Forum > Култура и изкуство

За новите чуждици в българския език

<< < (3/3)

Hatshepsut:
Колко е важно… да знаем собствения си език
Как говорим?

В България винаги сме били подвластни на чуждо влияние и винаги сме вземали и вмъквали изрази, думи и дори цели словосъчетания в нашия прекрасен език. Не е ясно какво хората точно не му харесват и кое им е недостатъчно, при положение че нашият език е един от най-старите, от които произлизат и други, но явно на нас, българите, ни е пошъл и празен. Това е видно от многото чуждици, с които е пълен (за турцизмите няма смисъл дори да говоря, защото те вече са ни набити не само в главите, но и в молекулите на дезоксирибонуклеиновата ни  киселина (за по-незапознатите ДНК)). Напоследък е модерно да използваме английски фрази с български акцент, което вероятно би трябвало да звучи тежко и някак да те издига над събеседника ти. Ясно е, че човек смята, че така придобива ново ниво и се приема от околните като полиглот (според него, разбира се). Няма да правя съпоставка с известна песен, която звучеше нещо такова – „полиглот или полуолигофрен…“.

ИМА ХОРА, КОИТО НАИСТИНА ГОВОРЯТ МНОГО ЕЗИЦИ, И ТО ПЕРФЕКТНО, НО НЕ ГИ ОМЕШВАТ, КАТО СПАГЕТИ.

Англофилизация

Това явление се наблюдава от няколко години насам, като най-вече се характеризира с използване на английски думи в българско изречение. Там, вместо говорещият да каже примерно – Здравей, приятелю, казва – Хей дююд или Хей, пич. И в двата случая Здравей, приятелю изглежда и звучи по-добре, без значение, че за някои индивиди това може да е старомодно (да, знам, трябваше да напиша олд фешън или олд скуул, ама няма). Освен това на много места се използват и „бизи съм“ (сиреч зает съм), мен – в „Кво става, мен“ (сиреч какво става, мъж), „шерна“ – в „Чудя се, дали да шерна тая снимка“ (сиреч чудя се дали да споделя тази снимка). Както сами можете да видите, в нашия език има дума за почти всяка мисъл, която ви перне през кратуната, и съвсем спокойно може да се изрази на майчиния език. Е, вярно, няма да звучи тежко (чакайте да напиша хард, че да ме разберете), но все пак ще покажете някакъв вид езикова култура. Важно е да се знае и още нещо – това говорене не се вписва във външния вид (стайлинга) и не променя статуквото.

Латинофилизация

„MODERNOTO IZ DEBRITE NA INTERNET E DA SE IZPOLZWAT LATINSKI BUKWI, ZA DA SE NAPI6AT NE6TA NA BALGARSKI. НАДЯВАМ СЕ, ЧЕ НЕ СЪМ ЕДИНСТВЕНИЯТ, НА КОЙТО ПРЕДИШНОТО ИЗРЕЧЕНИЕ НЕ МУ ХАРЕСВА.“

Както споменах и в предишните редове, освен че езикът ни е прекрасен, то той се състои от има-няма 30 букви, които, ако се използват едновременно, се получават думи, които, ако се съберат, стават изречения. Някъде в началните класове сме учили азбуката, там някъде сме се запознали с всички български букви и с писане на ченгелчета до късни нощи, даже сме се научили да ги изписваме. Сигурен съм, че в някоя паралелна вселена и друго измерение всички народи, използващи латиницата, пишат статуси и мисли с български букви и примерно Hello го пиша Хело, но някак не ми звучи логично ние да го правим. Оправданията от рода – ма аз пиша през телефона, вече не са актуални на фона на няколкотостотин вида и модела софтуери за клавиатури, където можете да намерите и за най-старата Нокиа БДС клавиатура. Вероятно това писане също е форма на лично изразяване и отношение към актуалните тенденции в света на високите технологии (hai-tek, sai-fai, ultra hiper modernite tehnologii) и хората, използващи този похват, се смятат за бунтари, хипита и вероятно наследници на Стив Джобс, но все пак не изглежда готино. Изразявайте таланта си някъде другаде (else where или nqkude drugade (и кой по дяволите реши, че Q-то e Я?!?!?!)).

Унаследяване или „Аз съм баща ти“!

След  цялата колаборация от предишните неща идва и едно страхотно явление – унаследяването на букви. В латиницата се оказа, че буквите – Ч, Ш, Щ, Ю, Я нямат аналог, което, освен че е глобален проблем с тежки последствия върху психиката на хората, доведе и до крайна нужда от намиране на аналог. Ето как изглежда унаследяването, което по мое мнение е страхотно гениална идея, която трябва да остане в историята.

Ч – хубавото и звучно „Ч“ се оказа препъникамък за латинолюбците и англопоклонниците, защото заема някакво място в доста български думи. Как човек да каже – честито, череша, черно, чисто, чело и т.н. И тук дойде проблясъкът – Ч = 4. Цифричката четири (4) си е цифра открай време и даже се използва по целия свят, защото е част от арабските цифри и се използва в позиционната десетична бройна система. След като си има определено място, и то не в азбуката, нейното приложение не би трябвало да бъде като заместител на „Ч“. „Не само 4е“ не изглежда добре, ами направо е нелепо.

Ш – другата ни хубава буквичка, която получи 6амар и бе заместена с „6“. Шест (6) отново е част от позиционната десетична бройна система и няма място в думите, а камо ли като заместител на беззвучна съгласна буква. Думите, започващи или съдържащи „Ш“, може да не са много, но „Ш“ би трябвало да си е заслужила уважението и да седи гордо написана. Освен това тази буквичка присъства във всички славянски кирилски азбуки, и то с причина.

Щ – е тук гаврата е пълна. Тази „кофти“ буква се изписва не с една, а с цели два… знака. Поради факта, че представлява комбинация от два звука, гениалността на хората й отреди да се изписва така – 6t, а някъде даже и само с 6. Така нареченият баща на 6 и т почти е на път да потъне в аналите на историята и скоро азбуката ни да приеме цифрово изражение. Вероятно ще има много хора, които ще са радостни от това.

Ю – Я – и тук ситуацията е тежка. За ю-то и я-то се използват интересни и много колоритни начини на изписване, като всеки от тях зависи от „автора“. Q-то обаче, е най-фрапиращият според мен. Кой, как и защо реши, че това „Q” прилича на това “Я“, не ми е много ясно, но явно е най-добрият заместител. При Ю-то нещата не стоят точно така, но и там има количество интересни изписвания, които до някъде стават отражение на „автора“.

Има още доста примери на букви, думи и словосъчетания, които могат да попаднат под „лингвистичните“ умея на всеки от нас, но моля, нека българският език не бъде опитно зайче за сътворяването на негов наследник – шльокавицата!

http://blog.interlandbg.com/?p=93

Hatshepsut:
За Българския език!
Защо не харесваме собствения си език? Защо не ни стига?
Как така един от най-старите езици се оказва толкова беден, че почти всяко изречение вече съдържа чуждица?
И кой изобщо го интересува това?
Мен. И хората, които биха прочели това
За това сядам да пиша.

Сега ще ви предложа една игра.
Ще ви дам три примера за изречения на „български” език, а вие ще се опитате да ги преведете. Бива ли?
Първи пример! "Български" корпоративен език:

„Здравейте, днес на този тим билдинг, ние сме вашият хост! Добре дошли на нашия уъркшоп, в който ще презентираме иновационната си визия. Тя е екстрахирана и провокирана от имиджа на европейските ни колеги в последния ивент, който те комуникираха заедно с нас!”

Втори пример! "Български" терапевтичен език:
„Като ваш лайф коуч, бих искал да ви извадя от зоната ви на комфорт с един креативен инсайд подход. Така ще изградим по-дълбоко доверие и ще ви провокирам към искрена комуникация относно ресурсите ви за справяне с проблема с вашия партньор.”

Трети пример! "Български" езотеричен език:
„По време на медитацията ще станете свидетели на уникален ченълинг, реализиран на високо вибрационно ниво. Ню ейдж мастърът ще ви помогне да визуализирате и да инвокирате ангела си хранител, за да ви подготви за среща с предишната ви инкарнация.”

Изкушавам се да ви преведа всички тези изречения на чист, човешки, грамотен български език. Но ще е по-интересно да опитате да го сторите сами.

Всички се подиграваме на циганите, които говорят техния език, вмъквайки и неправилно употребени български думи.
Задайте си въпроса какво ли би си казал един англичанин, ако чуе всичките тези изречения!
Дали няма да му звучим точно като онези цигани?

Знам какво ще кажат тези, които говорят този „странен език”. Че това е корпоративният език, или медицинският...или съвременният...
Или че всеки език се развива и обогатява?
Да видим дали е така.
Когато се опитвате да „преведете” тези изречения, наблюдавайте се! Всяка една чуждица в тях отговаря на жива дума от съвременния български език. Ако се затруднявате да я намерите, то е защото речникът ви по някаква причина не е качествено обогатен, а рязко обеднял.
Не забравяйте, че колкото повече сходни думи, с еднакво значение на родния си език може да изреди един човек, толкова по-богат е езикът му!
Ако само чуждицата е в главата ви, то се информирате (уведомявате) за живота и събитията само от медиите.
Книги, осъзнато, трайно знание и творческа мисъл липсват.
Тогава следва безсилие в употребата на изразни средства.
Разбира се, най-често срещания отговор от такива хора е, че просто на български не би звучало по същия начин. Нима?!
Та те дори не познават езика си!

Все говоря, че в корена ни е Силата. И пак за това ще говоря.
Езикът е неразделна част от еволюцията (развитието) и паметта на един народ. Той е жив организъм.
И както всичко живо наоколо езикът, разбира се се развива. Когато в него липсват термини (понятия) за съвременна технология например, съвсем естествено е хората да заимстват официално наложените.

Но какво се случва, когато самият народ спре да говори на собствения си език, само защото „не звучи по онзи начин”?
Няма да говоря отново за комплексите ни, които крещят на всяка крачка. Ще ви дам простичък пример:

Представете си езика като една песен. Звуците в нея вибрират (трептят) по определен начин и създават точно определена хармония (равновесие). Всички знаете , че е невъзможно една песен да бъде преведена буквално (до словно) на чужд език. Думите могат да имат съвсем еднакъв смисъл, но равновесието от звуци ще бъде нарушено. Просто думите на всеки език звучат различно. Защо?
Заради особеностите на развитието, характера и паметта на народа, който го говори.
Да се върнем на нашата песен. Опитайте се да заместите в „Хубава си моя горо” 10 думи с английски думи, със същото значение. Или поне пет. Или дори само една.
Веднага ще прозвучи фалшиво, нали? Нещо ще се наруши. Бихте ли приспали детето си с такава песен?

Голяма част от вас са чували за вибрацията (трептенето) и енергията (силата) на думите и за това от какво значение са те. Влиянието, което оказват точно те върху подсъзнанието ни е огромно.

Продължавам да пиша за тези, които знаят, че съществува онова нещо, което наричам Български корен.

Помните ли, човекът е направен от Дъха на Бога (душата), тялото и Корена - онова нещо, което е носител на памет на род и народ, жизнената ни сила.
Родният език, на който проговаряме е част от този корен, от тази памет. Той е жив! Какво се случва, ако го мърсим постоянно? Или ако просто го забравяме...

Всъщност обичта и омразата са две страни на Отношението.
Знаете как работи тази сила, нали?
Ако обичате един човек, той се чувства добре около вас и има нужда от вас.
Ако го мразите, той боледува около вас и гледа да се махне.
Но ако спрете да го забелязвате или го забравите, той може да умре!
Защото забравата е липса на всякакво отношение.
Тогава човекът остава сам и непотребен. И залинява...
Така е и с Езика.

Има хора, които го обичат, нуждаят се от него и се грижат за него.
Има други, които не го до любват, смятат го за грозен и остарял.
Но има трети, които го смятат просто за непотребен. Те са най-страшните и най-опасните!
Защото не го правят от омраза, а от незнание.
Който не знае, няма отношение.
Когато не познаваш някого достатъчно, как да го обичаш и да се грижиш за него? Той ти е непотребен, нямаш нужда от него в твоя свят...
И точно така умира един език. От забрава и незнание...

Аз не познавам баба или майка, която да комуникира с детето си!
В моята родина, те все още общуват!
Баба ми и дядо ми, майка и татко, аз и мъжът ми никога не сме били партньори!
В моята родина винаги сме спътници и сродни души!
И с цялото си сърце се надявам да съм възпитала син, който не е концентриран, енергичен и креативен, а съсредоточен, силен и творящ! Защото синът ми е българин!

А вие опитайте да преведете онези изречения горе. Заради себе си.
И си помислете колко думи убихте в родния си език и колко думи съхранихте!

Пазете и бъдете!

(function(d,s,id){var js, fjs = d.getElementsByTagName(s)[0];if (d.getElementById(id)) return;js = d.createElement(s); js.id = id;js.src = "//connect.facebook.net/fr_FR/sdk.js#xfbml=1&version=v2.12";fjs.parentNode.insertBefore(js, fjs);}(document, "script", "facebook-jssdk"));

Hatshepsut:
По 300 нови думи всяка година


Два века българският език се обновява с диалектите, сега само за 25 г. модерни термини и чуждици бурно го преобразиха По 200-300 нови думи на година - това е скоростта, с която се развива българският език. Демокрацията не само преобърна живота в държавата, тя разтърси из основи и вербалното общуване на българина. Обществената енергия на първите протести заля публичното пространство с дръзки думи, които трябваше да пометат казионния тоталитарен език. Усещането за свобода мина и през словесно разкрепостяване, цинизмите дори на моменти вземаха преднамерено връх. После на вълната на новите технологии в езика навлязоха термини, които половината възрастно население още не може да произнесе, въпреки че отдавна “чати” и “скайпва” с деца и внуци, изнесли се в чужбина. Логично е, че при толкова нови неща, които се случват около нас, трябват и адекватни термини, с които те да бъдат назовавани. И така от началото на демокрацията официално вписаните в речниците нови думи са около 5000, обобщават езиковедите. Българският - първият славянски книжовен език, има изключително богата история. В последните 200 години, когато се формира съвременният му книжовен вариант, в основата му бяха положени българските диалекти. Днес те не са така жизнени както някога и определено не могат да дадат нова енергия и тласък на езика на съвременния българин. Вече отворен към света, през последните 27 години той постоянно посяга към нови думи. Проблемът е, че повечето от тях са чужди по произход и се отнасяме безкритично към заемането им, често това се случва и в науместен контекст. Но ако някой използва дадена чужда дума, това съвсем не означава, че тя вече е влязла в речника на българския език. Пътят до вписването ѝ е дълъг. Кои думи да бъдат включени, решават авторите на речника - това са екипите от Института за български език при БАН. Още през 50-те години на миналия век институтът е натоварен да бъде кодификатор на българския език. Няма писана норма кога да се вкара в речника поредната партида думи. Щом учените преценят, че се е натрупал достатъчно нов речников материал, те започват да го обобощават и пресяват. Никой не го налага. Важното е друго. Че всички чужди думи, които заемаме, винаги се нагаждат към системата на езика ни. Затова опасенията, че българският като малък език е заплашен от изчезване, не са основателни. Неговата система е гъвкава, но достатъчно стабилна, за да допусне българското да се стопи. Преди 4 години беше създаден последният официален правописен речник на българския език. Тогава в него бяха включени многото английски думи, добили широка употреба. Това се наложи най вече от наличието на големи колебания при правописа им Предишното издание е от 2002 г., а още по-старото - от 1983 г. Всяко подобна редакция върви със споровете дали не е време за промяна на някои брадясали правила в посока опростяване на правописа. Вече 10-ина години например се говори дали правилото за пълния член да се отмени, защото “така ще се съобразим с масовата практика на неспазването му”. Стажанти от Секцията за съвременен български език в института на БАН, където е изработен речникът, проверили обаче какво е положението с членуването - как имената от мъжки род се употребяват в масовия печат, и се оказало, че почти няма грешки. Не така стоят обаче нещата с ударенията и “ме”-кането - и от телевизионния екран, и в речта на публичните фигури грешките вече са толкова масови и фрапиращи, че сигурно професор Балан се върти в гроба си. Появиха се напъни за официализиране и на въпросното “ме”-кане (правиМЕ), но засега им се дава сериозен отпор. Затова пък радушно са приети всякакви “вкусни” новости - след свързаните с технологиите нови думи вероятно най-многобройната група е тази на термини от кулинарната област. Всяка вечер в национален ефир вече чуваме за веган, гурме, смути и др., отчитат езиковеди. Първоначално част от пасивната лексика, официално в речника нахлуха и други свързани с модерния начин на живот и поддържане на тялото термини. Колкото по-внимателни ставаме към здравословното хранене и грижите за физиката, толкова по-старателно изреждаме всички тези модерни неща, на които се отдаваме брънч, спа, уелнес Гледаме токшоу, увличаме се винтидж, следим блогъри онлайн на таблетите и смартфоните си. Българинът вече не публикува информация на страницата си във фейсбук, а я поства- звучи по-престижно. По същата причина глаголът за другата най-популярна социална мрежа е туитвам. “Тези употреби са интересни и от словообразувателно гледище. Излизането на Великобритания от Европейския съюз наложи думата брекзит (от British exit), която всяка вечер чувахме от различни медии. Каква ще бъде съдбата на всички тези думи, дали ще останат само част от езиковата мода, или реална необходимост да назоват нови явления, само носителите на езика и времето могат да покажат”, коментира доц. Владислав Миланов от Софийския университет. Много актуални са наблюденията на колегите от Секцията по лексикология и лексикография към Института за български език на БАН. Непрекъснато се следят новите думи и тенденциите, свързани с тях, честотата на употреба, а това е важно за всяка една нация и за всеки един език, добавя езиковедът.

Копирано от https://www.24chasa.bg/novini/article/5853767
© www.24chasa.bg

Навигация

[0] Списък на темите

[*] Предходна страница

Powered by EzPortal
Премини на пълна версия