Никола Вапцаров

[Бай Иван]

Е просто сме различни. Дървото със сянка си е просто дърво със сянка, а идиотът е НЕчовек, а любовта си има просто химическо обяснение и трае около четири години. Нещо което остава и е доста по-ценно е уважението.

[Царица]

Е просто сме различни. Дървото със сянка си е просто дърво със сянка, а идиотът е НЕчовек, а любовта си има просто химическо обяснение и трае около четири години. Нещо което остава и е доста по-ценно е уважението.

  :lol:много ме развесели
Добре че поетите не мислят като тебе :)

[Бай Иван]

Здраве и късмет всекиму и работоспособни жлези , производителки на тестостерон и ендофорини. ;)

[Царица]

Здраве и късмет всекиму и работоспособни жлези , производителки на тестостерон и ендофорини. ;)

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна
и ще си отида

Тука няма секс и тестостерон, поне аз си мисля така, понякога се докосват по висшите сетива на човека, те са в душата му. :)

[Бай Иван]

                   Да му правя ли анализ по своему?
                   Ако тъй "тихо приседна" до някоя жена в "тъмното" и да "вперя поглед"/ въпреки че нищо нема да видя - лошо/, що съм влезнал ако не използвам и другите си сетива. Нали все още  ми остават нос, ръце и завишени хорманални равнища. Ако "си отида" това значи няколко неща - или тая жена е пън, или аз не ставам или нещо хормоните на съвпадат, или просто някой е светнал лампата и вече не е тъмно.

[SSK]

                   Да му правя ли анализ по своему?
                   Ако тъй "тихо приседна" до някоя жена в "тъмното" и да "вперя поглед"/ въпреки че нищо нема да видя - лошо/, що съм влезнал ако не използвам и другите си сетива. Нали все още  ми остават нос, ръце и завишени хорманални равнища. Ако "си отида" това значи няколко неща - или тая жена е пън, или аз не ставам или нещо хормоните на съвпадат, или просто някой е светнал лампата и вече не е тъмно.

Напълно съгласен.

[Царица]

Мъже >:( :kill:

[Бащицата Махно]

Нещо което остава и е доста по-ценно е уважението.

 


 Ти мен увъжавъш ли мъ?

[SSK]

Мъже >:( :kill:

Ама за къде без нас? :)

[Родолюбец IYI]

                   Да му правя ли анализ по своему?
                   Ако тъй "тихо приседна" до някоя жена в "тъмното" и да "вперя поглед"/ въпреки че нищо нема да видя - лошо/, що съм влезнал ако не използвам и другите си сетива. Нали все още  ми остават нос, ръце и завишени хорманални равнища. Ако "си отида" това значи няколко неща - или тая жена е пън, или аз не ставам или нещо хормоните на съвпадат, или просто някой е светнал лампата и вече не е тъмно.

 

Това ми хареса!!!

[Родолюбец IYI]

Мъже >:( :kill:

Ееееее царице - разбихме ли ти представата за чаровния принц на бял кон? ;D ;)

[Царица]

Мъже >:( :kill:

Ееееее царице - разбихме ли ти представата за чаровния принц на бял кон? ;D ;)

Не сте. ::)

[SSK]

Мъже >:( :kill:

Ееееее царице - разбихме ли ти представата за чаровния принц на бял кон? ;D ;)

Не сте. ::)

Ами за войнствения елф?  ;)

[Царица]

Мъже >:( :kill:

Ееееее царице - разбихме ли ти представата за чаровния принц на бял кон? ;D ;)

Не сте. ::)

Ами за войнствения елф?  ;)

и за него - не :)

[Skarlet]

На 7 декември (нов стил) 1909 г. в Банско е роден поетът Никола Вапцаров.
Той завършва гимназията в Разлог през 1926 г.

 Въпреки интересът си към литературата и музиката, по настояване на баща му Йонко Вапцаров, поетът постъпва в Морското машинно училище във Варна.

И там не се отказва от поезията, пише и сам участва в пиеси, активно се включва в подготвянето на различни тържества.

Практиката си Вапцаров кара първо на кораба „Дръзки", а през април и май 1932 г. с кораба „Бургас" посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа.

