• Петя Дубарова 5 0 5 1
Currently:  

Автор Тема: Петя Дубарова  (Прочетена 11530 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Активен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7990
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.6.3 Firefox 3.6.3
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Петя Дубарова
« -: Юни 24, 2010, 18:57:45 »
Щом на белотата ми посегнат
нощи като прилепно ято,
да не позволя да ме досегнат
и ме изгорят като листо.


Петя Стойкова Дубарова
(25.04.1962, Бургас - 04.12.1979, Бургас)


През краткия си живот Петя Дубарова създава оригинални поетични творби, импресии, приказки и разкази, които се открояват в литературния живот на 70-те години със самородната си изразна лекота, с дързостта и свежестта на художественото виждане. Поетесата естетизира първозданните стихии и вечните човешки ценности - морето, лятото, дъжда, младостта, любовта, поезията, възвръщайки архетипния им смисъл и първичната им красота. Стиховете й разкриват духовния облик на едно поколение, нежелаещо да се примири с унификацията, лицемерието и лъжата. Несъгласието си с пошлостта и порока Дубарова изразява не само с лириката си, но и с отказа да бъде съучастничка в заблудите и фалша на едно деградиращо общество.

Родена e на 25.IV.1962 г. Майка й Мария Дубарова е прогимназиална учителка по литература. Баща й – Стайко Добрев е работник - майстор в един бургаски завод. Учи най-напред в училище "Иван Вазов" - Бургас, след което - в английската гимназия в същия град. На 4.XII.1979 г., едва на 17 години тя поставя край на живота си. Поетичният й талант се изявява в най-ранните й години. Още не може да пише, когато съчинява стихове игрословици. Първите й публикации са в "Септемврийче" и "Родна реч". Открива я известният бургаски поет Христо Фотев. Нейни духовни наставници и насърчители са и поетите Георги Константинов и Григор Ленков. Петя има и артистични изяви. През 1978 г. участва във филма на режисьора Георги Дюлгеров - "Трампа".

През краткия си живот Петя Дубарова създава оригинални поетични творби, импресии, приказки и разкази, които се открояват в литературния ни живот от 70-те години със самородната си изразна лекота, с дързостта и свежестта на художественото виждане. Поетесата естетизира първозданните стихии и вечните човешки ценности - морето, лятото, дъжда, младостта, любовта, поезията. Всичките й творби разкриват ярък поетически талант - единствен и неповторим.

http://www.slovo.bg/showbio.php3?ID=186

На 4 декември 1979 г., ненавършила 18 години, Петя се самоубива в дома си в Бургас със сънотворни хапчета, оставяйки бележка със следния текст:
 
Измамена младост
Прошка
Сън
Спомен
Зад стените на голямата къща
ТАЙНА


След изненадващата й и загадъчна смърт, веднага плъзват слухове и се раждат митове (както винаги става) за причините, пречупили крилете на феноменалното поетично дарование от крайморския град. Най-разпространената версия, която се разказва и днес, гласи, че поетесата се е самоубила заради едно нескопосано комсомолско обвинение за саботаж по време на средношколска бригада във фабрика, за строшена кръстачка на автоматизирана линия. Това днес звучи нелепо, но истината знае само тя...

https://bg.wikipedia.org/wiki/Петя_Дубарова

Аз искам, щом издъхна уморена,
то — слънцето — със мен да не изстине,
а светло като мойта кръв червена
да блесне над земи и над градини.

Да литне между хората щастливи,
за себе си и мен да им разказва
и аз ще бъда жива, вечно жива,
защото мойто слънце няма да залязва.



Стихосбирки на Петя Дубарова:

Лястовица

Аз и морето


Български песни с текстове от стихотворения на Петя Дубарова:



Аз следвам на времето светлия ход
и искам, как искам след моя живот
пак някой да трепне, внезапно спасен,
открил в моя стих своя пристан зелен.
« Последна редакция: Юли 27, 2018, 11:54:43 от Hatshepsut »

Активен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7990
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.6.6 Firefox 3.6.6
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Петя Дубарова
« Отговор #1 -: Август 05, 2010, 21:44:25 »
Да съм слънчево момиче

   В дланите ми каца слънцето червено —
   добро и светло, като гълъб ален,
   то сгушва се усмихнато във мене
   и пулсът ми запява в миг запален.

   Аз искам слънце цял живот да имам
   и дланите ми винаги да парят;
   да нося дъх на слънце негасимо
   и буйно да горя, да не догарям.

   И хората да гледат мен засмени,
   да казват "Тя е слънчево момиче,
   във вените й слънчево червени
   дъхът на слънцето с кръвта й тича."

   Аз искам, щом издъхна уморена,
   то — слънцето — със мен да не изстине,
   а светло като мойта кръв червена
   да блесне над земи и над градини.

   Да литне между хората щастливи,
   за себе си и мен да им разказва
   и аз ще бъда жива, вечно жива,
   защото мойто слънце няма да залязва.
« Последна редакция: Юли 18, 2012, 11:54:34 от Hatshepsut »

Активен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7990
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.6.12 Firefox 3.6.12
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Петя Дубарова
« Отговор #2 -: Ноември 22, 2010, 06:22:53 »
Недосегната

Въздухът е чер като отрова,
мътен е и страшно ме души.
Вятърът - артист и стар, и ловък -
хвърля се от кестена плешив.

Бих желала в този миг да стъпвам
в пясък побелял от доброта
длани от морето да отдръпвам,
длани побелели от солта.

Искам като прах да побелея,
бяла като брезова кора,
в сенките добри да се прелея
и да бъда като тях добра.

Щом на белотата ми посегнат
нощи като прилепно ято,
да не позволя да ме досегнат
и ме изгорят като листо.
« Последна редакция: Юли 22, 2012, 10:37:53 от Hatshepsut »

Активен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7990
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Петя Дубарова
« Отговор #3 -: Февруари 14, 2011, 06:55:49 »
Там някъде...

Там някъде в облаци, в луди лози,
от мигли запазили дъх на сълзи,
от морския дом на соления рак,
от някакъв стар, омагьосан син бряг

внезапно се ражда и тръгва към мен
(когато не е нито нощ, нито ден)
не плах, сивоок, бледосинкав и тих,
а жив, поразяващ, неистов мой стих.

Аз падам във двете му властни ръце
и моето момичешко пъстро сърце
вибрира в мен като щастлива пчела,
Не чакам познатото тръпно "Ела"!

Аз тръгвам след него и знам, че е мой,
на моите мисли блестящият рой
то грабва. Къде съм? Сънувам ли? Аз
попадам във някакъв бронзов Бургас.

Слънце с магия на златен фонтан
изригва от мекия свод разлюлян.
А някаква матова странна зора
ме прави щастлива и нежно добра.

Дълбоко във хиляди живи води,
в делфини, в звезди, невидени преди,
в събуждане кратко на морския фар
откривам учудена някакъв чар.

Защото до мене, разгърден и бос,
реален и жив като ден и въпрос,
е моят стих - трескав и толкова млад,
единствен обичан, единствен мой брат.

Аз следвам на времето светлия ход
и искам, как искам след моя живот
пак някой да трепне, внезапно спасен,
открил в моя стих своя пристан зелен.
« Последна редакция: Април 07, 2013, 07:11:54 от Hatshepsut »

Активен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7990
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Петя Дубарова
« Отговор #4 -: Февруари 21, 2011, 06:57:02 »
Нощна приказка

Разхождах се по спящата алея
във царството на размислите свои
и Вечер благородна като фея
прегръщаше ме в своите покои.

Над мене като резен бял от диня
увисваше прималиво луната
и тази вечер беше синя, синя,
на звуци и на цветове богата.

Но както крачех в тишината гъста,
зад мен долитна някой, тихо седна
и някой ме погали с хладни пръсти,
обърнах се нататък и погледнах.

И чудо... беше кацнал тъй безшумен,
до мен довлякъл беше своя шатър
с издути бузи и добър, и румен,
до мене беше кацнал Вятър.

"Аз идвам отдалече - тъй прошепна -
и моята родина е прекрасна,
земята моя е великолепна,
със синя нощ и утрин чиста, ясна.

Там няма зима, винаги е лято
и вечна е ваканцията лятна,
от нея няма, няма по-богата,
по-хубава, по-свежа, благодатна.
 
Там хиляди блестящи портокали
търкалят се безгрижно по земята,
лимони златни, чудно заблестяли,
търкулват се в ръцете на децата.

Морето не е никога зелено
и бури в него никога на вият,
то има цвят на облаци червени
и дивни брегове вълните мият.

Дърветата са винаги зелени,
цветя добри навсякъде се пукат
и залезите пурпурночервени
прекрасно над страната дивна рукват.

Ела, о, мило, хубаво момиче,
хвани се ти за дрехата ми бяла,
в света най-бързо аз от всички тичам
да идем в страната засияла!"

Аз бях готова мигом да се метна
и с вятъра да литнем над морета,
пред мен желаех в този миг да светне
нечуваната приказна планета.

Но моята звезда над мен блестеше
и гледаше ме, звезден дъх прибрала,
морето свойта песен спряло беше
и музиката нощна беше спряла.
 
И яворът ръцете си протегна
съвсем като човек и мен загледа,
на рамото ми тишина натегна,
зарадвана от своята победа.
 
Луната изпитателно надвисна,
загледа ме, дъха си бял стаила,
и Вятър не посмя да свисне,
о, всяка нота беше се прикрила!

"От моята родина не познавам
по-хубава, по-пъстра, по-богата,
тя може да не е така голяма,
но тука най-щастливи са децата!

Какво, че тука няма портокали,
какво, че няма дъхави лимони,
нима децата там далеч са яли
и ябълки - по-сладки от бонбони?!

Нима и грозде с шепи те са брали
и дюли на полици са редили?
В училище нима са те четяли,
изпълнени със радост и със сили..."
 
И цялата природа заговори
и вятърът отнякъде повея,
но мигом тъмнината се разтвори,
вълшебникът загуби се във нея.
 
След миг аз пак по спящата алея
заета пак от размислите свои
разхождах се, а Вечер като фея
прегръщаше ме в своите покои.
« Последна редакция: Юли 22, 2012, 10:46:07 от Hatshepsut »

Неактивен cekupama

  • Respected user
  • Hero Member
  • ****
  • Публикации: 1214
  • Карма: +17/-2
  • Пол: Жена
  • А.Х.Т. sekirata cekupama
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Opera 12.14 Opera 12.14
Re: Петя Дубарова
« Отговор #5 -: Февруари 21, 2013, 13:00:22 »


НА ПЕТЯ ДУБАРОВА

"Да литне между хората щастливи,
 за себе си и мен да им разказва
 и аз ще бъда жива, вечно жива,
 защото мойто слънце няма да залязва."
П.ДУБАРОВА


http://vbox7.com/play:fa096e3c6d
Поетесата Петя Дубарова

БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ ЗА ПЕТЯ ДУБАРОВА

 Родена на 25.IV.1962 г. Майка й Мария Дубарова е прогимназиална учителка по литература. Баща й – Стайко Дубаров е работник - майстор в един бургаски завод. Учи най - напред в училище "Иван Вазов" - Бургас, след което - в английската гимназия в същия град.На 4.XII.1979 г. едва на 17 години тя поставя край на живота си. Поетичният й талант се изявява в най - ранните й години.Още не може да пише, когато съчинява стихове игрословици.Първите й публикации са в "Септемврийче" и "Родна реч". Открива я известният бургаски поет Христо Фотев.

 Нейни духовни наставници и насърчители са и поетите Христо Фотев и Григор Ленков. Петя има и артистични изяви. През 1978 г. участва във филма на режисьора Георги Дюлгеров - "Трампа".

 ХРИСТО ФОТЕВ ЗА ПЕТЯ

 През краткия си живот Петя Дубарова създава оригинални поетични творби, импресии, приказки и разкази, които се открояват в литературния ни живот от 70 - те години със самородната си изразна лекота, с дързостта и свежестта на художественото виждане. Поетесата естетизира първозданните стихии и вечните човешки ценности - морето, лятото, дъжда, младостта, любовта, поезията. Всичките й творби разкриват ярък поетически талант - единствен и неповторим. Преди няколко години, в най - тежкия ноември в живота ми, след няколко безсловесни сезона на отчаяние от самия себе си (но трябва ли да говоря за това?), внезапно от щастливо попадналата тетрадка на деветгодишната Петя прозвънна ..."О, пчела - огнено око си ти!" И още десетина истински стихове, които не помня, но помня - няма да забравя никога - как детското доверие в думите изпълни душата ми, как потрепера асфалтът - долу там - от скока на първите кокичета.

 Оттогава, където и да съм: към морето на моята надежда, към пристанището, ослепителната геометрия на нощните гларуси, към дърветата, изострени по посока на вятъра, към всичко, което е животът ми (и свободата да не ми принадлежи той), всичко, което е насочено срещу инертността и отчаянието ми, е и това малко, но извисено момиче,което "дъжда причаква на ъгъла" и мечтае за "дом, в който да се побере морето"...

 Понякога трябва да се надигна на пръсти, за да го погледна в очите. (1976)

 Почти непоносимо ми е да говоря за Петя Дубарова в минало време.И няма да говоря в минало време за нея - нейните прекрасни стихотворения и моето отчаяние във въздуха в който още вибрира крехкото дихание на устните й, ми забранява това.

 В сегашно и бъдеще време ще говоря за нея аз - за да живея, за да се завърна отново в сърцето си, аз – отдавна емигриралия из собственото си сърце за разлика от нея, която не измени никога на своето,остана му вярна до края, не го прекрачи, за да се спаси, и го спаси, за да ни докаже, че все още има на света неща, които едно сърце не може да понесе.

 Тя просто се ражда с чувството на съпричастна с "благородната вселена". С "Изкуството да говори с водата под дъжда"(как изрече тя - още дете "О, пчела – огнено око си ти"); със смелостта да се надвеси над "света на жабите, който мълчи, мълчи", да види как "извира радостта " самото водно конче, "И дори във блатото противно, заровено от тиня и листа, живее нещо хубаво и дивно, то има само своя красота". И отново дъждът, който я "причаква на ъгъла" на нейната улица, морето и майка й с "гласа на фея", баща й и първата тревога за морето - тя, слънчевата частица от плътта на благородната вселена, се чувства отговорна за живота...После "снега - бял като възглавница" (нейната още детска възглавница) и внезапното празнично откритие "Да си горещ и снежен е чудесно нещо, да си цяла снежна и гореща пак".

 А скокът й от детството - към небето? "Защото като палава минута, внезапно грабната от дълъг ден, живея аз – от никого нечута, и цялото небе живее в мен".А изумлението от самата себе си? От тържествуващата вселена в цялото й същество? То още звучи в извисеността на нейната момичешка фигура, в свенливо - категоричното изящество на нейните жестове...Видяхме ли го ние това чудо? Заслужихме ли го? И наистина ли е възможно да го заслужим? "Защо не съм добър, среднощен влак? Тогава аз на всеки бих раздала завръщане...Но бих поела пак..." и внезапното - "Ще бъда най - безавторна - щастлива. Ще бъда просто малка тайна" - тя, която печати от дете - само кратките й стихотворения в "Септемврийче" са едно от най – чистите явления в детската ни поезия, поразяващи с автентичността си...А стихотворенията й в "Родна реч", които радваха редакторите на списанието и хилядите й връстници – немалко попаднаха (а можеше ли да бъде иначе) в орбитата на нейното празнично присъствие? Самият аз - и кой вече е в със тояние да ме накара да се засрамя, да се ужася от незаконното си понякога съжителство на думите?

 "Плачи ти, лято, бъдещо сираче. Ела сега, спасителю - Поете". Само тя можеше да изрече това. Да ни призове с толкова болка, да ни тласне с крехките си ръце към онова, което е много повече от самите нас, и да остане завинаги, цяла и жива, в сърцето на своето поколение – прекрасното поколение на нашата Петя.



[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=NvPWEarZcYM[/youtube]
Трампа (1978) с участието на Петя Дубарова (целия филм)

ТВОРЧЕСТВО

 ПУБЛИКАЦИИ В БЪЛГАРСКИЯ ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ И В СБОРНИЦИ

 1. ДО утрото:[Стихотворение].// Р о д н а р е ч, 1975, № 8, с.29. (Също и в: С т р а н д ж а н с к и з о в (Созопол), № 8, 31 март 1988)
 2. НАСТРОЕНИЕ:Стихотворение.// С р е д н о ш к о л с к о з н а м е, № 39, 15 юли 1975. (Също и в: Р о д н а р е ч, 1979, № 4, с.28. )
 3. АМФОРА:[Стихотвороение].// С р е д н о ш к о л с к о з н а м е, № 2, 7 окт. 1975
 4. СБОГОМ, лято:[Стихотворение]. // Р о д н а р е ч, 1976, № 2, с. 26. (Също и в: М о р е (Бургас), 1980, б. н., с.151.)
 5. КАПКИТЕ са тежки...: [Стихотворение]. // Р о д н а р е ч, 1976, № 4, с. 30.
 6. АЗ и морето. - Ден. - Лунапарк. - Недосегната:[Стихотворения]. // Р о д н а р е ч, 1976, № 8, с. 26 - 27.
 7. БРЕЗИТЕ:[Стихотворение]. // Р о д н а р е ч, 1976, № 9 - 10, с.48.
 8. ДОБРОТА. - Зимна ваканция: [Стихотворения]. // Р о д н а р е ч, 1977, № 8, с.25. (Също и в: Е с т р а д а, 1985, № 5, с.7.; А к ц е н т и, № 61, 4 дек. 1992, с.5.)
 9. ЧАСОВНИК. - Понеделник: [Стихотворения]. // Р о д н а р е ч, 1977, № 9, с. 26 - 27.
 10. НОЕМВРИЙСКИ дни: [Стихотворение]. // С р е д н о ш к о л с к о з н а м е, № 11, 6 дек. 1977.
 11. НА петнайсетгодишните: [Стихотворение]. // М л а д е ж, 1978, № 5, с. 52. (Също и в: М о р е, 1980, б. №, с.147; Е с т р а д а, 1985, № 5, 5 - 12; Н о щ е м, 1993, № 3 - 4, с. 34.)
 12. ПЕТЯ на моята Петя: [Разказ]. // Р о д н а р е ч, 1979, № 9, с. 13- 15.
 13. МОРЕТО. - На петнайсетгодишните. - Невинна като детско своеволие. - Тъмни улици мрачно снагите си вият. - Момчета. - Сбогом, лято! - Там някъде в облаци, в луди лози.- Посвещение: [Стихотворения]. // М о р е (Бургас), 1980, б.н., с.146 - 153.
 14. ПРОЛЕТ: [Стихотворение]. // Р о д н а р е ч, 1980, № 1, с. 30.
 15. МОРЕТО. - Водно конче: [Стихотворения]. (Поетичен Бургас). // О т е ч. з о в ( Враца), № 93, 28 ноем. 1980.
 16. ПРЕЗ стъкло от лято. - В сърцевината. - Ноемврийски дни. - Пътуване. - На Хр. Фотев: [Стихотворения]. // С е п т е м в р и, 1982, № 1, с. 135 - 137
 17. СТИХОВЕ и миниатюри. // П л а м ъ к, 1982, № 10, с. 93 - 96. (Съдържа: Нощ.- Рай: [Стихотворения]. - Палтото. - Умората. [Миниатюри])
 18. ЖЕЛАНИЕ. - Зимна вечер. - Нестинарка: [Стихотворения]. // П у л с, № 51, 21 дек. 1982, с.6.
 19. ПЪТУВАНЕ: [Стихотворение]. // П о е з и я '82. (Алманах). - С., 1982, с.430. (Също и в: С е п т е м в р и, 1982, № 1, с.136.)
 20. СЪН. - Влак: [Стихотворения]. // А н т о л о г и я на българската поезия: Т. 3. - С., 1982, с. 604 - 605.
 21. ПОД мене като грохнал мършав кон. - Моят ад. - Раздаване. - Убийство. - Благородство: [Стихотворения]. //С е п т е м в р и, 1983, № 11, с. 127 - 132
 22. ГРИМ и шепа фиби: Разказ. // П у л с, № 19, 10 май 1983, с.10. (Също и в: Р о м а н т и к а. Лит. сб. за млади творци. С., 1984.)
 23. ТАЙНА: [Разказ]. // Л и т. ф р о н т, № 28, 14 юли 1983, с.5 (Също и в: Е с т р а д а, 1986, № 1, с. 26 - 29; Р о м а н т и к а: Лит. сб. за млади творци. - С.,1984.)
 24. ПОЕЗИЯ: [Стихотворение]. // П о е з и я '83: [Алманах.]. - С., 1983, с. 11 - 12.
 25. СТРЪК трева и цвете. - Къде е щастието? - На бригадата: [Разкази]. // П л а м ъ к, 1984, № 1, с. 101 - 105.
 26. ИСТОРИЯ на едно изпитание. - Желание. – Звънецът: (Импресии). // Р о д н а р е ч, 1984, № 2, с. 59 - 60.
 27. СЛЪНЧОГЛЕДИ: (Разказ). // Л и т. ф р о н т, № 24, 14 юни 1984.
 28. ДЕН. - Радост: [Стихотворения]. // Б е т о н и нежност. - С., 1984, с. 249 - 250.
 29. СБОГОМ, лято. - Зимна ваканция. - Доброта. - Часовник. - Мисли в час. - Изгонени от час. - Събота. - Понеделник. – Изповед. - Звънецът. - На петнайсетгодишните. - Екскурзия: [Стихотворения]. // Е с т р а д а, 1985, № 5, с. 5 - 12.
 30. МАМО! - Радостта на мама: Стихотворения. // Ч е р н о м о р с к и ф р о н т (Бургас), № 13096, 9 март 1985.
 31. ЖЕЛАНИЕ. - Зимна вечер. - Нестинарка. - Нощ. -Рай. – С дъжда: [Стихотворения]. - Тайна. - Грим и шепа фиби: (Разкази). // Р о м а н т и к а: Лит. сб. за млади творци. - С., 1984.
 32. ЩАСТИЕ: [Стихотворение]. - Умората. - Моят огън: [Разкази]. // Е с т р а д а, 1986, № 1, с. 20-22.
 33. ОБИЧ. - Изповед. - На моята китара. - Влак Стихотворения). // С р е д н о ш к о л с к о з н а м е, № 18, 27 май 1986.
 34. ЗВЪНЕЦЪТ. - Желание: [Стихотворения]. - История на едно изпитване. - Ваканция. – Палтото: [Разкази, импресии]. // М о р е (Бургас), 1986, № 1, с. 17 - 20.
 35. ПЧЕЛА: [Стихотворение]. // Р о д о л ю б и е, 1987, № 3, с.54 (Също и в: Е с т р а д а, 1991, № 5 - 6, с.18)
 36. ЗИМЕН ден:[Стихотворение].- Пословици. // Р о д о л ю б и е, 1987, № 12, с.55.
 37. МОРЕТО. - Мои часове: (Стихотоворения). // С р е д н о ш к о л с к о з н а м е, № 6, 17 февр.1987.
 38. ДА съм слънчево момиче.- Нестинарка.- Сън: (Стихотворения). // А н т о л о г и я "Южна пролет". - Пловдив, 1987, с. 129 - 133. (Има и кратки биографични данни.)
 39. ИМА нещо велико в страданието. // А Б В, № 32, 9 авг. 1988. (Редове от последните записки в дневника на Петя Дубарова.)
 40. ИЗ дневниците на Петя Дубарова. // М о р е (Бургас), 1989, № 1, с. 5 - 19, 46 - 65.
 41. [СТИХОТВОРЕНИЯ]. // М о р е (Бургас), 1989, № 1, с. 35 - 45. (Съдържа: Със глезени крехки и вени прозрачни...- Нозете ми се сплитат изранени. - Заключваха ме - счупвах всяка брава...- Треперя ли?...- В сърцето ми като мрачен манастир. - Настръхнала от студ, недоверчива...- Изповед.- Дъжд и слънце. - Поет.- Альоша.-Настроение.- Житие и страдание 8 "г". – Любовно послание на...- Гърбът на плажа уморено.- Психиатрично настроение.- На Иван Вазов)
 42. УБИЙСТВО. - Лъжата:(Стихотворения). // Н е ф т о х и м и к (Бургас), № 49, 6 дек. 1989.
 43. ПОСВЕЩЕНИЕ: [Стихотворение]. // С т р а н д ж а (Малко Търново), № 45, 12 дек. 1989. (Също и в: М о р е (Бургас), 1980, б. н, с. 153.)
 44. УЧЕНИЧЕСКА тетрадка: [Стихотворения]. // Е с т р а д а, 1991, № 5 - 6, с. 17 - 22. (Съдържа: Снежинки. - Бяло зайче. - Пчела. - Пиленце. - Цветето. - Вечер. - Буря. - Вятър. - Облаче. - Залез. - Луната. - Морето. - Последен танц. - Лястовица.)
 45. ДОБРОТА: (Стихотворение). // А к ц е н т и, № 61, 4 дек.1992, с. 5 (Също и в: Р о д н а р е ч, 1977, № 8, с.25; Е с т р а д а, 1985, № 5, с. 7.)
 46. НА петнайсетгодишните. - Нозете ми се сплитат изранени: [Стихотворения]. // Н о щ е м, 1993, № 3 - 4, с. 34.
 47. ДОБРОТА: [Стихотворение]. // Л и т е р а т. ф о р у м, № 17, 26 апр. – 2 май 1995
 48. ДЕТСТВО: Стихотворение. // С л а в е й ч е, 1999, № 6, с. 2.
 49. НА един поет: [Стихотворение].( 1 октомври – Ден на поезията) // Б у р г а с д н е с, № 1923, 1 окт. 1999, с. 10.

 КНИГИ С ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА ПЕТЯ

 "Аз и Морето"
 Автор: Петя Дубарова
 Издателство: "Георги Бакалов", Варна
 Съставител: Георги Константинов
 Година: 1980г. "Аз и Морето", второ издание
 Автор: Петя Дубарова
 Издателство: "Георги Бакалов", Варна
 Съставител: Георги Константинов
 Година: 1981г. "Поезия"
 (стихотворения и разкази от различни години)
 Автор: Петя Дубарова
 Издателство: "Георги Бакалов", Варна
 Съставители: Недялко Йорданов и Георги Константинов
 Година: 1984г.

 "Лястовица"
 (стихове и разкази)
 Автор: Петя Дубарова
 Съставител: Георги Константинов
 Художник: Грозко Ангелов
 Издателство: "Отечество", София
 Година:> 1987г. "Най-синьото вълшебство"
 (стихове, импресии, разкази, писма, спомени)
 Автор: Петя Дубарова
 Съставител: Веселин Андреев
 Издателство: "Български писател", София
 Година: 1988г. "Ученическа тетрадка"
 (стихотворения за начална училищна възраст)
 Автор: Петя Дубарова
 Художник: Елиана Йовчева-Търновска
 Издателство: "Български худжник", София
 Година: 1990г.

 "Из писмата, дневника, творчеството"
 Автор: Петя Дубарова
 Съставител: Веселин Андреев
 Издателство: "Спектър", София
 Година: 1991г. "И светла и истинна"
 Автор: Петя Дубарова
 Съставител: Мария Дубарова
 Издателство: "Нефтохимик", Бургас
 Година: 1993г. "На слънцето сестра"
 Автор: Петя Дубарова
 Съставител: Мария Дубарова
 Издателство: "Нефтохимик", Бургас
 Година:1995г.

 "Песъчинка от Луната"
 (приказка за Петя Дубарова)
 Съставител и художник: Люба Маркова
 Издателство: "Вион", Пловдив
 Година: 2001г. "Петя Дубарова. Проза"
 Автор: Петя Дубарова
 Съставител: Мария Дубарова
 Издателство: "Либра Скорп", Бургас
 Година: 2006г. "Петя Дубарова. Поезия"
 Автор: Петя Дубарова
 Съставител: Мария Дубарова
 Издателство: "Либра Скорп", Бургас
 Година: 2007г.

 "Песъчинка от Луната", второ издание
 (приказка за Петя Дубарова)
 Съставител и художник: Люба Маркова
 Издателство: "Марк91", Пловдив
 Година: 2007г. "Петя Дубарова. Поезия"
 Съставител: Нектариус Ламбропулос
 Превод: Мая Гиола-Граховска
 Издателство: Харамада, Патра
 Година: 2007г. "Четем и превеждаме Петя Дубарова"
 Автор: Петя Дубарова
 Съставител: Елица Дубарова
 Издателство: "Либра Скорп", Бургас
 Година: 2007г.


ТВОРБИ НА ЧУЖД ЕЗИК

 1. СТУПЕНИ. Молодьi поэтьi Болгарии: Сб. стихов. /Пер. О. Шестинский. - Москва, Мол.гвардия, 1983. – 80 с. с ил. (Прев. загл. Стъпала: Младите поети на България.; Творби от П. Дубарова и др. автори.)
 2. ALLTAGSSCHMIEDE. Ausgew: Gedichte. / Hrsg. Rumjana Zacharieva; Vorm. Jan Turovski; Ubertr. Rumjana Zacharieva; Ill. Petko Antonov). – Bovenden: Graphikum, 1984. - 72 p. (Прев. загл. Ковачи на всекидневието; Творби от Петя Дубарова и др. автори.)
 3. YONG poets of a new Bulgaria: (Petya Doubarova et al). / Ed by Belin Tonchev. - London: Forest, 1990. - 112 p. (Прев. загл. Млади поети на нова България.; Творби от Петя Дубарова и др. автори.)


Петя Дубарова /1962-1979/ – най-младата сред големите творци на България.
 Появата на Дом-музей “Петя Дубарова” се оказва естествена последица от желанието на хората да се докоснат до автентичния дух на атмосферата, в която е творила поетесата. Къщата, където е живяла /ул. “Гладстон”68/, с решение на местните ръководни органи от 1986, 1990г., с решение на Министерския съвет №58, т.4 от 20.02.1988г. и със съгласието на нейните родители е освободена и новоизградена като Дом-музей “Петя Дубарова” /открит на 7.08.1995г./
 Понастоящем музеят е научен и културно-просветен институт за издирване, изучаване, съхраняване, документиране и популяризиране на литературното наследство и творческата личност на българската поетеса Петя Дубарова.
 Музеят е със статут на самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка.
 От 1995г. Къща музей “Петя Дубарова” отваря своите врати за посетители като предлага на вниманието им богат експозиционен материал от музейни предмети, комплектовани в няколко фонда: основен, научно-спомагателен, обменен и научен архив. Автентично е пресъздадена и личната стая на Петя Дубарова.
 Основна дейност: Проявите на музея търсят отворената реализация, която да провокира широк обществен резонанс в културното ни самоосъзнаване. Някои от мероприятията са с вече установени традиции.



Петя Дубарова - Завист

http://vbox7.com/play:d9c4b2da

Песните На Петя Дубарова

http://www.vbox7.com/play:db77f7c7



ТОВА Е МОЯТ СТИХ ЗА ПЕТЯ!
 ОБИЧАМ ТЕ, МОМИЧЕ НЕРАЗБРАНО,
 ОТ ТВОИТЕ СЪВРЕМЕННИЦИ ПОРУГАНО!


Декемврийски студ,
 лед в сърцето, болка дива,
 преследвана от някой луд,
 като кошута в утрин сива.
 Такава неразбрана, трудна
 за някои тя си остана,
 във своя сън красива, чудна,
 измамена и подиграна.
 Живот - сън, прошка, спомен
 и някак всичко се преплита,
 сълзи, печал и мъка, помен
 призрачно смъртта помита.
 Тъй лесно се умира в сън -
 красив,тъй някъде летяща,
 не чу тя коледния звън,
 красавица остана - спяща!


 стих Анита Христова Трифонова
 sekirata cekupama
 на тази моя снимка съм 18 годишна





Редактирано от модератор: Подмяна на невалиден линк с валиден.
« Последна редакция: Април 25, 2014, 18:02:42 от Hatshepsut »
А.Х.Т.
sekirata cekupama

Неактивен Петкан

  • Account Disabled
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 8812
  • Карма: +1305/-105
  • Пол: Мъж
  • България преди всичко!
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Chrome 26.0.1410.64 Chrome 26.0.1410.64
Re: Петя Дубарова
« Отговор #6 -: Април 25, 2013, 07:00:10 »

Петя Дубарова
(25.04.1962-04.12.1979)


Тоника - Пролет


Домино - Нощ над града

"Измамена/ Младост/ Прошка/ Сън/ Спомен/ Зад стените на голямата къща/ Тайна.Това е краткото предсмъртно писмо на поетесата, преди да погълне голяма доза приспивателни. Причината и досега не е ясна. Най-често я свързват с онзи ден, когато по време на училищна практика в една бирена фабрика някакъв машинен детайл се счупва. Обвинили за това Петя, намалили поведението й заради "унищожена социалистическа собственост".

Поетесата е родена на 25 април 1962 г. Самоубива се 17-годишна през 1979 г.

Петя Стойкова Дубарова влиза силно в нашата литература. Тя пише стихове още от най-ранна детска възраст. Първите й публикации са във вестниците "Септемврийче" и "Народна младеж", както и в списанията "Родна реч" и "Младеж". Неин духовен наставник е поетът-преводач Григор Ленков. Нейна подкрепа – поетът Христо Фотев. А първото внимание към нейната голяма поезия , след смъртта й, е на покойния Веселин Андреев. За голям срам, много от останалите литературни авторитети в България виждали в ярката й личност заплаха за собствената им значимост.

През краткия си живот Петя Дубарова създава оригинални поетични творби, импресии, приказки и разкази, които се открояват в литературния живот на 70-те години със самородната си изразна лекота, с дързостта и свежестта на художественото виждане.

Поетесата естетизира първозданните стихии и вечните човешки ценности – морето, лятото, дъжда, младостта, любовта, поезията. Стиховете й разкриват духовния облик на едно поколение, нежелаещо да се примири с унификацията, лицемерието и лъжата..."


http://www.presstv.bg/index.php?option=com_portal&view=article&id=789
« Последна редакция: Юли 27, 2018, 11:57:30 от Hatshepsut »
Ad honores

Активен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7990
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.16 Opera 12.16
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Петя Дубарова
« Отговор #7 -: Август 31, 2013, 20:03:26 »
Петя Дубарова – неповторимата поетеса


 На 25 април през 1962г., в крайморския град Бургас се ражда едно изключително момиче, което с лека ръка записва името си в родната история. Става въпрос именно за поетесата Петя Дубарова. Семейството на младата бургазлийка дава едно много добро начало на живота и. Майка и е преподавателка и всячески се старае да развие у своето момиче интереси към истински женните неща. Тя я запознава с красотата на литературното изкуство и изиграва важна роля в оформянето на вижданията на своето дете. Петя е изключително запалена и увлечена по естетиката на творческия свят. Във времената, в които Петя живее, са предоставени големи възможности за изява на младите таланти, особено  в сферата на литературата. Бургазлийката прави своите първи творчески опити съвсем малка, но въпреки това те са публикувани във вестници като “Септемврийче” и “Народна младеж”, както и в няколко списания. В обкръжението и влизат други талантливи литературоведи катo поетът Христо Фотев, определян от някои като “най-чистата поезия в българската литература”. Те помагат много на Петя в нейната дейност. Младата българка прави силно впечатление на културните среди в родината. Едва на 16-годишна възраст тя е поканена да участва във филма “Трампа”, правен по произведения на Ивайло Петров.

През цялото това време изпълнено с работа обаче, поетесата не оставя на заден план образованието си. Дълги години тя си мечтае и в крайна сметка успява да влезе в бургаската английска езикова гимназия. Тя нееднократно изказва любовта си към английския език и приемането и в школото я прави изключително щастлива. Петя приема учението изключително сериозно и го съчетава прекрасно с литературната дейност, нееднократно изнася беседи и четения на своите съученици и приятели, които се радват на таланта и. За кратко време българката се нарежда сред големите имена на родното творчество и то на много крехка възраст. Младата поетеса прегръща живота с двете си ръце, тя е общителна и обича да контактува с хора, голямо удоволствие изпитва и от онези обикновени човешки преживявания като разходките в разцъфналите паркове, които могат да бъдат истински оценени от всеки човек на изкуството. Петя обожава лунапарка и морската градина в Бургас, където прекарва значителна част от времето си – там се събира с познати и приятели, пее и свири на китара. Подобно на много други хора на изкуството, природата е сред любимите неща на младата поетеса.

Петя носи всички качества на един истински човек на културата, те обаче не винаги се оказват позитивни. По време на почивка в планината, тя среща своята първа и последна любов. Той се казва Пер и по националност е швед. Младото момиче е удивено от него и двамата дълго време контактуват помежду си. Внезапно обаче, чужденецът спира да отговаря на писмата на поетесата. Това изключително много я измъчва и я кара да прояви емоционалност типична за авторите и писателите. Близо година тя е изключително наранена и чувствата и кулминират в действия. Годината е 1979-та, а датата – 3ти декември. Младата и талантлива българка е намерена в дома си мъртва, като за причина се смята предозирането със сънотворни хапчета. Зад себе си тя оставя предсмъртна бележка, в която пише:

“Измамена
 Младост
 Прошка
 Сън
 Спомен
 Зад стените на голямата къща
 ТАЙНА”

https://www.bulgarianhistory.org/петя-дубарова-неповторимата-поетеса/
« Последна редакция: Юли 27, 2018, 11:58:24 от Hatshepsut »

Активен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7990
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.16 Opera 12.16
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Петя Дубарова
« Отговор #8 -: Август 31, 2013, 20:06:52 »
Доброта

Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго. И свойта обич цяла

да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна, че живея!

Активен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7990
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1551.0 Chrome 30.0.1551.0
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Петя Дубарова
« Отговор #9 -: Декември 04, 2013, 13:20:46 »
Индже

Желая в моя роден град
бял паметник да вдигнат на Инджето,
бял паметник, изправен във небето,
там, дето даже птици не летят.
 
И искам вечер тиха светлина
хайдушкото чело да кичи с блясък
и шум да няма, нито птичи крясък…
Внушителна и горда тишина.
 
А денем искам Слънцето за миг
на рамото хайдушко да поспира,
за отдих да поляга там зефира
във мраморната хлад на камен лик.
 
Да идват тука българи безброй
и хора от народи в край далечен
и горда ще съм аз, че смел и вечен,
Инджето ще живее в края мой.
 
13.12.1974 г.
« Последна редакция: Април 25, 2017, 14:23:48 от Hatshepsut »

Активен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7990
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 55.0.2883.75 Chrome 55.0.2883.75
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Петя Дубарова
« Отговор #10 -: Декември 04, 2016, 12:50:34 »
Ваня Костова: Петя Дубарова се самоуби заради клечка кибрит!


Ваня Костова

Известната певица Ваня Костова е от малкото известни творци, които са близки до майката на покойната Петя Дубарова – Мария. На 3 декември 1979 г., ненавършила 18 години, Петя се самоубива в дома си в Бургас със сънотворни хапчета, оставяйки бележка със следния текст: „Измамена. Младост. Прошка. Сън. Спомен. Зад стените на голямата къща. Тайна“. След изненадващата й и загадъчна смърт плъзват различни слухове за причините за самоубийството. И до днес съществува версия, според която поетесата се е самоубила заради комсомолско обвинение за саботаж.

– Госпожо Костова, вие сте били приятелка с Петя Дубарова. Каква беше причината да сложи край на живота си?
– Петя нямаше среда, в която да живее, и се чувстваше самотна. Стиховете й се разпространяваха апокрифно и ние ги преписвахме. Приживе нито едно нейно стихотворение не беше публикувано в бургаски вестник, а само в списание „Родна реч“. Беше грозно и доказа максимата, че никога човек не може да бъде пророк в собственото си село.



– А защо цензурираха творчеството ѝ?
– Навремето сред писателите и поетите имаше голямо лицемерие и егоизъм, което не е изчезнало и днес. Всички казваха: „Нека да дадем път на младите“, но това бяха пълни глупости. Ако се беше дало път навремето на Петя в Бургас, тя щеше да е жива и да е фактор в българската поезия. Тя беше разочарована от всичко, което се случваше, защото приживе нямаше издадена дори стихосбирка.

– До каква степен беше виновна тогавашната власт за нейната нелепа гибел?
– Петя се самоуби заради един инцидент, който бяха нарекли унищожаване на социалистическа собственост.

Нейните родители нямаха нищо общо с тогавашната номенклатура. Тя беше на една средношколска бригада в бирена фабрика. През нощта, когато е била дежурна, спрял токът. Петя драснала клечка, за да види какво се случва с брояча, който брои бутилките, и какво пише на тях. Покритието на пластмасовия брояч обаче се деформирало от огънчето. Отговорникът, който бил на смяна, счупил брояча умишлено и ѝ казал да е спокойна, защото и без това отчитал погрешно бутилките. Тогава й казал, че не бива да се притеснява, защото и без това за по-точно броели бутилките и на ръка. След това обаче са докладвали в гимназията какво се е случило. На следващия ден се свиква учителски съвет, половината от който гласува за намаляването на поведението на ученичката Петя Дубарова заради повреда на социалистическа собственост. Това е изключително несправедливо, защото тя не е имала вина за изгасването на тока, както и за фалшивия им пластмасов брояч. Той не е вършил никаква работа, а Петя просто е искала да види колко бутилки е произвела бригадата. Оттам в училище й намаляват поведението. Нямало е никаква друга причина, защото беше отличничка.

– Имало ли е намеса на БКП за това?
– Не, нямаше. Единствената причина за порицаването ѝ беше фактът, че тези, които ѝ намалиха поведението, бяха идиоти. Хора, които могат да колят и да бесят дори и сред децата. Един от учителите даже стана и каза, че не искали да й намалят поведението заради лошо такова, а за назидание на другите деца. Те трябваше да са наясно, че щом на такъв човек като Дубарова намаляват поведението, трябва да внимават в картинката.

– На кого е пречила младата Петя Дубарова?
– На никого. Беше дете на културни родители, възпитана и сериозна, никога не е влизала в конфликти. Нейните съученици я обожаваха. Майка ѝ е педагог и имаше изключително възпитание. Баща ѝ пък беше извънредно тих и скромен – прекрасно семейство с чувствително дете. Когато то се сблъска с подобна чудовищна несправедливост, няма как да издържи. Петя се страхуваше, че всичко това ще рефлектира върху реализацията ѝ като поет.

Подобно нещо в онези години беше много страшно за човек на културата, особено на такава възраст. Детето никога не е говорило за политика през онези години.

– Как всъщност влиза в литературните среди Дубарова?
– Поети като Христо Фотев сами я потърсиха. Майка ѝ, леля Мария, знаеше, че всичко, което пише Петя, е хубаво, и също ѝ помагаше. Но Петя нямаше как да седне на по една ракия с 50-годишни мъже поети и да си говори. Нямаше своята среда, която да я успокои след онзи душевен шок. Всъщност нея я уби социалната система.

– Как започнахте да пеете нейни песни?
– След смъртта на Петя бях в „Тоника СВ“. Познавах творчеството ѝ и мечтаех десетки нейни стихотворения да се превърнат в песни. Отидох и се запознах с родителите ѝ, за да получа разрешението им и тяхната благословия. Тогава те ми предоставиха огромна папка с неиздадените ѝ стихове от 1982 г. Набелязах много от тях. Някои композитори ми отказаха да напишат песни, други пък направиха лоши мелодии. Аз самата си написах повечето песни по нейните текстове. Направих и първия концерт с нейни стихове по времето на комунизма, но ми беше много трудно, защото Петя беше обявена за антисоциалистическа личност.


Ваня Костова - Звезда 1999

http://skandalno.net/vania-kostova-petia-dubarova-se-samoubi-zaradi-klecha-kibrit-155581/
« Последна редакция: Юли 27, 2018, 12:00:48 от Hatshepsut »

Активен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7990
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 58.0.3029.81 Chrome 58.0.3029.81
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Петя Дубарова
« Отговор #11 -: Април 25, 2017, 14:21:35 »


Време

Текат минути, часове и дни
в безспирен бяг безследно отлетели.
Как страшно в тези четири стени
ти блъскаш свойте мисли посивели.

И чакаш някого. Но идва ден,
когато по пътеки осветени,
от блясъка на слънце озарен,
с изопнати от дъжд прохладни вени

ще спреш за миг внезапно покосен
от мисъл: Младостта е изживяна,
и как ли ще признаеш ужасéн
пред себе си, че тя е пропиляна.

И истински все още неживял,
денят ти сив отмерва пулс последен.
И времето ще сграбчиш ти без жал
със трескави ръце и ужас леден.

Към слънцето с пресъхнали очи,
съсипан, прежаднял ще се катериш.
Но слънцето жестоко ще мълчи
и нищо ново няма да намериш,

защото си съвсем обикновен човек
на средна възраст. Много скоро
е може би и онзи страшен ден,
когато смърт очите ще затвори.

Ще върнеш ли, дали ще върнеш пак
загубеното, вече пропиляно?!
На карта ще залагаш, светъл бряг
ще търсиш, но във тебе като рана

ще пари мисълта, че две неща
не можеш никога да си възвърнеш:
Живота да избавиш от смъртта
и времето назад да върнеш!

Изтича песента като вода!
Но времето остава нейна стража.
Дотука спира моята следа,
а имах толкоз много да ви кажа.
« Последна редакция: Декември 09, 2017, 13:26:00 от Hatshepsut »

Неактивен sekirata

  • А.Х.Т. sekirata cekupama
  • Site Supporter
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 1216
  • Карма: +34/-2
  • Пол: Жена
  • А.Х.Т. sekirata cekupama
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 49.0 Firefox 49.0
Re: Петя Дубарова
« Отговор #12 -: Май 09, 2017, 23:24:16 »


ТОЛКОВА ДОБРА,ЧЕ ЖЕРТВА СЕ САМА!
Петя Стойкова Дубарова

(25.04.1962, Бургас - 04.12.1979, Бургас)

Щом на белотата ми посегнат

нощи като прилепно ято,

да не позволя да ме досегнат

и ме изгорят като листо.


[youtube]wO59R1559D0[/youtube]


ТОВА Е ПОЕЗИЯ-ИСТИНСКА ! Съвременните драскачи ряпа да ядат...



"Eдна жестока ножица със крясък отхапа злобно моите коси..." П.Дубарова,
а ето какви ги приказва певицата Ваня Костова-
"Петя Дубарова се самоуби заради клечка кибрит"

Да, ама не е вярно! Детето никога не е говорило за политика през онези години.Политизират и причината за нейната смърт,така им изнася на кои ли? Ами на тогавашните некадърни творци ,НЯКОИ ОТ ТЯХ ПОЧИНАХА,А НЯКОИ ОСТАНАЛИ И СЕГАШНИ…
които уж и помагали….Ужас!!!



[youtube]ch1yU6G-ovw[/youtube]

Да,ама Господ знае истината и горко им,виждате ,че след Петя Дубарова едва ли само за мене е вярно,че НЯМАМЕ ПО ДОБРИ ПОЕТИ,ПОЕТЕСИ! НЯМАМЕ! Аз затова и не чета съвременна поезия,да си натоварвам психиката и да се затормозявам,да ми пречи на моето…! Завистта към голямата млада поетеса,тази завист погуби този голям талант Петя Дубарова.Завистта на тези около нея,които и се пишеха приятели,че и помагали,ето на такива уж човешки същества,като днешният анонимен потребител –paveliada.blog.bg и вижте какви постове пуска посред нощите! И други такива като него!

01:25 - За кравата.Автор: paveliada Категория: Забавление Прочетен: 11 Коментари: 0 Гласове: 0
"Вярно ли е , че главата на кравата служи, за да излизат рога от нея и, освен това, защото устата трябва да стои някъде, а рогата са, за да се бие с тях?"

„Навремето сред писателите и поетите имаше голямо лицемерие и егоизъм, което не е изчезнало и днес. Всички казваха: „Нека да дадем път на младите“, но това бяха пълни глупости. Ако се беше дало път навремето на Петя в Бургас, тя щеше да е жива и да е фактор в българската поезия. Тя беше разочарована от всичко, което се случваше, защото приживе нямаше издадена дори стихосбирка“. А аз бих допълнила-ИМАЛО Е И ИМА ОЩЕ ПО ГОЛЯМА НЕКАДЪРНОСТ ИВРЪЗКАРСТВО!

На 25 април през 1962г., в крайморския град Бургас се ражда едно изключително момиче, което с лека ръка записва името си в родната история. Става въпрос именно за поетесата Петя Дубарова. Семейството на младата бургазлийка дава едно много добро начало на живота и. Майка и е преподавателка и всячески се старае да развие у своето момиче интереси към истински женните неща. Тя я запознава с красотата на литературното изкуство и изиграва важна роля в оформянето на вижданията на своето дете. Петя е изключително запалена и увлечена по естетиката на творческия свят. Във времената, в които Петя живее, са предоставени големи възможности за изява на младите таланти, особено в сферата на литературата. Бургазлийката прави своите първи творчески опити съвсем малка, но въпреки това те са публикувани във вестници като “Септемврийче” и “Народна младеж”, както и в няколко списания. В обкръжението и влизат други талантливи литературоведи катo поетът Христо Фотев, определян от някои като “най-чистата поезия в българската литература”. Те помагат много на Петя в нейната дейност. Младата българка прави силно впечатление на културните среди в родината. Едва на 16-годишна възраст тя е поканена да участва във филма “Трампа”, правен по произведения на Ивайло Петров.


През цялото това време изпълнено с работа обаче, поетесата не оставя на заден план образованието си. Дълги години тя си мечтае и в крайна сметка успява да влезе в бургаската английска езикова гимназия. Тя нееднократно изказва любовта си към английския език и приемането и в школото я прави изключително щастлива. Петя приема учението изключително сериозно и го съчетава прекрасно с литературната дейност, нееднократно изнася беседи и четения на своите съученици и приятели, които се радват на таланта и. За кратко време българката се нарежда сред големите имена на родното творчество и то на много крехка възраст. Младата поетеса прегръща живота с двете си ръце, тя е общителна и обича да контактува с хора, голямо удоволствие изпитва и от онези обикновени човешки преживявания като разходките в разцъфналите паркове, които могат да бъдат истински оценени от всеки човек на изкуството. Петя обожава лунапарка и морската градина в Бургас, където прекарва значителна част от времето си – там се събира с познати и приятели, пее и свири на китара. Подобно на много други хора на изкуството, природата е сред любимите неща на младата поетеса.

Стихосбирки на Петя Дубарова:

Лястовица

Аз и морето

Петя носи всички качества на един истински човек на културата, те обаче не винаги се оказват позитивни. По време на почивка в планината, тя среща своята първа и последна любов. Той се казва Пер и по националност е швед. Младото момиче е удивено от него и двамата дълго време контактуват помежду си. Внезапно обаче, чужденецът спира да отговаря на писмата на поетесата. Това изключително много я измъчва и я кара да прояви емоционалност типична за авторите и писателите. Близо година тя е изключително наранена и чувствата и кулминират в действия. Годината е 1979-та, а датата – 3ти декември. Младата и талантлива българка е намерена в дома си мъртва, като за причина се смята предозирането със сънотворни хапчета. Зад себе си тя оставя предсмъртна бележка, в която пише:

“Измамена

Младост

Прошка

Сън

Спомен

Зад стените на голямата къща

ТАЙНА”



Песните на Петя Дубарова



Доброта


[youtube]wO59R1559D0[/youtube]

Влак


[youtube]Ns5wSCiPLpg[/youtube]

Годишнина от рождението на Петя Дубарова


[youtube]B_fHURPu3J0[/youtube]
А.Х.Т.
sekirata cekupama

Неактивен sekirata

  • А.Х.Т. sekirata cekupama
  • Site Supporter
  • Hero Member
  • *
  • Публикации: 1216
  • Карма: +34/-2
  • Пол: Жена
  • А.Х.Т. sekirata cekupama
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Chrome 49.0.2623.112 Chrome 49.0.2623.112
Re: Петя Дубарова
« Отговор #13 -: Май 11, 2017, 23:33:36 »
НЕ ЧЕТА И НИКОГА НЯМА ДА ЧЕТА НЕЩА НА ....УБИЙЦИ!
НЕ ЧЕТА ТВОРЦИ ПИСАЛИ,ЛАНСИРАЛИ СЕ СЛЕД СМЪРТТА НА ПЕТЯ ДУБАРОВА! НЕ ВИ ВЯРВАМ И НА ДНЕШНИТЕ....,НЕ ВИ ОБИЧАМ,НЕ ВИ ХАРЕСВАМ ВСИЧКИТЕ ,ПОЧТИ ВСИЧКИТЕ СЪВРЕМЕННИ ПОЕТИ И ПОЕТЕСИ -ВРЪЗКАРИ, ЗАВИСТНИЦИ,УБИЙЦИ....ТЪРСЯ ОЩЕ СТРАШНИ ДУМИ ,НО И В НЕТА ИМА ЗАБРАНА.....Е, КЪДЕ Е СВОБОДАТА,КЪДЕ Е ИСТИНАТА?!
Но Петя е била твърде млада и при този тормоз дълго време,крехката и психика с поетична, ранима душа не е могла да издържи.Ако беше не толкова чувствителна и ранима щеше да е жива,но трябвало да я няма ,за да ГИ ИМА,ЗА ДАВИ ИМА ВСИЧКИ ДНЕШНИ ВРЪЗКАРИ,ОСОБЕНО ОНЕЗИ ОТ НЕЙНОТО ВРЕМЕ И СРЕДИТЕ И ...И стига с този швед,с тази клечка кибрит , с тази политика И СРЕДАТА, и с какво ли не такова-ОТВРАТЕНА СЪМ,КОГО ЛЪЖЕТЕ !
Това момиче приживе няма нито една стихосбирка,тази голяма поетеса Петя Дубарова,ЗА ДА ИМАТ, ЗА ДА ИМАТЕ ВСИЧКИ ВИЕ..."КАДЪРНИТЕ"!

НЕ СЕ ЛИ СРАМУВАТЕ ВИЕ ЖИВИТЕ -"ГОЛЕМИ" ПОЕТИ И ПОЕТЕСИ!

Сега разбрахте ли,ЗАЩО СЪМ SEKIRATA, защото съм отвратена и нямам никакво желание за разните му там книжки и награди,ЗАЩОТО КАКТО Е БИЛО ,ТАКА Е И СЕГА! ИСТИНАТА, ГОЛАТА ИСТИНА,НЯМА Я ! ИМА ПРАЗНА ГОЛОТА!

А.Х.Т. sekirata

Близко до акъла е защо това по горе го пускам в коментар.Един творец няма ли свободата знаете коя свобода,не слободията ....смятайте го за умрял!!!!!!!

И досетете се сами,кои от обкръжението на Петя Дубарова,от онова време не можаха да починат,а жънат слава и от нейната слава?! И защо посещенията на клиповете за Петя Дубарова не достигат милиони,както чалгарските и чужди клипове с чужда музика дори?!

А.Х.Т. sekirata cekupama
А.Х.Т.
sekirata cekupama

Активен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7990
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 62.0.3202.94 Chrome 62.0.3202.94
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Петя Дубарова
« Отговор #14 -: Ноември 21, 2017, 09:32:16 »
Безсмъртие

Разсеяно се плъзва есента
през тънки клони на дървета рижи.
В бездънното корито на нощта
потапям всички свои дневни грижи.

И пак възмездна идва срещу мен,
велика, строга, царствена и млада,
белязана от огън, кръв и ден,
една червена, древна Илиада,

дъхтяща на човек и на живот.
Нима дори и времето е спряло,
отстъпвайки пред шеметния ход
и силата на женското ѝ тяло?!

Нима защото Зевс и Аполон
направиха я своя жрица,
превръща тя сърцето ми във трон
и властно става моята съдница?

Повярвала в тънтежния ѝ глас,
в човешкото на нейната магия,
от ритъма ѝ строг и тежък аз
задъхано, на едри глътки пия.

И взела мощ от ръста на Ахил,
от зевсовата длан благословена,
аз своя град - усмихнат, млад и мил,
превръщам в Троя - древна и червена.

Но не пожар и пушечни следи,
не тежка и възмездна Божа сила,
не копия, потънали в гърди,
за тази Троя аз съм отредила.

За нея пазя светла като ден,
магийна като Ботева балада
и тежка като златен древен храм,
една могъща нова Илиада.

И тихо пред безсмъртния ѝ ход,
от който като бял вулкан изтича
легендата за моя горд народ,
светът като пред Бог - да коленичи.


Share me

Digg  Facebook  Twitter  Google  
Smf