Автор Тема: Пупаво време (Йордан Радичков)  (Прочетена 2375 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен nord1940

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 116
  • Country: 00
  • Карма: +42/-10
  • Пол: Мъж
  • стар познат
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.5.9 Firefox 3.5.9
Пупаво време (Йордан Радичков)
« -: Юни 22, 2010, 18:13:04 »
Почти винаги когато изляза в Софийското поле да наобиколя старите ловни места било на пъдпъдък и на гургулица през лятото, или на бекасина и дива патица през есента, все ще срещна и някой шилегар с шилетата му. Това обикновено е край някой от временните летни овчарници, които никнат като гъби след дъжд в полето. Оградата на такъв овчарник е скована надве-натри от дървени пръти. До нея стои на четирите си крака дървен сандък, направен от щайги, покрит с крадена мушама и найлон. В него се излежава или спи шилегарят, като пропълзява вътре на четири крака, а отвън клечи вързано на синджир куче. То обикновено е толкова мършаво, че цялата му костна система може да бъде изучена, без да се сваля кожата от гърба му.

Види ли човек — кучето лае. Ако няма човек — пак лае. Ама така лае, като че изпраща кучешките си позивни на цялата вселена, а вселената стои смълчана и слуша.

Към така нарисуваната картина мога да добавя и опита в някои шилегарници да се направи подобие на навес, та при дъждовно време и буря стоката да има къде да се подслонни. Дъждовете и летните бури обаче са съсипали всичко и от навесите са останали само подобия — щипки слама, кичури от камъни и тръстика, парчета найлон и черна мушама, които при вятър се развяват като знамена, сякаш шилегарникът всеки миг ще тръгне през полето да воюва и да се бие с ветровете.

По обедно време шилетата се навъртат около пладнищата, разположени под сенките на стари върби, тополи или някоя дива круша, кой знае как помилвана от брадвата на човека. Бог отдавна е отвърнал лице от нея, само сврака, ако се наскита по тия места, ще благоволи понякога да кацне в дървото, да огледа полето и да поразмишлява. Когато в късните есени задухат студените ветрове и плъпнат мъглите, съм виждал и гарван да стои неподвижно в крушата, мълчалив, дълбоко умислен. Той е толкова стар, че ми се струва да е бил свидетел на обесването на Васил Левски край София и че оттогава именно е станал затворен и мълчалив. Плодовете на крушата са стипчиви. Ако човек реши да опита, устата му така изтръпва, че сума време подир това не е в състояние да подсвирне с уста.

Но да оставим крушата и да се върнем при шилетата и шилегаря. Шилегарят нарича шилетата си въшки и непрестанно им подвиква: „Дей, пупави въшки, дей!“ Той не само се обръща към тях по този любезен начин, но ги замеря и с гегата си, за да ги възвръща. От тази гега шилетата куцат кое с лява нога, кое с дясна, кое със задна нога, кое с предна, тъй че почти всичко е осакатено от своя пастир. Ако и Бог по този начин пасе човешкото стадо, то тежко и горко ни!

Защо пастирят нарича шилетата си пупави?

Нарича ги пупави, защото растат предимно на корем. Според местния говор пупа значи корем. Пупавото се употребява главно в среден род, за да се подчертае неговата недоразвитост и инфантилност. Това понятие се разпростира не само върху домашните животни, то засяга също така и човека, особено децата. При неправилно хранене и отглеждане децата стават пупави и колкото повече растат, толкова повече пупавеят. Да запупавее може, разбира се, и възрастният човек, но при възрастния за разлика от децата това ще рече, че наред всичко е и малко възглупав — запупавял му е акълът. Когато едно нещо започне да пупавее, отърване няма…" Съдба, какво да се прави!

Щом есенно време разцъфне кърпикожухът, пупавите шилета вече не се завират по пладнищата, а се разстилат във верига и пощят усърдно тревицата. От сушата всичко е изгоряло, полето е оголено като длан, обаче където минават канали и има подпочвени води, се зеленее примамливо млада тревица. За пупавите тази зелена тревица е благодат. Те бързат да доопасат всичко, преди да е паднал снегът.

Есенната картина се обогатява от появата на белите пупавици по пасищата. Малко дъждец само да падне и ето че сутрин се бялват гъби печурки и пупавици. Пупавицата — това е прахавицата. Тя е съвсем топчеста и расте само на корем. По-пупаво от нея едва ли друго нещо може да се срещне в полето. Тя стои малко възглупаво на един крак, очаквайки да я забележат. За забелязване я забелязват, но никой не посяга към нея. Тя така и правостояща остарява, сбабичосва се, изсъхва и сърцевината й се превръща в прах, откъдето идва другото й име — прахавица. Много ог идеите на нашето време могат да бъдат оприличени на пупавиците. Докато политиците говорят колко нови и свежи са тези идеи, то те вече са се сбабичосали и са почнали да се превръщат в прах. Ако човек стисне с ръката си такава пупава и надута идея, няма да чуе никакъв звук, а само едно: „Пах-пах!“

Към кърпикожуха и пупавиците трябва да турим и циганското петле, на което освен папуняк казват още и пупавец. Когато тръгне да се разхожда помежду запувялите шилета, той така се вдъхновява, че разтваря широко гребена си и започва да пупа. Дали вика друг пупавец или пупа просто от задоволство и удовлетворение не мога да кажа. Някои наши политици в своите публични изявления много напомнят пупането на папуняка. Те изпитвват истинско удовлетворение от пупането… Но да не подминаваме птицата!… Звуците, които тя издава, е трудно да се нарекат песен, затова народът е дал сполучливото определение пупа. По същия начин се казва, че бухалът буха, кукувицата кука, гугутката гука и прочие. С пупането си пупавецът (циганското петле) се легитимира пред шилегаря и стадото.

Слушайки пупането, шилегарят на свой ред се въодушевлява, възкликва любимото си: „Дей пупави въшки, дей!“ и замята с гегата към пупавеца, но няма досега случай да го е улучил, както например улучва шилетата си. Птицата подрипва, пак каца и без никак да се помайва, започва отново да пупа.

Като гледам цялата тази „мила родна картинка“, ми идва на ума, че у нас са пупави не само шилетата и гъбата пупавица и не само папунякът пупа, ами целият ни живот сякаш запупява. Покрай живота и ние, неговите жители, запупяваме. И не само телесно. Запупяваме и умствено, и духовно. Затова от всичките ни усилия и начинания вее все повече и повече пупавост. А когато вечер слушам изявленията на говорителите на различните политически сили, ползващи временния статут на националната телевизия, пред очите ми застава натрапчиво и някой от споменатите по-горе шилегарници с вързано отпреде им им куче.

Ако минава човек — кучето лае. Ако не минава — пак лае.



Редактирано от модератор: Премахване на невалиден линк.
« Последна редакция: Октомври 24, 2014, 07:45:49 от Hatshepsut »
За щастието ли попитахте? ..... :)

Неактивен Петкан

  • Account Disabled
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8834
  • Country: bg
  • Карма: +1305/-105
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Microsoft Internet Explorer 6.0 Microsoft Internet Explorer 6.0
Re:Пупаво време /Йордан Радичков/
« Отговор #1 -: Юни 22, 2010, 18:26:10 »
Цитат
Нарича ги пупави, защото растат предимно на корем.
Хвала на Радичков за пупавите шилета,а днес има и доста пупави...депутати,тоже от шилешкия род.
Норд,спомни  за Чудомир и за неговия разказ "Номенклатура", и обсъждането на тази дума  от местните селяни с допускането,че е възможно тази дума е своего рода упрек към героя,който мързелувал,т.е.клател си краката,защото втората част на думата се състои от "клатура"...
Ad honores

Неактивен nord1940

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 116
  • Country: 00
  • Карма: +42/-10
  • Пол: Мъж
  • стар познат
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.5.9 Firefox 3.5.9
Re:Пупаво време /Йордан Радичков/
« Отговор #2 -: Юни 22, 2010, 18:29:37 »
Петкане и това ще припомня и го знам, но то трябва да се припомня, и припомня и настоява и пак така и така, докато, Петкане, отбележим един гол във вратата на душевната немотия. Тогаз, ще сме победили наполовина. Така мисля.
За щастието ли попитахте? ..... :)

Неактивен Петкан

  • Account Disabled
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8834
  • Country: bg
  • Карма: +1305/-105
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Microsoft Internet Explorer 6.0 Microsoft Internet Explorer 6.0
Re:Пупаво време /Йордан Радичков/
« Отговор #3 -: Юни 22, 2010, 18:38:25 »
Петкане и това ще припомня и го знам, но то трябва да се припомня, и припомня и настоява и пак така и така, докато, Петкане, отбележим един гол във вратата на душевната немотия. Тогаз, ще сме победили наполовина. Така мисля.
Правилно мислиш, бай Норде,ама дано те чуят тези,за които си го написал!
Ad honores

Неактивен Бай Миле

  • Junior Member
  • *
  • Публикации: 15
  • Country: 00
  • Карма: +7/-1
  • Пол: Мъж
  • Селски тарикат
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Microsoft Internet Explorer 8.0 Microsoft Internet Explorer 8.0
  • Зодия: Cancer Cancer
Re:Пупаво време /Йордан Радичков/
« Отговор #4 -: Юни 22, 2010, 20:29:42 »
Добра тема сте подхвана ли. Йордан Радичков може да се каже че ми любим още от дете.  :-)

Неактивен nord1940

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 116
  • Country: 00
  • Карма: +42/-10
  • Пол: Мъж
  • стар познат
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.5.9 Firefox 3.5.9
Re:Пупаво време /Йордан Радичков/
« Отговор #5 -: Юни 22, 2010, 20:33:52 »
Добра тема сте подхвана ли. Йордан Радичков може да се каже че ми любим още от дете.  :-)
Сборникът "Акустичното гърне" съм го оръфал от четене.... и оная "кука за влачене на мъртви овци" все ми е в главата и не зная, ще ли да потрябва някому...
За щастието ли попитахте? ..... :)

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9014
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Пупаво време (Йордан Радичков)
« Отговор #6 -: Октомври 24, 2014, 21:11:36 »
24 октомври - На този ден се роди големия Радичков


"Йордан Радичков не е само явление в съвременната ни литературна история, той е явление в националната ни „историческа“ история, защото остава знак за повече почтеност във всички измерения на общия ни живот. Той не бе просто необикновен човек и писател, а и дух, дошъл по тези земи, изпратен от по-добрата страна на мирозданието. Знак, който не бива да забравяме, защото такива същности като Йордан Радичков се появяват веднъж на 100 години." Това пише за него поетът Румен Леонидов.

Радичков се роди се на този ден преди 85 години в Калиманица, Берковско. .Ето някои от най-крилатите му изречения и размисли:
- "Да крачиш пешком по света, като си подсвиркваш небрежно с уста - мигар може да има нещо по-красиво от това! И най-нехайно можеш да пъхнеш ръце в джобовете си, и с най-нехаен вид да крачиш по полето. Облак смръщи чело, удари гръм и плисне дъжд, а ти вървиш пешком и си подсвиркваш небрежно с уста, нищо, че са ти мокри ушите от дъжда. Виелица се свие и преспи вълчи вдига, а ти вървиш през преспите пешком, като си подсвиркваш най-небрежно - мигар може нещо по-красиво от това да се измисли! И ей я бледата зеленина, показва мълчаливо своя нос, пчела жужи по нацъфтелите ливади, а пешеходецът върви пеша между пчелите, тревата бавно се изправя подир петите му и цялото поле дъхти на билка. Дълбоко вдишва пешеходецът миризмите на младата трева и си подсвирква най-небрежно." ("Ние, врабчетата")
- "Оттогава съм забелязал, че когато човек не разбира от дума, трябва да го удариш по главата, за да разбере!" ("Ние, врабчетата")
- "Дано бог ни запази от чужди държави! Какво биха казали чуждите държави: Нямате ли си вие държава да хвърчите из нея, ами сте се юрнали, ще кажат, да хвърчите по нашите държави!" ("Опит за летене")
-
"- Всяка работа е такава. Като я хванеш, не можеш да я оставиш на средата на пътя.
- А бе аз знам, че е така. Ама то туй не е като жена да я хванеш, пък да не я изпускаш.
- То и жената не е чак толкова сигурна – каза братът на Петър Маринков. – Като сапуна е тя.
- Не знам дали е като сапуна. Пък може и като сапуна да е.
- Същата е – каза братът, който, макар и позастарял, още не бе женен, но бе имал работа с една жена и тъкмо заради това мислеше, че познава жените. – Не виждаш ли, че сапунът, когато най-добре го стискаш, най-лесно се изплъзва из ръцете ти. Колкото повече го стискаш, толкова повече се изплъзва." ("Свирепо настроение")
- "Есента баща ми умря и тогава аз продължих да сея лъвове в нивата и да жъна зайци от нея. Съседите известно време се смяха, че сея лъвове, а жъна зайци, но после престанаха да се смеят й взеха да ме гледат накриво. Откъде-накъде, викаха те, ние ще сеем леща, а той ще сее лъвове! Той да не би да е по-горе от нас! За да угодя на съседите, се отказах от лъвовете и почнах и аз да сея леща. Тогава те почнаха да се смеят и да говорят зад гърба ми, че не става човек от мене. Баща му, викаха те, сееше лъвове, а тоя седнал да сее леща. Тогава разбрах, че не трябва да слушам съседите. Сей лъвове, милостиви читателю, та макар и да жънеш зайци! Може би един ден съдбата ще те възнагради и сред мършавите зайци в твоята нива ще те срещне спокойно лъвът. Бог да те благослови!" ("Домашна тетрадка")
- "Човек не всякога е там, където е капата му. А при суматохата изобщо не може да се разбере под коя капа какво има." ("Суматоха")
- "Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните - това сам съм го изпитал и го зная от опит. Лесният урок се усвоява с леснина и от него почти нищо не научавате. Трудният урок иска много пот, но пък като усвоите урока, за цял живот ще ви държи влага.
- "Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде много признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, но перата й са винаги живи. Недейте отминава нашата птича перушина, недейте отминава спомена на нашия живот, а го съживявайте!" ("Ние, врабчетата")
- "За мъжа жената е като кладенче — от която и страна да се наведе над кладенчето, той може да утоли жаждата си."
- "Добре е човек да се научи да премълчава някои работи! Не да говори или да мълчи, а да премълчава!"
- "Много често съм се замислял как да убием мухата и трябва ли да изтребваме всички мухи? Ако един човек е за женене, да се жени, защото няма начин да изтреби мухата в себе си; той само ще страда от гъдела на тая муха, без да може да се спаси от нея. Понякога си мисля дори, че някаква муха е завъртяла главата на Галилей, за да каже, че Земята се върти. Пък Земята наистина се върти.
Трябва ли тогава да убием мухата!" ("Убий мухата!")
- "Учудвам се, като видя по телевизията как някой значителен човек е посрещнат от тълпа журналисти, въоръжени до зъби със звукозаписни устройства. Те са готови да задават купища неудобни въпроси, като че главната задача на журналиста е да те пита нещо неудобно за тебе и да се учудва, че не му отговаряш! Не знам как се чувстват журналистите, особено жените. Мъжът, като по-глуповат може и да подтичва, но на жената това не й отива!"
- "По тоя повод Драги ми господине направи следната забележка: Ти, драги ми господине, трябва да знаеш, че всяка жаба си знае гьола и всеки колекционер, колекцията. Откъде-накъде си седнал да колекционираш влечуго, драги ми господине! Да си видял случайно някое влечуго да е седнало да колекционира врабчета? Не си видял и няма и да видиш, драги ми господине, защото влечугото гледа как да те изяде, а ти си седнал да ги колекционираш! Еее, драги ми господине, драги ми господине!" ("Ние, врабчетата")
- "Едно дърво стоеше самотно край пътя и много тъгуваше, че няма приятели. Наоколо бе пусто, по полето скитаха ветрове, но никой не се спираше при него, прелитаха птици, но нито една не се скриваше в клоните му, защото бе още голо. Наблизо минаваше река, ала и тя не се спря нито веднъж при дървото да си побъбрят. Реката бързаше да се събере с друга река, за да си приказват заедно из пътя, докато стигнат морето.
Минаваха и хора, разбира се, но те си отиваха по работата и никой не се спираше при дървото. Понякога то си мислеше, че е най-хубаво да може да тръгне на някъде. Но дърветата не могат да вървят, не могат да избягат дори и когато видят, че селяните идват с брадвите да ги секат.
Тъй беше до пролетта. Щом дойде пролетта, дървото се разлисти, тури си много хубава зелена шапка, но пак си стоеше самичко. Веднъж то видя, че един ястреб преследва врабче в небето. Врабчето пищеше и тъй като наоколо всичко бе голо, скри се в зеления клонак на дървото.
Дървото не се разсърди. Те си бъбриха през цялата нощ, а на другия ден птичката си направи гнездо и легна в него да мъти.
Един ден под дървото спря каруца. Селянинът разпрегна конете, тури им сено, а сам той легна да си поспи. Минаваха други селяни, видяха хубавата сянка под дървото и решиха и те да си починат от пътя. Насядаха и почнаха да си разказват истории, а дървото слушаше и му бе много приятно, че не е само. То стоеше и гледаше да разстила добре сянката си, да не би хората да кажат, че сянката не е хубава, и да си отидат.
Оттогава, който минеше по пътя, все спираше под хубавата сянка да си почине. Вярно е, че дървото не можеше да върви с хората по пътя, но нали из пътя им услужваше със сянката си!
Тъй дървото си спечели приятели и разбра, че за да има приятели, то трябва да им дава своята сянка."
- "Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.”

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=25242
« Последна редакция: Септември 10, 2018, 21:26:16 от Hatshepsut »

Активен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9014
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 61.0.3163.100 Chrome 61.0.3163.100
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Пупаво време (Йордан Радичков)
« Отговор #7 -: Септември 22, 2017, 07:46:35 »
ЗА ПРОСТОТИЯТА - Йордан Радичков


Някои смятат, че човек върви с простотията си, други пък твърдят обратното - че простотията върви с човека, тъй както той си върви, и простотията върви с него; кихне ли, тя също а започва да киха, седне ли на някоя маса, тя също сяда до него, вземе ли да говори, тя веднага ще почне да говори. Човек от провинцията ми разказваше, че при тях в едно държавно учреждение веднъж влязла простотията, седнала зад бюрото и никой не можал да я измести оттам. Доколкото си спомням, цяла комисия ходила да разследва случая, но простотията била извънредно категорична и по никой начин не искала да излезе от учреждението.
Разбира се, появата на простотията в едно провинциално учреждение не може да даде никакво отражение върху столичния живот. Столичният живот е крайно чувствителен към подобни явления, макар че и в столицата да се срещнат простотии - било в трамвая, било на улицата или пък в някоя частна къща. Аз лично съм виждал човек да се вози във файтон, а до него седи простотията - и тя се вози. И в трабант съм виждал същата история, а когато беше времето на велосипедите - и на велосипед. През периода на шушляка и на транзистора тя доста гордо вървеше с човека и също като човек свиреше на транзистор и шумеше с шушляка.

В минути на откровение един мой приятел ми се оплакваше, че не само живее с простотията си, ами че и бил длъжен да спи с нея. Неприятно му било, казваше той, да легне и да усеща под завивката простотията до себе си. Той лежи и не мърда и гледа по възможност най-кротко да диша, а тя също тъй лежи и не мърда, диша равномерно и кротко - досущ божа кравичка. Вземе ли да похърква, тя веднага почва да похърква заедно с него и той не беше съвсем сигурен дали когато сънува, тя също тъй не сънува с него.
Ако простотията може да се побере в едно легло, това все пак не е най-лошото. Аз съм виждал човек, нищо човек, една педя дребосъче, а простотията му голяма колкото черква. Върви той подръка със своята черква, като върви, задръства цялата улица, но никак не му мига окото. Мигар на човек с такава огромна простотия може да му мигне окото! Ще те прегази и ще си замине, без дори да те забележи! Виждал съм и потна простотия, виждал съм кисела простотия, а има и усмихнати простотии, тъй както има и дебели. Познавах едного, простотията му беше дебела като купа сено. Питал съм го много пъти как живее с тая простотия и той винаги ми е казвал: "Ами как! Като игла в купа сено!"

Можем да приемем, че човек върви с простотията си или пък обратното - че простотията върви с човека, това едва ли ще има особено значение. По-важното е човек да гледа простотията да не е по-голяма от него.Забелязал съм, че някои хора имат големи късмети, простотиите им съвсем дребни, могат да ги скрият, където си искат. Аз съм виждал и човек, простотията му голяма колкото една дървеница. Ей тук стои, на ревера му, той се разхожда с дървеницата, вози се с нея, храни се, спи, а също така и говори. Той говори, а простотията стои на ревера му като дървеница. Тя стои на ревера му като дървеница, а той говори и ръкомаха, говори и ръкомаха, говори и ръкомаха!

Йордан Радичков
Из сборник с разкази "Свирепо настроение"
« Последна редакция: Септември 10, 2018, 21:27:44 от Hatshepsut »


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf