Автор Тема: Любен Каравелов  (Прочетена 1905 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Наблюдател

  • Junior Member
  • *
  • Публикации: 31
  • Карма: +31/-4
  • Пол: Мъж
  • Аз - един от народа! А вие, г-да “демократи”?
    • http://nikolovn.narod.ru/photoalbum.html
Любен Каравелов
« -: Май 18, 2007, 13:29:27 »
Свободата не ще екзарх

Пролет дойде и пиленце
по Балканът пее;
зеленее се тревица,
слива се белее;
а Мургаш е още черна,
като черна врана;
тя жалостно и печално
гледа към Балкана,
па му казва: "Ох, Балкане,
побратиме верни!
Темнее ми пред очите,
дните ми са черни!
Аз не мога и занапред
да търпя неволи
и да гледам как турчинът
детето ми коли;
аз не искам и занапред
мирно да робувам —
за свобода, за щастие
само да бълнувам...
Не вярвам аз, че калугер
ще спаси раята —
свободата не ще екзарх,
иска Караджата."

("Свобода", г. II, бр. 38, 4 март 1872.)
« Последна редакция: Февруари 14, 2013, 07:54:27 от Hatshepsut »
"СВЕСТНИТЕ У НАС СЧИТАТ ЗА ЛУДИ,
ГЛУПЕЦЪТ ВРЕДОМ ВСЕКИ ПОЧИТА: ..." ХРИСТО БОТЕВ

“НЕ ВЯРВАМ АЗ, ЧЕ КАЛУГЕР
ЩЕ СПАСИ РАЯТА  —
СВОБОДАТА НЕ ЩЕ ЕКЗАРХ,
ИСКА КАРАДЖАТА.”   ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9000
  • Country: bg
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.14 Opera 12.14
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Любен Каравелов
« Отговор #1 -: Февруари 14, 2013, 07:57:59 »
На 2 юни 1873 г. Любен Каравелов публикува своето стихотворение "На Васил Левски" във вестник "Независимост".

На Васил Левски

Сбирайте се, моми, булки
         и млади ергене!
 Да чуете барем една
         песен и от мене...
 Събрахте са. Знайте сега,
         че моята песен
 не весели младо сърце, –
         мирише на плесен.

 „Слънце ярко, слънце светло,
 зайди, помрачи се;
 а ти, ясна месечинко,
 бягай, удави се!
 Не светете на турските
 кървави тирани,
 които са телата ни
 покрили със рани;
 не светете на гръцките
 духовни търговци,
 които са изпояли
 свойте мирни овци;
 не светете на нашите
 дебели хаджии,
 които са най-първите
 хорски кеседжии;
 не светете на нашите
 кални вестникари,
 които са съвестта си
 за кокал продали;
 не светете на нашите
 писатели черни,
 които са на турците
 чеда мили, верни;
 не светете на нашите
 учители-крави,
 кои носят изгнил мозък
 във кратуни здрави!

 Слънце ярко, слънце светло,
 небесно светило!
 Не нагрявай веч старото –
 то е мъртво, гнило!
 Месечинко, виторожко,
 не свети богато
 над гюбрето, над боклукът,
 над хорското блато!
 Съберете свойте лучи,
 розкошно изгрейте,
 над младото, пролетното
 свет Христов излейте;
 Осветлете българската
 бесилница света,
 която е възвдигната
 от ръка проклета!
 Тука виси добър юнак,
 или млада сила,
 която е возкресила
 свойта майка мила,
 която е пробудила
 свойто мило племе,
 която е посеяла
 ново, здраво семе!”
« Последна редакция: Февруари 14, 2013, 08:09:29 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9000
  • Country: bg
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.14 Opera 12.14
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Любен Каравелов
« Отговор #2 -: Февруари 16, 2013, 05:41:16 »
Хубава си, моя горо...

Хубава си, моя горо,
    миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
    само скръб и жалост:

който веднъж те погледне,
    той вечно жалее,
че не може под твоите
    сенки да изтлее,

а комуто стане нужда
    веч да те остави,
той не може, дорде е жив,
    да те заборави.

Хубава си, моя горо,
    миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
    само скръб и жалост,
 
твойте буки и дъбове,
    твойте шуми гъсти
и цветята, и водите,
    агнетата тлъсти,

и божурът, и тревите,
    и твойта прохлада,
всичко, казвам, понякогаш
    като куршум пада

на сърцето, което е
    всякогаш готово
да поплаче, кога види
    в природата ново,

кога види как пролетта
    старостта изпраща
и под студът, и под снегьт
    живот се захваща.

("Знание", г. I, кн. 9, 15 май 1875)

Неактивен A.C.A.B

  • Registered user
  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 207
  • Country: 00
  • Карма: +10/-2
  • Пол: Мъж
  • Софияя
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 19.0 Firefox 19.0
Re: Любен Каравелов
« Отговор #3 -: Февруари 23, 2013, 15:39:56 »
                                                                Любен Каравелов
                                                                    Робство


Българи бедни синджири влекат –
като робове неволи търпат.
Плачове, сълзи сърце разкъсват;
в турски темници живот си свършват.

