Анкета

За или против аборта?

ЗА аборта
0 (0%)
ПРОТИВ аборта
4 (33.3%)
Зависи от ситуацията
5 (41.7%)
Само по изключение (по медицински показатели)
3 (25%)
Нямам мнение по въпроса
0 (0%)

Общ брой гласове: 11

За или против аборта

  • 47 Отговора
  • 10469 Прегледи

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

Неактивен Една Българка

  • **
  • 83
  • +1/-4
  • Пол: Жена
За или против аборта
« -: Ноември 23, 2006, 10:05:31 »
" Не знаете ли, че сте Храм на Бога и че Божия Дух живее във вас" /1Кор.3:16/



Филмът „Безмълвен вик” на Бърнард Нейтънсън има образователен характер. След като го гледат, много бременни жени се отказват да правят аборт.

Независимо какво казват хората, абортът е убийство. Оказва се, че плодът, макар и още нероден, предчувства смъртта, започва да се движи тревожно, сърцебиенето му се ускорява двойно и с приближаването на интервенцията отваря уста, за да нададе безмълвен вик...

За да повярва човек това, е достатъчно да гледа филма на американеца Бърнард Нейтънсън: „Безмълвният вик”. В него показват как жени правят аборт и как, в същото време, с помощта на ултразвук, учени наблюдават зародиши. Удивително е, че след като гледат филма, много жени се отказват да правят аборт.

Още по-страшен е абортът след определения от медицината срок, защото той представлява отнемане на живота на вече жизнеспособен човек. В тялото на жената се инжектира специален разтвор и детето бива умъртвявано на живо в страшни мъки, подобни на смъртта от напалм.

Съгласно източните философии душата на човека се вселява в тялото на бъдещата родилка в момента на зачатието. От този момент нататък се изчислява възрастта на човека. Ето защо, например в Китай се счита, че когато детето се роди, вече е на една година. Тогава може да се постави въпросът – има ли разлика между убийството на двегодишно дете и на бебе на по-малко от година?

Съвременната наука вече потвърждава правилността на източните учения за вселяването на душата в зародиша. Още през 1993 г. професор Жером Лежен заявява: „В самото начало на живота духът и материята (аз бих ги нарекъл „душа” и „тяло”) са така тясно преплетени, че ние използваме една и съща дума, за да определим датата на раждането на идеята и датата на раждане на новото същество. И това произхожда не от бедност на речника, а от факта, че една и съща дума може да опише това, което на практика представлява началото на живота: дух, живителна материя”.

Ето защо всяка жена, която по различни причини реши да абортира, си навлича греха на убийството (който с нея разбира се, поделя и мъжът, който я е принудил да направи това или е одобрил аборта).


----------------------------------------------------------------------------

 Животът като ценност: етични проблеми на аборта     
Автор Д-р Велислав Малев   
вторник, 19 юли 2005

Развитието на съвремената цивилизация, най-вече в аспекта на технологичния й ръст, често, като парадокс влиза в конфликт с морала на обществото, дори бих каза със смисъла на човешкото съществуване и със самия живот на човека. Употребих израза “като парадокс”; нали целия научнотехнически прогрес и технологично усъвършенстване се прави за “облекчаване” на човешкото съществуване? И въпреки това наблюдаваме конфликт между човека, за благото на когото всичките тези усилия се полагат, за чието улесняване и удовлетворяване се произвежда и се върши усъвършенстването на технологиите.

Един от големите немски философи – Хегел, описва противоречивата връзка между прогреса и унижаването на човешкото достойнство и го нарича “трагедия на нравствеността”. Най-новите биомедицински технологии, както никое от другите постижения на научно-техническия прогрес, оголват връзката между съвремената биомедицина и упадъка на ценността на човешкия живот. Този упадък в стойността на живота особено силно се проявява, колкото и да звучи странно, именно в технологиите, осигуряващи възпроизводство на човешкия живот. Например, едно от неминуемите условия в процедурата на изкуственото оплождане е приготвянето на "запасни“ зиготи.(оплодени яйцеклетки) и после – унищожаването им. Друг пример: лошите резултати от пренаталната диагностика (на плода на утробата) сега е мощен аргумент в показанията за изкуственото прекъсване живота на плода. Или превръщането на човешките зародиши във фармацефтична “суровина” е условие за съществуването на феталната терапия. При тези споменати, различни една от друга технологии и свързания с тях блок от етични проблеми, все пак съществува една обща основа или по-точно те имат един и същи “завършек” – това е практиката за изкуственото прекъсване на бремеността.

