Автор Тема: Археологически находки в Пловдивска област  (Прочетена 20440 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9007
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 54.0.2840.87 Chrome 54.0.2840.87
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Пловдивска област
« Отговор #45 -: Ноември 04, 2016, 18:22:23 »
Римска баня изскочи при разчистване на имот на пъпа на Пловдив


Масивни стени на римска баня с впечатляваща архитектура изскочиха изненадващо при разчистване на задния двор на частен имот, намиращ се на улица „Отец Паисий“ 13 на пъпа на Пловдив.

Според местни археолози това е „топнаходката на годината и изключително красив обект“ и потвърждение на тезата им, че в района има още купища неразкрити безценни исторически паметници от различни епохи.

Екип от специалисти начело с Мая Мартинова от Регионалния археологически музей и София Христова, проучваща Небет тепе, ще работи на терен поне още няколко дни преди специална комисия от Министерството на културата да опише откритието, оцени стойността му и даде препоръки и предписания какво точно трябва да направят за съхраняването му собствениците на обекта на ул. „Отец Паисий“ 13 – „Комихрис“ ООД с управител Христинка Тодорова.

Те изненадващо се оказаха в ролята на герои от пиесата на Станислав Стратиев „Римска баня“, а ценната археологическа находка от времето на Античния театър и Римския стадион със сигурност ще наложи промяна в проекта им.

Строителното разрешение на констатираната като културна ценност от по-ниска категория сграда от 20-те години на 20-и век е издадено на 5 май 2016 г. от главния архитект на район „Централен“ в Пловдив Васил Василев. Строителната площадка е открита на 4 юли 2016 г., а по план реконструкцията на съществуващата сграда на ул. „Отец Паисий“ 13 и новото ниско застрояване на жилищно сграда с магазини и стаи за гости трябва да приключи до 31 декември 2017 г.

Веднъж вече през лятото разчиствателните дейности на 15-те работници от фирмата изпълнител „Ейприл Строй“ ЕООД бяха временно спирани след сигнал на археоложката София Христова до Министерството на културата. Лично министър Вежди Рашидов разпореди инспекция на статута и съгласувателните процедури на сградата, местната прокуратура се самосезира, но проверките на експертите от НИНКН (Националния институт за недвижимо културно наследство) не откриха нищо нередно.

След като всичко се оказа изрядно, реконструкцията на имота продължи до средата на тази седмица, когато изненадващо строителите се натъкнаха на древна находка и бяха открити масивните стени и основи на римска баня.

Предполага се, че под започващата от Одеона край Централна поща улица „Отец Паисий“ в Пловдив се крият и други архелогически паметници. Зоната е слабо проучена, тъй като е гъсто застроена, а сградите са с преобладаващо частна собственост.

http://trud.bg/

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9007
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 54.0.2840.99 Chrome 54.0.2840.99
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Пловдивска област
« Отговор #46 -: Ноември 28, 2016, 18:21:09 »
Уникален надпис променя историята на Пловдив и Античния театър


Надпис от 90-те години на I век от новата ера разкриха и разчетоха археолози на Античния театър. Това означава, че той е с близо 30 години по-стар от досегашните представи, които имаха историците за историческата забележителност. Според настоящите схващания театърът е строен през 116-117 години от II век сл. Хр.  от император Трян. Находката доказва, че театърът е издигнат по времето на император Домициан. Надписът е в чест на Тит Флавии Котис, който според археолозите е и първият градоначалник на Филипопол.

Откритият надпис е най-ранният, който дава нова информация за Античния театър и административните институции на древния Филипопол. Бил е под статуя на Тит Флавий Котис, който е бил първожрец на императорския култ в провинция Тракия. Надписът, който е разчетен от старогръцки от Николай Шаранков, пише буквално нова история на града

http://www.vbox7.com/play:3709552d96

"Когато се създава провинция Тракия през 46 год. След Христа столицата е бил град Пиринт, но император Домециан решава, че Филипопол ще получи титлата "метрополия"-град майка на цялата провинция", заяви Николай Шаранков-преподавател в СУ "Св.Климент Охридски" .

"На човека, който е от своите предци, е първенец в провинцията, трикратен първожрец на провинция "Тракия" и градовете в нея, юридически представител на митрополията и отговорник за строителните работи, който по време на мандата си като първи архонт украси със великолепни сгради родината си", гласи буквално надписът.

"В миналато е имало традиция когато някой е първи архонт или градоначалник да поема сам всички разноски за организираните празници, тържества, игри и пиршества. Тит Флавий Котис е бил три пъти първожрец и архонт", добави Шаранков.

Надписът ще бъде слепен, защото е от две парчета. "Експертна комисия от министерството на културата ще дойде и ние ще предложим надписът да бъде експониран в подземните помещения на сцената, които са почистени и са програмата за консервация и реставрация", заяви археологът Мая Мартинова.

За съжаление самата статуя на първия градоначалник на Пловдив Тит Флавии Котис не е запазена.

http://potv.eu/686646.html
« Последна редакция: Февруари 26, 2017, 20:48:15 от Hatshepsut »

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9007
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 56.0.2924.87 Chrome 56.0.2924.87
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Пловдивска област
« Отговор #47 -: Февруари 26, 2017, 20:51:22 »
Откриха над 2000 квадратни метра уникална мозайка в Пловдив


Голямата раннохристиянска базилика в центъра на Пловдив може да стане първият обект от древния град, който ще влезе в списъка на ЮНЕСКО.
Тя се намира пред Католическата катедрала в центъра на града. Все още не е напълно разкрита. Работата на археолозите продължава.

Учените откриха над 2000 квадратни метра уникална мозайка. Тя ще бъде показана през 2019 година, когато Пловдив ще е европейска столица на културата.
На територията на някогашната римска империя няма друга такава мащабна сграда. Това е категоричното становище на археолозите. В работилница откритите при разкопките дребни каменни фрагменти се подреждат старателно, за да се сглобят уникалните мозайки от IV век.
Освен мозайките с фигури на птици, в базиликата археолозите откриха монети от времето на Юстиниан, оловен печат с лика на Св. Никола, както и девет погребения.
11 милиона лева ще бъдат вложени за цялостното реставриране на базиликата. Тя ще бъде изцяло разкрита и опакована в стъклена сграда до края на 2018 година.
Близо три години пък ще отнеме процедурата голямата базилика да бъде вписана в световното културно наследство на ЮНЕСКО.

https://vesti.bg/bulgaria/otkriha-nad-2000-kvadratni-metra-unikalna-mozajka-v-plovdiv-6065968



Мозайката, която археолозите откриха при разкопките в края на октомври миналата година,
е на площ от 300 квадратни метра.

Голямата раннохристиянска базилика в центъра на Пловдив може да стане първият обект от древния град, който ще влезе в списъка на ЮНЕСКО. Тя се намира пред Католическата катедрала в центъра на града. Все още не е напълно разкрита и работата на археолозите продължава. Новите находки са в частта на базиликата, останала под транспортната връзка между бул. "Цар Борис Трети Обединител" и бул. "Княгиня Мария-Луиза".

