Автор Тема: Демографският проблем и неговото решаване  (Прочетена 45562 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Бранник

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 51
  • Country: 00
  • Карма: +32/-7
  • Пол: Мъж
  • Зодия: Virgo Virgo
Re: Демографският проблем и неговото решаване
« Отговор #30 -: Октомври 27, 2007, 22:15:40 »
През първата половина на изминалия век България изживя най-големия си демографски възход, а в края на столетието достигна и дъното на демографския срив. Катастрофалното намаляване на младежкото население на страната в периода на преход от етатистко към либерално общество създава предпоставки за скорошен упадък и колапс на българската държавност. Трудно е да се предвиди какви ще бъдат измеренията на българското битие в по-далечна перспектива и все пак прогнозите, направени въз основа на настоящата тенденция на демографските процеси, указват неминуемо западане и дори залез на народността ни.

Стопанското оживление, настъпило след провеждането на протекционистка и стимулираща свободното предприемачество политика от правителствата на Стефан Стамболов и Константин Стоилов, не след дълго е съпроводено от стабилизиране на нарастването на населението, с което се преодолява колебанието на естествения му прираст от началото на 90-те години на ХІХ век. Поразителният икономически бум през следващото десетилетие, който дава повод сред европейските политически и делови кръгове да се заговори за “българското чудо”, създава основата за преуспяването на младата, сплотена и оптимистично настроена национална общност, характеризираща се с все по-високи нива на раждаемост, чиито връх в числено изражение е достигнат през 1912 г. Тогава в България, при площ 96 346 кв. км и средногодишно население 4 432 х. души (46 д. на кв. км), се раждат живи 184 705 деца (41.7 на хиляда). Войните от 1912 – 1913 г. и 1915 – 1918 г. прекъсват устойчивото разрастване на това поколение, макар че през 1914 г. се състоя първият същински следвоенен демографски компенсаторен скок и живородените бебета са вече 190 941 при средногодишно население от 4 234 х. души** (рекордни 45.1 ‰).

След Първата световна война продължително време се задържа компенсаторно висока раждаемост като през 1924 г. на бял свят се явяват 207 117 деца, най-високата численост за цялата история на България. Ако към тях се добавят и родените в Южна Добруджа, намираща се по това време в пределите на Румъния, то на днешната територия на страната тогава са се родили над 220 х. младенци. Седем десетилетия по-късно, през 1997 г., живородените са само 64 125, т.е. са се свили 3.5 пъти. В относително изражение те са 7.7 ‰, а намаляването спрямо равнището на 1914 г. е шесткратно.

Поколението, което се формира през първите три десетилетия на ХХ век, осигурява трудовия ресурс за стопанското замогване на България, за нейната индустриализация и за дългосрочното прилагане на екстензивния икономически модел на социализма. Неговото възпроизводство поддържа приемливо ниво на следващите популации, въпреки нагласите за намаляване на броя на децата в семейството. Навлизането му в пенсионна възраст обаче оказва огромен натиск върху социалната структура на обществото и е една от основните причини за краха на живковисткия режим, опиращ се именно на това поколение.

Испанският философ и социолог Хосе Ортега и Гасет изтъква борбата между поколенческите общности като една от основните закономерности на историческото развитие. Има епохи когато това му схващане сякаш наистина намира своето оправдание в обществените процеси и разстановката на движещите ги социални сили. През 80-те години на миналия век нараства напрежението между застарялото поколение от първата му третина и зрелия вече контингент на родените в средата на столетието. Във възрастовата структура на хората в трудоспособна възраст по това време особено широка е популацията на родените в петилетката след Вторатасветовна война (средно 177 х. за периода 1946 – 1950 г.), когато настъпва поредният компенсаторен прилив на висока раждаемост. Осъществявайки постетатистския преход прекалено нескопосано и егоцентрично, тази сравнително многобройна генерация поддържа все още илюзията, че към настоящия момент демографската ситуация в страната е донейде благовидна и контролируема. Ала, запращайки след 1989 г. предходното поколение в унизителното битие на пенсионерската мизерия, те не успяха да осигурят приемливи условия за възпроизводство на собствените си наследници и печалните резултати не закъсняха. Значителен дял от българската младеж емигрира извън страната, а твърде малко от останалите уредиха сносно житейското си положение. Така икономическата и социална криза с шеметен темп смъкна броя на новородените от 105 х. през 1990 до 64 х. през 1997, като за последните десет години, от 1994 до 2003, са се раждали средно по 70 х. деца. Когато един ден поколението на прехода навлезе в зряла възраст, то вероятно няма да притежава демографски потенциал, за да удържи социалната стабилност, националната сигурност и суверенитет на България, особено ако колапсът продължи. А това изглежда неминуемо.

Възможно е повишаването на жизненото равнище след приемането на страната в Европейския съюз да доведе до нов компенсаторен възход на раждаемостта във връзка с реализация на отложените досега бракосъчетавания и зачевания при един широк слой от българските граждани в средна възраст, ала този скок със сигурност ще бъде твърде ограничен, доколкото към средата на следващото десетилетие в репродуктивна възраст ще навлезе именно минимализираното поколение на прехода. Неговата фертилност вероятно ще бъде твърде ниска – на жените в детеродна възраст ще се родят средно може би по-малко от 1.5 деца, което е крайно недостатъчно, за да се осигури простото възпроизводство на посткомунистическата генерация. От там нататък неизвестността е само в това, колко бързо ще се развият деструктивните процеси и какви алтернативни подходи за преодоляване на демографския недоимък ще бъдат възприети.

Всъщност, след като екипът на социологическата агенция “АССА М” шумно оповести резултатите от проучването си за съвременното състояние на репродуктивното поведение у нас при различните социални и възрастови групи и етнически общности, най-после дискусията по тези проблеми излезе от сянка и шокира българите с разкритието за неблагоприятните тенденции. В отговор на настояванията за адекватна държавна политика в тази област финансовият министър внесе предложение за въвеждане на семейно подоходно облагане, но то куриозно подпомага в по-голяма степен групите с високи доходи, докато именно младежите принадлежат към нискодоходните слоеве. Към президента на републиката пък се създаде комисия ли, съвет ли, по демографските въпроси. Да не припомням вица за комисиите и тяхната обратна ефективност, но какви ли са правомощията на президента, освен да предупреждава и настоява. Със собствена демографска програма излязоха и от ВМРО (сякаш за да поемат своя дял от вината за настоящото плачевно състояние), но тя смехотворно напомня за мерките от времето на късния Живков, а тогава поне имаше наличен финансов ресурс за осъществяване на подобни не особено ефективни проекти. С тесногръди разбирания за всеобхватната криза, обхванала българския социум, едва ли ще се набележат верните насоки за преодоляването й.

Основната драма на съвременното българско общество, която предизвиква демографската рецесия, е въпиющата липса на реална икономическа свобода, на сигурност и предвидимост на стопанската среда и на равноправност, законова равнопоставеност на субектите в икономическата дейност. Липса, породена от стагниращото въздействие на остатъчни тоталитарни структури и практики, както и на повсеместното криминализиране и корумпиране на обществото. От това произлиза и поддържането на незадоволително жизнено равнище и качество на живот.

Финансовият катаклизъм от 1997 г. съществено снижи нормалния ръст и наруши ритъма на инвестиране и потребление у нас. Социалният шок от личната и обществена безпомощност и унизителното изпадане от средната класа на мнозинството от българите промени в негативен план тяхното репродуктивно поведение. Какви ли стимули са необходими за възвръщане на оптимизма и жизнеността на сънародниците ни и за завръщане на вече емигриралите измежду тях? Само цялостното нормализиране на обществените отношения може да поднови доверието на българите към обкръжението, което обитават, да възстанови спокойствието им и да ги накара да помислят за повече свои наследници.

Умишлено досега не споменавах равнището на естествения прираст през преходния период, доколкото то е функция и от компонентата смъртност, а тя до голяма степен е отражение на предходни нива на раждаемост. Не е излишно да се спомене обаче, че най висока смъртност в България се отбеляза именно през критичната 1997 г. – 121 861 умрели (14.7 ‰), а отрицателният естествен прираст възлезе на 7 на хиляда (-57 736 души). Въпреки че високите нива на смъртността през 90-те години се дължаха до голяма степен на големия контингент от застаряло население, значителна част от старите хора си отидоха преждевременно, особено през фаталната 1997 г., което до голяма степен може да се оприличи на геноцид спрямо членовете на тази възрастова група. Има такава приказка, за страната, в която избили застарелите й жители по време на глад, ала това не спасило останалите от гибелно недохранване, докато един оцелял старец не посъветвал да се разровят мравуняците, за да се осигури прехрана за гладуващите. Нашите мравуняци, дори да ги разкрием, ще бъдат разграбени на часа, та как да се надяваме да оцелеем като народ?

През последните 15 години се опитвах няколкократно да запозная читателите на някои ангажирани с националната проблематика издания с негативния развой на демографските процеси, ала да си призная, не очаквах да се утвърди толкова устойчива тенденция на бърза и широкообхватна деструкция, която изключително трудно би се поддала на възстановителен обрат, водещ към демографска стабилизация. Според най-актуалните вътрешни и международни прогнози се очаква към 2050 г. населението на България да спадне до към 4.5 – 5 млн., а гъстотата му да е около 40 - 45 души на кв. км и по тези показатели фактически ще се върнем на равнището от началото на ХХ век. Изглежда ненапразно проф. Николай Генчев определи изминалото столетие като изгубения век за България, но той също провидя, че най-вероятно през настоящото столетие съвсем ще зачезнем.

В отговор на нарастващата истерия при обсъждането в медиите на демографския срив, председателят на Националния статистически институт Александър Хаджийски заяви, че ситуацията към сегашния момент не може да се оприличи на катастрофа. Доскоро бих се противопоставил на такова изявление, но от неотдавна вече и аз съм съгласен с него. Катастрофата се състоя през 90-те години на отминалия век. Сега вече се намираме в етапа на демографската агония.

Антон Ж. Иванов
« Последна редакция: Октомври 04, 2018, 06:24:00 от Hatshepsut »

Неактивен Бранник

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 51
  • Country: 00
  • Карма: +32/-7
  • Пол: Мъж
  • Зодия: Virgo Virgo
Re: Демографският проблем и неговото решаване
« Отговор #31 -: Октомври 27, 2007, 22:18:45 »
Социологическото проучване на агенция “АССА М” за съвременната демографска ситуация в България шокира обществеността най-вече с данните за етническото съотношение при новородените през последните години. Големият дял на родените през прехода ромчетата и все по-намаляващото присъствие на българчета в собствената им държава възбуди опасенията за бърза и драматична ерозия през ХХІ век на съществуващия етнокултурен модел и за дебългаризация на националната общност в границите на съвременна България. Ръководителят на социологическата агенция Михаил Мирчев, зад когото, по всичко изглежда, стоят загрижени, но и заинтересовани от огласяване на факта на етнодемографската криза кръгове от левицата, съумя да придаде широка известност на изводите от отправения към Народното събрание доклад за състоянието на възпроизводството на населението у нас. Обсъждането на причините за кризата и нейните параметри обаче е затруднено както от преобладаващите крайни антирасистки и противонационалистически настроения сред повечето от нашенските радетели за гражданско общество, така и от слабата проученост на проблемите, свързани с нея, и от онаследената от близкото минало секретност и некомфортабилност, дори конфронтираност по темата, които препречват провеждането на компетентна и ползотворна дискусия. До неотдавна етнополитическото противопоставяне се възбуждаше от т. нар. “възродителен” процес и се отнасяше предимно до турското малцинство, ала преодоляването на дискриминацията и на принудителния асимилационен натиск спрямо турците и доброволното изселване или сезонното мигриране на значителна част от тях в динамично развиващата се Република Турция уталожи напрежението от 80-те години. Икономическата и социална криза обаче изведе на преден план един по-особен етнически конфликт, този между държавата, абдикирала до голяма степен от общественорегулаторните си функции, и почти повсеместно пауперизиралата се ромска общност у нас.

Циганите (този е традиционният им и общовъзприет етноним в преобладаващата част на Европа) вече са най-многочисленото малцинство в България и по всичко изглежда, че през настоящото столетие ще получат значими позиции и възможности да определят насоките на развитие и въобще съдбините на българската държава. При административното им преброяване от ноемри 1957 г. тяхната численост е 232.5 х., докато 35 години по-късно, според непълните и не съвсем прецизни оценки на МВР, към началото на прехода те са били около 650 х. Значителен дял измежду тях се самоопределят като българи или турци и от това произлиза разминаването с числеността им, регистрирана при официалните преброявания на населението, но разрастването на фактическото им присъствие става все по видимо. Към момента, ако се основаваме на предходните данни, те възлизат на около 800 х., ала трябва да се отчита, че една част са мигрирали извън страната, макар че интегрирането им сред чуждестранните общества е затруднено и мнозинството от тях не след дълго се завръщат или по-точно биват принудително репатрирани.

Само по себе си бързото разрастване на ромската популация не би представлявало прекалено болезнен и будещ тревоги проблем, ако не беше съчетан с изключително дълбоката депопулация сред етническите българи в националната им държава. Така разширеното възпроизводство на най-необразованото, нискоквалифицирано и твърде затворено към модернизацията малцинство предизвиква основателни опасения за цялостно влошаване на социалната атмосфера у нас. Бъдещите затруднения не биха дошли чак пък толкова от високата раждаемост при циганите, доколкото България е сравнително рядко населена страна. Трагичното е, че българите бяха жестоко социално пресирани от вътрешни и външни фактори, а постигнатият от тях жизнен стандарт при социализма и неговото неочаквано рухване през преходния период ги наведе на възприемането на твърде стагниращ раждаемостта репродукционен модел. Затова от родените през отминалата 2003 г. 67 359 бебета вероятно само около 3/5 са българчета, но дори и тези данни не можем да научим със сигурност, поради извратените представи за това, каква статистическа информация е необходимо да бъде събирана и оповестявана.

Според различните варианти на прогнозиране на бъдещото възпроизводство на циганите, към средата на века те може би ще достигнат численост от 1.5 – 1.8 млн. при общо население от около 5 млн. и делът им ще съставлява приблизително 1/3 от него, а сред младежкия контингент (при запазване на настоящата тенденция) ще са вече мнозинство. Да прибавим към тях още поне половин милион български граждани с инороден произход и ще установим, че българите по народност ще спаднат под 3 млн. и ще бъдат малко над половината от цялото население на собствената си страна. До края на това столетие е възможно да станат малцинство в България, ако тя все още съществува.

В цялата им история, от пристигането в района на Долния Дунав до трагичното поражение на Самуил І през 1014 г., българите са приобщавали околните племена и етноси, формирайки интегралната славянобългарска народност, най-вече посредством своите организационни способности, привличайки ги с държавотворния си авторитет и чрез респекта от управленското превъзходство. За съжаление, модерната българска държава, дали поради дефицит на утвърдени висши прослойки с управленски опит и елитаристки натрупвания, твърде често прилага открити насилствени практики при не особено успешните начинания за асимилиране на инородните и иноверските общности, които или не постигат набелязаната цел, или още повече влошават междуетническите взаимоотношения. Политиката спрямо ромите не прави изключение от тази поредица неудачи.

Покръстването на част от циганите след Освобождението не успява да ги направи ревностни православни християни, макар да ги отклонява от исляма. Неслучайно днес много от тях с лекота възприемат сектантската пропаганда. Особено застъпен в някой райони е евангелизмът, който се явява третата основна деноминация сред българските цигани.

С декретирането на премахването на чергарството в края на 50-те години на миналия век и настаняването на циганите-номади в покрайнините на градските центрове допълнително се пренаселват тамошните гета. Задушаването на традиционните занаяти при вече уседналите роми разрушава модела им на препитание и възпроизводство и ги маргинализира. Без да са повлияни в пълна степен от негативните страни на урбанизацията и индустриализацията, техните веселяшки родови тайфи навлизат в етапа на демографския преход (периодът когато смъртността намалява, но раждаемостта остава висока, при което числеността на общността бързо се увеличава), ала и досега не успяват да излязат от него. В опит да се справи с разширяването на бордеите в околностите на някои окръжни градове, народнодемократичната власт предприема принудително преселване на роми към селата (напр. в Плевенско и Варненско) и така все повече се утвърждава навлизането им в опразващите се от българи села. Постепенно в много селища и райони на страната се формират внушителни по размерите и въздействието си ромски анклави. Някои от най-известните са намират в или покрай Сливен, Котел, Нова Загора, Плевен, Лом, Пазарджик, Пловдив, София, Самоков и др. Въпрос на недалечно бъдеще е, в част от общините ромите да станат мнозинство и да установят контрол над общинските управи. Демографското им доминиране неминуемо ще се трансформира в движение за политическо еманципиране. Дано то не се изроди до етническо изолиране и вторично (в реакция на дискриминацията) расово противопоставяне срещу индивидите от преобладаващия у нас антропологичен тип.

Паралелно с разрастването на ромската популация от няколко десетилетия неуверено се въздига просветителско движение, отправящо призиви за изучаване на ромски език в училищата, за запазване на ромските културни традиции и развитие на техни институти. Тези искания са отчасти оправдани, но тук трябва да се отчита фактът, че ромският език в България не е общоприемливо унифициран, а и много от ромите ползват други езици без дори да са двуезични, т.е. те не знаят и не желаят да изучават един изкуствен език, наложен им в проотивовес на стремежа за по-пълно интегриране към българското общество.

Икономическата криза завари ромите също толкова неподготвени за трудностите, колкото бяха и българите, но при първите се набелязва по бавна и болезнена социална адаптивност. Погрешно заложена и насочена, програмата за стимулиране на раждаемостта от средата на 80-те години на ХХ век създаде сред ромското население илюзията, че държавата е длъжна да гарантира разширеното им в сравнение с останалите етноси демографско възпроизводство. И до днес в българската уредба за социално подпомагане не се разграничава в необходимата степен целеполагането при осъществяването на протекционистична наталистична политика и оказването на държавна подкрепа за многодетните семейства с ниски доходи. Изискването на сегашната ситуация е стимулирането на раждаемостта да се отнася до утвърждаването на двудетния модел на семейството, като помощите при раждане на първо и второ дете е наложително решително да се увеличат. Същевременно е необходимо да се преустанови раздаването на насърчителни премии и предоставянето на облекчения при раждането занапред на трето и последващи на брой деца и само при доказана необходимост да се извършва социално подпомагане на многодетните семейства. Децата са богатство, същевременно са и тегоба, с която всеки трябва да се съобразява според собствената си ценностна система, но и според възможността да ги отгледа пълноценно като поеме лична отговорност за оцеляването и възпитаването им.

За сто години, от 1950 до 2050 г., делът на циганите сред населението на България е възможно да се увеличи повече от 10 пъти – от 3 % до над 30 %, което ще изправи административно-правната система на страната пред затруднения без прецедент. Известно е, че ромите са, така да ги наречем, съпровождащ етнос, намиращ поминък в обслужващи дейности покрай основната част от населението. Превръщайки се в една от двете преобладаващи етнически общности те вероятно ще пренатоварят обществения организъм, но това ще бъде голямо предизвикателство за самите тях. Препоръчително е взаимно да се предпазим от етнодемографското разбалансиране и с общи усилия да съумеем да преодолеем екстремното противопоставяне, изхождащо от бързото сближаване на демографските размери на двете народности, за да осигурим устойчивото развитие на собствената ни държава. Несъмнено, спешно се налага да се вземат мерки за нормализиране на раждаемостта сред етническите българи, но също трябва да се открие правилния подход за промяна на нагласите сред ромите да имат много деца. Сексуалното им просвещаване, спомагането при избор на приемлив метод за предпазване от нежелана бременост и улесняване на достъпа до контрацептиви ще ги облекчи при изграждането на умения и навици за семейно планиране и ще ограничи възпроизвеждането им.

Твърде вероятно е от 7.5 млн. през 1990 г. българите в националната им държава да спаднат до 3 млн. към 2050 г., намалявайки в числено отношение 2.5 пъти. Това катастрофално свиване ще засегне предимно християните сред тях, което автоматично ще увеличи дела на жителите с ислямско вероизповедание. Мюсюлманите ще станат още по-влиятелна и значима религиозна общност. България е изправена пред рязко нарушаване на съотношението между основните етнически и конфесионални общности в посока, водеща към изравняване на тяхната численост, което със сигурност ще повиши напрежението помежду им. От днешните ни политически решения и поведение зависи дали ще съумеем да отстъпим от зеещата пропаст на етническото и религиозно противопоставяне и дезинтегриране. Крайно време е възбудената от професионалните конспиратори и провокатори самоубийствена крамола между българите да се преустанови, за да устроим цивилизовано държавата си и да осигурим бъднините на нашия изстрадал народ.  Антон Ж. Иванов
« Последна редакция: Октомври 04, 2018, 06:25:53 от Hatshepsut »

Неактивен Инжинер Донев

  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1700
  • Country: 00
  • Карма: +193/-80
Re: Демографският проблем и неговото решаване
« Отговор #32 -: Декември 05, 2007, 09:46:29 »
Населението на България ще бъде около 7, 6 милиона души в края на 2007 г.

Населението на България намалява в сравнение с миналата година. Причини за това са съотношението между броя на родените и починалите, миграцията и териториалните промени. България е и страната с най-ниска раждаемост и най-висока смъртност в Европейския съюз.

Иван Балев, директор на дирекция “Демографска и социална статистика” към Националния статистически институт, представи данни за демографските промени в България от началото на ХХ век до 2007 г. по време на Национална конференция за застаряването на населението, организирана от Български червен кръст.

Балев посочи, че прогнозите са в края на настоящата година броят на населението на България да бъде около 7 640 000 души. През 2006 г. тази цифра е била – 7 679 230 души. Причини за намаляването на населението са съотношението между броя на родените и починалите, миграцията и териториалните промени.

Около 55 000 деца са се родили от началото на годината до края на септември. До края на годината се очаква броят им да достигне – 74 000. Балев отбеляза, че в България раждаемостта е най-ниска сред страните-членове на ЕС. Единствено Латвия се доближава до стойностите у нас.

Той посочи, че причина за намаляването на раждаемостта в България е намаляването на броя на децата, родени от една жена. Все по-малко стават и жените в детеродна възраст.

Според Националния статистически институт се очаква до края на годината броят на починалите у нас да достигне между 114 хиляди и 115 хиляди души. 85 000 души са починали от началото на годината до края на септември. През 2006 г. починалите са били 113 438 души.

Отрицателният естествен прираст на населението през 2007 г. се очаква да бъде 40 000 души.

Иван Балев отбеляза, че няма тенденция за намаляване на смъртността предвид структурата на населението. Средната продължителност на живота на жените обаче се увеличава и тя вече е достигнала 76 години. Средната продължителността на живота на мъжете е 69 години. Отчита се и трайно намаляване на детската смъртност.

Средната възраст у нас за миналата година е била 41.4 години, която е по-висока отколкото в останалите страни от ЕС.
http://www.epochtimes-bg.com/2007-02/2007-12-04_03.html

Неактивен Wladyslaw Warnenczyk

  • Respected user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 2107
  • Country: 00
  • Карма: +513/-134
  • Пол: Мъж
  • http://www.historum.com/
  • Зодия: Capricorn Capricorn
Re: Демографският проблем и неговото решаване
« Отговор #33 -: Декември 05, 2007, 12:14:19 »
http://en.wikipedia.org/wiki/List_of_countries_by_birth_rate

само Германия и Босна и Херцеговина са под България по тази статистика.Иначе държавите от третия свят се пълнят буквално с хора,докато развитите застаряват.

Неактивен Nik

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 217
  • Карма: +47/-29
  • Пол: Мъж
Re: Демографският проблем и неговото решаване
« Отговор #34 -: Декември 05, 2007, 13:37:00 »
нещо не ми се вярва на тази статистика!Има информация,която сочи прибл. 2 млн. в чужбина и около милион измрели.Крайният резултат в такъв случай е доста по малобройно население останало в България!Това ми изглежда по-вероятно!

Неактивен Инжинер Донев

  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1700
  • Country: 00
  • Карма: +193/-80
Re: Демографският проблем и неговото решаване
« Отговор #35 -: Декември 05, 2007, 19:04:04 »
нещо не ми се вярва на тази статистика!Има информация,която сочи прибл. 2 млн. в чужбина и около милион измрели.Крайният резултат в такъв случай е доста по малобройно население останало в България!Това ми изглежда по-вероятно!
Има много хора фантоми - тоест хора които са по 10 месеца в годината на гурбет, но с български паспорт. Затова бройката е дори по малка.

Неактивен Nordwave

  • Administrator
  • Founder
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4737
  • Country: bg
  • Карма: +1343/-0
  • Пол: Мъж
  • Web Master Site
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn
Re: Демографският проблем и неговото решаване
« Отговор #36 -: Декември 05, 2007, 19:09:00 »
Тенденция е  главоломното разрастване на ромското население - Ако това малцинство продължи да расте то ще ликвидира нашата държава и нация.
Facebook  account - Kaloian Ivanov Macedonbg
Bulgarian nationalist forum has been upgraded SMF 2.0. Final

Неактивен FELDMARSCHALL

  • Site Supporter
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 2807
  • Country: bg
  • Карма: +361/-61
  • Пол: Мъж
  • АРИЕЦ
  • Зодия: Scorpio Scorpio
Re: Демографският проблем и неговото решаване
« Отговор #37 -: Декември 05, 2007, 19:13:59 »
Не драматизирайте пресилено нещата! От 2004г. се забелязва тенденция за повишение
на раждаемостта и сред етническите българи. Това мога да ви го гарантирам, защото имам
познати педиатри, които правят статистика. Най-кризисен е бил периода 1997-2002г./за етническите българи/.
А циганите в Черно Море заедно с турчолята!!! ;D

Неактивен Wladyslaw Warnenczyk

  • Respected user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 2107
  • Country: 00
  • Карма: +513/-134
  • Пол: Мъж
  • http://www.historum.com/
  • Зодия: Capricorn Capricorn
Re: Демографският проблем и неговото решаване
« Отговор #38 -: Декември 05, 2007, 19:15:57 »
Тенденция е  главоломното разрастване на ромското население - Ако това малцинство продължи да расте то ще ликвидира нашата държава и нация.

Ами да се въведе закон,който да поощрява раждаемостта при българите чрез даване на еднократни или месечни помощи.Но не както сега,а в пъти по-големи.Да се забранят абортите и да се разглежда аборта в съда като убийство.Както и да се спират соцялните на ромските семейства с над 3 деца.Само това ще даде лъч надежда на нацията.Иначе нищо хубаво не я чака България.

Неактивен FELDMARSCHALL

  • Site Supporter
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 2807
  • Country: bg
  • Карма: +361/-61
  • Пол: Мъж
  • АРИЕЦ
  • Зодия: Scorpio Scorpio
Re: Демографският проблем и неговото решаване
« Отговор #39 -: Декември 05, 2007, 19:18:40 »
Тенденция е  главоломното разрастване на ромското население - Ако това малцинство продължи да расте то ще ликвидира нашата държава и нация.

Ами да се въведе закон,който да поощрява раждаемостта при българите чрез даване на еднократни или месечни помощи.Но не както сега,а в пъти по-големи.Да се забранят абортите и да се разглежда аборта в съда като убийство.Както и да се спират соцялните на ромските семейства с над 3 деца.Само това ще даде лъч надежда на нацията.Иначе нищо хубаво не я чака България.

То май в Полша бяха забранили абортите! :-P :-P :-P

Неактивен Wladyslaw Warnenczyk

  • Respected user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 2107
  • Country: 00
  • Карма: +513/-134
  • Пол: Мъж
  • http://www.historum.com/
  • Зодия: Capricorn Capricorn
Re: Демографският проблем и неговото решаване
« Отговор #40 -: Декември 05, 2007, 20:06:56 »
Тенденция е  главоломното разрастване на ромското население - Ако това малцинство продължи да расте то ще ликвидира нашата държава и нация.

Ами да се въведе закон,който да поощрява раждаемостта при българите чрез даване на еднократни или месечни помощи.Но не както сега,а в пъти по-големи.Да се забранят абортите и да се разглежда аборта в съда като убийство.Както и да се спират соцялните на ромските семейства с над 3 деца.Само това ще даде лъч надежда на нацията.Иначе нищо хубаво не я чака България.

То май в Полша бяха забранили абортите! :-P :-P :-P

Полша и Ирландия са единствените страни в Европа,в които са забранени ("случайно" и двете са изключително католически страни).Сам можеш да видиш във википедията благодарение на това и на доста други неща какъв е прираста на населението в Полша и Ирландия.

Неактивен FELDMARSCHALL

  • Site Supporter
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 2807
  • Country: bg
  • Карма: +361/-61
  • Пол: Мъж
  • АРИЕЦ
  • Зодия: Scorpio Scorpio
Re: Демографският проблем и неговото решаване
« Отговор #41 -: Декември 05, 2007, 20:13:21 »
Май ще се окаже, че България е видяла добро повече от католически страни като Германия и Хърватия, отколкото от т.нар. "православни братя" Сърбия, Гърция и Русия, които винаги са ни прецаквали!! ::) :( :-\

Неактивен Wladyslaw Warnenczyk

  • Respected user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 2107
  • Country: 00
  • Карма: +513/-134
  • Пол: Мъж
  • http://www.historum.com/
  • Зодия: Capricorn Capricorn
Re: Демографският проблем и неговото решаване
« Отговор #42 -: Декември 05, 2007, 20:16:11 »
Май ще се окаже, че България е видяла добро повече от католически страни като Германия и Хърватия, отколкото от т.нар. "православни братя" Сърбия, Гърция и Русия, които винаги са ни прецаквали!! ::) :( :-\

Еми може и така да се окаже,но аз се въздържам от критикуване на православието,защото хем го уважавам до някаква степен,хем има правило във форума относно него...

Неактивен FELDMARSCHALL

  • Site Supporter
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 2807
  • Country: bg
  • Карма: +361/-61
  • Пол: Мъж
  • АРИЕЦ
  • Зодия: Scorpio Scorpio
Re: Демографският проблем и неговото решаване
« Отговор #43 -: Декември 05, 2007, 20:28:11 »
Да не забравяме, че не всички българи са православни християни. Освен това в българското
православие има немалко елементи от Тенгрианството и от това се е получила една много добра сплав, която
е уникална по своята същност и едва ли я има в някоя друга страна! 8)

Неактивен Nik

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 217
  • Карма: +47/-29
  • Пол: Мъж
Re: Демографският проблем и неговото решаване
« Отговор #44 -: Декември 05, 2007, 21:08:07 »
нещо не ми се вярва на тази статистика!Има информация,която сочи прибл. 2 млн. в чужбина и около милион измрели.Крайният резултат в такъв случай е доста по малобройно население останало в България!Това ми изглежда по-вероятно!
Има много хора фантоми - тоест хора които са по 10 месеца в годината на гурбет, но с български паспорт. Затова бройката е дори по малка.
           Точно!Не бях се сетил за това! Просто ни приспиват,като признават,че сме намалели ,но ни посочват леталният изход за след пр.20 год.А той е в непосредствена близост!


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf