Българска култура и духовност > Поезия

Стихове за България

(1/9) > >>

Иван Иванов:
Балада за България

България във тихата дъга
над жълтите поля с червени макове,
България във моята тъга
зад тъмните стъкла на всички влакове.
България
по тъмните бразди на всяка равнина.
България
във светлите гърди на моята жена.
България по тъмните крила
на птиците, от зимата прокудени.
България по светлите чела
на всички пеещи и всички влюбени.

По всички, всички стародавни пътища
България.

Бавно вървяха
в пътища тесни
с детска уплаха
твоите песни.
Тъжни девици
в късни седянки,
бивши войници,
слепи, шармантки
като по книга
ги пяха жално...
Песни ли? Стига!
Ти беше гладна.
От болка - черна,
от мъка - свята,
вдовицо верна
на Караджата...
И твойта мъка,
дълго люляна,
изпъна лъка.
Народът стана
из минни кули,
из ниви гъсти,
със медни скули
и силни пръсти
хвърли в борбата
той свойте сили,
пося земята
с братски могили
и те прегърна
като закрила...
Всичко ти върна -
вяра и сила.
Сега, когато
люлей в балкана
твоето лято
златна камбана,
то се надвеси -
горда родилка -
и ми донесе
в пъстра престилка
мъдрото детство
на свободата
като наследство
от Караджата...

България по малките слънца
на поздрави и възпоминания.
България във кротките сърца
на всички честни в своите желания.
България измедната тръба на всяка веселба.
България
във моята съдба и вашата съдба.
България по сините крила
на дни и нощи, радостно събудени.
България по мъжките тела
на мойте стихове, безумно влюбени...

По всички, всички устремени пътища
България!

Христо Фотев

Nordwave:
МОЛИТВА ЗА БЪЛГАРИЯ
НА БЪЛГАРСКИТЕ НАЦИОНАЛИСТИ

Господи Боже наш!
Ти, който бдиш над света, чуй нашата молитва!
Озари ни с лъчите на могъщия всеблаг Дух и разгори в сърцата ни искрата, която си запалил в нас!
Укрепи в гърдите ни пламъка на свободата и правдата. Просветли ни да бъдем смели и доблестни българи, достойни за своя
славен български род и Отечеството!
Ти, който си вдъхновявал за светли дела нашите духовни първенци, Ти, който си благославял меча
на нашия воин и си го водил към подвиг и победи,
Ти няма да забравиш и нас!
Простри десницата си над нас, Твоя избран народ, поселили се в земите си
по Твоя воля!
Дай ни сили да живеем и да работим за благото и величието на България!
Дай на нашата скъпа Родина воля за живот и вяра в нейния устрем и твърдост в изпитанията, за да
лети през вековете към благоденствие и възход,
към могъщество и вечност - за Твоя слава!
Да бъде!

snayperi:
България  

   Нападаха те-бранеше се.
   Превземаха те-превземаше и ти.
   Разкъсваха те парче по парче
   -само за да плюеш по кръста.

   Родино-ти страна с високи върхове,
   които никой нивга не превзе......!
    
    Днес ти пак си предавана и за
    пари продавана.
    Безжалостно разкъсвана,
    отново парче по парче.
    Не от чужди врагове,а от
    свои-родни синове.
     И вместо с буйнте води
     ти пълниш своите реки
    с горчиви майчини сълзи.
    
     И с онзи звук от чанове...

     Не се срамувай ти,
     изтрий тъжните сълзи.
    След време тях,
     вече няма да ги има.
     А теб възкръснала от кръвта ти
    отново,отново...ще те има...!!!

    Родино ти пак ги приюти.
    Защо отново-им прости...?

hrodopski:
Родино

В празничния топъл ден, Родино,
не с падения, омраза, а с възход
ще ми се да се гордея,
за победите на твоя мил народ
иска ми се днес да пея.
Настоящето ти светло в този час
да ме топли и да радва
и във похода ти барабанчик аз
да съм на велика правда.
Но, уви! Родино мила! но, уви!
Мрачно сивото ти ежедневие
пропито е със омраза,
завистлива алчност – безхаберие,
в гнойно нравствена проказа.
Не една, не бяха две по твой адрес
хули и обиди тежки
и езици зли не съскат ли и днес
грозни думи,плоски смешки?
скапана страна била си ти с народ
тесногръд и скудоумен,
де орисан роб да бъде и хомот
все да влачи недолюбен.
Стига с тези гнусни сквернословия,
господа, инсинуации,
с тия интригантства и злословия,
глупости и провокации.
Че народът ни е прост и завистлив –
спаружен плод в адска суша –
инфантилен, овчедушен – мързелив,
гърчещ се в кал до гуша…
Не народът е виновен, господа,
тук виновните са други,
де причина са във нашата страна
да сме все немили – чужди
Работлив…Добър е нашият народ.
С добродетели исконни –
не с падения се слави, а с възход
и с традиции вековни…
Нищо, че си на последно място ти,
по корупция и бедност
днес да нямаш равна на земята и
по опорочена ценност…
С твоите богатства, прелести – разкош
аз със право се гордея,
за непобедимата ти сила – мощ
с радост ще ми се да пея.
Днес прекланям се пред твойте красоти
и пред миналото славно,
на безбрежните лазурни широти
и на всичко родно – свято.
Аз покорно свеждам своята глава
пред олтара ти, родино!…
Възхитен целувам твоята земя
коленичел, татковино…

Hatshepsut:
Наследство

 Към моята България, разстлана
 престилка чудно-пъстра под небето,
 затичвам се да видя как в герана
 моминското лице на мама свети.

 Да чуя песента на чернозема
 и боса ветровете да надбягам,
 че българската древна кръв у мене
 във обръчи не може да се стяга!

 Тя както младо вино, разлудяна
 от глътка само – до пети опива.
 Подхвана ли: ”Зажнала й дюлбер Яна”,
 при кладенеца слизат самодиви -

 от Добруджа и Пирин, край Марица,
 магьосно биле сбрали да омаят,
 мен – Българката: песни и шевици,
 с душа на внуци да предам, да знаят,

 че всичко тук – във звук и шарка, в камък,
 със обич сътворено – ще векува!
 Щом корена си носим в Жива Памет,
 ще бъде Българско, додето свят светува!

 1990г., София
 Из поетичната книга-спектакъл
 „Жива Памет”
 Тоня Борисова

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

Website

Към сайта

Facebook

FB Page FB Group
Премини на пълна версия