Автор Тема: Българската Нова Година / Игнажден  (Прочетена 7325 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9000
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.6.13 Firefox 3.6.13
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Българската Нова Година / Игнажден
« -: Декември 20, 2010, 06:02:27 »
Българската Нова Година

Българската Нова година е на 22 декември.

Това е средищния ден в годината - Идинак, Еднажден - по българския календар. Той е извън всички месеци - нулев ден извън календара.
Нова година е била на този ден допреди 100-150 години в България (ако не и до по-скоро). Това е "народната Нова година".

Затова е и обичая - според какъвто е първия гост влязъл в дома на този ден, такава ще е годината.


Българската нова година -

първият средищен ден в годината – Денят на зимното слънцестоене – Идинак.

На този ден е била Бъдни вечер (вечерта на 21 срещу 22 декември). На нея се прикадявали пръст, вода, дърво (бъдникът – голям пън, който се изгаря в огнището), а също и жертвените девет храни – свиня, печена на бъднивечерското огнище, обредни хлябове със златни или сребъни късове в тях, а също и дрянови клончета с пъпки и др.

   Обредните хлябове се изрисували със знака на слънчевия кръговрат, на щастието и въобще на кръговрата в природата и живота – свастиката. Бабите я рисуват върху обредните пити и днес.


Български обреден хляб

Във владетелския двор и във всички родове – от най-малките до най-големите се правел събор (един от годишните събори). На него идвали и чужди първенци, крале и князе, носели данъците, имало живописни шествия с коне, шейни и коли.

   Стан-нанинът – в двора самият владетел – прикадявал трапезата, на която имало и мед, варено жито (булгур), кървавица или риба (обикновено шаран), петел, орехи и вино – и тържествената вечеря започвала. Особено се държало на прикадяването – стар български обичай.

Владетелят бил сурвакан от децата, а след това обливан с вода на открито, а след него – и всички възрастни участници в тържествата.


Младежите обикаляли с песни до разсъмване - коледуването. Имало спортни игри и състезания. На Идинак (Годинак) гледаме кой пръв ще прекрачи прага ни - какъвто е гостът - сега полазник - такава година идва. Той влизал и разпалвал жарта в огнището с трески от дръвника. И пожеланията му били свързани с огъня - колкото са искрите, толкова деца и изобилие да донесе Новата година. Черпят го с баница, питиета и ошаф, дават му кравай и чорапи.

Днес

празникът не се празнува на същия ден, а обичаите от вечерята са разпокъсани на няколко бъдни вечери и елементи от нея има на Никулден, Игнажден, Коледа и Нова година.

Днешните обичаи свързани с него са се видоизменили и вече показват само в общи черти най-главното – благодарност за даровете на земята и надежда за бъдещо плодородие. През вековете остава и пожеланието, което отправяме и днес - нов ден, нова година, нов късмет.

   Първите два месеца в народната традиция - Голям и Малък сечко са отъждествени с приблизително съответстващите им римски месеци януари и февруари.

   Народоизследователят Д. Маринов пише:

"От Игнажден се начева Големия сечко, т.е. Голям месец и тоя ден се нарича още Млада година и Нов ден. От тоя ден се брои народната Нова година. Думата Идинак значи начало на годината, годиняк."

На същия ден празнуват Нова Година и Волжките българи -

другият голям български народ в Европа - които и до днес живеят край Волга и са наследници на Котраг - по-голям брат на Аспарух. Българите на Волга наричат Нова Година "Нардуган" - "Рождество на Слънцето", а самия ден - "зимния челле", за разлика от "летния челле" - деня на лятното слънцестоене.

   На този ден младежите и децата с маски и карнавални костюми, както нашите коледари, обикаляли къщите и събирали подаръци. После се украсявало ритуалното свещено дърво - както нашата елха - и накрая се устройвало пиршество и трапези. А двата първи месеца - Голям и Малък сечко - при тях се наричат "големите мразове" и "малките мразове".

http://web.hit.bg/bgsviat/Obi4ai.htm
« Последна редакция: Юли 30, 2018, 22:22:05 от Hatshepsut »

Неактивен Симеон Велики

  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 537
  • Country: 00
  • Карма: +140/-30
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 3.6.13 Firefox 3.6.13
  • Зодия: Libra Libra
Re: Българската Нова Година / Игнажден
« Отговор #1 -: Декември 20, 2010, 10:57:20 »
Отваряш голяма тема- за календарите. Всичко е много объркано. По старо, или по- точно- по Юлиянския календар, Игнажден е на 2 януари- тогава започва и Голям сечко (януари), и тогава има по- голямо значение какъв човек ще ти влезе в къщата, защото новата година наистина е започнала. Какво отношение има днешния ден към новата година- та до нея остават две седмици.
България на българите!

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9000
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Българската Нова Година / Игнажден
« Отговор #2 -: Декември 20, 2010, 13:32:44 »
Тук не става дума за Грегориански/Юлиански календар (нов/стар стил), а за Българския календар:

http://www.forum.bg-nacionalisti.org/index.php?topic=6604.0

Началото на Новата година (нулевия ден) според този календар е на 22 декември - денят на зимното слънцестоене.

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9000
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Българската Нова Година / Игнажден
« Отговор #3 -: Януари 06, 2011, 06:44:42 »
Народната традиция ясно показва коя е била началната точка на българския календар - зимното слънцестоене (21/22 декември). Това само по себе си е доказателство, че календарът е слънчев, а не лунен (при лунните календари началото на годината не е на фиксирана дата). По-късно, под влияние на християнската Църква, някои от новогодишните обичаи са пренесени на Игнажден (20 декември):

ИГНАЖДЕН
20 декември

Другите названия на този празник са Игнат, Млада година. На този ден се почита антиохийският епископ свети Игнат Богоносец, осъден на смърт заради християнската си вяра и хвърлен на лъвовете. От Игнажден до Бъдни вечер продължили родилните мъки на Богородица. От Игнажден започват и коледните и новогодишни празници. Според народното поверие на този ден е началото на новата година, затова в някои области на България го наричат Нов ден. И понеже е нова година, много важно е какъв човек ще влезне пръв в къщата, добър или лош. От това зависи каква ще е цялата година. Човекът, който пръв влиза в къщата, се нарича "полезник". На него домакинята дава игнатово кравайче и той сяда начело на трапезата. Рано сутринта на Игнажден жените наклаждат огъня, слагат гърне с вариво и приготвят тесто за хляб, от което омесват колаци за всеки член на семейството и един колак, който оставят за Бъдни вечер. На Игнажден се приготвят също така малки гевречета ("подкови"), поръсени със сусам. От Игнажден до Коледа младите и нераждали жени не работят, за да раждат по-леко. В различните краища на България съществуват различни обичаи, свързани с този празник. В Източна България например сутринта на Игнажден стопанката дава на кокошките кадено жито, което разпръсква в кръг. Според поверието през новата година кокошките ще се множат и няма да ходят по чуждите дворове. На този ден не се дава нищо в заем, за да се запази изобилието и плодородието в семейството. Преди изгрев слънце на празника се почистват и комините на къщите. Саждите се хвърлят на кръстопът или на двора, за да няма бълхи през лятото. В Югозападните краища на България в огнището се запалва специално отрязано дъбово или крушово дърво, което трябва да гори до Йордановден (6 януари).

http://www.omda.bg/bulg/cook/ignajden.htm


В Северна България денят на Св. Игнатий се нарича Игнажден, Идинак (Единак), в Южна България бива наричан Идигнажден, Игнатьовден (Родопите) и Полаз, или Полязовден, (Котленско).
...
На 20 декември народът празнува своеобразна Коледа, като в Източна България, например, традицията повелява изцяло постна трапеза:

към постните ястия се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино. Йордановден се смята за последен от периода на т.нар. мръсни дни. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря.
На масата отново присъства обреден хляб, но този път той не е от чисто пшеничено брашно, а смесено с просено брашно в чест на просото. В някои райони на България вместо просо се слага царевично брашно
Царевични питки
Зелеви сарми с булгур
Варено жито, ашуре
...
С деня на св. Игнат започва честването на Новата година и на коледните празници. Знак за това е обичаят "полазване". Неговата символика насочва към бъдещето, към това, което следва през следващата година.

И така, какво е "сполезът"? Това е късметът. Първият гост, който прекрачи прага на дома, е от особено важно значение, защото именно неговата същност ще определи бъдещето на семейството и стопанството.
Не случайна е народната приказка "На Св. Игнат по госте се не иде!". Тази мъдрост е продиктувана от страха на хората, да не би някой човек, на когото не му върви, да им дойде на гости.

По същата причина онези пък, които са късметлии, имат "добър полаз", още по-предния ден ги калесват с бъклица или с ракия, та рано сутринта на следния ден да посетят поканилите ги.

Българските вярвания обаче не се изчерпват с чистата символика. Важен е ритуалът. Когато сполазникът влезе в двора, той задължително поздравява с новата година. След това влиза в къщата и взима от дръвника пръчка. Започва да разбърква огнището и реди следните думи: "Колкото искрици, толкова яренца, теленца, кончета...".

Друга част от поверието задължава гостът-сполазник да седне най-напред върху донесени му от домаш - ните пръчки или слама. Посяда върху тях за известно време, а символиката в тези действия е да се мътят квачките през годината.

Подир това на сполазника му се дават сито и пшеница, той поръсва къщата и благославя: "Да се роди дето рало ходи, дето ходи или не ходи!".

От своя страна, за тази добрина, която им се прави, домашните не остават длъжни. Те обсипват с пшеница и сушени плодове сполазника за плодородие. В някои райони пък му се дарява риза, кърпа, чорапи или кадена вълна.

Със сполазника Игнажден не свършва. Този ден обозначава приближаването на едно ново начало. В този ред на мисли денят е добър за гадаене, казват хората. На Св. Игнат момите гадаят за кого ще се омъжат.
Ритуалът е следният: момата сяда на дръвника и се посипва с ечемик, като нарича: "Който ми е на късмет, да дойде нощес да се женим заедно!". След това момата взема в едната си ръка трески, а в другата - ечемик, и влиза в къщата. Треските оставя край огнището, а ечемикът поставя под възглавницата. Този, който й се присъни през нощта, е бъдещият й съпруг.
На 20 декември традицията повелява жените да не работят. Ако ли не всички жени, то поне онези, на които им предстои да раждат. Поверието казва, че ако не работят в този ден, раждането ще е леко.
Жените измитат комините и изхвърлят заждите заедно с метлата, посипват от каденото жито и пепел около къщата. Това се прави, за да се запази благополучието от недоброжелателството на магьосниците.
Традицията да не се дава работа на момите на 20 декември е продиктувана от религията. На този ден започват родилните мъки на Богородица.
В този ден се събират и коледарите, за да заучават коледарските песни. Една от тях гласи: "Замъчи се Божия майка от Игнажден до Коледа, та си роди млада Бога".
И все пак на Игнажден всеки от домашните е полазник. Особено онзи, който стане по-рано и излезе на двора. Поверието изисква той също да внесе трески, клечки, слама, да ги хвърли в огъня и да рече: "Чуррр, пилета, агнета, телета, кончета, малки деца, момчета! Чур!". А колкото повече искри изскачат при слагането, толкова повече плодородна ще бъде годината.
На този ден не се дава в заем, за да не се даде берекета, не се ходи по съседи, за да не се пръскат кокошките.
Друго българско поверие тълкува деня така: на Игнажден е добре да се поработи от всичко по малко. Така през годините работата ще върви по-леко.

http://bven.blog.bg/poezia/2010/12/20/ignajden-20-dekemvri.653755
« Последна редакция: Август 30, 2011, 11:14:12 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9000
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Българската Нова Година / Игнажден
« Отговор #4 -: Юли 28, 2011, 08:46:13 »
Народни традиции по Игнажден

Векове наред дедите ни смятали дните около най-късата нощ за началото на Новата година. Затова не бива да ни учудва, че коледно-новогодишните обреди и обичаи, съхранени в българския фолклор, са едни от най-богатите. За начало им е отреден 20 декември, Игнажден.

Християнското оправдание, което народът е „измислил“, за да запази новогодишните си обичаи, е формулирано с представата, че родилните мъки на Богородица продължават от Игнажден до Коледа, както се пее и в народните песни „Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа“.

Всъщност празникът Рождество възникнал след ІV век. Дотогава се празнували само Богоявление, Възкресение и Петдесетница. Когато нуждата от Рождението на Христос започнала осезателно да се чувства, за празника бил определен 25 декември. Впрочем тази дата отдавна била чествана от езичниците като рожден ден на непобедимия слънчев бог.

На укора, че християните започнали да празнуват деня на слънцето също като езичниците, Св. Августин отговорил: „Ние го празнуваме не като неверниците, заради слънцето, а заради оногова, който дал слънцето.“ Христос бил обявен за истинско слънце, озарило света и спасило човечеството от мрака на заблудата.

Върху празника, смятан и за начало на астрономическата нова година, силно влияние упражнили зимните празници на древен Рим и по-специално януарските календи. Те дали и славянското име на Рождество Христово – Коледа. В чест на едни или други божества римляните принасяли жертви, уреждали игри, разменяли си дарове, устройвали угощения, изказвали пожелания за щастие, гадаели за бъдещето.

Ето как нашите деди преплели стародавните вярвания с православния канон, за да се получи тази богата празнична обредност.

Но да се върнем на Игнажден. Един от най-типичните обичаи на този ден е така нареченият „полазник“ или „полезник“, в който е заложена идеята за магията на първия ден. Името идва от корена на „полза“ и означава човек, който ще донесе полза, щастие на дома. Гадае се по това кой гост пръв ще прекрачи прага на дома – от него зависи благополучието на домочадието.

Но за да не се оставя на случайността, на много места човек сам избира „полазника“ си – предния ден, с бъклица вино, отива и го кани да посети пръв дома му, защото е уверен, че ще му донесе сполука.

На самия ден, още преди да съмне, огънят гори в огнището и гозбата ври. Полазникът не бива да влезе в дома с празни ръце – носи наръч трески от дръвника и някаква пръчка. Треските пуска в огъня, а с пръчката разравя горящите главни, та да пръснат искри. И благославя: „Колко искри в тази къща, толкова пилета и берекет да има.“

След това домакинята поднася на ранния гост ситото, най-тайнственият и магически уред в домакинството, пълно с жито. Полазникът го разклаща, както се прави при сеене, и произнася нова благословия: „Да се роди, дето рало ходи и дето не ходи.“ Да има берекет и при посятото и при никналото само.

Навсякъде на полазника се слага трапеза, някъде го и даруват.

Твърде интересен е и обичаят от Русенско и Разградско – вардене на квас. Участничките, моми и жени, се събират вечерта срещу празника в някой дом и две от момите – едната първо, а другата последно дете на родителите си – замесват гърбом към нощвите тесто, в което баби са сложили различни магьоснически билки.

Така обърнати с гръб към нощвите, като към неизвестността, която носи идващата нова година, двете моми месят, без да гледат. Тестото се оставя в един ъгъл на стаята и цяла нощ край него стои будна омъжена жена, а през това време останалите играят хоро.

Това се повтаря дванадесет нощи до Нова година, като се сменя само мястото за изпълнение на обичая. Особено внимание се отделя на три вечери – първата срещу Игнажден, срещу Коледа и срещу Нова година. Последната вечер разделят тестото между всички участнички и то се пази за лек и за магии.

В Родопите на Игнажден момите правят обредни гадания за женитба. Те пускат пръстените си в „мълчана вода“ (докато са я носили, не са говорили) и оставят котлето една вечер под трендафил, „на звездите“, покрито с червено було.

На следния ден вадят пръстените и припяват, като наричат всеки пръстен, за какъв ерген ще се омъжи притежателката му. И тук чрез магията на словото се надяват да се сбъднат мечтите им за щастлив семеен живот.

Игнажден не се противопоставя на Коледа, той е част от нейното приближаване, подготовка за празнуването й. Затова на този ден се събират и коледарите. На Игнажден те отиват да поканят станеника си с вечната бъклица с вино, да разпределят ролите си, да разучават песните и да се подготвят за предстоящия празник.

http://club50plus.bg/life/family/784-narodni-tradicii-ignajden.html

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9000
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 11.50 Opera 11.50
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Българската Нова Година / Игнажден
« Отговор #5 -: Август 05, 2011, 20:06:15 »
20 декември - Игнажден

Християнското название Игнажден идва от почитания в източноправославната традиция свещеномъченик Игнатий Богоносец. От този ден започват родилните мъки на Света Богородица. Затова обредните песни разказват “Замъчи се Божа майка от Игнажден до Божича…” Народното название Божич се ползва в някои райони за нощта на Рождество Христово и следващия ден. Но ако проследим обредите и народните вярвания за празника Игнажден, ще разпознаем под християнския пласт следи от древния култ към слънцето. Съвременният астрономически календар отбелязва деня на зимното слънцестоене на 22 декември. В народните представи, обаче, слънцето завършва своя път към зимата на Игнажден и се “обръща” към пролетта. А това означава начало на новия стопански годишен кръговрат. Ето защо във фолклорната култура този момент се смята за начало на новата година. И в ранната утрин на Игнажден някога звучали типични новогодишни поздравления и пожелания: “Да ви е честита младата година!” “На много весели години!”. Затова празникът на места се нарича “Млада година”, “Млад ден” или “Нов ден”.

   Цялата обредност на Игнажден предначертава благоденствие през новата стопанска година.
Ритуалите започват от ранно утро край огнището и продължават на празничната трапеза от обяд до вечерта. А в някои райони обредността продължава и през цялата нощ. Всеки от обредите е магическо предизвикване на плодородие за земята и родитба за добитъка. Има обичай да се сеят символично вътре в къщата житни и ечемичени зърна с благословията за плодородие. Плодове и орехи се посипват около най-свещеното място в дома – огнището. Пак плодове се даряват на първия гост, който споходи дома на този ден. В по-ново време само случайността определя кой пръв ще дойде в дома на Игнажден. Но някога това се е смятало за толкова важно, че стопанинът на дома още в навечерието на празника се пременявал и отивал да покани грижливо избран гост. Защото народното вярване е, че ако първият гост е човек с късмет, неговото благоденствие ще споходи и дома за цялата година. Затова в различните местни наречия гостът се нарича “спохожняк”, “полазник” и др. Тъкмо той изрича всички поздравления и благословии на празника. И материализира думите си в обредни действия. Гостът трябва да изпълни всекидневен и дребен наглед жест - да разрови с клонка жарта в домашното огнище. Но това е свещенодействие, което разпалва по магически път небесния слънчев огън, за да дари с нов живот и плодородие земята. Затова още с влизането си спохожнякът ритуално пита домакините “Славите ли Млада Бога”, има предвид слънчевия бог, с чието ново раждане се свързва Коледно-Новогодишния период във фолклорната култура.

Група обреди са отправени и към обновление в семейството. Където има отраснала дъщеря, ритуално се предвещава нейната женитба през новата година. Към това е насочена магическата сила на таен магически обред за замесване на тесто с любовни билки. Това тесто не се пече, а се оставя да се изсуши в продължение на 12 денонощия. Всяка сутрин тестото се пренася в следваща къща и всяка нощ около него се събира група жени, които го “пазят”. Този ритуал може да се свърже и с много характерната Коледно-Новогодишна обредна традиция да се месят специални хлябове. Тяхното оформление е образна благословия за благоденствие и плодородие през новата стопанска година, която според народното вярване започва от Игнажден.

http://margaritta.dir.bg/2007/dek/04ignajden.htm


Според българската традиция най-важният обичай на Игнажден е полазването, идването на полазника. Още от предния ден стопаните са си избрали добър и имотен човек, когото с бъклица са поканили на гости. От сутринта най-възрастната жена приготвя обреден хляб, сготвя постни яденета за обяда. Когато полазникът дойде, първо отива до огнището, бърка с пръчица в него, разръчква жаравата и изрича благословия: "Колкото искрици, толко пиленца, яренца, теленца, дечица, най-вече мед и масло и бела пшеница в тая къща!"
    Отговарят му: "Амин, дай, Боже!" После всички тържествено сядат на трапезата.
    Вярва се, че от Игнажден Божията майка се замъчила и ражда своя син Христос в коледната нощ. В някои райони смятат, че от Игнажден започва новата година, "зимното слънце започвало да се събира, та да си иде от нас, оти ишло лятното..." Някъде е прието, че от този ден започват Мръсните дни и траят до Нова година (Сурваки); затова спазват редица забрани.
    Празникът се чества и от именниците.

   Обредността на Игнажден е свързана с предхождащите и следващите го празници през зимата. Главната представа, която я характеризира, е тази за период на хаос, за прелом и преход към нещо ново и различно. Тези езически в същността си вярвания се разпростират и върху християнската митология: започват болките и мъките на Богородица, която ще роди новия бог (млада бога).
    Част от обредността на прехода съставляват и гаданията за плодородие. Според това какъв е полазникът се очаква добра или лоша стопанска година. Тук практицизмът на българина "променя" традицията, правейки предсказанието "програмируемо". Предварителната покана на полазника обаче не намалява стойността на обичая, а по-скоро го узаконява, стабилизира го, правейки го неразделна част от зимната коледна и новогодишна обредност.

(Използвани са материали от книгата на к.ф.н. Томислав Дяков - "Празници и вярвания на българите")

http://margaritta.dir.bg/dekemvri/0407kalendar_dekemvri.htm
« Последна редакция: Август 05, 2011, 20:07:56 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9000
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 11.60 Opera 11.60
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Българската Нова Година / Игнажден
« Отговор #6 -: Декември 21, 2011, 06:37:36 »
Съгласно Българския календар, довечера е Бъдни Вечер 

Настъпващата от утре по българския календар 2012 година е Година на Дракона.
Предстоящата година (22.12.2011 - 21.12.2012 по Грегорианския календар) е 7517 поред.
Нека тя бъде успешна и честита за всички българи, включително и за българските националисти!


 :bgflag:
« Последна редакция: Декември 21, 2015, 06:58:37 от Hatshepsut »

Неактивен Watchman

  • Account Disabled
  • Forum Member
  • *
  • Публикации: 117
  • Country: us
  • Карма: +32/-9
  • OS:
  • Linux (Ubuntu) Linux (Ubuntu)
  • Browser:
  • Firefox 8.0 Firefox 8.0
Re: Българската Нова Година / Игнажден
« Отговор #7 -: Декември 22, 2011, 14:43:37 »
Честита Нова Година на всички участници във Форума, независимо дали се намират на територията на България или някъде по света.

Музикален поздрав с песента, която покори ВСЕЛЕНАТА, благодарение на "Вояджър" и на ултрависоката оценка на целия световен музикален елит за един специфичен български глас.

  Излел е Делю Хайдутин  


Неактивен Watchman

  • Account Disabled
  • Forum Member
  • *
  • Публикации: 117
  • Country: us
  • Карма: +32/-9
  • OS:
  • Linux (Ubuntu) Linux (Ubuntu)
  • Browser:
  • Firefox 8.0 Firefox 8.0
Re: Българската Нова Година / Игнажден
« Отговор #8 -: Декември 22, 2011, 17:37:11 »
Съгласно Българския календар, довечера е Бъдни Вечер 

Настъпващата от утре по българския календар 2012 година е Година на Дракона.
Предстоящата година (22.12.2011 - 21.12.2012 по Грегорианския календар) е 7517 поред.
Нека тя бъде успешна и честита за всички българи, включително и за българските националисти!


:bgflag:

От твоята уста, в Божиите уши.

И благодарности, че всичко е прехвърлено точно в тази тема - темата за Новата Година.
« Последна редакция: Декември 21, 2015, 06:58:27 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9000
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.12 Opera 12.12
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Българската Нова Година / Игнажден
« Отговор #9 -: Декември 20, 2012, 19:19:09 »
На Игнажден не се дава и не се иска заем


На 20 декември според българската традиция се празнува Игнажден. От този ден започват Коледните и Новогодишни празници. Големият християнски празник българите наричат още „Идинак”, „Идинажден”, „Игнатьовден”, „Инатя”, „Полаз”, „Полязовден” или „Млада година”.
За него е характерен обредът „полязване” или „булезене”. През деня стопаните следят какъв човек ще прекрачи най-напред прага на дома. Ако гостенинът е добронамерен и заможен – годината ще е плодородна и здрава. Ако първите гости са момиченца – ще се плодят повече женски животни и пиленца.

Когато полазникът влезе вкъщи, той трябва да донесе със себе си трески и съчки, събрани край дръвника на двора. Поставя ги на купчинка пред домашното огнище и кляка (сяда) над тях като нарича „пиу-пиу”. Домакинът го поръсва с орехи и сушени плодове с думите „кът-кът”. Този символичен ритуал има за цел да осигури добър приплод на кокошките и останалите домашни  птици. След това гостът се изправя на крака и разравя огъня така, че да изхвръкнат много искри. Докато бута горящите дървета, благославя: „Колкото искрици в огъня, толкова пиленца, агънца, яренца, теленца и прасенца в къщата!” В Западна България стопанката подава на полазника решето с най-различни семена в него и го кара символично да сее наоколо. През това време той нарича: „Нека да се роди много просо, царевица, ечемик и пшеница!”

Първият гостенин се кани тържествено на трапезата и се гощава обилно, както го изисква традиционното гостоприемство. Черпят го с ракия и вино, дават му специален „игнатски кравай” и баница. Ако годината се случи изобилна и благополучна, на следващия Игнажден те канят пак същия полазник пръв да споходи дома им.
В Родопите Игнажден е още „Хайвански празник”, тъй като домашните животни се наричат „хайвани”. През деня мъжете не впрягат добитъка, за да не боледува през годината. Сутринта жените раздават питки за здравето на всички домашни животни и птици.

В Източна България на този ден заграждат с въже или с черен мъжки пояс всички кокошки на двора и ги захранват обредно с варена царевица. Това се прави, за да не се пръскат и губят домашните птици по чужди дворове и градини и да не снасят яйцата си навън. На празника не се изнася нищо от къщи – огън, жар и сол, за да не „излезе берекетът” от дома. Не се изхвърля пепел, за да не се „множат вълците”. Не се иска и не се дава нищо назаем.

Според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ. Затова дните през този период често се назовават „мъчници”. Този период се почита особено много от младите невести и бременните жени.
Обредността се характеризира с някои момински предсказания за женитба. Вечерта преди празника девойките отиват при дръвника и го посипват с ечемик и трески като наричат: „Който ми е на късмет, да дойде тая вечер!” После събират с две ръце зърната и треските. Преброяват треските пред огнището. Ако са четен брой, вярват, че ще се омъжат през идващата година. Зърната поставят под възглавницата си с надеждата да сънуват своя бъдещ жених.

За Североизточна България е характерен обичаят „пазене на квас”. Жени и моми се събират в навечерието на Игнажден в една къща. Две девойки заместват гърбом към нощвите с тесто, в което вещи старици са сложили всякакви билки и лековити треви. Цяла нощ тестото се пази от будна омъжена жена, след което се раздава на присъстващите. Запазват го през цялата година и го използват за лек и за правенето на различни магии.

Имен ден празнуват  Игнат, Игната, Игнатий, Игно, Игньо, Иго, Игон, Ига, Игнатка, Игне, Искра, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Оги, Огнемир, Огнемира.

http://www.desant.net/show-news/26146/
« Последна редакция: Юли 30, 2018, 22:24:17 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9000
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 12.12 Opera 12.12
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Българската Нова Година / Игнажден
« Отговор #10 -: Декември 21, 2012, 06:33:00 »
Съгласно Българския календар, довечера е Бъдни Вечер 

Настъпващата от утре по българския календар 2013 година е Година на Змията (Дилом).
Предстоящата година (22.12.2012 - 21.12.2013 по Грегорианския календар) е 7518 поред.
Нека тя бъде успешна и честита за всички българи, включително и за българските националисти!


:bgflag:
« Последна редакция: Декември 21, 2015, 06:57:46 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9000
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1551.0 Chrome 30.0.1551.0
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Българската Нова Година / Игнажден
« Отговор #11 -: Декември 21, 2013, 07:24:57 »
Съгласно Българския календар, довечера е Бъдни Вечер 

Настъпващата от утре по българския календар 2014 година е Година на Коня.
Предстоящата година (22.12.2013 - 21.12.2014 по Грегорианския календар) е 7519 поред.
Нека тя бъде успешна и честита за всички българи, включително и за българските националисти!


:bgflag:

« Последна редакция: Декември 21, 2015, 06:58:04 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9000
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Българската Нова Година / Игнажден
« Отговор #12 -: Декември 21, 2014, 06:28:13 »
Съгласно Българския календар, довечера е Бъдни Вечер 

Настъпващата от утре по българския календар 2015 година е Година на Овена.
Предстоящата година (22.12.2014 - 21.12.2015 по Грегорианския календар) е 7520 поред.
Нека тя бъде успешна и честита за всички българи, включително и за българските националисти!


:bgflag:
« Последна редакция: Декември 21, 2015, 06:58:14 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9000
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows Vista/Server 2008 Windows Vista/Server 2008
  • Browser:
  • Chrome 30.0.1599.101 Chrome 30.0.1599.101
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Българската Нова Година / Игнажден
« Отговор #13 -: Декември 22, 2014, 17:44:09 »
Янини зачейки

Или как в някои места на страната празнували Игнажден

Автор: Христина Митева

В родния ми дом Игнажден се знаеше като Янини зачейки. Този ден бе от особена важност за пълнотата и благоденствието на дома. Строго се съблюдаваше кой пръв ще ни посети вкъщи, кой ще ни заговори. Вярваше се, че ако човекът бе добър, трудолюбив и свестен, то през цялата година домът му ще бъде щастлив и в него ще има напредък, здраве и обогатяване.

Гостенинът (полазникът) непременно трябва да иде до огнището, да притури дърва в него, да го разръчка добре, за да засили огъня в него, та добре да пламти и гори. А щом огнището гори, това е на добро, на здраве, сполука и имане.
Ако човекът е серт, лют по характер кавгаджия, пияница, болнав, годината няма да е нито добра, нито богата. Някои семейства се уговаряха отнапред да отидат да полазят съседите и роднините си, щото са богати, трудолюбиви и здрави, че да е спорна и честита идващата нова година за техния дом.

Полазникът внасяше дърва в дома, наливаше вода от кладенеца, за да влезе в дома с пълно ведро и никога с празни ръце. После приклякваше до огнището като казваше: „кло-кло-кло!“. Това е да се разквацат кокошките през годината, да не стават от полога и да не изоставят яйцата мътени-недоизмътени!
После полазникът хващаше секирата и отиваше в двора при онова дърво, което не ражда.

Той възпряташе ръкави и като сърдеше и заканваше на висок глас, замахваше да сече ствола му щото не дава плод. Тогава стопанката се притичваше и умоляваше полазника да не го сече с уговорката, че ако и тая година не роди, то догодина може да го отсече.
В този ден се пазеше строго нищо да не се изнася от дома. Даже клечка дърво да не се изнесе, за да не се изнесе късметът и богатството на дома. Строго се съблюдаваше и някой да не открадне нещо. Най-добре беше в този ден никой да не идва, да не ни заговаря, а и ние да не ходим никъде и да си стоим у дома.

В този ден е зачената змеицата Яна – ламята, която пие водата от облаците и докарва суша и глад над полята. Смяташе се, че тя е крилата и броди по небето и земята, че заключва водните извори, като ги пази за себе си, да не би да ожаднее, а да няма къде да се напие!
Веднъж като дете надвечер бях приседнала до баща си на прага на къщата, като той си почиваше след тежкия, изморителен ден на зидар. Изви се внезапно лятна буря. Вдигна се вихрушка и прахоляк, засветна и загърмя...  „Ето, излезе свети Илия с колесницата да гони и трепе ламята.

Чуваш ли как трополят колелата на колесницата му низ небесните грамади? Ама тя е хитра, тази змеица и не се дава лесно! Мята се, бяга, крие се, като се претворява най-често на котка, та пъргаво да се укрие, да се не види и знае къде е!
А това, дето се чува от време на време между людете, дека паднал на некое место гръм, та убил некой човек, он е бил грешен пред Бога в нещо, затова е станало така. Лош човек е бил, за да фърли стрела, та да го утепа свети Петър.

През зимните месеци змеицата е трудна (бременна) затова не се чува за нея, но запролети ли се, тя се втурва да запре, да заприщи небесните извори с вода, щото времето се е отоплило вече и трябва да къпе и пере малкото си, чедото си. Така се подновява старата вражда със свети Петър, който иска водата от облаците да стига до нивите, до полето, че да е плодородно“ - разправяше баща ми.

На този ден се пази да не се върши никаква женска работа у дома, да не се пере, тъче, преде, шие, а ако трябва да се заметат трохите по земята след хранене (щото е грях голям да се настъпват и газят с крака), никога сметта не се замиташе зад вратата на стаята или през прага навън с метлата! Имало е случаи, когато млади невести са връщани зарад тази грешка на родителите си, а бракът бил разтрогван. Снахата, невестата измитала късмета от дома през прага на вратата! Голям грях и чудо – невиждано и нечувано!

Когато ме учеше да преда, мама не ми позволяваше да понаждам скъсаната от неумението ми нишка, а да я изоставя настрана и по-късно изпреда, че да не ме убие гръм!
Когато ме пращаше да махна изпод олука препълнения бакър с вода, докато вали и гърми, за да го сменя с друг съд, аз заничах да се огледам в бакъра, но мама се сърдеше и замахваше да ме удари, че ако правя така, ще ме залюби змей.

http://www.desant.net/show-news/32020/

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 9000
  • Country: bg
  • Карма: +525/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows 7/Server 2008 R2 Windows 7/Server 2008 R2
  • Browser:
  • Chrome 47.0.2526.106 Chrome 47.0.2526.106
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Българската Нова Година / Игнажден
« Отговор #14 -: Декември 21, 2015, 07:04:56 »
Съгласно Българския календар, довечера е Бъдни Вечер 

Настъпващата от утре по българския календар 2016 година е Година на Маймуната.
Предстоящата година (22.12.2015 - 21.12.2016 по Грегорианския календар) е 7521 поред.
Нека тя бъде успешна и честита за всички българи, включително и за българските националисти!


:bgflag:


Share me

Digg  Facebook  SlashDot  Delicious  Technorati  Twitter  Google  Yahoo
Smf