Forum > Родово Наследство

Мостовете на Колю Фичето

(1/2) > >>

Nordwave:
Мостовете на Колю Фичето.


Статуя на Колю Фичето до моста при град Бяла
Мостовете на Колю Фичето са шедьоври на романтизма. Първото каменно съоръжение, дело на известния строител, е край Севлиево.


Мостът на Колю Фичето край Бяла
Построените от Колю Фичето най-малко 4 големи моста, 12 църкви, джамии, много ханове и къщи из цяла Северна България са наследството, оставено от гения, живял през ХIХ в. Ако някому това се стори малко, нека не забравя, че по онова време майсторското свидетелство се получавало след 30 години в занаята. А Колю Фичето дори е бил "първомайстор" - титла, която се давала в изключително редки случаи. Ако се двоумим как да го определим - като архитект, инженер, ваятел, няма да е грешка да кажем, че този изключително талантлив човек е обединил всичките. Арх. Явор Банков писа преди време, че Колю Фичето е един от големите майстори на европейския романтизъм.

Никола Иванович Фичев, който сам наричал себе си Колю Фичето или Фичоолу, е роден през 1800 г. Черпим сведения за живота му най-вече от невероятни анекдоти, за чиято достоверност единственото доказателство е това, което ръцете му са успели да сътворят. Защото един истински майстор върви след ръцете си.

Останал сирак тригодишен, той учил занаята при тревненски майстори. От албанци се научил да дяла камък, а "тайната" на църквите и мостовете му открили брациговци. Когато на 36 г. бил признат за майстор, се преселил да живее в Търново, където останал до края си. Получил майсторство твърде рано, при строежа на църквата "Св. Никола" - майстор Иван Давдата се разболял и Фичето довършил строежа. Когато пък приемали строежа на свищовската църква "Св. Троица" - сред най-хубавите, строени по онова време, турските власти, независимо че ставало дума за християнски храм, наредили да има почетен караул. Струва си да обиколим неособено отдалечените един от друг градове и да видим мостовете на Колю Фичето.

Старинният дъгов мост над р. Росица при Севлиево е първото строено от майстора голямо инженерно съоръжение. Започнал го през 1857 г. и го завършил на следващата. Бил дълъг 110 м и имал седем отвора. Изградил го от камък. Нечуваното наводнение през 1897 г. само го повредило. Това, което не успяла да направи стихията, свършили хората. При ремонта през 1924 г. го продължили с още 80 м от бетон. През 1940 г. местен инженер "изправил" гърбавата му форма, от всичките му страни сложили лъвове и го павирали. Тогава го нарекли "Лъвов мост".

Има непотвърдени разкази, че и мостът на р. Видима при с. Градец - Севлиевско, бил строен също от него. Едно доказателство е лъвът, изваян в каменната му снага с голям свод.

Преди да започне моста над р. Янтра, Колю Фичето построил и един по-малък до Капиновски манастир при Велико Търново.

Земетресение разрушава църквите на гения

За съжаление земетресението през 1913 г. срутило църквите, строени от Фичето - "Св. Богородица" и "Св. Спас" във Велико Търново, "Св. Димитър" в Лясковец и "Св. Никола" в Горна Оряховица.

Родната му къща била съборена, за да се построи улица. Големият майстор си отишъл от този свят, огорчен от иронията, с която се отнасяли към него млади строители, чиито строежи си позволявал да критикува. Старецът им се виждал изкуфял, независимо че в повечето случаи се оказвал прав.

По повод 200-годишнината от рождението на Колю Фичето една архитектурна институция го провъзгласи посмъртно за академик. Но по-добре щеше да е да се погрижим повече за наследството, оставено от него. Защото то е истинската му слава и отношението ни към него ще е истинската ни почит. Много по-трогателна народна обич е вложена в тясната уличка във Велико Търново, която и днес е известна като "Фичевото сокаче".

http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=2510

Иван Д.:
Чешмата в двора на Соколския манастир "Успение Богородично" също е построена от Уста Колю Фичето, през 1865 г. В гр. Дряново има музей, посветен на майстора.

кан Тервел:
Горкия човечец...Поклон прид първомайстор Кольо Фичев. :|

mitko_d:
Колекционер съм на стари пощенски картички /специално на Русе/.Преди време попаднах на картичка от 1897г. която е с чудесно изображение на моста на Кольо Фичето .Мисля че ще представлява интерес за съфорумците.

Hatshepsut:
Колю Фичето – великият Първомайстор


В рубриката “Успехите на България” днес ще ви разкажем историята на една личност, която с пълно право може да бъде наречена светиня. Става дума за българина Никола Фичев, роден в Дряново през 1800г. Той обаче е известен под друго име – името Колю Фичето, което буди у всеки знаещ българин възхищение, преклонение или просто един топъл спомен от годините, когато е учил за великия майстор. Въпреки неговите огромни и безспорни постиженията, биографията на Фичев като че ли отстъпва място на творчеството му. За живота му се знае твърде малко, затова и много видни български изследователи казват: “той не е живял, той е строил”. Преди да се спрем на архитектурните му постижения обаче, нека ви разкажем каквото знаем ние за Колю Фичето. Както вече споменахме, той е роден в Дряново. Предполага се, че родителите му са се занимавали с дюлгерство(строителство), което сякаш върви наследствено при Никола.

Когато е на 3 годишна възраст той понася една много тежка загуба – баща му умира. Колю прекарва следващите няколко години в родния си град, а след това, едва на 10 години, заминава в Трявна където става чирак (ученик) на местните майстори – дюлгери. С течение на времето се учи как се дяла камък, а по-късно брациговски майстори го запознават със строенето на църкви, камбанарии и мостове. Талантът  му си проличава още от рано. Едва на 23 годишна възраст той става калфа (калфа е титла, която се намира една степен под майстор, тя разделя майстора и чирака), а на 36 години вече е всепризнат майстор от дюлгерския еснаф. Колю, покрай работата си, научава да говори много добре чужди балкански езици – турски, румънски и гръцки.

Проектите му са известни из цяла България, а в днешно време посветените на тях книги наброяват стотици. Геният на Колю Фичето е всепризнат, съвременниците му го наричат “уста”, произлизащо от арабското “устаз” – майстор, учител. Австрийският учен, изследовател и пътешественик Фелкис Каниц пише за един от проектите на майстора:
 “Колко доволен би бил пътешественикът, ако навсякъде в илирийския триъгълник попадаше на подобен подслон.”

За именития Колю Фичето пишат много чужди личности – австрийци, французи, испанци и румънци, като всеки един от тях е възхитен от работата на българина. В паметта на народа Колю остава като нещо повече, личността му е една от светлините на Възраждането, гений, който българите виждат като велик и недостижим архитект. В годините по една или друга причина се е зародила една съвременна представа за майстора като един прост, самоук и самобитен човек. Истината обаче е друга, уста Фичето е бил интелигентен, той се обучава дълги години и работи заедно с едни от най-големите майстори, а покрай работата си в Румъния и Османската империя се  запознава съвсем отблизо с европейската архитектура. Наследството на Никола Фичев за България е огромно. Той развива, особено през 40-те години на ХIХв., широкомащабна строителна дейност. Работи  с много хора – все професионалисти, начело на които стои школуван лично от него майстор, който да изпълнява точно указанията му.  Много е известна историята, в която Фичето, при изпробването на един от известните му мостове, ляга под него, за да гарантира за сигурността на преминаващите с живота си.

Тук е времето и да споделим с вас една интересна, но и спорна история. Това което ни кара да вярваме в нейната истинност е фактът, че ни беше разказана от уважаван професор-историк. По-късно, когато търсихме информация по въпроса успяхме да попаднем само на няколко блога на други учени – от Софийския университет, които предават информацията по същия начин. Тя произлиза от думите на търновския архимандрит Георги, ето я и нея: През 60-те години на ХIX век се разбрало, че голямата френска катедрала Нотърдам дьо Пари, или Парижката Света Богородица, била заплашена от страшна корозия. Французиите забелязали, че една от стените на сградата е пропукана и храмът започва да се руши. Много архитекти се опитали да оправят проблема, но така и не успели.

Като научил за този проблем, турският управник на Русе – Митхад паша, който бил френски възпитаник, решил, че ще се опита да помогне. По това време името на Колю Фичето било добре познато на повечето големи османски сановници.  Пашата повикал българския майстор и го убедил да замине за Франция, за да помогне със спасяването на катедралата. Той пристигнал в Париж, където на гарата го посрещнали френски пратеници. Веднага се отправили към катедралата и Колю започнал да разглежда образувалата се пукнатина. Не след дълго той открил, че под катедралата тече подпочвена вода, която е причината за корозията и състоянието на храма. Майсторът веднага се заел и каптирал водата(извел я на повърхността), като дори се казва, че построил малка чешмичка, от която тя да тече. Французите били много доволни от обстоятелствата, те дори предложили на Колю да остане и да работи в Париж, той обаче отказал и се върнал в родните си земи.

Историята, която разказахме може и да ви се струва невероятна. Ние няма да застанем твърдо зад истинността и, въпреки уважаваните източници, от които тя произтича.  Дали спасяването на Нотърдам е истина или не, оставяме на вашите лични мнения и убеждения. Един факт обаче е неоспорим – геният на майстор Колю Фичето оставя тайна следа в българската история. Архитектът среща смъртта си през 1881г. в Търново, като оставя наследството си на България. До последно той пази българския дух в себе си, което проличава и от множеството построени църкви и манастири, които съхраняват древността на православието. Родолюбието му се предава и на наследниците му – неговият внук е именитият Иван Фичев, генерал-лейтенант и началник на Щаба на армията(1910-1914г.). Колю Фичето е погребан в Търново, а на негово име от български изследователи е кръстен и нос Фичето, в Антарктика.

Тук ще поместим и снимки на част от многобройните постижения на майстора, изработени с голяма вяра, всеотдайност и гордост:


църквата “Света Троица” – Свищов


“Къщата с маймунката” – Търново


Патриаршески манастир “Света Троица”


“Рождество Богородично” в Търново

https://www.bulgarianhistory.org/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D1%8E-%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80/

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

Powered by EzPortal
Премини на пълна версия