Автор Тема: Археологически находки в Пловдивска област  (Прочетена 26354 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.16 Opera 12.16
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Пловдивска област
« Отговор #15 -: Август 15, 2013, 15:39:59 »
Гробница с монети на Терес ІІ и Филип Македонски откриха в Памук могила


Двете монети - На Терес ІІ и Филип Македонски, са най-новите находки от Памук могила. Чрез тях се датира ІV в. пр. Хр. централната гробница

Централно гробно съоръжение с каменен градеж и ценни монети на тракийския вледетел Терес Втори и Филип Македонски (359-336 г.пр.Хр.) откри край Брестовица археологът ст.н.с. д-р Костадин Кисьов. Повече от месец той разкопава Памук могила. На дълбочина 11,5 метра екипът се натъкнал на внушителната гробница. Тя е изградена по тракийски обичай от ломени камъни без спойка. Направена е в кръгла форма с диаметър 4 м и височина 1 метър. За разлика от по-ранните гробове, които Кисьов намери на Памук могила, въпросното съоръжение се датира ІV век преди Христа.

"Проучването е в много начален етап. Тепърва предстои разкриване на цялата гробна конструкция", обясни изследователят.

Двете бронзови монети го насочват към заключението, че погребението е от времето на елинистическата епоха. Двете парички са предназначени за подземния лодкар Харон, който трябва да пренесе покойника през реката на мъртвите Стикс.

Върху едната страна на монетата на Терес Втори е изобразена двойна брадва - символ на царската власт. На нея се чете надпис с гръцки букви "Тирио". От другата страна има лозя с 5 грозда. "Сечената е в Маронея, която по това време е била в пределите на Одриската държава", вметва ученият.

Върху монетата на Филип Македонски е изобразена глава на Аполон, а отзад - конник с надпис на гръцки "Филипо". Известно е, че Терес Втори /351 - 346 г. пр. Хр./ е управлявал Горнотракийската низина като васал на Филип Втори.

Находките са много редки и ценни, защото чрез тях се датира гробното съоръжение. На най-горната му част Кисьов е открил женско погребение чрез трупополагане. "Представлява ритуално убийство с пренасяне на жертва, тъй като между дясната ключица и задната тилна част на черепа имаше железен нож. С него е била умъртвена въпросната жена. Те е погребана с личните си вещи, които са скромни - стъклено синьо мънисто, две игли за дрехи и сребърни украшения", описа археологът.

Той не смее да гадае какво ще излезе при разкриването на централната гробница. Но е обнадежден, защото непрекъснато излизат дарове. Докато екипът ни беше на място, археолозите се натъкнаха на глинен съд.


Млад археолог разчиства пръстта около поредната находка в Памук могила - глинен съд, положен близо до покрива на централната гробница

Откакто започнаха проучванията на Памук могила, периодично се появяват изненади. Най-напред в северната й периферия беше открит гроб-урна чрез трупоизгаряне от 1 век след Христа. Дни по-късно Кисьов се натъкна на още три гроба с изключително ботат инвентар от времето на Марк Аврелий (161-180) и Нерон (54-68). "С находките от тази могила можем да напълним цяла музейна зала", категоричен е археологат. Артефактите включват златен пръстен с гема, златни накити, шлем с митологични фигури, големи количества бронзови съдове, балсамариуми и оръжие.

https://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=2237471
« Последна редакция: Септември 03, 2018, 07:36:23 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.16 Opera 12.16
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Пловдивска област
« Отговор #16 -: Август 27, 2013, 18:39:33 »
Разкриха средновековен некропол в крепостта "Воден" над Асеновград


30 гроба, датирани от XIII век, по-голямата част от които на деца, както и погребение на тракиец от V-VI век разкриха археолозите по време на разкопките на крепостта "Воден" над Асеновград. Това съобщи директорът на Историческия музей в града Иван Дуков.

Намерени са още фрагменти от средновековна керамика, бронзови монети и златна обеца. Горноводенската крепост е известна като резиденцията на основателя на Бачковския манастир Григорий Бакуриани.

Това лято археолозите проучваха "Воден" в продължение на месец, работата продължава до края на септември, но в намален състав заради изчерпване на финансовите средства, допълни Дуков.

https://www.radioplovdiv.bg/index2.php?content=news&id=20572
« Последна редакция: Септември 03, 2018, 07:37:59 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Server Home/Server 2003 Windows Server Home/Server 2003
  • Browser:
  • Firefox 23.0 Firefox 23.0
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Пловдивска област
« Отговор #17 -: Август 28, 2013, 18:12:01 »
Археолозите откриха древния стилобат край Пощата

Древният зид, върху който са разположени колонадите на Античния форум, известен като стилобат, е открит от екипа на археолога Елена Кесякова край пощата. Това е важна крачка към разкриването на историята на Форума, както и бъдещето проектиране на площад „Централен". Благодарение на него и последвалите открития ще се изчисли колко е стара Агората, а също така ще се има представа и за нейните оригинални размери.

След като екипът на археолозите достигна до античния пласт, се разкриха и два от магазините на Форума. Логично, според предназначението му, са открити над 400 монети за по-малко от два месеца. Почти всички са бронзови и са с различна датировка – някои са от късния античен период, а има и такива от Средновековието - X–XI век.

Работата по разкопките ще продължат до края на ноември, ако позволи времето, разкри Елена Кесякова. Въпреки проблемите в началото на археологическото лято, в момента тя е доволна от работата по обекта край Цар-Симеоновата градина. Освен разкриването на по-голяма част от Форума, археолозите се надяват да открият и декумануса – улица, която минава в посока изток – запад. Така може да се разкрие и древното главно кръстовище на Филипопол, след като бе открит и кардомаксимусът - улицата в посока север – юг.

https://arheolozi.wordpress.com/
« Последна редакция: Септември 03, 2018, 07:40:04 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.16 Opera 12.16
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Пловдивска област
« Отговор #18 -: Септември 26, 2013, 19:20:53 »
Археолози откриха плоча с лика на Фортуна


Парчета от поне 4 уникални мраморни статуии са открили археолозите, които работят на Форума пред Централна поща.

„Фрагментите са от скулптури с реални човешки пропорции и представляват 2 мъжки глави, торс, част от много добре запазени крака със сандали”, разказа ръководителят на обкета Елена Кесякова. По думите й парчето от скулптура с краката е част от цял постамент от статуарна група, защото до нея са намерени и части от статуя с детски крака.

Друга много любопитна находка е оброчна плоча с лика на жена. Според Кесякова става дума за богинята на щастието Фортуна, защото един от фрагментите, изобразен на плочата е Рогът на изобилието, който се свързва с всички изображения на Фортуна.

Находките са изпратени в Археологическия музей за съхранение, а през следващата година ще бъда направен опит да бъдат реставрирани и изложени.

https://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1149816
« Последна редакция: Септември 03, 2018, 07:41:09 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 26.0.1410.43 Chrome 26.0.1410.43
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Пловдивска област
« Отговор #19 -: Ноември 21, 2013, 15:54:00 »
Херакъл изскочи от Античния форум

Откриха шест божествени глави пред Пощата


Шест глинени глави на митичния бог Херакъл изскочиха при разкопките на Античния форум пред пощата на Пловдив. Елена Кесякова се натъкна на уникалните находки при проучване на най-ранния пласт, до който достигна екипът й. Това е периодът I век преди Христа - I век след Христа. Малките скулптури са с размери 16 на 16 см и са украсявали покрива на портика, обяснява археологът. Те са изпълнявали функцията на декорация на керемидите. Голямата им ценност е, че са местно производство, което говори за римска работилница по нашите земи, допълва Кесякова.
Боговете са прибрани в Археологическия музей и започва реставрацията им. Въпрос на престиж за римляните е било да украсяват обществените постройки. Портиците им са били доста широки, а пропилеите - мащабни, обясняват античниците. Те предполагат, че обществените сгради са в северната част на Форума, където са и статуите на императорите.

https://www.24chasa.bg/Article/2465491
« Последна редакция: Септември 03, 2018, 07:42:24 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Пловдивска област
« Отговор #20 -: Май 19, 2014, 20:17:29 »
Вижте съкровищата, открити под Пловдив

Археологически открития и ценни находки ще бъдат показани за първи път


Статуетки на божества, украшения от римската епоха, антефикси с изображения на театрални маски, антични съдове и следи от ритуали са част от ценните находки, които ще бъдат показани за първи път в Археологическия музей. В Европейската нощ на музеите и галериите утре вечер плодивчани и гости на града ще могат да видят артефакти на няколко века. Изложбата е наречена  “Пловдив – наследник на античния Филипопол” и се подготвя от няколко години. Ценностите са извадени от фондохранилището и вече са достъпни за наслада и познание.


Находките са намерени по време на спасителни работи, на терени предназначени за строителство. В голяма част от залата на музея са изложени открития от мащабния терен в южното подножие на Трихълмието, до Понеделник пазара. Това е Музея, който се проучва от  години. Той е забележителен археологически обект на площ от почти 8 декара. Археолозите се натъкнали на големи и важни открития - цял римски квартал, комплекс от 4 улици и сектори от още 6 прилежащи улици. Най-ранният пласт е от елинистическата епоха , почти 2 хиляди години непрекъснат живот, каза археологогът-проучвател Жени Танкова за Plovdivutre.bg.
Най-атрактивни са находките от римската епоха. Разкрит е дом, помещение с мозайка, представителна част и стая за почивка. Откритият храм по време на разкопките е  квалифицира като Пантеон, защото не е принадлежал само на едно божество,  там били почитани всички божества от древноримско време, също и източни.
“Потвърждение за това са огромно количество намерени теракоти – глинени статуетки и мраморни статуарни  групи на божества, надпис на старогръцки , следи от ритуали.В изложбата могат да се видят много малка част от въпросните теракоти. Всички те са били в яма с пясък, каза Танкова.
До Понеделник пазара е открито и помещение с баптистерий, където са кръщавани хора. Кръщелното е било с кръстовидна форма, което потвърждава тезата на учените, че това вероятно  е бил домът на пловдивския  епископ.
В музея са подредени малка част от находките, открити при обекта на Понеделник пазара.


Вторият представен обект  е “Леонардо да Винчи” №21. Там преди 4 години е разкрита работилница за керамични изделия, ситуирана в южните покрайнини на античния Филипопол. За първи път в такъв голям мащаб е открита керамична работилница с 6-7 пещи,  калъпите за производство на теракоти, глинени съдове. “В някои от камерите имаше още продукция. С големи депа от фрагментирана керамика, бракувани съдове. Изобщо всички елементи на едно керамично производство. Правени са лампи, теракоти и трапезна керамика”, разказа археологът Мая Мартинова-Кютова.
Три витрини в изложбената зала ще покажат тайните на керамичната работилница.
Третият обект е на “Митрополит Панарет” 27. Там е разкрита малка работилничка за производство на бронзови фибули. Това са специални украшения от римската епоха, с които се захващат дрехите и т.н. Проучвател  е Елена Божинова. В изложбата са показани малки калъпчета и  част от продукцията.
3D възстановките на двете  работилници ще пренесат туриста векове назад. Художници, на базата на разкритата обстановка и артефакти, са направили графична възстановка, за да е ясно  на зрителя движимите артефакти в каква ситуация са били използвани.
Последният обект е известният “Форум Запад”, финансиран от община Пловдив. Той се проучва трета година. В тази изложба се представя придобитото през 2013-та. Виждат се 4 вида антефикси – глинени театрални маски, които украсяват фасадата на покривната конструкция. Интересна находка е дръжката на   меч „гладиус”, тип помпейски, който е представен с графична възстановка.


http://www.plovdivutre.bg/2014/05/16/228561-purvo_v_plovdivutrebg_vizhte_sukrovishtata_otkriti_pod_plovdiv_snimki

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Пловдивска област
« Отговор #21 -: Юни 03, 2014, 17:43:16 »
Тайните символи в Малката базилика на Пловдив

Римска базилика от древния Филипопол бе отворена за туристи за пръв път в началото на май – точно четвърт век, след като е била открита от археолозите. Известният в Пловдив като Малката базилика паметник на културата бе прехвърлен преди месец на местната община с договор, подписан от кмета Иван Тотев и министъра на културата Петър Стоянович. Така с решение на Министерския съвет пловдивската градска управа получи правото да стопанисва новия музей.

Базиликата се намира на бул. “Княгиня Мария-Луиза”. Намерена е случайно през 1988 г. Работници от строеж наблизо се натъкват на стара църква и уникални римски мозайки. С разкритието се заема археоложката Мина Боспачиева. В близост до находката тя открива и две други филипополски базилики, едната от които е смятана за митрополитската църква на града.

Раннохристиянската църква е от средата на V-VI в. Подът й бил покрит с пищни геометрични мозайки. В пристроен към сградата баптистерий - помещение за кръщенета,  били открити кръщелен басейн от мрамор с формата на кръст и изящни мозайки с изображения на елен и гълъби.

Веднага след откриването си те били аварийно консервирани. 5-6 години по-късно, в началото на 90-те, част от тях били прибрани за съхранение в склад на Националния институт за паметниците на културата. Останалата част била консервирана на място. През 1995 г. Малката базилика и разположената в близост част от крепостна стена получили статут за Паметник на културата от национално значение. Но с годините руините от раннохристиянската сграда запустели и буренясали.

Преди 4 г. Община Пловдив и Министерството на културата, с финансовата подкрепа от 1,3 млн. лв. на фондация „Америка за България”, започват цялостна консервация и реставрация на мозайките под ръководството на доц. Кантарева.  Цели пет месеца отнема на нея и на екипа й да почистят повече от 50 фрагмента и да сглобят цялата картина.
През 2013 г. изнесените части от мозайките са върнати на място в базиликата, а останалите – почистени и реставрирани. Днес вече хората ще могат да видят красивите подови мозайки върху площ от 110 кв. метра, както и баптистерия. Те са защитени с нова постройка. Експонирани са основите на колонади и стени, както и руини от крепостна стена на Филипопол от II век.

Общината и кметството в район "Централен" изградиха паркинг и облагородиха района около базиликата. Входът за посещение е 5 лева, за групови посещения - 3 лева, а ученици заплашат 2 лв.
Каква е нейната историята?
Тя е построена в чест на главния военен командир на провинция Тракия Базилиск. Владетелят имал собствено жилище във Филипопол и заслужил уважението на местните хора през 471 г., когато отблъснал от града разбунтувалите се готи. В знак на благодарност те решили да издигнат базиликата.

