Автор Тема: Kървавата гърцизация на Егейска Македония  (Прочетена 6706 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Nordwave

  • Administrator
  • Founder
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 4813
  • Country: bg
  • Карма: +1343/-0
  • Пол: Мъж
  • Web Master Site
    • Български националисти
  • Интереси: История
  • Зодия: Capricorn Capricorn
Терор над българите в Гърция

Гръцки ''Ку-клукс-клан'' тероризира българите в Егейска Македония
Българите в Егейска Македония са повече мит, отколкото реалност вече цели 80 години. След като България губи втората балканска война, почти 1 000 000 българи остават да живеят в новите гръцки предели. До 1923 г. Гърция официално признава наличието на българско малцинство на своя територия, но тази позиция се променя след сключването на поредица от изселнически спогодби между нея и България, по силата на които от днешна Северна Гърция се изселват почти 500 000 наши сънародници. За гръцкото правителство българското малцинство престава да съществува, но българското етническо присъствие остава.

Миналата година се роди идея да се отиде в Егейска Македония, за да се снима филм за българите там. Предполагайки, че няма да се получи официално разрешение от гръцките власти, които не признават наличието на българско малцинство, ние направихме филма, снимайки без разрешение. Това стана тази година, в края на лятото. В един момент можеше да се окаже доста неприятно, защото, ако гръцките власти бяха разбрали, снимачният екип щеше да има сериозни проблеми.

Още преминавайки границата при Свиленград и после през почти цяла Северна Гърция видяхме, че можем да се разберем на български език с много хора, които го разбират и говорят, дори и да не им е майчин език. Те са израснали в българска етническа среда, която ги е обкръжавала. За съжаление това, което се вижда днес в Егейска Македония, въобще не е радостно. Гърците в продължение на повече от 90 години след 1912 г., когато окупират тези територии, са подлагали българите на системно изтребление и тотална асимилация. Българският език е бил забранен за говорене и резултатите днес се виждат. Старото поколение – бабите и дядовците, знаят езика, и то в чудесен български диалектен вариант, неповлиян от турцизми и гърцизми, т.е. езика, на който се е говорело през българското Възраждане. Техните деца обаче владеят български, разбират го, но много трудно го говорят. Най-младите почти не го говорят и въобще не го разбират. Това означава, че ако нашата държава не се намеси по някакъв начин, най-много след 20 години българи в Егейска Македония няма да има.

Все още обаче съществува вероятност и възможност ситуацията да се промени, защото в най-западната част на Егейска Македония съществуват големи села, където българският език се говори масово. Там ситуацията не е като в България, селата не се обезлюдяват, даже напротив. В села с 2000 души население се виждат повече деца, отколкото в малки български градове. Това дава основание да се мисли, че е възможно някакво възраждане на българщината. Но това може да стане само с помощта на българската държава, защото местните българи изпитват органически вроден страх от гръцките власти, от самите гърци и от тайния и явен терор, който Гърция оказва над тях. И до днес продължават да действат, макар и скрито, андартски банди, които по подобие на своите предшественици, които са действали преди балканските войни и по време на Втората световна война, тероризират всеки, който се нарече българин. Те са тайно общество от типа на Ку-клукс-клан, за което, когото и да питате, ще каже, че не е чувал. Доказателство обаче, че ги има, са многобройните надписи, които съществуват из цяла Егейска Македония – „Смърт на българите, „Смърт на славяните", „Вън българите от Македония", „Вън чужденците от Македония". И разбира се, почти на всеки стълб надписът – „Македония е гръцка".

За Гърция и до днес нейните северни територии не са напълно и "чисто" гръцки, така както би й се искало. Самият факт, че има действащо специално министерство на Македония и Тракия, чието седалище е в Солун, е показателно за това, че гръцките правителства след 1912 г. и до днес продължават да мислят за тези области като за окупирани, където живее чуждо население.

Разговаряйки с млади хора, те признаваха, че на тях им се смеят и подиграват, когато говорят на български. В Егейска Македония е срамно да си българин. Там те обиждат на българин. Във всеки гръцки тълковен речник може да се прочете, че името българин означава недодялан, прост, вулгарен човек, глупав, с ниска култура и т. н. Това показва какво точно гърците мислят за нас. В учебниците по история се описва борбата за Македония, която била заплашена да бъде побългарена от българските разбойнически комитаджийски банди. Едно от най-ужасните неща, което са направили гърците, е в село Загоричани, родното село на Димитър Благоев, където сега има 150 българи и 150 преселени гърци. В Загоричани в двора на църквата има два паметника. Единият е на капитана на гръцката чета, която през 1906 г. обсажда селото и избива 176 жени, деца и старци. Това става през март, два дена след като мъжете в селото се събрали и отишли на гурбет. Изчакали са ги да напуснат селото, нападат го и започват безразборно избиване. Там българските традиции са били много силни. Част от хората се укрепват в църквата и опитват да дадат отпор. Църквата е подпалена и хората са изгорени живи. В църквата заснехме и следите от куршуми около прозорците. Най-трагичното е, че гърците са сложили паметник на този кръволок, който е извършил клането. Това е едно от най-масовите кланета на беззащитни хора в новата българска история. Вдъхновителят му е гръцкият национален герой митрополит Германос Каравангелис. В почти всеки по-голям гръцки град има паметник на човека, който е известен и с това, че е измислил и един от най-любимите гръцки лозунги "Вулгарос нами мини", т. е. "Българин да не остане". Всяко българско село има поне по един такъв паметник на андарти, които са го опожарявали.

Срещнахме се с хора, чиито роднини живеят във Варна, и те от страх да не ги заподозрат във връзки с нашата страна, не си познават близките. Дори не знаят дали са живи. Един от най-фрапиращите случаи беше със семейство Веляшкови в село Върбени. 1941 г. там се създава български общински съвет. 1944 г., когато българските чети и немските войски се оттеглят, гърците влизат в селото и 12-те членове на съвета са хванати и убити на центъра на селото. Пред очите на всички. Ние се срещнахме с дъщерята на единия от тези, който е бил убит – Зорка Веляшкова, която от нас разбра, че нейният първи братовчед, който е роден през 1918 г., Борислав Пандов, сега е жив и здрав и живее във Варна. И в същия ден, в който бяхме там, те за първи път се чуха по телефона.