Майки, дъщерки и сестри пищят,
че от неверци те се безчестят.
Всяка светиня варвар ни гази;
народност, вяра – нищо не пази.

На оръж'е, братя, със еднородци –
да се избавим от злите турци.
На оръж'е, мили, в кървав бой всинца;
подпора наша – божа десница!

На оръж'е всинца, ако сме хора!
Нарами пушка – па хайде в гора!                     
« Последна редакция: Февруари 23, 2013, 18:13:19 от Hatshepsut »
Не се страхувам от враг, на когото бронята блести.

http://www.vbox7.com/play:ce0ea24191

Неактивен A.C.A.B

  • Registered user
  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 207
  • Country: 00
  • Карма: +10/-2
  • Пол: Мъж
  • Софияя
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 19.0 Firefox 19.0
Re: Любен Каравелов
« Отговор #4 -: Февруари 23, 2013, 15:41:25 »
                                                     Любен Каравелов
                                                     Песен на Раковски


Когато бях детенце
тихо, нежно, мило;
когато бях аз момченце
лудо, младо, живо;
кога стигнах на години,
кога станах дедо,
един беше моят баща,
едно бе ми чедо:
Свобода, свобода!

Заробен бях, измъчен бях,
страдах вов неволя,
ала съвсем убит не бях —
имах своя воля;
па оставих България,
по света се скитам,
за да стана Еремия,
свободно да викам:
Свобода, свобода!

Будя брат си да не спава,
ами да работи;
на турците да не дава
своите имоти;
говоря му да развяже
поробени ръце,
па заедно с мен да каже
сос юнашко сърце:
Свобода, свобода!

Но всеки спи, всеки дреме,
не ще и да знае;
един казва: "Не е време!",
а други нехае;
всеки иска да добие
всичко наготово,
с чужда уста да изрече
това свято слово:
Свобода, свобода!

Я чуй мойта малка молба,
брате ти мой мили!
Ази видя, че болея,
падат мойте сили!
Дойди при мен пред смъртта ми,
па ми кажи само
една дума, сладка дума,
да занеса тамо:
Свобода, свобода!
« Последна редакция: Февруари 23, 2013, 18:14:37 от Hatshepsut »
Не се страхувам от враг, на когото бронята блести.

http://www.vbox7.com/play:ce0ea24191

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9000
  • Country: bg
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 55.0.2883.87 Chrome 55.0.2883.87
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Любен Каравелов
« Отговор #5 -: Януари 21, 2017, 21:28:26 »
Любен Каравелов или историята на твореца-революционер


Любен Каравелов е български поет, енциклопедист, революционер, журналист и най-важното от всичко – той е български национален герой с важна роля в Освобождението на България от османско иго.

Любен Каравелов е роден през 1834 година в град Копривщица. Своето образование той започва в родния си град, а впоследствие се мести в гръцко училище в Пловдив (1850). Четири години по-късно бъдещият възрожденец се връща у дома, за да помага на баща си в джелеплъка. Занимавайки се с него, той често обикаля Османската империя и вижда неволите, през които минава българският народ. През 1856 г. е изпратен в Цариград, за да се занимава с търговия, но вместо това се интересува най-вече от Източния въпрос и Кримската война, показвайки интереса си към националното дело още от младини.

През 1857 г. започва т.нар. „руски период“ в неговия живот. Той заминава за Москва, за да продължи образованието си, но тъй като надхвърля съответната възраст, се записва като свободен слушател в Историко-филологическия факултет на Московския университет. Там се свързва с дейците от Московския славянски комитет – Погодин, Аксаков, Ламански и др. От този кръг Каравелов възприема идеята за обединението на южните славяни като решаващо условие за освобождаването на българите от османска власт. В същото време се оформя и идеята му да изгради тайна организация в Белград за подготовка на въстание в България. В Москва Каравелов пише и първите си разкази и повести.

Престоят на българския поет и революционер в Русия е време, в което той създава своите политически, научни и литературни възгледи. Революционните възгледи на Каравелов са оформени още преди идването му в Русия, а обществената му дейност там е подчинена на идеята да се търсят контакти с всички обществени среди, които могат да допринесат за българското освобождение.

В началото на 1867 г. обстановката на Балканите рязко се променя. Продължава въстанието на о. Крит, което избухва предишната година. Освен въстаналите гърци, сръбското правителство демонстративно започва да се готви за война срещу Турция. Българите в Русия и Влашко видимо се активизират. Революционерите около Раковски пристъпват към реализацията на неговия последен план.

В тази обстановка Л. Каравелов решава да се включи в освободителните борби на своя народ. През същата година той заминава за Белград. По това време е в ход планът на руската дипломация за една южнославянска държава между България и Сърбия. В Белград Каравелов основава български комитет, в който участват и Иван Кулин и Ильо Марков. Комитетът възприема изцяло четническата тактика на Раковски. Освен създаването на този комитет, през същата година Каравелов издава „Прокламация“ до българския народ, с която го призовава да се вдигне на оръжие. В резултат на Каравеловите усилия започва сформирането на Зайчарската чета, но този проект е възпрепятстван от сръбското правителство.

По време на престоя си в Сърбия българинът се свързва със сръбската либерална организация „Омладина“ и под нейно влияние избистря виждането си за южнославянска федерация между българи и сърби, начело с княз Михаил Обренович. Явно след 1867 г. политическият идеал на Каравелов е свързан с парламентарна монархия.

В края на годината поетът-революционер е изгонен от Сърбия, а в началото на 1868 г. се установява в Нови Сад (Австро-Унгария), но и там не се задържа дълго. Каравелов е заподозрян в убийството на Михаил Обренович и е затворен в Будапещенския затвор, където лежи 203 дни.

През „сръбско-австрийския период“ Каравелов е повлиян силно от идеите на европейското просвещение. Трудовете на Дарвин, Хенри Бокл и Огюст Конт засилват неговото убеждение, че е необходима широка просветна дейност за постигането на целите му.

Престоят на Каравелов в затвора в Будапеща е времето, в което той преосмисля досегашните си опит и идеи. Там пише и статията „Мои братя“. От нея се вижда как писателят достига до заключението, че самите българи трябва да извоюват свободата си чрез просвещение и борба. Като враг са посочени не само турските потисници, но и гръцките фанариоти. По отношение на държавното устройство той дава за пример Щвейцария и САЩ. Така Каравелов оставя идеята за монархия и възприема републиканската форма на управление като най-подходяща за бъдещия съюз между балканските народи. Съюз, който трябва да се гради при пълно равенство и взаимно уважение. Революционерът се обявява и против турско-българска монархия. Това съдейства за сближаването му с „младите“ в средите на емиграцията.

През пролетта на 1869 г. Л. Каравелов се установява в Букурещ и там разгръща широка политическа дейност. В Букурещ е и най-блестящият период от живота на поета-революционер. Отначало Каравелов си сътрудничи с „Добродетелната дружина“, като оттам му е възложена редакцията на в. „Отечество“. Различията между неговите идеи и тези на „старите“ водят до конфликт, който завършва с разрив на отношенията между двете страни.


Паметник на Любен Каравелов в Копривщица

През същата година той посещава българите в Одеса и чрез акции събира пари за нов печатен орган на българската емиграция. Така на 7. 11. 1869 г. започва издаването на в. „Свобода“. Вестникът се превръща в орган на дейците, търсещи нови пътища за революционни действия. Около редакцията на вестника се събират много българи, които учредяват Български революционен централен комитет или БРЦК. Според някои историци до октомври 1870 г. организацията се казва БРК.

В началото БРЦК се развива под влиянието именно на Каравелов. Вестник „Свобода“ отразява възгледите на поета-революционер. Според програмата на комитета враговете на българите са турското правителство и гръцкото духовенство. В нея е защитена идеята за създаването на южнославянска или дунавска федерация на свободни земи от типа на Швейцария. Начелото на федерацията трябва да застане избираемо правителство, изпълняващо волята на народа. Средствата за реализацията на тази идея варират от „мирни“ до „оръжие, огън и нож“.

В брошурата „Български глас“, отпечатана през 1870 г. Каравелов отхвърля възможността свободата на българите да бъде подарена от Русия или от Запада. Според него тя трябва да бъде извоювана от самия народ, като „всеки прежали живота си“ и се захване „кой с каквото може и каквото има и да откупиме свободата си и отечеството си“. Казва се и че делото трябва да започне отвътре, като се съчетае с борбата на „бошняци и сърбе“, за да се лее по-малко кръв. Според Каравелов, който познава отлично целите на Русия в Европейския югоизток, желанията на българите и тези на руснаците съвпадат със стремежа на първите към независимост. В основата на неговите идеи стои революцията като единствен път за освобождението на България. В тази връзка той пише: „Революция, революция и революция е нашето спасение и повече нищо“ – думи, които са актуални и днес.


Печати на БРЦК

Въпреки идеите и мотивацията на Каравелов и участниците в БРЦК, практическата дейност на комитета е твърде слаба. В периода, в който председател е Каравелов, комитетът се задоволява предимно с революционна пропаганда. Изключение правят опитите за съвместни действия със сръбската „Омладина“ при евентуална война между Сърбия и Турция. Дори и със слабата практическа дейност на този етап, значението на комитета е голямо.

Политическата дейност на Каравелов е важна част от националноосвободителната борба на българите. Животът на поета-революционер минава в борба за свободата на Родината. Чрез своите действия Любен Каравелов се превръща в безсмъртен национален герой, будещ уважение и възхищение у повечето българи.

https://www.bulgarianhistory.org/luben-karavelov/


Share me

Digg  Facebook  Twitter  Google  
Smf