Автор Тема: Археологически находки в Пловдивска област  (Прочетена 23818 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9000
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 69.0.3497.100 Chrome 69.0.3497.100
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Пловдивска област
« Отговор #60 -: Септември 18, 2018, 09:06:09 »
Разкриха изумително водно съоръжение в Епископската базилика




Фантастичният воден басейн е част от по-ранна сграда, а размерът му е 15 метра дължина и 9.60 метра ширина

от Мария Луцова

Изумително по своето майсторство на изработката и размери съоръжение за вода разкри екипът на археолога Жени Танкова при теренните разкопки на Епископската базилика. Фантастичният воден басейн е в зона 8 на обекта, където бяха вдигнати мозайките и е по-ранно от Епископската базилика.

През сезона 2018-а продължихме проучванията сондажно в секторите, където бе вдигната мозайката. Започнахме работа в зоната още през миналата година, разкривайки тази дъговидно-повиваща структура. Тя е по-ранна от базиликата, намира се в централния кораб и по повърхността на мозайките  на Епископската базилика личи нейната елипсовидна форма. Дълга е 15 метра в посока изток-запад  и широка 9.60 м в посока север-юг, разказа Жени Танкова.

Тя припомни, че още при първите проучвания специалистите археолози са извели работна хипотеза за функцията на по-ранното помещение и сега със сондажите я потвърждават.

Смятаме, че това е съоръжение за вода – басейн, с един много масивен каменен кожух. Вероятно е направен, за да издържи напора на водата. Зидът е широк около два метра и отвътре е облицован с тухли. Подовото ниво също е тухлено. Този тухлен пояс в едната си част е с много масивна фугировка между тухлите. Изработката е впечатляваща. А на 70-80 см от горните запазени руини вече е и с  хидрофобна обмазка. Това още веднъж ни навежда на мисълта, че съоръжението е свързано с вода, разказа Жени Танкова и припомни: „Елипсовидната структура е вписана в правоъгълна сграда, за която вече на няколко пъти говорим. Тя е разположена под базиликата. Простира се както в централния, така частично и в северния и южен кораби. Отстоянието на север и на юг от тази елипсовидна сграда е симетрично – тоест тя е разположена в центъра на по-ранната правоъгълна сграда“.

Танкова и колегите й са на мнение, че двете ранни сгради – правоъгълната и елипсовидната са свързани функционално, но тепърва ще имат възможност да направят още сондажи, за да потвърдят категорично, че са взаимно обвързани от един строителен период. Към този момент археолозите смятат, че те се отнасят някъде към 2-3 век според данните, с които разполагат. Няма съмнение в едно обаче – става дума за едно внушаващо респект и възхищение съоръжение.

Този археологически сезон е изключително важен и с друго откритие на археолозите, защото успяха да проучат в дълбочина външното лице на абсидата на Епископската базилика.

Разкрихме частично северния стилобат – пътеките, които разделят централно двата странични кораба,и връзката му с абсидата. Най-после - защото много често го коментираме, че южният и северният зидове на Базиликата са иззети в много по-ранни времена, най-вероятното през Средновековието или ранното Възраждане, открихме един малък сектор от източния зид на северния кораб. Той може да ни даде представа за тези иззети странични зидове, а те също са много внушителни с ширина 70 сантиметра, разказа Жени Танкова.

Много е внушителен градежът и на самата абсида – широчината на зида е около 2 метра, а дълбочината 6 метра. Това са данни, които на базата на работата си през този сезон археолозите могат да обявят съвсем конкретно.

Фундирана е на дълбочина почти 3 метра. Попаднахме и на едни отстъпи – така наречените берми, които са правени с цел да е по-масивна конструкцията, която на си нагоре сградата. Всичко това още веднъж потвърждава мащабността й. Има следи по външното лице на абсидата и от контрафорси – тухлени колони, които допълнително укрепват сградата, разказа Жени Танкова.

Древните строители са използвали и така наречената сантрачна система за сигурността на зданието - отвори, в които са слагани греди. Те са точно на нивото на границата между основата на зидарията и видимата й част.

Допреди години научната общност развиваше теорията, че сантрачната система е позната едва в Средновековието, но аз вече имам няколко случая – например в обект Музея (до Понеделник пазара), където в една антична сграда, по-ранна и от датировката на Базиликата, е използван такъв метод за укрепване. Сега при проучванията на Епископската базилика установяваме, че и през римската епоха тя е била добре позната, каза още Танкова.

https://plovdivtime.bg/news.php?id=3725

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9000
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 72.0.3626.96 Chrome 72.0.3626.96
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Пловдивска област
« Отговор #61 -: Февруари 13, 2019, 07:29:39 »
МАЛКАТА БАЗИЛИКА - ПОЧИТ КЪМ ИМПЕРАТОР БАЗИЛИСК

Малката базилика на Филипопол е била разположена в източните покрайнини на античния град, непосредствено до вътрешното лице на крепостната стена с кула от II – IV в. Църквата била близо до източния некропол на града и до мартириона на 37-те филипополски мъченици край пътя за Константинопол. Базиликата е изградена през втората половина на V в. в чест на Базилиск, главния военен командир на провинция Тракия. Той има собствено жилище във Филипопол и печели уважението на местните хора през 471 г., когато отблъсква от града разбунтувалите се готи. Признанието към Базилиск е изразено в ктиторски надпис от 6 реда, вграден в мозайките пред олтара, който възхвалява военноначалника.

През 475 г. Базилиск става император, но след само 20 месеца е свален от предшественика си Зенон (474-491), който заповядва всяка следа от присъствието на врага му да бъде унищожена. В резултат на това първите редове на ктиторския надпис в Малката базилика, оформен в мозайката от червени камъчета на бял фон в центъра срещу олтарната апсида, са премахнати.

Скоро след това базиликата изгаря до основи. Дървеният покрив и керемидите рухват и затрупват вътрешността на църквата с отломки. След опожаряването на сградата тя е реконструирана и обновена. Запазват се външните размери, като подовото ниво е повдигнато с около 0,70 м. Новият под е тухлен. Променено е оформлението на притвора, олтарната преграда и амвона. Тогава към северния кораб е пристроен баптистерий. Баптистерият има квадратен план, кръстовидна писцина (басейн) и отново многоцветна подова мозайка. На нея са изобразени елен, гълъби и други християнски символи. С това оформление базиликата функционира до края на VI в.

Към края на VI в. Малката базилика е изоставена, заедно с много от сградите в града в равнината. Базиликата се превърнала в руина, а местните хора дълго време я използвали като източник на строителен материал. През Х-ХI в. е започнала дейност на разкопаване на руините, което оставя видими ями в мозаечния под на базиликата.

Останките на базиликата са открити през 1988-1989 г. при строителството на жилищен блок. Археоложката Мина Боспачиева, която я разкопава, я нарича Малката базилика, тъй като в непосредствена близост се намират две други филипополски базилики, едната от които е смятана за митрополитската църква на града (Голямата базилика). През 1991 г. строежът на жилищната кооперация е завършен на няколко метра встрани и базиликата и близката част от крепостната стена с кула са изложени in situ. Мозайките в баптистерия са консервирани на място, а тези от църквата са вдигнати, няколко фрагмента от тях са консервирани и прибрани в склад. До 2010 г. базиликата е изоставена и скрита под бурени.

Днес тя е една от най-интересните и красиви културно-исторически забележителности на Пловдив, под управлението на Общински институт „Старинен Пловдив“.









https://plovdivtime.bg/gradat/malkata-bazilika-pochit-kam-imperator-bazilisk-5023/

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9000
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 73.0.3683.86 Chrome 73.0.3683.86
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки в Пловдивска област
« Отговор #62 -: Март 29, 2019, 19:56:22 »
Археолози откриха древно селище до могила Лаута


Древно селище, имение или светилище - това са работните хипотези на археолозите начело с Милена Райчева, които проучват на обект в близост до могила Лаута в Пловдив. Предварителните сондажи са свързани с мащабен проект за рехабилитацията на железопътната мрежа и изграждане на ЖП възел.

Още преди близо две години археолозите направиха обход по целия маршрут на влаковите линии  и регистрираха много обекти, които в случай на строителни дейности  да бъдат сондирани и проучени. Само за участъка Пловдив Бургас средствата, отделени за работата на специалистите, бяха над 500 000 лв.

"Колеги тук са обхождали през 2017 г. около трасето на линията и са регистрирали голяма концентрация на археологически материали по повърхността на терена.  Ние започнахме да работим от 18 март и ще проучваме обекта в продължение на един месец. Това са предварителни сондажни проучвания. Работим върху 10 процента от терена, залагаме сондажи, за да преценим дали има нужда този обект да премине на пълно проучване. Това зависи от дебелината на пластовете, структурите, които намерим, и тяхната значимост", разказа археологът гл. ас. д-р Милена Райчева. Пловдивчанката работи в Националния археологически институт с музей при БАН в София, но се радва, че се завръща в родния град за проучвания.

До този момент тя и колегите й откриват материали от най-различни епохи, защото земята е плодородна и винаги е била обработвана. Затова в горните пластове са се смесили различни епохи.

"Откриваме неща както от времето на траките, тоест ранножелязна и късножелязна епоха, така и от османско време. Всичко това е смесено и разнесено от машините, с които е обработвана земята. Става дума за няколко ями от желязната епоха и няколко зида, които вероятно датират от римската или късноантичната епоха", разказа Милена Райчева.

Въпреки че са в началото на проучванията, специалистите попадат на фрагменти от османски лули, керамика, прешлени за вретено. Открили и античен бронзов ключ от римската епоха.

"Обектът е много голям. Тук винаги се е знаело, че има нещо. Хората, които обработват, тези които се разхождат, винаги са забелязвали, че на земята има парчета керамика. Други, които се разхождат по могила Лаута също споделят, че са открила разни неща.  На този терен преди години са открити пет оброчни плочки с различни божества и надписи на гръцки език", разказа пловдивчанката.

Очакванията на специалистите са - ако става дума за римската епоха, обектът да е с извънградски характер.

Тук сме извън древния Филипопол, тоест може да става дума за имение, вила, светилище. Може да е дори някакво селце,  предполагат археолозите, които проучват обекта.  За терена, на който работят, се знае и че през османската епоха е имало село с чифлик. С други думи – този терен винаги е бил обитаван, понеже е много благоприятен, има хубава земя.

"Надяваме се в процеса на проучванията да намерим достатъчно находки, на базата на които да кажем какво е имало тук. Обектът е много голям  - дълъг е 1 км и е широк 40 метра. Разположен е от двете страни на жп линията", сподели Милена Райчева.

Екипът археолози работи в трудни условия, защото обектът се намира на метри от влаковата линия. Машинистите обаче са свикнали с гледката на млади мъже и жени, облечени в светлоотразителни жилетки, които копаят земята в търсене на ценни късове история.

Обектът се намира в близост до могила Лаута, която всъщност е тепе, но за разлика от останалите в Пловдив не е от сиенит, а от андезит.  Според сведенията в ранните години на 20 век  от това тепе е добиван материал, с който е направено шосето Пловдив-Асеновград.

https://plovdivnow.bg/plovdiv-raion-trakiia/arheolozi-otkriha-drevno-selishte-mogila-lauta-snimki-16132


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf