Гроб на тракийски велможа с дарове откриха в Ново село
Каменен гроб на тракийски аристократ от племето беси излезе в могила край Ново село. Съоръжението представлява мраморен саркофаг, заровен на 12 метра дълбочина. "За първи път се открива тракийско погребение от такъв тип", коментира шефът на пловдивския археологически музей ст.н.с. д-р Костадин Кисьов. Той очаква да стигне и до богат погребален инвентар, който според него се намира на още метър надолу. Ученият датира находката от І - ІІ век. Саркофагът е покрит с мраморна плоча. Пред екипа ни археологът я повдигна и под нея се показа урна, изработена от алабастър, внесен от Египет. Кисьов почисти с четчица находката и едва тогава отмести капака. Вътре имаше калцирани кости в резултат на трупоизгарянето. "По всичко личи, че е погребан човек от обществената йерархия на племето и по всяка вероятност ще излязат дарове", смята ръководителят на разкопките.
На метри от саркофага с тленните останки има следи от клада, където е бил изгорен мъртвецът. Преди да стигне до централното погребение Кисьов е разкрил в източната периферия на могилата още пет по-бедни гроба. Според него това са жертвоприношения на роби в чест на старейшината. Могилата в Ново село е част от некропол с 30 подобни съоръжения, който се простира чак до землището на с. Исперихово. През 90-те години на миналия век там бяха проучени 10 обекта от проф. Петър Делев и доц. Диляна Ботева от Софийския университет. Районът, където сега копае Кисьов, е благодатен на находки, тъй като е част от племенната територия на бесите. Разкритата могила е висока 12 метра, а диаметърът й е 60 м. Засипана е с 19 000 кубика пръст.
"Некрополът възниква през VІІІ век преди Христа. В една от проучените тук могили през 1997 г. е открита златна купа от това време", обясни ученият. Обектът, който разкрива, е бил забелязан от иманяри и затова разкопките на Кисьов са спасителни. Те са финансирани с 30 000 лева от пловдивската община, а античните предмети ще обогатят колекцията на регионалния археологически музей.
http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=22645Тракийски владетел с три коня откриха до Ново село
Пищно погребение на местен владетел от тракийското племе беси излезе от могила до пловдивското Ново село.
Първоначално екипът на ст.н.с. Костадин Кисьов попадна на каменен саркофаг, заровен на 12 метра дълбочина и покрит с мраморна плоча. Под нея е положена урна от алабастър, внесен от Египет.
Когато археологът повдигна запечатания капак, се показаха останки от калцирани кости в резултат на трупоизгаряне. “По всичко личи, че е погребан местен владетел”, категоричен е ученият.
Той остана смаян, когато под обгорените кости откри около 2 л течност на 2000 години.
“Няма как да е проникнала отвън при наличие на 19 000 кубика насип отгоре”, коментира Кисьов, който е директор на пловдивския археологически музей.
Тепърва ще се прави микробиологичен анализ на материала, останал непокътнат две хилядолетия. Но ученият допуска, че вероятно това е вино. С него е извършено обредно измиване на останките от мъртвеца. “Възможно е да е и вода, смесена с благовонни масла, отново със същото предназначение - измиване на покойника. Този ритуал е разпространен по-късно след III-IV век”, казва Кисьов.
Точно на 7 метра югоизточно от владетелския гроб екипът му попадна тези дни на три скелета на коне, напълно запазени. Най-големият е легнал наляво с извита глава на запад. На нея ясно личат юздите и сбруята, украсена със слънчеви символи. Това очевидно е бил любимият кон, който покойникът е яздил приживе, смята археологът.
Другите две животни са положени в краката на първото. Вероятно са служили за теглене на колесницата, която археолозите очакват да открият на друго място в могилата. Наличието на трите коня кара Кисьов да допусне, че въпросната течност всъщност може
да е и кръвта на принесените в жертва животни, смесена с вино и помади.
“При траките конят е свещен. Единствено владетели и парадинасти са имали право да притежават ездитни екземпляри. През римската епоха основното божество за това племе е Хероса, който представлява конник. А за бесите той е бил олицетворение на тяхната битка с Рим. В случая чрез тракийския Херос е бил обожествен и самият цар, чийто гроб открихме”, разсъждава археологът.
Могилата в Ново село е част от некропол с 30 подобни съоръжения. Единствено в тази обаче е открит саркофаг с останки от покойния владетел и неговите коне. По всичко личи, че трите животни са убити и ритуално положени. Те съпътстват мъртвия в отвъдния свят. Практика е до тях да се откриват сбруи, както и стрели, с които са убити. Екипът се надява да попадне и на оръжието.
При всички случаи трябва да се появят и богати гробни дарове. Те по всяка вероятност са заровени на друго място в могилата, която още не е разкрита напълно. Екипът на Кисьов я проучва от края на юни. До момента е разкопана половината. Работата продължава с помощта на студенти по археология от Пловдивския университет.
Щом става дума за погребение на местен велможа, не е изключено да има и предмети
от благороден метал, с които си е служил приживе. На територията на бесите, където са разкопките, досега не е намиран владетел. При предишни проучвания в района са откривани оброчни плочки, на които е изобразен конник.
“Няма съмнение, че този човек е управлявал територията около Бесапара - столицата на бесите. Племето е населявало Западните Родопи и северните им склонове, както и части от сегашната Пазарджишка област чак до Ихтиман”, уточнява археологът.
Той датира находките от I-II век след Христа - време, в което бесите водят битки с римските императори за отстояване на своята религия и идентичност. За разлика от одрисите, които са обитавали териториите около Филипопол и са били съюзници на Рим.
“Окупаторите са използвали светилището на Дионис, за да конфронтират двете тракийски племена”, казва Кисьов.
Според Херодот прорицалището се е намирало в територията на бесите. Все още обаче никой не го е открил, а изследователите на Античността дават различни предположения за неговото местонахождение. Кисьов е убеден, че е някъде в Родопите. Други траколози пък смятат, че е в Стара планина около Етрополе.
“Така или иначе през 12 г. след Христа беският владетел Вологес вдига въстание, за да си отвоюва светилището на Дионис, предадено от римляните на одрисите да го стопанисват”, припомня Кисьов.
Той не смее да твърди категорично, че откритият гроб може да е на царя на бесите,
макар да има достатъчно податки. А именно - погребение с трупоизгаряне, каменен саркофаг и коне, които са били притежание само на владетелите.
За учения в момента най-интересна е откритата течност. “Взехме от нея 100 грама за изследване и я съхраняваме в хладилна камера. Другата част препогребахме”, твърди археологът.
Засега избягва да говори за дарове, за да не го изпреварят иманярите, макар обектът да се охранява. Погребален инвентар обаче би трябвало да има, щом става дума за владетел, макар и от местно значение. А и все още могилата не е разкопана докрай, тъй като е много голяма. Висока е 12 метра, а диаметърът е 60 метра.
“Некрополът възниква през VIII в. преди Христа. В една от проучените могили тук през 90-те години на миналия век е открита златна купа от това време”, припомня изследователят.
Разкопките са спасителни, тъй като иманяри са ги започнали първи. Те са финансирани от пловдивската община, а откритите находки ще обогатят колекцията на регионалния археологически музей.
https://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4234902Археолози намериха гроб на владетел от племето беси
Сензационни археологически разкрития бяха направени край пловдивското Ново село. За първи път археолози разкриха гроб на владетел от тракийското племе беси. Тленните останки на древния велможа са положени в специална урна, изработена в древен Египет. Необичайното е, че под костите на владетеля са положени телата на неговите любими коне. Подобно погребение в територията на бесите до момента не е разкривано.
Уникалната находка е разкрита преди броени дни при разкопки от екипа на д-р Костадин Кисьов. Археолозите се натъкнали на царски мраморен саркофаг и алабастърна урна, подобна на тези, изработвани в древен Египет.
„Това е един мраморен саркофаг с похлупак, целият изработен от един голям блок, който тежи 200 килограма. А вътре самият блок е издълбан на ръка с длето така, че да се получи този саркофаг с капака. Погребението е извършено чрез трупоизгаряне. Ние в центъра на могилата открихме кладата, където е извършено изгарянето на този тракийски местен владетел... След което неговите кости-останки са били положени в една изключително интересна, и за първи път се открива такава урна - от алабастър... Най-вероятно е внос от Египет", разказва ст.н.с. д-р Костадин Кисьов - директор на Археологическия музей в Пловдив.
В древността се е смятало, че алабастърът акумулира светлина и предпазва душата от злите божества и духове.
„Самата урна беше запечатана с гипсова каша, гипсов разтвор така, че тя беше напълно херметизирана. И за мене, аз толкова години съм археолог - близо 33 години - за първи път откривам в урна течност да има. На дъното, под самите кости, имаше запазена около един литър течност. И сега това тепърва ще го изследваме в лабораторията - да се правят микро-биологични анализи...Тъй като вариантите са два: или това е кръв, смесена с балсамария, или това е вино, смесено с вода при ритуалното измиване на костите", твърди –д-р Кисьов.
Заедно с урната на древния владетел в основата на високата 14 метра могила са погребани ритуално три коня, символизиращи върховния тракийски бог - слънчевият конник.
„Така нареченото божество - тракийският Херос, с когото са се идентифицирали всички тракийски владетели през този период и тука е налице - тоест имаме един владетел с три коня. За коня се знае, че това е слънчевото животно, което е най-близко до Слънцето... Самите коне са положени с юздите - железни юзди, завършващи с бронзови накрайници, които са украсени с геометрични фигури... Конете са с приблизителните размери и височина на съвременните коне”, допълва д-р Кисьов.
Бесите търгували слабо и се стараели да избегнат чуждите влияния. Наскоро откритите находки са датирани от първи век след Христа. Те не са толкова пищни, както тези на одрисите, но са запазили най-силно древната култова тракийска традиция.
Древните автори посочват бесите като пазители на тракийското светилище на Дионис. Съпротивата на бесите срещу римската инвазия продължава най-дълго по нашите земи - повече от 200 години. Тракийското племе одриси били съюзници на Рим и затова често воювали с бесите.
https://btvnews.bg/article/bulgaria/regionalni-novini/arheolozi-nameriha-grob-na-vladetel-ot-plemeto-besi.html