Проф. Богдан Филов

  • 4 Отговора
  • 2318 Прегледи

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

*

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • *
  • 7159
  • +526/-0
  • Пол: Мъж
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Проф. Богдан Филов
« -: Декември 15, 2016, 18:34:38 »
Проф. Богдан Филов


Богдан Филов е български археолог, преподавател и политик. Той е министър-председател на България в периода 1940 – 1943 година, регент е на малолетния цар Симеон II през 1943-1944 година,  а освен това е министър на народната просвета от  1938 до 1942 и министър на външните работи в периода 1942 – 1943 година. Той е един от най-спорните български политици, обвиняван за включването на България във Втората световна война на страната на Тристранния пакт, както и за провеждането на прогерманска политика. По време на комунистическия режим името му дори е зачеркнато от научната и политическа сфера.

Богдан Филов е роден  на 28 март (10 април нов стил) 1883 година в Стара Загора, в семейството на подполковник Димитър Филов (родом от Калофер) и съпругата му Елисавета (родом от Карлово). Остава без баща още от ранна детска възраст – Д. Филов се противопоставя на контрапреврата на Стефан Стамболов от 10 август 1886 г. и оглавява русофилските бунтове срещу Регентството на 18 февруари 1887 г., заедно с Атанас Узунов и Олимпий Панов. Бунтът е потушен бързо, а подполковникът умира от раните си в болницата, като съществуват подозрения, че е отровен.

Богдан Филов учи в Карлово и в Пловдив, а през 1900 година завършва Първа мъжка гимназия в София. Именно там поставя пред себе си цел – да научи немски език и да замине за Германия, където да продължи образованието си в най-добрите висши училища, изучавайки класическата древност.

През есента на 1901 година, Филов получава стипендия за обучение по класическа филология в Лайпциг. Първоначално заминава за Вюрцбург, където се лекува неговият братовчед Евстрати Гешов (син на Ив. Гешов). Там  Б. Филов изучава усилено немски език и  слуша лекции по класическа филология, стара история и археология при най-добрите университетски преподаватели.

През 1902 година вече е в Лайпциг и започва усилени занимания по латински език, старогръцка история, история на Древен Рим и др. Две години по-късно е принуден да се премести във Фрайбург по здравословни причини. Там защитава докторска степен с тема: „Римските легиони от провинция Мизия от Август до Диоклециан“. Тя е отпечатана в авторитетното немско списание „Klio. Beitrage zur alten Geschichte“. Оценката от дисертацията на Филов е висока и един от редакторите на списанието го кани за сътрудник. Предложено му е и място на научен сътрудник в музея в гр. Трир, Германия. Въпреки предложените му възможности, през пролетта на 1906 година Филов се завръща в България с желанието да работи като археолог.     

През следващата година и половина специализира в Бон, Париж, Мюнхен и Рим, където се усъвършенства в професията. Макар и твърде млад, Богдан Филов е един от най-подготвените български археолози през първото десетилетие на XX век. Именно поради тази причина заема поста директор на Националния музей цели десет години – от 1910 до 1920. Автор е на редица научни трудове в областта на археологията (най-вече античната археология) и старобългарското изкуство. В кариерата си прави разкопки в софийските църкви „Св. София“, „Св. Георги“,  Боянската църква, в тракийския могилен некропол при село Дуванлий до Пловдив, както и в куполните гробници при Мезек, край Свиленград.

По време на войните за национално обединение (1912-1918 г.) на Филов е възложено да оглави научна мисия в Одринска Тракия и Македония, за да разкрие, опише и събере археологически и етнографски паметници.

Започва преподавателската си кариера през 1914 година като частен доцент по археология на източните и класическите народи в Софийския университет, а от 1920 година е редовен професор, титуляр на Катедрата по археология и история на изкуството. Филов постепенно се издига в преподавателската професия: става декан на Историко – филологическия факултет през 1924 година и заема поста на ректор на университета в периода 1931-1932 година. Лекциите му се посещават не само от студенти по история, което говори за това какъв преподавател е бил Филов.

През 1929 година е избран за действителен член на БАН (от 1918 е дописен член), а в периода 1937 – 1944 е неин несменяем председател. Филов е основател и постоянен директор на Българския археологически институт, открит през 1921 година.

Интересен факт е, че е посветен в масонството през 1923 г. в берлинска ложа, а по-късно става член на Масонска ложа „Светлина“ в София, до забраната на всички ложи в България през 1941 г. Парадоксалното е, че това се случва именно когато Филов е министър- председател.

Макар и често да е влизал в пререкания със свои колеги и да е търсил повече пари за разкопките си и за други проекти от Министерството на народната просвета, безспорно Богдан Филов е бележит учен и уважаван преподавател.. В допълнение на гореспоменатите факти трябва да отбележим и редица негови почетни титли: почетен доктор (honoris causa) на Атинския университет, Берлинския университет, Будапещенския университет и на университета в Падуа.

Не така стоят нещата с политическата кариера на Филов. Той остава в историята като един от най-спорните политици, извършвайки крайно недемократични актове по време на своето управление. Дълго време, под влиянието на комунистическата доктрина, неговото име е заклеймено и остава енигма за дискусии.

Професор Филов рязко прекъсва научната си дейност, за да започне политическа. Назначен е за министър на народното просвещение през есента на 1938 година в правителството на Георги Кьосеиванов. До този момент той е политически неутрален, с изключение на слаби симпатии към Народното социално движение (антикомунистическо, симпатизиращо на фашизма и нацизма движение с лидер Александър Цанков). Назначаването на професора-археолог за министър не е изненада. Той не е първият, нито последният, който сяда на министерското кресло в МНП. Като просветен министър, Богдан Филов се грижи за патриотичното възпитание на учениците със създаването на младежката организация „Бранник” през февруари 1940 г. . Той подсилва и фонд „Учителски заплати”, като за пръв път учителките у нас получават двумесечен платен и тримесечен неплатен отпуск по майчинство.

От 15 февруари 1940 г. с Указ №8 на цар Борис III, Филов оглавява Министерския съвет. По време на неговото управление се откриват нови училища и гимназии, включително във върнатите на страната територии. Юридическият факултет на Софийския университет е разделен на две – правен и държавно – стопански, открито е и Висшето техническо училище. През 1942 г. в Скопие се открива унивеситетът „Св. св. Кирил и Методий” като филиал на Софийския университет.

Като министър-председател Богдан Филов е един от най-големите привърженици на ограничаване на университетската автономия  чрез прокарването на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавните служители. Недоволството на академичната колегия е оглавено от ректора проф. протопрезвитер Стефан Цанков, който протестира пред премиера от името на Академичния съвет.


Министър-председателят проф. Богдан Филов чете реч
на подписването за присъединяване на България към Тристранния пакт

Управлението на професора ще се запомни и с един от най-позорните моменти в историята на България. Под немско влияние на 21 януари 1941 година влиза в сила Законът за защита на нацията. Това е акт на антисемитизъм – евреите загубват гражданските и политическите си права, отнемат им се имотите, предвижда се концентриране на еврейското население в определени точки на страната и са забранени смесените бракове. По-късно е създадено Комисарство по еврейските въпроси с ръководител Александър Белев (привърженик на хитлеристката идеология). Въпреки че България остава в историята като държавата, успяла да спаси своите граждани от еврейски произход, близо 12 хиляди евреи от „новите земи” са депортирани в немските концентрационни лагери под претекст, че не са български граждани. Това води до първата пробойна в управлението на Филов – 43 депутати се противопоставят на депортирането. Професорът незабавно се задейства и иска вот на доверие на следваната от него политика.

Филов е обвиняван за включването на България във Втората световна война и подписването на протокола във Виена за присъединяване на страната ни към Тристранния пакт на 1 март 1941 г. Коректно е да отбележим, че въпреки опитите на цар Борис III да предотврати войната, агресивната политика на Хитлер няма как да бъде избегната. На север от река Дунав е разположена 680 хилядна немска армия, което на практика оставя без избор българските власти. За присъединяването към пакта Филов пише следното в своя дневник:

        „Изобщо присъединяването на България към пакта тъкмо в този момент, когато толкова ни заплашват и Оста има неуспехи, се цени твърде много. Изглежда, като че ли се е присъединила велика сила, а не малка България.”

Преди да подпише договора, България се интересува най-много от действията на Югославия. Западните ни съседки влизат във войната на страната на Тристранния пакт на 27 март 1941 година, но два дни по-късно след преврат, извършен от група офицери и политици, свързани с британските тайни служби, Югославия излиза от сключения съюз. Това в действителност усложнява ситуацията, тъй като България вече трябва да води битки не само с Гърция, но и със западната си съседка.

 Богдан Филов разкрива политическата си идеология в „Пътят на България” . Там той излага визията си за засилен авторитарен и безпартиен режим, обединяващ всичко най-ценно и значимо около царската корона. Засегната е и борбата срещу комунизма. За разлика от царя, той иска прекъсване на дипломатическите отношения със СССР и е главно действащо лице в антиболшевишката изложба, открита на 27 септември 1942 г.


Професор Богдан Филов, княз Кирил и генерал-лейтенант Никола Михов полагат клетва
като регенти на извънредно заседание на Народното събрание. София, 11 септември 1943г.

След смъртта на Н.В. цар Борис III на 28 август 1943 година, Филов е първи регент в Регентския съвет (другите двама са княз Кирил и ген. Никола Михов) на малолетния цар Симеон II. Този съвет противоречи на Търновската конституция – в него влиза член на царското семейство (това е забранено), а изборът му не е легитимен, тъй като това следва да бъде направено от Обикновеното народно събрание. Върховният закон пък изисква съветът да бъде избран от Велико народно събрание. Съветът продължава прогерманския курс на България въпреки загубите на Хитлер на бойното поле.

Загубите на немците на Източния фронт довеждат съветската армия до българските земи. На 9 септември 1944 година властта е поета от Отечествения фронт. Чудно защо Филов не напуска България, за да спаси живота си (това прави Ал. Цанков). Арестуван е в Чамкория (дн. Боровец)  няколко дни след преврата и е изпратен под конвой в София (държан е в сградата на „Славянска беседа”). На 21 септември е изпратен в СССР, където престоява почти три месеца.  След завръщането си в България е хвърлен в Софийския затвор, а малко по-късно е изправен пред Народния съд. Той отрича да е виновен за водената от него политика и се държи достойно. Осъден е на смърт, а наказанието е изпълнено на 2 февруари 1945 година. Отнети са му имуществото и научните звания. След падането на комунистическия режим Филов е реабилитиран – преиздават се част от значимите му научни трудове, а Върховният съд отменя присъдата му през 1996 година с Решение 172 от 26 юни (както и присъдите на княз Кирил и ген. Михов).

Добър или лош, професор Богдан Филов е част от историята на България и не трябва да бъде отричан приносът му към българската наука в областта на археологията. Въпреки спорните му политически действия, по време на неговото управление в територията на България макар и за кратък период  са върнати Южна Добруджа (с подписването на т.нар. Крайовска спогодба на 7 септември 1940 г)., Македония, Западните покрайнини и Беломорска Тракия. 

https://www.bulgarianhistory.org/people/politici/bogdan-filov/

*

Неактивен HighVoltage

  • *
  • 752
  • +109/-1
  • Пол: Жена
Re: Проф. Богдан Филов
« Отговор #1 -: Декември 16, 2016, 17:46:25 »
Изобщо не подкрепям снизходителни мнения, които поставят под съмнение личността на проф. Богдан Филов и го определят като „противоречива” личност, като бил той  „добър или лош”.
Останал верен на принципите си докрай, точен и последователен. Ако някой смята, че отложеното ни включването  във ВСВ на страната на Антантата би завършило по благополучно за България е в тотална грешка.  Били сме на страната на този, който е можел наистина да ни поунищожи и сме се били с/у тези, които все пак няма да го направят съвсем. Нещо такова се е получило.  Единствената  критика се отнася до изтеглянето на окупационния ни корпус от Беломорието, но нали вече е било ясно, че сме на страната на губещите и няма как да имаме това което искаме.
Ако някой трябва да бъде заклеймен, това са хората решили, че е толллкова важно Полша да има излаз 71км.  на море точно там и точно през 1919, че по този повод е след 20г. е допустимо да умрат 60 мил. човека, на тези хора не трябва да има кръстени улици. Защото ако това не беше се случило и ВСВ никога нямаше да се случи.

*

Неактивен Panzerfaust

  • *
  • 1363
  • +309/-37
  • Пол: Мъж
  • Интереси: история, политика, психология, военно дело, икономика
  • Зодия: Virgo Virgo
Re: Проф. Богдан Филов
« Отговор #2 -: Декември 17, 2016, 01:36:02 »
Достоен човек и българин!

*

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • *
  • 7159
  • +526/-0
  • Пол: Мъж
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Проф. Богдан Филов
« Отговор #3 -: Април 11, 2018, 13:02:26 »
Бащата на българската археология – убит като куче от комунистите


Днес се навършват 135 години от рождението на един от най ерудираните български политици и учени - Богдан Филов. Виден български археолог, историк на изкуството и политик, той е два пъти министър-председател на България и регент на малолетния цар Симеон II. Въпреки това личността му продължава да бъде една от най-спорните.

Най-тежкият грях, който му приписват историците, е включването на Царство България във Втората световна война на страната на Нацистка Германия. Това става на 1 март 1941 г. с договор подписан във виенския дворец Белведере. Безспорен обаче е приносът му на учен в археологията и историята на античното и средновековно българско изкуство.

Именно Филов поставя началото на методични археологически разкопки в България: първите са в Хисаря през 1909–1910 г. А след това следват първите проучвания на античния град Кабиле край Ямбол през. По време на войните със съседите пътува заедно с армията и паралелно на военните действия провежда разкопки, доказващи българското присъствие. Така започват три продължителни научни пътувания в Източна Тракия, Беломорието, Вардарска Македония и Поморавието. Спасява и разкрива паметници на културата, води подробни дневници. Във Вардарска Македония, много от спасените тогава над 400 български старини са пазени дълго време в т.нар. „Секретен фонд“ в Народния археологически музей. Организира разкопките на Требенишкия некропол край Охридското езеро.

Прави и проучвания в софийските църкви „Св. София“, „Св. Георги“, както и в Боянската църква.

По-късно проучва и обнародва богатия тракийски могилeн некропол при село Дуванлий до Пловдив и куполните гробници при Мезек край Свиленград. Основател и пръв директор на Българския археологически институт, член на Управителния съвет на БАИ, председател на Българската академия на науките.

Не по-малко блестяща е и преподавателската му дейност в Софийския университет и още няколко европейски висши училища.

На 7 септември 1944 подава оставка като регент, под натиск от новия премиер Константин Муравиев.

Арестуван на Чамкория няколко дни след Деветосептемврийския преврат, а по-късно изправен пред Народния съд. Подсъдимият учен се държи достойно и отрича да е виновен за следваната от него политика и ориентация на страната. Посреща хладнокръвно и смъртната присъда.

Филов е екзекутиран е заедно с другите регенти, министри, депутати през нощта на 2 февруари 1945 година.

Цялото имущество на семейството му е конфискувано, а научните титли — отнети. Името на Б. Филов за дълги години е зачеркнато и забравено от научната и политическа сфера у нас, неговите съчинения са забранени, укривани или унищожени. Стига се до абсурда главните му приносни трудове по археология и тракология да се цитират без име, а със звездички.

Присъдата на Народния съд е отменена с Решение № 172 на Върховния съд от 26 юни 1996 г. Реабилитиран е научно на сесия на Археологическия институт едва през март 1990 г., а не много след това е възстановен и портретът му в сградата на БАН като бивш председател на Академията.

http://www.faktor.bg/bg/articles/ot-redaktora/bashtata-na-balgarskata-arheologiya-ubit-kato-kuche-ot-komunistite-2

*

Неактивен Hatshepsut

  • Pharaoh
  • *
  • 7159
  • +526/-0
  • Пол: Мъж
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Проф. Богдан Филов
« Отговор #4 -: Август 19, 2018, 06:41:36 »
Богдан Филов – политикът археолог, който първи проучва Кабиле


Видният наш учен открива в Източна Тракия, Беломорието, Вардарска Македония и Поморавието редица паметници на културата, свързани с нашата средновековна история

Богдан Филов е не само политически и държавен деец, премиер на страната ни в особено труден период от нейното развитие, както и регент на малолетния цар Симеон II. Той е и виден български археолог, блестящ университетски учен и известно време ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и председател на БАН.

На 28 март се навършват 135 години от неговото рождение – прекрасен повод да си спомним за неговата кариера в областта на проучването на българските старини и културно-историческо наследство.

В началото на ХХ век Богдан Филов заминава със специална държавна стипендия на Министерството на народното просвещение в Германия, където следва класическа филология първоначално във Вюрцбург (1901 г.), а после в Лайпциг (1902-1903 г.), след което учи археология и римска история във Фрайбург (1904-1906 г.).

Когато се завръща в България, първо работи известно време като учител в столицата, а след това постъпва в Народния археологически музей в София (на който е директор от 1910 до 1920 г.). В периода 1907-1909 г. специализира археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим.

Когато приключва тези специализации, той отново се прибира в родината си, където през 1909 г. поставя началото на методични археологически разкопки в Хисаря.

През 1912 г. прави първите проучвания на античния тракийски град Кабиле край Ямбол.

По време на Балканските войни (1912-1913 г.) и на Първата световна война (1914-1918 г.) видният наш учен предприема три продължителни научни експедиции в Източна Тракия, Беломорието, Вардарска Македония и Поморавието, където  открива и спасява редица паметници на културата, свързани с нашата средновековна история.

При тези пътувания той си води подробни дневници и си сътрудничи с германски археолози и изкуствоведи, пратени да изследват старините във Вардарска Македония. Голяма част от спасените от проф. Филов експонати, които са над 400 на брой, са пазени дълги години в т. нар. „Секретен фонд“ на Народния археологически музей. През 1980 г. те са прехвърлени в Националния исторически музей.

Именитият ни археолог прави редица разкопки в столичните църкви „Света София“ и „Свети Георги“, както и в Боянската църква. По-късно той проучва богатия тракийски некропол при село Дуванлий до Пловдив и куполните гробници при село Мезек до Свиленград.


Момент от археологически разкопки в могилата Малтепе до Мезек, правени от проф. Богдан Филов през лятото на 1931 г.

Проф. Богдан Филов е основател и пръв директор на Българския археологически институт, като на този пост остава в продължение на цели 20 години –  от 1920 до 1940 г., а след това до 1945 г. е член на Управителния съвет на Археологическия институт.

Професорът взима участие във всички международни конгреси по византология, проведени от 1924 до 1937 г. Той е организатор и главен секретар на 4-я византоложки конгрес, на който от 9 до 16 септември 1934 г. домакин е българската столица София.

От 1918 г. проф. Филов е дописен член на БАН, а от 1929 г. е действителен член, т. е. академик. На 27 юли 1937 г. е избран за председател на БАН и остава на този пост до 1944 г.

Ученият преподава и в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където постъпва на 30 декември 1910 г., а четири години по-късно става частен хоноруван доцент. През 1920 г. е избран за професор по археология и история на изкуството. Той води лекции в столичната Алма матер дори и когато е министър на народното просвещение в правителствата на Георги Кьосеиванов.

Богдан Филов е основател и пръв уредник на „Археологическия семинар“ към Историческия факултет в периода 1921-1940 г. От 1924 до 1925 г. е декан на Историко-филологическия факултет, а от 1931 до 1932 г. – ректор на Софийския университет.

За своите научни приноси археологът е избран за дописен член на Пруската академия на науките, Славянския институт „Н. Кондаков“ в Прага, Археологическото дружество в Унгария, Научното дружество в Гьотинген, Нумизматичното дружество във Виенау Германския археологически институт, Руския императорски археологически институт, Австрийският археологически институт и др.

През 1918 г. Богдан Филов участва в основаването на Съюза на българските учени, писатели и художници и е негов редовен член в продължение на дълги години. Почетен доктор е и на университетите в Атина, Берлин, Будапеща, Падуа и др.

Видният български учен ни оставя богато научно наследство, като по-важни негови трудове са: „Паметници от тракийското изкуство“ (1918 г.), „Старобългарското изкуство“ (1924 г.), „Миниатюрите на Лондонското евангелие на цар Ивана Александра“ (1934 г.), „Куполните гробници при Мезек“ (1938 г.).

На 15 февруари 1940 г. с Указ на цар Борис III е съставен кабинет начело с проф. Богдан Филов. Сериозен успех на оглавяваното от него българско правителство е подписването на Крайовската спогодба на 7 септември 1940 г., с която Южна Добруджа е върната от Румъния на България.

В същото време, в качеството си на премиер Богдан Филов е вносител на Закона за защита на нацията, приет на 24 декември 1940 г., който съдържа редица дискриминационни мерки срещу евреите у нас.

В връзка с него е създадено Комисарство по еврейските въпроси, имащо за цел „окончателното решение на еврейския въпрос“. Към края на мандата на професор Филов в Германия са депортирани 11 хиляди евреи от окупираните от България области в Македония и Западна Тракия, много от които загиват в нацистките концлагери.

На 1 март 1941 г. премиерът подписва в двореца Белведере във Виена присъединяването на страната ни към Тристранния пакт.  На 13 декември с.г. ръководеното от професор Филов правителство обявява т. нар. „Символична война на Англия и САЩ“, която впоследствие завършва с тежки въздушни удари на съюзниците над София и други наши градове в периода 1943-1944 г.


Момент от подписването на Тристранния пакт

След неочакваната смърт на цар Борис III на 28 август 1943 г. Богдан Филов е включен в състава на създадения Регентски съвет, тъй като цар Симеон II е малолетен. Година по-късно, на 7 септември 1944 г. ученият подава оставка като регент под натиска на новия премиер на България Константин Муравиев.

Няколко дни след Деветосептемврийския преврат от 1944 г. професор Филов е арестуван от отгечественофронтовската власт, доминирана от комунистите. Съден е от т. нар. Народен съд и е осъден на смърт, конфискация на имуществото и глоба от 5 милиона лева.


Пред Народния съд

Присъдата е изпълнена в злокобната нощ на 1 февруари 1945 г., когато той е екзекутиран заедно с другите двама регенти, редица министри и бивши депутати, както и много наши интелектуалци от този период.

След демократичните промени у нас професор Богдан Филов е реабилитиран посмъртно с Решение № 172 от 1996 г. на Върховния съд на Република България. Смъртната му присъда е отменена и той заема полагащото му се място в новата ни политическа история.

http://www.desant.net/show-news/44352

 

Проф. Александър Цанков

Започната от Дашо

Отговора: 8
Прегледи: 2516
Последна публикация Юни 09, 2015, 20:14:23
от omerzen
Powered by EzPortal