Forum > История

Българската Бойна Слава

(1/34) > >>

Nordwave:
Българската Бойна Слава
Тази тема я отварям за всякакви материали свързани със славната Българска армия.
Ще започна с някои материали за първата световна война.

Сръбският крал бяга от българите пеш в Албания
На 1 октомври 1915 г., веднага след като в България е обявена войната, 600-хилядна българска армия настъпи срещу надвишаващата я с 15000 хиляди души сръбско-англо-френска-италианска армии, дислоцирани в Македония и Източна Сърбия. След като не позволиха на сръбската армия (500000 бойци) да се съедини с настъпващия по течението на Вардар англо-френски корпус (около 100000 души) и я изтласкаха от Поморавието, българите достигнаха до Косово поле. Там се бе събрала цялата оцеляла армия (400000 бойци) и тук по стара сръбска традиция сръбското командване реши да даде решителното сражение.
Сърбите планираха да пробият българския фронт в Северна Македония (току-що заета от българските войски) и да се свържат с настъпващите англо-френски войски, достигнали до Велес, т.е. само на 69-70 км от сърбите. Настъплението им започва в пет посоки.

Първият удар е нанесен по пътя Танушевци - Скопие, втория по линията Прищина - Гниляне - Домуровци, третия по Жеговица - Гниляне - Домуровци, четвъртият Гниляне - Качаник - Тетово и петият Врана - Прешево - Буяновац - Куманово.

По местата с тези имена, край които за съжаление в последните години отново обилно се лее кръв, между 10 ноември и 4 декември пламват яростни боеве на сърбите с части на Първа и Втора българска армия. Сраженията са денонощни с крайно напрежение на силите и непримиримост от двете страни. В тези дни няма пленници. Българите устояват по всички направления. Единствено Моравската дивизия настъпва на 5-6 км, но е обкръжена и напълно унищожена.

На 15-ия ден от боевете двете български армии преминават в настъпление и навлизат дълбоко в Косово в направление на Прищина. Край Призмен пламва най-страшният бой. Ето как описва сражението американският военен кореспондент Луи Едгард:
"В битката при Призмен взеха участие 100000 сърби със сто оръдия. Половината от тази войска легна на полето или бе пленена от българите. Когато сърбите изгърмяха снарядите си, хвърлиха оръдията в реките и се разбягаха. Цялото Косово поле да Призмен бе осеяно с човешки и животински трупове, ракли, коли, автомобили. Сръбския генерален щаб загуби всяко влияние над войниците си като организирана сила. Роти, дружини, полкове, дивизии и корпуси се пръснаха в страшна бъркотия. Настъпи най-страшното в една война".

Това е краят. На 24 ноември българската армия превзема Прищина. Тук се предават 20000 сръбски войници и офицери. Заловени са стотици оръдия и картечници, 150 автомобила и... каляската на сръбския крал, който със стотина хиляди войници тръгва пеш през албанските планини към крайбрежието на Албания. Българите са не по-малко изтощени и не ги преследват. Още повече, че в тила им, в горите на Косово остават цели сръбски полкове.

В следващите дни, впрочем, тези сръбски части излизат от горите, примрели от глад, струпват оръжието на купчини и сами се подреждат в колони, очаквайки българският патрул да ги плени. Поради множеството пленници, които българското командване не може да храни, накрая българските офицери ги пръскат с викове "По кукю, по кукю!" (Хайде по къщите си!).
Равносметката в Косово е 120000 убити и 170000 пленени сръбски войници и офицери. До Адриатика достигат 110000 хиляди без тежко въоръжение. За да бъдат спасени от плен (смятало се е, че българите ще подновят настъплението), ги прехвърлят на италиански параходи на остров Корфу.

Форум "Бойна слава"

gadget:
Ген. Киселов смайва света, взема Тутракан "на нож"
На 1 септември 1916 г. България обявява война на Румъния, подло нападнала в гръб България през 1913 г. и откъснала житницата на Южна Добруджа. Срещу румънците в Добруджа настъпи III-та Българска армия в състав само - IV-та Преславска дивизия, Конната дивизия, една бригада от VI-та Бригада, а в последствие и I-ва шопска дивизия.

Общо 100000 бойци и офицери имаха срещу себе си над 150000 румънци, усилвани постоянно през Дунав и Кюстендил с нови румънски и три руски дивизии. В крайна сметка с три пъти по-малко по численост сили генерал Тошев и заменилият го по-късно генерал Нерезов проведоха блестящи операции, разбиха напълно руско-румънските войски, очистиха Добруджа до устието на Дунав, влязоха в Букурещ и продължиха българския марш до река Прут. Поне една от тези операции - превземането на крепостта на Тутракан още се изучава в големите военни академии по света. За три години Тутракан е бил превърнат в крепост, много по-страшна от Одринската.

Фортовете са в две паралелни линии с дълбок овраг между тях. Това означава, че пехотата, преодоляла първата линия, попада в ниския овраг под картечниците и оръдията на втората линия, изградена по доминиращи над терена хълмове. В града има 62000 румънски войници. Те очакват отделената срещу тях Преславска дивизия (само 22000 бойци) да обкръжат крепостта, както се полага при обсада на крепост, да разтегне така бойните си части и да я бият с внезапни излизания.

Генерал Киселов обаче решава да не си играе на обсади и на 5 септември от движение атакува директно крепостта. Такова нещо няма до сега нито в световната практика, нито в учебниците. Стоте оръдия на дивизията смазват фортовете в сравнително тесен участък на фронта. Надвечер българската пехота превзе на нож този участък, а ужасените румънци напуснаха цялата първа фортова линия. На 6 септември, получила подкрепление през Дунав, румънската пехота атакува заетата от българите първа фортова линия, спускайки се в оврага.

Българите избиха хиляди румънци петлявещи се в дълбокия овраг и се хвърлиха в атака на нож. Буквално на гърбовете на бягащите румънци, българите се изкачиха на втората фортова линия и я превзеха.

Ужасените румънци се хвърляха в Дунав - с шлепове, лодки, гемии, копита или просто здраво стиснали някоя дъска. Българската артилерия открива огън по тази флотилия с пряк огън, избивайки или издавайки хиляди румънци. Батареята на капитан Стоянович (дядо на известния в наши дни кинокритик) откри огън по отсрещния румънски град Олтения, където имаше големи складове за петрол. Олтения пламна и изгоря до основи.

Загинаха 30000 румънски войници и офицери, 28000 бяха пленени. Само 2000 румънци достигнаха отсрещния бряг на Дунав, но шопската дивизия щеше да ги намери в Букурещ след няколко месеца. Българите загубиха убити 1592 войници и 34 офицери. Много бяха ранените - 145 офицери и 6182 войници. Военните кореспонденти побесняха. Върху главите на немски, австрийски, руски и английски генерали се изсипа порой упреци за тъпченето пред обсаждани по 2 години крепости във Франция, Прусия, Галиция, Близкия изток. "Ей така се превземат крепости" писа френският вестник "Льо Тан" - От движение". Разбира се, никой не вярваше, че крепостта е превзета от трикратно по-малка войска. Смятаха, че българите, както в Балканската война са укрили цяла армия от вниманието на противника.

Ето и биографията на този велик български пълководец:


Пантелей Георгиев Киселов (23 октомври 1863-14 октомври 1927) Военен деец , ген. Роден в Свищов.Завършва Военното училище в София през 1883.Участва в сръбско-българската война 1885 година като ротен командир и се отличава при защитата на видинската крепост.През 1910 вече е с чин полковник.По време на Балканската война 1912-1913 е командир на 8-ме пехотен приморски полк , който води сражения Селиолу , Гечкенли  и Караагач .В междусъюзническата война се сражава срещу сърбите при Калиманци.От септ.1913 е е командир на 4-та пехотна преславска дивизия.След въвличането на България в ПСВ 1914-1918 е на Румънския фронт и се отличава с превземането на Тутраканската крепост и пробива при Кубадин.В началото ва 1916 е повишен в чин ген.-майор.От лятото на 1917 до кр. на войната е на Македонския фронт.След приключването на войната е назначен за нач. на 3 Военно-инспекционна област.В края на 1919 е повишен в чин ген. от пехотата и е уволнен.

gadget:
Германски сметки отървават Солун
Първите седем месеца на 1916 г. минават в относително спокойствие. Кой знае защо, след като събира в лагера край Солун около 300-хилядна войска (англичани, французи, сърби и италианци) - Антантата решава, че ще може да се пребори със 600-хилядната българска армия, която е отлично въоръжена с модерно оръжие (за сметка на доставките на храни).

Българските войски, заели граничните хълмове са атакувани от съглашенските авангарди по цялата линия от Дойран до Битоля. Затова нашето командване решава да изпревари удара на главните сили на Антантата и да наруши "неутралитета" на Гърция, отдавна нарушен от съглашенците.

На 17 август Първа армия, командвана от охридчанина Климент Бояджиев атакува рехавата френско-сръбска отбрана в Битолското поле, проби фронта и зае Лерин. Настъплението на българите продължи и в следващата седмица българите превзеха Костур (22 август) и Кайлера. На 25 август бе превзета планината Чеган след яростни боеве, в които се отличи Ломският полк. Това става повод да се напише прекрасният военен марш "Ломци на Чеган".

В Беломорието в настъпление тръгна и Втора българска армия, превземайки Драма, Серес, Демирхисар, Бутково. Пленен бе целият II-ри гръцки корпус с всичките му оръжия. Към края на август двете български армии увиснаха над Солун. Само хилядата им оръдия можеха да превърнат в прах и пепел укрепения лагер на съюзниците.

Но Германия нямаше сметка Македонският фронт да бъде ликвидиран. Той трябваше да съществува и да привлича англо-френска войски, които иначе щяха да се бият на Западния фронт срещу немците. Затова под предлог, че българското настъпление в Гърция влошава позициите на прогерманския крал Константин срещу антанофилския министър-председател Венизелос, българите получиха заповед да се оттеглят на изходни позиции. Гръцките пленници от II-ри корпус ни бяха отнети и изпратени с почести в казарми в Берлин.

Втора армия, впрочем, не напусна Беломорието, но Първа - твърде изнесена напред, започна оттегляне, решавайки да обезкърви в ариергардни боеве, настъпващите френско-сръбски войски.

Тук по върховете на Чегам, Каймакчалан, Добро поле, завоя на Черна и равнината край Кенали от края на август до началото на октомври сражаващите се ариергардни български части нанесоха чудовищни загуби на противника. На Каймакчалан двата български полка са атакувани от четири сръбски дивизии, които оставят по склоновете хиляди трупове.

Върхът е отстъпен, когато българското командване решава това, а от черепите на хилядите си паднали войници сърбите изграждат странен паметник - църква, съществуваща и днес.

При Кенали настъпващите в гъсти маси французи попадат в капан - от три страни по хълмовете, обграждащи полето, са разположени десетки и стотици български батареи и картечни роти. Цели полкове бягат под шрапнелният и картечния огън на българите, но френският командващ генерал Сарай хвърля в настъпление нови и нови части.

Български офицери, знаещи френски, в късните часове на деня изскачат през окопите и крещят с всички сили: "Това е касапница. Не искаме да ви избиваме така. Върнете се на позициите си". Французите връщат по-късно жеста, като няколко пъти предупреждават българите с подхвърлени в окопите ни бележки за планирани артилерийски нападения. Предупреждават ни с писмо, вързано за краката на кукумявка и за подготвения фатален пробив през 1918 г. на Добро поле.

В края на октомври българската Първа армия заема позиции по височините северно, източно и западно от Битоля. Оттук българските войски няма да мръднат до края на войната.

В боевете около Битоля през август-октомври 1916 г. Съглашението губи 120000 убити, което го лишава от възможност за каквито и да е активни бойни действия за близо половин година.

Да четат внимателно всички германофили! Защото немците ни цакат не само в първата, ами и във втората световна война.

Thracian:
В хода на Балканската война (1912-1913 г.) на 7 срещу 8 ноември под командването на капитан II ранг Димитър Добрев българските миноносци от военният кораб "Дръзки" торпилират османския крайцер "Хамидие" по линията нос Калиакра - нос Емона.
На 7 ноември в щаба на флота се получава сведение, че от Кюстенджа за Цариград тръгват два египетски кораба. Бреговите постове потвърждават движението на турски военни кораби край Калиакра и веднага е издадена заповед торпедоносците да излязат и заловят или потопят вражеските кораби. Допълнително е разпоредено да не се чакат други нареждания, а да се действа според обстоятелствата. В 22:30 ч. отрядът, състоящ се от флагмана "Летящи", "Смели", "Строги" и "Дръзки" излиза през северния проход на минното заграждение и при пълна светомаскировка се отправя да пресече пътя на конвоя. Командир на отряда е кап. II ранг Димитър Добрев. Половин час след полунощ на 32 мили от Варна е забелязан силуетът на голям кораб. Постепенно се разузнава, че това е един от крайцерите "Хамидие" или "Меджидие". В 00:40 ч. от флагмана е подаден сигнал за атака и 5 минути по-късно от разстояние 500-600 метра "Летящи" дава първия торпеден залп.

В този момент започва ожесточен артилерийски обстрел от "Хамидие". От по-близка дистанция атаката провеждат и "Смели", и "Строги", като "Смели" получава попадения на борда си. С повредено рулево устройство, корабът започва да се върти надясно, изчезвайки от погледа на следващия го "Строги". Това създава критична ситуация, тъй като притеклите се на помощ турски контраминоносци също откриват силен огън по български кораби. Така под противниковите изстрели, в продължение на половин час матросите поправят пораженията, който минават на ръчно управление и се отправят към сборния пункт след атаката. Последен от отряда торпедо пуснал "Дръзки", командван от мичман I ранг Георги Купов. Изстрелът е даден от разстояние 50-60 метра и е единственият успешен. Няколко секунди след него избухва силен взрив и над "Хамидие" се издига висок воден стълб. Крайцерът е уцелен в носовата част, получава пробойна от около 10 кв.м., и само тихото море го спасило от потъване. Имало и 8 убити и 30 ранени. В атаката "Дръзки" получава само едно попадение от шрапнел в димохода си. След кратък артилерийски двубой той също се отправя към сборното място. На 21 ноември 1957 г. командващият ВМФ контраадмирал Бранимир Орманов открива Тържествено кораба-музей "Дръзки" в района на Военноморския музей във Варна. На откриването присъства и о.з. кап. I ранг Георги Купов, командир на "Дръзки".

Исперих:
Нищо и никакъв човек, а какво може когато осъзнае, че преди всичко е БЪЛГАРИН и всички БЪЛГАРИ стоят зад него!


Редактирано от модератор: Премахнат повреден прикачен файл.

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

Powered by EzPortal
Премини на пълна версия