След като завършва Морското училище Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „Българска горска индустрия" АД в село Кочериново - като огняр и после механик.
Избран е за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците; вероятно по това време става член на БКП.

Едновременно с това организира, пише и играе роли в любителски театър. Уволнен е от фабриката през 1936 г. след авария.

Премества се в София, където дълго време остава без работа.
Периодът е изключително труден за младото семейство, именно тогава умира синът на Вапцаров- Йонко.

В периода 1936-1938 работи като техник във фабриката на братя Бугарчеви за кратко, след това като огняр в Български държавни железници и в Софийския общински екарисаж.
Успоредно издава стихотворения в различни вестници, спечелва литературния конкурс на сп. "Летец" със стихотворението "Романтика".

През 1938 г. Вапцаров става член и е един от главните активисти в Македонския литературен кръжок в София. През 1939 подготвя единствената си стихосбирка "Моторни песни", излязла от печат 1940 г.

Същата година събира из Пиринска Македония подписи, в подкрепа на т. нар. Соболева акция.

Заловен за това, той е съден и интерниран в Годеч. След завръщането му от Годеч през септември 1941 г. се занимава с минноподривни дела срещу немските войски, вече в качеството си на ръководител на Централна военна комисия при ЦК на БКП. Организира снабдяването на нелегалните с оръжие, документи и квартири, за което е арестуван през март 1942 г.

На 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер - разстрелян, заедно с Антон Иванов, Г. Минчев, П. Богданов, А. Попов и Ат. Романов.

Посмъртно, през 1952 г. Никола Вапцаров е удостоен със Световната награда за мир.

Стихотворенията му са преведени на около 60 езика.

Пролет

Пролет моя, моя бяла пролет,

още неживяна, непразнувана,

само в зрачни сънища сънувана,

как минуваш ниско над тополите,

но не спираш тука своя полет.

 

Пролет моя, моя бяла пролет –

знам, ще дойдеш с дъжд и урагани,

бурна страшно, огненометежна

да възвърнеш хиляди надежди

и измиеш кървавите рани.

 

Как ще пеят птиците в житата!

Весели ще плуват във простора...

Ще се радват на труда си хората

и ще се обичат като братя.

 

Пролет моя, моя бяла пролет...

Нека видя първия ти полет,

дал живот на мъртвите площади,

нека видя само твойто слънце

и – умра на твойте барикади!
************************************

Вяра

Ето – аз дишам,

работя,

живея

и стихове пиша

(тъй както умея).

С живота под вежди

се гледаме строго

и боря се с него,

доколкото мога.

 

С живота сме в разпра,

но ти не разбирай,

че мразя живота.

Напротив, напротив! –

Дори да умирам,

живота със грубите

лапи челични

аз пак ще обичам!

Аз пак ще обичам!

 

Да кажем, сега ми окачат

въжето

и питат:

"Как, искаш ли час да живееш?"

Веднага ще кресна:

"Свалете!

Свалете!

По-скоро свалете

въжето, злодеи!"

 

За него – Живота –

направил бих всичко. –

Летял бих

със пробна машина в небето,

бих влезнал във взривна

ракета, самичък,

бих търсил

в простора

далечна

планета.

 

Но все пак ще чувствам

приятния гъдел,

да гледам как

горе

небето синее.

Все пак ще чувствам

приятния гъдел,

че още живея,

че още ще бъда.

 

Но ето, да кажем,

вий вземете, колко? –

пшеничено зърно

от моята вера,

бих ревнал тогава,

бих ревнал от болка

като ранена

в сърцето пантера.

 

Какво ще остане

от мене тогава? –

Миг след грабежа

ще бъда разнищен.

И още по-ясно,

и още по-право –

миг след грабежа

ще бъда аз нищо.

 

Може би искате

да я сразите

моята вяра

във дните честити,

моята вяра,

че утре ще бъде

живота по-хубав,

живота по-мъдър?

 

А как ще щурмувате, моля?

С куршуми?

Не! Неуместно!

Ресто! – Не струва! –

Тя е бронирана

здраво в гърдите

и бронебойни патрони

за нея

няма открити!

Няма открити!

*******************************************

Още произведения на Вапцаров

http://www.slovo.bg/showauthor.php3?ID=17&LangID=1