Трагедията на българите там е голяма. На север от Солун старо гробище няма. Като че ли хората се заселват тук след 1940 г. А това е ненормално. За гърците, които живеят там, това е валидно, защото те наистина не са живели там, и реално на север от Солун гърци не е имало до 1912 г. Но дори и така да е, в селата, които населяват в момента, преди тях са живели българи. Но това не може да се установи по никакъв начин, поради простата причина, че по идея на гръцката православна църква, подкрепена от държавата, всички стари гробища, които могат да напомнят за това, че някога тук са живели българи, са били унищожени.

Унищожаването продължава и до днес. Върху едно такова гробище в с. Ано Вронду (Горно Броди) в момента се прави стадион и спортен комплекс, а в селото има 20 деца. Около строежа се валят остатъците от ковчези, натрошени камъни, кръстове. Трошени са, защото е имало надписи на български. Надписите на чешмите също са задраскани. Подобно на това е и състоянието на старата българска църква в град Кукуш, който през 1913 година е унищожен напълно от гърците и там загиват над 1000 невинни жители. Единствено църквата, която е на хълма над града, е оцеляла. На входа е имало голям надпис върху мраморен блок, който е заличен напълно. Главният вход е целият боядисан в бяло, а иконата, която е стояла над него, е зазидана. Вътре в църквата има запазена икона на св. св. Кирил и Методий, която обаче е с дупка от куршум. Надписите върху нея са на гръцки. Най-интересното е, че свети Методий държи един празен бял свитък. Традицията е той да държи свитък с азбуката, но тя е явно заличена. Навсякъде имената на светците са задраск ани с по-тъмна боя и с черни букви са написани на гръцки. Открихме, че светците, изографисани на върха на колоните, държат в ръцете си по един надпис, и то на български. Църквата може да се окаже един неочакван паметник на българското културно наследство извън граница.

Когато бяхме в гр. Воден и разговаряхме с две възрастни жени в квартал „Вароша", в момента, в който двама души се приближиха към нас, те преминаха на гръцки. Ние ги попитахме защо, но те продължиха да говорят на гръцки. Когато гърците отминаха, жените казаха: „Слушайте, момчета, тия бяха гърци. Не можем да приказваме на български пред тях." В село Нестрам, чието днешно име е Несторион и се намира в полите на планината Епир, на 200 километра южно от днешната гръцко-македонската граница и е чисто българско с 2000 души, говорихме с една жена, чийто баща ни каза, че се казва Стоян. Тя ни попита защо трябва, когато говори на български на площада, да идва полицията у тях половин час след като се е прибрала, и дали е престъпничка, че си говори на родния език. Те обичат България по начин, по който дори на можем да си представим. Защото ние сме свикнали със свободата и я приемаме като нещо естествено, докато за тях тя е нещо, което отдавна са загубили. Не се чувстват свободни, но няма да си тръгнат оттам, защото това е техният дом. Помежду си те се наричат с български имена, така наричат и селата.

В Гърция българските имена са забранени. Председателят на сдружението „Български човешки права", който се казва на гръцки Никос Стоидис, заведе дело срещу Гърция за това, че иска да се казва Николай Стоянов. Делото в Страсбург беше спечелено от него, но въпреки това Гърция не му възстанови името. Егейска Македония и до днес има специален статут в гръцката държава. Гражданите там са разделени неофициално на две категории. За един българин е много трудно да си намери работа там. Повечето от тях се занимават със земеделие. Гърците там заемат чиновнически, административни служби, завзели са бизнеса в градовете и не гледат с добро око на чужденците.

ВМРО е единствената организация в България, която по някакъв начин се стреми да подпомага българщината там. От години се подпомагат и поддържат две организации - "Небесна дъга" със седалище в Лерин, а другата – „Български човешки права", със седалище във Воден. За съжаление това, което се прави, далеч не е това, което трябва да се прави на цялата територия на Егейска Македония, защото за тази цел не са впрегнати ресурсите на държавата. Ако българското правителство официално не издигне позиция за защита на българите там, всичко друго ще бъде безполезно.

Костадин Костадинов*

*Авторът е историк, областен координатор на ВМРО - Варна
« Последна редакция: Август 30, 2011, 14:02:17 от Hatshepsut »
Facebook  account - Kaloian Ivanov Macedonbg
Bulgarian nationalist forum has been upgraded SMF 2.0. Final

Неактивен Skarlet

  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1721
  • Country: 00
  • Карма: +407/-30
  • Пол: Жена
  • хуманистка
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Kървавата гърцизация на Егейска Македония
« Отговор #1 -: Август 22, 2006, 16:56:10 »
Жалко ми е за тези хора - българите в Гърция, но мисля, че гърците постъпват правилно, България трябва да се поучи от тях. Ако след Освобождението от турско робство, българските политици бяха започнали тотална асимилация спрямо турците, сега изобщо нямаше да имаме проблеми с тях.

Неактивен Родозащитникъ

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 372
  • Country: 00
  • Карма: +115/-37
  • Пол: Мъж
  • Български националъ - консерваторъ
    • Книги от Монархическо-консервативенъ съюзъ
Re: Kървавата гърцизация на Егейска Македония
« Отговор #2 -: Август 27, 2006, 00:44:56 »
Ако след Освобождението от турско робство, българските политици бяха започнали тотална асимилация спрямо турците, сега изобщо нямаше да имаме проблеми с тях.
Извинявай,но нали не смяташ българите-мохамедани за турци? :o :-\
Монархизъмъ, Консерватизъмъ, Антикомунизъмъ!

Неактивен Skarlet

  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1721
  • Country: 00
  • Карма: +407/-30
  • Пол: Жена
  • хуманистка
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Kървавата гърцизация на Егейска Македония
« Отговор #3 -: Август 27, 2006, 01:27:12 »
Ако след Освобождението от турско робство, българските политици бяха започнали тотална асимилация спрямо турците, сега изобщо нямаше да имаме проблеми с тях.
Извинявай,но нали не смяташ българите-мохамедани за турци? :o :-\

Не, не ги смятам, но те се смятат за такива и от там идват всичките проблеми.

