Автор Тема: Археологически находки във Великотърновска област  (Прочетена 12887 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7258
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.14 Opera 12.14
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Показват тракийското съкровище в Търново


В новоизградената "златна зала" в Археологическия музей във Велико Търново утре ще бъде представено тракийското съкровище от великотърновското село Големани, открито през 1991  г., съобщи директорът на Регионалния исторически музей  Иван Църов, цитиран от БТА.

По думите му съкровището е от погребение на могъщ тракийски владетел и е най-богатото, открито на север от Стара планина.

Съкровището се пази в трезор и от съображения за сигурност е било показвано само веднъж досега - през 1996 г., посочи Църов.

Открито било случайно при изкопни дейности за изграждане на водопровод в землището на селото.

Работниците трябвало да минат през могила, за да свържат двата края на водопровода, когато още с първата копка открили златна пластина, уточнява Иван Църов, който тогава оглавява научния екип,  изследвал гробницата.

След като започнали разкопките, археолозите открили над 1000 предмета от погребение на тракийски династии, датирано към 5 век пр. Хр.

Сред предметите 12 са от злато – това са накити, нагръдник, торква, гривна, прешлен, пръстен, висулки, халки и пластини.

Според Църов една от най-ценните находки е наличието на цялостното въоръжение на владетеля заедно с амунициите.

Открити са тоалетни принадлежности и сервиз за пир от керамика и бронз, които е трябвало да служат на покойника в отвъдния свят.

Сред находките има гръцка рисувана керамика, която династът е придобил като военна плячка или от търговска дейност, смятат историците.

Особено ценен е съд, наречен "пелике". В него се е наливало вече разреденото вино, с което траките пирували.


Пелике, http://ru.wikipedia.org/wiki/Пелика

Съдът представлява червенофигурна ваза с Дионисиеви сцени и е една от най-красивите керамични вази, откривани някога в България при археологически разкопки, разказа историкът.

В земите около Велико Търново, през които тече Янтра, не са били строени монументални гробници, но погребенията са били пищни и в тях са поставяни не по-малко дарове, отколкото в Долината на тракийските владетели край Казанлък, отбеляза Църов.

В свое изследване, посветено на тракийската култура по поречието на река Атрюс (р. Янтра) от 15  век пр. Хр. до 4 век сл. Хр., той представя факти за поминъка на тракийските племена от този период.

Според специалиста един от най-разпространените занаяти бил златотърсачеството в множеството малки притоци на река Янтра и обработката на открития метал.

Обикновено с изработените изделия се е развивала търговия или дипломация със съседни племена и народи, смята историкът.

В долината на Янтра има стотици тракийски оброчища, но на възвишенията около Велико Търново траките са погребвали своите "златни мъже", твърди той.

Съкровището ще бъде експонирано в специално подготвена "златна зала" в Археологическия музей в старата столица на 22 март, когато е празникът на града.

Ще бъде поставено в макет на откритата гробна камера в оригинален  размер.

Във витрини ще бъдат представени други находки от този исторически период, открити от великотърновските археолози.

Сред тях е и златното съкровище от село Къпиново, също край Велико Търново.

http://inews.bg/Култура/Показват-тракийското-съкровище-в-Търново_l.a_c.394_i.271995.html

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7258
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Server Home/Server 2003 Windows Server Home/Server 2003
  • Browser:
  • Chrome 29.0.1547.32 Chrome 29.0.1547.32
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Кремъчни пластини на 7000 години откриха археолози край Хотница


Миниатюрни столчета от глина, намерени в могилата край Хотница, хвърлиха в почуда археолозите. Дали става дума за детски играчки на 7000 г., или за макети на мебели, може и да не разберем никога. Чудото на района около село Хотница включва 70 селища от ранния неолит през античността до късното средновековие.
Селищната могила край Хотница датира от 5-6 хил. пр. Хр. Там е открито и най-старото злато на земята. Докато работници копаят напоителен канал през 1956 г., попаднали на грънци и каменни сечива. По-късно там е намерено и Хотнишкото златно съкровище, което се състои от 44 предмета с тегло 310 г. В момента то е в Националния исторически музей в София, но копие от него се пази и в регионалния музей във Велико Търново.
--
Бедни и богати е имало винаги - и доказателство за това може да бъде открито край Хотница. Там археолозите са открили малка глинена реплика - копие на един от елементите на хотнишкото съкровище, който е изработен от чисто злато. По думите на археолога Александър Чохаджиев, чийто баща Стефан от 2000-та г. води студенти на практика там, и преди 70 века хората са обичали да носят накити, но не всеки е имал възможност да си поръча такива от злато. Затова по-бедните са си правили копия на украшенията от глина.
Хората, които са населявали могилата край селото, са правили от глината миниатюрни мебели - вероятно играчки за децата. Миниатюри на столче, на брадвичка и на други предмети от бита показват, че тези хора са имали и обзавеждане. Понеже мебелите са били изработвани от дърво, което няма как да оцелее в земята 7000 г., сега изследователите откриват само малките копия на предметите от бита, изработени от глина, която издържа на времето. Малките фигурки може да са били и нещо като макети, по които са изработвани истински столове и маси. Друг вариант е това просто да са част от къщичката на древната Барби - играчки на децата. Сред интересните експонати са и три женски фигурки, също изработени от глина. Те датират от петото хилядолетие пр. Хр. Едната фигурка е по-голяма, а върху нея древният майстор умело е оформил главата, двете ръце и гърдите на жената. Дясната й ръка е счупена и това вероятно е свързано с ритуалите, които хората са изпълнявали. Затова и специалистите предполагат, че фигурката е на жрица.

Амулет от глигански зъб, харпун от кост

малки каменни теслички, изработени от вид зелен камък, и миниатюрен модел на истинска брадва, която може би е носена като медальон, са открили археолозите. Миникопието е от кост и съвършена имитация. Праисторическите хора са били подвластни на идеята за миниатюризацията и са правили такива копия на много неща, включително и на домовете си.
Колективна находка от 20 кремъчни пластини е откритието на 2013 г. от селищната могила край Хотница. От този материал праисторическите хора са изработвали своите оръдия на труда или са ги използвали като разменна стока. Обработените пластини от преди 7000 г. археолозите са открили, подредени на четири реда в жилище в северната част на селището, а най-голямата от тях е с дължина 26 см. По оценката на специалистите откритието в Хотница може да се сравнява с познатата вече находка от Варненския некропол. "Такава колективна находка е изключителна рядкост в археологията, нищо че на подобни керамични парченца попадаме постоянно. Кремъкът е лудогорски, идвал е тук на пластини, които хората са откъртвали от големи скални късове", обяснява Александър Чохаджиев. Третото, четвъртото и петото строителни нива, които проучват през последните години археолозите, показват върха на кремъчното производство. Открити са четири брадви, две от които са с внушителни размери
интересен е чукът, изработен от еленов рог
"Възможно е този чук да е бил и скиптър или жезъл, но във всички случаи формата му е прекрасна. Както и формата на тази лъжичка, която излезе при разкопките. Счупена е, но ясно личи дупката в дръжката й, което значи, че притежателят й я е носил на врата си", споделя археологът.
"Обикновено най-хубавите си вещи хората вземат в новото жилище, затова голяма част от строителните хоризонти, които разкриваме, са много бедни. Но ако ги сполети бедствие, пожар, наводнение или вражеско нападение, обитателите гледат да се спасят, а обзавеждането остава непокътнато. В подобно жилище археолозите намират отлично запазен под на 7000 г., който е разположен на площ от 8 кв.м. Оцелялото дърво е тънко като цигарена хартия, но ясно се вижда, че дъските са били подредени в посока север-юг, а върху тях на места има и дъски с посока изток-запад. Археолозите откриха и уникален керамичен уред, използван в борба срещу комарите.

Там е най-старото съкровище на света

Край Хотница са открити и няколко златни пластини и две златни спирали. Втората е намерена на 1-1,5 м /или няколко културни пласта/ по-дълбоко от Хотнишкото златно съкровище, което заедно с това от Варненския халколитен некропол се сочат за най-старото злато в света. Дълбочината на която е открита, дава на археолозите данни, че тази спирала е по-стара и от него, и с основание може да се приеме за най-старото злато на земята. Това личи и по техниката на изработването на спиралата. В Хотница за пръв път златото е открито в истинската му среда, а не в гробове и некрополи. Все още никой не е открил некропол в района на могилата и не се знае къде са гробовете на населението, обитавало могилата.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=14010
« Последна редакция: Септември 23, 2018, 16:46:41 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7258
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.16 Opera 12.16
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки във Великотърновска област
« Отговор #17 -: Септември 18, 2013, 11:44:51 »
Археологически проучвания в Никополис ад Иструм


Три десетилетия продължават проучванията на античния римски град Никополис ад Иструм, намиращ се на двадесетина километра от Велико Търново. Това археологическо лято проучванията обхванаха данъчната служба на комплекса и водопровода. Доц. Павлина Владкова и гл.ас. Иван Църов от Регионалния исторически музей в Търново приключват работата си на обекта. Сред интересните находки са купища монети от началото на новото хилядолетие до V-VI век, за които археолозите се шегуват, че древните римляни са ги пилеели с шепи из Никополис.

 Над 200 артефакти разкри за три седмици на водопровода в Никополис ад Иструм шефът на РИМ гл.ас. Иван Църов. Той продължава проучванията си на акведукта за трета година. Сега се е съсредоточил на неговата последна точка - градския резервоар - кастелом акве. Той разкри последния кей на аркадата на мостовата конструкция, която на 7-8 метра над земята е носела канала, пълнещ резервоара. За съжаление през Късното сревновековие всичко е било обрано, а камъните са изнесени за строежи в съседните селища.

 Акведуктът на Никополис е бил дълъг 25 километра и е имал 6 ръкава. Единият от тях, който напречно пресича долината на река Росица, е с дължина от 3 километра.
 Последната аркада е с дължина от около 500-510 метра. Иван Църов разкри голям глинен водопровод, който върви успоредно от северната страна на резервоара и идва от запад, но засега началната му точка не е известна.