Съвремените форми на медицинска намеса в репрудуктивната способност на човека: изкуственият аборт, контрацепцията (противозачатъчните средства) и стерилизацията придобиват през 20-ти век масов характер и протичат на фона на принцип-ни промени в нравствената оценка и юридическия статут на тези форми на медицинска намеса. Цивилизованият свят и на първо място страните от Европа и Севрна Америка се опитват да се освободят от традицията, в която те практически са съществували 15 века. Става дума за традицията на моралното и религиозно осъждане и законодателната забрана на абортите. Известно е, че във всички европейски държави няколко столетия извършването на аборт се е наказвало със смърт. През последните 40 години в резултат на продължителни дискусии и обсъждания е настъпила отмяна на законовата забрана или нейното отслабване в някаква степен, както например в Швеция през 1946 г., в Англия 1967 г., САЩ ’73, Средиземноморските държави ‘78-79 и т.н. Докато в Португалия, една страна с устойчива католическа култура, абортите още на са легализирани.

И до днес въпросът за тяхната легализация остава да бъде повод за дискусии между специалистите, за демонстрации на граждани, заседания на парламенти. Остротата в обсъждането на тази тема се запазва, въпреки че проблемът е “стар като света”. Исторически отношението на лекаря към аборта е от първите и основни медикоетични проблеми, които запазват и днес своята актуалност. Обяснението на този факт е, че проблемът за аборта концентрира в себе си междучовешки отношения на нивата на нравственото и религиозно съзнание, на юридическото, социално-политическото и на научното съзнание. Като разгледаме проблема за аборта според тези изброени нива, можем да отговорим на въпроса защо абортът е основен и принципен проблем за съвремената биоетика.

Етикомедицинско ниво на проблема аборт
Въпросът за отношението на лекарите, медицинските общества и асоциации към практиката на изкуствения аборт има своята история и логика. В тази логика съществуват две противоположни позиции. Придвижването от едната към другата, всъщност представлява и историческият ход на въпроса за етико -медицинското отношение към изкуственото прекъсване на бремеността.

Първата позиция е изразена още в оригиналния текст на Хипократовата клетва. Сред множеството съществуващи лечебни манипулации Хипократ специално отделя внимание и изтъква “плодоизгнанието” и обещава: “На никоя жена няма да дам абортивен песарий”. И така още в 5 в.п.Хр. Хипократ фиксира позицията на лекарското съсложие за етичната недопустимост на лекарско участие при извършването на изкуствен аборт (вж. Истор. Модел от минала лекция). Тази Хипократива позиция е още по-важна като се има предвид, че тя е в пълен разрес с мнението на големите моралисти и законодатели на древна Елада за “естествената” целесъобразност на аборта. Тези възгледи са обобщени и изразени ней-точно у Аристотел, който пише в своята “политика” така: “Ако ли у пребиваващите в съпружеско съжителство трябва да се роди дете свръх положената бройка, тогава трябва да се прибягва към аборта, преди у зародиша да се е появила чувствителност и живот”.

Като израз на втората позиция може да се разглеждат документите на една от Асоциациите на лекарите (в Русия) приети през 1994 г., в които не е изразено никакво отношение или становище към изкуствения аборт. Този подход демонстрира разрива не само с принципите на Хипократ, но и с етичните традиции на медицинското общество от първата половина на този век. Русия освен това е характерна с първото за 20-ти век официално легализиране на абортите след болшевишката революция. Например преди това в 1911 г. д-р Шабад пише, че абортът е социално зло. И в същото време той практически е един от първите, които поставят въпроса за “правото на майката да се разпорежда с функциите на своето тяло”, особено в случайте на заплаха за живота и. Фактически д-р Шабад стои при “изворите” на либералния подход към изкуствения аборт и се опитва да намери аргумент против господстващия законодателен принцип. Осъждане на наказателно преследване спрямо майката и лекаря е било заключението и на 12-тия Пироговски конгрес през 1913, но въпреки това едновремено осъждането и неприемането и на самия аборт се запазва като основна тенденция. Обобщено казано, след широки обсъждания в печата на морално-етичните проблеми на аборта, в началото на века като резултата, е разделянето на въпросите за етичната недопустимост и за наказателното преследване и, разбира се, типичното за широките обществени дискусии – смисловото размиване.

История на правния статус на аборта


Както ни е известно, в древна Гърция и Рим “плодоизгнанието” не се е третирало като престъпление. Християнството разпростира заповедта “не убивай” и върху намиращият се в майчината утроба човешки зародиш. Едно от общоприетите църковни правила – това на Св. Василий Велики (4 в.) е:”която умишлено е погубила заченат в утробата плод, подлежи на църковно наказание като за убийство” – сиреч дълъг период на покаяние и лишаване от Св. Причастие. А като нормативна база по този въпрос става постановлението на Константинополския събор от 692 г., в което се казва: “няма разлика, дали някой убива възрастен човек или същество в самото начало на образуването му”. Тези идеи проникват и в светското законодателство на европейските държави в началото на средните векове. В 7 в. законодателството на вестготите постановява смъртно наказание за извършване на аборт. Този подход става типичен за Европа от средните векове и Новото време. В Русия същото навлиза едва през 17 век. (коментар за сливане на законодателството) Под влияние на християнския морал и закони в Европа до 18 век абортът практически е изчезнал като медицинска операция. Изключение прави само краткия период на Първата Френска Република след революцията (1791-1810), което е първият “взрив” на легализирането на абортите. Истинският поврат става малко по-късно – през 1852 г. След продължителна борба в Парижката медицинска академия, под натиска на вопиющата женска смъртност при кесарево сечение абортът отново заема място сред акушерските операции в случайте на стеснен таз у бременни. След това медицинските показания за извършване на изкуствен аборт постепенно се разширяват, преди всичко при случайте, когато бремеността заплашва живота на майката. Смъртното наказание за плодоизгнание започва да се изтиква от европейското законодателство, като при това запазва статута на престъпление срещу живота, срещу семейството и обществената нравственост. Истинската революция в законодателството по отношение на абортите става както споменах в Русия след ’17 г. На 18.11.1920 г. влиза в сила постановлението на Наркомздрав и Наркомюст, което напълно легализира изкуствения аборт: “допуска се безплатно извършване на операции за изкуствено прекъсване на бремеността в обстановката на съветските бнолници, където на тази операция се осигурява максимална безвредност”. Така Русия става първата страна в света, където имаме пълно освобождаване на жените и лекарите от каквото и да е наказателно преследване.

Голямата динамика на юридическите санкции – от смъртно наказание до пълна легализация (процес протекъл по-късно в цяла Европа и САЩ) поставя въпроса за причината на тези кардинални промени, станали най-вече в течение на последните 100 години. Отговорът на този
въпрос предполага да излезем на нивото на социално-политическите процеси.

Социално-политически аспекти на проблема за абортите

Повечето изследователи предполагат, че основната причина за правната легализация на изкуствените аборти е масовият, “епидемичен” ръст на броя на абортите, които в неблагоприятните условия на нелгалност са осакатявали и отнемали много животи. Разбира се, тази гледна точка има своите основания, но има и сериозни недостатъци, понеже логиката й е идентична на съждението: ако патологията придобива масов характер, тогава тя трябва да се превърне в норма. Освен това, тази гледна точка предполага и следния въпрос: какви са причините на самата масовост?

Отговаряйки на него дълго време са предполагали, че ръстът на изкуствените аборти се стимуилира от икономически фактори: тежки материални условия, нужди, бедност. Но тези аргументи не са издържали критика дори още във времената преди комунизма, когато статистиката на практика е свидетелствала за равен брой аборти сред осигурените слоеве на населението и сред семействата с малки приходи.

В началото на 20-ти век твърде влиятелен е бил социално-политическия подход към проблема за абортите. Сериозно се е смятало, че ако се подобри положението на жената в обществото по отношение на социалните и права, уважението, правата за майчинство, обезпечаването и и т.н., тогава абортите ще изчезнат.

През годините на комунистическата власт това е било направено, поне на ниво на официалната идеология, но нивото на абортите продължило трайно да се покачва, за да достигне в бившия СССР през 1988 г. ужасяващата бройка от 7 млн. и 265 хил. Парадоксално, но тези условия които би трябвало да доведат до ликвидиране на необходимостта от изкуствен аборт стават, обратно – ново мощно основание за ръста на тази необходимост.

На фона на социално-политическите фактори твърде условен изглежда психо-емоционалния мотив за аборта. “Срам от греха”, “Страх от позор” – в тези случай религиозният смисъл е опразнен и тези понятия се изпълват с нов съдържание – страх от общественото мнение и приспособленчество към социално-битовите стандарти. Един от тях е организацията на здравеопазването, предвиждащо съществуването на специални заведения, осигуряващи извършването на аборт, разработването на специални медицински методики за него, анестезиологично оборудване, подготовката на специални медицински кадри. Съвремената технологична комфортност на изкуствения аборт, неговата общодостъпност, безплатното извършване – това са благоприятните условия не само за провеждането му, но са и гаранция за устойчивият ръст на практиката на изкуствените аборти.

Либерален подход към проблема за аборта

Дотук изброените фактори, като се допълват взаимно, от своя страна на могат да съществуват в морален и мирогледен вакуум. В настоящия момент най-влиятелната форма на морално – мирогледно оправдаване на аборта е либералната. И ако законодателствата в Европа и Америка, които забранявали медицинската практика на аборта до средата на 20-ти век са били формирани под влиянието на морално-религиозните схващания, то съвремените законодателства, които легализират абортите имат за своя основа либералната идеология. Либералното оправдание за аборта се базира на два принципа. Първо – това е правото на жената да се разпорежда със своето тяло. Второ – отричане на личностния статус на плода.

Първият принцип – “правото на жената да се разпорежда със своето тяло” е завоювал с голямо усилие мястото си в европейската култура. Първите му наченки са в признаването на медицинските показания за аборт, т.е. специфично медицински случай, например анатомично тесен таз или хидроцефалия на плода, т.е. тогава когато раждането на бебето поставя под заплаха живота на майката. Постепено след това става разширяване на медицинските показания и към тях започват да се добавят болести на сърцето, бъбреците, туберколоза, психични заболявания, наследствени болести и пр.

През първата половина на 19 век в обращение влиза дори понятието “по социални показания”, което в началото включвало изнасилване, извънмерна семейна нужда. Постепено обемът на това понятие се разширява и то започва да включва “желание на съпруга”, “неблагоприятен семеен живот”, “желано количество деца”. В крайна сметка цивилизованият свят стига до признаването на правото на жената да бъде съвършено автономна в вземането на решения за прекъсване на брамеността си, и то не само в първата и третина.

И така, либералната легализация на изкуствения аборт довежда до окончателното размиване на юридическото и етично измерение на този проблем. Като не споделя идеите на традициония морал, либералното съзнание си постоява своя аргументация за “моралността на аборта”. В нея изходен принцип е “правото на жената за аборт”. Ако анализираме това съждение ще видим, че то е имало своя смисъл по-скоро в условията на борбата на либерализма с консервативното законодателство, което преследвало извършването на аборти нежели в условията на господство на либералното законодателство, разрешаващо извършването на аборти. В тази ситуация, в която сме и ние сега, принципът на “право на жената за аборт” като ценност в борбата губи позитивния си смисъл. За това в арсенала на либералната идеология се появява принципът “право на жената върху собственото и тяло” или “право на жената да се разпорежда с функциите на тялото си”. В този случай ясно прозира и метафизичната основа на либералното съзнание – натуралистично – материалистичната антропология, съглано която човекът е психоматериална телесност, материя осъзнаваща сама себе си и дори по израза на Ницше “тяло и само тяло”. В тази светлина съждението “правото на жената върху собственото и тяло” се превръща в съждение “право на тялото върху собственото тяло”. Питаме се може ли такова съждение да изпълнява ролята на регулираща норма или на ценност?!

Вторият основополагащ принцип при защитата на изкуствените аборти е отричането на личностния статус на плода.

Действително, ако тръгнем от схващането за морала, като система от идеи, регулираща отношенията между хората, необходимо ще бъде, поне от формални съображения, наличието най-малко на два субекта на тези отношения човек-човек”. Ако допуснем, че плодът не е човек (особено според трърденията на привържениците на изкуствения аборт, че зародишът не е човешко същество, че той не е нищо повече от “уплътнение от тъкани” или “кървава маса”) тогава, поради отсъствие на втори събект в моралните отношения, абортът въобще не би бил морален проблем. Вземането на решение за аборт ще бъде тогава резултата от изчисление на едни или други интерси, от балансиране на житейски обстоятелства, но в никакъв случай няма да бъде постъпка с морално значение. Ала можем ли да допуснем, че плодът е само едно “уплътнение от тъкани”, а не човек?

В своето развитие човешкото същество преминава през редица стадии: от оплодена яйцеклетка (зигота) до зрялата личност. Кога, на кой стадий да смятаме, че е започнал животът? Може ли да се постави знакът за равенсво между понятията човек, ембрион, плод, ооцид, зародиш? В кой момент човешкото същество става морален субект? Конкретните отговори, които са давани от културата и от науката са се променяли през епохите.

Според древната източна традиция възраста на човека се отмерва от момента на зачеването му. В древната западна цивилизация е било разпространено схващането, че животът започва от раждането. Дълго време лекарите са свързвали началото на живот на плода с първото помръдване. В католицизма от епохата на късното средновековие, под влияние на схоластиците, е била възприета аристотеловате концепция за “одушевяването” на 40-тия ден след зачеването за момчета и на 80-тия за моммичета.

За нашето време най-масова е естествено научната или физиологична позиция. Относно началото на човешкия живот за тази позиция, за разлика от религиозната, е характерно липсата на единно решение, единен отговор на този въпрос, дори разглеждана само в пространството на западноевропейската култура. Различните физиологични подходи могат да се обединят само по формален признак, а именно, че отговарят на въпроса “кога започва човешкият живот?” винаги предполага свеждането на началото на живота до началото на функциониране на някоя физиологична система: сърдечно съдова, нервна и пр. Например в началото на века биологията е свързвала живота с 4месечния плод, тъй като тогава се появява същинска мозъчна тъкан, която може да говори за възникване на рефлексно-възприемащо същество. В края на същия 20 век вече у 6 седмичен плод (месец и половина) се регистрира електрофизиологична активност на мозъчният ствол. Да отбележим тук, че изчезването именно на тези мозъчни импулси у възрастен човек е съвеременото юридическо основание за констатиране на смърт, така наречената “мозъчна смърт”. От друга страна не може да не напомним, че съзнанието и езикът, като признаци на личността се появяват едва към втората година от живота на детето. Ала да признаем тази възраст за начало на човешкия живот е абсурдно, и следователно, въобще поставя по съмнение варианта, свързан с мозъчния критерии.

Друга определена физиологична граница за възникването на човешкия живот е първото сърцебиене (четвърта седмица). За мнозина други, пък, принципно е формирането на белодробната система (20 сед.), което свидетелствало според тях за жизнеспособността на плода извън майчиния организъм.

В последно време физиологичните граници минават все повече на клетъчно ниво. Съвремената микрогенетика разполага с два подхода. Според първия, собствено личността, като неповторима и неделима цялост се образува по време на втората седмица след зачеването в резултата на пълната загуба на способността на родителските клетки да съществуват самостоятелно (повече имаме предвид яйцеклетката)./ Другата позиция, също широко разпространене сред микрогенетиците, свързва началото на човешкия живот с момента на оплождането на яйцеклетката, като момент на придобиване на пълния индивидуален набор гени на бъдещия биологичен организъм. От гледна точка на съвремената биология – генетиката и ембриологията животът на човека като биологичен индивид започва от момента на сливане на ядрата на мъжката и женска полови клетки и образуването на едно ядро, съдържащо неповторим генетичен материал.

През цялото време на вътреутробното си развитие новият човешки организъм не може да бъде считан за част от тялото на майката. Не може да бъде уподдобяван на орган или на част от орган от майчиния организъм. Поради това е очивидно, че абортът, независимо в кой момент от бремеността се извършва, е умишлено прекратяване живота на човек.

Етичното познание предлага свой отровори на въпроса за това, кога и при какви условия човешкото същество става морален субект, т.е. носител собствено на морални права и преди всичко, на правото да не бъде умъртвявано. За съжаление и при различните етични подходи също не можем да говорим за единодушие. Съгласно един от тях въпроса за началото на живота на човешкото същество може да бъде решен само при условието да се определи критерия за моралния статус на човешкия плод. Разбира се такива критерии като способност към рефлексия, към постъпки и пр. Отпадат, тъй като става дума за плод в утробата на майката. Може обаче да бъдат отделени 4 свойства, които се смята, че могат да играят ролята на критерии. Това са вътрешна ценност, жизненост, рационалност, реакция към дразнители.

В този пример някои учени стигат до извода, че прилагайки тези свойства към ситуацията на моралния избор при аборта се оказва приемлив единствено критерия за реакция към дразнители, в тесен смисъл разбиран като способността да се усеща удоволствие и болка, приятно и неприятно. Този критерии се избира от тези учени като основание да се установи от морална гледна точка съществената разлика между ранното и късно прекъсване на бремеността, сиреч второто и тромесечие. Вярно е че един такъв подход съвпада с разпространени житейски представи, че дори и с юридическата практика и поради това привидно прави морално допустимо ранното прекъсване на бремеността или, по-точно казано, приспива лъжливо успокоява нравственото чувство на обществото.

От наша гледна точка обаче, такъв един подход, като горния пример, не може да се нарече безупречен. Моралният статус на човешкия плод не се определя от един набор физиологични реакции и свойства. Тук просто наблюдаваме една “процедура” за свеждане на моралното до биологичното, с добронамерената но некоректна цел за обясняване на моралните ценности и норми. Ако говорим изобщо за моралният статус на човешкия ембрион, дикато се опитваме да отговорим на въпроса за моралността на аборта най-добре ще е като правим това да се придържаме в границите на моралното съзнание, а не на физиологични процедури. При тези условия плодът придобива морален статус, като съучаства в морални взаимоотношения. За това критерий за морален статус на плода се явява не-говата включеност в морално отношение, възникващо когато плодът, ембрионът, зародишът, “уплътнинието от тъкани”, стане обект на морална рефлексия и за майката, в някакъв критичен момент от нейния избор, и за човешката култура, която още със самата постановка на проблема за моралния статус на ембриона вече го прави субект на фундаментални морални права, като при това проявява моралните качества на човешкия род като цяло, такива каквито са солидарността, дългът, отговорността един за друг, свободата, любовта, милосърдието.

Едва ли е целесъобразно да се отричат тези ценности, които са традиционното съдържание на морално-етичните “задължения”, въпреки реалната разлика в житейски обстоятелства, интереси, многообразието от ситуации.

Истинското морално-етично решение на проблема за началото на човешкия живот е разумно и непротиворечиво допълнение както на нашата религиозна (православна) позиция, така и на естествено научната предстаена от изследванията на съвремената медицинска генетика (която както вече сами видяхме по-горе от изложеното поради самите естествени научни факти се доближава до християнския възглед).
« Последна редакция: Октомври 05, 2016, 09:38:23 от Hatshepsut »

*

Неактивен Jordan_13

  • *
  • 113
  • +56/-14
  • Пол: Мъж
  • Българското вечно-синьо Небе
  • Зодия: Leo Leo
Re: За или против аборта
« Отговор #1 -: Ноември 23, 2006, 13:34:05 »
Съгласно източните философии душата на човека се вселява в тялото на бъдещата родилка в момента на зачатието. От този момент нататък се изчислява възрастта на човека. Ето защо, например в Китай се счита, че когато детето се роди, вече е на една година. Тогава може да се постави въпросът – има ли разлика между убийството на двегодишно дете и на бебе на по-малко от година?

Съвременната наука вече потвърждава правилността на източните учения за вселяването на душата в зародиша. Още през 1993 г. професор Жером Лежен заявява: „В самото начало на живота духът и материята (аз бих ги нарекъл „душа” и „тяло”) са така тясно преплетени, че ние използваме една и съща дума, за да определим датата на раждането на идеята и датата на раждане на новото същество. И това произхожда не от бедност на речника, а от факта, че една и съща дума може да опише това, което на практика представлява началото на живота: дух, живителна материя”.


Това е абсолютно вярно - в момента на зачатието. Аз дори бих допълнил нещо повече - самата бъдеща въплъщаваща се душа играе роля при събирането на двамата бъдещи родители по закона на Небесните начертания. Тя участва активно във формирането на материалите в утробата в зародиш, а самите етапи на формиране и развитие на зародиша и преминаването му през различните царства - минерално, растително, животинско до човека показва етапите на слизане  на въплъщаващия се дух.
Та си спомням еднов реме, едни мои познати, семейство, когато идваха на гости при мене (жената беше бременна) и говореха: "Ние двамата...", а пък аз им викам: "Не, двамата - тримата, вие отдавна не сте двама, а  трима".
Животът е изначален - обличането му във материя и форма е само едно то безкрайните му, но свещени проявления.

*

Неактивен Иван Иванов

  • ***
  • 621
  • +254/-63
  • Пол: Мъж
Re: За или против аборта
« Отговор #2 -: Ноември 23, 2006, 16:08:44 »
Въпреки всики доводи за и против, мнението не всеки се формира спрямо вътрешните му убеждения и морала му. Не може да се натрапват изкуствени понятия и постановки на хората- ако една жена има скрупули, няма да прибегне до аборт, но ако има различно мнение за естеството му, не можем да и забраним. Всеки сам решава живота си и филмът не Нейтънсън е полезен затова защото предоставя и другата гледна точка, дава шанс за размисъл. Но само дотук.

Така или иначе според закона животът на човек започва след неговото раждане и няма довод за забраната на аборта. Да смесвамв религия и държава, значи да слезем до нивото на мюсюлманите, да прибегнем до теокрация.
Всеки трябва да погледне вътре в себе си, сам да реши какво е неговото мнение и да ръководи живота си по собствените си убеждения. 8)
« Последна редакция: Октомври 05, 2016, 09:41:07 от Hatshepsut »

*

Неактивен Иван

  • *
  • 15
  • +27/-2
  • Пол: Мъж
Re: За или против аборта
« Отговор #3 -: Ноември 23, 2006, 16:56:35 »
Така или иначе според закона животът на човек започва след неговото раждане и няма довод за забраната на аборта. Да смесвамв религия и държава, значи да слезем до нивото на мюсюлманите, да прибегнем до теокрация.
Всеки трябва да погледне вътре в себе си, сам да реши какво е неговото мнение и да ръководи живота си по собствените си убеждения. 8)

Да не изпадаме в теокрация?! Много абстрактна думичка.
Сега в какво сме изпаднали?

Смешно е да гледа човек непрекъснатите противоречия на комуноидното мислене. От една страна имало закон - закона на адвокатите. От друга трябвало всеки да погледне вътре в себе си и да се ръководи от собствените си убеждения. Е нали точно такъв е случая - водени от вътрешното си убеждение някои хора казват, че аборта е престъпление. Да, ама закона позволявал аборта. Тогава какъв закон е? Аз кого да слушам - закона или вътрешното си убеждение?

Смешното, за което говоря идва от престореното желание да се примирят закона и съвестта. Жалко е, че се търси примирение на  едното с другото, а не ЕДИНЕНИЕ между тях. Закон и съвест да е едно и също. Колко просто и естествено е законите на нациите да бъдат техните убеждения, светогледът. А днес народи много, пък законите им едни и същи. Кой е тоя, дето ни пробутва едни и същи закони, а? Наблюдатели, изискватели, контрольори - всички следят да уеднаквим законодателството си.

Та тая темичка за пореден път като лакмус показа боята на участниците.

*

Неактивен Иван Иванов

  • ***
  • 621
  • +254/-63
  • Пол: Мъж
Re: За или против аборта
« Отговор #4 -: Ноември 23, 2006, 17:00:02 »
Така или иначе според закона животът на човек започва след неговото раждане и няма довод за забраната на аборта. Да смесвамв религия и държава, значи да слезем до нивото на мюсюлманите, да прибегнем до теокрация.
Всеки трябва да погледне вътре в себе си, сам да реши какво е неговото мнение и да ръководи живота си по собствените си убеждения. 8)

Да не изпадаме в теокрация?! Много абстрактна думичка.
Сега в какво сме изпаднали?

Смешно е да гледа човек непрекъснатите противоречия на комуноидното мислене. От една страна имало закон - закона на адвокатите. От друга трябвало всеки да погледне вътре в себе си и да се ръководи от собствените си убеждения. Е нали точно такъв е случая - водени от вътрешното си убеждение някои хора казват, че аборта е престъпление. Да, ама закона позволявал аборта. Тогава какъв закон е? Аз кого да слушам - закона или вътрешното си убеждение?

Смешното, за което говоря идва от престореното желание да се примирят закона и съвестта. Жалко е, че се търси примирение на  едното с другото, а не ЕДИНЕНИЕ между тях. Закон и съвест да е едно и също. Колко просто и естествено е законите на нациите да бъдат техните убеждения, светогледът. А днес народи много, пък законите им едни и същи. Кой е тоя, дето ни пробутва едни и същи закони, а? Наблюдатели, изискватели, контрольори - всички следят да уеднаквим законодателството си.

Та тая темичка за пореден път като лакмус показа боята на участниците.

Глупости пълни.
Слушаш собствения си морал- ако си жена сам ще решиш. Законът не те насилва да правиш аборт, а РАЗРЕШАВА. Разлика правиш ли ? И какво означава "законът на адвокатите"? Това е един и същ закон за всички.




Проповядването на комунистически дивотии, които са в противовес на национализма няма да се толерират. Да запазим добрия тон!
« Последна редакция: Ноември 23, 2006, 17:06:52 от Иван |Y| »

*

Неактивен Jordan_13

  • *
  • 113
  • +56/-14
  • Пол: Мъж
  • Българското вечно-синьо Небе
  • Зодия: Leo Leo
Re: За или против аборта
« Отговор #5 -: Ноември 23, 2006, 17:06:11 »
Така или иначе според закона животът на човек започва след неговото раждане и няма довод за забраната на аборта. Да смесвамв религия и държава, значи да слезем до нивото на мюсюлманите, да прибегнем до теокрация.
Всеки трябва да погледне вътре в себе си, сам да реши какво е неговото мнение и да ръководи живота си по собствените си убеждения. 8)

Да не изпадаме в теокрация?! Много абстрактна думичка.
Сега в какво сме изпаднали?

Смешно е да гледа човек непрекъснатите противоречия на комуноидното мислене. От една страна имало закон - закона на адвокатите. От друга трябвало всеки да погледне вътре в себе си и да се ръководи от собствените си убеждения. Е нали точно такъв е случая - водени от вътрешното си убеждение някои хора казват, че аборта е престъпление. Да, ама закона позволявал аборта. Тогава какъв закон е? Аз кого да слушам - закона или вътрешното си убеждение?

Смешното, за което говоря идва от престореното желание да се примирят закона и съвестта. Жалко е, че се търси примирение на  едното с другото, а не ЕДИНЕНИЕ между тях. Закон и съвест да е едно и също. Колко просто и естествено е законите на нациите да бъдат техните убеждения, светогледът. А днес народи много, пък законите им едни и същи. Кой е тоя, дето ни пробутва едни и същи закони, а? Наблюдатели, изискватели, контрольори - всички следят да уеднаквим законодателството си.

Та тая темичка за пореден път като лакмус показа боята на участниците.

Глупости пълни.
Слушаш собствения си морал- ако си жена сам ще решиш. Законът не те насилва да правиш аборт, а РАЗРЕШАВА. Разлика правиш ли ? И какво означава "законът на адвокатите"? Това е един и същ закон за всички.
Това е законът на комунистите - долни изчадия уродски. Той разрешава абортите,з ащото животът за тях запова, когато нещо почне да шава и е видимо за очите. Комунистите, това са съвременните духовни питекантропи. Именно затова обичат да се оприличават на маймуната. Но дали ще се зарадвате, ако жените ви започнат да раждат маймунчета? Аз не би се изненадал - самите вие сте родени маймуни.

*

Неактивен Иван Иванов

  • ***
  • 621
  • +254/-63
  • Пол: Мъж
Re: За или против аборта
« Отговор #6 -: Ноември 23, 2006, 17:09:24 »
Какво е ком. дивотия, че законът е над всичко и за всички ? Тогава какво, да се превърнем в животни ли ?
Точно неспазването на закона и двойните стандарти са причина за сегашното дередже. А ако на Данчо не му изнася, негов проблем. Да стане депутет, да промени закона  :D

*

Неактивен Jordan_13

  • *
  • 113
  • +56/-14
  • Пол: Мъж
  • Българското вечно-синьо Небе
  • Зодия: Leo Leo
Re: За или против аборта
« Отговор #7 -: Ноември 23, 2006, 17:22:51 »
Какво е ком. дивотия, че законът е над всичко и за всички ? Тогава какво, да се превърнем в животни ли ?
Точно неспазването на закона и двойните стандарти са причина за сегашното дередже. А ако на Данчо не му изнася, негов проблем. Да стане депутет, да промени закона  :D
Не, маймуно, Пътят е над Закона. А Животът е в Пътя, т.е. неприкосновен е. Никакви земни закони не трябва да разрешават аборти. Както беше посочено по-горе в темата - водените от евреи революции чрез техните слуги - комунистите ги разрешиха. Защо? За да изпълнят замислите на Малтус.

*

Неактивен Иван Иванов

  • ***
  • 621
  • +254/-63
  • Пол: Мъж
Re: За или против аборта
« Отговор #8 -: Ноември 23, 2006, 17:27:13 »
Да, подобни теми показват още и ителектуалната култура на хората. Някои даже съвсем я нямат. Колкото по-компексиран и десоциализиран е един човек, толкова по-краен и примитивен става. Накрая собствените му комплекси го поглъщат и свършва в затвора  ;D

За Данчо : Аборти са се правили и в дохристианска България, вярно на примитивно ниво, но разрешени и непреследвани. Тогава какви комунисти е имало ?

Колкото и да се проповядват нови учения, те са си производни на "чифутското" християнство. Какъв Път ? Като не съм тангрист, мен кво ме е... какви са предписанията му?
« Последна редакция: Февруари 16, 2011, 19:39:02 от Hatshepsut »

*

Неактивен Бай Иван

  • ****
  • 1310
  • +1/-0
  • Пол: Мъж
  • Зодия: Scorpio Scorpio
Re: За или против аборта
« Отговор #9 -: Ноември 23, 2006, 17:28:18 »
                       Неморално е да откажеш да дадеш живот - ти не си Господ да решаваш. Затова за мен е ясно - абортите не трябва да се приемат като нормално явление. Тък и животът на човека се осмисля единствено с децата.

*

Неактивен Иван Иванов

  • ***
  • 621
  • +254/-63
  • Пол: Мъж
Re: За или против аборта
« Отговор #10 -: Ноември 23, 2006, 17:31:48 »
И ако на някой законът му се струва несъвършен, то има пътища за промяната му- не е ли основна цел на националистите именно промяната в сегашното статукво ? Не вярвам целта да е анархия ! ;)
Да се словоблудства по форумите е лесно, дай да видим какво да се направи, как да се обосноват тезите и да не се говори наизуст. Лесно е да се каже "Не ми харесва, трябва да се премахне " но как , защо ? Да се подкрепят твърденията с факти. Аз поне се опитва да го правя.

*

Неактивен Иван Иванов

  • ***
  • 621
  • +254/-63
  • Пол: Мъж
Re: За или против аборта
« Отговор #11 -: Ноември 23, 2006, 17:33:59 »
                      Неморално е да откажеш да дадеш живот - ти не си Господ да решаваш. Затова за мен е ясно - абортите не трябва да се приемат като нормално явление. Тък и животът на човека се осмисля единствено с децата.

Да, за съжаление животът е груб понякога. Но животът не е зар- давам го, пък да става каквото ще ! Трябва съзнание, както се казва. Отговорност, възпитание, полова култура.

*

Неактивен Иван Иванов

  • ***
  • 621
  • +254/-63
  • Пол: Мъж
Re: За или против аборта
« Отговор #12 -: Ноември 23, 2006, 17:37:57 »
Още нещо- повечето аборти ги правят циганки, няма циганка без 5-6 аборта. Прави ли някой сметка какво ще стане, ако се забранят абортите ?
« Последна редакция: Октомври 05, 2016, 09:42:19 от Hatshepsut »

*

Неактивен Бай Иван

  • ****
  • 1310
  • +1/-0
  • Пол: Мъж
  • Зодия: Scorpio Scorpio
Re: За или против аборта
« Отговор #13 -: Ноември 23, 2006, 17:40:00 »
           Та - по-малко от всичко, което ни обръща на маймуни. :)
Иванич, ако имахме власт ти гарантирам, че с разрешените аборти е свършено. Добре си махна аватара, ам гледай да пишеш по темата и да се държиш на страна от явления на миналия век. >:(
           А за циганите - стерелизация!

*

Неактивен Иван Иванов

  • ***
  • 621
  • +254/-63
  • Пол: Мъж
Re: За или против аборта
« Отговор #14 -: Ноември 23, 2006, 17:41:54 »
Явно не знаеш кой е на аватара ми  ;D И които пост е проява на к. пропаганда, трии го. Няма да намериш такъв обаче. В реда и законноста няма нищо комунистическо.

Освен стерелизация ? Диференцирани помощи- над трето дете да се спират, повишени такси в болниците при многодетните и т.н. Това е алтернативата. На другото му е минало времето  ;)
« Последна редакция: Ноември 23, 2006, 18:24:08 от Иван Иванов »

 

Powered by EzPortal