на земен мъж не ще докосне вече
неземен дар!..." И пред обет свещен
Озирис се задъхваше - далече,
под образа на гаснещия ден.

А новодневната зора с тревога
видя пуст храма на Змията-бог.
И глъч изпълни царския чертог...
     На златно ложе в изнемога
царицата лежеше. Страстен пир
на знойните желания кипежа
бе сякаш утолил. Но все тъй свежа
и прелъстителна - гробовен мир
тя вкусваше, с отровната милувка
на своя бог, на своята мечта!
Свещената змия в една целувка
замряла бе на нейните уста.
« Последна редакция: Януари 02, 2013, 18:29:18 от Hatshepsut »

Активен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9000
  • Country: bg
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.02 Opera 12.02
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Пейо Яворов
« Отговор #23 -: Октомври 13, 2012, 11:42:52 »
Сафо

   "Най-сетне, Аттис!... Тук, сред тия мраморни колони,
аз пях в копнение с наведена глава;
под сянката на тия пеноцветни клони
аз шепнах на любов заветните слова
тъй дълго - и едно ги ехото повтори.
Най-сетне! Моя... Нека те света съзре!
Сияние - далечни арфи: то в простори
сияй и пей под ласка огнена море.
Приплисва доле там, на първото стъпало,
и в немощ гине уморената вълна.
Какво ли нея из безкрая е подбрало?
Предчувствие за тебе може би - една,
единствено свещена цел за смърт... Ревниви,
долитат, гинат уморените вълни.
Но ти си в моите обятия щастливи
и в тях ще те огряват всички дни!"

- Сафо, божествена...

   "И, Аттис, - ето, що ли,
кажи, що друго като твоята коса
би могъл смъртен от безсмъртните да моли?
Кълна се в тебе, нивга утренна роса
не е по-светли на зората отразила
припламналите къдри. И ръце кои
за покривало на богиня тая свила
тъй нежна са изпрели? Свилени струи:
сред тях две бели гълъбици са заспали...
Гърдите ти на Афродита са олтар:
две гълъбици... Кръвоцветните корали
на техните глави - един достоен дар
за нея, Знойнобедрата. Но ръф жадува
една вълшебна роза: май е - тя цъфти -
и, Аттис, дал е Олимп всичко ономува,
комуто я в забрава днес отдаваш ти!"

- Сафо, как страдаш -!

   "Не. Не си ли тук - и моя?
Една за друга две земята ни роди.
И как мъчително те дирех сред безброя
по гмежни пътища, по глъчните стъгди!
Ти бе на утрото в усмивката прозрачна
и цял ден аз те дирех, до последна мощ;
ти гледаше през погледа на вечер здрачна
и аз безсънна те сънувах цяла нощ...
И стах ме е, дете! - Дете благоуханно,
нима си вече яв, не си ли още сън?
Усещам твоя дих - и колко ми е странно,
че трепетна сега гориш от мене вън...
Но ти си моята душа! Аз знам: душата
представа в сетен час пред взора поразен.
О Аттис, о измама дивна на мечтата...
Че ти си моята душа - и ти си в мен!"

- Сафо...

   "Аз искам поглед в погледа бездънен
и до безчувствие приплетени ръце -
словата, медените капки в шемет сънен,
риданието на примиращо сърце! -
Не... В тъмен взор светкавици внезапни; пламък
на кръвоцъфнали страни; отчаян мах
за глътка въздух; от гърди оттласнат камък;
мъгли - и освежителния техен прах!
Отгатната стократно плът - и все незнайна, -
безбрежна нощ и неочаквана зора...
И сепването на продумалата тайна:
на вечността полуразкритите недра...
Мечта, душата ми лежи пред мене нага,
попукали са устните й жад и зной;
душа, мечтата ми е облак, пълен с влага -
и нека те удави нейният порой!"...

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=130&WorkID=3418&Level=3
« Последна редакция: Декември 23, 2012, 06:34:04 от Hatshepsut »

Активен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9000
  • Country: bg
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 47.0.2526.106 Chrome 47.0.2526.106
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Пейо Яворов
« Отговор #24 -: Януари 03, 2016, 08:24:17 »
На човекът просто му е харесвало и се е влюбил в момичето. Няма нищо за разбиране.
Разликата допустима от каноните на църквата е 8г. повече не може.

Няма такъв канон, хайде да не се правим на "по-големи католици от папата"  :whistle:
Византийският император Лъв VI Философ (886-912) е издавал закони, в които е забранявал на своите поданици втория брак, а самият той се е женил 4 (четири) пъти...
Така че нека разграничаваме добре християнското лицемерие от истинския морал и да не съдим като талибани Яворов за нещо съвсем разбираемо и човешко  :smile-1:
« Последна редакция: Януари 03, 2016, 14:54:53 от Hatshepsut »

Активен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9000
  • Country: bg
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 56.0.2924.87 Chrome 56.0.2924.87
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Пейо Яворов
« Отговор #25 -: Февруари 04, 2017, 19:06:52 »
Срещи с Яворов


„Яворов е едно голямо чувство. Всичко и него е стихийно и първично и неговата жизнена енергия не се изразява като съзнателна, просветлена воля, а като органическо желание, на което той безропотно се подчинява.“ – споделя за него в дневника си, близкият приятел на Пейо Яворов, Боян Пенев.

Яворов е от типа хора, към които никой не остава равнодушен. Покорява не едно женско сърце, печели си близки приятели и заклети врагове. Въпреки това нерядко той се чувства самотен, отхвърлен, неразбран: истинска загадка за запленените от личността и от творчеството му. Неслучайно в есето си, посветено на Яворов, Николай Лилиев ще напише: „Да разберем Яворов е наш дълг. Разберем ли го, ще го обикнем. Той ще ни открие много тайни и през океана на своето страдание ще ни изведе към едно ново небе.“

Яворов непрекъснато се лута в търсене на гениалното. През 1911 г. пред Тодор Н. Караваневски ще изповядва:

„– Слушай, Тодоре, поезията никога не е изпълвала с доволство душата ми. Аз жадувам за нещо голямо – за една борба, в която да се хвърля с цялото си същество и ако е необходимо да изгоря в нея. Знаеш ли, има моменти, когато поезията, която съм дал, ми се струва нищожна, никому ненужна.
– Какво говориш – посякох го аз. – Твоята поезия е гордост за родината ни, бисер в нашата бедна литература, а ти я наричаш нищожна!
Яворов не ми отговори нищо. Дълго мълчахме и двамата. Когато се разделихме, стисна ми ръката и каза:
– И все пак една велика борба ми е на сърцето!“

Предвид Яворовата биография, не е трудно да се досетим коя е тази велика борба, която му е на сърце. В друг разговор с Караваневски споделя:

„Когато се освободи Македония, ще отида там да живея, на нея ще отдам и творчеството си.“

По време на Балканската война Пейо е в Серес. Среща се с Паисий Рилски: „Препасал патрондаш и револвер, кривнал кепе, изпод което се подава кичур черна коса, преметнал през рамо късата си манлихера, със святкащи от радост големи, черни очи, Пейо беше истински войвода! Първите му думи бяха:
– Най-после, отец, свободата дойде! Защо не е жив Гоце, колко щастлив щеше да бъде! Бедният Гоце, как жадуваше да види свободна Македония!“

Яворов в различни периоди от живота си е поддържал близки контакти с всички видни борци за свободата на Македония – Гоце Делчев, Яне Сандански, Тодор Александров. Неговата страстна натура търси поезията навсякъде около себе си: а каква по-голяма поезия от тази, да се отдадеш от душа на един красив идеал. До 1903 г. неговият идеал носи името Македония.

След което в живота му навлиза Мина.

„Мина Тодорова е детето с „две хубави очи“, „вълшебницата“ с коса „като здрачния воал на късна вечер“, която накара да зазвучат най-нежните струни в душата на Яворов и поетът изпя за нея най-трепетните химни на любовта, чистотата, младостта и невинността.“ (Милка Марковска). Владимир Василев, много близък до поета, ще отбележи: „Пред това „дете“, както го нарича в песните си, душата му се превръща в сребърна струна – копнееща и ридаеща за сливане някъде в „звездни“ висоти… И може би защото бе толкова неземна, тази любов не можа да се осъществи.“

Кръщелното име на Мина Тодорова е Мария, но близките я наричат Минка. Родена е на 4-ти юли 1890 г. в град Елена. Баща ѝ Юрдан Тодоров е градски първенец, участвал и в политическия живот на страната, а брат ѝ е Петко Тодоров – един от четворката в кръга „Мисъл“ (д-р Кр. Кръстев, П. П. Славейков, П. К. Яворов). Двамата с Пейо се запознават в дома на брат ѝ на 25-ти март 1906 г., на Благовещение, когато тя няма още и 16 г. Срещата ще остане паметна за Яворов, по-късно той ще я опише:

„То беше денят Благовещение. Блага вест я нарекох аз в своя живот. И тя радваше очите ми, подобна на лилия сред поле през май, покрито с цветя, подобна на лилия, от която не е по-бял снега, по-висока от другите, но навела своята ароматна главица…
Тя радваше очите ми и опияняваше душата ми…“

Вдъхновен от срещата с нея, още същия ден Яворов пише стихотворението „Благовещение“:

„Прохладен лъх от ангелско крило,
о ангел, о дете,
зефирен лъх от ангелско крило
сред зной облъхва моето чело;
отпаднал ме лелее нежен сън…“

Двамата започват да поддържат редовна кореспонденция. Запленен от Мина, Яворов трескаво твори. Изпод перото му излизат: „Две хубави очи“, „Вълшебница“, „Сън“, „Ела“… Мина е очарована от „Две Хубави очи“.

Райна Тодорова си спомня: „Вечерта тя ми чете стиховете на Яворов „Две хубави очи“. Тя ги чете с възторг и беше поласкана, че той ѝ оказва такова внимание и че тя го вдъхновява да напише толкова хубави стихове.“

По-късно Яворов ще разкаже в анкета пред Михаил Арнаудов: „Ей на, тези очи са реални за мене. За тях съм се трепал, безпокоил съм се… Знам ли? В даден момент две очи, два въглена се залепят за душата ти и парят или замръзват; или, ако бъдат две звезди, ти правят светло на душата. Това прави едно настроение. Потърсяш думата за своите видения…“

А в поетическия си дневник по-късно, след смъртта на Мина, ще напише: „И ето аз не помня нищо повече освен тия две хубави очи, в чийто поглед тънеше погледа ми, и тия две малки ръце, които се топяха в ръцете ми.
И нищо друго.
Когато я гледах, аз гледах само нейните очи, които ме обливаха с топлината на майското слънце.“

Въпреки писмата и прелестните стихове, семейството на Мина е против отношенията им. Мина ще изкаже колебанията и тревогите си в писмо: „Всички тук са зле настроени против Вас. Не зная… Много неща не мога да си обясня, а само се лутам ту тук, ту там. Не мога да си дам сметка що ще излезе от всичко това. Аз съм толкова млада, а Вий сте поет“ (писмо на Мина до Пейо 29-ти септември 1906 г.)

Яворов ще се отзове на това със стихотворението си „Пръстен с опал“:

„Мечтата ти е очарована робиня
на моята душа, която те зове;
ще дойдеш ти накрай световната пустиня,
отсам преградни бездни, върхове.

Кристално чиста, като висините сини,
намериха те спяща жаждащи мечти, –
в съня на твоите шестнадесет години
душа те възжела и похити.

На бездни, върхове, неведоми пространства
мечтата ти лети – прелита в бодър сън –
и чуя аз, в нощта на тъмни окаянства,
спасителния предразсветен звън.

Ще дойдеш ти, заря-невинност всепобедна,
в одеждата на своя ароматен свян
и то ще бъде час на изповед-последна,
сияние в един вълшебен блян.

Душата ми над тебе бисер ще поръси,
че ти ще бъдеш роза, аз ще бъда май.
И ние ще горим унесени в съня си –
и като дим в небето ще намерим край.“

В писмо от 11-ти октомври ще допълни:

„И ако ти беше пред мене и ми задаваше същия въпрос, аз щях да те притисна до сърцето си и щях да ти повторя хиляди и милиони пъти, че ти си моя и ще бъдеш моя – на този и на оня свят!“

Участта на Мина е трагична. Тя напуска този свят покосена от туберкулоза едва двадесетгодишна. Съдбините на двамата с Пейо поотделно са трагични, каквато и не по-малко трагична е невъзможната им любов. Милка Марковска ще отбележи справедливо за Мина: „Неизживяла своя млад живот, тя и днес продължава да живее своята неувяхваща младост в безсмъртните творби на големия поет, вплела навеки името си с неговото.“

Хубава оценка за Яворов, по-късно след неговата смърт, ще направи братът на Мина, в писмо до д-р Кръстев:

„И сега възкръсват пред очи ми онези хубави дни, които сме прекарвали двама заедно, и виждам го, горкия – със своите нежни чувства, с правдивата си и честна душа как се мъчи да нареди живота си съгласно с тях и как някакъв проклет инстинкт отвътре парализира всичките му пориви и излиза тъкмо обратното на това, което е искал и което му се е щяло.“

http://bulgarkamagazine.com/


Share me

Digg  Facebook  Twitter  Google  
Smf