Новооткритото погребение на номарх в Дейр ел-Барша
Медни ритуални предмети През кампанията от лятото на 2012, археологическа мисия от университета Леувен в
Дейр ел-Барша, ръководена от Harco Willems, откри важно погребение датиращо от началото на Средното Царство (около 2040 г. пр.Хр.). Въпреки че погребението е било обирано поне два пъти и е претърпяло значителни щети, голямо количество обекти са открити на тяхното оригинално място, по този начин давайки уникални знания по сценария на погребалния ритуал. Гробницата трябва да е принадлежала на номарх (областен управник) или личност с много близка родствена връзка. В течение на повече от век време за първи път е открито сравнително запазено погребение от този вид.
Откритието е било направено в гробницата на номархът Аханахт I, който е бил първия номарх на номът (област) Харе
(XV горноегипетски ном) от Средното Царство. Тази гробница е добре позната, тъй като е била изследвана през 1891-1892 г. и е била обстойно изучена от американския археолог Geore Andrew Reisner през 1915 г. Работата на Рейснър е известна с откритието на почти непокътнато погребение на номарх в съседната гробница. Красивите останки на това вторично погребение са световно известни.
Изглежда гробницата е била обирана два пъти. Първото проникване, вероятно се е случило още през античността. По това време крадците са проявили интерес само към скъпоценните материали. Различни парчета от ковано злато показват, че ковчезите и вероятно други обекти са били покрити с този материал. След тази случка изглежда гробницата е била оставена отворена. Голямо количество дъждовна вода смесена с прах от шахтата явно е попадало в камерата. Веднъж изсушена, сместта оставя плътен слой утайка, която е била приета от втората група крадци за настилка на погребалната камера. Тези крадци предизвикали значителни щети по ковчезите и другите дървени обекти, които в следствие на влагата са изгнили и плесенясали.
Когато археолозите разчистили камерата от камъните се оказало, че голяма част от ритуалните предмети от алабастър, фаянс, мед и керамика все още стоят на оригиналното си място в образуваното от утайката легло. Откритията включват много алабастрови съдове, масички за дарове, устройства за отпускане на главата, фаянсови вази за възлияние и различни по вид медни вази, паници, модели на маси. Находките включват и някои уникални ритуални предмети досега единствено познати от древни изображения.
Местоположението на предметите позволява на археолозите да реконструират някои детайли от погребалния ритуал. Сега е възможно да се покаже, че ковчегът е поставен първи в погребалната камера, след което е изпълнен ритуал по прочистване и в последствие ритуал за поставяне на даровете (an offering ritual). Последният е добре познат от текстове и изображения, но за първи път може да бъде показано, че този ритуал се е извършвал под земята, в погребалната камера.
Останките от ковчезите са в толкова лошо състояние, че могат да бъдат проучени само след консервация през следващата година. На този етап, така или иначе, могат да бъдат направени две важни заключения. Първо, ковчезите са били изписани и орнаментирани, текстът показва, че погребението принадлежи на мъж, наречен Джехути-нахт
(Джехути е египетското име на бог Тот). Това е важно, защото надписите от гробницата на Аханахт споменават името на неговия баща – Джехути-нахт. Този човек също има отделено място за дарове в гробницата, което предполага, че Аханахт е погребал баща си в своята собствена гробница. За Джехути-нахт се знае, че е бил последния номарх на номът Харе от Първия преходен период. Сега може да бъде заключено, че тази личност е погребана тук.
На второ място, неговия ковчег е бил изписан с корпус текстове наречен „Текстове на саркофазите“. Тази група от текстове конституира най-важната колекция от религиозни текстове на Средното Царство и формира връзката между „Текстове на пирамидите“, от Старото Царство и известната „Книга на мъртвите“ от Новото царство. Знайно е, че традицията от Средното Царсто с „Текстове на саркофазите“ започва от Дейр ел-Барша, с Аханахт, като първи собственик на ковчег с тези заклинания. Лошо запазения ковчег на Джехути-нахт добавя важна глава в историята на „Текстове на саркофазите“: а именно, че ковчегът на Аханахт е първия представител на такива ковчези от Средното царство.