При южната й страна имало параклис, а при северната - редица от допълнителни помещения. Църквата била близо до източния некропол на града и до мартириона на 37-те филипополски мъченици край пътя за Константинопол. Подът трябвало да бъде покрит от мозайки, върху които да се поставят два реда колони, амвон и олтарна преграда от мрамор.
Художници мислели да покрият стените с мазилка и да ги изографисат с декоративни украси. Веднъж завършена, базиликата при най-източната улица на Филипопол и източната крепостна стена щяла да е истинско съкровище.

Някои части от пода вече били покрити със сложни композиции от триъгълници, кръгове и ромбове, вази и гирлянди, меандри с форма на свастика, розети, символ на рая и Христовата кръв. Мозайките били сред най-доброто, правено от майсторите от Филипополската школа. През 475 г. Базилиск станал император, но само година и 8 месеца по-късно бил детрониран от предшественика си Зенон. Новият владетел наредил всяка следа от присъствието на Базилиск да бъде изтрита. Така първите редове от ктиторския надпис в Малката базилика били премахнати. А малко след това сградата била опожарена до основи. Предполага се, че това е станало при нападение на варвари.


Реставрираният ктиторски надпис на Базилиск


Розетата е по-стара от християнството и символизира кръвта на Исус

Местните хора обаче искали църквата да се възстанови. Така Малката базилика била вдигната от пепелищата върху старите основи. Мозайките останали на място и ги покрили с нов под от обикновени тухли. Но при североизточния ъгъл на църквата било построено помещението за кръщенета.
Баптистерият бил много необходим на фона на бързо разпространяващото се християнство, тъй като в него щели да бъдат кръщавани и новородени, и възрастни хора.

Имал два входа - за езичници и за християни, както и дълбок около метър мраморен басейн с форма на кръст. Изящният покрив бил поддържан от мраморни колони.
По пода, извън басейна, имало красива декоративна мозайка с двойка гълъби и елен.  Гълъбите символизирали Светия дух, който се явява при кръщението на Исус на река Йордан.


Детайл от мозайката с гълъби


Баптистерий на Малката базилика с мозайка на елен

Еленът бил символ на душата на християнина, която се стреми към вярата и истината. Вазата олицетворявала съда, в който се събира манната небесна, а Соломоновият възел като стар символ с много значения изобразявал вечността и вярата. Свастиката била древен космически символ, а меандърът е смятан за опростена форма на лабиринт.
Към края на VI в. местните хора не могли да издържат на варварските нашествия. Изоставили домовете си и Малката базилика и се преместили на по-сигурния акропол.

Така раннохристиянската църква се превърнала в руина, а жителите на Филипопол с години взимали от нея строителни материали. Дори издълбали дупки в подовете и част от уникалните мозайки били безвъзвратно унищожени. Но дори и останките от тях били силно впечатляващи – дотолкова, че когато през ХХ век строителите се натъкнали на тях, изграждането на блока било спряно незабавно.

http://www.desant.net/show-news/30355/
« Последна редакция: Септември 03, 2018, 07:48:47 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Пловдивска област
« Отговор #22 -: Юли 10, 2014, 08:27:06 »
Връх Драгойна пази тайни на тракийски владетели

Десетилетни археологически проучвания откриха старо светилище и град на древните обитатели по нашите земи


Връх Драгойна

Един не особено висок връх в община Първомай от хилядолетия ревниво пази тайните на тракийските владетели, болярите и войводите, обитавали тези земи. Връх Драгойна може да се сравнява с Перперикон като исторически и археологически паметник, тъй като тук също има множество скални изсичания.

Това казва археоложката Елена Божинова,  ръководител на  разкопките на върха, които продължават повече от десет години. През лятото на 2010 г. учените оповестиха, че наблизо е имало тракийски град – най-големият, разкриван досега на територията на Южна Тракия. Селището е било активно от ХVIII до III век пр. н. е.

Тук, на Драгойна, е открита и една от най-големите тракийски крепости в Южна България. Макар върхът да е висок едва 813 м, той се извисява над Тракийската низина и има изключителна стратегическа позиция с поглед върху територия с диаметър над 100 км – Пловдив на запад, Хасково на изток, Чирпан на север и Родопите на юг. Обратно върхът е видим в целия този район, подчертава кметът на Първомай Ангел Папазов.

За първи път възвишението е споменато от бележития български археолог проф. Иван Велков през 50-те години на миналия век. Мястото е проучвано в периода 2004 – 2006 г. от археологически експедиции на Пловдивския археологически музей, ръководени тогава от ст. н. с. д-р Костадин Кисьов.
Сега там се провеждат редовни археологически разкопки под ръководството на Елена Божинова. Според резултатите от проучванията, крепостта е функционирала без прекъсване от началото на късната бронзова епоха (ХVІ век пр. Хр.) до края на ранния елинистически период (ІІ век пр. Хр.).

По думите на археоложката, през късната бронзова епоха обитателите на Драгойна са поддържали връзки с големите цивилизации на Източното Средиземноморие, което се доказва от откритите фрагменти от вносни микенски съдове от ХІV век пр. Хр. Това е най-ранната микенска керамика, открита в Тракия, и единствената на север от Родопите, твърди Божинова.
Според нея местната керамика от този период е сред най-богато украсените и поставя Драгойна сред едни от водещите центрове в Тракия през този период.

Проучванията сочат, че обектът е имал изключително динамично развитие през 15-вековното си съществуване, което се потвърждава от това, че върху върховете са изградени сложни укрепления. Селището е променяло границите и функциите на отделните части, измествал се е и центърът на обитаваната територия, сочат проучванията.

Впечатляващи са масивните изсичания на скалите и мегалитните градежи. Според учените тъкмо в околностите на Драгойново за първи път са намерени доказателства за съществуването на култура през Х век, в която мирно са съжителствали българи и ромеи.
В района са открити уникални скални двуезични надписи. Най-големият от тях е от 17 реда, в който част от думите и буквите са от гръцката азбука, а другите са изписани на кирилица.

Уникални находки говорят и за наличието на древно тракийско светилище, малко познато за широката публика. То е с площ от около 1 декар, ограден с каменна стена, от която на повърхността личи разсип, широк 4-10 м.
В основната си част разсипът е от местни камъни - отломки, но също така са запазени и обработени камъни с историческа информация. По източните склонове на масива Драгойна личи античен път. Виждат се и грозните следи от  иманярските набези, които са разрушили ценни исторически находки. До есента на 2010 в района са били открити каменна площадка, която е във вид на амфитеатър, както и 50 тракийски могили, по-голямата част от които обаче подлежат на детайлни изследвания.

При една от експедициите акцентът е бил северният склон на връх Малка Драгойна, където е открита малка укрепителна стена. Тя е била видима през средата на миналия век, когато е описана за първи път от проф. Иван Велков. Той споменава, че „от север малкият връх е бил укрепен от масивна крепостна стена, която е запазена в основата си”.
За съжаление с времето тези останки са унищожени. Предположенията на археолозите са, че тази стена е била строена по времето на Александър Македонски (V-IV век преди Христа), когато Тракия се приобщава към света на източносредниземноморската цивилизация. Археоложката Елена Божинова смята, че е много вероятно на това място да е съществувала наблюдателница.

Някои от склоновете на връх Драгойна не са били населени, тъй като, според археолозите, по тях траките са отглеждали лозя. В района на Драгойна са намерени два печата от винените гаранти от остров Тасос. Те датират от края на V и началото на IV век преди Христа. А между двата върха Аида и Драгойна, намиращи се във вдадената към Тракийската низина предпланина Драгойна, дял от Родопите, археолозите са открили 29 скални шарапани – каменни вани, използвани за мачкане на грозде от древните траки. Това определя този район още от древността като значим винарски център.


Разкопки на връх Драгойна

Преди две години община Първомай започна работа по мащабен проект, който има за цел да превърне Драгойна в туристическа дестинация. По думите на археолозите, това включва максимално разкриване на находките и изграждане на съпътстваща инфраструктура, тъй като в момента достъпът до връх Драгойна е силно затруднен.
В специална експозиция, която бе показана в Археологическия музей в Пловдив и в Първомай, бяха изложени 100 предмета, на които са се натъкнали археолозите при разкопките на тракийската крепост през последните десетина години.

Сред най-интересните находки са уредите за писане, наричани стила, които извън одриската столица Севтополис са единствените, намирани до момента на тракийски обект. Сред откритите материали има още фрагменти от местни и вносни (чернофирнисови) керамични съдове, амфори за зехтин и маслини, глинени зарове, прешлени за вретено, пулове, метални фибули и инструменти, ножове, стъклено мънисто. Фибулите, включително и намерените рязани и недовършени екземпляри, показват, че тук е съществувала металургична работилница.

На километър от близкото село Драгойново е открита и уникална крепост от византийската епоха, като в същия район са разкрити и три старинни църкви. Местните наричат крепостта Козлек, а според легендата била управлявана от болярина Драгой, откъдето и името на селото.

Хората в Първомайско разказват и друго предание – за Драгойна, владетелка на славянското племе драгувити, която постоянно воювала с византийците. Дворецът й се намирал на днешния връх и в нейна чест, след смъртта й, той бил кръстен на нейно име. Местен патриот написал историята през 30-те години на ХХ век, тя дори била поставена като пиеса в местното читалище.

Районът на Драгойна се свързва и с друго предание – за прочутия Ангел войвода, роден в село Драгойново. Хайдутинът с рождено име Ангел Кариотов в периода 1832-1862 г. ръководел добре организирана чета от около 40 души в Пловдивския и Хасковския край.
Бил е убит от турците, а на неговото име е наречен Ангелов връх в Рила планина. Ангел войвода е основен дарител и инициатор за изграждането на единствения български манастир, построен по време на османското робство - основаният през 1856 г. Араповски манастир „Св. Неделя“.

Днес в района на връх Драгойна могат да се видят камъни, на които древна ръка е написала паметни бележки: „Тук през 1832 г. Ангел войвода решава да стане хайдутин”. Малко преди  селото има паметник в нивата, където се предполага, че хайдутинът е бил роден през 1812 година. Друг камък, на двайсетина минути пеш, разказва, че тук е бил караулният пост на войводата, където изедниците са му плащали налог.

http://www.desant.net/show-news/30658/



"ДРАГОЙНА-ДРУГИЯТ ПЕРПЕРИКОН"
« Последна редакция: Септември 03, 2018, 07:50:31 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Пловдивска област
« Отговор #23 -: Юли 10, 2014, 08:34:03 »
Находки от връх Драгойна


Писалки отпреди Христа, фибули - местно производство, микенска керамика, мегалитни градежи, крепостни стени от предримския период - това е само част от изложбата “Тракийската крепост - Драгойна”, подредена в Археологическия музей. Сред експонатите няма шедьоври от благородни метали, но находките, намерени на най-високия връх край Първомай, са изключително ценни за историческата наука. Те доказват, че по нашите земи е имало развита цивилизация от времето на Троя, Хетската империя, Микенските царства и Египет. На север от Родопите е имало местна работилница за фибули. Намерените амфори и каменни градежи в стила на градежите на най-големите империи на древността са безспорни данни за ранни оживени контакти с центровете на Източното Средиземноморие и връзките на траките с тогавашната световна култура.
Трофеят в тази изложба са фрагменти от най-ранната вносна микенска керамика в Тракия и две предримски стила - единствените открити в Тракия. Това са уреди за писане от метал - своеобразни писалки на древните хора, живели на връх Драгойна, и вероятно пътували на юг, чак до Египет.



Девет години на този обект чопли с професионално настървение, но и с огромно търпение и уважение към историята, екипът на Елена Божинова, консултиран от доц. д-р Костадин Кисьов. Проучванията са финансирани от община Първомай и много местни фирми и  меценати.
Живата история на връх Драгойна започва в началото на Късната бронзова епоха - ХVII - ХVI век пр.Х. Археолозите са намерили останки от истински град на скалата - акропол на 813 метра над морското равнище, подобен на тези в големите центрове от Източното Средиземноморие. Освен укрепената част е имало жилища с големи дворни пространства.



Целият ансамбъл на древния град е почти възстановен - почти цялата цитадела, на места крепостната стена е прекъсната, за да се покаже градежът, характерен за този период - с обработени квадри. Крепостта Драгойна изпъква с най-голяма площ, масивни съоръжения и дълъг период на обитаване, което я определя като регионален център на тази територия, обяснява с много любов Божинова.



Обитателите от Драгойна са били хора с култура. Строили са във високата част на планината, което подсказва на археолозите, че в античността там са се добивали руди. А вероятно и още през протоисторическите периоди на тракийската история, допълва Елена. Още с началото на заселването върхът е укрепен с масивни каменни стени. Строителите на Драгойна са използвали умело високите вулканични скали за изграждане на укрепленията, а на места са ги изсичали хоризонтално, за да подравнят терена за обитаване.



Градежите от големи каменни блокове без спойка са подобни на циклопските стени в големите градове като Хатуша в Анатолия и градовете-държави като Микена в Гърция.
Може би основен поминък е било металопроизводството. Намерени са много фибули - безопасни игли в готов вид, като полуфабрикат и като заготовки. Елена Божинова предполага, че на върха са съществували работилници. Данни за това є дава откритият гроб на металург с урна, в която са положени останките от кремацията му и много дарове. На главата му е имало сребърен накит. Каменните зарове говорят за игрите на обитателите на Драгойна. Били са воини, свободни хора, коментира археологът.

Траките от Драгойна са контактували оживено и с големите цивилизации на юг от нашите земи. Доказателство за това са откритите фрагменти от вносни микенски съдове от XIV век преди Христа. И това, което виждаме във витрините на Археологическия музей в Пловдив, е най-ранната микенска керамика, открита в Тракия, и единствената такава на север от Родопа планина, подчертават специалистите. Нещо повече, местната керамика от този период е сред най-богато украсените и поставя Драгойна сред един от водещите центрове в Тракия, уточнява Божинова. За ранна търговия или размяна на дарове подсказват и съдовете от чернофирнисова керамика, амфорите, с които са внасяли или разнасяли вино, зехтин, маслини... разсъждават археолозите. Към колекцията с уникални за времето си експонати прибавят и стъклено мънисто - внос от Сирия, от IV-III век преди Христа, с изображение на човешки лица.

Почти 15 века на връх Драгойна е кипял живот. Обектът е имал динамично развитие - границите му са се променяли, както и значимостта и функциите му, допълва Божинова. И така до III век преди Христа - т.е. до края на Ранния елинистически период.
Според древната история в това време стават доста земетресения. Вероятно Тракийската крепост на връх Драгойна е едно от пораженията на земния гняв. Некрополът и разместването на градежите подсказват на специалистите, че не хората са избягали и изоставили акропола, а нещо се е случило - вероятно бедствие, което е унищожило живота там завинаги.



Драгойна застива до 1955 г., когато там се изкачва проф. Иван Велков. Като археолог той публикува крепостта и я записва в археологическите архиви като един от важните обекти за ранната история на Тракия.
50 години по-късно Елена Божинова и нейните колеги, въоръжени с възрожденски ентусиазъм и туристически раници, се изкатерват до крепостта. И откриват своето “ново работно място” за следващите девет години. Всеки ден катерят този връх с денивелация 600 метра от река Марица. Превръщат една от класните стаи в училището на село Буково -  най-близкото до върха, във фондохранилище и базата, в която съхраняват находките. А щедра финансова ръка им подава кметът на община Първомай Ангел Папазов.

http://www.marica.bg/
« Последна редакция: Септември 03, 2018, 07:52:43 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Пловдивска област
« Отговор #24 -: Юли 31, 2014, 21:00:04 »
Гроб на тракийски велможа с дарове откриха в Ново село

 Каменен гроб на тракийски аристократ от племето беси излезе в могила край Ново село. Съоръжението представлява мраморен саркофаг, заровен на 12 метра дълбочина. "За първи път се открива тракийско погребение от такъв тип", коментира шефът на пловдивския археологически музей ст.н.с. д-р Костадин Кисьов. Той очаква да стигне и до богат погребален инвентар, който според него се намира на още метър надолу. Ученият датира находката от І - ІІ век. Саркофагът е покрит с мраморна плоча. Пред екипа ни археологът я повдигна и под нея се показа урна, изработена от алабастър, внесен от Египет. Кисьов почисти с четчица находката и едва тогава отмести капака. Вътре имаше калцирани кости в резултат на трупоизгарянето. "По всичко личи, че е погребан човек от обществената йерархия на племето и по всяка вероятност ще излязат дарове", смята ръководителят на разкопките.   

На метри от саркофага с тленните останки има следи от клада, където е бил изгорен мъртвецът. Преди да стигне до централното погребение Кисьов е разкрил в източната периферия на могилата още пет по-бедни гроба. Според него това са жертвоприношения на роби в чест на старейшината. Могилата в Ново село е част от некропол с 30 подобни съоръжения, който се простира чак до землището на с. Исперихово. През 90-те години на миналия век там бяха проучени 10 обекта от проф. Петър Делев и доц. Диляна Ботева от Софийския университет. Районът, където сега копае Кисьов, е благодатен на находки, тъй като  е част от племенната територия на бесите. Разкритата могила е висока 12 метра, а диаметърът й е 60 м. Засипана е с 19 000 кубика пръст.
"Некрополът възниква през VІІІ век преди Христа. В една от проучените тук могили през 1997 г. е открита златна купа от това време", обясни ученият. Обектът, който разкрива, е бил забелязан от иманяри и затова разкопките на Кисьов са спасителни. Те са финансирани с 30 000 лева от пловдивската община, а античните предмети ще обогатят колекцията на регионалния археологически музей.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=22645


Тракийски владетел с три коня откриха до Ново село


Пищно погребение на местен владетел от тракийското племе беси излезе от могила до пловдивското Ново село.
 
Първоначално екипът на ст.н.с. Костадин Кисьов попадна на каменен саркофаг, заровен на 12 метра дълбочина и покрит с мраморна плоча. Под нея е положена урна от алабастър, внесен от Египет.

Когато археологът повдигна запечатания капак, се показаха останки от калцирани кости в резултат на трупоизгаряне. “По всичко личи, че е погребан местен владетел”, категоричен е ученият.
 
Той остана смаян, когато под обгорените кости откри около 2 л течност на 2000 години.

“Няма как да е проникнала отвън при наличие на 19 000 кубика насип отгоре”, коментира Кисьов, който е директор на пловдивския археологически музей.

Тепърва ще се прави микробиологичен анализ на материала, останал непокътнат две хилядолетия. Но ученият допуска, че вероятно това е вино. С него е извършено обредно измиване на останките от мъртвеца. “Възможно е да е и вода, смесена с благовонни масла, отново със същото предназначение - измиване на покойника. Този ритуал е разпространен по-късно след III-IV век”, казва Кисьов.

Точно на 7 метра югоизточно от владетелския гроб екипът му попадна тези дни на три скелета на коне, напълно запазени. Най-големият е легнал наляво с извита глава на запад. На нея ясно личат юздите и сбруята, украсена със слънчеви символи. Това очевидно е бил любимият кон, който покойникът е яздил приживе, смята археологът.

Другите две животни са положени в краката на първото. Вероятно са служили за теглене на колесницата, която археолозите очакват да открият на друго място в могилата. Наличието на трите коня кара Кисьов да допусне, че въпросната течност  всъщност може
да е и кръвта на принесените в жертва животни, смесена с вино и помади.

“При траките конят е свещен. Единствено владетели и парадинасти са имали право да притежават ездитни екземпляри. През римската епоха основното божество за това племе е Хероса, който представлява конник. А за бесите той е бил олицетворение на тяхната битка с Рим. В случая чрез тракийския Херос е бил обожествен и самият цар, чийто гроб открихме”, разсъждава археологът.

Могилата в Ново село е част от некропол с 30 подобни съоръжения. Единствено в тази обаче е открит саркофаг с останки от покойния владетел и неговите коне. По всичко личи, че трите животни са убити и ритуално положени. Те съпътстват мъртвия в отвъдния свят. Практика е до тях да се откриват сбруи, както и стрели, с които са убити. Екипът се надява да попадне и на оръжието.

При всички случаи трябва да се появят и богати гробни дарове. Те по всяка вероятност са заровени на друго място в могилата, която още не е разкрита напълно. Екипът на Кисьов я проучва от края на юни. До момента е разкопана половината. Работата продължава с помощта на студенти по археология от Пловдивския университет.

Щом става дума за погребение на местен велможа, не е изключено да има и предмети
от благороден метал, с които си е служил приживе. На територията на бесите, където са разкопките, досега не е намиран владетел. При предишни проучвания в района са откривани оброчни плочки, на които е изобразен конник.

“Няма съмнение, че този човек е управлявал територията около Бесапара - столицата на бесите. Племето е населявало Западните Родопи и северните им склонове, както и части от сегашната Пазарджишка област чак до Ихтиман”, уточнява археологът.

Той датира находките от I-II век след Христа - време, в което бесите водят битки с римските императори за отстояване на своята религия и идентичност. За разлика от одрисите, които са обитавали териториите около Филипопол и са били съюзници на Рим.

“Окупаторите са използвали светилището на Дионис, за да конфронтират двете тракийски племена”, казва Кисьов.

Според Херодот прорицалището се е намирало в територията на бесите. Все още обаче никой не го е открил, а изследователите на Античността дават различни предположения за неговото местонахождение. Кисьов е убеден, че е някъде в Родопите. Други траколози пък смятат, че е в Стара планина около Етрополе.

“Така или иначе през 12 г. след Христа беският владетел Вологес вдига въстание, за да си отвоюва светилището на Дионис, предадено от римляните на одрисите да го стопанисват”, припомня Кисьов.

Той не смее да твърди категорично, че откритият гроб може да е на царя на бесите,
макар да има достатъчно податки. А именно - погребение с трупоизгаряне, каменен саркофаг и коне, които са били притежание само на владетелите.

За учения в момента най-интересна е откритата течност. “Взехме от нея 100 грама за изследване и я съхраняваме в хладилна камера. Другата част препогребахме”, твърди археологът.

Засега избягва да говори за дарове, за да не го изпреварят иманярите, макар обектът да се охранява. Погребален инвентар обаче би трябвало да има, щом става дума за владетел, макар и от местно значение. А и все още могилата не е разкопана докрай, тъй като е много голяма. Висока е 12 метра, а диаметърът  е 60 метра.

“Некрополът възниква през VIII в. преди Христа. В една от проучените могили тук през 90-те години на миналия век е открита златна купа от това време”, припомня изследователят.

Разкопките са спасителни, тъй като иманяри са ги започнали първи. Те са финансирани от пловдивската община, а откритите находки ще обогатят колекцията на регионалния археологически музей.

https://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4234902


Археолози намериха гроб на владетел от племето беси


Сензационни археологически разкрития бяха направени край пловдивското Ново село. За първи път археолози разкриха гроб на владетел от тракийското племе беси. Тленните останки на древния велможа са положени в специална урна, изработена в древен Египет. Необичайното е, че под костите на владетеля са положени телата на неговите любими коне. Подобно погребение в територията на бесите до момента не е разкривано.

Уникалната находка е разкрита преди броени дни при разкопки от екипа на д-р Костадин Кисьов. Археолозите се натъкнали на царски мраморен саркофаг и алабастърна урна, подобна на тези, изработвани в древен Египет.

„Това е един мраморен саркофаг с похлупак, целият изработен от един голям блок, който тежи 200 килограма. А вътре самият блок е издълбан на ръка с длето така, че да се получи този саркофаг с капака. Погребението е извършено чрез трупоизгаряне. Ние в центъра на могилата открихме кладата, където е извършено изгарянето на този тракийски местен владетел... След което неговите кости-останки са били положени в една изключително интересна, и за първи път се открива такава урна - от алабастър... Най-вероятно е внос от Египет", разказва ст.н.с. д-р Костадин Кисьов - директор на Археологическия музей в Пловдив.

В древността се е смятало, че алабастърът акумулира светлина и предпазва душата от злите божества и духове.

„Самата урна беше запечатана с гипсова каша, гипсов разтвор така, че тя беше напълно херметизирана. И за мене, аз толкова години съм археолог - близо 33 години - за първи път откривам в урна течност да има. На дъното, под самите кости, имаше запазена около един литър течност. И сега това тепърва ще го изследваме в лабораторията - да се правят микро-биологични анализи...Тъй като вариантите са два: или това е кръв, смесена с балсамария, или това е вино, смесено с вода при ритуалното измиване на костите", твърди –д-р Кисьов.

Заедно с урната на древния владетел в основата на високата 14 метра могила са погребани ритуално три коня, символизиращи върховния тракийски бог - слънчевият конник.

„Така нареченото божество - тракийският Херос, с когото са се идентифицирали всички тракийски владетели през този период и тука е налице - тоест имаме един владетел с три коня. За коня се знае, че това е слънчевото животно, което е най-близко до Слънцето... Самите коне са положени с юздите - железни юзди, завършващи с бронзови накрайници, които са украсени с геометрични фигури... Конете са с приблизителните размери и височина на съвременните коне”, допълва д-р Кисьов.

Бесите търгували слабо и се стараели да избегнат чуждите влияния. Наскоро откритите находки са датирани от първи век след Христа. Те не са толкова пищни, както тези на одрисите, но са запазили най-силно древната култова тракийска традиция.

Древните автори посочват бесите като пазители на тракийското светилище на Дионис. Съпротивата на бесите срещу римската инвазия продължава най-дълго по нашите земи - повече от 200 години. Тракийското племе одриси били съюзници на Рим и затова често воювали с бесите.

https://btvnews.bg/article/bulgaria/regionalni-novini/arheolozi-nameriha-grob-na-vladetel-ot-plemeto-besi.html
« Последна редакция: Септември 03, 2018, 07:55:47 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Пловдивска област
« Отговор #25 -: Август 16, 2014, 22:32:57 »
Археолози откриха уникални находки в църква над Драгойново


Уникални находки откриха в параклиса на раннохристиянска църква над първомайското село Драгойново археолози от Шуменския университет. Става дума за постамент на реликварий - малко сандъче за съхранение мощите на светци. Такова съоръжение се открива за пръв път в параклис, каза за БТА доц. Иво Топалилов от Шуменския университет.

Обикновено реликвариите са били поставени в ниши в стената, наречени аркосоли, както това е направено в Доросторум и Филипопол, обясни доц. Топалилов. В старата църква над Драгойново не са изградени ниши и е сложен постамент, който да имитира олтарна маса, върху която е поставен реликварият, обясни археологът.

Тепърва ще се проучва чии са били мощите в сандъчето. Според археолозите, възможно е да са на свети Димитър Станимашки, който е бил по тези земи през IV век, на свети Мнемнон или на някой от 38-те светци, убити край Филипопол.

Църквата над Драгойна е уникална и с подовите си плочи - върху всяка има издълбан кръст, а на други, гравирани с езическия символ хераклов възел, също са поставени кръстове.

В района през IV в. е имало две селища - Бре и Таласалалукра. Основният поминък е бил животновъдство и каменоделство. Доказателство за това са плочите с отпечатъци от кучешки лапи и пилешки крака, открити в района, каза още археологът.

https://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1311594


По пътя на древните хора край село Драгойново


Древната църква над с. Драгойново е уникален обект от епохата на ранното християнство

Археолози откриха ценни находки в раннохристиянска църква, замислят екопътека до свещеното място.

Ако Перперикон, Казанлъшките гробници и Старосел говорят много на българите за пътя на древните хора, то районът на селата край гр. Първомай все още е малко проучен. А местностите Църквището, Хасара и връх Драгойна изобилстват от артефакти, свързани с древната история на района.

Наскоро археолозите откриха големи фрагменти стенописи на една от църквите край с. Драгойново. Според заместник-декана на Философско-историческия факултет и ръководител катедра „Обща история и археология“ към ПУ „Паисий Хилендарски“ доц. Иван Джамбов, това е доказателство, че този епископски център е бил с огромно значение за времето си. Храмовете са датирани от 10 -14 век, а тази година изследователите намериха още една църква, както и параклис.

Неотдавна археолозите откриха и друга ценна находка - уникален постамент за реликварий в местността Църквището над село Драгойново. За първи път се откриват подобни артефакти в параклис, коментира ръководителят на разкопките доц. Иво Топалилов, преподавател в Шуменския университет.
А археологическите обекти в района са известни още от 1955 г. с идването на проф. Иван Велков. Тук той регистрира тракийски селища и светилище. Открива находки в  местностите Хасаря и Църквището, където разкопките продължават през 2008-2009 г.

Тракийското селище все още не е добре проучено, но вече са намерени 11 мраморни оброчни плочки на тракийския конник, които впоследствие са били използвани за строежа на църква. Има податки къде точно е било светилището - на мястото, на което по-късно е построена църквата. През първата половина на IV век при управлението на император Константин започва толериране на християнството, с което секват парите за езическите култове. Това води до упадъка на светилището и са построени овални дворове, които са служели за събиране на коне.

Животновъдството е било добре развито, имало е работилница за каменни плочи и досега са запазени плочи с отпечатъци от кучешки лапи и птичи крака. IV век е векът на апокалипсиса в Тракия, през втората половина на века върлуват готите, които не само разбиват римската армия, но и убиват императора.
В очите на местните това е краят на света. Започва преосмисляне на ценностите и търсене на спасител. Християнската религия е тази, която предлага спасението. Тогава започва нов етап в живота на светилището.

Големите стопански постройки са изоставени, част от градежите им са използвани при изграждането на църквата, която е следствие на новата политика на империята за налагане на ортодоксалния вариант на християнството, каза доц. Топалилов.
Селското население в Тракия е било християнизирано от римляните. В тази епоха християнството е разделено на две групи – ариани, които смятат, че Исус Христос първо е бил човек, а  после божество, а от друга страна са православните, които вярват, че Исус е бог по рождение.

До Теодосий Първи всички императори са били ариани. Теодосий решава да отдаде внимание на православието и затова започва изграждането на църкви и на мартирии - помещения за съхранение мощите на светци. Вярвало се е, че именно светците ще донесат спасението на последователите на Христос, затова свещените обители се  превърнали в притегателна точка и за езичниците.

Точно по това време се появява и църквата, която открихме над Драгойново, каза доц. Топалилов. Съществуването й бележи два етапа – през първия е представлявала обикновена раннохристиянска църква, която замества езическото светилище на тракийския конник.

С налагането на ортодоксалния вариант на християнството обаче, планировката на църквата се развива и това преустройство я прави един от редките храмове в района.
И тъй като е строена на предела между равнината и планината, архитектурата й е еклектична. Например, влиза се пред подход от помещение с каменни пейки, наредени от двете страни с тухлени възглавници, а такива помещения са характерни само за Родопите.

Църквата е трикорабна, има преддверие. От колонадите да наши дни са оцелели само базите, а колоните вероятно са били дървени. Запазена е греда, дебела 14 см, която е държала олтарната преграда. В много добро състояние е и оригиналният тухлен под, както и една от седалките - каменна основа и тухла, използвана за възглавница. Това е била пейка, за да могат хората да поседнат преди влизане и на излизане. С времето към храма са направени допълнителни помещения. Пред абсидното пространство има съоръжение, каквото досега няма открито в нито един параклис у нас.

Това най-вероятно е постамент за реликварий - малки сандъчета, в които има мощи на светци. От началото на пети век в Римската империя има специален закон, според който във всяка една църква трябва да има по един такъв.  Уникални са и тухлите на пода - има врязани кръстове на всяка, а на места се вижда и езическият символ хераклов възел. Подобни находки нямаме открити в други части на църквата, а поне аз не съм чувал другаде да има кръст върху хераклов възел, категоричен е доц. Топалилов.

Не е ясно на кого са били мощите, но се допуска, че може да са на св. Димитър Станимашки, който е бил в района през четвърти век, на свети Мнемнон, или на някой от 38-те свети мъченици, убити край Филипопол. Намерен е и късноантичен ключ, който е много добре запазен – той е от шкаф за предмети, свързани с богослужението. В нартекса са открити три питоса, използвани за съхранение на вино и миро при евхаристията, използвали са ги и при покръстването на християните, които са били потапяни вътре. Открити са също така и стъкла от прозорците на църквата, останки от раннохристиянски кандила и съдове за богослужение.

Възможно е параклисът да е бил мартирий, а съчетанието с постамент за реликварий е уникално за страната, смятат археолозите. Реликвариите обикновено са били поставени в ниши в стената, наричани аркосоли. Такива са, например, мартириумите в Доросторум край Силистра и във Филипопол. Районът тепърва ще се проучва, но и разкритите находки до момента разказват за интересната история на този край. Много хора сигурно биха поискали да видят с очите си разкопките. Смятаме да кандидатстваме по Програмата за развитие на селските райони с проект, по който да изградим екопътека до тези места, каза кметът на Първомай Ангел Папазов.


Започват разкопки на Асенова крепост и Воден

Теренни археологически проучвания започват на Асенова крепост и крепостта Воден. Обектите вече са подготвени и разкопаването им започна в понеделник, каза директорът на Историческия музей в Асеновград Иван Дуков.
Научен ръководител на двата обекта е Росица Морева, като по тях ще работят общо 27 души. За проучванията са отпуснати 29 200 лв. от Министерството на културата, като за Асеновата крепост ще отидат 15 000 лв.

Там ще се проучва югозападната част, а работите по нея трябва да приключат до 18 септември. Разкопките по крепостта Воден са планирани до средата на месец октомври.
Досега на Асеновата крепост археолозите намериха много предмети от бита, следи от кухненски трапези, погребални съоръжения и монети. Сега изследователите ще търсят следи от храм и предмети от Средновековието.

http://www.desant.net/show-news/31056/                  
« Последна редакция: Септември 03, 2018, 07:57:16 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Пловдивска област
« Отговор #26 -: Септември 12, 2014, 18:48:44 »
Печенег погребан насред Пловдив

Езическият ритуал изскочи на метър и половина под земята

Печенешко погребение от 11 век откриха на археологическия обект „Форум Запад”  - на разкопките пред Централна поща. Екипът на Елена Кесякова се натъкнал на малка могилка на метър и половина дълбочина. При разкриването намерили скелет на човешки индивид, леко прегънат в кръста. Около него имало заровени три кучета.

Този ритуал на погребване е езически и се отнася за печенешките племена, преминали през нашите земи и оставили следи във Филипопол през Средновековието, уточни за „Марица” Кесякова. Тя очаква да открие и други животни наоколо.

Все още не може да се каже дали е мъж, или жена. Но е ясно, че е от номадско племе, защото е погребан като езичник, а не като християнин. В могилата е имало тухли и камъни, натрупани като мини хълмче. В основата му, която е около 6 метра в диаметър, е било положено тялото на починалия печенег.

Това се е случило преди 10 века, сочат писмени сведения от антични автори, каза Кесякова.

Намерените кости са прибрани и описани в кутии. Кесякова търси специализирана лаборатория, която да изследва материала и да определи пола и възрастта на намерения индивид. По принцип тези изследвания се правят в Антропологическия институт към БАН, но Кесякова счита, че там са претрупани от работа и ще трябва дълго да се чака, за да стигнат до пловдивските находки.

http://www.marica.bg/
« Последна редакция: Септември 03, 2018, 07:59:03 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Пловдивска област
« Отговор #27 -: Октомври 22, 2014, 17:32:23 »
Нови ценни археологически находки от IV в.пр. Хр. откриха край Асеновград

Бронзова монета на Александър Македонски е открита при археологическите разкопки на средновековната крепост "Воден" над Асеновград, съобщи археологът от Историческия музей в града Росица Морева.
По думите й уникалната находка датира от 4 век пр. Хр.и води до новото предположение, че Горноводенската крепост е съществувала върху по-стара тракийска крепост. Сред ценните находки са още монети и три оловни печата от 11 век, когато крепостта "Воден" е била резиденция на Григорий Бакурияни.
Асеновградските археолози продължават да разкриват и скелети с ритуали против вампирясване. Те най-вероятно са от времето на Цар Иван Асен Втори [1218-1241] и са погребения, свързани с чумната епидемия през този период.

http://bnr.bg/post/100475669/novi-cenni-arheologicheski-nahodki-ot-iv-vpr-hr-otkriha-krai-asenovgrad


Намериха скелети на "вампири" в крепостта Воден край Асеновград


Скелети, върху които са извършвани ритуали против вампирясване, са открити при разкопки на крепостта Воден край Асеновград, съобщи за Дарик директорът на Историческия музей в града Иван Дуков. Сред тях са останки на дете с вързани долни крайници и мъжки скелет с отрязани стъпала.
Находките са намерени в некропол в центъра на крепостта, който археолозите проучват от 2 години. Открити са погребения, ориентирани в посока изток – запад. На някои от починалите са извършени ритуали против вампирясване. Такива ритуали са правени като предпазна мярка, с цел да се предпазят живите и са били често срещани през Средновековието, допълни Иван Дуков.
Археолозите са открили още средновековни и антични монети, както и множество останки от зидове и антични питоси, в които са съхранявани жито, вино и др. хранителни продукти. Всички находки след съответната реставрация и консервация ще бъдат изложени и ще станат интересни туристически обекти, смята директорът на музея.
Очаква се до края на следващата седмица да приключат разкопките на крепостта Воден.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=25150
« Последна редакция: Октомври 22, 2014, 21:47:04 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Пловдивска област
« Отговор #28 -: Ноември 02, 2014, 20:53:31 »
Археологически находки пренаписват историята на Хисаря


Римското име на Хисаря е Диоклецианопол, градът е основан между високи крепостни стени около термалните извори в 293 година от император Диоклециан. Известно е, че това е бил най- големият СПА център на римската провинция Тракия. Скорошни находки при археологически разкопки на римските терми, обаче, датират цивилизованото човешко присъствие около топлите извори по-рано. Директорът на Археологически музей- Хисаря представя трите експоната, които вече са изложени в експозицията и привличат туристи. Става дума за оброчна плочка с три нимфи, лъвска глава и част от мъжко ходило в естествен размер. Откритията са датирани от края на втори и началото на трети век и доказват, че градът е съществувал преди идването на император Диоклециан [284-305].





Трите нимфи са римският вариант на трите грации, плочки с подобна структура са откривани и по-рано. Интересното в случая е, че за пръв път надписът говори за нимфи, покровителстващи дърветата. Откритите досега са покровителки на топлите извори. Женските фигури са представени с добре оформени анатомични подробности, двете са с лице, едната е с гръб, имат интересни прически. Лъвската глава, пък, има кръгъл отвор от задната страна, което показва, че през нея се е изливала вода или от чешма, или от тръба. Фрагментът от десен мъжки крак говори за статуя в естествен размер.

Археологическите разкопки в римските терми в Хисаря продължават, предстои разкриването на цялата им канализационна система. И сега удивените туристи виждат парата от топлата вода, която продължава да тече отдолу.

Община Хисаря подкрепя усилията на археолозите, твърди кметицата Пенка Ганева. Културно- историческият туризъм е другата главна притегателна ос, по която хората идват в града, освен топлите минерални води. Макар и наглед всичко да е ясно около историята на Хисаря, ето, че излизат находки, които я доразказват и развиват.

http://www.chernomore.bg/bg-obshtestvo/2014-11-02/arheologicheski-nahodki-prenapisvat-istoriyata-na-hisarya
« Последна редакция: Ноември 03, 2014, 12:42:23 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7255
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Пловдивска област
« Отговор #29 -: Ноември 18, 2014, 21:47:15 »
Археологът Елена Божинова: Злато и желязо са добивани край връх Драгойна

https://archive.li/JU7sk/ed2ae47590ddf00808d436023acec73d19488898.jpg
Археологически находки в Пловдивска област

40 нови археологически обекта – от времето на новокаменната епоха до османския период, откриха археолозите от пловдивския Археологически музей при последната си експедиция в района на връх Драгойна в Родопите. В тях са живели хора, които са се препитавали от рудодобив. Археолозите предполагат, че в рудниците в този район са добивани злато, желязо и други полиметални руди.

Елена Божинова бе ръководител на експедицията. Пред DCNEWS тя разказа за най-новите открития на археолозите.

- Г-жо Божинова, какво открихте при проучванията си в местностите край връх Драгойна?

- В края на миналата седмица се върнахме от теренна експедиция в района на рида Драгойна. Това е северната част на Родопите – изключително ценна от археологическа гледна точка. В този район екипът под мое ръководство работи вече 11 години. Правим редовно разкопки на връх Драгойна, където е най-голямата регистрирана в момента тракийска крепост в България с много дълъг период на обитаване и изключително добра запазеност на структурите.

- Какво открихте?

- Наред с археологическите разкопки се прави и археологическо издирване или картиране на недвижими културни ценности. Това означава покриване на една огромна площ, без да се нарушава, без да се навлиза в пластовете, за да могат да се регистрират всички видове следи от човешка дейност по терена. Това е третата поред подобна експедиция и реално вече заключихме една доста голяма територия. През 2006-та до 2009-та година бяха покрити землищата на селата Искра, Буково, Брягово и Драгойново, а сегашната ни експедиция покри землищата на селата Воден и Езерово.

След откриването на известния Езеровски пръстен през далечната 1912-та година, археолози не са влизали в този район, нито преди това. И на практика ние бяхме абсолютни пионери в този район. Регистрирахме 40 нови обекти от времето на новокаменната епоха до османския перидо. Изключително интересни обекти, едно много мощно обитаване от периода на късната античност – IV – VI век. От този период се проучва една крепост над село Драгойново от екипа на доц. Джамбов от Пловдивския университет.

Новите резултати: множество селища с укрепления от този период по целите северни склонове на целия рид, предполагат поне според нас рудодобив, който е привлякъл хората. Наличието на руди в района се знае и до ден днешен се експлоатира връх Аида. Смятаме, че тези руди са причината тук да бъде този мощен център, който е съществувал на връх Драгойна. Това е един много могъщ център с контакти с Микена, много ранни, още във II-то хилядолетие пр. Хр. Предполагаме, че неговото могъщество се дължи на много рудни залежи и добиви.

- Какви рудни залежи?

- Тепърва ще мислим и ще се консултираме с геолози. Има данни за злато в района, полиметални руди, за желязо. Възможно е различни метали да са добивани.

- А какви селища има там?

- Селищата са от епохата на VI хилядолетие пр. Хр. до ХVI – ХVIII в. За този период има голяма динамика в селищната система. Тя се дължи на различни климатични промени и особености, политическата ситуация, бита и културата на населението и те са се променяли. Примерно в най-ранната история –VI – V хилядолетие пр. Хр., селищата са били разположени в ниската част на района, в близост до р. Марица, до реките, в ниското, а в бронзовата епоха е била завладяна за първи път почти цялата планинска част, тъй като тогава вероятно развитият рудодобив, като един значителен поминък на траките, ги е накарал да влязат в планинската част на района.

Тогава се обитават най-високите върхове, крепостите са по високите върхове. Вече в по-късния период на късната античност и Средновековието, отново се слиза в най-високите върхове в по-ниското, предпланинските райони и полите на планината.

В римския период ситуацията е подобна на праисторията – в ниските райони. Тази част е в центъра на Римската империя, спокойна, нямат нужда от естествено укрепени места, както и климатът е по-топъл, водите са по-ниски и това им позволява да заселят равнинната част.

http://www.dcnews.bg/
« Последна редакция: Септември 03, 2018, 08:05:28 от Hatshepsut »


Share me

Digg  Facebook  Twitter  Google  
Smf