Шефът на Историческия музей във Велико Търново Иван Църов
проучва акведукта на древните римляни по нашите земи

 Глиненият водопровод минава на около 50 сантиметра от акведукта, заобикаля го около североизточния му ъгъл, прави лек завой и отново продължава на изток към градските квартали. Пространството около резервоара е било превърнато през вековете в сметище, особено през втората половина на IV и V век.
 При проучванията си Църов разкри парчета от детски играчки - петлета, кончета, които са били на четири колелца и децата са ги влачили в играта си както го правят днешните малчугани. Излезли са и фрагменти от кукла войник.

 Около 110 монети изрови шефът на Историческия музей около водопровода това лято. Тепърва ще се установява датировката им, което ще стане след почистването и консервацията им в лабораторията на РИМ. Най-общо, според формата и големината им може да се предполага, че датират от III и IV век.

 Находките основно са от един археологически пласт, чиято датировка е от втората четвърт на IV век, т.е. между 325 и 350 година. Намират се и по-късни монети от времето на император Юстиниян, от началото на V век. Тогава в града са извършвани доста ремонти. За обработка са предадени сребърни монети от времето на Филип Арап от средата на III век и от императорската съпруга Юлия Суемия от същото време. Повечето от артефактите обаче са медени, намират се и няколко бронзови.

 Иван Църов се натъква на още един интересен факт, който го изненадва - това е маркировката на строителните блокове. Археологът предполага, че преди да се вградят един в друг, те са били препаснати на земята и предварително маркирани кой къде трябва да бъде сложен. Тогавашният технически ръководител на строежа е надписвал с боя номерацията им и така явно е следял за последователността им на поставяне. Досега в историческата литература не е срещано подобно описание на строителна технология, с предварителна маркировка на материалите, посочи Иван Църов.

 От тук насетне остава епиграфите да кажат какво означават тези надписи, посочи шефът на Историческия музей. Той е разкрил един надпис, който се повтаря на три места и преведен от дръвногръцки означава "постави отдясно".
 От 1985 г. досега археологическите проучвания са съсредоточени основно на форума (площада) на града. От миналото лято доц. Павлина Владкова започна проучването на обществена сграда, разположена северно от форума. През миналия сезон там бяха открити интересни находки. Най-значимите сред тях са няколко бронзови и мраморни екзагии (мерки за тегло), което даде основание на археолозите да определят сградата като място, където е извършван контрол върху търговията, осъществявана в града.

 Оказва се, че има по-ранен строителен период, който не е бил известен досега, коментира доц. Владкова. Според откритите находки - парчета от лампи и монети, археолозите определят неговата датировка от началото на II век от времето
 на император Траян (98-117) и след него на Хадриян (117-138). В един момент, по неизвестна причина засега на историците, е била променена цялата градоустройствена схема, изваден е каменният материал и е построен по-късният град към втората половина на II век. Това не можем да го покажем на туристите и след прочуването му завинаги ще бъде засипано, но от научна гледна точка е важно, затова трябва да направим точно документиране, анализира археологът.

 За разрушаването на първия Никополис доц. Владкова предполага, че причината е нападение на хустобоките - племена, идващи от североизток, които нанасят сериозни разрушения в градската територия на Никополис, дори в почти цялата днешна Северна България.
 Миналото лято екипът и студентите на доц. Владкова разкриха три от помещенията на древна данъчна служба. Известно е, че в Никополис е имало длъжност агороном. Този човек е отговарял за контрола на търговията и е напълно нормално той да е имал своя сграда, където да сверява стандартите, пояснява Павлина Владкова.

 На градския площад има близо 30 магазина, разкрити от археолозите. В тях вероятно целогодишно са се продавали различни стоки, предполага се и за съществуването на работилници. Тяхната работа не е била безконтролна. Все още археолозите не могат да дадат точните параметри на античното данъчно.
 Това лято са разкрити още три помещения в южната част на сградата, която е по-близо към форума. За съжаление, сградата е доста разрушена, запазени са само основите, коментира Владкова. Сградата е със сложен план и втора година не можем да стигнем края й и най-вероятно тя заема цял квартал, между две улици в посока север-юг, предполага археологът. В едно от помещенията археологическите данни сочат, че е било с висящ под, под който има кухина.

 Това дава основание на археолозите да считат, че там се е съхранявало зърно, което заедно с други продукти е било изолирано от влагата. В Никополис на различни празници са се раздавали храни и може би постройката с висящия под е служела и за тяхното съхранение, предполага археологът, докато чака нови потвърждения за хипотезата си и се надява да открие надпис, за да е категорична.
 От античното данъчно през това лято излизат много железни предмети, които са добре запазени. За почистване и консервация в научната лаборатория на РИМ са предадени ключ и голям нож. Находките са от различни периоди, но най-късните са от средата на V век, което доказва, че древната НАП вероятно е унищожена по това време, когато са големите хунски нападения.

 Намерена е апликация от тоалетно сандъче с изображение на женска глава. Открити са няколко фибули, медицински инструменти, контроли на медицината, което навежда археолозите на предположението, че на форума е имало аптека и козметични магазини. За обработка са предадени части от керамика и лампи.

http://www.desant.net/show-news/28370/
« Последна редакция: Септември 23, 2018, 16:48:09 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7258
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 26.0.1410.43 Chrome 26.0.1410.43
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки във Великотърновска област
« Отговор #18 -: Октомври 24, 2013, 21:03:28 »
Строителна техника на 6500 г. откриха археолози край Петко Каравелово


Уникалните ашици

Александър Чохаджиев проучва праисторическата могила вече няколко години

НЕПОЗНАТА СТРОИТЕЛНА ТЕХНИКА НА 6500 Г., УНИКАЛНА КОЛЕКТИВНА НАХОДКА ОТ 66 АШИКА И ДОКАЗАТЕЛСТВО за безпрецедентно за времето си нарушаване на паметник с национално значение – това са основните резултати от разкопките на Александър Чохаджиев в Петко Каравелово това лято. Той работи на обекта от 30 август до 12 октомври със средства, осигурени от Министерството на културата и Регионалния исторически музей във Велико Търново. Могилата в Петко Каравелово е праисторическа. Миналата година там излезе сграда, която със сигурност е била на два етажа, а е напълно възможно етажите да са три.
„За съжаление, когато започнахме да работим, се оказа, че през средата на могилата минава огромна напоителна тръба. Каналът е прокопан през 70-те години и зверски е нарушил пластовете на могилата. Тогава никой не се е обадил да каже, че е попаднал на археология, а е имало музей, археолози и са се правили разкопки. Затова приемам това като безпрецедентно нарушаване на паметник на културата, а тази могила е с национално значение”, категоричен е Александър Чохаджиев.
След това допълва, че изкопът за тръбата минава точно там, където са минавали границите между отделните жилища. Унищожената територия би могла да съдържа интересна информация, защото самите жилища са любопитни. „Очевидно те са съществували доста кратко. Основание за такова твърдение ми дава фактът, че замазките на пода са не повече от две. А това е един начин за разкриване на периода на съществуване на къщите. За сравнение ще кажа, че това голямо жилище, което проучвахме миналата година, има 34 или 36 замазки. Ако приемем, че веднъж годишно хората са измазвали пода, както е в традиционната българска култура, значи тази къща е просъществувала 30 - 40 г., преди да изгори”, разказва археологът.
ТОВА ЛЯТО ТОЙ Е ИЗКОПАЛ И ЕДНА ЗАПАЗЕНА СТЕНА С ВИСОЧИНА ОКОЛО 30 СМ, КОЕТО Е ИЗКЛЮЧИТЕЛНА РЯДКОСТ ЗА ПРАИСТОРИЯТА. Стената е от глина с останки от колове, но без плет.
Така Александър Чохаджиев попаднал на нова за специалистите строителна техника. По принцип досега е било известно, че архитектурата на халколита представлява съчетание от колове, плет и глина. В Петко Каравелово обаче няма констатирано наличие на плет. Къщите са изработвани от дърво и глина с т.нар. глинобитна техника.
Освен това археологът констатирал, че хората са преизползвали материали от съборената стара къща. Това той обяснява с желанието за приемственост с предците и казва, че към такава приемственост препраща и фактът, че пещите в къщите са на едно и също място, независимо колко къщи една върху друга има. „Това е целенасочено желание на хората, стратегия, която те приемат. Вярно е, че могилата нараства от продължителен живот на едно и също място, но и хората сами умишлено са си променяли пейзажа в селището.
Възможно е и реката да е била виновна. Старото корито на Янтра е минавало непосредствено от там и водата е била дива. Рационално е да решим, че са бягали от водата, която е заливала къщите им, но пък са можели просто да отидат на отсрещния бряг. Но не са го правили”, казва още г-н Чохаджиев.
МОДЕЛ НА ЖИЛИЩЕ С ТРИЪГЪЛЕН ТИП, СТРАХОТНИ КУКИ ЗА РИБОЛОВ, КОСТИ ОТ ЖИВОТНИ, СЕМЕНА са част от находките от могилата това лято. Моделът, който много напомня формата на шоколадите „Тоблерон”, очевидно показва формата на къщата, в която археологът го е намерил. Това обаче е трудно за доказване, защото тръбата е ударила жилището и той не е успял да го проучи.


Това лято в екипа е работила и Надежда Карастоянова, която е докторант в Националния природонаучен музей в София. Тя се занимава със зоология и е правила предварителен анализ на откритите кости. Анализът й е установил, че количеството на костите от диви животни е по-голямо от това на домашните. Много елени е имало тогава и ловът не е бил сложен спорт. Та предполагам хората са ловували без проблем и не им е било нужно да си отглеждат говеда”, усмихва се археологът. Колекцията му от кости се допълва и от такива от бобър, дива лисица, кучета и птици.
КОЛЕКТИВНАТА НАХОДКА ОТ 66 АШИКА ОБАЧЕ ОСТАВА НАЙ-ИНТЕРЕСНОТО ОТКРИТИЕ ТОЗИ СЕЗОН. Ашик е народното название на кост от задните крайници на животно, в случая овца или коза. Александър Чохаджиев е успял да извади от пръстта 66 ашика – 33 леви и толкова десни. Почти всички са изпилени, за да бъде променена съзнателно формата им така, че да съвпадат два по два. „Ашикът по принцип има четириъгълна форма. Нашите са триъгълни. Пробити са, явно са ги носили на връвчица, но са ползвани като украшение. Предполагам, че става дума или за игра, или за начин на гадаене. А напълно възможно е да са били ползвани за гадаене, което е било под формата на игра”, обяснява археологът. След това признава, че интерпретацията е много сложна и че тази находка задава повече проблеми, отколкото да дава отговори.
Един от въпросите е как са събрани ашиците. За цялата колекция е било нужно да бъдат убити наведнъж 33 кози или овци. „Но представете си, че това е било село с 15 или 20 къщи и това са всичките им животни. А чия е била собствеността върху добитъка? Може и с години да са събирани тези ашици. И това прави картинката още по-занимателна, защото тогава вече говорим за шаман, който е имал визия за години напред”, изброява въпросите, които вероятно ще останат без отговор, Александър Чохаджиев. Сигурен е в това, че такава находка е непозната в археологията до момента, и затова той с чиста съвест я нарича уникална.

https://www.borbabg.com/


Древна игра на 6500 г. откриха археолози в Петко Каравелово

Древна игра на 6500 години откри археологът Александър Чохаджиев при разкопки на праисторическата могила край Петко Каравелово. Тя е част от уникална колективна находка от 64 костени ашика. Специалистът от Регионалния исторически музей във Велико Търново е категоричен, че костиците със сигурност не са част от огърлица, но е възможно да са били използвани и като средства за гадаене.
След консултация със специалиста Надежда Кръстева от Националния природонаучен музей в София е установено, че ашиците са били изпилени и пробити така, че да могат да се групират по двойки. Има направени разрези, за да е ясно коя с коя костица влиза в двойка. Консултантът е установил, че костите вероятно са от коза, а за да бъде изработен комплектът, са били необходими поне 32 животни. Ашиците са по двойки и са 32 леви и 32 десни.
“Находката поставя изключително много въпроси, над които ще разсъждаваме и ще търсим отговори”, сподели археологът. Той обясни още, че ашици излизат не за първи път, но така целенасочено променени във формата си, оформени и изпилени, той не е виждал на свои обекти.
Сред любопитните открития през този археологически сезон е и глинен модел на едноетажна къща. Тя е дълга по форма и има триъгълна фасада. “Попаднахме на нея, когато започнахме да проучваме нов сондаж. Подобни модели не са необичайни, но нашият голям късмет е, че моделът е в контекст, т.е. открихме го в пространството на реално жилище”, обяснява Александър Чохаджиев.
Археологът работи в Петко Каравелово вече месец. За своите проучвания той за първи път получи национално финансиране в размер на 5000 лв. от Министерството на културата. В своя екип Чохаджиев е поканил студенти по археология от цялата страна. Това лято той е решил да започне нов сондаж, за да проучи постройките, които биха дали интересна информация за архитектурата през каменно-медната епоха. “За съжаление обаче през средата на могилата преминава огромен канал, прокопан явно през 70-те г., за да бъде изграден водопровод. Това е поредното доказателство за пълната безстопанственост към паметниците на културата, независимо кога е било това. Не може да се пререже така една селищна могила без никой да бъде уведомен, защото и през 70-те г. на миналия век тук е имало музей”, не крие разочарованието си археологът. Каналът е преминал през изключително интересни опожарени жилища, които той няма да успее да проучи. Едното от тях е със стени, украсени с червена боя.
Проучванията на селищната могила край Петко Каравелово са започнали за първи път със сондажи през 2003 г. заради иманярски изкопи. От 2009 г. разкопките са редовни и финансово осигурени от РИМ във В. Търново. Проучена е цялата стратиграфия, всички напластявания и процесите, довели до образуването на могилата. Тя е по-малка от Хотнишката и е от началото на каменно-медната епоха – 4900-4800 г. пр. Хр.
При разкопките през миналата година археологът и екипът му се натъкнаха на стенописи на около 6800 г. и на огромни керамични съдове и на повече от 500 находки за целия сезон.

http://www.dnesbg.com/kultura/drevna-igra-na-6500-g-otkriha-arheolozi-v-petko-karavelovo.html
« Последна редакция: Септември 23, 2018, 16:50:52 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7258
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 26.0.1410.43 Chrome 26.0.1410.43
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Вадят от забвение уникален римски обелиск край Лесичери


Иван Църов: „Опитвали са да го събарят с 8 вола и да го взривяват, но не са успели”

ПОПУЛЯРИЗИРАТ УНИКАЛЕН РИМСКИ ОБЕЛИСК КРАЙ ЛЕСИЧЕРИ, КОЙТО Е НАЙ-ВИСОКИЯТ ПАМЕТНИК ОТ ВРЕМЕТО НА РИМСКАТА ИМПЕРИЯ, останал у нас, и без аналог по вида си в света. „Туризмът ще спечели много, ако се социализира този уникат, какъвто никъде другаде няма запазен”, коментира за „Борба” археологът Иван Църов, директор на Регионалния исторически музей. Кметът на Павликени Емануил Манолов пък съобщи, че до района се трасира път, независимо че ще бъдат засегнати земеделски земи.
Обелискът, известен и като „Марков камък”, „Дикилташ” или „Стълбо”, е с височина 13,80 метра, което го прави най-високия запазен у нас паметник. „Южната порта на Хисаря е 13,20 метра и стълбът край Лесичери я надминава. Този паметник е единствен в света, а подобни, но от друг вид, са запазени в границите на Римската империя на територията на Африка”, обясни Църов.
Обелискът представлява стълб от 15 масивни каменни блока, поставени почти без фуга един върху друг, като предварително са били изключително прецизно обработени и изгладени. На мястото е имало и втори обелиск с по-малка височина, но той е съборен. Те са били част от култов комплекс и светилище, както и вила. Стълбът е разположен на около 300 метра от пътя Мусина – Лесичери и се забелязва отдалече.
„ПО-МАЛКИЯТ ОБЕЛИСК Е БИЛ СЪБОРЕН ПРЕЗ 1937 Г. ПРИ СТРОЕЖА НА ТРАСЕТО МЕЖДУ МИХАЛЦИ И МУСИНА. Паметникът буквално е натрошен, за да се използва за настилката.
При създаването на ТКЗС-то в Лесичери през 1948 г. са докарали 8 вола, за да бутнат големия обелиск, тъй като е бил точно в средата на нивите, но не са успели. Несполука е претърпял и опитът да се взриви”, разказа още Иван Църов.

Първото известно кратко описание на обелиските край Лесичери е на Петко Р. Славейков. През 1871 г. те са изследвани от австрийския пътешественик Феликс Каниц, който им посвещава две страници и графично заснемане във втори том на пътеписа си „Дунавска България и Балканът”.
Тридесетина години по-късно мястото е изследвано и от братята Шкорпил, които правят и първата снимка. Хипотетично го определят като част от триумфална колонада в чест на победата на император Траян над даките, по което време е построен и Никополис ад Иструм. При експедиция в началото на 90-те години в района археолозите действително намират части от фронтона и касетирана плоча с релефна украса от розети, палмети, астрагали и зъборед. Върху дребни фрагменти от варварски натрошените детайли се долавят останки от фризове и долната част от лице на Горгона Медуза. Най-важните открития са статуите на лъв и на силно пострадало изображение на тракийския конник. Като сглобява и разчита фрагменти от посветителен надпис, намерен на място, археологът Иван Църов стига до извода, че сградата и двата стълба представляват мемориален комплекс – семеен мавзолей на римския аристократ Квинт Юлий.
Част от надписа гласи: "Квинт Юлий, булевт и жрец на Рим, който приживе и със здрав разум издигна в чест на себе си, баща си и майка си".
Титулярят на надписа, живял през ІІ век от н.е., е бил върховен жрец на официалната римска религия в близкия Никополис ад Иструм. Там са лежали неговите останки и тези на семейството му.
Иван Църов смята, че мавзолеят постепенно се е превърнал в хероон, светилище на обожествения след смъртта местен първенец, а двата високи стълба са маркирали свещеното място. Убедителни аналогии с подобни обелиски има в Северна Африка.
Според приблизителна аналогична реконструкция на хероона, направена от д-р Църов, мавзолеят е бил построен върху каменен подиум, до който се е достигало по монументално стълбище. Входът е бил пазен от статуите на два мраморни лъва. При разкопките е открит левият, докато десният или е бил унищожен, или още не е намерен. При акта на хероизацията върху специален постамент пред стълбището е била издигната статуя на тракийския бог-конник.
Мавзолеят на Квинт Юлий е просъществувал до IV век. Тогава е бил унищожен вследствие на верската нетърпимост към езическите светини от новата християнска религия или при зачестилите варварски нашествия. Сега само самотният стълб е останал, за да напомня за величието на Римската империя.

http://www.bgnow.eu/news.php?cat=2&cp=0&newsid=16099
« Последна редакция: Септември 23, 2018, 16:52:13 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7258
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 33.0.1750.117 Chrome 33.0.1750.117
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Мост от времето на Второто българско царство стои непокътнат в Балкана


Мост от времето на Второто българско царство стои непокътнат в Балкана. Иманяри търсят съкровището на Вълчан войвода

В РАЙОНА НА КЪПИНОВСКИЯ МАНАСТИР СЕ СПОТАЙВА КАМЕНЕН МОСТ, КОЙТО ДОСЕГА НЕ Е БИЛ ПОЗНАТ НА АРХЕОЛОЗИТЕ. Съоръжението, което е на повече от 6 века, стои непокътнато, а информация за него изплува единствено от разкази на иманяри.
Почти няма търсач на имане, който да не е пленен от историите за прочутия войвода Вълчан и помощника му поп Мартин, които задигали златото от турците и го криели на различни места от Къпиновския балкан до Хаинбоаз.
„Борба” заедно с директора на Регионалния исторически музей Иван Църов тръгна именно по разкази на иманяри, а за да се доберем до моста, ни бе необходим около час и внимателно взиране сред шубраците.
Обектът досега не е бил изследван от експерти, тъй като остава скрит в гори и храсталаци в речното корито над манастира. Самият Църов остана удивен от моста, който е в учудващо добро състояние, без аналог в региона и един от малкото запазени на такава възраст по нашите земи.
Мостът е смятан за нишан (белег) за място, където е скрито имането на прочутия Вълчан войвода, който шетал из района, за да обира турски хазни, които пресичат Балкана на път за Цариград.
НА ТРИ МЕСТА В ОСНОВИТЕ НА МОСТА, КОЙТО Е ВДИГНАТ НАД РЕКА ВЕСЕЛИНА, ИМА ИЗДЪЛБАНИ ДУПКИ, а че иманяри са сновали наоколо, личи и от няколко други ями в подходите към моста от южния бряг.
Като се запролети, е почти невъзможно мостът да се забележи, тъй като е встрани от пътя и е скрит сред дърветата. Зеленината го е запазила от посегателства, а съществуването му е известно само на най-върлите планинари и златотърсачите.
Когато дърветата се разлистят, мостът става непристъпен. Той се намира вляво от пътя след Къпиновския манастир, в посока язовир „Йовковци”. До него няма път, а и е почти невъзможно да се стигне заради стръмните брегове на реката, които са оформени в тесния пролом. Може да се забележи само ако човек се доближи.
Сводът на моста е в отлично състояние, камъните са обработени идеално и си пасват, което личи от фугите и е доказателство, че е било дело на изкусен майстор.
ПРИ ПЪРВОНАЧАЛНИЯ ОГЛЕД МУЗЕЙНИЯТ ШЕФ УСТАНОВЯВА, ЧЕ СЪОРЪЖЕНИЕТО Е ОТ ВТОРОТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО и е било част от пътя за Елена и проходите.


Надписът на моста

В скала до него пък е издълбан надпис на старобългарски, за който са използвани букви от глаголицата. Вдясно пък са изобразени слънце и луна, а в средата – кръст. Иван Църов внимателно засне текста, който се дава за разчитане. Според него мостът трябва да се изследва внимателно и да се обяви за културна ценност, а районът около него да се почисти от дървета и храсти, за да се осигури достъп. Забележителна е и самата конструкция на съоръжението. Сводът е издигнат така, че да поема даже най-буйните води на реката. На няколко места в свода са втъкнати мощни метални скоби за допълнителна якост. За щастие иманярските инвазии не са успели да повредят моста и той е запазен почти изцяло. До него блика минерален извор, заради който най-вероятно е избрано и мястото на съоръжението, смята Църов.

https://www.borbabg.com/
« Последна редакция: Септември 23, 2018, 16:54:35 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7258
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Дърводелци у нас е имало 50 века пр. Христа


Археологът Александър Чохаджиев е попаднал на керамични съдове с украса, сечива от кост,
както и уникални костни фигурки на над 7000 г при разкопки край великотърновското село Хотница

Археолози откриха дървени конструкции отпреди 7000 г. (т.е. 50 века преди новата ера) в праисторическо селище край великотърновското село Хотница. Находката е разположена на осем квадрата в празно и изоставено жилище от петото ниво на праисторическа могила.
“Запазеното дърво е тънко като цигарена хартия. Ясно се вижда обаче, че дъските са били подредени в посока север-юг, а върху тях на места и с посока изток-запад. Попаднахме и на останки от опожарено жилище от втория строителен хоризонт на могилата”, обяснява археологът Александър Чохаджиев.
Проучванията на обекта се финансират с общо 8000 лв. от ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” и Регионалния исторически музей (РИМ) в старата столица. За пореден сезон край Хотница работят археологът Александър Чохаджиев и студенти първокурсници по археология от великотърновския ВУЗ.
При разкопките са излезли още керамични съдове с украса, сечива от кост, както и уникални костни фигурки. Това са предимно женски изображения от глина и кост, които са били използвани за религиозна обредна дейност.
“Свързани са с почитта към Богинята майка. През идната седмица ще работим по укрепителните съоръжения. Предполага се, че се състоят от ров, вал и ограда от плътно набити дървени стълбове”, обясни Александър Чохаджиев.
Археологическото лято във Великотърновска област е в разгара си, като за проучванията държавата осигурява над 200 000 лева.

http://www.trud.bg/
« Последна редакция: Септември 23, 2018, 16:58:47 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7258
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Археологически находки във Великотърновска област
« Отговор #22 -: Октомври 23, 2014, 16:20:18 »
Откриха антична императорска резиденция край Свищов


Антична императорска резиденция откриха археолози при разкопките на римския военен лагер "Нове" край Свищов.
Резиденцията се е намирала извън очертанията на военното съоръжение и е функционирала от II до VI век, съобщи в пресклуба на БТА във Велико Търново доц. Павлина Владкова, заместник-ръководител на археологическия екип.
На базата на разкритите три исторически периода и на писмените източници, археолозите предполагат, че резиденцията е била посещавана от императорите Адриан [117-138], Каракала [198-217] и Септимий Север [193-211], както и от сенатори и представители на императорските фамилии.
Открити са над 1000 движими находки, сред които монети, керамика, мраморни облицовки. Като изключително ценни, археолозите посочиха бронзови статуетки, датиращи от втори век, които са били поставяни в домашните светилища (ларариуми).
Статуетките са с големина около 10 сантиметра, но се отличават с изящество и прецизност на обработката, посочи Владкова. Едната от тях изобразява римски актьор с африканска маска, а другите две - човешки фигури с тоги.
Археолозите припомниха, че музеят в Свищов съхранява най-богата колекция с подобни статуетки, открити при разкопките в Нове.
В близост до щаба на Първи италийски легион е разкрита сграда с три помещения, към която е запазена типичната за древността хипокаустна система за отопление с кръгли тухли.
Стените на сградата са били украсени с пана, рисувани с цветни бои. Инсталацията ще бъде заземена и консервирана.
Проучванията край Свищов са продължили от юли до октомври, с участието и на археолози от Полша. Финансирането от страна на Министерството на културата е в размер на 35 хил. лева.

https://www.vesti.bg/tehnologii/nauka-i-tehnika/otkriha-antichna-imperatorska-rezidenciia-kraj-svishtov-6025594


Голям архитектурен комплекс в Нове на 4 м дълбочина има още да проучва доц. д-р Павлина Владкова

Свищов. През този археологически сезон българо-полската археологическа експедиция е работилa на Нове от началото на месец юли до 15 октомври. Главен ръководител е доц. Евгения Генчева от Националния археологически институт с музей при БАН и зам.-ръководител доц. д-р Павлина Владкова. Това предаде репортер на Радио „Фокус” – Велико Търново. Проучванията са били съсредоточени в няколко сектора. Българският екип е бил в две части. Единият е на западната порта, която е проучвана още през 70-те години на миналия век. Разкрити са части от кулите, от самата порта, от крепостната стена. Проучванията са свързани до 4 век като целта е била също откриване на ранните археологически структури. Там се очаква да излезе една улица, която обикаля крепостната стена от вътрешната страна, т.нар. интервалум. Тази улица в по-късно време е застроена с работилници, жилищни помещения и стопански постройки. Последния сектор, на който работи доц. д-р Павлина Владкова е една резиденция, която е ситуирана западно от лагера, извън крепостните му стени и се проучва повече от 30 години. „Изключително голям архитектурен комплекс, с много сложен план, с много строителни периоди. Това е и големият проблем в Нове, а и във всички римски обекти, че има много наслагвания, много строителни периоди, много преустройства, престроявания, разрушавания и културният пласт стига до 4 м дълбочина”, обясни Павлина Владкова. По думите й, този комплекс възниква във 2 век, а през 2 и 3 век са най-представителните сгради. През 4 век също съществува голяма постройка, а стените вече са керпичени и предназначението, вероятно, е друго, не е резиденция, през 5 век има една огромна калова сграда. През последната четвърт на 5 век има и готски некропол, а през 6 век има голяма раннохристиянска Базилика. Целта е била да се изясни плана през всички строителни периоди. „Най-интересното, което беше открито в тази резиденция са три помещения, свързани с отоплителна инсталация. Две от помещенията са по-малки. По-интересното е това, че двете подподови тухлени колонки са с кръгли тухли, което рядко се среща и е класически приом в римското строителство и архитектура”, разказа още Павлина Владкова. Тези помещения са били измазани с цветни мазилки, с богата палитра от цветове, геометрични мотиви, които са качествени и много добре запазени. Третото помещение е свързано с голяма баня, която е била разположена в тази част. То е с размери 18.50 на 8 м, също с подово отопление. Помещението е било освен с цветни мазилки и с мраморен под. „Най-важното ни откритие е това, че намерихме канала, който води към пещта, от където се е извършвало отопляването на сградата, доста рядко се случва да бъде запазено такова съоръжение в такъв добър вид. Идеята е тази постройка да бъде частично възстановена и да бъде експонирана подходящо”, каза още археологът. Работено е и в още един сектор, където са открити още няколко помещения, свързани с голяма представителна сграда в тази резиденция. Археологът обясни, че варшавската експедиция, под ръководството на проф. Петър Дичек е работила на голям комплекс, разположен до Щаба на легиона. Предполага се, че там са казармите и другите сгради, свързани с Първа кохорта, която е най-важната в Първи италийски легион. Открити са части от сгради, от казармени помещения, части от жилище, баня, канализация, която е свързана с офицера. Там проучванията ще продължат още един сезон, след което ще бъде сключен и нов договор. Друга част от полската експедиция е под ръководството на проф. Тадеуш Сърновски. Тя работи по укрепителната система на римския лагер в северната и южната част, кули, крепостна стена, като целта е откриване на най-ранния строителен период от съществуването на военния лагер тогава, когато са дървено-землените укрепителни съоръжения и кули, в последните години на 1 век, преди каменното строителство.

http://www.focus-news.net/news/2014/10/23/1980705/golyam-arhitekturen-kompleks-v-nove-na-4-m-dalbochina-ima-oshte-prouchva-dots-d-r-pavlina-vladkova.html
« Последна редакция: Септември 23, 2018, 17:00:48 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7258
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Недко Еленски откри край Джулюница детски гроб на 4800 г.


Детски гроб на 4800 години откри археологът Недко Еленски при проучвания на праисторическото селище в местността Смърдеш край Джулюница. Останките са на дете на възраст между 14 и 16 г. и датират от раннобронзовата епоха. Скелетът все още не е изследван от антрополог, но по всяка вероятност става въпрос за момиче, не скри предположенията си специалистът от Регионалния исторически музей във Велико Търново. За това свидетелства огърлица, положена като дар в гроба. Тя е изработена от три вида мъниста – каменни, медни и костени, нанизани на кожена връвчица, а по средата има керамична висулка.
“Това е т.нар. погребение тип хокер, характерно за раннобронзовата епоха. Трупът се полага странично – в ембрионално положение, като символ на завръщането в утробата на земята. Обикновено мъртъвците са били погребвани под пода на жилищата или в пространствата между тях”, обясни археологът. При погребенията тип хокер има някои регионални особености и различия, свързани с промяна на ритуала през годините. През неолита и халколита ръцете на покойника са били полагани пред лицето. 2000 г. по-късно, по времето на ранния бронз, едната лежи под прав ъгъл на корема, а другата е пред гърдите също под прав ъгъл. “Това детско погребение е малко необичайно, защото тялото е обърнато по лице, а не по гръб, каквато е традицията”, каза Недко Еленски.
За разкопките в праисторическото селище той получи целево финансиране в размер на 25 000 лв. от Министерството на културата. Експедицията ще продължи още седмица, а в нея участват 11 магистри и докторанти от ВТУ “Св. св. Кирил и Методий” и Софийския университет. “Благодарение на отпуснатите средства можем да разширим проучванията в централния сектор, където са регистрирани всички раннонеолитни нива. Обособен е участък от 280 кв.м, като целта е да се проучат най-ранните нива. В някои от квадратите сме достигнали до жилище от финала на ранния неолит, което ще рече 5700 г. пр. Хр.”, обясни археологът.
В северния сектор на проучваната площ екипът е попаднал на части от раннонеолитно жилище, като от него изцяло са запазени около 20 кв.м. Там праисториците са намерили останки от три големи керамични съда с височина 50 см, а един от тях вече е възстановен. Под земята се е запазила изцяло и западната стена на жилището, като част от нея е паднала навътре, а друга – навън. Освен това през хилядолетията са оцелели около 25 см от стената във височина и подът към нея, което е изключителна рядкост в праисторията.
“За първи път на този обект попадам на запазена стена. Интересното е, че тя е изградена с глинобитна техника, а не с колово-плетова конструкция, каквато е използвана при строителството на другите пет жилища, разкрити на обекта”, сподели Недко Еленски. При колово-плетовата конструкция дървените колове са преплетени като мрежа, а от двете страни са измазани с глина. При другия вид техника коловете се разполагат на 1,50 м разстояние един от друг, прави се дървен кофраж, който се запълва с глина. Археологът може да се похвали с още едно открито жилище, което е първото на този обект от късния неолит или около 6000 г. пр. Хр.
Общо седем ритуални ями са проучили членовете на експедицията през последните седмици. Две от тях са средновековни, четири от времето на траките, което ще рече V-IV век пр. Хр., и една от ранножелязната епоха или XI век пр. Хр. Сред интересните находки от ямите е ритуално хвърлена керамична кутия с размери 50 на 50 см и височина 17 см, която датира от късножелязната епоха. Била е направена от неизпечена глина, но при горенето се е изпекла и сега е запазена в цялостния си вид. В момента кутията се намира в Лабораторията за реставрация на търновския музей. В същата яма са открити и фрагменти от интересно глинобитно съоръжение. Според Недко Еленски това са части от т.нар. главнярници или подвижни огнища. Съоръжението е с формата на подкова, а на височина достига около 15-20 см. Древните хора го носели със себе си, а при нужда слагали главнярника върху огъня, за да затоплят или приготвят храната си. “Подвижното огнище от времето на траките обикновено завършва с някаква зооморфна фигура, било то глава на овен, кон и др., направено от камък или глина. На този съд също има такава, но все още не можем да установим какво точно е изобразено”, каза Еленски.
Две керамични урни с части от съдове са намерили археолозите на дъното на ямата от ранножелязната епоха, която на дълбочина достига около 1,80-2 м. Какво точно е съхранявано в урните специалистите ще могат да кажат, когато излязат резултатите от взетите проби. Един от откритите керамични съдове пък много прилича на солница с две отделения и обща дръжка.
На проучваната площ екипът е попаднал и на две землянки от Средновековието със запазени каменни печки. Пещите са изградени изцяло от камъни без някаква спойка помежду им. Основата на една от печките е напълно запазена, дори с пепелта вътре. “Интересното е, че при повечето землянки подът не е запазен, но тук, вероятно от силния огън, се е съхранила около 1-1,50 м от подовата замазка на самото жилище”, сподели археологът от търновския музей.
Могилата край Джулюница е включена в международен проект заедно с още два обекта в Йордания, два в Сирия и един в Анталия. През годините Недко Еленски откри в праисторическото селище четири погребения. През 2004 г. той намери най-старото погребение в света, което е на около 8200 г. После попадна на детски гроб, а преди две години разкри погребален ритуал, а в гроба имаше кости от два индивида. Ритуалът е известен под името вторична инхумация. Бил е популярен за Анатолия, а днес има още само две подобни регистрирани погребения в Одре и Боготин. Това са градове в Хърватска и Сърбия, а за България това е първото по рода си откритие.
Недко Еленски се вълнува от начина на живот на праисторическите хора още от ранно детство. Това е причината да запише история във Великотърновския университет. Първият му истински допир до тайните на праисторията са разкопките на неолитното селище в Самоводене. Там попада благодарение на своя пръв учител в Регионалния исторически музей Петър Станев, който събужда у него интереса към живота преди 8500 г. по българските земи. След това участва в проучванията на Орловец и на Копривец. “Когато се занимаваш с археология и се мъчиш от невидимите неща да направиш нещо видимо, разбираш колко сме безсилни в нашите усилия да оставим нещо на тази земя. Хората преди хилядолетия също са строили големи къщи, но от тях почти нищо не е останало. По оскъдните части от мазилки и съдове като че ли се опитваме да възкресим хората, но без резултат. Затова е важно какъв духовен дар ще оставим след себе, а не материален”, споделя археологът.

https://www.dnesbg.com/obshtestvo/nedko-elenski-otkri-kray-dzhulyunitsa-detski-grob-na-4800-g.html
« Последна редакция: Септември 23, 2018, 17:02:26 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7258
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 6.3 Windows NT 6.3
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
При Ряховец вероятно се е издигал древен тракийски град, смятат археолози


Крепостта Ряховец е най- прецизно изграденото съоръжение в Средновековна България в периода 12- 14 век. Няма друга крепост с толкова перфектно построени порти, крепостни стени и кули. Прецизната фортификация означава, че част от нашата средновековна армия е била ситуирана именно в Ряховец, а не в столицата Търново, каза археологът проф. Хитко Вачев, който е част от екипа, проучващ крепостта край Горна Оряховица. Редовните разкопки на обекта бяха възобновени след 23-годишно прекъсване.

Проучванията ще приключат в средата на юли, като община Горна Оряховица осигури финансиране в размер на 20 000 лв. Разкопките се провеждат от специализиран екип археолози с научен ръководител Илиян Петракиев от Регионалния исторически музей във Велико Търново, зам.-ръководител е Мая Иванова от Историческия музей в Горна Оряховица. Проф. Хитко Вачев е научен консултант на екипа, тъй като е ръководил разкопките преди 23 години.

“Ряховец не е проста крепост, това е ключът към столицата Търново”, коментира проф. Вачев. Той обясни, че армията на Средновековието не е стояла в столицата, а близо до нея. Затова Ряховец е изградена толкова перфектно. Има и подградия, в които се е развивало занаятчийско производство и всичко съпътстващо, нужно за обслужване на военния гарнизон, добави археологът. Той изказа още една хипотеза, свързана с тракийския културен пласт на обекта. “Никъде в Търново не е открита крепостна стена от този период. Възможно е да сме попаднали на тракийския град Зикидева. При предишните проучвания тук са открити 12 амфорни печата, които показват интензивни търговски връзки на това населено място от тракийската епоха с гръцките колонии. Тези печати се поставят върху дръжките на амфорите с вино и зехтин. Никъде в Търново няма крепостна стена от това време, а става дума за град от тракийската епоха”, категоричен е проф. Вачев.

Основните цели на археологическото изследване през тази година бяха да допроучим старите разкопки и да изясним стратиграфията на културните пластове в пространството между северната и главната порта на крепостта, каза ръководителят Илиян Петракиев. Археологическите проучвания в предишните години доказват съществуването на крепостта през Средновековието, колегите са разкрили и документирали трите порти на крепостта и участък от северната крепостна стена. Сега установихме, че главната югоизточна порта е преустройвана няколко пъти. В средновековната част от строежа й се разграничават три строителни периода. Все още не може да се каже с точност хронологията, надяваме се това стане на по-следващ период, ако открием номизматичен материал, посочи Петракиев. На обекта е открит сериозен културен пласт от тракийската епоха. Изненада за археолозите е наличието на крепостен зид от това време. В централна северна България това е изключителна рядкост. Запазен е във височина от 1 метър. Именно това дава основания за хипотезата, че тук е имало древен тракийски град.

Животът на крепостта Ряховец е продължил поне две хилядолетия -  от първо хилядолетие преди Новата ера до 1444 г., каза още археологът. От тракийския период е открито и огнище с каменен свод и много добре изработена подложка от глина, запълнено с камъни. Възможно е да има ритуален характер, но това тепърва ще се проучва. Намерени са още костени украшения, сребърни обеци, част от амулет от тракийската епоха, излезли са части от луксозна керамика от тракийската и средновековната епохи.

В момента екипът работи при северната порта, където се разкриват средновековна улица и подходи към жилищни квартали. Обектът обаче трябва да се консервира, за да може догодина проучването да продължи във вътрешността на крепостта.

Кметът инж. Добромир Добрев съобщи, че се очаква до края на годината със своя заповед министърът на културата да обяви Ряховец за национален обект. Градоначалникът увери, че догодина проучванията ще продължат. "В района на сегашните разкопки се намира сметището на Г. Оряховица. За неговото затрапване има разработен проект, който ще започне от следващата година, а след това се разкрива възможност за допроучване на Ряховец. Убеден съм, че с работата на този екип от археолози крепостта ще се превърне в значима културна находка не само за региона, но и за цяла България”, каза инж. Добрев. След приключване на сегашния археологически сезон ще бъдат взети мерки за охрана и консервация на обекта.

https://dariknews.bg/view_article.php?article_id=1466645
« Последна редакция: Септември 23, 2018, 17:03:57 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7258
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 6.3 Windows NT 6.3
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Надпис от II век с посвещение на Аполон и Диана откриха в Нове


Археолози са открили в древноримския град Нове край Свищов част от постамент с посвещение на латински език на Аполон и Диана. Това е първа находка в античното селище, в която двете божества се споменават заедно.

Едва три са надписите, намерени преди години при разкопките в различни части на лагера, от текстовете на които е видно, че Аполон е почетен самостоятелно. Открити са върху олтар, постамент и оброчна плочка, представяща Тракийския конник, но посветена на Аполон.

В надписа на последната божеството носи епитета Кендрисийски, свързан с игрите със същото име, провеждани във Филипопол.

„Три са епиграфските паметници, съдържащи интересни данни за посветителите на Диана от Нове. Два от тях са върху олтари, издигнати по предварителен оброк, като от единия научаваме, че е направен по поръчка на трибуна на I Италийски легион Марк Улпиус Перегринус, а вторият е издигнат от жена – Акутия Либералис“, обясняват археолозите, които за 56-та поредна година проучват древния град.

Най-впечатляваща е колоната, върху която e направено посвещение на Диана Санкта, което означава свещена, свята от Валериус Виктор. Колоната е намерена при разкриването на валетудинариума /б.а.военната болница/, вградена в един от неговите зидове. Колоната е принадлежала на храм на богинята, изграден още в началните години от съществуването на лагера.

От съвременните български земи най-известно е светилището на Диана и Аполон при съвременния град Монтана. Тук най-многобройни са откритите надписи, направени по поръчка на легата на I Италийски легион, на висши и нисши офицери, ветерани, пребивавали временно в региона като част от състава на кохорта от същия легион, временно е изпратена от Нове там.

Новооткритият надпис е интересен с това, че първо е изписано името на Аполон и след това на Диана. Обикновено е обратното и до този момент от провинция Долна Мизия е известен само още един надпис, представящ имената в този ред. Рядко срещана е и посветителната формула на бога – Apollini. Такава отново се открива единствено в надписи от светилището в Монтана. Всички те са направени от военни лица, изпълняващи висши административно функции в I Италийски легион от Нове. Очевидно тази формула е специфична и се използва само от военни, имащи връзка с посочения легион.

Култът към Диана и неговата популярност в римския лагер едва ли може да бъде свързан с функциите й като богиня на плодовитостта, закрилница на жените и раждането, с които тя обикновено се характеризира. Римските представи за същността му са съвсем различни. Още от 187 г. пр. Хр. Диана вече е чествана като военно божество. А по времето на Август, както научаваме от римският писател Светоний, са подновени храмовете на Херкулес, Юпитер, Марс и Диана. По същото време започва и официалното честване към Аполон, приет от императора за негов бог-покровител.

„Намирането на новия надпис в Нове допълва данните за честването и почитането на двете божества, които са свързани с официалния държавен култ към императора и може да се каже, че Аполон и Диана са били не по-малко важни от върховния римски бог Юпитер Оптимус Максимус“, уточняват изследователите.

„Надписът върху постамента е частично запазен и липсват данни за имената на посветителя, неговата етническа и социална принадлежност. Дълбокият релеф на буквите и тяхното прецизно изписване дават основание да се предположи, че паметникът е издигнат през II век. Освен това фрагментът е използван вторично при изграждането на зид на помещение от сградата от IV век, разположена извън лагера, западно от западната порта“, обяснява доц. д-р Павлина Владкова от Регионалния исторически музей във Велико Търново.

Археоложката допълва, че почти на същото място и отново вграден в стена, преди няколко години е бил открит и постамент с посвещение на Минерва – също едно от главните римски божеста, чествани в Нове, наред с Юпитер и Юнона.

Със сигурност двата надписа са пренесени от намиращо се в близост светилище или храм, след чийто край на функциониране и разрушаване през IV век са преупотребени и използвани като строителен материал в обширната сграда с функции на представителна резиденция, проучвана от доц. д-р Павлина Владкова през последните години..

http://lifebg.net/111630/
« Последна редакция: Септември 23, 2018, 17:05:14 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7258
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 6.3 Windows NT 6.3
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Търсят тракийския град Зикидева в руините на крепостта Ряховец

В нея е била разположена една голяма част от средновековната българска армия


Част от находките, открити от екипа на Илиян Петракиев

Крепостта Ряховец и съвременният град Горна Оряховица са наследници на древното  тракийско селище Зикидева. Тази хипотеза споделя проф. Хитко Вачев, който е научен консултант на екипа археолози, работещи в района на старото укрепление. След 23-годишно прекъсване разкопките на Ряховец бяха подновени през юни тази година. За последно проучвания там са били извършвани в периода 1988-91 г., в които проф. Вачев е участвал като млад археолог.

Досега са разкрити и документирани трите порти на крепостта, както и участък от северната крепостна стена. Тазгодишните разкопки ще приключат в края на юли, като  научен ръководител на обекта е Илиян Петракиев от Регионалния исторически музей във Велико Търново, а негов заместник е Мая Иванова от музея в Горна Оряховица.
Досега се смяташе, че Зикидева – най-големият град на Византийската империя в провинция Долна Мизия, през V-VII в. се е намирал на мястото на тракийското селище, установено в съвременните граници на Велико Търново, и е бил унищожен по време на аваро-славянските нашествия през VII в.

Но според новата хипотеза на проф. Вачев Зикидева може да се окаже, че е бил на територията на днешна Горна Оряховица.
„При предишните разкопки са открити 12 амфорни печата, които показват интензивни търговски връзки на това населено място от тракийско време с гръцките колонии. Освен това в Търново не е намерена крепостна стена, а става дума за град от тракийската епоха, което е показателно за Ряховец, обяснява професорът.

Той признава, че преди четвърт век като асистент не си е давал сметка за много от откритото при разкопките на крепостта. Днес твърди, че горнооряховската твърдина не е просто крепост, а тя трябва да се разглежда като ключ към столицата Търновград. В Средновековието няма крепост с такава перфектна фортификация от гледна точка на строителство на порти, кули, на крепостни стени. „Представата, че армията стои в столицата, е превратна от времето на римската епоха. Столицата е културният, административният център – там има формирования, които изпълняват полицейски функции по охраната. Да, там има някакъв гарнизон, но армията на Средновековието стои близо до столицата.

Търново има една пръстеновидна отбранителна система с редица малки или по-големи крепости. Най-голямата от тях, която е на ключовото място, е Ряховец. Това е било мястото, където е била разположена една голяма част от средновековната армия, но не само тя. Вътре се е развивало занаятчийско производство и всякаква друга  съпътстваща дейност, нужна за развитието на един гарнизон”, допълва професор Вачев. При настоящите разкопки на обекта е открит сериозен културен пласт от ранната и късната железна епоха. Изненада за археолозите е наличието на крепостен зид от това време, който е изключителна рядкост за Централна Северна България.

Той е запазен  във височина от 1 метър и именно това дава основания за хипотезата, че животът на Ряховец е продължил поне 2 хиляди години – от първото хилядолетие преди Новата ера до 1444 г., уточнява Илиян Петракиев. От тракийския период е и открито огнище с каменен свод и много добре изработена подложка от глина, запълнено с камъни. Възможно е то да е имало ритуален характер, но това тепърва ще се уточнява. Сред намерените артефакти се открояват костени украшения, сребърни обеци, част от амулет от тракийската епоха и парчета луксозна керамика от тракийската и средновековната епоха. В момента екипът работи при северната порта, където се опитва да открие улица и подходи към жилищната част. Обектът трябва да се консервира, за да може догодина проучването да продължи във вътрешността на крепостта.

Археолозите и местната власт в Горна Оряховица се надяват до края на годината министърът на културата да издаде заповед, с която крепостта Ряховец да бъде обявена за национален обект, така ще се отворят вратите за кандидатстване за доразкриване, доизграждане и доразвиване на това значимо културно наследство.

http://www.desant.net/show-news/33660/
« Последна редакция: Септември 23, 2018, 17:06:26 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7258
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 51.0.2704.106 Chrome 51.0.2704.106
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Откриха тържището на средновековната крепост Ряховец

Археолози откриха древния пазар на средновековната крепост Ряховец край Горна Оряховица. До средата на XIII в. на тържището се е извършвала оживена търговия.

Това показват находките от втория археологически сезон на крепостта след близо 25-годишно прекъсване. С личната ангажираност на кмета инж. Добромир Добрев проучванията бяха подновени през 2015 г. и резултатите не закъсняха.

Бяха разкрити две от портите, част от крепостна стена, вероятно дело на тракийското племе кробизи, и жилище от ранната бронзова епоха със запазен непокътнат инвентар. Те свидетелстват, че на хълма

е кипял живот

още преди

5000 години

Мащабните средновековни крепостни съоръжения, стени, широки на места до над 4 м, издигнати върху труднодостъпен терен, и избраното стратегическо разположение за защита на северния подстъп към Търновград доказват, че крепостта Ряховец е ключът към столицата на Втората българска държава, убедени са археолозите. Според хипотезите тук е била

основната

база на

средновековната

царска армия

Тайните на най-блестящо решеното фортификационно съоръжение и тази година разкрива екип с научен ръководител Илиян Петракиев от Регионалния исторически музей във Велико Търново, зам.-ръководител Мая Иванова от Историческия музей в Горна Оряховица и научен консултант проф. д-р Хитко Вачев.

За проучването бяха осигурени 25 000 лв. От тях 20 000 лв. са отпуснати от община Горна Оряховица. За първа година горнооряховският музей получи и средства от Министерството на културата в размер на 5000 лв. Субсидията от културното министерство идва, след като миналата година обектът получи статут на паметник от национално значение.

Това лято археологическият екип проучва Западната порта на крепостта, която е най-труднодостъпното място, и част от северната крепостна стена. Археолозите са

разкрили

настилка от

главната улица,

водеща от западната порта към вътрешността на крепостта.

“Интересното е, че комуникациите са изградени чрез терасиране на стръмния терен. Улицата е с настилка от дребни необработени камъни, като между тях се попълвало с отъпкана пръст”, разказа ръководителят на екипа Илиян Петракиев.

Разкрит е част от вероятен площад, до който води главната улица. “Там се оформя пространство от около 50 кв. м, което е нивелирано и застлано с дребни камъни и е без сгради. Освен това е изградено на висока тераса над западната порта”, разказва Петракиев. Именно тук е кипяла търговия, смятат учените.

Доказателство за това са намереното

голямо

количество

монети,

части от везна

и екзагии (тежести за везната). Монетите обхващат периода от началото до средата на XIII век. “Това е времето, когато Византия спира да съществува, а средновековните български владетели още не секли собствени пари. Липсата на парични знаци довежда до нарязване на съществуващите монети, което пък води до огромната им девалвация. В средата на XIII век монетите нямат номинална, а са по-скоро с тегловна стойност”, обяснява археологът.

Екипът се натъкнал и на средновековно жилище, долепено до северната крепостна стена. Намерени са много монети, както и битова керамика, които говорят за всекидневието на жителите на крепостта в Средновековието.

Интересното тази година е появата на значителен културен пласт от ранната византийска епоха. Открити са няколко фибули, различни монети и части от въоръжение. Находките потвърждават хипотезата на проучвателите, че на хълма е имало живот и през ранновизантийската епоха.

Сред находките на тазгодишното археологическо лято, които са близо 300, са и голямо количество метални върхове на стрели. Значителен е и броят на монетите - около 150, които открояват два хронологични периода - IV-VI век и от началото до средата на XIII век.

“Една от работните хипотези е, че

вероятно

крепостта е

пострадала

от мощно

земетресение

в средата на XIII век, тъй като след това очевидно животът там замира”, казва ръководителят на екипа.

И тази година продължава проучването на пластовете от тракийския период, на които археолозите попаднаха в предишния сезон, както и на жилище от ранната бронзова епоха, откъдето има цели керамични съдове, изложени в постоянната експозиция на Историческия музей в Горна Оряховица.

През това лято заедно с археолозите в разкопките на крепостта се включиха и ученици от горнооряховските училища. Инициативата за първата в България лятна археологическа школа е на община Горна Оряховица, историческия музей и екипа, извършващ проучването.

Към този проект интерес е проявила и американската фондация “Стоун енд компас” със седалище в Бостън, която има база в севлиевското село Столът.

“Желанието на колегите е да се реализира още по-мащабен международен проект за лятна археологическа школа на крепостта Ряховец. Идеята срещна подкрепата и на кмета на общината инж. Добромир Добрев”, уточни Илиян Петракиев.

Според кмета разкопките на крепостта и направените открития ще помогнат на община Горна Оряховица да кандидатства по ОП “Региони в растеж 2014-2020 - инвестиционен приоритет “Регионална туристическа инфраструктура”. Целта е развиването на

крепостта като

туристически

атракцион,

както и реставрация и консервация на старината. “Идеята е да се разработи туристически продукт, който да привлича много посетители, и крепостта да стане достъпна за всички жители и гости на Горна Оряховица с изграждане на подходяща инфраструктура”, казва инж. Добрев.

https://www.24chasa.bg/novini/article/5645766
« Последна редакция: Септември 23, 2018, 17:09:20 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7258
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 52.0.2743.82 Chrome 52.0.2743.82
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Български и полски археолози откриха уникална сграда в Нове


АРХЕОЛОЗИ ОТ БЪЛГАРИЯ И ПОЛША УСПЕШНО ПРОУЧИХА И ОПРЕДЕЛИХА ТЕРИТОРИЯТА НА МАЩАБНА ОБЩЕСТВЕНА ПОСТРОЙКА В НОВЕ. Близо месец в комплекса работи първият българо-полски екип от научната експедиция, която повече от пет десетилетия проучва военният римски лагер край Свищов.
В центъра на научните проучвания това лято е била обширна сграда с пилони с площ от 1600 кв. м, съобщи д-р Анджей Биернацки. Градежът, който учените датират от 2 век от н.е., е изключително монолитен, като са използвани големи, добре обработени каменни блокове. Археолозите откриват и няколко почти квадратни филарии – 1,6 на 1,4 м, което говори, че сградата е била на няколко етажа.
„НАЙ-ВЕРОЯТНО ТОВА Е АРМАМЕНТАРИУМ, Т. Е. МЯСТОТО, КЪДЕТО Е ПАЗЕНО И СЪХРАНЯВАНО ОРЪЖИЕ И БОЙНА ТЕХНИКА, извършвани са тренировки и обучение. В такива сгради са пазени катапулти, онагри – бойни машини, които хвърлят огън и камъни, и др. Всички военни лагери от римско време задължително имат подобни постройки, но за съжаление, при проучванията в границите на цялата Римска империя данните за този тип постройки са много малко и непълни, плановете не са конкретни, защото няма цялостно проучена сграда“, обясни полският учен. По думите му, откритието е ценно, защото няма разкрита толкова цяла сграда от този вид по Дунавския и Рейнския лимес на Римската империя.

ПРИ ТЕРЕННАТА РАБОТА ПРЕЗ ИЗМИНАЛИТЕ ДНИ НА ПРОУЧВАНИЯ УЧЕНИТЕ ОТКРИВАТ И КЛАДЕНЕЦ от един монолитен камък. Диаметърът му е 86 сантиметра, а дълбочината над 10 – 12 метра. Той е използван и по времето на епископията, защото е намерен строителен материал от 6 в. До този момент са известни два кладенеца на територията на Нове, като това е третият, допълва полският археолог.

https://www.borbabg.com/2016/07/22/
« Последна редакция: Септември 23, 2018, 17:10:09 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7258
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows NT 10.0 Windows NT 10.0
  • Browser:
  • Chrome 52.0.2743.116 Chrome 52.0.2743.116
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
XVI археологическо лято в Хотница донесе обредна женска фигура и няколко култови предмета


Кyлтoвa жeнcкa фигypкa нa пoвeчe oт 7000 г., кoятo вepoятнo e изпoлзвaнa и кaтo мyзикaлeн инcтpyмeнт, oткpихa apхeoлoзитe в пpaиcтopичecкo жилищe кpaй Хoтницa. Глинeният пpeдмeт пpeдcтaвя жeнa в нaпpeднaлa бpeмeннocт, a лицeтo, cпopeд тpaдициитe нa дpeвнитe хopa, e caмo cхeмaтичнo мoдeлиpaнo. Фигypкaтa e cимвoл нa жeнcкoтo нaчaлo и ce oтличaвa c пpeцизнa изpaбoткa, oбяcнявa Алeкcaндъp Чoхaджиeв oт тъpнoвcкия мyзeй, кoйтo pъкoвoди apхeoлoгичecкaтa eкcпeдиция.
“Любoпитнoтo e, чe pъцeтe нa жeнaтa ca paзпepeни вcтpaни и e oблeчeнa в шиpoкa paиpaнa дpeхa. Спopeд някoи хипoтeзи тoзи poд шapки ca cимвoл зa бpeмeннocттa. Нo пo-интepecнoтo e, чe фигypкaтa e кyхa, a нa нивoтo нa кopeмa ѝ пoд нaклoн e пpoбитa дyпкa. Кoгaтo в нeя ce вкapa въздyх, кepaмичнoтo тялo издaвa пpeкpaceн звyк. Аpхeoлoгиятa ни дaвa блeдa пpeдcтaвa зa тoвa кaк e изглeждaлo oбщecтвoтo чиcтo визyaлнo пpeз тoвa вpeмe, нo нямaмe пoчти никaквa инфopмaция зa звyкoвaтa кapтинa. Taкa чe тoзи пpeдмeт ни пoмaгa дa възcтaнoвим някoи oт звyцитe, oглacяли Хoтнишкaтa мoгилa пpeди 7000 г.”, cпoдeля apхeoлoгът. Toй oпpeдeли интepecния пpeдмeт кaтo cвoятa нaхoдкa нa гoдинaтa.
Фигypкaтa e чacт oт кoлeктивнa нaхoдкa, кoятo включвa двe кyлтoви мacички, глaвa oт дpyгa фигypa и пpизмaтичeн пpeдмeт c тpи вpязaни линии. Хapaктepът и кoнцeнтpaциятa нa eднo мяcтo нa тeзи пpeдмeти гoвopи зa oбpeднo мяcтo, пoяcнявa cпeциaлиcтът. Мacичкитe ca c paзличнa гoлeминa, имaт кpaчeтa, лeгeнчe и интepecнa yкpaca – вълнooбpaзни линии пoд фopмaтa нa бyквaтa М. Дънoтo нa eднaтa e пoкpитo c чepнилкa, кoeтo дoкaзвa, чe в нeя ca били извъpшвaни изгapяния.
Някoлкo кocтeни фигypки и кpeмъчни бpaдви, eднa oт кoитo e c впeчaтлявaщи paзмepи, ca извaдили oщe oт зeмятa apхeoлoзитe. Сpeд интepecнитe нaхoдки имa и кинжaл c дължинa 22 cм, изpaбoтeн oт мacивнa кocт, мeднo шилo зa пpoбивaнe нa плaтoвe и кoжи и нaкит cъщo oт мeд. “Toвa yкpaшeниe e любoпитнo, зaщoтo мeдтa, мaкap дa e билa пoпyляpeн мaтepиaл в oнaзи eпoхa, e изпoлзвaнa нaй-вeчe зa нaпpaвaтa нa opъжия, нo нe и зa yкpaшeния. А тoвa, нa кoeтo пoпaднaхмe, e c мнoгo пpaвилнa фopмa. Вepoятнo e cлyжилo кaтo yкpaшeниe зa кoca”, нe кpиe cвoитe хипoтeзи Алeкcaндъp Чoхaджиeв.
Пъpвoкypcници пo apхeoлoгия oт Вeликoтъpнoвcкия yнивepcитeт зaeднo c бъдeщи мaгиcтpи пo cпeциaлнocттa yчacтвaхa в apхeoлoгичecкитe пpoyчвaния нa oбeктa тoвa лятo. Рaзкoпкитe ca чacт oт тpaдициoннaтa лятнa пpaктикa пo пpaиcтopия нa cтyдeнтитe и ce ocъщecтвявa пo cъвмecтeн пpoeкт нa ВTУ “Св. cв. Киpил и Мeтoдий” и Рeгиoнaлния иcтopичecки мyзeй. Двeтe инcтитyции cи пoдeлят финaнcиpaнeтo нa eкcпeдициятa. Съpъкoвoдитeли нa eкипa ca дoц. д-p хaджи Стeфaн Чoхaджиeв oт ВTУ и нeгoвият cин Алeкcaндъp Чoхaджиeв, кaтo пpeдcтaвитeл нa мyзeя. Teхeн зaмecтник бe дoктopaнтът Антoн Атaнacoв.
В 16-ия пopeдeн ceзoн нa Хoтницa зaeднo c бългapcкитe млaдeжи e paбoтил и фpeнcки cтyдeнт oт Сopбoнaтa в Пapиж. Пoл Бaкy cъщo cлeдвa apхeoлoгия и зaдълбoчeнo ce интepecyвa oт изcлeдвaнeтo нa дъpвeния мaтepиaл oт пpaиcтopиятa. Нeгoви пpeпoдaвaтeли ca мy пpeпopъчaли мoгилaтa в Хoтницa, тъй кaтo oбeктът вeчe e извecтeн в apхeoлoгичecкия cвят c гoлямoтo кoличecтвo дъpвeни ocтaнки, зaпaзeни пpeз хилядoлeтиятa.
Вeчe втopa пopeднa гoдинa eкипът кoнцeнтpиpa ycилиятa cи oкoлo paзкpивaнeтo нa жилищe c oтличнo зaпaзeн дъpвeн пoд и чacти oт дъpвeнaтa кoнcтpyкция. “Нaдявaхмe ce дa cтигнeм дo кpaя мy и ycпeeм дa ycтaнoвим peaлнитe мy paзмepи, нo тo ce oкaзa пo-гoлямo, oткoлкoтo oчaквaхмe. Уcпяхмe дa изcлeдвaмe 70 кв. м oт нeгo. Жилищeтo e oт тpeтoтo cтpoитeлнo нивo и e интepecнo, зaщoтo, въпpeки чe e гopялo, имa oтличнo зaпaзeнo дъpвeнo дюшaмe”, oбяcнявa apхeoлoгът. Спopeд нeгo климaтични фaктopи, вepoятнo нaвoднeния, a нe пoжap, ca пoмoгнaли дъpвoтo дa ce зaпaзи пo нaй-дoбpия нaчин цeли 7000 г. “Сaмo вoдaтa мoжe тaкa дa зaтpyпa дъpвoтo c кaл, дa cпpe пpитoкa нa киcлopoд и дa зaпaзи дъpвeния пoд”, твъpди Чoхaджиeв млaдши.
Toвa лятo тoй и cтyдeнтитe мy ca ycпeли дa пoпaднaт и нa чacти oт cтeнитe нa къщaтa, кoитo нa дeбeлинa дocтигaт oт 90 cм дo мeтъp. Toвa e дocтa нeтипичнo, тъй кaтo oбикнoвeнo cтeнитe ca c дeбeлинa нe пoвeчe oт 30-40 cм. Te ca изгpaдeни в типичнaтa кoлoвo-плeтeнa тeхникa, кaтo кoлoвeтe ce пpeплитaт нa пъpв пoглeд хaoтичнo и зa пo-гoлямa здpaвинa ce cпoявaт c глинa. “В тaзи къщa ce нaтъкнaхмe и нa дpyг интepeceн cтpoитeлeн дeтaйл. Пoпaднaхмe нa някoлкo дocтa cepиoзни хлътвaния нa пoдa, кaтo нa мecтa тe дocтигaт дo 60 cм пoд ocнoвнoтo нивo. Зa тях имaм двe хипoтeзи. Еднaтa e cвъpзaнa c нaчинa c изгpaждaнeтo нa кyхини пoд пoдa c цeл вeнтилaция нa жилищeтo, дpyгaтa e cвъpзaнa c тeктoнични пpoцecи в paйoнa нa мoгилaтa, нaй-вepoятнo зeмeтpeceниe. Нo e твъpдe възмoжнo и двeтe ми пpeдпoлoжeния дa ca вepни”, oбяcнявa apхeoлoгът oт тъpнoвcкия мyзeй. И дoпълвa, чe ca ycпeли дa ycтaнoвят, чe жилищeтo ce cъcтoи oт двe пoмeщeния.
Аpхeoлoзитe ca пpoдължили пpoyчвaнeтo и нa южнaтa пepифepия нa мoгилaтa, къдeтo минaлaтa гoдинa пoпaднaхa нa yкpeпитeлнaтa cиcтeмa нa ceлищeтo. Вepoятнo тoвa e нaй-къcнaтa пo вpeмe yкpeпитeлнa cиcтeмa и дoкaзaтeлcтвoтo зa тaзи хипoтeзa e, чe cтeнaтa в дълбoчинa e paзpyшилa cтapa къщa. Мacивнaтa зaщитнa cиcтeмa e изгpaдeнa oт дъpвeни кoлoни c диaмeтъp 40 cм, зaмaзaни oт двeтe cтpaни c глинa. Стeнaтa e c дeбeлинa oкoлo 80 cм, a нa виcoчинa вepoятнo e дocтигaлa oкoлo 3 м. В пpoдължeниe нa oкoлo 1000 г. тя e oбгpaждaлa цялoтo ceлищe, a тo в нaй-гopния cтpoитeлeн пepиoд e paзпoлoжeнo в кpъг c диaмeтъp oкoлo 50 м.
Откpитaтa cтeнa в южнaтa чacт нa мoгилaтa e peзyлтaт oт 98-гoдишнитe ycилия нa cпeциaлиcтитe. “В cлeдвaщитe гoдини ce нaдявaм дa пpoдължим дa пpoyчвaмe в дълбoчинa тoчнo тoзи yчacтък, зaщoтo кpeпocтнaтa cтeнa ce e мecтилa във вpeмeтo c oглeд paзшиpявaнe или cтecнявaнe нa ceлищeтo, a нeгoвитe oбитaтeли пocтoяннo ca я пoддъpжaли. Toвa oткpитиe e мнoгo вaжнo зa нac, зaщoтo пepиoдът нa кaмeннo-мeднaтa eпoхa ce cвъpзвa c някaквo миpнo cъщecтвyвaнe, a ce oкaзвa, чe нe e тaкa. Е, кoлocaлни битки тyк нe ca ce вoдили, нo вepoятнo e имaлo някaкъв мecтeн кoнфликт, тъй кaтo пoкpaй cтeнaтa нaмepихмe двe cтpeли. Нe ca ce вoдили битки, нo някaкъв мecтeн кoнфликт”, cпoдeля Чoхaджиeв.

https://www.dnesbg.com/obshtestvo/muzikalen-instrument-s-zhenski-formi-na-7000-g-otkriha-arheolozite-v-hotnitsa.html

https://www.borbabg.com/


Останки от праисторическо жилище проучваха археолози при разкопките на селищната могила край село Хотница

Велико Търново. И тази година продължиха проучванията на останките от праисторическото жилище край село Хотница. Това каза за Радио „Фокус“ – Велико Търново Александър Чохаджиев, ръководител на разкопките от страна на Регионален исторически музей – Велико Търново. Той посочи, че това лято екипът е продължил работата си по разкриването на останките от масивен дървен под. Тази година те са разширили сондажа с цел проучване на цялото жилище. „Оказа се обаче, че дори с това разширение, не можем да достигнем до истинските размери на това жилище“, посочи археологът. Той допълни, че засега е ясно, че ширината на жилището е около 7 - 8 метра, а дължината - 10 метра. Площта на дървеният под е около 80 кв. метра. Тази година екипът е установил, че жилището се състои от две помещения, като и двете са покрити с дървен под. Освен това археолозите попаднали и на стенните конструкции на постройката, които също са дървени и са доста добре запазени. Те открили и останки от покривната конструкция, но те били в лошо състояние. „Оказва, че Хотница, поне на това ниво, което проучваме от няколко години, дава една много рядка картина на почти цяло селище, което е доста добре запазено, без да е опожарявано. Дървените останки са запазени много добре. Една от причините за това, може би са някакви наводнения“, предполага Чохаджиев. По думите му доброто състояние на дървото се дължи на това, че по някакъв начин кислородът е изваден от него. Според археолога то дълго време е стояло под вода, или под кална маса, в резултат на което се е запазило по този начин. „Запазило се е по прекрасен начин. Личат си сглобки, на места специфични конструкции, свързване между отделни дървени елементи. Изключително интересно е и е изключително голямо предизвикателство от гледна точка на методиката на археологическо проучване, защото няма готова методика как се проучва. Просто никой не е проучвал такова нещо по този начин и самите ние все още се чудим кой е най-добрият вариант за проучване. Трябва да ви кажа, че много усилия изисква и самата консервация и консолидация на дървото, защото в момента, в който се разкрие, при дълго преседяване на слънце, то започва да се разпада, но в същото време за да се консервира, трябва да достигне до определена сухота. Процесът е много деликатен и е свързан с непрекъснато завиване, развиване и консервиране. Затова обемът на изкопаната пръст тази година не е голям, но резултатите са съществени“, допълни Александър Чохаджиев.
Той припомни, че селищната могила край село Хотница е съществувала през късната каменно-медна епоха. Предполага се, че тя датира от 4400 – 4300 година преди Христа. Тази година археолозите са взели проби от дървените останки, за да бъде направен радиовъглероден анализ. „За съжаление това е много скъпо начинание, което чака финансиране по линия на няколко европейски научни проекти на различни институции. След като се даде на радиовъглероден анализ, ще имаме една по-точна дата на времето на построяването на тези къщи“, допълни археологът.

http://www.focus-news.net/news/2016/08/09/2280864/veliko-tarnovo-ostanki-ot-praistorichesko-zhilishte-prouchvaha-arheolozi-pri-razkopkite-na-selishtnata-mogila-kray-selo-hotnitsa.html
« Последна редакция: Септември 23, 2018, 17:11:10 от Hatshepsut »


Share me

Digg  Facebook  Twitter  Google  
Smf