Автор Тема: 16,5 дка археология в центъра на София  (Прочетена 5988 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7258
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 61.0.3163.100 Chrome 61.0.3163.100
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: 16,5 дка археология в центъра на София
« Отговор #15 -: Октомври 10, 2017, 08:21:36 »
Най-старото селище открито в столицата е на 8000 г.

То е открито през 1950 г. в квартал Гео Милев от строителни работници


Слатинското неолитно селище е датирано на възраст 8000 г. и се намира на „Шипченски проход“ на територията на район Слатина в столицата. То е открито през 1950 г. в квартал Гео Милев от строителни работници, провеждащи изкопни работи. През 1958 г. се появяват съобщения и датировки на неолитно селище.

При обследване на изкопите за строеж в района на тогавашния студентския квартал (сега квартал ма БАН се откриват древни останки от жилища, изградени от омазани с глина колове, замазки на огнища и разнообразни лепени на ръка глинени съдове – неолитна селищна могила, разположена на левия бряг на Слатинската река. Тогава археолозите го датират от ІІІ-то хилядолетие преди Новата ера.

С натрупване на нови факти в резултат на спасителни разкопки през 1985 г. се разкрива, че Слатинското неолитно селище е разположено на 80 декара площ, а културните му пластове са с дълбочина 3 метра и разположени в 5 строителни хоризонта.


В резултат на натрупаните изследвания през 1987 г. селището е датирано 6000 години преди Христа (ранен неолит) и е най-старото селище на територията на София. В него са разкрити 9 къщи в успоредни редици, десетки каменни брадви и тесли, брусове, точила, стотици кремъчни ножове, стъргалки за кожа, пра-сърпове за жътва и косене, хромели, тежести за тъкачни станове, лъжички. Намерени са запазени погребения на млади хора.

http://sofia-news.bg/

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7258
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 68.0.3440.84 Chrome 68.0.3440.84
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: 16,5 дка археология в центъра на София
« Отговор #16 -: Август 03, 2018, 22:03:46 »
Откриха уникална гробница със стенописи по време на ремонта на ул. "Московска"


Снимка: https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/6994420

Уникална гробница със стенописи е открита късно снощи по време на ремонтните дейности на улица "Московска". Това обяви кметът на София Йорданка Фандъкова. Тя направи проверка на проучвателните дейности на археологическите разкопки в района на църквата "Света Неделя", които са във финалната си фаза.

Края на 4-ти началото на 5-ти век - от тогава по всяка вероятност е уникалната находка, която е част от некропола на "Света София".

Веселка Кацарова - археолог: Това е една гробница свързана с некропола около църквата "Света София", той е много известен, дълго проучван.

Тодор Чобанов - зам.-кмет на София: Истината е, че това е един огромен некропол с диаметър около 1 км, в който има най-вероятно от порядъка на 1000, може би 1500 подобни структури. Голямата изненада е това, че първо е много добре запазена гробницата, тя е от класическия тип с куполно застрояване от тухли, но още по-голямата изненада освен че е добре запазена е че има стенописи. Изключително рядко се намират гробници със стенописи и на мен са ми известни може би около пет други случая.

Йорданка Фандъкова - кмет на София: Ще ограничим работата на строителите по тротоара в тази зона и ще възложим на главния архитект да направят проект зa за експонирането след това на тази и съседните гробници, така че да можем да съчетаем отново пешеходното пространство с разкритото културно историческо наследство.

След 4 години проучвания в другия археологически обект в центъра на София зад храм "Света Неделя" са открити 3 000 сребърни монети и злато.

Златни накити са последните находки от археологическите разкопки в района на "Света Неделя". Паркингът зад храма ще бъде премахнат, а находките от Стара София ще могат да се виждат от пешеходците.

http://news.bnt.bg/bg/a/otkrikha-unikalna-grobnitsa-ss-stenopisi-po-vreme-na-remonta-na-ul-moskovska

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7258
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 69.0.3497.100 Chrome 69.0.3497.100
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: 16,5 дка археология в центъра на София
« Отговор #17 -: Септември 19, 2018, 22:04:09 »
Раннонеолитното селище Слатина – едно от най-старите в Европа


По какъв начин е бил организиран животът на хората в ранния неолит и как те са възприемали заобикалящия ги свят? Отговори на тези въпроси ще дава на любителите на историята посетителски център, който ще отвори врати в София след година към руините на раннонеолитното селище Слатина. За съществуването на селището става известно през 1958 г., а проучването му започва 27 години по-късно от екип изследователи начело с археолога Васил Николов. След време разкопките замират, но през 2013 г. са възобновени и продължават и до днес. Археолозите установяват, че:

Селището Слатина принадлежи към най-ранните селища на земеделците и скотовъдците в Европа. Те се преселват на територията на Югоизточна Европа – Източните Балкани, Тесалия и Централните Балкани от Предна Азия в края на 7-то – началото на 6-то хилядолетие пр. Хр. Оттам се разселват из цяла Европа. Тези датировки са определени чрез усъвършенствания през последните години радиовъглероден метод, който дава дати с точност плюс-минус 5 години, – разказва проф. Васил Николов и уточнява:

Площта на селището е била около 300 дка. Животът там е продължил повече от 500 години. През това време хората са се местили в различни части на тази територия, тъй като къщите им, построени от дърво и глина, не са издържали повече от 60-70 години. Те са „умирали“ символично – били са изгаряни и погребвани. На тяхно място или в близост е изграждана следващата къща, така, както се сменят поколенията в човешкия род.

През 1985 г. е проучена една от къщите, впечатляваща по размерите си – на площ 117 м². По-късно археолозите намират още по-внушителна къща, разположена на 147 м², а в момента се проучва жилищна постройка, която се предполага, че е с площ около 300 м².

Тези къщи са се състояли от няколко помещения, – казва проф. Васил Николов. – Обикновено във всяко помещение е имало куполна пещ, с която хората са се топлили и в която са приготвяли храна. Има зърнохранилища със зърното, което са отглеждали, каменна мелница за стриване на това зърно, тъкачен стан, лежанки и други съоръжения. В по-големите постройки е имало и огнище.



Всичко, което едно семейство е имало, е било в къщата, с изключение на домашните животни, които са били извън селището. Къщите са били достатъчно солидни – от дъбови дървета, преплетени с пръчки, измазани с глина, с отвори за прозорци, врата, двускатен покрив.

Хората, населявали раннонеолитното селище „Слатина“, са имали богата митологична система. В техните представи за света по интересен начин се съчетавали сакралното и профанното, посочва проф. Николов:



Например, един керамичен съд, който в представите на тези, които са го създали, и тези, които са го ползвали, има женска символика. Съдът имал утилитарна функция – ползвал се за приготвяне на храна, но в същото време отразявал и мисленето на древните хора в контекста на тяхната религиозно-митологична система: съд, в който се твори нещо. Той е като утробата на Богинята-Майка – тяхното върховно божество. В него от суровите продукти се приготвяла храна, нещо, което принадлежи на цивилизацията. Той отразява тяхното осмисляне на прехода от дивото към цивилизационния елемент.

Под ъгъла на една от къщите е намерена друга впечатляваща находка – свастика от нефрит, положена като строителна жертва.



Сред откритото през последните две години особен интерес предизвикват и три успоредни рова, които са заграждали цялото селище.



Трите рова са различни. Числото „три“ явно е имало символичен смисъл за тези хора. Външният ров е използван за извършване на обреди. Той е пълен със счупени керамични съдове, останки от жертвена храна. Вторият ров е почти без останки от предмети. В него има следи от дървена стена, но не от вътрешната му страна, към селището, а от външната. Това показва, че той е нямал отбранителни, а обредни функции. И третият, най-вътрешният ров, който е най-тесен, също има в основата си дупки от дървена конструкция, която съвсем трудно се поддава на интерпретация. Само в няколко селища в Югоизточна Европа са регистрирани такива останки. Все още интерпретацията им не е напълно изяснена, сподели проф. Васил Николов.

http://bnr.bg/post/101020976

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7258
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 73.0.3683.86 Chrome 73.0.3683.86
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: 16,5 дка археология в центъра на София
« Отговор #18 -: Април 04, 2019, 21:46:48 »
„Най-старата европейска столица”
В софийския квартал „Слатина“ преди 8000 г. е имало процъфтяващо селище


„Не може да бъде... Няма как да е толкова голяма тази къща. По онова време такива огромни жилища тук няма.“ Подобни мисли се въртели в главата на Васил Николов – тогава все още млад археолог, когато преди 30-ина години започва работа на раннонеолитното селище в столичния квартал „Слатина“. В продължение на повече от 2 месеца сам-самичък, на колене и с шпакла в ръка разчиства пода на постройка на близо 8000 години. Сантиметър по сантиметър, пустият му под не свършва....


Проф. Васил Николов започва разкопки на праисторическото селище в кв. „Слатина“ преди 30-ина години и собственоръчно разкопава най-голямата раннонеолитна къща, откривана досега в Европа

Днес археологът Васил Николов, вече професор и член-кореспондент на БАН, си дава сметка, че най-емоционалният момент е бил точно мигът на осъзнаването на мащаба на откритието - когато най-после повярвал на очите си и разбрал, че е попаднал на изключително голяма къща (цели 117 кв. м) от ранния неолит, каквато дотогава не била откривана в Европа. Впрочем този рекорд не е счупен и до днес, що се отнася до онази епоха.
А когато по-нататъшните проучвания потвърждават, че находките в квартал „Слатина“ са от голямо раннонеолитно селище, възникнало още в края на 7-ото - началото на 6-ото хилядолетие пр.Хр., става ясно и че корените на днешна София са на повече от 8000 години, което я прави най-старата европейска столица.

Какво пък толкова има в една къща, нали и тогава хората е трябвало да живеят някъде, пък и всеки би предпочел да е на по-широко, би казал някой. Де да беше толкова просто...
Обикновено големите открития в археологията усложняват картината за миналото, вместо да я опростяват, и поставят нови и нови въпроси. Така е и в случая. Как се строи масивно и здраво само с каменни сечива? Как се правят изчисления за голяма постройка (уж) без математика? Как се оцелява без метеорологична прогноза, след като целият ти живот зависи от земеделието? И т.н.
Разкопките са тежка и времеемка работа, но по-трудната част от задачата е намирането на верните отговори. Които пък дават шанс да се сглоби по-цялостна и достоверна картина на живота на хората от толкова отдалечена епоха. А това е и най-удовлетворяващата част от работата на археолога. Заради нея можем да надзърнем хилядолетия назад и да се убедим, че макар и да имат различни от нашите вярвания и обреди, онези хора много са приличали на нас със своите страхове, вълнения, желания и стремеж за самоизразяване.
И така, какво е Слатина и защо е важна?

ПЪТЯТ

В края на 7-ото и началото на 6-ото хилядолетие пр.Хр. на брега на Слатинската река се заселват едни от първите земеделци и скотовъдци в Европа. Те са от най-ранната вълна мигранти от Мала Азия, които ще продължат да идват на групи от там и в следващите столетия. Пристигат по т.нар. Струмски път, който е започнал да действа в края на 7-ото хилядолетие и има главна роля в разпространението на новия поминък из Стария континент. Пътят достига Софийското поле и тук се разклонява: на северозапад – по долините на Нишава и Велика Морава; на север - по долината на Искър; и на изток – към Тракия.
„Софийското поле е разпределителен пункт за разселването в тези три посоки. Основалите селището Слатина идват от Югозападна Анатолия, по-късно към тях се присъединяват пришълци от нейната средна западна част. Различаваме ги по материалната им култура – за първия етап от съществуването на селището е характерна бяло рисуваната керамика, а през втория – тази с тъмна рисунка. Това показва различен произход и традиция на населението от съответния етап. Селището е съществувало около 500 години, културните напластявания достигат 4 м дебелина. Обхваща над 80 декара, но те не са били обитавани едновременно, а селището се е местило в рамките на този периметър”, обяснява проф. Николов.

КИСЕЛ ХЛЯБ

Основни поминъци на жителите на Слатина били земеделието и скотовъдството. Мъжете били и ловци. Животните държали извън селото, а всичко друго, необходимо за живот, било в дома. Той имал куполна пещ за готвене и отопление, понякога и огнище, зърнохранилища, ръчна каменна мелница за смилане на житото, вертикален тъкачен стан, площадка за приготвяне на храна и дървени лежанки за сън.
Житото било основна храна, от него правили каши. И първия кисел хляб в Европа! Доскоро се смяташе, че той се е появил няколко хилядолетия по-късно, но проучванията в Слатина доказват, че нейните обитатели са го приготвяли още в 6-ото хилядолетие пр.Хр. чрез добавянето на примеси от бобови култури. Заради тях хлябът бухвал, сякаш му е добавена мая.
Първите „слатинци“ живеели в правоъгълни или слабо трапецовидни къщи, разположени нагъсто - повечето едностайни, но имало и с по 2 помещения. Били стабилни, издържали и над 50 г. Строили ги със забити в земята дървени стълбове, оплетени с лескови или върбови пръчки, дебело обмазани от двете страни с глина. Покривът бил двускатен, с дървена конструкция, покрит със слама или тръс тика. Според проф. Николов тези домове са блестящи архитектурни и строителни постижения за времето си.

ГОЛЯМА КЪЩА

„Строителството на такава къща е особено тайнство, в което се съчетават практически опит и знания. Изискват се сложни сметки и познаване на законите на статиката. Ползвали са мерна единица „лакът“ (42 см). Знаели са как да „завъртят“ постройката така, че максимално да се възползват от слънцегреенето през зимата и да загърбят вятъра. Съобразявали са сеченето на дървета за стълбовете със сезона – правели го зимно време, когато соковете са слезли надолу. Белели кората, за да се изгонят ларвите на вредителите и да не гние дървото. Но това не е опит, който тези хора носят със себе си от Анатолия, защото там условията са съвсем други и не изискват точно такива знания. За разлика от там тук има чести дъждове, дървета, камъни... Опитът от Анатолия им е бил безполезен, затова е трябвало да се приспособят към новото място и да натрупат знания, нужни за оцеляването им тук. Натискът на тази съвсем различна среда ги принуждава много бързо да „влязат в час“, защото иначе умират. Затова в този период обществото работи на много високи обороти – мисли, изобретява... А когато адаптацията към новите екологични ниши напредне, развитието продължава по-спокойно и равномерно“, обяснява проф. Николов.

Забележителен пример за архитектурния гений на тези ранни земеделци е т.нар. Голяма къща (онази на 117 кв. м). Тя е завъртяна спрямо севера на 21 градуса, което през зимата є осигурявало 15-20% повече топлина. Двускатният є покрив е асиметричен - по-малката част е обърната към подветрената страна, така се създава обтекаемост и няма опасност силен вятър да го вдигне. Другата, по-голямата му страна, обаче е обърната към зимното слънце и поема повече топлина. Според проф. Николов за изграждането на Голямата къща са били нужни повече от 2200 часа труд след сериозна предварителна подготовка. Установени са 54 последователни замазки на пода (по 1 за всяка година), което означава, че е обитавана над половин век. Тя е построена през ранния етап от съществуването на селището. (Чрез радиовъглеродния метод жилището е датирано в периода 5870 – 5730 г. пр.Хр.) Сред останките є са открити цели 18 зърнохранилища с овъглено жито в тях, много керамични съдове, сечива, между които и най-древният в Европа каменен палешник за дървено рало...

https://spisanie8.bg/наука/2019/0403/най-старата-европейска-столица.html

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7258
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 74.0.3729.169 Chrome 74.0.3729.169
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: 16,5 дка археология в центъра на София
« Отговор #19 -: Май 28, 2019, 14:57:26 »
Находка на годината: Скелет на 8000 години в кв. Слатина


Изключително откритие направиха български археолози - при разкопки на обект в столичния квартал Слатина е намерен напълно запазен скелет на човек от неолитната епоха на около 8000 години.

Тази сутрин бе съобщено и за откритието на частичен детски скелет.

През 2016 г. екипът на проф. Васил Николов открива голяма къща с особена конструкция при разкопките в Слатина. Къщата е с три стаи и се простира на площ от 150 кв. м. Особеното в случая е, че неолитните хора явно са опожарили къщата си, за да построят по-голяма на нейно място, заобиколена от важен за тяхната култура ров. Намерените овъглени делви със зърно - лимец, леща и ечемик, както и каменни брадви, които вероятно са били за жертвоприношение при ритуала.

Тези заселници, идващи от земите на Средна Азия, донасят изкуството на земеделието по нашите земи преди около 8000 години през епохата на неолита. Известни са и уменията им в керамиката, като характерни за тяхната култура са съдове, боядисани с бяла боя преди изпичането и много орнаменти, изрисувани с нюанси на червеното.

Археолозите наскоро откриват пещ и гроб със скелет, датиран на 7600 години. Това е третата подобна находка в 34-годишната кариера на професора. Това откритие е особено ценно, тъй като по нашите земи много рядко се откриват скелети от тази епоха, а само фрагменти.


Археологичният обект в столичния квартал Слатина

Проф. Николов, освен ръководител на проекта е експерт по новокаменната, каменно-медната и ранната бронзова епоха (VІ – ІІІ хил. пр.н.е.) в българските земи, Северозападна Мала Азия и Югоизточна Европа, бил е директор на Национален археологически институт с музей при БАН, от 2017г. е заместник на председателя на БАН.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Nahodka-na-godinata-Skelet-na-8000-godini-v-kv-Slatina_129936.html

Проф. Николов: "От тук тръгва цивилизацията към Европа!"

При разкопките на неолитното селище в столичния квартал Слатина освен къщи с голяма площ и специфична структура, екип от археолози, ръководен от проф. Васил Николов откри и два скелета, почти изцяло запазен на възрастен и фрагмент от детски.

От едната страна на бул. Шипченски проход, в основното селище, където са открити първите къщи през 2016г., текат редовни разкопки. Наскоро, при задължителните проверки, преди започване на строителна дейност, от другата страна на булеварда археолозите откриват нови находки.

При разкопките в последните два месеца, освен структура на къща, екипът открива пещ, фрагменти от керамика и инструменти и два гроба - на възрастен човек, по външни белези вероятно жена, и фрагмент от детски скелет. Тази част вероятно се е развила в късния период на селището. То е съществувало около 500 години от края на седмото хилядолетие, ок. 6100 г.пр.н.е. до средата на шестото хилядолетие 5500 - 5600 г. пр.н.е., като се е развивало и разраствало през това време.

В селището е открит дебел почти 4м. слой с артефакти и постройки, включително къщи с площ 147 кв. м. и още неразкопана от 300 кв. м., която вероятно е била на два етажа. Селището е било оградено с концентрични кръгове, които са имали особена, "магическа" функция за жителите, предпазвайки ги не физически, но духовно, според техните вярвания и в тях са извършвани жертвоприношения.

Големият въпрос за този период, не само за Слатинското, но и за други селища обаче остава къде са погребвани хората. Става дума за стотици хиляди хора, които са живели и умирали и за тях не се знае почти нищо, защото няма останки. За цялото шесто хилядолетие пр.н.е. на цялата територия на България има открити не повече от 200 скелета, което прави и това откритие толкова важно.

Повечето открити гробове са разположени между къщите или в периферията на селището, какъвто е случаят и с двата новооткрити гроба. Те са разположени до къщата, която е с прави стени и двускатен покрив, а вътре е открита и пещ. Тя е служила за отопление и приготвяне на храната и е заемала централно място в къщата.

Трупът на възрастния човек е бил положен свит на лявата си страна в т.нар. хокерна поза, подобна на ембрионалната. Краката са силно свити назад, като вероятно са били завързани, ръцете също са силно притиснати към гърдите. Едно от възможните обяснения е, че погребвайки тялото в поза, подобна на тази която заема плодът в утробата, хората го връщат на Земята-майка и то може да се прероди. Около тялото засега няма открит погребален инвентар, което е нормално за ранния Неолит.

Средната продължителност на живота на хората от този период е била около 35-36 години за мъжете и около 32-33 години за жените. Предполага се, че откритият човек не е бил на малко години, но е изключително интересно е да се отбележи, че зъбите на скелета са доста добре запазени. Хлябът, който се е консумирал в онази епоха е правен от лимец, смлян на каменен хромел, при което фини частици от камъка са попадали в брашното и са имали абразивен ефект върху зъбите, както доказват други находки.

Кости от скелета ще бъдат дадени за радиовъглероден анализ, но към момента той се датира на около 7600г. и е представител на едни от най-ранните хора в района, тъй като селището Слатина е едно от най-древните, не само в Софийското поле, но и на Балканите. Тези хора са дошли от Близкия изток, минали са по поречието на р. Струма и към Тракия и след това са се насочили към Средна Европа. Но селището Слатина остава особено важно и централно за периода и културата изобщо.

"Този рядък случай да попаднем на гроб е много важен за проучването на историята на първата Европейска цивилизация", сподели проф. Николов пред НаукаOFFNews. "В днешните български земи и съседните земи,..., се ражда първата Европейска цивилизация. От тук тръгва цивилизацията към Европа."

От детския скелет са открити само една ръка и няколко ребра, тъй като често ровещи животни разнасят костите.

В селището са погребвани деца и жени, а къде са погребвани мъжете още няма категорично обяснение. Предположението на проф. Николов е, че подобно на други региони, мъжете са погребвани извън селището и след време част от костите им, най-често мандибулата (долната челюст) или фрагменти от черепа и други кости са връщани в селището, за да бъдат поставяни някъде и да може духът на човека да помага на живите.

Но освен откритите 200 скелета, няма останки от тези милиони души, живели в кратките поколения, които са се сменяли на 17-18 години. Това е голямата загадка не само на българските, но и на балканските земи от тази епоха.

Сега, когато скелетите са нарисувани и снимани, те ще бъдат повдигнати по специална технология и след това ще бъдат подложени на многобройни изследвания и анализи от антрополози, биоархеолози и други специалисти, за да се получат възможно най-много данни за живота на този човек.

https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Prof-Nikolov-Ot-tuk-tragva-tcivilizatciiata-kam-Evropa_129976.html
« Последна редакция: Май 29, 2019, 08:57:31 от Hatshepsut »


Share me

Digg  Facebook  Twitter  Google  
Smf