Автор Тема: Цивилизацията на Древен Египет  (Прочетена 62824 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7252
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #15 -: Април 08, 2011, 07:59:58 »

Това, което ви давам, е около 1/100 от това, което съм в състояние да ви дам. Не искам да ставам досаден и банален и съвсем нечетим.
Това, което аз знам, изобщо не е всичко, което се знае за Египет.
Това, което се знае, е малка част от всичко, което е било. Много папируси и свещени книги са изгорени и поголовно и методично унищожавани от евреи, християни и мюсюлмани.
Къде да избягаме от очевидното? Съвсем ясно е, че имаме работа с първите истински „християни”. Че християнските добродетели и свети писания представляват препис на далеч по-стари правила и мъдрост, които самите преписвачи са използвали за да поробят хората, а не от любов към правдата и Бога. Че даже в лицето на Библията имат една профанизация на древно знание, извратено и съкратено, компилация, минала под нечие одобрение, а не истинско познание за света. И това, както виждате в началото на главата, не е укрито съвсем дори от взора на раннохристиянските деятели.
Дали е можело да се препише? И още как! Според легендата старият завет е писан от 72 мъдреци в Александрия. Оставям на страна митологичният факт за 72-та мъдреци и това, че броят им по някакъв начин съвпада с 72-та етиопски заговорници, съдействали на Сет да убие Озирис. Вижте мястото на случката: в най–голямата библиотека на света. Смятате ли, че египетски папируси и надписи, днес стигнали до нас, най–голямата египетска, пардон, световна библиотека не е била в състояние да осигури тогава?
Същата после няколко пъти е изгаряна и възстановявана, разрушена, разграбена и унищожена. За да се покрият следите на кражбата, най–вероятно. А може би и за да се погребе древното знание и да остане само зрънцето, което благодетелите подават. Да се „монополизира” безсмъртието. Това е същността на еврейската и християнската доктрина.
Тактика, която е работила 1500 години успешно. Но с разчитането на йероглифите, тази тактика започна да работи против творците си.

Нека погледнем истината в очите… Твърденията, че траките били първохристияни или египтяните – първите християни, са измама. Радостта, че апостол Павел ни бил покръстил са горчива, половинчата истина за един исторически твърде вероятен бунтовник и злодей.
Те (траки и египтяни) са християни далеч преди някой да се сети да измисли християнството и митовете за него.
Туй, що наричаме християнство, е древна система от знания и философия за живота, които някой е откраднал, унищожил и монополизирал, за да бъде единствена утеха, единствен път към вечния живот на гладните човешки духове.
Така че не, не е някой измислил безсмъртието и отвъдното за да потиска хората и да ги държи в робско подчинение.
Измислените писатели и самозвани пророци изобщо не са били в състояние да създадат нова система от знания, която да се понрави на хората. Те просто са извратили старата, общоприетата божествена истина, поставяйки себе си начело, като "ключари" на небесните порти. Порти, които преди това са били отворени за всеки що е бил в мир със себе си.

А някой е създал религията за тази цел, като е унищожил познанието за Бога и е оставил само вярата за Него. Тоест нарушил е личната връзка с Бога и е изфабрикувал собствени закони вместо божествените.  Замисляли ли сте се, защо почти хилядолетие християнството враждува с повечето науки? Защо загива астрономията, запàда геометрията, но се изкачва на нейно място аритметиката? Зад това има не просто суеверие, но замисъл. Прост замисъл. Да не се стигне до нещо, до което не бива да се стига, до нещо, което го е имало, но не трябва да се знае.
Да избяга това, за което говори Аменхотеп... Познанието за Бога. Опознай света, за да познаеш Бога. Сляп си ако не познаваш света, не можеш да се възхитиш на делото Му.
И как така бързо хората, например египтяните или траките, вярвали в нещо хиляди години изведнъж се решиха, па станаха християни?
Много просто… Те клекнаха пред диктатурата, но не смениха ценностите в ума си. Дали ценностите на диктаторите са били същите – ясно е че не, но смяна на религията никога не се е осъществявала. Никакво божие слово не е било дадено на хората с Библията. Нима някога добрият ще приеме ценностите на грабител, разбойник и убиец? А няма съмнение, че религиите така са си пробили пътя в живота... Те са стъпили на старите ценности и са узурпирали духовността. Използвайки лумпени, роби и бунтовни елементи в империята, те са събрали лавина, която да унищожи мирния баланс.

"Откак стана така, че нашите жреци започнаха да гледат отвисоко на бедните и да не ги е грижа за тях, нечестивите галилеяни (християни, бел.авт. Юлиян изобщо ги нарича само така, макар и те да настояват на името Христово и ги дефинира като еврейска секта, предателска дори спрямо евреите) надушиха изгодата, и се втурнаха да показват човеколюбие и укрепиха най-долното от всички деяния чрез престореното си поведение. Те приличат на ония мошеници, които подмамват децата, като им дават два-три пъти по някой сладкиш, и с това спечелват доверието им, увличат ги със себе си и щом ги повлекат далеч от домовете им, качват ги на някой кораб и ги продават в робство..."
 
(Император Юлиан Апостат, писмо до първожрец Теодор)
 
 
Нашите предци  не са били първите християни. Били са християни преди християните.
Време е да го проумеем. Християнството е просто стъпка назад. Религиите (в това понятие включвам всички "ветроуказатели", като технически термин то е по широко и обхваща преди всичко божествена концепция, но "църкви" ми се вижда неточно), били те трите известни, или пък други образи и секти, които "ще ви показват пътя", са място, от което да бягате далеч. Триумф на земна клика. "Мили", "драги", "мани", и други отварачки на портите на рая не ви показват пътя.
Седят на него.
Пътят е във вас. По наследство.
Знанието не е скрито успешно.

[Край на статията с източник: http://d3bep.blog.bg/history/2011/02/10/istinskata-hristiianska-religiia]
« Последна редакция: Юли 25, 2018, 05:25:03 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7252
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #16 -: Април 08, 2011, 10:29:58 »
Ето oще няколко цитата:

Лъчите ти дават живот на всички полета: когато светиш, те живеят и растат за теб. Ти караш сезоните да хранят всичко, което си създал. (Химн на Атон)

Правиш да никне трева за добитъка и зеленчук за потреба на човека, за да изважда храна от земята. (Псалм 104:14)


Всеки лъв излиза от леговището си и всички змии хапят. Мракът пада и земята притихва, докато създателят почива в своя хоризонт. (Химн на Атон)

Спущаш тъмнина и настава нощ, когато всичките горски зверове се разхождат. Лъвчетата  реват за лов и търсят от Бога храна. (Псалм 104:20-21)


Земята се прояснява, когато ти изгрееш на хоризонта... Двете земи празнуват. Пробудени, те застават на крака, защото ти ги вдигна... Цялата земя започва да се труди. (Химн на Атон)

Изгрее ли слънцето, те си отиват и лягат в рововете си. Човекът излиза на работата си и на труда си до вечерта. (Псалм 104:22-23)


Кораби плуват на север, също и на юг. Всеки път е отворен за тях, когато ти се появиш. Рибата в реката скача пред лицето ти, лъчите ти са насред морето. (Химн на Атон)

Ето голямото и пространно море, дето има безбройни пълзящи животни, животни малки и големи. Там плуват корабите; там е и чудовището, което си създал да играе в него. (Псалм 104:25-26)


Не се насилвай да приветстваш гневния,
защото тогава той ще нарани сърцето ти;
Не му казвай фалшиво "Здравей",
докато стомахът ти е свит от страх.
(Поучение на Аменемопе, гл.10)

Не връзвай приятелство с ядовит човек и не ходи с гневлив човек, да не би да научиш пътищата му, и да приготвиш примка за душата си. (Притчи 22:24-25)


По-добре бедност в божиите ръце,
отколкото богатство в сандъка;
Хлябът е по-сладък на лекото сърце,
отколкото богатството на раздразнителното.
(Поучение на Аменемопе, гл.6)

За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство. И благоволение е по-добро от сребро и злато. (Притчи 22:1)


Не махай синорите на нивята,
не мести ограничителните въжета.
Не бъди алчен за парче земя,
не нарушавай границите на вдовицата.
(Поучение на Аменемопе, гл.6)

Не премествай стари межди, нито влизай в нивите на сирачетата. (Притчи 23:10)
« Последна редакция: Юли 25, 2018, 05:26:42 от Hatshepsut »

Неактивен Преспанец

  • Registered user
  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 598
  • Карма: +128/-50
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Microsoft Internet Explorer 6.0 Microsoft Internet Explorer 6.0
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #17 -: Април 08, 2011, 14:06:13 »
1. Хубаво е Хатшепсут, автор на тази противна тема да обясни по какъв на4ин Библейските пророци, апостолите, евангелистите и Господ Иисус са били в в общение с древно египетските у4ения. Не е достатъ4но само да нахвърляш накакви цитати, но и да докажеш 4е са имали досег с тях, 4е са се повлияли от тях в писането на Свещените книги на  Стария и Новия завет.
2. Откровението на Иоан  представя един доста раззли4ен текст от този в зелено, който е цел Откровението ще го знае.
А който иска да види какво пише в Откровението да отвори линка - http://www.pravoslavieto.com/bible/nz/otkr.htm
Цитат
О, Египет, Египет! От твоите вярвания ще останат само смътни разкази, в които потомците няма да вярват повече, изсечени в камъка думи на преданост...
Потоци кръв ще се излеят на бреговете ти (Нил), осквернявайки твоите свещени вълни, броят на мъртвите ще надмине броят на живите, и ако останат няколко жители, те ще са египтяни само по език, не и по обичаи…
О4евидно става дума тук само за Египет, а Откровението е с глобален мащаб.

Цитат
Печален разрив на боговете и хората!
А Библията признава, 4е има само Един Бог, а не много.

В цитирания ези4ески текст се говори за някакъв потоп, но Бог е обещал още по времето на Ной да не праща пове4е потоп

ПЪРВА КНИГА МОИСЕЕВА
БИТИЕ .                           ГЛАВА 9.

12. И рече (Господ) Бог: ето знакът на завета, който сключвам между Мене и между вас и между всяка жива душа, която е с вас, до вечни родове:
13. Аз поставям Моята дъга в облака, за да бъде знак на (вечния) завет между Мене и между земята.
14. И кога напратя облак на земята, ще се яви дъгата (Ми) в облака;
15. и ще си спомня Моя завет, който е между Мене и между вас и между всяка душа, живееща във всяка плът; и водата няма вече да стане на потоп, за да изтреби всяка плът.
16. И дъгата (Ми) ще бъде в облака, и Аз ще я видя, и ще си спомня вечния завет между Бога (и между земята) и между всяка душа, живееща във всяка плът, която е на земята.

http://www.pravoslavieto.com/bible/sz/gen.htm#9


 

« Последна редакция: Април 09, 2011, 07:32:00 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7252
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #18 -: Юни 04, 2011, 06:42:24 »
Храмовият комплекс в Карнак (Тива)


Карнак е село в Горен Египет край Луксор. Известно е със своите древно-египетски останки.

Това е най-голямото религиозно средище в Древен Египет, което се състои от многобройни паметници, разпределени в 3 групи сгради, всяка оградена от стена.

Зад входа, отбелязан с монументален портал, се откриват големият двор, а зад него хипостилната зала (чийто таван се крепи на колони).

Следва гранитното светилище, обиталище на бога. Именно там се провеждат церемониите;там се пази лодката, която служи за пренасяне на божеството по време на шествията.

Храмът е свързан с кей на брега на канала, захранван с водите на р. Нил чрез алея, по дължината на която са разположени сфинксове с овнешки глави.

По-нататък се простира голямото свещено езеро, където по време на празниците са разхожда на лодка статуята на бога. Зад стените на Амон се издига също храмът на Хонсу, син на Амон. Стените на Мут обграждат многобройни храмове, сред които и този на Мут, съпруга на Амон.


Свещеното езеро в храмовия комплекс

Карнак е храмов комплекс, разположен на 2.4 км. на север от Луксор, в Горен Египет. На това място се е разполагал религиозният център на древноегипетската държава. Този невероятен архитектурен комплекс е строен в продължение на дълго време - от управлението на фараона Сенусерт I (ок. 1970-1934 г.пр.Хр.) до времето на император Август. На езика на древните египтяни името на комплекса означава “най-почитано място” - Ипет Сут. Въпреки че много от храмовете в Карнак са напълно разрушени, запазените представляват най-обширният комплекс от древни постройки, съществуващи на планетата ни. Карнак е включен в Списъка на ЮНЕСКО за Световното културно наследство през 1979 година (“Тива с нейните некрополи”).

 Египетската цивилизация е удивителна. Достиженията и будят възхищение до ден днешен. Характерни черти на египетската архитектура са нейната мащабност и величественост. Храмовият комплекс в Карнак е доказателство за невероятното въздействие на древните строежи. Застанал до огромните статуи и колони, човек се чувства твърде малък и нищожен. Можем да си представим въздействието на комплекса върху съвременниците му - хора дълбоко религиозни, изпълнени с абсолютна вяра в могъществото и недостижимостта на божествата.

 Комплексът Карнак се състои от:

- Големият храм на Амон. Амон първоначално е бог на вятъра и въздуха, по-късно е приеман за създател на целия свят и покровител на плодородието. Слива се с култа към Ра и от този момент божеството е наричано Амон–Ра, върховен бог на Египет по време на Новото царство.
 - Храмът на Мут. Мут е вторият член на божествената триада. Тя е майка, съпруга и дъщеря на Амон. Почитана е като покровителка на майчинството и като изражение на божествената вечност. Майка е на Хонсу и осиновителка на Монту. Царица на боговете и майка на всички живи същества. Постоянен епитет на Мут е “владетелка на езерото Ишру”, по името на свещеното езеро при нейния храм, направено по времето на Аменхотеп III на североизток от главния храм на Амон в Карнак, и съединен с него посредством алея от сфинксове.
 - Храмът на Монту. Монту по време на Новото царство е част от триадата Амон-Мут-Монту, син на Амон и богиня Мут. Първоначално е слънчево божество, но по време на управлението на XIX династия е почитан като бог на войната. Негова съпруга е богиня Тененет.
 - Храмът на Хонсу. Бог на луната, син на Амон и Мут. Понякога е отъждествяван с Тот, на места даже почитан като Хонсу-Тот.
 - Храмът на Ипет (на гръцки Опет). Богинята, родила Озирис. Наричана е “Господарка на магическата защита”. Всяка година се провеждал фестивал в нейна чест, на който бог Амон идва, за да се съедини с нея и да обезпечи по този начин продължението на природните цикли. Понякога е изобразявана като хипопотам, понякога като жена с тяло на хипопотам, уста на крокодил и лъвски лапи, със соларен диск и рога. Покровителка на дома. Асоциира се с Амонет и Нут. Ипет е едно от най-старите египетски божества.
 - Храмът на Пта. Наричан и Птах, покровител на изкуствата и занаятите, създател на имената на предметите, от които се появяват. “Господар на магията”, патрон на зидарите, архитектите, “Майстор строител”. Негова съпруга е богиня Сехмет – покровителка на войната и жарещото слънце. За негови съпруги се считат още и Маат, Баст, Хатхор и Тефнут. Притежава силата да лекува.

На територията на храмовия кoмплекс се разполагат и свещено езеро, множество храмове и параклиси с малки размери, както и складове и помещения за престой. Диодор Сицилийски твърди, че в Карнак се намират най-старите тивански храмове.

 При построяването на египетските светилища са заети огромно множество хора, процесът на строителство и украса е продължителен и поглъща много време и средства. При управлението на повече от 30 фараони протичат строителните работи в Карнак, който се простира на площ от около 30 хектара.


Колони с форма на папирус

 Някои от най-древните храмове в комплекса са разрушени по заповед на фараони от следващите епохи и каменните блокове са използвани като строителен материал. Построеният от бял варовик неголям храм на Сенусерт I е напълно разрушен и блоковете са използвани за построяването на огромния пилон на Аменхотеп III (1455-1419 г.пр. Хр.)

 С изключение на храма на Сенусерт I и няколко запазени до наши дни варовикови блока от XII династия, намиращи се в централната част на храмовия участък, множеството запазени обекти са от периода на Новото царство (ок. 1580 - ок. 1071 г.пр. Хр.). Първият фараон от тази епоха, започнал строителна дейност в Карнак, е Тутмос I (XVIII династия: 1538-1525 г.пр.Хр.). При неговото управление са оградени със стена паметниците останали от XII династия. Издигнати са два големи пилона (прието е да се номерират с римски цифри) от пясъчник – пилони IV и V, и колонада зад пилон V. Изграждат се и два великолепни обелиска от червен асуански гранит, единият може да се види и днес в Карнак, на мястото, където е поставен от строителите, пред пилон IV. Древноегипетският пилон представлява съоръжение, подобно на кула с форма на пресечена пирамида.


Обелискът на Хатшепсут

 В периода на управление на забележителната царица Хатшепсут, дъщеря на Тутмос I, е построено от черен и червен гранит светилище, по-късно разрушено и използвано по времето на фараон Аменхотеп III като източник на строителен материал. Днес е пресъздадено в музея, разположен под открито небе. Две крила, покрити с цветни релефи, обгръщат това интересно съоръжение. Релефните сцени изобразяват Хатшепсут, изпълняваща обреди пред боговете в качеството си на пълновластен господар на Египет. Между двата пилона на Тутмос I царицата поставя два обелиска. Единият от тях е запазен до наши дни и предизвиква удивление с размерите си – изработен е от цял гранитен блок в червен цвят, с височина 30 м. Квадратната му основа е със страна 2.6 м. Историческите сведения удостоверяват, че двата обелиска са доставени от Асуан – на 209 км надолу по течението на река Нил. Издигнати са, покрити са с надписи и са полирани за 7 месеца. Обелискът на Хатшепсут е един от най-добре съхранените паметници от този вид.

Следващият владетел, Тутмос III, става един от големите строители на Карнак. Първата цел, която си поставя е да унищожи всички свидетелства за управлението на царицата. Това никак не е случайно, Хатшепсут прави всичко възможно да не допусне до властта Тутмос. От малкото постройки, които не са разрушени, са изличени всички надписи с името на Хатшепсут. По заповед на Тутмос са издигнати обелиски, от които днес нито един не е на територията на Египет, колонада и пилони, както и известната церемониална зала в източната част на комплекса. На главната ос на храма, простираща се в посока изток–запад, Тутмос III издига пилон VI. Следвайки примера на баща си, Тутмос II, новият владетел издигна още един пилон, днес известен като пилон VII (пилон VIII е издигнатият от Тутмос II) на напречната ос. По този начин е променен първоначалния правоъгълен план на храма в Т-образна изтеглена форма. На изток от тази сграда е създадено голямо “свещено езеро”. В първия двор на напречното крило на храма има тайник, в който периодично са оставяни натрупващите се дарове от богомолците. През 1902-1907 година, по време на разкопки, са открити 17 000 бронзови и 779 каменни статуи, някои от които са ненадминати шедьоври на египетското изкуство.

 Наследниците на Тутмос III издигат няколко съоръжения в Карнак, но следващият голям строител в комплекса е Аменхотеп III. По време на неговото управление е издигнат още един голям пилон (пилон III) пред обелиска на Тутмос I. Това е най-амбициозното от намиращите се в комплекса съоръжения. Основата му се състои от парчета от разрушени постройки на други владетели. В течение на времето и този пилон, както и предшествениците му се превръщат във фасада на големия храм. По време на следващия активен строителен период, управлението на фараоните от XIX династия (1342-1206г.пр. Хр.) Сети I и Рамзес II, пред него се издига голямата хипостилна зала. Може би още при Аменхотеп III е планирана като голям открит двор с величествена централна колонада. С фасадата е заграден пилон II, дело на Хоремхеб, първия владетел от III династия. Хипостилната зала е престроена и приема вида, в който ни е позната при Сети I и Рамзес II. Колоните и опиращото се в тях заграждение на двора между пилони II и III изграждат единно помещение с площ 5 000 кв.м. Хипостилната зала сама по себе си е едно от чудесата на древната архитектура. Състои се от 134 огромни колони: по шест в двата централни реда, останалите 122 са разпределени в седем реда от всяка страна. Цялата структура на колонадата е удивителна. Изградена е от най-големите, изработвани от човек колони - по размери ги превъзхожда само колоната на император Траян в Рим. Високи са по 24 метра (Траяновата е с височина 29 м, но е една единствена). Страничните колони са с височина 13 м. Опиращите на колоните стрехи представляват първото познато на човечеството съоръжение, наподобяващо по конструкцията си катедрала с висок централен неф и странични олтари.


Колонната зала в Карнак

При Хоремхеб широко се използват като строителен материал частите от разрушените здания, строени при “фараона-еретик” Аменхотеп IV – Ехнатон. По това време е удължено храмовото пространство по оста север-юг с издигането на още два масивни пилона – IX и X. Строителството по оста изток-запад приключва по време на управлението на Етиопската династия (751-656 г.пр.Хр.) с издигането на най-големия пилон – пилон I, който е и последен. Така е формирана фасадата на големия храм на Амон в Карнак, обърната към Нил. Канали свързват реката и светилището. На пристана пред храма личат знаците, с които редовно се отбелязвали разливите на Нил.

 На територията на Карнак са разположени храмове с по-малки размери от този на Амон. На север е светилището на бога на войната Монту, на около един километър на юг след пилон X, се издига впечатляваща група от три храма. Два от тях са строени по време на управлението на Аменхотеп III, последният – по времето на Рамзес III (около 1180 г.пр.Хр.). Двата комплекса се съединяват с широк път, отстрани на който се извисяват две редици каменни сфинксове с глави на овни. Това никак не е случайно (в египетската култура, както и във всяка друга древна цивилизация нищо не е инцидентно) – свещеното животно на бог Амон е овен. Тези светилища са посветени на богиня Мут, майка, съпруга и дъщеря на Амон. Днес са силно повредени. До тях, във формата на подкова, е съградено изкуствено езеро. На запад от пилони IX и X се издига великолепен храм, посветен на бог Хонсу – син на Амон и Мут. Той е отделен малко по-встрани от другите постройки. Началото на неговото строителство се поставя при фараона Рамзес III, но релефната украса е завършена много по-късно, чак след 12 века – по времето на император Август, когато Египет вече е римска провинция.

В древността Карнак е обкръжен с дебели и високи кирпичени стени. На определено разстояние се разполагали каменни врати с огромни размери. Една от най-впечатляващите е тази, която се намира пред фасадата на светилището на Хонсу. Строена е по време на управлението на фараона Птолемей III (246-222 г.пр.Хр.) и е била един от главните входове на комплекса. Свързана е с град Тива и с разположените наблизо (2.4 км на юг) храмове посредством алеята на сфинксовете. Голямата част от тях днес са под град Луксор, открит е само малък участък от алеята. Върху древната Тива, могъщ и величествен град, днес се намира селото Ел Карнак.

 Всяка една среща с египетското изкуство е среща с вечността. В храмoвете на Карнак се отдава почит и благоговение на боговете в продължение на близо 2000 години, почти толкова, колкото е и нашата ера.

Източници:

Илиана Т. Илиева-Дъбова (http://www.sivosten.com/)

https://bg.wikipedia.org/wiki/Карнак
« Последна редакция: Юли 25, 2018, 05:32:12 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7252
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 9.80 Opera 9.80
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #19 -: Юни 25, 2011, 07:11:48 »
Графични реконструкции на египетски храмове



Източник: http://www.eyelid.co.uk/tempmenu.htm

Храмът на Богинята Изида на о-в Филе






Кьошкът на Траян на о-в Филе:






Храмът на богинята Хатхор в Дендера




Храмовете в Луксор и Карнак



Храмът в Дейр-ел-Бахри

« Последна редакция: Юли 25, 2018, 05:34:10 от Hatshepsut »

Неактивен D3BEP

  • Junior Member
  • *
  • Публикации: 6
  • Карма: +8/-0
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 6.0 Firefox 6.0
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #20 -: Август 23, 2011, 18:37:03 »
1. Хубаво е Хатшепсут, автор на тази противна тема да обясни по какъв на4ин Библейските пророци, апостолите, евангелистите и Господ Иисус са били в в общение с древно египетските у4ения. Не е достатъ4но само да нахвърляш накакви цитати, но и да докажеш 4е са имали досег с тях, 4е са се повлияли от тях в писането на Свещените книги на  Стария и Новия завет.

Много пропаганда бре колега :)
Историята гледа да бяга от това.

Хубаво е първо да си обясните за себе си Мойсей, Ийсус , или трети лица са ви написали тъй наречените Евангелия, къде, кога, по кое време и била ли е вече факт и масова по това време египетската религия и философия, или не е била?

Вторият въпрос напаво ще трябва да прескачам ,защото той ви злепоставя. Че не знаете за евреите в Египет, така ли? Има и исторически податки. Но не знам как може да ме питате и да ме стреляте с Библията. Седи сякаш не сте я чели. Я си прочетете пак за Йосиф, Мойсей и Иисус, даже и ако приемем книгата за достоверна, а тя е късна папска компилация от не чак толкова стари текстове, но даже и да не беше, въпросът е поне странен.

От кога всъщност са първите достигнал идо нас копия... Даже и на стария завет? Говоря за реалн остигнал идо нас, легенди не ме интересуват?
Все такива въпроси...

В заключение само ще кажа, че ако християнските ценности, които вие и фанатика сте показали, са пример за християнските ценности изобщо... Значи статията ми е била доста... мека?

Поздрави!

Неактивен карст

  • Forum Member
  • **
  • Публикации: 58
  • Карма: +16/-36
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Firefox 7.0.1 Firefox 7.0.1
  • Зодия: Capricorn Capricorn
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #21 -: Октомври 15, 2011, 17:11:06 »
« Последна редакция: Юли 25, 2018, 05:35:48 от Hatshepsut »
Търсете и прочетете ,,Бумерангът на злото" ,,Мисия АТАКА" и ,,Основи на българизма"
Аз в момента чета ,,Фашизмът" на Милен Семков - последното издание 1989г.

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7252
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 11.51 Opera 11.51
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #22 -: Октомври 15, 2011, 18:39:09 »


карст, това е Богинята Изида. 
Не виждам каква е връзката с Петър Дънов и неговото учение  :huh:
« Последна редакция: Юли 25, 2018, 05:36:02 от Hatshepsut »

Неактивен Преспанец

  • Registered user
  • Senior Member
  • ***
  • Публикации: 598
  • Карма: +128/-50
  • Пол: Мъж
  • OS:
  • Linux (Ubuntu) Linux (Ubuntu)
  • Browser:
  • Firefox 3.6.23 Firefox 3.6.23
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #23 -: Ноември 03, 2011, 14:43:37 »
карст, това е Богинята Изида. 
Не виждам каква е връзката с Петър Дънов и неговото учение  :huh-1:
Връзката е, че и изида и дъновизмът произхождат от сатаната.

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7252
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 11.52 Opera 11.52
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #24 -: Ноември 25, 2011, 06:50:33 »
Връзката е, че и изида и дъновизмът произхождат от сатаната.

Знаеш ли какво е значението на имената Изидор и Изидора? Те означават ни повече, ни по-малко "дар от Изида".

Isidore meaning and name origin

Isidore \i-sido-re, is(i)-dore\ as a boy's name is of Greek origin, and the meaning of Isidore is "gift of Isis". Isis was the principal goddess of ancient Egypt, and Isidore was a popular name among the ancient Greeks. There were several saints named Isidore. Isadora is the feminine form.

http://www.thinkbabynames.com/meaning/1/Isidore

Isadora meaning and name origin

Isadora \i-sado-ra, is(a)-dora\ as a girl's name is pronounced iz-a-DOR-ah. It is of Latin and Greek origin, and the meaning of Isadora is "gift of Isis". Isis was the principal goddess of ancient Egypt. Also feminine form of Isidore, a popular name in ancient Greece.

http://www.thinkbabynames.com/meaning/0/Isadora


Има православни и католически светци, носели това име. Нима те не са знаели значението му?

Цариградски патриарси:

Изидор I (1347-1350); Изидор II (1456-1462)

Митрополитът на Киев и Москва Изидор (1437-1441):

http://ru.wikipedia.org/wiki/Исидор_(митрополит_Киевский)

И един по-съвременен руски митрополит, роден през 1941 г.:

Исидор, митрополит Екатеринодарский и Кубанский:
http://www.patriarchia.ru/db/text/31630.html

(Сигурно има и много други, аз успях да намеря само тези)

Православни светци:

Св.мъченик Исидор, † 251 година, чества се на 14 май:

http://www.pravoslavieto.com/life/05.14_sv_Isidor.htm

Св. Исидор Пелусиотски, † 435 година, чества се на 4 февруари (17 февруари ст.стил):

http://www.pravoslavieto.com/life/02.04_sv_Teodor_Pelusiotski.htm

Католически светци:

Св. Изидор Севилски (560-636 г.):

http://bg.wikipedia.org/wiki/Исидор_Севилски

Св. Изидор Лабрадор (1082-1172 г.):

http://www.radiovaticana.org/bg/articolo.asp?c=513082

Щом като християнски монаси, свещеници, епископи и патриарси могат да носят това име, значи не намират в това нищо притеснително и явно не смятат, че Изида е от Сатаната  :smile-1:

Мисълта ми е, че с подобни изказвания се правиш на "по-голям католик от папата".
« Последна редакция: Май 22, 2012, 12:56:41 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7252
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 11.60 Opera 11.60
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #25 -: Декември 13, 2011, 06:54:48 »
Черните фараони

Всички знаят, че фараоните са били египтяни. Да, но историята на Египет познава и друго - Египет много пъти се е управлявал и от династии с друг произход. Прекрасен пример за това е династията на Птолемеите - династия с македонски произход, управлявала Египет от 305 пр.н.е. до 31 пр.н.е. Птолемей I (305-282 г.пр.Хр.), сподвижник на Александър III Македонски (336-323 г.пр.Хр.), през 305 пр.н.е. се обявил за фараон, а владенията му включвали освен Египет и Либия, Финикия и някои острови в Средиземно море. Под управлението на Птолемеите, Египет преживял времена на могъщество и културен разцвет. Последният владетел от тази династия е Клеопатра (51-30 г.пр.Хр.). Тук обаче няма да говорим за тях, а ще ви разкрием друга част от историята, която поради една или друга причина е позабравена – това е периода от 751 пр.н.е. до 667 пр.н.е., когато Египет е бил управляван от Черните фараони. Черните фараони не са властвали дълго време, но тяхното царуване върнало единството на разединения Египет.
 Кои са били те и от къде са дошли???
 На 1500 километра южно от Египет се намира най-голямата страна в Африка – Судан. Преди 2500 години това били земите на Нубия – древно африканско царство. Черните фараони идват от там – те са били наследници на могъщата африканска цивилизация, процъфтявала по южните брегове на Нил в продължение на много години. Тяхната държава била споменавана в египетските папируси като царство КУШ. Те са били чернокожи африканци. Това дава основание да се смята, че дълго време историята за тяхното управление е била съзнателно пренебрегвана – точно поради цвета на кожата им. За мнозина е странен фактът, че чернокожи фараони са управлявали могъщия Египет.

Както подобава за две съседни страни, в древните времена Нубия и Египет са били или в период на добри съседски отношения или в период на военни действия. По времето на управлението на фараона Сенусерт I (1970-1934 г. до н.е.), египтяните успели да завоюват част от Нубия. Малко по-късно нубийците си върнали тази територия. Няколко пъти след това, египтяните извършвали набези в нубийските територии, но това като цяло не довело да някакви сериозни стълкновения между двете държави. До момента, в който фараонът Тутмос I, управляващ Египет от 1538 до 1525 год до н. е., не решил да увеличи границите на своята държава на юг, за сметка на съседите си. Войските на Тутмос I разгромили противниците и фараонът покорил голяма част от Нубия. Към Египет се насочили богатствата на Нубия – словнова кост, злато, скъпоценни камъни и чернокожи роби.
 Към 800 година пр.н.е. слабите фараони от поредната египетска династия били принудени да дадат на Куш независимост. Столица на Куш станал град Напата.
 Не изминало много време и кушанските царе започнали да се придвижват на север. Първият от царете на Куш на име Кушта воювал в южните номи на Египет (ном - основната териториална единица в Древен Египет). Малко по-късно синът му Пианхи (повече известен като Пийе), известен като добър стратег, предприел настъпление на север и завладял Египет. Пианхи не разграбил Египет, а потърсил подкрепата на жреците и така станал първият от т.нар. "черни фараони" (747-716 г.пр.Хр.) - поредица нубийски царе, управлявали цял Египет в продължение на три четвърти век и обединени в XХV династия.
 Царуването на „черните фараони” не продължило дълго – било прекъснато заради нахлуването на асирийците. Войските на асирийския цар Ашурбанипал (685-627 г.пр.Хр.) изтласкали на юг в нубийската му родина, последният и най-велик от черните фараони Тахарка (690-664 г.пр.Хр.).


Фараонът от XХV династия Тахарка

Като цяло нубийците взаимствали много от Египет. Тъй като първоначално нямали своя писменост, когато имало нужда нещо да бъде написано, те използвали египетските йероглифи. В последствие създали своя писменост, част от която все още не е разшифрована.
 Нубийците също построили пирамиди, но с доста по-различен външен вид от египетските. Броят на пирамидите в древна Нубия наброява общо 223 което е два пъти повече от тези в Египет. Подземните гробници в Нубийските пирамиди са богато украсени, подобно на Египетските, но не всички пирамиди в Нубия са паметници на владетели.

http://dreven-iztok.ucoz.com/forum/6-25-1
« Последна редакция: Юли 25, 2018, 05:37:32 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7252
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 11.60 Opera 11.60
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #26 -: Декември 29, 2011, 05:04:37 »
Графична реконструкция на Амарна

Източник: http://www.amarna3d.com/

Град Амарна е бил столицата на Египет по времето на фараона Аменхотеп IV (1379-1362 г.пр.Хр.).
Той е заменил култа към множеството египетски богове с култ към Атон - слънчевия диск. Той е променил името си на Ехнатон ("угоден на Атон"), а построената по негово време столица е нарекъл Ахетатон ("Хоризонта на Атон"), днешния град Амарна. След неговата смърт религиозната му реформа се проваля, а градът е напуснат от неговите жители.

(Щракнете върху изображенията, за да ги видите в пълен размер - 2048 х 1152 рх)

Град Амарна (общ изглед):
http://www.amarna3d.com/wp-content/uploads/2013/11/amarna01.jpg
Цивилизацията на Древен Египет


Големият храм на Атон:
http://www.amarna3d.com/wp-content/uploads/2013/11/amarna03.jpg
Цивилизацията на Древен Египет


Царският дворец:
http://www.amarna3d.com/wp-content/uploads/2013/11/amarna02.jpg
Цивилизацията на Древен Египет


http://www.amarna3d.com/wp-content/uploads/2013/11/amarna05.jpg
Цивилизацията на Древен Египет
« Последна редакция: Ноември 25, 2013, 07:11:49 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7252
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 11.60 Opera 11.60
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #27 -: Декември 29, 2011, 07:21:24 »
Интересни факти за Древен Египет


Древен Египет е една от най-мистичните древни цивилизации, които вълнуват човечеството от столетия. Тя възниква по течението на река Нил в Северна Африка и е родина на много изобретения, използвани от човека и до днес. Вижте няколко интересни факти за тази древна цивилизация.

1. Фараонът никога не позволявал косата му да се вижда – за целта той носел постоянно корона или кърпа за главата на сини и жълти райета, наречена немес. Такава е изобразена на златната маска на фараона Тутанкамон.


2. За да не стане жертва на мухите през горещите дни, фараонът Неферкара Пиопи II винаги държал до себе си няколко голи роби, чиито тела били намазани с мед.

3. Козметиката е известна на човека отпреди 5 хилядолетия. В Древен Египет козметика използвали както жените, така и мъжете, като тя била замислена не толкова като разкрасяващо средство, колкото като защита от слънчевите лъчи. Гримовете за очи в зелено били правени от мед, а в черно – от олово.

4. Макар употребата на антибиотиците в традиционната им форма да датира от 20 век, древните лекари използвали при лечението на инфекции плесенясала храна, тъй като в плесените се съдържа антибиотикът пеницилин, открит по-късно от Александър Флеминг. В Древен Египет на болните били давани парчета плесенясал хляб.

5. Египетските деца не носели дрехи, докато не навляза в пубертета – горещият климат правел дрехите ненужни. Мъжете носели поли, а жените – рокли. За да се отличават от простолюдието, богатите египтяни носели перуки. До 12-годишна възраст главите на момчетата обикновено били обръсвани, за да се ограничат бълхите и въшките.

6. Когато през 1525 г.пр.н.е. войските на фараона Тутмос I нападнали Сирия и Каркемиш, по горното поречие на река Ефрат, те били учудени да видят как “Нил пада от небето” и “река, която тече наобратно”. Всъщност египтяните, свикнали с безоблачното небе над родината си и единствената според тях река в света, Нил, помислили дъжда за реката, падаща от небето. Що се отнася за непознатата река, която се движи наобратно, то това се дължи на факта, че Нил течен на север, а Ефрат – на юг, което за древните египтяни означавало нагоре към течението.

7. Не е известно кой и кога е построил Сфинкса, както и кой е неговият прототип. Не се знае и кой точно унищожава носа му. Има теории, че това е Наполеон, но новите тези обвиняват за това армиите на мамелюците. Като оневиняващо доказателство за френския император се явяват скици на Сфинкса без нос, правени през 1737 година, 60 години преди нахлуването на наполеоновите войски в Египет. Счита се, че при приготовленията за битката с европейците, артилерията на мамелюнците използва за мишена на оръдията си главата на Сфинкса.


8. Древните египтяни вярвали, че Земята е плоска като палачинка, а река Нил тече през центъра й.

9. Египтяните създават редица неща, които използваме и до днес – например мастилото, пергамента, ключалките с ключове, ножиците, перуките, козметиката, дезодорантите, четката и пастата за зъби, цимента, стъклото и фаянса. Разделението на деня на 24 часа, както и на годината на 365 дена също е египетско изобретение.

10. Пирамидите  в Гиза са най-старото и единственото оцеляло до наши дни съоръжение от Седемте чудеса на Древния свят. Хеопсовата пирамида е построена около 2 570 г.пр.н.е. от 2 300 000 каменни блока, с обща маса 7 милиона тона. В нея има ниши, заемащи между 15 и 20% от конструкцията,които са запълнени с пясък, чийто произход не е от региона на Гиза. Макар и огромно постижение обаче, Хеопсовата пирамида не е най-голямата в света – първенството принадлежи на пирамидата Чолула в Мексико.

11. Египетският фараон Рамзес II бил победен от хетските войски при легендарната битка при Кадеш през 1288 г. Той обаче издигнал монумент, за да отбележи своята “победа”, което заблудило много учени в историята за резултатите от битката. Истината е открита от археолозите едва в наши дни и фактите за битката са преразгледани.


12. Жените в Древен Египет се радвали на законово и икономическо равенство с мъжете, но в социален аспект мъжете все пак доминирали.

13. Противно на всеобщото вярване, археолозите твърдят, че находките доказват, че пирамидите са строени не от роби, а от египтяни. Те най-вероятно са били наети на постоянна служба при фараона, а немалка част от тях явно са се гордеели с работата си, показвайки това в графитите, открити от учените.

14. Някои египтяни спели върху възглавници, изработени от камък.

15. Рамзес II,познат още като Рамзес Велики, имал 8 официални жени и почти 100 наложнички. Той умира на възраст почти 90 години, надживявайки повечето от жените и децата си. Друг египетски фараон – Пиопи II, ръководел Египет цели 94 години. Това е вероятно най-дългото властване на монарх в историята, наред с португалския крал Алфонсо I, 73 години; френския крал Луи XIV, 72 години; и принца на Лихтенщайн Йохан II, 71 години.

16. Египтяните са сред първите цивилизации, които създават своя писменост. Те използвали познатите днес йероглифи само за ритуали и официални монументи, а в ежедневието ползвали опростена писменост, наречена йератическа, а по-късно се появява и друга, наречена демотическа. И двете се изписвали върху папируси с четка. Последният надпис с йератическо писмо, познат на учените, датира от 394 г.н.е., а с демотическо – от 452 г.н.е. И двете се намират в храма на Изида на остров Филе.


17. Гранитният обелиск в САЩ, наречен “Иглата на Клеопатра“, е един от трите монумента, подарени от Египет и поставени в три града – Лондон, Париж и Ню Йорк. Той е автентичен древноегипетски обелиск, макар да не е свързан с египетската владетелка Клеопатра VІІ. Първоначално е бил изграден в град Хелиополис, по нареждане на Тутмос ІІІ, около 1450 г. пр.н.е. За малко повече от 125 години престой в Ню Йорк, монументът е повреден от замърсяването и природните сили в пъти повече, отколкото за няколко хиляди години в сухия и горещ Египет.
« Последна редакция: Юли 25, 2018, 05:43:34 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7252
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 11.60 Opera 11.60
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #28 -: Декември 29, 2011, 12:32:56 »
Храната в Древен Египет


Кухнята в Древен Египет, изменяйки се в протежении на 3000 години, е съхранила неизменни много свои особености чак до елинистическия период. Основните ежедневни продукти за египтяните от всички класи са били хляба, пивото, зеления лук и други зеленчуци. По-малък дял в менюто заемали рибата, дивечовото и друго месо.

Хранителни продукти

Основна храна в Древен Египет е бил хлябът от ечемик, спелта (лимец) или пшеница.

Справка: Спелта (лимец):

Цитат
Спелта (научно наименование: Triticum spelta), в България наричана още лимец, динкел и камут, e вид древна пшеница. Спелтата e била основна храна в различни части на Близкия изток и Европа от Бронзовата епоха до Средновековието.

Днес, спелтата се възприема като здравословна храна, тъй като има по-висок процент на протеини от пшеница, както и голямо количество фибри, минерали и витамини. Има почти два пъти повече витамин А и витамини от група B, мазнини, фосфор и белтъчини, количествата на глутен са минимални. Не приема торенето, не поема тежките метали, така не може да се увеличава добива, не се излющва – все причини, които не я правят комерсиална. Брашното, получено от спелта е фино, а приготвените с него хляб, бисквити и макаронени изделия имат много приятен вкус.


http://bg.wikipedia.org/wiki/Спелта

Съществувало множество разновидности хлябове и хлебни изделия, отличаващи се според брашното, формата, степента на пропеченност и добавките в тестото, за които се употребявали мед, мляко, плодове, яйца, животински и растителни мазнини и т.н. В наше време са известни 15 думи, употребяващ се в епохата на Старото Царство за обозначение на различните видове хлебни изделия.

Известни са били и млечните продукти — масло и сирене. В качеството на подсладител за напитките и храните египтяните използвали мед или плодовете на рожковото дърво.

Справка: Рожков:

Цитат
Рожков (Ceratonia siliqua) е вечнозелено растение от семейство Бобови, характерно за средиземноморския регион. Отглежда се заради ядливите си шушулки, които били важен източник на захар в миналото преди захарното цвекло и захарната тръстика да получат своето разпространение.

Дървото е високо до 10 метра с широка корона, вечнозелени перести плътни листа и малки цветове, събрани в съцветие. Чашката на цвета е невзрачна, бързо опадваща; венчелистчета нямат. Култивира се отдавна в Средиземноморието;

Бобените шушулки са с дължина около 10-25 см, ширина 2-4 см и дебелина 0,5-1 см, кафяви на цвят, неразпукващи се. Освен семена, те съдържат сочна, сладка мека сърцевина (съдържаща около 50% захари).




http://bg.wikipedia.org/wiki/Рожков
http://ru.wikipedia.org/wiki/Рожковое_дерево

Месо и риба

По времето на Късното Царство, по свидетелство на Херодот, египтяните са яли риба, сушена на слънце или осолена риба. От птиците са употребявали за храна в осолен вид пъдпъдъци, патици и дребни птици. Птиците и рибата, освен почитаните като свещени, са яли също така печени или варени.

Съхранилите се изображения и текстове в общи линии подтвърждават тези сведения и за времето на Новото Царство.

В гробниците от периода на Новото Царство има изображения на стада животни, предназначени за клане, най-вече се срещат изображения на бикове. По това време се губи значението на един такъв източник на месо, какъвто е дивеча (газели, антилопи), чийто лов е представлявал значителен дял от месото по времето на Старото Царство. Няма надеждни свидетелства за употребата от египтяните на кози или овце за храна, въпреки че тези животни са били развъждани даже в Горен Египет. Свине, въпреки че са били развъждани, е било забранено да се употребяват за храна, понеже свинята се считала за животно на бог Сет. Въпреки че крокодилът и хипопотамът се считали за свещени животни, в някои региони те все пак се употребявали за храна, например, според Херодот, в Елефантина.

Плодове и зеленчуци

В менюто на древните египтяни присъствали грах и нахут, краставици, в големи количества се отглеждали марули. От другите продукти са отглеждали лук и праз-лук, също така и чесън. Разпространени били и дини и пъпеши. През лятото добавляли и грозде, смокини, фурми и плодовете на сикомората.

Справка: Сикомора:

Цитат
Сикомората (лат. Fícus sycómorus) е древна плодова култура, вечнозелено дърво, с облика и размерите си приличащо на дъб. Дървото е с височина до 40 м с широка корона. За негова родина се счита Египет. Расте в Източна Африка и в Предна Азия; има твърда дървесина. Сикомората и до днес се отглежда заради ядливите й плодове (оранжево-розови, с размер 25-50 мм в диаметър) в Йордания и Кипър.



http://ru.wikipedia.org/wiki/Сикомор

След времето на хиксосите били отглеждани нарови и маслинови дървета, както и ябълки, които давали богати реколти. Били известни, но редки и достъпни за малцина и кокосовите орехи. Употребявали се също така и плодовете на мимозата, египетския баланитес и някои други видове плодни дървета, които още не са идентифицирани. Бедняците са яли и сърцевината от стъблата на папируса и коренищата на някои други водни растения.

Напитки

Високо се е ценило млякото, което съхранявали в глинени съдове.

Основната алкохолна напитка на египтяните е било пивото. Употребявали го не само в домовете си и в местата за обществено хранене, но и на полето.

Египетското пиво е било правено от ечемик или от пшеница и фурми. Пивоварите използвали форми, приличащи на големи форми за изпичане на хляб, кошници и набор глинени стомни и легени. В началото изпичали хляба от особено тесто, което се наричало «уаджет» — «свежо». Хлябът, предназначен за приготовяне на пиво в средата е трябвало да бъде оставен суров. След това недопечения хляб начупвали в голям леген и го заливали със сладък сок от фурми, омесвали и прецеждали. Когато сместа започвала да ферментира, я разливали по стомни и ги запечатвали с гипс. Пивото пили от съдове с вместимост от един до два литра, от каменни, фаянсови или метални чаши. Горчивото пиво, което са правили нубийците по същия способ, се съхранявало кратко време.

Египтяните са пили и вино. В храма на фараона Рамзес II (1304-1237 г.пр.Хр.) е било намерено голямо количество разбити винени делви, с надписи, которые указвали произхода на виното и неговите допълнителни характеристики. Почти всички лозя по това време се намирали в източната част на делтата на  Нил.

https://ru.wikipedia.org/wiki/Кухня_Древнего_Египта
« Последна редакция: Юли 25, 2018, 05:44:36 от Hatshepsut »

Неактивен Hatshepsut

  • Administrator
  • Veteran
  • *
  • Публикации: 7252
  • Карма: +526/-0
  • Пол: Мъж
  • Дълг и чест
  • OS:
  • Windows XP Windows XP
  • Browser:
  • Opera 11.61 Opera 11.61
    • Български Националисти
  • Интереси: История, Археология, Етнография, Религия, Компютри
  • Зодия: Sagittarius Sagittarius
Re: Цивилизацията на Древен Египет
« Отговор #29 -: Февруари 16, 2012, 13:06:10 »
Облеклото в Древен Египет


Съвременното познание за облеклото в Древен Египет е основано върху археологичеси находки на стенописи в гробници, изображения върху саркофази, скулптура и керамика; оцелели са твърде малко останки от дрехи. Наличният илюстративен материал e добре запазен, но трябва да се приeме с известни резерви, отчасти защото египетското изкуство е силно стилизирано, но и защото египетските художници и занаятчии са били прекалени традиционалисти и тяхното представяне на облеклото често изостава от реалните промени в тогавашната мода.

Египтяните се обличали твърде леко поради мекия климат, при който живеели. Облеклото на жените твърде малко се променило до Новото царство и се състояло от дълга прилепнала платнена рокля, завършваща под гърдите и придържана от две широки презрамки. Тази рокля обикновено е от едноцветен бял лен, но са открити и зелени, жълти и червени. След XVII династия тази рокля се носи, като към нея се прибавя и широка връхна дреха или пак дълга, прозрачна риза с дълги ръкави, покрита с бродирано и плисирано наметало. Накитите, най-вече герданите, допълват тоалета. Мъжкото облекло, което първоначално е още по-скромно, тъй като се е състояло само от калъф за пениса, претърпява огромни промени с времето, като се започне с къса, тясна препаска по време на Старото царство — начин на обличане, който, заедно с накитите и бижутата, е присъщ както на контето, така и на работника.

Основният материал за дрехи е бил ленената тъкан, открит в гробници по тези места от времето на неолита. Ленът е много древна култура в Египет и египтяните вярвали, че боговете носели ленени дрехи още преди да слязат на Земята. Вълната се използвала рядко, тъй като животновъдството било слабо развито. В процеса на мумифициране се използвали киселини и затова остатъците от повечето древни египетски облекла днес са бели. Бижутата обаче са невероятно колоритни с многото си полускъпоценни камъни. Една от най-характерните части в древноегипетското облекло, носена и от двата пола, е декоративната яка (горгерен). Тя представлява ярко украсен с бродерия или инкрустация сноп от висящи декоратимни ленти, който се слагал дипектно около врата или раменете или пък се носел върху бяло наметало.

Египтяните използвали за облеклото си кожи от различни животни. В началото те били необработени, но по-късно се научили да ги обработват със стипца или сол, от което кожите побелявали, а после ги боядисвали в различни цветове. Най-после открили щавенето, като за целта използвали жълъди от дъб. Щавената кожа служела най-вече за изработка на обувки, колани и ремъци.

За 3000 години египетска цивилизация костюмът се променял твърде малко и бавно. Основната дреха в него си останали парчетата плат (шенти, кализирис и суш), които се увивали около тялото и се прикрепвали посредством шнурове от лен и вълна, колани или яка около врата. Почти не се използвали шевове, освен за странично прихващане на женската риза и за ръкавите в по-късен период.


Стилът без шиене наричан „драпиращ”, бил възприет и от други цивилизации по Средиземноморието в Близкия Изток – като гръцката, римската и тази на Месопотамия, но се различавали от стила на облекло в Персия, Индия и Китай, където хората предпочетали по-плътно прилепнали към тялото им дрехи, като панталони и палта. Древноегипетското облекло и за двата пола се ограничавало в набедрени превръзки, някаква разновидност на риза, наметало за раменете и роба.

С годините елементарният стил бавно се променял и ставал по-сложен: носели се в комбинации всички части на облеклото или пък една върху друга. До Старото Царство (със столица Мемфис), просъществувало до 2130 г. пр.Хр., облеклото било доста опростено. Мъжете се обличали с къса препаска (шенти), стегната около кръста или придържана там с кожен колан. По-късно шенти станала драпирана и набрана. По-важните особи слагали в допълнение върху колана си отпред окрасени висулки и късо наметало над раменете или нагръдник, прикриващ отчасти голия им торс.

Жените ходили със "саро" – прилепнала по тялото рокля с V-образни презрамки.

V-образни презрамки били много типични за женското саро (вид прилепнала по тялото рокля). Сарото стигало малко над глезените и почти до гърдите нагоре. Украсявали го богато с бродерия и инкрустирани по него полускъпоценни камъни или перли. Наметала от вълнен плат били носени при студено време, както от жените, така и от мъжете.

По време на Средното царство със столица Тива, съществувало до около 1600 г. пр.Хр., мъжката пола е с дължина до глезена. През този период в дрехите се използва повече материал, което прави облеклото по-богато, особено в предната му част: орнаменталния гердан от висящи пискюли (горгерен) около врата става по-разнообразен и тежък. Късите наметала върху раменете се спускат надолу и стигат до кръста. В края на периода е въведена двойна пола: алтернативно се носи триъгълна препаска върху слабините, а върху нея – пола.

Още по-голямо разнообразие в облеклото и за двата пола се забилязва по времето на Новото царство от 1539 г. пр.Хр. до времето, когато Египет е завоюван от асирийците (671 г. пр.Хр.), персийците (525 г. пр.Хр.), Александър Велики (332г. пр.Хр.) и най-сетне от Рим (30г. пр.Хр.). През всичките тези години Египет търпи силно влияние от своите завоеватели. Дрехите пак са същите, но се изработват от по-големи парчета плат: драпировката им става по-сложна, а орнаментите – по-богати. Тогата вече е атрибут на знатните персони и от двата пола. Тя се прави от парче тъкан плат с размери 1,5 м на 1,2 м, което е драпирано и скрепено по тялото с игли и колан през кръста, така че се образуват широки, с дължина до лактите ръкави.


Съществуват множество начини да се драпира плата, но при повечето от тях всички гънки и дипли се пресичат в една точка около кръста. Късото наметало, декоративната яка и герданът около врата с шарени шнурове продължават да се носят. Правят се поясни препаски от ярко оцветени ширити. В тях се вплитат бродирани и гравирани орнаментални мотиви. Жреците и аристократите носят свещени емблеми на скрабей или трeпетлика.

През ранния период и жените и мъжете носят тежки кичури, оплетени в плитки, които всъщност са перуки. Те служат не само като украшение, но и за да предпазват главата от парещото слънце. Понякога, за да я запази от прах, върху перуката се връзва полукръгла забрадка, кота възела се прави върху врата. Съществували са много различни начини за оформяне на тези перуки, модата в това отношение се меняла в различните периоди. По принцип изкуствената коса се оставяла доста дълга и се оформяла в къдри и плитки, които се фиксирали с восък.

По-ранните изображения показват, че в онези времена мъжете в Египет си оставяли бради. Те ги къдрели, боядисвали и решели, а понякога и вплитали златни вълнени нишки. По-късно царските особи носели имитация на метална брада във вид на украшение, което се смятало за символ на суверенитет. Тази златна брада се привързвала с лента през главата, модата просъществувала от 3000 до към 1580 г. пр.Хр.

Козметиката се използвала широко и от двата пола. Особено внимание се обръщало на грима на очите. От стрит прах на малахит се правели сенки в зелено. За сенките в червено или сиво, използвали субстанцията наречена „кошел”, която се получавала от смесването в различни съотношения на прах от въглен и прах на окислена мед.

Египтяните слагали червена помада по скулите си, използвали червило, боядисвали с къна ноктите си на ръцете и краката. Жените подчертавали с синя боя вените си в областта на слепоочията и гърдите (в повечето случаи те не били прикрити), а зърната боядисвали със злато.

Египтяните носели само сандали, а и те не представлявали нищо повече от допълнение, съвсем не задължително, към дрехата. Най-често ходели боси. Въпреки това сандалите са им били познати от края на додинастическата епоха, но жените изобщо не ги слагали на краката си, а мъжете ги обували само когато трябвало да отидат някъде. В подобни случаи важните особи тръгвали, придружени от слугите си, един от които носел сандалите, които те обували едва като пристигнат на мястото. Сред висшите служители в двора се натъкваме на „носач на сандалите“ на фараона. По време на Средното царство единствено бедните нямат сандали, а останалите ги носели в ръка и ги обували само след като пристигнели там, накъдето са се запътили. Правилата за добро поведение в обществото не позволявали на никой да се обува в присъствието на по-висшестоящо лице, а било велика част за един високопоставен придворен да му бъде разрешено да се появи пред фараона със сандали. По времето на Новото царство обувките навлизат масово в бита.

Сандалите представлявали обикновена подметка от палмова кора, гайки от папирус, по-рядко от кожа, през която минавали две или три връзки от същата материя. Тези на фараоните от XVIII династия насам и на поданиците им можели да бъдат с дървено заострено бомбе.

Източници:

http://club.diacheli.com/myDiacheli/40-oblekloto-v-dreven-egipet.html
http://www.drehi.bg/articles/view/9/48
http://www.drehi.bg/articles/view/9/49
http://www.drehi.bg/articles/view/12/56
http://www.drehi.bg/articles/view/9/64
https://bg.wikipedia.org/wiki/Облекло_в_Древен_Египет
« Последна редакция: Юли 25, 2018, 14:44:31 от Hatshepsut »


Share me

Digg  Facebook  Twitter  Google  
Smf