Автор Тема: Избори  (Прочетена 855 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Ванадий

  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1639
  • Country: bg
  • Карма: +383/-18
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.0.8 Firefox 3.0.8
Избори
« -: Април 04, 2009, 13:46:34 »
ИЗБОРИ

В цялата гора
лепнати плакати
на едни лица
всекиму познати.
Избори за цар
тука предстоят,
по закона стар
ще се състоят
идната неделя
в горския палат.
Кой ли ще спечели?
Ще да разберат.
В листата са трима
силни кандидати,
непоколебими,
явни демократи.
Първи е вълкът,
който шести път
вече, се надява,
ала не успява
и е вечно втори,
но добре говори.
Тронът да превземе
твърдо е решил:
„Вече ми е време”-
мисли си Страхил.
Втора кандидатка
е змията Златка.
Стара нам позната,
винаги в играта,
щото да сполучи
хитро тя се сучи,
ползва и страхът
да е на върха.
Винаги е пръв
храбрият Васил,
стар наперен лъв
със финес и стил.
Цар е на гората
вече пет мандата.
Седнали на сянка
до един поток,
правят си седянка
заек и мечок.
Заекът Андрей
весело се смей:
– Цирк ще има пак,
ама няма как.
– Вярно е. Сега
кой ще избера?
Чудя се, не знам,
а идея – грам.
Дали не Страхил
или пак Васил,
пък оная Златка
беше депутатка.
Малко ме съмнява,
но се обявява
за добър водач,
светски познавач.
– Слушай бе, Евлоги
(тъй зовът мечока)
таз година аз
исках моя глас
да получи друг,
а сега напук
няма да гласувам
и ще си кротувам.
Лично според мен
горският елен
си е най-достоен,
щото е спокоен,
мъдър и красив,
а и справедлив.
– Може би си прав.
Има хубав нрав.
Като тебе аз
дърпам своят глас.

На една ливада
вдига се естрада.
Долу на тревата
е електората.
Всякакви гадини,
чужди и роднини,
чакащи Васил,
Злата и Страхил.
Ето я змията,
вие си снагата,
пляскане се чува,
ала й се струва,
че са твърде малко
пляскащите.Жалко
– Аз ще бъда кратка -
почва смело Златка.
Първо: Обещавам
всичко да прощавам,
пълно изобилие,
никакво насилие.
Горските пътеки
вече за човека
ще са забранени,
после обновени.
По-самоуверен
качва се Страхил.
Със костюм модерен
се е пременил.
– Тук живеем бедно.
Има някои средно
по един комат
дневно да ядат.
Стига толкоз вече!
Васко ви обрече
да стоите гладни,
дрипави и жадни.
Де ви е умът?-
пени се вълкът.
Крал е от хазната
не веднъж и дваж,
вещ е в занаята,
има дълъг стаж.
Той приватизира
старата палата
и реституира
части от гората.
Вярвайте ,другари
ще ви ги възвърна,
ако ще хастара
му да преобърна.
Нека ги накажем
тези идиоти
и да се покажем,
като патриоти.
Вот за мене дайте,
аз ще ви избавя,
после вие знайте
всичко ще оправя.
След речта Страхил
слезе при тълпата.
Ред е на Васил
в ролята позната
да се защитава
и да обяснява.
– Туй лъжи са долни,
гнусни и подмолни.
Това е наследство.
Даже по закон
имам във съседство
и един заслон.
Лампи ви поставих,
паркове направих
и школо издигнах –
всичко аз постигнах,
дето обещавах.
Помощи раздавах,
мостове строих,
пенсиите вдигнах,
данъци свалих –
максимумът стигнах.
– Ами за боклука? –
чу се силен глас –
мръсничко е тука,
а пък и при нас.
Беше крокодил
точно до Страхил
– Вече преговарям,
туй ще го решим,
лично отговарям,
няма и да спим.
Нещо ще измислим
и ще го почистим.
Свърши и Васил
кратката си реч,
всеки тука бил
нямаше го веч.

В зори, по тъмно,
преди да съмне
пое вълкът
на дълъг път
да дири вот
от своят род –
живущи днес
в далечен лес,
но право имат
страна да взимат.
„Вотът е решен” –
мисли си Страхил,
явно убеден,
че ги е надвил.
Утрото настъпва,
всички твари тръгват
всеки да си кара
работата стара.
Полски мишки Златка
цяла нощ лови
и след дрямка кратка
стана и зави.
Мушна ги в торбата
и пое в гората.
Близо до реката
срещна тя боата.
Първо предвидливо
поздрави учтиво,
сетне предпазливо,
малко колебливо
почна да говори:
– Пълен е догоре
и от тебе, значи,
искам тез гризачи
в схемата позната
да разпределиш.
Ти си най-добрата,
ще ги убедиш
да посочат мен
в изборния ден.
– Хубав дар е туй –
рече й боата –
а сега ме чуй!
Трябва ми заплата.
Като победиш
ще ме назначиш
някъде на щат,
за да съм рахат.
– Тъй де тогава.
Много лесно става,
щом във теб е руля,
всичко се потуля.
Бърза и Васил,
лампите сменил,
няма мръсотия –
дали победи я?
Скъта я отзад
в царския палат.
„Свърши ли се вота,
карай си живота” –
мислеше лъвът.
„Не за първи път
съм ги заблуждавал
или обещавал
приказка без край
и неземен рай.”

Идва и неделя.
Кой ще бъде пръв?
Във властта се целят
вълк, змия и лъв.
Стичат се животни,
на стада, самотни.
Армия от мравки,
стари кукумявки,
прилепи, бизони,
бръмбари, визони,
тигър, леопард,
пума и гепард,
язовец, къртица,
жаби и лисица.
Всевъзможни птици,
бялка, гъсеници –
поводът събра
цялата гора.
Вътре комитет
със състав от пет:
рис, комар, питон,
крокодил и слон.
Всичко е наред,
изборът започва.
Конят най-отпред
смело се насочва,
без да му умува
бързичко гласува.
След това под строй,
зверове безброй
пускат бюлетини –
бели, жълти, сини.
Хитрата лисица –
втора – пусна пет,
кьорава къртица
трета е подред.
Чайка, албатрос,
пеликан и кос,
славей, корморан,
лешояд, шаран
и така нататък
всички, без остатък.
В шест и половина
сложиха кончина.
Ред на комитета
е да отчете
точно гласовете
и да прочете
кой ще бъде цар,
горски господар.
След около час
вън се появява
слон с треперещ глас,
който обявява:
– Победител има!
Този път са трима!
Вотът е по равно
и ще има явно
нещо нетипично,
странно и различно –
никакво съмнение,
тройно съглашение.
– Тъй е във закона –
рече и питона.
– Туй го остави! –
се възпротиви
тигърът зловещо,
зеейки насреща. –
Трима не вървят,
ще се изпокарат,
ще се настървят
и ще ни докарат
до невиждан крах,
дето си е страх.
Твърдо съм против
този колектив.
– Щем не щем това
трябва да приемем,
затова зова –
нека се съвземем
и ги подкрепим.
Имайте ми вяра,
ще ги изтърпим –
каза и комара.
Повече дебати
се не състояха,
всички кандидати
лидери станаха.
Уж първоначално
всичко бе добре,
видимо нормално,
ама тръгна зле.
Всеки се надява,
че ще управлява
по свое убеждение,
стил и усмотрение.
Ни една програма
не просъществува,
щото други двама
винаги пасуват.
Вижда ми се тука
рак, орел и щука –
много мъдра басня,
никому неясна.

Приказката, знай,
има си и край.
Може би печален,
ала актуален.

Всичко що се случи
с цел е да поучи
точно тази част,
дето е на власт.

Марин Цанков


Share me

Digg  Facebook  Twitter  Google  
Smf