Неактивен Родозащитникъ

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 372
  • Country: 00
  • Карма: +115/-37
  • Пол: Мъж
  • Български националъ - консерваторъ
    • Книги от Монархическо-консервативенъ съюзъ
Re: Kървавата гърцизация на Егейска Македония
« Отговор #4 -: Август 27, 2006, 23:36:36 »
Ако след Освобождението от турско робство, българските политици бяха започнали тотална асимилация спрямо турците, сега изобщо нямаше да имаме проблеми с тях.
Извинявай,но нали не смяташ българите-мохамедани за турци? :o :-\

Не, не ги смятам, но те се смятат за такива и от там идват всичките проблеми.
Тогава?На кои турци и за какви асимилации мечтаеш? ;)
« Последна редакция: Август 27, 2006, 23:39:45 от Родозащитникъ »
Монархизъмъ, Консерватизъмъ, Антикомунизъмъ!

Неактивен Чъргобиля Мостич

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 68
  • Карма: +41/-9
Re: Kървавата гърцизация на Егейска Македония
« Отговор #5 -: Септември 01, 2006, 08:16:21 »
Жалко ми е за тези хора - българите в Гърция, но мисля, че гърците постъпват правилно, България трябва да се поучи от тях. Ако след Освобождението от турско робство, българските политици бяха започнали тотална асимилация спрямо турците, сега изобщо нямаше да имаме проблеми с тях.
Би имала право, ако не беше фактът, че България отвсякъде граничи със себе си.

Неактивен Исперих

  • Respected user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1689
  • Country: bg
  • Карма: +430/-132
  • Пол: Мъж
  • Всички комунисти под земята! (надпис в мина)
Re: Kървавата гърцизация на Егейска Македония
« Отговор #6 -: Септември 08, 2006, 21:47:04 »
Жалко ми е за тези хора - българите в Гърция, но мисля, че гърците постъпват правилно, България трябва да се поучи от тях. Ако след Освобождението от турско робство, българските политици бяха започнали тотална асимилация спрямо турците, сега изобщо нямаше да имаме проблеми с тях.

За жалост си права! Учудвам се, че малка част от потребителите тук могат да те разберат. Естествено, че гърците постъпват правилно от гледна точка на собствената си камбанария, същото се отнася и за турците, и за сърбите, и за румънците. Защо Българите не са правили същото от Освобождението до сега? Не би трябвало да има разлика в държавната политика към исторически обособилите се малцинства на което и да е правителство през последните 128 години. Всеки от съседните народи през цялото време през което сме съжителствали, са се опитвали всячески да ни асимилират, само Българите през същото това време сме били най толерантната нация. Горчивите плодове от тази политика ги берем днес.
”Делото е свято, проклети ще бъдете, ако не продължите борбата” Г. Кондолов

Неактивен Skarlet

  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1721
  • Country: 00
  • Карма: +407/-30
  • Пол: Жена
  • хуманистка
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Kървавата гърцизация на Егейска Македония
« Отговор #7 -: Септември 08, 2006, 22:07:06 »
Така е, българите винаги сме били прекалено толерантни, затова са ни се качили на главата - турци, цигани - всеки може да прави, каквото си поиска с нас. Толерантността е хубаво нещо, но трябва да има граници.

Неактивен SSK

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 291
  • Карма: +214/-15
  • Пол: Мъж
Re: Kървавата гърцизация на Егейска Македония
« Отговор #8 -: Септември 08, 2006, 22:13:04 »
Така е, българите винаги сме били прекалено толерантни, затова са ни се качили на главата - турци, цигани - всеки може да прави, каквото си поиска с нас. Толерантността е хубаво нещо, но трябва да има граници.

Скарлет my dear,изненадваш ме приятно :)
Трябва да покажем на Света,че не всички сме като тях.

Неактивен Исперих

  • Respected user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1689
  • Country: bg
  • Карма: +430/-132
  • Пол: Мъж
  • Всички комунисти под земята! (надпис в мина)
Re: Kървавата гърцизация на Егейска Македония
« Отговор #9 -: Септември 08, 2006, 22:26:11 »
Така е, българите винаги сме били прекалено толерантни, затова са ни се качили на главата - турци, цигани - всеки може да прави, каквото си поиска с нас. Толерантността е хубаво нещо, но трябва да има граници.

Скарлет my dear,изненадваш ме приятно :)

SSK, всичко зависи от подхода приятелю! :)

”Делото е свято, проклети ще бъдете, ако не продължите борбата” Г. Кондолов

Неактивен Division

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 196
  • Country: 00
  • Карма: +58/-5
  • Пол: Мъж
  • Зодия: Virgo Virgo
Re: Kървавата гърцизация на Егейска Македония
« Отговор #10 -: Февруари 16, 2008, 11:43:06 »
Югозападни български краища
Антон Ж. Иванов

Далеч на юг, чак до Костурското езеро и ограждащите го планини, се простират най-крайните компактни поселения на българите в тяхната, очертана преди повече от едно хилядолетие, етническа територия на Балканския полуостров. Националните катастрофи през ХХ век бяха съпроводени от значително обезбългаряване на южните български области – Беломорието (Западна Тракия и Егейска Македония до Негушката планина), присъединено през 1913 – 1923 г. към Гърция, и Източна Тракия, останала в Турция. Но там, на запад от Негушката планина, между Преспанските, Островското и Костурското езера още звучи предимно българска реч. Там десетки хиляди, изоставени от нас, сънародници помнят времето на Самуил и заревото на Илинден, помнят изворите на своя произход и пазят традициите от миналото, за да не загубят народността си.

В края на ХIХ век според Васил Кънчов Югозападна Македония се населява от около 100 хиляди българи, които съставляват мнозинството от жителите на Леринско и Костурско, а в Кайлярско преобладават сред християнското население. През идващото ХХ столетие те ще бъдат подложени на непосилни насилия, преследвания и гонения, за да се откажат от българския си род и език, или да напуснат бащината си земя. В крайна сметка много от тях ще забегнат или ще се прегънат пред гръцкия фанатизъм, за да оцелеят и да съхранят духовното наследство, сътворено от техните деди.

Неуспехът на Илинденското въстание и на реформената акция след потушаването му, както и провалът на младотурската либерализация, тласват България към осъществяване на идеята за балкански съюз и подялба на Македония, която дотогава е била разглеждана като неделима провинция, чиято автономия ще доведе впоследствие до безкръвното й присъединяване към българското царство. Балканската война опроверга целесъобразността на сключения съюз, относно задачата за освобождение на българите в Македония. По Букурещкия мирен договор от 1913 г. егейският дял на областта е присъединен към гръцкото кралство и българите от Леринско и Костурско така и не успяват да посрещнат българските войници.

Три години по-късно българските войски все пак пристигат, ала се разполагат по границата и тя скоро се превръща във фронтова линия. През август 1916 г. е осъществена Чеганската операция, при която са освободени Лерин и Леринско, а авангардните части влизат в Костур, но след тежки боеве българската армия е принудена да се оттегли. След две години е загубена и войната. Единствено ВМРО остава в защита на българщината в този южен район.

Голямата илюзия след Първата световна война - режимът за осигуряване на спазването на правата на националните малцинства не подминава и Северна Гърция, където общо българите, турците и власите внушително превъзхождат по численост гърците. Гръцките държавници обаче много бързо възприемат линия на разсейване и прочистване на негръцките народности, за да намалят външния и вътрешния натиск и да игнорират проблема за малцинствата. Със заселването на огромни маси гърци - преселници от вътрешността на страната, от Мала Азия, Източна Тракия, Понт, Кавказ, България и Русия, правителствата в Атина успяват за кратко време да елинизират източните и централните райони на завоюваните македонски земи. Единствено на запад българите остават мнозинство. Според някои сведения от Леринско и Костурско се изселват само около 5 хиляди българи християни и приблизително толкова българи - мохамедани, а се заселват 21 хиляди гърци. И макар че Албания присъединява района на Долна Преспа (западните покрайнини на Леринска околия), населен с българи, разединявайки ги в този толкова български край, тяхното внушително присъствие в Северозападна Гърция не се нарушава.

През 1924 и 1926 г. гръцките правителства са принудени последователно да признаят пред България и Югославия “славофоните” в Кралството за българско или сръбско малцинство, но парламентът отказва да ратифицира и двете споразумения и те не добиват малцинствен статут. В 1936 г. режимът на диктатора Метаксас им забранява със закон да говорят на родния си език. Хиляди са малтретирани, някои дори са заточени на островите в Егея, само защото говорят на български.

В 1941 г. българските войски отново достигат до границата под Битоля. Въпреки настояванията на правителството на Филов пред германците, към Обединена България да бъде придаден района на Лерин, териториите на Югозападна Македония са поделени между Италия и Германия. Леринско и Кайлярско остават под администрацията на гръцкото колаборационистко управление, докато Костурско е включено в зоната контролирана от Италия и албанските й марионетки. Следващите 8 години са времето на едни от най-славните борби на българите в този край, в стремежа им да получат самостойност и да се съберат наедно с братята си от Мизия, Тракия и Македония.

В размирните години на войната основна грижа на България в тези земи става защитата на българското население (съставляващо около 250 хиляди души в териториите на запад от река Струма) от изстъпленията на местната администрация и от набезите на партизански и разбойнически групи срещу беззащитните български села. Към германските комендатури в южномакедонските градове са изпратени български офицери за свръзка между двете армии. Те успяват бързо да сформират на много места доброволчески части за самоотбрана, съставени от българи. Тези милиции са първия зачатък на българско самоуправление в района.

Малко преди смъртта си, в средата на август 1943 г., цар Борис III се споразумява с Хитлер, България да заеме военно Леринско и Костурско (Италия вече е излязла от войната). Неочакваната му кончина осуетява този проект. В хаоса на следващата година, загубили търпение, българите организират прочутата местна “Охрана”, начело с Георги Димчев, с която фактически установяват българска власт в района. Три месеца по-късно България се отдръпва от фашистката коалиция и се оттегля от новоприсъединените земи в Югославия и Гърция. В Югозападна Македония след изтеглянето на германските войски е възстановена гръцката власт.

Към края на войната набират сили комунистическите и антифашистки формирования на българите от Егейска Македония. Създава се техен Славянски народоосвободителен фронт, който се придържа към македонистките тези за произхода на славянското население на Македония, поддържани от Коминтерна и Югославската комунистическа партия. След провала на българското обединение местното население се уповава на обединение с новообразуваната югославска федеративна македонска република или се надява поне да получи малцинствени права в рамките на гръцката държава. Проюгославската му ориентация и сътрудничеството с демократичните и антимонархистки организации обаче предизвиква реакцията на гръцките националисти.

По време на Гражданската война в Гърция (1946 - 1949 г.) българите от Македония застават на страната на левите сили, от които очакват признаване на изконните им народностни права. Българските бойци съставляват почти половината от личния състав на Демократичната армия на Гърция. Войната придобива национален оттенък. Срещу българите се насочват най-яростните атаки на гръцките националисти. След разгрома на движението настъпва разорение на техните селища и поминък.

Според Стоян Киселиновски, историк от Македонската академия на науките в Скопие, по време на гражданската война от Егейска Македония в страните от Източна Европа (предимно в Югославия) емигрират около 50 хиляди македонци (македонски българи), много от които са деца, изпратени в чужбина, за да бъдат спасени от гибел и лишения. Част от тях преминават през България. Тук за децата се полагат специални грижи, но, поради погрешните схващания на тогавашните власти, по-късно те са препратени в други държави от Източния блок, където много от тях живеят и до днес.

Пак според Киселиновски в Северна Гърция през втората половина на 40-те години са убити около 20 хиляди македонци (македонски българи). 46 техни села във Воденско, Леринско и Костурско са напълно унищожени. Започва обезбългаряването и на западната част на Южна Македония, оцеляла като български край след войните от началото на века.

През втората половина на столетието се засилват асимилационните процеси. Гръкоманите (бившите патриаршисти) бързат да проявят своята лоялност към гръцката държава и започват да се разграничават дори и от майчиния си език. През 50-те и 60-те години, поради влошеното икономическо състояние на страната, много българи емигрират в Америка и Австралия. Други се разселват из вътрешността на Гърция и се откъсват от корените си. Все пак повечето остават по родните краища. Към настоящия момент те преобладават сред населението в Леринско и в северната част на Костурско, въпреки, че гръцките власти не допускат завръщането на политемигранти от негръцки произход.

Надеждите на тези хора днес са насочени към демократичния процес в Гърция, но също така очакват закрила и подкрепа от Република Македония. За тях България е един блян, неосъществима мечта, защото през последното половин столетие българската държава ги беше изоставила. Единствено ВМРО - СМД се застъпва за съобразяване с исканията им. Бюрократизиралите се институции продължават да нехаят. А там нашите сънародници още ни чакат. Искат само да си припомним, че и те са българи, за да изявят пълноценно народностната си принадлежност. http://pomnete.bulgra.com/docs/egei.html

Неактивен Division

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 196
  • Country: 00
  • Карма: +58/-5
  • Пол: Мъж
  • Зодия: Virgo Virgo
Re: Kървавата гърцизация на Егейска Македония
« Отговор #11 -: Февруари 16, 2008, 11:47:59 »
Егейска Македония и правата на българското население

ΒΟΥΛΓΑΡΙΚΑ   ΑΝΘΡΩΠΙΝΑ   ΔΙΚΑΙΩΜΑΤΑ   ΣΤΗΝ   ΜΑΚΕΔΟΝΙΑ
"Η Βουλγαρία είναι η μόναδική χώρα στον κόσμο που συνορεύει με τον εαυτό της, την Μακεδονία"

Διακήρυξη Βουλγαρικής Ακαδημίας  Επιστημών 1998

 
    The total population of Aegean Macedonia is 2.2 million people. Among them there are 1 million indigenous inhabitants of Bulgarian origin being the rest refugees from Turkey from the period 1912 - 1923, especially Pontians and Turkophones. During the last decade about 150.000 refugees from Georgia and Southern Albania have been moved to Aegean Macedonia changing further the ethnic composition. The majority of indigenous inhabitants have been hellenized after 88 years of Greek occupation. Ethnic cleansing of Bulgarians took place in 1912 - 1927 and 1945 - 1950 periods when 500.000 Bulgarians were forced to flee abroad. During the last ten years the Macedonian propaganda from Scopje influenced the indigenous people and some of them now determine themselves as Macedonians.

    Bulgarians in Greece cannot freely express their nationality because of the huge hatred that has been cultivated in Greece against them. Today the term "Bulgarian" is synonymous to barbar, dirty and criminal. Many Greek vocabularies, being among them the notorious George Babiniotis vocabulary issued in 1997, give to the word "Bulgarian" a heavy insulting connotation. There are thousands of Greek books with strong anti Bulgarian content. In addition there are many magazines and newspapers with similar aim that can be summarized in this: There are no Bulgarians in Greece.

    Modern state terrorism and prosecution is the other factor that impedes the free expression. It uses two general ways: job loss threats and anonymous threats by letters, phone and e-mail. The indigenous Bulgarians in Greece are strongly afraid of loosing their jobs if they express their ethnic origin. The unemployment in Greece is very high and no one dares to undermine their economic status and life in general. For these reasons the declared membership in BHRM does not exceed five persons, yet there are many supporters who remain in secrecy. For 10 years Nicholas Stoidis (Stojanov) was working as Senior Mining Engineer in the huge lignite mines of the Ptolemaida area between Kochani and Lerin (Florina). These mines are exploited by the Public Electricity Company (DEH) and produce 80% of the total amount of electricity in Greece. This area is very sensitive, neighboring to the Republic of Macedonia, and is inhabited mainly by Pontian refugees. In December 1992 Stoidis was fired from his job as a pro-Scopje activist. In the official dismissal decision a clear reference states that "Stoidis uses in his letters the term Republic of Macedonia instead Scopje, as do all Greeks". After a 7 years judicial struggle, Greek civil courts rejected Stoidis' lawsuit against DEH and Greek Supreme Court rejected in 1999 permanently his application to be reappointed. In the final decision the dismissal is considered as justified without clear explanation. All claims of Stoidis' lawsuit about vengeance action of Greek state against him for his national beliefs were ignored and decision of firing was judicially finalized
In July 1996 Stoidis asked the Prefector of Pella in Voden (local administrative director) to rechange his surname from Stoidis to Stojanov. The Prefector rejected the application without any explanation. In September 1996 Stoidis appealed to the Regional Director of Macedonia in Thessaloniki who rejected it giving the excuse that there is no a single Bulgarian in Greece. In November 1996 Stoidis appealed to the Greek Minister for Interior who rejected the application definitely without any explanation.

    In February 1997 Stoidis appealed to the Greek Supreme Administrative Court (Council of State) asking to change his name to Stojanov. The Court asked him to appoint a lawyer but Stoidis couldn't find any because no Greek lawyer accepted to represent him. Stoidis asked from the Court's President to appoint a lawyer according the Greek laws but the latter did not respond. In July 1999 the Supreme Court rejected the application because the applicant failed to be represented by a lawyer before the Court. The decision of the Supreme Court is final and irrevocable.

    Until today the Greek authorities have approved the change of thousands of names from Russian, Turkish or Albanian to Greek. Nobody in Greece, except Stoidis, dared to try and change his name from Greek to Bulgarian. A standard policy of the Greek government is to approve changing of foreign names to Greek only.

    The Stoidis-Stojanov case was also broadly publicized by the Greek media, the majority of the media criticizing his decision to "became a traitor asking a Bulgarian name". The Greek Helsinki Watch supported Stojanov yet with no effect.
 Since July 2000 many additional actions have been committed by Greek authorities against Nicholas Stojanov and BHRM.

   They can be summarized as follows:

   Threats: This is an action on daily base. Anonymous threats by phone, letters and e-mail - it is a common practice in Greece which aims at terrorizing ethnic dissidents. Most of the threats come from ultra nationalistic groups in Aegean Macedonia as well as from the Secret Police. The number of the threats increased dramatically after the inauguration of BHRM www.geocities.com/bulgarmak web-site at on February 16, 2002.

   Refusal of Greek authorities to provide a handgun possession license for self protecting purpose: On August 2000 Nicholas Stojanov asked from the local Security Police a license to buy and carry a small handgun for self defense. The Director of the Voden Secret Police rejected the application without any excuse. In September 2000 Stojanov appealed to Deputy Minister for Public Order who rejected the appeal without any explanation. No Police protection has been given to Stojanov in order to prevent eventual murderous action.

   Trapping of telephone and Internet lines: This problem exists for many years created by Greek Intelligence Service that monitors every conduct and activity. Stoidis' house and telephone lines are continuously under police surveillance. In Lerin area there is a special secret police unit having the task to collect information about the Macedonian issue.

   Accusations in Greek media: During the last 10 months a huge wave of accusations have been launched by a portion of Greek media and Public Authorities. The daily newspaper ETHNOS (NATION) publicized many full page articles against BHRM using severe characterizations as "Bulgarocommitazis", "Traitors", "Agents of Bulgaria" etc. Last August ETHNOS claimed that Bulgarian Prime Minister Simeon funded BHRM encouraging border reforms in favor of Bulgaria. In August 2001the weekly newspapers "NEW HORIZONS" and "ESPRESSO" claimed that Prince Cyrill of Bulgaria, son of the Prime Minister Simeon, came to Voden for secret conversations.The well known ultra nationalist weekly newspaper "STOHOS" repeatedly issued articles against BHRM defaming our web-site as traitorous. Recently weekly newspaper "ALPHA 1" that supports George Karatzaferis, who is considered the Greek Le Pen, launched two full page articles referring to BHRM as "dirty traitors" and "agents of Bulgaria". Karatzaferis who leads the new founded political party "LAOS" , in his television appearances, repeatedly referred to BHRM as a severe example of national danger. The same attitude was followed by the President of the Greek Parliament Nikitas Kaklamanis who stated at the Greek Parliament last August that a substantial danger for Greece originates from BHRM in Voden.

   Several Greek representatives have lay questions at the Greek parliament against BHRM, demanding a judicial outlaw. Among them are Evgenios Haitidis from Serres region, Iordanis Tzamtzis from Voden region, Stellios Papathemelis from Thessaloniki region and Panagiotis Kritikos from Piraea region. In a recent answer issued on April 2002, Foreign Minister George Papandreou stated that BHRM is a very small marginal organization that cannot threat the Greek Sate.
 Since July 2000 many additional actions have been committed by Greek authorities against Nicholas Stojanov and BHRM.

   They can be summarized as follows:

   Threats: This is an action on daily base. Anonymous threats by phone, letters and e-mail - it is a common practice in Greece which aims at terrorizing ethnic dissidents. Most of the threats come from ultra nationalistic groups in Aegean Macedonia as well as from the Secret Police. The number of the threats increased dramatically after the inauguration of BHRM www.geocities.com/bulgarmak web-site at on February 16, 2002.

   Refusal of Greek authorities to provide a handgun possession license for self protecting purpose: On August 2000 Nicholas Stojanov asked from the local Security Police a license to buy and carry a small handgun for self defense. The Director of the Voden Secret Police rejected the application without any excuse. In September 2000 Stojanov appealed to Deputy Minister for Public Order who rejected the appeal without any explanation. No Police protection has been given to Stojanov in order to prevent eventual murderous action.

   Trapping of telephone and Internet lines: This problem exists for many years created by Greek Intelligence Service that monitors every conduct and activity. Stoidis' house and telephone lines are continuously under police surveillance. In Lerin area there is a special secret police unit having the task to collect information about the Macedonian issue.

   Accusations in Greek media: During the last 10 months a huge wave of accusations have been launched by a portion of Greek media and Public Authorities. The daily newspaper ETHNOS (NATION) publicized many full page articles against BHRM using severe characterizations as "Bulgarocommitazis", "Traitors", "Agents of Bulgaria" etc. Last August ETHNOS claimed that Bulgarian Prime Minister Simeon funded BHRM encouraging border reforms in favor of Bulgaria. In August 2001the weekly newspapers "NEW HORIZONS" and "ESPRESSO" claimed that Prince Cyrill of Bulgaria, son of the Prime Minister Simeon, came to Voden for secret conversations.The well known ultra nationalist weekly newspaper "STOHOS" repeatedly issued articles against BHRM defaming our web-site as traitorous. Recently weekly newspaper "ALPHA 1" that supports George Karatzaferis, who is considered the Greek Le Pen, launched two full page articles referring to BHRM as "dirty traitors" and "agents of Bulgaria". Karatzaferis who leads the new founded political party "LAOS" , in his television appearances, repeatedly referred to BHRM as a severe example of national danger. The same attitude was followed by the President of the Greek Parliament Nikitas Kaklamanis who stated at the Greek Parliament last August that a substantial danger for Greece originates from BHRM in Voden.

   Several Greek representatives have lay questions at the Greek parliament against BHRM, demanding a judicial outlaw. Among them are Evgenios Haitidis from Serres region, Iordanis Tzamtzis from Voden region, Stellios Papathemelis from Thessaloniki region and Panagiotis Kritikos from Piraea region. In a recent answer issued on April 2002, Foreign Minister George Papandreou stated that BHRM is a very small marginal organization that cannot threat the Greek Sate.
http://pomnete.bulgra.com/eg.html



Редактирано от администратор: Премахване на невалиден линк.
« Последна редакция: Септември 06, 2016, 09:52:51 от Hatshepsut »

Неактивен Атила

  • Account Disabled
  • Senior Member
  • *
  • Публикации: 590
  • Country: 00
  • Карма: +151/-32
  • Пол: Мъж
  • Атила вожда на Велико-Българите
  • Зодия: Scorpio Scorpio
Re: Kървавата гърцизация на Егейска Македония
« Отговор #12 -: Февруари 20, 2008, 10:39:45 »
Добре де! винаги ме е възмущавало едно нещо. Някои има връзка с дадени Българи зад граница, но не иска да сподели с други хора, но не знам и аз вече каква причина? за да е вечно все така? Все пак сме Българи. Би трябвало да създаваме полезни връзки едни по между други, а не да седим настрани едни от други. На кому е изгодно да нямаме свръзка с други външни Българи. Това е лошото при нас Българите! че не се подкрепяме, и искаме вечно все някои да ни оправя. Като се намери някои да ни оправи, и вземе че ни оправи анално както тои си знае. Нека да има все пак връзка с другите Българи, а не да стоим разделени дори и в собствената си държава в угода на този или онзи политикант.
>:(
« Последна редакция: Ноември 27, 2011, 18:11:04 от Hatshepsut »

Неактивен Emigrant

  • Newbie
  • Публикации: 3
  • Карма: +10/-2
  • Пол: Мъж
Re: Kървавата гърцизация на Егейска Македония
« Отговор #13 -: Февруари 29, 2008, 06:14:54 »
Бил сам в Грция и на север и на юг и сам сигурен, че един ден тази земия ще бъде наша отново.На юг от Солун е ад, виятара духа една гадна прах от Африца и косата ти се сплъстиява за секунди,очите ти се пълният с прах, гърците на юг се издържат само от туризъм, там са само каманаци и острови,Солунската земия е най-плодородната цаст на Македония и те храният чела Грзия,затова и гърците са толко чувствителни на тема Македония, защото вземеме ли Егейа тия са мртви.Не мога да ги разбера от кво се плашат тия българи там, просто не са задружни и гърците са им взели акала. Албанците си прават квото си искат в Солун, даже гърците се съобразияват с тех и ги е страх иначе ония ще им пререзат гърлата. На юг е друго,там гърците са луди националисти, нападат дори и жени албанки. Дисцотеките на юг са за цузденците до 2 часа,защото гърците обикновено вецерат от 11 до 1 през ноща,защото е много топло и след това към 2 се изсипват в баровете и не ебават никаква друга музика освен гръцка до 6 часа сутринта,игла да хвърлиш в баровете или на улицата нияма къде да падне. Тия гърци изпадат в транс на техна музика, бех на един 3 етажен кораб с хилияди гърци и пеият като един народните им песни,целия кораб кънтеше, жените им сами идват при тебе, имах 3 такива случаи само на кораба и си го тарсат, обаче като разберат че си цузденец, а не грък и си дотам, обръщат се на другата страна и викат извинийвай. Много са надъхани,кога ли и в България бих се поцувствал горд от околните българи и да се слуша само българска музика.



Редактирано от модератор: Кирилизация на текста.
« Последна редакция: Ноември 27, 2011, 18:13:21 от Hatshepsut »

Неактивен Division

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 196
  • Country: 00
  • Карма: +58/-5
  • Пол: Мъж
  • Зодия: Virgo Virgo
Re: Kървавата гърцизация на Егейска Македония
« Отговор #14 -: Април 30, 2008, 17:57:56 »
С 11 години закъснение у нас излезе книгата "Житни поля, кървави хълмове", която казва дълбоко крити истини за българите в Егейска Македония

Корицата на българското издание на “Житни поля, кървави хълмове”

Книгата доказва, че националното съзнание на хората в Егейска Македония не винаги е било гръцко.
Малко известен факт е, че известни фигури от българската история като Гоце Делчев, Христо Смирненски, Александър Станишев, Димитър Благоев, Антон Югов, Лазар Киселинчев и Васил Чекаларов са родени на територията на днешна Гърция. Нещо повече, те са от чисто български села и градове, част от Егейска Македония, която в началото на 20 в. е била с преобладаващо българско население.

Днес тази териория е част от Гърция, а българи почти няма или за тях изобщо не се говори. Българските политици и историци предпочитат да мълчат, а в същото време в Егейска Македония се появяват македонистки организации, които разясняват на населението „антично македонския“ му произход. При това положение беше приятна изненада на българския пазар да се появи наскоро преведената книга „Житни поля, кървави хълмове: преходи към националното в Гръцка Македония, 1870–1970” (ИК „Сиела“). Автор е гъркинята Анастасия Каракасиду, социален антрополог и професор в американския Уелсли колидж. Книгата има смелата задача да докаже, че националното съзнание на хората в Егейска Македония не винаги е било гръцко и, че ако днес е преобладаващо такова, то това е постигнато на цената на жестока асимилация, насилие и изопачаване на историята.

„Книгата доказва, че постепенната гърцизация на населението в Егейска Македония е отчасти естествена, но и отчасти насилствена. Това е голям пробив в гръцката наука, където тези факти обикновено се премълчават“, казва историкът доц. д-р Александър Николов, преводач на книгата. „Беше засегнато табуто, че това е изконна гръцка земя и колкото българи е имало там, те са били прогонени по силата на различни спогодби. А не се оказва точно така“, обяснява Николов и допълва, че става дума за едно население с меко казано спорна идентичност, което по силата на обстоятелствата е станало гръцко.

Книгата излиза на английски през 1997 г. и веднага бива преведена на македонски, за да послужи на Скопие в постоянната идеологическа борба с Гърция, която продължава и до днес. Не такава е обаче целта на Каракасиду. „Историята не ни е оставила една Македония, няма единна история, нито пък един единствен македонски народ, чието име и идентичност днес други се опитват да узурпират за себе си“, казва авторката. Нещо повече, никъде в книгата гръцката антроположка не говори за автономен македонски народ, който да е наследник на древните македонци на Александър Велики. Вместо това, тя не се стеснява от употребата на термина “българи” и “българско”, като се опира добросъвестно на изключително разнообразен документален и етнографски материал, събиран в продължение на години.

Логично, такава книга не се приема добре в Гърция. Под натиска на гръцкото Външно министерство „Житни поля, кървави хълмове“ е спряна от печат в английското издателство Оксфорд Юнивърсити Прес. Това предизвиква бурни протести и в крайна сметка, монографията е издадена в Чикаго Юнивърсити Прес. Междувременно Анастасия Каракасиду е подложена на заплахи за живота си и системен тормоз от страна на някои крайни гръцки националисти. Водещ атински журналист обвинява авторката в канибализъм и опит за разчленяване на гръцката нация. Жителите на Асирос - селището, което е в основата на антропологичното изследване на Каракасиду, излизат с отворено писмо, в което се разграничават от книгата, заявяват, че общината им никога не е била двуезична, и че те всички са „чисти гърци, 24 карата и по език, и по национално съзнание“.


Гъркинята Анастасия Каракасиду, социален антрополог и професор в американския Уелсли Колидж, автор на книгата “Житни поля, кървави хълмове”

 Само няколко месеца преди това, много от хората в Асирос и региона признават пред Каракасиду българските си корени. Но и това не става лесно. Особено показателен е случаят с възрастната Пасхалина от село Амбаркьой, Кукушко. Първоначално тя разказва на Каракасиду как по време на Междусъюзническата война българската армия отвлякла сестра й и брат й. Пасхалина ги видяла отново едва след десетки години, в София, където имала нужда от преводач, за да ги разбира. В същото време в Гърция тя имала големи проблеми, хората я наричали „българката“, което я накарало дори да заведе дело в съда. Впоследствие обаче, когато Пасхалина е на смъртно легло, тя има нов разговор с Каракасиду, където разказва съвсем друга история. Оказва се, че Амбаркьой е било плячкосано не от българската, а от гръцката войска, защото е било изцяло българско. Затова семейството бяга и част от него остава в България. Когато след войната тя се връща заедно с баща си в стария си дом, той е опожарен. Това ги кара да се преместят в Асирос, където бащата се крие, за да не отиде в затвора, и малко по-късно умира. Пасхалина решава да стане гъркиня и да съди всеки, който я нарича българка. И така – до смъртния одър.

„Житни поля, кървави хълмове“ изобилства от подобни болезнени истини. И все пак, от българска гледна точка, някои позиции могат да бъдат поставени под въпрос. Каракасиду обвързва конфликтите в Егейска Македония с началото на т.нар. „македонска борба“, или борбата между гръцките андарти, ВМРО и турската власт за надмощие в региона в първото десетилетие на 20 в. Според антроположката дотогава „славянското население в района е нямало нито собствено национално самосъзнание, нито достатъчно ресурси, за да се консолидира самостоятелно срещу гръцката и българската доминация“. „Новите етикети на идентичност, които националните активисти се опитват да наложат върху християнското население на региона, разрушават досегашната ритуална и икономическа общност и създават дълбок социален разкол, който постепенно преминава в насилия и кръвопролитие“, пише Каракасиду. Дали обаче можем да приемем, че славяните в региона са били аморфна маса в началото на 20 в.? По този начин се пропускат значими прояви на българското национално съзнание като Илинденското въстание от 1903 г., което бушува и в Егейска Македония. Каракасиду пропуска и историческите свидетелства на много фигури от региона, които постоянно говорят за българи и българско население.

„Има хора в този регион, които и преди т.нар. „македонска борба“ са се изявили като българи, казва доц. Николов. Но не е истина и да се каже, че абсолютно всички са се били осъзнали като българи. Имаме и славяноезично, българоезично население, което още се преживява в общия контекст на православното, на т.нар. „руммилет“. Някои добиват и гръцка идентичност, нищо че майчиният им език е българския – това са „патриаршистите“, обяснява историкът. Нещата са сложни и трябва да има индивидуален подход – към район, селище, дори индивид. Затова книгата на г-жа Каракасиду е толкова ценна – тя дава снимка на един много сложен регион, където се преплитат преднационалното и формиращото се гръцко и българско национално съзнание, които влизат в конфликт. В крайна сметка, по силата на определени исторически обстоятелства, гръцката идентичност надделява, но Каракасиду е проследила този процес без да спестява нелицеприятни неща за гръцката политика“, смята Николов.
Гръцка пропагандна картичка от началото на 20 в., на която е изобразен офицер Павлос Мелас и лозунгът на гръцките андарти : Българин да не остане.

Наистина, Каракасиду говори за жестокостите на гръцката армия по време на войните, за забраната да се говори български и за строгите наказание за провинилите се, както и за кървавите методи на гръцките „борци за свобода“ в Егейска Македония. Но има и известни премълчавания. „Житни поля, кървави хълмове“ говори доста за „македонската борба“, но пропуска да спомене основния лозунг на гръцките четници – андартите, който е „вулгарос нами мини“ - българин да не остане! Този показателен лозунг е подет от гръцкия митрополит на Костур Германос Каравангелис и от офицера Павлос Мелас. По време на „македонската борба“ Каравангелис собственоръчно изготвя списък с над 2 000 българи, в това число всички учители и свещеници в епархията, които следва да „бъдат премахнати”. Заплащал е от една до седем турски лири за отрязана глава на убит българин от списъка. Мелас е прилагал на практика тези директиви, водейки си подробен дневник. Днес и двамата са гръцки национални герои.

„От мащабно насилие като „македонската борба“ много трудно се прави наука, кино и образование. Да, Каракасиду не познава добре българската история, много от нещата и са старомодни, но тя има баланс, има фин подход и интуиция“, казва д-р Алексей Кальонски, историк от Софийски университет и научен редактор на „Житни поля, кървави хълмове“. „Сблъсъкът на национализмите маркира това, че гръцката идентичност в региона е късно наложила се, не е зададена. В този смисъл книгата е обвинение срещу решаването на подобни въпроси с насилие, не само в миналото, но и сега,“ обяснява историкът. Според него книгата търси общите неща, общия живот, онова, което е обединявало хората, а не само това, което ги е разединявало. „Ние си приличаме както в общия живот, така и в насилието, което сме употребили едни срещу други в историята“, допълва Кальонски.

Изяснявайки тези неща, „Житни поля, кървави хълмове“ дава възможност за едно ново изследване на балканската история, което е далеч от пещерния национализъм на миналото. „Това е книгата на многото истини и на диалога, казва доц. Николов. В Р Македония искат да докажат, че в Егейска Македония има македонци от три хиляди години, както гърците искат да докажат, че има от шест хиляди. Няма такова нещо. Нещата са по-сложни. В България на моменти сме индиферентни и инертни, но от друга страна у нас тази книга няма да подбуди нелепи страсти, а ще даде добър тон за диалог“, смята историкът. Според него има нужда от съвместни проекти, които да изследват сложната история на региони като Македония и Тракия, където гръцкото и българско са влезли в досег и са се смесили. „Сложно е било положението в Егейска Македония, но и в Северна Тракия, където около Пловдив е имало гръцки анклави“, обяснява Николов.

И все пак, дали не е малко парадоксално, че трябваше гръцки учен да разбие мълчанието и да напомни за българите в Егейска Македония? Българи са писали по тези проблеми, но доста отдавна – като например книгите „Зверствата на гръцките разбойнически банди над беззащитното българско население в Македония и Одринско през 1905 и 1906 г.“ на Иван Ст. Николов от 1906 г. и „Гръцките жестокости в Македония“ на проф. Любомир Милетич от 1913 г. Днес и политици и историци предпочитат да мълчат, но това може да не е изцяло отрицателна стратегия.

„Истината е, че ние през 1944 г. сме се отказали от това население, многократно сме го предавали и за това тези хора са станали гърци, казва доц. Николов. Затова ние не можем да имаме някакви претенции и можем да действаме само на полето на историята, но деликатно. Виждал съм хора „гърци“ от Егейска Македония, които идват в Рилския манастир, палят свещ на гроба на цар Борис III и си заминават за Гърция, където живеят по-добре, разказва той. Въпросът е решен, човек сам си избира, няма какво да атакуваме пропагандно. Укрепвайки връзките си с Гърция на всяко ниво ние правим добро на тези хора. Има драма с българите в Западните покрайнини, защото Сърбия не се интегрира към Европа“, обяснява историкът.

И все пак, добре е, че „Житни поля, кървави хълмове“ излезе на български, макар и с 11 години закъснение. Въпросът е доколко нейният толерантен подход ще се реализира на практика или ще остане само на хартия. За сведение – книгата все още не е преведена на гръцки.

http://e-vestnik.bg/
« Последна редакция: Септември 06, 2016, 09:51:43 от Hatshepsut »


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf