Археологически находки в Хасковска област

  • 39 Отговора
  • 20790 Прегледи

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • *
  • 7159
  • +526/-0
  • Пол: Мъж
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Хасковска област
« Отговор #30 -: Август 22, 2016, 20:40:37 »
Откриха букелна амфора от времето на троянската война (видео)

Две изненадващи открития привличат вниманието към тракийското светилище Глухите камъни край Любимец. Археолозите попаднаха и на цяла, невиждана досега букелна амфора, която е от времето на троянската война. Откриха и 120 култови глинени фигурки -най-голямата подобна находка до този момент. "Пътуване в миналото" с Мария Чернева и Красимир Стоичков.

Мястото, природата са специални. Будят възторг, но и странни усещания.

Първото нещо, което прави впечатление тук е, че е много тихо. Явно е нещо свързано с камъните, които поглъщат звука. Не случайно местността се казва Глухите камъни.

И естествено древните траки са приели върха за светилище и около него са изпълнявали ритуали за здраве и плодородие. А археолозите днес откриват тяхното присъствие от преди три хиляди години. И тъкмо сега са попаднали на находка без аналог до момента.


Доц. Георги Нехризов - р-л на археологическите разкопки: Тук, около това огнище имахме щастието и късмета да открием една много голяма колективна находка, разпределена на две части от миниатюрни антропоморфни и зооморфни фигурки. Става дума за доста схематично представени човешки фигури

М. Ч. - Мъжка, със сигурност!

Доц. Георги Нехризов: Мъжка категорично ... животински ...тази пък е женска ... такъв голям брой мисля, че за първи път имаме такава голяма находка.
До сега археолозите са попадали на единични бройки, но тук те са близо 120. Вероятно сложени в две торбички и оставени пред ритуалното огнище - открити са в пласт от 7 век пр. Хр.

Юлия Цветкова - зам. р-л на археологическите разкопки: Даже това, което хрумна на една колега, е, че огнищата са служили точно за изпичането на такива дарове, след което са депонирани.

Доц. Георги Нехризов - Напълно възможно, да.
Само в този сектор в подножието на светилището са открити над 20 ритуални огнища. Но друго спира дъха на учените. Попаднали са на цялостно запазена амфора, невиждан до сега образец на букел керамика.

Доц. Георги Нехризов - Все още сме така леко в шок, защото тя е изключително ценен представител на тази форма. Първо букелите са с форма на пресечен конус, обикновено са остри като рог, явно това не някакъв вариант местен, но тя има богата щампована украса и има апликирана украса.
Когато археолозите стигат до дъното, се оказва че то стъпва на пластовете от 12-11 век пр. Хр. Това е същия период, в който са засечени и край Троя, в годините на троянската война. Голяма загадка за изследователите на легендарния град, които до тогава не били виждали подобна керамика с рогчета или букели на немски. Керамика, която сега се приема като косвено доказателство за участието на траките в троянската война. А тук, тази букелна амфора изглежда е стояла права и цели няколко века и постепенно е покрита от пластовете на времето.

http://news.bnt.bg/bg/a/697071-ptuvane-v-minaloto

*

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • *
  • 7159
  • +526/-0
  • Пол: Мъж
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Хасковска област
« Отговор #31 -: Септември 08, 2016, 23:01:36 »
Долмените на Сакар


Те са уникалното историческо богатство на Сакар. Може и да не ги забележите, докато се разхождате из планината, но тези древни камъни, подредени от човешка ръка, са оцелели хиляди години.
Поне 100 долмена има в тази част на България – и не се срещат почти никъде другаде на територията на страната. Най-големите и най-запазените са в Северен Сакар. Разнообразието им е толкова голямо, че планината заслужава да бъде обявена за долменен резерват.
Долмените – тези мегалитни структури, все още крият своите тайни. Има хипотези, че са астрономически съоръжения. Но такива черти не се наблюдават винаги и навсякъде. Има предположения, че са гробнични съоръжения или паметници. Но далеч не навсякъде има следи от погребения. Така или иначе предците ни са ги изграждали в продължение на 4000 години и си заслужава да продължим да търсим отговора на въпроса защо.

Мегалитни паметници се срещат от Британските острови до Япония.

Приема се, че най-стари са западноевропейските (4.-3. хил. пр.н.е.), докато балканските и кавказките се датират към 2.-1. хил. пр.н.е. Към средата на 1. хил. пр.н.е. мегалитното строителство замира навсякъде по света.
Трудно е да се каже дали градежът им е всеобщ етап в развитието на обществата, или е резултат на “дифузия” на една идея, която, естествено, е търпяла развитие и промяна с времето и мястото. Но техническият принцип на градежа се е запазил в хилядолетията: мегалитите са съоръжения, сглобени от минимален брой максимално големи и необработени или грубо обработени каменни монолити. Съчетаването на градивните елементи става не чрез зидане, а чрез групиране и сглобяване по кантовете.
Различаваме две мегалитни форми – менхири и долмени. 
Менхирът е скален блок, който е забит вертикално в земята подобно на колона. Срещат се индивидуално, в безредни групи и подредени (в кръг – т.нар. кромлех – като Стоунхендж; праволинейно или в правоъгълни решетки – като в Карнак, Франция). Няма убедителна хипотеза за предназначението им.
Долменът конструктивно е каменна плоча, закрепена хоризонтално над земята с някаква каменна опора. Опора може да бъде стърчаща скала („протодолмен”), 3-4 камъка (долмен тип маса) или 2-4 вертикално забити плочи в правоъгълен план (долмен тип камера). 
Долмените на Балканския полуостров, в Балканското мегалитно находище са главно в т.нар. Одринска яка – планините Странджа (около 70 броя в България и вероятно над 100 в Турция), Сакар (локализирахме досега около 100), Източните Родопи (около 30 в България и вероятно още толкова в Гърция) и отделни съхранили се като следи в Централните Родопи. Отделни долмени има по на юг и в Гърция. Те са важни, понеже бележат пътя, по който вероятно е мигрирал мегалитният принцип от Западна Европа по Средиземно море през Малта към Егейско и Черно море.

Районът около Одрин

е населяван от различни племена, които към 6. в. пр.н.е. се консолидират в племенната група одриси и към 4. в. пр.н.е. създават свое царство. Въпреки че в писмените извори никъде няма данни одрисите да са строили мегалити, все пак може да се предположи, че именно те наследяват традицията за долменното строителство от своите предшественици - условно може да ги наричаме протоодриси. Става дума за нашите земи в периода преди 10. в. пр.н.е.
Доколкото от 12. в. пр.н.е. до 2. в. сл.н.е. Сакар винаги е бил в рамките на “одриската” територия, то мегалитите там са формирали единна и относително затворена система, цялостна група, в която са се развивали строителните и ориентационните принципи на долмените, създавани от едно и също население. Докато много от западноевропейските мегалити са от готови, без обработка скални късове, довлечени от скандинавските ледници, при по-късните балкански и кавказки мегалити винаги личи обработка на елементите.
Опити за описание
на мегалитите в Сакар планина предприемат различни учени. През 1888 г. братята археолози Карел и Херман Шкорпил преброяват около 100 долмена в Сакар. Те отличават малко на брой големи, често безмогилни долмени и много могилки с по една-две плочи, останки от малки долмени, както и могилки без долмени, но схващани като мегалитни обекти. Броенето на обектите обаче не е диференцирано.
През 1901 г. Георги Бончев преброява над 450 долмена; включва големите и запазените, но също и разрушени, често скрити под могилки.

Броенето отново не е диференцирано.

Иван Велков и Васил Миков в 30-те години на 20. век вече  съзнателно броят селективно долменните и недолменните (надгробни) могилки. Само около с. Младиново те отбелязват 12 долмена, 76 долменни и 146 надгробни могили. За съжаление днес броят на тези обекти в района е намалял няколко пъти. Няма друга причина за това освен съзнателното им рушене от иманяри и злосторници.
Във фундаменталния каталог „Мегалитите в Тракия”, ч. 1. (1976) и ч. 2. (1982) са представени подробно резултатите от разкопки на около 45 долмена в Сакар, което изглежда е оценка за общия брой оцелели по онова време там долмени. Недостатък и тук е липсата на диференцирано броене.
Основният проблем, който се опитваме да решим,
е колко от тези паметници са оцелели до днес. При това  спазваме традицията на първите изследователи и регистрираме всички долмени (без обикновените надгробни могилки, където не виждаме следи от долмени). По този начин в проведените експедиции сме установили общо около 100 долмена с различни размери и в различно състояние – от добро запазване до почти пълна разруха.
Ние започнахме пререгистрация на долмените в системата на GPS координати. Предприехме и изучаване на точната азимутална ориентация на отворите на долмените, каквато у нас досега не е провеждана системно и еднообразно. Специално долмени в Сакар посетихме през 2008 и 2011 г. Данни публикуваме постепенно в първия у нас онлайн каталог на мегалитите на Балканите:

http://www.balkanmegaliths.bgjourney.com.

Изследванията ни имат поне 3 цели: 1. Да направим GPS пререгистрация и регистрация на долмени в Сакар и да извършим описание като начало на редовен мониторинг на тези паметници; 2. Да изучим конструкцията им и проследим еволюцията; 3. Да изследваме ориентацията им.

Долмените може да са с една или няколко камери

(помещения), да имат или не дромос (коридор) и фасада, също и кръгови или квадратни крепиди – своеобразни огради от вертикално забити камъни или плочи, понякога изпълняващи и крепежна функция за могилите.
Доста от големите долмени имат фасади, което сочи, че са били предназначени за открито гледане, т.е. че са били достъпни, а не са гробници. Най-вероятно броят на камерите, дромосът и фасадата показват важността на обекта. Има съседни долмени, един от които е много по-представителен от другите.
Нека сравним ситуацията с
прочутата тракийска „гробница” в Мезек:
в нейната камера никога не е имало погребване, но погребани хора са открити под плочите на коридора. При знаменития храм в Старосел вътре изобщо няма погребения, гробът на владетеля е извън съоръжението, на 100-ина метра, съвсем скромен и с друга конструкция. В Малката могила при Казанлък Георги Китов открива празен долмен, а до него - обикновено царско погребение под каменен насип, при това и двата обекта са покрити от обща тракийска могила! При много християнски храмове се наблюдава следната картина: под подовете на доста от тях има погребения, но това не значи, че са замислени като гробници.
Затова ние сме на мнение, че долмените са съоръжения с духовен характер (т.е. не стопански, военен или битов), например
подобни на светилища или параклиси –
домове за подслон на добрите духове, при това временен – затова имат отвори за влизане и излизане. Някога някои от тях са били използвани за погребване на хора.
Ако все пак приемем, че всичките са по същество гробници, наличието на големи и малки долмени може да означава социално разслоение – за по-големия владетел – по-голяма гробница. Ако ги смятаме по-общо за своеобразни храмове, няма нищо чудно да съществуват големи и малки храмове, както е при християнските черкви. Мислима е и смесена ситуация: малките долмени да са най-често гробници, а големите да са храмове или светилища. Но техническите похвати на градежа са еднотипни.
Задължително е да отбележим четири уникални за България обекта
в множеството на еднокамерните долмени. Първият е протодолмен в местността Евджика (с. Хлябово) - капакът е опрян върху една дялана стена и върху една успоредна на нея естествено стърчаща от терена скала. Вторият е долмен „сандвич” в долината на Кавураланската река (с. Хлябово) - близък до най-древните долмени. Третият е смесен „мегалитно изсечен” обект – т.нар. скален долмен, пак в Евджика, а четвъртият - долмен в открит кромлех, без могилно покритие (с. Планиново).
Двукамерните долмени (около десетина) са по-добре запазени от еднокамерните. Там се наблюдава изключително конструктивно разнообразие. В Сакар е запазена уникална за България комбинация от
два долепени двукамерни долмена с обща фасада
(единият с дромос) в местността Нъчеви чаири до шосето Българска поляна - Хлябово. Подобна двойка (разрушена през 70-те години) долмени в Странджа е описана от Карел Шкорпил. В Сакар, в местността Славова кория, е запазен долменът с най-голяма камера у нас (2,5 х 2,3 м), а също така конструктивно най-съвършеният и все още напълно покрит двукамерен долмен – т.нар. Царски долмен в местността Бялата трева между Хлябово и Българска поляна. 

Разнообразни са конструкциите

на долмените в Сакар. В хоризонтален план камерите са правоъгълни, но огромният долмен в местност Славова кория по изключение има квадратни камери. В напречното сечение страничните стени са леко наклонени навътре за устойчивост. Напречните плочи са както правоъгълни или трапецовидни, така и съставни (правоъгълни с каменни клинове за оформяне на трапец). Понякога надлъжните стени се съставят от две плочи, поставени една върху друга (поради което и трапецът е “двоен”). Според принципа за монолитност капакът е от една плоча. Много впечатляват разнообразните и оригинални сглобки между стени и капак - външно опиране на страничната стена върху напречната или издълбаване на улеи по едната от две съседни стени за вътрешна опора. Не само стените имат жлебове, но и капаците са с извити надолу ръбове, бордюри за хоризонтално укрепване на сглобката (напр. в местността Нъчеви чаири).
Някои имат, други нямат лицев отвор. Той най-често е правоъгълен, с размери около 40 х 60 см. В някои случаи отворът е украсен отпред с около 5 см декоративен жлеб.
В местността Мангъра доскоро можеше да се види почти напълно запазен
единственият у нас
долмен под пълно могилно покритие. Половината могила бе унищожена при археологически разкопки, проведени там през ноември 2010 г., а обектът e “защитен” от... табела и полиетилен!
Важно е да кажем, че от конструктивна гледна точка няма два еднакви долмена.
Отчитайки трудоемкостта при изграждането на мегалитни обекти, естествено е да предполагаме висока обществена значимост, наложила подобни усилия. При очевидната непроизводствена насоченост на долмените остават две възможни причини:
идеологически потреби и принуда
от страна на владетел, а може би и съчетанието между тях.
Отдавна е известно, че една идеология може да почива на почитане на някое небесно светило, най-често Слънце или Луна, но може и ярка звезда. Най-известният пример за обвързване на мегалитно съоръжение с календарно-астрономически наблюдения е Стоунхендж. Хипотезата за възможна астрономически значима ориентация лежи в основата на т.нар. ориентационна археоастрономия. Приложена към долмените на територията на България, тази хипотеза изисква масово измерване на ориентацията през предното отверстие на обектите. То бе провеждано в нашите експедиции.
Точността на ориентиране (±1°) е в рамките на инструменталната. Грешката в позиционирането на обект по данни на GPS върху спътникова карта от Google Maps е в рамките на вътрешната точност на измерването с GPS прибора, т.е. 5-10 м! От карти или с GPS оценявахме надморската височина на долмена.
Анализът на измерените ориентации на сакарските долмени не показва преобладаваща значима астрономична ориентация към Слънце, Луна или звезда. Наблюдава се почти равномерно неспецифично насочване по целия южен полухоризонт. Наложи се да търсим допълнителни ориентационни принципи.

Данните подсказват връзка между долмените и сакралния ландшафт.

Преобладаващият брой долмени са ориентирани към върхове,
където е отбелязано присъствие на древни тракийски светилища. Тази особеност наричаме топоцентричен ориентационен принцип. Особено впечатляваща е ситуацията с долмени, насочени към рида Гората в Източните Родопи, чийто хребет е осеян със светилища и скални ниши. Доказателство е вековната сакрализация на светилището Глухите камъни в центъра на рида.
Правдоподобието на такъв ориентационен принцип намира подкрепа във фолклорната връзка между хълма на крепостта Мезек в рида Гората и Дервишка могила в Южен Сакар.
Според легендата около живителен извор,
бликал от подножието на рида Гората, били най-старите селения в околността. Всяка година напролет водата от извора ставала бледочервена и хората вярвали, че това е заради кръвна жертва, принасяна от „стопанина” на извора, обитаващ връх Дервишка могила в Сакар. Днес на този връх личат следи от тракийска крепост с обширно селище край нея.
Анализът показва обаче, че топоцентричният принцип не е достатъчен, за да обясни всички ориентации в този район, защото близко разположени и подобни долмени имат ориентации, различаващи се драстично! Оказа се, че е добре обектите да се разглеждат и по райони. Особено благодарна за такъв анализ група образуват долмените в района с. Българска поляна – с. Хлябово – с. Сакарци – вр. Вишеград (856,1 м). Анализът сочи, че с голяма вероятност долмени в този район “гледат” не толкова към характерна височина, а един към друг! Можем да говорим за
„съседски ориентационен принцип”.
Той предполага относителна датировка на паметниците – долменът “мишена” трябва да е по-ранен!
Събраните данни позволяват да се предположи, че по-представителните екземпляри сред долмените може да се разглеждат не само като погребални съоръжения, но и като площадки за култова практика, свързани чрез ориентацията си със значими за култа свети места, често доста отдалечени от разположението им. Мегалитите понякога се вплитат дори в съвременната религиозна обредност на местното население! Ето и няколко примера.
Около менхира в с. Овчарово (Чучул камък) до средата на 20. век се е провеждал събор по Димитровден, а по време на великденските пости се играели хора. До долмена при с. Изворово, в местността Блага черква, било традиция след гроздобер, в началото на октомври,
да се прави служба и курбан, а за маса служел... долменът!
Краеведката от Хлябово Златка Караманова споменава, че в миналото хлябовци се събирали около долмените на култови празници. Смятало се, че долмените имат свои «ступани», за които се разказвали тайнствени легенди. Вярвали, че нощем от долмените излизал огън, който обикалял селото, и хората се бояли да ровят из хилядолетните каменни структури. Това очевидно не плаши иманярите, а и някои хора от местното население, които използват плочите за огради на дворове, гърла на кладенци, навеси над изворчета.
Още Георги Бончев отбелязва масовото и бързо рушене на тези паметници. Карел Шкорпил през 1925 г. също алармира, че “долмените са много изложени на разрушение и скоро ще изчезнат, ако не им се издейства законна охрана”.
Уви, и в наши дни варварското отношение към тези уникални обекти си остава същото – при обиколките си забелязахме навсякъде белези на разрушение. Призивите за опазване, отправени преди век, важат с пълна сила и днес!

https://www.obekti.bg/zemya/dolmenite-na-sakar
« Последна редакция: Септември 08, 2018, 14:33:48 от Hatshepsut »

*

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • *
  • 7159
  • +526/-0
  • Пол: Мъж
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Хасковска област
« Отговор #32 -: Ноември 25, 2016, 14:22:59 »
Археолози от БАН проучват римска крепост и тракийско светилище в община Минерални бани


Уникален античен религиозен комплекс, защитен от крепост от римско време, изследват археолози в местността „Хасара”, недалеч от село Ангел войвода, община Минерални бани.
 
Районът има огромен туристически потенциал, който може да бъде съпоставим в близко бъдеще с открития като Перперикон и Татул. Разкопките се провеждат в местността „Хасара” край село Ангел войвода. „Тук се разкрива и римска крепост, с множество скални ниши, символичен гроб, имало е и църква, за което свидетелства безспорен олтар”, обясни ръководителят на екипа на разкопките доц. д-р Здравко Димитров. Той е археолог от Националния археологически институт и музей на БАН.
 
„Олтарът, може да се реставрира, понеже е добре запазен. Църквата е от края на IV-V век, когато е най-ранният период от приемането на християнството”, убеден е археологът.
В района на църквата са намерени керамични съдинки и стъклени чашки, които са ползвани за църковни ритуали. На метри от нея се намира ритуален гроб, до който се стига по изсечени стъпала.
 
Малко по-надолу са многобройните скални ниши. Под тях има и огромен каменен диск, за който се предполага, че е слънчев часовник. Тракийският античен комплекс край с. Ангел войвода е огромен по размери, тепърва предстои разкриването му, но това е свързано с много работа през следващите години, смята доц. Здравко Димитров.
 
За първи път професионалните разкопки на този комплекс са започнали на 30 май т.г.
„Поех предизвикателството, понеже имах информация за обекта от кмета на Минерални бани Мюмюн Искендер”, обясни доц. Здравко Димитров. Освен екипа от трима археолози, в разкопките участват местни хора от Минерални бани и от близките села.
 
Проучването на светилището и крепостта „Хасара” могат да се превърнат в близко време в културно-исторически паметник не само от регионално, но и от национално значение.
Доц. Д-р Здравко Димитров има богат опит в подобни експедиции. Той е един от научните работници, които са работили от самото начало на проучванията на Перперикон и други важни исторически обекти.

http://epicenter.bg/article/Arheolozi-ot-BAN-prouchvat-rimska-krepost-i-trakiysko-svetilishte-v-obshtina-Mineralni-bani/114822/2/98

*

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • *
  • 7159
  • +526/-0
  • Пол: Мъж
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Хасковска област
« Отговор #33 -: Юни 01, 2017, 23:18:30 »
Нови находки от "Глухите камъни"


За десета поредна година Скалният комплекс „Глухите камъни“ не спира да разкрива своите тайни. Всяка година екип от археолози, ръководен от доц. Георги Нехризов, открива уникални находки, които разказват за живота и бита на тракийците, населявали комплекса преди и след новата ера.

Тази година разкопките започнаха по-рано – от средата на май и ще продължат с известни прекъсвания до края на септември. По програма, до началото на летния сезон, археолозите ще работят в т. нар. Северен сектор на обекта. От предходните години там са открити структури от ранната и късната желязна епоха, свързани с културата и бита на траките. Досега специалистите са разкрили, проучили и документирали 21 гроба от Средновековието. Гробните ями са оградени с камъни, а погребенията са извършени по християнски обред – скелетите са ориентирани в посока изток-запад и са със скръстени на гърдите ръце. В някои от гробовете са открити накити и предмети, като гривни, обици, токи и др., принадлежали приживе на погребаните.

Въпреки че разкопките са все още в началото, екипът вече се натъкна на много интересни находки. Към ранната фаза на желязната епоха се отнасят изцяло запазена бронзова фибула (древна безопасна игла), фрагментирана желязна и бронзово мънисто. Изключително значими в научен аспект са откритията от късната желязна епоха. На първо място е глава от теракота – керамична статуетка на женско божество. Много рядка и почти несрещана в нашите земи е малката бронзова монета на гръцкия град Зоне, намиращ се на егейското крайбрежие, в близост до Александруполис. И тази година, специалистите намериха бронзова монета на град Абдера, разположен близо до устието на р.Места.

Към средновековния период се отнасят предимно накити – сребърни и бронзови гривни, обици, токи за колан както и много монети, главно на византийските императори Йоан ІІ Комнин (1118-1143) и Мануил І Комнин (1143-1180), сечени в Константинопол и Тесалоника. Сред находките от това време прави впечатление изящно изработена малка сребърна тока със следи от позлата и ниело (инкрустация с тъмна метална сплав).

През втория етап на археологическите проучвания – юли и август, ще продължат изследванията на тракийските напластявания в Централния сектор на обекта, а през третия – септември, екипът на Дойчин Грозданов ще проучва църква № 1.

През целия период на проучванията, екипът ще бъде настанен в новата археологическа база в с. Малко градище, създадена по проект „Гласът на скалата“. Благодарение на община Любимец, най-модерната археологическа база е оборудвана с всичко необходимо за работа и престой.

Преди да започнат същинската работа на терен, през април археолозите започнаха със специализираните проучвания. Тогава експедиция, с научен ръководител доц. Георги Нехризов от Националния археологически институт с музей при БАН, проведе издирвания на археологически обекти в землищата на селата Малко градище и Лозен. Целта на издирванията беше чрез локализиране и документиране на археологически обекти и на покрита територия да се изясни динамиката на селищното развитие в района на Скалния комплекс „Глухите камъни“.

Избраният район за проучване граничи с вече изследваната територия в планинските части на землището на с. Малко градище, в околностите на скалния комплекс „Глухите камъни“.
Районът около комплекса е предмет на дългогодишни издирвания, в резултат на които са проучени над 100 кв. км от рида Гората и приблизително толкова в котловината, южно от него. Около 22 кв. км от тази територия са заснети със системата LiDAR. В равнинните зони, северно от рида, досега са провеждани само ограничени несистемни проучвания. В резултат на теренната работа през април 2017 г., напълно са покрити 5,6 кв. км. основно в земеделски площи.

Регистрирани са 22 неизвестни до сега археологически обекта и е актуализирана информацията за още 11 обекта, въведени в Археологическата карта на България. Преобладават могилните некрополи и единични надгробни могили и селища, регистриран е и участък от римски път.

Анализът показва значителен превес на селищата и некрополите от античността, като по-малко са тези от тракийския период и от средновековието. Отсъствието на праисторически обекти прави впечатление на археолозите.

https://haskovo.info/
« Последна редакция: Септември 08, 2018, 14:35:10 от Hatshepsut »

*

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • *
  • 7159
  • +526/-0
  • Пол: Мъж
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Хасковска област
« Отговор #34 -: Август 21, 2017, 15:20:00 »
Приключиха разкопките на уникална сграда в крепостта край село Хухла


Окончателните размери на целия комплекс все още се доизясняват, защото не е  разкрита цялата дължина на сградата. До този момент има проучени 35 метра от нея.

Археологически екип на Националния исторически музей (НИМ) приключи разкопките - сезон 2017 г. на късноантичната и средновековна крепост в местността „Балък дере”, до Ивайловградското село Хухла, известна в региона още и под името "Родостица". Екипът се ръководи от гл. уредник Ивайло Кънев и уредникът от НИМ Маргарита Попова.


Тази година продължи проучването на сграда, открита през 2013 г.

Още в началото на разкопките се установи, че археолозите са попаднали на уникална по своите размери  сграда, чиито помещения имат широчина на зидовете 0,9 м и са съхранени във височина до 2,40м, измазани от вътре с фин бял хоросан и са застлани с добре обработени плочи, съобщава директорът на НИМ проф. Божидар Димитров.


На юг от сградата се очертава „голям двор”  с широчина 15м, който подобно на помещенията е засталан с плочник.

Важни за проучванията се оказаха резултатите от археологическите сезони 2016 г.-2017 г., които установиха, че „големият двор” всъщност не е двор, а голяма зала и е част от важна представителна сграда, която е претърпяла няколко  реконструкции.

Окончателните размери на целия комплекс все още се доизясняват, защото не е  разкрита цялата дължина на сградата. До този момент има проучени 35 метра от нея.

Най-значимото откритие бе направено през 2014 г., когато археолозите се натъкнаха на колективна монетна находка от билонови (сплав от злато и сребро) монети на византийския император Алексий Комнин (1081- 1118 г.).

При археологическите разкопки бяха открити още мраморни колони, части от мраморна облицовка, предмети на бита, коланни апликации, множество монети, фрагменти вероятно от църковна утвар - общо около 400 бр. експоната (само от сградата), които могат да се видят във витрините на НИМ-гр. София и в Общинския исторически музей – Ивайловград.






Какви функции е изпълнявала и на кого е принадлежала представителната сграда засега остава неизвестно. Фактите сочат, че тя е построена в началото наVI в. и е унищожена от славяни и авари  през първата половина на VII в. През  Х-XI в. император Алексий Комнин преустройва само залата на сградата и я използва като база във войната с норманите.

Проучванията ще продължат с финансовите ресурси на Националния исторически музей и пълната подкрепа на община Ивайловград до цялостното разкриване на този неповторим и без аналог паметник на културата. След това ще се предприемат мерки за неговото подобаващо експониране и социализиране.

http://www.desant.net/show-news/41210

*

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • *
  • 7159
  • +526/-0
  • Пол: Мъж
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Хасковска област
« Отговор #35 -: Октомври 15, 2017, 09:25:32 »
Разкриха селище на 1500 години в нива край Глухите камъни


Археологическа експедиция, водена от доц. д-р Георги Нехризов, който от 10 години изучава светилището Глухите камъни край село Малко градище, обхожда равнината местност педя по педя, за да разгадае още подробности за обитателите на района в древността.
Есенната експедиция е втората за тази година, след като вече такава е имала през пролетта. Тя е по проект на БАН, финансиран от правителството, а целта е да се попълни Археологическата карта на България. 30 общо са археологическите експедиции в страната, които подобно на изследователите край Малко градище оглеждат буквално всеки сантиметър в районите с концентрация на древна история.
Целта на втората експедиция, която тече и в момента, е да се изследва равнинния район северно от планинския масив, на който е разположен култовият комплекс Глухите камъни. В продължение на 10-те години работа  тази част не е проучена, обяснява водачът на екипа, съставен от магистри и докторанти по археология. Задачата им е да изяснят дали на територията на земеделските земи край Малко градище има наличие на древни обекти.
За екипа на д-р Нехризов резултатите до момента са доста интересни. Само за няколко месеца работа през пролетта и в настоящата експедиция броят на известните археологически обекти в района на Любимец са почти удвоени и са достигнали 60.
По време на проучванията си екипът е регистрирал селища, разположени около реките, надгробни могили и светилища, които са на север от скалите, на които са Глухите камъни.
Сред най-любопитните находки на археолозите сега е част от един от основните римски пътища, които пресичат България, известен като Друма.
Другата топ находка на експедицията е голямо селище. То е част от селищната система около Глухите камъни. В него археолозите са се натъкнали на сграда, която вероятно е била доста значима. А за това се съди по намерената масивна колона. За момента се предполага, че зданието е на храм или е било с представителна функция. Регистрираните артефакти са от предримския, римския период, античността и средновековието. Въпреки, че все още не е подробно проучено, Нехризов смята, че селището е функционирало поне 1500 години.
Трудът на археолозите е мащабен, понеже всяка част от обходените територии, дори и на нея да не са открити исторически обекти ще бъде отбелязана на картата със свои идентификационен номер. Проучванията вървят бавно тъй като се оглежда всеки камък, а и защото голяма част от терена е обрасла с растителност. Археолозите изследват огромна територия на ден, посочва д-р Нехризов. Попълването на картата обаче от една страна ще улесни работата на изследователите и в бъдеще, защото от една страна ще се знае в кои райони няма смисъл да се копае, а от друга вече набелязваме терени, които пък са интересни и тепърва ще разкриват тайни, казва Георги Нехризов.

http://www.parvomai.net/index.php/news/438611/Razkriha-selisthe-na-1500-godini-v-niva-kray-Gluhite-kamani

*

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • *
  • 7159
  • +526/-0
  • Пол: Мъж
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Хасковска област
« Отговор #36 -: Април 18, 2018, 22:26:32 »
Проучват най-загадъчната крепост в България


Понякога има полза и от пожарите – ако миналата година не бяха пламнали околностите на 14-метровата кула Букелон край с. Маточина, Свиленградско, нямаше да има и спасителни разкопки. И най-загадъчната крепост у нас все още щеше да е неизследвана от археолози.

„Има много сведения и легенди за Букелон, но те чакат потвърждение. Днес кулата стърчи самотна, няма видимо запазени крепостни стени, затова пък камъните, взети от тях, са ясно различими в градежа на селските къщи наоколо – разказва  гл. ас. д-р Мариела Инкова от Националния исторически музей, ръководител на обекта. – Късмет е, че не са нанесени щети и от иманярски набези: Букелон е близо до границата, има наблюдателница и всичко се заснема. Нашият екип направи три сондажа, открихме участъци от късноантичната крепост, достроявана през Средновековието. Сред най-интересните ни находки са златна апликация от XI-XIII в., скулптирана дръжка на нож или на огледало от  IV в., бойна топка за прашка,  доста монети от II век пр. Хр. докъм  XVI век и накити. Специално внимание заслужава един печат от края на XIII столетие, с изображение на Богородица Оранта от едната страна и надпис от другата.“

Взантинистът проф. Иван Йорданов вече е разчел надписа: „Пречиста, потвърждавай писмата на протогеракария, украсявай и актовете“.  А протогеракарият е първият соколар в двора на императора, много влиятелна личност в онези времена.

Кой ли е императорът? Може би става дума за Андроник  II /1282-1328/ или за Михаил VIII Палеолог /1259-1282/ – по негово време е написано съчинение за лова със соколи, любимо занимание на короновани глави и завоеватели още преди новата ера.

„Разшифроване“ чака и един кръстовиден монограм при входа на Букелон: буквите „М, N, Λ, Κ“ може да се свързани с името на  българския цар Михаил III Шишман, но това още не е доказано. А дали цар Калоян наистина е държал в крепостта пленения през 1205 г. Балдуин Фландърски, както предполагат някои историци? Може би близо до кулата е било лобното място на император Валент /364-378/, загинал в битка с готите, но и за тази теза предстои да се търсят веществени доказателства. Началото на проучванията е сложено, остава да се осигури финансиране за разкопки и тази година. Този път не „на пожар“, а планирани.





https://www.obekti.bg/misterii/prouchvat-nay-zagadchnata-krepost-v-blgariya

*

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • *
  • 7159
  • +526/-0
  • Пол: Мъж
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Хасковска област
« Отговор #37 -: Юли 24, 2018, 09:04:46 »
Откриха изключителна археологическа находка в крепостта Лютица

Археолози откриха невиждан досега в България оловен печат. Артефактът е намерен по време на разкопките на средновековната крепост Лютица, край Ивайловград, съобщиха от Националния исторически музей (НИМ).

Тази година на крепостта Лютица работят две експедиции - тази на Националния исторически музей (НИМ) и на Националния Археологически институт с музей при БАН, която се финансира от Министерството на културата. Първите проучвания, които се ръководят от Филип Петрунов (археолог в средновековна секция на НАИМ-БАН) и Виолина Кирякова (уредник в отдел "Археология" на НИМ), започнаха през юли.

Именно археологът Виолина Кирякова е попаднала на ценния печат.



Печатът е с изображение на императрицата Ирина (Йоланда) Монфератска Комнина Дукена Палеологина - втората съпруга на византийския император Андроник II Палеолог.

От едната страна на печата е изобразена Ирина, а от двете й страни са изписани имената ѝ. От другата страна има изображение на Богородица с младенеца.



Според проф. Константин Дочев (ръководител на търновския филиал на средновековна секция на НАИМ-БАН и нумизмат), това е първият такъв печат, който е открит в България. По думите му в света са известни още два такива печата, които се съхраняват в Британския национален музей.

Находката е изключително ценна и показва, че Лютица е важен български град, чиито управители са водели кореспонденция в владетелите на най- големите средновековни държави.

Според доц. Владимир Пенчев (нумизмат на НИМ) императрицата е управлявала в периода 1284 - 1317 г.

Ирина е родена с името Йоланда през 1274 в княжество Монферат, днешна Италия. Тя е дъщеря на Вилхелм VII (1240-1292), маркиз дьо Монферат, и на втората му съпруга Беатрис Кастилска (1254-1286).

Ирина e внучка по майчина линия на Виоланта Арагонска и крал Алфонсо X от Кастилия.

През 1284 г. Йоланда е омъжена за овдовелия византийски император Андроник II и приема православното име Ирина, значещо мир.

https://news.bg/culture/otkriha-izklyuchitelna-arheologicheska-nahodka-v-krepostta-lyutitsa.html

*

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • *
  • 7159
  • +526/-0
  • Пол: Мъж
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Хасковска област
« Отговор #38 -: Септември 22, 2018, 22:28:35 »
Откриха първата златна монета от средновековния град Лютица край Ивайловград


Екипът, ръководен от директора на НИМ доц. д-р Бони Петрунова, който проучва средновековния град Лютица край Ивайловград, Хасковско, намери първата златна монета на този обект. Това съобщиха от пресцентъра на НИМ.

Тя е от типа "Йоан ІІІ Дука Ватаци (1222- 1254)“ и е отнасяна към този никейски император, от период на интензивни златни и медни монетосечения, правени от венецианците в Константинопол. Монетите са използвани в този български град още от около 1215 г. По-точната датировка на златната монета, според проф. Константин Дочев, е 1240-1260 г. Тя не е била в обращение дълго време, но е преминала през ръцете на няколко сарафи, което личи от графитите по нея.

След като през юли тази година в Лютица бе открит печатът на императрица Йоланда Монфератска, сега намирането на златна монета в този средновековен град показва, че това място е богат извор на информация и богатства. И това е само първата златна монета, ще „изскочат“ вероятно и други.

Прочети още : https://www.actualno.com/goodnews/otkriha-pyrvata-zlatna-moneta-ots-rednovekovnija-grad-lutica-kraj-ivajlovgrad-snimka-news_696040.html
© Actualno.com
« Последна редакция: Септември 22, 2018, 22:44:47 от Hatshepsut »

*

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • *
  • 7159
  • +526/-0
  • Пол: Мъж
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Хасковска област
« Отговор #39 -: Декември 29, 2018, 21:58:12 »
Откриха съдове от Мала Азия в ямен комплекс край границата


мен комплекс може да даде информация, която ще е от голям принос за проучването на ранножелязната епоха по земите ни. Той се намира в землището на свиленградското село Капитан Андреево, коментираха от Регионалния исторически музей в Хасково, пише Хасковска Марица.

Екип от археолози проучил 297 структури при спасителни разкопки. Те са предизвикани от инвестиционно намерение.

Става въпрос за ями от ранножелязната епоха [около 1200-500г.пр.Хр.]. В 9 от тях имало останки от хора, а в 5 телата били специално положени. До скелетите имало над 20 цели керамични съда, които най-вероятно са специално поставени. Очаква се реставратори да сглобят още от керамичните останки.

Съдовете в по-голямата си част били местно производство, но забележителното е, че имало и фрагменти с произход от Гърция и Мала Азия. Другото голямо попадение е, че ямите били групирани в кръгове.

Все още специалистите не се ангажират с твърдо заключение за характера на комплекса - дали е свързан с погребалната обредност, религиозните вярвания на населението, или съоръженията са за битови нужди.

В централната част на площта била проучена жилищна структура от късния неолит. В него имало каменни и керамични боздугани, култови масички и голямо количество керамични съдове. Интерес представлявал и проучен гроб от къснобронзовата епоха. Тялото е в поза "хокер", а в ръцете си погребаният държал бронзов кинжал и съд.

https://www.marica.bg/otkriha-sydove-ot-mala-aziq-v-qmen-kompleks-kraj-granicata-Article-178784.html

 

Археологически находки от Турция и Близкия Изток

Започната от Hatshepsut

Отговора: 22
Прегледи: 9524
Последна публикация Юли 03, 2019, 09:31:47
от Hatshepsut
Археологически находки в Търновград

Започната от Болгардингезе

Отговора: 40
Прегледи: 27465
Последна публикация Юли 09, 2019, 21:57:36
от Hatshepsut
Археологически находки от Плиска

Започната от Hatshepsut

Отговора: 16
Прегледи: 7191
Последна публикация Април 12, 2019, 08:26:00
от Hatshepsut
Археологически находки от индианските цивилизации

Започната от Hatshepsut

Отговора: 18
Прегледи: 5434
Последна публикация Юни 15, 2019, 23:43:36
от Hatshepsut
Археологически находки от Волжка България

Започната от Сит

Отговора: 18
Прегледи: 6649
Последна публикация Май 28, 2019, 15:02:01
от Hatshepsut
Powered by EzPortal