25 години от атентатите извършени от турски терористи в Пловдив и Варна

„Който владее миналото, той владее и бъдещето."

Джон Оруел - „1984"

Преди четвърт век по времето на управлението на Тодор Живков и БКП беше трудно да научиш нещо повече за атентатите извършени от турски терористи в Пловдив и Варна.

По това време 30 август 1984 г. в България продължава провеждането на т.нар. „Възродителен процес" започнал в началото на 70-те години на 20 век. Като история е вече е сливането на турските и българските училища.

Вследствие на това турският език от основен предмет на преподаване става избираем предмет в обединените училища. Намаля обема на турските печатни издания и част от тях стават двуезични-на турски и български. Намаля и броя на мюсюлманските духовници и се въвеждат по настояване на Политбюро на ЦК на БКП нови „епархии". В ход е и спогодбата за събиране на разделените семейства в хода на изселническата вълна от 1950-1951 г., която е действала до 1978 г. Десетина години по-рано на 21.11.1967 г. на заседание на Политбюро Тодор Живков представя партийната линия за асимилация чрез съвместния живот и съвместната работа на българи и турци и въвличане на турската интелигенция в администрацията. Прието е и предложението на Пенчо Кубадински да се вербуват мюсюлманските духовници за сътрудници на Държавна сигурност.

Главният идеолог по това време на БКП, Александър Лилов формулира през 1974 г. искане за замяна на традиционното облекло и преди всичко на мюсюлманските празници със съответната система от социалистически празници и обичаи. Тази нелека работа се възлага на ОФ.

В края на 70-те години една доктрина за българския етногенезис на българските турци се усъвършенства и според нея „всички турци в България имат български етнически произход".

В началото на 80-те години се взема едно решение с Постановление №22 от 10 май 1982 г. за ускорено социално-икономическо развитие на селищните системи от четвърти и пети функционален тип от граничните райони. Малко преди това през февруари Политбюро е взело решение да се забрани заселването на български турци в района на Странджа-Сакар.

Това е държавно противодействие на развилата се тенденция от края на 70-те години, турското население да се премества да живее в граничните райони, където преди не са живели турци. По това време се отчита и факта, че българските турци са склонни да се подадат на турския национализъм в кризисни международни ситуации, на база турска пропаганда, която подклажда страха от насилствена асимилация.


http://www.bg-history.info/3644/25-godini-ot-atentatite-izvursheni-ot-turski-teroristi-v-Plovdiv-i-Varna.html

Колкото и да са ми антипатични комунистите управлявали Родината, не може да се отрече, че с подобни действия са правили добро на народа...

Тази политика е от втората половина на 70-те и през 80-те години,когато дори и комунистите осъзнаха,че турците винаги ще останат с взор,вперен към Анкара.Преди това с чиста съвест им осигуриха печат,театри и преференциална квота във всички ВУЗ-ове,за да крепнат и да се развиват като "братски" народ!А т.нар."възродителен процес" беше огромна грешка,беше наивно да се смята,че турците ще станат българи.Трябваше да се работи в посока на изселническа кампания,колкото и Турция да спъва нещата.Българскитге турци далеч не са българи,както твърдяха безродниците комунисти,достатъчно е да се видят "гаджалските" им физиономии,дори и "северните" турски типове имат особен вид специфика и не приличат на нашите такива.
Аз съм съвременник на онова време и много добре си спомням патрулите,съставени то запасняци,както и такива на "вътрешни" войски.
Бог да прости душите на невинните жертви на атентатите,наредили се до жертвите на кървавия турски ятаган.И само като си помисля,че не са овъзмездени напълно! :@