Сбогом, България

[Франкист]

Това го копирах от един блог ,надявам се да не се сърдят  :$

Какво заглавие само?! Дълго се колебах дали да пусна подобна статия предвид незавидната, емоционална ситуация в България и все пак сякаш е по-добре да се кажат някои неща.

Кратки факти:

-         загуба на населението от около 20-25% само за двадесет години ( хилядолетната ни история сякаш не помни подобен случай, въпреки многобройните войни и робства );
-         за двадесет години имаме спад в средната продължителност на живот от 7-8 години;
-         “рекордьори” в Европа по заболявания от всякакъв тип ( от трайна инвалидност през детска смъртност до сърдечно-съдови и психични );
-         шампиони по застаряване;
-         завидна скорост на увеличаване на неграмотността като за двадесет години от 0.5% през 1990 г. вече достига около 15% от населението в наши дни;
-         на челно място по изоставени деца и прочие и прочие ….

Анти-рекордите, които държим като израждане и загуба на човешки фактор за периода са толкова многобройни, та е по-добре с подобна статистика да се заемат специализираните, енциклопедични издания.

Ако прескочим досадните икономически данни и разгледаме т.нар. “преход” през призмата на спорта, то може да отбележим следните два факта:
-         4-то място по медали на Олимпиадата в Сеул от 1988 г и десетилетия, през които определени спортове се наричаха “български” поради смазващото ни превъзходство;
-         4-то място на Световното първенство по футбол от 1994 в САЩ.

Логично е да си зададем следните въпроси:

1. Как така “бедна” България е постигнала подобни резултати на най-престижните спортни форуми?

2. Толкова “бедна” ли е била България преди двадесет години спрямо сега?

Статистиките показват, че по време на Виденовата криза БВП на страната е около 65%  спрямо този от 1989 г. или в началото на “прехода”. Дотогава сме изоставали само 2 пъти по стандарт от най-развитите. Условно приемеме, че успяхме да достигнем отново тогавашния БВП около 2007 година, което е похвално, но се спестяват няколко факта. Първо, че е разгледан като абсолютни стойности, т.е. не е индексиран с инфлацията за периода, която е огромна и второ, че изчезнаха множество социални придобивки като безплатно здравеопазване, образование, символични битови сметки като ток/вода и прочие. Или с натрупаната инфлация “днешния” БВП е около 40% спрямо този от 1989 г. или 2.5 пъти по-малък. За мен поне обедняваме прогресивно и то без война, а животът за обикновения българин става все по-лош.

Видимият ефект е, че индивидуалното потребление е спаднало около 50% или ако се прегледат статистиките на Евростат за БВП на страната, то спокойно може да се забележи, че разликата между нас и развитите страни се задълбочава. Ако се добави и натрупания дълг, то картинката става страховита и това само за двадесет години.

Поради стеснилите се възможности и свръх-централизация в държавата логично се заговори и за имотен балон, подхранван от свръх-очаквания заради ЕС и опитни външни спекуланти плюс фабриката за мечти, че “София – не е България”, а като влезем в НАТО и ЕС едва ли не, ще се замяраме с пари, които растат по дърветата..

Кратка извадка от едно изказване в Народното събрание на 12 март 1940 г. относно жизнения стандарт в страната:

Мога да ви прочета данни…,че 19,5 % от селските семейства живеят в тухлени, а 61 % в кирпичени къщи; селското жилище се състои обикновено от две стаи, в които живеят средно шест души; в тия стаи се и готви. Нямат кладенци 57 % от домакинствата; нямат клозети 17,4 % от тях. Нямат кревати 20 % от домакинствата, а останалите 80 % от тях имат средно по два кревата за шест души. Нямат маса 28,5 % от домакинствата, а 36 % нямат стол. Нямат печка 28 % от домакинствата. Нямат юрган 36 % от тях. Нямат дюшеци 46,5 %, а 34 % нямат никаква постеля. Домашните съдове и прибори са със съмнителна чистота и се държат на открито понеже 53 % от домакинствата нямат нито един шкаф. Измиването на тялото през зимата е непознато. Долните дрехи обикновено са така замърсени, че са хванали кожа от кир. Ето това са покъртителните условия за закъснелостта на българския живот”.


Как изглеждат нещата в наши дни?

Жилищния фонд на София ( която не е България ) е 60% евтин тип - панелно строителство. Най-предпочитани са т.нар. двустайни. Задълженията по комуналните сметки са с внушителни размери, т.е. това е дълг, а липсата на обзавеждане се реши чрез заемен ресурс като потребителски кредити, лизинги и прочие. Или просто цитатът от 1940 год. спокойно може да е актуален и днес като просто се заменят тогавашните думи с днешните малко по-модерни, но амортизацията на жилищата и условията на живот са абсолютно потресаващи в наши дни като за страна-член на ЕС. В национален мащаб не може да не направи впечатление, че всяко шесто жилище е с външна тоалетна ( по данни на НСИ ).

 
Като ниво на инфраструктура/транспорт ни наредиха на около 125 място от изследвани 130 страни в света. Или едва ли би могло да бъде по-зле?

Понеже от 20 години ни проглушиха ушите за “феноменалните” ангажименти на държавата в инфраструктурата, кратък поглед в данните показва, че през 1990 г. са се харчели около 6 пъти повече средства годишно за изграждане и подържане на тогавашната инфраструктура на страната.

Далеч съм от идеята да хваля тогавашния строй, дори напротив, когато се трупат дисбаланси в обществото чрез силови методи не е случайно, че промяната се посрещна с всеобща еуфория, въпреки очевидно по-добрите икономически резултати, които е имала България тогава.

Разликите от тогава и сега обаче освен в жилищния фонд и съпътстващата го инфраструктура и транспорнтни връзки, са най-вече в човешкия ресурс, който драстично се затрива като брой, възрастова структура и квалификация, боледува и живее все по-зле.

Примерите с балтийските страни, които също са в условия на борд показват същите проблеми, които се случват и у нас. Или накратко, превзема се финансовата система на дадена страна, провежда се кредитна експанзия, методично се закриват националните производства и се подменят със западните търговски марки. Стимулира се потребление срещу дълг и се напомпват имотни балони. В същото време тия процеси се засилват допълнително чрез свръх-централизация, както е в България да кажем и когато еуфорията стане всеобща, рязко се “дръпва” чергата и поредната, тежка криза е налице.

За “спасяването” се прибягва до поредната държавна помощ пак чрез дълг и така наречената концентрация на капитала продължава с пълна сила.

Това, което дразни е, че ако за Англия да кажем подобни процеси са протичали стотици години, то в сегашната глобализация скоростта на процесите е повишена до нива, които трайно съсипват човешкия ресурс на развиващите се страни, както физически, така и психически.


Дали все още може да се направи нещо? По-скоро да, но докато партийния бизнес в България е най-евтиния, шансовете ни не са големи. Най-малкото в младата ни държава от Освобождението насам качествените политици, които сме имали се броят на пръсти и не тая надежди за чудеса в тази посока. А, иначе оценката за качествата им я дава т.нар. “електорат”, който от 20 години постоянно напуска страната и ще продължава да го прави, ако тормоза продължава.


В момента всички чакаме битката срещу “системата” ( визирам без изключение окопаните и проядени отвсякъде, неработещи институции, където всичко е превърнато в схеми ). Ще си позволя да кажа какво казваше моята баба на времето ( лека й пръст ): “Загние ли една ябълка – се изхвърля!”. Точка.


Затова и няма да се учудя, ако в близките 15-20 години дали пак няма да посрещаме поредните “освободители”/“поробители”, на които народът да се радва? Тази процеси са се повтаряли многократно в Историята и то не само на България. Затова се появяват и вицовете от типа коя страна да нападнем, та белким ни пороби, но политиците едва ли осъзнават защо “електоратът” си ги разказва? Ако се запазят тези темпове на геноцид и прокуждане на човешкия фактор в странство се страхувам, че след 20 години България ще изглежда като лунен пейзаж, населен с необразовани примати и солидна полиция, която да брани управляващите от “народната” любов. Поне за момента посоката е тази и данните го доказват.


А, иначе в момента си съществува т.нар. неофициален отдел на полицията, където при посегателствата над собствеността и здравето на обикновените хора, дузина полицаи страстно ги разубеждават да не пускат оплаквания и жалби и това, че някой е посегнал върху здравето им или частната им собственост, се изкарва “най-нормалното” нещо в света. Това е т.нар. “Отдел за борба с тъжителите”, както го наричат самите полицаи.

 
Та, държава, която не защитава гражданите и собствеността им е обречена!

 
Относно социалната политика на развитите, то там обикновените хора разбират за световната криза само от телевизора. Да не говорим, че техните безработни водят стандарт на живот, който е близък до стандарта на родната ни т.нар. средна класа. Тук страха, несигурното бъдеще, липсата на защита на доходите, скапват трайно здравето на човешкия ни ресурс, който вече е все по-ограничен и некачествен.

Бог да пази България!

Успех!

Дорева ли ви се от собственото ни безсилие???

И още един въпрос - е ли е възможно при такова стечение на обстоятелствата,описано малко по-горе,народа да хване гората и чрез радикални "недемократични мерки" НЯКОГА да вземе нещата в свои ръце?

[Death angel]

И още един въпрос - е ли е възможно при такова стечение на обстоятелствата,описано малко по-горе,народа да хване гората и чрез радикални "недемократични мерки" НЯКОГА да вземе нещата в свои ръце?

Не.
Те това баш нема да стане и не му е работа на народа да взема нещата в свои ръце.
Има си хора за тази работа и определено това не сте вие.


П.П.
Никога никой роб не е умирал за свобода, когато някой прозре к'во е свободата той вече не е роб. Робите мрат само за чужди идеи.

[Франкист]

И още един въпрос - е ли е възможно при такова стечение на обстоятелствата,описано малко по-горе,народа да хване гората и чрез радикални "недемократични мерки" НЯКОГА да вземе нещата в свои ръце?

Не.
Те това баш нема да стане и не му е работа на народа да взема нещата в свои ръце.
Има си хора за тази работа и определено това не сте вие.


П.П.
Никога никой роб не е умирал за свобода, когато някой прозре к'во е свободата той вече не е роб. Робите мрат само за чужди идеи.

Вадиш думите от контекста, което е дребнаво.И ако трябва и аз да направя същото с твоите думи излиза че никога не е имало турско робство,а опълченците например,  дали живота си за свободата на родината не са били поробени,не са били роби, просто им се е мряло!

[Death angel]

Вадиш думите от контекста, което е дребнаво.И ако трябва и аз да направя същото с твоите думи излиза че никога не е имало турско робство,а опълченците например,  дали живота си за свободата на родината не са били поробени,не са били роби, просто им се е мряло!

Много правилно си ме разбрал. На Шипка не е имало нито един роб. Всички те са били свободни хора живеещи извън страната и включването  им в опълчението е било израз на тяхната свободна воля.
 Робите по това време са си били на село и са си прибирали житото от полето.  :&

[BulgarianBlood]

Вадиш думите от контекста, което е дребнаво.И ако трябва и аз да направя същото с твоите думи излиза че никога не е имало турско робство,а опълченците например,  дали живота си за свободата на родината не са били поробени,не са били роби, просто им се е мряло!

Много правилно си ме разбрал. На Шипка не е имало нито един роб. Всички те са били свободни хора живеещи извън страната и включването  им в опълчението е било израз на тяхната свободна воля.
 Робите по това време са си били на село и са си прибирали житото от полето.  :&

Тези "свободни" хора, за които говориш, са се самоидентифицирали като българи и са искали да помогнат на своите сънародници.

Дефиницията ти за "свобода" явно не е това, което се има впредвид, когато говорим за това, че българите са искали свобода.