През октомври миналата година при разкопки бяха разкрити нови над 300 квадратни метра мозайка. Тя представлява медальон с пауни и птици и е стилистично свързана с откритите при предишни разкопки изображения. Датира се към IV-V в. и е постилала пода при централния вход на храма по онова време. Друга находка е стенопис, за който се предполага, че е изображение на св. Петър от края на Х и началото на XI век. Той е намерен в частта, където археолозите откриха некропол с 36 погребения. Открити са и монети от времето на Юстиниан и оловен печат с лика на св. Никола.

На територията на някогашната Римска империя няма друга такава мащабна сграда. Това е категоричното становище на археолозите. В работилница откритите при разкопките дребни каменни фрагменти се подреждат старателно, за да се сглобят уникалните мозайки от IV век.

Досега археолозите са открили над 2000 квадратни метра уникална мозайка. Тя ще бъде показана през 2019 година, когато Пловдив ще е европейска столица на културата. 11 милиона лева ще бъдат вложени за цялостното реставриране на базиликата. Тя ще бъде изцяло разкрита и опакована в стъклена сграда до края на следващата година. Още три години пък ще отнеме процедурата Голямата базилика да бъде вписана в световното културно наследство на ЮНЕСКО.

http://www.segabg.com/article.php?id=844249

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9007
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 59.0.3071.86 Chrome 59.0.3071.86
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Пловдивска област
« Отговор #48 -: Юни 07, 2017, 08:55:11 »
Античен гроб на 2000 години откриха в центъра на Пловдив


Археолози откриха античен гроб и скелет от преди 2000 години в центъра на Пловдив, научи TrafficNews.bg

Това се е случило по време на изкопни дейности за топлофикация на улица „Любен Каравелов”  в района на Медицински университет.

Според археолога Росица Миткова, Пловдив е един от най-старите и най-древни градове в Европа. През последната четвърт на седмото хилядолетие преди Христа днешните български земи са част от най-древната земеделска общност. Най-старите селища на това население са възникнали на границата между планината и равнината. Това са Мулдава, Куклен, Патриарх Евтимово, Ясно поле, Хисаря, Белозем, Пастуша, в Пазарджишко – Капитан Димитриево и Ракитово. Те обикновено възникват там, където има топли минерални извори, или хубава прясна вода, има суровинна база, близо е гората и може да се засява полето. Това са най-ранните земеделци.

Преди това имаме друго население – още от палеолита и мезолита, но те са ловци и събирачи. А вече отседналите земеделци са свързани с неолита, новокаменната епоха, каменно-медната и след това бронзовата епоха. Епохите са историческите периоди, в които преобладават основните технологии и дават наименованието на цели отрязъци от време. Знае се, че Тракийската низина със сантиметър всяка година потъва надолу, а ние засега сигурни сведения имаме за края на 6-то хилядолетие преди Христа. Всъщност, Пловдив със сигурност е на 8000 години. По метода въглерод 14 останките, които са дадени с тези материали, са от 5180–та година преди Христа, което е краят на 6-тото хилядолетие и като прибавим още 2000 години след Христа, стават 8000 години.

Според археоложката, от древни времена животът на хората в Пловдив е бил свързан с реката, хълмовете и плодородната ни земя.

„Искам още веднъж да подчертая, че началото на Пловдив трябва да се търси в равнината, а не на Небет тепе. Останките на Небет тепе са с хилядолетие по-късни от тези в равнината. Имаме материали на Небет тепе от каменно-медната епоха, а тези от равнината са с цяло хилядолетие по-ранни.

Това са Яса тепе при Белащенска река, и Яса тепе край Брезовско шосе. Яса тепе означава плоска могила. Това са селища, които са в чертите на днешния град, едното е изцяло проучено от Петър Детев през 50-те до началото на 80-те години. Но това при Брезовско шосе е проучвано сондажно.

По това време миналата година ние правихме спасителни археологически проучвания на „Брезовско шосе” №165, което е частен имот. Той се намира в периферията на могилата. В този участък има останки от новокаменната епоха, каменно-медната, бронзова и желязна епоха. Имаме идея да направим изложба с материали от праисторическия Пловдив, тя е в процес на реализиране, с експонати от по-стари и от последни проучвания.”, казва Росица Миткова.

От 40–те години насам планови археологически праисторически проучвания в чертите на града почти не са правени.

http://trafficnews.bg/temite-na-traffic-news/news/77332/

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9007
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 59.0.3071.109 Chrome 59.0.3071.109
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Пловдивска област
« Отговор #49 -: Юни 23, 2017, 22:01:23 »
Богата археология се разкри на метри от Малката базилика

http://www.kapana.bg/media/k2/items/cache/3b4d83002bbf69cf734e8a5e8cab2fd3_XL.jpg
Археологически находки в Пловдивска област

Нов некропол се появи в града под тепетата пред около 2 седмици. Тогава ви разказахме за началото на археологическите дейности, които се случват на ул. „Осъм“ 11 и нетипичната позиция на едно от телата, които бяха открити. Повече информация четете тук: http://podtepeto.com/defile/otkriha-malk-nekropol-v-centra-na-plovdiv/. Дейностите по проучване на обекта продължават, а информацията, която ни сподели екипът, който работи на място е изключително любопитна.

По темата разговаряхме с археолог Елена Божинова, която ни разходи из археологическите находки, които се появяват на скромната площ от около 200 кв./м. Находките, които са открити там, датират в периода между 11 и 14 век, като през това време площта е използвана с различна цел. Веднъж е била гробище, друг път е била жилищен квартал. Разкри се много сериозен каменен градеж е нещо изключително за Средновековието, разказа ни Елена Божинова. Такива градежи са характери през Римската епоха, а през Средновековието говори за много представителна сграда. За каменната стена по средата на обекта  се предполага, че е била оградна на некропола.

По самия обект работят студенти от Пловдивски университет, Софийски университет, доц. Д-р Камен Станев от Кирило-Методиевски  научен център към БАН и ръководителят на разкопките, археолог Елена Божинова. Те са открили много добре запазени стъклени гривни на един от гробовете. Почти всички са запазени здрави и до голяма степен са помогнали за датирането на целия некропол. „Датировката по тях е по-точна отколкото по монети, тъй като стъклените гривни за крехки и чупят се лесно, а една монета може да не се промени и 300 години“, допълни археологът.

Ето какво ни разказа още археолог Божинова:

Средновековният период не го очаквахме, а от него буквално имаме всички възможно археологически структури. Вижда се прерязана средновековна улица от тръмбовки. Има много сериозна сграда с каменни квадри и градеж. Имаше фрагмент от апсида, вероятно е от църковна постройка. Имаме няколко подови нива, огнища, ями, ползвани за хранилища, открихме землянка, от която е останала само печката.

Под средновековният пласт вече влизаме в Античността. Все още проучваме тази част. Проучваме паднала керпичена стена от някаква сграда, за която все още няма информация. Към нея се вижда прерязана битова пещ. Има и средновековно мазе, което е изключително за периода. Обикновено не е имало мазета, а само са се вкопавали дупки в земята за съхранение на храна и т.н. Мазетата и ямите са били много важни по това време именно поради тази причина. Почти всяко жилище е имало поредица от дупки, в които са се съхранявали храни и зърно. Има още едно мазе на обекта, този път облицовано с глина, но предполагаме, че се е ползвало със същата функция.

Ямите са вкопани в по-ранните пластове, съответно в Античния, и има доста фрагменти от мозайки. Със сигурност е имало сграда с мозайка, която се надяваме да достигнем в по-голяма дълбочина на този обект. Разбира се, възможно е да се намира в съседните парцели.

Оказва се, че работата по обекта не протича без проблем. Пловдивчани, които живеят в съседство с археологическите разкопки, се оплакват, че костите, които се откриват от некропола не са покрити с найлони. „Живущите в съседните парцели се сърдят, че не християнско да не покрием костите, които открихме по време на проучването. По време на строежите на сградите обаче, тези кости са били брутално изгребани и изхвърлени на бунището. Но не е християнско, че ние не ги покриваме с найлон всеки ден…“, коментира археологът.


На „Осъм“ 11 се срещнахме и с доц. д-р Камен Станев, който разказа изключително любопитна информация. „Най-ранните материали за момента са от 11 век. Имаме една земляка, от която е останала северната част с печката, две ями отново от 11 век. След това имаме некропол с около 50 гроба, които са от 12 и началото на 13 век. Имаме едно масивно мазе към къща от 12 век, както и един масивен зид, който обаче продължава към съседния парцел и няма как да проучим и там всичко е унищожено. Това потвърждава наблюденията от други обекти в Пловдив, че през 11 и 12 век, градът е бил огромен. Така е записан и в изворите. От тук са минали Кръстоносците и са писали, че това е един от най-големите и богати градове във Византия. Проучванията в този парцел потвърждават тази теза. С този некропол е обогатява топографията на града от Средновековието. Предстои обработката на материалите и керамиката. Тогава ще имаме и по-голяма яснота.“, разказа доц. Станев.

http://www.kapana.bg/

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9007
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 61.0.3163.100 Chrome 61.0.3163.100
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Пловдивска област
« Отговор #50 -: Октомври 06, 2017, 21:41:44 »
Средновековна крепостна стена разкриха в центъра на Асеновград

http://static.bnr.bg/gallery/ef/efe4b05391aee6a3ff56e93cb1407734.jpg
Археологически находки в Пловдивска област

Дамски пръстен и луксозна битова керамика, които датират от 12-14 век откриха археолозите при спасителните разкопки на централната улица "Съединение" в Асеновград.

Екип от градския Исторически музей вече извършва археологически проучвания на разкритата по време на изкопни дейности по Водния цикъл на града средновековна крепостна стена. Тя е от времето на Григорий Бакуриани и е ограждала някогашния град Станимахос, обясни директорът на музея Иван Дуков. Крепостният зид е с размери три метра височина и е около два метра широк в основата си. Техниката на градеж е от характерния за средновековието ломен камък и калов разтвор. При разкопките са разкрити още три зида, които най-вероятно са били част от помощни помещения, разположени във вътрешно-крепостното пространство. Проучванията ще продължат около седмица, след което обектът ще бъде консервиран. Едва тогава ще продължат строителните дейности по Водния цикъл.

http://bnr.bg/plovdiv/post/100879841/srednovekovna-krepostna-stena-razkriha-v-centara-na-asenovgrad


Община Асеновград извършва спасителни археологически проучвания на обект, който бе открит по време на разкопаването на улица „Съединение“ по проекта за Воден цикъл в града. Предполага се, че находката е средновековна крепостна стена. Дължината ѝ е около 30 метра и ясно се вижда зид от подредени камъни. Действията по проучавнията се извършват по предписание на специално сформирана комисия от експерти. Ще бъде нает и археолог, който да проучи, заснеме и опише обекта, след което специалистите ще извършат повторен оглед и ще изпратят протокол до Министреството на културата. От ведомството се очаква да бъде върнато обратно разрешение за продължаване на строително-ремонтните дейности по проекта. Археологът трябва да издаде предписание за това, какъв е най-добрият начин за консервация на намерената находка, за да може строежът на водопроводната мрежата да продължи, тъй като мястото е основна пътна артерия и няма как пътят да бъде затворен.

Според експерти, ако находките са по-малки, като например кости, монети, глинени съдове, те могат да бъдат извадени и експонирани в музей. Но за подобни археологически обекти, намерени под земята и с такава големина, че да не могат да бъдат преместени, най-добрият начин за консервация е да те да бъдат заснети, описани и въведени в архива на конкретна музейна институция. След това, отново следва засипване. До момента става ясно, че предполагаемата средновековна крепостна стена е била засегната още преди 60-70 години, когато се е полагала първата канализация в Асеновград. Предполага се, че тогава зидът не е бил отчетен и описан, защото или Законът е бил друг, или специалистите не са разбрали, че е открит археологически обект и са продължили работата си по изграждане на тръбопроводите.

Прочети още : https://www.actualno.com/asenovgrad/predpolojenie-otkrita-e-srednovekovna-krepostna-stena-v-asenovgrad-news_634931.html
© Actualno.com

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9007
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 61.0.3163.100 Chrome 61.0.3163.100
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Пловдивска област
« Отговор #51 -: Октомври 09, 2017, 14:38:41 »
Археолози откриха съкровища на Небет тепе

https://cdn.filibeto.bg/2017/10/06/99e4130c4c1dfef10a5cdf6692cb4d3c.jpg
Археологически находки в Пловдивска област

Втора охранителна кула от Римския период на Пловдив откриха археолозите на Небет тепе. София Христева и колегите й се натъкнали на съоръжението в долната част на обекта по трасето на крепостната стена. Кулата е по-малка, а вътре в нея археолозите са намерили множество колективни находки от сребърни монети от 1 век, бронзови лампи, стомни и съдове за течности. В близост са открити части от стрели и брадви.

Сградата е изключително интересна, защото е масивна, измазана с различна техника, неизползвана в другите зони на Крепостната стена. Разкритията на археолозите София Христева, гл. ас. д-р Божидар Драганов от Пловдивския университет и доц. Камен Станев от Кирило-Методиевски научен център при БАН от тази година ще пренапишат част от историята на града.

"Небет тепе е проучвано преди 30 години. Колегите не са имали техническите възможности, с които са разполагаме днес. Това ни дава възможност да направим по-прецизни проучвания и да изнесем конкретни данни по темата откога Пловдив съществува като град, тъй като до момента, на базата на това, което откриваме, много от хипотезите пропадат. Според нас по-мащабното строителство на Небет тепе е било през ранноримския период – 1-2 век след Христа", разказа София Христева.

Научните хипотези на екипа й променят датировката на обекта. Най-ранната крепост е била построена през ІV в.пр.Хр., но тя е с много по-малки размери и е разположена в най-високата част на хълма. Крепостната стена е изградена през 1 век, ако е имало по-ранна стена то тя е била унищожена. Най-вероятно обаче такава не е съществувала и стената, която е ограждала Трихълмието, е построена изцяло в 1 век.

В района е имало градска структура, но не и върху цялото Трихълмие, казват археолозите. Проучванията им са затруднени, защото част от пластовете история в зоната са унищожени при предходни разкопки.

Колегата, който най-много е работил тук и е проучвал най-голяма площ, е изринал много голяма част от късните периоди.  Изринал е целия римски период, голяма част от уличната настилка  намираме изхвърлена в долната част на хълма. Изринал е цялото Средновековие, целия византийски период. Имал е амбицията, че Пловдив и конкретно Филипопол е синхронен на Микенските дворци и че тук е имало дворец подобен на тях.

Това изобщо не е вярно. И за да докаже тези свои твърдения и амбиции, той е изхвърлил всички по-късни периоди. Не ги е документирал.  На показ е извадил по-ранните материали. Не се знае обаче дали те са свързани с крепостното строителство. На практика досегашните проучвания не правят връзка между архитектурата и находките, защото целта е била да се нагласи историята в периода от ХІІ век преди Христа, допълни София Христева.

Специалистите допускат вероятността в зоната на Небет тепе да е имало светилище или малко селище светилище или малко селище от края на ІІ - нач. на І хилядолетие преди Христа, но в никакъв случай не може да се говори за крепост, оградила Трихълмието. Новата датировка не променя факта, че културно-историческият паметник има изключителна стойност. Потвърждават го и находките на археолозите.

Още миналата година открихме късносредновековен некропол с много добре запазени гробове, а най-интересното бе погребение, при което мъртвецът е положен с лице към земята и с вързани на гърба ръце.  За съжаление не успяхме да възстановим напълно историята му, защото имаше вкопавания и ями от османския период. На мен обаче ми беше много интересно, защото за първи път ми се случва да намеря така положено в земята тяло, посочи София Христева.

В зоната само през този сезон са намерени над  300 монети. Те датират от различни периоди - Римски, Византийски, Средновековие, Османски. Има ювелирни инструменти за изработка на метални съдове, щампи с изображение на Горгона Медуза, Камеа, която се среща изключително рядко. Специалистите са открили части от амфори с печати, които загатват за търговски взаимоотношения с централното Средиземноморие.

Голямото откритие е  складово помещение от 2-3 век след Христа в близост до  кулата. Макар и силно обгоряло, може би след готските нашествия, то е съхранило голямо количество находки – запазена дървена бъчва, пълна с жито, паднал на мястото стилаж с амфора, пълна с друг вид зърно. На самата дъска е залепен железен сърп. Археолозите са открили и две железни брадви, едно копие, два косера, около 6-7 бронзови монети, няколко шила и около 50 бронзови апликации от конска амуниция.

Част от помещението е разбито, вероятно в по-късни периоди, но онова, което времето и следващите поселения не са успели да унищожат, е изключително запазено. Съхранено е подовото ниво. Останалите находки са обгорели при пожара, но съхранени. Вероятно защото стените са го задушили при падането си. Височината на дървената бъчва  е някъде около 45 сантиметра.

Най-ценното разкритие обаче са 50-те бронзови апликации за украсата на конските амуниции. Част от тях са с диаметър около 6 см, а другите – около 3. При откриването им археолозите са установили, че имат украса, но каква е тя тепърва ще се разбере, защото житото е полепнало по повърхността им и предстои реставраторите да ги почистят.

"Това е изключителна находка за Пловдив. Доколкото аз съм запозната, подобни апликации на конски амуниции не са откривани тук.  Самото помещение вероятно е било склад, свързан с живота в кулата", казва още София Христева. Тя допълва, че новите разкрития карат колегите й да бъдат още по-любопитни какво крият непроучените части от Небет тепе. Убедена е, че там в най-пълна степен са съхранени пластовете история, които могат да създадат по-ясна картина на миналото на Пловдив.

Надяваме се, че в някакъв момент и втората кула ще бъде правилно съхранена и експонирана по подходящ начин, защото тя има много висока експозиционна стойност, отбеляза археологът. Тя разкри, че преди броени дни екипът й е попаднал на част от сграда, облицована отвътре с цветни мрамори. Каква е нейната функция и размер археолозите не могат да коментират, защото са разкрили едва 1 метър на 50 см от нея.

https://trafficnews.bg/temite-na-traffic-news/news/86060/

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9007
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 62.0.3202.94 Chrome 62.0.3202.94
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Пловдивска област
« Отговор #52 -: Ноември 23, 2017, 08:22:56 »
Съкровището от Дъбене


През пролетта на 2004 край град Сопот археологическа експедиция провежда проучване на римска пътна станция намираща се на стар римски път минавал наблизо. Един ден двама археолози влизат да пазаруват от магазинче в града и забелязват на шията на продавачката наниз от златни мъниста напомнящи им на древно злато.

Установило се че пластинките са намерени от съпруга на продавачката в землището на с. Дъбене докато орял с трактора си. Човекът показва мястото и скоро започват разкопките. През периода 2004-2007 година на мястото са открити над 20000 златни находки от 18 до 23 карата - мъниста, златни халкички от огърлици, обеци, спирали, фиби за коса, малки златни амулетчета с форма на тесла и други украшения с много финна изработка, най-малките достигат диаметър от едва 1, 5 мм.

Нещо немислимо според представите ни за технологиите съществували през бронзовата епоха. Предметите са датирани към края на III хилядолетие пр. Хр. Оказва се че в Карловското поле по това време е съществувала много високо развита цивилизация, която според някои учени е снабдявала по това време цяла средна и южна Европа с ценния метал. Районът и днес е златоносен и става въпрос за местна изработка, от местни майстори златари живяли по тези места.

Особен интерес предизвиква самото място където са направени откритията. Познатото на археолозите праисторическо селище от IV-III хилядолетие пр. Хр. се намира на километри от тук. На мястото на откритията няма следи от селище или отделни сгради, няма следи от пожари, нито следи че мястото е древен некропол. Откритията са направени в малки могилки - стотици на брой, в самото поле. В някои от тях са намерени керамични, бронзови и сребърни съдове, открита е една златна плочка. Предметите са поставяни в земята вероятно като част от жертвоприношение към неизвестно божество, най-вероятно към Великата богиня майка на траките.

По време на разкопките през 2007 година в дълбока и запълнена с камъни яма са намерени осем различни по вид и размер керамични съда, една чаша и златна спирала с много висока проба на златото и с изключително интересна изработка - от златна тръбичка.



Съдовете са били заравяни и над тях ритуално са били разкъсвани и разпръсквани златните нанизи и после заривани с пръст като дар към богинята. При разкопките през 2006 година е открит уникален златен кинжал или кама, сплав от злато платина и други метали с много висока чистота на златото. Златният кинжал е с дължина 16 см. в предната си част е отрязан и заточен, а в задната личат двете дупки чрез които е била закрепена към него дръжката му, предполагаемо от кост или дърво.

Сплавта от която е изработен е достатъчно твърда за да остане добре наточен през хилядолетията и с достатъчно силно съдържание на злато за да се запази в перфектно състояние, без патина. Той е единствен по рода си в целия свят. Приема се че е служил за олицетворение на царската и жреческа власт на притежателя.

Съкровището от Дъбене донякъде дава и връзката между прастарата цивилизация от “Културата Варна” и Хотнишкото златно съкровище от V хилядолетие пр. Хр. които до сега бяха някак прекалено изолирани във времето, без никаква връзка с тракийските племена и техните шедьоври от по-добре познатите I и II хилядолетие пр. Хр. Това ли са още по-древните предци на древните траки, наричани “пратраки”? Какво се е случило през V хилядолетие за да изчезнат за цели 2000 години? Нападения от други племена, войни, световен катаклизъм, потоп? Надяваме се с помощта на археолозите да научим.

Проучванията продължават. Не се знае какво ново ще се открие за древната цивилизация, която е съществувала тук, но откритията от Дъбене вече променят представите на археолозите и историците за времената на зараждане на европейската цивилизация. За влиянието, което тази древна цивилизация съществувала на територията на днешна България е оказала за развитието на европейската.

http://edin.bg/

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9007
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 65.0.3325.181 Chrome 65.0.3325.181
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Пловдивска област
« Отговор #53 -: Април 01, 2018, 08:39:52 »
Откриха древно погребение на знатна фамилия в двора на Медицинския университет - Пловдив

http://plovdivtime.bg/news/2018/03/30/1467416c4782c4de2fc949a7cd8a6e1f.jpg
Археологически находки в Пловдивска област

Зидан гроб от I-III век от Римската епоха – част от западния некропол на Филипополис, изкочи в двора на Медицинския университет. Ценната за историята на Пловдив находка е разкрита по време на ремонтни работи на парната инсталация. Веднага след това на обекта са влезли археолозите Здравка Коркутова от Пловдивския университет и медикът и археолог доц. д-р Георги Томов.

За радост на учените гробът е затворен и е засегнат съвсем леко от подземните комуникации. За няколко часа работа специалистите успяха да разкрият части от черепа и долните крайници на положения в гроба покойник. Те установиха, че телата са поне две.

Археолозите предполагат, че става дума за представители на видна филипополска фамилия от Римската епоха.

Гробът е построен с квадратни тухли, споени с бял хоросан. От вътрешната страна също е измазан. Няма никакви накити или монети, открити са само дребни парчета от антична керамика.

Миналата година - в двора на Медицинския, отново при ремонтни дейности, археологът Мая Мартинова откри два гроба, но те бяха разрушени. Сега специалистите ще имат възможност да продължат проучванията си и да допълнят с още детайли вековната история на Пловдив.

Ръководството на Университета в лицето на проф.д-р Стефан Костянев има намерение да отдели подобаващо място и да експонира археологическата находка в бъдещия музей на МУ.

http://plovdivtime.bg/news.php?id=2537&lang=bg


Древно погребение с костенурка изуми археолозите в Пловдив

http://www.plovdivtime.bg/news/2018/04/03/53470c1ae6af468c5cf24a8c0e92d519.jpg
Археологически находки в Пловдивска област
[/size]

Археологическият екип на Здравка Коркутова и Мая Мартинова откри идеално запазена костенурка до главата на покойник в античната гробница в двора на Медицинския университет в Пловдив. Уникалният погребален ритуал сериозно озадачи учените. „Все още не можем да си обясним защо костенурката е положена в гроба. Проучваме различни хипотези  и ще излезем със становище в близките дни“, заяви пред Plovdiv Time Здравка Коркутова.

Гробницата от 1-3 в сл. Хр. бе намерена при изкопни работи за парната инсталация на университетските клиники миналата седмица. Непокътнатото съоръжение с размери един на два метра е част от Западния некропол на Филипополис и е принадлежало на знатна градска фамилия. Вътре са погребани две тела.

Гробът е построен с квадратни тухли, споени с бял хоросан. От вътрешната страна също е измазан. Няма никакви накити или монети, открити са само дребни парчета от антична керамика.

Миналата година - в двора на Медицинския, отново при ремонтни дейности, археологът Мая Мартинова откри два гроба, но те бяха разрушени. Сега специалистите ще имат възможност да продължат проучванията си и да допълнят с още детайли вековната история на Пловдив.

За откриването на костенурката под тепетата съобщи и турският вестник „Сабах“.

Археологът Мурат Сав коментира пред изданието, че костенурките са символ на богове от античния пантеон, и може да подчертава връзката между вярванията на починалите и съответното божество. Досега са откривани няколко подобни погребения с костенурки. 21 костенурки бяха открити в гробница на древно асирийско селище в Диарбекир.

В древните гръко-римски религиозни представи костенурката е един от атрибутите на бог Хермес – Меркурий заедно с гущера, кесията и кадуцея. Хермес е един от най-почитаните богове в Пловдив през античната епоха.

http://www.plovdivtime.bg/news.php?id=2571
« Последна редакция: Април 04, 2018, 07:16:44 от Hatshepsut »

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9007
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 65.0.3325.181 Chrome 65.0.3325.181
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Пловдивска област
« Отговор #54 -: Април 13, 2018, 13:55:06 »
Уникална чиния от Египет от лустрована керамика откриха археолозите в Пловдив

https://cdn.filibeto.bg/2018/04/11/f324bbf3891a90f50487002dfd8978eb.jpg
Археологически находки в Пловдивска област

Уникална чиния от Египет от лустрована керамика откриха археолозите в частен терен до църквата „Света Марина“. Елена Божинова и доц. Камен Станев вече близо две седмици извършват спасителни разкопки в обекта заради намерението на собствениците да строят.
Чинията от края на 12-и - началото на 13-и век с човешко изображение е изключително рядка находка, защото е произведена в Северна Африка за разлика от масово ползваните керамични съдове в този период. Тя е открита в средновековния пласт, който археолозите в момента проучват. Шест пласта улични настилки от средните векове се открояват в обекта.

Планировката на града не се променя особено много между Античността и Средновековието. Там, където са били уличните трасета, дори и в някакъв период да не са ползвани като такива, остават като свободни простраства. Естествено – по-късно, когато пак се застроява градът, отново се използват като улици. Затова през Средновековието много често върху античните улици откриваме средновековни.
Те са различно направени – ако античните са от големи каменни плочи отдолу с канали, през Средновековието са правели трамбовки от фрагменти от керамика, дребни камъни, натрошен хоросан от античните сгради. Колкото по-цветущ е периодът, толкова по-добре са направени уличните настилки. Колкото по-тъмни и по-бедни векове са били, толкова по-мизерно са направени тези трамбовки. Дори имаме пластове, в които се вижда кал. От това става ясно, че в продължение на десетилетия тази улица не е била обгрижвана и е била една кална река, разказва Елена Божинова.
На нивото на средновековния град тя и колегите й са открили малки фрагменти от зидовете на средновековните къщи от периода от 11 до началото на 13 век. Сградите са построени от камъни на калова спойка. Използвани са тухли за подравняване. На места са запазени и части от античните зидове, които средновековните строители са използвали повторно. Други пък са събаряли, за да употребят античния материал. Специалистите са изследвали и помещение, част от луксозна сграда от втората половина на 12 век.
Става дума за мазе, в което намерихме голямо количество големи парчета стенописи, изрисувани с червено, със зелено, със синьо. Върху елементите, които още не са сглобени, има флорални мотиви, както и сцени. Надяваме се да намерим още парчета от стенописите, които са били положени върху дъски, за да проучим максимално изображенията, разказа Камен Станев. Той припомни, че подобна находка бе разкрита преди време и при разкопките на Небет тепе от колежката им София Христева.

https://cdn.filibeto.bg/2018/04/11/a1d03f704402c876e3160a631f0ae716.jpg
Археологически находки в Пловдивска област

Фрагментите от стенописи от сграда - втората половина на 12-и - началото на 13-и в.

Специалистите са намерили на терена и находки, свързани с градския живот -  множество монети, коланни апликации, тежести. Открили са и фрагменти от много характерните за Средновековието стъклени гривни.
Те са много добър датиращ материал, тъй като и нашите прадеди са били подвластни на определена мода, която както и днес се променя, подчерта пред PlovdivTime Елена Божинова. Тя допълни, че при разкопките са открити много фрагменти от архитектурни детайли.
Тепърва предстои екипът археолози да проучи обекта до стерилен пласт, в който няма следи от човешко обитаване, каквото е изискването на закона при спасителни археологически проучвания. Това обаче се случва рядко в Пловдив поради изключителното богатство на история.
Пластовете в тази част на града са много дебели, стига се до 7-8 метра дълбочина от съвременния терен, че и повече. И много често не можем да стигнем до стерилни пластове. Да не кажа в 99 процента от случаите. Това се дължи на няколко причини, но най-вече на масивния и представителен характер на структурите, които разкриваме, особено от античността.
Например една римска улица с големи каменни блокове не следва да бъде разградена. А и е много трудно това да се случи. В малките площи, където се допуска да се влезе на дълбочина, проучването в един момент става много опасно за специалистите и го прекратяваме, разказа още Божинова.
Със сигурност обаче екипът археолози ще влезе поне още на 2 до 3 метра дълбочина от сегашното ниво в следващите повече от 30 работни дни.
Тук е един от централните квартали на Филипопол, един от богатите квартали. Очакваме да стигнем и до античната улица. Данните, че тя минава оттук са още от проучванията на терена до Понеделник пазара, а продължението й е регистрирано при спасителни археологически работи в строителен обект на ул. „Архимандрит Дамаскин“, завърши Елена Божинова.

https://novini247.com/novini/unikalna-chiniya-ot-egipet-ot-lustrovana-keramika-otkriha-arheolozite-v_853503.html

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9007
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 66.0.3359.139 Chrome 66.0.3359.139
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Пловдивска област
« Отговор #55 -: Май 07, 2018, 22:07:46 »
Безценна триумфална арка откриха археолози в Пловдив

България може да се похвали само с две подобни съоръжения – едното е на Източната порта, а другото – в терен в близост до църквата „Света Марина“

http://www.plovdivtime.bg/news/2018/05/07/8df7b73a7820f4aef47864f2a6c5fccf.jpg
Археологически находки в Пловдивска област

Безценна триумфална арка от 1. век след Христа откриха археолозите Елена Божинова и Камен Станев в имота до църквата „Св. Марина“.  Вече близо месец специалистите работят на терена, а находките, които се разкриват са впечатляващи – добре запазена антична улица, ценен надпис, керамика, архитектурни елементи.

Арката, която до момента е с височина 2 метра, но продължава в дълбочина надолу и под  тротоара на бул. „Цар Борис III Обединител“, е изключително добре запазена. Тя е разположена от двете страни на античната улица.

В цяла България има две подобни съоръжения. Едното е на Източната порта на Филипопол. Това, което разкриваме тук обаче, е  в много по-добро състояние, разказа Елена Божинова.

Множеството архитектурни детайли, които археолозите откриха по време на спасителните разкопки – мраморни и пясъчни постаменти, са елементи от горната част на арката.

Специалистите предполагат, че тя се е разрушила на място при някакво земетресение.  Част от блоковете й са преизползвани малко по-късно за изграждане на помещение, което е направено върху самата антична улица.

https://cdn.filibeto.bg/2018/05/07/62bf1edb36141f114521ec4bb4175579.jpg
Археологически находки в Пловдивска област


За съжаление източната част на арката попада под тротоара на бул. Цар Борис III Обединител“ и към момента не може да бъде проучена цялостно, каза пред PlovdivTime Елена Божинова.

Оттук насетне съдбата на уникалното древно съоръжение е в ръцете на комисията от Министерството на културата. До десетина дни археолозите ще допроучат обекта, ще изготвят архитектурното и геодезично заснемане и ще подготвят доклад за експертите, които културното ведомство трябва да изпрати на разкопките. Становището им какво ще се случва оттук –насетне трябва да бъде подготвено в рамките на месец.

Практиката познава случаи, в които комисията препоръчва доразкриване на обекта. Не е невъзможно добре запазената ранноримска триумфална арка да бъде демонтирана и преместена, така че да се превърне в атракция за пловдивчани и гостите на града.

Без съмнение обаче находката е достатъчно ценна, за да остане скрита под земята.

http://www.plovdivtime.bg/news.php?id=2823

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9007
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 66.0.3359.181 Chrome 66.0.3359.181
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Пловдивска област
« Отговор #56 -: Май 16, 2018, 22:41:15 »
Убито дете и рядка статуетка на Афродита откриха до Тунела

https://dcnews.bg/wp-content/uploads/razkopki-mitropolia-6.jpg
Археологически находки в Пловдивска област

Дете, убито със стрела и още два скелета откри при разкопките до Тунела археологическият екип, ръководен от Елена Божинова от Регионалния археологически музей. Екипът продължава да проучва основите на бъдеща административна сграда, която ще се строи в частен имот до Митрополията.

„Откритият скелет на дете е с връх на стрела в гърдите. То е на възраст между 4 и 6 години и явно е било убито“, поясни пред DCNEWS Божинова. Един от другите два скелета е на 17-годишно момиче и на неизвестен човек, който обаче е много обгорял. Младото момиче е намерено с две бронзови гривни на ръцете си, а до костите са открити също бронзови монети и рядка бронзова статуетка на Афродита със златен накит на шията.

Находката е уникална, защото до този момент никой не е откривал жертви на нападението на готите над Филипопол през ІІІ-и век, обясни археологът. Според нея трите скелета са именно от това време, въпреки че предстои да бъдат по-прецизно датирани.

През 251-ва година след Христа готите нападнали и опожарили Филипопол, като избили голяма част от населението на града. „Явно близките на това семейство не са оживели и не се имало кой да ги погребе“, допълни Божинова.

Трите скелета са открити на подовото ниво на опожарена сграда, която се е намирала в североизточния край на разкопките – точно до Тунела. В същата сграда, на същото подово ниво е намерена и една оброчна плочка на тракийския конник. На нея е изобразен конникът и кучето му.

Статуята на Афродита е изпратена за реставрация, съобщи Елена Божинова. Тя поясни, че работата на обекта приключва в края на седмицата, за да продължи строителството на мястото.

Припомняме, че на същия обект беше намерен ценен надпис, възхваляващ римския император Диоклециан.

https://dcnews.bg/ubito-dete-i-ryadka-statuetka-na-afrodita-otkriha-do-tunela/#.Wvwxp-FheYI.facebook

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9007
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 67.0.3396.99 Chrome 67.0.3396.99
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Пловдивска област
« Отговор #57 -: Юли 22, 2018, 09:18:04 »
Акведуктите на Филипопол - грандиозни инженерно-технически постижения на древните римляни

Едно от най-големите природни богатства е водата. Стремежът на хората към чиста питейна вода датира от най-древни времена. Трудно е било обаче тя да се пренесе до градовете, особено когато са разположени в равнината. За да преодолеят този проблем римляните достигнали до едно от най-грандиозните инженерно-технически постижения - акведуктите. Техният принцип е актуален до днес. Това са били най-скъпите обществени съоръжения, строени по време на римската империя.

Античният град Филипопол се е снабдявал с чиста питейна вода от Родопите. Двата основни каптажа са открити в близост до днешните села Куклен и Марково. До момента по археологически път е определено наличието на два акведукта и един глинен водопровод. Локализирани са и техните предполагаеми трасета. Единият от акведуктите е с дължина около 6 километра. Неговите основи са с различни размери и са фундирани върху набити в земята дървени колони - пилоти. По-запазен и внушителен е западният акведукт. Това съоръжение, реставрирано и представено пред обществеността, посреща всички посетители на Пловдив, които идват в "Града на тепетата" от запад.

Интересен е начинът, по който е построено това грандиозно съоръжение. За основа на неговите стълбове (пилони) е изграден непрекъснат зид с ширина 4.40 метра. Във височина е използван характерният за римляните начин на зидане - редове каменни квадри са последвани от редове тухли. Тази техника на градеж се нарича opus mixtum, или смесена зидария. Най-вероятно руините на основите, експонирани в новия Презентационен център, са част от този акведукт.

Не са много градовете в Европа, в които са открити акведукти. Това са били скъпи и трудни за строителство съоръжения, които само богати и значими градове са можели да си позволят. Части от акведукти днес могат да се видят в Рим. А руините на най-дългият и добре запазен римски водопровод могат да се видят във Франция, в близост до град Ним - това е т.нар. Мост над река Гард (Пон-дю-Гар).

Наличието на тези скъпи инженерни съоръжения, снабдявали Филипопол с вода, е още едно потвърждение за значимостта на града в Античността.

Оценявайки по достойнство стратегическото местоположение на Филипопол, римляните са намерили през II и III век наистина скъпоструващо, но затова пък сполучливо и ефективно техническо решение за водоснабдяването на града с изобилна чиста изворна вода от Родопите. Разкриването на част от водопроводната система станало през 1935 г. при прокарването на новата улица "Митрополит Паисий", южно от Джамбазтепе. Това дало повод на Димитър Цончев, тогавашен директор на библиотеката и музея, да обходи селата, разположени южно от Пловдив. Така той попаднал на следите на два водопровода. Единият водил началото си от пещерата Марата, намираща се в близост до село Марково, почти в подножието на Калоянов връх. Вторият водопровод започнал от силните извори край село Куклен, наречени от местните хора Кайнаците.

Следите от сложната водоснабдителна система на римски Филипопол още се виждат в и около града и днес - 1500 години след като спряла да работи.

Двата акведукта, които довеждали водата на изворите при родопските села Куклен и Марково, са най-забележителните. Могъщите им останки - дори каптажите са запазени - стигат от планината до самия град. В една част от трасето им, при съвременния квартал Коматево, акведуктите са толкова близо един до друг, че ги дели разстояние от само 30-40 метра.

Значителна част от западния акведукт е била запазена толкова добре, че през 80-те години на миналия век била лесно реконструирана. Може да се види на ул. "Коматевско шосе", надвиснала над оживения градски трафик. Акведуктите били построени през II-III в. и вероятно били изоставени след средата на V век.

Акведукт (от латински - aqua, "вода", и duco, "водя", буквално "водопровод") е изкуствен канал, построен за пренос на вода от едно място на друго. Много акведукти са издигнати над терена, което ги кара да приличат повече на мостове, отколкото на реки. Въпреки че обикновено са свързвани с древните римляни, акведукти са конструирани много по-рано в Близкия Изток и индийския субконтинент. Акведукти подобни на римските се използват още от седми век преди новата ера, когато асирийците построяват варовиков акведукт с височина 10 метра и дължина 300 метра над речна долина, за да снабдяват столицата си Ниневия с вода. Пълната дължина на този акведукт е около 80 километра.

 Акведукти се строят във всички краища на Римската империя, от Германия до Африка, но най-вече в самия Рим, където сборната им дължина достига 400 километра. Те снабдяват с прясна вода големите градове в империята и поставят висок стандарт в строителните постижения, ненадминат повече от хиляда години. Съоръженията са докарвали вода от Албанските планини например.

 Акведуктите са доказателство за високите технически познания на римските архитекти и инженери. Римските граждани употребяват огромни количества вода - в термите, за фонтаните, които украсяват площадите и улиците, за хигиенни нужди

https://plovdivnow.bg/plovdiv/akveduktite-filipopol-grandiozni-inzhenerno-tehnicheski-4875/

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9007
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 68.0.3440.75 Chrome 68.0.3440.75
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Пловдивска област
« Отговор #58 -: Юли 25, 2018, 21:45:16 »
Откриха царска гробниац близо до Пловдив


Могилата Малтепе е най-голяма на Балканите. Не е изключено в нея да има още гробници от по-ранни епохи

Покривът й се показа от върха на най-голямата могила на Балканите - Малтепе в с. Маноле

Монументална императорска гробница от Римската епоха откри археологът доц. Костадин Кисьов на 20-ина километра от Пловдив. Тя е с размери 7 на 7 метра и е висока над 5 метра след извършени електротомографски изследвания.

"Сензацията дойде! Гробното съоръжение е смайващо, ако съдим по покрива, който в момента разкриваме", заяви пред "24 часа" ученият. Мащабната находка се показа на 5 метра от върха на могилата Малтепе край с. Маноле, чиито проучвания започнаха преди две години. "В продължение на месец ще търсим в дълбочина нейния вход", уточни Кисьов, който е и директор на археологическия музей в Пловдив. Покривът на гробницата е плосък, изграден от ломени мраморни камъни, споени с бял хоросан. Ъглите са оформени с правоъгълни тухли, които най-вероятно носят в дълбочина цялата конструкция на съоръжението. Ученият допуска, че най-вероятно отвътре е във формата на свод. Находката е впечатляваща. "Подобна гробница е открита единствено в римския град Виминациум в днешна Сърбия. Тя е принадлежала на император Марк Аврелий Карин (283-285 г.) Това е времето на така наречените Войнишки императори.
"Гробницата в Маноле е със същите размери и конструкция. Датира се от ІІІ век според откритите около покрива й бронзови монети", обясни доц. Кисьов. Южно от голямата находка екипът  е попаднал на съоръжение с огромни мраморни квадри, единият от които тежи над 400 кг. Тепърва ще се установява дали е отделна гробница или светилище.
"За съжаление и тук е констатиран голям иманярски изкоп. Той започва от върха на могилата и е разрушил част от покрива на голямата гробница. Още не е ясно дали не е ограбена", каза археологът. По думите му няма как такова мащабно съоръжение да е на случаен човек.
"Най-вероятно става въпрос за тракийски владетел, тъй като гробницата е в ареала на Филипопол", разсъждава Кисьов. А и практика на траките е да полагат владетелите си в могили. Другата версия е там да е бил погребан римски благородник, който е управлявал Филипопол и е имал вила в околностите. Могилата край Маноле минава за най-голямата на Балканите. Тя е с размери 140 м в диаметър и е висока 23 метра. Зарита е с 90 000 кубика пръст. Не е изключено да има няколко гробници в нея. Според Кисьов ще се работи поне още 2 години. Проучванията се финансират от община Пловдив, а находките ще обогатят колекцията на музея.

17 войнишки императори се сменят на трона, сред тях е Максимин Тракиеца

Втората половина на ІІІ век, откогато се датира гробницата в с.  Маноле, е известна като епохата на Войнишките императори. Световната римска държава преживява невиждана дотогава криза. Най-очебиен признак на депресията, достигнала своя връх, са обезценяването на парите, връщането на наторалното стопанство и отстъпление от завоювани територии. Властта се е придобивала чрез узурпация от средите на командни длъжности в легионите. Която и да е тълпа от войници е можела да издигне свой претендент за трона. Всяка подготвена от армията прокламация пък ставала законосъобразна. Сенатът е напълно обезличен. Типичен войнишки император е Максимин Тракиеца (235-238 г.), произхождащ от Тракия. Преди това той не е бил дори сенатор. Никой от тези императори не успява да изгради трайна власт. Повечето са умирали от насилствена смърт. Дузини претенденти и узурпатори се се изредили. Мнозина от тях не са оставили никакъв спомен, освен името си. В рамките на 50 г. официално са се сменили 17 императори. На "проклятие на паметта" са били подложени поне трима от тях: Елагабал, Марк Емилий Емилиан - управлявал едва 3 месеца, и накрая Марк Аврелий Карин. Край на кризата слага император Диоклециан, въвел системата на Тетрархията - управление на двама августи, подпомагани от двама цезари.





http://m.24chasa.bg/novini/article/6977296

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9007
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 68.0.3440.75 Chrome 68.0.3440.75
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Пловдивска област
« Отговор #59 -: Юли 29, 2018, 22:09:48 »
Направиха нови разкрития в подножието на мистичния връх Драгойна


Нови разкрития направиха археолози в подножието на мистичния връх Драгойна край село Драгойново, община Първомай. Екип от студенти от Шуменския университет, с ръководител доц. д-р Иво Топалилов, които работят от началото на лятото в местността Църквището, са открили параклис и пристройка, която все още е частично проучена.

Екипът работи вече над десет археологически сезона върху огромен по своите размери комплекс, който през отделните епохи е претърпял значителни трансформации, но неотменно запазва своето значение като свещено за езичниците и християните място. Това каза за БТА доц. Топалилов, завършил Археология, със специализация по Класическа археология, в СУ "Св. Кл. Охридски". Работил е в Регионален археологически музей - Пловдив, а от 2009 г. е доцент в ШУ "Еп. Константин Преславски".

Най-ранни са останките от езическо светилище

Обектът е многопластов, като най-ранни са останките от езическо светилище, посветено основно на Тракийски конник от 3-4 век. Това, по думите на археолога се потвърждава от откритите на мястото 14 фрагментирани оброчни плочки, свързани както с Тракийския конник, така и със Зевс и с Хера. В края на 4-ти век светилището е било разрушено или от готите, които разбили източната римската армия край Хадрианопол (дн. Одрин) и убили император Валенс, или като следствие от християнизацията на населението в Родопите в края на 4 век.

Според доц. Топалилов е възможно варварите, които били християни, да са в основата на покръстването на част от селското население на
Тракия, особено след битката при Хадрианопол. За нашествието на гостите по тези места говорят и откритите специфични готски материали, уточнява доцентът.

Животът по тези земи минава под политиката на Теодосий Първи

След умиротворяването на готите животът по тези земи минава под политиката на Теодосий Първи Велики, последният император, който властва над цялата Римска империя, тъй като след неговата смърт през 395 година тя е окончателно разделена между синовете му Хонорий и Аркадий.

Неговата политика за налагане на християнството идва както от личните му убеждения, така и от необходимостта от нова имперска идеология, тъй като съществуващата до този момент вече не отговаряла на потребностите на римското общество - трудно можело да бъде вече убеден римският гражданин за
всепобеждаващия варварите император, предвид катастрофата край Хадрианопол.

Именно поради тази причина Теодосий Първи с особена настойчивост налагал християнството и го превърнал в официална религия на империята. В същото време се запазва и езичеството, особено в по-затънтените провинции, но всеки който искал да направи кариерно развитие в държавната администрация е трябвало да бъде християнин.

Израз на разпространението на християнството в селските райони са многобройните изградени при неговото управление и това на неговите наследници християнски храмове, един от които е и този, разположен южно от с. Драгойново. Неговото място е било умело подбрано - върху свещено за местното население място и на доминираща в региона позиция, допълва доц. Иво Топалилов. Самият храм е бил значителен по размери, предвид характера му на селска църква, трикорабна, с притвор, каменна, като колоните са били дървени, поставени върху добре обработени квадратни камъни.

Църквището вероятно е един от ранните християнски манастирски комплекси в Тракия

Археологическите проучвания от тази година показват, че християнският храм не е бил единствената сграда, разположена върху заравнения скален масив в Църквището. Южно от нея е имало друга постройка частично проучена до момента, със стопански и други функции, а теренът около църквата е бил ограден с каменна стена. Според археолозите най - вероятно става въпрос за един от ранните християнски манастирски комплекси в Тракия.

Разпространението на християнството сред местното население води до разширението както на християнския храм, така и на комплекса. Остава обаче неясно дали той е пострадал по време на хунските нашествия в Тракия през 40-те години на 5-ти век, но към съществуващата базилика от северната страна е бил изграден допълнително параклис, вероятно посветен на местен християнски светец, неизвестен за момента, но на чиято закрила хората са се надявали срещу варварите.

Все още е неясен патронът на храма и на манастира

Що се отнася до манастира, то без съмнение съществуващата сграда е била разширена с допълнително помещения, които ще бъдат проучени в следващите археологически сезони, каза Топалилов.

За съжаление остава неясен патронът на храма и на манастира. Проблемът, според археолозите, е в това, че когато в края на 6-ти век християните напускат комплекса заради нашествията на аварите - те вземат със себе си целия религиозен утвар, за да може да бъде запазен. Това, което ние сега откриваме са нещата, които са били забравени или не са били видени в бързината, допълва доц. Топалилов.

Църквището е част от по-голям комплекс, към който се отнася и крепостта Хасаря

Раннохристиянският комплекс в местността Църквището е част от по-голям комплекс към който се отнася и разположената в близката местност крепост Хасаря /да не се бърка с Хисаря - б.а./. Тя се появява след опустошителните готски нашествия в Тракия след средата на 3-ти век, като в началото е служела за временно убежище.

След засилването на варварските нашествия, особено след обявяването на Бизантион за Константинопол и за столица на империята, тя става част от отбранителния пръстен на имперската столица. Освен това тя е контролирала и един от трите пътя през Родопите, който свързвал Тракия с егейското крайбрежие.

В края на 6-ти век, аваро-славянските нашествия слагат край на живота, както на Църквището, така и на Хасаря, но в края на 10 век животът в крепостта отново се завръща.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=117079


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf