Автор Тема: За православния фанатизъм  (Прочетена 6071 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен SolusChristus

  • Newbie
  • Публикации: 1
  • Country: bg
  • Карма: +1/-1
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Firefox 15.0 Firefox 15.0
Re: За православния фанатизъм
« Отговор #15 -: Септември 07, 2012, 15:52:58 »
Фанатизъм се нарича светоглед, който приема, че определени идеи са единствените верни, и придава негативен аспект на всичко различно от тях. Целта му обикновено е налагане на "верните" и отстраняване на "неверните" идеи, като често се смятат за позволени всякакви, или много широки средства.

Няма как да си християнин и да признаваш, че има отделни "верни" идеи, като например Ислям или Юдаизъм. Ако наистина следваш това, което е казвал Христос, то няма как да приемеш нито една друга идея като вярна. По тази дефиниция, всеки християнин е фанатик. :Azn:

Неактивен Мишок

  • Account Disabled
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4757
  • Country: it
  • Карма: +23/-34
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Firefox 14.0.1 Firefox 14.0.1
Re: За православния фанатизъм
« Отговор #16 -: Септември 07, 2012, 17:40:39 »
Няма как да си християнин и да признаваш, че има отделни "верни" идеи, като например Ислям или Юдаизъм. Ако наистина следваш това, което е казвал Христос, то няма как да приемеш нито една друга идея като вярна. По тази дефиниция, всеки християнин е фанатик. :Azn:
Е какво лошо намират някои в този вид фанатизъм. На дявола и слугите му се иска : православните да влизат в контакт със сякакви ненормални секти.

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8998
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 53.0.2785.116 Chrome 53.0.2785.116
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: За православния фанатизъм
« Отговор #17 -: Септември 24, 2016, 21:57:50 »
Митрополит Порфирий: Фундаментализмът се явява напълно противен на Православната църква


„Днес съществуват много видове фундаментализъм, който по начало е консервативно войнствено движение, което се придържа строго към спазването на свещените текстове“, казва в доклада си митрополит Порфирий на IX междуправославна среща в Благоевград.

Според него явлението на крайни, зилотски течения е едно общо явление, което се наблюдава във всички вероизповедания.

„Простият консерватизъм, православизъм, това е когато Православието става идеология, която защитаваме, за да не бъде нарушена. Идеология, забележете, а не православие“,

каза в доклада си митрополитът.

Той обясни, че терминът „фундаментализъм“ се явява в едно по-обхватно движине, което може да включи крайния консерватизъм и фанатизъм.

„В религиозната област тенденциите от фундаментализма се проявяват често с по-тежки последици на социално и обществено ниво. Основни черти на фундаментализма са завръщането и упорстването в традицията, както и убеждението, че „пазителят“ на тази традиция представлява някакъв вид съдия без разбиране на другия. Това кара фундаменталистите да приемат насилствени практики“, каза още в доклада си митрополит Порфирий. Той подчертава, че „хората, които имат проблем с фундаментализма (са фундаменталити б.р.) показват духовно разложение, антихристиянска и саморазушителна мания“. Митрополитът обръща и внимание на явлението фундаментализъм в православието. Той каза, че „фундаментализмът не е нов феномен, среща се навсякъде в света и във всяка една епоха. В православното християнство такива явления се намират в пълен възход. От гледна точка на индивидуалните различия е ясно, че винаги ще съществуват хора с такива наклонности“, казва митрополит Порфирий.

Според него

„духовният опит на Църквата и на богословския подход показват, че такива движения са останали маргинални. Няма да е трудно, човек да намери доводи за това, че фундаментализма може да представлява разрушение на автентичната богословска мисъл“.

В доклада си митрополит Порфирий даде и цитат от стареца Паисий, който казва: „Предпочитам човека с цигара и вестник, отколкото да представя себе си като светец“. „Това не означава всички да тръгнем с цигара, а да не изграждаме въображаема святост и хората да ни мислят за светии“, каза още митрополитът.

„Трагично е, когато виждаме, че православен християнин казва, че служи на Бога, а диаметрално се намира на другия край на нещата“.

В доклада си митрополит Порфирий говори и за притчата за Митаря и Фарисея, а в заключение каза: „лесно може да се направи изводът, че у Православието може да се срещне фундаменталистки прочит на отците на Църквата. Човек с фундаменталистки възгледи казва, че използва всички начини да запази вярата от модерните неща в света. Такъв човек се затваря в едно или две мнения от богатата църковна традиция. Необходимостта на тези човеци да съгласуват този тесен подход към фундаментализма води до превръщането на православието в идеология.

Финдаментализмът се явява напълно противен на Православната църква, от живота на неизменната православна вяра, която се основава на седемте вселенски събора.

Това (фундаментализма б.р.) поражда разкол и оклеветяване на живота на православния християнин“, каза още митрополит Порфирий.

https://dobrotoliubie.com/2016/09/24/
« Последна редакция: Август 18, 2018, 07:41:20 от Hatshepsut »

Неактивен Siegfried

  • Respected user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1940
  • Country: bg
  • Карма: +88/-58
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Firefox 50.0 Firefox 50.0
Re: За православния фанатизъм
« Отговор #18 -: Ноември 23, 2016, 12:02:10 »

http://alfa.kachi-snimka.info/vij.php?id=arx1479895207y.jpg
За православния фанатизъм
:lol:
Да ЖИВЕЕ 9-ти ЮНИ, да ЖИВЕЕ Цанков !
Истинският БългАрски Химн Шуми Марица;

"Аз" - Дарий, Цар Велик, Цар на Царете, Цар на много народи, син на Хистасп, Ахеменид, Персиец, син на Персиец, Ариец от Арийския род !

Българио, за тебе тѣ умрѣха, една бѣ ти достойна зарадъ тѣхъ, и тѣ за тебъ достойни, майко, бѣха !

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8998
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 54.0.2840.99 Chrome 54.0.2840.99
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: За православния фанатизъм
« Отговор #19 -: Ноември 23, 2016, 13:26:21 »
http://alfa.kachi-snimka.info/vij.php?id=arx1479895207y.jpg
За православния фанатизъм
:lol:

Руското православие е чуждо на душевността на българина, за това православие са характерни фанатизмът, мракобесието и религиозната екзалтация... също така и маниакалната привързаност към стария стил (юлианския календар)  :whistle:
За разлика от руснаците, по-голямата част от българските християни са номинални християни, дори и тези, които са истински вярващи не са чак толкова сдухани. Ето защо опитите да се наложи руската версия на православието в България не само са неприемливи, но могат да бъдат и опасни, както от религиозна гледна точка (поставяне на БПЦ под руски контрол), така и в политическо отношение, а именно като средство за панславистка и русофилска пропаганда. Засега тези опити по мои наблюдения се ограничават само до сайта "Бъди верен", възможно е да има и такива групи във фейсбук, но на мен не са ми известни.

Неактивен Siegfried

  • Respected user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1940
  • Country: bg
  • Карма: +88/-58
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Firefox 50.0 Firefox 50.0
Re: За православния фанатизъм
« Отговор #20 -: Ноември 23, 2016, 14:16:38 »
Руското православие е чуждо на душевността на българина, за това православие са характерни фанатизмът, мракобесието и религиозната екзалтация... също така и маниакалната привързаност към стария стил (юлианския календар)  :whistle:
За разлика от руснаците, по-голямата част от българските християни са номинални християни, дори и тези, които са истински вярващи не са чак толкова сдухани. Ето защо опитите да се наложи руската версия на православието в България не само са неприемливи, но могат да бъдат и опасни, както от религиозна гледна точка (поставяне на БПЦ под руски контрол), така и в политическо отношение, а именно като средство за панславистка и русофилска пропаганда. Засега тези опити по мои наблюдения се ограничават само до сайта "Бъди верен", възможно е да има и такива групи във фейсбук, но на мен не са ми известни.

Дай Боже да си прав, от твоята уста в Божиите уши. Дано поне тази руска/антибългарска окупация, да не успее да се осъществи, но ме притеснява, че има редица сили,  политически, а най - циничното е че те се представят за националисти, става дума за ПСЕВДОнационалистическия отечествен фронт на; НФСБ/атАКА/МВРО, които освен всички други български политици, и те са на хранилка на Кремъл  !
Да ЖИВЕЕ 9-ти ЮНИ, да ЖИВЕЕ Цанков !
Истинският БългАрски Химн Шуми Марица;

"Аз" - Дарий, Цар Велик, Цар на Царете, Цар на много народи, син на Хистасп, Ахеменид, Персиец, син на Персиец, Ариец от Арийския род !

Българио, за тебе тѣ умрѣха, една бѣ ти достойна зарадъ тѣхъ, и тѣ за тебъ достойни, майко, бѣха !

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8998
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 55.0.2883.87 Chrome 55.0.2883.87
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: За православния фанатизъм
« Отговор #21 -: Декември 14, 2016, 07:12:15 »
Православни талибани с баданарка и вар убиха стенопис на Св. Петка


Унищоженият стенопис и авторът Николай Панайотов

Това е фашизъм, казва авторът на унищожената фреска Нкилоай Панайотов
За скандалите в България няма почивен ден. Такъв беше и този укенд. Въпреки националния траур, след трагедията в Хитрино се случи нещо нечувано – в Севлиево православни талибани с баданарки и боя замазаха и заличиха почти осем метров стенопис на една от фасадите на новопостроения храм „Св. Петка“. Там бе изписан образът на българската закрилница, но религиозните терористи го унищожиха, произнасяйки анонимна присъда - не бил каноничен.

„ДОБРО УТРО ФАШИЗЪМ! УНИЩОЖАВАНЕТО НА СТЕНОПИСА В СЕВЛИЕВО?

GOOD MORNING FASCISM! TODAY MY MURAL HAS BEEN DEMOLISHED!“

Това написа вчера на стената си във Фейсбук известният български модернист Николай Панайотов, който от дълги години твори и живее в Париж. Той е автор на „скандалния“ образ на Света Петка. Творецът е и почетен гражданин на Севлиево, а всяко лято черпи вдъхновение в този край, рисувайки в ателието си в село Стоките.

Николай Панайотов прави стенописа дарение за новия храм. Проектът предварително е съгласуван и одобрен от митрополит Григорий от Търново, а църквата и фреската са осветени от владиката на тържество на 14 октомври – Петковден.

Акцията срещу стенописа тръгва почти анонимно в социалната мрежа. Скалъпява се някаква петиция, която успява да събере едва 114 подписа, като някои от тях са анонимни. Блюстителите на каноничното Християнство, сред които се твърди, че има и зографи и богослови, настояват пред Великотърновския митрополит Григорий „загрозяващият стенопис да се заличи“. Паралелно с това в сайта Православие. бг се появява статия на богослова от Велико Търново Тодор Енчев.

Той заклеймява творбата на Николай Панайотов: „Конкретният стенопис няма нищо общо с традицията в православната иконография. Само този факт вече е достатъчен християните да отхвърлят приемането му за „каноничен“, както често се изразяват вярващите, които редовно участват в светата Евхаристия

Явно е, че това не е известно на автора на стенописа и само този аргумент е достатъчен да приключа с моя коментар. Това обаче не изчерпва проблемите, които този стенопис поставя пред нас. Следващият основен проблем е, че той не е литургичен, той не изпълнява основните функции, които една икона трябва да има: първо, християните трябва да разпознаят светеца, второ, той да е представен такъв, какъвто е обожен в рая, и трето, тази икона трябва да подпомогне вярващите в тяхната молитва. В този стенопис обаче не виждаме изпълнено нито едно от тези некодифицирани правила, без които едно художествено произведение не може да бъде наречено „икона“, пише с претенция преподавателят по църковни изкуства в Православния богословски факултет на Великотърновския университет.

Той поставя и проблема - какви са механизмите в Българската православна църква, които би трябвало да не допускат подобни явления.

Въпреки режисираното мирянско недоволство и до момента няма яснота каква е позицията на Търновския владика, който единствено може да се разпорежда какво да се случва с храма в неговата епархия. Въпреки това на 10 декември противници на стенописа вдигат скеле и с баданарки в ръце, като талибаните, които взривяват хилядолетни статуи на Буда,

унищожават образа на светицата,

без дори да знае и основния дарител за храма Богомил Петков.

„Месец, след освещаването на храма и стенописа, когато вече бях в Париж, неочаквано зад гърба ми е започнала кампания от Богословския факултет в Търново, че образът на светицата не е в канона. До тогава се спотайваха, а можеха да ме потърсят. Кампанията се води от Тодор Енчев, а любопитен факт е, че жена му изписва църкви и аз явно съм им взел хляба, казва пред Faktor.bg огорченият творец. Той обяснява, че лично е направил иконографско изследване на темата, дълго е работил по проекта, който е одобрен от митрополията, а след това и осветен, защото много са го харесали.

„Но явно съм нарушил интереси! Беше уговорено след пълното одобрение, че ще изписвам интериора в храма и аз започнах да работя по проектите в Париж. Абсолютно съм стреснат, защото нареждането за унищожение идва от богословите, а не от митрополията. Много ги е ядосало, че това е мое дарение, а богословите и иконографите трябва да печелят“, казва с ирония Панайотов.

Той коментира и критичната статия в Православие. бг. Според него авторът на текста Тодор Енчев се разкрива като ,,идеолог на копирането като висше православно творчество“. „Пълна власт на безмозъчната некадърна халтура. Как няма да изчегъртват и замажат моята ,,дяволска работа“, тия фашистчета не са пред вратата, те вече са вътре и колят и бесят“, коментира Николай Панайотов.

Той е категоричен, че статията в религиозния сайт е имала цел да го анатемоса, но страхливият й автор дори е нямал смелостта да спомене името на зографа на стенописа в Севлиево.

„Без съд, без присъда покриват с вар стенописа, защото не отговарял на канона. Просто така - власт на тълпата. Тъмно и мрачно Средновековие“, коментира с раздразнение скандалната тема анализаторът Илиян Василев. Той директно обвинява Църквата, че години наред мълчи и отказва да заеме позиция по който и да е проблемите на хората.

„Загинаха хора в Хитрино - да сте видели дори един служител да отиде и да помогне да народа си да мине през тази мъка и болка! Кога за последен път сте чули БПЦ да заеме позиция, да направи нещо за останали без покрив, без храна и без ласка? Но заеха позиция срещу бежанците.

Не бил стенописът каноничен - и кой го реши това - освен някакви самозабравили се "блюстители" на канона.

Църквата е това което сме ние, и това от което имаме нужда - това е канонът.

За това ще си останем в духовно отношение варвари - това е същото, което преди много години се е случило на Галилей. И той е нарушил канона.

А в случая работата на Николай Панайотов като естетика бе много над тъмните и сиви образи на изографисаната църква на баба Ванга в Рупите.

Най-голямата заплаха за тази държава са невежеството и простаците

И медиите мълчат за едно покушение на живо над духа на съвременния българин“, казва с гняв Василев.

Дори и да има някакво основание схоластичният спор, как трябва да се изографиса образът на Света Петка, то по никакъв начин не може да бъде оправдан начинът, по който се унищожава стенописът – без да бъде уведомен авторът, без с него да са водени каквито и да са разговори за евентуални корекции или търсене на друга стилистика, или просто за разрешение на проблема. Изпълнена по този дивашки начин наказателната акция обезсмисля всички доводи на блюстителите за каноничност. Лъсват единствено подли лични финансови сметчици. Ако днешните корифеи и „пазители“ на църковните традиции имаха власт и сили през 13 век, то едва ли световно достояние щяха да станат образите на Десислава и севастрократор Калоян от Боянската църква.

Сблъсъкът между модерност, вяра и канон съвсем не е български. Но за разлика от нашата убита след 45 години комунизъм православна църква, католическата дава светъл пример и то почти преди 80 години. В областта Савоя във Франция е издигната катедралата Église Notre-Dame-de-Toute-Grâce du plateau d'Assye. За сведение на другарите „експерти“ от православната инквизиця, в изписването на фреските и стъклописите участват Матис, Марк Шагал, Брак, Руо, Бонар, Фернанд Леже и др. (виж ТУК, б.р.), но стряскащият им и до днес модернизъм съвсем не убиват вярата и изкуството. Всъщност самият Николай Панайотов зографисва още през 1985 г. в абатството в Герас в Австрия стенописа „Благовещение“, но никой не го обвинява, че е извън традициите.

Заради това у нас, докато с фарисейски доводи и действия пазим канона,

храмовете опустяват, а вярващите стават все по-омерзени

от своите духовни пастири, които по „канон“ живеят в разкош и разврат, носят Ролекси за хиляди и карат Беемвета за стотици хиляди.

И още нещо много важно – православните талибани от Търновската школа забравиха, че извършиха това мародерство по време на коледни пости, оскверниха ги, убивайки осветения образ на българската светицата, сякаш това е Рождеството, което искат.

https://www.faktor.bg/
« Последна редакция: Август 18, 2018, 07:42:33 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8998
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 55.0.2883.87 Chrome 55.0.2883.87
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: За православния фанатизъм
« Отговор #22 -: Декември 21, 2016, 06:46:17 »
Психология на религиозния фанатизъм

"Фанатизъм" от лат. fanatismus означава изстъпление; доведена до крайна степен привързаност към някакви вярвания или възгледи, нетърпимост към други убеждения, напр. религиозни. Това определение за фанатизма дава не Краткият речник на чуждите думи или което и да е кратко ръководство за студента, а последното издание на Голямата съветска енциклопедия.


Дори самият обем на статията в енциклопедията по-ясно от всичко друго показва, че в родната наука това понятие е твърде слабо осмислено и разработено. Едновременно с това самата дума "фанатизъм" бива широко използвана в атеистичната литература от 20-те до 80-те години (на ХХ век – бел. прев.), когато за религиозни фанатици са обявявани и св. Франциск Асизки, и преп. Серафим Саровски, и св. Тереза от Лизие, и папа Йоан Павел ІІ, и отец Александър Мен и много други.

От какъвто и да е контекст виждаме, че терминът "фанатизъм" обозначава екстремална форма на религиозност. Но къде е мястото на този термин в понятия като аскетизъм, религиозен фундаментализъм или екстремизъм, жестокост и т. н.?

За първи път терминът "фанатизъм" е въведен от Жак Бенин Босюе (1627-1704) – католически епископ, един от главните идеолози на френския абсолютизъм, открил в католицизма, достатъчно рязко обособен от Рим и всъщност превърнал се в национална религия, официална система от възгледи за монархическа Франция. За него фанатици са протестантите, доколкото те предполагат, че техните "мечтания" са вдъхновени от Бога. За Босюе фанатици не са парижките буржоа, които през 1572 г. в нощта на 24 август, когато се чества денят на св. апостол Вартоломей, "вкупом – както ще напише по-късно Волтер, – се втурнаха да убиват, да прерязват гърла, да хвърлят от прозореца и да режат на късове своите съграждани единствено заради това, че не ходели на меса". Фанатици за Босюе са именно протестантите, защото смятали, че вярата им зависи само от Бога, а не от църковните постановления или от утвърдените от когото и да е правила.

Пиер Бейл (1647-1706), а след него и "Френската енциклопедия" (1777 г.) и по-точно авторът на статията за фанатизма М. Делейр, специалист по философията на Фр. Бейкън, дават принципно ново определение за фанатизма. Това е "влязло в действие суеверие" или плод на незнанието, примитивната душа, ирационалното или, по-добре казано, предрационално (prerationel) съзнание. "Фанатизмът се ражда сред нощния мрак на гората и паническия страх, и издига първите езически храмове".

Ако Босюе дава католическо, макар и, разбира се, несподеляно от католическите учени днес тълкование на термина "фанатизъм", то Бейл и "Френската енциклопедия" предлагат под това понятие да разбираме всичко, което засяга ранните форми на религия, а в по-широк смисъл – религиозните чувства изобщо. Въпреки това както Босюе, така и Бейл свързват фанатизма с онези усещания, които изпитват вярващите. На практика, при цялата очевидна несъвместимост между двете интерпретации на фанатизма – и в единия, и в другия случай става дума за самостоятелно религиозно чувство, нерегулирано от никоя богословска система или църковна структура.

По такъв начин Босюе свързва самото определение fanaticus с представата за епифания или богоявление. Именно върху този аспект от култа към Кибела или Белона обръща внимание твърде ерудираният в античните автори Босюе, когато за първи път употребява думата "фанатик" в новоевропейски контекст. Протестантите или например английските квакери, за които той споменава в речта, произнесена на погребението на английската кралица, му се струват фанатици точно поради убеждението им, че всички техни мечтания са боговдъхновени или внушени от Самия Бог.

Принципно ново определение на фанатизма, станало класическо, дава Волтер в излезлия през 1764 г. в Женева "Философски речник". Той издига следната теза: "Онзи, на когото са присъщи екстазни преживявания и видения, който приема сънищата си за реалност и плодовете на своето въображение за пророчества – него можем да наречем ентусиаст; но онзи, който поддържа безумието си, убивайки – е фанатик". Същността на фанатизма според Волтер се заключава в идеята, че отстоявайки онази ортодоксия, за чийто пазител се смята, фанатикът е готов да измъчва и да убива, при което той винаги и изключително се опира на силата. Като "най-отвратителен пример за фанатизъм" Волтер посочва Вартоломеевата нощ. Той се изказва хладнокръвно и за фанатиците – това са "съдии, които произнасят смъртни присъди над онези, чието мнение е различно от тяхното собствено".

Волтер очертава и някои от характерните белези на фанатизма. Той не е просто "плод на незнанието и примитивната душа", както твърди "Френската енциклопедия", но винаги е тясно свързан с психологията на тълпата: "книгите много по-слабо възбуждат фанатизма, отколкото събранията и публичните речи". Фанатизмът винаги е somber et cruel, тоест "мрачен и жесток"; той е едновременно superstition, fievre, rage et colere (суеверие, треска, бесноватост и злоба).

Ако си спомним, че Буше-Леклерк възприема като не съвсем надеждна общоприетата етимология на думата fanaticus от fanum, ще бъде разумно да предположим, че волтеровското определение за фанатизма се базира и върху това, че всеки, който познава гръцкия език, несъмнено ще долови в латинската дума fanaticus отглас от гръцкото прилагателно thanatikos – смъртоносен. За фанатика винаги е свойствено пренебрежително отношение към живота – и към чуждия, и към неговия собствен. Както пилотите терористи, които насочиха пътническите самолети към сградите на Световния търговски център в Ню Йорк, погубвайки себе си и още хиляди хора.

Преди няколко години в един от православните интернет форуми се появи цяла поредица от реплики по повод на това, че страдащите от онкологични заболявания деца, на които помага група ученици на отец Александър Мен, било по-добре и по-полезно да умрат, отколкото да приемат помощ от еретици… Защото мнозина православни неофити възприемат отец Александър като еретик, но тези православни имат твърде малко допирни точки с православието. Ето още един съвременен и на практика не по-малко страшен от извършеното на 11 септември 2001 г. пример за пренебрежително отношение към живота, уви, типичен за фанатика. При това фанатиците сякаш заместват Бога, Който според тях се бави, и започват да съдят и да действат от Негово име.

"Фанатизмът – пише Бердяев, – не допуска съществуването на различни идеи и светогледи. Съществува само врагът. Вражеските сили се унифицират, представят се като единен враг". И по-нататък: "Комунистите, фашистите, привържениците на "фундаменталисткото" православие, католицизъм и протестантизъм не спорят с никакви идеи, те отхвърлят неприятеля в противоположния лагер, към който насочват картечници". Фанатиците като правило не осъзнават, по-скоро, едва усещат слабостта на позицията си, но въпреки това мобилизират всички свои сили в безпощадна защита на изповядваната от тях истина.

Фанатизмът излиза на авансцената на историята преди всичко в епохи на упадък на живата вяра и криза на религиозното мировъзрение; второ, в моменти на смяна на духовните ориентири, когато мнозинството вярващи има твърде слаби представи в какво вярва; и трето – в периоди, през които в живота на обществото преобладава новото. Именно заради това религиозният фанатизъм, Инквизицията, "ауто-да-фе" (португалският израз auto da fe произлиза от латинското actus fidei, т. е. "акт на вярата"); онези клади, в които погиват Ян Хус, Савонарола, Мигел Сервет, Джордано Бруно и много други, и накрая – Вартоломеевата нощ – хвърлят, ако можем така да се изразим, сянка върху Ренесанса.

Бурното развитие на националните езици и литератури, а след това и на изобразителното изкуство (Леонардо да Винчи, Рафаело, Микеланджело); невероятно бързото разпространение на книгопечатането из цяла Европа и последвалият книжен бум през ХVІ век; великите географски открития (Вашко да Гама, Колумб и Магелан) и революцията в областта на класическата наука (Коперник, Тихо Брахе и Йохан Кеплер) за по-малко от сто години промениха света до неузнаваемост. Всичко това дава тласък на гигантска криза в сферата на религиозното светоусещане, която намира израз в Реформацията и Контрареформацията. Появяват се преводи на Библията на всички европейски езици, раждат се нови, немислими дотогава богословски и философски идеи. Това не може да не предизвика реакции не само у средния вярващ, който в новите условия се оказва напълно дезориентиран и започва яростно да защитава своята истина; правдата на отминалите времена, унаследена от предците и дори само поради това свещена, но понякога и у ярките мислители. Подобен е примерът с Томас Мор, оказал се един от застъпниците за екзекуцията на автора на английския превод на Свещеното писание Уилям Тиндейл.

ХХ век има много прилики с епохата на Ренесанса. Телефонът, радиото и телевизията; научно-техническата революция като цяло; ядрената физика и атомната бомба; авиацията, космическите полети; накрая интернет и изследванията в областта на клонирането – всичко това също до неузнаваемост промени живота около нас, както става през ХVІ век. Като не успява да осмисли събитията около себе си, човекът, изповядващ традиционните ценности, лесно попада в капана на фанатизма. Това почти винаги се случва, когато (използвам евангелския образ) съботата, тоест следването на религиозните норми и буквата на закона, на една или друга идеология или догма, се оказва по-ценно от живия човек. Всъщност именно за този капан Иисус Христос многократно говори на страниците на Новия завет, изобличавайки книжниците и фарисеите.

Необходимо е да си дадем сметка, че днес фанатизмът се проявява не само в ислямския свят. Разбира се, макар че в условията на съвременното общество поддръжниците на фанатизма невинаги разполагат с възможността да убиват или да изгарят на клади в името на своята представа за истината (да си спомним Мартин Лутер Кинг или отец Александър Мен), дори и в тази ситуация те лесно се приспособяват, като намират трибуна в средствата за масова информация, във вестниците, радиото и особено в интернет форуми и чатове, където нерядко се оформя истинска зона на омраза.

Фанатикът, и по-точно, заразеният от бацила на фанатизма неофит започва да показва и да разобличава враговете – преди всичко еретиците, католиците, протестантите и т. н.; бори се с културата; създава не само около себе си, но и в обществото нажежена обстановка на страх, нетърпимост и ересомания.

Няма да е пресилено, ако кажем, че съветската идеология канонизира насилието и несвободата. Възпитаният в съветската школа човек, усвоявайки традиционните ценности – както религиозни, така и политически – започва много бързо да ги защитава в новите условия, като използва методологията, която е усвоил, фигуративно казано, от вестник "Правда". Врагът трябва да бъде намерен, разобличен, обезвреден и унищожен. Враг в тази ситуация се оказва всеки другомислещ. По такъв начин религиозният фанатизъм, винаги израстващ от стремежа да се защити старото, традиционното, осветеното от времето и паметта за миналото, в постсъветската действителност придобива ново измерение.

Какво, ако не типичен пример за разпалване на фанатизъм и междурелигиозна вражда, представлява отговорът на един от московските свещеници на въпрос, зададен от радиослушателка: как да постъпят жителите на град, в който баптисти са построили молитвен дом? Свещеникът отговори, че трябвало да съберат колкото може по-голяма купчина камъни и да удрят по прозорците на баптистите, докато те сами не се махнат оттам… Има ли този отговор дори в минимална степен нещо общо с православието, което по цял свят е известно като религия на жертвената любов?

Къде можем да търсим изход от създалата се ситуация? Според Али Апшерони фанатиците "възприемат търпимостта едностранчиво, ратуват за справедливост единствено по отношение на самите себе си". С различни думи, но за същата особеност на фанатизма говори Бердяев, насочвайки към това, че на фанатиците винаги е присъщ егоцентризъм. "Вярата на фанатика, неговата всеотдайна и безкористна преданост към идеята ни най-малко не му помага да преодолее егоцентризма… фанатикът от което и да е течение отъждествява своята идея, своята истина със самия себе си". Оттук Бердяев прави изключително важния извод: "егоцентризмът на фанатика… се изразява в това, че той не вижда човешката личност, не взема под внимание индивидуалния човешки път".

Аналогични идеи изказва и горецитираният Али Апшерони. "Ислямът – пише той, – не се нуждае от фанатизирани революционери; той се нуждае от благочестиви и набожни хора, които притежават дълбока и искрена вяра и които са култивирали в себе си толерантност и откритост към хората с различно мнение, говорещи на други езици и изповядващи друга вяра".

http://www.pravoslavie.bg/

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8998
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 58.0.3029.81 Chrome 58.0.3029.81
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: За православния фанатизъм
« Отговор #23 -: Май 02, 2017, 21:21:46 »
За фанатизма, ортодоксията и истината


Темата за фанатизма, свързана с привързаността към ортодоксални учения, е много актуална. Историята е ритмична, в нея играе огромна роля редуването на психическите реакции. И ние навлизаме в ритъм, в който преобладава насочеността към принудително единство, към задължителна за всички ортодоксия, към ред, който потиска свободата. Това е реакция против XIX век, против неговото свободолюбие и човечност. Образува се масова психология на нетърпимост и фанатизъм. При това равновесието се нарушава и човек се оставя да достигне до маниакална обсебеност. Индивидуалният човек става жертва на колективни психози. Протича страшно стесняване на съзнанието, потискане и изместване на много съществени човешки черти, на цялата сложност на емоционалния и интелектуален живот на човека. Единството се достига не чрез пълнота, а чрез все по-голяма ущърбност. Нетърпимостта е сродна с ревността. Ревността е психоза, при която се изгубва чувството за реалностите. душевният живот се преобръща и се фиксира върху една точка, но точката, върху която става фиксирането, съвсем не се възприема реално.

        Човекът, в когото нетърпимостта е достигнала до нажежеността на фанатизма, подобно на ревнивеца, навсякъде вижда само едно и също, само измяна, само предателство, само нарушаване на верността към единното, той е подозрителен и мнителен, навсякъде открива заговори срещу възлюблената идея, против предмета на своята вяра и любов. Фанатично нетърпимият човек, както и ревнивецът, е много трудно да бъде върнат към реалностите. Фанатикът, обсебен от мания за преследване, вижда около себе си козни на дявола, но винаги самият той преследва, измъчва и убива. Човекът, обсебен от мания за преследване, който се чувства отвсякъде заобиколен от врагове, е много опасно същество, той винаги става гонител, не преследват него, а именно той самият преследва.

        Фанатиците, извършващи най-големи злодеяния, насилия и жестокости, винаги се чувстват обкръжени от опасности, винаги изпитват страх. Човек винаги извършва насилие от страх. Афектът на страха е дълбоко свързан с фанатизма и нетърпимостта. За фанатика дяволът винаги изглежда страшен и силен, той вярва в него повече, отколкото в Бога. фанатизмът има религиозни корени, но той лесно преминава в националната и политическата сфера. Националният или политическият фанатик също вярва в дявола и неговите козни, ако и религиозната категория на дявола да му е напълно чужда. Против силите на дявола винаги се създава инквизиция или комитет за обществено спасение, всесилна тайна полиция, ЧК. Тези страшни учреждения винаги са се създавали от страха от дявола. Но дяволът винаги се оказвал по-силен, той прониквал в тези учреждения и ги ръководел.

        Няма нищо по-страшно от страха. Духовното излекуване от страха е нужно на човека повече от всичко. Нетърпимият фанатик извършва насилие, отлъчва, затваря в затвори и екзекутира, но всъщност той не е силен, а слаб, той е потиснат от страха и съзнанието му е страшно стеснено, той по-малко вярва в Бога, отколкото толерантният човек. В известен смисъл би могло да се каже, че фанатичната вяра е слабост на вярата, безверие. това е отрицателна вяра.

        Архимандрит Фотий в епохата на Александър I вярвал най-вече в дявола и антихриста. силата на Бога му се струвала нищожна в сравнение със силата на дявола. Инквизицията също толкова малко вярва в силата на християнската истина, колкото и ГПУ (Главно политическо управление - бел. прев.) малко вярва в силата на комунистическата истина. фанатичната нетърпимост е винаги дълбоко неверие в човека, в Божия образ в човека, неверие в силата на истината, т.е. в края на краищата неверие в Бога. Ленин също така не вярвал в човека и в силата на истината, както и Победоносцев - те са от една раса. Човекът, който се е оставил да го обсеби идеята за световната опасност и за световния заговор на масоните, евреите, йезуитите, болшевиките или някакво окултно общество на убийци, престава да вярва в Божията сила, в силата на истината, и се опира само на собствените насилия, жестокости и убийства. Такъв човек е всъщност обект на психопатологията и психоанализата.

        Маниакалната идея, внушена от страха, е най-голямата опасност. Сега фанатизмът, патосът на общозадължителната ортодоксална истина се проявяват във фашизма, в комунизма, в крайните форми на религиозен догматизъм и традиционализъм. Фанатизмът винаги разделя света и човечеството на две части, на два враждебни лагера. Това е военно разделяне. Фанатизмът не допуска съсъществуването на различни идеи и мирогледи. Съществува само врагът. враждебните сили се унифицират, представят се като единен враг. Това е също както ако човек би осъществил разделяне не на аз  и множество други аз-ове, а на аз и не-аз, като при това си представя не-аз като единно същество. Това страшно опростяване облегчава борбата. За комунистите сега в света има само един враг - фашизмът. Всеки противник на комунизма само с това вече става фашист. И обратното. За фашистите всеки противник на фашизма вече е комунист. При това количеството на фашистите и комунистите в света непомерно нараства. От враждебност към комунизма хората застават на страната на фашизма и от вражда към фашизма - на страната на комунизма. Обединението се осъществява по отношение на дявола, който е другата половина на света. Предлага ви се нелепият избор между фашизъм и комунизъм. Непонятно е защо трябва да избирам между две сили, които еднакво отричат достойнството на човешката личност и свободата на духа, еднакво практикуват лъжата и насилието като методи на борба. Ясно е, че трябва да застана на страната на някаква трета сила - това и прави във Франция течението, свързано с   "Esprit" и "La Fleche", еднакво враждебно на капитализма, фашизма и комунизма. Фанатичната нетърпимост винаги ни поставя пред измамен избор и осъществява фалшиво разделяне. Но интересното е, че патосът на фанатичната нетърпимост в днешно време е резултат не на страстна вяра и убеденост, а на изкуствено самонавиване, често на стилизация и е породено от колективни внушения и демагогия. Има, разбира се, отделни комунисти и фашисти, вярващи и убедени до фанатизъм, особено сред руските комунисти и немските нацисти, по малко сред италианските фашисти, които са по-скептични и подчинени на пресметливата политика. Но у комунистическата и фашистката маса няма никакви твърди и обмислени вярвания и убеждения. тази маса се стилизира под фанатизъм вследствие на внушение и подражание, а често пъти и от интерес.

        Съвременният патос на нетърпимостта много се различава от средновековния; тогава действително е имало дълбока вяра. Средният човек на нашето време няма идеи, той има инстинкти и афекти. Нетърпимостта му е предизвикана от условията на война и от жаждата за ред. Той познава само истината, полезна за организацията. Двучленното разделяне на света, предизвикано от изискванията на войната, има своите неотвратими последици. Нашата епоха не познава критиката и идейния спор и не познава борбата на идеите. Тя познава само изобличаването, отлъчването и наказанието. Инакомислещият се разглежда като престъпник. С престъпника не се спори. Всъщност вече няма идейни врагове, има само военни врагове, които принадлежат към враждуващи държави. Спорът е толерантност, най-свирепият спорещ е толерантен човек, той допуска съсъществуването на други идеи, различни от неговите, той смята, че в сблъсъка на идеите може по-добре да се разкрие истината. Но сега в света няма никаква идейна борба, има борба на интереси и юмруци. Комунистите, фашистите, фанатиците на ортодоксалното Православие, Католицизъм или Протестантство не спорят с никакви идеи, те отхвърлят противника в противоположния лагер, към който се прицелват картечници.

        Патосът на ортодоксалната доктрина, която се оказва полезна за борбата и за организацията, води до пълна загуба на интерес към мисълта и идеите, към познанието, към интелектуалната култура, и сравнението със средновековието е много неблагоприятно за нашето време. Никакво идейно творчество при това не се наблюдава. В това отношение нашата нетърпима епоха е поразително бездарна и убога, в нея творческата мисъл замира, тя паразитно се храни от предшестващите я епохи. Най-влиятелните мислители в съвременна Европа, като Маркс, Ницше, Киркегор, принадлежат към оня XIX век, против който в момента се осъществява реакция. Единствената област, в която се наблюдава главозамайващо творчество, е областта на техническите открития. Ние живеем под знака на социалността, и в тази област стават много положителни неща, но никакви социални идеи, социални теории сега не се създават, всички те принадлежат на XIX век. Марксизмът, прудонизмът, синдикализмът, дори расизмът - всички са родени от мисълта на XIX век. Главото предимство на днешня век е в това, че той е повече обърнат към реалностите, разкрива реалностите. Но разобличавайки старите идоли, новият век създава нови идоли.

        За фанатика не съществува многообразният свят. Той е човек, обсебен само от едно нещо. Той има безпощадно и зло отношение към всичко и всички, освен към едно. Психологически фанатизмът е свързан с идеята за спасението или гибелта. Именно тази идея фанатизира душата. Има едно нещо, което спасява, всичко останало погубва. Затова трябва изцяло да се отдадеш на това едно и безпощадно да изтребваш всичко останало, целия множествен свят, заплашващ с погибел. С гибелта, свързана с множествения свят, е свързан и афектът на страха, който винаги е в основата на фанатизма.

        Инквизиторите са били напълно убедени, че извършваните от тях жестокости, мъчения и изгаряния на клади са прояви на човеколюбие. те се борели против гибелта и за спасението, опазвали душите от съблазънта на ересите, заплашващи с гибел. по-добре да се причинят кратки страдания в земния живот, отколкото гибел на мнозина във вечността. Торквемада бил безкористен, изпълнен със себеотрицание човек, той не искал нищо за себе си, той бил целият отдаден на своята идея, на своята вяра; изтезавайки хората, той служел на своя Бог, той правел всичко изключително за слава Божия, в него имало дори мекота, той към никого не изпитвал злоба и враждебност, той бил по своему "добър" човек. Аз съм убеден, че също толкова "добър" човек, убеден вярващ, беше и Дзержински, който в своята младост е бил страстно вярващ католик и искал да стане монах. Това е интересен психологически проблем.

        Вярващият, безкористният, идейният човек може да бъде фанатик, да извършва най-големи жестокости. Да се отдадеш без остатък на Бога или на идея, заместваща Бога, подминавайки човека, да превърнеш човека в средство и оръдие за славата Божия означава да станеш фанатик - и дори изверг. Именно Евангелието откри на хората, че не може да се изгражда отношението към Бога без отношението към човека. Ако фарисеите поставяха съботата над човека и бяха изобличавани от Христос, то и всеки, който е поставил дадена отвлечена идея по-високо от човека, изповядва религията на съботата, отхвърлена от Христос. при това е все едно дали това ще е идеята на църковната ортодоксия, на държавността и национализма или идеята на социализма и революцията.

        Човекът, чиято фикс идея е на издирването и изобличаването на ереси, отлъчването и преследването на еретици, отдавна е изобличен и осъден от Христос, ако и да не забелязва това. Патологичната ненавист към ереста е обсебеност от "идея", която е поставена по-високо от човека. Но всички ортодоксални доктрини на този свят са нищо в сравнение с последния измежду хората и неговата съдба. Човекът е образ и подобие Божие. А всяка система от идеи е породена от човешката мисъл или безмислие. Човек не се спасява и не загива от това, че се придържа към някаква система от идеи. Единствената истинска ерес е ереста на живота.

        Именно изобличителите и гонителите на ереси са били еретици на живота, еретици по отношение на живия човек, на милосърдието и любовта. Всички инквизитори са били еретици на живота, те са били изменници на жизнения догмат за човека. Кирил Александрийски е бил еретик на живота в по-голяма степен от изобличаваните от него еретици. Зад изобличаванията на еретици винаги е скрита греховната похот към властта, волята към могъщество.

        Патологичната обсебеност от идеята за спасение и гибел, от която обсебените би трябвало да се лекуват, може да бъде пренесена и в социалната сфера. Тогава тази паническа идея поражда революционния фанатизъм и създава политически инквизиционни учреждения. Нетърпимостта и инквизицията се оправдават от заплашващата социална гибел. Така например, московските процеси много напомнят процесите срещу вещиците. И тук и там обвиняемите признават престъпните си отношения с дявола. Човешката психика не се променя много. Всъщност фанатизмът винаги има социален характер. Човек не може да бъде фанатик, когато е поставен пред Бога, той става фанатик само когато е поставен пред други хора.

        Фанатикът винаги има нужда от враг, винаги трябва да убива някого. Ортодоксалните догматични формули са образувани не по отношение на Бога, а по отношетие към други хора, те са се образували, защото са възникнали еретични мнения. Фанатизмът винаги означава социална принуда. Или той може да приема формата на самоизгаряне, както например в крайните течения на руския разкол, но и в този случай той също означава социална принуда с обратен знак. Фанатизмът на крайната ортодоксия в религията има сектантски характер. Чувството на удовлетворение от принадлежността към кръга на избраните е сектантско чувство. Фанатизмът калява волята и организира за борба, за причиняване на мъчения и за понасяне на мъчения. У най-мекия и кротък фанатик, смятащ себе си за човеколюбец, грижещ се за спасението на душите и обществата, има елемент на садизъм. Фанатизмът винаги е свързан с явлението на мъчителството. Идеологически фанатизмът винаги е изстъпление на ортодоксията.

        Категорията на ортодоксията, противопоставяна на ереста, се прилага сега към типове мислене, нямащи нищо общо с религията - например към марксизма; но тя има религиозен произход. Въпреки, че произходът и е религиозен, тя е преди всичко социално явление и означава господство на колектива над личността. Ортодоксията представлява умствено организиране на колектива и означава екстериоризация на съзнанието и съвестта. Ортодоксията утвърждава себе си в противоположност на ереста. Еретикът е човек, който не мисли в съгласие с умствената организация на колектива. хората, които считат себе си за предимно ортодоксални и изобличаващи еретиците, т.е. инакомислещите, обичат да казват, че защитават истината и поставят истината по-високо от свободата. това е най-голямата заблуда и самоизмама на ортодоксите.

        Патосът на ортодоксията, който подхранва фанатизма, няма нищо общо с патоса на истината, той е именно неговата противоположност. ортодоксията се образува около темата за спасението и гибелта, ортодоксите сами са изплашени и плашат другите. А истината не познава страха. Именно пазителите на ортодоксията най-много са изкривявали истината и са се страхували от нея. Пазителите на религиозната ортодоксия са изкривявали историята. Пазителите на марксистката или расистката ортодоксия също изкривяват историята. Тези хора винаги създават злостни легенди за силата, която им е враждебна. Истината се подменя от ползата, от интересите на организирания ред.

        Човекът, фанатизиран от някаква идея като единственоспасяваща, не може да търси истината. Търсенето на истината предполага свобода. Извън свободата истина няма, истината се дава само на свободата. Извън свободата има само полза, а не истина, само интереси на властта. Фанатикът на определена ортодоксия търси власт, а не истина. Истината не е дадена в готов вид и не се възприема пасивно от човека, тя е безкрайна задача. Истината не пада върху човека отгоре, като някакава вещ. И откровението на истината не може да се разбира наивно-реалистично. Истината е също така път и живот, духовният живот на човека. А духовният живот е свобода и няма свобода извън него.

        Всъщност фанатиците на ортодоксията не познават истината, защото не познават свободата, не познават духовния живот. Фанатиците на ортодоксията смятат себе си за смирени хора, защото са послушни на църковната истина, и обвиняват другите в гордост. Но това е страшна заблуда и самоизмама. Нека в Църквата да се съдържа пълнотата на истината. Но защо ортодоксът мисли, че именно той притежава тази истина на Църквата, че именно той я знае? Защо именно на него е даден този дар на окончателно различаване на църковната истина от ереста, защо той се оказва този избранник? Това е гордост и самомнение, и няма по-горди и самомнителни хора от пазителите на ортодоксията. Те отъждествяват себе си с църковната истина. Съществува ортодоксална църковна истина. Но може би ти, фанатико на ортодоксията, не я познаваш, ти познаваш само отломки от нея като следствие от твоята ограниченост, сърдечна вкамененост, твоята нечувствителност, твоята привързаност към формата и закона, отсъствието на даровитост и благост.

        Човекът, оставил се да бъде фанатично обсебен, никога не допуска тази възможност за себе си. Той разбира се е готов да признае себе си за грешник, но никога не се признава за намиращ се в заблуждение, в самоизмама, в самодоволство. Затова той смята за възможно при цялата своя греховност да измъчва и преследва другите. Фанатикът се осъзнава като вярващ. Но може би неговата вяра няма никакво отношение към истината. Истината е преди всичко изход от себе си, фанатикът не може да излезе от себе си. Той излиза вън от себе си само в своята озлобеност срещу другите, но това не е изход към другите и към другия.

        Фанатикът е егоцентрик. Вярата на фанатика, неговата беззаветна и безкористна преданост на идеята ни най-малко не му помага да преодолее егоцентризма. Аскезата на фанатика (а фанатиците често са аскети) ни най-малко не побеждава погълнатостта от себе си, ни най-малко не го обръща към реалностите. Фанатикът на дадена ортодоксия отъждествява своята идея, своята истина със себе си. Той самият е тази идея, тази истина. Ортодоксията - това е той. В края на краищата това винаги се оказва единственият критерий за ортодоксията.

        Фанатикът на ортодоксията може да бъде краен привърженик на принципа на авторитета. Но той винаги незабелязано отъждествява авторитета със себе си и на никакъв несъгласен с него авторитет никога няма да са подчини. Склонността към авторитет в нашата епоха носи именно такъв характер. Авторитарно настроената младеж не признава никакви авторитети над себе си, тя смята самата себе си за носителка на авторитета. Ултраправославно настроената младеж, която не обича свободата и изобличава ересите, счита себе си за носителка на Православието. Последното е пример за това доколко противоречива и несъстоятелна е идеята за авторитета. На практика авторитетът никога не притеснява неговите фанатични привърженици, той притеснява другите, техните противници, и ги насилва. Всъщност никой никога не се е подчинявал на авторитет, ако го е смятал за несъгласен с неговото разбиране за истината. Изповядването на някаква крайна ортодоксия, на някаква тоталитарна система винаги означава желание да се принадлежи към кръга на избраните, на носителите на истинното учение. Това ласкае гордостта и самомнението на хората. В сравнение с това свободолюбието означава скромност.

        Много е приятно и ласкателно да смяташ себе си за единствения знаещ какво е Православието или истинният марксизъм-ленинизъм (психологията е една и съща). Робеспиер беззаветно е обичал републиканската добродетел, той е бил най-добродетелният човек в революционна Франция и дори единственият добродетелен. Той отъждествявал себе си с републиканската добродетел, с идеята за революцията. Той е представлявал завършения тип на егоцентрика. Цялата тази лудост по добродетелта, това отъждествяване на себе си с нея е било най-отвратителното у него. Порочният Дантон е бил хилядократно по-добър и по-човечен.

        Егоцентризмът на фанатика на дадена идея, на дадено учение се изразява в това, че той не вижда човешката личност, невнимателен е към личния път на човека, той не може да установи никакво отношение към света на личностите, към живия, конкретен човешки свят. Фанатикът познава само идеята, но не познава човека дори и тогава, когато се бори за идеята на човека. Но той не възприема и света на другите идеи, различни от неговите собствени, не е способен да влезе в общуването на идеите. Обикновено той нищо не разбира и не може да разбере; именно егоцентризмът го лишава от способността за разбиране. Той изобщо не иска да убеди в истинността на нещо, той изобщо не се интересува от истината. Интересът към истината извежда от затворения кръг на егоцентризма. Егоцентризмът изобщо не е същото като егоизма.

        Егоистът в житейския смисъл на думата все пак може да излезе вън от себе си, да се заинтересува от света на чуждите идеи. Но фанатикът-егоцентрик, безкористният, аскетичният, беззаветно преданият на дадена идея, изобщо не може да направи това - идеята го центрира върху самия него. За нашата смутна епоха са характерни не само изблиците на фанатизъм, но и стилизацията на фанатизъм. Съременните хора изобщо не са толкова фанатични и съвсем не са толкова привързани към ортодоксални учения, колокото това може да изглежда на пръв поглед. Те искат да изглеждат фанатици, имитират фанатизъм, произнасят фанатични думи, правят насилствените жестове на фанатиците. Но мтного често това само прикрива вътрешната пустота. Имитацията и стилизацията на фанатизъм е само един от начините за запълване на тази пустота. Това означава също творческо безсилие, неспособност да се мисли. Претендиращите на знание на ортодоксалната истина се намират в състояние на безмислие. Любовта към мисълта, към познанието е също и любов към критиката, към диалогичното развите, любов към чуждата мисъл, а не само към собствената.

        На фанатичната нетърпимост се противопоставя толерантността. Но толерантността е сложен феномен. Толерантността може да бъде резултат от безразличие, равнодушие към истината, неразличаване на доброто и злото. Това е топлохладната, либералната толерантност, и не тя трябва да бъде противопоставяна на фанатизма. Възможна е страстна любов към свободата и истината, пламенна отдаденост на идеята, но - при огромно внимание към човека, към човешкия път, към човешкото търсене на истината. Свободата може да бъде разбрана като неразривна част от самата истина. И не всичко човек трябва да търпи. Към съвременната нетърпимост и фанатизъм, към съвременната ортодоксомания изобщо не трябва да се отнасяме толерантно, обратното, трябва да бъдем нетолерантни. И на враговете на свободата изобщо не е необходимо да се дава безгранична свобода. В известен смисъл ни е нужна диктатура на реалната свобода. Докато съвременните диктатури се основават на душевен фундамент, който разкрива тежко душевно заболяване. Необходим е курс на духовно лечение.

http://www.palitrabg.net/2h.htm
« Последна редакция: Август 18, 2018, 07:44:41 от Hatshepsut »

Неактивен Индивидуалист

  • Site Supporter
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 2851
  • Country: bg
  • Карма: +394/-88
  • Пол: Мъж
  • Не бойте се!
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Firefox 54.0 Firefox 54.0
  • Зодия: Virgo Virgo
Re: За православния фанатизъм
« Отговор #24 -: Септември 01, 2017, 14:13:22 »
Страхотен материал е последния, актуален както и всички духовни въпроси са актуални и непреходни.
Има Бог, значи има и надежда!
Пазете се от лъжливи пророци, които идват при вас с овчи кожи, а отвътре са вълци грабители.

Неактивен Мишок

  • Account Disabled
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4757
  • Country: it
  • Карма: +23/-34
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 62.0.3202.97 Chrome 62.0.3202.97
Re: За православния фанатизъм
« Отговор #25 -: Януари 16, 2018, 18:01:23 »
Не мисля че в днешни дни е възможен религиозен фанатизъм. Изключения може би правят мисюлманите, но тяхната работа е доста объркана и според мене излизат от рамките на исляма с терористичните си атаки.

Неактивен Siegfried

  • Respected user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1940
  • Country: bg
  • Карма: +88/-58
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Firefox 57.0 Firefox 57.0
Re: За православния фанатизъм
« Отговор #26 -: Януари 17, 2018, 11:36:01 »
Не мисля че в днешни дни е възможен религиозен фанатизъм. Изключения може би правят мисюлманите, но тяхната работа е доста объркана и според мене излизат от рамките на исляма с терористичните си атаки.

Откровен БОЛШЕВИЗЪМ, ПАНСЛАВИЗЪМ и РУСОФИЛИЯ, прикрити зад маската на източно-православна солидарност !

Едно от многото отвратителни неща, които пионките на Кремъл и задкулистната комунистическа МАФИЯ правят тук в България,..... е да ДЕЛЯТ българите, най вече българските ХРИСТЯНИ, на добри и лоши Христяни !

Като според комунистите( които всъщност са атеисти) добрите Христяни са Православните, най - добрите христяни са руските православни , а лошите Христяни са Католиците и Протестантите, не само в България, но в целия свят! Водеща сила на тези атеистични, комунистически сатанисти,изобщо не е вярата в Христос, или в светата църквата, колкото вярата им ,че православната религия е силно обвързана с атеистичната-комунистическата партия на Съветска РУСИЯ !
Същите червени сатанисти, зад маската на източно-православната солидарност с русия проповядват откровен БОЛШЕВИЗЪМ, ПАНСЛАВИЗЪМ и РУСОФИЛИЯ, прикрити зад маската на т. нар. православната солидарност !

Даже омразният за всички "демократи" и комунисти Адолф Хитлер никога НЕ си е позволил да дели Германците на добри и лоши Христяни, Католиците добри христяни, Протестантите лоши Христяни(предполагам сте запознати с вековните проблеми между Католици и Протестанти), защото Националсоциалистическата партия е създадена от Католици върху основите на католическият Доминикански орден(а SS е създадена на основата на йезуитския орден) в католическата провинция Бавария. Целия висш елит на NSDAP начело с Адоф Хитлер са наследствени Католици и тн и тн., но никой от партията никога не си е позволявал да отправи и една забележка, или да каже лоша дума за Протестантите в Германия(или някъде по света) !

Та "лошият и отвратителен" Адолф Хитлер казва: всички сме Христяни независимо дали сме католици ,или протестанти и всички сме равни пред БОГ, и преди всичко, всички сме Германци, Германски Христяни !

Според националсоциалистическата идеология Бог е първичен, а държавата вторична.

Друг цитат на А.Хитлер е: Моята най-възвишена цел ще бъде да видя в новата НСДАП последователите на двете вероизповедания (католици и протестанти) ще могат да съжителстват мирно заедно, рамо до рамо, така че да могат да се борят заедно срещу смъртния враг на всеки истински Християнин"...и тн и тн.....


Докато платените агенти на мАсква,като Волен Сидеров и другите платени лакеи на Кремъл постоянно ни обясняват за някаква си източно православна солидарност и братство с русия.
Същите платени агенти на Кремъл постоянно призовават за подкрепа на русия и руските сепаратисти в Украйна, защото видите ли те били православни, да но и Ураинците също са Православни в огромната си част(само западна Украйна и то не цялата са Католици), защо Волен Сидеров примерно не подкрепя Украинските Православни, те втора ръка Православни ли са и с какво Украинските православни са по - малко православни от руските православни ?!?!


Лошият Адолф Хитлер, или който и да е от ръководството на NSDAP Никога НЕ са си е позволили да кажат, или говорят за NSDAP като за католическа партия, никога никой от NSDAP, най - малко А.Хитлер не е призовавал СЛЯПО да се подкрепя определена държава, защото видите ли - тя била - КАТОЛИЧСКА държава и Католическите братя на Германия........... ?!


Докато такива, като РУСКИЯТ националист Волен, обявяват че руската му националистическа партия атАКА била православна партия, тоест останалите христянски религиозни общности в България нямат право да членуват в тази партия, а това май по българската конституция е ПРОТИВОЗАКОННО, но...... ?!


Поляците са на 95 % Католици, Французите също около 90% са католици, но всички знаеме как Германският Католически Райх се отнасе към "братята" католици от Полша и Франция, те бяха прегазени и смачкани !


Докато в България комунистическата - русофилска-АТЕИСТИЧНА 5-та колона на Кремъл, зад маската на източното православно братство и солидарност, проповядва за разделение на българските Христяни !


А не сме ли всички българи от различните христянски вероизповедания, на 1-во място БЪЛГАРИ, български - христяни !
Всички Христяни в България не почитаме ли един и същи БОГ, пророк, свети дух и Дева Мария, тогава, какво значени има как се наричаме и от коя Христянска религиозна общност сме част , Православни, Католици, Протестанти, не сме ли всички просто Христяни - БЪЛГАРСКИ ХРИСТЯНИ!
За комунистите тук, това явно не е от особено значение, важни са интересите на русия, които в момента се прокарват и чрез провославието!


И поради каква причина русия, защото видите ли били православни трябвало да са ни братя, а други народи които са направили много повече за България, но не са православни, примерно като Германия, НЕ трябвало да са ни братя, защото видите ли, те не били православни ?!


Окупаторката русия, която след 12-тата руско-турска война ОГРАБВА България, ЕДИНСТВЕНА не признава обединението, десетки пъти фалшифицира Историята ни, краде архивите ни след окупацията на 09.09.44г., , открадна азбуката ни и до ДЕН ДНЕШЕН твърди, че азбуката ни била славянска, а не Българска, целенасочено изби елита ни след окупацията през 1944г. и за 45 г. руско робство от 09.09.44г. до 10.11.89г. доведе България до няколко национални катастрофи, същата налива милиони в антибългарска пропаганда чрез лакеите си в България и според т. нар. правослани-русофили, подобен народ и държава, трябвало видите ли да са ни братя, защото били православни, ами те и


Украинците, и Арменците, и Гърци, и Сирийците и Египтяните, всички те, също са ПРАВОСЛАВНИ Христяни, те защо да не са ни братя, а само и единствено руснЯците трябва да са ни православни братя ?!?!


А защо рубладжиите винаги целенасочено забравят факта, че множество Католически и Протестантски народи в Европа подкрепиха, обединението на България, преди 10 години ни приеха в НАТО, в ЕС( НИЩО,че сме ПРАВОСЛАВНА държава) и никога не са се опитвали да фалшифицират, крадат, или преиначават историята ни(както до ден днешен правят руснЯците), всичките лоши Европейски Католици и Протестанти ни подкрепиха, както за НАТО, така и за ЕС и приеха с единодушие на европейската валута да я има БЪЛГАРСКАТА(а не славянската, или руската) - Кирилица, но според лакеите на Кремъл тези народи не може да са ни братя, понеже не били православни и независимо какво правят и ще направят в полза на България и българите, те не трябва да са ни братя, защото не са православни ?!

А дали някой на запад и изобщо по света дели хората по този безумен КГБистки ПСЕВДО-Христянски принцип на добри и лоши христяни, надали, само за нашите рубладжии по руска заказка го правят, или всичко що е руско, може и фекалии да са, щом са православни, а най - вече руски, според рубладжиите, това убеден съм ще са най - добрите фекалии на света..............


Защо Путин презря комунизма и "прозря" за християнството :lol: :lol: :lol:   
https://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=1&cad=rja&uact=8&ved=0ahUKEwiS0e_92N7YAhWGZVAKHfRcDcsQFggmMAA&url=http%3A%2F%2Fwww.faktor.bg%2Fbg%2Farticles%2Fmneniya%2Flacheni-tsarvuli%2Fzashto-putin-prezrya-komunizma-i-prozrya-za-hristiyanstvoto&usg=AOvVaw0uOufrX4VLyYtuyX7xvOU6
Да ЖИВЕЕ 9-ти ЮНИ, да ЖИВЕЕ Цанков !
Истинският БългАрски Химн Шуми Марица;

"Аз" - Дарий, Цар Велик, Цар на Царете, Цар на много народи, син на Хистасп, Ахеменид, Персиец, син на Персиец, Ариец от Арийския род !

Българио, за тебе тѣ умрѣха, една бѣ ти достойна зарадъ тѣхъ, и тѣ за тебъ достойни, майко, бѣха !

Неактивен Мишок

  • Account Disabled
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4757
  • Country: it
  • Карма: +23/-34
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 62.0.3202.97 Chrome 62.0.3202.97
Re: За православния фанатизъм
« Отговор #27 -: Януари 17, 2018, 18:15:26 »
Излиза че руските комунисти-болшевики са превзели православната църква и се представят за фанатици. От друга страна пък са вече разкрити и заговорът им е провален.
« Последна редакция: Януари 17, 2018, 18:51:58 от Sirows »

Неактивен Siegfried

  • Respected user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1940
  • Country: bg
  • Карма: +88/-58
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Firefox 58.0 Firefox 58.0
Re: За православния фанатизъм
« Отговор #28 -: Февруари 27, 2018, 17:42:02 »
Излиза че руските комунисти-болшевики са превзели православната църква и се представят за фанатици. От друга страна пък са вече разкрити и заговорът им е провален.

ТОЧНО ТАКА РУСКО ТРОЛЧЕ, КАКТО И ТИ ЕЛЕМЕНТАРНО, ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ БЕШЕ РАЗКРИТ !
Да ЖИВЕЕ 9-ти ЮНИ, да ЖИВЕЕ Цанков !
Истинският БългАрски Химн Шуми Марица;

"Аз" - Дарий, Цар Велик, Цар на Царете, Цар на много народи, син на Хистасп, Ахеменид, Персиец, син на Персиец, Ариец от Арийския род !

Българио, за тебе тѣ умрѣха, една бѣ ти достойна зарадъ тѣхъ, и тѣ за тебъ достойни, майко, бѣха !

Неактивен Мишок

  • Account Disabled
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4757
  • Country: it
  • Карма: +23/-34
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 62.0.3202.97 Chrome 62.0.3202.97
Re: За православния фанатизъм
« Отговор #29 -: Февруари 27, 2018, 20:40:51 »
Вярата-религията не трябва да се смесва с политиката.
Отразява се зле и поврежда смесващите тези неща.


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf